1. Изслушване на министъра на външните работи Даниел Митов и на министъра на отбраната Николай Ненчев относно актуалното състояние на сигурността в Черноморския регион и представяне на позициите на България за срещата на най-високо равнище на НАТО във Варшава, 8-9 юли 2016 г. (Съвместно с Комисията по отбрана.)

---

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Добър ден, колеги!
Уважаеми гости, представители на медиите!

Имаме кворум и от двете комисии, за да започнем и затова ще изчета точката от дневния ред, която е обща за двете комисии, а после Комисията по външна политика ще продължи заседанието си в тази зала:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ДАНИЕЛ МИТОВ И НА МИНИСТЪРА НА ОТБРАНАТА НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ ОТНОСНО АКТУАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА СИГУРНОСТТА В ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПОЗИЦИИТЕ НА БЪЛГАРИЯ ЗА СРЕЩАТА НА НАЙ-ВИСОКО РАВНИЩЕ НА НАТО ВЪВ ВАРШАВА, 8-9 юли 2016 г. (Съвместно с Комисията по отбрана.)

Който е за така предложения дневен ред от Комисията по външна политика, моля да гласува.
Благодаря Ви.
От Комисията по отбрана?
Има ли „против“ или „въздържали се“ по тази точка? Няма.
Дневният ред е приет, така че да Ви представя гостите, които са от Министерството на външните работи: господин Даниел Митов – министър, и господин Георги Панайотов – началник отдел „НАТО“ в Дирекция „НАТО и регионална сигурност“; от Министерство на отбраната: господин Николай Ненчев – министър, генерал Константин Попов – началник на отбраната, и о.р. генерал Атанас Запрянов – съветник на министър Ненчев.
Предлагам да започнем с изказвания на двамата министри – първо, господин Митов, а след това – господин Ненчев, и след това ще имате възможност, уважаеми народни представители, да зададете своите въпроси и да се изкажете.
Господин Митов, заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да започна с кратко описание на актуалното състояние на сигурността в Черноморския регион, а след това, разбира се, и кратко политическо Описание на позициите, които ще защитава България на срещата на върха във Варшава.
Значението на Черно море се дължи не само на факта, че е географско сечение на кризи и конфликти, идващи от Източното и Южното стратегическо направление, а и с оглед на ролята му като външна граница на Европейския съюз и НАТО, а продължава естествено да бъде и важен регион за енергийни доставки.
След войната между Грузия и Русия през 2008 г. и особено след началото на кризата в Украйна и анексирането на Крим, регионалният баланс в Черноморския регион бе драматично нарушен.
Следва да се отбележи, че преди кризата в Украйна, в региона на Черно море функционираха регионални инициативи в сферата на сигурността като „Блек сии фор“, Мерки за укрепване на доверието и сигурността в Черно море и турският формат от 2004 г. „Блек сии хармъни“.
Русия участваше във всички тези инициативи, които бяха замразени в резултат на нейната агресивна политика.
Понастоящем Русия продължава да води политика с конфронтационен характер. Това, заедно със засиления модернизиран военен потенциал на Руската федерация и нейната готовност да използва сила, представлява основно предизвикателство за НАТО със сериозни политически и военни последствия, изискващи адекватен отговор от страна на Алианса.
Независимо от усилията на международната общност и споразуменията от Минск, кризата между Русия и Украйна продължава да генерира заплахи не само за Черноморския регион, но и в глобален аспект. Действията на Русия в Украйна, подписването на договори със сепаратистките републики Южна Осетия и Абхазия и ситуацията в Молдова, Приднестровието, представляват предпоставки за последващи сериозни промени във военно-политическия баланс на силите в Черноморско-Каспийския регион в полза на Руската федерация и на Организацията на Договора за колективна сигурност.
Именно поради посочените причини, съюзниците в НАТО са единодушни по отношение на стратегическата значимост на Черноморския регион за евроатлантическата сигурност.
Съгласно решенията от Уелс, Черноморският регион стана обект на мерки за гарантиране на сигурността на съюзниците, свързани с провеждане на засилени учения и тренировки, а също и на планиране за осъществяване на предното присъствие на НАТО по Източния фланг.
Мерките са свързани главно с провеждане на съюзни учения и тренировки за осигуряване на по-голяма видимост при спазване на ограниченията на Конвенцията от Монтрьо. България участва активно в прилагането на тези мерки и разглеждаме потенциалните действия на НАТО в Черно море като изцяло дефанзивни, пропорционални и осъществявани при пълна прозрачност и в съответствие с целите на предното присъствие.
Още от началото на членството си в Алианса, България последователно се е застъпвала за по-активно присъствие на НАТО в Черно море, което ще има положителен ефект за евроатлантическата сигурност, включително за националната сигурност на България.
По въпроса, който в последните дни е обект на повишен обществен интерес, а именно засилено сътрудничество между трите страни – членки на НАТО в региона на Черно море, тук искам да направя уточнението, че напълно некоректно се борави с термина „флотилия“, тъй като по никакъв начин не става въпрос за обединение, структура или нещо подобно за водене на каквито и да било съвместни военни действия.
Принципната ни позиция е за продължаваща подкрепа за реализиране на разширеното предно присъствие на Алианса, включително по-разширено присъствие на НАТО в Черно море, което обаче се осъществява по линия на програмите за учения в Черно море с отчитане ограниченията от Монтрьо, без създаване на отделни структури, формирования и други, които биха получили некоректна политическа и военна интерпретация.
Тази позиция стъпва и на принципа за неделимост на сигурността и избягване на регионализацията.
Разбирането ни също е, че провеждането на тези учения следва да се координира от военноморското командване на НАТО – МАРКОН, и винаги сме застъпвали тази позиция. В този смисъл бе и изработената и приета на 24 юни т.г. от Министерския съвет Рамкова позиция на България за срещата на върха във Варшава.
И тук, позволете ми, да продължа с някои елементи от въпросната позиция.
Първо, срещата на върха на НАТО във Варшава трябва да демонстрира, че Алиансът остава основен източник на стабилност. Фундаментално променената среда за сигурност е сериозно предизвикателство за НАТО и тя ще окаже дългосрочни последствия за мира и сигурността както в евроатлантическия регион, така и за стабилността в света. Точно заради това приносът на Алианса към усилията на международната общност за изграждане на стабилност трябва да бъде засилен.
Нашите приоритети за срещата са фокусирани върху изграждането на силна колективна отбрана и възпиране, това трябва да се чуе ясно, създаване на всеобхватен дългосрочен подход в ангажирането със страните – партньори на Алианса, с цел допринасяне към изграждането на стабилност в периферията на НАТО, повишаване сигурността и балансирано засилване на Източния фланг на Алианса, и в региона на Черно море.
Вярваме, че политиката на отворени врати на НАТО е ценен политически инструмент в подкрепа към страните, стремящи се към членство в Алианса.
Изпълнението на Плана за действие за готовност, създаден в контекста на заплахите от изток и от юг, бе най-добрият отговор на НАТО в променената среда за сигурност.
България активно участва в изпълнението на мерките за гарантиране сигурността на съюзниците и мерките за адаптация на Алианса. Страната ни участва в редица международни учения със съюзници от НАТО и партньори. Стремим се към увеличаване на използването на потенциала на съвместните българо-американски съоръжения.
България е заинтересована от пълното прилагане на Плана за готовност за действие, като чрез неговото изпълнение изпращаме силен политически сигнал по отношение на готовността на алианса, както от политическа, така и от военна гледна точка да реагира на заплахите, произтичащи от всички посоки и да защити всеки свой съюзник.
НАТО трябва да се стреми към поддържането на баланс между надеждно възпиране и конструктивен диалог с Русия, като същевременно се запази единството и солидарността между съюзниците. Русия не може да бъде игнорирана като глобална сила. Трябва да работим заедно в справянето с регионалните и глобалните предизвикателства.
Съветът НАТО-Русия остава валиден форум за срещи и диалог, особено в сегашните обтегнати отношения. Приветстваме и възможността за провеждане на заседания на Съвета НАТО-Русия непосредствено след срещата на върха във Варшава. Така е поискала самата Русия.
Подкрепяме мерките, насочени към увеличаване на сигурността в Черноморския регион. Значението на Черно море се дължи не само на факта, че е географско сечение на кризи и конфликти идващи от Източното и Южното стратегическо направление, а и с оглед ролята му като външна граница на Европейския съюз и НАТО, и важен регион за енергийни доставки.
Стратегическото значение на Черно море за евроатлантичесата сигурност значително се повиши вследствие на руските действия в Украйна. Потвърждение в тази посока е постигнатия консенсус по въпроса с всички съюзници. България подкрепя засиленото присъствие на НАТО в Черно море с цел възпиране и предотвратяване на конфликти в региона. Пак подчертавам: възпиране и предотвратяване на конфликти.
Предизвикателствата от юг изискват нов и иновативен подход по отношение на партньорската политика на Алианса към страните от региона на Близкия изток и Северна Африка. НАТО следва да продължи активната си подкрепа както към партньорите, така и към други страни от региона в изграждането на техните способности в сектора на отбраната и сигурността при заявен интерес от тяхна страна, включително при противодействието на тероризма.Тези усилия трябва да бъдат координирани в тясно сътрудничество с Европейския съюз.
България се придържа към решението от Уелс за повишаване на разходите за отбрана. Тук министър Ненчев сигурно ще говори повече по тази тема, като полагаме всички усилия за обръщане на тенденцията за намаляване на разходите за отбрана и постепенното им увеличаване в реални стойности с растежа на брутния вътрешен продукт. Лекото увеличение за отбрана за 2016 г. е положителен знак, който демонстрира ангажимента ни към решенията от Уелс.
