1.Изслушване на министър Николай Ненчев относно военнополитическите аспекти в актуалните събития в Черноморския регион.

2.Разглеждане обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, № 602-02-22, внесен от Министерски съвет на 16.06.2016 г.

3.Разглеждане, обсъждане и гласуване на проект за декларация за неучастие на Република България в нови военни формирования и военни дейности в Югоизточна Европа и района на Черно море, № 654-03-6, внесен от Михо Димитров Михов на 17.06.2016 г. – отхвърлена при гласуването.

4.Разглеждане, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) ОТНОСНО Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.06.2016 г.

5.Разни.

---

На 23 юни 2016 година се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 15:00 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния


Дневен ред:


1.Изслушване на министър Николай Ненчев относно военнополитическите аспекти в актуалните събития в Черноморския регион.

2.Разглеждане обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, № 602-02-22, внесен от Министерски съвет на 16.06.2016 г.

3.Разглеждане, обсъждане и гласуване на проект за декларация за неучастие на Република България в нови военни формирования и военни дейности в Югоизточна Европа и района на Черно море, № 654-03-6, внесен от Михо Димитров Михов на 17.06.2016 г. – отхвърлена при гласуването.

4.Разглеждане, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) ОТНОСНО Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.06.2016 г.

5.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Николай Ненчев, министър
-ген. Пламен Атанасов, заместник-началник на отбраната
-Лора Кендова, парламентарен секретар

Министерство на външните работи:
-Валентин Порязов, заместник-министър
-Георги Панайотов, началник на отдел „НАТО“ в дирекция „НАТО и регионална сигурност“
-Велислава Панова, съветник в политическия кабинет
-Николина Келер, сътрудник на парламентарния секретар


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Михо Михов: Уважаеми господа народни представители. Уважаеми господин министър. Уважаеми господин генерал и Вашия екип. Уважаеми господин заместник-министър.Уважаеми гости. Добре дошли в Комисията по отбрана.
Откривам 48-то заседание на Комисията по отбрана към 43-то Народно събрание.
Предлагам дневният ред да включва три точки и точка Разни. Първа точка – Разглеждане обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, № 602-02-22, внесен от Министерски съвет на 16.06.2016 година.
Втора точка – Разглеждане, обсъждане и гласуване на проект за декларация за неучастие на Република България в нови военни формирования и военни дейности в Югоизточна Европа и района на Черно море, № 654-03-6, внесен от Михо Димитров Михов на 17.06.2016 година.
Трета точка – Разглеждане, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) ОТНОСНО Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерски съвет на 20 юни 2016 година.
И четвърта точка – Разни.
Има ли други предложения за дневния ред? Заповядайте, господин заместник-председател.

Валентин Радев: Уважаеми господин министър, колеги, заместник-министри, господин генерал.
Аз предлагам, тъй като министърът е тук, първата точка да започнем с нето – Изслушване на актуалните събития, за които всички чухме различни неща в Черноморския регион - флотилии и така нататък, министърът от първо лице да ни разкаже пред комисията какво се случва всъщност и ние да сме наясно. Втора точка да бъде първата точка в момента по дневния ред.
И второто ми предложение е да отпадне втората точка – Разглеждане, обсъждане и гласуване на проекта за декларация, по причина, че трябва и си мисля, че е добре да получим становището на Министерството на външните работи и Министерството на отбраната и тогава, следващият четвъртък, примерно или на следващото заседание да разгледаме декларацията, ако е необходимо.
И третата точка да си остане така съществуващата трета точка.

Председател Михо Михов: Разбрах Ви, господин заместник-председател. Да внеса една яснота, която може би Вие като бяхте в командировка не е достигнала при Вас.
Председателят на Комисията по външна политика, съгласувано с мен преди началото на заседанието предложи идващата седмица в двете комисии на съвместно заседание да бъдат изслушани по тази тема министърът на външните работи и министърът на отбраната. Но аз уважавам Вашето предложение и ще го подложа на гласуване. Искам да споделя ако Вие оттегляте това предложение на председателката на външната комисия тя да води такова заседание, аз не възразявам.

Валентин Радев: Благодаря, господин председател. Аз съм запознат с това и там ще бъдат именно политическите аспекти и не само. А тук искаме военната част министърът да сподели, а в сряда, нека да си бъде съвместното заседание, да присъстват и двамата министри. Там фокусът ще бъде малко по-политически, външнополитически. Благодаря Ви. Така, че настоявам да гласуваме предложението.

Председател Михо Михов: Други предложения? Не виждам. Предвид направеното предложение, ще подложа на гласуване поотделно точките от днешния дневен ред, тъй като се внасят нови предложения.
Предлага се нова точка, която да стане първа в днешното заседание, а именно – Изслушване на министъра на отбрана за военнополитическите аспекти относно актуалните събития в Черноморския регион.
Първа точка е тази. Който е съгласен тази точка да бъде точка от дневния ни ред, моля да гласува. Всички присъстващи са съгласни. Приема се тази точка, тя ще бъде точка първа.
Точка, втора, която съобщих, а именно Разглеждане, обсъждане и гласуване на законопроекта за ратифициране на Протокола за присъединяването на Черна гора се предлага да бъде точка втора.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува. Всички са съгласни.
Точка втора от предложения Ви предварително от мен дневен ред, а именно Разглеждане, обсъждане и гласуване на проект за декларация за неучастие на Република България в нови военни формирования се предлага да отпадне за следващото заседание на Комисията по отбрана. Ако допълня заместник-председателя, мога да кажа, че тази точка е разпределена на водеща комисия – външна политика и на нашата комисия. Във външната политика не е разглеждана.
Който е съгласен предложението на господин Радев точка втора от предварително заложения дневен ред да отпадне от днешното заседание, моля да гласува. 6 – „за“. „Против“? 2 – „против“. „Въздържали се“? 3 – „въздържали се“. Точка отпада за следващо заседание.
Точка трета, която предложих предварително си остава трета точка за днешното заседание.
И така, откривам заседанието в така предложения и гласуван дневен ред, като предлагам заседанието да бъде открито. Има ли други възражения или предложения? Няма. Заседанието ще бъде открито.
И така, пристъпваме към първата точка. Господин министър на отбраната имате думата, заповядайте.

1.Изслушване на министър Николай Ненчев относно военнополитическите аспекти в актуалните събития в Черноморския регион.

