1. Среща на Комисията по отбрана с Министъра на отбраната съгласно т. 10.3 от Вътрешния правилник на Комисията по отбрана и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Разни.

---

Нередактирана стенограма


П Р О Т О К О Л
№ 55


На 13 октомври 2016 година се проведе редовно заседание на Комисията по отбрана.
Заседанието беше открито в 14:30 часа и ръководено от председателя на комисията господин Михо Михов при следния


Дневен ред:


1. Среща на Комисията по отбрана с Министъра на отбраната съгласно т. 10.3 от Вътрешния правилник на Комисията по отбрана и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

2. Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на отбраната:
-Николай Ненчев, министър


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Михо Михов: Уважаеми господа народни представители. Уважаеми господин министър. Драги журналисти и експерти.
Откривам 55-то заседание на Комисията по отбрана в 43-то Народно събрание.
Преди да обявя дневния ред и да го подложа на гласуване искам да поздравя министъра на отбраната с настъпващия празник на Военновъздушните сили на Българската армия. Предполагам, че някои от въпросите ще бъдат в тази посока, но ние сме длъжни да празнуваме и поздравяваме Вас и целия личен състав с настъпващия празник.
Второ, с гордост да споделя, че от състава на Комисията по отбрана е номиниран кандидат за вицепрезидент, който няма да присъства и на това и на следващите заседание, но пак подчертавам, това е една висока чест и за комисията, в която работи вицеадмирал Манушев и за президент в друга формация, господин Каракачанов, заместник-председателя на Народното събрание, които господа работиха много усърдно и надявам се това, което техните политически сили са им гласували като доверие да им се сбъдне. Пожелавам им.
Предлагам дневният ред бъде в две точки. Първо – Среща на Комисията по отбрана с Министъра на отбраната съгласно т. 10.3 от Вътрешния правилник на Комисията по отбрана и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Втората точка да бъде – Разни.
Има ли други предложения от народните представители за дневния ред? Допълнения, изменения? Няма.
Който е съгласен да приемем този дневен ред и да пристъпим към работа, моля да гласува. Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ – няма.
Уважаеми господин министър на отбраната, пристъпваме по обичайния ред на блиц контрола, който отложихме от миналата седмица, сега с уважение да го проведем и да се подготвим за приемане на второ гласуване предложените от Вашето министерство закони.
Пристъпваме към първите въпроси от народните представители от политическа партия ГЕРБ.

1.Среща на Комисията по отбрана с Министъра на отбраната съгласно т. 10.3 от Вътрешния правилник на Комисията по отбрана и чл. 27 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Валентин Радев: Господин председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги.
Първо и аз да се присъединя към поздравленията за 16-ти и за празника, няма да се видим дотогава. И председателят почти позна, че моят въпрос ще бъде свързан с неща, свързани с Военновъздушните или. Сигурен съм, че много хора се вълнуват от това. Аз много пъти, поне три пъти си спомням на заседание на комисията съм поставял този въпрос и сега ми се струва, че пак е моментът да бъде поставен. И затова ще ги попитам за него.
Всъщност, какво се случва, господин министър с проекта за новия тип многоцелеви изтребител? Да го кажа и на журналистите, че са тук, пък и на колегите да припомня, ако някой не е разбрал, ние в Народното събрание гласувахме милиард и половина лева, до 2021 година ми се струва – шест години напред, средно за двата проекта и за корабите средно по 200 милиона почти всяка година. И това да е ясно, че са дадени буквално, в кавички пари. Те стоят в Министерство на финансите и ние повече с това няма да се занимаваме. Народното събрание няма да гласува нищо повече. Тоест, топката е изцяло във Вашата половина.
Та моят въпрос е какво се случва с този проект? Има ли някакъв напредък? Поводът за въпроса ми е вчерашното изказване на новия командир на Военновъздушните сили, който казва, че на следващия Съвет по отбрана щял да бъде внесен новия проект. Какъв е този нов проект? Нещо променило ли се е от 2012 година когато имахме такъв готов проект?
И подвъпросът ми е оттеглянето на командира на Военновъздушните сили, генерал Радев пречи ли, помага ли на този проект? Това неговия проект ли е? Защото с него заедно правихме проекта тогава, той беше един от ръководителите и тогава, когато беше първото правителство на Борисов, и аз участвах в правителството. Бяхме избрали типа на самолета. Какво се случва въобще с този проект? Ако може да ни кажете повече подробности? Сигурен съм, че това интересува всички.
И да завърша с това, че такъв шанс Военновъздушните сили не са имали не знам назад, повече от 10 години. Давани са им пари, но наведнъж милиард и половина точно за една ексадрила, да се чуди човек, защо са два пъти повече парите, но няма нужда да го обяснявате това. И те ги имат, и Вие политическото ръководство знаете какво да правите, въпросът ми, повтарям го по друг начин, за да Ви улесня и, за да добия повече информация, не трябваше ли досега с бързи стъпки да правите точно това – да търсите такъв самолет, съзнавайки, че много държави така се позатвориха, не освобождават самолети втора ръка, пък може би и вторите, каквито чувам, че говорим за „Грипен“, може би и някакъв друг, тези пари стигат за всичко, буквално. Те на дали имат такива освободени, но нещо прави ли се, в каква посока се прави, кой го прави?
И да Ви дам още един път кураж, правил съм го в тази зала. Някак си ми се ще по-често да чувам, че политическото ръководство прави точно това, а не работи по старата схема да се занимава с МиГ-овете, те са били много добри за онова време, но вече не са такива и излишни пари в тази посока да не се дават, а да се съсредоточим за придобиването на нов тип многоцелеви изтребител и не се работи по старата схема да се занимава с МиГ-овете, те са били много добри за онова време, но вече не са такива и излишни пари в тази посока да не се дават, а да се съсредоточим за придобиването на нов тип многоцелеви изтребител. Това ми е въпросът.

