1. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 602-01-40 , внесен от Министерски съвет на 30.06.2016г.
2. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 654-01-86 , внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 07.07.2016г.
3. Разглеждане, обсъждане и гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-87, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 07.07.2016г.
4. Разглеждане, обсъждане и гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-90, внесен от Велизар Пенков Енчев на 13.07.2016г.
5. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект за решение за обявяване на Черно море за демилитаризирана зона, № 654-02-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 14.07.2016г.
6. Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили, № 654-01-91, внесен от Велизар Пенков Енчев на 14.07.2016г.
7. Разни

---

ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Откривам Петдесет и второто редовно заседание на Комисията по отбрана към 43-то народно събрание.
В работата на Комисията днес като участници и гости ще вземат участие министърът на отбраната Николай Ненчев, заместник-министърът на отбраната генерал-лейтенант Атанас Запрянов, парламентарният секретар на министерството на отбраната госпожа Лора Кендова, и госпожа Ралица Арсова – стажант в министерството на отбраната. Останалите гости, както и представителите на медиите – драгите журналисти, са приветствани от Комисията.
Откривам заседанието с обсъждане на дневния ред. Предвид на големия брой разпоредени документи, проектозакони и решения от председателя на Народното събрание, ще ги подложа на гласуване разделно.
Първа точка е: разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България № 602-01-40, внесен от Министерския съвет на 30 юни 2016 година.
Моля, гласувайте. За 11, против и въздържали се няма. Точката е приета.
Втора точка: разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България, № 654-01-86, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
Моля, гласувайте. За 11, против няма, въздържал се 1. Точката е приета.
Трета точка: разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 654-01-87, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
Моля, гласувайте. За 9. Точката е приета.
Четвърта точка: разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, № 654-01-90, внесен от господин Велизар Пенков Енчев на 13 юли 2016 г.
Моля, гласувайте. За 8, въздържали се 3. Излиза, че точката влиза в дневния ред.
Пета точка: разглеждане, обсъждане и гласуване на Проект за обявяване на Черно море за демилитаризирана зона, № 654-02-70, внесен от Корнелия Петрова Нинова и група народни представители на 14 юли 2016 г.
Моля, гласувайте. За 5, против 5, въздържали се 2. Точката не може да влезе в дневния ред на днешното заседание.
Шеста точка: разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преминаване през и пребиваване на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили, № 654-01-91, внесен от Велизар Пенков Енчев на 14 юли 2016 г.
Моля, гласувайте. За 5, против 5, въздържали се 2. Точката не влиза в дневния ред.
Последната точка е „Разни“, на която ще направя някои съобщения и предложения.
Има ли други предложения към дневния ред за обсъждане?
Заповядайте, господин полковнинк.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги, поради философията на четирите точки, които приехме като проекти за закони, предлагам да ги разместим: трета точка да стане първа, четвърта да стане втора, първа – трета, и втора – четвърта.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Логиката е, че след като сме обсъждали един път Закона за промени в Закона за отбраната и Въоръжените сили, да надградим новия Закон, след това четвъртата точка за отбраната – другата логика на Велизар Енчев и след това да почнем резерва?
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Точно така.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Има резон в предложението.
Моля, гласувайте. За 10, против и въздържали се няма.
Уважаеми господин заместник председател на Народното събрание! Внесеният от Вас и група народни представители Законопроект е първа точка от днешното заседание…
Заповядайте за процедура.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Искам да изразя недоумението си от факта, че двете предложени точки, разбира се, вземам думата по отношение на предложението, направено от името на нашата парламентарна група, не бяха допуснати в дневния ред на Комисията. Колеги, няма значение дали сте „за“ или „против“, дори и да сте „против“, изразете мнението си при обсъждането на конкретния проект за решение.
Няма логика да се откаже разглеждане на един проект за решение, който е разпределен по надлежния ред от ръководството на Народното събрание и да не искате да дефинирате Вашето отношение към проекта за решение или който и да е законопроект. Това е работата на Народното събрание и на съответните комисии – да се произнасят по предложенията, които са направени, които отговарят на абсолютно всички изисквания на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и по които вероятно имате някакво мнение. Изразете го това мнение при обсъждането и съответно при гласуването на конкретната точка.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Не Ви разбирам, господин министър, защо казвате две точки?
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Защото отпадна и предложението, което прави господин Велизар Енчев.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Понеже казвате Вашето, не разбрах. Вие го приемате за Ваше. Добре.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Но по същия начин, няма значение какво е отношението към предложението, което прави народен представител Енчев, то може да бъде изразено чрез гласуване и съответно с аргумент.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Аз Ви изслушах. Предполагам, че народните представители имат потребност от допроучване и за включване на следващ дневен ред на заседание, а не на днешния. Това е моята логика на обяснение след гласуването.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Сега е определено за дневния ред.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Казвам, че това налага председателят и ръководството на Комисията да го планират на следващо заседание, след като днес не се приема.
Заповядайте, господин Зафиров
АТАНАС ЗАФИРОВ: господин Председател, ще си позволя да не се съглася с Вашия извод.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Може.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Дотолкова, доколкото нашето предложение беше толкова шумно оповестено и по медиите, имали сме възможност и в дебат с колеги в различни медии да го обсъждаме. Така че това недопускане в момента, държа да отбележа, да остане в стенограмата, е една чиста форма на налагане на диктат на мнозинството. Виждате ли сега колеги, когато ние в нашите аргументи за неприемане в този му вид на антитерористичния закон казваме, че не сме толкова против нормите, колкото се опасяваме, че тези норми може да попаднат в недобросъвестни ръце и да бъдат налагани силово, днешният ход на събитията е изцяло потвърждение на подобен тип разсъждение. Вие с лека ръка изхвърляте една точка от дневния ред, зачерквате мнението на една голяма част от българското общество, въобще не давате гласност
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Не се прицелвайте към председателя, да Ви направя забележка! Първо, ако и двамата имате предложение, направете го за прегласуване, но не да убеждавате за онова, което са гласували разумните народни представители. Аз не обвинявам за това, че имат решение.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Ако не ме бяхте прекъснали, щях да кажа, че правя предложение за прегласуване.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Приемам го. Благодаря Ви.
По двете точки ли?
АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Разбира се, че и по двете, да. Това не означава, че сме съгласни с всички точки, че сме гласували – че сме ги подкрепили да влязат в дневния ред. Това е принципна постановка.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Има друга процедура.
Заповядайте, господин заместник-председател.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: По начина на водене, господин председател.
Умолявам Ви да не внушавате идеи на колегите, да не коментирате гласуването. Гласуването е най-тежката ръка, или негласуването, а не дори и коментарите и влизането на дневния ред. Факт е, че не искахме дори да влезе в дневния ред, но е право на председателя съгласно Правилника на Народното събрание. Той определя дневния ред. (Реплики.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Моля Ви, нека да завърши.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Мисля, че ние спазихме правилника. Гласувахме дневния ред и тази точка не влиза в него. (Реплики.)
Ама Вие сте опозиция, може да искате аргументи и да си говорим един час по темата.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Проявете уважение към обществото и кажете защо изхвърлихте тази точка, страхувате ли се или какво?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Нека да не влизаме в диалог! В случая правят…
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Ама не ме прекъсвайте и Вие! Аз говоря и Вие говорите! Или аз говоря, или Вие.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Успокойте се. Аз съм ръководител, казвам в случая на него да не Ви прави бележка на Вас, да завършите Вашето изказване. Това беше. Заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Добре.
Така че това не е лека ръка, много тежка ръка е и ние казваме нашето „не“. Аз, ако бях на Вашето място, на опозицията, дори щях да се срамувам, че внасям такава декларация за демилитаризирана зона. Не искам дори да чувам аргументите Ви защо. По този начин изказваме несъгласие с това, което правите. Ако имате нещо и искате да чуете нашето мнение, ще го чуете в залата, там също имате право да внесете декларацията. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Вие си държите на Вашето. Получихте процедурата по начина на водене. Право на председателя е да вкарва в дневния ред, разпределено е от председателя на Народното събрание и аз съм го вкарал в дневния ред. Вие не получихте гласовете за влизане в дневния ред. Искате прегласуване.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Има противно предложение да не подлагаме на прегласуване точката, която колегите от опозицията предложиха да се прегласува.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Каракачанов го нямаше. Може би иска да гласува по тази точка.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Силен Ви е доводът.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, не коментирайте чий довод е силен и не е силен, моля Ви се! Спазвайте правилника!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Спазвам правилника, и това правя.
Който е съгласен да прегласуваме т. 5 и 6, моля да гласува. За 3…
Не мога на всички да угодя едновременно, затова продължаваме заседанието с гласуваните точки.
Имаме две предложения, имаме обратно предложение и сега не получавате потвърждаване за прегласуване.
Откривам редовното заседание на Комисията с внасяне на мотивите по Законопроекта по т. 1 първа от днешния дневен ред.
Господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Михов, който също е вносител на този Законопроект, а аз ще се включа в разговора. В дебата.
МИЛЕН МИХОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господин министър, господин заместник министър, колеги, дами и господа! Според нашето виждане направените промени в механизма на професионалната военна служба в Република България бяха преждевременни и без съобразяване с конкретните геополитически и военно стратегически условия в Югоизточна Европа и без да се отчита националната традиция за попълване на състава на Въоръжените сили. Най- съществените негативни следи от въвеждането на новия модел бяха очевидното намаляване на реалната способност на Въоръжените сили и постоянното ограничаване на младите и обучени ресурси на военен отчет в запаса. Последното обстоятелство доведе до затруднение в комплектуването на военновременните формирования с кадри до дефицит от специалисти по определени специалности.
Актуалното рязко влошаване на параметрите на сигурността в цяла Европа изисква бързи и адекватни действия на законодателната власт в нашата Република. Един от сегментите на комплекса от необходими действия е преосмислянето на реалните параметри на системата за попълване на състава на Въоръжените сили по посока на връщане към механизмите на задължителната военна служба. Последната се характеризира с някои много важни предимства според нас, а именно: повишаване на отбранителната способност на страната; на второ място, социална интеграция на младите хора, произхождащи от различни имуществени, етнически, религиозни и културни групи на обществото; на трето място, подобряване на взаимодействието между институциите, сплотяване на отговорността за отбрана на страната между държавата и нейните граждани; на четвърто място, участие на гражданите в осъществяването на демократичен контрол на Въоръжените сили, осигуряване на постоянно подновяване на голяма част от личния състав на Въоръжените сили и в същото време на натрупване и поддържане на значителен мобилизационен ресурс на държавата – нещо, което много дебело искаме да подчертаем; осигуряване на работна сила за някои държавни сектори под формата на алтернативна гражданска служба, която принципно съпътства задължителната военна служба.
И на следващо място смятаме, че въвеждането на втори начин за попълване на Въоръжените сили влиза в унисон със Законопроекта и действията в антитерористичната сфера, което ще доведе заедно с функциите на армията за борба със тероризма към едно пропорционално разпределение на Въоръжените сили на територията на Република България и усъвършенстване на дислокацията на Въоръжените сили чрез едно равномерно разпределение в териториален аспект. Примерът на редица европейски държави членове и не членове на Европейския съюз или НАТО като Турция, Австрия, Норвегия, Гърция, Дания, Швейцария, в една или друга степен разчитат на задължителна военна служба с оглед потребностите на националната сигурност и допускат алтернативна служба в своя модел или възможност за заплащане на определена сума с оглед освобождаване от военна служба. Поне една държава членка на НАТО – Литва, възнамерява да промени модела на попълване на Въоръжените сили и да възстанови отново наборната военна служба, което става тази година.
Представеният Законопроект превежда нормативната обезпеченост на националната отбрана в пълно съответствие с Конституцията на Република България, в чийто член 59, алинея 1 е регламентирано, че защитата на Отечеството е дело на всеки български гражданин. Законопроектът тълкува понятието „дълг“ като морално юридическо задължение на българските граждани от най-висш порядък и предлага практическа възможност за реализирането на визираното задължение.
Предлаганият законопроект за военната служба в Република България определя наборната военна служба като задължителна за гражданите за участие в отбраната на страната, и професионална военна служба, изпълнявана на основата на договор и ние държим дълбоко да се разбере това и да се отбелязва, че не се посяга и не се създава алтернатива на съществуващата наборна военна служба.
Основните моменти в Законопроекта: предвижда различни хипотези за реализиране на наборна военна служба, като базовата е за срок от 6 месеца за деца от мъжки пол, навършили 19 годишна възраст. За осигуряване на нейното ефективно провеждане се въвежда първоначален военен отчет на военно задължените граждани, както и система за предказармена военна подготовка. За някои категории лица, които по определени причини следва да бъдат освободени от наборна служба, се предвижда въвеждането на алтернативна гражданска служба за срок от 12 месеца. Законопроектът регламентира и възможността за доброволна военна служба на основание на договор, лица, преминали наборна военна служба, които желаят да бъдат обучени за сержанти от резерва, лица от женски пол между 18 и 28 години, преминали предказармена подготовка, лица от мъжки пол на възраст между 28 и 32 години, които не са преминали наборна военна служба. Запазва се професионалната военна служба в досегашния си вариант.
С предлаганите изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили ще се усъвършенства осезаемо системата за защита на националната сигурност по пътя на пряко привличане на максимален брой от гражданите на Републиката в системата на военната отбрана. Ще се възстанови националната традиция във военно-политическата сфера, ще направи съществена крачка по отношение възстановяване на разкъсаната връзка между държавата и гражданското общество в областта на сигурността. Завършх, господин генерал.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за представянето на Законопроекта. Откриваме дебатите по този Законопроект.
Заповядайте, господа народни представители. Имате ли становище по този Законопроект? Накратко представете Вашето становище.
НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители! Министерството на отбраната се запозна с проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, сигнатура 654-01-87, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 година, като ангажираме и излагаме следното становище.
Първо, предложението за въвеждане със Закона за отбраната и Въоръжените сили на задължителна наборна военна служба за българските граждани противоречи към настоящата редакция на член 59, ал. 2 от Конституцията на Република България. Същата дава основание законодателят да регламентира подготовката на гражданите за защита на Отечеството, без обаче да се въвежда задължение за българските граждани да изпълняват воински задължения, без да се дава възможност със закон да се регламентират условията и редът за освобождаването или замяната им с алтернативна служба. От систематичното и историческо тълкуване на целия процес по дискутиране, оспорване и приемане на разпоредбите на член 59, ал. 2 от Конституцията, видно е от стенограмата от обсъжданията на Проекта на Закона за изменение и допълнение на Конституцията, сигнатура 654-01-129 от 22 септември 2006 година на 42 Народно събрание, се очертават следните изводи.
Приемането на разпоредбата е свързано с отпадането на задължителна наборна военна служба и съответно с професионализацията на Българската армия в сила от първи януари 2008 година. Основен мотив е състоянието на сигурността и вътрешните заплахи за Република България като член на колективната система за сигурност НАТО и Европейския съюз. Народните представители приемат този текст като необходим, дават възможност да се изпълни чл. 59, тоест, за да се изпълнят задълженията по защита на Отечеството, когато възникне необходимостта, българските граждани следва да са подготвени в съответствие със създадената в специален закон уредба. Те приемат, че това би следвало да бъде обучение и в средните, и във висшите училища като противоречиви мнения се създават по отношение на връщането на така нареченото „военно обучение“.
Народните представители се противопоставят на наличието на задължителна военна или паравоенна повинност на българските граждани при изградена колективна система за сигурност, което също така не би отговорило на демократичните принципи и ценностите на държава членка на Европейския съюз и най вече на НАТО.