Министър Николай Ненчев: Благодаря. Уважаеми господин председател. Уважаеми господа народни представители. Уважаеми господин заместник-министър.
Ще бъда съвсем кратък по първа точка, защото нямам намерение да се впускам в обяснение на неистини. Всичко онова, което се тиражира, в по-голямата част от него не отговаря на истината. Разговори действително са провеждани, получихме едно предложение преди да замина за Брюксел, в понеделник бях там, знаете, на среща на министрите на отбраната във формат НАТО. Получихме предложение от страна на Румъния, в което се предлага да отправим общо искане между България, Румъния и Турция за изграждане и засилване позициите на НАТО в региона на Черно море.
Преди срещата ,която имах с румънския си колега се запознах много подробно с материалите по разговорите, които беше провел и министър-председателят. И разбира се, комуникацията между постоянното ни представителство, Министерството на отбраната, както и Министерството на външните работи.
Запознах се с позицията на нашия министър-председател Бойко Борисов, след срещата с неговия румънски колега, на която действително румънският колега предлага да се изгради нещо подобно в акваторията на Черно море, срещу което министър-предс3едателят Бойко Борисов изразява известно безпокойство и излага своите аргументи за това.
На срещата, която имах с моя румънски колега и въпросът беше поставен с очакване ние да дадем отговор в рамките на следващите няколко дни, като никога не е предвиждано този въпрос да бъде обсъждан на следващата среща на върха във Варшава. И тук бих искал да акцентирам върху това дали е имало съгласуване между външния министър, министър-председателя и мен и искам да отговаря категорично да, защото изразих същата позиция, която беше изразил и министър-председателят. Тоест, изразих едно безпокойство тези разговори да се водят в този формат. И пожелахме още в началния етап, ако се започнат подобни разговори да бъдат включени както експертните, така и политическите органи на НАТО. С това общо-взето, въпросът приключи.
Други ангажименти, срещи по този въпрос не съм имал. Тоест, нашата позиция остава такава каквато беше изразена и след срещата ми с президента и министър-председателя.
Ако имате конкретни въпроси бих отговорил, всичко останало са спекулации.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин министър. Господа народни представители, имате думата за въпроси и коментари. Заповядайте, господин министър Ангел Найденов.

Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър. Господин генерал. Господа.
Благодаря за готовността да представите информация, която вече осми ден не слиза от вниманието и на медиите, и на обществото, в този смисъл и всички нас като представители и на обществото, и на определени партии.
Първо искам да кажа, че ако изобщо може да се говори за спекулации, то поводът за тези спекулации не сме ние – нито народните представители, като нямам предвид разделението опозиция/управляващи, нито пък, да кажем, представителите на медиите, които тиражират тези информации. Повод са изявленията, които се правят от името, нека така да кажа, на управляващи, на правителство, на премиер, на президент, в този смисъл и в някаква степен и на Вас като министри.
Не ние говорим за това, че са водени разговори зад гърба на министър-председателя. Той го каза в прав текст, едно към едно, в понеделник. Нещо повече, той каза, че са поети и ангажименти зад гърба му. При подобни сигнали, които дава министър-председателят е ясно, че няма как да няма желание, активност да се получи повече информация, по-изчерпателна.
Вие сам говорите, че са водени разговорите и има предложения да се създаде нещо. Тоест, тук не става дума само за засилено присъствие на военните кораби в Черно море или за увеличения брой на ученията, става дума за, нека така да кажем, някаква формална структура. Иначе какво друго да се създава ако не определен формат или структура? И не ние говорим за това, че това са теми, които ще бъдат обсъждани и във Варшава. Подчертавате – никога не е имало намерение. Сега има ли намерение българското правителство, групата държави, за които става дума в това предложение или Вие като участници на срещата във Варшава да отправите подобно предложение за обсъждане и съответно за решение на срещата на върха? Изобщо има ли идеята, каквато и да е регионална инициатива, включително многонационалната сухопътна бригада да бъде част от тези теми, които ще се обсъждат за засиленото присъствие по източния или югоизточния фланг на НАТО? Като казвате „нещо да се създаде“, какво е било това нещо – група кораби, флотилия, под чие командване, в рамките на какво разпореждане и каква субординация между нея и частите или съответно щабовете на НАТО? Като казвате „А“, трябва да продължите нататък, господин министър.

Министър Николай Ненчев: Благодаря. Във въпроса, който беше отправен към мен от страна на моя румънски колега се съдържаше, точното наименование създаване на група, не се коментираше флотилия. В този разговор думата флотилия не е присъствала и не е искано от нас подобно нещо. Идеята от страна на румънския министър беше ние заедно трите държави да поискаме да бъде засилено военноморското присъствие на НАТО в акваторията на Черно море. И аз отговорих много ясно в първата част на моето изказване, че ние не се съгласихме да приемем това. Категорично отказах. Като настояхме ако този разговор се води и този дебат, той да се води като се включат експертните и политически, в максимално най-широк кръг експертните и политически органи на НАТО. Това е всичко по въпроса.
Между другото, преди срещата се свързах с президента Плевнелиев и след като проведох срещата с моя румънски колега се свързах отново, за да го информирам подробно за разговорите, които сме провели. Тези разговори не са били на четири очи, присъства там постоянния представител, сигурно имаше още седем човека, които бяха заедно с мен, има протокол от тази среща, така че не бива да има каквото и да е съмнение за каквито и да са ангажименти по този въпрос. И наистина бих искал да сложим точка. Няма ангажименти, няма съгласие от наша страна разговорите да продължат в този формат. Мисля, че бях достатъчно ясен.
И само да допълня, че след срещата имах разговор с президента, отново, информирах го и мисля, че той се е придържал в срещата пък със своя румънски колега изцяло към онова, което представяхме на тази среща с румънския министър на отбраната.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин министър. Заповядайте, господин Найденов.

Ангел Найденов: Само да уточня нещо. Благодаря Ви, господин председателю.
Със сигурност, господин министър знаете както и аз, че предложението да се създаде група е ни повече, ни по-малко, тъкмо флотилия, то това е и определението на флотилия. Така, че очевидно става дума …

Пламен Манушев: Не е така, да знаете.

Ангел Найденов: Няма да спорим с адмирала.

Председател Михо Михов: Завършили сте едно училище, нека да спрем до тук.

Ангел Найденов: По определен признак, група кораби. Така, че няма защо да спорим. Но тук въпросът не е толкова не само в предложението да се създаде нещо. Въпросът е, че изпадаме в ситуацията, в която сме участници в един регионален формат, при който не беше дадена яснотата, че става дума за формат в рамките на НАТО.
И второ, мисля си, че последователна българска политика е било и според мен би трябвало да бъде, да не изпадаме в ситуацията, в която да бъдем участници в някакви оси или в подобни регионални инициативи и формати, особено когато зад тях прозира насоченост срещу друга държава.

Министър Николай Ненчев: Точно такова е било и нашето становище.

Ангел Найденов: Радвам се.

Министър Николай Ненчев: Точно такова е било. И затова още веднъж, нека го кажа с цялата си категоричност, разговори извън този контекст не са водени и ангажименти не са поемани.

Председател Михо Михов: Други народни представители? Заповядайте, господин професор Михов.

Милен Михов: Аз бих задал два въпроса, които ме интересуват и които са породени от информацията, която изтече. Бихте могли Вие да отговорите, господин министър, но ще се радвам и ако Външно министерство вземат отношение по първия ми въпрос.
Инициативата за създаване на такава група кораби, защото сега си отворих и точно такова е определението в тълковния речник на флотилия – група военни кораби, действащи в един воден басейн, край на цитата, така е в българския тълковен речник.
Така, накратко. Инициативата само от румънска страна ли дойде или тя е синхронизирана, подпомогната или съгласувана с Република Турция?
И второ, какви са мотивите на румънската страна да иска такава група кораби? С какви аргументи беше представено това създаване на, да го наречем, регионално сътрудничество на НАТО в Черноморския басейн?
Това са ми въпросите.

