1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-12, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12.02.2016 г.

---

На 16 февруари 2016 година се проведе извънредно заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 16:00 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния


Дневен ред:


1.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-12, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12.02.2016 г.

Гости и докладчици на заседанието бяха:


Министерство на отбраната:
-Димитър Кюмюрджиев, заместник-министър
-ген. Пламен Атанасов, заместник-началник на отбраната

Министерство на вътрешните работи:
-Красимир Ципов, заместник-министър

Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Михо Михов: Уважаеми господин заместник-министър. Дами и господа от кабинета на министъра на отбраната. Господин министър от бивше правителство. Господин генерал, добре дошли на заседание номер 37 на Комисията по отбрана на 43-то Народно събрание.
Уважаеми народни представители, както Ви е известно, предлагам още един път на Вашето внимание дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-12, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12 февруари 2016 година.
Има ли други предложения по така предложения дневен ред? Няма. Който е съгласен с приемането на дневен ред с една-единствена точка, моля да гласува. Приема се.
Постъпи разпореждане в Комисията по отбран на председателя на Народното събрание под номер 650-01-34 от 12 февруари тази година. НА основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 74, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разпореждам:
Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-12, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12 февруари 2016 година.
Водеща комисия е Комисията по отбрана. Председател на Народното събрание – Цецка Цачева.
Стартираме нашата работа като давам думата вносителите за мотивите и акцентите, които те поставят пред нашата комисия и Народното събрание. Заповядайте, господин Радев.

Валентин Радев: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми заместник-министри и гости. Господин генерал.
Страната ни е подложена, както Ви е известно, на засилен миграционен натиск, породен от външнополитически обстоятелства. МВР полага всякакви усилия за овладяване на този натиск, но трябва да му бъде оказано съдействие и от други държавни органи. Такъв орган е Министерството на отбраната, с неговите въоръжени сили. Те разполагат със съответните сили и средства, които биха могли да бъдат използвани за съвместно участие при изпълнение на подобни задачи, като за тази цел е необходима промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
С този законопроект се разширяват дейности, които въоръжените сили могат да изпълняват в мирно време, които са описани, както Ви е известно, в чл. 56 и 57 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
В конкретните законопроекти на законопроекта се предлагат да се разширят дейностите, които извършват въоръжените сили в мирно време, с цел предоставяне на възможности за участие при охрана на държавната граница. Това участие се възлага с акт на Министерския съвет, сме записали в закона за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили и там се определя, с този акт на Министерския съвет, финансовото и ресурсното осигуряване за участието на въоръжените сили. Заедно с това в една трета алинея е казано, че министърът на отбраната определя и правилата за използване на сила при участие на въоръжените сили по охрана на държавната граница.
Това е накратко представянето на законопроекта, с който Вие сте запознати. Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател на комисията.
Уважаеми народни представители, пред Вас са и становищата, които изпратихме по надлежния ред, по отношение на експертизата, която ние направихме със секретариата на комисията и мое участие. Считам за необходимо да чуем и становището на Министерство на отбраната в лицето на заместник-министъра на отбраната господин Кюмюрджиев.

Димитър Кюмюрджиев: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа народни представители.
Министерството на отбраната се запозна с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12.02.2016 година.
Проектът на този закон съдържа възлагане като изрична задача на въоръжените сили с постоянен характер в мирно време и участие в охраната на държавната граница. Към предложението се излагат мотиви, че това се налага в следствие засиления миграционен натиск по държавната граница на страната.
В тази връзка е необходимо да уточним, че понастоящем разпоредбата на т. 2 от чл. 57 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България съдържа задача за въоръжените сили за участие в охраната на стратегически обекти и на обекти и системи от критичната инфраструктура, каквато е и охраната на държавната граница по смисъл на т. VІІІ, подт. 1.2 от Приложение № 1 към чл. 1 ,л. 1 от Правилника на Министерски съвет 181 от 2009 година за определяне на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Това обаче не е основна и присъща задача за въоръжените сили в мирно време. Изпълнението й винаги е свързано с подпомагане на друг компетентен държавен орган, в случая Министерството на вътрешните работи.
С новата ал. 2 на чл. 57 от закона се предвижда Министерският съвет да възлага изпълнението на задачите на въоръжените сили, в това число финансовото и ресурсно осигуряване на участието им. Считаме, че нормата е в пълно съответствие с правомощието на Министерския съвет въз основа на чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България относно отговорността му за осигуряване на обществения ред и националната сигурност и осъществяване на общото ръководство на въоръжените сили.
В тази връзка, господин председател, пред мен е още един изключително важен документ, който подкрепя становището на вносителя, това е Националната отбранителна стратегия, която и Вие ще обсъдите. В т. 56 политическите сили от управляващото мнозинство приеха, че е необходимо при овладяване на миграционни кризи въоръжените сили да могат да участват в охраната на сухопътната и морска държавна граница. А също така бих искал да Ви информирам, че е изключително важно за нас и ресурсното осигуряване на участието тъй като пред мен е справката за участието на българската армия и въоръжените сили в логистичната операция на границата за периода от началото на операцията 27.04.2015 година до 15.02.2015 година, всичко са похарчени, от бюджета на Министерството на отбраната 1 966 011 лева.
Предвид изложените мотиви, Министерството на отбраната изцяло подкрепя внесения законопроект, ведно с мотивите към него.
За министър на отбраната, господин Николай Ненчев. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: И аз Ви благодаря за доклада. Като приветствам с добре дошъл в работата на нашата комисия заместник-министъра на вътрешните работи, господин Ципов му давам думата за тяхното становище.

