1.Проект за решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили, № 502-03-19, внесен от Министерски съвет на 05.10.2015 г.

---

На 6 ноември 2015 година се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 10:30 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния


Дневен ред:


1.Проект за решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили, № 502-03-19, внесен от Министерски съвет на 05.10.2015 г.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Димитър Кюмюрджиев, заместник-министър
-Орхан Исмаилов, заместник-министър
-Атанас Запрянов, съветник на министъра
-ген.-лейтенант Константин Попов, заместник-началник на отбраната
-Лора Кендова, парламентарен секретар

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Михо Михов: Дами и господа от ръководството на Министерството на отбраната. Уважаеми представители на медиите.
Обявявам, че днешното заседание на Комисията по отбрана ще бъде открито, предвид и характера на въпроса, който ще поставим на разискване и неговата значимост на обществото като цяло.
Дневният ред на 30-то заседание на Комисията по отбрана включва една-единствена точка - Проект за решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили, № 502-03-19, внесен от Министерски съвет на 05 октомври 2015 година.
От народните представители, който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. „За“? – Всички. „Против“ и „въздържали се“ – няма. Дневният ред е приет и пристъпваме към неговото разглеждане и обсъждане.

Корман Исмаилов: Господин председател, уважаеми колеги, искам да взема отношение по ресурсното осигуряване на задачите в Програмата. Записано е превъоръжаване, т.7. Но какво точно. С какви средства. Това е добре и е изключително необходимо, като знаем какво е сега състоянието на основните видове въоръжение. Трябва да е, ….да има ясна идея как всичко това ще става по години, какви средства ще се дават. Защото иначе всичко в този документ, добре написан, може да си остане само едно пожелание.

Председател Михо Михов: Благодаря. Господин министър Найденов, заповядайте.

Ангел Найденов: Аз имам два въпроса към заместник-началника на отбраната генерал Попов и се надявам да получа убедителен отговор. Въпросът ми е свързан с трансформацията на бригадата Специални сили в Пловдив, която съгласно плана трябва да се трансформира в полк. Също и 101-ви алпийски полк в Смолян, който трябва да стане батальон. Тази представена програма, за да бъде програма истинска следва да не звучи общо и пожелателно, а трябва да бъде фиксирана по определени числа и по години. Всички и най вече хората в армията трябва да имат яснота. Яснота е необходима на всички, за да не останат нещата само …добри намерения. Без тази, ясно разписана част, Програмата просто няма смисъл!

Председател Михо Михов: Благодаря. Господин заместник-председател на комисията.

Янко Янков: Уважаеми господа, тук съвсем откровено трябва да си кажем няколко неща, които смятаме, че са важни. От една страна имаме Вашата визия, която ние подкрепяме, одобряваме и затова ще подкрепим Програмата. От друга страна, особено и напоследък виждате, че има реалности, които водят до сериозни рестрикции в отбранителния сектор. Тоест, понеже слушам въпроса тук на колегата, има неща, които зависят от Вас, има неща, които не зависят от Вас. Дайте да си го кажем честно. И аз лично съм привърженик на тезата, че ние не трябва да изкарваме Вас виновни за неща, които не зависят от Вас. Но ние можем да искаме от Вас механизми, с които да компенсирате в определена степен това, което не зависи от Вас.
Ние чухме вчера, че сериозен недокомплект има от гледна точка на човешкия ресурс, който може да заеме параметри, които да поставят отбранителния сектор в катастрофално положение. Това също не зависи от Вас до голяма степен.
И пак, откровено да си кажем, по отношение на финансовия ресурс нещата ще стават все по-тежки, защото ситуацията с публичните финанси в България е много сериозна. И от тази гледна точка Вие трябва да имате визия за една програма с такива мащаби, които наистина България има нужда. И от друга страна Вие трябва да действате ад хок с определени мерки, които да компенсират в някакъв степен рестрикциите, получени от недостига, най-вече на финансов ресурс.
Каква модернизация? Ние не можем да комплектуваме сега армията с необходимите материали, а си поставяме много амбициозни цели за модернизация.
Искам да Ви кажа, че ние сме наясно с реалната ситуация и бихме подкрепили всяка Ваша компенсационна програма, която минимизира щетите по тази – 2020 и това ще Ви се налага, особено през следващата година, много сериозно.
Може би това, което България има нужда, поне така и ние много пъти сме го коментирали, един сериозен, нов Закон за резерва. Ситуацията, да не влизаме в нея, но тя е всъщност е част от общата система за отбранителния сектор.
Но с две думи, по тази програма ние ще Ви подкрепим, наясно сме обаче, че тя няма да може да бъде изпълнена спешно в мащабите, в които я залагате и молбата ни към Вас е да имате предвид и да търсите спешно компенсаторни механизми. Това, което вчера чухме от доклада на министъра на отбраната е повече от тревожно, много тревожно. Така, че пак казвам, ние ще я подкрепим, наясно сме със ситуацията и Ви желаем успех в трудните дни, които Ви предстоят.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин Янков. Искам да информирам народните представители и ръководството на Министерството на отбраната, че програмата е солидно подкрепена с решение на Комисията по външна политика. Ще продължи заседанието да ръководи господин Радев и желая успешно завършване. Като моля моят глад да се брои „за“.