Министър Николай Ненчев: Допускам, че разговори между Румъния и Турция в този смисъл е имало. Но ние разговори с турската страна не сме провеждали и аз не съм имал среща и не сме дискутирали тази тема. Така, че единствено разговорът, който проведох с моя румънски колега е в основата на тази дискусия. Аргументите бяха, че съотношението на силите в акваторията на Черно море е много силно променена в полза на Русия. И ние имаме тук конкретни данни, с които разполагам, които не считам за необходимо да споделя в този формат, но на комисията бих могъл да предоставя тази информация.

Председател Михо Михов: Благодаря. Други желаещи?

Пламен Манушев: Не мога да не кажа нещо като се говори за флотилия и кораби. Само малко пояснения.

Председател Михо Михов: Заповядайте.

Пламен Манушев: Аз искам да попитам министъра за какво става въпрос – за група на НАТО в Черно море? От страните-членки на НАТО или за флотилия, което е различно. Значи, ако са два или три кораба е група, никога не е флотилия, а те не могат да бъдат повече от три кораба, тъй като сме три държави на Черно море и те са си тук и не усилват присъствието, тъй като и ние тук и Румъния сме в това море и дали се събират да правят учения заедно или не, не притесняват никой, тъй като флотът отсрещната страна сега е десетократно по-мощен и по-силен. Над десетократно, да знаете, на Крим е разположен такъв флот.
Така, че ако се говори за група или създаване на такава група временно или постоянно от страните-членки на Черно море, то по образеца на постоянните групи на НАТО, НАТО има Standing NATO Maritime Group 1&2, едната е за Атлантика, другата е Средиземно море от фрегати и такива групи има за противоминни кораби. Те са кораби, по един кораб от всяка държава и на ротационен принцип се командват. Командват си от флагманския си кораб, никой друг не заплашват, не вземат командни пунктове и територии. Флагманския кораб командва още два кораба. Това е една група кораби, наистина, не е флотилия, по-малко от дивизион е. Така, че не виждам, че е с3ериозна заплаха за някого ако създадат тази група. Не знам какво са говорили точно, не съм свидетел на това, но не е притеснително. И даже аз съм си мислил като моряк, който целият ми живот мина край това море Русия това иска – да не влизат другите, да са само на Черно море държавите да са в Черно море. Те са против да влязат американски, английски и всякакви кораби. Така, че ако сме само ние в Черно море, съм сигурен, че няма да ги притесни много, защото ни знаят какво можем и кои сме. Така, че това не е толкова страшно.
Но това, което каза министърът, явно няма да се създаде такава група сега. Имат желание румънците, знаете ги, че са по-активни от нас в това отношение. Становището на България е ясно, няма да се създаде сега такава група. Някой ден, може би в далечното бъдеще, ще дойде време когато ще имаме общ флот с Румъния както имат Белгия и Холандия и е напълно нормално, малки сили имаме и двете държави, да имаме един щаб, да имаме кораби в него, тъй като и двата флота са мижави – и румънският и нашият. А Турция от Студената война държи една фрегата и една подводница в Черно море, много рядко вкарва повече за учение.
Така, че не знам, не е толкова страшно. Това исках да кажа. Благодаря.

Председател Михо Михов: Не е страшно, разбира се. Благодаря. Други изказвания? Заповядайте, господин заместник-председател.

Валентин Радев: Благодаря, господин председател. Аз първо благодаря на министър Ненчев, че въпреки, че ще има такава среща на двете комисии – на външна и на отбрана в сряда и там с министър Митов ще разкажат повече неща или поне в по-друга посока, той дойде и в нашата комисия, знаете министърът има право да идва в парламента, в комисията, така че му благодаря, дойде да ни каже той какво мисли, а не какви са интерпретациите от това какво се е случило. Това първо.
Второ. Личното ми впечатление, аз даже се усмихвах докато слушах, този разговор е малко весел даже, не виждам нищо зад него, което някого да го стряска, да притеснява. Аз се притеснявам от съвсем различни неща, а не от тези, за които се говори тук. И за момент си мислех ако присъствам в Комисията по отбрана на Румъния там пък какъв разговор ще водят. Дават ли си сметка в момента румънците – братята по оръжие, които са в НАТО те проблем имат ли с това, там разпитват ли техния министър на отбраната, на външните работи, премиерът им – „Абе какво си говорихте, каква група ще правите там, някаква флотилия ще има“? През ум не им минава, уважаеми колеги. Аз просто съжалявам, че в България все още има хора, които, аз много пъти го казвам, не са излезли от Варшавския договор. Те още не могат да излязат от този калъп. Допускате ли, журналистите са тук, че в Румъния такъв разговор се води? Тези приказки са казани както у нас, от румънския президент, така и там. Там също има комунисти, има социалисти, има всякакви, такъв разговор има ли, Вие може би имате повече информация от мен. Аз се опитах да проверя преди срещата, такова нещо никой никога не се сеща да пита. Въобще не питам за Турция дали си говорят за такава флотилия и притеснява ли се някой от нещо. България обаче много се притеснява. Всеки от нас си има някакъв отговор. Защо точно пък не се притесняваме? Аз имам един, който ще Ви го кажа накрая.
Преди време имах повод да кажа, че колкото повече танкова натовски в България има, толкова по-добре. Сега ми иде да кажа колкото повече натовски кораби има в Черно море, толкова по-добре за България. И нека да не забравяме, че ние сме НАТО. Нашите корабчета, подмяна там три, пет, седем, девет, дай Боже да купим още два, с другите, румънските. Това е блестяща идея с Румъния, не само това, трябва да направим много работи, това ни е най-близката страна в НАТО и по манталитет и по ред други исторически причини, сигурно ще направим и такъв общ флот. Какъв е проблемът? Колкото повече дойдат, но те няма да дойдат. Първо защото има едно международно споразумение, знаете, за което се говори и писахте журналистите. И второ, те не искат НАТО, те и с танковете не искаха, защото сега имаме едно учение, на което и министърът беше там и колегите бяхме, ами сметката я плаща НАТО. Идват тук да се обучават, плащат и момчето, което е командирът на Специалните части, 68-ма бригада Матеев, даже аз го помолих да го каже на глас, да обясни колко пъти дойдоха натовци, колко пъти платиха сметката и защо искаме пак да дойдат?
За това в момента ние пари нямаме, ще даваме за платформи, а ученията, знаете даже и в Доклада за националната сигурност и там го има, той е прехвърлен от Доклада за състоянието на Българската армия и на въоръжените сили – състоянието на отбраната и сам с учудване гледахме, че ученията нарастват. Ами те нарастват, защото сме в НАТО, защото ние сме НАТО. Ако това не беше така, ние и учения нямаше да можем да правим. И какви са тези страхове, че ние ще се съюзим с някого и ще направим, може би флотилия или там каквато е думата. Ами дай Боже да направим нещо такова. И единствената забележка, която чух и от господин Ангел Найденов и съм съгласен е, че трябваше много ясно да бъде казано, че това е в рамките на НАТО. Аз лично това го намирам като забележка. Това ако беше казано, всичко останало отпада, макар че и другото мен не ме смущава.
Но все пак, да не влизаме в исторически подробности, има някакъв нюанс и е хубаво да се казва: „Да, това е в НАТО“. И завършвам, аз ще завърша с едно друго нещо, но си мисля, че повечето от нас тук, не само тези, които са военни, много добре знаят как се вземат тези решения И не можете да обявявате министъра, че е отишъл там и е говорил нещо, което не е съгласувано даже с премиера. Ами, че те военните планове се правят месеци, години назад. Всичко се знае. Ще направим флотилия с някого, ето така на някой му идва в главата и започва да говори за това. Въобще не се правят така нещата и това е спекулацията. Другата спекулация.
Всичко си има история, то се прави бавно от администрация, стъпка по стъпка, преди това се говори, тук са и представителите на Външно министерство. Че то една среща не се прави без да се подготви, особено по такива важни теми, дума по дума.
И накрая исках да кажа, че поводът за всички тези приказки ми се струва на мен, ще Ви изненадам страшно като го кажа, е само една-единствена – идват избори, уважаеми колеги и затова опозицията има право, тя се активизира, възбуди се и сега говори по тази тема. Това е основната тема. Сещайте се за Румъния, защо не се говори.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Заповядайте за реплика.

