1.Среща на Комисията по отбрана с Министъра на отбраната съгласно т. 10.3 от Вътрешния правилник на КО и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на НС.

2.Разглеждане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015г.

3.Разни.

---

На 14 април 2016 година се проведе извънредно заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 15:05 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния


Дневен ред:


1.Среща на Комисията по отбрана с Министъра на отбраната съгласно т. 10.3 от Вътрешния правилник на КО и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на НС.

2.Разглеждане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015г.

3.Разни.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Николай Ненчев, министър
-Димитър Кюмюрджиев, заместник-министър
-ген. Константин Попов, началник на отбраната
-Лора Кендова, парламентарен секретар


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Михо Михов: Уважаеми господа народни представители. Уважаеми господин министър. Уважаеми господин заместник-министър. Господин генерал. Уважаеми дами от ръководството на Министерството на отбраната. Уважаеми господин Ноев.
Откривам днешното 43-то заседание на Комисията по отбрана, като предлагам то да премине при следния дневен ред. Първо – Среща на Комисията по отбрана с Министъра на отбраната съгласно т. 10.3 от Вътрешния правилник на Комисията по отбрана и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Втора точка предлагам да бъде – Разглеждане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 година.
И точка Разни, ако има допълнителни въпроси, по които да работим. Моето намерение и желание е комисията да завърши работата си до 16:30 часа.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува. Всички. Приема се дневният ред и пристъпваме към първата точка от него. Както се казва, господин министър на отбраната, тръгваме по контрола, който упражняваме и който трябва да бъде градивен, от най-голямата политическа партия – ГЕРБ. Заповядайте.

1.Среща на Комисията по отбрана с Министъра на отбраната съгласно т. 10.3 от Вътрешния правилник на КО и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на НС.

Валентин Радев: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Господин министър. Господин заместник-министър. Господин генерал.
Аз няколко пъти се опитвам да повдигам въпроса за мотивацията, в случая ще добавя и некомплекта на Българската армия и въобще на въоръжените сили. Не, че няма други проблеми, за които сме готови и очакваме информация от Вас, господин министър, особено след Доклада за състоянието, която е втората ни точка, там има едни числа, които ни притесняват в два плана. Първият план е чисто военният, нашият. В Министерство на отбраната какво се случва, ние сме чували и от Вас, информация имаме, че около 4 000 души са некомплект. Числата тук, да не ги чета от доклада, буквално записани – 85 %, 89 %, Министерство на отбраната 94 %, тоест навсякъде има некомплект. Аз питам обаче за некомплекта във въоръжените сили. Какво се случва с тези 4 000, какъв е проблемът, Вие имате ли някакви идеи – пари ли ще трябва да поискате от нас или въобще от бюджета, за да направите привлекателна службата и да има въобще пари за такива щатове? Чуваме, че се заплаща по съществуващите щатове, а не в това число 37 040 както е по Програмата за числеността на въоръжените сили. Тоест, къде е там проблемът, това е единият план, Вашата отговорност, какво там се случва, какво правите, това така ли е, което чуваме? Вярно ли е, че за две места се бори един човек, такива са желаещите в армията? Горе-долу ако имате някакво число или информация, защо пък в 20-25 % пък резерва не можете да го попълните, тоест толкова само е попълнен? Там като че ли има по-голяма яснота и ние се досещаме за нередности на закона.
И вторият план, който мен много ме притеснява е това, което слушам и в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Там пък гледаме Закона за МВР и има идея, една от които само ще споделя, има и други, но една е ако можем да намалим заплатите от 20 на 12. Тоест, пипат се тези така наречени компенсации. Ако това стане там, аз съм сигурен, че ние ще се преборим да не стане това по ред причини, но основната причина, която важи и за Българската армия и въобще за всички структури, които имат такива компенсации, защото ако стане там, би трябвало да се разпростира до всичките, това няма ли допълнително да бъде натиск и да се освобождават, както сте написали в доклада, над 1 300 – 1 400 души са напуснали, от които половината само по промените в кодекса, чл. 69, миналата година?
Тоест, този втори план е също много притеснителен и Вие като член на Министерски съвет, затова се обръщам лично към Вас, трябва много добре да внимавате и да настояваме, заедно ако решите, че това е правилно, това да не се случва, защото това допълнително ще демотивира тези, които и сега, ще завърша с това, като няма мисии, трудно идват, да си го кажем, това е истината. Като няма мисии, много от тези, които са решили да стават професионални войници, каквато е армията, сигурно се разколебават, някои пък и напускат. И няма лошо в това, много пъти сме го казвали, мисията не е за всеки, това си е една опасност, но пък и възможност за някакви допълнителни средства и то не малки. И това като го няма какво става? Тоест, ако може да ни обрисувате, най-добре ако може да успокоите нас, пък ние обществеността, че имате решение за тези въпроси.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-председател. Господин министър, заповядайте.

Николай Ненчев: Искате ли действително да Ви запозная със справката, тя е съвсем точна, за да придобиете ясна представа?
Към 31 декември 2015 година щатната численост на въоръжените сили без службите Военна информация и Военна полиция възлиза на около 28 700 военнослужещи - 2 900 резервисти и около 8 300 цивилни служители. Системното и недостатъчно ресурсно осигуряване на …

Председател Михо Михов: Заседанието е открито и Вие ще се съобразите общо-взето с информацията, която ще изложите.

Валентин Радев: Аз предполагам, че този документ не е класифицирана информация.

Председател Михо Михов: Щом не е, няма проблем. Казах Ви, че е открито заседанието. Как ще ни го дадете, от Вас зависи. Който изнесе класифицирана информация си има закон. Какво повече.

Валентин Радев: Общо, господин министър. Прав е господин председателят, да не направите грешка без да искате.

Министър Николай Ненчев: Добре, ще Ви предоставя конкретните цифри, таблици, много добре са направени. Дори, няма да е лошо на всеки един от членовете на комисията да го получат в рамките на тази или следващата седмица.
Действително, ще Ви отговаря по следният начин: Правим всичко възможно. Господин Радев, Вие сте абсолютно прав с констатациите, които направихте. Всяко едно усилие за промяна на обстоятелствата на закона, слух ако щете, въздейства изключително негативно. Ние неведнъж сме коментирали темата и включително и на това заседание. Признавал съм, разбира се и друг път, че интересът към службата в Българската армия и въоръжените сили не е чак толкова голям. Не бива да бъдем с илюзията, че едва ли не ако ги отворим, ние имаме и сега конкурси …
Имате основание в това, което казвате. Някъде кандидатите са изключително малко. Какво бихме могли да направим? На първо място, ако е възможно, да дадем повече основание на хората, които са част от въоръжените сили да се чувстват сигурни в своето бъдеще. Струва ми се, че през последните няколко месеца направихме няколко много важни неща. На първо място, приемането на трите инвестиционни проекта дават особено основание на хората да вярват в това, че българското правителство, надявам се и Народното събрание гледат изключително сериозно към развитието и модернизацията на Българската армия и въоръжените сили. Контактите с хората са от изключително голямо значене. Ние бяхме и благодаря на генерал Михов и на господин Янков на Ново село. Опитвам се и се стремя в личен контакт, във всяко едно посещение се предвидил среща с личния състав, но който много ясно да изложа нашата концепция за развитието на въоръжените сили като цяло. Считам, че това има успокоителен ефект върху тях. Действително, в рамките на тази година имаме около 500 места, които заявих и в края на миналата и в началото на тази година.
Има известно разминаване. Ако трябва да бъда безкрайно откровен, а то е разбираемо, в някои от районите на южна България интересът е много по-малък за разлика от северна България. Примерно в Белене има много повече кандидати и във Враца. Обяснимо е, там безработицата е голяма. Максимално бързо, недопуснахме, знаете, че в началото на мандата много често коментирахме темата свързана с това дали ще има съкращения. Съкращения до момента не сме допуснали. Имаше действително една вълна в един момент, когато много сериозно се коментираха промените в закона. Имаше една вълна, на ден получавах по няколко рапорта и то на офицери. Знаете, че ние представихме и пред Вас няколко конкретни мерки, които възнамеряваме още в рамките на тази година да приложим и те са свързани с това, част от хората, които под една или друга причина са напуснали армията да имат възможност да се върнат. Тук имаше известна дискусия, разбрах, че генерал Михов също има предложение. Ние приехме един срок от десет години, тоест могат да се върнат ако не са минали десет години от времето, в което са напуснали или са били съкратени. Тоест, даваме възможност на тези офицери да кандидатстват отново. Тоест, имам надежда, че в този смисъл ние бихме могли да попълним поне част от свободните места и като, че ли това е единствената възможност на този етап, защото знаете, при офицерите е малко по-трудно.
Ще Ви я предоставя, информацията е изключително подробна. Надявам се, че ще останете удовлетворени.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин министър. Господин заместник-председател.

