1. Изслушване на Министъра на отбраната за резултатите от срещата на върха на НАТО във Варшава, 8-9 юли 2016 г.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
4. Разни.

---

ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми колеги, добър ден! Предлагам да започваме. Имате пред себе си дневния ред.
„1. Изслушване на министъра на отбраната за резултатите от срещата на върха на НАТО във Варшава, 8 – 9 юли 2016 г.
Припомням, че в края на миналото заседание ние сме проявили интерес и той самият е декларирал, че ще може да участва в такова изслушване, така че е по взаимна договореност.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет.
4. Разни.“

Има ли някакви предложения по дневния ред? Не виждам.
Моля, който е съгласен да гласува за дневния ред.
Гласували 12 народни представители „за“, „против“ и „въздържали се“ няма.
Благодаря.
Приемаме дневния ред.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Господин Председател, моля да считате гласа ми „за“ по т. 2 и т. 3 за двата законопроекта, тъй като аз ще трябва да изляза по-рано, тъй като има Правна комисия. Заявявам, че гласувам в подкрепа на Законопроекта за противодействие на тероризма по т. 2 и по т. 3 за Военната полиция.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре. Благодаря.
Заповядайте, господин Министър. Добър ден!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Закрито ли е заседанието?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Заседанието е открито по принцип, нямам идея да го закривам, освен ако Вие нямате нещо наложително да кажете. Струва ми се, че това, което сте говорили във Варшава надали има нещо, което можем да скрием от обществеността. Искам да обявя, че от Министерството на отбраната освен министър Ненчев е тук и ген. Сертов – началникът на Военна полиция, Емил Кожухаров – началник на сектор „Правно осигуряване“.
Уважаеми колеги, преминаваме към първа точка.
Господин Министър, съгласно нашата договорка, както обявих, с Вашето желание и съгласие, да ни уведомите какво се е случило на 8 и 9 юли във Варшава на преговорите.
Заповядайте, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители! Така както обявих и пожелах да бъда изслушан след срещата на върха във Варшава, предлагам да изслушате експозето ми и евентуално, ако имате въпроси, ще отговоря, надявам се, изчерпателно на всеки един от тях.
С настоящия доклад бих искал да Ви информирам за резултатите от наскоро проведената среща на върха във Варшава. Тази среща бе от особена важност за Алианса и Трансатлантическата общност във време, в което основните фундаменти на регионалната и глобална сигурност са изправени пред сериозни предизвикателства.
Действията на Русия в Украйна подкопаха сигурността в Европа и извън нея. Нестабилността се разпростира над голяма част от Близкия Изток и Северна Африка. Новите заплахи, включително кибератаки, нови форми на хибридни действия, силни емигрантски и бежански вълни се отразяват дълбоко на нашата сигурност. Сериозно предизвикателство остава и продължаващата нестабилност в Западните Балкани и широкия Черноморски регион. Ние сме особено удовлетворени, че в тази сложна обстановка държавните и правителствени ръководители на страните – членки на НАТО демонстрираха във Варшава единство и воля при определяне както на непосредствените мерки, така и на насоките за действие в дългосрочната адаптация на НАТО за утвърждаването му като гарант за сигурността на нашите народи и източник на стабилност в глобален мащаб.
Сред основните декларации, приети на срещата на върха, бяха политическата декларация с особено значение, съдържаща основните политически послания от срещата: Комюнике с позиции по всички основни въпроси на международната сигурност, декларацията по Афганистан, съвместното изпълнение с Украйна, съвместното изявление с Грузия, заседание за усилване на устойчивостта, задължение по киберотбрана, съвместна декларация НАТО – Европейски съюз, за която ще Ви дам повече информация малко по-късно. Изброените декларации, решенията и поетите ангажименти отговориха недвусмислено на очакванията както на обществото, така и на страните – членки на Алианса. За дните на срещата бяха разгледани широк кръг от въпроси, касаещи политическата, институционалната, и военната сигурност в дългосрочната адаптация на Алианса.
В сферата на политическата адаптация, особено внимание бе отделено на отношенията НАТО – Русия, на стратегическото сътрудничество между НАТО и Европейския съюз, на пакета мерки за оказване на помощ на Украйна и напредъка в изграждането на отбранителни способности в Грузия.
Разгледано бе изпълнението на инициативата за изграждане на отбранителния капацитет на страните партньори, както и развитието на сътрудничество с партньорите от платформата за оперативна съвместимост. Естествено противодействието на хибридните методи за водене на война бе сред основните теми на срещата.
По отношение на военната адаптация на Алианса фокусът бе поставен върху изграждането на силна колективна отбрана и възпиране с конкретни мерки за повишаване на сигурността и балансирано засилване на източния фланг както и за региона на Черно море.
Надграждайки върху успешното изпълнение на мерките, залегнали в плана за готовност в Алианса, държавните ръководители приеха подход за повишаване на отбранителния и възпиращ потенциал, който ще се базира на цялостния пакет на наличните инструменти на Алианса с цел осигуряване защита на целия спектър заплахи във всички направления. Този подход демонстрира решимост за защита на цялата съюзническа територия, население, въздушно пространство и морски линии за комуникации, включително и на трансатлантическите. В същото време той позволява изработването на бърз адаптиран отговор на всяка конкретна заплаха в дадени специфични условия.
Приетото във Варшава решение за усилено предно присъствие, което беше и предмет на наши разисквания, Естония, Латвия, Литва и Полша са конкретен пример в този контекст. Основната роля на тези сили ще бъде предоставянето на незабавен съюзнически отговор на всяка агресия.
Във времево отношение усиленото предно присъствие ще започне в началото на 2017 г. То ще се изразява в разполагането на многонационални съюзнически сили, осигурени от рамкови държави и подсилени от съюзнически сили на доброволен принцип на ротационна основа и поддържане от страната домакин.
Четирите батальонни бойни групи ще бъдат подготвени за действие съвместно с националните сили за териториална отбрана на приемащата страна. Основен допълващ елемент на тази стратегия за отговор за потенциална агресия ще бъде изградена система за бързо усилване с допълнителни съюзнически сили и средства. Канада, Германия, Великобритания и САЩ са съюзниците, които ще разположат своите сили съответно в Латвия, Литва, Естония и Полша. Прието бе и предложението на Полша да осигури наличен дивизионен щаб, който да бъде в основата на многофункционален щаб за командване и контрол в случай на преценка на военните органи и в случай на решение на Съвета за неговото използване.
Като особено важно от национална гледна точка, бе решението за разработване на параметрите за адаптирано предно присъствие на източната част на Алианса. В неговата рамка ще бъдат прецизирани конкретни мерки и инициативи, свързани със специфичните заплахи в региона на Черно море. В това число се включва и инициативата на Румъния за изграждането на многонационална рамкова бригада, която да осигури условия за интегрирана подготовка на съюзническите сили под ръководството на многонационалния дивизионен щаб Югоизток в Букурещ. Тази инициатива има за цел да усили капацитета на Алианса за въздържане и отбрана по югоизточния фланг, да повиши ситуационната осведоменост и да демонстрира съюзническата решимост за осигуряване на сигурността на държавите членки от региона. Допълнителни конкретни мерки за усилване на военноморското и военновъздушното присъствие на Алианса в Лион ще бъдат предложени от военните органи на НАТО до края на месец октомври 2016 г.
В етапа на подготовката на срещата на върха България подкрепи част от инициативите, предложени от Румъния за интензивни съвместни учения и тренировки с участието на страни членки и партньори включително и чрез афилирането на един батальон към предложената от Румъния многонационална бригада.
В областта на морската сигурност, подкрепяме разширеното военноморско присъствие на НАТО в региона на Черно море с основна цел повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействие на силите на НАТО в Черно море посредством разработване на по-интензивен график за учения. Страната ни е формулирала конкретни предложения, които предстои да бъдат разгледани от военните органи на НАТО. Всички те са насочени към повишаване на съвместната подготовка, повишаване на регионалната ситуационна осведоменост и възможностите за ранно предупреждение.
Друг важен момент от срещата на върха бе приемането на рамка за адаптиране на НАТО в отговор на заплахите от юг. Тази рамка се фокусира върху изграждането на по-добро разбиране на регионалните особености, на повишаване на ситуационната осведоменост, повишаване на способностите за експедиционни операции, разширяването на възможностите на Алианса да изгражда стабилност чрез регионално сътрудничество и оказване на помощ при изграждането на капацитет от страните партньори в периферията на Алианса.
В контекста на събитията в Близкия Изток и Северна Африка държавните ръководители отделиха специално внимание на заплахите, произтичащи от действията на недържавни организации, които имат амбиции и ресурс, и способности да действат като държавни и да застрашават сигурността на Алианса. Бяха одобрени серия от мерки за отговор, които да осигурят защитата на НАТО и да подпомогнат по-широките международни усилия за справяне с произтичащите заплахи.
НАТО декларира, че не би допуснала никакви ограничения, наложени от потенциален агресор в свободата на придвижване по суша, въздух и вода на територията на съюзните държави. Алиансът продължава да поддържа висока готовност за бързо усилване на силите и средствата на всеки съюзник, който се чувства под заплаха.
По отношение на командната структура на Алианса на срещата бе решено поддържането й като неотменна способност за осъществяване на командване и контрол над целия спектър от мисии на Алианса като променената среда по сигурността налага допълнително извършване на функционален преглед на настоящата й структура. Бе отбелязана повишената важност на способностите на НАТО за разузнаване и наблюдение като средства за постигане на стратегическата предвидимост чрез повишаване на ситуационната осведоменост на изток, юг и в Северния атлантически океан. Тези способности са основен инструмент при вземане на информирани и навременни решения както на оперативно, така и на стратегическо и политическо ниво. Нивото на тези способности ще бъде повишено в съответствие с повишените изисквания за готовност на силите за отговор на Алианса.
Военноморските сили на НАТО подпомагат не само основната им роля за осигуряване на морската сигурност, но и на целия пакет мисии на Алианса, тоест колективна отбрана, управление при кризи, сигурност чрез сътрудничество. Постоянните Военноморски сили на НАТО са основна способност и централна част от военноморската структура. Решението на срещата на върха за тяхното увеличаване чрез използване на налични съюзнически и военноморски потенциал е в унисон с увеличените изисквания към силите за отговор.
Нещо за оперативната съвместимост. Тя е определена като централна за постигане на задачите на НАТО и за повишаване на сигурността. Съвместните учения и подготовка, разработването и прилагането на съюзнически стандарти и общи технически решения, силите за отговор на НАТО, мерките за повишаване сигурността, усиленото предно присъствие, операциите и мисиите на Алианса, както и националните усилия на всички държави членки, предоставят подходяща среда за повишаване на оперативната съвместимост. Държавните и правителствени ръководители във Варшава изразиха подкрепа за изпълнението и потенциално новите проекти, които бяха взети предвид и бяха насочени към изграждане и усилване на способностите на Алианса – било то по отделен план или в рамките на съществуващи рамкови инициативи, включително интелигентна отбрана и концепцията „Рамкова държава“, която също сме обсъждали с Вас.
Във Варшава бе отбелязан нов основен момент в изграждането на надеждна противоракетна отбрана на НАТО. Декларирани бяха начални оперативни способности на системата за противоракетна отбрана. Това е важна стъпка към постигането на основната цел. Силни способности за защита на населението, територията и силите на Алианса срещу потенциални балестични ракети и удари от територии извън евроатлантическата зона.
Новоизградената площадка в Румъния разширява значително оперативните способности на системата. Предно базиране, противоракетен радар за ранно предупреждение в Турция и бъдещата наземно базирана площадка в Полша ще допринесат за обявяването на пълни оперативни способности на един по-късен етап.
Важен момент във Варшава, бе обявяването на киберпространството като отделен домейн за водене на операции наравно с морския, въздушния и сухопътния. Беше отделено специално внимание по въпросите, свързани с киберсигурността. Вие, уважаеми господа народни представители, вероятно имате информация, че вчера беше приета и Националната стратегия за киберотбрана от Министерския съвет, което е един особено голям напредък, нещо от което имахме нужда, дори бяхме закъсняли в някаква степен.
Съобразно новите реалности за средата за сигурност във Варшава беше декларирана необходимостта от изграждане и поддържане на устойчивост като съществен елемент от колективната отбрана и съдържанието, развивайки индивидуален и колективен капацитет за устойчивост срещу пълния спектър от военни заплахи.