Председател Михо Михов: Благодаря. Господин министър, заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Благодаря, господин заместник-председател. Готови сме с проекта. Всъщност ние бяхме готови преди повече от месец и половина. Аз Ви информирах, че държа новият командир на Военновъздушните сили също да го прегледа и да даде своята оценка. Това вече е факт и той е факт. Най-вероятно дори не на 22-ри, а по всяка вероятност в сряда проектът ще бъде одобрен, ще бъде изпратено така нареченото писмо за намерение, така че готови сме. Ако искате ще Ви информирам и по-подробно какво се е случило до момента. Изготвен е детайлен план, пътна карта за изпълнение на проекта. Изготвена е методика за избор на оптимален вариант за реализация с математически модел за оценка на вариантите за реализация на проекта с номер 400-61-98 от 27 юни 2016 година. Изготвен е анализ и оценка на риска за реализация на проекта. В процес на изпълнение е, преработване на документи е, в съответствие с решение на Съвета по отбрана, което ще се случи в сряда, както Ви споменах. Предстои изпращането на преработените документи до държавите от така наречената група, тоест Италия, Португалия и Швеция. Предвидено е финансиране за 2016 година, съгласно решение нае Народното събрание. Предстои преглед на постигнатите резултати и възникнали отклонения към момента на дейностите по проект „Придобиване на нов тип боен самолет“, които ще се извършат съгласно утвърдения детайлно приет план или пътна карта.
Така, че готови сме, финализиран е проектът.
А що се касае, понеже Вие споменахте и за МиГ-овете, те също са важна, съществена част. Правим всичко възможно да поддържаме тези, с които разполагаме. Аз вече съм Ви информирал, че към момента разполагаме с девет изправни, в летателна годност МиГ-29, които са напълно достатъчни сами да изпълняваме мисията по охрана на въздушното пространство. Знаете, че сме обявили поръчка за нови 10 двигателя. Ако има такъв въпрос ще Ви информирам и за това.
Благодаря Ви.

Валентин Радев: Благодаря за отговора. Кратко и ясно, общо-взето. Ползвам репликата още веднъж да Ви окуража да се занимавате Вие и политическото ръководство с придобиването на нов тип самолет. Признавам, че в моето съзнание от това, което чух информацията, леко този процес беше замъглен. Дали заради смяната в ръководството, дали поради някакви други причини, но аз се притеснявам, че говорите повече и излъчвате информация от Министерството на отбраната и като че ли сте по-загрижени за удържането на някакво ниво на съществуващата техника, а като че ли малко неглижирате и не толкова активни сте в посока за придобиване на нов тип многоцелеви изтребител. Това, което ми казвате сега в момента и пред колегите, надявам се, че ще стане скоро, ще приемете някакви решения, леко се притеснявам, но не ми отговаряте, само да Ви кажа това, чувам за някакви промени в критериите за оценка, новото мнение на командира на Военновъздушните сили, новият. Дали това трябва да се случва сега? Не ми отговаряйте, само го казвам на глас, защото това може да проточи още нещата във времето и да наливаме пари в нещо, което не е толкова необходимо, а е необходимо нещо друго.
Благодаря Ви за отговора.

Министър Николай Ненчев: Постигнато е пълно съгласие. Няма съществени изменения.

Председател Михо Михов: Благодаря. Следваща парламентарна група. Заповядайте.

Атанас Зафиров: Благодаря. Уважаеми господин председател. Колеги. Господин министър.
И все пак аз бих искал да доразвия въпроса на колега. Току що казахте, че няма съществени промени в критериите. Бихте ли коментирали последното становище на Института по отбраната, по-специално в частта, касаещи тежестта – очакван живот на новия самолет? Доколко кореспондира с истината намерението въобще тази тежест да отпадне по препоръка на въпросния институт? И ако това се случи, даваме ли си сметка, че на практика един тип самолет ще бъде фаворизиран за сметка на друг? Имате ли тази информация и готов ли сте да отговорите? Може би има връзка и с факта, че с Ваша заповед от април месец е променен Правилникът за устройството е дейността на Института по отбрана. Може би е добре да кажете с какви мотиви, след което е последвало ново кадрово назначение във връзка с променения правилник.
Благодаря Ви.

Министър Николай Ненчев: Благодаря. Ще Ви информирам съвсем коректно. Имах разговор с професор Тагарев, който е директор на Института по отбрана и той ме информира за последните срещи, които са имали с групата, която им изготвя материалите и общо-взето работи по проекта. Той ме уведоми, че са изчистени абсолютно всички противоречия. Имало е такива, имало е разминавания, всичко е изчистено, тоест, постигнали са съгласие, което ме кара да бъда убеден, че в резултат на тези усилия сме постигнали най-доброто.
Не съм уведомен за подобен тип противоречия и отстъпления от това, което казвате за летателната годност? Така ли е или за времето?

Атанас Зафиров: За остатъчния живот.

Министър Николай Ненчев: Не ми е известно подобно нещо.

Атанас Зафиров: Добре, а в репликата, господин председател?

Председател Михо Михов: Заповядайте за реплика.

Атанас Зафиров: Бихте л ни обяснили въобще каква е ролята на Института по отбрана в тези промени? И не ми отговорихте на първия въпрос – какво наложи промяната на длъжностната характеристика на директора на института?

Председател Михо Михов: Коментирайте само първия въпрос.

Атанас Зафиров: Те двата въпроса са свързани.

Министър Николай Ненчев: Професор Тагарев получи изключително голяма подкрепа. Направих всичко възможно да проведа съответните констатации и имаше, сигурно трима или четирима кандидати, след пенсионирането на бившия директор. Така, че професор Тагарев се ползваше с най-голяма подкрепа от страна на всички, които познават материята и познават дейността на Института по отбрана. Така, че това бяха основните ни мотиви. Аз имах съвсем бегли впечатления от неговата работа, трябва да призная това. Но в резултат на категоричната подкрепа, от страна на част от политическото и професионалното ръководство, направих своя избор. Така, че от там насетне позволих, оставах професор Тагарев сам да определи кои да бъдат приоритетите и как да изглежда устройствения правилник. Обикновено така постъпвам.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин министър.

Атанас Зафиров: Извинявайте, но не получих отговор какво участие има Институтът по отбрана?

Председател Михо Михов: Ако това е вторият Ви въпрос, добре.

Атанас Зафиров: Това е първият въпрос, но те са свързани нещата.

Председател Михо Михов: Следваща парламентарна група. Заповядайте, господин Янков.

Янко Янков: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги.
Аз ще използвам присъствието на медиите и бих искал да коментирате следното:
Напоследък има доста обяви за набиране на военнослужещи в системата на Министерството на отбраната. ЗА голямо съжаление, общо-взето по стечение на разни обстоятелства стана така, че се счита, че едва ли не да си военнослужещ в системата на министерството не е най-доброто, което един млад човек може да поиска, което не е така категорично, аз така смятам.
Благодаря и на политическия консенсус и на Вашите предложения, определено трябва да го кажем, Законът за отбраната, който не е минал на второ четене, но трябва да мине в близко време се приемат много неща, които в крайна сметка дават добър статут и социален статут на военнослужещите. Ако може Вие да кажете нещо повече в тази посока за всичко, което се прави, за да може всъщност чрез медиите, които са тук и българските младежи в крайна сметка да разберат, че службата в Българската армия е нещо престижно, а не е нещо, което в крайна сметка не носи добро на тях и на семействата им.
За това, което предстои да приемем като законодателство, кое смятате отново да внесете и така нататък?

