1.Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 08.07.2015 г.

2.Разни.

---

На 23 юли 2015 година се проведе редовно, заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 15:05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния


Дневен ред:


1.Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 08.07.2015 г.

2.Разни.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Димитър Кюмюрджиев, заместник-министър

Министерство на вътрешните работи:
-Красимир Ципов, заместник-министър
-Кристина Лазарова, началник на отдел „Нормотворческа дейност“
-Емил Ангелов, началник на служба КОС

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Михо Михов: Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми господа заместник-министри. Дами и господа гости. Откривам 21-то заседание на Комисията по отбрана с дневен ред Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 08 юли тази година.
Този вариант на дневен ред с точка първа и точка Разни Ви беше предложен като основен. След това Вие получихте предложение за друг дневен ред с още една втора законодателна точка, която няма да подлагам на гласуване предвид на това, че не са изтекли 24 часа от запознаване на народните представители с този законопроект. И надявам се, че крайният срок – три седмици за неговото разглеждане няма да попречи поради фактът, че ще бъдем в отпуска, да го разгледаме през първите дни на месец септември или другата седмица ако има заседания на комисиите.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Приема се. „Въздържали се“ и „против“ - няма.
По принцип нашите заседания са открити. Има ли някакво друго предложение по този дневен ред за промяна режима на заседанието? Няма. Заседанието е открито. Секретариатът на комисията може да допуска желаещите да участват в неговата работа.
По точка първа от дневния ред сме получили разпореждане на председателя на Народното събрание с номер 550-01-303 от 8 юли тази година, с което ни се разпорежда „Разпореждам: Разпределям законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 08.07 тази година на следните постоянни комисии:
Водеща комисия е Комисията по отбрана. Комисии, които ще го разглеждат и предлагат свои доклади са Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по правните въпроси и Комисия по труда, социалната и демографската политика.
Председател на Народното събрание: Цецка Цачева“.
Аз мотивите на вносителя предлагам да ги сподели самият вносител, ако счита за необходимо по така внесения и познат законопроект, след което ще пристъпим към становищата на съответните министерства и съюзи.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми господа заместник-министри. Гости.
Аз не мотивите, а ще направя кратко представяне на законопроекта. Както е известно на много от Вас и от документите, които сте изчели, от 1 октомври 2011 година е влязла в сила Конвенцията за унищожаване на касетъчните боеприпаси и преди това, февруари месец, доколкото си спомням, е ратифицирана от Народното събрание. В конвенцията е записано, че осем години – 2019 година изтича срока когато касетъчните боеприпаси, които са на територията на страната трябва да бъдат унищожени.
За Ваша информация, в България има 900 тона касетъчни боеприпаси, закръглям до 1000. Авиационни боеприпаси, които се намират в складовете на Българската армия. Има още 500 тона други артилерийски касетъчни боеприпаси, които са внесени отвън за утилизация или за унищожаване. Те са в складовете на фирма „Експал“, това е подразделение на „Максам“, голяма международна, световноизвестна фирма за утилизация и изобщо за боравене с боеприпаси. Има и още малки количества в друга фирма. И заедно с това, понеже законопроектът обхваща и противопехотните мини, има едни приблизително около 76 тона, тези 190 хиляди, както пише на много места в пресата, бройки противопехотни мини, които също трябва да бъдат унищожени.
И както прочете председателят, законопроектът обхваща тези две групи и това е предметът на действие на законопроекта – унищожаване на касетъчните боеприпаси, тези количества и противопехотните мини, които в момента са тук. За в бъдеще, сега нямаме представа какво ще се случи.
Законопроектът е около 41, ако не бъркам, члена. Вътре са описани доста неща, които ги няма в други закони, защото една от версиите и един от вариантите е бил, когато са започнали една такава междуведомствена група под ръководството на Министерството на външните работи, с участието на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната и други представители на държавни институции да правят и да работят върху този проблем и да подготвят законопроект. Идеята е била да се променят други закони, но се е стигнало до там да се прави отделен закон.
Само за Ваша информация ще Ви кажа, че в Европа има такава практика и три държави имат такива специални закони за унищожение на касетъчните боеприпаси.
Така, че в законопроекта, в тези членове почти изцяло са пренесени, такова е правилото, тези конвенции. В началото е описано точно какво представлява утилизация и какво представляват тези касетъчни боеприпаси, противопехотните мини. След това, искам да го подчертая, е описано точно какво не трябва да се прави с тях. След това в отделни членове е описано какво пък е разрешено да се прави, включително какви са видовете дейности по транспортиране, внос, износ, пренасяне или така нататък.
Но най-важното нещо, което е записано в този законопроект и което според мен е в основата да го има, това е, че е засилен контролът многократно с участието и на Министерството на отбраната. Повечето от Вас са наясно, че тези функции досега и по принцип се изпълняват по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия от служба „Контрол на общоопасните средства“, която се намира в структурите на Министерството на вътрешните роботи. Но понеже тези боеприпаси, касетъчните боеприпаси за тях в България няма опит по утилизация и унищожаване, противопехотните мини – печален опит знаете, то пък точно на 1 октомври, между другото, се случи, 2014 година, 15 жертви дадохме в Горни Лом, също опасни за унищожаване. Така, че това е една от причините да се засили контролът. Експертизата, голяма час, основателно и Министерството на вътрешните работи поглежда към Министерството на отбраната и обществеността има такава нагласа, такива експерти в голямата си част се намират и в Министерството на отбраната. Поради тази причина в законопроекта има специални членове където е описано как точно ще стане контролът и се създава една междуведомствена комисия, според мен импровизирам, по примера на чл. 19 в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, там също има такава междуведомствена комисия. В случая обаче, тя се съпредседателства от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи и вътре има пет министерства, да не ги изброявам, има ги в мотивите щи ги видите, и две държавни агенции, включително ДАНС, които имат техни представители и всички тези хора ще дават разрешителни или ще наблюдават и ще контролират процесите по унищожаването на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини.
Непременно искам да кажа, че това не е достатъчно да има самостоятелен закон. Аз си мисля, че мотивите на тази група, която е работила и е направила в основи този законопроект са и тези, тъй като има неща, които ги няма в други закони. Примерно, обявяването на жертвите от касетъчните боеприпаси къде да бъдат и да получат обезщетение или изобщо къде да бъдат поставени законодателно и след това има едни наказателни разпоредби, които са в заключителните разпоредби и ще ги видите, също са намерили място тук в този закон. Включително има и направени предложения за промени в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Това се опитах да обясня, какво обхваща общо-взето този закон, като акцентирам, завършвайки с представянето върху най-важното нещо, че с този законопроект ние вносителите Ви предлагаме всъщност да се съгласите и подкрепите повишаване на контрола, с ясното съзнание на всички, които участваме като вносители и на тези, които са изготвили законопроекта, че на Министерството на отбраната не му е първа грижа и не му е вменено по закон да извършва тази дейност, но очевидно там е експертизата и трябва да се помогне, да се свърши тази работа, поне за тези количества, които в момента става дума. Разбира се и ако в бъдеще има такъв проблем с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, в срокът, който го казах за касетъчните е осем години.
Това е.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател и вносител на законопроекта. Аз считам като отклонение, че е нужно да благодарим на законотворците, тъй като това е първият сериозен акт, който не само влиза в Народното събрание, но има послание към обществото след толкова много инциденти и жертви. И считам, че на първо гласуване и на второ гласуване законопроектът ще изиграе много важна, успокояваща и надеждна роля в нашето общество.
Затова пристъпваме към изложенията на становищата и давам думата на господин Велчев по отношение на становището на Съюза на военноинвалидите.