Гражданската готовност има централна роля при изграждането на устойчивост и е критично важна за колективната отбрана, докато тази задача е отново на преден план, преди другите национални отговорности, Алиансът би могъл да подпомогне националните усилия чрез оценка и оказване на конкретна помощ за повишаване на гражданската готовност. В национален контекст повишаването на устойчивостта е свързано с намаляването и поетапното преодоляване на нашата зависимост от наследството, с което разполагаме към момента.
Системата на НАТО за наблюдение, контрол и ранно предупреждение от въздуха продължава да бъде не само незаменим инструмент за наблюдение на въздушното пространство, но и интегрална част от способностите на Алианса за командване и контрол. Системата ще продължи да бъде модернизирана, а периодът на експлоатация ще бъде удължен до 2035 г. Дотогава усилията на Алианса ще бъдат насочени към развитието на нова концепция за превъоръжаване. Цел, чрез която се позиционира или се възнамерява да се позиционира по-добре при предоставяне на отговор за новите предизвикателства и заплахи реформата на структурите за разузнаване на Алианса трябва да бъде постоянна и динамична. За да се подобри способността на НАТО да използва разузнавателна информация от различни източници, държавните и правителствени ръководители решиха да създадат нова дирекция „Съвместно разузнаване и сигурност“ – това е нов елемент, за който също коментирахме в последното заседание, като тази нова длъжност на помощник-генерален секретар на НАТО ще бъде в сферата на разузнаването и сигурността. Той ще бъде отговорен за всички дейности в областта и по-ефективното и ефикасно използване на наличните ресурси, персонал и разузнавателна информация, предоставена от разузнавателните служби на страните членки.
НАТО продължава своите усилия за подпомагане на страните партньори за изграждането на отбранителен капацитет чрез тренировки и обучение на локалните сили. Инициативата за изграждане на отбранителен и свързан със сигурността капацитет, доказва, че е особено ефикасна за изграждането на стабилност в страните като Грузия, Ирак, Йордания и Молдова. Страните членки остават ангажирани към този процес.
В отделна декларация, уважаеми господа народни представители, бе потвърдена ангажираността на Алианса и партньорите от мисия „Решителна подкрепа“ към дългосрочната стабилност и сигурност за Афганистан. Мисията ще бъде продължена и през 2016 г. чрез гъвкав регионален модел за провеждане на тренировки, обучение и подкрепа на афганистанските институции по сигурността и силите за сигурност.
Следвайки решенията на министрите на отбраната от месец февруари 2016 г. съюзниците своевременно предоставиха военноморски съдове за подпомагане на борбата с нелегален трафик на хора и регулиране на бежанските потоци в Егейско море. НАТО подпомогна Агенцията по граничен контрол на Европейския съюз и съответните национални власти като тази дейност ще бъде анализирана през месец септември, а на информацията, предоставена за по-нататъшни решения от министрите на отбраната, вероятно ще бъдат взети през месец октомври.
Беше постигнато принципно съгласие за вероятната роля на НАТО в Централното средиземноморие, която бе и основната част от дискусията в отношенията между НАТО и Европейския съюз. Отчитайки заплахата за всички народи, произтичаща от действията на ислямска държава, държавните и правителствените ръководители се обединиха по принцип около идеята за повишаване на приноса на НАТО към усилията на глобалната коалиция за противодействие на групировката чрез предоставянето на самолети за наблюдение.
В заключение бих искал да подчертая, че срещата на върха на НАТО във Варшава демонстрира, че Алиансът остава основен източник на стабилност. Трансатлантическата връзка продължава да играе изключително важна и незаменима роля в справянето с актуалните предизвикателства пред сигурността. Двете страни на Атлантика споделят устойчиви жизнени интереси и са изправени пред общи предизвикателства.
65 години след създаването си НАТО остава основен инструмент в съвместните усилия на Европа и Америка за насърчаване на свободата и сигурността.
Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми господа народни представители, благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: И аз ви благодаря, господин Министър.
Уважаеми колеги, въпреки че това не е стандартната процедура да задаваме въпроси, имате възможността, който желае да попита, ако има някаква неяснота или имате допълнителен въпрос към господи министъра, той самият прояви готовност да отговори.
Заповядайте, господин Ангел Найденов.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Благодаря Ви, господин Председателстващ.
Господин Министър, благодаря за информацията, която ни представяте. Откровено казано, не виждам нищо изненадващо и неочаквано в информацията и решенията, които са били взети във Варшава. Казвам го с оглед на предварителните нагласи за темите и съответно решенията на срещата на върха. Отбелязвам, че сте следвали позицията, която беше приета от Министерския съвет в навечерието на срещата и това при всички случаи е нещо позитивно.
Моят въпрос, господин Министър, е насочен към Споразумението, което беше подписано между Европейския съюз и НАТО. Молбата ми е да дадете малко повече подробности за съдържанието на това Споразумение и съответно очаквани ангажименти от страна на България в контекста на Споразумението, ако изобщо се предвижда на ниво „отделна държава“.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви.
Ако някой има някакъв нюанс към този въпрос да добавим, ако не да отговаряме веднага, господин Министър, на всеки въпрос. Има ли? Няма.
Господин Министър, заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин Найденов, аз разбирам, че няма изненади, защото предварително дискутирахме и надлежно Ви запознах с всички въпроси и решения, които би следвало да вземем. В НАТО, Вие знаете, бил сте в тази позиция – изненади няма. Общо взето, всичко, което е предвидено в дневния ред, се дискутира месеци преди това, вземат се съответните решения и в рамките на тази среща само се финализират тези решения.
Що се касае за декларацията между Европейския съюз и НАТО, тя е в сферата, разбира се, на сигурността, сътрудничеството, по-тясно сътрудничество и нов елемент – НАТО се ангажира много по-сериозно да съдейства в предотвратяването на кризи, свързани с незаконен трафик на хора и бежанска вълна. Бяха отчетени изключително високи положителни резултати. Аз си спомням, че Вие ме питахте в началото на месец март дали има някаква ефективност от разполагането на втора морска група в регийона на Егейско море. Тогава съвсем откровено Ви казах, че няма никакви особени резултати. Тогава преминаваха хиляди, понякога десетки хиляди в рамките на един ден. Сега беше отчетен изключителен напредък. Ако тогава са били хиляди, сега са около 10 – 20 – 30 човека на ден, което действително играе важна роля. В този смисъл беше и тази декларация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Министър, имам конкретен въпрос към Вас. Първо, българската делегация пое ли някакви ангажименти на срещата на НАТО във Варшава, за които сега не ни уведомихте? Този въпрос е в контекста на Ваше изказване веднага след завръщането от Варшава, в което заявихте, че българската страна ще приеме до 5000 войници от американска бронетанкова бригада и за да не бъдете разбран погрешно, Вие уточнихте, че ако трябва ще бъдат по 2500 на два пъти. Вие се позовавате на известния закон за преминаването през и пребиваването в Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили, които Ви дават възможност, както Вие твърдите и както е така юридически, да не се иска санкция на парламента. Във Вашия доклад не чух да говорите за тези до 5000 американски войници от бронетанковата бригада, ако греша, ме поправете, а го направихте го в изявление. Това ангажимент, който поехте във Варшава ли е?
Второ, защо ще се разполага танкова бригада в България или по-точно войници от танкова бригада в България, при положение че танкът е офанзивно средство, а не дефанзивно, тоест готви ли се или се подготвяте за някаква офанзивна настъпателна операция?
Третият въпрос е: той вече не е конкретно към българската делегация, а изобщо към срещата на върха във Варшава, не беше ли сложено на тази среща на върха във Варшава недопустим знак за равенство между заплахата от Руската федерация и заплахата от ислямска държава – две несравними величини като заплахи? Това са моите въпроси към Вас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Енчев, не задавате съвсем коректно въпроса.
Първо, никакви ангажименти извън това, което съм представил, не сме, а и няма как да поемем. Всичко онова, което, както споменах преди малко, вземаме като решение, то е предварително известно. Що се касае за тези 2500 – първо, не се касае за бронетанкова бригада и нищо от този род. Не се касае за закон, а се касае за едно Споразумение подписано между българското правителство и правителството на Съединените щати и то, обърнете внимание, знаете ли кога е подписано – през 2006 г, по време на управлението на Сергей Станишев от тогавашния външен министър Ивайло Калфин и тогавашния президент господин Георги Първанов. Тогава е взето това решение, чрез което – само конкретизирам на зададения въпрос възможно ли е казвам, че: по силата на това Споразумение е възможно 2500 американски войници да пребивават по всяко време в Република България и други 2500, ако е необходимо, със заповед на министъра на отбраната. Нищо повече. Не се касае за ангажименти, които са свързани с внезапно или предстоящо разполагане на американски войници, да не говорим за бронетанкова бригада и танк.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
Други въпроси, колеги?
Заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин Министър, ще Ви задам един въпрос, който е в контекста на Вашето експозе и по-специално в частта, касаеща мерките, които са набелязани по отношение на морската ни сигурност.
Днес Парламентарната група на „БСП лява България“ внесе в Народното събрание един Проект за решение за обявяване на Черно море за демилитаризирана зона. Нормално е, ние търсим съмишленици за тази наша инициатива. Предполагам, че министър-председателят ще ни подкрепи, тъй като това бяха негови думи и на практика в това наше предложение ние сме стъпили изцяло върху неговата теза. Искам да Ви попитам: Вие готов ли сте да подкрепите една такава инициатива? Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Колега, аз направих уговорката, че задаваме въпроси по изслушването на министъра като изключение. Не задавайте въпроси извън темата, защото тук можем да си задаваме дълго въпроси, това не е блицконтрол. Казвам Ви.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Моля Ви се, не сте прав.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Дали съм прав или не съм, аз водя заседанието.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Вие го водите, ама това не означава, че трябва да правите неправилни внушения.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Питате по изслушването.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Питах го – това е във връзка с това, което той каза по отношение на решенията, които са взели.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Какъв е въпросът Ви изцяло?
АТАНАС ЗАФИРОВ: Попитах го дали ще подкрепи тази наша инициатива.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Вашата инициатива няма нищо общо с Варшава.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Как да няма нищо общо? Морската сигурност беше акцент в изказването на министъра…
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Няма да споря с Вас.
Някой да иска да зададе въпрос?
АТАНАС ЗАФИРОВ: Господин Радев, морската сигурност беше акцент в изказването на министъра, така че не му изземвайте функциите, ако обичате.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви.
Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз само ще направя един коментар и нашата оценка за срещата на база на информацията, предоставена от министъра, от Външно министерство. Смятаме, че тази среща беше изключително успешна и продуктивна и много важна за страните от нашия регион, тоест много адекватната оценка за развитието на ситуацията в цялата тази дъга от север, изток, юг на рискове, на несигурности и самият факт на препотвърждаване на ангажиментите и действията, които конкретно бяха предприети за усилване на точно страните от този фланг на НАТО. За нас това е ясен сигнал, че всички са за един и един е за всички. Това е много важно препотвърждение, дори и след кризата с руския самолет между Турция и самият факт, че Турция и Русия стоплиха отношенията, показва, че НАТО не търси конфронтация, не търси сблъсък, а точно обратното.
Много е важно постигането на повече синергия и взаимодействие между Европейския съюз и НАТО. Разбира се, тук трябва да се анализира Брекзита как ще повлияе в тези отношения. Разбира се, другото, което за нас е много важно е препотвърждаването на ангажиментите за постигане на минимум 2% принос на страните – членки на НАТО от брутен вътрешен продукт за отбрана и сигурност. Това, което и ние направихме като Комисия, към този момент, ние не осигуряваме тези средства, но имаме ясна пътна карта, което е потвърждение на нашия ангажимент до 2024 г. да реализираме тези наши ангажименти. Също така и превъоръжаването – това всички страни членки да имат интегрирани войски, въоръжение, произведено в Европейския съюз и в страните от НАТО, което е много важно за интеграцията в самия Съюз. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре. Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Понеже имаше няколко акцента, Вие сте прав, господин Исмаилов. Ако трябва да се обобщи срещата на върха във Варшава с няколко думи, те действително са солидарност, единство и обща воля за решаване на предстоящите проблеми, въпроси и възникнали заплахи.
Що се касае за сигурността на страните членки – говори се за 360-процентов обхват, тоест да бъдат защитени от всички страни – не само от изток, или не само от юг, и това е много важен акцент.