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин заместник-председател. Господин министър, заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Господин заместник-председател, че е престижна, престижна е, не бива да има никакво съмнение в това. И доказателства в този смисъл получавам ежедневно.
Що се касае за това, че ние трябва да попълним тези свободни места, имаме затруднения и не бива да го крием, аз винаги съм го споделял и съм го казвал. Според мен основната причина е една – 609 лева основна заплата не е особено голям стимул. Трябва да признаем, че имаме все още свободни места. Има такива райони, примерно големите градове Бургас, Стара Загора, Пловдив където има по-голям избор на съответното място, позиция, там кандидатите са по-малко. В северна България са повече. Съвсем обяснимо е, там безработицата е по-голяма.
Струва ми се, трябва да помислим заедно за увеличаване на тази базисна заплата, която според мен ще допринесе за по-голям интерес от страна на младежи, които биха желали да се обвържат с Българската армия, от една страна. От друга, прав сте за социалните придобивки, може би трябва да помислим за възможността хора, които искат да се обвържат, да получат в крайна сметка и съответно жилище и да бъдат настанени някъде, защото понякога се налага да пропътуват големи разстояния, а това също е демотивиращ ефект.
Що се касае за това, че професията на българския войник продължава да бъде в голяма степен привлекателна за не малко част, но пак казвам, единственият проблем, според мен, от моите впечатления, които имам е ниското заплащане.

Председател Михо Михов: Господин Янков.

Янко Янков: Благодаря. Аз имах предвид, че всъщност и в закона, който предстои да приемем на второ четене, всъщност е възможно изравняване на коефициентите с МВР и няма да има разлика да си служещ в армията или в системата на Министерството на вътрешните работи. За възрастта за това, че се намалява и се увеличава, съответно възможността да служат повече. За това, че всъщност тези, които преди 10 години са напуснали и могат да се върнат, това е изключително важно медиите да го знаят.
Тези неща са важни крачки, които да стабилизират човешкия ресурс в системата на Министерството на отбраната. Това имах предвид.

Министерство на отбраната: Благодаря. Господин Янков, аз Ви информирах за заседание на Съвета по отбрана, което беше посветено изцяло на кадровата политика. И Ви информирах и разбира се Ви предложих мерките, които взехме, набелязахме 24 конкретни мерки към които да се придържаме, като ги разделихме на такива, които зависят от Министерството на отбраната и такива, които не зависят, тоест зависят от законодателната власт.
В сряда наред с проекта за нов самолет ще гледаме и придвижването на всяка една от тези мерки и съответните резултати. Тоест, в рамките на това заседание ще бъдем информирани, съответно аз ще Ви информирам след това за резултатите, които сме постигнали въз основа на тези мерки, които сме приели.
Благодаря.

Янко Янков: И аз благодаря.

Председател Михо Михов: Благодарим. Следваща парламентарна група. Заповядайте, господин Славов.

Петър Славов: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги народни представители. Уважаеми гости.
Моят въпрос донякъде съвпада с вече зададения въпрос от колегата Радев относно многоцелевия самолет и напредъка, но аз ще го доразвия, защото една част ми се струва неотговорена, а именно дали наистина има такова забавяне, за каквото и аз споделям усещането, както мисля, че и други народни представители, а и в обществото, че някак си е неоправдано от месец май когато гласува Народното събрание тези 1,5 милиарда, за които стана дума да бъдат предоставени, няма впечатлението да се е случило много досега.
Спомням си преди това, тогавашният командващ авиацията почти всеки ден обясняваше едва ли не, че авиацията ще се приземи всеки момент, че е безотговорно всеки ден да се губи или всяка минута и същевременно има едни шест месеца, в които Вие прочетохте няколко документа, които са подготвени, но на мен не ми изглежда да е кой знае колко работа за шест месеца. И ми се струва, че това можеше доста по-бързо да се случи. И тази работна група, която също доколкото имам информация е била ръководена от тогавашния командващ авиацията господин Радев, по-бързо да си свърши работата и да предложи на политическото ръководство на министерството, вземането на решение на Министерски съвет.
Така, че моят въпрос е има ли наистина обективна, и ще Ви помоля да бъдете откровен, той като както виждате на Вас не Ви се пестят епитети като приземяване на авиацията и подобни неща. Кажете ни откровено имате ли наблюдения тогавашния ръководител, командващ Военновъздушните сили и тази работна група просто да се занимавали във времето и ако има някакви причини, които са Ви известни да ги назовете, просто, за да знае обществото наистина кой полага усилия и работи наистина, за да има една съвременна авиация и кой по-скоро, може би, се е готвил да влезе в политиката. Аз такова усещане имам.
Благодаря Ви.

Председател Михо Михов: Господин министър, заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Благодаря Ви. Господин Славов, би било действително некоректно ако кажа, че съм имал усещането за едва ли не саботаж. Не е било така. Имали сме редица заседания, почти ежедневни срещи, разговори. Винаги съм застъпвал идеята, че възможно най-бързо трябва да бъде затворен този въпрос, за да преминем към следващата фаза.
Споменах, може би смяната на генерал Радев с генерал Стойков създаде впечатлението, че се забави проектът, но аз наистина настоях и ако тук някой има вина, това съм аз, настоях новият командир на Военновъздушните сили много внимателно и подробно да се запознае с проекта и той да го преподпише и да го внесе , защото от тук насетне той ще носи отговорност. Така, че в рамките на този месец, аз поемам изцяло вината, настоявах това да бъде така и благодаря на генерал Стойков, че действително свърши тази работа, която никак не беше малко.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Реплика?

Петър Славов: Не, мисля, че стана ясно.

Председател Михо Михов: Дойде и моят ред. Да не отиваме към авиационната тема отново, но може би на втория кръг ще има и такива въпроси. Моят въпрос е дублиращ се отпреди половин година, който беше предупредителен.
В Република Македония в продължение на много години много висши офицери оглавяваха Щаба на НАТО, което беше един голям, сериозен знак във външнополитически и добросъседски план и в подготовката на Република Македония за членство в НАТО и в Европейския съюз. Ние загубихме тази позиция. Тя е дадена, доколкото знам, на Словения.
Анализирани ли са причините за тази загуба на тази позиция на Българската армия, на Министерството на отбраната и на България като цяло в Република Македония?

