Законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г., приет на 14 януари 2016 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД


Д О К Л А Д

Относно: Законопроект за електронната идентификация, № 502-01-81, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г., приет на 14 януари 2016 г.

Проект!
Второ гласуване


З А К О Н
ЗА ЕЛЕКТРОННАТА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Предмет
Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани с електронната идентификация на физическите лица.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Електронен идентификатор
Чл. 2. (1) Електронният идентификатор е уникален идентификатор на физическо лице, за който е издадено удостоверение за електронна идентичност.
(2) Право на електронен идентификатор имат български граждани и чужденци, които притежават ЕГН, съответно ЛНЧ.
(3) Въз основа на електронния идентификатор може да се направи еднозначно разграничаване на едно лице от други лица във виртуалната среда с цел осигуряване на достъп до информационни системи или осигуряване на възможност за извършване на електронни изявления.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Шишков и Димитър Танев:
В чл. 2, ал. 3 се създава изречение трето: „Установяването на самоличността на лицето с електронен идентификатор се извършва само по правилата на този закон и актовете по прилагането му.“
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:
Електронен идентификатор
Чл. 2. (1) Електронният идентификатор е уникален идентификатор на физическо лице, за който е издадено удостоверение за електронна идентичност.
(2) Право на електронен идентификатор имат български граждани и чужденци, които притежават единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец.
(3) Въз основа на електронния идентификатор може да се направи еднозначно разграничаване на едно лице от други лица във виртуалната среда с цел осигуряване на достъп до информационни системи или осигуряване на възможност за извършване на електронни изявления.

Удостоверение за електронна идентичност
Чл. 3. Удостоверението за електронна идентичност е формализиран официален електронен документ, представен чрез общоприет стандарт, издаден с определен срок на валидност и съдържащ електронен идентификатор и други данни, определени с наредбата по чл. 5.

Предложение на нар. пр. Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В чл. 3 думите „наредбата по чл. 5“ да се заменят с „правилника за прилагане на закона“ и навсякъде в останалите текстове на закона наредбата да се замени с правилник за прилагане на закона.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:
Удостоверение за електронна идентичност
Чл. 3. Удостоверението за електронна идентичност е формализиран официален електронен документ, представен чрез общоприет стандарт, издаден с определен срок на валидност и съдържащ електронен идентификатор и други данни, определени с правилника за прилагане на закона.


Секторни електронни идентификатори
Чл. 4. (1) В определени сектори на държавното управление физическите лица могат да се идентифицират чрез секторни електронни идентификатори.
(2) Секторен електронен идентификатор е преобразуван посредством криптографски алгоритми електронен идентификатор, получен в процеса на електронна идентификация.
(3) Секторните електронни идентификатори може да се използват за идентифициране на физическите лица само в сектори, в които държавните органи предоставят на гражданите възможност да упражняват права по електронен път или да извършват електронни услуги, при което не се събират данни за гражданите от други органи и лица извън сектора.
(4) Никой няма право да преобразува секторен електронен идентификатор в електронен идентификатор.
(5) Министерският съвет с решение определя секторите, в които се използват секторни електронни идентификатори, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с Комисията за защита на личните данни.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Шишков и Димитър Танев:
В чл. 4 се създава нова ал. 6 със следния текст:
„(6) Секторни електронни идентификатори могат да се установяват и от частно-правни субекти за идентифициране на физически лица в отношенията помежду им.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4:
Секторни електронни идентификатори
Чл. 4. (1) В определени сектори на държавното управление физическите лица могат да се идентифицират чрез секторни електронни идентификатори.
(2) Секторен електронен идентификатор е преобразуван посредством криптографски алгоритми електронен идентификатор, получен в процеса на електронна идентификация.
(3) Секторните електронни идентификатори може да се използват за идентифициране на физическите лица само в сектори, в които държавните органи предоставят на гражданите възможност да упражняват права по електронен път или да извършват електронни услуги, при което не се събират данни за гражданите от други органи и лица извън сектора.
(4) Секторен електронен идентификатор не може да се преобразува в електронен идентификатор.
(5) Секторите, в които се използват секторни електронни идентификатори, се определят с решение на Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с Комисията за защита на личните данни.
(6) Секторни електронни идентификатори може да се установяват и от частноправни субекти за идентифициране на физически лица в отношенията помежду им.

Наредба
Чл. 5. Условията и редът, изискванията за издаване и управление на удостоверението за електронна идентичност, алгоритмите и методите за създаване на електронни и секторни електронни идентификатори, както и условията и редът за регистрирането на лицата по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 се определят с наредба на Министерския съвет.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5:
Правилник за прилагане на закона
Чл. 5. Изискванията за издаване и управление на удостоверението за електронна идентичност, алгоритмите и методите за създаване на електронни и секторни електронни идентификатори, както и условията и редът за регистрация на лицата по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 се определят с правилник за прилагане на закона, приет от Министерския съвет.

Глава втора
СУБЕКТИ НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.

Титуляр на електронна идентичност
Чл. 6. (1) Титуляр на електронна идентичност е физическо лице, на което е издадено удостоверение за електронна идентичност.
(2) Титуляр може да е само физическо лице, навършило 14-годишна възраст.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6:
Титуляр на електронна идентичност
Чл. 6. Титуляр на електронна идентичност е физическо лице, навършило 14-годишна възраст, на което е издадено удостоверение за електронна идентичност.

Орган за електронна идентификация
Чл. 7. Орган за електронна идентификация е министърът на вътрешните работи, който издава удостоверение за електронна идентичност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.

Администратор на електронна идентичност
Чл. 8. (1) Дейността на министъра на вътрешните работи по чл. 7 може да се подпомага от администратори на електронна идентичност, регистрирани от министъра на вътрешните работи.
(2) Дейността на министъра на вътрешните работи като орган за електронна идентификация се подпомага и от дипломатическите и консулските представителства на Република България за български граждани, които пребивават в чужбина. Министърът на външните работи съгласувано с министъра на вътрешните работи осигурява технологичната и организационната обезпеченост за осъществяване на дейността.
(3) Дейността на администратора на електронна идентичност по ал. 1 и на представителствата по ал. 2 включва:
1. приемане на заявления за издаване на удостоверения за електронна идентичност;
2. проверка на самоличността и идентифициране на заявителя чрез проверка на представен документ за самоличност;
3. проверка по електронен път чрез защитена сесия за обмен на данни към органа за електронна идентификация за валидност на представения документ за самоличност и допълнително идентифициране на заявителя чрез изпратената от органа за електронна идентификация информация;
4. отправяне на заявления по електронен път за създаване на удостоверения до органа за електронна идентификация въз основа на проверените и валидни данни на заявителите;
5. заявяване пред органа за електронна идентификация на промени в данните, въз основа на които е издадено удостоверението, както и спиране, възобновяване и прекратяване на удостоверения;
6. персонализиране на удостоверения за електронна идентичност чрез запис върху електронни носители.
(4) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да съхранява документите по заявяване, предоставяне, възобновяване, спиране и прекратяване на удостоверенията за електронна идентичност за срок 20 години.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Димитър Танев, Настимир Ананиев и Димитър Шишков:
В чл. 8, ал. 1 накрая се добавя следния текст:
„Като администратори на електронна идентичност могат да бъдат регистрирани:
1. държавни учреждения или държавни предприятия по чл. 61 – 62 от търговския закон – за издаване и администриране на електронни идентификатори;
2. лицата по т. 1 и други физически или юридически лица – за издаване и администриране на секторни електронни идентификатори.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:
Администратори на електронна идентичност
Чл. 8. (1) При осъществяване на дейността си по издаване на удостоверения за електронна идентичност, министърът на вътрешните работи може да се подпомага от администратори на електронна идентичност, вписани в регистъра по чл. 10.
(2) При издаване на удостоверения за електронна идентичност на български граждани, които пребивават в чужбина, министърът на вътрешните работи се подпомага и от дипломатическите и консулските представителства на Република България. В този случай технологичната и организационната обезпеченост за осъществяване на дейността се осигурява от министъра на външните работи, съгласувано с министъра на вътрешните работи.
(3) Дейността на администратора на електронна идентичност по ал. 1 и на представителствата по ал. 2 включва:
1. приемане на писмени заявления от физически лица за издаване на удостоверения за електронна идентичност;
2. идентифициране на заявителя чрез проверка на представен документ за самоличност;
3. проверка по електронен път чрез защитена сесия за обмен на данни към органа за електронна идентификация за валидност на представения документ за самоличност и допълнително идентифициране на заявителя чрез изпратената от органа за електронна идентификация информация;
4. изпращане по електронен път до органа за електронна идентификация на заявления за издаване на удостоверения;
5. заявяване пред органа за електронна идентификация на промени в данните, въз основа на които е издадено удостоверението, както и на спиране, възобновяване и прекратяване на удостоверения;
6. персонализиране на удостоверения за електронна идентичност чрез запис върху електронни носители.
(4) Администраторът на електронна идентичност съхранява документите, свързани с дейностите по ал. 3 за срок 20 години.