Ангел Найденов: Нямаше да реагирам, господин Радев ако не беше последното Ви изречение.
Извинявайте, колеги, това са седем дни, които са минали досега. Ама Вие питахте ли министър-председателя и председател на партията Ви по какви мотиви той отказа. Нали уж тук сме свидетели, че той след срещата, услужливо изпусната информация, обяви че е против тази инициатива на Румъния. Не ние сме искали да кажем премиерът или някой от тримата е бил инициатор на съвместното изявление на президент, премиер и министър, на което също беше коментирано това. Чия е инициативата, господин Радев? До този момент е само на министър-председателя. Погледнете изявленията. Не ние сме му писали изявленията. Това са изявления, които се тиражират от думите, казани от него.
А иначе тепърва ще има инициатива от опозицията.

Валентин Радев: Аз затова казах, че ще има избори.

Председател Михо Михов: Другата реплика.

Пламен Манушев: Аз искам да кажа, че и да създадем тази група няма да променим съотношението на силите в Черно море, ако имаме противник. Но ние не ги смятаме за противник.
Искам да Ви кажа нещо. До свалянето на руския самолет от турците, руски офицер служеше в Иракли в операцията Bleak Seа Harmony. Допреди две години плавахме от 2001-ва до 2012-та в Bleak Seа For от шестте държави по един кораб, на ротационен принцип, командваха всички, посрещаха ни с хляб и сол и в Русия, и в Грузия, и в Украйна, само допреди две години и всичко си беше мирно и тихо докато не падна този самолет, там не беше ударен самолетът, руският. И тогава като се скараха и стана това напрежение в Черно море. Такова нямаше в Черно море и не е имало.
Смятам, че не е нищо страшно да си тренираме с Румъния. Ние нямаме нападателни възможности във флота. Нито Румъния има противокорабни ракети, нито ние. Не можем да унищожим никой. В продължение на 15 години правим учения с НАТО, които са мироопазващи, които са за спасяване на давещи се, на евакуации и в същото време отсреща бригадите стрелят ракети, бойни, противокорабни, а ние не сме стреляли. Един път не сме се готвили да нападаме някой.

Председател Михо Михов: Да не прескачаме секретността.

Пламен Манушев: Смятам, че не сме били заплаха за никого. Не сме били заплаха, защото сме отработвали задачи за опазване на мира, главно и за опазване на живота на хората. Това са ни всичките тези години учения и работи.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин адмирал. Дуплика имате ли?

Валентин Радев: Съвсем кратко. Аз завърших с това, че ще има избори и господин Найденов не ме опроверга изобщо. Ако разговорът беше за това, господин Найденов и говорихте какво са казали тримата и са се разминали, грешки в превода или недоразбиране – да. Страхът обаче е друг. Вие опозицията се опитвате да внушите на населението някакви страхове, защо трябва да нападаме Русия, пък може би тя ще ни нападне, пък кои сме ние да правим това нещо? Това е опасното. А това, че тримата са се разминали, да, разбрахме се, ето сега идва министърът, в сряда ще дойде и другият министър и него го питайте, ако искате, но съсредоточете разговора върху разминаването. Ако не пишете, както заплашвате, предполагам и Вие някаква декларация или пък нещо в посока Русия, напълно съм съгласен с Вас, то Вие май сте съгласен с това, което казах аз. Така сме ок, квит. Но няма да спрете до там, аз това Ви казвам, че Вие ще продължите да говорите за страха, за това, че ще правим нещо тук, което ще бъде срещу онези, с които бяхме съюзници във Варшавския договор. Но сега сме съюзници в НАТО. И тази разделителна линия е няма при Вас. Не лично, имам предвид опозицията. Това мен ме притеснява. Иначе съм съгласен. Да, разминали са се, то с кого ли не се е случвало това да се разминават. То американският президент говори нещо и след него обясняват.

Председател Михо Михов: Благодаря. Други? Заповядайте, господин заместник-председател.

Янко Янков: Благодаря, господин председател. Смятам, че добре е да се чуе и друга гледна точка.
Уважаеми колеги, много често като слушам Вашата риторика и в парламента по отношение на националната сигурност се сещам за една народна поговорка, че едно куче като не може да лае само вкарва вълка в кошарата. Ние до голяма степен така правим, че създаваме страхове, създаваме врагове и според мен това е сериозна грешка и трябва много да внимаваме в риториката.
Ще кажа мое лично мнение, но смятам, че ако се наложи това ще бъде и мнение в парламентарна зала на нашата група. Аз лично смятам, че министърът на отбраната и премиерът могат да водят всякакви разговори. Нашата разговори е евентуално ние да дадем оценка дали те съответстват на националната сигурност и на техните пълномощия или не. Това, което чухме от доклада на министъра преди малко разбираме, че става въпрос за една идея между страни-членки на НАТО, които ако мисля, че за да бъдем съвсем точни, господин министър, трябва да кажем, че евентуално имат намерение да извършват координирани действия в района на Черно море за ефективно опазване на територията. Защото какво значи ново формирование, уважаеми колеги? Регионално формирование България не може да подпише без съгласието на НАТО по никакъв случай, защото то ще противоречи на договора ни с НАТО. Освен това, ние нямаме капацитет да вкараме нови кораби, за да правим ново формирование, нито някой ще ги вкара. Става въпрос за използване на наличния ресурс за координиране и ефективни действия, което за България е добре. С по-малко финансов ресурс да докара повече сигурност за Черноморския район. И ако някой мисли, че ще уплашим руснаците и това непрекъснато да се катализира като въпрос, който трябва да ни противопостави директно с Русия, това е смешно.
Затова, господин министър, рано или късно това ще се случи, бъдете сигурен. Тези координирани действия между натовските страни в Черноморския регион, дай Боже и Украйна да дойде, знам ли, това рано или късно ще се случи ако не спрат заплахите, както сочат докладите, да не минаваме определена точка на секретност, но Черно море може да се окаже заплаха и за бежански потоци и за всичко.
Така, че от тази гледна точка смятаме, че един такъв подход е правилен, но трябва да бъде в пълна координация с НАТО, да бъде в рамките на Алианса, да бъде добре координиран и да стане така, че в крайна сметка да се повиши ефективната защита на границата на България, подготовката на нашите Военноморски сили и от тази гледна точка ако се наложи, смятам че ще имате и нашата подкрепа в парламента, за да може това да бъде факт.
Разбира се, тук може би недобрата информация, която изтече, в обществото се създаде едно усещане за липса на координация между институциите. Това се създаде и от там тръгна всичко, всъщност. Затова, може би трябва, своевременно, ясно и точно да се казва: „Да, такива са намеренията, това ще бъде добре за България“, ние като дойде моментът ще направим съответните предложения. Но пак казвам, Черно море е един район, който може да генерира определени опасности за националната сигурност на страната и добре би било всичко да се координира и с нашите съседи и с нашите партньори от НАТО.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател. Заповядайте, господин Исмаилов.