Що се касае за Брекзит, вероятно Вие се интересувате каква е била позицията на Великобритания. Все още Дейвид Камерън беше министър-председател. По възможно най-ясен и категоричен начин заявиха позицията на Лондон да продължи да изпълнява всичките си функции и задължения в рамките на Алианса, тоест това беше изключително важно послание, иначе сте абсолютно прав. Ние бяхме със самочувствие, тъй като увеличихме, спазихме ангажимента си от Уелсън, имаме 1,35 с ангажимент до 2024 г. Да стане 2%, имаме пакет от документи, програма за развитие на отбранителни способности, план за прилагането им, модернизацията е изключително важен елемент, отделени средства, така че действително на тази среща това беше отчетено положително и неведнъж България беше дадена като добър пример, слава Богу. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Благодаря Ви, господин Министър.
По начина на водене, заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Любезно Ви изчаках да свършите важния телефонен разговор. Аз не знам защо Вие водите, при условие, че председателят е тук, но...
Искам да Ви обърна внимание, аз не чух отговор на моя въпрос. Искам да Ви обърна внимание, уважаеми господин Радев, че още не сме го приели Антитерористичния закон, който ще Ви развърже ръцете да ограничавате правата, в това число и моите, като ми цензурирате въпросите. Бъдете така добър да не ми налагате тия ограничения – рано е още. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре, благодаря Ви.
Някакви други въпроси, колеги, към министъра?
Заповядайте, господин Влайков.
НЕНО ВЛАЙКОВ: В контекста на казаното дотук и на въпросите на колегите, аз искам да попитам: бихте ли ни дали някаква най-обща информация за съотношението на силите в Черноморския регион. Има ли такава възможност да ни предоставите някаква най-обща информация по въпроса?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Министър, извинявайте.
Този въпрос е почти същият като на колегата и аз съм длъжен да реагирам.
Ако искате отговорете накратко, но ако там е говорено, ако е свързано по някакъв начин и имате информация оттам, която идва – да, иначе сега да не си задаваме въпроси, които си задавахте и миналия четвъртък.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Разбрах, очевидно, ако не Ви отговоря сега, журналистите ще ме питат отвън. Да, ще Ви дам най-обща информация – обръщам внимание – най-обща информация. Около 245 бойни спомагателни кораба на Русия, 6 подводници със седма в готовност от страна на Русия, Турция има около 140 бойни и спомагателни кораба в акваторията на Черно море. За България да Ви дам информация?
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Министър, отговорете конкретно.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Говорим конкретно, Вие ме питахте какво е съотношението на силите. Разбирайте 6 подводници със седма в готовност, 200 руски – ние нямаме подводници, руски – 6, седма в готовност, около 30 хил. военнослужещи в района на Крим и приблизително толкова на западната граница на Русия. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: И аз Ви благодаря.
Има ли други въпроси, колеги?
Аз имам един въпрос към Вас. Вие и министър Митов, той вчера е изслушан в Комисията по външна политика, няколко пъти, докато бяхте там, споменахте, че ще се търси баланс на защитата, така да се изразя, на НАТО в региона като започнем от Естония, Литва, Латвия, Полша, Румъния, България, Турция.
Вие, господин Министър, след тези заседания и тази информация, която ни казахте, имате ли усещането, че НАТО се стреми или вече го има този баланс на защита, най-общо казано и на България, както се защитават и републиките, които са притеснени повече от нас от някаква опасност? Остана ли такова усещане у Вас? Това е въпросът ми.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Останах с усещането за пореден път, че НАТО е отбранителен съюз и води изключително балансирана позиция по политика. Дори не бихме могли да говорим за баланс, уважаеми господин Радев, защото Вие сами разбирате, че за предното разполагане ще бъдат ангажирани около 4000 войници, които ще бъдат разположени в Прибалтийските републики и Полша. Това няма как да е съотносимо срещу тези 30 000 военнослужещи, за които споменах около остров Крим. НАТО води политика на разбирателство. Неслучайно вчера беше насрочена и се проведе среща „НАТО – Русия“. В контекста на всички тези разговори неведнъж беше споменато, че НАТО ще продължи да търси диалог и всички канали за диалог с Русия ще бъдат отворени. В същото време, НАТО много ясно заяви, че ще призове всички страни – не само Русия, да спазват международното право и да съблюдават свободата, независимостта и териториалната цялост на всички държави, които са част от световния ред.
Нека да спомена, че имаше и по-широка среща, в по-широк формат, включително и в програмата „Партньорство за мир“, на която присъстваха Япония, Австралия и Нова Зеландия, Южна Корея, Швеция, Швейцария, Босна и Херцеговина, Сърбия, тоест изключително широк формат всички демократично мислещи страни, които под една или друга форма подкрепят политиката на НАТО, свързана със сигурността. Аз съм обнадежден и в голяма степен удовлетворен от онова, което се случи на срещата на върха във Варшава. Благодаря.
ПРЕДС. ВАЛЕНТИН РАДЕВ: И аз благодаря, господин Министър.
Благодаря Ви за информацията.
С това приключваме първа точка.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Уважаеми народни представители, господин Министър, като Ви приветствам отново и аз с „Добре дошъл!“, поемам ръководството на втората част от заседанието на Комисията по отбрана. Благодаря на заместник-председателя за ръководството досега. Оказа се, че по втората точка Вие ще бъдете и вносител на Законопроекта, тъй като в Комисията за контрол над службите е Вашият заместник...
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Заместник-министър Запрянов ще бъде тук, аз моля да бъда извинен. Използвам случая да Ви поканя, знаете, че провеждаме учение „Бриз 2016“. Министър-председателят също ще бъде там, така че, ако имате желание – ще бъде в Бургас.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Заповядайте, господин Заместник-министър.

Продължаваме с втора точка.
Господа народни представители, господин Заместник-министър, уважаеми гости, добре дошли!
С Решение № 548 на Министерския съвет от 2016 г., е приет Проектът на Закон за противодействие на тероризма. Председателят на Народното събрание госпожа Цецка Цачева с Разпореждане № 650-01-243 от 7 юли тази година разпорежда „Разпределя Законопроект за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г., на следните постоянни комисии: водещата комисия е Комисията за контрол над службите. Комисии, които трябва да вземат решение по този Законопроект са: Комисията по вътрешната сигурност и обществен ред, Комисията по отбрана и Комисията по правни въпроси.
Както се казва, днес и вчера този Законопроект е в дневния ред на всички комисии. Давам думата на нашите гости да представят мотивите на Законопроекта.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предвид значението на реакцията срещу тероризма и, отчитайки, че противодействието на тероризма се осъществява от множество държавни органи с цел създаване на ефективен механизъм за противодействие на това явление, е възприет подхода за изготвянето на този Законопроект и уреждането на материята като цяло в специален закон.
Предложеният Проект включва разпоредби за адекватно реагиране на променящите се терористични заплахи. Тези дейности спомагат за понижаване на риска от тероризъм и противодействието се осъществява с цел най-вече превенция чрез установяване и отстраняване на причините и условията, способстващи извършването на тероризъм, разработването на механизми и индикатори за идентифициране, наблюдение и оценка на рисковете, минимизиране и ликвидиране на последствията от тероризъм и предотвратяване, пресичане и разкриване, и разследване на такива терористични действия, крайната цел на противодействието на тероризма, в крайна сметка, защитата на основните права на гражданите и по специално правото на живот и на физическа неприкосновеност.
В Проекта е отчетено спазването на задълженията, свързани с основните права предвидени по редица международни договори. Със Законопроекта се въвежда задължението на различни органи да реагират при предприемането на съответните действия. Прилагането на целенасочени мерки за защита на гражданите и на обектите от критичната инфраструктура от тероризъм може да способства за предотвратяването на тероризъм за провеждането на ефективни спасителни действия, както и за действия по разследване и разкриване на извършители при осъществена терористична атака.
В Проекта са посочени критериите за определяне на съответните нива на заплаха, както и мерките, които се прилагат за отделните степени на готовност. Предвидено е, че министърът на вътрешните работи със своя заповед определя нивото на заплаха и степента на готовност, в която следва да преминат съответните органи. Предложени са превантивни мерки, които се вземат, когато са налице данни, от които може да се направи обосновано предположение, че лице е свързано с подготовка на тероризъм.
Проектът предвижда, когато са налице данни, от които може да се направи такова предположение, че юридическо лице, свързано с подготовка, подпомагане и извършване на тероризъм, може да бъде прекратено по ред, определен със закон.
Регламентирано е участието на въоръжените сили за предотвратяване на тероризъм и за преодоляване на последствията от тероризъм като е предвидено при участие в тази дейност те да имат някои от правомощията на полицейските органи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи.
Проектът предвижда, че финансовите средства за осигуряване на дейностите за изпълнение на задачи, във връзка с противодействие на тероризма и за допълнително привлечените сили и средства за привеждане в действие на антитерористични операции при обявено извънредно положение се предвиждат със Закона за държавния бюджет за съответната година и се предоставят с акт на Министерския съвет по предложение на съответните първостепенни разпоредители с бюджет.
В Преходните и заключителни разпоредби има изменения в редица закони, най-важните от които са промени в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, Закона за специалните разузнавателни средства и някои други закони.
Промените в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ предвиждат ефективно осъществяване на функциите по предотвратяване и разкриване на тероризъм и свързаните с него престъпления. Предвидено е възстановяване на правомощието на Агенцията да използва служители под прикритие. Като мярка за противодействие на тероризма и свързаните с него престъпления се предвижда и правомощие на органите на Агенцията да провеждат интервюто с незаконно влезли на територията на страната чужденци или пребиваващи на територията на страната чужденци без законово основание.
Предвиждат се и някои специфични правомощия по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, но само във връзка с предвидените функции по чл. 4, ал. 1, т. 11 и 13 от Закона за ДАНС.
Предложените промени в Закона за специалните разузнавателни средства целят създаване на специален ред за използване, прилагане и контрол върху използването на специалните разузнавателни средства и получените чрез тях резултати по отношение на тероризма с цел осигуряване на възможности за ефективно противодействие на такова тежко престъпление.
Искам да обърна внимание, че и тези нови текстове, включени в Законопроекта в Преходните и заключителните разпоредби ще касаят само и единствено използване и прилагане на специални разузнавателни средства само по линия на защита на националната сигурност. С промяна в Закона за електронните съобщения също се уреждат срокове за произнасяне на компетентния съдебен орган по искане за извършване на справка за трафични данни във връзка с тези престъпления по Глава първа от особената част на Наказателния кодекс.
Има предвидени промени в Закона за електронните съобщения, че когато възникне такава подобна заплаха, могат да бъдат предприети съответните действия от компетентните органи по този Закон, които могат да включват, че на лице, което има регистрирани повече от 10 телефонни номера ще бъде въведено ограничение. На едно лице могат да бъдат активирани не повече от 10 телефонни номера. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел ще бъде създадена разпоредба, съгласно която може да се прекрати юридическо лице с нестопанска цел, когато то е включено в списъка по чл. 5 от Закона за мерките срещу финансиране на тероризма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър, за представянето на Закона.
Откривам дебатите по този Законопроект.
Господа народни представители, имате думата.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Господин Заместник-министър, много внимателно Ви слушах и веднага мога да Ви кажа, че със сигурност ще има подадени жалби до Европейския съд в Страсбург, а може да бъде и сезирана Европейската комисия за нарушаване на Хартата за човешките права, защото Вие току-що завършихте с този факт, че по Закона за ДАНС на служителите ще им се дава възможност да работят под прикритие, да извършват контролирани доставки и доверителни сделки с фалшива самоличност, да се снабдяват с фалшиви документи заради тази самоличност, да привикват по телефона, да правят обиски на улицата, дори да задържат граждани за 24 часа. Такива правомощия Държавна агенция „Национална сигурност“ е имала в близкото минало и доколкото си спомням, те са били отменени с аргумента, че има опасност от злоупотреба и тези действия по същество не са ефективни. Затова смятам, че ето този момент в правомощията на ДАНС би трябвало да се подложи на много сериозна критика и между първо и второ четене да отпадне, тъй като е трудно защитимо, както казах, пред Европейския съд в Страсбург.
Също така, даването на полицейски правомощия на армията е под голям въпрос от конституционна гледна точка. Все пак в Конституцията ясно е записано, че всеки има право на свобода и неприкосновеност и никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск и друго посегателство върху неговата лична неприкосновеност.