Красимир Ципов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители.
Министерство на вътрешните работи също изразява своята подкрепа за така внесения законопроект от народните представители. Както спомена заместник-министър Кюмюрджиев, от пролетта на минавалата година въоръжените сили на Република България осъществяват логистична подкрепа то отношение на опазването на държавната граница. И с това ще приключа. Смятаме, че това е едно логично продължение на тази логистична подкрепа. Очакванията ни са при затоплянето на времето през настоящите пролетни месеци можем да очакваме засилен миграционен натиск и в едно с това българската армия да окаже подкрепа при участие в охраната на държавната граница.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-министър. Уважаеми народни представители, пристъпваме към дискусия по така внесения законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Имате думата. Заповядайте, господин Михов.

Милен Михов: Благодаря. Като представител на Патриотичен фронт и като съвносител на това предложение декларирам, че ние подкрепяме предложението, направено за промяна в Закона за отбраната и въоръжените сили. Не би трябвало да разглеждаме, че тази дейност е приоритет на едно или на друго министерство. Тук става въпрос за решаване на една задача, която е не само с национално изразено измерение. А днес можем да кажем със самочувствие, това е задача на границата на Европа. И в този смисъл, тази поправка трябва ясно да се отчита като принос на България в европейската сигурност, сигурността на Европейския съюз и това да бъде много ясно заявено пред нашите партньори, че както обичат да ни обичат най-бедната страна в Европейския съюз, със собствени средства и сили се изправя на границата на Европейския съюз пред тази огромна заплаха.
Аз трябва да кажа, че приложението на закона или нормите на закона поставя едно голямо изискване пред изпълнителната власт за постигането на един добър синхрон между отделните институции, между отделните министерства, между техните оперативни звена на терен и от това взаимодействие и от тази взаимопомощ аз мисля, че зависи до голяма степен успеха на дейността на и армията, и органите на МВР.
Завърших, господин генерал.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Михов. Други изказвания? Заповядайте, господин Енчев.

Велизар Енчев: Господин председател, едва ли има ту човек между нас, който е против това предложение, което се прави от господин Радев и група вносител. Но след като се отива на такава стъпка, логично е според мен да се променят и някои текстове в Закона за отбраната и въоръжените сили, за да се получи пълна хармония. Какво точно имам предвид? Изразявам мнението на действащи офицери и офицери от запаса, така че това не е само моя позиция, но и тяхна позиция.
Предлагам да се промени текстът в чл. 130 от Закона за отбраната и въоръжените сили. Сега в момента в чл. 130 е записано: „Охраната на държавната граница на Република България се осъществява от съответните структури на Министерството на вътрешните работи“.
Уважаеми колеги, ако се приеме този законопроект става ясно, че не само МВР ще носи отговорност за охраната на българската граница. Няма значение, че вносителите в случая са избрали формулировката „участие в охраната на държавната граница“. Би трябвало, според мен, въпросният текст на чл. 130 да придобие следният вид: „Охраната на държавната граница на Република България се осъществява от съответните структури на Министерството на вътрешните работи …“, както е в стария текст, добавям „… с участието на въоръжените сили“. Така ще се получи пълна хармония с това, което се предлага и трябва да се приеме наистина от всички, както виждам и „против“ няма, с това предложение, което адекватно отговаря на реалната ситуация.
Също така са необходими други промени в законодателството. Според действащи офицери, за да има определена мотивация на тези военнослужещи, които ще участват в охраната на границата, би трябвало да се променят и някои текстове в Кодекса за социално осигуряване. Какво имам предвид? Например изчисляването за осигурителен стаж, тъй като в момента за лицата по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване при участие в операции и мисии извън територията на страната с висок степен на риск, както и при участието в бойни действия или във военно време, една година, знаете, действително изслужено време се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Ако пък участието е с по-ниска степен на риск, да приемем, че в конкретният случай е така, една година действително изслужено време се зачита за две години осигурителен стаж. Това право би могло да се даде и за военнослужещите, които участват в охраната на държавната граница. Това е първото предложение, което правя за чл. 130.
Второто предложение, което правя, смятам че предложението министърът на отбраната, чета „определя правилата за използване на сила при изпълнение на задачите по ал. 1“, да се допълни с „по предложение на началника на отбраната“.
Защо правя това предложение? Правя това предложение, тъй като се позовавам на чл. 28, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили където пише, че „министърът на отбраната, по предложение на началника на отбраната разрешава използването на оръжие и бойни средства от български военни формирования“, и ал. 3 „по предложение на началника на отбраната“, втори път в ал. 3 се казва. Тоест, ние в случая трябва да добавим изречението, че министърът на отбраната не еднолично определя правилата за използване на сила при изпълнение на задачите по ал. 1, в конкретния случай – охрана на държавната граница, както е в този чл. 28, добавям: „по предложение на началника на отбраната“, тъй като в конкретния случай е дадено прекалено много власт на политическо лице, което не е компетентно, естествено, с цялото ми уважение към министъра на отбраната, да взема подобно решение.
Освен това, да Ви припомня, че чл. 15 от закона гласи, че „Организацията на отбраната, органите ръководство на отбраната са четири – Народно събрание, президент на Републиката, Министерски съвет, министър на отбраната“. Тоест, принципал е Народното събрание. Сега, аз не призовавам с Народното събрание да се консултират такива много важни оперативни въпроси, но ми се струва, че ако наистина сме принципал на всички тези институции под нас, задължително трябва да хармонизираме този чл. 3, който се прилага много добре. И добавям още веднъж, запетайка, да се добави: „по предложение на началника на отбраната“.
Това са моите две предложения. Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Енчев. По същество Вие направихте предложения за второ гласуване, което ние не откриваме сега и в зала ще преценим дали ще има второ. Но тези съображения Ви благодаря за участието Ви в нашата работа, ще ги имаме предвид като водеща комисия.
Заповядайте, господин Тошев.