Валентин Радев: И аз Ви благодаря. НА секретариата ако ги дадете, те ще ги дадат. Само две думи още да добавя. Аз го казах, две към едно са – един човек за две места кандидатства, средно. Вие сте прав, сигурно някъде е по-различно. В МВР са девет кандидата за едно място. И на тях им е лесно. Опитах се да направя този паралел и точно към Вас, защото сте част от правителството. Да, там може и да мине това, може и да има смисъл от това, но при нас, при това съотношение и при още две неща, които дадохме на армията, функции – да участваме при охраната, да участие при тероризъм. Лично аз затова Ви зададох и въпросите, се притеснявам, че не Вие, аз това, което чувам ме удовлетворява и не съм участвал друго и професионалното ръководство, но обществото трябва два има съзнание за това, че не е същото в МВР и в други структури, не само тях. Тях ги посочвам за пример и Българската армия. Много трябва да се внимава за мотивацията и там да влизат качествени хора, това е другият проблем.
Така, че благодаря Ви. Мисля, че щом сте се фокусирали в това и го виждам и в доклада, постъпили сте добре. Благодаря.

Министър Николай Ненчев: Не само в доклада, във всеки конкретен случай. Аз Ви благодаря, казахте нещо много важно, с което съм на 100 % съгласен. Казахте: „Ако имате нужда от нашата помощ“, разбира се, аз не веднъж съм споделял тук този въпрос и съм призовавал за много по-сериозни ангажименти. Не, че не съм го получавал. Комисията винаги е била съпричастна във всеки един конкретен случай.

Председател Михо Михов: БСП, Вашият въпрос.

Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю. Господа министри. Господин генерал. Дами и господа.
Моят въпрос, господин министър е свързан с реализацията на проекта за модернизация по придобиването на нова бойна бронирана машина за Сухопътни войски. Сега, по отношение на другите проекти за модернизация има сравнително по-висока степен на яснота, доколкото са депозирани вече в Народното събрание проектите за одобряване като инвестиционни разходи.
От Доклада за състоянието на отбраната разбираме, че по отношение на бойните машини сме на етапа на разработване на конструктивно-технологична документация или най-малкото в процес на възлагане на обществена поръчка – поне такъв е записът в доклада. В тази връзка, моят въпрос, господин министър е, да ни дадете повече информация и по възможност по-голяма яснота какви са сроковете, в които виждате реализацията на придобиването на новата бойна бронирана машина? Изобщо какво мислите да правите по отношение на основното въоръжение за Сухопътни войски?

Министър Николай Ненчев: Благодаря за въпросна. Нека още веднъж да го кажа и пред комисията, длъжник съм на Сухопътни войски. Може би всички сме длъжници. Разговарях с министър-председателя и с колегите, помолих генерал Боцев за още по-ясни и силни аргументи за придобиване на тази машина. Надявам се в съвсем близко време, в съвсем кратки срокове да внеса проекта в Министерски съвет за одобряване и да получа, разбира се, одобряване. Но ще разчитам изцяло и на Вашето съдействие.

Председател Михо Михов: Благодаря. Господин министър, реплика?

Ангел Найденов: Няма съмнение, това е добро намерение. Въпросът обаче е в момента на кой етап сме? Имаме ли реализиране фазата на разработването? Предвижда ли се възможността за коопериране на производството с използване на българските възможности? Затова казах малко повече яснота как изобщо стои въпросът с реализацията на този проект?

Министър Николай Ненчев: Проектът е изцяло завършен за Сухопътните войски и той е приет и утвърден от Съвета по отбрана. Действително коментирали сме и тук този въпрос с търсене на потенциални партньори, включително и за изработването на тези машини тук в България. Но проектът е минал през Съвет по отбрана и е утвърден. По-скоро търси широко съгласие в рамките на Министерски съвет, на първо място.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин министър. Следваща парламентарна група, заповядайте, господин заместник-председател.

Янко Янков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър. Господин началник на отбраната. Господин заместник-министър.
Тъй като сме на тема модернизация, може би общо-взето да се фокусираме върху тази тема, на предното заседание ние изслушвахме началника на Военномедицинска академия тук. Направи ми впечатлете един ефективен мениджмънт, който без да намалява ефективността на лечението дори се е увеличил капацитетът на Военномедицинска академия, с около 20 милиона е снижил разходите, общо става въпрос. Но той постави сериозно въпроса за крещящите нужди на Военномедицинска академия от нова апаратура. Той казва, че там техниката, с която те разполагат е една от първите, които е внесена в България. Аз си спомням тук, господин генерал, началник на отбраната, че ставаше въпрос за невъзможността в наши условия летците да се тестват там, този уред – барокамера и центрофуга, не работеше и се налага да ходят на друго място. Изобщо, там всъщност това, което ми е конкретният въпрос, има ли някаква визия Министерството на отбраната за инвестиции в модернизирането на Военномедицинска академия и особено с актуални дейности по биотероризма?

Председател Михо Михов: Благодаря. Заповядайте, господин министър.

Министър Николай Ненчев: Господин Янков, идеи имаме. Ние наскоро открихме един скенер, който е изключително модерен и имаше голяма необходимост от него във Варна. Обявена е обществена поръчка за нов скенер на Военномедицинска академия нов, един от най-модерните. Всичко се свързва с финансите. Говорихме с генерал Петров да направим един сериозен ремонт на някои от помещенията, които са в много лошо състояние. Като цяло, болницата е добре.
Сега, ще споделя пред Вас, средства на този етап нямаме. Това, което сме планирали ще го направим, ще го завършим. Имаме принципната уговорка с министър-председателя тези суми, които получим от продажба на имоти ще бъдат върнати в Министерството на отбраната и те ще бъдат за такива конкретни проекти. Така, че вярвам да успеем поне една част от амбициозните планове на генерал Петров да реализираме още в рамките на тази година. Иначе, задълженията на Военномедицинска академия са към 30 милиона към днешна дата, а бяха над 130. Така, че изключително съм доволен от това.

Председател Михо Михов: Господин Янков, заповядайте.

Янко Янков: Аз само бих могъл да благодаря, господин министър. И знаете, че може да разчитате на нашата помощ в това отношение, защото това е важно.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин Янков. Следваща парламентарна група, господин заместник-председател на Народното събрание.

Красимир Каракачанов: Благодаря Ви, господин генерал. Господин министър, съгласно решение на Министерския съвет ще се предложи на Народното събрание да се одобри инвестиционен разход за 820 милиона лева за придобиване на многофункционален патрулен кораб за Военноморските сили - два. А в същото време в Програмата за развитие на отбранителните способности 2020 е записано и това е гласувано от Народното събрание, цитирам: „Модернизация на фрегатите Е 71“. Кое налага тези парични средства да бъдат пренасочени за патрулни кораби, а в същото време фрегатите да остават необорудвани? Това е въпросът. И защо сме я приемали тази програма, след което някой решава нещо друго?