Център за електронна идентификация
Чл. 9. (1) В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създава център за електронна идентификация, който трябва да отговаря на изискванията на чл. 11, т. 1-3. Центърът е дирекция в администрацията на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
(2) Функциите на център за електронна идентификация може да се осъществяват и от други лица, регистрирани от министъра на вътрешните работи.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Шишков и Димитър Танев:
В чл. 9 се създава нова ал. 3 със следния текст:
„(3) Центровете за електронна идентификация могат да извършват дейност по глава шеста.“
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:
Център за електронна идентификация
Чл. 9. (1) В Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията се създава център за електронна идентификация, който трябва да отговаря на изискванията на чл. 11, т. 1-3. Центърът има статут на дирекция в министерството.
(2) Функциите на център за електронна идентификация може да се осъществяват и от други лица, вписани в регистъра по чл. 10.
(3) Центровете за електронна идентификация извършват автоматизирана проверка на електронна идентичност по реда на този закон и може да водят регистри на овластяванията по глава шеста.
(4) Услугите, предоставяни от центровете по ал. 1 и 2 може да са възмездни.

Глава трета
РЕГИСТРАЦИЯ НА АДМИНИСТРАТОРИ НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ И НА ЦЕНТРОВЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИФИКАЦИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава трета.

Публичен регистър
Чл. 10. (1) Министърът на вътрешните работи създава и поддържа публичен електронен регистър на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация.
(2) В регистъра по ал. 1 в отделни раздели се вписват лицата, подали заявление за администратор на електронна идентичност и за център за електронна идентификация, както и броят и видът на приложените към заявлението документи, промените в дейността и наложените принудителни административни мерки – спиране на дейността.
(3) Условията и редът за воденето на регистъра се уреждат с наредбата по чл. 5.
(4) Достъпът до регистъра по ал. 1 е свободен, безплатен, включително онлайн в машинночетим формат.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Бойка Маринска, Найден Зеленогорски, Димитър Танев, Настимир Ананиев и Димитър Шишков:
В чл. 10 се правят следните изменения:
1. Създава се нова ал. 3 със следния текст:
„(3) Лицата по чл. 8, ал. 1, т. 1 могат да бъдат вписвани и без подаване на заявление.“
2. Досегашните алинеи 3 и 4 стават алинеи 4 и 5.
Предложението е оттеглено.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:
Публичен регистър
Чл. 10. (1) В Министерството на вътрешните работи се създава и поддържа публичен електронен регистър на администраторите на електронна идентичност и на центровете за електронна идентификация по чл. 9, ал. 2.
(2) В регистъра по ал. 1 в отделни раздели се вписват лицата, подали заявление за администратор на електронна идентичност и за център за електронна идентификация, както и броят и видът на приложените към заявлението документи, промените в дейността и приложените принудителни административни мерки по чл. 43, ал. 1, т. 2.
(3) Условията и редът за воденето на регистъра се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) Достъпът до регистъра по ал. 1 е свободен, безплатен, включително онлайн в машинночетим формат.

Изисквания за регистрация
Чл. 11. В регистъра по чл. 10, ал. 1 се вписва лице, което:
1. разполага с необходимия персонал;
2. разполага с техническо оборудване и технологии, които да осигурят надеждното предоставяне на услугите и сигурността на информацията;
3. отговаря на изискванията за сигурност;
4. поддържа разполагаеми финансови средства или застраховка в размер, определен с наредбата по чл. 5, която покрива отговорността за причинените на титуляря на електронната идентичност и на всички трети лица неимуществени и имуществени вреди от неизпълнение на задълженията на лицето по закона;
5. не е лишено от правото да извършва стопанска дейност, не се намира в процедура по ликвидация или в открито производство по несъстоятелност или в друга подобна процедура по законодателството по регистрация;
6. не е поставено под запрещение – за физическите лица, включително едноличните търговци.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:
Изисквания за регистрация
Чл. 11. В регистъра по чл. 10, ал. 1 се вписва лице, което:
1. разполага с квалифициран персонал;
2. разполага с техническо оборудване и технологии, които да осигурят надеждното предоставяне на услугите и сигурността на информацията;
3. отговаря на изискванията за сигурност по чл. 14;
4. поддържа разполагаеми финансови средства или застраховка в размер, определен с правилника за прилагане на закона, която покрива отговорността за причинените на титуляря на електронната идентичност и на всички трети лица вреди от неизпълнение на задълженията му по този закон;
5. не е лишено от правото да извършва стопанска дейност, не се намира в процедура по ликвидация или в открито производство по несъстоятелност или в друга подобна процедура по законодателството по регистрация;
6. не е поставено под запрещение.

Изисквания по отношение на персонала
Чл. 12. (1) Администраторите на електронна идентичност, съответно центровете за електронна идентификация, са длъжни да имат на разположение необходимия брой квалифицирани лица, които във всеки момент от осъществяването на дейността да осигуряват изпълнението на задълженията им.
(2) Изискванията към квалификацията и надеждността на лицата по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:
Изисквания по отношение на персонала
Чл. 12. (1) Администраторите на електронна идентичност, съответно центровете за електронна идентификация, са длъжни да разполагат с квалифицирани лица, които във всеки момент от осъществяването на дейността да осигуряват изпълнението на задълженията им.
(2) Изискванията към квалификацията и надеждността на лицата по ал. 1 се определят с правилника за прилагане на закона.

