1.Разглеждане на проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 01.04.2016 г.

2.Разглеждане на проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС“, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 01.04.2016 г.

3.Разни.

---

На 26 май 2016 година се проведе извънредно заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 14:30 часа и ръководено от заместник-председателя на комисията господин Валентин Радев при следния


Дневен ред:


1.Разглеждане на проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 01.04.2016 г.

2.Разглеждане на проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС“, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 01.04.2016 г.

3.Разни.

Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Министър на отбраната Николай Ненчев
-Заместник-министър на отбраната Димитър Кюмюрджиев
-Началник на отбраната генерал Константин Попов
-Командир на ВВС – генерал-майор Румен Радев
-Командир на ВМС – контраадмирал Митко Петев
-Командир на СВ – генерал-майор Андрей Боцев,
-Директор на дирекция „Планиране, програмиране и бюджет“ –полковник Ангел Маринов,


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Заместник-председател Валентин Радев: Добър ден на всички. Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми господин министър. Господин генерали. Предлагам следният дневен ред, получили сте го:
Първа точка – Разглеждане на проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 01.04.2016 година.
Втора точка – Разглеждане на проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС“, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 01.04.2016 година.
И точка трета – Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Не виждам. Който е съгласен, моля да гласува. Всички присъстващи. „Въздържали се“? Няма. „Против“? Няма. Приемаме този дневен ред.
Гости на нашето заседание са министър Николай Ненчев, заместник-министърът на отбраната Кюмюрджиев, началникът на отбраната генерал Попов, Радев – командирът на ВВС и Петев – на Военноморските сили. Тоест и по двата проекта командирите на видовете въоръжени сили са тук.
Искам да припомня на колегите си, че с пристигането на разпорежданията в комисията сте имали възможност, ако сте искали, да се запознаете с документите, те бяха в секретариата, а от вчера са Ви изпратени и по имейлите.
По първа точка, предлагам Вие, господин министър, Вие или който решите да представите проекта. Имате думата.

1.Разглеждане на проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 602-03-4, внесен от Министерския съвет на 01.04.2016 г.

Министър Николай Ненчев: Уважаеми господа народни представители. Благодаря за възможността да изложим и нашите мотиви към проекта за решение на Народното събрание за приемане на проект за инвестиционен разход за придобиване на нов тип боен самолет.
Проектът на решение е подготвен на основание чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Придобиването на нов тип боен самолет от въоръжените сили на Република България е от изключителна важност за националната сигурност и отбраната на страната, за прилагане на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Съгласно Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 година приет с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2015 година, и Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020 за поддържане и развитие на отбранителните способности на Военновъздушните сили е необходимо изпълнението на инвестиционен проект „Придобиване на нов тип боен самолет", който се явява Приоритет № 1 за Военновъздушните сили на Република България.
С реализацията на проекта ще се преодолее дефицитът от способности на въоръжените ни сили за неутрализиране на широк спектър от въздушни, наземни и морски заплахи при всякаква метеорологични условия. Този дефицит е породен от липсата на ключови способности на самолетите от Военновъздушните сили, създадени за изпълнение на тясно специализирани задачи по времето на Студената война в духа на тогавашните доктрини за глобален конфликт и оперативно несъвместими с въоръжението на страните-членки на НАТО и Европейския съюз.
Остарелият самолетен парк допълнително възпрепятства и въвеждането на важни регламенти и директиви на Европейския съюз и национални планове и програми за реализирането на ключови инфраструктурни, транспортни и комуникационни проекти в Република България.
След края на Студената война всички страни-членки на НАТО и ЕС, включително бившите страни-членки на Варшавския договор с изключение на Република България, оптимизират авиационния си парк чрез замяна на специализираните бойни самолети с по-малко на брой, но със значително по-големи възможности, покриващи целия спектър от задачи при пълна оперативна съвместимост – както е в духа на инициативата на НАТО и Европейския съюз.
Междувременно наложените санкции на Руската Федерация по отношение на военното оборудване и след срещата на върха в Уелс през септември 2014 година поддръжката на българските изтребители МиГ-29 се превърна от логистичен в геополитически проблем. Растящата несигурност в региона отново постави на преден план необходимостта от наличие на съвременен боен самолет, напълно съвместим със стандартите на НАТО, който да замени.наличните МиГ-29.
При съпоставка на разходите, необходими за поддръжка на самолети МиГ-29 и ескадрила многоцелеви самолети, въпреки сходната цена с МиГ-29 съвременният боен самолет го превъзхожда почти двойно поради безспорно по-високите бойни възможности, широкия спектър на решавани задачи и пълната оперативна съвместимост.
Проблемите с поддръжката на самолетите МиГ-29 в летателна годност растат прогресивно и ако не се вземе неотложно решение за замяната им чрез реализация на настоящия проект, е налице висок риск Република България да загуби способности за охрана на въздушното си пространство.
Предвид състоянието на изтребителната ни авиация, изразения сериозен дефицит от способности на въоръжените сили, необходимостта от освобождаване на честоти за реализирането на обществено значими телекомуникационни и инфраструктури проекти и динамично променящата се международна обстановка, подлагаща на риск поддръжката на руската авиационна техника и въоръжение, се налага вземане на решение за спешно стартиране на проекта за придобиване на нов тип основен многофункционален самолет. Това решение ще бъде стратегическо, очертаващо развитието на Българската армия за следващите десетилетия.
Благодаря Ви, уважаеми народни представители. Тези въпроси неведнъж вече сме ги коментирали в комисията, така че ако имате и конкретни въпроси, ние сме в състояние да отговорим.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: И аз Ви благодаря, господин министър.
Уважаеми колеги, този проект не е от вчера. Всички сте запознати. Ако имате, обръщам се към колегите народни представители въпроси, изказвания, обсъждания въобще на проекта, заповядайте. Тук са и командирът на ВВС и началникът на отбраната, можете да задавате въпроси и към заместник-министър Кюмюрджиев и към министъра. Заповядайте.

Велизар Енчев: Ако за момента няма друг, може ли аз да взема думата?

Заместник-председател Валентин Радев: Да, разбира се. Заповядайте.

Велизар Енчев: Аз съм съгласен с господин министъра, че ние се нуждаем от съвременен боен самолет и рано или късно ще имаме такъв съвременен боен самолет. Но аз бих оспорил с факти и аргументи изобщо необходимостта да се разглежда такъв проект, защото ще се позова на следните факти, за които имам данни. Това го казах и на трибуната на Народното събрание в пленарната зала когато обсъждахме доклада на Министерството на отбраната миналата седмица за състоянието на армията и въоръжените сили през 2015 година, че това е било обсъждано вече като вариант. Това, което аз сега ще предложа от ръководството на Военновъздушните сили.
Става дума за следното. Всички знаем, че две натовски държави – Словакия и Полша, които имат МиГ-29 продължават да поддържат МиГ-2, Словакия с абонаментно обслужване, а Полша, която получава резервни части и двигатели.
При положение, че експлоатационният ресурс на българските МиГ-29 е още 14 години, тоест завършва някъде през 2030 година, струва ми се, че от икономическа гледна точка е абсолютно необосновано изобщо да се предлага подобна замяна, още повече, че позовавайки се на опита на Полша и на Словакия, които пък се позоваха на Европейския регламент № 512, по-точно става дума за Решението на Европейския съюз на налагане на търговско-икономически санкции на Руската федерация, та в този Регламент 512 е записано, че има изключения и санкциите не важат когато се доставят резервни части и услуги от Русия, касаещи националната сигурност, цитирам точно превода, на страните-членки на НАТО и именно този член изключения, ползват другите натовки държави, в конкретния случай Полша и Словакия, за да поддържат своята боеготовност на Военновъздушните сили, по-конкретно на МиГ-29, каквото е изискването на НАТО.
Представете си какво би станало ако тези милиони, които сега ще ги спестим, по-точно, това е милиард и нещо, за покупката за нов боен самолет ги налеем в сегашните Военновъздушни сили и се позовем на Регламент 512 от Европейската комисия и по този начин копираме полския и словашкия пример, тъй като цитирам, словашкият пример, словашкият вариант, те модернизирайки техните МиГ-29, ползвайки изцяло апаратура на американските фирми – две американски фирми, с които изтребителите МиГ-29 станаха напълно съвместими с изискванията на НАТО. Пак казвам, този вариант е обсъждан многократно във Военновъздушните сили и затова смятам, че вместо да наливаме пари в други стари изтребители, които сега ще купим като вариант, разбира се, има такава възможност да се купят стари изтребители F-16 Фантом, блок 15, които сега са на 30 години, а същите през 2030 година когато изтича експлоатационния ресурс на МиГ-29, ще бъдат на около 45 години технологично и морално остарели.
А много по-разумно е, пак казвам, от икономическа гледна точка, а и от политически и социална гледна точка, да използваме докрай този експлоатационен ресурс и през 2030 година, разбира се, петилетка преди това, всичко това, което Вие предлагате и което е много добро и трябва да се случи, и дори със западен многоцелеви изтребител, тогава да се приложи, а не сега, когато пак повтарям, трябва наистина да сме неадекватни на социалната ситуация в България, за да се откажем от самолети, чийто експлоатационен ресурс изтича след 14 години.
Така, че аз поставям под въпрос и с това искам да завърша, изобщо целия проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход за придобиване на нов тип боен самолет и бих искал да чуя мнението на командващия Военновъздушните сили с какво това, което изнесох се разминава с техните виждания?
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви, господин Енчев. Само искам да припомня на колегите, че материалът, който сте получили, предполагам и Вие сте имали достъп до него, има т. 2.5.4 където се прави сравнение точно между възстановяването или поддържане жизнения цикъл на МиГ-29 и съвременен боен самолет, на три страници с таблици и таблограми, за което благодаря на ВВС.
Заповядайте, господин Гаджев.

Христо Гаджев: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър. Господа генерал. Адмирал. Колеги. Господин Енчев.
Господин Радев започна с основата на репликата ми. Ако се бяхте запознал с таблицата щяхте да видите колко излиза поддръжката на МиГ-21, първо за ремонт, така че да бъдат в добро състояние, включително и годишната им поддръжка, която само за ремонт са необходими между 360 и 420 милиона. А годишната им поддръжка е между 80 и 100 милиона, които за тези 14 години, за които споменавате, прави сума от около 1 700 000 000 общо. Така, че тук вече концептуално сумите са еднакви, а допълнително към това би трябвало да се помисли колко би отнело за цифровизация, за модерницаия за по натовски стандарт на миговете и така нататък. Така, че въпросът е много по-обхватен и тук икономически няма как да се съглася с Вас, че всъщност това е така.
И другото нещо, което ми е много интересно и ми прави впечатление е Вашата открита защита към една корпорация, което не знам, сигурно, надявам се е на базата на Вашето убеждение, че МиГ-29 са хубави самолети, а не колкото, че РСК-МиГ са добра фирма и се надявам в бъдеще да гледаме по-обективно на финансовите обосновки и въобще на целесъобразността на поддръжка на тази руска техника, а не преминаване към натовска, било то нова или стара техника, която би могла да бъде и много по-съвместима с всички тези, които са около нас.
А и примерът с Полша. Полша също поддържа и натовска техника, а пък и Словакя също мисли да мигрира в това отношение. Ако не се лъжа, също емигрира към западна техника.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Реплика? Заповядайте.

Велизар Енчев: Вие грешите, че имам конфликт на интереси и лобирам за някаква корпорация. Точно обратното. Аз твърдя, че трябва да купим западни самолети. Смятам, че наистина това е много добра опция за България. Но, справката, която Вие имате, пък аз имам съвършено друга справка, която я получих, ето пред мен е тя, която говори, че поддръжката, за която Вие говорите, че струва толкова е точно обратната, точно на половина. Мога да Ви я предоставя. Получих я от корпорацията МиГ. Поисках друго мнение, тъй като Вие имате едно мнение, аз Ви показвам друго мнение. Ще я представя на председателя на комисията и ще Ви я представя и на Вас, сега ще я преснимам. Така, че аз съм съгласен с Вас, трябва да има нов тип боен самолет. Този нов тип боен самолет евентуално комисията трябва да реши към Министерство на отбраната какъв трябва да бъде – дали трябва да бъде F-16, стара версия, дали да бъде Грипен, дали да бъде Рафал или Юрофайтер. Но струва ми се, че не е целесъобразно да се пристъпва към подобно действие в момента след като експлоатационният ресурс е 14, а не 4 години. Да, до 2030 година експлоатационният ресурс, всъщност нека да чуем началника на Генералния щаб, той най-добре знае като доскоро командващ Военновъздушните сили.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре. И аз Ви благодаря. Допълнение към въпроса. Заповядайте, господин Тошев.