Срещата на върха във Варшава е добра възможност за преглед на напредъка в отношенията на НАТО и Европейския съюз и за търсене на по-нататъшно задълбочаване на практическото сътрудничество между двете организации. Възможното приемане в рамките на срещата на върха на съвместна декларация между НАТО и Европейския съюз допълнително ще подпомогне очертаването на стратегическото партньорство в области като създаване на необходими военни способности, противодействие на хибридните и кибер заплахи, обмена на информация, изграждане на капацитет в сектора на сигурността, морската сигурност и др.
Сътрудничеството в Егейско море също е добра основа за по-нататъшно взаимодействие. Знаем, че то дава резултати.
България е сред активните привърженици на политиката на отворени врати на НАТО. Това е добре известно. В условията на променена стратегическа среда за сигурност, тя е от особена важност не само като средство за разширяване на евроатлантическата зона на стабилност и просперитет, а и като противодействие на руското влияние в страните – кандидатки за членство.
Приветстваме единодушното решение на Алианса за отправяне на покана за членство в НАТО към Черна гора.
Миграцията е общ проблем и дългосрочно работещо решение може да бъде намерено единствено със съвместни усилия, включително между Европейския съюз и НАТО, и в дух на разбирателство между всички засегнати или изложени на риск страни и в този контекст Българя подкрепи решението на НАТО за изпращане на постоянна военноморска група в Егейско море и ще участва със своя фрегата в съюзните усилия за подпомагане борбата срещу трафика на хора и за слагане на край на най-тежката миграционна криза в Европа след края на Втората световна война.
Особено важно за България е НАТО да продължи да разглежда опции за справяне с негативни сценарии при евентуално пренасочване на смесения миграционен поток по суша в посока на страните от югоизточната граница на НАТО, а също и през акваторията на Черно море.
С това завърших, госпожо Председател.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Митов.
Господин Ненчев, имате думата.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаема госпожо Председател на Комисията по външна политика, уважаеми господин Заместник-председател на Комисията по отбрана, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Първо, бих искал да подчертая, че нашите позиции за срещата на върха във Варшава и оценката за състоянието на сигурността в Черноморския район са отразени и приети от Народното събрание в стратегически документи.
На първо място е в Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили на Република България 2020, в Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили, приет през 2015 г., както и внесените от Министерския съвет за приемане в Народното събрание: Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2015 г. Оценките остават актуални и към настоящия момент.
Основни проблеми за сигурността в Черноморския регион през периода бяха породени от ескалацията на руско-турските отношения, кризата в Украйна, отражението на наложените на Русия санкции, нарастването на руския военен потенциал на Кримския полуостров и в Черно море.
Основни заплахи за НАТО в областта на отбраната са развърнатите именно стратегически ядрени ракетни комплекси главно в западните и южните райони на Русия, милитаризацията на полуостров Крим и многократното увеличаване на способностите на Черноморския флот.
Негативно е и влиянието на замразените конфликти, както колегата току-що спомена, в региона, реуредените конфликти в Черноморието, Абхазия, Южна Осетия, Приднестровието, Донбас са сред главните източници на напрежение и нестабилност.
Нови заплахи, включително кибер атаки и нови форми на хибридни военни действия, силни мигрантски и бежански вълни ще продължат да се отразят дълбоко негативно на нашата сигурност.
Наличието на разнородни и специфични рискове и заплахи за сигурността в Черноморския регион засилват все повече значението и влиянието му в международен план. Необходимостта от оценяване на динамиката на процесите в него се определя от потребността за своевременно разкриване на рисковете и заплахите за НАТО и за Европейския съюз, в това число и за България.
Кои ще бъдат основните теми на предстоящата среща на върха във Варшава? Основната тема ще бъде свързана с дългосрочната адаптация на Алианса в отговор на значително променената среда за сигурност.
Адаптацията на Алианса се разглежда в три измерения: политическа, военна и институционална. Срещата във Варшава ще играе историческа роля за формулиране на конкретни и дългосрочни решения за изграждането на модерен възпиращ и отбранителен потенциал на НАТО в отговор на новите предизвикателства и заплахи от всички възможни направления в така наречения „360-градусов подход“.
С най-голям отзвук се очаква да бъдат обсъдени въпросите по засиленото предно разполагане на многонационални сили на НАТО по източния фланг и мерките за отговор на предизвикателството от юг.
Какво ще бъде отражението на засиленото предно разполагане на многонационални сили на НАТО по Югоизточния фланг за България? На срещата във Варшава ще бъде утвърдено разполагането на батальонни бойни групи в четири страни от Източния фланг – Полша, Литва, Латвия и Естония. Тези групи ще са предназначени за демонстрация на солидарността, интегритета и способността на Алианса да защити всяка страна – членка.
Съставът на бойните групи ще бъде многонационален – с основно участие на сили от рамковата държава, и попълнение от останалите страни членки и страни домакини, на ротационен принцип.
Що се отнася до южната част на Източния фланг, в това число и нашата страна, ще бъдат утвърдени адаптирани мерки, съответстващи на спецификата на предизвикателствата в Черноморския регион. Тези мерки се изразяват в изграждане на многонационална бригада с рамкова държава – България, предназначена основно за изпълнение на (тук бих искал много дебело да подчертая) съвместни учения и тренировки под командването на дивизионния щаб Югоизток.
Във времето след срещата на върха ще бъдат разработени опции за адаптирано военно и военно-въздушно присъствие на НАТО в региона на Черно море.
На следващо място – какво ще се случи и какво ще бъде участието на България в многонационалната бригада с рамкова държава Румъния? Съгласно утвърдените рамкови позиции, Република България ще изрази готовност за афилиране на един механизиран батальон към многонационалната бригада с цел провеждане на съвместни учения и тренировки на ротационен принцип и повишаване на оперативната съвместимост и готовност на българските формирования.
Бих искал да отбележа, че афилирането не е прецедент за българските Въоръжени сили. Считано от 2013 г. България е афилирала една механизирана бригада към корпуса на НАТО за бързо развръщане в Солун, Гърция.
Наличието на военни съоръжения и обекти за съвместно ползване със Съединените щати на българска територия дават допълнителни възможности за реализиране на съвместните учения със съюзниците и партньорите.
На следващо място – какво би било измерението на адаптираните мерки във военноморската и военновъздушната област в региона на Черно море?
Първо, бих искал да отбележа, че всички мерки за засилено предно разполагане по източния фланг, включително адаптираните мерки за региона на Черно море, са изцяло отбранителни, премерени и съотносими към международните ангажименти на Алианса като цяло, като са същевременно съобразени с всички международни закони и общо утвърдената архитектура по сигурността в Европа.
Разработването на опции, препоръки за адаптирано предно присъствие в Черно море следва да се извършва в съответствие с изразената от президента и министър-председателя на Република България позиция, че чрез прилагане на установените работни процедури в НАТО ще бъдат взети и съответните решения.
Основната цел на това присъствие следва да бъде повишаване на оперативната съвместимост и взаимодействие на силите на Алианса чрез разработване на по-интензивен график на учения. Засиленото военно присъствие ще допринесе както за повишаване на способностите на военноморските сили, така и при необходимост, за пресичане на мигрантски потоци през Черно море, подобно на операцията на НАТО в Егейско море, за която и колегата спомена.
До момента България участва в дискусиите по предно присъствие на НАТО без да е поемала ангажименти за осъществяване на идеята за отделен тристранен регионален формат извън НАТО. Обърнете внимание на това! Става въпрос за съвместни учения под егидата на НАТО, включително с участието на постоянните военноморски групи на НАТО и под командването и управлението на военноморското командване на НАТО – МАРКОН.
Що се отнася до военновъздушната сигурност, една от мерките е продължаващото изпълнение на усилената мисия по Еър полисинг, която е част от пакетите и мерките за гарантиране на сигурността на съюзниците от Плана за готовност за действие на НАТО, утвърден в Уелс, но трябва да подчертая още веднъж, че конкретните опции за адаптиране и мерките за региона на Черно море и във въздушната, и в морската област ще бъдат предмет на дискусии и разработване във времето след срещата на върха във Варшава. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, министър Ненчев.
Колеги, заповядайте за изказвания и за въпроси.
Господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри! Първо искам да изразя мнение от името и на нашата политическа сила, че макар и в някаква степен от наша гледна точка закъсняла, тази среща се състоя.
Смятам, че е важно по такива важни въпроси българският парламент да бъде наясно с поеманите ангажименти, с позициите, с които се отива на подобни срещи. Ние неведнъж сме настоявали и премиера, когато отива на европейски съвети да споделя с българските народни представители с какви позиции отива, по някои от тях да търси санкцията на парламента, защото това прави неговата позиция по-силна, по-ясна, по-стабилна. По същия начин смятам, че това важи и когато се участва в срещи на върха на НАТО.
В случая ние нямаме възможността да дадем санкции или да приемем позиция, резолюция въз основа на тези позиции, но все пак, важно е, че има възможност днес да чуем от Вас с какви намерения отивате там, с какви намерения отива българската делегация и съответно да се надяваме, че в бъдещ период тези неща ще се случват по навреме и ние ще можем да се произнасяме навреме по тези позиции.
Бих искал да задам два въпроса, които са по-скоро към министъра на външните работи и да направя един коментар.