Владимир Тошев: Ако трябва сега да ги коментирам?

Председател Михо Михов: Коментираме всичко, което желаете.

Владимир Тошев: То това е за второ четене, конкретиката. Но по принцип аз не мисля, че трябва да променяме чл. 130 от закона, защото променяме философията на нашето предложение. Тоест, ние предлагаме с това, което в момента разглеждаме на първо четене армията да участва, съвместно с МВР в охраната на границата ни. И дори не сме конкретизирали за коя граница става въпрос. За всичките граници.
Това, което господин Енчев предлага, променя философията, защото тогава споделяме отговорност, което е съвсем различно от участие. Така, че лично аз не мисля, че трябва да променяме чл. 130.
Другото, което е, господин Енчев също е бил офицер и знае, че да се охранява границата в мирно време не е по-тежко отколкото да се участва в едно полево учение с реални войски. Така, че да променяме Кодекса за социално осигуряване специално в тази му част, това че е тежко в момента – охраната на турската граница, ако това той визира, това е само от тази гледна точка. Ние досега сме заявявали многократно, че армията за разлика от МВР има значително по-богати възможности в тиловото осигуряване на охраната на границата. Така, че едва дали офицери, сержантите и войниците, които ще участват в границата ще бъдат по-различни отколкото при едно бойно дежурство или в едно реално учение с войски.
Така, че това е моето мнение, но все пак, нека да се запознаем с мотивите за предложенията на господин Енчев. Тогава когато му дойде времето.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Вие подкрепяте и моето становище. Господин заместник-председател Димитров.

Димитър Димитров: Ние също подкрепяме това предложение на колегите, дори смятаме, че то е малко закъсняло. Не еднократно сме дискутирали в нашата комисия въпроса за участието на армията в опазването на границата и взаимодействието с органите на МВР. Това днешно предложение е продиктувано от нуждата на деня, в който живеем и от времето, в което сме.
Това предложение обаче поставя един друг въпрос – доколкото Българската армия е в състояние днес да се справи със задачи, които биха възникнали на територията на нашата държава. Очевидно е, че тези войни с масов характер и с фронтови линии няма как да се състоят. Тероризмът е на дневен ред. Той е на дневен ред както наблизо до нашите граници, така и в други части на Европа се е появил през последната една година, което в никакъв случай не изключва появата му и на наша територия. И дали тук не трябва малко по-глобално да се погледне на нещата и през това давление кои са функции на Министерство на вътрешните работи, Министерството на отбраната дали не трябва да се мисли за едно по-съвместно, по-близко сътрудничеството на двете ведомства именно в тази битка? Защото трудно може да се направи вече разграничение дали терористичен акт ще се състои в даден град, в даден квартал и дали трябва само с функциите на МВР да се противодейства или тук армията по-сериозно трябва да се намери и тя.
Така, че този въпрос, който според мен е експресен, продиктуван от нуждите, поставя въпроса за нещо по-голямо и по-глобално по принцип за това как да бъде използвана Българската армия. И понеже съм убеден, че армията е една доста затворена, доста консервативна система, може би тук и в Комисията по отбрана в Народното събрание да поставим началото на един такъв дебат, защото този дебат, както виждате е свързан с промяната не само в Закона за въоръжените сили, той ще предизвика промяна и в законите за националния бюджет, в последствие, осигурителните и редица други такива, които да завъртят целия този цикъл от промени, които трябва да се направят така, че нашата армия днес действително да е готова да отговори на предизвикателствата днес, а не да се учи и да се подготвя за това на базата на минал опит. Очевидно е, че базата на миналия опит ни поставя в една неподготвена среда днес.
Нашата група подкрепяме законопроекта.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-председател.

Пламен Манушев: Една реплика да направя.

Председател Михо Михов: Заповядайте за реплика, господин адмирал Манушев.