Владимир Тошев: Благодаря. Господин министър. Господа генерали. Колеги.
За да не изпадаме в кръстосан разпит тук на господа генералите и на министъра, аз бих помолил ако може, в допълнение на това, което господин Енчев попита някои от нашите колеги от Министерство на отбраната да ни каже точно за какви цели се използват словашките и полските мигове. Какво означава модернизация.
И бих искал тук съвсем компетентно да кажа, защото съм офицер, само че от противовъздушната отбрана, не от ВВС, но то е също, да Ви кажа, че всичко знаехме за ракетните комплекси, аз съм служил на три комплекса, най-новите – Круг, Куп и Оса, всичко знаехме за комплексите и абсолютно нищо за системата за свои и чужди.
Ако някой се заблуждава, че натовци ще сложат такава система за опознаване на МиГ-29 и след това ще попада в ръцете на руснаците за ремонт, превъоръжаване и така нататък, просто е голям наивник. Защото в момента, в който 67-ма година един Куп-2, това е един комплекс, който попада в ръцете на израелците, руснаците сменят системата изцяло. Така, че не се заблуждавайте, че някой ще ни допусне на тактическо ниво, съвместимо на руски самолети с натовски.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: И аз Ви благодаря. Господин министър, да отговори когото решите. Заповядайте.

Константин Попов: Само няколко думи преди генерал Радев да даде точните разчети и обосновката.
Всъщност, когато говорим за съвместимост, техниката предполага определен вид бойни действия. Този тип бойни действия е свързан с далечина, с продължителност, с бойните възможности на самолета за действие по наземните или по въздушни цели. За да имаме единна тактика, единни, както се казва, процедура, за да имаме единното разбиране как се води войната във въздуха, тези самолети би трябвало да са подобни. И това става въпрос за интегрираност.
Тази интеграция, за която ние говорим, това е точно – начин на мислене, начин на използване, начин на планиране и на използването на самолетните системи във въздуха. Тази модернизация, която е направена в Словакия, тя е основно свързана с навигационното оборудване. Но там не е подменено нито ракетното въоръжение, нито са увеличени способностите за въздействие по земни цели. Полската модернизация е по-дълбока от тази, която е направена в Словакия, но тя също не увеличава в далечината продължителността на полета и начина за използване на тези системи, като затова поляците си закупиха 48 F-16. Добри самолети, нови самолети, блок 52+. Словаците също предприемат мерки за закупуване и смяна на МиГ-29. Разбира се, те може би са в малко по-друга фаза, фазата на проучването.
Когато става въпрос за ресурс, извинявам се, може би за неточния израз, но ресурсът на този самолет, на МиГ-29 до 2029 година, както и Вие подчертахте, е по-скоро ресурсът на корубата. Извинявам се за грубия израз. Но вътре всички тези двигатели, системи, те подлежат на поддръжка, на замяна и така нататък.
Сега, относно точността на разчетите и допълнително неща, може би генерал Радев да продължи, защото имаше въпроси към него. НО все пак, аз съм съгласен с Вас, че модернизация трябва да има. И тук вече малко се различаваме. Тази модернизация е свързана и с личния състав. Личният състав, който трябва да бъде добре мотивиран, а една нова техника мотивира личния състав и това, че те наистина използват съвременно въоръжение ги мотивира допълнително. И този въпрос също нетрябва да се подценява и според мен е важен.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре. Генерал Радев, заповядайте.

Румен Радев: Уважаеми господин министър. Господа народни представители.
Първо, ще се опитам да разгранича нещата, защото един такъв сложен боен комплекс като съвременен изтребител, особено избора и поддръжката на този самолет въвличат и политика, и финансови разходи, и бойни способности, и икономика. Политиката не искам да я коментирам, но тъй като господин Енчев повдигна тази тема, ще опитам да внеса малко яснота.
Съгласен съм с Вас, това е моето лично тълкуване, че Регламент 512 не изключва поддръжката на самолета от РСК-МиГ. Словаците избраха този път, имаха договор до края на 2016 година за абонаментна поддръжка на техните МиГ-29 от РСК- МиГ, удължиха го до 2019 година. Като те имат една по-тежка форма на поддръжка от нас. Ние не сме използвали никога абонаментна поддръжка. Ние само внасяме части, получаваме ремонт и всичко друго се прави тук с нашия инженерно-технически състав.
В Словакия има и руски специалисти, поемат голяма част от нещата. Така, че те удължиха договора до края на 2019 година. Дали това повлия на Словакия да не бъде пълноправен член на НАТО и на Европейския съюз? Аз мисля, че не. Те решиха, това е тяхна национална позиция, по най-ефективния и безопасен начин да си поддържат техниката. Това мога да кажа за политическата страна на въпроса.
По отношение на икономическите параметри. Няма да ни излезе по-евтино МиГ-29, за съжаление. Тук не става въпрос само за техническата поддръжка. Къде е най-големият проблем? Както и генерал Попов каза, да, има ресурс в самата конструкция на самолета. Но всички важни агрегати като двигатели, кутии на самолетните агрегати и много други блокове, на определени часове във въздуха трябва да заминават на ремонт. Тези часове за двигателя са 350 часа – нещо крайно малко за един съвременен двигател. И от там това е само един пример, от там се повишава и стойността на тази техническа поддръжка. Един съвременен двигател на съвременен самолет отиват поне 2 000 часа на ремонт и той е модулен тип този двигател, примерно от девет модула, отиват най-натоварения от тях на ремонт. Така, че от тук идват и по-големите разходи и общия ресурс на двигателя. Също двигател на 1 200 часа на МиГ-29, той трябва да се хвърли, до там му е пределът. Трябва да купуваме нов.
Всички тези неща като ги калкулираме, ако искаме от даден момент нататък да продължим да експлоатираме МиГ-29, ние трябва да вложим във всеки един самолет минимум 22 милиона лева за нови двигатели, за нови кутии на самолетните агрегати, само за да продължим напред. Но ние няма как да бъдем в интегрираната система на ПВО на НАТО ако не извършим модернизация. Вярно, и Словакия извършиха модернизация и Полша, но тя е основно комуникация, навигация, системи за опознаване. Това е, което направиха. В Полша се увеличи, донякъде, информационния потенциал на самолета и до там.
Ако говорим за по-дълбока модернизация и съвместимост, трябва да има увеличение на радиус на действие, продължителността на полета. Това означава конструктивно изменение, система за дозарядка във въздуха, да не говорим за компютър на борда, наистина съвременен компютър, да не говорим вече за системи за планиране и анализ на мисията, за съвременен радар, за системи за самозащита, без които абсолютно не може един самолет.
И най-важното, ако няма така наречената система „Линг 16“, това е система за обмен на тактическа информация, ти не си никой във въздуха. Ние няма как да се включим в единното информационно пространство на нашите съюзници, а това което трябва да имаме и долу на пехотата, и на корабите. Така че, ако искаме МиГ-29 да продължава, трябва да вложим много средства, но няма да постигнем решително нарастване на бойния потенциал. Така е по нашите изследвания, но най-вече поради невъзможността да инсталираме такива система за обмен на тактическа информация, които са системно с високо ниво на криптиране.
Засега МиГ-29, което може да ни предложи, това наистина голяма надеждност и чудесна маневреност, но те са крайно недостатъчни за съвременните въздушни операции.
Още едно нещо. Нито в Словакия, нито в Полша са интегрирани нови въоръжения. Тоест, самолетът може да изпълнява само действия въздух-въздух. Словакия продължава с МиГ-29, но вече финализира договора за лизинговане на самолети Грипен. Полша, знаете, те са с F-16.
Ако говорим за поддръжка на Сухопътни войски, на Военноморски сили, ние не можем да извършваме с МиГ-29.
За съдбата на Су-25, там не искам да говоря, там също имаме значителни проблеми. Така, че ние искаме с една бъдеща модерна, напълно съвместима с нашите съюзници платформа да можем да решаваме много задачи – и Air Policing, и защита на въздушния суверенитет, и поддръжка на Сухопътни, Военноморски сили, защита на критична инфраструктура, да можем да действаме еднакво ефективно във всякакви метеорологични условия, по всяко време на денонощието, с високи и точни оръжия каквито ние нямаме в момента и по въздушни, и по земни, и по морски цели.
Друг е въпросът, че докато ние не доставим 16 броя нови самолети, необходими, наистина за пълноценно носене на дежурство по Air Policing, ние трябва да поддържаме МиГ-29, макар и в редуцирана бройка и трябва да намерим начин това да става по най-ефективния и ефикасен начин и за България, и по най-безопасния начин за здравето и живота на нашите летци. Тук също има доста работа да се върши, имаме и утвърден проект от Министерски съвет, така е и там очакваме сериозен напредък.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: И аз Ви благодаря. Само пропуснахте, да добавя нещо, преди да дам думата на колегите, че въоръжението за МиГ-29 почти го няма, всичко е с изтекъл срок. Те и миналия път докладваха в комисията.

Румен Радев: Отдавна е изтекъл срокът.

Заместник-председател Валентин Радев: Само подчертавам, че и това трябва да бъде сменено, но това е детайл.
Колеги, господин Енчев, мисля, че Ви отговориха добре. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Зафиров.

Атанас Зафиров: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър. Господа генерали. Колеги.
Аз до голяма степен споделям казаното от господин Енчев и по тази причина няма да правя пространно изказване, а ще се съглася с неговите изказвания и аргументи. Но ако ми позволите да резюмирам хода на дискусията в момента, останах с впечатлението, че не сега ще направим едни крачки към поддръжката на самолет МиГ-29 и те са безспорни, те са публично обявени, господин министърът имаше множество изказвания по тях. Тоест, ще стигнем донякъде, ще похарчим едни пари, никак не малко, ще кажем А, но няма да кажем Б.
Сам казвате, че ако нямаме 16 самолета, все едно, че си говорим празни приказки тук. Прощавайте, аз не виждам в момента, ако сме обективни и ако сме реалисти, отчитайки състоянието, защото Вие казахте три точки, третата не я развихте, мисля че беше финансовата, аз не виждам откъде ще вземем пари реално. Не пожелателно, не обещателно, не в бъдеще време. Аз не се обръщам към генерала, аз говоря на всички.
Плюс това, аз не разбирам тук продължаващото неглижиране на третия проект, господин министър. Аз лично Ви зададох въпроса какво се случва със Сухопътните сили, Вие ми казахте, че е въпрос на дни. Не виждам някакво особено развитие. Но да, друга точка е, но ние трябва да ги разглеждаме в съвкупност тези неща. И аз съм доста песимистично настроен, че ако тези цифри са реални ще остане нещо за третия род войски.
И пак, позволете ми да изразя едно неразбиране. Защо ние тръгваме донякъде, стигаме донякъде с поддръжката и модернизацията на МиГ-29 и изведнъж спираме.
Аз също, господин Енчев имам подобни на Вашите таблици, те също са правени от експерти, там цифрите наистина са доста по-различни. Приемам казаното от генерал Радев и от началника на отбраната, но аз лично ще гласувам въздържал се именно по тези причини. Смятам, че първо, от една страна съм скептичен по отношение на възможността на държавата реално да отдели тези средства, а не пожелателнои второ, без по никакъв начин да поставям под съмнение необходимостта от закупуването на такъв самолет в някакъв период от време.
И второ. Неможахте да ме убедите навреме, че възможностите на съществуващата в момента техника в лицето на МиГ-29 е изчерпана напълно и не си струва, както казах, казвайки А, да кажем и Б, за да имаме този достатъчен толеранс от време, който ще ни позволи да си купим наистина самолети, които ще ни вършат работа. Защото сега, аз в крайна сметка не разбрах ние нови самолети ли ще купуваме, господин министър, или пак ще са втора, трета употреба? Това казва ли го някой ясно? Ако са нови, добре, но няма да са нови. Сигурен съм. Мога тук да се обзаложа.
Благодаря Ви.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря, колега Зафиров. Някакви отговори, ако чухте въпроси от изказването на колегата. Заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Чух констатации. Благодаря. Ние сигурно вече година и половина си говорим за тези проекти и почти на всяко заседание обсъждаме тези въпроси. Изложихме много аргументи, много фактология. Дори се е стигало до там, че едни наши констатации подсказваха, че ако ние решим да модернизираме, да ремонтираме МиГ-29, сумата ще бъде толкова колкото да купим друг самолет. Нали така, генерал Радев? Или поне приблизително такава ще бъде.
Що се касае за това дали ще бъде нов или втора употреба, комисията ще реши в момента, в който Народното събрание одобри проекта. Положихме много усилия, продължаваме да водим много сериозни разговори.
Не Ви разбрах?

Атанас Зафиров: Няма пари за нов самолет.

Заместник-председател Валентин Радев: Колега, моля Ви.

Министър Николай Ненчев: Господин Зафиров, нашата работа е тази – ние да предложим проектите, да ги направим по възможно най-добрия начин. Останалото е въпрос на сметки. След като сме получили одобрението от Министерството на финансите, предполагам, че този разчет ги удовлетворява напълно. Така, че ние строго ще се придържаме към това.
Още веднъж искам да поставя въпроса свързан с прозрачността и ангажиментът, който поех – да не се оказва политически натиск върху работата на комисията. Тоест, въз основа на една професионална оценка те да вземат своите решения, които надявам се всички ще одобрите.
Народните представители много добре знаят, че след като сега бъде одобрен проектът, ще се направят необходимите консултации и разговори и когато вече имаме готов вариант, проектът отново ще се върне първо в Комисията по обрана и после ще бъде одобрен евентуално от Народното събрание.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря, господин министър. Реплика. Заповядайте.