Господин Петър Велчев: Господин генерал. Господа народни представители. За мен е удоволствие след толкова години да седна на тази маса на Комисията по отбрана, защото аз от 90-та до 98-ма година съм бил тук и съм присъствал на първото приемане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Там ние вкарахме 212-ти член където дадохме статута на военноинвалидите и военнопострадалите. Същата година трябваше да излезе нашият законопроект, но не излезе, защото се прие този закон и се прие Законът за инвалидите в България и се счете, че така много ще станат нещата в тази посока. Та, чл. 212 е в главата, която касае военнослужещите. Тоест, военноинвалидът, няма какво да обяснявам на Вас, във всеки един момент военният недай си Боже да стане нещо, става военноинвалид и неговите хора стават военнопострадали. Това е единното цяло и това е духът на Закона за отбраната и въоръжените сили и това е духа на Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Председател Михо Михов: Аз Ви благодаря. Ако Ви прекъсвам се извинявам. Вашата роля много добре я оценяваме. Да вървим по същество на закона. Даже ще помля всички да се ограничим в рамките на максимум 10 минути.

Господин Петър Велчев: Извинявайте, господин генерал, но ако сте на мое място, знаете в каква ситуация се намирам. Наистина законопроектът е добър, ако трябва да го погледнем от тази гледна точка. Наистина това, което казахте е добро, но на мен ми се струва, че тук нещата касаят контрола и контролът може да се извърши с конкретно решение. Това е моето лаическо мнение. И за притискане на нещата от двете страни, а не създаване на един цял законопроект за три години. Така си мисля аз. Извинявайте ако бъркам.
Сега, аз погледнах и доклада на Комисията по правни въпроси и там не видях, че в този законопроект се бърка духът на два закона – Законът за военноинвалидите, който е изцяло насочен към военните. Ние тази година направихме 100 години от създаването на съюза. Аз съм Ви донесъл тук старите закони да видите какъв е въпросът и какви са нещата в тази посока. Написал съм и какво ще повлияе, че тези хора, които ще бъдат вкарани в нашия закон, надявам се това да не става. Значи ние 50-та година сме закрити по решение на ЦК на БКП. Тук в една демократична държава …

Председател Михо Михов: Само по закона, моля Ви. Ще правим събранията друг път и ще участваме.

Господин Петър Велчев: Добре. Само законът. Ок, добре. Сега, чл. 8 от закона какво пише? Касетъчните боеприпаси и противопехотните мини се унищожават от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държавата. Това е чисто търговски закон. По закона е точно така. Всичките тези хора, които участват във всичките тези процеси на производство, складиране, унищожаване и така нататък са в търговски дружества. В тези търговски дружества си има съответно законодателство на републиката където се уреждат всичките въпроси, ставайки някакъв инцидент, какъвто и да е. Това са хора, които стават граждански инвалиди и тези инвалиди, аз съм написал, Вие сте прочели, да не продължавам, в нашето становище, че тези хора могат да се уредят и да се дадат на тях тези права, които са по съответните закони. И това е така. Защото ако ние дадем на едни хора, които при трудова злополука, какво ще кажат тези другите, които пак по Търговския закон има търговски предприятия и стане това нещо. Това, че са боеприпаси, самото наименование на законопроекта, не значи, че трябва да бъдат включени в закона по този начин.
Искам да кажа, че аз съм и в Националния съвет за хората с увреждания и разбирам, че тези хора трябва да бъдат обгрижвани. И това е безспорно, въобще не подлежи на никакво съмнение.
Та ние сме изразили нашето становище чл. 31 да отпадне в този си вид. Знам, че това, което сте изписали е малко копи – пейст от нашия закон, което няма лошо, съгласен съм да се дадат на хората такива права, но е хубаво ако искате да си ги изпишете тук и да не се бъркат в закона. Даже правата, които имаме ние като военноинвалиди да се изпишат, но да се касае само за жертвите, без да ги прехвърляме в нашия закон.
И това, което има в § 3 от преходни и заключителни разпоредби, там където се иска да се вкара в Консултативния съвет на военноинвалидите и ветераните от войните и тези жертви. Това са граждански лица. Извинявайте, аз съм със заповед на министър-председателя, аз съм заместник-председател на този Консултативен съвет и Ви казвам, че категорично възразявам във всичките си качества като представител пред Вас. Аз разбрах, че е Ваша работа и знам какво ще бъде последствието, но аз съм длъжен да кажа.
И другото, което е. В това, което вменявате на Министерството на отбраната, аз предполагам, че тук колегите от Министерството на отбраната ще го кажат това нещо, да се създаде централен регистър в Министерство на отбраната, заедно в чл. 11 където има Централен регистър за военноинвалидите и военнопострадалите. Не знам как ще се създаде този регистър за граждански лица и ще се оторизира Министерството на отбраната това да го прави. Знаете, че НОИ при тези злополуки, които стават, всичките злополуки са вътре и с едно малко пипане на нещата могат да излязат всичките тези хора.
Цялата работа е, аз доколкото разбирам е, да се дадат права на тези, които остават живи, както е при нас военнопострадалите. Няма лошо, но недейте да ги слагате в нашия законопроект, защото това са два различни духа на законите и нещата стоят в съвсем друга плоскост. Да, да се дадат права на тези хора, съгласен, но не по този начин.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: И аз Ви благодаря. Като считам, че с Вашето изказване Вие по принцип подкрепяте приемането на законопроекта на първо гласуване. И също Ви приканвам в периода между двете гласувания с наши народни представители или други да направите съответните корекции в текстовете за второто гласуване. Каня Ви и на второто гласуване да участвате.

Господин Петър Велчев: Благодаря, господин генерал. Аз смятам, че се обръщам към господин Радев. Господин Радев, аз мисля, че можем да седнем и да ги направим тези корекции, за да бъдем наистина точни, ясни и конкретни, защото в крайна сметка господин Радев е основния вносител, нека да седнем двамата и да уточним нещата, защото така е най-чисто, най-точно и най-мъжкото, аз си мисля във всяко едно уточнение.

Господин Владимир Тошев: Господин председател, може ли две процедури?

Председател Михо Михов: Да, заповядайте.

Господин Владимир Тошев: Първо Ви моля 10 минути е прекалено много. Ние сме се запознали със законопроекта, с мотивите към него и със становищата на всичките, които касае законопроекта ни. Аз съм един от вносителите, между другото. Предполагам, че колегите също са се запознали с него. Та моята процедура, първата е, 10 минути е прекалено много. Само на Министерство на отбраната становището е над 30 минути. Ще ги моля и двете министерства в рамките на 3 минути, за да можем да разберем какво казват. Защото тук ако прочетем цялото становище на Министерството на отбраната няма да разберем за какво става въпрос. Това е първото.
И второто. Много се извинявам, лично аз и попитах колегите около мен, дамата, която е до заместник-министъра на отбраната не я познаваме, а Министерството на вътрешните работи ги знаем всички. Ако може да се представи. За съжаление, може би от интернет знаем коя е, но за първи път е в комисията.

Разговори между народните представители и гости в залата при изключени микрофони.