Пламен Манушев: Това, което казахте – сътрудничество между двете министерства има от много години, от 20. Има инструкции, има и действия и в закона чл. 57, т. 2 беше точно това, да се действа при борба с международния тероризъм. Така, че такова съдействие има. Армията е подготвена, в последните 15 години да изпълнява точно и такива мисии. Сухопътни войски в Афганистан, специално бяха точно такива полицейски мисии – охрана на обекти и въздържане на навлизащи, евентуално опити да влязат в тази територия.
Така, че това, че трябва да се засили сътрудничеството, ако трябва да променим ако законодателството – те да работят заедно, да се борят с предизвикателствата на сегашното време съм напълно съгласен. Но такова има, не е нещо, което да започваме отначало. Това ми е репликата.
Аз моля за изказване обаче.

Председател Михо Михов: Сега втората част е изказване. Започвайте. Заповядайте.

Пламен Манушев: Господин председател. Уважаеми господа народни представители.
Подкрепям изцяло този законопроект и ще Ви кажа, защо. Аз отдавна имам това виждане и мнение, че държавата има определен ресурс и той трябва да бъде използван, независимо от междуведомствените желания по-малко да участва някой или да спестява пари. Държавата трябва най-рационално да използва ресурса, който има. А ресурсът, който тя има, за да се справи с този проблем с възпиране на бежанците на масово навлизане на наша територия е Министерство на вътрешните работи, Министерство на отбраната и останалите ведомства, които се занимават с това. Но това е въоръжение и ресурс.
Така, че смятам, че това предложение е навреме и е правилно, тъй като обстановката наистина се сгъстява, НАТО министрите на отбраната са взели решение за изпълнение на мисия в Егейско море където ще отидат част от постоянната военноморска група в Средиземно море, която ще участва в контрола, в наблюдението, в информира за такива бежанци, минаващи през морето. Фронтекс се засилва изключително много операцията. Ще се съберат много кораби там. Доколкото чувам от пресата, може би и ние ще изпратим. Което означава, че ще се възпрепятства преминаването през Егейско море. Това означава, че тези хора като не могат да минат от там ще потърсят и друг път. Другият пън, най-близкият е сухоземната ни граница, а малко по-далечният е Черно море. Трябва да мислим после сигурно и за него.
Но смятам, че наистина със затопляне на времето този натиск ще се засили и участието не, а съдействието, има голяма разлика между тези две думи. Законовата дума за участие на армията, на въоръжените сили в охраната на държавната ни граница дава възможност заедно с МВР да се развърнат, наистина и патрули. И това нещо ще се прави когато наистина масово тръгнат към нашата граница и се опитват да минат хора. Тогава МВР, Гранична полиция нямат нито потенциала, нито силата да възпрат такива потоци от бежанци. Това може да става съвместно с Българската армия, а Българската армия и го казах няколко пъти от трибуната на Народното събрание, че тя за разлика от Гранична полиция или от полицаите от вътрешността на страната, тя мое да живее и да оживява в гората, а да не живее в скъсани палатки, които ги даваха. Тоест, и в това отношение ще има една по-нормална служба на хората на границата, тъй като знаете, нашият войник може да си направи палатка, да си направи кухня и всички останали неща, които са необходими на тази граница, в този пресечен терен.
Така, че е навреме, аз подкрепям. Това, което каза господин Енчев е за второ четене подробности. Но принципно той е „за“, аз гледах кои хора са се разписали в предложението на законопроекта на господин Валентин Радев, те са от всички парламентарни групи, така че има консенсус да бъде приет на първо четене. Това, което каза, можем да го обсъдим подробно, има резон в голяма част от предложенията, за да се нормализира и да се постави в нормален ред службата и носенето на тази служба.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин адмирал Манушев. Реплики? Няма. Има думата заместник-председателя на Народното събрание, господин Каракачанов.

Красимир Каракачанов: Колеги, естествено, че съм „за“ едно такова предложение. Помните, че преди около една година говорихме за това нещо. И в комисията съм го споменал N на брой пъти, и публично. Беше ясно, че ще стигнем до тук. Беше ясно, че водата в Черно море е солена и нямаше нужда да пием от нея, за да се убедим в това. Слава Богу, че това се случва, макар че по мое дълбоко убеждение това можеше да се случи досега действащия закон по онзи член за стратегическата инфраструктура. Нищо не ни пречеше да обявим съоръженията на границата за подобна инфраструктура и да я защитаваме. Помните обаче, че върховният главнокомандващ, не го знам къде е служил войник, но приказваше клишета. Говоря за президента на Републиката. Едни клишета, не трябвало армията, това е нецивилизационно, нехуманно, неевропейско. Подобна песен пееше и министърът на отбраната. Министър-председателят е на тази идея още от юни месец когато по темата за оградата и за охраната на границата, сме разговаряли с него, тогава съпротивата беше, мълчаливата съпротива от страна на Министерството на отбраната и официална съпротива от страна на президента. Слава Богу, че стигнахме до тук.
Който не е разбрал, че така нормалната, европейска, християнска цивилизация се намира във война, то е видно. Това, което ни чака, виждате, какво се случва. Имаме над 2 милиона бежанци в Турция, които са инструмент на политиката на Ердоган, които всеки момент, той човекът откровено си го казва: „Дайте ми 3 милиарда“, но те само в началото са 3 милиарда, сега май станаха 15, които иска от Европейския съюз. Ние трябва да сме готови да защитим границите си.
С това предложение, което колегата Радев е подготвил, което аз имах пълното съзнание и удоволствие да подпиша и подкрепя, мисля че правим една правилна крачка. Отсега Ви казвам, че ще стигнем до следваща крачка, за която сега говорим, ще стигнем отново до връщане на наборната служба, тъй като и това е неизбежно. Но това е друга тема. Правим крачка в правилната посока. В тази ситуация силите на Гранична полиция не са достатъчни. Силите на Полицията също не са достатъчни. Армията може да бъде допълнително полезна. В края на краищата това е част от нейните задължения – защита на териториалната цялост и суверенитета на България.
Така, че мисля, че тук едва ли ще има колега от комисията, който да е „против“. Нека да го подкрепим, да го задвижим по-бързо като процедура за второ четене. Сигурно ще има и господин Енчев има предложения, които са за второ четене. И други колеги вероятно ще направят някои допълнителни предложения. Но предлагам да не губим време и да подкрепим като комисия това предложение и да го вкарваме в зала.
Благодаря Ви, господин председател. Доложих, господин генерал.