Първо, беше представена вчера Глобалната стратегия на Европейския съюз за външна политика и сигурност. До колко тази тема ще присъства, макар и може би не в официалните разговори, но няма как на среща на върха на НАТО да не вземе по някакъв начин отношение и по тази тема, до колкото тази Стратегия предвижда в перспектива Европейският съюз да развива отбранителен потенциал или по-големи военни възможности и в тази връзка, всъщност въпросът е един и същ: предстоящото в най-голяма степен на вероятност напускане на Великобритания от Европейския съюз неизбежно ще има своето отражение и върху отношенията НАТО-Европейски съюз, тъй като Великобритания е един от ключовите партньори в НАТО.
Тази тема допускам, че също ще бъде коментирана. Бих искал да зная все пак Вашето мнение, как Вие виждате този въпрос и до колко в тази ситуация с Великобритания ще се отрази и на сътрудничеството между Европейския съюз и НАТО.
Конкретният ми въпрос: как бихте дефинирали равнището на заплаха с конвенционални средства от Русия към България в Черно море и не само в Черно море? Защото ми се струва, че както често се случва и в рамките на Европейския съюз, и в НАТО се прави един опит за унифициран подход към всяка една страна – членка на НАТО, но ефективното участие на една страна в съюз, бил той икономически, политически или военен зависи в голяма степен от подкрепата на гражданите в това участие и ангажиментите, които се поемат.
Аз се опасявам, че довеждането до крайност на българското участие в съвместните действия по въздържане, както се изразихте, на Русия ерозира допълнително подкрепата в България за НАТО и ми се струва, че в бъдеще време трябва да помислим все пак да търсим един малко по-диференциран подход, защото усещането за заплаха в Полша, балтийските страни е едно, в България е съвсем друго и опитът да бъдем вкарани под общ знаменател безспорно може да доведе в един момент, не говоря за България конкретно, но има и други страни, да не се окаже в един момент, че не само Европейския съюз, но и НАТО се оказва съюз, който не се разширява, а се свива. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Тъй като са три въпросите, предлагам да отговорите, за да не ги смесваме после с останалите.
Заповядайте, господин Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Вигенин, поставяте съвсем резонни въпроси.
Първо, до колко темата за Глобалната стратегия на Европейския съюз ще присъства в разговорите във Варшава – със сигурност няма как да бъде отмината, но в същия момент не се предвижда в рамките на официалните разговори, а дори и неофициално, не се предвижда задълбочен диалог по тази тема.
Това, което се предвижда, е съвместна декларация за задълбочено сътрудничество между Европейския съюз и НАТО. Този диалог върви отдавна. Вие добре знаете, следите събитията.
Отговорът на най-различни предизвикателства, особено на миграционния натиск, не може да мине без задълбочено сътрудничество между двата съюза, които в известна степен се припокриват, но в същия момент съдържат различни компоненти.
Това: каква е Глобалната стратегия на Европейския съюз? Естествено, ние можем да дискутираме допълнително, събрали сме се за друго в момента, но, така или иначе, съвместната декларация ще бъде съобразена с параметрите на Глобалната стратегия. Изключено е друго.
До каква степен потенциалното излизане на Великобритания от Европейския съюз ще повлияе на НАТО. Няма как да не повлияе, но аз не смятам, че в случая имаме основание за дълбоки притеснения за мястото на Великобритания в НАТО. НАТО е един от форматите, в които Великобритания има много тежка позиция. Такава има и в Европейския съюз, вече не толкова в последните дни, но, така или иначе, както знаем, във Великобритания няма никакъв разговор за това дали тя да бъде член на НАТО или не и дали да продължава да изпълнява задълженията си в този военно-политически съюз.
Не мисля, че разговорът за участието на Великобритания в НАТО изобщо стои. В момента проблемите са съвсем други и те са фокусирани върху потенциалния Брекзит.
Аз тук, ако ми позволите, ще повторя това, което казах и на уважаемите журналисти отвън – първо, ние трябва да бъдем много внимателни в посланията си в момента. Трябва да помним, че половината от британското население гласува за оставане в Европейския съюз. Не бива да отправяме послания, които да лианират, да отдалечават тези хора от идеята им, че трябва да бъдат част от европейското семейство.
Второ, на нас ни е нужен – на нас, имам предвид на останалите 27 държави в Европейския съюз, ни е нужен ясен отговор за това какъв ще е политическият процес във Великобритания оттук нататък, за да можем самите ние да организираме своя собствен разговор и да имаме яснота в крайна сметка кога и до какво точно ще се стигне.
И, трето – популистите във Великобритания, които лъгаха най-нахално по време на кампанията за излизане, трябва да изконсумират по последно това, което забъркаха, за да е ясно на всички останали какви са последствията от такова откровено, нагло лъготене! Този референдум се превърна не в референдум „за“ или „против“ участието на Великобритания в Европейския съюз, а „за“ или „против“ миграцията, и връщането на суверенитет.
Първо, миграцията, всички пропуснаха удобно да отбележат, че повече от 50% от миграцията във Великобритания не е от държави – членки на Европейския съюз, и Великобритания можеше да си реши проблема през национални политики, които по някакви причини не бяха предприети. Това е едно.
Второ, когато говорим за връщане на така наречения „суверенитет“, тук има следния разговор – ние можем да го водим и в българското общество.
Първо, въпросът е какво правиш с този национален суверенитет. Защото националният суверенитет е свързан с личния суверенитет на гражданите. Членството в Европейския съюз увеличава личния суверенитет на всеки един гражданин – било на Република България, било на Обединеното кралство.
И тук трябва да си дадем сметка с какво върнатият национален суверенитет (още не е върнат), потенциалното му връщане ще допринесе за благосъстоянието на гражданите на Обединеното кралство. И както знаем, вече последствията, икономическите последствия от потенциален Брекзит, се виждат.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Министър. Малко се отклонихме от темата.
Тук има и други народни представители, които ще искат да вземат думата. Благодаря.
Заповядайте, колеги. (Реплики.)
Ако няма други въпроси, да дадем пак думата на господин Митов.
Господин Тодоров, заповядайте.
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, колеги! Може би трябва да поздравим министър Митов за хубавата реч, която са му написали на „Козяк“, в американското посолство. В нея се говори много, но не се казва нищо.
В крайна сметка аз останах с впечатлението, че тази среща на върха, така наречена, в НАТО, нейната крайна цел е дислокация на военни формирования в Черноморския район, тотална окупация на така наречените „фронтови държави“, наречени така, разбира се, от висши политически лидери в Съединените щати и тоест, тук едно блъскане на войска, което щяло да създаде някаква сигурност. То имало само отбранителен характер.
Аз, първо, не знам, ако може господин Митов да ми отговори: с какво Руската федерация, по какъв начин точно заплашва България? Няма такова нещо.
Разбира се, тръгна се по-натам да се говори за хибридни войни, въпреки че забравяме, че може би 80% от медиите в България и отделни журналисти са спонсорирани от “Америка за България“. „Русия за България“ не знам да има все още, така че това дрънкане на оръжие и виждаме и плановете за влизане и на Черна гора в НАТО е нищо повече от поредния опит на евроатлантическия свят да свие обръча около Русия.
Проблемът тук обаче е, че България по един абсолютно недалновиден, за пореден път историята го доказва, че българските политици са недалновидни, забъркват България в един конфликт, от който наистина ние можем да пострадаме. Икономически вече пострадахме много сериозно, заради политиката на САЩ и матионетните правителства в Европейския съюз. Не мога да разбера само защо трябва да продължаваме, защото тази среща в НАТО, тя ще е формална. То вече е ясно – те са се разбрали. Черноморският район трябва да бъде тотално окупиран от НАТО, разбирайте, де факто, САЩ, въоръжени сили на Съединените американски щати.
Разбрах от господин Ненчев, че в България ще се изграждат нови някакви военни формирования. Въпросът ми в тази връзка е и към Вас, господин Министър на отбраната: колко хора, какви? Ако имате, разбира се, повече информация.
В крайна сметка, повтарям се и с това завършвам, колеги: това, което правите, това, което тази политика на върли ястреби евроатлантически, няма да донесе нищо добро на България! Да, ще струпаме тук една огромна техника, за да се свие обръчът около Русия. Кажете обаче с какво ни заплашва Русия! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Към министър Митов имаше ли въпрос или беше само…
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Не, то беше политическа декларация, но аз ще отговоря на господин Вигенин.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Мисля, че е хубаво да изговорим някои неща.
Първо, ние си пишем сами речите. Благодаря много за предположението, но не е нужно от някъде другаде някой да пише каквото и да било! Това е едно.
Второ, равнището на заплаха конвенционално от Русия и дали ерозираме подкрепата за НАТО – много често правителствата са изправени пред дилемата да правят правилните, а не популярните неща, тоест да вземат правилните, а не популярните решения! Отговорността на всяко едно правителство е да осигури националната сигурност на страната си по най-отговорния начин.
Когато са внесени тежки дисбаланси, аз вече ги описах, няма да ги повтарям – когато са внесени тежки дисбаланси в Черноморския регион, военни и политически, както и юридически, между другото, защото след анексията на Крим имаме проблем с територия, реално контролирана, и Черноморска зона реално контролирана от Русия, но принадлежаща на Украйна.
Това са три измерения, които са изключително важни. И за нас национално отговорната позиция по изграждането на българската отбрана в Черноморския басейн е свързана с – първо, изграждане на отбранителни способности, включително през учения и тренировки с нашите съюзници, и – второ, с демонстрация на политика по възпиране, както и, разбира се, демонстрация на това, че Алиансът, НАТО е готов да защитава всеки един съюзник.