Те се противопоставят на връщането на военното обучение във вида му отпреди 2007 година и задължителната военна подготовка на лицата по време на обучение в средните и висшите военни училища и по време на работа и поради обстоятелството, че всеки работодател ще има задължението да ги освобождава за изпълнение на това им задължение. Предвид горепосоченото считаме, че предложеното от народните представители предложение за промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България, касаещи наборната военна служба, условията и реда за осъществяването и условията за освобождаване от нея, и замяната им с алтернативна служба, не намират опора в основния Закон на страната, което би ги обременило с най-тежкия порок – конституционният, поради противоречие с действащата разпоредба на чл. 59, ал. 2.
В допълнение следва да отбележим, че не споделяме стойностите, сочени в мотивите на вносителите, съдържащи данни относно ниския размер на издръжка на наборен военнослужещ спрямо тези на професионалния военнослужещ, тоест 400 към хиляда и двеста лева. В тази връзка следва да уточня, че в Министерството на отбраната бе извършен задълбочен сравнителен анализ на предимствата и недостатъците на наборната и професионалната военна служба. Военните експерти стигнаха до извода, че за срок от една година, не може да се осигури в пълен обем начална подготовка – специалната подготовка и бойното сглобяване, тоест за създаване на способности, които биха били необходими във военно време. Именно поради това ограничение бяха изчислени на 1 войник на месец на база на служба за една година.
В този смисъл при изготвянето на сравнителния анализ се извършиха разчети на реалните очаквани разходи на човек на месец, които показват, че издръжката на един наборен военнослужещ войник възлиза на общо 2235,98 лева и на месец, докато тази на професионални военнослужещи е в размер на 1396,77 лева на месец.
Освен това е необходимо да се има предвид, че наборната военна служба изисква осигуряването на адекватна инфраструктура, в която същата може да се използва. В тази връзка след влизането в сила на измененията на Конституцията Министерството на отбраната е провеждало последователна политика за освобождаване си от излишните бивши казарми и имоти. Ето защо евентуално възстановяване на наборната военна служба ще повлече ангажирането на значителни финансови средства за възстановяване на тази инфраструктура.
От гореизложеното се очертава извод, че Конституцията допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на Отечеството, каквато е необходима според конкретните реалности на средата за сигурност, без обаче това да води до възстановяване на задължителната им военна повинност във вида на съществувалата до десети януари 2008 година наборна военна служба.
Второ, разпоредбите, въвеждащи възможност за изпълнение на доброволната военна служба, са изключително неясни и противоречиви.
В Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България е регламентирана службата в доброволния резерв, като изрично се посочват условията и редът за изпълнението и статуса на доброволните резервисти. В този смисъл тя голяма степен се покрива с предложението на народните представители.
От друга страна изпълнението на самата военна служба по Закона за отбраната и Въоръжените сили на Република България е основана на доброволен принцип, тъй като правоотношението по изпълнението е възникнало въз основа на договор за военна служба.
Трето, Законът предвижда разпоредби, регламентиращи подготовката за защита на Отечеството на студенти по време на обучението им във висшите училища, която има и в настоящия момент регламентация в Закона за отбраната и Въоръжените сили, както и внесения за разглеждане в Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за отбраната и Въоръжените сили. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин министър, за Вашето становище.
ВЛАДИСЛАВ ТОШЕВ: Все пак основният вносител е Каракачанов. Приемам и започваме да коментираме.
Благодаря, господин председател.
Господин министър, господин заместник-министър, уважаема госпожо парламентарен секретар, уважаеми гости и медии! Ще се опитам да коментирам проектозакона чисто експертно, въпреки че с уважение към вносителите казвам, че той има повече политическа насоченост, отколкото насоченост към националната ни сигурност. Пак казвам, с цялото ми уважение към вносителите.
Моят професионален живот в армията е минал изцяло в наборна военна служба и затова мога много дълго да говоря за предимствата и недостатъците на тази служба. Ще спомена само няколко изречения и въобще няма да отегчавам Комисията и нашите гости. Служил съм в Противовъздушната отбрана на Сухопътни войски. За тези, които не знаят, това е клас на секретност „А“ или най-високият клас на секретност на службите. И основният вносител господин Каракачанов също.
Въпреки това Ви казвам, че от първия ми ден във военното училище до напускане на армията на практика тези, които носеха военната служба в ПВО и Сухопътни войски, бяха професионалисти. Това бяха сержанти и офицери. А наборните войнци дори не бяха механик-водачи. Обикновено изпълняваха третостепенни или четвъртостепенни функции в екипажите, тоест на тях не можеше да се разчита.
Един факт: тогава службата беше 24 месеца, с удължаване на всеки набор стигаше до 26-28 месеца. Това го знаят всички от Комисията. Въпреки всичко при тогавашното ниво на средното ни образование и при тогавашния демографски състав на населението на България, те не можеха да усвоят основните специалности, които трябваше да служат в екипажите. В момента не съм сигурен, господин министърът ще ме поправи, но мисля, че в армията има над 2200 специалности, които за една година и най-кадърните, най-подготвените, най-желаещите да служат не могат да ги усвоят. А наборната служба е задължителна, тя не е по желание, както е сега професионалната и тогава ще има негласна и мощна съпротива срещу подготовката по каквато и да е специалност.
Това първо. Второ, господин министърът даде обосновани числа за финансовата страна на въпроса. Никога, в никоя държава наборната служба не е била по-евтина от професионалната. Аз съм абсолютно съгласен, дори мисля, че неговото е доста оптимистично представено становище, защото в действителност наборният войник боледува, излиза в отпуска. Това са все допълнителни разходи, които няма как да бъдат отчетени в този ред.
Следващото нещо против моята аргументация за наборна служба е, че това е един архаизъм. За да се предприеме такава кардинална стъпка само 7-8 години след като отхвърлихме наборната служба, би трябвало да се направи едно широко обществено допитване и проучване на общественото мнение. Спомням си какви бяха нагласите на обществото, когато отменихме службата. Тогава над 80 процента, мисля, че бяха 84 процента от хората, приеха да няма наборна служба. Пак казвам, говоря по принцип, не говоря конкретно защо наборната служба има изключително много недостатъци. Особено в сегашното демократизирано общество, при сегашната младеж да ги затворим зад триметрови бетонни огради и да ги държим 6, 12 или повече месеци охранявани с оръжие, не мисля, че ще има какъвто и да е друг ефект, освен негативен.
Следващото нещо, пак професионално казано, не политически, по отношение на националната ни сигурност, мисля, че много аргументирано когато водихме дебата за преминаване от наборна към професионална армия стигнахме до изводите, които сега се опитваме да реализираме по отношение на готовността на подразделенията и поделенията в Българската армия за изпълнение на техните законови задължения в и извън територията на Република България. И аз не мисля, че ако въведем наборна служба, ще можем да противостоим на която и да е армия на Балканите, с изключение на една или две западни съседки, които не мисля, че някога сме ги броили като някакви потенциални или имагинерни противници.
Следващото нещо. Не мисля, че и господин Михов, който защити тезата на вносителите, и господин Kаракачанов, който с интерес ще изслушаме след малко, си спомнят, че в най добрите демографски години на България военните окръжия се чудеха как да нагласят наборите, за да им намерят място къде да служат, защото Законът задължава да се служи, а няма място в поделенията. И се налагаше да се удължават, да се правят различни административни ходове, за да може да се изпълни Законът за наборна служба. Сега задавам въпроса на вносителите и моля да ме чуят, те двамата си говорят сега, но бих искал да чуя един отговор. Ако приемем Вашата теза и го вкараме това нещо в закон, как ще разкрием тези стотици поделения, за да можем да изпълним Закона?
И второ, команден състав – това са сержанти, офицери, генерали, за да могат да поемат управлението на тази армия?
А иначе единствено съм съгласен с Вашия аргумент за попълване на резерва, обаче той няма нищо общо с наборната служба.
РЕПЛИКА: Той е в друг закон.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Той е в друг закон, да. Става въпрос, че състоянието и боеготовността на редовните войници, които са в момента, и подготовката на резерва към настоящия момент не е заради това, че са наборни или професионални войници, а заради бюджета, който ние гласуваме. Това са моите аргументи. Аз и моите колеги от ГЕРБ с тези аргументи, ще чуем и още, няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за изказването.
Следващият е господин заместник-председателят на Народното събрание, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Генерал, господин Министър, уважаеми колеги! Разбира се, че въпросът е политически. Естествено, че е политически. То и въпросът дали България ще съществува като суверенна държава, също е политически въпрос. Така че не отричам, че въпросът е политически.
Предлагам да се концентрираме върху основни проблеми, които съществуват с настоящото състояние на отбраната и да разсъждаваме малко по-реално и трезво, а не с клишета, защото само за една година съм свидетел как няколко пъти се казваше от Министерството на отбраната, а и от други колеги: това не може, това не може, но се случваха нещата, животът ни принуждава.
Първо, когато през 2007 г. се променяше Конституцията, ситуацията беше коренно различна. Наивността може би беше доста по-голяма. Еуфорията от влизането току-що в НАТО, аргументът „НАТО ще ни пази, Европа ще ни храни,“ – вземете изказвания и на предишни, и на тогавашни министри, „ние нямаме проблем“. Ние, едва ли не, трябваше да се възприемаме като едни маймунки в зоопарка, които НАТО пази, Европа храни, а ние само трябва да пляскаме с ръце и хората да ни се радват.
Плюс това, вземете ситуацията в света. Господин министърът го каза – какво тогава е наложило подобно решение. Ситуацията в света към 2007 г. няма нищо общо със ситуацията в света в 2016 г. или 2014 г., или 2015 г. и така нататък. Светът не е нещо замряло, както навремето го описваха партийните идеолози, той се променя динамично. За съжаление не се променя в посока на създаване на повече сигурност, в това число и в Република България.
Ние имаме два подхода. Единият е по стария изпитан класово-партиен подход да отричаме нещо, което не ни харесва или го няма в наброските на класово-партийните учебници, сега се случва същото. Между другото, виждам същия идеологически жар в много колеги, които, като започнат да говорят за НАТО и за Европейския съюз и забравят, че всъщност все пак са избрани от българските граждани да защитават българските интереси. НАТО и Европейският съюз са хубави неща, но реалностите са коренно различни.
Системата на колективна сигурност НАТО, както каза господин министърът, беше основният аргумент, аз бях в това Народно събрание, за гласуването на тези промени в Конституцията. Само че самата система за колективна сигурност НАТО е пропукана. Няма да се връщам в анализ за последните няколко години. Само последните няколко дни вижте за какво става дума. За един от стълбовете на НАТО, който се нарича Република Турция, вече има не какви да е изказвания, а на най-големия фактор в НАТО – Съединените американски щати, че може да се наложи Турция да бъде извадена от НАТО. (Реплика.)
Добре. Знам, че Вие адвокатствате на господин Ердоган, само че…
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Моля, не влизайте в…
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Адвокатствате на господин Ердоган. Мисля, че все пак не Ви избират в Бурса, а в София или в България. (Реплика от народния представител Корман Исмаилов.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Господин Корман Исмаилов, моля Ви, запазете тишина!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Но ситуацията е такава в Турция, че е показателно – НАТО не е факторът, който може да наложи онези ценности, за които уж пледираме, че са част от тази ценностна система на колективния орган за сигурност. Следователно дайте да спрем да разсъждаваме като догматици, а да разсъждаваме реално – има ли реална опасност не само поради събитията в Турция, за сигурността на България или няма. Ако има, да видим какво и как да изправим.
Ние с колегата Михов и с другите колеги, които са подписали този Законопроект, смятаме, че не е излишно, напротив, полезно е, да се възстанови наборната военна служба, без да се отхвърля досега съществуващата от осем години професионална армия, просто като допълнителна подготовка на младите хора в България, за да могат при нужда да изпълнят основното си задължение като граждани. Крайно време е да спрем да обясняваме на българските граждани, че имат само права да изискват и те си го изискват. Истината е, че българските граждани имат задължения към държавата България – чл. 59, ал. 1 – защитата на отечеството е въпрос на дълг на всеки български гражданин. Преди беше дълг и чест. Сега е въпрос на дълг на всеки български гражданин.
И задавам следния въпрос: случва се нещо неприятно. Не искам да казвам, за да не се твърди, че политизираме въпроса, откъде може да дойде, всички се досещате, и се наложи младите хора да ги призовем да изпълнят тази разпоредба от Конституцията, да защитят Отечеството. Какво правим с тези млади хора? Вие ми казвате, че за шест месеца ние не можем да ги обучим. Първо, за колко ще ги обучите, ако се наложи при една война да бъдат мобилизирани? Ще имаме ли време въобще да ги обучавате на каквото и да било? Дори само как да си закопчаят копчетата на униформите, които ще бъдат раздадени?
Какво е положението в момента с така наречената „професионална армия“? Тя не е в състояние да си свърши работата. Вие виждате, че в професионалната армия, не искам да казвам кои са причините, всички ги виждаме, първата е недостатъчно доброто заплащане, втората е недоброто възпитание в самата образователна система да възпитава младите хора в чувство на дълг към държавата, но е факт, че там отиват едни хора, предимно казвам, не от някакво чувство за патриотизъм или за дълг, а защото не могат да си намерят друга работа. Факт.
Няма да се връщам към примери, от които е видно, че професионални войници не говорят добре и български. Факт е, че извращения точно от такива хора имаше – факт! Това са факти. Факт е, че при първата възможност да си намерят по-добра работа хвърлят униформата и бягат. Факт ли е? Факт е. Говорили сме го това в Комисията. Разбира се, ако условията и заплащането в армията се подобрят, може би процесите ще станат малко по-различни. Но с тридесет и няколко хиляди военнослужещи при нужда няма как да защитим страната.
Това, което предлагаме за възстановяване на наборната военна служба, е с идеята да се даде нормална подготовка на младите хора – военна подготовка. В другия Закон, който е следващата точка – за резерва, сме предложили един комплекс от неща. Едно военно обучение още в нивото на средното образование, след което – връщам се към този Закон, наборна военна служба шест месеца. Не е вярно, че за шест месеца не можем да ги обучим. Да, може би не можеш да обучиш за пилот или за нещо друго, но най-елементарната военна подготовка, която може да получи, за да изпълни своите задължения, ще я има. Ще Ви кажа, че още на четвъртия или петия месец бях три дни отпуска заради добра стрелба с автомат „Калашников“, без преди това да съм стрелял с такъв. Тоест, за четири-пет месеца съм се бил научил, нали?
Също така армията освен военните си задачи винаги е имала и своята възпитателна роля за духа и съзнанието на младите българи. Това също не трябва да се пренебрегва. Армията е и институция, която възпитава – нещо, което не може да свърши училището в момента, може да го допълва и така беше – армията го допълва. Така е било и по царско време. Не давам пример само с комунизма.
Така че това са все аргументи, които изваждаме в посока защо смятаме...
Между другото, по-голямата част от българското общество мисли по същия начин. Може би със същите аргументи. Чували сте не малко хора, които казват: Абе, вземете ги войници тези младите, да станат мъже. Дали е точно така или не е, няма да споря. Но факт е, че има подобно възприемане. Факт е, че трябва да обучим младите хора в една военна подготовка. Действително живеем в сложен свят. Няколко пъти го казах емоционално, а сега ще Ви попитам пак: какво правим при нужда да мобилизираме младите хора? Хвърляме ги да бъдат разстрелвани или преди това сме ги обучили? Кое е по скъпо? Да похарчим сега едни пари или да похарчим повече човешки животи? Кое е по-ценното? Мисля, че в ценностната система на което и да е общество животът, а не парите са по-голямата ценност. В същото време говорим, че няма пари, но тръгваме да правим едни проекти в армията, които, честно казано, харчат едни не малки пари без необходимия ефект. Изказвал съм се по този въпрос, няма да се връщам. Става въпрос за двата кораба.
Не става въпрос за стотици казарми. Изчисленията показват, че около 15 000 младежи ще служат шест месеца. Вие не можете да ми кажете, че трябват стотици казарми за 15 000 души. Първо, една част от тези хора могат да служат в сега съществуващите казарми на професионалната войска, а другите могат да бъдат разпределени… Естествено, че трябва да се инвестират средства. Няма нещо, което да се нарича национална сигурност и да е безплатно.