Атанас Зафиров: Не стана ясно все пак това, което аз казах. Това променя ли факта, че една част от тази сума, която твърдите, че трябва да бъде изразходвана за МиГ-29 ако искаме той да бъде използван до 2019 година така или иначе ще бъде похарчена? И то не малка сума.

Министър Николай Ненчев: 70 милиона.

Атанас Зафиров: Не е малка сума. Сигурно и други ще се дадат, господин министър, защото не съм убеден, че само с това, което сте заложили като параметри ще се мине. Просто ще стигнем до някъде и какво се случва след това? Не стана много ясно.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Господин Манушев. След това господин Тошев.

Пламен Манушев: Няколко думи. Отдавна разглеждаме този проект, не е даже от две години, през 2010 година Министерството на отбраната, при първото правителство на ГЕРБ се работи, беше стигнало през 2012-2013 година до много сериозна, напреднала фаза. Така, че от много години се говори за новия изтребител.
Аз смятам, че това е безспорно, че трябва да бъде придобит такъв изтребител. Ще реши комисията какъв да бъде. Има достатъчно професионалисти в Министерство на отбраната да решат кое ще е най-доброто и най-изгодното за България, какво ни е необходимо и какво можем да си позволим, разбира се. Така, че затова нямам въпроси.
За това, което говорите, това е принцип навсякъде – за да дойде новото, трябва старото да се поддържа. И старото се поддържа и тези пари няма да са напразно. Те ще изпълняват задачите до времето когато ще се заменя. Така, че това е стандартна процедура. В армията не се маха всичко и от днес да започва новото, защото то трябва да се усвоява, да се работи по него и личният състав да се готви. Така, че според мен няма да са нито излишни парите, похарчени за МиГ-29, те са го планирали, има го като такъв проект. Ние определено ще подкрепим това, което досега е правил екипът на Министерството на отбраната и политическото и военното ръководство, най-вече. Те проведоха среща с всички парламентарни групи. Аз ги поздравявам за това, защото това досега никога не е правено, а те го направиха, тъй като 2009 или 2010 година беше решено, че всички проекти – и за модернизация, и за разходи над 100 милиона в Министерството на отбраната се гласуват от парламента. И затова са тук, и затова говориха с нас, а иначе можеше и да не видим, ако нямаше такива изисквания, как ще стане.
Така, че ми се струва, че е осигурена прозрачност. Аз пожелавам успех на групата. Имате нашата подкрепа. Благодаря Ви.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Но въпрос всъщност имаше ли, колега?

Пламен Манушев: Не.

Заместник-председател Валентин Радев: Становище. Господин Тошев и след това другите парламентарни групи.

Владимир Тошев: Благодаря. Аз одеве вметнах една реплика, сега ще се опитам да бъда кратък.
Колеги, наистина сега взимаме в комисията решение, което трябва да бъде потвърдено от събранието, което ще окаже влияние върху развитието на цялата армия и на въоръжените ни сили за десетилетия напред. Бих искал тук на някои колеги да припомня, съвсем съзнателно, може би ако беше закрито заседанието нямаше да бъдат точно такива изказванията, че от 12 години сме членове на НАТО, първо и второ, много риторичен въпрос откъде ще намерим почти 2 милиарда да поддържаме още 15 години МиГ-29, а няма да намерим да закупим някакъв нов натовски изтребител? Това просто не подлежи на коментар, защото не е сериозно като теза.
Не бих искал да изпадам в популизъм, тук долу пред нас е паркингът, да погледнем отгоре и да видим има ли една руска кола. Да, има един трабант, но той не е руски. И той го кара като екзотика, а не като основно превозно средство. Извинявам се за несериозната част от изказването ми, но горе-долу така стоят нещата и с изтребителите. Ние искаме тези хора да продължават, да ги задължаваме да изпълняват една от основните мисии на Българската армия, на държавата ни като пълноправен, дългогодишен член на НАТО с техника, която застрашава техния живот. И най-важното, с техника, която не може да изпълни пълноценно тези задачи.
Единството, което и с това ще завърша. Единственото, за което съжалявам лично аз е, че днес имаме две точки от дневния ред, а нямаме три.
Поздравявам генерал Боцев, който е тук, командирът на Сухопътни войски и съжалявам, че след малко ще разглеждаме и втора точка. Аз съм сигурен, че ще ги приемем тези две точки, които са ни в дневния ред и ще ги предложим на събранието за одобрение, но съжалявам, че трета точка я няма за бойната машина на пехотата. Нещо изключително важно, което не като комисия трябва да се обединим и да считаме, че тези, които ги имаме в момента са дори. Аз съм служил на такива и ги уважавам много обаче това е било едно време. Сега вече трябва да мислим за тази част от нашите задължения, защото това е основно.
Така, че колеги, призовавам Ви да спрем със защитата на чужди национални интереси и да помислим за нашите.
Благодаря Ви.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря, колега Тошев. Други колеги от другите парламентарни групи? Господин Михов, заповядайте.

Милен Михов: Първо трябва да кажа, че това предложение отдавна трябваше да го разглеждаме и имаме известно забавяне. Без да търсим дали това е нещо преднамерено, дали е всъщност в ритъма на нещата. Отдавна българските въоръжени сили изоставят в своето развитие не само спрямо нашите партньори от НАТО, но и спрямо региона, в който живеем. Тук има много специалисти във въоръжението, в техниката, в авиацията, на мен ми е неудобно да говоря какви програми развиват нашите партньори на юг за своите Военновъздушни сили. Само тук ще спомена, че Турция работи заедно в един консорциум за производството на новия F-35. Да не говорим за Румъния, да не говорим на запад какво става, за Гърция също.
В този смисъл, придобиването на нов боен самолет е нещо, което отдавна е назряло, необходимо и то трябва да се реши в рамките на един голям проблем, който продължава да има нашата армия, не само своето военнотехническо изоставяне, но и военнотехническия монопол, който имаме и своята обвързаност със своето въоръжение, което най-ясно се проявява във високотехнологичните ни оръжия, какъвто е МиГ-29 и стигнем до бе те ерите в Сухопътните ни войски. За радост там нашия военнопромишлен комплекс може да решава доста проблеми.
Въпросът, който обаче така недоизказано витае е какъв ще бъде този нов боен самолет или да говорим в множествено число бойни самолети. Дали това ще бъде американският F-16 или Грипен? Дали това ще бъде нов, втора или трета употреба? Моето лично становище е, че за Българската армия за българската авиация трябва да се купува възможно най-доброто, възможно най-новото. Това е исторически принцип било откакто съществува България, армията ни да разполага с най-доброто.
И в този смисъл, разбира се, комисията ще работи експертно, но мисля, че трябва да се водим от този принцип – възможно най-доброто, възможно най-новото, възможно най-надеждното, защото това е държавническият подход когато говорим за армията, когато говорим за въоръжените сили и за нашата авиация, която е сантимент за всички българи.
Това е нашето становище и ако може военното и политическото ръководство на Министерство на отбраната да споделят какво становище имат към този въпрос, ние ще се радваме да го чуем.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Заповядайте за реплика, господин Зафиров.

Атанас Зафиров: Аз всъщност реплика към колегата, но понеже ме изпревари господин Михов.
Тъй като основно към мен беше насочено Вашето изказване, сега аз си мисля, че този пример, който давате с автомобилите е доста несериозен да сравнявате автомобили със самолети. По същата логика бих могъл да Ви попитам, защото цивилизованото човечество чете руска класическа литература, а не американски каубойски романи? Точно по един и същи начин ще стои тази аргументация.
Но правя Ви тази реплика със забележката, тук са специалистите, че тази модернизация на руските мигове всъщност се извършва от американски фирми, ако не знаете, по-спокоен да сте. Понеже дефинирате понятието „защита на чужди национални интереси“, ако ми посочите един български производител на самолети, тогава бих приел една такава забележка, защото много е разтегливо понятието „национален интерес“ и доста спорно по начина, по който Вие го представяте.
Благодаря Ви.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре и аз Ви благодаря. Колеги, други? Заповядайте за кратка реплика, господин Енчев.

Велизар Енчев: Господин Тошев една реплика в две изречения. Вие смятате, че ако някой човек настоява да си използва докрай или по възможност експлоационният ресурс на вече закупени самолети е защита на чужди интереси, а не е защита на чужди интереси ако искаш да закупиш самолет от Съединените американски щати – втора ръка, от Швеция – първа, и Рафал от Франция. Това не е защита, а е патриотизъм. Няма логика във Вашите думи.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви. Господин Тошев, кратко ако обичате.

Владимир Тошев: Бих призовал да правим разлика между Горки и Гогол, първо. И второ, ние сме членове на НАТО от 12 години и от 26 години не сме членове на Варшавския договор. Аз не знам за какво спорим тук и какви са тези ретроградни мисли, които витаят в комисията днес.
А по отношение на защитата на финансови интереси всеки има право да ги защитава според собствените си разбирания. Но тук сме Комисия по отбрана, един от основните органи на Народното събрание, на парламента на България, които сме длъжни да мислим за националните интереси на България като гарант, като основен стълб на тази наша национална сигурност е въоръжените сили на Република България и като елемент е Министерството на отбраната с всичките си подразделения. Така, че аз отново призовавам, нека да разсъждаваме трезво, не емоционално, а не професионално. Тук бяха изказани аргументи и аз благодаря както на генерал Попов, така и на генерал Радев за изключително прецизните изказвания, които направиха. Аргументацията е ясна. Не бих искал сега отново да изпадаме в тези приказки, които ги говорим вече година и половина, защото точно поляците, които ги цитирахме много пъти, имат една поговорка, че е по-добре е добре отколкото по-добре. Звучи много иносказателно, но ще Ви кажа, по-добре е да направим сега тази стъпка отколкото да очакваме по-добри времена, за да направим по-добра, защото по-добрите времена няма да дойдат никога.
И това е основно, което трябва да свършим иначе ще изпаднем в положението догодина по това време да се съберем тук комисията и адмирал Манушев знае, как закрихме подводния флот, да не закрием и въздушния, защото ще стане трагедия и ще трябва да си ходим всичките.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Много са черни краските. Господин Каракачанов, заповядайте.

Красимир Каракачанов: Понеже тук се отклонихме между Гогол и Гойко Митич, кое е кой добре обаче никой не отговори на въпроса на доцент Михов всъщност той беше и към министъра и към генерал Радев, горе-долу към какво се насочва вниманието по принцип? Това е всъщност важният въпрос. Това исках обаче минахме този разговор и продължаваме.

Заместник-председател Валентин Радев: Господин министър, то не е предмет на точката, но ако искате да отговорите. Да дадем все пак думата на господин Филипов.

Кънчо Филипов: Благодаря. Аз искам да Ви кажа, че днес имахме среща цялата парламентарна група с всички господа, които са на тази маса, включително и господин министъра и там обсъдихме много надълго и нашироко и първа и втора точка. Получихме много подробни отговори. И се обединихме нашата група и ме упълномощиха, че ще подкрепим и двете точки, да не се изказвам по втора точка.
Един въпрос само там обсъдихме, който тук не се засегна, че освен за самолети трябва да мислим и за хората, които ще летят на тези самолети. И същият въпрос го обсъдихме с ръководителите на родовите войски.
Искам да Ви кажа, че ще подкрепим и третия въпрос, който се повдигна тук, за Сухопътните войски, когато му дойде времето, разбира се, но считаме, че трябва колкото се може по-скоро да го разгледаме.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви, господин Филипов. Господин Гаджев, заповядайте.