Също така съм изненадан, че военният министър, само ден след като беше обявено решението на Министерския съвет – становището на Министерския съвет, господин Ненчев заяви, че ще издаде заповед за спешна подготовка на военните, които ще бъдат подготвени за изпълнение на такива полицейски функции. Това, разбира се, не се отнася към Вашето ведомство, но е грубо нарушение на основен фундамент в тази държава Република България. Тя е република с парламентарно управление и министърът не може да издава заповед за подготовка на военните по този антитерористичен закон за придобиване на полицейски функции без този парламент в комисия и в пленарна зала да е взел такова решение.
Също така искам да обърна внимание върху друго изявление, което Вие направихте сега в представянето на този Закон пред Комисията. Армията ще може да арестува хора. Пак казвам, това е нарушение на Конституцията, а също така особено тревожно е, че Проектозаконът предвижда до три години да се използват специални разузнавателни средства – до три години, тоест някой може да следи, да подслушва, да снима и няма да има никакво задължение да получава съдебно разрешение. Също така този Закон предвижда на човек да му бъде забранено да пътува в чужбина, по точно да му се отнеме задграничният паспорт, макар че с лична карта можеш да пътуваш в Европейския съюз, тоест тази мярка не е особено ефективна.
Що се отнася до забрана да се ползва интернет и да ползва най-много два телефона, това е бутафорна забрана, която показва по-скоро безсилие, отколкото ефективни действия.
Става дума за един закон, който наистина е с благородни намерения, но по пътя към целта за сигурността на гражданите и запазването на техния живот, аз мисля, че този Закон при определени обстоятелства може да се изроди в репресивен закон срещу различно мислещите, срещу критиците на властта, а също така при използване на подслушвателна техника, ние много добре знаем какво се случва в Съединените американски щати при използването на определени фрази. При разговор по телефона веднага се включва автоматично – искам да Ви попитам дали е така и у нас, включва се автоматичен запис например, ако използваш думата „тероризъм“, „11 септември“, и други знакови символи на тероризма, веднага биваш включван на подслушване. Искам да разбера дали по този антитерористичен закон такава техника в България е внесена или ще бъде внесена и под ударите на този Закон могат да попаднат дори журналисти, да не говорим за политици. Това е само въпрос. За Вас може да звучи лаически, но съвсем не е лаически. Това, което Вие възнамерявате да правите – три години да използвате специални разузнавателни средства, без да има съдебно разрешение, което си е чиста полицейщина.
Накрая да завърша с едно – възлагането на полицейски пълномощия на армията ми се струва, че е конституционен въпрос, а не само законов въпрос. Това в пленарната зала на Народното събрание ще бъде поставено надявам се от цялата опозиция. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Енчев.
Имаме основания да правим реплики и дуплики.
Господин Енчев откри дебата като гост на нашата Комисия.
Народните представители – членове на Комисията, имате думата.
Заповядайте, господин Ципов, имате нещо да споделите ли?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, уважаеми господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Енчев! Ще си позволя да кажа, че използвахте много спекулации, които показват, че не сте се запознали нито с този Законопроект, нито с действащото българско законодателство.
В никакъв случай, на първо място, не става дума за прилагане на специални разузнавателни средства без разрешение от съд. Нито този Законопроект, нито действащото българско законодателство предвижда използване и прилагане на специални разузнавателни средства, без да има разрешение от компетентния съд.
На второ място, смесвате няколко понятия от действащото българско законодателство. Агентите под прикритие също са основен способ за специално разузнавателно средство, то също се прилага тогава, когато има издадено разрешение от съд.
По отношение на използването на въоръжените сили, при провеждането на антитерористична операция и техните полицейски правомощия, искам да Ви обърна внимание, уважаеми господин Енчев, че те са предвидени в закон, че тези правомощия са ограничени, тоест не са всички полицейски правомощия и че да, въоръжените сили ще имат право на задържане, но до предаването на полицейския орган. Моля Ви внимателно да се запознаете със Законопроекта и с правомощията, които са предвидени по действащия Закон за Министерството на вътрешните работи.
В заключение съвсем кратко ще кажа – искам да обърна внимание на народните представители, че това е специален Закон, но той не предвижда никакво отклонение от общите принципи, заложени както в Конституцията, така и в действащото българско законодателство. Този Закон цели да уреди компетентните органи, които ще имат своите отговорности при противодействието на тероризма както по линия на превенцията, така и по линия на преодоляване на последствията от евентуален терористичен акт, който може да се случи на територията на България и ще завърша със следното изречение. Нека да си пожелаем никога да не се случва такъв терористичен акт, за да видим как тези български компетентни органи трябва да покажат как се прилага този Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Заместник министър.
Заповядайте за реплика.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Репликата ми е много кратка – Вие не ми отговорихте на въпроса защо подобни правомощия имаше Държавна агенция „Национална сигурност“ и те бяха отменени именно с аргументите, че може да станат злоупотреби и не е ефективно това, което се планира? Това е моят въпрос-реплика.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: По отношение правомощията на Държавна агенция „Национална сигурност“, уважаеми господин Председател и уважаеми народни представители, искам да Ви обърна внимание, че те са само по две от функциите на ДАНС и тези точки са свързани именно с противодействието на тероризма, радикализация на тероризма, екстремизъм и свързаните дейности с противодействието на тероризма като финансиране на тероризма. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря.
Тогава, вземам моята дума.
При стартиране на нашата работа по тази точка от дневния ред аз не случайно споделих, уважаеми народни представители, че Законът е разпределен на ведуща комисия, която е Комисията по службите, разпределен е по правните въпроси и човешките права на Комисията по правни въпроси, по вътрешен ред и сигурност и по отбраната. Затова аз в своето изказване ще се спра, преди всичко, на отношението на Закона към въоръжените сили. Това е смисълът на работата на нашата Комисия тук. За да попълни знанията, опита и вземе правилно парламентарно решение.
Във всички случаи съм убеден, че законово основание въоръжените сили да бъдат използвани в борбата срещу тероризма има не от вчера, не от последните промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, които ние приехме неотдавна с промените в чл. 57 и 132, по отношение на охраната на нашите земни граници и борбата с тероризма. Тук този специален Закон действително поставя въоръжените сили в една по-специфична обстановка, за която ние като Комисия, не би следвало да допускаме грешки.
Бързам да Ви кажа, че аз ще подкрепя този Закон с моя глас. Затова считам, че Законът, според мен, е правен не толкова прибързано и некомпетентно, но все пак спешно. Той е една приемственост между работата в това отношение на всички европейски страни и страните – членки на НАТО и Европейския съюз. Затова доколкото тероризмът не просто на самите, по житейски опит ние вече го чувстваме като сериозна заплаха на стабилността на обществото и държавността, считам, че всяка държава, в това число и нашата, трябва да мобилизира всички свои сили, за да участва в тази борба и това е смисълът на превенцията – доказването, че държавата се ангажира с всичките си налични ресурси и сили да се бори срещу това нечовешко явление, което обладава вече и света. Ето в този смисъл, не мога да кажа, че няма да подкрепя такъв Закон.
По отношение на законодателното основание. Счита се, че въоръжените сили на България имат опит в това отношение благодарение на своите мисии. Ние като Комисия трябва да отчетем, че това не е опит на цялата армия и на всичките ни налични ресурси във въоръжените сили. Това е една малка част и все пак тя, благодарение на тези мисии в Ирак, Афганистан и на други места, има някаква подготовка, но тя не е законодателна, тя е на по-други изисквания, на други международни закони, а ние сега трябва да го уредим с нашето си законодателство.
Изявлението на министъра, може би, беше малко прибързано, че ще нареди тотална подготовка на въоръжените сили – да, това ще се наложи. Тук е моето безпокойство като обременен военен от миналия век – до кога ще достигнат силите на българската армия да бъде използвана за всичко където и когато се наложи? Това действително в зала или в процеса между първо и второ гласуване, ако имаме притеснения, ние трябва да го поправим.
Първо, по всички ли седем члена от Закона за МВР трябва да се ангажира българската армия? Естествено, че експертите са мислили, обмисляли са го, но моят призив в това изказване е: дайте отново да видим тези седем члена действително товарят ли количеството от въоръжените сили, което и без това не достига. Въоръжените сили с едни и същи формирования участват в трите мисии по Закона за отбраната и въоръжените сили, участват в мисии зад граници, ще участват в нови мисии за бригада в Румъния, ще участват при пожари, наводнения и прочее. Тази отговорност естествено и доверие на законодателя към въоръжените сили буди гордост, но тя дали може да ни подведе? Не бихме ли нарушили тънката граница на чл. 52 от Закона за отбраната и въоръжените сили за неизползването на въоръжените сили във вътрешнополитически мероприятия и прочее дейности? Тази тънка граница много задълбочено трябва да я обсъдим и на първо, и на второ гласуване по Закона за тероризма. Допусне ли се това виновни ще бъдат местни командири, за което благодарение на заместник министъра, че ни напомни – армията участва, но тя предава с тези членове по Закона за МВР предава арестуваните, задържаните и прочее в специална операция, която се възлага на въоръжените сили на МВР. Тук искам да споделя моето безпокойство по стиковането на законите. Ние сега по този Закон възлагаме тежки задачи на въоръжените сили, но все още сме в процедура на промени в Закона за отбраната и въоръжените сили, резерва, Военна полиция и би следвало като основни закони за въоръжените сили там да намерят място тези клаузи от Закона за тероризма.
Хубаво е и надявам се, че ние като народни представители от различни парламентарни групи, ще съдействаме за правилния ред в пленарната зала, кой закон да върви напред, за да може да се поправи между първо и второ гласуване и другият закон.
Законът за отбраната и въоръжените сили вече го разгледахме. Предстоят нови два закона – на господин Енчев, на господин Каракачанов и в края на краищата те трябва да се стиковат, за да отидат в един момент в пленарна зала. Този Закон, според мен трябва да върви напред, за да препрати между първо и второ гласуване и на другите закони тези текстове, които са важни.
Не на последно място, в Закона за тероризма са определени нива на готовност, степени и прочее. Тези неща трябва да се стиковат със степените и нивата на готовности на въоръжените сили на българската армия. При коя степен се въвежда едната или другата.
Плановете, които Министерството на отбраната трябва да готви в борбата с тероризма се стиковат и с щаба, и се дава команда кой план влиза в действие и с кои сили. Ето затова аз правя малко това пространно изказване, довеждам до знанието на народните представители в Комисията по отбрана, че подобно направих и във ведущата Комисия, където имаше за моя радост и реплики, и дуплики, надявам се, че дебатът там върви също съвсем отговорно.
Накрая, считам, че една подкрепа на този Закон от нашата Комисия силно ни задължава в политическата и парламентарната ни работа и парламентарния контрол върху Министерството на отбраната за в бъдеще. Много силно ни задължава. Благодаря за вниманието.
Имате думата.
Заповядайте, господин Полковник.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господа генерали, офицери, уважаеми гости, колеги! От името на Парламентарната група и в Комисията, и в залата, казвам, че ние ще подкрепим този Закон. Законът е за противодействие на тероризма – не за тероризма. Това трябва да се знае. Считам, че е закъснял, но като всеки закон, който е реакция на променените обществени отношения, той, мисля че трябва много бързо да влезе в действие, защото след три дни се навършват четири години откакто България има нужда от такова законодателство. Всички помнят, че тя преди четири години беше атакувана точно от терористи и в тази връзка, и като Комисия по отбрана считам, че ние трябва да вземем активно отношение в приемането на Закона и в неговото изчистване във всеки един аспект. Специално по отношение на армията и аз като бивш офицер, полковник от армията, не считам, че армията трябва да стои изолирана от тези процеси.
По отношение на това, което Вие, господин Председател, казахте за нарушение на чл. 52, аз мисля, че армията има достатъчно добро и политическо, и професионално ръководство, за да може да регулира тези отношения, но мисля че по-голям замисъл и по-голям размисъл трябва да влагат партиите, които може би разчитат на провокация на такива действия, които да ги предизвикат да се изправят срещу армията. Не им го пожелавам. Това не бива да се допуска, защото – да, въпросът свобода, демокрация, ограничение, нарушаване на права и така нататък е правилен, но мисля, че без коментар е въпросът живот или права. Тогава, когато е застрашен животът дори и на един гражданин от Република България, всички институции, включително и парламентът, са длъжни да вземат адекватни мерки да се противодейства, а не да се реагира след това.