Категорично не приемам аргументите, дори ги намирам за спекулативни, че наборният войник струвал по-скъпо от професионалния! Това си говорихме, като ни направи забележка… Осемстотин и осем лв. е заплатата на военнослужещия. Оттам тръгваме с всички други осигуровки и така нататък. Е, как го виждате, извинявайте, един професионален военнослужещ, който започва със заплата и един наборен военнослужещ, който няма нужда да получава заплата, той изпълнява своя дълг, той не е наемник? Не мога да разбера как сте го изчислили.
Между другото, не знам коя част от аргументацията на военните специалисти ползвате. Ние ползваме същата. Правени са във Вашето Военно министерство. Имаме ги разчетите. Затова предлагам: дайте да не елементаризираме дебата, защото е просто смешно – да кажем, че наборният военнослужещ ще струва повече, защото щял да ходи в отпуска, боледувал… Професионалният войник не боледува ли, не излиза ли в отпуска? Естествено, че излиза. Униформа не носи ли? С патрони не стреля ли? Не го правим за нещо друго, а защото действително сме загрижени за състоянието на Въоръжените ни сили и способностите им да защитят България от всичко това, което се случва и в по-близък, и в по-далечен план.
И пак казвам: за мен похарчените пари за отбрана на България не са хвърлени на вятъра. Човешкият живот, който можем да похарчим, и суверенитета, и свободата си, която можем да загубим като нация и като държава, е много по-скъпо, отколкото инвестициите, които могат да се направят. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте за реплика, господин Исмаилов.
КОРМАН ИСМАИЛОВ: Последното, което казахте, господин Каракачанов, че сте ползвали експертиза от Министерството. Може ли да чуем имената на тези експерти и специалисти, които са Ви дали тази експертиза, защото за мен е важна официалната експертиза и позиция, която е представена тук от министъра и политическото ръководство?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Отговорете на първата реплика, а след това на втора реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Важна е, разбира се. Имаме отговора, а след онова заседание поискахме справката от господин министъра. Той беше така любезен, дал ни е разчетите. Специалистите, които са работили по въпроса… Това не е разчет, правен заради този Законопроект. Той е правен доста преди това. Като членове на Комисията по отбрана и Вие имате същия достъп, и Вашият колега Орхан Исмаилов има същия достъп, но не сме ползвали неговото компетентно мнение.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре, имена не давате, така ли?
Заповядайте за втора реплика, полковник Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Не приемам това, чисто експертно говоря, което господин Каракачанов каза, защото 15 000 души… Може би той елиминира тези части от българските младежи, които не се вписват в електората на ВМРО, обаче те всички са българи и трябва да служат. При положение, че наборът е 80-90 000 човека, това означава, ако изключим дамската половина, 45-50 000 човека войска. При положение, че се застъпват наборите в казармата, означава 90 000 армия, което, ако направим едно средно поделение примерно да бъде батальон или дивизион, това означава пак десетки или стотици казарми.
Вторият разчет за колегите, които не разбират точно числата: искам да Ви кажа два факта, които господин Каракачанов много добре представи, той много добре говори, между другото, обаче трябва да бъдем и обективни освен убедителни.
Първо, професионалният войник се обучава веднъж и след това се поддържа неговата подготовка и служи на техниката. Наборният войник се подготвя на всеки шест месеца или на всяка една година, което означава, че 50% от техниката отива брак, много преди да изтече срокът на годност, който е по характеристика на дадената техника.
Извинявайте, но е важно да го кажем, да се чуе от обществеността, защото тук са медиите и те ще пуснат този материал на всички българи, да се знае, че, да, действително наборният войник не получава заплата, обаче получава денонощна, ежеминутна грижа абсолютно за всичко, което касае неговия живот, здраве, подготовка, сън, почивка, абсолютно всичко. Докато войникът, който е на професионална служба, получава заплата като всеки останал българин и се грижи сам за себе си по всички останали параграфи на живота си. Така че това е моята аргументация.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин полковник.
Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Цитирам: „Според данни на Националния статистически институт в страната ни годишният набор от младежи и девойки – това е пак от Ваши документи – средно около 45...“ Това са разчетите, ето го протокола, който се интересува, е можел да го научи, да го прочете. „Младежите и девойките, които навършват пълнолетие, са между 45–50 000 души. От тях 20-25 000 са младежите. Приблизително около 25% от тях завършват без образование или с основно образование.“ За тях в Закона сме предвидили нещо друго, затова казвам колко би бил наборът, който служи. „На практика показва, че при въвеждане на задължителна наборна военна служба от един набор можем да очакваме около 10 000 или 15 000 на година за наборна военна служба.“ Цитирам протокол от комисия на Министерството на отбраната. Какво се залъгваме и кого лъжем? Защо плашим хората? Аз предложих и призовах да говорим със загриженост, а не как да отбием номера.
На мен ми е ясно, предварително ми беше ясно, че това няма да се приеме. Важното обаче е хората да чуят аргументите и да преценяват. И тук не става въпрос за електорат на този или на онзи.
За Вашия пък електорат от Видин, който е неграмотен, ще ми позволите този жест, сме предвидили алтернативна служба – една годинка. Защото те са се научили да получават права и социални помощи, но не желаят да учат и да работят. Малко да влязат в час по друг начин, като възпитателната институция армия им осигури тази възможност.
Така че недейте да обърквате хората. Не става въпрос за никакъв електорат и за никакви 80 000 души! Първокласниците са петдесет и няколко хиляди на година, от къде ги виждате 80 000 завършващи на година?!
Тук имаме между другото, и хора, които по здравословни причини няма как. Имаме хора, които по религиозни убеждения няма как да служат служба с оръжие. За тях е предвидена онази част в Закона за алтернативната служба. Защо ги приказваме тези неща?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря, господин заместник-председател.
Заповядайте за изказване.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги, уважаеми вносители! Искам да направя изказване, защото темата е изключително важна, но преди изказването бих искал, ако може, да ми отговорите на три въпроса, които също ще повлияят на моето изказване.
Първият въпрос е: правили ли сте пълен икономически разчет, а не само колко е издръжката на отделния войник – говоря за инфраструктура, казармени помещения, бойна техника и евентуално всичко това по силите на българския бюджет ли е или пък на колко болници, на колко училища, на колко детски градини биха се равнили разходите, които се правят за възстановяване на наборната служба?
Вторият въпрос е: Вие лично бихте ли се отзовали, ако бъдете призовани?
Третият въпрос е: с колко млади хора сте споделили тази идея и изобщо имате ли представа колко млади хора я приветстват или неодобряват?
Това са ми въпросите преди да си направя изказването. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Заповядайте, господин доц. Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Ще бъда кратък. Пълен икономически разчет все още не е направен. И това е много важно да бъде направено. Ние разполагаме с експертни мнения включително на експерти в Министерството на отбраната, които правят ориентировъчно при тези демографски условия годишен разход около 100 милиона. Казвам, че това е ориентировъчно.
На втория въпрос – въпросът е риторичен. Конституционният дълг задължава всеки български гражданин за отбрана, но аз използвам Вашия въпрос, за да не се съглася със становището на юристите на Министерството на отбраната, въпреки че не съм юрист, но чета чл. 59, ал. 2 от Конституцията, който ми звучи пределно ясен като командирска заповед: Подготовката на гражданите – тоест, всички граждани – се урежда със закон. Законите уреждат ли подготовката на гражданите – тоест на всички граждани, за изпълнения на своя дълг към родината? Отговорът е също риторичен.
Що се отнася колко младежи биха се отзовали. Преди година и половина една представителна агенция, няма да й спомена името, но една от най-представителните, направи едно социологическо проучване, което посочваше, че около 71% от българските граждани в различен диапазон на възрастта подкрепят връщането на наборната армия и този процент сред младежите също беше голям. В последно време се правят различни проучвания, които също показват над 50% сред младежите, подкрепящи тази идея. Бих дал конкретен факт, който мисля, че споменавах няколко пъти в тази Комисия, с една много добра програма на Министерството на отбраната за индивидуална подготовка на младежи от българските университети през лятото, която беше стартирана, ако не се лъжа, преди три години, господин заместник-министър. Първата година бяха около четиристотин и няколко места, явиха се над петстотин, близо шестстотин, ако не се лъжа, младежи, без никаква реклама, без никакво обявяване. Втората година бройките бяха намалени, а за едно място се явиха трима желаещи. Близо хиляда човека – през 2015 г., не отидоха на море, не отидоха някъде другаде, а искаха да се обучават. И ние ги върнахме. Какво е попълването на състава на резерва от 3000? Двадесет и един процента. Е, кое е по-евтиното и кое е по-скъпото?
В този смисъл мисля, че българската младеж не трябва да я подценяваме, в нея има нагласи да служи на родината.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Реплика за Конституцията!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Първо, той постави въпроси и си продължава изказването.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ако може като лично обяснение тогава като юрист по отношение…
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре, хайде.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Извинявам се, господин Председател, ако донякъде нарушавам Правилника, но тъй като този аргумент вероятно често ще се използва по отношение на това дали едно такова предложение е противоконституционно или не, без да претендираме, разбира се, да изземваме функции на Конституционния съд, който се произнася, искам да обърна внимание на колегите, че не е достатъчно да се прочете чл. 59 от Конституцията, той трябва да се чете и в синхрон с останалите разпоредби. Ако погледнете чл. 6, ал. 2 на Конституцията, който Ви казва, че абсолютно не се допуска дискриминация по пол, религия и така нататък, и погледнете Законопроекта, в който по един начин се третират младежите, а по друг девойките, ще разберете, че подобно нещо със закон не може да се направи, без да бъде променена Конституцията. И най-простият аргумент тук и за неюристите е този, че навремето Конституцията беше изрично променена, за да отпадне наборната служба. Тоест, по аргумент от това, което казвам, очевидно трябва да бъде променена, за да бъде въведена всеобща повинност. Защото, въведена като повинност, като наборна служба, тя до голяма степен ограничава други конституционни права, а само Конституцията може да позволи подобно нещо по отношение на други права, разписани в Конституцията. За това не може без промяна в Конституцията и мисля, че това трябва да е ясно. Разбира се, няма пречка да бъде предложена такава промяна.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Но с този закон не става. Благодаря Ви.
Продължете си изказването, господин Заместник-председател.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги вносители, съжалявам, че господин Каракачанов го няма, тъй като изказването ми в голямата си степен е отправено към него. Но, така или иначе, ще го направя, тъй като ми е даден ред.
През последните няколко месеца Вашата група внесе няколко интересни законопроекта, единият беше за облеклата, който аз адмирирах и подкрепих с двете ръце, които разбудиха духовете в обществото. Сега внасяте друг Законопроект, който е за възстановяване на редовната военна служба. Ако онзи съм го подкрепил с двете ръце, тук ще Ви кажа, че точно с двете ръце, изобщо колкото ръце имам, ще се противопоставям на този Ваш Законопроект, като одобрявам в по-голямата си част всички аргументи от Министерството, както и на колегата господин полковника, и се съгласявам с тях.
Искам да обърна внимание на Вас, вносителите, на няколко аспекта – по-скоро на три, и един четвърти, с който донякъде съм съгласен с Вас.
Първо искам да кажа, че този въпрос не е политически, а е крайно популистки и опасен. Защо? Защото започва да противопоставя обществото, младите хора и не само тях. Използвайки съвременната политическа и военна обстановка и най вече теорията за тероризма, от която всеки срещнат на улицата разбира, едва ли не на младите хора им се казва: Вие сега искате ли да служите, да се обучавате и да се борите срещу терористите, които в голямата си част са бежанци или искате да пуснем бежанците тук, да залеят нашата държава и да ни превземат? Това е много опасно.
Второто направление, което също е много опасно, това е, видите ли, в съвременната професионална армия, която е тертип НАТО и Европа и старата сега армия, която е тертип Русия, Вие сега за коя армия сте, за коя политика се и за кои общества сте? Тук искам да се обърна към господин Каракачанов, който е политик от зората, може би има повече заслуги от мен и от всички останали тук България да избере евроатлантическия път, НАТО и така нататък. Така че дайте да престанем с връщане към тази тема и да престанем да противопоставяме хората в нашето общество, и да предизвикваме реакции, защото Ви казвам, че тази тема не е политическа, тази тема вече е крайно популистка и много опасна.
Тук искам да се спра на някои от Вашите аргументи. Първят аргумент е с обучението за 6 месеца, изобщо с обучението на редовата войска за борба в съвременните условия. Това, колеги, говори, че Вие изобщо нямате хал хабер от това каква е същността на съвременната война и каква подготовка е необходима, за да се води сполучлива, това дори е доста силно казана дума, някаква малко ефективна, прилично да се противопоставим на съвременния тероризъм.
По втория въпрос, който засягате, категорично Ви казвам, това говори, че нямате представа каква подготовка е необходима и какви методи на обучение са необходими. Явно Вие се връщате в годините на единичното обучение, обучението по отделения, взвод, батальон, рота, което горе-долу се вместваше в този срок в 6 месеца и после започваше да се повтаря на по-големи етапи
Третия въпрос, който засягате като много съществен аргумент, е борбата с тероризма. Дайте всеки да говори това, който разбира, който чул-недочул, видял-невидял, започва да говори наляво-надясно, казвам Ви, не само че ставаме смешни в обществото, ами ставаме и опасни.
Мога да Ви кажа и насън съдебно решение от 1984 г., ПБ № 4, на Политбюро от март месец за създаване на редовни войски за борба с тероризма. Няма да Ви връщам назад, защото много дълго и нашироко трябва да Ви обяснявам и пак нищо няма да разберете, но ще кажа, че няма как и по какъв начин да ме аргументирате и съгласите, че с редовна, наборна войска можем да борим тероризма. Това категорично просто Ви казвам, че няма как да се случи и няма как да го разберете.
Следващия въпрос, на който бих искал да обърна внимание и да се съглася донякъде с Вас, много пъти съм го поставял, това е въпросът наистина за подготовката на средношколци след 9-10 клас, малко ограмотяване за това що е тероризъм и как трябва да реагираме в ситуация на терористична заплаха. Защото, ако изключим практиката за взривяване на някои казарми и някои полицейски участъци, тероризмът като практика е насочен към мирното население и към хората. И жертвите не са толкова от прякото попадение на терористичния акт, по-скоро се получават от това, че не се знае какво да се прави в случай на такъв терористичен акт. Тук наистина се нуждаем от едно ограмотяване на младите поколения, на учащите както теоретично, така може и практично под формата вече на летни лагери или обучение, но това е една тема, която е много сериозна и много важна и която не подлежи на отлагане повече във времето, защото тук наистина господин Каракачанов беше прав, ще дойде такъв момент, както нямаше да ходи армията по границата, пък отиде. За да нямаме такива последици, наистина, колкото се може по скоро да се обърне внимание на подготовката по обучение, ограмотяване в действие в случай на терористична заплаха или в случай на терористичен акт. Това е много важен елемент и много важно нещо, на което ние трябва да се спрем.
Казвайки съвсем накратко тези неща, уважаеми колеги, Ви казвам, че категорично няма да подкрепя това Ваше предложение и бих Ви помолил да не злоупотребявате по този популистки начин! Не злоупотребявайте с настроенията в обществото и не създавайте напрежение в него, защото то не помага на никого. Това, че идват президентски избори, някакви други избори, няма да доведе до дивиденти с подобни законопроекти. По-скоро ще доведе до нагнетяване на напрежението и създаване на негативни взаимоотношения помежду ни, което не е от полза за българското общество. Благодаря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин заместник-председател, за изказването. Нямам реплика, но трябва да Ви уверя, че лично аз Ви разбрах.
Заповядайте за реплика.