Корман Исмаилов: Благодаря Ви, господин председател. Един кратък въпрос. Може ли да се твърди, имаме ли информация, не в конкретика, в общ отговор ме интересува, че през последните, да кажем, три-четири години, флотът, руската флота като единици, като подводен флот се е увеличила в Черно море?

Министър Николай Ненчев: Да, това е така и аз го казах на въпроса на професор Михов, защо. Това беше и аргументът на румънската страна, че съотношението на силите е силно променено. Пак казвам, разполагам с конкретна информация какво е то и то наистина е обезпокоително.
Но, господин Янков, Вие сте абсолютно прав, това беше и нашата позиция. Да, възможно е да имаме такива съвместни действия, но нашият основен въпрос, искане беше свързано с това, то да бъде под егидата на НАТО. Тоест, да се включат максимално широк кръг от експерти и политически органи на НАТО. Нищо повече извън това.
И тук още веднъж искам да обърна внимание на въпроса свързан с координацията. Имаше пълна координация. На първо място, запознах се много подробно с позицията на министър-председателя и изразих същото становище. Запознах се с позицията на Външно министерство, която не беше по-различна от позицията на министър-председателя. Уведомих своевременно президента за срещата си с румънският ми колега. Той ми се обади, за да ме попита дали има някаква промяна преди срещата си с неговия румънски колега, така че не виждам елемент на разминаване или на липса на координация, точно обратното.

Председател Михо Михов: Ако разрешите и на мен, след това всеки, който иска може да продължим дискусията.
Аз благодаря както на министъра, така и на заместник-министъра на външните работи за този разговор, който повярвайте ми искрено се надявам за бъдеще да бъде предварителен, превантивен по повод на ситуации, които предстоят във външната политика и в отбраната доколкото в Комисията по отбрана не само, че има експертиза, има много политически опит, капацитет и отговорност в членовете на комисията.
Затова и аз си позволих и не говоря като опозиционер или партиен активист да внеса от името на парламентарна група тази декларация, която не е лично моя, но е на парламентарна група. Приветствам дори желанието Ви да отложим точката за следваща седмица когато аз няма да мога да присъствам, но комисията ще се ръководи от господин Радев и ако я разисквате, разисквайте я, но мисля, че ние точно това правим. И моето разбиране е, че ние днес с този разговор пред Вас и това, за което намекнах имаме да изясним два важни момента. По никакъв начин не искам да ги неглижирам с партийни позиции или с избори, поне аз така мисля за себе си.
Първо, военнополитическото говорене на нашите държавници, най-често е от зад граница. Този въпрос за военнополитическото говорене от зад граница мен лично ме смущава още от много години и като съветник на върховен главнокомандващ. Вие знаете, че такова говорене започне от сегашният върховен главнокомандващ по повод на създаване на евентуална бригада между Румъния, България и Украйна. И с това не се престана, което също нажежи общественото съзнание и това дойде като допълнение, за което Вие говорите.
Аз няма да се спирам на факта. Това е първият момент, за който говоря. Но това военнополитическо говорене създаде представа за разноговорене и за неизработено решение. Вече чувствам, че решението се изработва не само от тримата, които дадоха пресконференцията наши държавници, но и в момента и отивам и към втория главен въпрос, за който сме се и събрали – мандатът на нашата делегация за самита във Варшава. Ето, дори и сегашното заседание отработва мандата и решението, което е много хубаво, което означава дайте да го правим по-рано, дайте да не правим партийна политика било на реформаторски блок, на АБВ, на БСП или на управляващите. Тук не искам да го правим. Аз лично, откровено Ви казвам, не искам да го правим. Но се получи и в медиите такова внушение, което не е хубаво. От една група министърът дал обяснение, пред други не дал обяснение. Аз лично, господин министър считам, че за в бъдеще уважението към Комисията по отбрана може да допринесе и за авторитета на Народното събрание, което е с най-ниския рейтинг и ние искаме да работим за високия рейтинг и на управляващи, и всички, и разбира се, на Министерството на отбраната, което ни е кръвна връзка. Не бих казал друго.
Нека не обидя никого, но освен политическото, военнополитическо говорене има език на военния. Военният обикновено се изразява точно, ясно и носи отговорност за казаното. Той не може да говори утре ще настъпваме, но може пък и да се отбраняваме. Няма такива реплики. Така, че ако сме казали нещо, трябва да си го поемем като собствена вина. По никакъв начин не ми харесва, че виним румънските държавници за това, кое ни казали, как не сме ги разбрали и кой не ги е разбрал. Значи, яснотата в говореното и потвърждаването на думите е много важно за бъдеще.
И с това ще завърша. Искрено благодаря за това, което си казахме до тук и това, което можем още да си кажем.

Министър Николай Ненчев: Ако позволите още няколко думи, господин председател, преди да приключим?

Председател Михо Михов: Заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Тук сме по собствена воля.

Председател Михо Михов: Да, аз Ви приветствам. Приветствам Ви и сега Ви приветствам.