Председател Михо Михов: Хайде да не се разсейваме.

Господин Владимир Тошев: Аз съвсем сериозно го казвам това.

Председател Михо Михов: Не казвам, друго. Казвам за другите, които ти пригласят. Ти си прав. Аз не казвам за теб. Да не се разсейваме.
Господин заместник-министър, ако Вие прецените, хубаво е да ни представите дамата, защото прав е господин Тошев, че от медиите знаем, но сега …

Заместник-министър Димитър Кюмюрджиев: Това е парламентарният секретар на министерството от 1 юни тази година, назначена. Бих искал да уточня, че от медиите информацията беше твърде погрешна за нея. От медиите може да прочетете, че имаше едно време футболист на Славия Димитър Кюмюрджиев. По същия начин става въпрос.

Председател Михо Михов: Добре, разбрахме. Аз Ви благодаря и моят съвет е, може би и препоръка, другите парламентарни секретари ги познаваме, бившият също не много често ни е посещавал в парламента. Не говоря само за една парламентарна група, а Ви препоръчваме по-често да бъдете в нашите парламентарни групи като представители и на нашата комисия, понеже сте от този ресор.
Три минути достатъчни ли са Ви, господин заместник-министър?

Заместник-министър Димитър Кюмюрджиев: Аз докато прочета …

Председател Михо Михов: Добре, хайде и от мен още три и стават шест минути. Заповядайте.

Господин Мустафа Ахмед: Защо ще чете, в резюме.

Председател Михо Михов: Съгласен съм с бележката.

Заместник-министър Димитър Кюмюрджиев: Благодаря Ви, господин председател.
Бих искал да кажа, че ние сме депозирали становище в два аспекта по отношение на духа на закона, по отношение на принципа за необходимостта на регламентиране на обществените отношения със специален закон. И второ, по отношение на конкретните текстове на този закон.
По отношение на принципите, господин председател, считам, че ако законодателят е преценил, че трябва да бъде регламентирана тази материя с отделен закон, ние ще участваме и ще приветстваме една такава регламентация. Но искам да подчертая, че на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията, международните актове са част от вътрешното право. Има много решения на Конституционния съд в този аспект. И в този смисъл ако се прецени, че не е необходимо да се транспонират актове като регламент и като конвенции, които са част от международното право във вътрешното законодателство. И по това има решение на Конституционния съд. Тоест, тези актове имат пряко действие без да е необходимо това да бъдат привнесени във вид на местна правна норма. Но ако прецени законодателят, че това е необходимо, ние бихме участвали в дискусия по подобряване на този закон, тъй като този закон е законопроект на Министерския съвет.
По отношение на принципните въпроси, няма да навлизам в подробности. Вие сте се запознали с конкретните текстове. На първо място, господин председател, Министерството на отбраната решително възразява срещу идеята на вносителя да се възложат функции и отговорности, които включват, забележете – контролни и административно-наказателни дейности, по глава Втора, Четвърта и Седма. Тук са посочени текстовете, които съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи и Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите средства към този момент са функции на Министерството на вътрешните работи.
На Министерството на отбраната се възлагат допълнителни функции по събиране на информация, по искане на разясняване на други държави по тези две конвенции и предоставяне на генералния секретар на ООН, които функции към настоящия момент принадлежат на Министерството на външните работи.
В този смисъл, нито имаме капацитета, нито имаме и необходимите знания да осъществяваме международна кореспонденция, която от дълги години, от приемането на тези конвенции е в рамките на компетентността на нашите колеги от Министерството на външните работи.
Това противоречи и на действащия текст. Моля до го видите и да съобразите когато взимате нашето решение, чл. 3, ал. 2, т. 5 от Закона за дипломатическата служба, в който изрично е посочена тази функция на Министерството на външните работи.
На второ място, бих искал да кажа пак принципно, че ние не споделяме идеята в глава Втора, Шеста и Седма, в които на министъра на отбраната се възлагат и отговорности по отношение не само на военнослужещи органи, подчинени по чл. 19 на министъра както и Българската армия. По отношение на всички физически и юридически лица.
В този смисъл това противоречи на чл. 3, ал. 1 – Общи разпоредби на самия законопроект, в който са дефинирани ако има функции какви контролни функции има министърът на отбраната, какви функции има Министерството на вътрешните работи.
На трето място, господин председател, бих искал да кажа, че според нас предложенията противоречат на стратегията на националната сигурност, приета на 08.03.2011 година. Няма да се спирам конкретно. Вие знаете изричната забрана на чл. 52, ал. 2 от ЗОВС, която забранява на Въоръжените сили да се възлагат функции от вътрешнополитически характер. Знаете нашата принципна позиция в това отношение по отношение на логистичната подкрепа на границата. Сега виждаме, че това започва да се разширява и по отношение на други функции. По-точно, в чл. 9 от законопроекта се възлага администриране и контрол, наказателни функции по отношение на нарушителите. След това в чл. 9 се въвежда администриране на комисията по чл. 8. Тоест, ние ще администрираме тази комисия.
И най-накрая, понеже искам да се включа в рамките на определеното ми от народните представители време, особено важно е и във връзка с ограниченията на бюджета на Министерство на отбраната, че тук липсват всякакви разпоредби относно финансовото осигуряване на приложените нови функции на Министерството на отбраната.
Това означава, дами и господа, че фактически новите функции, които са значими и като обем, и като документооборот ще трябва да бъдат финансирани от настоящия бюджет на Министерството на отбраната. Само бих искал да поясня в този смисъл, ако законът влезе в сила тази година, че към този момент от функции, които ни бяха възложени след приемането на Закона за бюджета от миналата година, разходът, днес го отчетох на госпожа Кунева е в рамките на 11 милиона допълнително.

Председател Михо Михов: Отиваме към края на доклада, господин заместник-министър. Извинявам се.

Заместник-министър Димитър Кюмюрджиев: Благодаря Ви. Готов съм, понеже сме на първо четене, ако има конкретни въпроси по текстовете да дадем и бележки. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Аз Ви благодаря за доклада. Имам известно смущение и аз като бивш военнослужещ и контактуващ и сега с много действащи военнослужещи. Има според мен известно разминаване от становището на ръководството на Министерство на отбраната, най-вероятно и от вашите експерти в юридически план, с желанието и капацитета на вашите експерти в сектора логистика. Искам също да Ви припомня, че в началото на работата на нашата комисия беше внесен един законопроект, който държеше цялата тази дейност по утилизация или демилитаризация на боеприпасите да се възложи на Министерството на отбраната.
В политически план този въпрос съществува и съвсем отговорно, открито Ви споделям, че това ще бъде въпрос и на друга дискусия. Аз Ви благодаря за становището, но мисля, че до второто гласуване също по-конкретно с Вас трябва да поработим по съответните текстове.
Благодаря Ви, господин заместник-министър.
Заповядайте, господин заместник-министър на вътрешните работи.