МИЛЕН МИХОВ: С извинение към всички офицери и военни, като присъстващите правят изключение, но си припомням, тъй като стана дума кой разбира и какво разбира, едно изказване на президента Кенеди по време на Карибската криза, което е записано в историята, че военните не трябва да бъдат слушани дори и по военни въпроси. Но това е за американската армия и за американската политика.
За срока за 6 месеца нека да спрем веднъж дебата. Ако в България българските младежи не могат да се подготвят за военна служба за по малко от една година, питам защо в Австрия, Норвегия, Швейцария, наборната военна служба е под една година? Значи този разговор го спираме и го изпращаме в кошчето, защото този, който го повдигна, очевидно смята българските младежи за по-трудно възприемащи нещата в сравнение с австрийците, норвежците и швейцарците.
Що се отнася до финансовия въпрос, който Вие ми зададохте. Към 1 март 2016 година по данни на Министерството на отбраната, няма да ме питате откъде ги имам, 5100 кадрови войници са необходими на кадровата ни армия, които струват, пак по данни на Министерството на отбраната, 115 милиона. На миналото заседание, уважаемият министър Ненчев говореше, че е необходимо увеличаването с 10 процента на заплатата на кадровите войници, че е необходимо да се изграждат детски градини, жилища и работа за семействата на военнослужещите. Това са разходи, които за кадровите войници са задължителни, за наборните не са. Темата, че един наборен войник е по-скъп от един кадрови войник, е исторически несъстоятелна и, повярвайте ми, от история разбирам.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Искам думата за реплика, тъй като бях споменат.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Не, Вие бяхте очакван.
Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Прави ми впечатление, че когато БСП е в опозиция, минава на лявосектански курс. Факт. (Шум и реплики.)
АТАНАС ЗАФИРОВ: По начина на водене!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Може като свърша. Може да говорите, че ние сме популисти, ще изслушате и моето мнение.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Намирисва ми на Ванче Михайлов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ванче Михайлов ако беше жив, сега нямаше да говорите по този начин, гарантирам Ви.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Е, извинявайте, аз ще напусна заседанието.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: За съжаление аз не съм Ванче Михайлов.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Господин заместник-председател на Народното събрание, твърдя, че Комисията по отбрана е силно надпартийна, патриотична. Нека да не отиваме към оценки извън експертните!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз вече ги чух.
Дори когато гласувахме бюджета, имаше изказване от Вашата парламентарна група, че не трябва да се увеличава бюджетът за армията.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Не е вярно!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Как да не е вярно! Господин Янаки Стоилов държа подобни речи от трибуната на Народното събрание. (Шум и реплики.)
Не помня, когато някой е говорил, да съм го прекъсвал! Господин Зафиров, много Ви моля! (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Запазете тишина!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Напротив, не говоря, има протоколи в това Народно събрание.
Благодаря, че напомнихте на всички колеги, че имам известни заслуги за НАТО и за Европейския съюз. Продължавам да смятам, че България трябва да е член на НАТО и Европейския съюз, защото има своите предимства. Няма да се връщам на неща, които съм обяснявал преди 17-18 години, когато Вие правихте митинги против.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Нека да си направи репликата.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Репликата, ама аз не чух нито един сериозен аргумент, чух леки заклинания и обвинения в популизъм. Просто припомням, че, може би БСП има своя комплекс за това, че по време на тройната коалиция предложението за промяна на Конституцията и промяна на наборната военна служба стана при тях.
Не чух един аргумент от Вас как бихме решили проблема с една потенциална опасност, като може да възникне и решаване на проблеми, които армията е призвана да решава? Всичко друго разбрах – и за зората на демокрацията, и за популизма, но не разбрах какво предлагате?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Вие си направихте дупликата. Свършихте с изказването и няма да отиваме постоянно дуплика-реплика. Правя Ви забележка да не влизате в личен диалог взаимно.
Представителите на гражданските и обществени структури и организации, ще Ви дам думата накрая при гласуването в рамките на 2 до 3 минути.
Слушаме Ви.
ДИМИТЪР ДИМИТРОВ: Въпросът и отговорът са категорични: професионализъм във всяко едно отношение в българската армия. Това, което демонстрираха воините от 68-а Стрямска бригада, на което ние присъствахме – надграждане, надграждане и професионализъм! Това е единственият начин да се борим със съвременната чума, наречена тероризъм.
Аз много Ви уважавам, доцент Михов, и не Ви репликирах по отношение на това, че се скрихте зад Конституцията за един чисто човешки въпрос, който Ви зададох: дали като човек бихте предпочели да посетите ВУЗ – български или чуждестранен, да се ограмотите и да правите успешен бизнес или бихте отишли в казармата и след казармата безработен и да пиете лимонада! Това исках да Ви попитам, не да се криете зад Конституцията. Не Ви репликирах, но в момента Вие ме принуждавате да Ви задам този въпрос и да Ви отговоря.
Какво е казал Кенеди и какво не, ще Ви кажа какво е казал най-великият пълководец на миналия век според мен – маршал Жуков, заради което беше заклеймен дълги години. Господин Каракачанов в изказването си каза 4 пъти „комунизъм“. Аз никога не съм го ползвал, но в годините на комунизма беше заклеймен, защото той ги обвиняваше, че именно с тактиката на Първата световна война Сталин е водил и започнал Втората световна война. Вие искате днес с тактиката на еди кога си да водим война с тероризма. Това е невъзможно, хора, разберете го, няма как да се случи!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре, само стига сега с тези имена, да не отиваме в постоянен диалог!
Заповядайте, господин адмирал.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Лично обяснение, тъй като съм военен човек и се чувствам още. Чувствам се засегнат от това, че не трябвало военните да се слушат даже по важни дела. Напротив, ако се слушаха военните, щеше да има много по-малко загинали хора и много по-малко войни. Но явно военните не се слушат, така че оставете тези, които изпълняват дълга си, недейте да ги обиждате.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин генерал.
Нека да се съсредоточим върху текстовете по Закона на първо гласуване.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин председател.
Ще се постарая да не повтарям неща, които вече колегите казаха. Ще бъда вероятно критичен към вносителите, но същевременно ще се опитам да кажа, че се опитвам да разбера мотивите им, това, което са написали в тях по отношение на тези законопроекти. Ако вярно чета тези мотиви, оставам с впечатление, че искат да възпитат младите хора в дух на патриотизъм, не искат да ги пратят в затвора, каквото за много от тях представлява казармата. Искат обучение за тях, искат компетентност, а не затвор, ако пак направя този паралел. Тоест, стъпвайки на това, си мисля, че много по-удачно би било да се помисли за мерки, които насърчават и обучението, и възпитанието на патриотично образование, а не да се въвежда или да се търси връщане на наборната служба, която, особено за младите хора, е синоним на затвор.
Това трябва да го знаете, защото говорих с доста млади хора в последно време. Огромната част от тях казаха: ако това го направите, хващаме пътя към Терминал 2 със сигурност, просто въобще не се съмнявайте, само това ни липсва. Така че не е нужно да обяснявам какво значи да хванат пътя за Терминал 2.
Това най-сериозно го казвам като аргумент: много е вероятно, ако Закона го приемем в този вид, за много млади хора, за съжаление, да подейства като катализатор да мигрират от България, а много от тях вероятно необратимо, тоест без въобще желание да се върнат. Това го доказва и практиката от годините преди да бъде премахната наборната служба, когато аз самият специализирах в чужбина, с много млади хора съм си говорил. Голяма част от тях казваха: докато седи казармата, ние просто няма да се връщаме, ще работим тук. Като станем на 35 и повече години, тоест, като отпаднем вече от повинност, ще мислим тогава. (Реплика от народния представител Красимир Каракачанов.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Запазете тишина!
ПЕТЪР СЛАВОВ: Искам да Ви обърна внимание на няколко чисто експертни аргументи, които неведнъж сме коментирали в тази Комисия. Много пъти е ставало дума за това, че в момента в армията има проблеми със съществуващото въоръжение и оборудване, със старата техника, с недостатъчния, така да се изразя, недокомплект, на съществуващите формирования със съвременна техника. Същевременно с подобен Законопроект ще увеличим числения състав на военнослужещите, а няма да помислим за това те с каква техника ще боравят. Тоест, ние не предвиждаме закупуване или по скоро нямаме възможности, с които да осигурим нова, модерна техника за тези хора, с която да боравят. Тук въобще изключвам аргумента за обучението да боравят с такава. Вече нееднократно беше казано, че за шест месеца едно съвременно въоръжение няма как човек да бъде научен да го ползва ефективно, да не кажа, че няма начин и вероятно да се научи как да го ползва така, че да не го повреди или да не представлява опасност за себе си и околните. Очевидно няма как това да стане за шест месеца.
Доста неща се казаха за разходите, но, колеги, замислете се: Законопроектът предвижда повинност на хората от 18 до 28 години, тоест, ние имаме натрупал се набор, който не е отслужил, който ще трябва да бъде прибран, за да отслужи, тоест, най вероятно ще имаме наведнъж един десетократен набор от хора, ако вземем просто възрастта 18-28 години. Сметнете ако за всеки набор от това, което Вие казвате, за 100 милиона, още през първата година ще е нужен 1 милиард, ако тези хора трябва да бъдат приети в тази казарма, които въобще не мога да си представя откъде ще бъдат взети. Това на практика почти е равно на бюджета, който имат българските Въоръжени сили за една година. Как да не приемам аргументите, поне за мен е ясно, че един срочнослужещ, един наборен военнослужещ е по-скъп на държавата, отколкото един професионален войник, тъй като наборникът трябва да бъде настанен за държавна сметка някъде, трябва да бъде изхранван за държавна сметка, трябва да бъде облечен за държавна сметка, а професионалният войник получава заплата и оттам нататък си наема жилище или живее в собствено жилище, грижи се сам за себе си и така нататък. Той не живее принудително в казарма, където да бъде изхранван, той си живее вкъщи и ходи на работа всеки ден и при необходимост, разбира се, при учения за определен период остава наистина, но не постоянно.
Казахме многократно вече, че фактически условия за да бъдат настанени толкова хора в казарма просто няма. Някогашните казарми отдавна са разформировани, условията са ужасни. Не мога да си представя как ще причиним това нещо на едни млади хора – да ги вземем от една що-годе нормална среда и да ги пратим в едни порутени казарми, в едни ужасяващи условия без тоалетна, без хигиена, без всичките тези неща и да очакваме да го приемат с ентусиазъм. Нали сте виждали, господин Каракачанов, на какво приличат голяма част от старите казарми?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре, не влизайте в диалог и обяснения. В края на краищата текстовете на Закона са ясни.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Ако искате, разбира се, ще ме репликирате.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Какво ще стане, това е друг въпрос.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Донякъде в рамките на шегата, но това е смях през сълзи. Аз си спомням, тъй като съм служил в последните години на наборната служба, тогава хората там развиваха едни „уникални“ способности от типа как да спиш прав, докато си на караул или как да заспиш във всеки един момент, за да минава времето по-бързо и по-бързо да дойде уволнението. Това са абсурдни неща, но, както се шегуваме, така на практика тогава си говорехме с останалите наборници.
Един много сериозен въпрос, който ще поставя накрая, това е въпросът за инвалидизациите и за тези извращения, които се случваха в наборната армия и, които, за съжаление, ми се струва, че пропускаме. Два такива въпроса съм поставил към министъра на отбраната и всеки може да види отговорите на сайта на Народното събрание. Те са от февруари и март месец. Там много ясно е казано, че в последните години на съществуване на наборната служба годишно е имало по 20 и повече инвалидизации на наборни войници и то необратими. Тоест, хора, излизали инвалиди от армията, без да са участвали в реални бойни действия, което след въвеждане на професионалната армия практически отпада. Тогава за 10 и повече години мисля, че имаше две или три общо такива инвалидизации, но, пак казвам, за период от 10 години.
За въпроса за извращенията въобще не искам да навлизам, но съм сигурен, че тук има достатъчно колеги, които могат да разкажат много повече за това какви травми може да нанесе подобно отношение, както обикновено старият набор към зайците или към новия набор проявяваше, донякъде като вид забавление, ама това забавление на гърба на новия набор хич не беше забавно и вероятно много хора са получавали трайни психически травми за цял живот. А след това е трябвало да живеят с тях.
Това, с което завършвам, е, че ми прави впечатление, че към момента, когато беше отменена наборната военна служба, много добре си спомням този момент, колеги, включително част от тях са в сегашния парламент, го предложиха 2007 г. Филип Димитров беше сред тях, Мартин Димитров беше сред тях. Тогава в дебата професионалните военни като че ли по-скоро бяха със смесени чувства. Може би сред тях имаше доста хора, които казваха: трябва да се обмисли, не сме…
Сега, ако поговорите с професионалното ръководство на армията, с висшия генералитет, с висшия офицерски състав, мисля, че много трудно ще намерим човек, който да се обяви категорично за наборната военна служба. Струва ми се, че хората, които професионално се занимават с това, осъзнаха, че бъдещето е наистина в професионалната армия, в професионално подготвените войници, че не може в съвременни условия да се разчита на „брой щикове“, както са се водели военни действия в началото на миналия век и да разчитаме това да е една ефективна войска. Това, за съжаление, всички го казват, е пушечно месо, което… Мисля, че е ясно, няма да продължавам.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за изказването, господин Славов.
Заповядайте за реплика, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Прав е господин Славов, откакто отменихме военната служба, ми докладват от аерогарата, че самолетите от Америка, от Канада, от Австралия, от Англия кацат, младите хора се връщат в България. Наборната служба е било единственото нещо, което ги е карало да избягат.
Мисля, че криминалната приватизация в държавата ги остави без работа и да се оправдаваме с армията, че младите хора бягали, най-малкото не е истина. Просто те се връщат, нали ги виждате всички и знаете, че младите хора се връщат. От 2008 г. не можем да се разминем от млади хора. Просто е страшно.
Имало извращения в армията. Вчера, уважаеми колеги, по медиите гледах как едно момченце, защото не извикало името на един футболен отбор, било наръгано. Това не е ли извращение? Няма извращения в обществото, само в армията имало извращения? (Реплики.) Не, питам.
Само в армията имало извращения? Сега, след като нямаме наборна армия в българското общество моралът на младите хора е на такова ниво, че няма извращения, няма… Вижте какво става в училищата! Там няма извращения? Даже почнаха да бият и учителите. Това като аргумент.
Предишният път на господин Славов му отговорих за инвалидизацията. Инвалидите в България са 1 милион. При 9 милиона население, действащата армия и работеща промишленост, бяха около 150 хиляди души. това също не е аргумент. И задавам един въпрос.
Тъй като се налага да иронизирам, защото не чух нито досега нито един сериозен аргумент, задавам един прост въпрос и моля всеки един, който се изказва против, да ми отговаря: как изпълняваме разпореждането на член 59, т. 1 от Конституцията за защитата на Отечеството като дълг на всеки български гражданин? И пак задавам въпроса: кое ще бъде по-скъпо - да обучим младите хора или при нужда да ги хвърляме като пушечно месо, неподготвени за нищо?
И друго нещо ми се ражда в главата: всички, които сте против, инициирайте промяна в Конституцията да отпадне този член 59 и да е ясно, че няма нужда да защитаваме България и да чакаме аллах керим или някой друг да ни върши работата!
На този въпрос ми отговорете: как изпълняваме конституционното разпореждане и как си защитаваме страната и какво правим – човешкия живот или парите?
Говорим за тоалетни. Никой не е казал, господин Славов, и никъде в Закона не пише, че младите хора ще бъдат изпратени да служат в поделенията, които са закрити от десетина или 15 години, в примитивни условия. Никъде такова нещо не пише! Дайте да не говорим нереални неща!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Хайде да не преразказваме.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Не пише, да, защото е ясно, че не говорим за това.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Втора реплика.