Министър Николай Ненчев: Сам пожелах да дойда и това беше първото заседание, в което беше възможно да дойда да Ви информирам за моята позиция. Много ясно, много категорично така както са се случили нещата.
Вие сте абсолютно прав, че даде много лош сигнал към обществото и създадохме, според мен, излишно напрежение. Мен ме безпокои друго обстоятелство, че създаваме напрежение около нашите съюзници, защото дадохме лош сигнал и към тях след всичко това, което се случи. И нямаше никакъв смисъл от това, защото аз бих искал да повдигна един друг въпрос, въпросът с дислоцирането на Втора морска група от НАТО, от Средиземно море в Егейско море във връзка с бежанската криза. И искам да Ви информирам, че аз имах среща и с моя гръцки колега и то беше по негова инициатива, но въпросите, които повдигнах бяха предимно свързани с бежанската вълна и го попитах много категорично каква е ползата от тази втора морска група? Защото господин Найденов веднъж ми зададе въпрос, а то беше непосредствено след решението от 20 февруари, доколкото си спомням, и Вие ме попитахте какъв е ефектът от тази група? Тогава Ви казах, че е почти нулев. Нямаше почти никакви резултати в самото начало. Но сега гръцкият ми колега ме информира, че тази група дава изключителни резултати. Че ако тогава е имало хиляди на ден, които са се опитвали да преминат и преминават успешно, сега са около 20-30 души. И мисълта ми беше ако се наложи, казвам, ако се наложи, няма такава обстановка, няма такива обстоятелства, ние би трябвало да се обърнем отново към нашите партньори и съюзници в НАТО да дислоцират друга група такава в Черно море, която да ни окаже помощ и съдействие и на мен ще ми бъде много трудно да обоснова, след всичко онова, което се случва в България, защо искаме това да се случи.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин министър. Вие потвърдихте думите да се срещаме по-рано по тези въпроси и да ги обсъдим и да бъдем и във Ваша полза.
Други изказвания по първата точка? Няма. Закривам първата точка. Преминаваме към втора точка от дневния ред – Разглеждане обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, № 602-02-22, внесен от Министерски съвет на 16.06.2016 г.
На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 74, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрани разпореждам:
Разпределям законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, № 602-02-22, внесен от Министерски съвет на 16.06.2016 година, на следните постоянни комисии:
Водеща комисия – Комисията по външна политика, Комисия по отбрана – за разглеждане.
Това е на основание на писмото на писмото на министър-председателя Бойко Борисов, с което той информира Народното събрание и нас за взето решение от Министерския съвет.
Първо. Министерският съвет одобрява Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяването на Черна гора, подписан на 19 май 2016 година в Брюксел.
Второ. Предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България да ратифицира със закон протокола по т. 1.
Трето. Министърът на външните работи да представи законопроекта по т. 2 в Народното събрание.
И четвърто, министърът на външните работи да обнародва в „Държавен вестник“ протокол по т. 1 в петнадесетдневен срок в влизането му в сила за Република България.
Господин заместник-министър Порязов, предлагам Вие да вземете отношение по мотивите и решението, което обявих.

Валентин Порязов: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа народни представители.
Както е известно, на 2 декември миналата година, на срещата на външните министри на НАТО в Брюксел, Съветът на външните министри отправи покана към Черна гора за присъединяване към Северноатлантическия договор.
Протоколът за присъединяване на Черна гора към договора бе подписан от същите външни министри на 19 май 2016 година, в рамките на тяхна среща в Брюксел.
От гледна точка на интересите на Република България бихме казали, че както Народното събрание така и правителството, Народното събрание в една декларация от 17 декември миналата година, веднага след решението за поканване на Черна гора изрази своето задоволство от това решение и пое ангажимент за ратифициране на протокола за присъединяване на Черна гора към договора във възможно най-кратък срок.
Министерският съвет на 16 юни тази година взе решение 478, с което предлага на Народното събрание да ратифицира този протокол.
От политическа гледна точка ние разглеждаме решението на НАТО за отправяне на покана към Черна гора като заслужено признание за нейните последователни усилия за изпълнение на критериите за членство. То показва също така, че НАТО е съюз, който отстоява своите ценности и изпълнява поетите си ангажименти към страните-кандидатки.
Отправянето на покана към Черна гора следва да се разглежда и в светлината на актуалния политически момент, тъй като неговото геополитическо значение в това направление 3е свързано с укрепването на стабилността в един регион, който е от особено значение за българската национална сигурност, а именно Западните Балкани.
Бихме желали, също така да отбележим, че Черна гора извървя един дълъг и сложен път, но в крайна сметка успя да изпълни критериите за членство и в този смисъл както вече отбелязах, Министерският съвет взе решение да предложи на Народното събрание да предложи на Народното събрание да ратифицира протокола за присъединяване. Ние се надяваме, че Народното събрание ще вземе това решение във възможно най-кратък срок.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Много Ви благодаря, господин заместник-министър Порязов. От нашите гости някой по темата Черна гора? Ние сме я обсъждали първия път в комисията, тук също Министерство на отбраната подкрепиха това наше решение от държавно ниво. Има ли от народните представители изказвания и предложения? Заповядайте, господин Исмаилов.

Корман Исмаилов: Аз ще направя един кратък коментар, той е свързан и с първата точка малко и повече и с последното интервю на президента Путин, който той даде на Санктпетербургския икономически форум, там дискусията беше водена от един от водещите SNN журналисти – Закария. И там точно президентът Путин зададе въпросът „Защо Черна гора влиза в НАТО? Кому е нужно това? Защо НАТО разширява своята инфраструктура?“
Аз тогава този въпрос го приех едва ли не лично към себе си, слушайки това нещо. Ето какво е различно мисленето. За нас това е приоритет. Черна гора е взела своето решение, поискала е да влезе в НАТО. Извървяла е своя път, след това е получила покана от всички нас. За нас е важно Балканите да се разширяват, всички да сме партньори в НАТО и да работим по начина, по който работим. За нас това са цели. Но явно за Русия не е така. Явно това притеснява Русия. Явно Русия и Путин няма да са щастливи от това днешно наше решение. А ми е интересно дали това утре, другия ден това няма да е проблем пак в медиите като този проблем, който се създаде …
Благодаря. Това беше само коментар.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Исмаилов. Други народни представители? Заповядайте, господин заместник-министър. След това господин адмирал сте Вие.

Янко Янков: Съвсем накратко. Уважаеми господин председател. Уважаеми господин министър. Господин заместник-министър.
Ние ще подкрепим категорично предложението на Министерски съвет, но аз исках друго да Ви кажа. За националната сигурност на България е изключително важно какво става на Балканите, особено на Западните Балкани. И затова ние считаме от наша гледна точка, че България трябва да използва целия си дипломатичен ресурс, с който разполага, за да може да бъде медиатор в определени ситуации, а ако може колкото повече страни влязат в НАТО, толкова по-добре.
И аз искам да Ви пожелая, явно Вие сте опитен човек, да използвате това, че България има доста инициативи тук на Балканите, между другото, в този регион тя изпълнява определени функции, които и ние сме разглеждали. Може да повлияе на доста процеси, които са тук и лично моята молба е с инструментите, с които разполагате, от гледна точка на стабилността на Балканите и в частност на националната сигурност на България вие каквото можете да правите, за да може и други страни да вървят по пътя на Черна гора.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател. Заповядайте, господин адмирал.