Заместник-председател Валентин Радев: Продължаваме. Господин Михов, заповядайте.

Милен Михов: Аз ще бъда кратък и затова изказването ми ще бъде пунктуално по точки.
Първо ще кажа добра дума, че в приоритетите на отбранителната политика виждаме неща, които ги няма в Бялата книга, които заслужават приветствие. Като един от приоритетите, това е целта на запазване на суверенитета, териториалната цялост и единството на нацията, защитата на населението, превенция на противодействията на корупцията и организираната престъпност.
За съжаление, четейки надолу текста, тези приоритети не ги намираме доразвити. Надяваме се, че в Плана за действие те ще бъдат развити. Аз ще се спра само на три елемента. Въпросът за числеността на армията и резерва на практика възпроизвежда нормите на Бялата книга и в известен смисъл е малко по-ниско от Плана за развитие на въоръжените сили, но се надяваме, че това е една традиция. До онзи ден, те честно казано, не ни задоволяваха, но при сегашната ситуация и упражненията на финансовия министър на тема „Национална сигурност“, за мен придобиват твърде оптимистичен характер и оптимистични измерения при условие, че финансовите параметри за осъществяване на програмата не вещаят някакво сериозно положително развитие.
Второто нещо, на което бих се спрял е военното сътрудничество в отношенията ни с партньорите, двустранното сътрудничество и стратегическото партньорство със САЩ. Прави ми впечатление, че в точка двустранно военно сътрудничество като че ли се поставя единствено и само отношенията ни с партньорите и нашите съюзници в НАТО и липсва темата за военното сътрудничество на Балканите с нашите съседи, които са извън съюза, те са партньори, точно така.
Що се отнася до стратегическото партньорство със САЩ липсва една тема, които ние на няколко пъти повдигахме и други колеги повдигаха, за възмездното ползване, нека да използваме този оперативен термин, на базите от американските въоръжени сили и не виждам въпроса за едно разширено военно сътрудничество и оказване на военна помощ на България от страна на САЩ. Цитирам: „Придобиване на основни оръжейни системи следва да е в унисон със стратегическото ни партньорство със САЩ“. Този текст повдига въпроса ние единствено и само от САЩ ли ще придобиваме основни оръжейни системи?
И тук ще си позволя да кажа три изречения, колеги. Вчера стана дума за дебат по отношение на МиГ-29 и нашите отношения със съюзниците. Аз мисля, че във военната политика и в отношението за превъоръжаване на Българските въоръжени сили трябва да бъдат водещи два основни принципа – първо, основавайки се на собствените икономически и научни способности на страната. И второ, недопускане на военна зависимост от една страна. Фактът, че след Втората световна война се налага пълен, тотален монопол във военнотехническо отношение от Съветския съюз е несъмнен, но неговите резултати и днес ги виждаме по отношение на нашите най-технологични оръжия.
Можем да говорим дълго, но аз накратко ще кажа, аз съм привърженик на една политика, която се следва в нашата история доста сполучливо преди Втората световна война на диверсификация на военните доставки. Днес няма велика страна, велика армия, която да се осигурява военнотехнически единствено и само от своя военнопромишлен комплекс. Турция купува въоръжения от Русия, от Китай. Франция доставяше оръжия и въоръжения на Русия. Русия има пазари в целия свят. В този смисъл ние трябва да се стремим да водим една политика в превъоръжаването, която да избегне повторението на такава военнотехническа зависимост с тежки политически последици.
И на последно място, приключвам, това, което колегата спомена за доброволния резерв и запаса. Ще се изкуша като историк да Ви го кажа, често пъти се прави сравнение с Ньойския договор. Ние сме много по-зле от времето на Първата световна война, защото тогава имаме 30-хилядна армия, но имаме над един милион обучени, подготвени и преминали през ужасите на шестгодишна война мъже, които имат и оръжие и боеприпаси в къщите си. Днес положението с резерва и запаса е много тревожно. И в тази връзка аз повдигам отново нашата тема, която много дълго я повтаряме за възстановяване на задължителното военно обучение, не говоря за военна служба. Но задължително военно обучение …