Министър Николай Ненчев: Благодаря, ще обясня. Надявам се всички ще ме разберете.
Ние не се отказваме от модернизацията на фрегатите, но първоначалният замисъл беше да бъде извършена пълна модернизация, което означаваше, че ние трябваше да вложим в тези фрегати приблизително около 500 милиона. Тези фрегати са твърде стари. Тоест, последният им срок е около 10-12 години, по думите на контраадмирал Петев. Имахме много сериозна дискусия по този въпроси и струва ми се не е икономически обосновано да инвестираме средства в едни кораби, които и към днешна дата използваме, който срок за годност е не повече от 10 или 12 години. Тоест, пилеене на пари на вятъра. Докато закупуването на новите патрулни и многофункционални кораби ще бъдат поне с годност от 30 – 40 години. Така, че на мен ми се струва много по-приемливо да имаме този подход. И това в крайна сметка обоснова в голяма степен решението ни.

Председател Михо Михов: Коментар, господин Каракачанов?

Красимир Каракачанов: Коментарът ми е следният: В Програмата 2020, както е известна не пише пълна модернизация, а частична модернизация. Всъщност ние тези фрегати ги ползваме десетина години обаче ги ползваме така, колкото да се качи някой от нас на тях като има военноморско учение. Те всъщност не се оборудвани. Аз съм сигурен, че тези десет години могат да бъдат удължени ако те бъдат снаряжени подходящо, за да могат да изпълняват функциите. Иначе няма смисъл. Плюс това, ние говорим за Военноморски флот. Значи фрегатите, бойни кораби ще ги заменим с патрулни кораби. Просто не виждам логиката, а става въпрос за 820 милиона лева. Между другото, не е тайна за Вас, вече се говори, пише се в интернет и в някои медии, даже вече се говори коя ще е фирмата, която ще спечели обществената поръчка и това създава едни съмнения в обществото и мисля, че трябва нещата да се помислят сериозно.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Ако ми позволите една вметка, защото обществото беше заблудено в последното съвместно учение на МВР с Българската армия, заговори се и от журналисти и от Ваши представители, че ще закупуваме две фрегати. Това е много сериозна разликата. Така, че доста от гражданите и към мен се обръщаха, защото фрегати в България не знам дали можем да строим. Но точното наименование е модулен патрулен кораб, който е поне три пъти по-малък от фрегатата.
Добре, тази вметка простя я споделям, за да бъдем и ние коректни към обществото, тъй като веднага възниква въпросът – колко струва, колко ще струва?
Преди следващата парламентарна група да зададе въпрос, нека да се отговори на господин Каракачанов.

Министър Николай Ненчев: Господин Каракачанов, корабите ще бъдат изключително добре оборудвани, с най-съвременната техника, радари, които може би някои от тях дори не са произведени. Така, че от тези кораби имаме изключително голяма необходимост. А още повече, нека да направя една вметка, те ще бъдат необходими и във връзка с тези проучвания, които правим за нефт и газ, които правим в района на Черно море.

Председател Михо Михов: Благодаря. Следваща парламентарна група. Заповядайте, господин Филипов.

Кънчо Филипов: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър.
През последните дни в пресата беше публикувано, че още 300 военни ще бъдат командировани и обучени за опазване на границата. Докъде е стигнал въпросът, подготовка и така нататък?

Министър Николай Ненчев: Благодаря Ви. Те са подготвени. Те са минали всички обучения, инструкции, запознати са с плановете, които сме изпратили по места. Имаме готовност. Те са от тази група, която премина вече обучение и те вече са на границата. Изпратени са от днес.

Кънчо Филипов: Благодаря.

Председател Михо Михов: Следваща парламентарна група съм аз. Господин министър, в доклада, който ще разглеждаме, във втората точка, информацията, която имаме за състоянието на видовете въоръжени сили прави впечатление и оценката е такава, че Сухопътните войски са изпълнили над 100 % планираните им учения, боеспособни и са в състояние да изпълняват своите задачи и своята мисия. Единствено най-силно доближени до НАТО в сравнение с ВВС и Военноморските сили.
Моят въпрос е следният: След като техният бюджет се разпределя на 94:4,5:1,5 % по гонените от всички нас показатели 60:20:20 капиталови разходи, как така с 4,5 % достигнахте бойната подготовка на такива ниво с толкова малко разходи – 100 % изпълнени учения?

Министър Николай Ненчев: Не само това. Ние имаме за 2015 година с 12 % повече обучение в сравнение с 2014 година и това не е никак малко. Разбира се, това влизат и съвместните учения, което в някаква степен обяснява и дава отговор на Вашия въпрос.

Председател Михо Михов: Разбрах. Тоест, искате да кажете, че това не са средства от бюджета, а допълнителните средства са от партньорите, които плащат нашите учения.

Министър Николай Ненчев: Точно така е.

Председател Михо Михов: Добре. И по този начин ние свършваме, както се казва, добра работа за българската боеспособност и се представяме отлично пред партньорите и съюзниците от НАТО и Европейския съюз. В този смисъл политиката за Сухопътните войски позволява да се планират съвместни учения, които са планирани и в единия план и в другия план, но разходите са по-малки. Благодаря.
Втори кръг. Заповядайте

Велизар Енчев: Господин министър, става дума за решението на правителството да отдели средства за закупуването на нов боен самолет. Моят въпрос към Вас е следният: Тъй като имаме 19 самолета МиГ, които с ремонт от завода-производител би могло според експерти и според военни, с които разговарях, да се удължи техния експлоатационен срок с 14 години, тъй като той е до 2030 година.
Всеки добър стопанин и собственик, ако приемем, че държавата и това правителство са такива, който пести парите и знае тяхната цена, не е ли по-добре да се направи този ремонт на самолетите и то от завода-производител, ще има техника за следващите 14 години и ще направи план за закупуване през тези 14 години на нови изтребители, примерно шест, както предлагате Вие, едва след като напълно изтече експлоатационния срок на тези изтребител МиГ-29.
Обмисляли ли сте този вариант преди да вземете това решение с колосалния финансов ресурс от близо 1 милиард лева? Тъй като ремонтът, според някои експерти ще струва 25 милиона евро, според други 40-50 милиона евро, но във всеки случай 10 пъти повече ще бъде придобиването на нов боен самолет, нов изтребител. На този етап разлика от 10 пъти при това тежко състояние на държавата не Ви ли кара да мислите, че решението, което сте взели, което разбира се може да се промени, не е адекватно на социалната и финансовата обстановка в страната?
Обмисляте ли възможността, с две думи, да преразгледате своето решение в полза на това, което предлагам?

Председател Михо Михов: Благодаря, господин Енчев. Господин министър, заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Благодаря, господин Ненчев. Не само обмислям, не само сме мислили, то е решено. Вероятно сте пропуснали, но имаме решение на Министерски съвет, с което се отпускат всички необходими средства за закупуване на неизползвани двигатели и съответните части. Тоест, нашата амбиция е в рамките на няколко месеца ние да имаме поне 12 изправни МиГ-29.

Велизар Енчев: Ако може реплика? Имам предвид изобщо да не се прави поръчка за купуване на нов боен изтребител, а да се използва ресурса на този в следващите 14 години?

Министър Николай Ненчев: Ще използваме ресурса на МиГ-29 доколкото е възможно. Докато придобием нов самолет. Но направено е и ще Ви кажа съвсем точно, сумата е около 79 милиона.

Председател Михо Михов: Нямате друг въпрос. По темата самолети ще си позволя една реплика. Не трябва да има объркване с числата. Пак на обществото, както казах за курвети и кораби – 8 в началото, после 3 в началото. Този въпрос също трябва да се изчисти и за самата Комисия по отбрана. Това го приканвам.
Благодаря Ви за това, че нараснахте усилията на Комисията по отбрана, господин Енчев.

Министър Николай Ненчев: Господин председател, може ли генерал Попов да каже няколко думи като началник на отбраната.

Председател Михо Михов: На същия въпрос. Заповядайте.