Христо Гаджев: Благодаря, господин председател. Малко в кръга на шегата, която се заформи. Да сравняваш примерно Селинджър или Стайнбек с Пушкин, всички са световни класици така че сравнение кое е по-добро, кое е по-лошо, не е наша работа да правим. До тук вече с краткото отваряне отстрани, което беше с различните сравнения.
В крайна сметка да се върнем към това, което наистина е пред нас като дневен ред и проекта, той не е в момента да избираме дали да бъде нов, да бъде стар самолетът и дали да бъде американски, шведски или германски, а да одобрим финансовите параметри, в което включвам и пожелавам успех и в другата комисия, в която предстои да го гледате, а именно в Бюджетната комисия, тъй като там ще бъдат ясни и финансовите параметри. И ако Бюджетна комисия все пак го одобри, се надявам това да отговори на въпроса и относно това дали финансовата рамка е реалистична или не.
Това, което на мен ми се иска да кажа за бъдещия самолет, защото мисля, че тук спор няма дали Българската армия, даже и критиците на самия проект се изказаха, че те нямат против и няма спор дали ни трябва по принцип нова бойна техника за авиацията и бойна платформа, а по-скоро важното е тази платформа, както и генерал Радев каза, да е съвместима, да имаме възможност да обучаваме нашите военнослужещи, заедно с останалите наши съюзници да имаме заедно в този проект не само платформата като платформа, като самолет, но в него да имаме и въоръжението. Да имаме възможност да осигуряваме и поддръжката, да се осигури и тренирането на пилотите с тренажори и всичко, което е съпътстващо със самолета, а не само бойната платформа като носител, тъй като ще стигнем до един проблем, който и в момента беше подчертан, че ние имаме платформа, но ракетите и въоръжението за МиГ-29 е безспорно остаряло, а това не трябва да го допускаме вече за бъдещите платформи.
И тук е много важно и стратегическото партньорство, което бихме търсили с един подобен проект, така че да можем да намерим отговор на всичките тези въпроси. И колкото до проекта, няма как в момента да се каже какъв точно ще е изтребителят, който ще бъде бъдещ, поради простата причина, че първо трябва да се вземе решението – дали на тръжна процедура каквото е законодателството на България за нова машина или на междудържавно споразумение, каквито са вариантите. Ако е на междудържавно споразумение, то разбира се проектът вече с конкретните данни, с конкретната машина ще влезе пак в Народното събрание за ратификация, тъй като е част от Конституцията.
И в това отношение трябва да бъдем ясни и тук си спомням едно писмо, което беше от 2011-2012 година от Европейската комисия относно възможностите за придобиване на нов изтребител с междудържавен договор и въобще ролята на междудържавния договор между придобиването и доколко да бъде спазена тук, по-скоро една скоба за внимание относно Директива 89, мисля че беше, за покупки в сферата на отбраната, така че да не се стигне до възможност за наказателна процедура към България.
И вторият ми въпрос е относно финалната цена, която ние следва да одобрим днес в този проект. Тъй като това, което, поне като се запознах със самия проект пише, той е разделен на два етапа. За първия етап се очаква да бъде около милиард и половина, грубо, за придобиването на първите осем. Като де добави до края, колко горе-долу очакваме да бъде крайната цена на целия проект? И тук вече един вариант за размисъл.
Ако се успее да се намери оптимизация вече в последващите преговори, това би освободило един ресурс, който да подпомогне и третия проект, а именно за Сухопътни войски. Така, че да имаме и равнопоставеност между трите вида въоръжени сили. Тук отново и аз да изразя своето съжаление, че не гледаме и трите проекта колкото и на нас да ни се искаше. Но нека да набавим първите два, за да може поне тях да ги задвижим, да вървят бързо. Така, че живот и здраве да се похвалим до края на годината с приключили процедури или поне с яснота какво се случва.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря на колегата. Процедура. Заповядайте, господин Тошев.

Владимир Тошев: Само за протокола искам да обявя, че по двете точки гласувам „за“ и трябва да отида в Правна комисия за защита на законопроект.

Заместник-председател Валентин Радев: Разбира се. Благодаря. Имаше въпрос. Господин министър, някой ще отговори ли на това, което беше поставено? Заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Благодаря и за въпроса и за подкрепата, която винаги сме получавали.
Първо, за пореден път се поставя въпросът за Сухопътни войски. Нека да Ви информирам, че ние във всички консултации, които направихме с парламентарните групи поставяме този въпрос. Ние сме готови с проекта. От страна на Министерството на финансите имаше известни забележки, които отстранихме. Тоест, струва ми се, направихме един доста по-приемлив проект, за който имам основание да вярвам, че бихме могли да успеем да убедим, както Финансовото министерство, така и Министерски съвет да го приемат.
Ще имаме голяма необходимост от Вашата помощ. Все пак България е парламентарна република. Вярвам, че с общи усилия ще успеем. Още повече, че няма противоречия. Тук има съгласие от всички парламентарни групи. Тоест, струва ми се много по-лесно би било това. Проектът е много по-гъвкав на Сухопътни войски. Предполага батальон по батальон, но ние на миналото заседание отново го коментирахме, представихме го по начина, по който ще изглежда, така че правим всичко възможно.
Въпросите свързани с това какъв ще бъде точно самолетът, наистина не зная, господин Каракачанов, господин Михов. Никога, тук е и генерал Радев и генерал Попов, знаете, никога не съм се месил в работата, нито съм оказвал натиск, още по-малко и нямам намерение да го правя. Тоест, нека комисията въз основа на интерес има, както от страна на Грипен, така и от страна на Еврофайтер. Търсят се контакти. Вчера, между другото направихме едно от най-силните изложения Хемус-2016, на което присъствах. Имаше представители като от страна на Еврофайтер, така и от страна на Грипен, така че разговорите продължават. Ще търсим най-добрата оферта, най-добрата цена и най-добрите възможности, които да удовлетворяват Военновъздушните сили.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре, благодаря Ви, господин министър. Аз мисля да отиваме към приключване. Заповядайте, господин Влайков.

Нено Влайков: Уважаеми господин председател. Господин министър. Господа генерали и адмирали. Уважаеми колеги.
Моята позиция, аз ще я изкажа съвсем накратко. Лично подкрепям и двата проекта, мисля, че и групата, нашата подкрепя и двата проекта и търсим вариант и за третия. Мисля, че тук останах само аз, генерал Михов го няма и само аз имам някакво отношение, в миналото съм имал към Военновъздушните сили. Искам да Ви кажа, че уважавам много силно професионализма на хората от ВВС. Убеден съм в този професионализъм и считам, че трябва да им се предоставя на тях възможността да водят разговори и да търсят път към придобиване на новия самолет. Или по-точно тяхното мнение за придобиване на нов тип боен самолет за авиацията, трябва да бъде уважено, най-вече.
Независимо от всичко, искам да задам един въпрос към командването на Военновъздушните сили и може би към генерал Попов. Има ли някаква опасност, ако примерно придобиваме Грипен, той да дойде с много скъпо въоръжение или без въоръжение? Какви са опасностите в това отношение.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре. Господин министър, кой да отговори?

Константин Попов: При провеждане на преговори винаги има рискове, при разглеждане на офертите. Но това, което ние предлагаме е всъщност да се разгледа като единен пакет, като цяло. Нашите изисквания ще са и към въоръението, да бъде предоставено, и към подготовката. И всъщност в този пакет в зависимост от типа самолет ще има много други поддоговори. Примерно, ако искаме определен тип въоръжение така, както е заложено, да речем към Грипен, давам само пример, или към Еврофайтер, част от въоръжението ще трябва да дойде от Съединените американски щати. Дори ако се закупи и се избере F-16, отново договорът за въоръжението е отделен. Такива са по принцип правилата.
Сега, доколко и каква ще бъде цената, ние имаме нашите предположения, но нека все пак да видим официалните оферти, защото те ще ни дадат конкретиката. Ние засега имаме предварителна информация само.

Нено Влайков: Още една реплика.

Заместник-председател Валентин Радев: Разбира се, заповядайте.

Нено Влайков: Допълнителен въпрос. А към този самолет Грипен неговите качества, тоест той какво гориво използва? Съвместимо ли е с горивата, които използват авиацията в НАТО?

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Генерал Радев, заповядайте.

Румен Радев: Горивото е абсолютно същото. С каквото гориво лети F-15, F-16, МиГ-29, със същото гориво лети и Грипен. Така, че там проблеми няма.
За въоръжението няма никакво притеснение. Ние сме заявили и в проекта и в нашите изисквания. Въоръжението ще бъде еднотипно, независимо кой ще бъде самолетът – дали е Еврофайтер, дали е Грипен или F-16 въоръжението ще бъде еднакво. То ще бъде по отделен договор. То влиза в тази цена от милиард и половина лева.
Искам само да поясня, че това не са просто осем самолета. Закупуваме една много сложна система, състояща се от самите самолети, наземно оборудване за тяхната поддръжка, оборудване за обучение – тренажори системи, спомагателно оборудване като контейнери за целеоказване и допълнително оборудване за различни мисии. Въоръжение и обучение. Всичко влиза в тази пакетна цена.
Само нещо да добавя. Искам да апелирам към господин Зафиров и който се колебае и се въздържа да подкрепи проекта, защото за нас това е изключително важно. Изгубихме страшно много време в този проект. Мога да Ви кажа, че всяко едно закъснение може да се окаже фатално за нашите Военновъздушни сили. Състоянието на МиГ-29 съвсем не е розово. Тук има също много проблеми. Това всичко рефлектира върху подготовката, здравето и живота на летците.
Знаете, голяма част и от оборудване, и двигатели, и други агрегати, летят в момента изключително с удължаване на ресурса от нашия международно-технически състав. Трябва колкото се може по-скоро да тръгне проекта за новия самолет, да имаме гарантирана техническа поддръжка, договорена, с ясни параметри, каквито ние залагаме, да осигурим необходимия нальот и качество на обучение на нашите летци.
С МиГ-29 това, за съжаление, това все не може да сработи. Тук няма да коментирам причините, различни са те, много е спекулирано върху тях, но явно има и ще има проблеми. Също така, докато стане и се реализира този проект, означава много време. За това време, най-важното е ние да имаме летци и техници, които да пратим на обучение, за да не стане така, че най-сетне да тръгне проектът, да се стигне до подписване на договор. Ние трябва да имаме летци и техници и да изпратим на обучение и тук да носят дежурство.
Така че, трябва следващите две години да се фокусираме наистина да се закрепи МиГ-29, да се гарантира неговата поддръжка, да осигурим безопасни условия за нашия състав, да може да експлоатира този самолет.
И още нещо важно. Както и тук се спомена, процесът ще бъде продължителен, сложен, за да изберем най-доброто за нас, но това означава Вие да стартирате, да дадете зелена светлина на проекта, защото само при положение, че парламентът приеме този проект, ние ще излъчим документи и едва тогава, след като месеци тези държави ни отговорят, ще има реалните параметри и за бойните способности на самолетите, и за цената, и за схемите на плащане. Тогава ще стане наистина точно колко самолета можем да си позволим, при какви условия за тези пари. И след това, след преговори, договорът ще бъде тук за ратификация.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Колеги, ако обичате да отиваме към приключване. Заповядайте, господин Славов.

Петър Славов: Благодаря, господин председател. Първо да кажа, че и аз ще подкрепя двата проекта и наистина се надявам в най-скоро време, надявам се и с колегите от Комисията по отбрана и в лицето на господин министъра и представителите на изпълнителната власт да потърсим вариант наистина и за Пехотата да се помисли, за този проект, за който се говори. Така, че нека първо това, което е на масата в момента да го приемем и да го придвижим, а след това да мислим и за следващите стъпки.
И аз тук също ще дам пример с една поговорка, която мисля, че е доста по-българска и която казва: „По-добре е врабче в ръката отколкото орел в небесата“. Така, че да се придържаме, Ви предлагам към това нещо и да бъдем по-експедитивни.
И използвам един съвсем кратък въпрос към генерал Радев да поставя. Преди време прочетох, че включително и наказателна процедура срещу България, инициирана заради неосвобождаване на честотите, които ползват в момента самолетите МиГ-29 за комуникация. И това трябва да го направим в най-кратки срокове. Искам да попитам има ли опасност, тъй като виждам, че все пак ние ще разчитаме на тези самолети още доста време, ще направим не малки инвестиции в тях, за да могат те да бъдат полезни и да вършат работата си, има ли опасност в един момент, всъщност изпълнявайки тези изисквания на Европейската комисия те да се окажат, че те не могат да комуникират поради тази несъвместимост, която явно има между авиониката или има някакво решение върху, което мислите и те все пак ще бъдат полезни при тези инвестиции?
Благодаря.

Румен Радев: Искам само да кажа, че ако наистина този проект не сработи в обема от 16 самолета до 2023 година, ние задължително трябва да продължим да експлоатираме МиГ-29. Докога? Не мога да Ви кажа. Докато нямаме 16 самолета общо, ние няма как да носим дежурство. Така, че след като получим отговорите на RFP и станат ясни всички финансови параметри ще знаем всъщност докога ние ще трябва да експлоатираме МиГ-29. И ще има ли решителност в правителството да доведе проекта за новия самолет до край. Тоест, да има и втори етап, да има още осем самолета. Няма държава в света, която с осем самолета да носи бойно дежурство. Това е абсурд.
Ако това не стане, ние минаваме на варианта съвместна експлоатация на новия самолет и МиГ-29 за време, до което ще имаме финансова възможност да приложим нещо друго.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Приключваме. Ако позволите и аз няколко думи да кажа?
Първо искам да благодаря на журналистите. Тук са както виждам, повечето ресорни, военните даже, на Министерството на отбраната. Благодаря за екс министър Бойко Ноев, го виждам тук. Хубаво е, че Вие сте тук, въпреки че финансите в момента решават същия случай, те също са много важни. Браво на двамата доктори, те и двамата са доктори и затова е толкова добър проектът, между другото. Аз вътре се наслаждавах на тези графики. Не, че не ги знаем Радев, отпреди това когато ги правехме заедно и участвах там, но проектът е направен много добре и се чудя, защо толкова дълго време го обсъждахме. Втори опит е това. Първият опит, за жалост, ние не успяхме да ги купим. Бяхме решили тогава F-18, знаете, от Португалия. Не знаем какво се е променило от тогава досега да сменяте друг самолет да бъде, тоест не този тип – F-16. Но това Вие казахте кога ще го решите, няма да Ви питам.
Леко завиждам, че министърът ще се окичи със слава и ние не успяхме тогава. Сега виждам, че второто правителство на ГЕРБ прави невъзможното да отдели пари, нека да го кажа това на глас и журналистите да го чуят. 160 милиона, сега се вижда този проект, който е разположен хубаво във времето. Ако това стане, браво на всички, които участваха, не само Вие, не само ние преди това, между нас имаше други правителства. Всички са работили в тази цел и дано стане. Аз Ви го пожелавам от сърце този проект да служи и вторият опит всъщност да бъде успешен. Няма нужда да обявявам, колегите казаха, ние изцяло ще подкрепим и този, и другия проект. Така, че предлагам да приключим с това.
Предлагам Ви да прочета решението и да гласуваме. То предлага на Народното събрание да приеме Проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“, № 602-03-4, внесен от Министерски съвет на 1 април 2016 година.
Който е съгласен с този инвестиционен проект за 100 милиона, да вдигне ръка. 11 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“. Благодаря на всички за участието, на тези които досега участваха и минаваме към втора точка от дневния ред – Разглеждане на проект за решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС“, № 602-03-5, внесен от Министерския съвет на 01.04.2016 г.
Господин министър, имате думата да ни представите накратко проекта.