Това не са агресивни действия. Те са напълно в синхрон с договореностите между НАТО и Русия. Не се прави нищо повече от това, което е договаряно, като присъствие. Повтарям: това са тренировки и учения, не става въпрос за струпване на никакви сили. Това са измислици! Измислици са, сега какво да Ви кажа повече!?
Всяването на паника в случая е абсолютно излишно и българското правителство действа в рамките както на своите съюзнически задължения, така и с отговорност към собствената си национална сигурност. И за мен всяко едно правителство българско е длъжно да взема подобни мерки, без да дразни никого, без да проявява агресивен подход, в същия момент да осигури своята собствена отбрана съвместно със своите съюзници, които поемат ангажимент за колективната ни отбрана.
А дисбалансът е тежък. Натрупвания на въоръжения отвъд Черно море е в пъти по-мащабно отколкото ние изобщо можем да си представим от гледна точка на тренировките и ученията, които ще се провеждат в Черно море. Те и сега се провеждат. Вие сте видели някакви дълбоки последствия от това?
Изграждането на отбраната, на отбранителните възможности и съвместимостта с нашите партньори е изключително важна и ние сме длъжни да го направим. Това е накратко отговорът.
На НАТО не му е нужна конфронтация. Това трябва да се разбере! На НАТО не са му нужни военни действия. Напротив! Санкциите работят достатъчно добре. Нищо повече!
А дали се свива обръч около Русия – аз ще отговоря по следния начин. Светът се състои от суверенни държави, които имат право на избор и когато те правят този избор, няма право никой да им отказва правото на суверенитет, в случая – да бъдат част от какъвто и да било политически или военен съюз. Пък било то и Русия.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Министър Ненчев да Ви отговори първо и след това – коментар.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Аз съм малко учуден от въпроса, защото никакви нови бойни формирования няма да бъдат изграждани на територията на България.
Господин Тодоров, бих искал да Ви уведомя, че решенията на НАТО не се вземат стихийно. Те се обсъждат в рамките на НАТО, понякога много дълго време. И те са за месеци и години напред. Обикновено за години напред те са известни. НАТО не прави внезапни учения. НАТО не дислоцира внезапно свои части по териториите и границите на която и да е държава, ако това не се налага.
В този конкретен случай Вие вероятно ме питате за този български батальон, който ще бъде афилиран към румънската много национална бригада. Този батальон ще бъде до 400 човека. Той ще бъде позициониран в България, ще остане под българско командване и в случаите, когато това се налага, ще отиват, пак казвам, до 400 човека, не повече, но може да са по-малко във всеки конкретен случай, ще участва в различни тренировки и учения и ще се връща отново в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Да коментирате отговора?
Заповядайте.
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Да, ако ми позволите госпожо Председател. Ще бъда много кратък.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Две минути!
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Господин Митов, аз така и не чух отговор с какво Русия заплашва България. Не го чух този отговор от Вас.
Да, в документа, който прочетохте, от „Козяк“ се казва, че Русия била агресивната държава. Само ако погледнем обаче исторически, господин Митов, ще видим кой е агресорът.
Ако погледнем годините след Втората световна война, да видим колко военни конфликти и колко войни е разгорила САЩ, и колко – Русия, за да говорим за агресия и т.н. Аз пак Ви казвам – дайте един пример за това с кое Руската федерация заплашва сигурността на Република България. Вие нямате такъв пример и нямате какво да ми отговорите на този въпрос.
Да, ясно е. Така са Ви спуснали, така са Ви казали. Казвате: „държавите били суверенни“. Кои държави са суверенни, бе, господин Външен министър? България в момента сме една колонизирана държава, колония, подмандатна, в която каквото каже американският посланик, това се случва. Ама, то не само в България. Почти цяла Източна Европа е така, така че, моля Ви, не минавайте с номера, че държавите били суверенни.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Тодоров.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Преди министър Ненчев да коментира някои конкретни неща, аз имам един цитат, който ми бе припомнен неотдавна и много ми звучи като това, което казвате Вие. Ще Ви дам възможност да познаете от кого е този цитат.
Цитатът е следният: „Нашите демократични писачи и опозиционери заливат страната ни с кал и така си изкарват парите, които Западът им плаща. Тези опозиционери виреят с парите на САЩ и са послешни кучета на своите задокеански господари. Не е тайна, че всички така наречени „опозиционери“ и врагове на нашия народ са финансирани от плутократичния Запад и живеят от неговите подаяния“.
Според Вас кой го е казал това? Защото звучи същото, за което говореше… (Шуми реплики.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Моля Ви, не влизайте в диалог!
ИЛИЯН ТОДОРОВ: Да Ви кажа – ако излезете в опозиция, много ще Ви отива тази сентенция.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Господин Гьобелс го е казал! Това е цитат от Йозеф Гьобелс!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Тодоров, благодаря.
Министър Митов, благодаря.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Така че съвременният фашизъм… (Шум и реплики, оживление.)
Не, не! Аз Ви казвам, че това, което току-що цитирах е същото, което казвате и Вие! Позицията на Гьобелс. (Шум и реплики.)
Е, радвам се, че се идентифицирахте. Поне! (Шум и реплики, оживление.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Колеги, които са членове на Комисията по отбрана и на външна политика, има ли преди господин Ненчев, да му дам думата?
Господин Кючуков, заповядайте.
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми господа министри, моят съвсем кратък въпрос е свързан с едно изказване на уважаван външен министър на страна, която е член и на Европейския съюз, и на НАТО.
Цитирам по памет: Не смятам, че разхождайки танковете покрай границата, ние ще направим Русия по-склонна за отстъпки и ще я откажем от настоящата й политика. И това мнение беше споделено в различен аспект и от политици от Франция, от Италия, от някои други страни.
Това, което в момента беше представено, ми напомня на синдрома на махалото, тоест ние започваме да сдържаме Русия, ама много да я сдържаме, след което тя ще започне много да се отбранява и ние пак ще започнем да я сдържаме още повече. Не са ли това едни симптоми от студената война и до къде ще стигне тази надпревара? Няма ли да има начин да се спре?
Същият този политик и външен министър беше казал, че изходът е в преговори, а не в надпревара.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Аз съм съгласен, че изходът е в преговори. И никой не се стреми към надпревара. Това не е надпревара. Това – първо.
Второ, държавите отиват на подобни форуми, като форума във Варшава, с официални позиции. Мога да Ви уверя, че официалната позиция на Федерална република Германия ще е много различна от току-що цитираната. Както знаете, канцлерът Меркел каза точно обратното.
А плюс това аз си говорих с моя колега и трябва да Ви кажа, че неговите забележки не са толкова по предното разполагане, колкото по определени формули в езика на заключенията. И това ще го видите на самия съмит. Аз не смея да говоря от негово име. Трудно ми е да кажа какво точно той ще каже на самия съмит, но съм убеден, че няма да има противопоставяне и отделяне на определени държави от вече заетите позиции. Това е едно.
Тук забравих да прибавя и нещо друго. Аз го казах, ама май не се чу. Не става въпрос само за Украйна. Имаме Грузия, имаме Абхазия и Южна Осетия, имаме Приднестровието. Това са конфликти, започнати от една държава, част от тях – замразени, другите са ясни.
Разговорът трябва да продължи и НАТО е готово на такъв разговор. Съветът НАТО-Русия ще се състои. Веднъж се състоя, ще се състои пак. Диалогът не е приключил. Ръка е подадена. Създават се механизми, вече са създадени част от тях, за това да се поддържат отворени канали за комуникация между НАТО и Руската федерация за предотвратяване на всякакъв тип конфликти и избягване на инциденти.
Но, когато стратегическата среда е променена, си има правила и се работи по тях. Ние не можем да си позволим нито националната си сигурност да поставим под въпрос, нито да не изграждаме отбранителни способности.Това е целта – отбранителни възможности, въздържане.
Не сме нарушили ние този баланс. Не го е нарушило НАТО! Това всички го знаете, надявам се.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Кючуков. Кратко!
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ: Съвсем кратка реплика.
Уважаеми господин Министър, да. Вие споменахте за конфликтите, които съществуват, и конфликтните точки – Южна Осетия, Абхазия и т.н., но може би случайно забравихте една аналогия с още една конфликтна точка – Северен Кипър, който също е обект, към който НАТО би трябвало да има някакъв интерес.
Говорехте за Крим, промяна на една държава. Забравихте да направите аналогията с Косово.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Господин Кючуков, аналогията с Косово почива на една много странна за мен логика. Тук се казва следното или поне на нас ни се казва така: Косово е равно на грешка. Нали така? Вие го казвате. Това ли казвате?
ГЕОРГИ КЮЧУКОВ (на изключени микрофони): Не съм го казвал.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Добре де, но алюзията е такава, след което казвате: Косово е равно на Крим, тоест едното за другото.
Една грешка плюс друга грешка прави ли нещо добро? Това е абсолютно погрешна, според мен, логика. Извинявам се.
Не могат да се правят подобни неща. Аз не казвам, че Косово е грешка. Напротив, ние тогава бяхме в много друга ситуация. Това – едно.
Второ, Косово никой не го е анексирал. Никой не го е анексирал, а режимът на Милошевич подложи хората в Косово на геноцид. И това го знаем всички.
Единият и другият случай са коренно различни!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други колеги от други парламентарни групи?
Господин Жаблянов иска думата.
Някой друг?