Заместник-председател Валентин Радев: Колега Михов, ако може по-кратко. Благодаря.

Милен Михов: С това приключих, господин Радев.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви. Колеги, аз предлагам да дадем думата на нашите гости да отговорят на поставените въпроси, които и от двете страни – и от ляво и от дясно мнения видяхме. Заповядайте и ако обичате също кратко, за да можем да Ви зададем още въпроси.

Димитър Кюмюрджиев: Първо искам да благодаря за подкрепата, която виждам от народните представители на предложената от Министерския съвет Програма за развитие на въоръжените способности.
Позволявам си да взема думата, за да отговоря на уважаваните от мен народни представители, тъй като бях ръководител на работната група, която изготвя тази програма. В няколко аспекта на ниво политическа амбиция ще отговоря аз пък генерал Попов ще го помоля да отговори на уважавания от мен народен представител Ангел Найденов за полка за специални сили.
Първо, бих искал да кажа, господин Радев, че Вашата забележка по отношение на начина, по който е структурирана програмата, защо Военна полиция, в този смисъл ние сме се позовали изцяло на чл. 50 от Закона за отбраната и въоръжените сили, с което се почва Военна полиция, структури, които са директно подчинени на министъра. И редът, който е по чл. 50 сме го следвали в програмата. Така, че в този смисъл не бих искал да приемате, че сме поставили ударение върху Военната полиция, просто сме следвали логиката на закона.
По отношение на въпроса, който е изключително важен на народния представител Исмаилов, както и други колеги и господин Янков, източници за финансиране на програмата за превъоръжение. Ако сте забелязали в Програмата за развитие на отбранителните способности ние съзнателно сме премахнали фонд „Интелигентна отбрана“, който беше в програмата „Шаламанов“, така да се каже, за развитие на способностите. Това е направено след консултации с Министерството на финансите, защото се нарушава чл. 107 от Договора за функциониране на Европейския съюз. Създава се фонд като вид държавна помощ извън общите фондове на държавата като първостепенен разпредител с бюджет. Това създава проблеми с нашите европейски партньори, тъй като имаме нерегламентирана държавна помощ. Затова единствено и начинът, по който ще финансираме стратегическите проекти, които са записани, засега това е чрез бюджета, за да има и прозрачност и по-голяма видимост за данъкоплатците къде отиват парите за финансиране на армията, на въоръжените сили.
В този смисъл аз ще помоля народните представители ако се наложи, ако се окаже, че финансовите средства от държавния бюджет са недостатъчни, на основание чл. 87, т. 7 от Конституцията когато се поеме финансово задължение Народното събрание може да поеме такова финансово задължение. Ако се наложи, може да пристъпим към един държавен заем, който да финансира конкретно някаква стратегическа задача. Но това е въпрос на преценка, на възможностите на бюджета, необходимостта от използване на такъв финансов инструмент. Затова и това не сме го записали в програмата, но това остава като възможност, като източник на финансиране. Този държавен заем може да е под формата на държавна гаранция, също така става чрез съгласие на Народното събрание.