Изисквания по отношение на техническото оборудване и технологиите
Чл. 13. (1) Лицата по чл. 11 трябва да осигурят и да използват процедури и методи за администриране и управление на сигурността на използваната инфраструктура в съответствие с общоприети в международната практика стандарти за управление на информационната сигурност.
(2) Надеждността на използваните системи и техническата сигурност на осъществяваните чрез тях процеси се смятат за осигурени, когато оборудването и технологиите са преминали през успешно проведени изпитвания и проверки.
(3) Изискванията към методите за оценка на сигурността на използваните системи се определят с наредбата по чл. 5.
(4) Лицата по чл. 11 са длъжни да поддържат документация за актуалното състояние на използваните от тях техническо оборудване и технологии.
(5) Неизпълнението на задължението по ал. 4 е нарушение на изискванията за сигурност.
(6) Лицата по чл. 11 използват техническо оборудване и технологии, чрез които се изпълняват определените с наредбата по чл. 5 функции, в използваните от тях системи за заявяване на издаването и управлението, съответно за проверката на удостоверения за електронна идентичност.
(7) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да използва само устройства за сигурно персонализиране, които отговарят на изискванията, определени с наредбата по чл. 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:
Изисквания по отношение на техническото оборудване и технологиите
Чл. 13. (1) Администраторите на електронна идентичност, съответно центровете за електронна идентификация осигуряват и прилагат процедури и методи за администриране и управление на сигурността на използваната инфраструктура в съответствие с общоприети в международната практика стандарти за управление на информационната сигурност.
(2) Надеждността на използваните системи и техническата сигурност на осъществяваните чрез тях процеси се смятат за осигурени, когато оборудването и технологиите са преминали през успешно проведени изпитвания и проверки.
(3) Изискванията към методите за оценка на сигурността на използваните системи се определят с правилника за прилагане на закона.
(4) Лицата по ал. 1 са длъжни да поддържат документация за актуалното състояние на използваните от тях техническо оборудване и технологии.
(5) Неизпълнението на задължението по ал. 4 се смята за нарушение на изискванията за сигурност.
(6) Лицата по ал. 1 използват техническо оборудване и технологии за заявяване на издаването и управлението, съответно за проверката на удостоверения за електронна идентичност, които отговарят на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.
(7) Администраторът на електронна идентичност е длъжен да използва само устройства за сигурно персонализиране, които отговарят на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.

Изисквания за сигурност
Чл. 14. (1) Лицата по чл. 11 са длъжни да създадат и поддържат вътрешни процедури за сигурност, съгласно които осъществяват дейността си.
(2) Процедурите за сигурност трябва да съответстват на изискванията за управление на информационната сигурност, определени с наредбата по чл. 5.
(3) Процедурите за сигурност отразяват съответствието на администратора на електронна идентичност с изискванията на закона, както и надеждността и сигурността на осъществяваната от него дейност.
(4) Процедурите за сигурност включват най-малко:
1. оценка на риска;
2. управленски мерки за сигурност;
3. мерки за информационна сигурност;
4. разполагаеми финансови средства или застраховки;
5. изисквания за надеждност на персонала;
6. мерки за осигуряване на защита и за ограничаване на достъпа до отделни устройства и помещения;
7. мерки за осигуряване на защита срещу непозволен достъп до информационните системи;
8. мерки за осигуряване на защита срещу непозволени промени;
9. план за действие при събития, съставляващи непреодолима сила, и при последващо възстановяване на дейността.
(5) Процедурите за сигурност не са публични. Достъп до тях имат само министърът на вътрешните работи и овластени от него лица, осъществяващи функции по контрол.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:
Изисквания за сигурност
Чл. 14. (1) Администраторите на електронна идентичност, съответно центровете за електронна идентификация създават и поддържат вътрешни процедури за сигурност, съгласно които осъществяват дейността си.
(2) Процедурите за сигурност трябва да съответстват на изискванията за управление на информационната сигурност, определени с правилника за прилагане на закона.
(3) Процедурите за сигурност отразяват съответствието на лицата по ал. 1 с изискванията на закона, както и надеждността и сигурността на осъществяваната от тях дейност.
(4) Процедурите за сигурност съдържат най-малко:
1. оценка на риска;
2. управленски мерки за сигурност;
3. мерки за информационна сигурност;
4. разполагаеми финансови средства или застраховки;
5. изисквания за надеждност на персонала;
6. мерки за осигуряване на защита и за ограничаване на достъпа до отделни устройства и помещения;
7. мерки за осигуряване на защита срещу непозволен достъп до информационните системи;
8. мерки за осигуряване на защита срещу непозволени промени;
9. план за действие при събития, съставляващи непреодолима сила, и при последващо възстановяване на дейността.
(5) Процедурите за сигурност не са публични. Достъп до тях имат само министърът на вътрешните работи и лицата по чл. 35.

Производство по регистрация
Чл. 15. (1) Производството по регистрация започва със заявление до министъра на вътрешните работи, попълнено по образец, определен с наредбата по чл. 5.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. доказателства за разполагаеми финансови средства или договор за застраховка;
2. доказателства за съответствие с изискванията за техническия персонал по чл. 12;
3. доказателства за съответствие с изискванията за техническо оборудване и технологии по чл. 13 (декларации за съответствие, описание на оборудването, технологичните процеси и др.);
4. доказателства за съответствие с изискванията за сигурност
по чл. 14.
(3) При непълноти или нередовности на представените документи по ал. 2 или ако не е заплатена такса за разглеждане, министърът на вътрешните работи в 14-дневен срок от подаването на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването на непълнотите или нередовностите.
(4) В 14-дневен срок от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите или нередовностите по ал. 3 министърът на вътрешните работи или упълномощени от него длъжностни лица извършват регистрацията на лицата, които отговарят на изискванията на чл. 11 и са приложили документите по ал. 2.
(5) Министърът на вътрешните работи мотивирано отказва извършването на регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на чл. 11 или не е представило документите по ал. 2 след изтичането на дадения му срок по ал. 3.
(6) Отказът да се извърши регистрация подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:
Производство по регистрация
Чл. 15. (1) Производството по регистрация започва със заявление до министъра на вътрешните работи по образец, определен с правилника за прилагане на закона.
(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:
1. доказателства за разполагаеми финансови средства или договор за застраховка;
2. доказателства за съответствие с изискванията за персонал по чл. 12;
3. доказателства за съответствие с изискванията за техническо оборудване и технологии по чл. 13 (декларации за съответствие, описание на оборудването, технологичните процеси и др.);
4. доказателства за съответствие с изискванията за сигурност
по чл. 14.
(3) При непълноти или нередовности на представените документи по ал. 2 или ако не е заплатена такса за разглеждане, министърът на вътрешните работи в 14-дневен срок от подаването на заявлението писмено уведомява лицето и дава срок за отстраняването на непълнотите или нередовностите.
(4) В 14-дневен срок от подаването на заявлението или от отстраняването на непълнотите или нередовностите по ал. 3, министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица вписват в регистъра по чл. 10 лицата, които отговарят на изискванията на чл. 11 и са приложили документите по ал. 2.
(5) Министърът на вътрешните работи мотивирано отказва регистрация на лице, което не отговаря на някое от изискванията на чл. 11 или не е представило документите по ал. 2 в срока по ал. 3.
(6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Действие, прехвърляне и преотстъпване на регистрацията
Чл. 16. (1) Регистрацията е безсрочна.
(2) Правата по регистрацията не може да се прехвърлят или преотстъпват, освен в случаите по ал. 3.
(3) Правата по регистрацията може да се прехвърлят или преотстъпват, когато регистрираното лице се е преобразувало чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне, промяна на правната форма, при прехвърляне на търговско предприятие или наследяване, ако лицето, на което се прехвърлят или преотстъпват правата, отговаря на условията за вписване в регистъра. Лицата уведомяват предварително министъра на вътрешните работи за промените.
(4) Регистрираното лице е длъжно да уведоми министъра на вътрешните работи за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 11 в 7-дневен срок от нейното настъпване.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 16.