Министър Николай Ненчев: Уважаеми господа народни представители. Още веднъж, първо да благодаря за подкрепата, тя е внушителна. Това дава много голямо основание за смисъл и за силна вяра, че продължаваме напред. Това е много знаково, господин председателстващ. Вярвам, че това ще даде допълнително стимул във всяко едно отношение на хората свързани с Военновъздушните сили.
Благодаря Ви още веднъж за подкрепата. Нека не забравяме обаче, че Вие взехте на миналото заседание едно решение да поканим финансовия министър и да си поговорим откровено с него по тези проекти и за проекта за Сухопътни войски. Нещо, което много силно вярвам, че ще се случи.
Представям Ви проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на Военноморските сили“.
Проектът на решение е подготвен на основание чл. 16, т. 7а от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.
Съгласно Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020, приета с Решение на Народното събрание на 25 ноември 2015 година, обнародван в „Държавен вестник“, брой 93 от 2015 година и Плана за развитие на въоръжените сили до 2020 година, приет с Постановление № 382 на Министерския съвет от 2015 година, за поддържане и развитие на отбранителните способности на Военноморските сили е необходимо изпълнението на инвестиционен проект "Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб".
Целта на проекта е придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораба, притежаващи способности да участват в пълния спектър от морски операции на НАТО, които да заменят бойните кораби от състава на Военноморските сили, руско производство, които не са оперативно съвместими и не подлежат на модернизация.
Във връзка с изпълнението на проекта Министерството на отбраната е изпратило искания за предоставяне на информация до основни корабостроителни компании и производители на въоръжение и техника.
Съгласно получените отговори прогнозната максимална стойност на проекта ще е 820 милиона лена, като се извършва разсрочено плащане без гратисен период за времето на строителство на двата кораба – средно пет фискални години.
Отчитайки текущото икономическо състояние на страната цялостното изпълнение на проекта за пет години ще има значителна финансова тежест, което го прави трудно изпълнимо, поради което е предвидена възможност процесът на строителството и насищането с различните видове оборудване и въоръжение да може да се осъществи на три етапа – базов вариант, модул 1 и модул 2. Основното предимство на строителството на етапи е намаляване с почти 30 процента на необходимата сума за стартиране на проекта.
След изпълнението на първия етап – базов вариант – основни способности за наблюдение, водене на противоподводни бойни действия и самозащита, наличното въоръжение и сензори на кораба ще осигуряват: наблюдение на подводната, надводната и въздушната обстановка; защита на кораба от противокорабни ракети чрез използването на артилерийските установки; способност за въздействие по надводни и въздушни цели с артилерийското въоръжение; способност за въздействие по подводен противник с противоподводни торпеда; способност за осигуряване на базирането и управлението на вертолети "Panther".
На този етап корабът ще притежава напълно изградени способности за борба с подводен противник и петдесет на сто от способностите за борба с надводен и въздушен противник.
При изпълнението на втория етап – изграждане на модул 1, усъвършенстване на способностите за водене на бойни действия против въздушен противник и придобиване на способности за водене на електронна война. Ще бъде монтирано допълнителното оборудване и въоръжение, с които корабите ще придобият способности за въздействие по въздушен противник със зенитни ракети; участие в осигуряването на противовъздушната отбрана.
На този етап корабите ще изпълняват частично изискванията за корабите от НАТО, което ще позволи декларирането им в състава на силите на НАТО и Европейския съюз, както и участието им в мисии на НАТО с ограничения.
При третия етап - изграждане на модул 2, усъвършенстване на способностите за водене на бойни действия против надводен и подводен противник, ще бъдат монтирани противокорабни ракети за поразяване на надводни кораби и брегови обекти зад пряката радиолокационна видимост и хидроакустична станция
С изпълнението на този последен етап корабите ще могат ефективно да водят борба с подводен, надводен и въздушен противник. Така те ще отговарят на изискванията за корабите от НАТО, което ще им позволява да изпълняват целия спектър от задачи на море в мисии на Алианса.
Прогнозните максимални стойности на етапите за изграждането на корабите са следните: базовият вариант е с прогнозна стойност 570 милиона лева, модул 1 - с прогнозна стойност 140 милиона лева и модул 2 – с прогнозна стойност 110 милиона лева.
При евентуалното стартиране на проекта изпълнението на модул 1 и модул 2 е целесъобразно да бъде заложено за периода 2019-2022 година, тъй като за този период няма да са необходими значителни финансови средства за реализацията на базовия вариант.
Следва да се има предвид, че съгласно получените отговори на исканията за предоставяне на информация корабостроителната индустрия в Република България проявява значителен интерес и едно пълноценно нейно участие би довело до:
Първо. По-малко финансови средства за закупуване, при условие че проектът се изпълнява от българска корабостроителна компания.
Второ. По-малко финансови средства за логистична поддръжка.
Трето. Улеснена процедура по логистичната поддръжка.
Четвърто. По-кратко време за извършване на аварийните и плановите ремонти.
Пето. Разкриване на работни места на територията на страната.
Шесто. Приходи от данъци и такси в републиканския бюджет.
И придобиване на "know how" във високите технологии, не на последно място.
Придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораба е от изключителна важност за националната сигурност и отбраната на страната, за прилагане на механизмите на колективната отбрана на НАТО и общата политика за сигурност и отбрана на Европейския съюз.
Благодаря Ви.

Заместник-председател Валентин Радев: И аз Ви благодаря, господин министър.
Колеги, ако имате въпроси, изказвания. Заповядайте, господин Каракачанов.

Красимир Каракачанов: Господин министър, то е важно, може би за бойната готовност на флота и ядрена подводница да имаме, но няма как.
Сега, първо, авиацията беше най-болният проблем. Аз не разделям родовете войски, но това беше най-болният проблем, който много години се отлага и всички знаем по какви причини. Но, по отношение на флота и на пехотата можехме да действаме на едно ниво, защото проблемите в пехотата са сериозни, не само с бойната машина с недобора на хора. Това са също финансови ресурси, които трябва да се отчитат, а ние караме на парче, малко ми се струва и ще се изненадваме постоянно.
На миналата или на по-миналата беше, чухме генерал Матеев на бригадата „Специални сили“, на последното заседание, дори там състоянието е доста, как да кажа, хайде да не използвам големи думи, но има какво да се прави. А ми се струва, че тук подхождаме, според мен, неправилно. Ние имаме фрегати. Според плана, трябваше частично да ги модернизираме, въоръжим и така нататък. Те имат живот още между 12 и 15 години. Става въпрос за една сума, която има-няма 250 милиона. Там някъде. Разликата е 550-560 милиона.
Какво ги правим тези фрегати? Нарязваме ги на скрап? Или продължаваме да ги държим за украшение и ще ги качим както „Дръзки“ сме го качили, говоря за стария „Дръзки“, да го гледат туристите. Кое го налага това нещо?
Разбира се, необходимост има. Но аз задавам въпроса, защо не модернизираме фрегатите? И това като първа и по-евтина стъпка. След това, вече да мислим по-нататък. Просто този въпрос от само себе си възниква. Значи, в Плана 2020 говорим за частична модернизация. Имаме ги фрегатите и какво ги правим? Защо се налага да се прави това точно в момента? Пак казвам, при положение, че проблемите на пехотата въобще не сме ги гледали, а там са сериозни нещата. Тук става въпрос за един ресурс разликата, от който тази сума 820 милиона, разликата от това, което може да се направи за фрегатите по отношение на флота, може да реши проблемите в пехотата.
Говоря чисто прагматично. Нямам нищо против да имаме повече кораби. Аз не ги деля, пак казвам, не ги деля. И предишния път Ви казах, аргументът, че с тези многофункционални кораби ще охраняваме сондажите на газ в Черно море е просто несериозно. И аз ще си бия сонда, трябва да ми пратите и на мен да ме пази нещо. Просто е несериозно.
Публично се говори коя ще е фирмата, която ще спечели поръчката. Публично се говори. Плюс това, като се замисля, не се сещам ние да имаме традиция да строим бойни кораби. Не се сещам. Така, че се натрупват едни много въпроси, в основата на които всъщност е защо не си оправим фрегатите, печелим едно време, не казвам, че трябва да чакаме 15 години, но печелим едно време, а с разликата от този ресурс решаваме проблемите на пехотата или поне част от проблемите на пехотата.
Това ми е въпросът. Иначе, има, трябва, ясно, само че пари няма. Това ми е основният въпрос.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. По-добре да отговорите директно. Господин Зафиров, имате допълнение към този въпрос ли? Ако е допълнение, заповядайте.

Атанас Зафиров: Тъй като за втори път ме изпревариха и пак ми взеха една голяма част от аргументите, но явно така ми било писано.
Колеги, аз като се присъединявам към казаното от господин Каракачанов, искам да Ви кажа, че ако за авиацията със свито сърце гласувах „въздържал се“, тук ще гласувам и гледам адмирала право в очите, много убедено „въздържал се“, тъй като, господин министър, малко изпадаме в ситуацията на бедняка, който седнал в най-луксозния ресторант и си поръчва порция след порция миди с надеждата в някоя от тях да намери перла, с която да си плати. Честно казано, така се чувствам в момента. Никой не отрича, че това нещо трябва. Сега ли е моментът и това ли е мащабът?
И позволете също да се присъединя към изказаните аргументи и да смятам, че с този ресурс, ако го има, към което съм скептичен, биха могли да се свършат много, много по-полезни неща.
Благодаря.

Заместник-председател Валентин Радев: И аз Ви благодаря. Господин министър.

Министър Николай Ненчев: Благодаря и на господин Каракачанов и на господин Зафиров. Ние тези въпроси ги дискутирахме и на миналото заседание и е хубаво, че ги дискутираме.
Вижте, ще бъда съвсем ясен. Тук е разбира се контраадмирал Петев. Ние не веднъж сме коментирали въпросите и проблемите на Военноморските сили. И действително не ги деля, също. Дори много често в мои изказвания съм казвал, че Българската армия има три деца – Сухопътни, Военновъздушни и Военноморски сили и не трябва към едно да се държи като майка, а към другите като мащеха. И от този принцип съм се водил.
Нещата обаче изглеждат по следният начин: От информацията, която имаме и контраадмирал Петев ще сподели, ще потвърди вероятно и анализите, които сме правили, се оказва, че ако искаме да модернизираме напълно трите белгийски фрегати са необходими около 500 милиона. Така ли е, контраадмирал Петев?

Митко Петев: Не трите, а само двете фрегати.

Министър Николай Ненчев: Това е много важно. Когато аз трябва да взема решение и имам тази информация, защото там се най-добрите специалисти и аз вярвам на специалистите от Военноморските сили. Ако действително за двете фрегати трябва да отделим 500 милиона, чийто срок изтича след 10, дори не са 15 години, аз дълбоко се замислям върху това. Имаме и три руски кораба, разбира се, които също са в края на своя жизнен цикъл. Проблемите са идентични. Вие поставихте много правилно финансовия въпрос и стимула. Аз преди няколко дни бях на празника 135 години от Военноморското училище, имах възможност да разговарям и с преподаватели и с курсанти. Ние там също имаме един съществен проблем. Не само в Сухопътни войски. А безспорно Военноморското ни училище е едно от най-добрите училища в света. Дава много добро образование, много добра квалификация, но обърнете внимание на следното обстоятелство. Завършвайки един курсант започва работа във Военноморските сили с приблизително около 1 000 лева. Ако реши да започне в чужда фирма извън страната, той моментално получава от 2 800 до 3 000 евро. На това му казвам патриотизъм, чисто чувство на дълг, на отношение. Така, че този въпрос е съществен и бих искал да обърнем внимание и на него.
Разговаряйки с хората виждам, че има особен стимул, господин Зафиров и особена надежда когато разбират, че ние правим всичко възможно да възстановим, да изградим нови способности. И това вероятно допълнително стимулира хората, които искат да се обвържат под една или друга форма с Военноморските сили.
Но нека и контраадмирал Петев да каже подробности и аз ще допълня в последствие.

Заместник-председател Валентин Радев: Заповядайте, господин контраадмирал.