Министър Николай Ненчев: Господин генерал, аз мисля, че сме дискутирали този въпрос, но действително направихме всичко възможно. Всичко, което е по силите ни да запазим тази позиция. Имаше доста сериозна съпротива, включително и от определени среди от Република Македония, нека да го кажа ясно.
Благодаря. Има един обем информация, която не искам публично да я споделя.

Председател Михо Михов: Добре, моята реплика или доуточняващ въпрос. Ако другата непубликувана информация е слабо представяне на България и на самата личност, това може да не го публикуваме, но в края на краищата ако действително това е причината, да си направим изводите какви хора и за колко време ги изпращаме, а не бих казал, че Република Македония може да окаже такъв натиск на страните-членки на НАТО. Аз не искам да срамя Министерството на отбраната, но това си е един знак, който е минус в нашата външнополитическа дейност и на политическото ръководство. Ако пък е на военното ръководство, мисля си, че може да ни го кажете в едно закрито заседание.

Министър Николай Ненчев: Разбира се.

Председател Михо Михов: Бих настоявал за това, тъй като това е важна загуба.
Следващ кръг започваме отново. Заповядайте, господин Гаджев.

Христо Гаджев: Благодаря. Господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми господин министър.
Моят въпрос е следствие по-скоро от въпроса, който зададохме септември месец и той е свързан с различните процедури за доставяне както на нови въоръжения и на консумативи за армията. Без да навлизам в събитията от изминалите седмици с процедурата за доставка на двигатели за МиГ-29 опасението ни от миналия месец беше точно доколко ще бъдат усвоени средствата, които са оставени за капиталови и за текущи разходи? Дали до края на годината те ще могат да бъдат установени? Защото вече сме октомври средата, краят на годината наближава, а с края на годината и фискалната година и средствата трябва все пак да бъдат използвани, за да може да се доставят качествени материали.
От тази гледна точка има ли някакъв риск за забавяне и за неусвояване на средствата, които са предвидени в бюджета? Надявам се да няма такъв. И ще успее ли министерството да навакса различните процедури, които бяха прекъснати през последния месец? И най-вече с оглед особено на това, че август месец бяха съкратени редица служители на дирекцията „Отбранителна аквизиция“, а и концентрирането на огромен масив работа в тази голяма дирекция, тъй като тя обединява вече и института на отбраната и отбранителна аквизиция, доколко направеният функционален анализ, това помогна ли всъщност на работата на двата отрасъла или всъщност се забавиха нещата? И дали ще бъдат усвоени средствата до края на годината?

Министър Николай Ненчев: Вярвам, че ще успеем да подпишем договор. Такава беше и причината поради която решихме да преминем към директно договаряне, защото имаше известни несъответствия. Тоест, ние влизаме в пряко договаряне с фирмата, която е победител, тоест тази, която е била класирана на първо място. Целта е да подобрим условията, тъй като очевидно ще имаме нужда от поне два двигателя в началото на април следващата година. Тоест, бихме искали да предоговорим тази опция. Има едно малко разминаване. По-висока е цената, която ни предлагат от фирмата, която е класирана на първо място. Тоест, тези два елемента ще се стремим да постигне съгласие по тях в рамките на следващата седмица и да преминем към подписване на договора. Ако това се случи мисля, че няма никакво колебание, че ще успеем още в рамките на края на тази година и то трябва да го направим така. Не виждам някаква пречка това да не се случи, поне от разговорите, които имах с директора на дирекция „Отбранителна аквизиция“ увери ме, че всичко ще бъде наред и съм склонен да му вярвам.
Що се касае за другите поръчки има известно забавяне, но то не е в резултат на някаква бюрократщина или по-скоро несвършена работа, това са по-скоро законови пречки. Когато има обжалване, Вие знаете, че понякога сроковете се удължават, минават месеци наред и това препятства в по-голяма или в по-малка степен подписването на конкретни договори. Но не бих казал, не е извършван функционален анализ, може би в края на годината ще направим такъв. Аз имам своите забележки към тази дирекция, считам, че са основателни. И в последните години съм имал много сериозни разговори. Настоях за повече гъвкавост, за повече енергичност, защото действително периодът е такъв, до края на годината трябва да постигнем съгласие по редица въпроси. И надявам се това да се случи.

Председател Михо Михов: Реплика имате ли? Заповядайте.

Христо Гаджев: Благодаря, господин председател. Благодаря, господин министър за отговора. Конкретно за процедурата за пряко договаряте, там наистина в Закона за обществените поръчки вариантите за извършване на процедура по пряко договаряне са крайно лимитирани, особено при неотложност и наистина трябва юридически да се погледнат доста добре нещата така, че да не се постигне допълнително усложнение.
Колкото до това има и някои неща, за които и ние като Народно събрание мисля, че имаме наши грешки, като примерно това, че вече доставката на горива както за Министерството на отбраната, така и за МВР трябва да бъдат вече през обществена поръчка, а не както беше досега през стоковите борси. Така, че това също е нещо, което може би ще трябва да променим, тъй като за разлика от останалите министерства тези две министерства са огромен консуматор на горива, а не било то само за отопление, а за автомобили, авиационна техника и така нататък и така нататък.
И ако ми позволите в тази връзка бих искал само един допълнително уточняващ въпрос свързан с материалното осигуряване на военнослужещите на границата сега за зимния период дали са подготвени да посрещнат зимата, за да може да им бъдат осигурени условията? Това е препоръка по-скоро, а не въпрос.

Председател Михо Михов: Благодаря Ви, господин Гаджев.

Министър Николай Ненчев: Границата. Осигурени са. На този етап всички военнослужещи са настанени или в квартири или в хотели в близост до работните си места. Иска ми се и този разговор го водя вече от доста време да осигурим на хората, които дават патрули поне по един фургон в рамките на три или четири километра, за да могат във времето когато им се полага почивка да не стоят отвън при тези условия, а да има къде да отидат да починат час-два, да обядват и после да се върнат. Спомняте си, имаше един период когато бяха направили землянки от Гранична полиция. Това е срамна работа. Касае се, може би за около 400 фургона, които настоявам, възможно най-категоричния начин, има възможност те да бъдат осигурени от страна на Европейския съюз или ние да ги закупим с тези средства, които осигурихме, тези 160 милиона. Изключително държа на това, защото струва ми се 12 часа да стоиш на дъжд, на вятър, не е човешки. Хората вършат огромна работа. Разбрахте, че увеличих от 300 на 500 сумата за извънреден труд, те заслужават това и го правя с цялата си отговорност. Според мен, слабият момент е именно този – как да ги подсигурим в тези зимни месеци, които предстоят, на три или на четири километра да имат по един фургон където да отидат, да се съберат, да починат, да отдъхнат, да обядват и да продължат. Това е нещото, което ме безпокои.