Прекратяване на регистрацията
Чл. 17. (1) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице със заповед прекратява регистрацията:
1. по писмено искане на регистрираното лице;
2. при смърт на физическото лице, включително едноличен търговец, по заявление на наследниците му или служебно;
3. при откриване на процедура за ликвидация или несъстоятелност или на друга процедура по прекратяване на юридическото лице – по заявление на представляващия лицето или служебно;
4. при прекратяване дейността на едноличния търговец или юридическото лице - по негово заявление или служебно;
5. при поставяне на физическото лице, включително едноличен търговец, под запрещение - по заявление на настойника или попечителя му или служебно;
6. когато дейността, за която е издадена регистрацията, не е осъществявана в срок една година.
(2) Освен в случаите по ал. 1 министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице със заповед прекратява регистрацията, ако регистрираното лице:
1. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за извършване на регистрацията;
2. при осъществяване на дейността си по този закон е издало документ с невярно съдържание, когато това е установено по съдебен ред;
3. системно нарушава този закон или актове по прилагането му;
4. престане да отговаря на изискванията по чл. 11 и в определен от министъра на вътрешните работи срок не отстрани нередовността.
(3) Лицето с прекратена регистрация не може да кандидатства за регистрация за същата дейност за срок две години.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Прекратяването на регистрацията и основанието за това се вписват служебно в регистъра по чл. 10, ал. 1.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 17:
Прекратяване на регистрацията
Чл. 17. (1) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице със заповед прекратява регистрацията:
1. по писмено искане на регистрираното лице;
2. при смърт - по заявление на наследниците му или служебно;
3. при откриване на процедура за ликвидация или несъстоятелност или на друга процедура по прекратяване на юридическото лице – по заявление на представляващия лицето или служебно;
4. при прекратяване дейността на едноличния търговец или юридическото лице - по негово заявление или служебно;
5. при поставяне под запрещение - по заявление на настойника или попечителя на лицето или служебно;
6. когато дейността, за която е издадена регистрацията, не е осъществявана в срок една година.
(2) Освен в случаите по ал. 1 министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице със заповед прекратява регистрацията, ако регистрираното лице:
1. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за регистрацията;
2. при осъществяване на дейността си по този закон е издало документ с невярно съдържание, когато това е установено по съдебен ред;
3. системно нарушава този закон или актове по прилагането му;
4. престане да отговаря на изискванията по чл. 11 и в определен от министъра на вътрешните работи срок не отстрани нередовността.
(3) Лице с прекратена регистрация не може да подаде заявление за регистрация за същата дейност в двугодишен срок от влизането в сила на заповедите по ал. 1 и 2.
(4) Заповедите по ал. 1 и 2 подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Прекратяването на регистрацията и основанието за това се вписват служебно в регистъра по чл. 10, ал. 1.


Такси
Чл. 18. За разглеждането на заявлението за регистрация заявителят заплаща такса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на вътрешните работи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 18.

Глава четвърта
ИЗДАВАНЕ, СПИРАНЕ, ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четвърта.

Регистър на удостоверенията за електронна идентичност
Чл. 19. (1) Министърът на вътрешните работи води електронен регистър, в който публикува удостоверенията за електронна идентичност и списъка на прекратените удостоверения.
(2) Министърът на вътрешните работи води електронен регистър на електронните идентификатори, титулярите им и съответните удостоверения за електронна идентичност.
(3) Редът за водене, съхранение и достъп до регистрите по ал. 1 и 2 се уреждат с наредбата по чл. 5.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Шишков и Димитър Танев:
В чл. 19 думата „публикува“ се заменя с „вписва“.
Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 19:
Регистър на удостоверенията за електронна идентичност и на електронните идентификатори
Чл. 19. (1) В Министерството на вътрешните работи се създават и поддържат:
1. електронен регистър на издадените и прекратени удостоверения за електронна идентичност;
2. електронен регистър на електронните идентификатори, титулярите им и съответните удостоверения за електронна идентичност.
(2) Редът за водене, съхранение и достъп до регистрите по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.

Издаване на удостоверение
Чл. 20. (1) Министърът на вътрешните работи самостоятелно или чрез администратор на електронна идентичност или дипломатическо или консулско представителство на Република България издава удостоверение за електронна идентичност по писмено искане на лице по чл. 6, ал. 2.
(2) Искането по ал. 1 се удовлетворява, ако лицето се е явило лично пред лице по ал. 1 и е представило валиден документ за самоличност. Когато министърът на вътрешните работи издава удостоверението самостоятелно, писменото искане се приема на определени от министъра места.
(3) Когато е поискано издаване на удостоверение от непълнолетно лице или от лице, поставено под ограничено запрещение, искането се удовлетворява, ако са спазени изискванията на ал. 2 и:
1. искането е подписано и от родител, съответно попечител на лицето;
2. родителят или попечителят се е явил лично и е представил валиден документ за самоличност.
(4) Министерството на вътрешните работи осигурява възможност на администратора да провери валидността на представения документ за самоличност по ал. 2 и 3. Администраторът е длъжен да направи проверка на валидността на документа за самоличност, преди да издаде удостоверение за електронна идентичност.
(5) Удостоверението за електронна идентичност се издава със срок на валидност 5 години.
(6) Удостоверението се записва само върху електронен носител, който отговаря на изискванията, определени с наредбата по чл. 5.
(7) Удостоверението се публикува в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност.
(8) Носителят на удостоверението се предава лично на титуляря му, а по изключение, когато заявлението е било подадено лично - от упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(9) Едно лице може да поиска издаване на повече от едно удостоверение за електронна идентичност.
(10) За издаването на удостоверение за електронна идентичност самостоятелно от министъра на вътрешните работи или от дипломатическо или консулско представителство на Република България лицето по чл. 6 дължи такса, определена с тарифата по чл. 18.
(11) Отношенията между лицето по чл. 6 и администратора на електронна идентичност за дейностите по чл. 8, ал. 3 се уреждат с договор.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 20:
Издаване на удостоверение
Чл. 20. (1) Министърът на вътрешните работи издава удостоверение за електронна идентичност по писмено заявление на лице по чл. 6. Заявлението може да се подаде и чрез администратор на електронна идентичност или дипломатическо или консулско представителство на Република България.
(2) Удостоверение за електронна идентичност се издава, ако лицето се е явило лично пред лице по ал. 1 и е представило валиден документ за самоличност. Извън случаите по ал. 1, изречение второ, местата за явяване се определят от министъра на вътрешните работи.
(3) Удостоверение за електронна идентичност на непълнолетно лице или лице, поставено под запрещение се издава, ако са спазени изискванията на ал. 2 и:
1. заявлението е подписано и от родител, съответно попечител или настойник на лицето;
2. родителят, съответно попечителят или настойникът се е явил лично и е представил валиден документ за самоличност.
(4) Министърът на вътрешните работи осигурява възможност на администратора да провери валидността на представения документ за самоличност по ал. 2 и 3. Администраторът е длъжен да направи проверка на валидността на документа за самоличност, преди да изпрати заявление за издаване на удостоверение за електронна идентичност.
(5) Удостоверението за електронна идентичност се издава със срок на валидност 5 години.
(6) Удостоверението се записва само върху електронен носител, който отговаря на изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.
(7) Удостоверението се вписва в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност.
(8) Носителят на удостоверението се предава лично на титуляря му, а по изключение - на упълномощено лице след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно.
(9) Едно лице може да поиска издаване на повече от едно удостоверение за електронна идентичност.
(10) Когато заявлението за издаване на удостоверение е подадено чрез администратор на електронна идентичност, отношенията между него и лицето по чл. 6 се уреждат с договор.
(11) Извън случаите по ал. 10, за издаването на удостоверение за електронна идентичност лицето по чл. 6 дължи такса, определена с тарифата по чл. 18.