Какви са гаранциите за изпълнение на тази програма? На основание чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили решенията на Народното събрание по отношение на тази програма и на основание на Закона за нормативните актове имат по-висока правна сила от решението, от постановлението на Министерския съвет за финансовата рамка. Тоест, когато ние визираме, че в рамките на бюджета, който е определен за въоръжените сили, не говоря за Българската армия, говоря за въоръжените сили е в рамките на нивото 1,34 % от 2014 година, това Ваша решение с по-висока правна сила ще задължи министъра на финансите когато прави бюджета за следващите години 2016-та, 2017-та, в тригодишната бюджетна рамка, да спазва това, което Вие сте решили. Тоест, Вие давате една задължителна рамка. Това е именно гаранцията. Затова ние молим за Вашата подкрепа в този вид, за да има предвидимост на военните разноски за следващи години. Тоест, това е една много сериозна гаранция с волята на суверена – Народното събрание.
По отношение на това, което народният представител Михов казва. Аз не мога да се съглася с Вас. В т. 3.8.1. сме посочили регионално сътрудничество. Там е регионалното сътрудничество в рамките на седем. Ние имаме много сериозно и поддържаме много сериозни двустранни отношения в рамките на региона. Сега, съвсем сте прав, в последния доклад на НАТО 92 % от българското въоръжение е с произход Съветски съюз и Руската федерация. Тук сте изключително прав за диверсификацията на източниците за въоръжени на Българската армия. Договорът, който сключихме с Република Полша показва нашето желание да се извърши такава диверсификация.
По отношение на съвместните съоръжения. Договорът, който е от 2006 година, така наречения договор „Калфин-Кондолиза Райс“ позволява един режим, който е благоприятен за Република България. В този смисъл аз мисля, че това, което сме записали военното сътрудничество със стратегическия ни партньор Съединените щати, трябва да бъде задълбочаван по посока на взаимна изгодност за двете страни. Тези съоръжения предоставят изключително добра възможност, генерал Попов предполагам, че ще потвърди, на Българската армия и на Българските въоръжени сили да извършват целенасочена подготовка за изпълнение на задачите по трите мисии, които имат.
И най-накрая, по отношение на резерва. За съжаление там ситуацията е изключително трудна. Причината за това са ограничените финансови възможности, с които министерството разполага за обучението на резервистите. От цели, които сме поставили пред НАТО – 3 000 резервисти, ние сме обучили 380. Главно не защото няма желание, а защото имаме ограничени финансови възможности.
По отношение на военното обучение, изключително сте прав, има голям интерес сред студентите, има, ако не се лъжа Ластарджиев каза осем към едно – осем студенти, един може да влезе в доброволния курс. С генерал Михов говорихме, необходима е промяна на законодателството в тази посока.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря на заместник-министър Кюмюрджиев. За юрист много добре се справихте с времето, иначе говорите дълго. Нещо имате ли да добавите, господин генерал? Благодаря. Възбудихте и други въпроси, ще Ви питат. Заповядайте.