Председател Михо Михов: Втората парламентарна сила. Заповядайте.

Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми господин министър. Уважаеми колеги.
Ще Ви върна отново на темата за проекта за придобиване на нов тип боен самолет и ще попитам, господин министър, вярно ли е, че в този период, за който Вие споменавате от един месец или повече от един месец при участието на Института по отбрана, без да твърдя, че това е продукт от работата на Института по отбрана са променени критериите за оценка на предложението, като от досегашните три критерия, които са фигурирали в различните варианти единият на практика е отпаднал. Той продължава да фигурира, но с тежест относително нула. Това е критерий, който засяга продължителността на експлоатацията. За това искаше да разбере и господин Зафиров. И влизат два нови критерия, които са свързани със сътрудничество, доставки на резервни части и боеприпаси и които приблизително придобиват относително тегло една трета от общата оценка на показателите. Вярно ли е това?

Министър Николай Ненчев: Аз исках на тези въпроси да отговори генерал Стойков. И бързам да кажа, че през цялото време, в което се работеше по проекта, под никаква форма не съм оказвал натиск върху който и да е. И го казвам с цялата си отговорност. Дали да се променят параметри, как да изглежда проектът, никога не съм си позволил това. От първия ден когато събрах комисията казах, че това е работа на комисията, за това е тази комисия, имаме Институт по отбрана, който трябва да изпълни своите задължения. Аз не съм се месил нито в работата на комисията, нито в работата на Института по отбрана. Не съм оказвал никакъв натиск. Това, което разбрах тази седмица в началото е, че е постигнат консенсус по всички въпроси между комисията и института, което ме кара да бъда удовлетворен. Но така или иначе предстои на следващо заседание генерал Стойков, ще поканя и професор Тагарев, за да отговорят на всички въпроси, защо и как са приели и са стигнали до тези решения.

Председател Михо Михов: Заповядайте, господин министър.

Ангел Найденов: Благодаря Ви, господин председателю. Господин министър, ние не Ви упрекваме, че под Ваш натиск са променени критериите. И не фигурира подобен уклон във въпросите ни с колегата Зафиров или пък с останалите.

Министър Николай Ненчев: Не е имало натиск.

Ангел Найденов: Убеден съм и не би трябвало да има натиск. Това е било вероятно водещото при дейността на всички министри, които са участвали в подготовката на този проект. Аз Ви питам единствено вярно ли е, че има промяна на критериите в този период от време и да смятам ли в такъв случай, че като казвате, че е постигнато съгласие е постигнато въз основа на тези променени вече нови критерии, при които обръщам внимание, единият е свързан с продължителността на живота и става нула. Тоест, той не фигурира при оценката на предложенията. И влизат два нови. Вероятно имат своето място и значение, но чак пък да придобият относително тегло равно на една трета от общата оценка, ми се струва прекалено. Просто това Ви питам – вярно ли е? И можем ли да смятаме, че това е основата, на която е постигнато това съгласие между комисията, командването и Института по отбрана?

Председател Михо Михов: Господин министър, заповядайте.

Министър Николай Ненчев: Първо, не мисля, че са правени каквито и да са компромиси, господин Найденов, нито от едната, нито от другата страната. Подходът е бил принципен и пак казвам, консенсусът за мен е изключително важен. Защото действително по време на изработването на проекта имаше известни противоречия. Имаше моменти, в които противоречията бяха непреодолими. Винаги съм настоявал да се търси, да се върви към постигане на консенсус, тоест не толкова за отстъпки от едната или от другата страна, а да се намери път към най-доброто. И мисля, че постигнахме най-доброто.

Председател Михо Михов: Процедури само. Заповядайте за процедура, господин заместник-председател.

Атанас Зафиров: Отбележете го като процедура, но само …

Председател Михо Михов: Чакайте сега, вече дадох думата на господин Радев.

Атанас Зафиров: Извинявам се. Останах с впечатлението, че я давате на мен.

Председател Михо Михов: Не. Казах само за подхода.

Валентин Радев: Господин председател, взимам думата за процедура, тъй като бях ръководител на такъв проект и тук с изумление чувам това, което казват колегите, ако е вярно, разбира се. Не се постъпва така.
Понеже има журналисти, искам да изясня точно как се прави, как върви този процес. Тези критерии, които се поставят в един математически модел, който го работи най-малката група – това е институтът, над нея е професионалното ръководство, тогава беше мисля, че пак генерал Радев през 2012 година, когато приключихме проекта и най-отгоре политическото ръководство, в мое лице тогава ръководех проекта.
Тези критерии се получават по следния начин, които се вкарват в математическия модел. Питат се експерти в областта. Те основно са от Военновъздушните сили и някои, които са били там или са в БАН или са в някое друго място. Питат се, те отговарят, те слагат коефициентите на тежест, събират се в института, аранжират ги и ги слагат в модела. Тоест, няма кой да промени. И ако си спомняте моя въпрос в началото когато Ви попитах, аз попитах същото. Чувам, че някой променя критерии. Как ще стане това като процедурата е такава? Те са питани веднъж тези. И аз Ви питах един друг път, пак на заседание. Нещо промени ли се от 2012 година та ми говорите за други самолети, типове и така нататък? Това ще стане възможно ако са пипани критериите? И аз засилвам въпроса на колегите, ако това е така, проверете го, никой няма право да пипа тези критерии. Те са заложени, те са експертни, те не могат да бъдат променени, защото нищо не се е променило в тази област от тогава насам.
Така, че основателен е въпросът и аз само го засилвам и обяснявам за журналистите как става това. Не би трябвало никой да си е позволил такова нещо, без значение кой е в института сега директор или кои са там.
Благодаря.

Председател Михо Михов: Давам процедурата, защото и аз като ръководител на комисията не получавам прекия отговор вярно ли е. Той е ясен – има ли промяна на критериите или няма. Вашата процедура.

Атанас Зафиров: Понеже на първия ми въпрос бях упрекнат, че задавам два въпроса, сега по процедурата бих искал да изясня, защо точно така ги зададох. Според мен, господин министър, никой няма упрек към Вас, Вие не сте оказали натиск, но просто с тази промяна и с назначаването на правилния човек сте сложили човекът, който да направи тази промяна. Това беше връзката с въпросите, които Ви зададох. Това са фактите.

Председател Михо Михов: Това не е процедура, а констатация. Значи, въпросът според мен е изчерпан на този етап, стои отговорът вярно ли е, за комисията. Трябва ни този отговор, ние сме го поставили. Това е и съвет към министъра да го провери. Завършихме по този въпрос. Втора реплика.