Константин Попов: Благодаря Ви, господин председател. Що се отнася до проекта за инвестиционен разход за придобиване на нов изтребител, направени са такива разчети. В самия проект те са описани, самите цифри. Може би има разлика в експертизите, които са се ползвали, но сумите, които са за поддръжка, възстановяване, без модернизация са приблизително равни, тоест не приблизително равни, но доста съизмерими с тези по закупуването на нов тип боен самолет. Така, че трябва да се има предвид, че всъщност от МиГ-29 ще остане само корубата, а всичко вътре подлежи на закупуване, на ремонти, на преоборудване. И това без да се има предвид вкарване на съвременна апаратура, която е належаща. Все пак МиГ-29 е строен и ние сме го закупили 1989 година, а през това време технологията страшно много и страшно бързо се развиха. И ако искаме и да ги модернизираме, сумата ще нарасне доста сериозно.

Валентин Радев: И ще останат несъвместими с натовските.

Константин Попов: И като всяка една техника той трябва да се поддържа и това струва достатъчно пари. Та вътре в проекта за инвестиционни разходи има включени графики, които доказват това. Може би експертизите са различни, но това е експертизата на Военновъздушните сили.

Велизар Енчев: Може би Вие твърдите, че 800 милиона ще струва поддръжката, колкото струва нов военен изтребител. 800 милиона за поддръжка на МиГ- 29.

Константин Попов: Това са ремонти. Това са закупуване на нови двигатели. Това са нови колесници. Това са нови станции. На всичко това му изтича ресурсът. Той има определен ресурс и ти трябва да го вземеш, да го сложиш и да закупиш ново, за да може да има определен живот. Така, че всичко това е описано и е дадено в сравнителни графики в проекта за инвестиционен разход, с който ще се запознаете, понеже е в Народното събрание.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин генерал. Също и към всички, господин Енчев, искам да кажа, че следващите две заседания до края на месеца ще обхванат тези проекти и заповядайте, за да дискутираме по-подробно този въпрос.
Следващ кръг. Заповядайте, господин полковник Тошев.

Владимир Тошев: Благодаря, господин председател. Господин министър. Господин заместник-министър. Господин началник на отбраната.
Аз не съм сигурен, че на моя въпрос ще можете сега директно да ми отговорите, но ако можете заповядайте, ако не, така като гледам календара на 12 май ще ни бъде следващия блиц контрол и тогава да Ви питам, пак ще го отложим за юни месец, а пък наближава моментът когато ще стартира подготовката на новия бюджет, включително и военния. Моят въпрос е следният: Ако можете да ми отговорите сега, ако не за следващия път ще Ви моля настоятелно тук с ръководството на нашата група ще Ви помоля се съгласува това, съотношението трите вида въоръжени сили и СКС-то, като отбранителни способности, които трябва да имаме към НАТО, колко са на Сухопътни войски, колко са на ВМС, колко са на Военноморските сили? Колко от задачите, които се изпълняват сега в момента от армията реално са на трите вида въоръжени сили по мисии в чужбина, по охрана на границата, включително и водната? И какво се прави за реализация на способностите на тези видове въоръжени сили, за да можем да покрием ние нашите задължения към НАТО? Защото от доклада, който след малко ще разглеждаме, той беше засегнат в няколко варианта, няколко тези бяха коментирани вече в блица, се вижда, че съотношението между разходите за персонал, за издръжка и за капиталови са коренно различни в трите вида въоръжени сили, а може би генерал Боцев е най-малко креслив или най-малко иска и заради това така се получава в това съотношение, но все пак отговорностите, общите отговорности не са на генералите.
Та аз го зададох въпроса, те са на мениджмънта на министерството и Вие сте го декларирали, между другото, за което аз Ви благодаря, ясно и категорично и в плана и в доклада. Така, че ако сега можете да ми кажете нещо конкретно, от тези няколко десетки способности, които имаме като ангажимент към НАТО колко са по видове въоръжени сили, колко са изпълнени и какво очакваме ние да се случи като не даваме на Сухопътни войски никакви пари за нищо? Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин полковник. Господин министър, кой ще отговори?

Министър Николай Ненчев: Аз разбрах въпроса Ви. Наистина ще Ви помоля за малко отсрочка. Ще Ви я дадем, ще Ви я представим. Мисля, че темата би била интересна за всички, така че ако ми позволите то дори не на 11 май, а преди това ние ще имаме среща във връзка с проектите, на една от точките – разбира се.

Председател Михо Михов: Господин полковник, приемате този вариант. Следваща парламентарна група БСП имате ли въпрос? Заповядайте, господин Зафиров.

Атанас Зафиров: Благодаря Ви, господин председател. Господин министър, бих искал да Ви задам едно продължение на въпрос, който Ви зададох в пленарна зала и от отговора, на който не останах достатъчно удовлетворен, още повече, че след Вашия отговор аз направих известни проучвания и установих сериозни разминавания в това, което ми отговорихте.
На моя въпрос колко струваше полетът със самолет „Спартан“ до Полша, Вие ми отговорихте, че целият полет е излязъл, цитирам по памет, 7 088 долара, не съм сигурен за 88-те, но за 7 000 съм сигурен и седем хиляди четиридесет и няколко лева. Простата сметка показва, че това е по-малко от 20 000 лева, това са около 19 500 лева. Полетът до Варшава и обратно е около четири часа и половина, между четири часа и половина и пет.
Бих искал да Ви попитам колко струва един летателен час на самолет „Спартан“, тъй като по мои данни с всичките калкулации вътре, труд, амортизации и така нататък, горива, такси, тази цена няма как да бъде по-малка от 15 000 лева. И простата сметка показва съвсем различна цифра от това, което Вие ми казахте. Бихте ли ми обяснили, тук е и началникът на отбраната, той също може да даде по-изчерпателна информация, но обикновената аритметика не излиза.
И Ви задавам този въпрос не за да се заяждам, а в потвърждение на моята теза, че според мен има нецелесъобразно разходване на средства в Министерството на отбраната и това е един от примерите за това. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря.

Министър Николай Ненчев: Господин Зафиров, аз съм абсолютно сигурен, че съм Ви предоставил информация, която съм получил от ВВС. Никаква манипулация. Така както съм я получил, дори съм се позаинтересувал дали са включени всички разходи и ми казаха, че дори и амортизационните разходи са включени. Нямам никакво съмнение и колебание. Тоест, не допускам, че аз съм бил подведен от Военновъздушните сили. Не бил следвало. Ще направя още веднъж справка, но дълбоко съм убеден, че тази сума, която съм посочил е коректна.

Председател Михо Михов: Господин Зафиров, приемате ли още един път справка да има?

Атанас Зафиров: Да, но все пак аз задавам един прост въпрос – колко струва един летателен час на самолет „Спартан“. Господин Михов, нали има такива справки за МиГ-29, на Спартан?

Председател Михо Михов: Има. Ако сега не са готови, да го дадат следващия път.

Атанас Зафиров: Колко струва един летателен час на самолет „Спартан“?Ако е толкова евтино, господин министър, аз съм председател на федерацията по ръгби, предстои ни едно гостуване във Финландия, да вземем да го наемем самолета, за националния отбор на България говоря, ще ни излезе доста по-евтино отколкото с гражданските авиолинии. Все пак за България става въпрос, ако са такива цифрите, но аз дълбоко се съмнявам, че са такива.

Председател Михо Михов: Имате ли възможност за отговор или да го отложим за следващия път както на полковник Тошев?

Атанас Зафиров: 5 часа по 15 000 лева прави 75 000 лева, това е най-простата сметка.

Председател Михо Михов: Аз тук не съм за аритметика и сметки. Говорим политически отговорни въпроси.

Атанас Зафиров: Той е политически въпросът. Аз обясних, защо го задавам.

Председател Михо Михов: Вие го формулирахте. Сега питам може ли да отговорите или да изчакаме?

Министър Николай Ненчев: Естествено, че може още веднъж да помоля да преизчислят, ако е необходимо. Но дълбоко се съмнявам да има някакво разминаване. Просто никога не е било. Аз действително не зная колко точно е бил разходът, но допускам, че специалистите, хората, които работят във Военновъздушните сили са наясно. И пак казвам, нямам никакво основание дори да си помисля, че съм бил подведен.