Председател Михо Михов: И аз Ви благодаря, господин заместник-председател. Ако разрешите и аз да взема думата като председател?

Велизар Енчев: Може ли само реплика на господин Каракачанов?

Председател Михо Михов: Заповядайте за реплика.

Велизар Енчев: Тъй като господин Каракачанов използва изречението „да защитим границата“, аз мисля, че като се каже А, трябва да се каже и Б. Какво означава да защитим границата, след като приемем текст, който гласи, че армията ще участва в охрана на държавната граница, а не казваме каква роля ще има ролята на границата. Дали ще има респектираща роля със самото си присъствие, пасивно, да го кажем. Или ще има респектираща роля с използване на въоръжена сила? Този дебат ми се струва, че трябва да се проведе на тази маса и да не си заравяме главата в пясъка. Защото помните ли кадрите от телевизиите през лятото, когато показах как действаше унгарската армия, как действаше македонската наскоро? По никакъв начин не пледирам да ползваме единия или другия опит, но в единия случай се използваше сълзотворен газ, ако не греша, заедно с унгарската полиция. Тоест, нека да си отговорим на въпроса – ще се използва армията само с присъствието си да респектира тези, които нарушават нашата граница, или ще използва реално въоръжена сила каквато е всъщност нейната функция?
Ето това е тема за дебат, от който не трябва да се бяга.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви за репликата. Заповядайте, господин Каракачанов.

Красимир Каракачанов: Този дебат аз мисля, че е от само себе си ясен. Поне охрана на границата, според мен не означава разходка на границата, а означава употреба и на сила за защита на държавната граница. Но аз съм съгласен, че този дебат да, дали сега ще го направим, дали между първо и второ четене, дали при обсъждането в зала, но според мен нещата са ясни – когато имаш нарушение на държавната граница, каквито и приказки да ми приказват, който и било, според българското законодателство нелегалното преминаване на границата е престъпление. Охраната означава предотвратяване на това престъпление, следователно армията не е балет, тя е въоръжена структура, която има оръжие точно, за да изпълнява своите задължения. А в задълженията и влиза да употребява и сила, а при ситуации, за които Вие говорите, Вие знаете, че по гръцко-македонската граница и по-нататък по сръбско-унгарската граница една не малка част от тези нелегални емигранти бяха въоръжени с подръчни материали и щурмуваха, буквално полицейските и армейските сили, които бяха на границите. В това положение ти не можеше да оставиш армията само като ням зрител. Това мисля, че се разбира от само себе си. Това и влиза в задълженията. Щом ти я товариш със задача, това не е Социално министерство да носи вода и храна на нелегалните емигранти, това е Министерството на отбраната. Отбраната, поне според закона, който разглеждаме, отбраната означава едно – дадени са и правомощията и възможностите, за да извърши тази отбрана на границата, защита на границата.

Председател Михо Михов: Вие, завършихте ли, господин заместник-председател?

Красимир Каракачанов: Тъй вярно, господин генерал.