Господин Ангелов, заповядайте.
ЮЛИАН АНГЕЛОВ: Госпожо Председател, господа министри! Аз мислех, че днешният разговор ще бъде и по темата – това, което се получи като недоразумение между мнението на премиера и това, че той не е бил запознат с може би разговори, които са се провели от Ваша страна с румънските колеги или с други колеги, които са част от НАТО, а най-вероятно и с Украйна.
Моят въпрос е към това: да дадете яснота от гледна точка на това – защо се получи това разминаване? Или поне така остана при нас и сред обществото, че има някакво разминаване между премиера и двамата министри, съответно господин Митов и господин Ненчев, както и Президентската институция? По този въпрос ми е интересно да чуя Вашето мнение, господа министри.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Зафиров, заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Едно допълнение само към въпроса на колегата от Патриотичния фронт.
Като ни уверявате, че не става въпрос за формирование, само ще Ви припомня думите на премиера. Не знам дали ще го цитирам точно, но той говореше за флотилия. Премиерът. И каза: „Не съм си измислил аз тази флотилия дето се опитват да ми я натресат!“.
Не, не! (Шум и реплики.)
Господин Външен министър, прави ми, знаете ли, недобро впечатление леко пренебрежителното Ви отношение към тези въпроси, които задават моите колеги.
В момента също този жест, който направихте, надали изразява достатъчно сериозна ангажираност към моя въпрос. Не знам защо сте го направили, но се опитвам да Ви кажа, че е малко странно това Ваше самочувствие да говорите, когато говорите за българските национални интереси от името на цялото общество.
Ето, например, аз също съм част от това общество – народен представител съм. Имам самочувствие за мен да са гласували хора. Искам да Ви уверя, че за мен, аз не виждам заплаха от Руската федерация, нито пък хората, които са ме избирали. Вие така и не отговорихте на този конкретен въпрос: с какво точно ни заплашва в момента Руската федерация, та се налага тук ние да ги правим тези квалификации по адрес на една суверенна държава? Благодаря Ви.
И ако обичате, да ми отговорите на въпроса, защото премиера аз го слушах, макар че бях в чужбина. Много ясно каза: „Опитват се да ми натресат. Не съм я измислил аз тази флотилия! Да не се измъкват ей така!“. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Първо, министър Ненчев към господин Ангелов.
МИНИСТЪР НИКОЛЙ НЕНЧЕВ: Ще Ви отговоря съвсем конкретно.
Първо, предполагам, че депутатите от Комисията по отбрана са по-пасивни, защото ние вече изяснихме тези въпроси. Имаме чудесно сътрудничество.
Няма никакво разминаване! Да не говорим за липса на координация! Точно обратното е. Изяснихме всички тези въпроси.
Действително, имаше едно такова предложение, за което аз вече не веднъж говорих. Едно предложение, постъпило от страна на Румъния и то беше коментирано първо на срещата между двамата министър-председатели, на което, между другото, и премиерът казва, че това е добре, но е хубаво да бъде инициатива на НАТО – на органите, на политическите експертни органи на НАТО.
В срещата, която имах по време на посещението си в Брюксел, с моя румънски колега този въпрос беше поставен – за изграждането на морска група. Там „флотилия“ не е използвана нито като термин, нито като обстоятелство, към което се стремим. И нашата позиция там беше съвсем ясна.
Ако ще се предприемат каквито и да са конкретни действия в Черноморския район, то е хубаво те да бъдат разгледани и впоследствие взети като решение от възможно най-широките органи на НАТО, както обикновено се случва. По този повод, знаейки, че президентът на републиката ще има среща със своя румънски колега, уведомих президента за моята позиция. Тя беше съгласувана и позицията на българския президент съответстваше на позицията на премиера, на външния министър и моята позиция, така че никакво разминаване! Може би се касае за недоразумение.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Що се отнася до това – първо, не мога да се съглася с идеята за пренебрежение.
Направих жеста, който направих, защото аз вече отговорих няколко пъти на един и същи въпрос. Ако трябва пак да си повтаряме едни и същи неща, аз просто не мога да си го обясня. Като изговорим нещо, все пак то трябва да се разбира.
Аз казах вече защо и от какво се налага, и по какъв начин. Не смятам, че уважаемото народно представителство трябва да бъде занимавано няколко пъти с един и същи въпрос.
Господин Вигенин беше тук. Той зададе този въпрос. Аз му отговорих. Той даже си тръгна, с което показва, че най-вероятно е разбрал, както ме разбраха и всички останали, се надявам.
Няма да повтарям едно и също!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Велизар Енчев, заповядайте. (Реплики.)
Добре – господин Ангелов, кратка реплика.
ЮЛИЯН АНГЕЛОВ: Само искам едно уточнение да направим. По принцип при всички тези срещи, когато идват министър-председатели или президенти на други държави, по протокол всички теми и разговори мисля, че предварително са съгласувани. За нас буди недоумение защо този въпрос е бил повдигнат на тази среща, примерно, при президента или защо изобщо се повдига въпрос, за който е ясна каква е позицията на България.
Това за нас е учудващото от гледна точка на това, че предварително всички тези неща се съгласуват в протокола и не би било редно чужд държавен глава да дойде и по този начин да направи така, че България да се чуди каква позиция да има. Това за мен е недопустимо по някакъв начин.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Хайде да вземем другия въпрос и ако искате някакъв коментар за господин Ангелов – по-късно.
Господин Велизар Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Благодаря.
Аз имам въпрос към военния министър господин Николай Ненчев.
Повод за този въпрос, господин Министър, е Вашето изявление, направено на 24 юли тази година. Веднага след заседанието на Министерския съвет, на което, както се казва в публикацията на сайта на Военното министерство. На това заседание са изготвени рамковите позиции на България за срещата на върха във Варшава.
Вие заявявате в тази своя позиция, цитирам: „България ще подкрепи инициативата на Румъния за афилирането на един батальон към създаваната многонационална бригада за участие в съвместни учения и тренировки“.
Първо, искам да попитам на какво основание еднолично заявявате, че ще подкрепите, след като влизате в колизия с чл. 84 в Конституцията, където пише, че изпращането на контингент в чужбина става само с решение на Народното събрание. Освен това, нито на заседание на Министерския съвет такова решение е взето, поне аз не зная, а да не говорим за в парламента да е обсъждано и да е гласувано.
И тъй като Вие сега ще отговорите, че става дума за тренировки и учения, става дума за изпращането, за присъединяването на български батальон към многонационална бригада, която е стационарна, каквито са стационарни в Афганистан контингентите, които се рутират непрекъснато, тоест очевидно Вие искате, предполагам, разбира се, ако можете да ме разубедите или да ме уверите в обратното, очевидно Вие искате, правителството във Ваше лице, да избяга от влизане в парламента на това Ваше предложение.
В никакъв случай Вие нямате право да подкрепяте нещо, което не е одобрено от парламента, тоест Вие искате да избягате от гласуване и от дебати в парламента по изпращането на български военен контингент в чужбина.
Афилиране, тоест изпращане, присъединяване на батальон към стационарна база или многонационална бригада за участие в съвместни учения и тренировки задължително изисква решение на Народното събрание. Съгласни ли сте с това?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Първо – господин Жаблянов, и тогава ще отговорите на всичко.
Заповядайте! (Шум и реплики.)
Опозицията има право! (Силен шум, реплики.)
Господин Жаблянов, заповядайте.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз съжалявам, че стана така.
Уважаеми господа министри, ситуацията и без това е доста напрегната, както виждате.
Искам да поставя въпроса за българската позиция на заседанието във Варшава от следната гледна точка.
Ние не можем да разсъждаваме от гледна точка на Северноатлантическия пакт в състояние на константа, тоест на непроменими обстоятелства. Очевидно е, че в Северноатлантическия пакт, в неговите цели и разбирания тече хаотична промяна. Тя може да бъде видяна в непоследователните и противоречиви изявления на представители на външните министри, на ръководителя на НАТО и т.н., тоест всички фактори в така наречения „Северноатлантически пакт“ разбират по различен начин в момента неговите цели, интереси и приоритети.Тук позицията на Франк-Валтер Щайнмайер, която преди малко беше цитирана, е само една от илюстрациите.
В същото време, докато твърдим, че ние възприемаме Русия като партньор от страна на НАТО, от другата страна се извършват най-мащабните военни учения на територията на Полша, в Балтийско море, разполагат се нови батальони, щабове за командване и т.н., тоест общото ниво на военната активност в Източна Европа е несравнимо с това, което беше, да кажем, преди 5-6 години.
С една дума, имаме променена политическа обстановка в Източна Европа и във връзка с това трябва да бъде формирана, струва ми се, и българската позиция.
И тук аз ще поставя на Вашето внимание следните обстоятелства, които би следвало изпълнителната власт да има предвид, тъй като очевидно е, че при Вас има несъгласуваност, най-малкото, както каза господин Ненчев.
В такъв момент това е недопустимо, уважаеми господа министри, между Вас, господин премиера и комисиите на Народното събрание, да има несъгласуваност. Затова това, което ми се струва, е важно, преди да се изрази българската позиция, е да се отчете многообразието на позициите на държавите членки в момента. Те са факт по отношение на Русия и на политиката, която се води в тази посока. Тя е многостранна, тя не обхваща само НАТО и поради тази причина за мен първостепенна важност има формирането на българската позиция.
Тя не може да бъде позицията на Полша, не може да бъде позицията на прибалтийските бивши съветски републики, тъй като те имат друга история на отношенията с Руската федерация.