Атанас Зафиров: Последно, приключваме. Господин генерал, нима началникът на отбраната не знае колко струва един летателен час на самолет „Спартан“? Летателен час, знаете какво се включва в това и колко струва. Има такива разчети, сигурен съм, за ги знам, виждал съм ги с очите си, не искам да обяснявам.

Константин Попов: Да, има така наречения сборник норми и лимити, който се преглежда всяка година или през две години. Това е отговорност на една от дирекциите, събира се, има работна група и се актуализират тези числа. В тези числа има най-различни таблички, в които се включват най-различни разходи. И в заповед на министър на отбраната, която е отпреди доста време, се казва Заповед 241, която понякога е прекалено дискутирана, там се казва в зависимост от това кой е ползвателят, ако е държавна институция летателният час е толкова, ако е отборът по ръгби, по друг начин се изчисляват разходите.

Председател Михо Михов: Добре, сега се намесвам и приключваме. Господин генерал и господин министър, господин Зафиров нека да не разточителстваме този въпрос. Приемате и аз също бих желал да чуя часовия разход, полетния разход на самолета. Ще го представите както беше заявено и на предишните въпроси. Следваща парламентарна група. Заповядайте, господин Янков, ДПС.

Янко Янков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър, господин началник на отбраната, господин заместник-министър. Един кратък въпрос.
Наясно сме, че най-сериозната заплаха на този етап от гледна точка на националната сигурност и за България, и за европейските държави, Европейския съюз е бежанският поток. Информациите показват, че той има голяма вероятност не само да не затихне, но и да се увеличи значително. Виждаме какво става на границата на Македония, на границата на Гърция. Правилно подходихме, променихме Закона за отбраната, Министерството на отбраната се ангажира с охраната на българската граница.
Днес чета, че всъщност Гърция праща 300 военни на гръцко-турската граница за охрана във връзка с бежанския поток, вземат превантивни мерки. Това, което бих искал да попитам е следното: България и Гърция са държави на Европейския съюз. България, Гърция и Турция са държави на НАТО, тези граници, които са между нашите страни, между България и Гърция, България и Турция са въпрос на охрана и от двете страни. Това, че влизат нелегално бежанци и граждански структури ги задържат по някакъв начин противоречащ на правото показва, че и тяхната граница не се охранява правилно, не ги спират на тяхната граница, влизат по някакъв начин.
Въпросът ми конкретно е следният: Има ли някаква координация между Министерство на отбраната и съответните министерства на Турция и на Гърция във връзка с опасностите, възможността за нарастване и координирано охраняване на съвместните граници? Или евентуално между правителствата на България и тези страни, което Министерството на отбраната да има сериозен ангажимент в тази посока? Защото считам, че това е изключително сериозен въпрос, изключително важен въпрос и една такава координация значително би улеснила съответните страни индивидуално ако имат координирана система за опазване на границата. Има ли такава идея, има ли такива намерения и има ли такива действия в тази посока?

Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-председател. Господин министър.

Министър Николай Ненчев: Благодаря. Господин Янков, много хубав въпрос. По моя инициатива във връзка с това, което питате, проведох двустранни срещи с моите колеги от Румъния, Сърбия, Македония и Гърция. Точно тези въпроси поставих за разглеждане, включително и въпроси свързани с по-добрата координация, обмен на информация, защото всички тези действия навременни ако бъдат, те ще предотвратят евентуално бежански поток, който да навлезе от една или друга посока. Предвиждаме, постигнахме съгласие с моя гръцки колега и вероятно в близко време ще направим едно такова съвместно учение с тях, точно по смисъла на въпроса, който зададохте. И не само с тях, мисля че изградихме и добро сътрудничество, задълбочихме го, разбрахме се както вече споменах – обмен на информация, съвместни действия, предварителна информация, бях в Гърция, посетих бежански лагер, запознах се на место какви са проблемите и откъде могат да дойдат. Така, че до момента имаме изключително добро сътрудничество, което вярвам да ни улесни максимално в тези ни дейности.

Председател Михо Михов: Господин Янков, имате ли реплика? Не. Благодаря. Следваща парламентарна група, Вие? Заповядайте.

Красимир Каракачанов: Аз ще си позволя първо един коментар и след това ще задам въпрос.

Председател Михо Михов: Сега имаме блиц контрол, не медийни изяви. Имаме и час, който сме си казали.

Красимир Каракачанов: Коментарът ми е следният: Не звучи сериозно, господин министър да слагаме като аргумент това, че някой трябва да охранява платформите, които ще дупчат за газ да похарчим 820 милиона лева. Ние няма да спечелим толкова от това. Това е несериозно. Частичната модернизация на фрегатите така както е записано в Програмата 2020, там е записано частична, а не пълна и не е петстотин и няколко милиона, а е около 300, даже под 300 милиона около двеста седемдесет и няколко милиона лева. Получава се една разлика от около 550 милиона. Не виждам логика в това нещо никаква. И частичната модернизация, тук сверих с господин министъра означаваше въоръжение, муниции, навигация, локация и така нататък. Тоест, както казва народът – Къде е Киро на кирия. Просто, няма смисъл. И това събужда съмненията ,за които вече споменах.
А конкретният ми въпрос е колко човека от състава на армията са на границата, какви функции изпълняват и какви са им разпорежданията, могат ли да използват оборудването и въоръжението си при изпълняване на задачите по охрана на границата? Защото има спекулативни цифри, едни казват 500, други 300 човека, трети само 140. Вчера чухме министъра на вътрешните работи казва, че почти не ползваме никой, защото е много скъпо. А в същото време говорим, че армията охранява границата. Колко човека, какви функции и какви са им инструкциите, правомощията, които са им дадени да използват наличното си оръжие?
Това беше въпросът.

Председател Михо Михов: Заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Господин Каракачанов, съвсем конкретно ще Ви отговоря. За корабите много бих искал да проведем дискусия. Не съм съгласен с това. Дори да са 500 милиона, или 350 милиона, за десетина години, пак казвам, ние говорихме тук преди малко и за въпроси, свързани с мотивацията. Тези хора, които са част от военноморските сили не могат да бъдат мотивирани ако ние влагаме средства в едни стари кораби. Но нека направим друга дискусия, платформите бяха между другото. 371 човека, 56 броя техника, логистична подкрепа, съвместни патрули и всичко останало, което е залегнало в инструкцията. Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин министър. Аз искам да кажа на всички, че във втора точка може да се направи коментар, който сега не Ви е дал възможност, както става дума за състоянието на Българската армия вместо да отговаря на въпросите.
И второ, още от миналото заседание комисията и членовете й знаят, че Министерството на отбраната планира срещи във всяка парламентарна група по тези въпроси за проектите където ще се изясняват детайлите. Следваща парламентарна група. Остава последният въпрос.
Военномедицинска академия като част от въоръжените сили разбрахме, че модерно се развива и във всички случаи апаратурата, която Вие закупувате във Варна, в откриването на нови условия и корпус в Банкя са нещо добро, което и Вие правите. Моят въпрос е обходил ли е някой от ръководството на Министерството на отбраната всичките етажи на Военномедицинска академия, за да види голямата разлика при някои клиники, които са немодернизирани, събрани по две клиники в един район, а други, стартирали началник конструктивни промени не са завършвани с десетилетия.
Въпросът ми е познава ли Министерството на отбраната цялостното състояние на Военномедицинска академия не само по документи, разходи и прочие?

Министър Николай Ненчев: Честно да си призная, не съм обходил, голяма е болницата, не съм обходил всички, но съм в течение. Може би по-голяма част. Опитвам се много често да правя такива посещения, понякога неочаквани, за да се запозная на място. Имал съм такива сигнали – елате да видите какво се случва. В течение съм. Така, че не случайно в началото споменах, че предвиждаме една сума, дали ще бъдат три или малко повече милиона за ремонт на тези клиники, господин генерал, за които и Вие питате.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви за отговора. Надявам се, че ще има по-ясна картина там, тъй като ние приемаме вече не толкова военни, колкото цивилни. И Министерство на отбраната, което е принципал на тази част от въоръжените сили наистина трябва да стои по-добре с ремонтите и да подпомогне ВМА.