Заместник-министър Красимир Ципов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители. Уважаеми господин заместник-министър. Дами и господа гости.
Аз ще бъда доста кратък. От името на Министерство на вътрешните работи изразявам подкрепа за така внесения законопроект. Като искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че действащият Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия има съвсем различен предмет. Там липсват понятията по отношение на касетъчните боеприпаси какво представляват те като такъв вид боеприпас. Затова смятам, че има нужда от създаването на такова специално законодателство на първо място.
И на второ място, подкрепяме идеята за това държавата да извършва един сериозен контрол по отношение на дейностите свързани с унищожаването на касетъчните боеприпаси.
Благодаря за вниманието.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-министър.
След това ние ще продължим нашата работа с кратка информация за другите становища. Уверявам присъстващите, че те са от всички направления на институциите, занимаващи се с този проблем и отговарящи за законодателството и международните му измерения.
Ако някой от досега докладвалите има желание да напусне, аз не възразявам, но народните представители имате ли въпроси към досега изложилите становищата?
Има ли въпроси от народните представители? Заповядайте, господин заместник-председател.

Заместник-председател Валентин Радев: Леко да върна темата в орбитата, която ми се струва, че е правилната.
Аз съм леко изненадан от това, което чух от заместник-министър Кюмюрджиев. Не съм изненадан от него, а от становището, което той ни представи. И след като го казва вече и заместник-министърът, ще го кажа така публично.
Между другото, къде са медиите и къде са военните медии, не мога да разбера? Извинявайте, господин заместник-министър, но забележката ми е към Вас. Това е открита комисия. Днес е единственият законопроект, който касае пряко Министерството на отбраната и Военният телевизионен канал и никой от пресата няма тук.

Заместник-министър Димитър Кюмюрджиев: Ще си запиша.

Заместник-председател Валентин Радев: Позволявам си тази забележка. Не мога да разбера, ние правим нещо, което обществото трябва да разбере, за което ще говоря сега, че Министерството на отбраната, абсолютно прав сте, изобщо не му е работа да се занимава с утилизация, нито с касетъчни, нито с противотанкови и всякакви други боеприпаси. Не му е работа и търговски дружества да има. И това ГЕРБ отдавна сме зад тази позиция, но не можем през годините да го направим. И надявам се следващите управления да успеят да го направят. Тук сте прав. И когато правим някакво такова заседание на комисията и военните медии, които би трябвало да ги вълнува това и да обяснят на всички, че Министерството на отбраната прави жест, понеже обществото има такава нагласа. То обществото не може да знае точно какво трябва да върши Министерство на отбраната и че не трябва да строи огради, примерно, но ние го правим този жест и помагаме на колегите от МВР, защото така си мислят хората. Гръмна Горни Лом – 15 убити. Всички ни объркаха нас. Ние нямаме нищо общо с това Министерството на отбраната. Анево, също – жертва, пак ние виновни. Нямаме нищо общо с това. Но за жалост, не за жалост, може би за радост или не знам, но все едно, фактите са такива, експертизата в голямата част е в Министерство на отбраната. И това всички го знаят и МВР не се обижда, защото това тук, колегата е шефът на тази служба.
Това е единствената причина да участваме ние по този контрол. Аз знам становището подробно и се ядосах на половината от точките, другите ги приемаме разбира се, въпреки, че то казва: „Да, приемаме по принцип“. Защото нека припомня, че ние днес в момента обсъждаме духа, по принцип закона, това е първо четене. И Ви благодаря, че не отидохте в подробности. Но леко ме подразни реакцията на Министерството на отбраната, че така ако може, дето се казва, да не се занимаваме с това.
Напротив, това е значка на ревера на Министерството на отбраната, според мен. И ние нищо няма да напишем друго. Не знам и колко пари ще изхарчим, освен да помогнем на колегите да се приключи с нещо, което то е в момента в държавата и някой трябва да го направи максимално безопасно. И да приключа с Министерство на отбраната, че ние само трябва да се похвалим с това наше участие в този законопроект.
А няма да казвам аргументи, тук чух, какво трябва ли да има закон, не трябва ли да има. Трябва да има твърдо, защото заместник-министър Ципов каза. То там и определенията са различни. Даже ние в момента сме в известен спор. И предметът също. Но там определенията, даже от конвенциите се различават от това, което обществото и в България има такива стандарти и са приети, и те са международни, разбира се. Тези конвенции дори това не отговарят и ние ще объркаме хората допълнително, но всички тези детайли на второ четене. Сега по принцип трябваше да кажем да, и аз мисля, че така почти всички становища, които видях, господин председател, са положителни и Ви моля да не отиваме в детайли, а всеки, който се изказва да казва: „Да, по принцип приемаме, правилна е посоката, нека да има такъв закон“.
Обаче лейтенантът, извинявай, че ти го казвам, не е твоя работа да казваш дали има закон или не. Иначе по принцип становището аз лично, ще чуем и юристите какво ще кажат, по принцип съм съгласен, те не са военнослужещи. Но ми казаха, че ние транслираме директно конвенцията, а там така е написано. Но това ще го обсъдите. И ако не е, и ако си прав, да, разбира се, ще отиде където му е мястото. Благодаря ти за участието и за подробното становище.
Ето тези неща исках само да споделя.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-председател. Господин заместник-председател, заповядайте.

Заместник-председател Янко Янков: Уважаеми господин председател. Уважаеми гости. Господа заместник-министри.
Между другото, този законопроект е на първо четене и тук може би парламентарният секретар на Министерството на отбраната е нов и не е редно още сега да му правим забележки, защото парламентарният секретар отговаря за комуникацията между парламента и съответното ведомство. Когато се дава становище по законопроект за първо четене, става въпрос единствено и само за философията на законопроекта. И трябва да има накрая ясно становище дали се подкрепя или не. Аз като народен представител не разбрах Вашето становище. Не мога да го разбера. Философски толкова объркано и подробно. Ето, две думи – Министерството на вътрешните работи подкрепя законопроекта. На мен ми е ясна тяхната позиция. После може да имат предложения.
Между другото, ние като парламентарна група ще подкрепим законопроекта. Считаме, че това е навременен, важен, свързан с обществения интерес на България, националния интерес.
Защо Министерството на отбраната да няма отношение? Откъде на къде? Как да нямат капацитет? Имат капацитет. А ако няма, трябва да си го изградят. Ние говорим от доста време, че всъщност отбраната като функция в страната започва да приема многопосочни измерения. Тя не е свързана само с тясно военните аспекти на страната.
Ето вижте какво се получава. Получава се взрив, отново се намесва Министерството на отбраната, но постфактум. Негови експерти ходят, само да видят загиналите как са, от какво са загинали, как е станало, да дадат становище и косвено, да знаете, господин заместник-министър, косвено носят отговорност от обществените настроения и нагласи. Те мислят, че отбраната имат такива функции.
И затова в момента, наистина този въпрос е изключително важен и ако между първо и второ четене има нещо, което трябва да конкретизирате, финансовият ресурс е отделна тема, там аз смятам, че също беше казано тук от моя колега, няма да се налагат сериозни финансови разходи в тази посока. Има си го капацитетът, има си я експертизата. Въпросът е на организационни механизми и техники, за да се направи.
Що се отнася до военноинвалидите, всъщност този чл. 31 само препраща към отделен закон. Няма нещо друго, което да е. Но ако имате конкретни предложения, това е въпрос между първо и второ четене. Разбирам какъв е смисълът.

Разговори между народните представители и гости, присъстващи в залата, при изключени микрофони.

Заместник-председател Янко Янков: И наистина ние уважаваме винаги Вашето мнение и сме го уважавали, затова казвам, че между първо и второ четене трябва да имате конкретни предложения. И ако има нещо, което да бъде в полза на Вашата дейност като обществена организация, ние да го приемем. Но от гледна точка на цялостния законопроект, той е и във Ваш интерес, защото ще има по-малко такива военноинвалиди, ако този законопроект се приеме и се прилага.
Така, че пак казвам, господин председател, ние ще го подкрепим.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател. Заповядайте, господин полковник.