Считам, че Законът е правилен. Този, който го е прочел и го е анализирал в същността му, вникнал е в текстовете, вникнал е в мотивите на вносителя, не мисля, че може да има колебание по отношение на подкрепата на такъв Закон.
По отношение на изказали се колеги преди мен за агентите под прикритие, аз мисля, че вече е крайно време да вземем адекватно решение и по този въпрос, защото тогава, когато чужди държави използват агенти под прикритие на наша територия, включително, може би и в Народното събрание, ние трябва да можем да реагираме адекватно, така че да защитим националните интереси на България – и като Комисия по отбрана и като Народно събрание.
Не мисля, че този проблем касае обикновения български гражданин, чиито живот обаче е застрашен от терористите. Терористите не атакуват институции, те атакуват масово гражданина, нарушавайки неговия начин на живот и на практика можем да отчетем, че те постигат целите си. Във Франция, в Белгия, в Европа, и в България включително, те ни нарушиха и ни показаха, че тези последни 70 години, когато ние мислехме, че вървим по устойчивия път на демокрацията и на повишаване благосъстоянието и живота на хората, не е точно така. Аз не считам, че трябва тук, сега на първо четене в Комисията ние да обсъждаме член по член Закона. Считам, че ще имаме достатъчно време да го анализираме в дълбочина и в зала, и да изчистим текстовете и като предложения от всички народни представители, които считат, че имат основания да се притесняват за правата и свободите на гражданите. Аз пак казвам, нека да помислим правата ли са по-важни или животът на хората.
Не призовавам и не считам, че са нарушени основни граждански права – напротив, текстовете на Закона, пак казвам, този който ги е чел внимателно и ги е анализирал в дълбочина гарантират и изпълнението на Хартата на правата на човека на Европейския съюз, и цялото законодателство на Република България, започвайки от Конституцията.
Няма пряка заплаха за обикновения гражданин на Република България. Този, който счита, че може да се постави в услуга на радикални идеи или на застрашаващи живота на тези около него хора, трябва да си мисли какво нарушава и как ще бъде постигнат резултат в тези действия. Ние сме длъжни като задължени от нашите избиратели и от нашите съграждани хора да дадем в ръцете на институциите един инструмент, който да гарантира точно правото на живот и правото на нормален живот на българите.
Не считам, че точно сега е моментът ние да поставяме под въпрос или колебание дали да приемем или не приемем такъв закон.
Отново казвам – в парламентарната група и в Комисията, и в парламента в зала ще подкрепим Закона. Тези, които считат, че има недостатъци, имат възможност да предявят тези претенции между първо и второ четене и да бъдат евентуално обосновани такива промени. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря, господин Тошев, господин полковник. Благодаря за изказването.
Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Аз кратко като реплика.
По принцип съм съгласен с духа на изказването. Но, да, правото на живот, правото на свобода – това са фундаментални права, съществуват и други социални, икономически и политически права. При този тип законодателство според нас – да, наистина сме закъснели с това законодателство, въобще със задълбочения дебат по темата. Наистина малко прибързаното приемане на този Закон може да ни постави лице в лице пред някои рискови проблеми, тоест ограничаването на някои от другите права, доколко това влияние на другите по-фундаментални права – на икономически, примерно и правото на свобода. Така че тук трябва да се търси максимален баланс. Няма как да мине без жертви подобен тип законодателство, което води до репресивни, превантивни мерки. Понякога се допускат и грешки, и жертви се дават, от гледна точка на ограничаване на правата на физически лица, на икономически субекти и така нататък. Но, надявам се, че така добре премислено и във времето с корекции, тези грешки и жертви ще бъдат минимизирани, с това да се постигне по-широкото общо благо и защита.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Исмаилов.
Заповядайте.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Имам реплика към колегата. Той твърди, че този Закон по никакъв начин не нарушава човешките права, или ако ги нарушава – случайно, Вие така внушавате, това е в интерес на българските граждани за запазването на тяхната сигурност и живот.
Аз пък ще Ви отговоря, че този Закон е копие-реплика, бих казал, абсолютно копие на патриотичния акт в Съединените американски щати, който е подложен от американската общественост на много остри критики, тъй като този Закон копира едно към едно специално тези постановки за влизане в домовете на гражданите, арестуване – забележете от армията, а не от полицията, при положение че в България има жандармерия, отнемане на имущество – в конкретния случай автомобили. И Вие твърдите, че това не е нарушаване на човешките права.
В този смисъл изобщо не съм съгласен с Вас и подкрепата, която отдавате на Закона, то е нормално, тъй като Вие сте писали Закона, тъй като партия ГЕРБ е инициатор и автор на този Закон, но да ни убеждавате, че това е в полза на обществото, е все едно да убеждавате американската общественост, която, между другото, успя да наложи някои корекции на патриотичния акт. Дори Агенцията за национална сигурност призна, че някои моменти в този патриотичен акт са грубо посегателство върху човешките права и свободи на американските граждани. Това е моята кратка реплика.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря.
Аз стиковам изказванията. Неслучайно споделихме, че там, където конкретно имаме предложения, времето е пред нас. Не всичко, което е от армията и не армията винаги ще участва в тези операции, само когато има глобална операция и се налага това, както е по трактовката на Закона и плановете й, но аз уважавам репликата.
Имате ли дуплика?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Ще кажа няколко думи, защото отново манипулативно се изопачават текстове от Закона, както и манипулативно се трактоват и изваждат извън контекста на това, което аз казах. Пак повтарям, Конституцията е основен приоритет на защита и от Народното събрание, и от всички институции на Република България, защото тя гарантира, на първо място, живота и териториалната цялост на всеки български гражданин, както и на цялата държава като такава. Аз не виждам колизия между това да се защити живота на гражданите чрез гаранция на всичките им права и свободи, нарушавайки временно, до доказване на противното, виновността на някои лица, които може би ще бъдат изкарани от съда, но казвам – не от армията, не от полицията, не от жандармерията, виновни, или невиновни – съдът решава.
Тогава, когато тези институции, които ние ще натоварим с този Закон, да реагират по неговите членове, аз пак повтарям, имам пълно доверие, защото ние сме избрали политическото ръководство и на Министерството на отбраната, а в качествата и достойнствата на професионалното ръководство и на МВР, и на службите, на Министерството на отбраната, на въоръжените ни сили, аз нямам никакви съмнения по отношение на това, че преди да бъдат професионалисти, те са и граждани на тази Република, така че не мисля, че въобще можем да се съмняваме в техните качества и в изпълнението на клаузите на този Закон. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря.
Господин Заместник-министър.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволете ми само още две изречения, с които искам да напомня на народните представители, че Законопроектът предвижда налагането и на превантивните мерки – да има съдебен контрол. И този контрол, уважаеми господа народни представители, е контрол от най-висшия съд по степен в Република България – това е Върховният съд. Заповедта за налагане на тези превантивни мерки ще се обжалва пред Върховния административен съд и той ще се произнася по налагането на тези превантивни мерки.
Същото важи и по отношение на въпросните до настоящия момент повдигнати въпроси за използване на специалните разузнавателни средства. Отново искам да повторя, няма абсолютно никакво отклонение от реда, предвиден за съдебен контрол в Закона за специалните разузнавателни средства, както по отношение на способа „агенти под прикритие“, така и по отношение на всички останали способи – има искане от съответния компетентен орган, и има разрешение от съответния компетентен съд.
По отношение на полицейските правомощия, които ще бъдат придадени на въоръжените сили, ще помоля и господин Сертов – ръководител на „Военна полиция“ да каже, че в крайна сметка няма никакво отклонение от тези функции, които има Военна полиция и към настоящия момент. Да не навлизам в повече детайли и да коментираме текст по текст разпоредбите на действащия Закон за МВР. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви.
Аз приемам Вашата препратка.
Господин Зафиров ще има думата, но нека да чуем и ген. Сертов от военнотехническа гледна точка има ли притеснение?
БОРИСЛАВ СЕРТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам само да напомня, че от месец юли 2011 г. със Закона на Военната полиция една от основните задачи, които изпълнява службата, е антитерористичните дейности. В това отношение службата взима дейно участие и в подготовката за участие в такива операции и като тренировка, и в съвместно обучение заедно със Специализирания отряд за борба с тероризма на Министерството на вътрешните работи.
Във връзка с Вашите опасения, господин генерал, колко и какви подразделения ще участват в тези антитерористични задачи, искам да доложа, че в Националния план за противодействие на тероризма неслучайно засега сме предвидили и нашия сектор за издирване и задържане като хора със специални умения и специално оборудване, и подразделения от 68-а Специална бригада в Пловдив. Така че сме помислили и върху това в Националния план за борба с тероризма, когато трябваше да определим така наречените „сили за бързо реагиране“, да бъдат и хора с подходяща подготовка, и с нужното оборудване.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви.
Но ние като Комисия имаме нужда и от Вашата експертиза в периода на двете гласувания. Това, което аз няколко пъти се помъчих да внуша, тези седем точки, Вие добре, надявам се, сте ги огледали – от Закона за МВР, а лично Вие имате най-голямата експертиза, но като цяло политическото ръководство на Министерството на отбраната би следвало да прецизира още един път Закона, защото този Закон надгражда нашите стъпки като законодатели. Какво имам предвид? Член 57, който приехме, гласи, че с акт на Министерския съвет се решават задачите по охраната, а тук има специален закон, който регулира тези въпроси. Ако ги стиковаме с нашите закони, нещата ще стоят по-успокоително.
БОРИСЛАВ СЕРТОВ: И за нас включително, господин Генерал.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: И за Вас, разбира се. Защото, извинявайте за това, но Вас ще Ви търси правосъдието или ще Ви преследват по нашите закони, така наречените от моето старо минало – законите за отбраната, въоръжените сили, за военната полиция и прочие неща. По тях ще отговарят, за което говори заместник-министърът. И трябва да внимавате.
Господин Зафиров, с изказването ли започвате, или реплика?
Заповядайте, реплика.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин генерал, към Вас е моята реплика.
Аз Ви благодаря, че внесохте това пояснение, че става въпрос за Военна полиция и 68-а бригада, но това в Законопроекта никъде не е записано. Никъде не става ясно кои ще са тези подразделения, там се говори за въоръжени сили. (Реплики.)
Вижте, дайте да се уточним: какво значи въоръжени сили?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Позволете ми, като ръководител...
Тука аз помолих генерала да се изкаже като експерт, за да внесе техническа яснота. Тя не е законодателна. Тук предстои Министерството на отбраната, както и министърът се произнесе, че почва да готви войските. Това е неправилно, разбирате Вие много добре, но политически го експлоатирате.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Естествено, че е неправилно.
Нищо не експлоатирам… Нека…
Репликата не е насочена срещу...
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Не, не. Не се хващайте за назованите формирования. Те имат експертизата и опита и той иска да я надгради.
Репликата Ви по принцип я приемам, но не да цитираме формирования.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Приемете тогава, че не е реплика, а забележка към Закона.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Никъде в Закона не става ясно...
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Няма да има такова нещо. Вие сте по-голям депутат от мен с опит, че такова нещо в Закона не може да влезе и няма да го допуснете Вие.
АТАНАС ЗАФИРОВ: То не може да влезе, но това допуска и известни спекулации. Значи утре всеки с униформа може да тръгне да прилага Закона. Нашите експерти изказаха и такова опасение, че може би дори ще се наложи видовете въоръжени сили, които ще участват в това начинание, да имат и специално обозначение. Аз Ви цитирам мнение на експерти. Това исках само да кажа.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре, разбирам Вашето опасение.
Уважаеми представители на електронните медии, изказването на генерала беше като техническа експертиза за наше понятие, но това не е решение, което може да има законодателен текст. Така разбирам Вашето…
АТАНАС ЗАФИРОВ: Господин Председател, пак казвам, благодаря за това уточнение, но Вие сам казахте, че министърът каза, че е разпоредил тренировки. Ако приемем експертизата на генерала, че и те са обучени, и 68-а бригада нямат нужда от такива допълнителни тренировки, какво тогава тренира Българската армия? Този въпрос остава открит и по-скоро е към заместник-министъра, може би като вносител.
Използвах просто парламентарната форма на реплика.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Да.
Господин полковник, завършваме с експертизите и, както се казва, експертното участие в заседанието.