Министър Николай Ненчев: Абсолютно сте прав. Само две думи. Действително щяхме да направим много повече, но действително задълженията бяха над 130 милиона, а сега са 26 милиона. Така, че изчиствайки задълженията ще имаме много повече ресурс за ремонт.

Председател Михо Михов: Аз Ви благодаря, защото наистина в най-тежките клиники – Гръдна хирургия и Онкология са събрани две клиники. Насрещната е започнат ремонт и не е завършен с десетилетия. И най-тежко болните живеят в най-лоши условия.
По първа точка завършихме. Господин министър, Вие преценете за участие във втората точка на Вашия екип.

Министър Николай Ненчев: Извинявам се. Ако ми позволите, тъй като бързо на правихме проверка, имаме информация. Господин Зафиров, 6 317 лева е за един час. Доволен ли сте?

Атанас Зафиров: Не е такава сметката.

Председател Михо Михов: Добре, приемаме го. Това е стенографирано, записано. После за полковник Тошев, следващия път ще бъде отговорено.
Първа точка е изчерпана. Преминаваме към втора точка от дневния ред. Уважаеми народни представители, в нашата комисия постъпи Разпореждане на председателя на Народното събрание 650-01-112 от 5 април тази година.
На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от чл. 85, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание разпореждам:
Разпределям проект за решение за приемане на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 година, № 602-03-7, внесен от Министерския съвет на 4 април 2016 година на следните постоянни комисии:
Комисията е една – Комисията по отбрана. Решенията на Министерския съвет са за приемане на доклада и предлага на Народното събрание той да бъде разгледан, за да бъде приет от заседанието на Народното събрание. Министър-председател, Бойко Борисов ни е изпратил надлежно решението на Министерския съвет, което е в две точки – одобрява Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015, съгласно приложението. И второ, предлага на Народното събрание да разгледа и да приеме доклада по точка първа.
Пристъпваме към разискванията по втора точка, като предлагам Министерство на отбраната в лицето на заместник-министър Кюмюрджиев ще представи резюме на доклада и мотивите за неговото приемане. Благодаря. Заповядайте.

2.Разглеждане на Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили на Република България през 2015 г.

Димитър Кюмюрджиев: Господин председател, благодаря. Вие сте запознати с доклада. Ние изпълняваме конституционното си задължение и задължението по чл. 23 от Закона за отбраната и въоръжените сили да Ви представим този доклад. Той анализира и обобщава приноса на всички структури на Министерството на отбраната и Българската армия.
Докладът, според нас е основен елемент в политиката за прозрачност и отчетност пред Народното събрание и обществеността.
Отбранителната политика на Република България се основава на приемственост и устойчивост на националните приоритети в рамките на колективната отбрана и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз. Тя се осъществява в съответствие с Конституцията, законите, утвърдените от Народното събрание и Министерски съвет стратегически документи.
През 2015 година системата на отбрана функционираше в динамична и все по-трудно предсказуема среда за сигурност, с нови предизвикателства пред системата на националната сигурност. В резултат на това нарастват изискванията за развитие на адекватни за новите рискове заплахи и отбранителни способности.
Както знаете, Народното събрание прие Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили – Програма 2020, в която основният фокус се премества от структурни и организационни промени към развитие на отбранителни способности чрез модернизация. Програма 2020 предвижда нарастване на ресурсното осигуряване на отбраната, дефинираната структура и численост на въоръжените сили, разходите за отбрана и приоритетните модернизационни проекти, създават според нас основата за изграждане и развитие на отбранителните способности. С цел практическата реализация на Програма 2020 Министерският съвет прие План за развитие на въоръжените сили 2020. След междинния преглед беше актуализирана и Националната отбранителна стратегия. Въоръжените сили успешно изпълняват задачите си по трите възложени мисии. В изпълнение на мисия Отбрана беше разработен стратегически план за действие на въоръжените сили в защита на Република България при кризи. Утвърдени бяха и стратегически указания по планирането. Стартира планиране на оперативно ниво, а плановете за бойната готовност и плановете за мобилизация бяха своевременно актуализирани. Продължи изграждането на батальонните бойни групи като на национално ниво вече са сертифицирани шест батальонни бойни групи.
Влиянието върху развитие на способностите по мисия Отбрана оказа изпълнение на решенията на срещата на върха в Уелс. Страната ни допринесе за изпълнение на мерките за гарантиране на сигурността и мерките за адаптиране, очертани в Плана за действие на готовност на НАТО.
В хода за изпълнение на приетите в Уелс решения ще бъде отчетен на предстоящата среща на държавните правителствени ръководители на страните-членки на НАТО през юли месец тази година във Варшава.
И трите въоръжени сили изпълняваха интензивна програма за учение и тренировки с фокус върху отработване на елементите от системата на колективната отбрана. През 2015 година бяха планирани 287 учения, от които са проведени 264 или 92 % от планираните учения бяха осъществени. Броя на проведените мероприятия по бойната подготовка през 2015 година е с 11,8 % повече от тези през 2014 година.
По съвместната българо-американска подготовка бяха проведени 82 броя тренировки, подготовки, учения и курсове. В изпълнение на Пакета цели за способности 2013 година на НАТО и Подготовка на декларираните формирования изостава от графиката поради натрупания през годините недостиг на финансови средства. Това ще доведе и доведе вече до негативни оценки от страна на НАТО за принос на страната към колективната отбрана. За преодоляване на изоставането като решаващо изискване при приоритизиране на модернизационните проекти определихме връзката и с изпълнение на целите и способностите.
По мисия Подкрепа на международния мир и сигурност формирования и отделни военнослужещи участваха в 14 мисии и операции зад граница. Общият брой военнослужещи участващи в планираните ротации през годината беше около 420 души. Това включва и дежурствата към силите за отговор на НАТО и междинния резерв за операция АЛТЕА на Европейския съюз в Босна и Херцеговина.
В изпълнение на мисия Принос към националната сигурност в мирно време общо 98 броя формирования поддържаха постоянна готовност и провеждаха операции по оказване на помощ на населението при бедствия, аварии и катастрофи. Въоръжените сили участваха в 182 броя операции в подкрепа на населението с около 1 256 военнослужещи и над 340 единици техника.
Новите предизвикателства пред сигурността наложиха внасянето на нов елемент при изпълнение на тази мисия за противодействие на силния емиграционен натиск. В тази връзка в кратки срокове бяха приети промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които дадоха възможност на българските въоръжени сили в мирно време да участват в охраната на държавната граница като подпомагат органите на МВР.
За нас е важно не само да получим ресурси за така необходимата модернизация, но и да направим всичко възможно тези средства да бъдат реализирани в способности по най-добрия възможен начин. За тази цел беше въведен проект на управление за управление на проекти в контролирана среда. Създаден беше борд за управление на порт фолио от проекти като висш орган за стратегическо ръководство на проектното управление. Бордът за управление на портфолиото от проекта в момента извършва проверка на всички текущи и бъдещи инвестиционни проекти и връзката им с целите за способности както и тяхното приоритизиране.
С цел ефективно изпълнение на приетите стратегически документи и реализация на политическата програма в сектор Отбрана, усилията ни през настоящата година ще бъдат насочени в следните направления:
Първо. Своевременна реализация на модернизационните проекти, ефективно оползотворяване за заделените за тази година средства от централизирани бюджет. Вече бяха приети от Министерски съвет важни проекти за модернизирането на въоръжените сили, ВВС и ВМС. Ще разчитаме и на подкрепата на народните представители за приемането на тези проекти. Ефективна подготовка за срещата на върха на НАТО през месец юли 2016 година във Варшава, изграждане на способности на декларираните формирования по целите за способности 2013 година на НАТО, с акцент на тези с настъпил и наближаващ срок на готовност. Важно внимание отделяме и на съгласуване с НАТО на следващия пакет за способности 2017 година. Очаква се той да бъде по-ангажиращ в ресурсно отношение във връзка с нарастване на изискванията към готовността на силите в съответно коренно променена стратегическа среда.
В заключение бих искал да подчертая, че сме се постарали докладът да е максимално обективен. С гордост посочваме постиженията на българските въоръжени сили в изпълнение на конституционните им задължения и възложените мисии и задачи като отчитаме предизвикателството в областта на отбранителната политика. Ще продължим да влагаме всички сили за посрещане на тези предизвикателства и разчитаме на трайното сътрудничество с народните представители.