Митко Петев: Уважаеми господин председател на Комисията по отбрана. Уважаеми членове на Комисията по отбрана към Народното събрание.
Благодаря за зададените въпроси, защото това означава, че имате както към флота, така и към морския суверенитет, а това е нещо, което дълги години страна България от липса на такъв интерес.
По отношение на това, защо корабите, а не фрегатите? В момента състоянието на ВМС никак не е задоволително, както състоянието на ВМС, така и по въпросите за морския суверенитет на България са критични. Критично е състоянието и ако не бъде реализиран този проект ще се достигне до кризисна ситуация, в която трудно може да намери решение.
Какви са обосновките за това? Към момента флотът разполага с шест бойни кораба, от които три белгийски фрегати, две от които са оперативни, едната поради липса на финансови средства не е в необходимата бойна готовност. Независимо от това тя се използва. И три руски бойни кораба, които са една фрегата и две корвети.
Под въпрос не стои, че трите руски кораби имат живот не повече от три-четири години, което може да бъде и още утре. Това означава, че 50 % от бойната способност на флота ще бъдат загубени в следващите три години. И ако тези три фрегати, колкото и да ги модернизираме, те няма да станат шест, те ще останат три.
Второто, което е. Както беше казано, оценката, която получихме по отношение на пълната модернизация на двете регати. Първо, няма една фирма, която да изпълни изцяло модернизацията на тези фрегати. Има само две фирми, които дадоха отговор – „Локет Мартин“ и „Люсен“, като техните оценки са точно за 500 милиона и то за срок по-дълъг отколкото е строителството. Тоест, те две години трябва да разработват необходимата документация, защото тези кораби трябва да бъдат тотално преоборувани, няма такава производствена документация и не се разполага с нея. От там нататък в следващите две години да се наситят с оръжие.
Още един път, тези 500 милиона не включват ракетното оръжие. Без ракетното оръжие. Ако се сложи ракетното оръжие, се получават същите цифри, които е при насищането на новия кораб.
Освен това, никъде по света няма да се правят на 40-годишни кораби. Говорим за 40-годишни кораби. 1976 година са произведени белгийските фрегати. Пълна модернизация се правят на 25-годишни кораби каквито са съответно германските фрегати 123, каквито са канадските фрегати „Халифакс“, каквито са френските фрегати „Лафайет“. Но на 40-годишен кораб, който има 10 години живот да се сложи техника и сензори, които имат 30 години е просто недалновидно.
Освен това, новите кораби ще дадат възможност да бъдат използвани вертолетите, защото ще бъдат с вертолетна площадка. Такава възможност се съществува за белгийските фрегати. Има разработен проект от белгийския флот, който е изключително скъп и нереализуем да се направи вертолетна площадка.
Нещо повече. На новите кораби екипажите са 49, като се прибави съответно един специален отряд плюс, вертолетът стават до 69 човека срещу 150 човека като експлоатационните разходи на един патрулен кораб е два пъти по-малък отколкото да се използват руските. И толкова по сравнение с фрегатите, които имат 150 човека. А оръжейната мощ е много по-голяма и точно такава ни трябва.
Не е екстравагантност това да искаме нови кораби. Оперативните разчети казват, че имаме необходимост от четири нови кораба. Това очевидно не може да бъде финансово издържано, затова вариантът, който е предложен от Военноморските сили и възприет от Министерството на отбраната е да построим два нови кораба и да възстановим частично в рамките на 80-90 милиона боеспособността на тези три фрегати, които ще изпълняват задачата си до тогава докато влязат новите кораби. Но ако няма нови кораби, след три години тотално загубваме способностите си за участие и в операция на НАТО и да отстояваме морския си суверенитет. Не трябва да се подценява възможността за използване на морския суверенитет. Това е една трета от нашата сухопътна територия, нанесена в морето, която никой друг освен България няма право да използва. И там в момента, за да се вложат 280 милиона за разработването на газово находище, не е просто екстравагантност от една фирма, каквато е „Тотал“, така че сам разбирате, че има възможност да се осигури енергийната независимост на България като данните показват, че това, което има в Румъния, го има и при нас. Ще осигури около 100 години енергийна независимост. Ако не гарантираме сигурността, няма как да стане. Но това е една много малка част.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Господин министър и колегите двамата, които зададохте въпроси ако не сте доволни от отговора или имате допълнителни въпроси.

Красимир Каракачанов: Аз не мисля, че Румъния ще ни нападне, ако ние започнем да дупчим и да вадим газ. Просто не е сериозно да го разсъждаваме това. Какво ще охраняваме? Или какво, ще ни нападнат украинците или руснаците? Просто не е сериозно.
Второ. Вие казахте, ако до две-три години ще излязат от експлоатация трите стари руски кораба. Ами те така и така след две-три години ще излязат, а като не ремонтираме фрегатите ще имаме пак два кораба. Тоест, сметката пак е танту за кукуригу. Между другото, в плана, ако не ме лъже паметта, разбира се, аз съм го чел отдавна, но това си спомням,в План 2020, в програмата не пише пълно модернизиране, а частично на фрегатите. Това са само като забележки.
Не казвам, че не трябва. Но първо, подсетете ме кога България е строила бойни кораби, аз не се сещам. Ремонтирала е. Има един случай с един, само че той някъде беше за коя част на света. Така, че вижте, ако искате мога в един плик да напиша името на една фирма и като мине конкурса да го отворим да видим дали съм бил прав. Просто ми се струва, че правим нещо, което ще струва едни пари без да имаме ефекта, който се полага. Аз само казвам какво се говори. Ако искате, ще го направим като експеримент. Не съм против флота, не ме разбирайте погрешно. Не съм против флота, но да имаме възможност да модернизираме двете фрегати и да запушим нещата сега в близките 7, 8, 10 години, след това можем да го мислим или през това време да го мислим.
Това мисля. Това разсъждавам. На глас го казвам, не го казвам зад гърба на някой.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря господин Каракачанов. Заповядайте, господин Манушев.

Пламен Манушев: Ще започна с един пример от историята 1919 година, гръцкият министър-председател казал: „Какво ще даваме Бяло море на българите, те всичките им къщи обърнати с гръб към морето“ и това всичкото, което го говорим тук в момента показва пълно неразбиране на важността на морския суверенитет и на морето и на значението му за България. Аз съм даже разтревожен от това, което чух от иначе изключително уважавания от мен господин Каракачанов.

Красимир Каракачанов: Съображения само.

Пламен Манушев: Не, това е съображения, но така казано, аз смятам, че командващият флота се опита да обясни за какво става въпрос в тази Програма 2020. В предишната беше записано, че България трябва да има шест бойни кораба. Те тези кораби имат задачи. И казват, че ако не направим това усилие сега държавата ни, ние след три години няма да имаме шест, ще имаме три, които са донякъде модернизирани двата, те не могат да бъдат напълно модернизирани. Казват, че не можем да сложим най-модерните ракети, имат 30-40 години живот. Ние да ги сложим на кораб, който след 10 години ще се чудим, 50-годишен ще стане, толкова живеят корабите, като хората са. Към 50 години вече свършват всички кораби, колкото и усилия да полагаш за тях. Така, че този проект е изключително навременен сега. Флотът ще може някак си да не затъне, като авиацията да говорим сега, край да спрем и да нямаме нищо, да нямаме изтребителна авиация. Това ще стане едно плавно преминаване. Руските кораби наистина не стават. Те плават, още стоят на вода, държим ги, излизат в морето. Фрегата знаете ли колко пъти с цимент запълваме пробойните на фрегатата „Смели“, руската. Тя плава там героически. Героически плава. Аз се страхувам за екипажа. И затова махнахме подводницата, господа, не защото аз не искам подводница. Аз ги махнах, защото не исках да жертвам живота на 54 мъже и после да не мога да гледам майките им, родителите им, децата им. Затова. Така, че не бива да си правим тези експерименти. Навременно е.
И Министерският съвет е взел решение. Имали са волята да кажат: „Да, този проект става, ние ще го финансираме“. Направили са финансва рамка. От нас се иска да потвърдим това. Това са внушение за някаква фирма. Това ще бъде обществена поръчка като всички останали. Ако е по-добра тази фирма, а тя не е, тази фирма, за която евентуално говорите в България, тя строи корпуса, строи кораба, но всичко другото е най-модерното въоръжение в Европа, в световните корабостроителници. Ако те направят нещо и дадат най-добрата оферта, а не една корабостроителница, примерно в Германия или отнякъде другаде, е по-доброто, как няма да го направим. Но е важно и нито е глезотия, нито е ненавременно. Напротив. Навременен е този проект, защото иначе ще станем никой в морето. Ще станем никой във въздуха ако я караме така. Трябва да направи това усилие нашата държава. Този народ трябва да направи това усилие, защото не го е правил. Инвестицията в тези два кораба е за 50 години напред. 50 години няма да се строят такива два кораба. Ако тези заминат, белгийските фрегати ще се построят още два и това ще бъде. Казали сме поне четири – шест. Ние имаме флот. Ние не можем да се отпишем от морето и от флота. Нямаме ли кораби, ние нямаме нищо, ние нямаме суверенитет, ние не сме държава.
Благодаря Ви.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря на колегата Манушев. Господин министър, заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Господин председателстващ. Уважаеми господа народни представители.
Аз бих искал да Ви помоля за разбиране към този проект. Разбирам, сигурно е по-чувствителния от двата и повярвайте ми, провел съм сигурно стотици разговори със специалисти, с професионалисти, с контраадмирал Петев, човек, в който много силно вярвам. Направил съм сигурно повече от седем-осем посещения във Варна, във Военноморското училище, във Военноморските сили, в Бургас и това е едно всеобщо усещане. Аз много силно вярвам в аргументите, които много силно представи контраадмирал Петев. И повярвайте ми, господин Зафиров, тук няма политика. Аз не съм склонен да се обзалагам за каквото и да е. Единствено вземайки това решение и заставайки зад проекта съм се водил само и единствено от професионализма на тези хора, в който много силно вярвам. И в присъствието на господин Каракачанов, включително и в присъствието на контраадмирал Петев много ясно ще го заявя, аз никога не съм оказвал натиск и въздействия върху решения, които са вземани. Дискутирал съм с тях, разговаряли сме, задавал съм много въпроси, но в крайна сметка съм приемал решението на професионалистите. Затова с цялата си категоричност заставам зад този проект. Още повече, че аргументите, които изложи контраадмирал Петев, струва ми се са доста безспорни.
Благодаря Ви. И още веднъж, моля Ви за подкрепа и на този проект.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Заповядайте, господин Зафиров.

Атанас Зафиров: Господин министър. Господин адмирал. Едва ли някой трябва да има колебания в нашето желание и в нашата увереност, че нещата са тревожни и трябва да се вземат мерки и то сега, веднага. Все пак обаче, напомням, че ние сме български народни представители. И макар, че в момента сме в Комисията по отбрана, малко или много ние тук защитаваме и политически тези и представляваме целия народ. И затова ми позволете да взема част от Вашето експозе когато говорихте какво е патриотизъм, визирайки достойните български матроси и офицери и да Ви кажа, че патриотизъм е и това, което правят и българските учители. Патриотизъм е и това, което правят българските лекари. Патриотизъм е, ако щете и това, че българските пенсионери още не са излезли на улицата и не са ни помели като някакви политици безвъзвратно и неминуемо, защото те живеят на ръба на своето физическо оцеляване. И затова пак носи отговорност тази държава, която ние с Вас временно представляваме.

Министър Николай Ненчев: В случая отговарям за въоръжените сили.

Атанас Зафиров: Съгласен съм, но нещата трябва да се гледат комплексно и ние говорим за възможности като цяло и аз тук се опитвам да защитя една политическа теза – е ли възможно и е л целесъобразно разходването на тези сраства на фона на цялостната картина и ситуация в страната? Тук мога да добавя и майките на деца с увреждания, мога да добавя и българските инвалиди и списъкът ще бъде безкраен. Безкраен ще бъде списъкът.
Затова, позволете ми още веднъж да изтъкна нашите аргументи, че може още да се поразсъждава по тази целесъобразност, без да омаловажавам по никакъв начин аргументите на контраадмирал Петев.
А по отношение на това, че няма да можем да участваме в операции на НАТО, мен лично това чак толкова не ме тревожи, честно казано. И не смятам, че тук трябва да го поставяте. Сигурно е важно, но на фона на това, което Ви казах до момента, едва ли е водещ мотив. Важно е, безспорно е важно, по никакъв начин не го омаловажавам, но са важни и другите неща в държавата.
Благодаря Ви.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Господин министър.

Атанас Зафиров: Само, извинявам се, и последно, едно изречение още. Само преди тук преди двадесетина дни или месец, Вие, господин министър, тук ни убеждавахте за един милион и половина за Специалните сили. Нищожна сума на фона на това. И бяхте тревожен, че може да не се намерят тези пари. А тук говорим за близо милиард. Само преди седмица министърът на финансите отказа, в свое становище, или нека да са десет дни, да удовлетворим нуждите на ветераните от войните. Това е доста цинично, бих го определил.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Господин министър, ако обичате.