Ангел Найденов: Не, не сме завършили този въпрос. И тъкмо по повод на това, което Вие казвате и което колегата Радев споменава, тъй като аз щях да реагирам ако не беше направил пояснението, че само засилва въпроса, а не, че се опитва да ни обясни как точно се прави и как се участва в проектите и критериите.
Аз съм съгласен с Вас, господин председателю и ще помоля и Вас и министъра да изяснят въпроса и да ни отговорят на въпроса вярно ли е, във възможно най-кратки срокове.

Председател Михо Михов: Добре. Господин министър, призовавам Ви да ни изпратите отговора след като го изясните и по отношение на критериите има ли промяна или няма, което действително процедурата поставя нови условия.
Следваща парламентарна сила. Заповядайте, господин Янков.

Янко Янков: Благодаря, господин председател. Уважаеми господин министър, аз бих искал отново да задам един въпрос, който миналия път зададох и всъщност го коментирахме. Става въпрос за проблемите свързани с допълнителните финансови ангажименти на Министерство на отбраната във връзка с промяната в ангажиментите му във връзка с бежанците, с това, което се случва на границата. Мисля, че миналия път стана въпрос за едни 4 милиона, които Сухопътните войски чакат, не са им осигурени. И това е изключително важно за тяхната подготовка, за дейността им и така нататък. Ставаше въпрос, че Министерството на отбраната иска да получи от тези 1160 милиона допълнителен финансов ресурс. Молбата ми сега е да ни информирате как върви искането, как върви осигуряването, има ли такова осигуряване, какви са тенденциите? Ако има някаква нужда нашата комисия да помага в тази посока ние да се ангажираме.

Председател Михо Михов: Благодаря, господин заместник-председател. Заповядайте, господин министър.

Министър Николай Ненчев: Благодаря. Действително, разходите до момента са над 4 милиона. Ако се запазят сегашните параметри, до края на годината ще бъдат повече от 7 милиона. Това са разходи за гориво, за смазочни материали, за губи, за акумулатори, за резервни части и всичко останало.
За съжаление, от тези 160 милиона не можем да получим кой знае какво, тъй като те са целеви и отиват конкретно за горива, вероятно ще изплащаме възнагражденията на част от хората или на всички, които са по границата. Ще търсим друга форма тези средства да бъдат възстановени.
Разговарях с премиера, не само тези средства, но ние имаме нужда от допълнително гориво. Надявам се до края на годината да успеем да се справим с този въпрос. Но така или иначе от тези 160 милиона със стара дата няма да получим нещо повече от това.

Председател Михо Михов: Благодаря. И този е предупредителен въпрос, защото аз го задавах преди месец. Ако така ги отлагаме нещата, не Ви е лесно и няма да стане лесно. Заповядайте, следваща парламентарна група.

Петър Славов: Няма да задаваме въпрос.

Председател Михо Михов: Добре. Господин министър, и вторият ми въпрос е от порядъка задаван преди половин година и повече. Не следим, специално комисията обстановката във Военномедицинска академия и ни е известно, че преди няколко дни, който въпрос беше и на моето внимание, шефът на Военномедицинска академия отчете, че през 2014 година поема управлението с 230 милиона задължения и в момента те са сведени на 34 милиона. Тези темпове наистина са сериозни. Но моята констатация и във връзка с предишното Ви питане е, че много от клиниките във Военномедицинска академия изостават със своята модернизация и с начина на живот и разбира се с лечението и със съжителството. Този въпрос Ви го напомням, защото Ви го зададох и Ви призовах да видите съвместното съжителство, лекуване на пациенти в клиниките по гръдна хирургия и онкология – тежка клиника и съдова хирургия, която е също е тежка клиника, където наистина пациентите са много и много и съжителстват заедно в една клиника. Докато другата стои и чака за ремонт вече, ще направи десетилетия, може би.
Имате ли вече намерението, след като темповете на снижение на задължения на академията и куража да отпуснете модернизиране и да наредите модернизиране със средства в някоя от клиниките?

Министър Николай Ненчев: Правим го, господин председателю. Наистина Военномедицинска академия бележи изключително голям прогрес.

Председател Михо Михов: Ние сме слушали. Да Ви уведомя, началникът на Военномедицинска академия беше канен в комисията и всички следим тази работа.

Министър Николай Ненчев: Има изключително голям прогрес и съм много доволен както от работата както на генерал Петров, така и от ръководството на ВМА. Действително резултатите са достатъчно красноречиви. Било то от следващата година дори, болницата да излезе на печалба. Да ликвидираме всички тези дългове, които не са малко – 30 милиона, ще видим какво ще остане в края на годината.
Що се касае до модернизацията, правим това. Не знам дали разбрахте, но миналата седмица бяха отпуснати целево 800 000 лева, взехме нов томограф. Така, че това е една крачка напред. Разговаряли сме, имаме финансови разчети за ремонт на няколко клиники, по настояване на генерал Петров.
Иска ми се и военната болница в Сливица, която е в ужасно състояние, в окаяно състояние. Търсихме форма да осигурим някакви средства по натовските програми, защото там доста пари ще отидат за полигона, които са предвидени, осигурени са. За съжаление, не е възможно. Тоест, трябва да извадим пари от бюджета. А болницата в Сливен е основен приоритет. Изключително добро лечебно заведение, много добри специалисти. Аз ходих там на место да се убедя, да видя – ужасно състояние. Това ще бъде основен приоритет за мен. Ако осигурим средства и останат в края на годината ще отидат там, за да модернизираме, да направим този ремонт, който е изключително необходим. И хората го желаят от града, несъмнено.
За Военномедицинска академия зная, че има нужда от ремонт, специално за тези клиники и ще продължим да правим всичко възможно. Аз мисля, че малко вече досадих и на премиера с моите искания, защото знаете, че целево осигурихме средства за полигона в Црънча – 3 милиона от бюджета. Преди известно време поехме ангажимент за други формирования, за границата. Имам категорично съгласие и готовност действително тези средства да бъдат възстановени. Не е лесно, но се надявам, че в края на годината ще имаме едни свободни средства, които действително ще бъдат насочени към ремонта на някои от клиниките.