Константин Попов: Уважаеми господин председателстващ. Уважаеми господа народни представители.
На въпроса на господин Найденов относно изграждането и предложението да имаме полк за специални сили, наистина там имаше много сериозна дискусия дали да се запази бригада в сегашният й вид, какъв да бъде видът на тази бригада и така нататък. Наложи се в края на краищата мнението, че трябва да се върви в две посоки. Първата посока е наистина да се извадят специалните сили и да бъдат възможно по-пряко подчинени и затова те са подчинени на Съвместното командване на силите във варианта, в който се предлага в програмата поради спецификата на изпълнението на тези задачи. Тоест, при тях има по-голяма динамика, необходимо е по-скрито управление и по-бързо реализиране изпълнението на поставените задачи.
Относно структурата изваждането на Алпийския батальон, пак казвам, наложи се мнението, след сериозна дискусия, че Алпийският батальон беше исторически, преди това не беше в състава на Специалните сили. Алпийският батальон има своите функции, място и роля при изпълнение на задачи в Сухопътни войски. Специалните сили, отново се наложи мнението, че имат други специфични задачи, те са три задачи, да не ги споменавам индивидуално, които е възможно да бъдат изпълнени в състава, който е базиран в Пловдив. Съставът, който е базиран в Пловдив, също така предполага едно по-лесно управление, отколкото сега когато са разпилени и в Пловдив, и в Смолян. Но състав бригада специални сили звучи също така малко амбициозно. Само един пример ще дам, Тюлените, които са в Щатите са в състав около 2 000 души като бойните части са около 940 човека, а съотношението към флота, който е близо 400 000 като личен състав. Малко е амбициозно ние да имаме цяла бригада.
Всъщност това бяха аргументите за тази структура. Сега, има разбира се и други аргументи, които са не по-малко силни, че тази структура вече е изградена, че е създадена необходимата организация, че се работи вече в това направление, но в края на краищата се взе решение такова каквото е и такова каквото го виждате в програмата.
Друго относно въпроса на господин Исмаилов. Наистина, за финансовите потоци, как, откъде, какво, защо, изключително точни въпроси. Това е едно голямо предизвикателство при разработването на Плана за развитие на въоръжените сили, защото в Плана за развитие на въоръжените сили това, което го виждаме схематично сега на картинка трябва да бъде разположено правилно във времето и трябва да има графа за финансово осигурени ресурси. И с приемането на Програмата за развитие на отбранителните способности вече не ще продължим нашата работа след като имаме и финансовата рамка, да можем правилно да ги разположим в годината, така че да има един балансиран подход и наистина гаранции за успех.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: И аз Ви благодаря. Господин Запрянов, заповядайте.

Атанас Запрянов: Благодаря, господин председател. Уважаеми господа депутати. Аз много се радвам, че на няколко заседания поставяте въпроса за резерва. Мисля, че след промяната на Конституцията от 2007 година всички министри досега имат един проблем и това е проблемът с мобилизационната подготовка не на доброволния резерв, който е проблем на ресурса, както каза заместник-министър Кюмюрджиев, а на запаса. И ние в тази програма няма как да го решим. Ние мислим какво да Ви предложим и ще Ви предложим промени в Закона за резерва обаче те също няма да решат мобилизационната подготовка. Защо? Вие решихте и ни поставяте задача да мобилизираме още две механизирани бригади, една артилерийска бригада, още три танкови батальона, ракетен дивизион и комплект от поддържащи войски.

Понеже сме в закрито заседание мога да кажа, че числеността на военно

Гласове от залата: Днешното заседание не е закрито.

Атанас Запрянов: … Така, че ние имаме мобилизационно напрежение. Но целият проблем идва от това, и това, от което са недоволни командирите и аз ще го кажа, те не могат да провеждат мобилизационни подготовки на тези формирования. Едно време помните, ние можехме да ги мобилизираме, да ги тренираме. Така, че ние търсим, както заместник-министър Кюмюрджиев каза, доброволни форми, за да опресним запаса.
Ще Ви доложа. Ние имаме данни, ако искате да посветите едно закрито заседание …

Заместник-председател Валентин Радев: Само да Ви предупредя, че заседанието е открито и да не казвате числата.

Атанас Запрянов: Само да кажа, че най-младият командир на взвод в тези бригади, военновременните е на 35 години. Ние затова в Търново, във военния университет започваме също доброволно да готвим младши офицери за бъдещи командири на военновременните ни формирования. Но след като и войниците служат до 50 години, така е за нашия закон, ние нямаме и войници приток, които напускат въоръжените сили, които да се върнат като войници във военновременните ни бригади. Те също остаряват. Така, че Вие повдигате един много сериозен въпрос с подготовката на резерва в частта запас и ние мислим какво да Ви предложим, тъй като няма как конституционно да задължим гражданите, да ги викаме запас в мирно време да носят военна служба. Трябва да намерим някаква друга форма, която Вие да подкрепите и на доброволен или по някакъв друг начин да извършим това. Иначе ни пада мобилизационната готовност. Доложих.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре, благодаря. Няма да питаме заместник-министър Исмаилов още, за кадрите никой не се е сетил затова не стигаме до Вас. Всички ги изпитахме.
Колеги, ако имате някакви уточняващи въпроси, заповядайте. Заповядайте, господин Гаджев.