Какво би следвало да представлява българската позиция, струва ми се? Аз смятам, че премиерът я изрази сравнително точно. Черно море не може да бъде море на противопоставяне и тук няма да приема тезата, че имаме нарушаване на баланса на силите в Черно море, защото има споразумение за Черно море. Всички и в двете комисии знаем горе-долу неговото съдържание. Няма нарушаване на баланса на силите.
И руският флот и преди анексията на Крим беше разположен в Севастопол с договор за 50 години напред, не мога да си спомня в момента колко точно. Изтичаше някъде през 2030 и някоя година договора за използването на базата. Същите въоръжения, същите кораби. Може би тук, приемам някаква забележка може да има, но това не променя стратегическия баланс на силите.
Когато говорим за стратегически баланс на силите, това означава нови военни съединения, нови бази и т.н. Такова нещо няма.
Второто нещо – не смятам, че е в интерес на България да се говори за растящо военно напрежение в Черно море, защото, да Ви обърна внимание върху един друг страничен факт. В Сирия се води война, палестинските и израелската държава са в непрекъснат конфликт, Кипър е разделен, през Турция към Гърция преминават десетки хиляди бежанци, никой не говори за конфликт и напрежение в Егейско море! Да сте чули някъде такава формулировка? По-малко напрежение ли има около Егейско море, отколкото в Черно море?
Тоест, искам да обърна внимание върху политическата формулировка, защото за българската позиция политическата формулировка е първостепенна. Ще приеме ли България тезата, че има повишаване на напрежението в района на Черно море? Аз считам, че няма. Считам, че е в разрез с интересите на България ние да поддържаме подобна тема. Напрежение в Черно море в момента няма!
Ако ние поддържаме тази теза, то това означава да се върви срещу интересите на България! Такава позиция във Варшава не би следвало да бъде поддържана.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Жаблянов.
Господин Митов.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Господин Жаблянов, аз си позволявам да взема думата малко преди министър Ненчев само за да направя следното уточнение.
Няма такава формулировка за напрежение или растящо военно напрежение в Черно море. Такава формулировка в нашата позиция няма. Няма и в документите на НАТО.
Има нарушен баланс, с което мисля, че няма как някой да не се съгласи. Това е формулировката. (Шум и реплики.)
Има, как да няма!?
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Извинете! Извинете, когато…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Моля Ви, колеги! Един по един!
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Растящо военно напрежение и нарушен баланс са две различни неща! И политическата формулировка е „нарушен баланс на силите“, а то е очевидно. И ако знаете какво има от другата страна, ще знаете, че има и нарушен баланс. Затова това е политическата формулировка.
По никакъв начин не можем да кажем също така, че няма консенсус в рамките на НАТО. Прилагането на двупистов подход, съчетаващ – първо, засилването на отбранителен и възпиращ потенциал на Алианса на изток, и, второ – диалог с Русия, с основни теми: Украйна, прозрачността и намаляването на риска от инциденти при провеждане на военни дейности, са позиции на Алианса, приети с абсолютен консенсус, без никакви възражения, а това коя държава междувременно, в рамките на обсъжданията е казала нещо, което може на Вас да Ви звучи различно или на някой да му звучи различно, е друга тема.
Въпросът е с какви позиции отиват накрая държавите и какви решения се вземат. Всичко се взема с консенсус. Решенията се вземат с консенсус в НАТО. Една държава да каже нещо друго, консенсусът е счупен. А Вие виждате, че вземаме решения с консенсус и те са балансирани. Те са достатъчно балансирани, но дисбалансът на силите, не само в Черно море, а по целия Източен фланг, особено неговото североизточно измерение, не могат да не се отчитат. Това – първо.
И второ – ние не отиваме с позиции, като на Полша и балтийските държави. Ако знаете позициите на Полша и балтийските държави ще видите, че българската е съвсем различна. Това, което искаме ние е да не бъде оставен югоизточният фланг пренебрегнат, защото това е свързано с националната ни сигурност. И ние не можем да си пренебрегваме сигурността за сметка на някакви хипотетични такива постулати, че нямало някой да ни напада. То, сигурно няма, но и ние няма да нападаме никого! Ние си градим отбраната.
Когато е нарушен балансът ние сме длъжни, всяко едно правителство – отговорно, национално правителство е длъжно да изгради капацитет и толкова! Никой никого няма да напада! Никой никого не иска да дразни дори, но не сме предизвикали ние тези дисбаланси.
Извинявайте, министър Ненчев.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Министър Ненчев – на въпроса на Велизар Енчев. (Реплики.)
Но не свързана с позициите, защото те са различни. Добре.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Относно дисбаланса на силите.
Дисбалансът на силите не е променен, тоест балансът на силите не е променен и няма дисбаланс. (Оживление.)
Няма дисбаланс и давам конкретен аргумент. Значи, тук няма да броим джепането и снарядите, защото има Договор за въоръженията в Източна Европа, който не е отменен.
Откъде идва дисбалансът? От променения политически и геополитически статут на Украйна. Това е дисбалансът по същество. И тук съм съгласен, само че дисбалансът е в обратната посока.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Господин Жаблянов, само преди господин Ненчев да вземе думата, този договор, за който говорите, е суспендиран от Русия.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Министър Ненчев, заповядайте да изясните неяснотата, която Велизар Енчев каза за минаване през парламента. Заповядайте!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Бих искал да отравя една молба към господин Енчев и към всички депутати. Аз не веднъж съм благодарил на депутатите от Комисията по отбрана, които проявяват особено разбиране. Когато говорим за национална сигурност е хубаво да говорим истината.
Вие сам казахте: как така изразихте едно лично мнение? Това не е мое лично мнение.
Непосредствено след заседанието на Министерския съвет това решение вече беше взето и тук не се касае, както Вие казвате, да изпратим един контингент, който отива във вражеска среда, а говорим а един батальон до 400 човека. Аз този въпрос много добре го развих.
Касае се за общи учения и тренировки, които в голяма степен подобряват оперативната съвместимост и още повече, това няма да струва нищо за България, тоест ние ще се присъединим към едни общи тренировки и обучения, от което ще извлечем ползи, безспорно. Не се касае за друго.
Разрешенията за участие в такива тренировки и обучения се вземат от Министерски съвет, господин Енчев. Ние не изпращаме наш контингент за бойни действия или в епицентъра на бойните действия. Това са различни неща. Моля Ви, обърнете внимание, а после лично ще Ви кажа и подробности, ако желаете, по този повод.
Що се касае до дисбаланса в силите. Действително има. НАТО се стреми към баланс, към изравняване. Не мисля, че го прави дори по най-добрия начин.
Няма да разкрия кой знае колко голяма тайна, в друг случай бих Ви дал повече информация, но за Ваше сведение и за народните представители – Русия разполага с около 250 бойни кораба в акваторията на Черно море, шест подводници, седма ще бъде присъединена. България, мен ме е срам да кажа с какво разполагаме, но депутатите от Комисията по отбрана знаят. (Реплики на народния представител Валери Жаблянов.)
Казвам за баланса, защото Вие казвате, че няма промяна в баланса. Има огромна промяна! Нека също да кажа, това е публична тайна, между другото, че в полуостров Крим има около 30 хиляди руски войници. Нека да кажем, че Минските споразумения продължават да не се спазват. Нека да кажем още, че по западната граница на Русия са разположени… (Реплики на народния представител Валери Жаблянов.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Жаблянов, моля Ви!
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Да кажем – от двете страни, те са заплаха.
Нека още да спомена, че всички тези внезапни учения, които провежда Русия, понякога са твърде обезпокоителни.
Нека кажа още, че на западната граница плюс тези 30 хиляди войници, които са на полуостров Крим, има допълнително около 35 хиляди.
Нека на последно място да кажа, че всички тези инициативи за предно разполагане в Литва, Латвия, Естония и Полша са инициативи на самите държави, които ги искат. Не са инициативи на Америка. Искат ги държавите, които имат очевидно опасения за своята сигурност. И там, нека да споменем и да го кажем съвсем ясно, всъщност ще бъдат изпратени около 4000 човека, тоест четири батальонни бойни групи на ротационен принцип. Това е много важно Вие да го вземете предвид и за в бъдеще да бъдем по-внимателни в изказа, защото това наистина може да се окаже опасно. Благодаря Ви.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Една реплика имам.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Вие заявихте, господин Министър, че този контингент няма да бъде във вражеска страна.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Не съм споменал „контингент“, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Добре, бригада.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Не бригада, бригадата е… За един батальон.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Батальон.
Тази многонационална бригада ще бъде стационарна, но тя ще се рутира.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Вече коментирах този въпрос.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Ротация се извършва и в Босна и Херцеговина, и в Косово.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Какво общо тук Косово?
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Чакайте! Сега, момент да довърша, господин Министър. Ако можете да ме изслушате.
Вие казахте, че Румъния не е вражеска страна, но Румъния от един месец точно е страна, в която бяха разположени елементи на противоракетния щит на Съединените американски щати, поради което Русия обяви, че Румъния ще бъде третирана като такава страна, както ще бъде третирана и Полша, след като след една година и половина се разположат елементи на противоракетния щит. В този смисъл въобще не съм съгласен с Вас, че Русия не е вражеска страна за България. Може да не е вражеска страна, но за Руската федерация официално от един месец е вражеска страна.