Господин Владимир Тошев: Благодаря, господин председател. Уважаеми заместник-министри и гости. Уважаеми колеги.
Аз като един от вносителите искам по принцип да взема отношение. Като бивш военен искам да кажа на колегите, че напълно разбираме допълнителните функции, които възлагаме на министерството, само, че към настоящия момент от доста време в България след малтретирането на деца и бежанците, темата с гръмналите складове е една от най-обществено значимите и най-дразнещи обществото, като нерешени и нерегламентирани. Чуе ли се боеприпас, дали ще бъде той ловен, боен, внесен, собствен, продаден и така нататък, хората търсят Министерство на отбраната и военните. Каквото и да си мислим ние, другите, каквито и функции да имат и Министерство на икономиката и Министерство на вътрешните работи, хората го свързват с военните.
Напълно съм съгласен с колегите и поддържам напълно Министерство на вътрешните работи както и останалите министерства, че експертизата по тези боеприпаси, специално касетъчните е в Министерство на отбраната. И няма нищо страшно ако ние направим законопроект в допълнение на закона, за да можем бързо да решим този проблем. Защото това е един горещ картоф, от който сега виждаме, че Министерство на отбраната иска да се отърве или да го прехвърли към други организации, които не могат да решат проблема.
По отношение на бюджета. Сега се формира бюджетът за 2016 година, това при всички положения ще бъде калкулирано. Докато дойде тогава, едва дали ще има съществени разходи, които да утежнят сегашното финансово положение на министерството, а пък и ние сме за това.
А по отношение на изпълнението в административната му част, господин заместник-министър на отбраната, аз мисля, че не само правно-юридически дали ние правилно сме превели термините на международните конвенции и дали сме ги адаптирали правилно или е трябвало директно да ги препишем. И по отношение на контрола, който е основната функция, която ние възлагаме с този законопроект, аз бих Ви помолил да се консултирате и с Щаба на отбраната, там могат съществено да Ви помогнат в това отношение.
И съм съгласен с колегата Янков. Становището е безкрайно дълго. Четох го внимателно два пъти. Съжалявам, не съм юрист, трудно ми беше да осъзная смисъла на някои от текстовете, може би затова така са написани. Разбираме, че искате да подкрепите законопроекта, като откажете много голяма част от него. Поне това е моето впечатление, но съм убеден, че между първо и второ четене можем да коригираме нещата както и по отношение на военноинвалидите, които са съвсем несъществена част от законопроекта тук и много малко и косвено го касаят.
И другото, което е, понеже това е законопроект от народни представители, между първо и второ четене ни търсете нас, за да може да станат промените. Иначе няма как да стане. То по принцип с всеки законопроект е така, но с този особено.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Ползвам последните Ви думи. Тук са повече от десет-дванадесет законотворци, начело с господин Радев, така, че всеки един от тях може да ги вземете за справка и да работите с тях паралелно.
Заповядайте, господин Михов.

Господин Милен Михов: Аз бих желал да се обърна първо към младши лейтенант Велчев и да му дам няколко препоръки не, но молби.
Първо, когато внасяте документи в Комисията по отбрана сверявайте си изходните данни. Вече сме 2015 година, а не 2014 година.
Второ, давайте си на редактор Вашите текстове и избягвайте правописни грешки – страница втора.
Трето, избягвайте да изписвате текстове само с главни букви и лозунги в тях.
Четвърто, недейте да давате съвети на народните представители да прочетат, цитирам: „Кодекса за обществено осигуряване, Закона за военноинвалидите, Закона за отбраната и въоръжените сили, Търговския закон, Закона за опазване на околната среда, Закона за оръжията“ … и така нататък … „Закона за интеграция на хората с увреждания“, … повишавам тон, така е написано, … „Наредбата за медицинска експертиза“, … пак повишавам тон. И ред други закони.
Това са ми препоръките. Аз всъщност не останах с впечатление какво е Вашето становище, защото доколкото гледам Вие сте против приемането на този закон в този му вид. Иначе благодаря за нещата, които сте ни подарили и уважавам високо дейността на Вашия съюз. Това бяха препоръки.
Бих искал да кажа, че ние ще подкрепим този законопроект, защото той отговаря на необходимостта на обществото. Вярно е, че юристите са прави в това, че международни конвенции и договори имат пряко действие, но в дадената ситуация обществото и реалните потребности на страната за решаването на този проблем изискват ролята на армията.
Аз не споделям едно виждане, че армията е една институция, която трябва да действа единствено и само при пряка заплаха за териториалната цялост на страната така, както много пъти чуваме такова внушение. Тук бих се съгласил с колегата Янков, съгласявам се с него, не и с партията, която го представя.
За протокола го казах, мисля, че се отбеляза. Приемете го като приятелска закачка.
Ще подкрепим този законопроект. Харесаха ми някои добри идеи в законопроекта за намесата, ролята и контрола на Министерството на отбраната. Аз мисля, че дискусията кой трябва да се занимае и контролира проблема с касетъчните боеприпаси и противопхехотните мини е ясен. В Министерството на вътрешните работи нямат такива специалисти, колкото и да уважавам дейността на служба КОС. Кадрите се подготвят в Националния военен университет, специалистите по тези боеприпаси във факултета в Шумен. Там имаме изградени поколения от добре подготвени специалисти по боеприпаси, по този тип войскови боеприпаси и мисля, че това ще даде отговор не само на обществените настроения, но и на експертното и безопасно решаване на този проблем.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Също така си позволявам като председател да продължа Вашите последни думи.
Касетъчните боеприпаси бяха страшно оръжие в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. То се изучаваше от Военновъздушните сили и специалистите, които го познават са там. Така, че препращам просто за разсъждения по текстовете и към второ гласуване.
Следващи изказвания? Заповядайте, господин адмирал.