Председател Михо Михов: Уважаеми народни представители. Уважаеми гости на нашето заседание.
Ние провеждаме едно толкова сериозно заседание, колкото мисля, че скоро не сме провеждали доколкото става дума преди всичко за широка парламентарна подкрепа на един законопроект, който внася групата на ГЕРБ. Това е много сериозен законопроект, който се радва на такава подкрепа и аз съм удовлетворен от тона на изказванията.
В каква обстановка го провеждаме това заседание? Известно е, че територията на Европейския съюз вече е населена от миграционен поток от над милион и половина граждани, а пък в Турция има такива, които също очакват да преминат няколко граници и също да се присъединят към този милион и половина. Каква част са преминали през нашата територия, ние сега нямаме за задача да оценяваме, но вносителите явно в тази посока дълбоко са мислили и по силата на репликата, която чух, можем да кажем, че Законът за отбраната и въоръжените сили се променя във всички случаи с цел подобряване на нашата държавна отговорност, респект и съдействие на Министерството на вътрешните работи, което има тази отговорност. Ние тук не забравяме и в текстовете не твърдим, че това не е въпрос на вътрешна сигурност. Напротив, потвърждавам, че това е въпрос на вътрешна сигурност и Министерство на отбраната не изземва функции на друго министерство, което носи тази отговорност.
От днес стартира и конференцията на началника на отбраната. Аз бях свидетел когато този въпрос също се обсъжда много сериозно и отговорно и днес имаше среща на експерти на много високо оперативно ниво между двете министерства. Тоест, те вървят паралелно, ползвайки този метод, заедно с вносителите започнаха и своята подготовка. Това обаче, както Ви е известно от становището, което Ви изпратихме от секретариата на комисията отваря много и много въпроси. Днес на това заседание аз не считам, че ние трябва да ги решаваме. Това е въпрос на подзаконови нормативни актове, наредби, инструкции, които освен, че съществуват досега, подписани между двете министерства, ще бъдат актуализирани, а най-вероятно ще се родят и нови. И аз съм дълбоко убеден в това, защото по силата на репликата, която господин Енчев отправи, то ние не говорим, че армията няма да има и готовност за следващ етап на нейните отговорности, което не се решава с акт на Министерския съвет, за който говорим в този закон, а с акт на Народното събрание. Ето днес ние не обсъждаме такъв акт. Ние обсъждаме нивото на Министерския съвет.
Какво бих споделил и като определен упрек към Министерство на отбраната? Не е хубаво, нека да ползвам тази дума, толкова често да се правят промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Редно е вече комисията, която работи по промените в закона или да внесем цялостен нов закон, но проект по силата и експертизата, която Вие имате, или да престанем с тази практика едно по едно. Както говорихме така нарицателно и във връзка със задачата Air Policing – за всеки случай да го има. Не, това не е сериозно и аз затова подчертах в началото на моето изказване, че днес правим много сериозно заседание, за което аз благодаря на всички участници.
Какво всъщност искам да подчертая още един път? Задачата е за вътрешната сигурност и други министерства с Фронтекс, които са определени освен Министерството на вътрешните работи, няма кой да кореспондира. Но тук ще се налага следващият етап – взаимодействие, координация и осигуряване на управлението. Явно е, моята любима теза, че ще се налага координацията, това е най-добрата координация, която има субординация. Този въпрос на репликите, които бяха отправени, ще го реши актът на Министерския съвет. Ние днес тук в комисията нямаме такава задача да решаваме кой координира, кой ръководи и кой ще отговаря за управленческия процес, но това предстои да се решава и то вече е стартирало.
И в заключение, аз искам още един път да благодаря на вносителите за широката подкрепа, която ние имаме и да се подготвим, ако евентуално ние решим, за второ гласуване да имаме по-ясни текстове, за които вече се чу и нагласата те да бъдат внесени.
Други изказвания, реплики? Заповядайте, господин адмирал.

Пламен Манушев: С цялото ми уважение не мога да се съглася с някои от нещата, които казахте – за това, че сега се променя Закона за отбраната и въоръжените сили. Тази промяна е по предложение на народни представители, а не е на Министерство на отбраната.

Председател Михо Михов: Знам, така е.

Пламен Манушев: Това, което предния законопроект беше, за Air Policing го поиска Министерският съвет и Министерството на отбраната, тъй като то е наложително. Много рядко се променя стратегическата среда, не е като едно време, знаем двата лагера стоят и чакат да започнат някаква огромна война. В това време, което не знаем какво ще стане утре и в другия ден и тези потоци и какво ще стане с Ислямска държава в Сирия, и в Украйна, налага се да се правят тези промени. И според мен е правилно и затова сме народни представители, затова е и Народно събрание, да реагира, за да защити националния ни интерес. И затова и го правим сега в момента. А те имат едно предложение за доста по-обемна промяна на Закона за отбраната и въоръжените сили, включително в него трябва да се промени и възрастта на младшите офицери и сержантите, които сега не могат да се пенсионират с минималната възраст, която ще стане – 55 години. Така, че и това трябва да се прави и сигурно пак ще се наложи скоро да променяме закона.
Така, че извинявам се, но с цялото ми уважение, не мога да се съглася с Вас по двете точки.

Председател Михо Михов: Дуплика. Няма да го превърнем заседанието в несериозно. Моят упрек към Министерството на отбраната за чести помени в Закона за отбраната не обвинява народните представители, защото този процес когато говорихме за Air Policing и както чухте предложение за чл. 130 когато тогава се променяше, мисля, че министерството има своята експертиза, разузнаване, органи, много повече от Вашата и нашата парламентарна група. Ето тези неща трябва да бъдат по-своевременно, а не пост фактум. Това е моята сила на дупликата към Вашата реплика. Заповядайте.


Нено Влайков: Една реплика на дупликата. Изказвани.


Председател Михо Михов: Заповядайте за изказване. Господин Влайков има думата.