АНГЕЛ НАЙДЕНОВ: Тя няма да е по същество, господин Славов, на Вашето изказване. Тя е по повод на инициаторите на тази идея за отпадането на задължителната наборна военна служба. Тук, като гледам, сме трима, които знаят как се роди идеята и откъде тръгна. От тази Комисия по отбрана тръгна през 2006 година – високо престижна и представителна комисия, на която тогава имах честта да бъда председател. Господин Янков беше заместник-председател. Знам, че успехът има винаги много бащи. В този смисъл нека следващите два са Филип Димитров, Мартин Димитров и сие. Казвам го не само за да припомня нещо, свързано с историята, а и да кажа, че дебатите по този въпрос ги има в стенограмите и на Комисията, и на Народното събрание. Лесно могат да се видят аргументите в едната и в другата посока, в това число, разбира се, аргументите за промяна в Конституцията и отговора на въпроса Ви как отговаряме на конституционното изискване за защита на Отечеството. Има ги разчетите тогава, има съответно числеността и абсолютно всички опасения, които, да кажем, в най добрия смисъл на думата могат да бъдат открити в идеята за връщането на наборната военна служба.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за репликата.
Дуплика.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Съвсем накратко.
Господин председател, уважаеми господин Каракачанов, съвсем накратко ще Ви кажа, че армията просто не може да замести семейството и училището, и всички други проблеми, които има в обществото. Армията не може да извършва социална дейност, тя има друга функция. Така че няма как тя да компенсира тези проблеми на обществото, както може би и Вие се надявате с този законопроект. Просто няма как да стане. Армията е огледало до голяма степен на българското общество. Нашата задача е да търсим решение в останалите проблемни области, но не можем да прехвърляме топката на българската армия, която, едва ли не, да става универсален възпитател и така нататъка.
И пак вземам повод от думите Ви. Вие говорите постоянно за обучение. Обучението може да се прави без тези хора насилствено да бъдат затваряни за 6 месеца в казарма. Може да се прави във военните университети, и в момента има такива програми. Тоест, моят апел към Вас е: помислете, вероятно ще подкрепим всички законопроекти на Министерския съвет, нека между двете четения добрите идеи за насърчаване на обучение и за патриотично възпитание да ги предложите между двете четения и той да бъде допълнен, но нека да не търсим начини насилствено да вадим едни хора от тяхната естествена среда, да ги затваряме за 6 месеца, да ги деквалифицираме, на много от тях е вероятно да им нанасяме психологически травми и нищо положително да не постигаме.
И преди съм го казвал, и пак ще го кажа: един добре мотивиран човек за 3-4 седмици добро обучение ще научи много повече, отколкото един насилствено затворен човек за 6 месеца в казармата. Предполагам, че с това ще се съгласите.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря за дупликата.
Има думата господин Гаджев.
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Благодаря, господин председател.
Бих групирал в няколко групи мотивите си защо не бих подкрепил и няма да подкрепя Законопроекта, както и следващия.
Първо е финансовият. Не знам кои са експертите, които са Ви помагали, но трябва да спрете да ги слушате. Ще Ви дам пример с нещо, което професионалните войници не плащат, но при казармата и наборните е задължително и това е храната. Професионалният войник и, освен ако не е на учение, си плаща сам храната. Докато на наборника ще трябва да се плаща и закуската, и обяда обядът, вечерята. И това е по сметки на Министерство на отбраната, които са правени много преди този мандат. Един храноден е 15 дена. Само хранодена за един месец на един човек е повече от 450 лева, което е с 50 лева повече, отколкото Ви е сметката за цялата издръжка на войника. Също така трябва да се прибавят и осигуровки, защото даже и в училище, в университета се плащат осигуровки на лицата, които са там, включително медицинско осигуряване, което е изключително важно, тъй като е и 24 часово, включително режийните разходи, които трябват за вода, за ток и така нататък. Отиваме на сметки вече над 1000 лева на човек и още не сме му дали униформа и оръжие.
Да не говорим, че съответно от военно-технически аспект, което е втората ми основна точка, хора, на които им е дадено максимум 6 месеца общо обучение, да разполагат с техника за милиони, която може да се погуби и се е случвало много пъти в казармата и много хора са виждали как на учение от 10 танка 6 се развалят, точно защото се използват от неопитни наборници. Господин Тошев даде достатъчно добри примери с ПВО-то.
Винаги ще помня едно заглавие от 2004 година, когато вървеше войната в Ирак. Заглавието беше следното: „300 човека превзеха Багдад, 3000 пазят „Левски-ЦСКА“.“ Съвременната война е всичко друго, но не и масовка. За съвременната война трябва висока експертиза, висока технология и много добра подготовка, не масовка. Който води масовка, до момента не е спечелил. Масовата армия не е спечелила срещу високо подготвената армия в последните поне две десетилетия.
Третият ми основен мотив е по-скоро обществен. Помнейки какво представляваше казармата през 90-те и 2000-те години, тъй като съм връстник на тази служба, единственото нещо, в което се беше превърнала, е главно в звено за корупция при медицинските комисии при всякакъв опит хората да се измъкнат по някакъв начин от служба. Да не говорим вътре какво се случваше по поделенията и че единственото смислено беше да се научи човек на простотия, тъй като имаше цели набори, които даже не бяха стреляли с автомат и така и не успяха да разберат защо седят по 6 или по 9 месеца. Да не говорим за всички останали неща, които колегите споменаха.
Но имам няколко въпроса, които не ми стават ясни и бих искал вносителите да ми отговорят.
Хипотетичният вариант човек заминава да учи примерно някъде, в която и да е друга страна от ЕС. Отива, завършва си обучението, решава да остане. Как го прибирате в казармата? С европейска заповед за арест, с военна полиция, с какво? Как ще се изпълни Законът?
Второ, във всичките страни със задължителна казарма, които сте споменали в мотивите, има наистина сериозни санкции, ако човек не се яви. В почти всички това е отнемане на гражданство. Смятате ли да предвидим отнемане на гражданство на българските граждани, които не се явяват?
Четвърто, когато цитирате чл. 51, че всички български граждани са задължени, жените пълноправни български граждани ли са или не?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Кой ще отговори?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз ще Ви отговоря.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Най-подготвеният, заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Темата с жените е ясна, това е спекулация, която беше направена на по-предишното заседание. Спекулация дали са равноправни или не, защото този въпрос е решен с определени конвенции на ООН. Няма смисъл да влизаме в излишен разговор. (Реплика.)
Къде пише, че трябва? Вие да сте видели в нашия Законопроект подобно нещо? Това, че са равноправни, не означава, че трябва да служат. В края на краищата…
РЕПЛИКА: Ако искат.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ако искат? Ааа, значи не сте чели Закона. Извинявам се! Този въпрос, който ми задавате, показва, че говорите общи приказки, без да сте чели законите! Имат възможност, включително и жените, доброволно. Уредено е. Затова казвам – не четете. Получава се така, както навремето беше с „Капитала“ на Карл Маркс – всички го цитират, никой не го е чел. Четете Закона и тогава ми задавайте такива въпроси.
Аз обаче Ви задавам контра въпрос: ако при война някой не се яви да защитава страната си, как се нарича той и има ли санкции срещу него или няма? Мисля, че това отговаря на въпроса. След като е задължителна, естествено, че ще има санкция. Само че въпросът е не да си говорим за неща, които ги има и извън казармата. Корупция имало тук... Понеже сега в България няма корупция, като гледам световните индекси, сме на първо място по липсва на корупция, а армията ще създаде корупция!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Нямаше такова питане.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Е как, аргументът, че щяло да се създаде корупция в донаборните комисии т. н. Извинявайте, България е страна без корупция и опасността, ако въведем наборна служба да цъфне корупцията, направо е страхотен аргумент.
Но, пак казвам: трябва ли да си защитаваме страната или не? Простичко и ясно. Не ми отговорихте на този въпрос. Как ще я защитаваме с 30 хил. военнослужещи?
Естествено, че ще има санкции. Естествено, че трябва да има, след като е задължителна, всеки трябва да бъде възпитан, че трябва да си изпълнява дълга към държавата. Защото предполагам и на Вас, и на всеки един от нас ни се е случвало всеки ден да ни питат хората: защо държавата не прави това, защо държавата не прави онова? Ами и ти трябва да направиш нещо за държавата си! Аз така разбирам отношенията гражданин-държава. Всичко друго е малко…, хайде няма да употребявам квалификации, разбиране на една част от населението, което само иска да получава.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря.
Господин Гаджев?
ХРИСТО ГАДЖЕВ: Все пак чл. 59 казва „Всички български граждани“. Но пак в този Законопроект липсват много неща, особено в тези неща, които казахте. Разбира се, общото колко е важно, колко е задължение на всеки един български гражданин, окей. Но все пак да се спрем на текстовете, а те няма да проработят.
Второ, при положение, че в момента 80% от завършващите училище влизат във висши учебни заведения, после кога ще служат, и, второ, може да се получи една изключително голяма диспропорция на хора, които са без образование, с хора, които са завършили впоследствие и да се получи много различен от желания от вносителите ефект.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви.
Завършихме на този етап. Господин Янков – заместник-председател, има думата.
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги! Ще се постарая съвсем накратко да бъда максимално обективен. В интерес на истината трябва да подчертаем, че в много отношения, особено в своите мотиви и аргументи, вносителите са абсолютно прави. Налице е, общо-взето, не знам дали това е точната дума, но един нихилизъм, безразличие на българската младеж и то най вече от некомпетентност, не от друго, адекватна реакция по отношение на екстремни ситуации и опасности.
Уважаеми колеги, според мен с този подход една такава цел – да мотивираме – да мотивираме българската младеж и да ги направим адекватни защитници във военно време на Отечеството, не може да бъде постигната.
Аз съм един от вносителите на Закона за професионалната армия. Това беше едно сериозно изискване при влизането на България в НАТО – да имаме армия, която да постига определени цели. Така ли беше, господа генерали? И да отговаря на определени изисквания, които са по нормите на натовските критерии за професионализъм, ако можем така да ги кажем. Това нещо не можеше да бъде постигнато за 6 месеца или за една година. На Запад се обучават по 4 години професионалните войници. Ако разсъждаваме от гледна точка на националната сигурност на Република България, а това е нашата единствена и основна задача – да, ние имаме 30 хилядна армия, но като натовска страна в определени случаи тя може да стане 300 хиляди, ако се наложи. Може да имаме 10 самолета, но ако се наложи, в екстремни ситуации може да станат 500. Това е предимството на нашето членство в НАТО. И това гарантира националната сигурност на Република България. Аз съм го казвал доста пъти – по-рано имахме 120 хилядна армия, запас мисля над 250 хиляди, общо към 350 хиляди се събираха, преди 1989 г., и основната ни задача беше да издържим 24 часа, докато дойде Трети украински корпус. Максимум. Това е ситуацията. България е малка държава, дайте да не пъчим гърди там, където не можем.
Основното за нас е качествена, високо експертно-професионална армия, която да бъде и високомотивирана. Първата задача, уважаеми колеги, за да бъде високоефективна професионално, е да има модерно въоръжение. Нашата армия е въоръжена с автомати „Калашников“, ако знаете с какви други… Тук има бивши министри, знаят за какво става въпрос. Да не говорим какво е състоянието на оборудването в момента и на логистиката, и на всичко, което е необходимо за нейната работа. Да не говорим за недокомплекта, който има армията като човешки ресурс. А на този ресурс, с който е окомплектована, какво му е качеството! Ние тук не можем да си позволяваме да правим такива анализи.
Вместо 30 хилядна да я направим 50! Ама да бъде ефективна и да може в определени нужди да защитава достойно и с по-малко жертви, не е въпросът да пратим хората да ги избиват. Война с автомати повече, колеги, няма да има! Това трябва да го знаем. И, за голямо съжаление това, което е изключително важно за страната ни, пак казвам, тук идва и господин министърът, трябва да решим тези два проблема – с модернизацията и с мотивацията и по този начин да решим въпроса с недокомплекта и с всичко, което ще направи професионалните ни Въоръжени сили високоефективни и качествени.
Само да Ви кажа, че когато внесохме Закона за професионалната армия, тези шестмесечни центрове приемаха по 2500 човека. Чакаха 70 хиляди! Ако искаме младите хора да намразят армията на България, трябва да направим задължителна военната служба.
Но, пак казвам, вносителите са абсолютно прави. Не можем да оставим младите хора да бъдат нихилисти по отношение на националната сигурност, но трябва да се намерят други форми, които да ги мотивират да участват в тях, а не задължително, да не Ви кажа какво беше в тези центрове като пороци и други. Не искам да ги коментирам.
Така че може би трябва да намерим един балансиран подход, но на първо място трябва да инвестираме в професионалните Въоръжени сили на България! И те да бъдат абсолютно адекватни на всички критерии и изисквания, които нашите партньори от НАТО поставят. Трябва да го направим на всяка цена. Именно по тази причина на този етап няма да подкрепим този Законопроект.
Но, пак казвам, като хора, отговорни по отношение на националната сигурност, трябва да видим, че вътре има много сериозни аргументи и неща, които по-нататък трябва да ни накарат да предприемем мерки в тази посока. Иначе няма да бъде правилно за страната.
Що се отнася, колеги, до текста от Конституцията, че защитата на Отечеството е върховен дълг е въпрос на чест за всеки гражданин.
Скоро гледахме Доклада за националната сигурност – защита от кое по-напред? Нали разбирате, че тук ние нямаме точно дефинирано понятие „защита от какво“? Много неща стават да ги защитаваме. Тероризмът е само едната форма. Териториалната цялост, ако щете, всички други заплахи, които съществуват.
Между другото, понеже вече имаме интегрирани заплахи, тук никой не обърна внимание, а има експерти – да стане ясно, че ние имаме много сериозни полицейски сили в България. Те също трябва да изпълняват функции по отбраната в един реален момент. Ние имаме 60 хиляди. Така че, ние и по-старите членове на Комисията знаят, че тръгнахме да въвеждаме интегриран модел за защита на националната сигурност, няма само отбраната да носи отговорност в тази посока. Защото ние не очакваме конвенционален конфликт. С кой? За нас конфликтите могат да бъдат много по-динамични, мащабни, многопосочни, които трябва на всяка цена да изискват абсолютна координация, субординация и пълен интегритет на сектора за сигурност във всичките му аспекти, особено превантивната дейност. Нали затова променихме законите за службите – за Военното разузнаване, за Националната разузнавателна служба, Съвет по сигурността към премиера. Ние трябва да гледаме вече на този интегриран модел по друг начин и с друг подход. Казах, че накратко ще взема отношение, но…
С уважение трябва да се отнесем към вносителите. Това е добра идея, но да се намери друга форма за реализация, за да бъде ефективна. Това предлагам аз.
Ние, както казах, няма да подкрепим този Законопроект.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-председател.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Процедура!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Заповядайте за процедура.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Мисля, че се изказаха и започнаха да си повтарят вече аргументите. Предлагам прекратяване на дебата и гласуване на тази точка.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Включително и председателят да няма заключителни думи. (Смях и реплики.)
Първо, редно е – има ли реплики към зам.-председателя?
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Правя обратното предложение – да не прекратяваме дебата. Пак казвам, досега не чух нито един сериозен аргумент против това – опасения и предположения, включително това, че ние не очакваме конвенционален конфликт. А кой го е казал? А кой ни гарантира, че няма да има такъв?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Правите обратно предложение.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Правя обратното предложение. Дебатът не е излишен, раждат се добри идеи. Въпреки противните становища в някои от тях имаше доста рационални неща, които могат да се ползват. Но смятам, че дебатът за Армията не е за претупване.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Има две предложения.
Който е за прекратяване на дебата, моля да гласува.
Гласували 12 народни представители: за 6, против 5, въздържал се 1.
Предложението за прекратяване на дебата е прието.
Позволете тогава няколко заключителни думи като председател на Комисията по този Законопроект, след което ще удържа на думата си преди гласуването да дам думата на гражданските представители.