Спиране, възобновяване и продължаване на действието на удостоверението
Чл. 21 (1) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице има право да спре действието на издадено от него удостоверение, ако съществува основателна причина – увреждане на интересите на титуляря на удостоверението или на трети лица.
(2) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице е длъжен да спре действието на удостоверението по искане на титуляря на електронна идентичност, след като се увери в самоличността му, като поиска посочването на допълнителни данни, които са включени в искането за издаването на удостоверението.
(3) Министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице е длъжен да спре действието на удостоверението по искане на лице с установена самоличност, за което според обстоятелствата е видно, че знае за нарушения на сигурността, свързани с незаконосъобразното използване на удостоверението за електронна идентичност, като незабавно уведомява титуляря за спирането на действието на удостоверението.
(4) Спирането на действието на удостоверението се извършва чрез вписване в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност.
(5) Действието на удостоверението се възобновява от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице по искане на титуляря на електронната идентичност чрез вписване в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност.
(6) Искането за спиране и възобновяване може да се отправи чрез лице по чл. 8.
(7) Искането за спиране може да се заяви и по електронен път, като лицето се идентифицира по реда на този закон.
(8) Продължаването на срока на удостоверението за електронна идентичност може да се заявява по електронен път преди изтичането му, като лицето се идентифицира по реда на този закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 21.

Прекратяване действието на удостоверението
Чл. 22. (1) Действието на удостоверението се прекратява:
1. с изтичането на срока му на валидност;
2. при смърт или поставяне под запрещение на физическото лице – титуляр на удостоверението;
3. при установяване, че удостоверението е издадено въз основа на неверни данни;
4. при промяна на данните, въз основа на които е издадено удостоверението за електронна идентичност;
5. при постъпило уведомление по чл. 32, ал. 3 от Закона за българските лични документи;
6. с решение на министъра на вътрешните работи при инциденти, свръзани с компрометиране на сигурността.
(2) Министърът на вътрешните работи е длъжен да прекрати действието на удостоверението по искане на титуляря на удостоверението, след като се увери в самоличността му.
(3) Прекратените удостоверения в случаите по ал. 1, т. 2 и 3 се вписват в регистъра на удостоверенията за електронна идентичност незабавно след възникването на съответното обстоятелство.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 22:
Прекратяване действието на удостоверението
Чл. 22. (1) Действието на удостоверението се прекратява:
1. с изтичането на срока му на валидност;
2. при смърт на титуляря на удостоверението.
(2) Министърът на вътрешните работи е длъжен незабавно да прекрати действието на удостоверението:
1. по искане на титуляря на удостоверението, след като се увери в самоличността му;
2. при установяване, че удостоверението е издадено въз основа на неверни данни;
3. при промяна на данните, въз основа на които е издадено удостоверението за електронна идентичност;
4. при инциденти, свързани с компрометиране на сигурността на електронната идентификация.
(3) Прекратяването се вписва в регистъра по чл. 19, ал. 1, т. 1 незабавно след възникването на съответното обстоятелство по ал. 1, т. 2 и ал. 2.

Задължение за уведомяване за промени
Чл. 23. Първичен администратор на данни е длъжен да уведоми автоматизирано и по електронен път министъра на вътрешните работи за всяка промяна на лични данни, които са свързани с дейностите по глава трета и глава четвърта, незабавно след промяната. Уведомлението съдържа идентификация на лицето и информация за естеството на промяната.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
Задължение за уведомяване за промени
Чл. 23. Първичен администратор на данни е длъжен да уведоми автоматизирано и по електронен път министъра на вътрешните работи за всяка промяна на лични данни, които са свързани с дейностите по глава трета и тази глава, незабавно след промяната. Уведомлението съдържа идентификация на лицето и информация за промяната.

Глава пета
ПРОВЕРКА НА УДОСТОВЕРЕНИЕ ЗА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава пета да се измени така:
Глава пета
ПРОВЕРКА НА ЕЛЕКТРОННА ИДЕНТИЧНОСТ

Проверка на електронна идентичност
Чл. 24. (1) Проверката на електронната идентичност е процес на автоматизирана проверка на валидността на издадено удостоверение за електронна идентичност при предоставянето на електронни услуги.
(2) Проверката на електронната идентичност се извършва чрез специализирани протоколи от център за електронна идентификация или по други начини, определени с наредбата по чл. 5.
(3) Центърът за електронна идентификация осъществява проверка на електронната идентичност по електронна заявка на заинтересовано лице след заплащането на такса в размер, определен с тарифата по чл. 18.
(4) Заинтересованите лица – държавни органи извършват проверка на електронна идентичност чрез центъра по чл. 9, ал. 1, за което не дължат такса.
(5) Извършваните услуги от центъра за електронна идентификация може да са възмездни.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
Проверка на електронна идентичност
Чл. 24. (1) Проверката на електронната идентичност е процес на автоматизирана проверка на валидността на издадено удостоверение за електронна идентичност при предоставянето на електронни услуги.
(2) Проверката на електронната идентичност се извършва от центрове за електронна идентификация чрез специализирани протоколи или по друг начин, определен с правилника за прилагане на закона.
(3) Проверката на електронната идентичност се извършва по електронна заявка на заинтересовано лице след заплащането на такса в размер, определен с тарифата по чл. 18.
(4) Проверка на електронна идентичност по електронна заявка на държавни органи и на лица, осъществяващи публични функции се извършва от центъра по чл. 9, ал. 1. За проверката не се дължи такса.

Приложение
Чл. 25. (1) Министърът на вътрешните работи осигурява възможност за извършване на проверка на удостоверение за електронна идентичност.
(2) Министърът на вътрешните работи осигурява свободно и безплатно стандартизирано приложение за проверка на валидността на удостоверението за електронна идентичност. Стандартизираното приложение е достъпно по електронен път.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 25:
Проверка на удостоверение за електронна идентичност
Чл. 25. Министърът на вътрешните работи осигурява на центровете за електронна идентификация възможност за извършване на безплатна проверка на удостоверение за електронна идентичност по начин, определен с правилника за прилагане на закона.

Обем на предоставяни данни
Чл. 26. (1) При проверка на електронната идентичност от държавните органи центровете за електронна идентификация предоставят само свързаните с удостоверението за електронна идентичност данни, които са вписани като достъпни в регистъра на административните услуги по чл. 61, ал. 1, т. 2 от Закона за администрацията като необходими за предоставяне на услугата.
(2) При първоначално заявяване на ползването на услуги за електронна идентификация Центровете за електронна идентификация уведомяват Комисията за защита на личните данни за обема на личните данни, свързани с удостоверението за електронна идентичност, които ще се обработват от лицата, предоставящи електронни услуги.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 26:
Обем на предоставяни данни
Чл. 26. (1) При проверка на електронната идентичност от държавните органи центровете за електронна идентификация предоставят само свързаните с удостоверението за електронна идентичност данни, които са вписани като достъпни в регистъра на административните услуги по чл. 61, ал. 1, т. 2 от Закона за администрацията като необходими за предоставяне на услугата.
(2) При първоначално заявяване на ползването на услуги за електронна идентификация от лицата, предоставящи електронни услуги, центровете за електронна идентификация уведомяват Комисията за защита на личните данни за обема на личните данни, свързани с удостоверението за електронна идентичност, които ще се обработват от тези лица.