Затова аз продължавам да твърдя, че Вие с това решение на Министерския съвет, което наистина е взето, съгласен съм с Вас, на 24 юни тази година, искате да заобиколите българския парламент, който дава разрешение, съгласно чл. 84 на Конституцията за изпращане на български контингент на ротационен принцип. Всички контингенти в чужбина са на ротационен принцип.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Енчев, благодаря.
Записано е в протокола. Имаме Вашето твърдение черно на бяло. Имаме и отговорът на министрите, така че ще видим кое е правилно и кое – не.
Господин Радев има думата.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа министри, уважаеми господин генерал, колеги!
Стана ясно в Комисията по отбрана – имахме открито заседание, чухме министър Ненчев по тези въпроси, затова сме малко по-мълчаливи, не вземаме думата, но очевидно тук няма да гласуваме кой какво е казал, но със сигурност се присъединяваме към изслушванията, към обясненията, които чухме.
Искам да благодаря и на двамата министри за отзивчивостта и за тогава – в Комисията по отбраната, когато дойдоха, и сега, че са тук, както и на журналистите за интереса. Тогава беше открито заседанието по настояване на госпожа Председателката, и тук е открито заседанието, за да могат всички да чуят тези становища.
Ние помолихме министрите да бъдат внимателни в това, което казват, за да не се минат границите на конфеденциалност.
В Комисията по отбрана ни направи впечатление нещо, което ще споделя и тук, и ще имам въпрос към Вас, господин Министър на външните работи, защото към отбраната вече зададохме нашите въпроси.
Това говорене постоянно и търсене на отговорност за нашата позиция, защо защитаваме себе си всъщност, защо защитаваме НАТО, защо искаме нещо, което беше определено като дума „флотилия“, пък този казал, пък другият не казал, пък има ли еднакви позиции, пък няма ли еднакви позиции. Тези въпроси си ги чуваме постоянно.
Намесваме Русия, това е заплахата от опозицията, аз лично се притеснявам и се срамувам от това. Аз не чух и даже, ако Ви попитам, ще можете ли от опозицията да изпишете така – три-четири положителни неща за НАТО – Вие, които сте гласували да сме членове на НАТО и ние сме там?!
Постоянно търсите нещо! Какво е в Русия? Да, България е част от НАТО. Говорейки за НАТО, говорейки за България, но спрете да говорите за тази Русия. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Зафиров, моля Ви! (Силен шум и реплики.)
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: И ме принуждавате да задам един важен въпрос. Аз го казах и в Комисията по отбрана.
Представих си, че съм на заседание на Комисията по отбрана, пък не дай Боже и такава – съвместна, но в Румъния. Там, господин Министър, към Вас се обръщам, защото аз не знам румънски. Опитах се да намеря в интернет, не намерих такова нещо.
Не знам кой е сбъркал с думата „флотилия“ – дали президентът техен, дали министър-председател, дали нещо не сте се разбрали, Вие имате ли информация във Външно министерство там да има такъв диспут, така да се е обострила опозицията, да ги пита постоянно техните първи ръководители: „А бе какво правите там? Защо говорите за съвместни неща, за флотилия в Черно море?“.
Сигурно не говорят за това, аз съм убеден, но предполагам само. Да го потвърдите.
Ако това е така, аз се притеснявам. Ние с Румъния можем да направим много неща заедно и може би това е пътят ни. С Румъния да имаме и общи въоръжени сили едва ли не, и каквото трябва, това ни е най-близката страна. И когато говорим за тях изумявам се и ме е страх да отида на парламентарна делегация, за да не ме питат както едно време, няма го тук господин Янаки Стоилов: „А, бе защо не подкрепихте декларацията против анексията на Крим?“. И ние се чудехме какво да отговорим с Пламен Манушев на парламентарна делегация.
Ако ни попитат същото: „А бе вярно ли е, че нещо обсъждате? Това за флотилия и сте много против да правим нещо въобще заедно?“, какво ще отговаряме ние? Те по-НАТО ли са от нас – румънците? И защо ни изпреварват постоянно, не мога да разбера, господин Министър?
Имате ли отговор на това? Виждате ли този дисбаланс? Ние ли сме си виновни? Въпросът е малко риторичен. Аз се сещам за много отговори, ама лично аз започвам да се притеснявам от това говорене на опозицията.
Идват президентски избори, ама вижте, те – даже и журналистите взеха, че излязоха вече. На всички е ясно за какво става дума, че всичко това предварително се готви, което са двете точки и това, което се е случило в Черноморския регион и актуалното състояние, и позицията ни във Варшава. Те търсят под вола – теле, и постоянно е думата „Русия“. Вие ли обичате повече руския народ или? Аз не мога да Ви разбера!
И защо заставате на такива позиции постоянно? Това е моят въпрос към Вас, всъщност господин… (Реплики.)
РЕПЛИКА: Процедура по начина на водене. Моля, моля!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: По начина на водене? )Силен шум и реплики.)
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Процедура по начина на водене, защо? Тук имаше обида, че се срамува от народните представители господин Радев. Трябва да оттегли своите думи и, господин Председател, Вие трябва да вземете отношение към това негово изявление. (Силен шум и реплики.)
Аз се срамувам още повече от Вас, но не го заявявам, а Вие заявихте преди малко, че се срамувате от позицията, която има опозицията, за това, че има позиция! (Реплики.)
Как може да ни говори, че се срамува! Господин Председателстващ, Вие трябва да вземете отношение към…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Радев, вземете решение спрямо Вашето мнение.
МИНИСТЪР ДАНИЕЛ МИТОВ: Уважаеми господин Радев! Към това, което казахте, аз нямам какво много да добавя, само ще Ви кажа следното: няма такива дебати и притеснения в Румънския парламент или в румънското общество изобщо, когато се говори за съвместни действия, когато се говори за действия на НАТО. Нашите впечатления поне, това, което аз знам, е, че румънското общество и политическия елит, и румънската опозиция е наясно къде е страната, че е член на НАТО и никой не се притеснява да взема общи решения и да води дебати за флотилия или за каквото и да било.
Няма такъв дебат изобщо в Румъния, затова ще се съглася с Вас, че някои неща си ги правим сами. Просто сами си ги правим!
Опозицията трябва да разбере, че ние сме държава – член на НАТО. НАТО не ни е противник. Точно обратното. НАТО е най-мощният военно-политически съюз, съществувал някога в историята н света и този военно-политически съюз стои зад България и е готов да я защитава и ние се колебаем, някои хора се колебаят дали това е правилно или не. Разбира се, че е правилно! Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други изказвания?
Господин Янков, заповядайте.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Господин Заместник-председател, господа министри, господин Началник на отбраната, уважаеми колеги, журналисти! Ние в Комисията по отбрана имахме подробно заседание на тази тема, разговор с министъра. Получихме подробна информация за това аз лично няма да задавам въпроси.
Ще бъда съвсем кратък да изразя позицията на нашата парламентарна група във връзка със ситуацията.
Уважаеми господа министри, внимателно слушахме Вашите доклади, за които да Ви благодарим. Бяха изчерпателни и аз лично, като човек, който отдавна се занимава с отбрана и национална сигурност, не виждам нищо притеснително в тези доклади. Напротив, те са в интерес на нашето разбиране за пълноценната, ефективна, качествена интеграция на България в Алианса.
Уважаеми господа министри, според нас това е въпрос не само на национална сигурност, примерно на териториална сигурност и т.н. Това е въпрос за съществуване на България. Това е изключително важен въпрос. И според мен, понеже аз съм съгласен с колегата, че трябва да говорим за интересите на България, възниква пред нас следният въпрос: ние можем ли да повлияем на това, което НАТО реши да направи в Черно море? Не можем. Те могат да го направят и без нас. Така ли е, господин Министър? (Реплики.)
Могат да го направят и без нас. Ние имаме избор дали да участваме или да не участваме. Това е изключително важен избор за България, защото всичко, което се случва, уважаеми колеги, е в международни води, води върху които ние нямаме контрол и аз се чудя как някой, който изобщо няма понятие от тази материя прави оценка, че едва ли не България е инициатор и България прави всичко. Напротив!
Ние, пак казвам, имаме единствения избор дали да участваме или не. Е, кое е в интерес на националната сигурност на България? Да участваме, разбира се.
Особено активно трябва да бъде участието с нашите съседи, защото… (Реплики.)
И с Турция, точно! Казва го: Турция е един от стратегическите партньори в НАТО за България. Да, казвам го ясно и точно! И Румъния, разбира се. (Реплики.)
И, уважаеми колеги, като говорим за заплахи, не става въпрос само за заплахи от страна на Русия. Тук става въпрос за възможности за съвсем други – по отношение на бежанци и на съвсем други неща, които могат да застрашат и координацията с нашите съседи може да ни донесе само повече сигурност с по-малко финансов ресурс.
По отношение на Русия нашето разбиране е, че България трябва да играе ролята на медиатор между НАТО и Русия в името на Пакта за стабилност. Това трябва да бъде ролята на България като държава, която има силна, емоционална връзка и търговски и икономически взаимоотношения с Русия.
И не мога да си обясня защо, ние също сме опозиция, но не може всяко нещо, което ние искаме да направим в полза на националната сигурност, едва ли не да се слага дилемата НАТО-Русия. Няма такъв момент. България има нужда чрез интеграцията си в НАТО да си защитава, но много е важно все пак да бъдем уважаван член. Така както я караме, уважаеми колеги, нас няма да ни уважава нито Русия, нито НАТО. Това е много сериозен проблем за България.