Нено Влайков: Искам да кажа само едно нещо. Да не останем само с впечатление, че досега Министерството на вътрешните работи не се е справило със задачата си. Самият факт, че избягват емигрантите, самите мигранти избягват нашата територия и преминават през друга територия е доказателство, че Министерството на вътрешните работи доста добре се справя с охраната на границата.
Друг е въпросът, че сега очакваме по-сериозен процес, затваряне на други граници и следователно пренасочване на мигрантския поток през нашата страна, поради което и избираме армията да се включи в тази охрана на границата. Но и на всичкото отгоре, на всички, които са служили в армията им е ясно, че тя е най-подготвената организация да се спази с подобна задача.
Само на това искам да наблегна.


Председател Михо Михов: И считате, че системата за управление на нейна основа е силна и надеждна за тази задача. Има ли реплики на господин Влайков на изказването. Други изказвания? Заповядайте, господин министър.


Николай Цонев: Уважаеми господин председател. Уважаеми членове на комисията. Още преди две години, когато започна бежанския поток, когато ме питаха колеги журналисти и други експерти какво ми е мнението, аз бях против армията да отиде на границата и мотивът ми беше, че няма законодателни промени, които да регламентират това отиване на границата, тъй като нашите военнослужещи не са обучени да задържат, да имат оперативно-издирвателна дейност и така нататък. Приветствам внасянето на поправките в Закона за отбраната и въоръжените сили. Искам, ако ми разрешите няколко бележки да дам, които да ги имате предвид при обсъждането.
Смятам, че терминът „участие в охраната на държавната граница“ не е точен, може би трябва да се прецизира, има хора с тази дейност. По-скоро трябва да се охранява държавната граница, тъй като с този законопроект ще се даде възможност на армията да охранява границата. А всички останали дейности, които са по логистичната подкрепа са регламентирани много точно в инструкцията, която съществува между двете министерства.
Също така смятам, че не могат изпълненията на задачите и употребата на използването на сила да бъдат регламентирани с акт на министерския съвет, задължително трябва да бъдат със законов акт. Със законова промяна да се даде възможност на военнослужещите да използват оръжието като охранители на държавната границата, защото при някакви нещастни случаи те ще носят отговорност, защо не са изпълнявали функциите, които са им дадени.
Още едно уточнение за въоръжените сили. Може би терминът „Въоръжените сили“ трябва да бъде пропуснат и да бъде написано „Българската армия“, защото ако се разгледа какви са въоръжените сили ще стигнем, че централния артилерийски технически … също ще охранява границата и няма да ги изброявам музеи и така нататък.
Смятам, че трябва на военнослужещите има проект за промяна в Народното събрание за раздел пети, член 140а, за изменение на Закона за МВР където се дава тази възможност за използване на сила от цивилни военнослужещи. Мисля, че трябва да бъде включено и за военнослужещите, за да могат те по същия ред на Закона за МВР да могат да използват оръжието. Тоест, да им се дадат и полицейски функции.
И не на последно място, задължително трябва да се предвиди и обучение в тези дейности на военнослужещите преди да започнат да изпълняват тези дейности.
Благодаря Ви.


Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин министър. Имаше заявка за изказване от вносителя, заместник-председател на комисията, господин Радев.