Пламен Манушев: Няколко думи само. Ние като обсъждахме този въпрос след поканата на Черна гора за членство в НАТО и приветствахме Народното събрание прие такава декларация, аз смятам, че този акт сега за ратифициране, предложен от Министерски съвет е израз на последователната външна политика на България няколко правителства насам, които имат една и съща политика към Балканите, към нашия регион, особено към Западните Балкани. Ние сме изцяло за тяхната евроатлантическа интеграция, тъй като това наистина е важно за региона да се успокои, тъй като той е обременен исторически, ама много силно, след доста войни.
И само по този начин – страните, влизайки в един такъв съюз, първо може би в НАТО, а след това и в Европейския съюз, до голяма степен тези проблеми наслоени исторически, донякъде те ще намалеят и ще отпаднат, тъй като ще бъдем в една отбранителна система. Така, че Черна гора е част от тази система, стабилизира се регионът. Аз вярвам, че скоро и Македония ще бъде, Босна и Херцеговина сигурно, а дай Боже по-скоро и Сърбия и тогава болшинството от нашите проблеми балкански и балканският въпрос ще бъде донякъде решен.
Затова е важно да ги подкрепим е важен сигналът, който ще дадем ако сега ратифицираме този договор, тъй като Парламентарната асамблея на НАТО, която беше в Тирана по-миналата седмица имаше голямо желание страните-членки да подкрепим Черна гора и това да стане до срещата на върха евентуално във Варшава, с което да дадем знак, че подкрепяме тази ориентация, че подкрепяме тази държава, че тя е поела сама по този път без да е от някого насилвана да го прави или срещу някой друг.
Не знам защо и Корман Исмаилов, което каза, не зная в главната квартира на НАТО допреди две години имаше 110 руснака служиха в Главната квартира в тяхната мисия. Имаха най-голямата мисия. Не вярвам ако се готвиш да войстваш с някой да си пуснеш най-много от него в твоята Главна квартира. Така, че обстановката сега, че е такава не е причината в нас, според мен.
Аз изцяло подкрепям. Вярвам, че и нашата група ще подкрепи ратифицирането на протокола за присъединяване на Черна гора към НАТО.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин адмирал. Други изказвания? Заповядайте, господин заместник-председател.

Валентин Радев: И аз се сетих, така че трябва да го кажем по-силно. Разбира се, че ние ще подкрепим нашата група изцяло декларацията, без никакво съмнение. Аз съм си правил анализи сам за себе си през годините и съм го казвал някога, че ние не сме били никога в това положение да имаме толкова приятелски държави около нас – като започнем с Турция, с Румъния, че и Гърция – те ни бяха врагове когато бяхме в другия лагер. И ми се ще това, което колегата Манушев спомена, следващият път, господин Порязов като дойдете, за Македония съмнения нямам, но Вие тогава вероятно ще сте министър на външните работи, да предложите да, моля Ви се, гласувайте, и Сърбия иска да влезе в НАТО. Знам какво приказвам. Сърбия точно не е добър пример, но рано или късно и това ще стане. И тогава отвсякъде ще сме натовски държави.

Председател Михо Михов: Господин Порязов, разбрах, че искате да коментирате. Заповядайте.

Валентин Порязов: Последното беше хипотеза, която едва ли ще се осъществи, от гледна точка на моята скромна личност. Но що се отнася за Сърбя там също имам известен, на този етап за съжаление, оценката ни е по-скоро скептична. Има решения на сръбския парламент, те имат една позиция, тя е свързана, разбра се, с операцията, която НАТО беше принудена да извърши през 1999 година във връзка с етническото прочистване в Косово. От тази гледна точка, на този етап не очакваме някакви промени в геополитическото решение, специално на Република Сърбия, но ще се отнася до другите страни от Западните Балкани, бих желал да Ви уверя и в реплика на това, което каза господин Янков, че българската външна политика винаги е подкрепяла евроатлантическите стремежи на страните от региона, тъй като смятаме, че когато всички страни от този регион, който има тежка история, когато по някой път не може да понесе, когато бъде част от една система за сигурност, ще бъде много по-лесно да развиваме всякакви други отношения и стабилността ще бъде гарантирана, в конкретния случай.
Така, че ние винаги сме ги подкрепяли. На практика с всички стани от региона имаме меморандуми за сътрудничество между външните министерства с оглед българската дипломация да оказва експертна помощ на тези страни, с оглед по-бързото им присъединяване към Европейския съюз и НАТО.
Що се отнася до Република Македония, ние силно се надяваме, че нейното ръководство, каквото и то би било в бъдеще, там има една тежка политическа криза, ще намери политическо лидерство, така че да бъде решен единственият въпрос, който на този етап е пречка за нейното присъединяване към НАТО. Там също се опитваме да оказваме едни дискретни съдействия на двете страни.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви. Господин заместник-председател на Народното събрание, приветстваме с добре дошъл.
И аз да направя едно кратко изказване. При обсъждането на първо гласуване в комисията казахме доста добри неща за тази перспектива по отношение на членството на Черна гора в НАТО. Но този въпрос не е просто чисто национален за черногорците, той е повече от регионален. Не става дума само за това, че Черна гора има прекрасно геостратегическо, военнополитическо, физикогеографско разположение и това би било добре за границите на Алианса. Не става дума и, че сме последователни в отношенията между нашите държавници. Вече няколко години нашите държавници водят много активна външна политика на добро ниво и във военнополитически план. Не е на военнотехническо ниво, но във военнополитически план е добре.
И за мен като бивш посланик в Македония ще кажа, че този знак и на България и на Черна гора ще бъде окуражаващ за по-здравите сили в Македония. Македония, доколкото всички сме работили, наистина след Черна гора може и да изглежда малко по-различно, разменихме тук мнения със заместник-председателя, но тя най-вероятно както и Сърбия ще бъдат още много дълго обвързани. И тази обвръзка сега се разбива с Черна гора. Разбива се с този знак и България е на правилна позиция, че ще ратифицира промените в Северноатлантическия договор и затова ние обсъждаме тази тема.
Не е добре, че България загуби военнотехническа позиция в Македония. Ние говорихме на едно от заседанията с министъра на отбраната, че ръководството на Щаба на НАТО в Скопие е в наши ръце вече на няколко офицери, с висш ранг и звание, но доколкото вече разбирам това вече го пое Словения и ние го изгубихме. И в този смисъл аз ще гласувам твърдо за подкрепата и ратификацията, тъй като това ще има и следващи акценти и развития в дипломатически и военнополитически план.
Други изказвания? Заповядайте, господин Порязов.

Валентин Порязов: Ако ми позволите? Ако самата ратификация бъде извършена от Народното събрание преди самита на НАТО във Варшава, би бил един силен политически знак на приятелство към Черна гора. Ако реши Народното събрание това да се случи преди 8 юли.

Председател Михо Михов: Надяваме се. Това е предизвикателство към заместник-председателя на Народното събрание и към управляващите да го ускорим и в следващата седмица да влезе в зала.

Красимир Каракачанов: Господин председател, няма управляващи, няма опозиция когато става въпрос за външната политика на България и за сигурността на България.

Председател Михо Михов: Тук не съм напълно съгласен, но репликата се взема с разрешение. Заповядайте.