Първо, искам да поздравя…
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, извинявайте, изказване ли правите или какви заключителни думи?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: За себе си искам изказване.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Изказване ли правите? Да, казахте заключителни…
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Аз Ви благодаря за възпитателната дейност днес.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Взаимно е днес.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Този опит, който имам – командирският, не ми позволява да квалифицирам поведението Ви.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Вие ме квалифицирахте – казахте, че сме невъзпитани и…
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Нищо не съм казал.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: …и се държим невъзпитано и да се държим успокоително ли, как беше?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Нищо такова не съм говорил.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Нека бъдем коректни.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Моето уважение към вносителите на този Законопроект по отношение на предизвиканата обществена активност и размърдването на общественото съзнание по темата „Защита на Отечеството“.
Искам да споделя, че ще гласувам „въздържал се“ по този Законопроект, защото призивите за отмяната или промяна на Конституцията по линия на чл. 59 мисля, че са неоснователни, доколкото защитата на Отечеството и дългът не се измерват само с носенето на оръжие или преминаването на военна служба за цялото народонаселение. В края на краищата това е основният призив, но младежите, нашите генерации и поколенията изпълняват своя дълг по защитата и на други фронтове, казано образно на военен език.
Считам, че напоследък и през последните години в Министерството на отбраната се правят доста положителни и добри стъпки по отношение на загрижеността към подготовката на младото поколение – и в средния курс, и във ВУЗ-а, и с тези стъпки и с новите закони бавно и постепенно се усъвършенстват. Както и с опита на народни представители да внесат определена доза подготовка и в Закона за предучилищното и училищното образование. Аз мотивирам своето решение да гласувам „въздържал се“.
Освен това считам, че професионализацията на Българската армия не е до такава степен завършена и оценена, за да се счита, че тя не може да свърши своите задължения по изискването на Конституцията, Закона за отбраната и въоръжените сили. Нашите усилия и на Комисията, и на Министерството на отбраната трябва да бъдат насочени според мен към попълването на професионалната ни Армия, която в момента да не назовавам грубо, но бих казал, че на нея й липсва близо една дивизия личен състав в активната част и в резерва. Това е отговорност и на нашата Комисия. Изчерпахме ли всички професионални възможности на нашата Армия?
Накрая, считам, че сега и правителството, и държавата ни е поела линия на модернизация на Българската армия и ако ние отклоним нашето внимание и във финансова и в социална гледна точка в друго направление, можем да поставим под угроза и модернизирането на видовете въоръжени сили, за които говорим.
Имате думата, гражданските представители, в рамките на 2-3 минутки.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Процедура, извинявайте!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Господин Председател, попитах Ви какво правим? Изказване ли правите? Какви са тези обобщения? Просто, защото гласувахме прекратяване на изказванията.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Да, и аз отговорих на въпроса.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Не виждам кой ще се изказва? Дори уважаваният от мен професор!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Нали с Вас се разбрахме даже лично, че преди гласуването ще им дам думата.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Процедурата беше – прекратяваме ли изказванията? Гласувахме и прекратихме изказванията. Моля Ви се сега – ако да, имало е против, да са гласували.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре, уважаваме процедурата.
Две-три минути!
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: И Ви моля да спазваме Правилника.
ПЕТКО ХАДЖИЕВ: Добре, не е изказване, а призив.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Слушаме Ви – 2 минути.
ПЕТКО ХАДЖИЕВ: Господа, това, с което се занимавате, е най-важното в живота. Трябва да изградим имунната система в тази й част. Това, което се прави, и начинът, по който се прави, е с инструментариума на миналото – не е възможно с гаечен ключ да правиш плазмен телевизор. Затова изказването на господин Янко Янков е изключително важно и поема изключителното одобрение на гражданското общество.
Наистина трябва да изградим нова система за националната сигурност, но тя трябва да бъде направена с нов инструментариум. Този нов инструментариум гражданското общество вече го е синтезирало и се обръща към Вас заедно да изградим новата система на националната сигурност, която освен техниките, моторите и материалната част, непрекъснато ще повишава бойния дух и мъжествеността на българското население – независимо дали е мъжко, или женско.
В тази част ние искаме да се обърнем към Вас заедно с Вас, народните представители и изпълнителната власт, да изработим новите методи за това, което изисква новото време. Не само да изграждаме висока сигурност, но да изграждаме самата система за сигурността да осигурява непрекъснато нарастващият бюджет, който винаги да бъде по-голям от изискванията на момента. Благодаря много за вниманието.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: И аз благодаря за желанието да участвате.
(Реплика на народния представител Красимир Каракачанов.)
ПЕТКО ХАДЖИЕВ: Точно този момент сме решили – как!
Искам да Ви кажа основният закон на психологията. Всичките, милиардите глави знаят какво трябва да се направи, но единици – на 10 милиони веднъж, се намират някои, които знаят как да се направи.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря.
Уважаеми народни представители, по първа точка, съгласно нашия дневен ред, дебатите завършиха. Аз ще поставя формулировката с положителен акцент за гласуване.
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание на Република България на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-870, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за 2, против 1, въздържали се 13.
Законопроектът не се приема.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: А последна дума на осъдените на смърт?!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Питай зам.-председателя, да не задушим пак протокола и процедурите.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ако разрешите!
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Заповядайте.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря на колегите.
Благодаря за дебата, който се направи. От току-що проведеното гласуване разбрахме, че Българската армия е в състоянието да изпълни своите конституционни задължения. Надявам се да е така, макар дълбоко да се съмнявам, че е така.
От това гласуване стана ясно, че няма никакви проблеми и сигурността на България, тоест онзи член в Конституцията, който определя каква е ролята на Армията, а именно защита на териториалната цялост и суверенитета на Републиката са гарантирани.
Благодаря на всички колеги за изразеното мнение.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-председател.

Пристъпваме към следващата точка от дневния ред, която съгласно прегласуването е:

Втора точка
Разглеждане, обсъждане и гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-90, внесен от Велизар Пенков Енчев на 13 юли 2016 г.

Вносителят отсъства.
Имате ли становище от Министерството по неговия Законопроект?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Ние сме го изразили в мотивите.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: След като отсъства и няма кой да го защитава, да гласуваме.
РЕПЛИКИ: Да гласуваме, да гласуваме.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Мотивите на Министерството на отбраната да не подкрепи внесения Законопроект на господин Велизар Енчев са същите, както и за предната точка от дневния ред, тъй като касаят въвеждането на задължителна наборна военна служба.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Има ли изказвания по втора точка от дневния ред? Няма изказвания.
Закривам, както се казва, несъстоялия се дебат по точка втора. Уважаваме мотивите.
Предлагам да гласуваме.
Комисията по отбраната предлага на Народното събрание на Република България на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, № 654-01-90, внесен от Велизар Пенков Енчев на 13 юли 2016 г.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16 народни представители: за 2, против 6, въздържали се 8.
Законопроектът не се приема.

Продължаваме с първа точката от Проекта за дневния ред, която стана:

Трета точка
Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 602-01-40, внесен от Министерски съвет на 30 юни 2016г.
Господин заместник-министър, заповядайте да изложите мотивите като вносител.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Надявам се, че министърът ще се върне, но ще започна.
С предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България се цели усъвършенстване на нормативната уредба, регламентираща дейността на резерва и на системата за привличане, селектиране и подбор на кандидати за служба в доброволния резерв.
Измененията и допълненията в Закона съответстват на параметрите на развитие на въоръжените сили и насоките за изграждане на отбранителните им способности, посочени в приетото с решение на Народното събрание от 25 ноември 2015 г. Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2020.
Основните положения на Законопроекта са насочени към следните основни аспекти.
Първо, детайлизира се уредбата, свързана с подготовката на българските граждани за защита на Отечеството, като основните положения за доброволната подготовка на гражданите – чл. 56-59а се извеждат в отделна глава. По този начин се разграничават дейностите и отговорностите по подготовката на резерва и по подготовката на гражданите за защита на Отечеството предвид различната регламентация на реда, организацията и начинът на прием и обучение на съответните лица.
Създава се законова уредба на възможността по време на обучението на българските граждани по чл. 57 и чл. 59 да се провеждат практически занятия с използване на оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия – чл. 59а, в съответствие с програмите на обучение и по ред, определен с уставите и наставленията на въоръжените сили.
Второ, създава се възможност студентите от висшите военни училища и български граждани, завършили висши училища и преминали военна подготовка, да могат да кандидатстват във висше военно училище за подобряване на квалификацията „офицер от резерва“ – чл. 57а, при условия и по ред, определени в Правилника на Закона.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Вие ли ще продължите, господин Министър?
Заповядайте.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Предвиждат се възможности за заемане на длъжности в доброволния резерв от български граждани, освободени от военна служба, без провеждане на конкурс – чл. 25, ал. 3. Предложеният текст ще подобри качеството на доброволния резерв с оглед факта, че именно освободените от военна служба български граждани разполагат в най-голяма степен със знания и опит да изпълнят задачите на въоръжените сили.
Прекратява се възможността за сключване на договори за доброволния резерв с лица, назначени по трудово/служебно правоотношение с Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната в Българската армия, както и отсрочени от повикване във въоръжените сили или при мобилизация.
Прецизират се случаите, при които договорът за служба в доброволния резерв се прекратява, като се въвежда възможност за прекратяване на договора за служба в доброволния резерв, а именно чл. 30, т. 5а, преди изтичането на неговия срок без всяка от страните да дължи предизвестие в случаите на промяна на трудово/служебното правоотношение.
Прецизира се възрастта на човешкия ресурс, водещ се на военен отчет. Дефинира се пределната възраст за водене на военен отчет за различните категории резервисти и запасни в чл. 24, ал. 6 и чл. 79. Въвежда се промяна на пределната възраст за служба в запаса – чл. 61, ал. 3, като се предвижда тя да е за войниците, матросите, сержантите, старшините и офицерските кандидати и младшите офицери да е 55 години, а за старшите офицери – 60 години, за офицерите с висши военни звания – 63 години, за лицата без военна подготовка със специфични военно-отчетни специалности – до 55 години.
Прецизират се функциите на Централното военно окръжие и начинът на изпълнение на задълженията на органите по военния отчет. Конкретизират се отговорностите и функциите на Централното военно окръжие с оглед реално изпълнение, а именно по водене на отчета, оповестяване и доставяне на резерва и планиране на индивидуалната военна подготовка на запаса.
Прецизират се също текстове относно структурата на Централно военно окръжие и подчинените му териториални структури, военни окръжия, които са органи за водене на военния отчет по закона, а именно чл. 21, ал. 3.
Прецизира се текстът относно организирането и провеждането на преглед на готовността за предоставяне на техника запас, като се конкретизира ангажиментът на собствениците единствено по отношение на тези, за които е предназначено мобилизационното назначение, а именно чл. 76.
С предложените редакции в чл. 81 се осигурява безпрепятственото изпълнение на задълженията на органите по военния отчет, по служебното водене на отчета на пълнолетните български граждани чрез предоставяне на необходимата информация от общинските и районните организации.
Новите разпоредби на чл. 81а и 81б обезпечават своевременно изпълнението на задълженията на органите по военния отчет, по воденето на отчета на български граждани, по освобождаването им от служба в запаса или временното им отписване. За целта се регламентират задълженията за началниците на местата за лишаване от свобода, за уведомяване на органите по водене на военния отчет относно приетите при тях пълнолетни български граждани, а на министъра на правосъдието или оправомощени от него длъжностни лица за освободените или лишени от българско гражданство пълнолетни български граждани с оглед данните от водения в Министерството регистър.
Прецизира се съдържанието на част от разпоредбите и определеното за изпълнението им срокове. Конкретизират се видовете възнаграждения, дължими на резервистите от доброволния резерв и начинът на тяхното изплащане при участие в специална военна подготовка.
Коригират се сроковете за:
- подготовка на резервисти в състава на военните формирования от въоръжените сили като обща продължителност – за годината се увеличава от 15 да 25 календарни дни (чл. 52, ал. 1);
- обучения в курсове за придобиване и повишаване на квалификация и преквалификация – от 30 се увеличават на 60 дни. Нормативно определеният в момента срок за обучение в курсовете за придобиване и повишаване на квалификацията и за преквалификацията на резервистите е крайно недостатъчен за провеждане и поддържане на подготовката на неговото ниво;
- вписване на отчет след освобождаване от военна служба – от 14 дни се увеличава до 30 дни (чл. 86). Новият срок за вписване на военен отчет е съобразен със срока, в който заповедта за освобождаване от военна служба и заповедта за отчисляването от списъчния състав на съответното лице се изпращат в съответното военно окръжие.
Седмо, предлага се създаване на единен учебен център за начална военна подготовка, на който се дава начална военна подготовка – нещо, което се дава както на резервисти, така и на български граждани, желаещи да придобият военна подготовка на военен принцип.
Осмо, необходимост от синхронизиране на отделните текстове в Закона, касаещи:
- формулира се понятието „военна подготовка“, като сборно понятие за начална военна и специална подготовка и нейните видове;
- в текстовете относно българските граждани, желаещи да получат военна подготовка по чл. 59, думите „курс по военна подготовка“ се заменят с „обучение по военна подготовка“ (чл. 59, ал. 2, 3, 5 и 6, чл. 61, ал. 1, т. 2). Мотивът е, че терминът „обучение“ е по-общо понятие и включва различни форми на придобиване на знания и умения, включително участието в курс;
- промяна на предвидените твърде високи медицински и психологически стандарти, прилагащи се за български граждани, желаещи доброволно да получат военна подготовка, конкретизирани в чл. 59, ал. 1, т. 2. След преминаването на тази военна подготовка българските граждани се вписват и се водят на отчет, но за същите не възниква задължителен прием на военна служба или на служба в доброволния резерв, което налага за времето на обучението им да се прилагат медицинските стандарти на военновременната служба;
- допълват се задълженията на всички български граждани, които са запасни, конкретизирани в чл. 87 и 88. Запасните с мобилизационно назначение следва да уведомят органите по военния отчет при напускане на страната за повече от шест месеца, както и при ползване на отпуск поради бременност, раждане или осиновяване и отпуск за отглеждане на дете, съответно след завръщането и след прекратяването на отпуската, а двете категории запасни да съхраняват и пазят от повреждане и изгубване военно-отчетните си документи. Неизпълнението на тези им задължения е скрепено с административнонаказателни санкции.
Това са мотивите към промените, господин Председател.
Ние многократно коментирахме проектопромените в Закона, заедно с Комисията. Направили сме и консултации с всички парламентарни групи, от които получихме подкрепа, с изключение на „Атака“.
Благодаря Ви за вниманието и за съдействието. Взели сме предвид и голяма част от Вашите предложения, които намерихме за разумни и приложими.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за представянето на Законопроекта, господин Министър.
Откривам дебатите.
Заповядайте за процедура.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Аз предлагам да чуем и другия Законопроект и да ги обсъждаме двата.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Тоест да обединим трета и четвърта точка?
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Да, тъй като и този Проект е по Закона за резерва, тук има мотиви, има мотиви от вносителя, и са два закона. Ще ги гласуваме отделно, за да не повтаряме нещата.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Предлагате да дискутираме двата законопроекта едновременно по т. 3 и т. 4 от дневния ред, а да гласуваме отделно.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Да.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Който е съгласен с това процедурно предложение, моля да гласува.
Гласували 12 народни представители: за 12, против и въздържали се няма.
Предложението е прието.
Тогава да изчакваме докладчика.
МИНИСТЪР НИКОЛАЙ НЕНЧЕВ: Господин Председател, тъй като имам още няколко ангажимента, ако приемете заместник-министъра на отбраната да продължи, а мен да ме освободите, би било…
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за участието, господин Министър.

Четвърта точка
Разглеждане, обсъждане и гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 654-01-86 , внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: Накратко мотивите. Много неща, които обсъждахме по предната точка, биха намерили своя отговор, ако се бяха гледали двата законопроекта.