Министър Николай Ненчев: Само няколко думи. На мен в един момент ми заприлича като заседание на Министерския съвет – аз се опитвам да защитя проектите за армията, здравният министър казва: „Здравето е по-важно“, образователният министър, социалният министър, та точно в тази комисия не очаквах, но нека само още веднъж да прочета цифрите както са планирани в годините. За 2016 година – 114 милиона, 2017 година – 171 милиона, 2018 година – 171 милиона, 2019 година – 97 милиона, 2020 година – 174 милиона, 2021 година – 90 милиона и 2022 – 30 милиона по разчет за проекта, който обсъждаме. Исках да Ви запозная как, да Ви напомня, по-скоро, защото Вие знаете какви са параметрите.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви, господин министър. Господин Гаджев, заповядайте.

Христо Гаджев: Благодаря, господин председател. Тук бяха засегнати много странични проблеми и конкретно проблемът с хората в отбраната е много важен и мисля, че отделно трябва да го обсъждаме. И тук с колегата Зафиров така ми се случва да съм след него. В това отношение е прав, защото като гледаме заплати, трябва да гледаме заплатите и в бюджетната сфера като цяло и наистина стартовата заплата на един учител и на един лекар са на нива много по-ниски отколкото на един военнослужещ и трябва да се търси като цяло. Стартовата заплата на един учител е 600 лева, на един лекар е 750 лева, без осигуровки и това след 11 години специализация. Но не е това въпросът. Въпросът е, че трябва да се гледа много по-комплексно на целия подход за мотивацията на военнослужещите.
А другото, което исках да кажа е, че също като колегите Каракачанов и Зафиров бях много песимистично настроени първоначално към проекта. Но колкото повече задълбавах и с това, което адмирал Петев каза, както на тази среща, така и на предходната, която правихме с парламентарната група, все повече се убеждавам в необходимостта им. И в интерес на истината това е един от малкото проекти, които съм виждла до момента, който има много точни и много сериозни разчети. Включително и на личния състав по години колкото ще бъде необходим, как ще се съхранява, какъв ще бъде разходът за личен състав, включително и на това какви средства ще се спестят от придобиването, как ще се преместват разходите за текуща поддръжка и така нататък и така нататък.
Колкото до необходимостта за защита на евентуални бъдещи газови и нефтени залежи на територията на Черно море, бих искал само да напомня румънския пример или по-скоро румънските главоболия, които те изпитват в момента при разработването на собствените им. И колко лесно им върви строежът на сондите след като те вече са си го открили, точно в Черно море, поради същите причини, които ние трябва да мислим, все пак малко предварително, живот и здраве наистина да намерим там и изследванията да са успешни.
А колкото до необходимостта от нови кораби, на мен лично ми се иска да се запазят и способностите на фрегатите, тъй като вариантът две плюс две, защото едната фрегата така или иначе не е в актуално състояние, пак ще бъде един по-добър разчет, така че е хубаво да се намери и балансът между двете.
Имайки предвид и излизането на миноносците от въоръжение, това ще даде глътка въздух и на флота. Иначе доколкото помня 1 800 военнослужещи, които в момента служат на миноносците трябва да бъдат съкратени, което също трябва да го имаме предвид и за числеността на армията като говорим.
Сега, дали и доколкото разбирам 500 милиона би струвала цялостната модернизация на фрегатите, на две от тях – 500 милиона, които имат още 10-15 години ресурс или 900 милиона за кораби, които ще имат 40-50 години ресурс, сега след като военната експертиза е преценила, не съм специалист по военноморско дело, но съм склонен да се съглася с тях. Разбира се, проектът има своите рискове, така както е написан, тъй като наистина няма българска корабостроителница, а тук наистина се отдава значение и на съвместната работа и на развитие на българския бизнес, която да може сама да реализира този проект.
Сега, тук се сещам за една политическа сделка, която беше сключена по времето на тройната коалиция с Френската република, която също предвиждаше впрочем, съвместно строителство на тогавашните корвети, пак за четири бройки, които в последствие паднаха до две, но така или иначе не се случи. Пак беше вариант с българо-френско сътрудничество. Така, че се надявам вече в тръжната процедура, която ще последва да се намери вариант, така че да има и транзит на технологии, така че тези нови корвети, по-скоро или нови модулни кораби да могат да бъда окомплектовани.
Голямото ми опасение беше, че проектът е разделен на три етапа, а както знаем, за съжаление, дългогодишния опит е, че когато се финансира единият етап винаги недостигат за втория и за третия пари. Надявам се да бъде финансиран целият етап, а не да започнем да правим нещо и да се спре в един хубав момент, което би било трагично. Но това, което поне е хубаво е, че даже и на първия етап ще има изградени системи за противоподводна, противовъздушна и противоморска защита и отбрана на корабите, така че ще има някаква основа. Това, което ми беше основното опасение, всъщност отпадна, точно, че корабите ще бъдат ефективни още на първия етап и по този начин ще отговарят малко или много на опасенията, които са на разход в Черно море и да имаме готовност. Защото в крайна сметка както каза и адмиралът, по-добре е да поддържаме нещата в морето отколкото да чакаме да се стигне до брега.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Господин Каракачанов.

Красимир Каракачанов: Хубаво ме подсетихте за тази сделка с „Армарис“, само че тя не е анулирана. Там е замразено поради липса на средства. И какво правим сега? Казвам, че строим и отделяме 800 милиона. Аз ако съм на тях ще кажа: „Момчета, какво правим по нашия договор?“. Как се измъкваме от тази ситуация? Подсетих се просто. Просто се подсетих. Помня го, защото тук в тази комисия сме го обсъждали и тогава няма да споменавам, имаше страхотно лоби, това говоря още в 40-то Народно събрание. Имаше страхотно ломи, но се сетих, че всъщност договорът не е приключил. Там сме го замразили поради липса на средства.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре. Ако имате някакъв отговор, господин министър, на това. Или някой друг?

Министър Николай Ненчев: Бяха на правени добри констатации. Само да спомена. Докато се подготвях за това заседание на комисията направих една справка, видях една много интересна статистика. Там е записано, че всяко едно евро вложено в отбрана се връща десетократно. Вярвам, че това е добър аргумент.

Заместник-председател Валентин Радев: В отбранителната промишленост. Господин Димитров.

Димитър Димитров: Уважаеми господин председател. Колеги. Уважаеми господин министър. Уважаеми господа генерали.
Аз само ще кажа, че ще гласувам „въздържал се“ и ще обоснова, защото ще гласувам „въздържал се“, както искам да споделя и с Вас, усещането, което се създава у обикновените граждани във връзка с тези проекти в Българската армия.
Далеч съм от мисълта, че ние ще политизираме. Нашата група никога не сме политизирали дебатите във връзка с отбраната, не го правим и днес. Но не мога да се съглася с факта, че когато всички твърдим, че основната заплаха на съвременната война се нарича тероризъм, ние влагаме милиони преди всичко в средства, необходими по-скоро за други цели, отколкото за борба с тероризма. Ако започнем тероризма да го борим на територията на нашата държава със самолети и кораби, честно Ви казвам, пишете работата „бегала“. Тоест, това, което се прави в момента, някак си създава усещането, че не се гледат нещата приоритетно, а просто има едни пари, които са нарочени, че трябва да бъдат изхарчени и се прави всичко възможно те да бъдат изхарчени действително приоритетно, тоест колкото се може по-малко сделки, повече пари или както казва в приказката Мечо Пух – колкото повече толкова повече. Такова впечатление и усещане създава у гражданите на републиката по отношение на тези сделки.
Без да противопоставям отделните родове въоръжени сили. Без да казвам каквото и да било в това отношение, искам да Ви уверя, че ние сме загрижени действително за нашата отбрана, действително сме загрижени за това да бъдат навсякъде нещата колкото се може по-добре, но сме наясно с факта, че в една бедна и малка България това е трудно да се осъществи.
Затова нашето въздържание е по-скоро упрек към военното и цивилно ръководство на въоръжените сили, че някак си не много приоритетно с оглед на задачите, които стоят пред армията поставят проблемите и затова искам да Ви попитам, господин министър, ако може по-ясно и конкретно да се конкретизирате с някакви срокове кога в тази зала ние ще разглеждаме проекти свързани с българските Сухопътни войски? Надявам се, че този приоритет не е за сметка на средствата, които се отделят за морските и въздушните ни сили. Нали не е причината средствата, необходими за там, за да няма средства за Сухопътните войски? Нали не е това причината, така да се надяваме. Затова, бих Ви помолил ако може да се ангажирате с някаква конкретика в тези срокове и пак Ви казваме, като опозиция и не само като опозиция, а като български граждани, които действително милеят за разходването на средствата на данъкоплатците ще наблюдаваме под лупа как се разходват средствата по отношение на тези проекти и се надяваме от тях действително да има ползата, в която Вие в момента ни убеждавате.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря на заместник-председателя на комисията. Заповядайте за реплика, господин Манушев.

Пламен Манушев: По начина на водене имаме бележки.

Смях в залата.

Заместник-председател Валентин Радев: Аз май съм прекалено търпелив днес.

Пламен Манушев: Това беше шега. Искам да отговаря като кратка реплика на това, което току що колегата говори. Изобщо не можем да говорим за това, че няма приоритети и че не е навреме да имаме авиация, да придобиваме нови самолети, да придобиваме кораби, тъй като главната заплаха е тероризмът.
Първо, от 12 години наистина сме членове на НАТО. Ние сме членове на една военна организация, от която не може само да получаваме сигурност, а трябва и да допринасяме за тази сигурност. А това, за което говорим е част от сигурността. Тероризмът се бори и в морето, бори се и във въздуха. Самолетите няма с какво да им се въздейства, ако има наистина терористи на борда, уважаеми колега, ако няма авиация, която да го принуди да кацне или да го отклони. Така, че изобщо не съм съгласен с това, което казахте, че не може да прецени държавата, политическото и военно ръководство на тази държава кои са приоритетите. Тези адмирали и тези генерали това са учили цял живот – да правят приоритети, да правят планове как да защитават държавата си. Така, че съм абсолютно убеден, че знаят какво правят и аз ги подкрепям изцяло.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви, господин Манушев. Реплика. Заповядайте, господин Гаджев.

Христо Гаджев: Първо искам отново да уточня, че подкрепата, която нашата парламентарна група дава на тези два проекта под презумпцията, че съвсем скоро ще гледаме и третия проект за Сухопътни войски. Въобще не искам да има някакво съмнение, че ние подценяваме ролята на Сухопътни войски. Напротив, даже много пъти сме настоявали за по-голямо внимание точно към Сухопътни войски, тъй като те отнасят огромната тежест, в момента не само на границата, не само при учения, но и при реакции при бедствия. Така, че никой не подценява ролята на Сухопътни войски. И в крайна сметка, наистина се надяваме на едно по-добро планиране, така че всеки един вид въоръжени сили да си има своето развитие, съобразно размерите й, разбира се.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Заповядайте, господин Димитров.

Димитър Димитров: Господин адмирал, аз малко се учудвам, може би неясно съм се изразил или погрешно сте ме разбрали. Говоря за това да не би средствата по тези големи проекти да са причината да няма средства за Сухопътни войски. Никой не отрича ролята на въздушните, още по-малко на морските сили. Това е дълбоко погрешно ако така сте ме разбрали. Просто не искаме средствата за едни направления да изяждат средствата за други. Това е причината, нищо повече.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви. Господин Михов, заповядайте.
Милен Михов: Господин Каракачанов напусна и заяви своето въздържание по тази точка, но бих искал да си определя вота. Ако чуя едно ясно заявено от Вас становище по въпроса, който ще Ви поставя. Означава ли стартирането на този проект отказ от модернизацията, частична или в рамките на финансовите възможности на фрегатите Е-71? Защото това е важно да го чуем, ясно да се заяви, защото това е изпълнение на Програмата 2020, защото сега погледнах малко по-подробно, на практика тези фрегати освен две оръдия и два торпедни апарата нямат друго въоръжение. Ако бъркат източниците ми. Нямат ракети „Екзусет“, а 300 моряци да ги държим за две оръдия и два торпедни апарата, мисля, че нито от военна, нито от ….
Бъркам ли нещо, господин адмирал?

Пламен Манушев: Тотално.

Милен Михов: Значи информацията ми е неточна. Отпада и все едно не съм го казал. Но въпросът ми беше ще модернизираме ли в рамките на разумните финансови разходи, които да подобрят качествата на фрегатите? Благодаря Ви.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви. Господин министър, заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Според мен, по-добре ще е ако отговори контраадмирал Петев.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре. Заповядайте, господин контраадмирал.

Митко Петев: Определено и този проект въобще не е неглижиран. Напротив, оптимизиран е възможно най-много. В рамките на 90 милиона ще бъдат модернизирани частично и трите фрегати. Концепцията ще бъде разгледана на борда, който е за управление и на Съвет по отбрана ще бъде предложен да бъде внесен следващият Съвет по отбрана, който е юни месец.
Както вече казах, това че искаме два кораба е единствено и само благодарение на това, че модернизираме фрегатите, така че фрегатите ще бъдат модернизирани. Въоръжението, ние можем да го сложим, но ще бъде прекалено скъпо.
Освен това, това, което можем да добием с тези патрулни кораби, няма как да бъде реализирано чрез тези стари кораби.