Красимир Каракачанов: Господин заместник-министър, моля Ви се, не променяйте българския език – „самит“, означава среща. Българска, хубава дума. След 20 години няма да имаме български език. Това е едно.
За Черна гора логиката, която и председателят на комисията изложи е ясна, категорична. Комисията не е закрита, но аз ще си кажа мнението. Това би ускорило някои процеси в Сърбия ,което на практика е малко или много свързана и в исторически, и в политически, и в етнически план с Черна гора.
По темата Македония, бих казал, че е прекалено рано въобще да си мечтаем тази държава да влиза в НАТО, тъй като сега говорим и тук сме в Комисията по отбрана, няма да кажа и Европейски съюз, НАТО по реди причини. Вие най-добре, господин заместник-министър знаете причините като дългогодишен дипломат и един от най-добрите специалисти по темата. За Македония не можем да говорим и не трябва да бъдем наивни. Дори и с промените, които уж се правят там, те всъщност са доста козметични, докато не приключат, докато не покажат добра воля по спорни въпроси НАТО си е НАТО, но това не означава, че България, да има много страни-членки на НАТО, включително и една страна като Унгария, която си има собствена политика, които агитират за разширението и на Европейския съюз и на НАТО, но ние трябва да си гледаме нашата политика. Македония не е нито Черна гора, нито Албания. Там нещата са доста по-сложни и тук конкретният, българският национален интерес стои повече от сметките на определени анализатори, да не ги нарека чиновници в съответните международни институции.
Черна гора – разбира се, ако са изпълнили критериите, с най-голямо удоволствие. Това ще бъде един стимул за демократизация на тези останали няколко парченца от Балканите, които всъщност смятат, че могат да излъжат новия, как да го нарека? Хайде да не го наричам новия световен ред, но новата система и да се промъкнат между другото без да имат намерение да спазват общи правила и да гонят някакви общи интереси.
Това беше моето мнение. Понеже колегата Михов ми спомена, че сте споменали и думата Македония. За Македония е категорично рано да се говори. Черно гора – категорично за.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател. Други изказвания? Реплики? Няма. Закривам дебатите по тази точка от дневния ред и Ви предлагам да се обединим около следното становище, което подкрепя решението на Министерския съвет, а именно:
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо и второ гласуване Законопроект за ратифициране на Протокола към Северноатлантическия договор относно присъединяване на Черна гора, под номер 602-02-22, внесен от Министерски съвет на 16 юни 2016 година.
Който е „за“, моля да гласува. Всички 12 присъстващи в залата подкрепят приемането. „Въздържали се“? Няма. Прието е решението. Отиваме към процедура за разискване в зала.
Предпоследната точка преди Разни от нашия дневен ред е следната: Разглеждане, обсъждане и гласуване на законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.06.2016 г.
Разглежда председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева, на Комисията като отбрана като водеща комисия и на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по външна политика като съпътстващи.
Разпореждам: На основание чл. 8, ал. 1, т. 1 и чл. 74, ал. 1 и 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Разпределям Законопроект за ратифициране на Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерство на отбраната на Република Латвия, Министерство на националната отбрана на Република Литва, Министерството на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховният щаб на съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерски съвет на 20.06.2016 година на доложените преди това комисии.
Господин министър-председателят Бойко Борисов уведомява председателката с надлежно писмо и обявява решението на Министерският съвет, което е в една точка – одобрява Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България и изредените до тук министерства.
Във втора точка предлага на Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България да ратифицирана със закон меморандума по т. 1.
И трето. Министърът на външните работи да предприеме необходимите действия по уведомяване на другите страни по меморандума по т. 1 за изпълнение на националните процедури по влизаното му в сила.
Господин заместник-министър на външните работи, имате ли желание да доложите мотивите и намеренията.

Валентин Порязов: Давам думата на министъра на отбраната да направи това.

Председател Михо Михов: Заповядайте, господин министър.

Министър Николай Ненчев: Уважаеми господин председател, Уважаеми господа народни представители. Господин заместник-министър.
С решение № 488 от 20 юни 2016 година Министерският съвет одобри Меморандума за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 г. в Монс, Кралство Белгия и го предлага на Народното събрание за ратифициране със закон.
Меморандумът за разбирателство между шестте държави домакини и Върховния щаб на НАТО разглежда различни аспекти от установяването на щабните елементи в страните домакини, в това число и България. Целта му е да определи конкретните условия и договорености, които държавите домакини трябва да изпълняват при установяването и функционирането на щабните елементи в мирно време, кризи, конфликти и война. Предвидено е меморандумът да служи като рамка, позволяваща изпълнението на дейностите, пряко свързани с изграждането, функционирането и поддръжката на щабните елементи в страните домакини.
Както е известно, на територията на Република България подобно формирование бе разположено в административната сграда на Министерството на отбраната в град София, булевард „Гененал Тотлебен” № 34.
Сред задачите на щабните елементи е да съдействат за подготовката и поддържането в готовност на системите за приемането, настаняването и по-нататъшното придвижване на силите на НАТО, да осигуряват тяхната поддръжка, да участват при провеждането на операции и учения и да подпомагат многонационални учения и тренировки. Щабните елементи се изграждат от многонационален състав и са елемент от структурата на силите на НАТО под ръководството на Съюзното Командване на НАТО по операциите.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин министър за подкрепата и мотивите. Господин заместник-министър, имате ли желание нещо да добавите? Не. Добре, благодаря.
Господа народни представители, имате думата за изказвания, предложения и подготовка за гласуване. Няма ли? Добре.
Вярно е, че този меморандум определя правните, финансовите и други аспекти по установяване на щабните елементи в страните-домакини, за което и министърът подчерта и това е важното, което ние като комисия трябва да приеме, но както споделих, разглежда се този меморандум и в другите комисии, които имат и финансови измерения.
Като цяло меморандумът формулира ръководните принципи, основните положения и отговорности на страните като отразява минималните ни изисквания за поддържане от страна-домакин и аз мисля, че нашето Министерство на отбрана в този план е подготвено.
Има ли други изказвания и коментари? Няма. Предлагам Ви да се обединим около следното становище, което да предложим на председателя на Народното събрание:
Предлага на Народното събрание със закон да ратифицира Меморандум за разбирателство между Министерството на отбраната на Република България, Министерството на отбраната на Република Естония, Министерството на отбраната на Република Латвия, министъра на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния и Върховния щаб на Съюзническите сили в Европа (SHAPE) относно Щабните елементи за интегриране на силите на НАТО (NFIU), подписан на 30 март 2016 година в Монс, Кралство Белгия, № 602-02-24, внесен от Министерски съвет на 20 юни 2016 година.
Който е съгласен с това предложение на Комисията по отбрана, моля да гласува. 12 – „за“. „Против“? „Въздържали се“? Няма. Благодаря Ви.
Точка Разни. Господа народни представители? Нямате предложения. Няколко съобщения.
Благодаря на министъра на отбраната, на неговия екип и на Щаба на отбраната, на заместник-министъра на външните работи и неговия екип за участието им в нашата комисия.
Идващата седмица, ако мога да внеса една информация? Заместник-председателят на Народното събрание господин Каракачанов ще отсъства и ще пътува за Китай. Бях удостоен, благодарение на него със същото участие, така че следващата седмица председател на комисията ще е господин Радев. Обаче следващото заседание, за което вече говорихме, с присъствието на министрите ще бъде в сряда от 14:30 часа в Комисията по външна политика.
Това исках да споделя. Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 16:40 часа.