Чл. 27. (1) При извършване на проверка на електронна идентичност центърът за електронна идентификация и лицата, предоставящи електронни услуги, съхраняват данни за извършената проверка, съгласно стандарт, определен с наредбата по чл. 5.
(2) Информацията по ал. 1 се съхранява за срок 10 години.
(3) Физическите лица имат право на свободен и безплатен достъп до информацията по ал. 1, събрана за тях, по начин, определен с наредбата по чл. 5.
Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Шишков и Димитър Танев:
В чл. 27 се създава нова ал. 4 със следния текст:
„(4) Данните по ал. 1, съхранявани от центъра за електронна идентификация, не могат да включват данни за местоположение или уникални номера на устройства, чрез които е извършвана електронната идентификация.“
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 27:
Съхраняване и достъп до информацията за извършена проверка
Чл. 27. (1) Центровете за електронна идентификация и лицата, предоставящи електронни услуги, съхраняват данни за извършената проверка на електронна идентичност при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Информацията по ал. 1 се съхранява за срок 10 години.
(3) Физическите лица имат право на свободен и безплатен достъп до информацията по ал. 1, събрана за тях, по ред, определен с правилника за прилагане на закона.
(4) Данните по ал. 1, съхранявани от центровете за електронна идентификация, не могат да включват данни за местоположение или уникални номера на устройства, чрез които е извършвана електронната идентификация.

Протоколи, технически изисквания и проверка на електронна идентичност
Чл. 28. Протоколите, техническите изисквания и начините за проверка на електронна идентичност се определят с наредбата по чл. 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 28:
Протоколи, технически изисквания и начини за проверка на електронна идентичност
Чл. 28. Протоколите, техническите изисквания и начините за проверка на електронна идентичност се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава шеста
ЕЛЕКТРОННИ ОВЛАСТЯВАНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава шеста.
Регистър на овластяванията
Чл. 29. (1) За упражняване на права чрез пълномощник пред държавен орган, организация, предоставяща обществени услуги, и лица, осъществяващи публични функции, упълномощителят трябва да овласти пълномощника чрез вписването на уникалния му идентификатор във воден от министъра на вътрешните работи електронен регистър на овластяванията.
(2) Овластяването се извършва след идентифициране чрез електронен идентификатор на упълномощителя и чрез подписване на овластителното изявление с квалифициран електронен подпис.
(3) Упълномощителят посочва действията, за които предоставя представителна власт на упълномощения, обема на представителната власт и срока на овластяването.
(4) Лица, различни от посочените в ал. 1, може да предоставят възможност за упражняване на права пред тях чрез пълномощник чрез типизирано определяне на обема и условията за представителството по начин, определен с наредбата по чл. 5.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Шишков и Димитър Танев:
В чл. 29, ал. 4 се създава второ изречение със следния текст: „Спрямо тези лица овластяването се извършва във водените от лицата по чл. 9 регистри на овластяванията."
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 29:
Регистър на овластяванията
Чл. 29. (1) За упражняване на права чрез пълномощник пред държавен орган, организация, предоставяща обществени услуги, и лица, осъществяващи публични функции, упълномощителят трябва да овласти пълномощника чрез вписването на уникалния му идентификатор във воден от министъра на вътрешните работи електронен регистър на овластяванията.
(2) Овластяването се извършва след идентифициране чрез електронен идентификатор на упълномощителя и чрез подписване на овластителното изявление с квалифициран електронен подпис.
(3) Упълномощителят посочва действията, за които предоставя представителна власт на упълномощения, обема на представителната власт и срока на овластяването.
(4) Лица, различни от посочените в ал. 1, може да предоставят възможност за упражняване на права пред тях чрез пълномощник чрез типизирано определяне на обема и условията за представителството по начин, определен с правилника за прилагане на закона. Спрямо тези лица овластяването се извършва във водените от лицата по чл. 9 регистри на овластяванията.

Ограничения
Чл. 30. Овластяване по реда на тази глава не може да се извършва, когато закон изисква квалифицирана или друга особена форма на овластяването.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Шишков и Димитър Танев:
В чл. 30 се правят следните изменения:
1. досегашният текст става ал. 1
2. създава се нова ал. 2:
"(2) Писмената форма с нотариална заверка на подписите за овластявания се счита спазена, ако е налице съответно вписване в регистър на овластяванията."
Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 30:
Писмена форма
Чл. 30. Писмената форма с нотариална заверка на подписите за овластявания се счита спазена, ако е налице съответно вписване в регистър на овластяванията.

Оттегляне на представителната власт
Чл. 31. Оттеглянето на представителната власт става по реда на овластяването.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 31.

Водене, съхраняване и достъп до регистъра на овластяванията
Чл. 32. (1) Регистърът на овластяванията не е публичен. Упълномощителите, овластените лица и лицата по чл. 29, ал. 1 и 4 имат достъп до данните от регистъра, които се отнасят за съответното овластяване, свързано с тях.
(2) Воденето, съхраняването и достъпът до регистъра на овластяванията се уреждат с наредбата по чл. 5.
(3) Лицата по чл. 29, ал. 1 извършват проверка на представителна власт, произтичаща от закон, чрез автоматизирана проверка в съответните регистри, водени от първичните администратори на данни по чл. 2, ал. 2 от Закона за електронното управление, които отговарят за вписването на това обстоятелство, освен ако специален закон не забранява това. В този случай вписване и проверка в регистъра на овластяванията не се прави.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32:
Водене, съхраняване и достъп до регистъра на овластяванията
Чл. 32. (1) Регистърът на овластяванията не е публичен. Упълномощителите, овластените лица и лицата по чл. 29, ал. 1 и 4 имат достъп до данните от регистъра, които се отнасят за съответното овластяване, свързано с тях.
(2) Редът за водене, съхраняване и достъп до регистъра на овластяванията се определя с правилника за прилагане на закона.
(3) Лицата по чл. 29, ал. 1 извършват проверка на представителна власт, произтичаща от закон, чрез автоматизирана проверка в съответните регистри, водени от първичните администратори на данни по чл. 2, ал. 2 от Закона за електронното управление, които отговарят за вписването на това обстоятелство, освен ако специален закон не забранява това. В този случай вписване и проверка в регистъра на овластяванията не се прави.

Удостоверения за овластяване
Чл. 33. За издаването на удостоверения за овластяване се дължи такса в размер, определен с тарифата по чл. 18, освен когато удостоверението се издава по електронен път.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 33.

Глава седма
КОНТРОЛ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава седма.

Лица, които подлежат на контрол
Чл. 34. (1) Администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация подлежат на административен контрол.
(2) Лицата по ал. 1 са длъжни да осигуряват достъп на контролните органи до водената документация, информационните системи и помещенията, където се осъществява дейността.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 34.

Контролни органи
Чл. 35. Контролът по чл. 34 се осъществява от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 35.

Видове проверки
Чл. 36. (1) Контролните органи могат да извършват внезапни или периодични проверки по документи, на информационни системи и проверки на място.
(2) Контролните органи ежегодно извършват проверки относно изпълнението на изискванията по чл. 11 от администраторите на електронна идентичност и от центровете за електронна идентификация.
(3) Контролните органи извършват проверки за изпълнението на изискванията по чл. 11 от администраторите на електронна идентичност и от центровете за електронна идентификация и при промяна на обстоятелствата, свързани с регистрацията на администраторите на електронна идентичност и центровете за електронна идентификация, в едномесечен срок от уведомлението по чл. 16, ал. 4.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 36.

Проверка по документи
Чл. 37. Проверката по документи обхваща проверка на документите, свързани със заявленията за регистрация, както и последващи проверки на документите във връзка с извършваната дейност.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 37.

Проверка на информационни системи
Чл. 38. Проверката на информационните системи обхваща съответствието на функциониращата система с изискванията, определени с наредбата по чл. 5.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 38:
Проверка на информационни системи
Чл. 38. Проверката на информационните системи обхваща съответствието на функциониращата система с изискванията, определени с правилника за прилагане на закона.