Председател Михо Михов: Благодаря. Аз пак подчертавам, че повторих въпроси, които съм задавал на Вас и на които съм получавал уверението, че ще ги инспектирате, ще ги подобрите. Тук наистина го поставих този въпрос, защото е обидно и огорчително когато минех през едни клиники където е лукс и от предшественици и от други министри е давано и е правено. И човек да не си избира къде да заболее като военен или като гражданин. И тогава Ви призовах да посетите този етаж, за да го видите и проверих – не го е посещавал никой от ръководството на Министерството на отбраната и конкретно не знае реалната ситуация. Знам, че принципал е Вашата заместничка, да обходи всички клиники и да добие реална представа за вземане на управленчески решения. Защото наистина тече вода, ремонти. Трябва някой да ги обходи. Знам, че госпожа Йосифова е принципал на Военномедицинска академия, но е хубаво и Вие да ги видите, за да вземете по-правилни решения, за това, надявам се за нас всички, престижно, надеждно медицинско заведение, което е и наша гордост.
Уважаеми народни представители, аз мисля, че ние изчерпахме първа точка от дневния ред. Благодаря, господин министър на Вас и на придружаващите Ви. Ако Вие имате към нас някакви питания, позволено е, или някаква препоръка.
Нека да не Ви нарушаваме графика, но тези отговори, които искаме писмено, пратете ни ги до нас. Пратете ги до мен, а аз ще ги препратя до народните представители, за да ги знаят. Ние всъщност доказваме ,че работим. Благодаря Ви.
Преминаваме към точка Разни. Заповядайте, господин Зафиров.

2.Разни.

Атанас Зафиров: Използвам, че и министърът е още тук, който може би ме чува с периферията си за състоянието на санаториума в Поморие. Там възниква нов проблем, колеги и е добре комисията да го знае. Министърът го знае това, защото е получил доклад. С вливането на санаториума в Поморие в актива на ВИТА Велинград възниква нов проблем пред неговото функциониране. Аз в понеделник запознах медиите с този проблем, дадох му публичност, смятам, че мой дълг е да запозная и Комисията по отбрана.
С господин Радев имах възможност в друг контекст да споделя мисли по този въпрос, а именно фактът, че ВИТА не работи по НОИ. От 2009 година насам ВИТА е изключена от НОИ. Какви са съображенията, това е тема на друг разговор, той е много дълъг и най-вероятно много тежък. Въпросът е, че по този начин Поморие също сега загубва правото да работи по НОИ. А НОИ формира 50 % от оборота на тази болница. А да не говорим, че там формира допълнителни възнаграждения, които сега ще бъдат премахнати, персоналът започва вече да напуска, той ще се разбяга в най-скоро време.
Поморие не работи и по НЗОК, тъй като няма второ ниво на компетентност, защитено. За да го защити се налага една голяма инвестиция да се направи там. Когато на министърът му зададох въпрос от парламентарната трибуна ми отговори уклончиво – ще видим, ако има пари. А на въпроса за отговорността не ми отговори въобще, но това е друга тема, защо се е стигнало до там и ВМА ще даде ли някакъв отговор, защо се стигна до тук, старите ръководства.
Призовавам председателя на комисията да изиска доклада, който е направен за състоянието на Поморие. Този доклад да стане публичен и Ви уверявам, че в него има много интересни констатации. Но най-важното нещо и нещо, което бихме могли да се обединим всички колеги, смятам от комисията, е да направим, ако се налага, включително и някакви законови промени така, че тези болници да могат да започнат да работят отново по НОИ. Защото там става въпрос за един формализъм. Вие, господин Радев, като заместник-министър сте се занимавали с този въпрос.

Валентин Радев: Да, но не успяхме.

Атанас Зафиров: Да, не сте успели, но сега ако постигнем някакъв консенсус, защото какво може да се получи сега? Може да стане така, че болният да завлече след себе си и здравия. Това преливане активите автоматично във ВИТА по начина, по който е направено, може да направи така, че не само да не се оздрави санаториумът в Поморие, а да фалира и велинградската болница. Това са моите заключения и те са подплатени с много сериозна експертиза.
Благодаря Ви. Смятах, че беше нужно да уведомя комисията за тези мои разсъждения.

Председател Михо Михов: Благодаря. Коментари по това изложения има ли?

Атанас Зафиров: Има и други неща, но това са най-важните.

Председател Михо Михов: Има ли коментари? Заповядайте.

Валентин Радев: Коментарът е, той го каза колегата, аз само ще го подчертая. Наистина е голям проблем с НОИ. Ние тогава неможахме да се преборим. И аз като Вас няма да кажа какви са причините, но не знам дали ние трябва да го направим това. Може би добър въпрос беше, Вие казахте че сте го питали в залата ли министърът?

Атанас Зафиров: Да, аз в зала го попитах и като препоръка му казах за НОИ, но дали ме е чул, не знам. Но в зала го попитах какви инвестиции ще бъдат направени и той каза, че ще видят как са с парите.

Валентин Радев: Те да проверят отново какво е възможно да се направи. Това обединение наистина ще фалира и Велинград. Аз си спомням, той докторът предполагам, че е същият управител – Крантев. Той идва, говорихме и човекът ми обясни точно, защо някой не иска да го направи.

Атанас Зафиров: В момента този човек е много притеснен.

Валентин Радев: Предполагам. Той е притеснен като му дават още едно и по същия начин ще го фалират и него, а е опасно и за Велинград. Но не съм сигурен, господин председател, че ние нещо можем да направим. По-скоро трябва да притиснем министъра да видят те какви са възможностите, да си говорят те с другите министри, както и аз тогава направих, само че на по-ниско ниво.

Атанас Зафиров: Някаква дребна работа е там в наименованието на болниците, което не им позволява да работят по НОИ.

Валентин Радев: Да направим така, че всъщност ние големия да притиснем да го направи. Ние от тук няма да можем да направим нищо. Това е в неговите правомощия и де следим какво прави в тази посока. Иначе съм съгласен напълно. Това е грешен подход и аз не го разбирам, защо го правят.

Атанас Зафиров: За мен е, наречете ме конспиратор, но за мен пак се изпълнява тази конспирация да се приключат тези заведения. Сега пък ще се приключи и велинградското – още по-добре.

Председател Михо Михов: Тези подозрения са основателни и моят коментар е същият. Аз си позволих, не просто призовах и посетих Поморие след като стана известно тук, че се готви или приватизацията или закриването му. И следях и разговорите между двете структури. Първо Поморие отиде във Велинград, след това Велинград отиде с шефа си в Поморие, но в крайна сметка дори написах писмо до началника на ВМА и министъра от мое име и мисля, че тук единодушно имаме желанието да се спаси Поморие и стигнаха до този извод, че ще ги сливат. Обаче има наистина опасност да се фалират това търговско дружество Велинград и това, което отива в търговското дружество да се фалират напълно. Което като далечна стратегия на някого може и да стане успешно.
Затова приемам следният логаритъм: Изискваме доклада на министъра за състоянието и оценката на Поморие и на базата на него, ще преценя тук в някоя точка Разни да се запознаем със сентенцията на доклада и тогава да му напишем писмо, което да подпиша, с препоръките за НОИ. Като в искането на доклада искаме обосновка защо не работят по НОИ – нито търговското дружество досега, което за бъдеще ще стане още по-окрупнено. Какви са причините и проблемите. За да можем след това с консултация народните представители да му върнем призивно писмо какво настоява комисията.