Председател Михо Михов: Трайно, разбра се. Благодаря Ви, господин заместник-министър на отбраната.
Уважаеми народни представители, откривам дискусията по приемането на Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили. Имате думата. Има ли желаещи? Заповядайте, господин заместник-председател.

Валентин Радев: Господин председател. Уважаеми колеги. Аз ще се опитам да бъда кратък, разбира се и не като миналия път когато говорихме дълго за доклада, той в голямата си част повтаря миналогодишния. Казвам го в добрия смисъл и тук има приемственост, устойчивост все неща, които и тогава ги видяхме и ви казахме браво.
Аз ще обърна внимание само на едно нещо, което ми се струва важно, на две всъщност неща. И вижте как е казано, цитирам в доклада: „Основният фокус се премества от структурни и организационно-щатни промени към развитие на отбранителните способности чрез модернизация“. Това е написано. Много ми хареса, че сега заместник-министър Кюмюрджиев добави в експозето, това го няма в доклада, тези средства за отбранителни способности, за модернизация ще бъдат използвани по най-добрия начин. Да де, обаче сами сте сложили една графика, това е фигура пет, предишната е за брутния вътрешен продукт, процент от брутния вътрешен продукт на страните в НАТО е това и това от доклада на генералния секретар на НАТО от 2015 година. Обърнете внимание на тази графика, аз ще я разкажа съвсем накратко. Две са държавите, които са с най-малко разходи за основни системи въоръжение и бойна техника като процент от общите разходи за отбрана. След нас е само Словения. И България е следващата от всички страни, които тук ги виждаме изобразени на графиката.
Искам да Ви кажа, всъщност давайки този пример, че това съвсем не е достатъчно, което сте написали за основен фокус. Спирате структурните промени, тоест Вие какво ни казвате? Разходите 60:20:20 мечтата, това е идеята, няма да бъдат такива, ние ще продължаваме да си харчим 90 %, не 90, а 6 % в момента са капиталовите разходи и 94 % за другите две части от стълба, тоест за заплати, буквално казано и за поддръжка, по-малката част. И капиталовите разходи ще продължават да бъдат толкова малки и се надяваме на това.
Искам да Ви кажа и така ми се струва на мен е правилно, че няма да Ви свърши работа само модернизацията. Ние всички сме свидетели каква голяма модернизация беше след 2000 година. Това бяха близо 3 % от брутния вътрешен продукт. Само 2,5 милиарда се изсипаха само, грубо изчислено във ВВС. Е къде са тези способности дето не ги виждаме? И Вие залагате отново на модернизацията, така поне е написано и аз поне така го прочитам доклада в тази му част той да свърши работа, въпреки тази уговорка, че по най-добрия начин. Искам да Ви кажа, че има много нещо, което трябва да се свърши в тези две подложки на този стълб. Хората, заплатите и второ, най-вече може бих там са резервите, според мен – издръжките. Това нещо трябва да се направи. Качествен състав, професионална армия сме и тогава, разбира се, да говорите за модернизация и разбира се, да говорим за увеличаване на капиталовите разходи и да гоним за 20 % натовски, както всички си мечтаем при 2 % брутен вътрешен продукт. Иначе няма да стане. Ще изсипем едни пари, ще се изхарчат едни пари за една поредна модернизация, която ще трае още 20-30 години и ние ще се опитваме, не ние, а може би следващите, които управляват, да изплащат дългове, които някои такива като нас, седейки тук около масата, без да сме управляващи, да речем Вие, сте ни задължили. Това според мен е много важен акцент.
И за да не отнемам повече време, само да кажа нещо за Военномедицинска академия понеже го чух няколко пъти. Тази Военномедицинска академия лично генерал Петров каза, аз го питах и той ми каза между 8 и 12 % са военните. Защо ние ще купуваме тази апаратура, която е, новият скенер, като първият скенер е там пък той вече е стар и ще купуваме. Защо ние? Защо Министерството на отбраната не си постави задача останалите 80 – 90 % да ги взима от друго място, от друго място на държавата, а не да смучем и без това тънкия бюджет на Министерство на отбраната? Само Ви давам нещо за мислене, господин заместник-министър, защото не знам кой от заместник-министрите отговаря директно за Военномедицинска академия.

Димитър Кюмюрджиев: Йосифова.

Валентин Радев: Предайте, ако обичате и на министъра, но замислете се над това, ние тогава се опитахме, така остана и неможахме да го решим този въпрос, но на мен ми звучи много логично 90 % от парите, примерно, условно казано, за този скенер да ги даде Здравната осигурителна каса или там който иска – Министерството на здравеопазването или правителството по някакъв начин. Но защо пък ние? Не омаловажавам мястото и ние миналия път говорихме за това, Военномедицинска академия е много нужна, особено при случай на тероризъм и така нататък, но да си плащат сметката тези, които се обслужват там, а не само ние.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-председател. Други народни представители. Заповядайте, господин заместник-председател Янков.

Янко Янков: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин началник на отбраната. Господин заместник-министър.
Аз също внимателно прочетох Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2015 година. Съвсем накратко бих могъл да кажа следното:
Докладът има всъщност три основни компонента. Единият от тях има характер на отчет за това какво е свършило Министерството на отбраната, въоръжените сили. Ние тук, според мен, можем да дадем една много добра оценка. Въоръжените сили на България съобразно придобитите способности активно се доказват в тях, активно участват в системата на НАТО, получаваме добри оценки от нашите партньори. Мисля, че няма какво да го коментираме.
Вторият основен елемент на доклада, според мен, това е аналитичната част. Аналитичната част, която анализира динамиката на заплахите, опасностите и какъв трябва да бъде мениджмънта на отбранителния сектор, адекватен на тези заплахи. Тук всъщност ние считаме, че в сравнение с миналия доклад са отчетени всички актуални изменения, актуалната динамика на заплахите е отчетена и забелязваме една, според нас, много добра експертиза, което показва добро познаване на реалните ситуации. И на база на активното участие на Служба „Военна информация“, и на база на военната експертиза, с която разполага отбранителния сектор, смятам, че този анализ е изключително добър.
Третият елемент е свързан с политиката, с реалните възможности как те се експлоатират в конкретния мениджмънт на отбраната, как се действа. И тук има два основни акцента – това, което беше каза от мои колеги – модернизацията и мотивацията. Сега, тук имаме наистина някои забележки, защото всъщност ние знаем, че описаните проблеми в доклада са доста по-минимизирани като такива отколкото реално съществуват в Министерството на отбраната и във въоръжените сили.
Сега, тук наистина не е нужно ние в един такъв доклад, защото той се чете от всякакви хора, абсолютно всичко да посочваме както си е, но ние трябва да си го знаем. Виждаме една изключително неприятна тенденция в годините насам – непрекъснато намаляване на финансовия ресурс. Това е много, много сериозен въпрос това, което става в момента с тези три програми за модернизация, скок на който аз все още не мога да повярвам просто. Дано реално да се случи и всичко да бъде точно.
И разбира се, тук са изключително сериозни проблемите с мотивацията на военнослужещите. Много причини има и обективни и субективни за един сериозен недокомплект в системата на въоръжените сили на Република България. И тук смятаме, че имаме качествена крачка напред тези три законопроекта, които трябва да бъдат подготвени и внесени за промяна на Закона за отбраната, за резерва и за Военна полиция, трябваше досега, господин заместник-министър да са влезли. Говорим за трите законопроекта, които трябваше така или иначе да се гледат, които са една добра крачка напред и там, особено това с възможността да се пенсионират пенсионери, които са на актуални длъжности и да получават и пенсии и заплата, това ще забави процесите на дефицит кадрови и така нататък.
Та от тази гледна точка забелязваме през 2016 година крачки напред в тази посока – и нормативни, и финансови и се надяваме това да стане стратегия, а не само инцидентни крачки. Нашата парламентарна група ще подкрепи, защото считаме, че това в условия на дефицит в много отношения общо-взето е една стратегия, която ще доведе до някакви добри резултати. Така, че пак казвам, ние ще подкрепим приемането на доклада.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател. Други народни представители има ли? Полковник Влайков, заповядайте.