Валентин Радев: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми гости.
Първо искам да кажа, много от Вас го споменаха, ексминистърът каза, че и той се е колебал, преди това е бил против, сега е съгласен с участието на Министерство на отбраната, по-точно на въоръжените сили или на Българската армия да участват в охраната на границата. Ами това е най-нормалното. Много неща се променят и то се променят динамично и доста бързо.
Аз си признавам, че и аз в началото, предполагам, че съм говорил и с моите колеги и ние се чудихме: „Абе армията не прави ли други неща“, както и сега чета в пресата тези, които са против идеята. Да де, но толкова неща се промениха. Говорим за хибридна война, за несиметрична, за каква ли не друга война. Даже ако питаме експертите, тук има и генерал между нас Атанасов е генерал-майор и ние военните започваме да се объркваме какво точно значи война.
Това сега война ли е, че идват толкова мигранти тук? И те сега идват по 10 – 20, а ако дойдат 1 000 – 2 000 и се питаме, самите ние се питаме, и ние вносителите, и аз се питам – ами ние ще стреляме ли по тях, няма ли да стреляме, какво ще правим? Това само го казвам, за да подчертая, че нещата много бързо се променят. И не случайно ние внасяме толкова бързо тези промени. Имам предвид депутатите, а не минаваме по нормалния ред, да го внася Министерският съвет, да има съгласуване и така нататък.
Така, че аз благодаря на всички, които правят някакви предложения, включително и на господин Енчев, който започна, сега и на господин ексминистъра, и други колегите казвате някакви думи да се сменят, някакви други членове да се променят.
Да, днес ние обсъждаме логиката, идеята, философията на предложението. Но заедно с това, аз помолих и председателя и затова взимам думата сега след като изслушах повечето от Вас, добре е на тази маса, както някои вече го казаха, малко по-надълбоко и повече с подробности да обсъдим, за да не го обсъждаме в четвъртък. Защото нашата идея е да мине и на първо и на второ четене. Тоест, да има само редакционни промени.
И аз тук се обръщам към юристите. Тук има представител на Народното събрание и на юристите, двамата заместник-министри и Вашите, те са го гледали, но нека видят предложенията на колегите, ще ги помоля да ги оставят и ексминистър Цонев, и Вие, господин Енчев, да ги прегледат пак, дали няма нужда някои от думичките, дали сега пък началникът на отбраната, примерно да не предлага, аз се замислих. Това го обсъждахме, когато го пишехме. Кое е по-вярно, кое е по-точно? Ако сте го направили, кажете ни го, за да не влизаме в големите дебати в четвъртък и там да се чудим ще има ли предложения, които ще ни отложат с още една седмица примерно приемането на второто четене?
Това ми е причината да Ви помоля да го правите, тъй като очевидно както каза и заместник-председателя на комисията, той излезе, позакъсняхме с тези промени. Да, ние от една година го обсъждаме, ама те нещата се променят и видяхте какво стана – Вишеградската четворка вчера, четвъртък и петък, сега предстои заседание на Европейската комисия и там ще обсъждат миграционните въпроси, какво можем да се събудим и да се случи в понеделник и ние самите не знаем. Надяваме се няма да бъде толкова крайно и грутескно, но все пак тази бързина е свързана, отново подчертавам и мотивирам нашето предложение на вносителите, аз съм само първият, който е записан, то е на всички останали, включително и Вие, господин Каракачанов, един от първите, които веднага ни подкрепихте с патриотите.
Така, искам обаче да кажа и нещо докато има и камери тук, да благодаря на Министерство на отбраната. Говорейки и слушайки ми прави впечатление, че ние малко ги насилихме в последно време, в последните години. Спомнете си само миналата година, направихме Закон за унищожаване на касетъчните боеприпаси и противопехотните мини. Работа, която е изцяло на Министерството на вътрешните работи. Те отначало се поколебаха, но след това основно експертите, след това основно експертите, а след това и политическото ръководство застанаха зад тази идея. Тоест, възложихме им нещо друго което те никога не са го правили и не е техен приоритет. Това беше изцяло на Министерството на вътрешните работи.
Сега им казваме нещо друго – „Ще участвате и на границата. Да бе, Вие се готвите с автоматите за едни други неща или въобще с въоръжението, но и тук има нужда от Вас, трябва да Ви използваме“. И благодаря за това, че те се присъединяват по този начин. Аз знаех още когато го внасяхме, разбира се, но тогава беше само разговор, а сега чухме и официалното им становище, че подкрепят изцяло законопроекта.
Така, че завършвам с това, че когато става въпрос за национални интереси, особено това, което се случва в момента, знаете чл. 9 от Конституцията, че ние, армията имам предвид „ние“ като казвам, трябва да отговаряме за независимостта, за сигурността, да гарантираме суверенитета, е казано там, включително и териториалната цялост. Да, тези двете думички и сигурност, по някакъв начин се опират и до границата, да не гледаме само навън. Армията се използва там където срещу нас има дула, буквално казано. Не е точно така. Нещата много бързо се променят. Така, че аз благодаря на всички, които ни подкрепиха, не само на първите патриоти, които бяха, на всичките политически сили.
И се надявам, завършвам с това, в четвъртък, ако е възможно, да направим така, че да има само редакционни поправки и бързо да приемем този законопроект и да дадем тази възможност и на Министерство на вътрешните работи и на други държавни органи, които се допират до тази тема, да могат да участват адекватно в охраната на държавната граница.
И аз завърших.


Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател на комисията. Има ли други изказвания? Заповядайте, господин заместник-министър.


Димитър Кюмюрджиев: Господин председател, ние ще участваме активно с нашата експертиза върху изготвяне на окончателния текст, който ще бъде приет от Народното събрание. Ще помоля народните представители да ни ги дадете в писмен вид, за да можем да ги обработим и да видим. Все пак искам да кажа, че има Женевски конвенции, които също са международен акт, който има пряко приложение в нашата страна. Така, че нека да се съобразим и с международните споразумение. И ще бъдем в състояние да Ви дадем становище, за да може в четвъртък бързо да бъде приет, ако народните представители решат, законопроектът да стане закон между първо и второ четене, да не се спазва регулярният ред, а да се използва тази бърза процедура. Ще помоля всички да ги получим днес или най-късно утре, за да можем да реагираме.


Председател Михо Михов: Направените допълнения и предложения за редакция и смислови. Вече започна предаването.
Аз Ви благодаря, господин заместник-министър, както и на заместник-министъра на вътрешните работи, че Вие по принцип нямате различия в основните текстове. Касае се за акт на Министерски съвет и функцията, която се възлага на министъра на отбраната. Защото знаете, че в мисиите, които ние участваме зад граница, много широки правомощия се дават на началника на отбраната по отношение на употребата на силата. А тук най-вероятно целим това, което Вие сте съгласували и политическата ангажираност по охраната на границата.
Други изказвания има ли? Няма. Тогава пристъпваме към гласуване на Законопроекта на изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-12, внесен от Валентин Иванов Радев и група народни представители на 12 февруари 2016 година.
Който е съгласен на първо гласуване да се приеме законопроектът, моля да гласува. 13 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? Няма. Приема се.
Благодаря Ви за участието. Благодаря и на гостите. Закривам заседанието на комисията по отбрана.

Заседанието беше закрито в 17:05 часа.