Христо Гаджев: Уважаеми господин председателстващ. Господа заместник-министри. Господа генерали и така нататък.
Първо ще започна отзад напред тъй като в дискусията възникна няколко допълнителни коментара. Едно на ръка за доброволния резерв и за задължителния резерв, наистина се надявам да намерим и законодателно решение. Колкото до доброволния, след като става дума за финанси, главно като проблем, тъй като има достатъчно желаещи, надявам се вече в бюджета за 2016 година да намери своето място и наистина да му се обърне внимание, тъй като проблемът и там е основен, тъй като ако се отблъснат тези, които доброволно идват и искат да взимат някакъв курс и да получат някакъв тип военно образование, то няма как да добавим тези, които не искат.
Колкото до военното обучение, само ще кажа, че има много ясно разпределение и по Конституция и по закон какво може да се прави преди хората да навършат пълнолетие и какво не, съответно няма как да се върнат някои стари неща, но за сметка на това една голяма препоръка отново да се ревизират учебните програми, които са за училищата в Х и ХІ клас, тъй като материалът определено не е подходящ за целевата група.
Колкото до бригадата, която възникна като въпрос за Бригада специални сили, тук с колегите също не можем да се съгласим с предложеното, то не е и съкращаване, а по-скоро трансформиране, тъй като да, дискусията е дълга, имам ограничено време, така че няма да навлизам в нея, но следва да се запази сегашната и численост така, че горещо препоръчваме анализът да продължи и да не се бърза с трансформацията й.
А колкото до средствата за бюджета, друго нещо, което излезе като тема, в крайна сметка едно от основните правомощия на Народното събрание е точно определянето на бюджета на държавата, но той става след предложение на Министерски съвет. В интерес на истината бюджетът е единствената законодателна инициативи, които народните представители нямат право сами да правят законодателна инициатива за бюджет. Така, че тук вече трябва да се направи и генерал Попов много правилно каза, че първо трябва да разберем какво точно искаме, колко искаме, кога и вече какви са наличните ресурси, за да могат да се планират.
От тук нататък се надявам и поне виждам вече разбиране в Министерство на финансите относно средствата, които са необходими за модернизация и превъоръжаване, конкретен пример Бюджет 2016 когато са заложени и се надявам е това да се запази в тригодишната рамка и занапред, следвайки все пак разбира се решенията на Консултативния съвет за национална сигурност от май месец.
Вече връщайки се основно на програмата …

Заместник-председател Валентин Радев: По-кратко, ако обичате колеги.

Христо Гаджев: Връщайки се основно вече на програмата, един от най-големите за мен плюсове на програмата е точно, че отмени предишната програма, изготвена от служебното правителство и вече имаме един реалистичен документ и документ, който наистина може да се осъществи със значително по-конкретни и по-ясни задачи и приоритети.
Бях си подготвил още няколко конкретни бележки, до които за съжаление нямам време да навляза в детайли, но много ми се иска, тъй като ние тук ще подкрепим програмата, но на група още не сме я разглеждали, надявам се групата да подкрепи нашите предложения и там също така.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря на колегата Гаджев. Някакви други въпроси, колеги да са възникнали? Няма, не виждам от колегите. Нещо ако имате да добавите? Нямате. Благодаря Ви за участието. Остава да гласуваме.
Колеги, чета Ви проекторешението. Комисията предлага на Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 16, т. 1 и 6 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България да приеме внесеното на 5 октомври 2015 година от Министерски съвет Решение за приемане на Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 и за определяне числеността на въоръжените сили, № 502-03-19.
Уважаеми колеги, който е съгласен с приемането на програмата, моля да гласува. 11 – „за“. Колеги, който са „против“? Не виждам. „Въздържали се“? 3 – „въздържали се“. Благодаря Ви за гласуването. Благодаря на нашите гости. Успешна работа и хубав ден.

Заседанието беше закрито в 11:15 часа.