Господин Пламен Манушев: Уважаеми господин председател. Господа заместник-министри.
Изчаках няколко човека да се изкажат, защото наистина мен ме ядоса становището на Министерството на отбраната и не съм съгласен толкова и с господин Радев, че не е тяхна работа.
Държавата има проблем. Държавата има ограничени ресурси. И държавата трябва да намери начин с тези ресурси да си реши проблемите. И стига сме се делили на МВР, на Министерство на отбраната. Не може да вземе такава позиция Министерството на отбраната – толкова формална. Написали са в това становище, ще ме извинят, кой го е готвил не знам, не вярвам да е господин заместник-министърът, но има и много глупости. Не може унищожаването на касетъчни оръжия да е задача от вътрешно политически характер. Е, в касетъчните бомби няма нищо политическо вътре. Те убиват всички, независимо каква политическа ориентация имат или какви са.
Така, че държавата има конкретен проблем, той е ограничен във времето и държавата, според мен, трябва да направи разпределение на собствените си ресурси и да реши проблема. Част от този проблем може да бъде решен със специалистите на Министерството на отбраната и по-специално Българската армия. И те са единствено там тези специалисти. Ако не знаете, да Ви го кажа. И държавата трябва да използва този потенциал, този ресурс, който има и да го реши. Не е работа на този закон да урежда финансовите неща. Това се урежда със Закона за бюджета. Вие сте юрист и не знам как са Ви го готвили, но аз съм отчаян, просто от позицията, за кой ли път на Министерството на отбраната. Не се шегувам.
Трябва да решим проблемите на държавата и да спрем да харчим пари по десет направления за едно и също нещо. Трябва да го решим като организираме тази държава, тя си има армия, тя си има Полиция, те всички са бюджетни организации и трябва да се използва най-умно, най-разумно ресурсът, ограниченият, който имаме, за да решим проблемите, за да престанат да умират хора виновни и невинни, в повечето случаи невинни. Трябва да ограничим пилеенето на ресурси на Министерството на отбраната и на Българската армия, които са сигурно милиони после за работа и за почистване на неща, които предварително не сме организирали и не сме направили така, че да не се допускат подобни случаи и инциденти.
Това не е вярно, че Министерството на отбраната няма контролни функции към други физически и юридически лица. Това просто не е вярно. В Закона за резерва има такива права. В Закона за отбраната и въоръжените сили има такива права към останалите, за да организира защитата и отбраната на държавата.
С този закон ще се добави само още едно задължение, което е временно и което ще се намери начин вече когато говорим за финансиране да го направи. Но държавата трябва да го направи. Не може МВР да започне да изгражда кадри по касетъчни боеприпаси в момента да ги обучава, да ги учи. Това, което има КОС е патрони, ловни, бойни карабини. Това може да прави. Там няма касетъчни боеприпаси нещо готвено за война, и което са обучавани и са дадени сигурно стотици хиляди левове да се обучат специалисти за Българската армия, да ги ползват, да ги унищожават и така нататък.
Така, че смятам, че позицията на Министерството на отбраната е в основата си грешна и не е конструктивна и е формално това становище, което са написали към един изключително важен с висока обществена значимост проблем в държавата.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря господин адмирал. Господин Гаджев.

Господин Христо Гаджев: Благодаря, господин председател. Уважаеми господа заместник-министри. Колеги. Гости.
Ще бъда кратък, за да не повтарям това, което и колегите казаха преди мен, но ще започна от думите, които господин Манушев каза и така малко да му ги продължа. От една страна Министерството на отбраната има своите задължения както всички държавни органи в това да предпазва територията. Но и както господин Радев спомена, 900 тона от тях са държавна собственост, които са в управление на Министерство на отбраната и точно Министерство на отбраната има най-големия интерес да не стават инциденти с тези боеприпаси.
Съвместният контрол и засиленият контрол, говорейки от гледна точка на бюджет имам един риторичен въпрос, който ми се върти в главата – кое би струвало по-евтино, по-голям контрол с повече експертиза или щетите от недай си Боже следващи инциденти и разчистването от тях? Така, че винаги превенцията излиза по-евтина в това отношение.
Спор няма, че ние ще подкрепим законопроекта. А колкото до резонните предложения, които има във всички становища, които са предоставени, в крайна сметка между първо и второ четене винаги може да се направи една работна група към комисията, която с представители на министерствата, на заинтересованите страни като военноинвалидите и с колегите народни представители да изчистим, така че да се получи един действащ и работещ закон.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви господин Гаджев. Други изказвания?

Господин Петър Велчев: Искам да взема думата.

Председател Михо Михов: Да, но не отивайте в големи подробности.

Господин Петър Велчев: Не, няма да отида никъде. Искам да благодаря за това, което каза господин народният представител. В крайна сметка ние сме военноинвалиди, аз съм с 90 %, така като ме гледате имам 10 %, така, че за мен някои пропуски, които са направени са съвсем в реда на нещата, така да се каже, ако го приемате от тази гледна точка. А начинът и стилът на изписване е такъв от 25 години откакто е възстановен Съюзът ние действаме по един и същ начин. Ние действаме като неправителствена организация и независимо от емоциите, които имаме, а ние имаме много емоции и предполагам спокойно ние се познаваме с голяма част от Вас, начинът по който е изписан с нищо не даваме лошо. Тоест, ние се опитваме, повярвайте ми, винаги когато съм се изказвал и каквото и да е и както и да звучи във Вашите уши, винаги сме подкрепяли държавата, защото ние сме се клели на тази държава и сме дали здравето и живота си. И когато сме искали, ние сме институция нашият съюз, както искате ме разбирайте, да не влизам, както каза господин генералът в подробности, защото ние имаме всичките тези атрибути за това нещо за националната идентичност на нашия Съюз, можете да ги прочетете и в нашата история на съюза, все пак сме на 100 години. Така, че не мислете, че заставаме в лоша позиция. Ние поддържаме държавата, държавността и това, което трябва да се направи, но трябва да се направи точно, прецизно и да сме наясно.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря като колега и офицер. Идеята, която Ви беше споделена е, че на такива заседания в комисията се съсредоточаваме върху експертната част на законопроекта, а не върху 100 годишнината или друго, което ние безкрайно уважаваме. И аз Ви благодаря за днешното участие.
Уважаеми народни представители. Уважаеми господа заместник-министри. Господин председател на Съюза. Постъпило е също становище от Министерство на труда и социалната политика. В това становище по принцип изложението е за подкрепа, но има един такъв текст: „В тази връзка по наше мнение е по-целесъобразно правната уредба, предложена с настоящия законопроект да бъде въведена чрез изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия“.
Аз казах моето становище в началото, ние имаме нужда от закон, който не само отделя сериозно внимание на такава международна конвенция, но и на нашето общество.
Същото това министерство предлага да се предприеме законодателна промяна в насока създаване на център към Министерството на отбраната за утилизация на боеприпасите произведени извън територията на Република България и налагане на забрана за осъществяване на тази дейност на частни фирми.
Следващото становище е на Правната комисия на Народното събрание. След проведената дискусия и гласуване Комисията по правните въпроси с 10 гласа „за“, 0 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроектът за изпълнение на Конвенцията за касетъчни боеприпаси и Конвенция за забрана на използване, складиране, производство и трансфер на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, № 554-01-131, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 8 юли.
Следващото становище е може би по-следващо ниво, от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, което по принцип не се различава от общата дейност и което преподписва онова, което прочетох за Министерство на отбраната.
И преди да вляза на заседанието получих становището на Националния осигурителен институт – „Подкрепяме законопроекта, като имаме следните бележки:
Текстът на чл. 31 е много общ и от думите „всички разработки от действащото законодателство относно военноинвалидите и военнопострадалите“ не става ясно кой нормативен акт следва да се прилага за жертвите на касетъчни боеприпаси. Поради това предлагам в посочената разпоредба да се конкретизират нормативните актове, които следва да се прилагат както и да се предложи изменение и допълнение в тях“. Бисер Петков.
Това са становищата, които ни дават основание да кажем, че сме обхванали законопроекта за първо гласуване като водеща комисия. Има ли други изказвания предвид и на постъпилите нови становища? Заповядайте, господин полковник Тошев.