Атанас Зафиров: Може ли още едно изречение?

Председател Михо Михов: Да, заповядайте.

Атанас Зафиров: Да Ви дам още малко изпреварваща информация в духа на конспирацията.
Оказва се, колеги, че допреди два месеца всички документи са сочили, че площта върху, която е разположен санаториумът е седем декара и нещо. В един момент се оказва, че той всъщност е разположен върху 12 декара.

Председател Михо Михов: Там има общинска собственост, която …

Атанас Зафиров: Не е общинска, не е ничия собственост – 4 декара толкова години са били ничия собственост и след като аз дадох пресконференция в Бургас и вдигнах много голям шум по въпроса, около 20 дена след това, дано да не бъркам цифрите е извадена вече нова скица и е изваден акт за държавна собственост и вече санаториум разполага и със съответния акт за 12 декара. Но към април месец те са били 7 декара. 4 декара са били ничии и така ако продължа да ги нареждам в тази редица, много интересни изводи могат да бъдат извадени.
Кой е допуснал това безобразие да се случва през всичките тези години? Това е големият въпрос и на този въпрос ще се търси отговорност. А това за тези 4 декара, просто е без коментар.

Председател Михо Михов: Акцентирайте в писмото и за това да изясняване собствеността на земята и коригирането или промените в нея. Това не вярвам да е известно на който и да било министър на отбраната досега.
Има ли други въпроси?

Янко Янков: Има.

Председател Михо Михов: Заповядайте, господин заместник-председател.

Янко Янков: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги, това, което колегата Зафиров постави е много малка част от общата проблематика, която съществува в Министерството на отбраната в тази посока. И господин председател, ние забелязваме, че всъщност Министерството на отбраната започва да поема сериозни други функции свързани със заплахите, които влизат в страната – бежанци, охрана на граници и така нататък. И имам предложение ние като комисия да се фокусираме и върху здравеопазването, което се управлява от Министерството на отбраната от гледна точка на терористичните заплахи, биотероризма като една много сериозна, основна заплаха. Все повече, според мен, ще се налага Министерството на отбраната да извършва такива функции на граничните територии.
Не знам дали знае нашата комисия, че има няколко болници, които тук хората зад мен знаят, че те едно време изпълняваха много сериозни функции и по отношение на резерва, по отношение на заплахи и така нататък и те в момента, трябва да Ви кажа 20 години тлеят и не може да се разбере това болница ли е какво е. Това, което каза колегата Зафиров за територията важи и за Сливенската военна болница. Колко пъти са опитваха да я откраднат, аз се намесвах, не може да стане. Там е на атрактивна територия, но те тлеят, харчи се един държавен ресурс и няма стратегия по този въпрос. Абсолютно никаква.
И може би едно от заседанията на комисията да го посветим и не само да гледаме Поморие, да видим, защо пък Велинград, какво става там, да видим в Сливен болницата, да видим другите, да видим цялостната стратегия на министерството в тази посока. И в съответствие със съвременните заплахи и реалности. Защото това е изключително сериозен проблем, ама много сериозен. Едно бездействие, което много години се наблюдава и не е ясно всъщност тази дейност на министерството кой я управлява, колко е и това, което и ти постави като въпрос, а предполагам, че едно от отделенията е кожно отделение във Военномедицинска академия. Ако влезе някой там все едно влиза в Съединените щати в болница, а ако влезе в друго отделение – пази Боже. От тази гледна точка ние може би трябва като видим тези секторни политика в каква посока къде и как отиват.
Тук примерно ще поставя въпроса и за охраната, и за други неща. Но ние миналия мандат нямахме време да ги разгледаме тези неща.

Атанас Зафиров: Догодина ще имаме.

Янко Янков: Аз смятам, че ние сме отговорни хора тези неща трябва да ги видим. Тук не става въпрос за някакви тенденции. Но наистина държавата има нужда от това да се регулира и да вземе правилния статут, който му се полага.

Председател Михо Михов: Господин заместник-председател, аз разбирам въпроса Ви и предлагам да го разделим на две, защото реалната заплаха наистина е нещо, което трябва да мотивира състава в тези структури. А ние имаме вече проблем дали ги има тези структури, дали ще живеят или няма да живеят. И затова да стъпим на тази идея на базата на доклада, след това да поканим в точка от дневния ред или министъра или заместник-министъра, който е ресорен – Йосифова, с началника на ВМА за по-глобална оценка на състоянието на ВМА с четирите и болници и с четирите санаториума – като собственост, като финансиране, като бюджет и прочие. И след това на фона на този доклад второ изслушване по подготовката на тези заведения за тези заплахи, които чукат на вратата.
Така правим и оценката в писмото до министъра и до ВМА като планираме в Комисията по отбрана да ги заслушаме по тези въпроси.
Слушам.

Корман Исмаилов: Да кажа на колегата Янков, защото забелязах, че той по едно време излезе и точно тогава министърът каза няколко думи за болницата в Сливен, че е наясно с лошата материално-техническа база и, че тази болница ще бъде приоритет за него. Ако до Нова година останат пари щял да ги инвестира там.

Янко Янков: Нека всички да сме наясно за какво става въпрос.

Председател Михо Михов: Вие сте прав. Абсолютно. Тя миналата година беше поставена на карта дали да се закрива. Затова говори господин Янков за тази болница. И тук даже ставаше дума, че там има военен контингент, има Безмер, има Ямбол, има Сливен още военни. Те не са много болници, четири са към ВМА.
Други въпроси в точка Разни? Няма. Информирам Ви, че вече сме почти на прага на подготовката за второ гласуване на Закона за отбраната и въоръжените сили. И паралелно вече тръгва постепенно и Законът за резерва. Аз се надявам, че до изборите ще имаме редовни заседания и ще гледаме тези закони, за да си свършим нашата работа.

Корман Исмаилов: И бюджетът чака.

Председател Михо Михов: Забележете, Македония вече си е приела бюджетът за догодина. Те хем са в криза, хем приемат бюджет. Ние за МО трябва да го гледаме.
Закривам заседанието. Приятна работа на всички.

Заседанието беше закрито в 15:25 часа.