Вие, какво имахте да добавите? (Реплика от полк. Иван Ортоманов, при изключени микрофони.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре, разбрах. А Вие разбрахте от моето изказване, че трябва да се стиковат степените и нивата на готовност с това Ваше участие, като цяло. Благодаря.
Господин Зафиров, Вие имахте изказване.
Заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Заместник-министър, господа генерали, офицери, уважаеми гости! Господин Ципов, Вие във Вашето изказване, Вашето експозе започнахте с твърдението, че Законът в голяма степен е предназначен да пази правата и свободите на гражданите, разбира се, въпрос на тълкуване кой как ги разбира тези права и свободи. Ние смятаме, че, напротив, този Закон ще доведе до едно много силно ограничаване на тези права и свободи на гражданите, като, за съжаление, аз сега няма да говоря експертно, но искам да Ви уверя, че ние натрупахме солидно количество експертиза, което ще използваме във времето, с което разполагаме, на парламентарния дебат. Тук, простете, но ще говоря малко по-политически.
Първо, аз смятам, че изразявам, разбира се, и мнението на нашата парламентарна група, че много от разпоредбите в Проектозакона са откровено необосновани и, за съжаление, създават едно усещане за тоталитаризъм и диктатура.
Предвижда се, например, при обосновано подозрение за терористична дейност хора да бъдат арестувани и въдворявани в определени населени места, да се ограничава тяхното свободно придвижване и така нататък. Тоест тук сме свидетели на една деформация на баланса между права и сигурност, но, за съжаление, в посока ограничаването на правата в името на – да, благородната идея за повече сигурност, но никаква гаранция, че това нещо ще се случи. Никаква гаранция не дава този Законопроект!
Вие казахте за превантивните мерки. Аз бих си позволил да Ви посъветвам точно за тези превантивни мерки да не говорите, защото точно те създават най-голямо опасение, притеснение и в гражданското общество, а и в партиите от опозицията, тъй като тези превантивни мерки ще се взимат при обосновано предположение – нали така? – че дадено лице е свързано с терористична дейност. Това предположение е една юридическа постановка, която, за съжаление, зависи единствено от едно субективно решение и усещане както на предлагащия мярката, така и на утвърждаващия орган – съдът.
За съжаление, обикновено това обосновано предположение не е подкрепено със солидни доказателства, тоест всеки вече може да бъде потенциална заплаха. Това пък, от друга страна, е разбираемо, че това могат да бъдат политически опоненти, партии, организации и цели обществени групи, обединени по някакъв признак и така нататък.
Ние принципно смятаме, че едно такова привикване на гражданите към тези ограничения, и на правата им, които са гарантирани от Конституцията, вече създава, променя баланса в нагласите на хората, води, ако щете, до изчезване на самите основи на демокрацията. Оттук извеждам извода, че този Закон крие повече рискове за правата на гражданите, отколкото гарантиране на тяхната защита, защото ставаме свидетели на едно презастраховане. Тъй като, съгласете се, че досега антитерористични мерки имаме разписани в много закони, но, за съжаление, те явно не се спазват, след като се налага това – или няма необходимата стиковка между тези закони, това също е експертно мнение, което налага приемането на един такъв закон.
Искам ясно да кажа, че „БСП лява България“ не е против философията, необходимостта от приемането на такъв закон. Наясно сме, че това трябва да се случи.
Ние смятаме, че той просто е непригоден във вида, в който ни се предлага за обсъждане, тъй като, с риск да се повторя и потретя, той застрашава в голяма степен гражданските свободи и права. Това не е само наше мнение, това е мнение на един много широк кръг от експерти и целия сектор, и от гражданското общество.
Смятаме, че е необходимо едно по-задълбочено обсъждане, особено в отношението, именно на правата и тяхната регламентация, преди да бъде внесен в пленарната зала.
В заключение, позволете наред с това, че нашата група няма да го подкрепи в този му вид, да изразя едно мое твърдение, че, знаете ли, малко повече започва да ни идва да ни се предлагат закони, които с уговорката ги приемаме, че ще търпят много съществени промени между първо и второ четене. Веднага Ви цитирам Закона за борбата с корупцията – антикорупционният закон.
Там също една голяма част носи елементите на едно извънредно, репресивно, ако щете, законодателство. Той също беше приет в залата, ние не го подкрепихме, не бяхме лицемерни, но много от партиите го подкрепиха под условие, че просто го подкрепят, защото трябва да има такъв закон, обаче ние между първо и второ четене така ще го преобразим, че той ще стане много добър.
Сега, за съжаление, ставаме свидетели на същия дебат в обществото – да, трябва да приемем този закон, не се притеснявайте. Тук „надежда“ чух от колегата Корман Исмаилов. Колега Исмаилов, надежда – хубаво нещо са надеждите, ама, за съжаление, тук четем и виждаме други неща. Вие хубаво се надявате, че никой няма да злоупотреби с това, но тук виждаме друго.
Така че, пак казвам, нашата група няма да подкрепи Законопроекта в този му вид и искрено се надяваме, че той наистина ще претърпи сериозни корекции.
Знаете ли, последно, приемаме го много набързо. Някой тук го спомена. Аз не знам: нещо Ви е пошепнато ли, нещо Ви е подсказано ли – кое налага това суперголямо бързане, четене, без сериозен обществен дебат, без сериозен парламентарен дебат, ако щете? Аз не знам, Вие така и не направихме примерно с нашата парламентарна група. Не Вие конкретно, говоря за вносителите, на която да поговорим, да кажем нашите съображения.
Днес бях малко изненадан, че е в дневния ред, очаквах наистина да има един малко по-голям толеранс от време, в който да изкажем и нашите съображения. Защото дори и в пленарна зала на първо четене – там с тези двадесет и няколко минути, с които разполагаме, едва ли ще са достатъчни да кажем нашите аргументи. Но, повярвайте ми, казвам Ви го най-искрено, тези наши опасения са на базата на много широк диалог с гражданския сектор и с експерти, сериозни и солидни в областта. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за изказването, господин Зафиров.
Ако ми позволите и на мен под формата на реплика, аз поне за себе си, както и Вие накрая заключихте, имате експертизата, оценките на Вашите граждански представители за този Закон, а то действително – още преди две-три седмици, в медиите, в обществените дискусии, в неделните и други емисии този Закон вървеше и с изказване дори на парламентаристи.
Но, аз уважавам Вашия призив, че в късото време – мои бяха думите за спешност на Закона, за прибързаност, с което съм съгласен, но сега, затова мисля, че до края на работата на комисиите и влизането за първо гласуване в пленарната зала, тези неща са поправими. А светът, както се вижда, бушува в тази област.
Реплика? Заповядайте.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Съвсем кратко.
С това мислене – опозиционно, с тази логика може да се излезе срещу всеки един закон и предложение. Да, ние сме тук на тази маса – лично аз, с надеждата, че трябва добре да създадем правила и инструменти на институциите, добри институции, в услуга на гражданите. Да създадем една държава, в която гражданите имат доверие, какъвто е проблемът донякъде на нашето общество. И когато една такава държава се създаде, аз вярвам, че отрязаният малък пръст няма толкова да боли, когато е отрязан от държавата и институциите в общия интерес. С тази надежда и с тази вяра аз съм на тази маса. Трябва да се положат основите и началото, защото смятам, че заплахите тепърва ще нарастват и ще стават все по-големи и само изхождайки от гражданското, индивидуалното и личното, без държавата и институциите да имат своя инструмент, може да се изправим пред много, много сериозни, ужасни събития и да не можем адекватно да реагираме.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за втората реплика.
Трета реплика?
НЕНО ВЛАЙКОВ: Моята реплика е към господин Зафиров.
Наистина Вашето изказване имаше чисто политически характер, ама чисто. (Реплика от народния представител Атанас Зафиров.)
Разбира се, аз искам да подчертая на това, че то беше чисто политическо изказване и да Ви напомня, мисля, че и от Вашата група някой каза преди малко, че Законът всъщност е закъснял и заради това се бърза с него, не заради друго.
А иначе, другото, което ми се щеше да кажа, го каза господин Исмаилов. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви.
Дуплика?
Заповядайте. (Шум и реплики.)
АТАНАС ЗАФИРОВ: Бързане, да, но не и прибързване. От една година говорим за този Закон, а сега ни се струпва, ей така, за една седмица. Това имах предвид. Иначе всички сме на мнение, че е необходим.
По отношение на това, че изказването ми е политическо. Вие какво очаквате? Да е търговско? Или какво точно? Разбира се, че е политическо. Тук сме с политическа функция, не сме в гражданския сектор.
Господин Исмаилов, аз, познавайки не дълбоко, разбира се, но медийно Вашата биография, съм сигурен, че в друга ситуация Вие бихте били първият критик на този Закон. Ама първият критик на тоя Закон! И сега да ми казвате тук тази метафора за отрязания пръст, пък да се спаси цялата ръка, просто не Ви подхожда. Казвам Ви го чисто така, ако щете и поколенчески.
Само ще Ви припомня, тъй като все пак трябва да се върнем и на полето на армейската тематика, един забележителен холидувски филм „Блокада“ – сигурно повечето от Вас са го гледали, с едно великолепно участие на Брус Уилис, доста подобна ситуация, когато вкараха армията в подобен казус да се бори с тероризма. И тогава, въпреки че героят претърпя много сериозна трансформация по време на целия филм, но в началото той каза една много подходяща фраза. Той каза: „Армията е меч, не е скалпел.“ И дано да не дойде време да си припомняте тези думи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря, господин Зафиров.
Думата за изказване има заместник-председателят на Комисията – господин Янков.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, господа генерали! Разглеждаме изключително важен Законопроект. Законопроектът е на първо четене. За нас е важна философията на Законопроекта и неговата потребност, от гледна точка на интересите на обществото.
Уважаеми колеги, ние няколко години подред разглеждаме доклада за заплахите за националната сигурност в парламента. Това, което виждаме, е изключителна динамика в заплахите. Обаче една заплаха си остава постоянна и е все по-сериозна – това е тероризмът. Може да се окаже, примерно за такава малка държава като нашата, че тероризмът може да нанесе много повече вреди, отколкото един конвенционален конфликт. Освен това тенденцията е тероризмът да не отпадне като заплаха, дори и да се развива в най-различни форми – биотероризъм, не само този класическия, а във всякакви други форми. Затова този Законопроект според нас е необходим и той трябва да бъде приет на този етап. Нашата парламентарна група ще подкрепи Законопроекта.
Тук наистина има редица въпроси, по които нашето мнение е следното.
Първо, по отношение на правата и свободите на хората. На експертно ниво ние ще прецизираме ситуацията с възможностите за засягане на права и свободи на хората. Разбира се, за нас е най-важно разбирането, че основното право на човека е правото на живот, и то трябва да бъда гарантирано от българските институции в българската държава. Ако има някакви неща, които считаме, че не са правилни в Закона, на второ четене има и Конституционен съд в крайна сметка и това може да бъде използвано като форма.
Що се отнася до участието на Българската армия. Нашето разбиране е, че всъщност – и това много ми хареса, което каза господин полковникът, ние приемаме, уважаеми колеги, закони в интерес на обществото, на българските граждани. Този, който получи задължение по този Закон, ако ги няма способностите, трябва да ги придобие, има си начини. Това е задължение на Министерството на отбраната и те трябва да си придобият тези възможности и да ги реализират при нужда.
Тук не става въпрос в конкретна ситуация да се реализира цялостният потенциал на Въоръжените сили на България, тук става въпрос за конкретни ангажименти на неговите специализирани подразделения. Едно от тях е Военна полиция. Господин генералът е тук в момента. Предстои да приемем законопроект точно в тази посока – да има възможност Военна полиция да задържа, да има възможност да прави…
Между другото, уважаеми колеги, ние приехме като един основен приоритет на база на доклада за заплахите, новото условие, новата задача за координиран мениджмънт на българските системи за сигурност. Създадохме Съвета за сигурност към премиера и именно там всички тези български служби, органи, трябва да имат възможност като получат задача, да я изпълнят – в екстремни ситуации те трябва да имат и по-специални пълномощия. Между другото, Въоръжените сили в Закона за отбраната, мисля, че и сега ги имат.