Господин Владимир Тошев: Половин изречение. Ние бяхме запознати с тези становища, защото ги имаме, господин председател, но понеже Вие ги обявихте на микрофона, искам мое мнение да споделя, Вие ще решите как да постъпим, тоест всички колеги, не лично Вие, имам предвид колегите от комисията.
Правната техника, не съм юрист, но правната техника е работа на Народното събрание не на министерствата и да ни препоръчват те къде какво да пишем и как да го пишем. Между другото Народното събрание има един от най-мощните правни отдели и точно това им е работата и ние носим пълната отговорност за това къде, какъв закон пишем как го пишем, защото ние го гласуваме.
Отделно от това бих Ви помолил в една неформална обстановка, може би не чак толкова строга и делова, без да засягаме никого от колегите от министерствата да си поговорим, защото ни предстои още доста време работа и доста сериозни закони трябва да приемем, да си поговорим по отношение взаимодействието на Народно събрание и министерствата, за да нямаме такива остри изказвания и неща, които ние тук не можем да се разберем десет човека, а в зала тези становища като влязат много от колегите ще бъдат озадачени точно какво предлагаме и защо го предлагаме, защото там хептен няма да бъдем разбрани.
Така, че Ви моля малко по-конструктивно да подходим по въпросите и да предприемем някакви мерки, защото иначе няма да удържим високото реноме на комисията и на министерствата, които представляваме.
Благодаря.

Председател Михо Михов: И аз Ви благодаря за препоръката и силно Ви препоръчвам да посещавате изнесените заседания на полигоните във видовете Въоръжени сили, което също ще допринесе за това, което господин полковник препоръчвате. Благодаря Ви.
Други изказвания? Няма. Аз ще сведа пред всички присъстващи на това заседание становището, което най-вероятно ще бъде и в основата на доклада на нашата комисия при внасянето за първо гласуване в зала.
Конвенцията за касетъчните боеприпаси е подписана от българска страна на 03.12.2008 година в столицата на Норвегия, Осло. Тя е Ратифицирана със закон приет от 41-то Народно събрание на 10 февруари 2011 година. Обнародвана е в „Държавния вестник“, брой 16 от 2011 година. Издадена от Министерство на външните работи, обнародван в „Държавен вестник“ брой 75 от 27 септември 2011 година, в сила за Република България от 01 октомври 2011 година и от този момент за страната ни произтичат редица ангажименти с определени срокове за изпълнение. Най-важният от тях е свързан с унищожаването на наличните стокови запаси от касетъчни боеприпаси на територията на страната в срок до 2019 година.
С настоящият законопроект се предлага да изпълним ангажиментите по тази конвенция.
Законопроектът е подкрепен от Комисията по правни въпроси на свое заседание от 15 юли 2015 година и предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване предложения законопроект.
Министерството на вътрешните работи в писмо до Комисията по отбрана от 17 юли 2015 година подкрепя изцяло представения законопроект и отправя единствено бележки от правно-техническо естество, свързани с използването на понятия, които са използвани в международните договори. Използвана е терминология, която се различава в известна степен от терминологията на конвенциите.
Министерството на отбраната в свое писмо до Комисията по отбрана декларира, че ще подкрепи такова нормативно решение в рамките на предоставените му компетенции.
Вносителят подчертава необходимостта от приемането на настоящият законопроект и с оглед факта, че в националното законодателство не съществува нормативна уредба за касетъчните боеприпаси и съответна регламентация на извършването на дейности с тях. Такова е положението и с противопехотните мини.
Целта на предложения проект е да регламентира основни определения, свързани с касетъчните боеприпаси и противопехотните мини, като се съобразява с дадените такива в посочените конвенции.
На първо място се въвежда императивна забрана за извършване на всякакви дейности, с изключение на разрешените по силата на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за противопехотните мини с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини.
На второ място се предлага регламентация на разрешените от конвенциите дейности, а именно унищожаване, транспортиране, внос, износ, или трансфер с цел унищожаване.
На трето място в проекта е разрешена и регламентирана дейността по притежаване, транспортиране, внос или износ на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини от Въоръжените сили на Република България, структури на пряко подчинение на министъра на отбраната и други държавни органи, единствено с цел разработка и обучение по техники за откриване, прочистване, разминиране или унищожаване на касетъчни боеприпаси и противопехотни мини, за провеждане на обучения или за разработване на мерки за противодействие срещу действието на тези боеприпаси.
Значи тази подробност за зала е нужда, за което беше обърнато внимание от изказващите се.
Посочените дейности са разрешени по силата на двете конвенции и следва да намерят своята нормативна регламентация.
На четвърто място в проекта ясно се посочва контрола върху осъществяването на посочените по-горе дейности. Той се осъществява съвместно от Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи. Предложено е разрешените за осъществяване дейности да се извършват след получаване на надлежно разрешение от министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи.
Заложени са функции по контрола и съгласуването и на други държавни органи - Министерство на икономиката, Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция за национален и строителен контрол, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
На пето място в законопроекта се регламентират, помощ за жертвите на тези боеприпаси и събиране на информация, съгласно разпоредбите на конвенциите. Подробно е описана и дейността по контрол и административно – наказателната дейности.
На шесто място в законопроекта се предлагат изменения в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия с цел прецизиране на нормативната уредба, свързана с утилизацията, което се предлагаше и от Социалното министерство, но по-конкретно без поемане от този закон на цялата тази функция и отговорност.
Предлага се лицата, които притежават разрешение за производство да имат право да извършват утилизация само на произведените от тях оръжия и боеприпаси.
Мотивите за това предложение са, че в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия утилизацията се разглежда като част от производствения процес, с което отговаряме и на цитираното по-горе министерство.
С предложенията в този законопроект, ще се постигне и друг ефект – практическо спиране или максимално ограничаване на процеса по внос и транспортиране на оръжия и боеприпаси с единствената цел - тяхната утилизация или в скоби – печалба.
В проектозакона се отделя внимание и на защита на правата и запазване на живота и здравето, както на лицата, които извършват утилизация, така и на изложените от настъпило въздействие при процеса на утилизация.
В Преходните и заключителните разпоредби се предлага допълнение на Наказателния кодекс на Република България, с което се инкриминира осъществяването на всякакви дейности с касетъчни боеприпаси и противопехотни мини извън обхвата на даденото разрешение или без издадено такова.
Имате думата за изменение и допълнение на това становище. Както обявих, най-вероятно ще го подготвим като доклад на комисията за зала. Има ли някакви несъответствия и несъгласия?

Господин Петър Велчев: Това, което казахте за жертвите е ясно, но това значи ли, че продължаваме нещата да ги отнасяме към Закона за военноинвалидите и военнопострадалите? Питам като последния лаик.

Председател Михо Михов: Отговарям. Вече се разбрахме още в началото, че това е по принцип идеологията и философията на закона.

Господин Петър Велчев: Знам, но все пак да съм наясно.

Председател Михо Михов: Господин Велчев, нали мен питате? Така, че онова, което се разбрахме между първо и второ гласуване Вие внесете онова, което Ви безпокои, за да го разгледаме в комисията, присъствайте, ще го дискутираме. Това е по принцип философията и много ясно секретариатът и народните представители са откроили тези пунктуации.
Други въпроси и изказвания? Няма. Тогава, предлагам предложения Законопроект за изпълнение на Конвенцията за касетъчните боеприпаси и Конвенцията за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване, внесен от Валентин Радев и група народни представители да се приеме в предложения му вид и представи в Народното събрание за разглеждане на първо четене.
Който е съгласен със становището и така предложения проект, моля да гласува. 15 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма.
Аз съм доволен от днешната работа по точка първа и присъстващите заместник-министри и техните експерти, благодаря Ви. Пожелавам успешна работа и на парламентарния секретар на Министерството на отбраната. И се надявам, че няма да има остри изказвания от нас, както някой го е възприел, но аз като колега напълно приемам за нормален такъв тон.