Министър Николай Ненчев: Господин Петев, дайте по-категоричен отговор на господин Михов.

Митко Петев: Да, твърдо ще бъдат. Твърдо.

Заместник-председател Валентин Радев: Господин министър, това ли беше?

Министър Николай Ненчев: Това беше.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря. Господин Манушев.

Пламен Манушев: Две думи да кажа. За това, което говорим. Злоупотребяваме с тази приказка за противокорабните ракети. Последните противокорабни ракети, които са използвани са във войната във Фолклендите. Предишните са във войната между Сирия и Египет. Оттогава кораби не са унищожавани с противокорабни ракети. А флота има огромен брой мисии и задачи, които изпълнява. Това, че има оръдие, че има леки картечници или малокалибрени, че има торпеда, че има. Корабът патрулира. Той сигурно има още 50 задачи, за които не са необходими противокорабни ракети. Противокорабните ракети са необходими за морска война. Това означава да започне тотална война, да унищожаваме чужди кораби. Всичко останало е развяване на флага, участие в мисии, контрол за пиратство, за тероризъм, за всичко в Средиземно море. Правят го всички – целия свят. Нито най-модерните американски кораби са използвали противокорабни ракети, нито и ние, където ги нямаме.
От трите фрегати, едната дойде с две ракети само. И те на ракетите им изтече срокът. Не ги изстреляхме, защото беше по-скъпо отколкото да ги унищожим. И затова ги унищожихме – изтече им животът. Така, че не бива да злоупотребяваме с това, че нямат противокорабни ракети. По-голямата част от мисиите и задачите на флота не изискват такива ракети.

Заместник-председател Валентин Радев: Добре. Благодаря за това уточнение. Господин Зафиров.

Атанас Зафиров: Успокоих се, че война няма да водим, ще веем флага. И хубаво кафе правят, господин контраадмирал, между другото, на кораба.
Колега Гаджев, понеже във Вашето изказване чух едно притеснение за разсрочването, то може би кореспондира с някакво Ваше опасение, че ще Ви се наложи да търсите тези средства в следващите години. Не се притеснявайте, от следващата година ние ще отговаряме за това, които сме сега в опозиция, така че спете спокойно.

Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви, господин Зафиров.
Господин министър, и аз две изречения да Ви кажа. Първо, за финансовия министър не го поканихме умишлено, защото дойде на парламентарната група, Вие бяхте там и целият екип, за което Ви благодаря, бяхте довели и той там каза две важни работи. Казвам го за пресата, защото те не присъстваха. Когато го попитахме за Сухопътните войски, той каза, спомнете си и Вие: „Ако си преструктурирате парите си, разберете си“. Това каза. Предполагам, че ако го поканим тук, горе-долу същото ще каже.

Министър Николай Ненчев: Но парите на Сухопътните, а не общите пари.

Заместник-председател Валентин Радев: За третият проект, свързан с другите, изцяло е въпрос на Министерството на отбраната. Така, че Вие трябва да си го решавате в някакво бъдеще време.
Между другото, искам да обърна внимание, че проектите и двата, които сте ги дали, готвейки се заседанието, пък и преди това ги изчетох, веднъж по-отгоре, вчера много подробно. Формата. Формата, генерал Попов, не е една и съща. Аз лично се затрудних да ги сравня. Защото два инвестиционни проекта има, единият за 1 200 000 000, другият за 800 000 000 и това си трябва човек да види, предимства, ако трябва да казва нещо по тях, по различен начин са структурирани.
Разбирам, че единият проект, за което Ви споменах е правен вече няколко пъти, там много добре са си написали вътре нещата, но трябва да дадете същата, според мен, форма на Петев и той да направи същото. Същото да се даде и на другият, да има някаква сравнимост. Да става ясно, по време, също. И тук има стари кораби, там има МиГ-29. Ето това нещо ми убягна. Това е забележка към професионалното ръководство, затова Ви гледам Вас. Не искам да ми отговаряте, само го казвам, че така го видях.
Остана един въпрос, който виси във въздуха. Тук колегите няколко пъти чувам, че го казват, ще го кажа на глас и ас. Не може в 2020 да има инвестиционен проект където е казано, че ние модернизираме частично фрегатите. И изведнъж слагаме един друг проект, който го няма в 2020 и правим два нови кораба. Обясненията ги чухме. Моят въпрос към Вас е следният: Добре де, когато купувахме фрегатите, същите тези адмирали, които са тук в залата в момента и други сте били на някакви постове и тогава. Къде бяхте тогава? Като ги купихте, направих една проста справка, 2008 година, до 2016 година, ние платихме последно, между другото. 2011 година платихме едни преобразователи, 2011 година ги платихме. Сега сме 2016 година. Е та на тях 5 години ли им е срокът на годност или 10 на тези фрегати? Къде бяхте тогава бе Петев? Казвам Петев като обобщавам всички зад теб, които са били преди теб, от Кавалдижев и Манушев, също. Тогава, ще Ви кажа и цената. Мисля, че 80 милиона, сега проверих сега в интернет, дано е вярно. Тя поне е политическа цена – евтини, едни кораби сме купили, но коритата са хубави, тогава сме ги купили. И нещо ми се разминава. Ние не сме ли предвиждали, че тези кораби трябва да ни служат 50 години, за да казваме сега спираме това, което Ви питаше и Михов, спираме с модернизацията, правим я частична, хубаво е, че го каза това но искаме и едни нови кораби. Нещо тук леко ми се разминава. Тогава ли не бяхте съвсем професионално предложени нещата, сега ли нещо изкривяване имаме, нещо ново се е случило, примерно, в задачите, може би или в нещо друго? Ето на това ако може да ми отговорите, леко смущение, което се опитвам да го каза на глас. Знам половината от отговорите. Питам, по-скоро заради журналистите, които са тук. Защото след три години ги няма тези фрегати, каза Петев, ако сега не направим нищо по тях. Ето тези малки години останаха 2008-2016 година. Осем години, и три, общо 11 години, с тази цел ли ги купихме тогава или ни ги почти подариха? Или ги взехме – като е подарък за 80 милиона, макар, че не съвсем, така сме го решили?
Последно, разбира се, от името и на колегите, ако не възразяват, ние ще подкрепим и единия проект, и другия, те са на нашето правителство, нека стане ясно, ще го кажа и тук, казах и за другия проект и гледам към БСП. Те са опозиция и сигурно ще стоят още дълго, нищо че те имат мечти, но ние, въпреки, че го няма и в това, което министърът каза, нито говорим тук за образование тук в момента, не ни е работа, министърът защитава Министерството на отбраната, за което му благодаря. Ние с Вас всички се държим не толкова политически, колкото професионално. Никой не е написал, и ние не сме си написали програмата си, че имаме други приоритети освен здравеопазване, социална политика, образование. И въпреки това отделихме пари. Защо Вие не го направихте? И така нататък. Тоест, да не забравяме това. Да е ясно, че в момента второто правителство на ГЕРБ се обръща и казва: „Да бе, националната сигурност е много важна и въпреки всичко ще отделим едни пари и започваме със 160 милиона“. Казвам го, защото това се забравя. Ще ги видим тепърва. Те никога не се дават парите предварително, а се дават срещу нещо.
Благодаря. Ако може да отговорите на този въпрос, донякъде поне, за яснота, ще Ви бъда благодарен.

Митко Петев: Уважаеми господин председател, съвсем кратко. Няма нито спад, нито възход в професионализма на флота, едни и същи са оценките. Искам само да припомня, че тогава, когато се купиха тези фрегати, успоредно вървеше и проекта за строителство на нов кораб. Така, че никаква промяна няма в експертизата. Това, че тя беше прекратена, докара до критично състояние. Защото ако те бяха почнали, сега в момента щяхме да имаме вече нови четири кораба и да изведем руските кораба без да загубим.
Категорично казвам, че белгийските фрегати ще бъдат частично модернизирани и ще продължат да служат успоредно с новите кораби до тогава докато България има възможност да ги смени.
Защо бяха взети фрегатите? За 80 милиона България взе три фрегати и един минен ловец и успя да избегне кризата, която щеше да настъпи 2008 година. 2008 година щеше да настъпи и отложихме с още 10 години това нещо да се случи. Срещу две фрегати, Румъния взе само две фрегати за 315 милиона. Докато ние четири кораби ги взехме за 80 милиона. И съвсем навременно беше вземането им, защото в противен случай нямаше да има постепенно преминаване, а щеше да има срив в способностите на Военноморските сили, което ако в момента не бъде реализиран този проект, нямаше как да се случи. Ако и тях ги нямаше, сривът щеше да е факт.

Атанас Зафиров: Само уточняващ въпрос, може ли?

Заместник-председател Валентин Радев: Разбира се, заповядайте.

Атанас Зафиров: Господин контраадмирал да кажете коя година беше прекратен този проект по строежа на новия кораб? Годината?

Митко Петев: По принцип няма подписан договор. Искам също да кажа, че договорът не беше подписан. Има протокол от комисията, но той не беше подписан, така че няма казус с прекратяването.

Атанас Зафиров: Току що казахте, че беше подкрепен проектът, Вие го казахте. Годината ме интересува.

Заместник-председател Валентин Радев: Щом дойдохме на власт ние. Ако това Ви интересува, 2009 или 2010 година началото.

Атанас Зафиров: Моля, не ме прекъсвайте. Зададох конкретен въпрос, ако не може контраадмирала да ми отговори …

Митко Петев: 2009 година.

Пламен Манушев: Аз още помня. Аз бях тогава. 2009 година.

Атанас Зафиров: 2009 година. По кое време?


Пламен Манушев: Първо, министър Свинаров не разписа договора. Водеше се от 2005 до 2009-та и нищо не беше направено, само се водеше, че имаме проведена такава процедура. И 2009 година, първото правителство на ГЕРБ …


Атанас Зафиров: Кога го спряхте, ми кажете.


Пламен Манушев: Той не беше стартирал, за да го спрем. Искам малко да разведря обстановката, това което казахте Вие, само с това не мога да се съглася. Ако вземете една 50-годишна булка, ще очаквате, че 50 години още ли ще Ви служи? Тя няма да изкара толкова, сигурно.


Заместник-председател Валентин Радев: Много поговорки, много аналогии, човек се обърква.


Пламен Манушев: Аз взех думата не затова, с това се пошегувах, че се напрегна малко обстановката. Исках да подкрепя командващия флота. Обясни го. Тези кораби наистина бяха спасителни за флота. Флотът щеше да загине без нито един боен кораб. Щеше да има едно куцо магаре там – фрегата „Смели“, която плава геройски, наистина, повярвайте, плава, изпълнява си задачите, с това което има, но това беше спасително. И сега това, което предлагат те ще бъде точно стъпка по стъпка, за да не станем в пълен колабс. Това е и за авиацията. Трябва да направи усилието държавата и този народ трябва това усилие. Искаме не искаме. Не може да се отлага вечно.


Заместник-председател Валентин Радев: Подозирам, че ще гласувате „за“.


Пламен Манушев: Тъй вярно.


Заместник-председател Валентин Радев: Добре. Ще гласуваме. Аз благодаря на това, което каза Зафиров. Аз не случайно го провокирах да го каже това. Да, ние го спряхме проекта, колега. Ние го спряхме 2009 година, защото тук някой каза, поради липса на финансови средства. След нас имаше няколко правителства, аз се сещам, че имаше и едно Ваше, което не го възстановиха и не намерихте пари. Ние казах, че въпреки, че не ни е приоритет, намерихме пари и го пускаме. Ето Ви едно политическо изказване накрая.
Някой нещо има ли да добави, колеги? Това му е хубавото на председателя, че може да говори когато поиска. Господин Димитров.


Димитър Димитров: Парите за тези два, които ни изяждат парите за Сухопътни войски и горе-долу някакви срокове …


Заместник-председател Валентин Радев: Аз мисля, че министърът отговори на този въпрос, но ако господин министър желаете отново да кажете?


Димитър Димитров: По-ясно някак си, че не го разбрах.


Заместник-председател Валентин Радев: Господин министър, кратко, ако обичате.


Министър Николай Ненчев: Не мисля, че има основание за подобна теза, тъй като проектите са залегнали в Програма 2020. Ние работихме паралелно с трите проекта. Мисля, че с гласуването днес, надявам се да ги подкрепите тези два проекта. Надявам се в най-скоро време да внесем и третия проект за Сухопътните войски. Не случайно и генерал Боцев е тук, за да бъде подготвен за следващата среща. Благодаря Ви.


Заместник-председател Валентин Радев: Благодаря Ви, господин министър. Колеги, към Вас нещо? Няма.
Предлагаме, ние с Вас, Народното събрание да приеме проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб на ВМС“, № 602-02-5, внесен от Министерски съвет на 1 април тази година.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува с вдигане на ръка 10 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 3 – „въздържали се“. Благодаря на всички, които участваха в дебатите. Благодаря и на нашите гости.
Трета точка – Разни. Колеги, имате ли нещо по точката? Няма. Поради изчерпване на дневния ред закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 16:40 часа.