Затова ние считаме, че този Закон е изключително важен за българските граждани, специално по отношение на тероризма, на превенцията от терористични действия. Пак казвам, ние ще го подкрепим, но като политическа сила, която е изключително ангажирана с правата и свободите на хората, ние ще направим всичко възможно да не се злоупотреби с правата на българските граждани, съобразно текстовете, заложени в Конституцията. Смятам, че експертите от Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната ще помогнат в тази посока в крайна сметка. Всички имаме общ интерес, това трябва да ни е ясно. Господин Председател, благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-председател, за изказването.
Реплики?
Заповядайте, господин Зафиров.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Господин Янков, казахте, че най-важно е – животът. Съгласен съм.
Сега само ще Ви питам: ако на Вас, по обосновано предположение, Ви затворят фирмата, защото, колеги, тук за първи път ставаме свидетели, че могат да се закрият юридически лица, нали не бъркам? (Реплики.)
Така, на Вас Ви закрият фирмата, на Вас Ви подслушват две години телефона и Ви разсипят семейството, животът и всичко останало от живота – бита, хайде така да го кажем, и след две години или три някой Ви се извини и каже: „Извинявай, сгрешихме!“ – е, това от там нататък живот ли ще бъде?! Това Ви питам? Затова трябва да сме много внимателни. Разбира се, че кой, в тази зала или в обществото, няма да каже, че най-важната ценност е човешкият живот, обаче като дефинираме „живот“, да разбираме, че не става въпрос само за физическото оцеляване на индивида, а това е съвкупност от много други характеристики, които трябва да бъдат защитени, тоест, може би, трябва да говорим за достоен живот, а не просто за физическо оцеляване. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря.
Друга реплика към господин Янков имате ли? Няма.
Заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колега, както и да го оглеждаме, много е трудно това да се случи – да ти ликвидират фирмата, да ти разсипят живота, всичко да направят.
Разбери, аз съм пряко ангажиран със системата за национална сигурност от много години. Няма как да стане това, защото в крайна сметка, в случая ние малко разглеждаме – вярно, че сме политици, но ние сякаш разглеждаме, че държавата и държавните институции са непрекъснат наш враг. Няма такъв пример в държавата на този етап. Няма! Защото, в крайна сметка ние сега сме членове на Европейския съюз, има Европейски съд. Ако нещо се случи, нещата могат да придобият по правов ред съвсем други измерения и резултати.
Освен това, беше казано тук от заместник-министъра, всичко е въпрос на съдебен контрол.
Освен това има текстове в закона, това може би трябваше да се посочи, че държавата ще има задължението да обезщети при неправилно нанесени щети всеки.
Вярно, разбирам те, за моралните щети. Кой, как, но едва ли – какво значи, как ще разсипят семейства? Как ще подслушват толкова време…? Нормално, ако всеки си върши работата, няма да е така.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря, господин Янков.
Господин полк. Влайков, нещо като изказване.
НЕНО ВЛАЙКОВ: Аз ще направя реплика на господин Янков, ще се възползвам от тази възможност. Всъщност искам да подчертая следното нещо: в Закона е казано, доколкото, мисля, че няма друга клауза – освен закриване на юридически лица с нестопанска цел, което не са фирми. (Реплика от народния представител Янко Янков.)
Променя ги, разбира се. Тук става дума за разни фондации, които работят с терористите. Затова става дума. Ако такова нещо се открие… (Реплики.)
Да, разбира се.
Вие знаете, че и сега не се позволява и не се разрешава на определени такива фондации и юридически лица с нестопанска цел да функционират.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Полковник.
Заместник-министърът на отбраната генерал Запрянов поиска думата, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Да отговоря на въпроса за навременността на Закона. За Въоръжените сили е много закъснял. По сега действащи текстове в Закона за отбраната и въоръжените сили ние имаме задачи и участие в антитерористични операции. Доколкото сме в открито заседание, доколкото разбирам – не мога да говоря в детайли, но ние имаме планове. В момента поддържаме готовности – определени формирования с едночасова, шестчасова и дванадесетчасова готовност; вертолети с 30-минутна готовност; самолети – с двучасова готовност, кораби, военномедицински екипи. Тук е началникът на Военната полиция, той си знае по-добре от мен плана, може също и детайлно да Ви докладва, ако сме в закрито заседание.
Нашите хора са готови да действат и им трябват пълномощия. Ако ние сбъркаме в пълномощията – долу в другата комисия беше главният прокурор и аз казах, че превишаването на правата е престъпление и ако нямаш правомощия не е ясно как да действаш. Нашите военни хора ги подготвяме на базата на опита, който имаме от операциите, в които участваме. Оправомощаването е абсолютно необходимо и разчитаме на МВР в тази подготовка, която ще проведем, но нашите военнослужещи ще имат ясен мандат какво правят на контролно-пропускателни пунктове, при задържане, претърсване и така нататък. Задачата е много отговорна от гледна точка, преди всичко, на спазването на Закона от нас като участваме в антитерористична операция.
По отношение на обучението. Да, то се нуждае от допълване, абсолютно, и ние предвиждаме обучение на тези, които ще участват.
Завършвам. Не предвиждаме да участват всички видове въоръжени сили. Ще има заповед на министъра на отбраната, с която се определят тези, съгласно плановете – само те ще се обучават, така че ще има формирования от Въоръжените сили, които няма да бъдат привличани за борба срещу тероризма.
Затова смятам, че този Закон е полезен за нас, ние го поддържаме по тази причина.
Благодаря Ви, като законодатели, че подредихте и отбраната. Ето сега и Законът за отбраната ще променим, това ще е полезно – Законът за военната полиция, Законът за военното разузнаване, Законът за резерва. Нашите хора имат законова основа и работят спокойно. Знаят какво сте поставили като законови изисквания и какво трябва да правят. Така че и този Закон за борба против тероризма създава ред, както и координация между органите, които участват в терористичните операции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Всъщност това беше и нужно, тъй като аз считам, че нашата Комисия трябва да се съсредоточи върху тази част на Закона за борба с тероризма, която касае Въоръжените сили преди всичко ние там сме отговорни пред цялата зала. За правата и прочее неща си има комисии, които са създадени за това – Вътрешната комисия и прочее.
Други народни представители имат ли потребност от изказване, коментари? Няма.
Преди да пристъпим към гласуване, уважаеми народни представители, обобщавайки нашата работа по тази точка от дневния ред, ние трябва като държавници и политици да стигнем до главния извод, че не само борбата с миграцията достигна до тази еволюция на три етапа. И сега последният етап, който е най-успешен, е политическият етап и дипломатическият етап. Този Закон, който приемаме, за тероризма, е до голяма степен силовият подход и възпиращият подход – превенцията, но работата на държавниците и на българския парламент според мен е в политическия подход – анализ, разузнаване, предварителна информация и превенция в тази посока.
Ние се убедихме от изказването на двамата заместник-министри, че съответните служби и Българската армия включително, приемат този Закон като необходим и като отговорност пред обществото, че трябва да се мобилизират с тази чума и тази напаст всички налични сили и средства на държавата, в случая – силовите.
Затова предлагам на Комисията да гласува следното решение:
„Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за противодействие на тероризма, № 602-01-42, внесен от Министерския съвет на 7 юли 2016 г.“
Който е „за“ така предложеното решение, моля да гласува.
Добавяте към тях господин Тошев, господин Манушев, господин Радев, господин Гаджев – със „за“.
РЕПЛИКА: Единадесет – „за“.
И господин Петър Славов – тези, които работиха в Комисията.
РЕПЛИКА: Дванадесет.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Който е „против“? Няма.
„Въздържали се“ – двама, плюс господин Ангел Найденов – трима.
Точката е изчерпана, благодаря на участниците в тази точка.
Благодаря, господин заместник-министър. Надявам се, че ръководството на Министерството на отбраната ще остане и за следващата точка. Благодаря Ви.

Пристъпваме към трета точка:
РАЗГЛЕЖДАНЕ, ОБСЪЖДАНЕ И ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННАТА ПОЛИЦИЯ, № 602-01-38, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА 30 ЮНИ 2016 Г.
Уважаеми господа народни представители, Министерският съвет с Решение № 532 от тази година прие Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, който е изпратен в Народното събрание и госпожа Цецка Цачева – председател на Народното събрание, с Разпореждане № 650-03-238, от 3 юли тази година, нарежда:
Разпределям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г., на следните постоянни комисии – водещата комисия е Комисията по отбраната. Комисиите, които обсъждат Законопроекта, са: Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по правни въпроси.
Господин Заместник-министър на отбраната, имате думата за внасяне на мотивите по Закона.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, Законът за военната полиция е в сила от 24 юни 2011 г. Междувременно настъпиха изменения в нормативната уредба, отнасяща се до Сектора за сигурност, отбраната и обществения ред. През 2014 г. влезе в сила нов Закон за Министерството на вътрешните работи, който регламентира детайлно полицейската дейност и в тази връзка е наложително и целесъобразно при основните принципи и правила, регламентиращи полицейски дейности, Законът за военната полиция да кореспондира със Закона за Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, практиката по прилагане на Закона за военната полиция показа, че се налагат някои изменения и допълнения в него, по следните основни причини.
Първо, в действащия Закон е регламентирано, че Военната полиция е изградена от служба „Военна полиция“, пряко подчинена на министъра на отбраната и от военнополицейски формирования в Българската армия. Законът регламентира задълженията и правомощията на органите на служба „Военна полиция“, на военнослужещите от военнополицейските формирования.
Органите на службата изпълняват в пълен обем всички военнополицейски дейности, а на военнополицейските формирования са възложени ограничени функции, предимно да извършват охранителна дейност с цел предотвратяване, пресичане и защита от противозаконни посегателства на лица, обекти, имущество, въоръжена техника и мероприятия на съответното военно формирование.
На военнополицейските формирования се възлага и осъществяване на ескортиране, съпровождане и охрана на военните превози, превозни средства на съответните военни формирования, с цел осигуряване на по-пълноценното и навременно изпълнение на техните функции. Предложените изменения ще наложат и кореспондиращо допълнение в чл. 91 от Закона за движението по пътищата, с цел осигуряване на пълна законова регламентация на тази дейност. С предлаганите промени се цели създаване на по-добра координация и взаимодействие между служба „Военна полиция“ и военнополицейските формирования, като едновременно с това се прецизират техните задачи.
Второ, необходимо е някои норми като тези, които са свързани с оперативно-издирвателната дейност на служба „Военна полиция“, някои от дейностите по охрана и ескорт, употребата на оръжие, помощни средства и физическа сила от органите на службата, действията, свързани с полицейската регистрация и идентификацията, да бъдат подробно регламентирани в Закона, а не в подзаконовите актове, както е сега.
От една страна, това е свързано с обстоятелството, че чрез повечето от изброените дейности се ограничават в различна степен граждански права и свободи, а от друга страна, се цели да се отговори на някои пропуски и неточности в досегашното ни законодателство, визирани и в решенията на Европейския съд по правата на човека. Тези обстоятелства намериха вече своето отражение в други закони, регламентиращи сходни на дейността на Военната полиция.
Трето, налага се прецизиране на законови текстове, което е съобразено с практиката от над четиригодишния период по прилагането на Закона, както и с функциите и задачите, изпълнявани от служба „Военна полиция“ и тези, които предстоят за изпълнение.
С Проектозакона се предлагат следните основни изменения и допълнения.
Първо, подробно се регламентира оперативно-издирвателната дейност, извършвана от органите на служба „Военна полиция“, което до настоящия момент в значителна степен бе регламентирано чрез Правилника за прилагане на Закона. Наред с това се посочва ясно и точно как се осъществява този вид дейност.
Второ, прецизират се разпоредбите, свързани с антитерористичната дейност, извършването на проверките и дейността по извършването на полицейската регистрация, която се осъществява при съпътстващи действия от страна на органите на Министерството на вътрешните работи.
Трето, регламентира се дейността по изготвянето на експертизи, експертни справки и становища от квалифицирани и определени за това служители, каквато е била практиката до настоящия момент, без пълна регламентация за това.
Четвърто, регламентират се дейностите по осъществяването на противопожарен контрол от служба „Военна полиция“, тъй като досега това ставаше чрез препратки към Закона за МВР, което водеше до известни неточности в уредбата. Това са важни обществени отношения и предполагат прецизна нормативна уредба. Наред с това се въвежда и възможността за прилагане на принудителни административно мерки при осъществяване на тази дейност, което ще допринесе за нейното реално осъществяване.
Пето, въвеждат се текстове, регламентиращи осъществяваната дейност по разследване на авиационни произшествия и инциденти с военни въздухоплавателни средства. Това са потенциални събития с широко обществено значение и би следвало тази възложена по закон дейност да има поне минимална правна регламентация.