Гласове от залата: Много мек е дори.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Довиждане. Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По точка Разни има ли предложения уважаеми господа народни представители?
Аз искам да споделя още веднъж нещо по това, което Ви пуснах да прочетете. В Министерството на отбраната като че ли има някаква лека колизия. За тази колизия съм длъжен да Ви споделя пред Вас. Както казах в началото, чета от медиите, може и да не е вярно, че утрешното планирано и от нас посещение на Граф Игнатиево за съвместното учение и ВИП деня е някак си свито по указание на министъра на отбраната и ще бъде без медии и прочие неща. Тези по-пристрастните считат, че е щяло да се разбере какво е състоянието на Военновъздушните сили. Аз не считам така, нито някой има такова намерение.
Получил съм информация от командира на Военновъздушните сили за провеждането на занятието на Шабла, което е многонационално. Както знаете и сръбски зенитни средства участваха, сега словашки пристигат, което не е за първи път в България. Още 94-та година те идваха и стреляха на нашия полигон. Затова, индивидуално, който от Вас реши да посети на 27-ми полигон Шабла, няма да бъде възпрепятстван. Това е и право с личната карта да бъде там. Но силно препоръчвам в индивидуален план да се посети това учение, защото всеки един от нас ще придобие повече подготовка по стрелба с въздушни цели. За пръв път ще се стреля срещу собствено подготвени мишени. Ние сме обстрелвали един кораб много години, който е там в залива. Зенитно-ракетния комплекс С-300 е интересно да се види как стреля, а също и с другите средства.

Разговори между народните представители, присъстващи в залата при изключени микрофони.

Председател Михо Михов: Приветстваме учението, защото при С-300 ракетата излита в катапулт и е по-интересна и след това влиза в режим. Другите са също ефектни.

Господин Владимир Тошев: Господин председател, аз искам нещо друго да Ви кажа. Господин генерал, така допускаме комисията да се принизява наистина с такива становища, каквото е това на Министерство на отбраната.

Председател Михо Михов: Аз не считам така. Те се принизяват.

Господин Владимир Тошев: При положение, че ние не им обърнем внимание, както и господин адмиралът го направи в по-остър тон, те не могат да ни казват на нас къде какви точки да пишем и как да ги напишем и с какви думи да ги напишем. Те нямат такива права.
Значи, основният закон на държавата казва, че Народното събрание контролира министерствата и прави законите.

Председател Михо Михов: Аз Ви благодаря за Вашите изказвания, но не искайте от мен да съм този, който ще ги наказва и ще им говори.

Господин Владимир Тошев: И второто, не ги питаме за тях кои са, какви са и кои са им секретарките. Това е парламентарният секретар. Много добре знаем коя е.

Председател Михо Михов: Аз не знаех.

Господин Владимир Тошев: Обаче да влезе тук и да седне на масата… Парламентарният секретар на МВР беше отзад. Няма значение, да сядат където искат, защото и Налбантов седеше начело до министъра. Тяхна си работа къде сядат, но все пак, пак не ни казаха коя е, а казаха коя не е. Ама ние не разбрахме след като не е такава, каква е. И тя е допуснала това становище да дойде до нас.
Аз искам съвсем сериозно да Ви кажа, да обърнете внимание на Министъра. А той как ще се оправя със заместник-министрите си и с парламентарния секретар си е негова работа.

Председател Михо Михов: Мислиш ли, че го е чел министърът?

Господин Пламен Манушев: Първо, на няколко места ни обръщат внимание. Те ни обръщат внимание! Второ, казват: „Като разберем какво искаме, да им кажем пак“. Като разберем ние какво искаме и като го уточним, още един път да им го кажем. Ами не е ли срамота толкова формално и чиновнически да ни отговарят и министърът да го разпише?

Председател Михо Михов: Сега, ние с теб бяхме на заседание и на една друга комисия и там видя колко са подготвени заместник-министрите за военното разузнаване, че скоро отиваме към понятието „цивилно разузнаване“ и „цивилни войници“. Значи, навсякъде и в мен се насажда убеждението, че екипът е много слаб. Има съпартийци, споделям го, и ти го прочети сега да видиш становището, че хем е пространно, хем е обидно, хем нищо не казват. А пък ние знаем тук, че към това министерство са отправени повече надежди отколкото то може да поеме.
Така, че аз Ви благодаря за тези бележки, които направихте, но явно, че тук нещата в един личен разговор с Министъра, той ще ги възприеме като моя позиция, което ще бъде лошо.

Господин Мустафа Ахмед: Колегите са възмутени от отношението на екипа им. За това става дума.

Председател Михо Михов: Това вече пролича и аз се надявам, че заместник-министърът това ще го сподели. Но ще го попитам министъра: „Вашата парламентарна секретарка и заместник-министърът дадоха ли Ви оценките, които са много негативни за Вашия доклад?“, това е.
Да минем към следващото нещо, което имам да Ви споделя. Федерика Модерини. Общо-взето излагане се получи с нашите колеги от Атака.
Като водач на тяхната делегация беше предложено да участва Нотев. В последния момент влязоха други двама. Сменяха се табели. Цялата телевизия вътре.
След това когато тя пристигна, наистина със закъснение, което не е по нейна вина, беше отправен упрек: „Защо закъснявате? Как закъснявате“, след това отвън пред медиите – отново закъсняла. Ама това е български протокол и тя не е виновна жената. Лично на мен ми стана много неприятно.
Давам Ви информация само. Нали не възразявате, защото това ни касае?

Гласове от залата: Хубаво е да се знае.

Председател Михо Михов: Госпожа Цачева направи един хубав, встъпителен, кратък доклад за ролята, значението на нашето Народно събрание. Даде думата на трите комисии – по външна политика, по европейската интеграция и по отбрана. И предупредиха колкото се може по-късно да се изкажем. И тримата председатели на комисиите се изказахме. Аз й казах, че ние продължаваме разговора, който тя направи много достъпна срещата в Рига когато бях и съм Ви информирал за това съвещание по сигурността и отбраната. След това тя даде отговори на всеки един от нас. За отбраната говори много широко и за операцията в Средиземно море също. Споделих й, че сме участници и в акваторията на Средиземно море, знаете и кораб беше там и ще ходи. Споделих й, че сме изпълнили задачата за шестте батальонни бойни групи и те са сертифицирани. Това е задача на европейската политика за сигурност, задача и за интеграцията на 22 страни-членки на единия и на другия съюз – НАТО и ЕС по оперативна съвместимост, в смисъла на споделени разходи.
Споделям Ви откровено, че за отбраната тя изненадващо говори много, много, много.
И както Ви казах, моя доклад, с който се завърши, Цецка Цачева обобщи, благодари, защото в това време идваше и министър-председателят за продължаване на разговора по Конституцията в същата зала. Отвън, естествено журналистите го възпираха. И когато завърши госпожа председателката на Народното събрание, председателят на парламентарна група Атака отново започна с обиди „Защо закъснявате? Защо закъснявате“. Тя онази, горката слуша. Ние ставаме, за да дадем знак, че трябва и тя да спре да слуша, криво-ляво не го дослуша до край и отиде отвън да продължи в медиите.
Това е картината. Благодаря. Закривам днешното заседание на комисията.

Заседанието беше закрито в 16:20 часа.