Проверка на място
Чл. 39. (1) Проверката на място се извършва в помещенията, използвани за осъществяване на дейността от лицата, които подлежат на контрол по чл. 34, в присъствието на лицето, което ги представлява, или на лица, които работят за тях. При отсъствие на тези лица проверката се извършва в присъствието на поне един свидетел.
(2) Длъжностните лица, осъществяващи проверката на място, имат право:
1. на свободен достъп до проверяваните помещения;
2. да изискват предоставянето на документи във връзка с контролираната дейност;
3. да изискват писмени и устни обяснения от работници, служители и други лица, работещи за проверяваното лице, от контрагенти на проверяваното лице и от всички лица, които се намират в проверяваните помещения в момента на проверката;
4. да изискват от трети лица документи, сведения и съдействие, необходими за проверките;
5. да извършват насрещни проверки на място в служебните помещения на трети лица по въпроси, свързани с проверката.
(3) Когато проверката е сложна и изисква специални знания, контролните органи могат да привличат експерти в съответната област.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 39:
Проверка на място
Чл. 39. (1) Проверката на място се извършва в помещенията, използвани за осъществяване на дейността от лицата, които подлежат на контрол по чл. 34, в присъствието на лицето, което ги представлява, или на лица, които работят за тях.
(2) Длъжностните лица, осъществяващи проверката на място, имат право:
1. на свободен достъп до проверяваните помещения;
2. да изискват предоставянето на документи във връзка с контролираната дейност;
3. да изискват писмени и устни обяснения от работници, служители и други лица, работещи за проверяваното лице, от контрагенти на проверяваното лице и от всички лица, които се намират в проверяваните помещения в момента на проверката;
4. да изискват от трети лица документи, сведения и съдействие, необходими за проверките;
5. да извършват насрещни проверки на място в служебните помещения на трети лица по въпроси, свързани с проверката.
(3) Когато проверката е сложна и изисква специални знания, контролните органи могат да привличат експерти в съответната област.

Опазване на търговска тайна
Чл. 40. Длъжностните лица, които извършват проверките, както и лицата по чл. 39, ал. 3, са длъжни да пазят търговска, служебна и друга защитена от закон тайна и да не разгласяват данни за проверките преди тяхното приключване, както и да не използват тази информация от проверките извън предназначението й.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40.

Комисията предлага да се създаде нова глава осма с чл. 41 и 42:
„Глава осма
УВЕДОМЛЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО

Уведомления
Чл. 41. (1) Министърът на вътрешните работи уведомява Европейската комисия за обстоятелствата по чл. 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 910/2014“.
(2) Всяко лице, на което са известни данни за нарушения или застрашаване по чл. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 е длъжно да уведоми министъра на вътрешните работи за тези данни.

Сътрудничество
Чл. 42. Сътрудничеството по чл. 12, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.”


Глава осма
ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава осма, която става глава девета.

Раздел I
Принудителни административни мерки
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел I.

Чл. 41. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях министърът на вътрешните работи може да прилага следните принудителни административни мерки:
1. писмено предписание за предприемане на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в определен от министъра на вътрешните работи срок;
2. спиране на дейността, за която е извършена регистрацията, и спиране на достъпа на регистрираното лице до регистъра на удостоверенията за електронна идентичност до отстраняване на констатираното нарушение.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра вътрешните работи.
(3) В заповедта по ал. 2 се определят видът на принудителната административна мярка и срокът за нейното изпълнение.
(4) Заповедта, с която е приложена принудителна административна мярка, подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Обжалването не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 43:
Принудителни административни мерки
Чл. 43. (1) За предотвратяване и преустановяване на нарушения на този закон и на актовете по прилагането му, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях министърът на вътрешните работи може да:
1. издава писмено предписание за предприемане на конкретни мерки за отстраняване на нарушението в определен срок;
2. спре дейността, за която е извършена регистрацията, и да спре достъпа на регистрираното лице до регистъра на удостоверенията за електронна идентичност до отстраняване на констатираното нарушение.
(2) Принудителните административни мерки по ал. 1 се прилагат с мотивирана заповед на министъра на вътрешните работи.
(3) В заповедта по ал. 2 се определят видът на принудителната административна мярка и срокът за нейното изпълнение.
(4) Заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(5) Обжалването не спира изпълнението на приложената принудителна административна мярка.

Раздел II
Административнонаказателна отговорност
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел II.

Отговорност за дейност без регистрация
Чл. 42. Който без действаща регистрация в регистъра по чл. 10, ал. 1 извършва дейност на администратор на електронна идентичност или на център за електронна идентификация, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 200 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 44:
Дейност без регистрация
Чл. 44. Който извършва дейност на администратор на електронна идентичност или на център за електронна идентификация, без да е вписан в регистъра по чл. 10, ал. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 200 000 лв.

Отговорност за неизпълнение на задължение от регистрирано лице
Чл. 43. (1) Администратор на електронна идентичност, който заяви издаване на удостоверение за електронна идентичност в нарушение на този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 50 000 лв.
(2) Администратор на електронна идентичност, който не изпълни друго задължение, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
(3) Център за електронна идентификация, който осъществи електронна идентификация в нарушение на този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 150 000 до 300 000 лв.
(4) Център за електронна идентификация, който не изпълни друго задължение по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 43, който става чл. 45:
Неизпълнение на задължение от регистрирано лице
Чл. 45. (1) Администратор на електронна идентичност, който заяви издаване на удостоверение за електронна идентичност в нарушение на този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 50 000 лв.
(2) Администратор на електронна идентичност, който не изпълни друго задължение по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв.
(3) Център за електронна идентификация, който осъществи електронна идентификация в нарушение на този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 150 000 до 300 000 лв.
(4) Център за електронна идентификация, който не изпълни друго задължение по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.

Отговорност за възпрепятстване на контролните органи
Чл. 44. Който възпрепятства, попречи или откаже достъп или не предостави документи, данни, сведения и справки на длъжностно лице при упражняване на контролната дейност по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 46:
Възпрепятстване на контролните органи
Чл. 46. Който възпрепятства, откаже достъп или не предостави документи, данни, сведения и справки на длъжностно лице при упражняване на контролната дейност по този закон, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.

Отговорност за неподаване на заявление при промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистър
Чл. 45. Регистрирано лице, което не изпълни задължение за подаване на заявление при промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 47:
Неподаване на заявление при промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистър
Чл. 47. Регистрирано лице, което не подаде заявление при промяна на обстоятелствата, подлежащи на вписване, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.

Отговорност за неизпълнение на принудителна административна мярка
Чл. 46. (1) Който не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 41, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Който извършва дейност по издаване и управление на удостоверения за електронна идентичност след прилагане на принудителна мярка по чл. 41, ал. 1, т. 2, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 000 до 500 000 лв.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46, който става чл. 48:
Неизпълнение на принудителна административна мярка
Чл. 48. (1) Който не изпълни приложена принудителна административна мярка по чл. 43, ал. 1, т. 1, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
(2) Който извършва дейност по управление на удостоверения за електронна идентичност след прилагане на принудителна административна мярка по чл. 43, ал. 1, т. 2, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 100 000 до 500 000 лв.