С предлагания Законопроект се цели усъвършенстване на нормативната база, регламентираща дейността на резерва и подготовката на гражданите за отбрана.
Направо на основните неща.
Изрично е регламентирано прилагането на задължителния принцип в съчетание с доброволния при подготовката на гражданите за защита на Отечеството. Следва да се отбележи, че задължителният принцип присъства в неявен вид и в актуалните текстове на Закона за резерва и въоръжените сили, например в досегашния чл. 56.
Създава се възможност запасни да бъдат използвани при формиране състава на въоръжените сили и в мирно време. По този начин би могъл да бъде попълнен текущият некомплект във въоръжените сили, което се очертава като един от най-сериозните проблеми.
На следващо място, регламентира се правото на министъра на отбраната, по негова преценка, да предложи на особено ценни и дефицитни кадри от резерва повторно продължаване на договора за служба в резерва с не повече от три години след изтичане на сега възможното еднократно увеличаване на максималната продължителност от пет години.
Началната военна подготовка на гражданите на Република България става задължителна. За учащите се в средните училища се предвижда да бъде интегрирана в част от учебния процес. Това е доразвиване на сега съществуващата норма, а за неучащите в средно образование ще се организират задължителни курсове.
Подобрява се системата на военна подготовка на студентите, включително и по посока на тяхното обучение за офицери от запаса. Приключих.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за мотивите на втория Законопроект.
Откриваме дебатите общо за точка трета и точка четвърта от дневния ни ред: двата законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България – на Министерския съвет и на господин Каракачанов и група народни представители.
Заповядайте.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Процедура, господин Председател.
Искам да Ви помоля да дадете думата на представителя на Министерството, ако има становище по този Законопроект, да го чуем преди да преминем към дискусия.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Приемам.
Имате ли становище от Министерството?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, Министерството на отбраната се запозна със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 654-01-86, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители на 7 юли 2016 г., като ангажираме следното становище.
Първо, видно от мотивите към проекта на Закон за резерва на въоръжените сили на Република България, приет от Четиридесет и първото Народно събрание, обн. ДВ, бр. 20 от 9 март 2012 г., в сила от 10 юни 2012 г., същият се внася, за да допълни нормативна празнота относно подготовката на гражданите за защита на Отечеството и в този смисъл това е Законът, издаден в изпълнение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България.
Изхождайки от факта, предложението за въвеждане на задължителна подготовка на гражданите за защита на Отечеството чрез въвеждане на задължителна начална военна подготовка за всички български граждани в рамките на средното им образование – § 1, § 6 и 7 от Законопроекта, следва да се анализира внимателно през призмата на настоящата редакция на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България. Дебатът, който беше и по предните точки. Въвеждането й следва да води до постигане целта на Закона, без да се нарушава конституционната рамка.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България дава основание законодателят да регламентира подготовката на гражданите за защита на Отечеството, подчертавам, без обаче да се въвежда задължение за българските граждани да изпълняват воински задължения. Следователно, Конституцията допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на Отечеството, каквато е необходима, според конкретните реалности на системата за сигурност, без обаче това да води до възстановяване на задължителната им военна повинност във вида на съществувалата до 1 януари 2008 г.
Ще подчертая, че ние действително имаме проблем в подготовката на запасните и не можем да провеждаме мобилизационна подготовка на запасните по силата на Конституцията.
Опитът на вносителите да въведем мобилизационната подготовка на запасните обаче води до задължителност. Имаме същият казус, както със задължителната наборна военна служба. В момента, в който ние мобилизираме един гражданин и го облечем военен, го отдаваме в заповед по частта и той започва да носи военна служба. Това е същият проблем като с чл. 59, ал. 2 на Конституцията. Тоест ние няма как да принудим българските граждани, вземайки ги в запасна мобилизационна подготовка, да ги отклоним от техните задължения и те задължително да се явят на военна подготовка.
Затова по тази точка ние няма как да подкрепим Законопроекта.
Второто предложение – Законопроектът предвижда разпоредби, регламентиращи възможност студентите по време на обучението им във висшите училища да преминат обучение за подготовка на офицери от запаса (§ 9 Законопроекта). Обръщаме внимание обаче, че в същия смисъл са и разпоредбите на § 20 от внесения от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за отбраната и въоръжените сили. Тоест тук имаме напълно сходство с предложението, което прави Министерският съвет. В това отношение в момента се разработват програми в Националния военен университет и функциите на бившата Школа за запасни офицери, която подготвяше офицери от резерва, сега по силата на това изменение ще го прав Националният военен университет.
Третото предложение – в предложението по § 2 от проекта, относно изменението на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона се предвижда запасни, забележете, запасни да попълват формированията на въоръжените сили в мирно време. Това обаче отново противоречи на статута на запасните като категории лица, посочени в чл. 8 на Закона, както и на чл. 116, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, съгласно които запасните се готвят за изпълнение на задачи във военно време и се включват в състава на въоръжените сили едва при оповестяването им при обявяване на положение на война или на военно положение, от който модел започва военновременната им служба. Те се включват в онези структури за допълване на въоръжените сили във военно време, които Народното събрание е определило в чл. 15, т. 1 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. С отделен акт на парламента тези формирования – Вие сте ги дефинирани и те са ни възложени, за мобилизация при необходимост. В тези случаи, когато Народното събрание обяви извънредно положение, положение на война или военно положение, ние получаваме тогава задействане на чл. 59, ал. 1 на Конституцията и имаме право да привлечем запасните, да ги мобилизираме, да ги подготвяме военно и да ги използваме във война.
И това предложение по тези причини не позволява запасни в мирно време да попълват вакантните ни длъжности, за съжаление. Но ние използваме за това доброволния резерв. Командирите имат право доброволните резервисти да ги назначават на длъжности на щатни войници и вместо да имат курс на обучение само 15 или 30 дни, те имат право да изпълняват задълженията на военнослужещи за срок, за който те се договорят в договор. Тоест за нас доброволният резерв, един път, е попълване на единния ни комплект бързо, в срок от няколко дни бригадите да бъдат пълни. И, второ, те могат да бъдат използвани да носят служба, докато дойдат нови кандидати за кадрова военна служба.
Затова и предложението по § 2 няма как да го изпълним. Благодаря.
ПРЕД. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви за становището по този Законопроект.
Откриваме дебатите по двата законопроекта.
Имате думата.
Господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Все съм си мислил, че Военното министерство е министерство, което все пак трябва да е загрижено за това как младите хора да бъдат военно обучени. Оказва се, че хем са съгласни, хем не искат. За мен е ясно, че тук става въпрос за чисто политическо решение, а не за експертно в Министерството на отбраната. Жалко! Наистина жалко, защото имам чувството, че във Военно министерство, или поне политическото му ръководство не е в час с това, което се случва в света около нас.
От една страна, казвате, че има нужда. От друга страна, казвате, че не може и не сте съгласни. Защо? Какво Ви пречи това младите хора в курса на средното образование да получат една военна грамотност? Къде Ви е проблемът? Не мога да разбера защо Военното министерство е против?
Ако, примерно Министерството на здравеопазването беше казало, че е против, защото може някой, докато си играе с рязания автомат, да си приклещи пръста между затвора – да го разбера. Но Вие да сте против – не го разбирам, освен политическа позиция, на инат. Жалко! Мисля, че Военното министерство като политическо ръководство явно не е на нивото на събитията, които ни се стоварват на главата.
Второ, това, за което говорим, че резервисти могат да заемат при нужда, става въпрос за желание, когато прояви желание. И става въпрос за доброволен принцип, а не за задължение. Или, ако се наложи, министърът може да го призове да изпълнява подобно задължение. Какъв е проблемът? Така е записано в Закона.
Не мога да разбера този инат! Хем говорим, че трябва да подготвяме населението, в смисъл трябва да го обучим, хем Вие казвате: „Така е трябвало да се случи“, хем казвате: „Да де, ама това не ни харесва“. Не разбирам тази работа, освен с някакъв инат.
Това ми бяха съображенията. Аз мисля, че предложенията, които сме направили, биха могли да бъдат само в полза на въоръжените сили, респективно и на ръководството на Министерството на отбраната. Затова не разбирам този инат защо се проявява!
Така беше и като говорихме преди една година за защитата на границата от Армията. Тогава се обясняваше, че нямало законово разрешение. Оказа се обаче, че като се каже от който трябва: „На границата!“, и както нямаше, така има. Е, докога? Докога?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Когато сме в хода на дебата, имахме становището на Министерството на отбраната, ще Ви помоля, ако имате уточнения по изказванията на народните представители, да ги обобщим накрая.
Има ли реплика към господин Каракачанов? – Няма.
Заповядайте, господин Михов.
МИЛЕН МИХОВ: В допълнение към изказването.
Благодаря на Министерството, че все пак е видяло нещо разумно в това, което сме предложили – § 8 и 9, но бих искал да разясня един важен детайл, който ние предлагаме, най-вече за подготовката на студентите.
Ние предлагаме студентите и в гражданските висши училища да имат възможност, естествено по определен регламент, с определена наредба, на доброволен принцип да преминават два типа военна подготовка. Едната е първоначална военна подготовка и специализирана при възможност, а другата е подготовка за придобиване на званието „офицер от запаса“. Тоест да дадем възможност в българските университети – там, където академичната общност, където студентите имат такива желания, естествено под регламента, методическото и така нататък ръководство на Министерството на отбраната, по съответния ред, да се провежда в рамките на обучението по желание такъв тип военна подготовка.
Мисля, че не трябва да бъдем преднамерени към тази идея, а внимателно да я разглеждаме. Такъв тип обучение има в много държави – и в НАТО, и в Русия. Това е нещо, което съществува в практиката. Говорим за обучение по определени програми, които се организират във висшето училище, в процеса, във времето…
РЕПЛИКА: И доброволно.
МИЛЕН МИХОВ: Разбира се и доброволно, тук думата „задължително“ въобще не може да се използва.
…във времето на курса на обучение, съобразено с особеностите на обучението, семестрите и така нататък за български граждани, български студенти. Разбира се, това не е конкуренция на тази програма, която Министерството на отбраната прави с Националния военен университет и с този център, който е много хубава идея – възстановяването в Плевен, да си го кажем, на Школата за запасни офицери. Това разширява и дава възможност да създадем механизъм, по който да се намалява този дефицит от подготвяне за запаса и за резерва военнослужещи и офицери. Това е нашето предложение.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви.
Реплики?
Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Една реплика, господин доцент.
В цивилните университети кой ще води тази подготовка? Кой ще ги накара да имат такива програми? Ако имат такива катедри „Национална сигурност“, разбирам – ще има преподаватели. Но в останалите? Първо, как те ще приемат? И после, кой ще води подготовката, когато няма подготвени преподаватели за такава военна подготовка?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Кой ще отговори?
МИЛЕН МИХОВ: Ще отговоря аз.
Отговорността за подготовката ще бъде на Министерството на отбраната. Логистиката, организацията ще бъде на университета. С други думи – тези, които трябва да обучават при взаимодействие между университет и Министерството на отбраната, ще бъдат офицерите.
Ако има катедри за национална сигурност, ако има потенциал, това може да бъде решено. Но залите, условията, комплектуването на групи, графикът, съобразяването с другия учебен процес – това ще го върши висшето училище. Влизаме в детайли, но това е идеята, която заслужава да работим отговорно към нея. И става дума, обърнете внимание, за първоначална, специализирана. А другата – за офицери, трудно е да прогнозираме дали ще бъде по-масова или по-малка, но тя ще бъде и за по-дълго време, тоест за 3-4 години, в рамките на този период на обучение те да имат възможност през лятото или във ваканциите да бъдат обучавани, разбира се, по изискванията на службата. Да го кажем разговорно.
ПРЕД. МИХО МИХОВ: Заповядайте.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Да уточня защо зададох въпроса. Той е важен за това, тъй като Вие… Това нещо, което казвате, го има във военните училища, във Военния университет и във Военна академия. Там има студенти и това нещо се предвижда и в Закона на Министерския съвет. Вие добавяте към тях и цивилните университети, където няма нищо военно, което е съществено, аз затова и попитах. (Реплика на председателя Михо Михов.) Не са подробности.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Да.
ПЛАМЕН МАНУШЕВ: Дали да влезе това нещо в Законопроекта, или да не влезе изобщо. В общия, който ще стане от тия двата – дали да влезе и да има в гражданските университети подобна възможност.
МИЛЕН МИХОВ: Давам Ви възможност да разширим това нещо – ако един университет реши, има хора, правим го.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Добре, благодаря.
Другата реплика? Няма.
Изказване – полковник Тошев.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Благодаря, господин Председател.
Имам една молба към вносителите на втория Законопроект – господин Каракачанов и група народни представители. И по първия Закон за отбраната и въоръжените сили, и по този, който сега гледаме, молбата ми е, ако Вие прецените и имате възможност, освен от Министерството на отбраната, изискайте становище от Министерството на образованието и от Министерството на финансите.
Ще Ви кажа защо. Това, което коментираме сега, аз съм напълно съгласен и адмирирам господин професора, който взе думата от името на гражданите на Република България, макар че и ние сме такива, макар и малко по-тясно обвързани в момента с правото да решаваме.
Ще Ви кажа защо е тази молба. Одеве не си позволих да коментирам, но сега ще бъда много кратък и ще засегна въпроса с Швейцария и швейцарската армия. Без да коментирам подробно, това е най-военизираната държава в света, ако някой не знае, макар че лично не разбирам защо тя трябва да се пази тогава, когато едва ли някой в света иска да си запали скрина, в който си държи парите. Въпреки всичко те са най-милитаризираната държава в света, понеже там военната служба започва на 20-годишна възраст и завършва на 50-годишна възраст.
Това, което е аргументът към молбата ми към Вас, господин Каракачанов и господин Михов, е, че явният военен бюджет на Швейцария за миналата година е малко над 5 млрд. долара, а скритият е около четири пъти по-голям. Там се финансират толкова много дейности и по други линии, не само през военния им бюджет, че достига до 20 млрд. долара.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Разбира се.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Абсолютно, абсолютно.
Бих се съгласил с Вашите аргументи, ако освен тези, които мотивират Вашата ангажираност към националната сигурност на България и през резерва – от къде ще ги вземем тези пари и какво друго ще лишим България, без да изпадам в някакви други анализи, така че да можем да подготвим населението не само в редовната, но и в резервната част на въоръжените ни сили да изпълнява конституционния си дълг.
Иначе всичко е много добро като замисъл, но все пак нека в залата поне да чуем мнението на Образованието и на Финансите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Може ли една реплика само?
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Може, разбира се.
АТАНАС ЗАФИРОВ: Много хубаво изказване направихте, левичарско. (Смях.) Жалко, че когато обсъждахме проектите, не проявихте същия ентусиазъм – за образование, за социално дело, откъде ще вземе пари? (Шум и реплики.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Има и втора реплика.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Трябва да се направят и финансовите разчети, но ще има смисъл да се правят тези неща, ако уважаемата Комисия по отбрана подкрепи в Комисията този Законопроект. Тогава ще се наложи. Когато бъде отхвърлено и няма желание да се коментира, какви разчети да искаме?
Истината е, че тук идеята е благородна. В средните учебни заведения, в курса на средното образование да подготвиш максимално младите хора – и момчета, и момичета. Тук не става въпрос за никаква задължителна военна служба.
След това във висшите учебни заведения – ако има хора на доброволен принцип, които желаят да получат военна грамотност или пък да бъдат обучени за запасни офицери, не вярвам да е кой знае колко скъпо. Честно казано, не съм правил такъв разчет. Но може да се потърси аналогия с това, което се прави във Военния университет. Няма да са тези милиард, два. Прав сте за Швейцария. Всички смятат, че Швейцария е разоръжена държава. Няма такова нещо. След Израел, колегата Радев е прав абсолютно, след Израел най милитаризираната държава е Швейцария. (Реплики.)