Затова, господа министри, това е нашата молба. Всичко, което се прави да бъде именно в тази посока – НАТО. За нас сигурността на страната е свързана не само с териториална сигурност. За нас това е, Вие знаете дори по-добре от мен каква крещяща нужда има България от подобряване качеството на живота. Без инвестиции това може ли да стане? Без сигурност инвестиции може ли да има?
Демографският проблем за България стои. Че ние губим повече отколкото на война от демографския проблем, от това, че българите напускат България и правим някакви виртуални защити. От какво се защитаваме?
Затова в тази посока имате нашата подкрепа. И Ви пожелаваме успех. Дано да успеете наистина да направите така, че България да бъде уважавана и от НАТО, и от Русия. Благодаря.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви, господин Янков.
Процедура.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Аз също държа господин Радев да се извини за обвинението, че го срам, защото някак си…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Това е лично решение. Аз не мога да го задължа да се извини.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Не, за опозицията. Нали казахте, че Ви е срам от опозицията?
Опозицията можем да имаме всякаква позиция и тя затова е опозиция. Не е задължена да преповтаря позицията на управлението, нали така? (Шум и реплики.)
Ако обичате, предложението е мое и е към господин Радев.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Извинявам се, ако съм засегнал някого.
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (на изключени микрофони): Благодаря.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Но ще повторя какво казах. (Шум и реплики.)
Все пак да не се наложи пак да се извинявам.
Аз казах, че веднъж се срамувах за това, че не подкрепихте декларацията, когато ни питат натовски партньори. Сега ще ми е много неприятно да се обясняваме отново, че България се различава от Румъния по въпроси, които са чисто натовски и…
ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ: Разбира се, че ще се различава. България е друга държава, господин Радев. Нали?
Има редица партии в стари членки на НАТО, които и до ден-днешен искат неутралитет. И в Италия, и в Германия, и навсякъде. И това са…
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Получихте извинение, господин Жаблянов, и всички останали, които се чувстват засегнати.
Други изказвания има ли?
Господин Георгиев и да се ориентираме към приключване.
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря, госпожо Председател.
Аз ще се постарая да бъда максимално кратък.
Първо, господа министри, благодаря за отговорите.
Не веднъж съм казвал, че външната и военната политика не трябва да бъдат подчинени на партийност и на популизъм, но ако се вгледаме в смисъла на думата „популизъм“, това е да говориш нещото, което хората искат да чуят.
Аз в случая не мисля, че хората искат да чуят част от нещата, които се казаха в тази зала. И в случая аз не се притеснявам за това дали по някакъв начин се артикулира националният интерес, а затова, че българският национален интерес трябва да преминава пречупен през националния интерес на трета държава. И се опасявам, че няма страх от това, че националният интерес е накърнен, а от това, че той накърнява интереса на една трета държава. И това мен, като народен представител, ме смущава, защото за нас определено водещ е българският национален интерес, необвързан задължително с националния интерес на други държави.
И да продължа нататък – държавните интереси не следва да бъдат партийно оцветени, колеги от абсолютно всички партии, защото и външната, и политиката по отбрана обслужват една държава в случая, и това е България.
И ако тук се вгледаме в някои наскоро случили се политически събития, а именно сключване на декларации между определени парламентарно представени политически сили с политически сили от трети държави, то това вече буди сериозни, сериозни съмнения по отношения към коя лоялност се числят те.
И тук мисля, че наистина Външно министерство трябва да изиска пълния текст на тези декларации, защото аз отново говорейки от позицията на гражданин, искам да знам и се интересувам какво има учредено в тези декларации.
Глобалните заплахи в момента, колеги, изискват това да имаме многоизмерни мерки, а тези многоизмерни мерки са артикулирани и формулирани именно в контекста на организациите, в които ние членуваме, а това са НАТО и Европейския съюз.
И категорично тук се обръщам с настояване и към двете ведомства, че ние трябва да участваме в рамки на общи политики, вземани на ниво и Европейски съюз, и НАТО. И определено трябва да се придържаме към тази позиция, но ако тук има колеги или партии, или който и да е, който смята, че българските национални интереси по някакъв начин трябва задължително да кореспондират с националните интереси на други държави, още повече такива, които не са представени в двете организации, в които ние членуваме, то трябва да го кажат много ясно. (Реплики.)
И аз смятам, че когато се отнасяме и към политиката на отбрана, и към политиката на външните ни работи, трябва да го правим максимално отговорно. И трябва да го правим с интерес за държавата, и с интерес за това по какъв начин ние си свеждаме нашите позиции пред нашите партньори.
И много моля много от нещата, които са казаха в тази зала, да не достигат до нашите партньори и до трети държави, защото просто лично мен като българин би ме било срам това да се чуе от тях. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Много срам се събра. (Оживление.)
Господин Зафиров, заповядайте.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Благодаря.
Само, господин Георгиев, да Ви припомня, че не сме на събрание на младежката организация на ГЕРБ. Патосът идва малко в повече.
Ами, Вие досега говорихте за интересите на чужди държави. Давахте ни примери – тук, Вашият колега Радев, с Румъния, с Турция, с не знам си кой. Къде Вие чухте „защита на интереса“ от наша страна на някаква чужда държава? Къде? Артикулирайте точно кой каза такова нещо, за да хвърляте такива тежки обвинения с такъв глобален патос?!
Много Ви моля, дайте да ги формулираме наистина тези национални интереси и да се опитаме поне да ги спазваме. (Реплики.)
Когато говорите за популизъм, ами Вие точно това правите в момента… (Шум и реплики.)
Вие отказвате да чуете една част от българското общество, като че ли живеете на Луната. Ами, излезте, разходете се тук. Спрете и от 15 човека, 14 ще Ви отговорят, че не искат конфронтация с Русия. Аз ли да Ви го кажа?
Тук колегата Радев, съжалявам, че излезе, дава пример с Румъния. Това ли искаме, като Румъния утре една държава като Русия да каже: „Вие сте наши врагове. Ще насочим към Вас нашите ракети“? Това ли искате да чуем? В крайна сметка, като давате този пример с Румъния, защо в Румъния било така, така ли да стане и тук? Това ли искате? Ако искате, кажете го ясно.
Или многоуважавания от мен господин Янков, не влагам нищо, наистина го уважавам безкрайно много и той го знае, но той да каже? Може ли, господин Янков, Вие сте от революционен Сливен, да кажете: „То и без това нищо не зависи от нас в Черно море, какво значение има дали сме „за“ или сме „против“, по-добре да спазваме тази линия на най-малко съпротивление“. (Шум и реплики.)
Аз поне така го изтълкувах. Ами то и в Априлското въстание нищо не зависеше от нас, и знаехме, че не можем да съборим Османската империя, ама го направихме. Нали така? Дайте да събудим този горд дух в българина!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Други реплики към господин Георгиев има ли?
АТАНАС ЗАФИРОВ: Всъщност ние точно това искаме – да има България ясна и категорична позиция, а да не върви по линията на най-малкото съпротивление. Нищо повече! И да защитава българския национален интерес преди да ни давате тези примери с Румъния!
Всички сме учили история. Ако искате, да влезем в детайли. Или пък с прибалтийските републики. Колко пъти го казахте това?! България си е България. Румъния си е Румъния.
Вие говорите за инвестиции. Ами, дайте да видим какви са инвестициите. Аз съм от черноморски регион. Хайде да направим един разрез и да видим какви са руските инвестиции, какви са западните инвестиции, какви са американските инвестиции, каква е заплахата пред тези инвестиции. Масово се продават в момента имоти. Масово напускат мирни жители. Не са войници с автомати да са дошли да ни завладяват. Дошли са да си харчат парите тук, в България.
Дайте да ги отчитаме тези реалности!
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Дуплика – господин Георгиев.
ГЕОРГ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател!
Страхът Ви от младежката организация е оправдан, защото тя е на път да задмине числеността на собствената Ви партия, но трябва да кажа, че като млад човек и аз, и колегите от името на които говоря, на нас ни предстои все още да живеем в Република България! И със сигурност ни предстои да се сблъскваме с предизвикателства, основата на които се поставя и от някои политически сили, които се отнасят безотговорно към политическия процес, но когато говорим за Румъния, аз не съм я споменавал, ще Ви напомня, когато започне да се дава пример с нея в спрежение, че България се е справила по-лошо с нещо, защото това е точка, която БСП опитва да упражнява и обича да упражнява, тогава ще Ви напомня отново какво казахте сега, че Румъния не бива да бъде давана за пример! Благодаря Ви. (Оживление, реплики.)
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Ще четем внимателно стенограмата.
Господин Янков за лично обяснение, да го наречем така.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Зафиров, също с уважение ще отговоря. Не съм казвал, че от нас нищо не зависи. Казах: ние имаме възможност на избор, ако НАТО реши да ги проведе, то може да реши да ги проведе, но дали да участваме или не. Това напротив, на 100% зависи от нас как да го решим. Неправилно сте ме разбрал. Няма никакъв паралел с Априлското въстание тук! Изобщо няма никакъв! (Оживление, шум и реплики.)
Нещата са съвсем други, в съвсем друга посока. (Реплики.)
Затова от гледна точка на това аз казах много ясно – от гледна точка на националната сигурност на България е пълноценна, ефективна, качествена интеграция в НАТО, но това по никакъв начин не означава, че трябва да афишираме Русия като наш противник. Няма!
Министрите ясно го казаха, че всичко, което се прави в морето има отбранителна насоченост. Това е ситуацията.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Аз благодаря на всички колеги, и на министрите за това участие в днешното заседание.
Мисля, че доста въпроси се изясниха. Благодаря Ви.