Шесто, със Закона се уточнява кои лица са органи на служба „Военна полиция“ и как се легитимират, което е важно, с оглед осъществяването на правомощията им.
Седмо, детайлно се регламентират случаите и възможностите за употреба на оръжие и помощни средства от органите на служба „Военна полиция“ и на военнослужещи от военнополицейските формирования, като безусловно се въвежда принципът на абсолютната необходимост. Това, от една страна, ще защити правата на потенциалните нарушители като съдейства за запазване на живота и здравето им, а от друга страна, допринася за увереността при изпълнението на служебните задължения от органите на службата.
По този начин и във връзка със закриване на наблюдението на Комитета на министрите към Съвета на Европа по групата решения на Европейския съд по правата на човека, касаещи непропорционалната употреба на огнестрелно оръжие, се отговаря на необходимостта от промяна на законовата уредба, регламентираща абсолютната необходимост при употреба на огнестрелното оръжие от Военната полиция.
Със законодателните промени в Закона за МВР от 2012 г. и в новия Закон за МВР от 2014 г., е въведен стандартът „абсолютна необходимост“ при използването на оръжие, физическа сила или други помощни средства от служителите на Министерството на вътрешните работи.
Беше заключено, че въведените законови промени са в съответствие с изискванията на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. На практика остана принципът на „абсолютната необходимост“ да се въведе и в Закона за военната полиция.
Последно, постига се по-висока степен на защита на правата на гражданите във връзка със събирането и обработването на личните им данни.
В предлагания Законопроект не се дават повече правомощия на Военната полиция, не се променя и не се разширява обхватът на извършваните дейности. В Законопроекта се предвижда подзаконовите актове по прилагането му да се преведат в шестмесечен срок, в съответствие с промените на Закона.
Законът не оказва пряко или косвено въздействие и върху държавния бюджет, и не е свързан с допълнителни разходи. Доложих!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря, господин Заместник-министър.
Законът е представен. Бих добавил, че той вече няколко месеца се обсъжда. Всички парламентарни групи приеха ръководството на Министерството на отбраната, обсъждахме го заедно с другите два закона в пакет.
Господа народни представители, имате думата за изказвания по Проектозакона.
Заповядайте, господин Заместник-председател.
ЯНКО ЯНКОВ: Господин Председател, само две думи.
Уважаеми гости, исках да кажа, че ръководството на Министерството на отбраната направи всичко необходимо парламентарните групи да бъдат запознати още в замисъла на този Закон. Срещахме се с министъра, разговаряхме, коментирахме тогава предложените текстове и затова сега Законопроектът на нас ни е познат. Тогава сме изразили подкрепа, необходим е, важен е за работата на Военна полиция. Много неща, които са се регламентирали само в подзаконови актове и наредби тогава, сега са оформени в Закона. „Военна полиция“ става важна служба в комплексната система за сигурност на България. Ще може пряко да координира дейностите и с останалите служби, да изпълнява ефективни функции в различните нужди и заплахи.
Затова ние ще подкрепим този Законопроект на първо четене.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря, господин Заместник-председател.
Реплики? Няма.
Други изказвания?
Заповядайте, господин полковник.
НЕНО ВЛАЙКОВ: Нашата парламентарна група също ще подкрепи Закона както тук, така и в залата. Има потребност от този Закон. С него Военната полиция всъщност става това, което трябва да бъде. Това е нашето становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря, господин полковник.
Други изказвания? Няма.
Тогава и аз да направя едно кратко изказване, може би малко по-дълго от досегашните.
Да, прави чест на ръководството на Министерството на отбраната, че след приемането на Закона за МВР, стиковат своята специална служба с другото законодателство. На мен това ми допада, а доколкото съм и бивш авиационен специалист, считам, че още преди години, подходът е правилен, когато цялото разследване на авиационните произшествия е изнесено от вида въоръжени сили, каквото беше по мое време, със специална инспекция. Този път авиационните произшествия с профилактика се извършват от съответната служба „Военна полиция“, за което има и експерти.
Господата народни представители най-добре си представят, че за това разследване се изисква много отговорност и психика, тъй като разследванията касаят катастрофи тогава, когато има и загинали екипаж и аварии, когато има разрушена бойна техника. Естествено, другите дейности за предпоставки за произшествия са си на вида въоръжени сили. Тези текстове внасят яснота, за която аз също считам, че добре е поработено, а и също има профилактика в тази посока.
По отношение на неизбежната употреба на оръжие. Да, този въпрос е добре решен. На мен също ми допада доброволното набиране – не на доносници, а на сътрудници за работата на „Военна полиция“. Никой в света не е почерпил добри резултати, ако няма сътрудници. И макар че от смените на политическите системи някой се рушат, с години се създават, това решено в Закона защитава хората, които трябва да бъдат привлечени. Вие правилно сте го прецизирали във вида на доброволните сътрудници и финансовото осигуряване.
Смятам, че това, което сте записали в текстовете по защитата на правата на гражданите, на военнослужещите, също му беше времето. И с моя глас, като представител на парламентарна група, аз ще подкрепя този Законопроект.
Други изказвания?
Заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа генерали, сега се сещам за нещо, което мисля, че е важно. Ние приехме Закон за служба „Военна информация“, сега приемаме закон за полицията. Няма друго Министерство, което да има две интегрирани в общата система служби. Разчитаме и ще смятаме, че пътят за външните заплахи, неутрализирани вътре чрез двете служби, ще бъде много късичък и много ефективен. Много е важно това за България. Затова просто исках да го кажа.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Да, и аз Ви благодаря.
Наистина тази служба, както е, и воюва нашата Комисия и за Служба „Военна информация“, смятам, че ние дори преобърнахме ветото на президента, е в правилна посока. Но тук също гарантираме и нашето разбиране за Военна полиция, тъй като тя дори внедри и вкара свои структури във видовете въоръжени сили – с роти военна полиция, със специална техника и всичко това изисква едно интегрирано управление, за което стана дума от заместник-председателя на Комисията.
Има ли други изказвания? Няма.
Тогава предлагам да гласуваме следното Решение:
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание на Република България да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за военната полиция, № 602-01-38, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
Който е съгласен с това решение, моля да гласува със „за“. Добавям към „за“ господин Тошев, господин Манушев, Радев, Гаджев и още двама – Корман Исмаилов и Найденов. (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Ангел Найденов заяви „въздържал се“. (Реплики.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Е, щом е заявил „въздържал се“… (Шум и реплики.)
РЕПЛИКА: Всички сме за Военна полиция.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Нали сте „за“? (Шум и реплики.)
Добре.
„Против“ има ли? (Шум.) „Въздържали се“ – няма.
Благодаря на всички от Министерството на отбраната и на цялото ръководство, на журналистите за Вашето участие.

Ще престъпим към точка:
РАЗНИ.
Ако Вие от Министерството имате нужда да чуете какво ще кажа, то касае санаториума в Поморие.
Нашата Комисията с ръководството на ВМА беше запозната, че санаториумът в Поморие утежнява работата на Военномедицинска академия. Силно беше поработено в общественото пространство и от господин Зафиров, и други народни представители. В Комисията се получиха няколко сигнала и жалби от военнопатриотични структури. Това ме накара аз да посетя военния санаториум и се убедих в неговото не окаяно, но все пак лошо състояние.
За информация: 1994 г. санаториумът беше в такъв вид, че той ми даваше право да заведа там на вечеря и на нощуване командващия на турските военновъздушни сили – генерал Бурхан. От 1994 г., 1995 г. досега не бях ходил, но действително санаториумът е изоставен – помещенията за войниците са в окаяно състояние, и въпреки всичко в момента там има много лекуващи се, в това число и генерали, и граждански лица.
Уважаеми господа народни представители, си позволявам от Ваше име, ако ме подкрепите, да направя доклад на министъра на отбраната, с копие до началника на ВМА, че санаториумът не бива да се ликвидира, закрива и приватизира. Той трябва да си остане публична държавна собственост и със съответната подготовка може би да еволюира в посоката на търговско предприятие по подобието на другите. Търговско дружество, което Министерството на отбраната има като принципал, по подобието на „Терем“, по подобието на другите бивши санаториуми във Велинград, в Наречен и прочие. Това е мнението ми и ако народните представители ме подкрепят и считате, че това е нормално, аз Ви благодаря.
РЕПЛИКА: Към Министерството: дали има някаква процедура по приватизация или някакво намерение това, което…
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Не, няма. Има сигнали, аз Ви казвам, че има сигнали, а Вие питате заместник-министъра.
РЕПЛИКА: Нека да отговорят официално, за да знаем и за протокола.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Разбрах.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Господин Председател, с този въпрос се занимава Съветът по отбрана на две заседания, има решение. Мисля, че при следващия блицконтрол министърът ще обяви неговото решение.
Това, което мога да кажа предварително, е, че санаториумът остава държавна собственост по неговото решение – няма да се продава, няма да се предоставя. Действително ще се вземе решение така, че да се запази неговата функция и функциониране в тази посока, в която и Вие споделихте.
Тъй като министърът е принципал, който е взел това решение, предлагам той да Ви докладва.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре.
Заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Първо, искам да кажа, уважаеми господин Председател, че ние не само ще Ви подкрепим в тази докладна – нещо повече, ние, както правилно отбелязахте, бяхме едни от инициаторите този въпрос да бъде поставен на обществен дебат. Самият аз съм дал две пресконференции по темата. Искам да Ви информирам, че съм внесъл такъв въпрос, може би вече от месец до министър Ненчев. По една или друга причина – отсъствие на министъра, едната седмица пък аз отсъствах, не съм получил отговор, но, да, Вие сте прав – има вече взето такова решение по наша информация.
Нещо повече, господин Председател. Доколкото разбирам управителят на това дружество във Велинград вече е влязло в диалог с мениджмънта на санаториума в Поморие, въпреки че още не е формализиран актът. На практика санаториумът в Поморие ще бъде включен в активите на дружеството, което е във Велинград. Уверил ги е, че ще положи всички усилия наистина дружеството да бъде оздравено. За съжаление, може би ще се наложи да се мине през известно съкращение на персонал, но не в тези граници, за които имахме…
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Да не може да изпълнява функциите си.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Да, защото, ако беше тръгнато към ликвидация, щеше да бъде съкратен целият персонал. Това е ясно. Сега може би ще бъде в някакви разумни граници.
Така че ние наистина тук всички колеги можем да се поздравим с този успех, бих го нарекъл, защото имам всички основания да смятам, че наистина се вървеше към една ликвидация на въпросния санаториум. Така че аз лично Ви подкрепям и апелирам това Ваше усилие.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Да, благодаря.
Аз също уважавам Вашето усилие и първите сигнали, но ние бяхме информирани за решение или намерение на началника на ВМА да отходи от поддръжката, което те ще вземат като решение, но би следвало ние с акт, с подписан документ като институция, Комисия, да оставим следа в това усилие, което сте положили Вие.
Може би тук искам да споделя, защото аз се запознах, не намирам в сегашната практика възможност за икономия на средства там, тъй като всички фирми, които поддържат санаториумите, се назначават централно. А може би там има някакви резерви и затова медицинска апаратура и оздравяване на инфраструктурата се налага, но нека да не отиваме дълбоко в тази точка „Разни“.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Както Ви доложих, министърът ще Ви докладва подробно, господин Председател.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Да, благодаря.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Само за господин Зафиров. До 30 юни имаше комисия, която трябваше да извърши подробен анализ, след което беше Съвет по отбрана. Взетото решение е подплатено със социални измерения, с финансови измерения. Така че, когато министърът Ви докладва по това решение, Вие ще получите информация за взетото решение и какво се прави. Мога само да Ви информирам, че вече започва инвентаризация, за да станат тези актове, които министърът предвижда, но той подробно ще Ви запознае със стъпките, параметрите.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре. И ние ще си изпратим документа, за да имаме позиция и той да бъде също подкрепен, че Комисията реагира на сигнали.
Последно, информация – от гледна точка на желанието на група студенти от Бон, Рейнският университет с 200-годишна история, Ви информирам, че днес аз ги приех, заедно с представител на Комисията по външна политика, интересуваха се от нашата работа и работиха по Програма „Интеграцията на Югоизточна Европа в европейските структури“.
Закривам заседанието.
Благодаря на всички участници.