РЕПЛИКА: Израел и Швейцария – това е нашият път.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Това беше репликата.
Подкрепете го на първо четене, ще има смисъл да направим разчета. (Реплики.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Пазете тишина!
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Ще направим един общ.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Моля Ви, дайте Комисията да си свърши работата.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Дупликата ми ще бъде съвсем кратка.
И на двамата колеги, които ме репликираха – съвсем сериозно казвам на господин Каракачанов, а и за всички, които не знаят, Швейцария за 24 часа от 22-хилядна армия я повишава на 400 хиляди, а за 48 часа – на 2 млн. 200 хил. Пак за информация, Швейцария е колкото България по население – 7 милиона. Дотук с репликите.
За парите говорим и за системата на обучение и на подготовка.
По отношение на репликата на колегата от БСП. Ако бяхме направили преди 200 или преди 150 години социализма по „Капитала“ на Маркс и Енгелс, сега щяхме да сме Швейцария и Бенелюкс, а нямаше да сме по Лениновия модел, но това е друга тема. Благодаря Ви.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря.
Други изказвания от Комисията?
Заповядайте, господин Заместник-председател.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Със страх да хвърли някой по мен нещо и аз да се изкажа. Понеже последен може би ще се изкажа, ще говоря много кратко. Обаче съм сериозен!
Искам да припомня на уважаемите колеги, че Законът за резерва е рожба на първото правителство на господин Борисов. Нямаше закон за резерва. Ние бяхме тези, които на бял лист седнахме и написахме Закона за резерва и срещу Вас стои един от авторите. Това го припомням, за да е ясно, че всичко е изстискано по времето, когато е правен Законът. Тоест огледана е обстановката, видени са заплахите, видени са възможностите, парите, образованието и какво ли не и е направен този Закон вече пета-шеста година. Виждате, сега застават пред нас официалните лица от Министерството на отбраната и казват: „Стоп, има проблем.“ Тук искаме да синхронизираме и да не повтаряме мотивите.
Заедно с това, обаче, колегите от Патриотичния фронт решават, че има нещо, което може да се добави. Тук аз чух и Вие го повторихте – те са приели някои неща.
Със сигурност, завършвам с това, моята молба всъщност към Министерството на отбраната е ако все пак нещо можете да видите от това, което ш тук беше изложено, защото дебатът беше доста дълъг – много хора се изказаха, аз не подценявам нито едно изказване, въпреки репликите, въпреки някои, така шеговити подхвърляния, много внимателно слушах – не само аз, предполагам всички, според мен има едни зрънца, които не, че са пропуснати от Министерството на отбраната, но поради известно притеснение, борба с други министерства, не искам да влизам в подробности, тук някои неща се казаха, само намеквам – моля чрез заместник-министъра – направете необходимото. Ако има нещо полезно в това, в тези предложения, освен това, което бяхте приели, направете го.
Аз няма как да не се съглася и даже по медиите го казах някъде, сигурен съм, че всеки от Вас ще се съгласи, повечето сме били военни, има една част от българското общество, които остават извън обсега на обучението. Как точно трябва да стане?
Тук колегите са се опитали да направят опит с данните, с опита и числата, която имат, с експертизата, която са получили. Но основно експертиза се намира в Министерството на отбраната. Вие най-добре можете да кажете. Ако се е променила нещо обстановката, ако в Турция е имало случайно опит за преврат или някъде нещо друго се е случило, направете необходимото, извадете от тази променена ситуация – дори… когато, защото когато дадохте при нас, това го нямаше в Турция дори. Само един пример давам.
Ако намирате нещо необходимо, считайте, че ще бъдете подкрепени от Парламентарната група на ГЕРБ, тоест внесения Закон от Министерския съвет и тези добри неща, ако успеете да видите това, което се предлага във втория Законопроект на колегите от Патриотичния фронт.
Понеже ще ги гласуваме разделно, господин Председател, предполагам, ние ще се въздържим за втория Законопроект, поради някои от нещата, които няма как да приемем, но с тази уговорка и с тази молба към Вас, господин Заместник министър. Завърших.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Реплики на изказването? Няма.
Има ли други изказвания от народните представители? Няма.
Господин Заместник министър, произтичат ли от изказванията въпроси за уточнение?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АТАНАС ЗАПРЯНОВ: Абсолютно – няколко въпроса на господин Каракачанов.
Първо, искам да подчертая, че ние най-сериозно и с най дълбоко уважение се отнасяме към постъпилите предложения – както по отношение на наборната военна служба, така и по отношение на Закона за резерва.
Ние също смятаме, че политическите сили влагат изключителна добросъвестност, когато правят тези предложения и се водят от националните интереси, виждат по определен начин развитието на въоръжените сили и са загрижени за военните способности на страната. Абсолютно.
Така че искам да кажа на господин Каракачанов, че решението на отхвърлим или да не приемем въобще не е политическо. Решението е изключително обосновано и юридическо. Все пак министърът на отбраната не стои над законите и не стои над Конституцията и аз мисля, че това се подчерта от няколко депутати.
Първо, по репликата Ви за запасните в мирно време – защо не можем да използваме запасните в мирно време да заемат длъжности във формированията? Защото, един път, не можем да ги задължим да дойдат. Второ, длъжностните разписания на сегашния единен комплект въоръжени сили имат щатни длъжности за войници плюс за доброволни резервисти. Няма други. Ние нямаме както едно време така наречените „мирно военновременни разписания“, където имахме в длъжностните разписания щатен състав, доброволен резерв плюс запас в същото формирование.
Затова, ако ние речем да вземем един запасняк на вакантна длъжност, трябва да му предложим договор. По същество ние трябва да проведем процедура за войник, да сключим договор с войник. Ние обявяваме вакантни длъжности и се надяваме запасни да кандидатстват и по договор да дойдат да служат в сегашните единни длъжностни разписания. Що се касае за длъжностните разписания за военновременните формирования, които Вие – Народното събрание, сте определили колко бригади и така нататък, те са изцяло военновременни и длъжностите там са само за запасни. Но тези длъжностни разписания се активират, както Ви доложих, когато Вие обявите и разрешите мобилизация, защото мобилизацията Вие я разрешавате – Народното събрание. Затова не можем и да искаме, за това казах, че ние бихме желали да искаме да вземем запасните, да попълним задължително тези вакантни длъжности, но не може и трябва да спазим Закона, да сключим договор с тях, което по същество те доброволно да дойдат. Ние не можем да ги задължим.
По отношение на масовата армия. Ние, ако вземем сега и обучим 50 хиляди души и искаме да формираме една бригада – освен 400 или 500, които ще имаме обучени, трябва да имаме 500 единици бойна и спомагателна техника, тоест решавайки въпроса със запаса и резерва и отчета във Военното окръжие, това е едната страна, трябва да имаме и техниката. Аз мисля, някои от изказалите се депутати свързаха това нещо.
Една военна способност освен личен състав, има още седем компонента, вторият от които е бойна техника, доктрина, обучение, ресурси, логистика, разузнаване, управление и така нататък. Тоест с
само хората, живите хора, ако отидем на разширяване на контингента запасни, трябва да мислим и за бойна техника за тези военновременни формирования. Тоест Вие – тези, които сте ни гласували – няма да казвам защото сме в открито заседание колко и какви, трябва да гласувате още други формирования, за които също ще трябва бойна техника. Защото за тези, които сега Вие сте ни определили, по военно време ние освен запасни в длъжностните разписания имаме и заделена техника – танкове, артилерия и така нататък.
По отношение на училищата. В ІХ и Х клас децата са непълнолетни, Министерството на образованието и науката не се съгласява и тук беше подчертано, че трябва да гледаме и други закони, и други институции, и те не се съгласят да се обучават децата в други класове, по други съображения. И на родители, а обществените нагласи са, че децата например в абитуриентска възраст, не трябва да им се спира тяхното развитие, кандидатстване във висши учебни заведения чрез военна подготовка, лагери, обучения, стрелби и така нататък, когато са пълнолетни в последния клас.
Затова ние в ІХ и Х клас не можем да въведем друго, освен това, което правим. Да, тук беше изказано ценно предложение в тематиката, която учим децата да включим по антитероризъм, за действия при антитерористични ситуации, но можем само теоретично да ги запознаваме. Ние целим да ориентираме децата, но не и да им даваме военна подготовка, да боравят с оръжие, тъй като има възражения категорично от другите ведомства.
Между другото по задължителната наборна военна служба и по задължителния запас има възражение от Министерството на правосъдието. Вие, може би знаете. Дори да бяхме предложили такава норма, тя нямаше да мине през Министерския съвет, да не говорим за класификационно тълкувание.
Последното. Съгласен съм, господин Михов, точно така е. Но няма нужда да правим предложения цивилните ВУЗ-ве да обучават и да дават военна подготовка. Това е решено с чл. 57, ал. 1. Вижте сегашния Закон – там не са само висшите военни училища, там са и гражданските висши училища.
Необходимо е обаче министърът да има финансов ресурс, да се обърне към Геодезическия университет, да каже, че му трябват топографи, да финансира един такъв курс и те ще ни ги подготвят. Така че и сегашните норми на действащия Закон за резерва дават възможност на всички университети и висши учебни заведения при договаряне с министъра да подготвят такива курсове. Единствената причина е, че ние не сме финансирали такива курсове. Имаме запитвания от университети – Вие сте прав, които изразяват готовност да провеждат. При това те ще провеждат специална военна подготовка, а не обща военна подготовка. Така можем да решим въпроса с подготовка на кадри, които ние във военните училища не подготвяме. Вие знаете, че сега ние ги взимаме от цивилни граждани, завършили такива ВУЗ-ве, и преминават през Националния военен университет и стават офицери. Така че чл. 57 решава този въпрос с включването на цивилните ВУЗ-ве. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: И аз Ви благодаря.
Приключихме с дебатите от народните представители и експертите от Министерството на отбраната.
Господин Професор, имате думата.
ПЕТКО ХАДЖИЕВ: Благодаря отново.
Всички тези прекрасни предложения, които бяха направени тук, се решават с организирането на гражданската гвардия по какъвто начин са уредили въпроса всички цивилизовани страни, най-вече Съединените щати и Франция.
Не е решен въпросът с това какво да става с пенсионирания офицер. След пенсионирането му той отива на боклука. Не е така на Запад. След пенсионирането му той влиза в Гражданската гвардия, която е гражданска и там, Гражданската гвардия, се организира на принципа на калифорнийската полиция – самообслужване и след това защита. Тоест необходимите средства, за които много Ви благодаря, че разбрахте, защото навсякъде в цивилизованите страни бюджетът за имунната система на обществото, към която най-голяма част принадлежи на отбраната, е винаги неограничен.
Въпросът, който трябва да решим сега, за да градим бъдещото, за да не останем в миналото, е как да измислим специфична форма, несъществуваща досега никъде по света, с която самата система да заработва необходимите й средства. По този въпрос…
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: По законопроектите имате ли нещо да кажете?
ПЕТКО ХАДЖИЕВ: Именно, по това искам да кажа.
Именно по този въпрос – или да се включи сега в Закона за резервистите съществуването и организацията на Гражданската гвардия, или да подготвим заедно – гражданското общество, Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи, специален закон за Гражданската гвардия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Благодаря Ви, господин Професор.
Престъпваме към гласуване по точка трета от дневния ред: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, проектът на Министерския съвет:
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание на Република България на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 602-01-40, внесен в Министерския съвет на 30 юни 2016 г.
Който е за, моля да гласува.
Гласували „за“ – 16 народни представители, Против и въздържали се няма.
Пристъпваме към гласуване по точка четвърта на Законопроекта на господин Красимир Дончев Каракачанов.
Комисията по отбрана предлага на Народното събрание на Република България на основание чл. 26, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да приеме на първо гласуване Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, № 654-01-86, внесен от Красимир Дончев Каракачанов и група народни представители от 7 юни 2016 г.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували 14 народни представители: за 5, против няма, въздържали се 9.
Ясен е резултатът – Комисията не подкрепя този Законопроект.
Аз считам, че с днешното заседание свършихме добра работа. Изчерпани са основните точки от дневния ред.

Точка Разни
Благодаря на всички участници и гости на това заседание.
Народните представители да останат, за да завършим с тази точка.
Уважаеми господа народни представители, информирам Ви за едно искане, информацията също е важна.
На посещение в София е израелска делегация от представители на Министерството на отбраната и Държавната компания „Израел аероспейс индъстрис“.
Информацията не е класифицирана, но е важна.
На посещение в София е израелска делегация на представители на тяхното Министерство на отбраната и „Израел аероспейс индъстрис“ – това е държавната им фирма за военна продукция. Делегацията се ръководи от директора на маркетинга на компанията и в нея са включени заместник-директорът на външнотърговския отдел, Министерството на отбраната на Израел и няколко други представители – запасни генерали, цивилни служители. Ще имат срещи в Министерството на отбраната и Командването на ВВС. Изразено е силно, подчертавам, наистина силно желание да бъдат приети от представители на Комисията по отбрана на 26 юли 2016 г., вторник, в удобно време, като основна тема на разговора ще бъде много изгодна, по техните думи, ново предложение на държавната компания за самолети F-16 за българските ВВС. За целта съм получил и съответното писмо от посланика на Израел в София и директор на кампанията.
Уведомявам Ви, ако някой от Вас иска да ги приеме или иска организирано да ги приемем, моля да го решим утре до обяд. Ако получа в Секретариата информация, че имате желание, някой да се срещне с тях, ще го организираме. (Уточнения.)
РЕПЛИКА: Ние тогава имаме извънредно пленарно заседание от 11,00 ч. в залата. (Уточнения.)
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Аз в качеството си на заместник-министър съм ги посрещал тогава и сме говорили и ми се струва, че такава държава като Израел, с които имаме много добри контакти, между другото, не е зле да се премисли добре дали да не се срещнем с тях.
ВЛАДИМИР ТОШЕВ: Мисля, че в 14,00 ч. ще имаме почивка, така че тогава да дойдат.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Остава само моето предложение да решим къде да бъде това нещо. Който желае от Комисията – може би оттатък, в Огледалната зала, да премислим, да не се ангажираме с това място. Това е моето предложение.
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Има ли друго предложение?
ЯНКО ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, нека да се запише това, което ще кажа. Аз съм председател на Групата за приятелство с Израел в парламента. Това не е конфликт на интереси.
Уважаеми колеги, ние сме Комисия по отбраната, представители на Израелския парламент и сектора „Сигурност“, искат да се срещнат с нас по определена тема. Ние сме длъжни да ги изслушаме, да видим и да им обясним, ако не знаят, каква е процедурата в България и как трябва да постъпят. Това не значи, че като се срещнем, ще поемем някакви ангажименти.
Добре е да сме повече хора, за да бъде всичко прозрачно, ясно и точно. Нека да знаем за какво става дума, да ги посъветваме. Ние сме контролен орган на Министерството, може да им са отказани срещи, ние трябва да сме наясно.
Ако бягаме от такива срещи, това означава, че може да имаме някакви други скрити ангажименти, като хора. Затова трябва всеки който поиска среща с нас публично, ясно и точно да му обясняваме какъв е редът в България за вземане на такива решения. Нищо друго не се иска. Израел за нас е много важен партньор, колеги.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Да натоварим господин Янков – да организирате, и да приключим. (Уточнения.)
ПРЕДС. МИХО МИХОВ: Уточняваме се тогава, уважавам Вашите предложения.
Пак припомням, че това не е парламентарна делегация, това е професионална организация – запасна, и тя е насочена към тази тема за изслушване на ново предложение за F-16 за българската армия.
Решаваме – в 14,00 ч., когато е почивката, в една от залите горе. Който дойде от Вас, го организираме, аз поемам своите отговорности като председател. Утре ще Ви информирам в коя зала ще се проведе.
Благодаря Ви за участието, колеги.
Закривам заседанието.