Нено Влайков: Един кратък въпрос. Срещнах една табличка в документите, в която се казва, че 53,5 % от общите разходи отиват за други. За Сухопътни войски 20 %, за ВВС – 17,8 %, за Военноморски сили 8,65 %. Има ли тенденция това нещо да се обръща и вярно ли е това? И кои са тези други?Тази табличка я има в материалите, които са ни пратили. Какво означават тези таблички и Вие можете ли да ни кажете? Ако това нещо е вярно според тази таблица, излиза, че за видовете въоръжени сили се харчи по-малко отколкото за друго. Дали това е така действително или има някакъв проблем? Това е в становището, което е изготвено като доклад.

Председател Михо Михов: Това е справката, становището, което секретариатът подготви за народните представители, там фигурира това число. Къде отиват тези разходи е питането, защото те съответно са 20 %, 17,8 %, 8,65 % и в други – 53 %.

Нено Влайков: Но откъде са извадени на мен не ми е ясно.

Димитър Кюмюрджиев: Не мога да коментирам.

Председател Михо Михов: Вижте, нека да приемем коментара на народния представител в зала аз бих задал същия въпрос. Да имате отговор по този въпрос и тази таблица може би е най-важната, в началото, която е разбила видовете въоръжени сили с другите разходи.
Добре. Този въпрос го оставаме като приемлив и зала естествено, че ще имате тази подготовка. Господин полковник, нещо друго имате ли?

Нено Влайков: Не, няма. Аз просто исках да обърна внимание на този факт. И ако това нещо е истина, според мен тенденцията трябва да бъде за обръщане на този процент.

Председател Михо Михов: Така е, прав сте. Тук все пак сме хора съпричастни, но в залата могат да питат министъра или Вас, ако Вие присъствате тогава, по тези въпроси, което води до изпотяване, няма как.
Други изказвания има ли? Няма. Уважаеми народни представители. Уважаема госпожо парламентарен секретар. Господин генерал. Господин заместник-министър. Аз считам, познавайки миналогодишната ни дейност, че този доклад също е обективен и отразява сравнително правдиво слабостите, тенденциите и състоянието на въоръжените сили, респективно на Българската армия чрез тази разбивка, която правите за трите вида въоръжени сили и констатациите, които правите, че Сухопътните войски изостават процентно в разходите, но в същото време са много израснали в сравнение с параметрите, изисквани от НАТО. Това, което зададох като въпрос и на министъра ми се струва, че трябва по някакъв начин или да го документирате със слова, или да не правите тези цифри, защото всеки би попитал как с толкова малко процент разходи за бойна подготовка, достигнаха 100 % изпълнение.
Естествено, там не е удобно да кажете, че Съединените щати плащат. Това е състояние за нашата национална отбрана и ако това е така, би следвало да го признаем и за тези неща, за които говорим, че ощетяваме Сухопътните войски, да сме наясно.
Второ. Ползва се думата ерозия, че ерозията не е прекратена. Някак си не е приемливо за мен това. В доклада, който ние ще подготвим от комисията няма да го включим. Тази работа върви от старото ръководство, но не е приемайте в това. Може да разведряваме обстановката, но догодина ако сме живи и здрави и има Народно събрание в този формат, пак ще го приемаме, да не я четем пак тази дума от миналата и по-миналата година и така нататък.
Сега, по отношение на целите, които трябва да достигаме. Правите оценката за 2013 година, знаем всички, че са 55 цели и краят достига. И тази година сочите, че проблемите си остават, но те искат много пари. Много пари и в доклада на Народното събрание ми се иска благодарение на Вашия доклад да е по-ясно открито какво ни предстои. Ами ако не ги изпълним тези 55 цели, за които трябват два милиарда и отгоре лева? Значи, споделям това, дори и за доклада, който готви секретариатът, тази тревожност за целите да я отразим, ако Вие не възразявате и народните представители, тъй като тази тревожност ще ни дойде като нищо и накрая на мандата на това Народно събрание.
В разделите и в учението, което стартирахме сега, и в доклада Ви личи, че щабовете планират ученията с ограничено използване на въоръжението и техниката поради ресурсна недостатъчност. Това добре и това би следвало да отразим, защото това води и до деморализация на личния състав. А когато миналия ден откривахме учението „Ответен удар“ всички, които присъствахме и министър-председателят виждат едно изтъркано оръжие, наистина немотивиращи оръжия, които ползват нашите войници. И сравнението с американските танкове и бойните машини там, които бяха показани, вече се чувства, че ние изглеждаме неприлично, вехто, абсолютно вехто и немотивиращо.
Сега, мисля си щабовете, в този смисъл след като оръжията са вехти, какво икономисваме още? Споделям само моя възглед. Има такива учения – командно-щабни с войски за обозначаване. Ние де факто така правим ученията – с войски за обозначаване, един танк, една гвоздика, една самоходна и край, батальонът е готов. Мисля, че тази работа трябва да си я казваме и да я чуват народните представители, които не са като нас познавачи на армията и на въоръженията. Това мисля, че ще бъде поучително и за бъдеще. Може би трябва да сондирате и да прецените разходите, които са обявени като бюджет за отбраната по нашите сметки, по вашите 1,26 % от брутния вътрешен продукт и по НАТО справочниците, които са 1,20 %. Някъде стиковката трябва да се направи, защото и народното представители би попитало кое е вярното, а то наистина не е добре.
В заключение, понеже сме си обещали до 16:30 часа да завършим, надявам се за кратки изказвания след мен. В заключение, прави добро впечатление социалният раздел. Прави добро впечатление с категоричността си и образователният раздел. Тези два раздела са мотивацията – как готвим офицери и сержанти във връзка и с това, което говорим за новите закони, които подготвяте, моето очакване е, че те някъде май месец би следвало да влязат, тъй като до края на този месец ние ще съсредоточим вниманието върху решенията за модернизацията и за трите проекти.
Това бяха и моите слова. Има ли други народни представители за изказване? Заповядайте, господин Радев.

Валентин Радев: Не изказване, а само една забележка, това, с което завърши господин председателя. Не забравяйте, че Вие сте ни дали два проекта в момента. Няма го министъра, но му предайте. Ние сме в леко очакване да ни представите и третия проект за Сухопътните войски. Дано ме разбирате правилно. Всички правим това и се чудим как да приемем другите и да ги обсъждаме като нямаме за Сухопътните войски нищо, а то е основополагащо. Не искам да влизам в подробности, разбирате ме и заместник-министърът и Вие, и началникът на отбраната. Както се казва, чакаме с нетърпение, за да можем да ги обсъдим в комплект. Иначе и ние се чувстваме неловко. Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател.
Други изказвания? Не виждам. Тогава да обърнем поглед към парламентарния секретар. Това, за което говори и заместникът, ние считаме, че в най-скоро време графикът за представянето на проектите в парламентарните групи ще бъде засилен, интензивен и естествено, че ние разполагаме най-много с 30 до 45 минути. И там, за което говори заместник-председателят на комисията, искаме да чуем за Сухопътните войски. Да не вървим само с ВВС и с ВМС, а да чуем какво практически вече се прави за Сухопътните войски.
Който е съгласен с така предложеният Доклад за състоянието на отбраната и въоръжените сили да бъде приет от Комисията по отбрана и предложен на Народното събрание за разглеждане и приемане, моля да гласува. 10 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 2 – „въздържали се“. Приема се.
Изчерпахме дневния ред. Благодаря Ви за активното участие. Довиждане до следващото заседание.

Заседанието беше закрито в 15:40 часа.