Отговорност за повторно нарушение
Чл. 47. При повторно нарушение по чл. 42-46 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47, който става чл. 49:
Повторно нарушение
Чл. 49. При повторно нарушение по чл. 44-48, се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Производство за налагане на административни наказания от министъра на вътрешните работи
Чл. 48. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 42-46 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи.
(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на вътрешните работи.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 50:
Производство за налагане на административни наказания
Чл. 50. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 44-48 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи.
(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министъра на вътрешните работи.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания
Чл. 49. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 49 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 50.

Глава девета
УВЕДОМЛЕНИЯ И СЪТРУДНИЧЕСТВО
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава девета и предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като глава осма.

Уведомления
Чл. 50. (1) Министърът на вътрешните работи уведомява Европейската комисия за обстоятелствата по чл. 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентичност и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
(2) Всяко лице, на което са известни данни за нарушения или застрашаване по чл. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентичност и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО е длъжно да уведоми министъра на вътрешните работи за тези данни.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 50 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като чл. 41.

Сътрудничество
Чл. 51. Сътрудничеството по чл. 12, параграфи 5 и 6 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентичност и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО се осъществява от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл. 51 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като чл. 42.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Електронна идентификация” е процес на използване на данни в електронна форма за идентификация на лица, които данни представляват по уникален начин дадено физическо лице.
2. „Електронна идентичност” e минимална съвкупност от характеристики, представени в електронна форма, въз основа на които може да се направи еднозначно разграничаване на едно лице от други лица в електронна среда.
3. „Разполагаеми финансови средства“ са бързоликвидни разполагаеми средства – парични наличности и парични еквиваленти.
4. „Системни нарушения” са три или повече административни нарушения по този закон или по актовете по прилагането му, извършени в срок една година, или три и повече еднакви административни нарушения, извършени в срок три последователни години.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

§ 2. Този закон въвежда изискванията, свързани с електронната идентификация, на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
§ 2. Този закон въвежда мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.).

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.

§ 3. (1) В срок до 6 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема наредбата по чл. 5 и тарифата по чл. 18.
(2) Министърът на вътрешните работи:
1. определя местата по чл. 20, ал. 2 в срок до 12 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. осигурява възможност за подаване на заявления по чл. 15, ал. 1 по електронен път в срок до 7 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
3. в срок до 1 септември 2017 г. уведомява Европейската комисия за обстоятелствата по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентичност и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.
(3) Държавните органи, предоставящи електронни административни услуги, за които със закон се изисква идентификация, в срок до 12 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“:
1. заявяват за вписване в регистъра по чл. 61, ал. 1, т. 2 от Закона за администрацията обема лични данни, които имат право да обработват в съответствие със закон, и
2. осигуряват техническа възможност за идентификация по реда на този закон при предоставянето на тези услуги.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
§ 3. (1) Министерският съвет приема правилника за прилагане на закона и тарифата по чл. 18 в 6-месечен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“.
(2) Министърът на вътрешните работи:
1. определя местата по чл. 20, ал. 2 в едногодишен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
2. осигурява възможност за подаване на заявления по чл. 15, ал. 1 по електронен път в срок до 7 месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“;
3. уведомява Европейската комисия за обстоятелствата по чл. 9 от Регламент (ЕС) № 910/2014 в срок до 1 септември 2017 г.
(3) Държавните органи, предоставящи електронни административни услуги, за които със закон се изисква идентификация, в едногодишен срок от обнародването на закона в „Държавен вестник“:
1. заявяват за вписване в регистъра по чл. 61, ал. 1, т. 2 от Закона за администрацията обема лични данни, които имат право да обработват в съответствие със закон, и
2. осигуряват техническа възможност за идентификация по реда на този закон при предоставянето на тези услуги.

§ 4. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон проверката на самоличността на заявителя може да се прави и по реда на
чл. 28 от Закона за електронното управление в редакцията преди изменението му с този закон.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4:
§ 4. (1) В срок до 6 месеца от влизането в сила на § 5, т. 4 проверка на самоличността на заявител при подаване на заявление по електронен път
може да се прави и от доставчик на електронни административни услуги.
(2) Проверката се извършва незабавно от доставчика чрез:
1. съпоставяне на името на заявителя, посочен в заявлението, и името на автора, съдържащо се в удостоверението за електронен подпис, и
2. проверка в съответната администрация, отговаряща за личната регистрация на граждани, дали на уникалния идентификатор на заявителя, посочен в заявлението, съответства име на гражданин с установеното по т. 1 име.
(3) Проверката на самоличността се извършва за всички граждани, относно които се заявяват обстоятелства и които са идентифицирани с уникален идентификатор. Проверката за идентичност на организациите се извършва чрез проверка в съответните регистри на организациите.
(4) При технологична възможност проверките по ал. 2 и 3 се извършват автоматизирано.
(5) Когато заявителят няма уникален идентификатор, проверка по ал. 2, т. 2 не се извършва.
(6) Когато достъпът за ползване на електронната административна услуга се осъществява чрез единната среда за обмен на документи или когато в наредбата по чл. 12, ал. 4 от Закона за електронното управление е предвиден друг начин за идентифициране за съответния вид достъп, проверка по ал. 2 не се извършва.

§ 5. В Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2009 г., бр. 20 от 2013 г. и бр. 40 от 2014 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 5 се изменя така:
„Задължения при идентификация
Чл. 5. (1) Задълженията по тази глава възникват, ако гражданинът, съответно организацията, са се идентифицирали по ред, установен в закон, когато закон изисква идентификация за предоставяне на административна услуга.
(2) При заявяването на съответната електронна административна услуга административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да осигурят възможност на гражданите и организациите да се идентифицират по ред, установен в закон.”
2. В чл. 22:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Българските граждани и дългосрочно пребиваващите чужденци – получатели на електронни административни услуги и автори на електронните изявления, се идентифицират по ред, установен в закон, освен ако закон допуска предоставяне на административна услуга без идентификация. Получателите на електронни административни услуги – юридически лица, се идентифицират чрез уникалния си идентификатор.”;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Чужденците - граждани на страна - членка на Европейския съюз, се идентифицират чрез националния си електронен идентификатор в съответствие с акта по чл. 12, т. 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентичност и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.”;
в) досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.
3. Член 24 се изменя така:
„Представителство
Чл. 24. За ползване на електронни административни услуги чрез пълномощник упълномощителят трябва да го овласти по реда на Закона за електронната идентификация.”
4. Член 28 се изменя така:
„Проверка на идентичността на юридически лица
Чл. 28. Проверката за идентичност на юридически лица се извършва чрез автоматизирана проверка на техния статут в съответните регистри, където са вписани, когато са налице технически средства за извършване на такава проверка.”
5. Член 29 се отменя.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5:
§ 5. В Закона за електронното управление (обн., ДВ, бр. 46 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 82 от 2009 г., бр. 20 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г. и бр. 13 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. Член 5 се изменя така:
„Задължения при идентификация
Чл. 5. (1) Задълженията по тази глава възникват, ако гражданинът, съответно организацията, са се идентифицирали по ред, установен в закон, когато закон изисква идентификация за предоставяне на административна услуга.
(2) При заявяването на съответната електронна административна услуга административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, са длъжни да осигурят възможност на гражданите и организациите да се идентифицират по ред, установен в закон.”
2. В чл. 22:
а) алинея 1 се изменя така:
„(1) Българските граждани и дългосрочно пребиваващите чужденци – получатели на електронни административни услуги и автори на електронните изявления, се идентифицират по ред, определен със закон, освен ако със закон се допуска предоставяне на административна услуга без идентификация. Получателите на електронни административни услуги – юридически лица, се идентифицират чрез уникалния си идентификатор.”;
б) създава се нова ал. 2:
„(2) Гражданите на държава - членка на Европейския съюз се идентифицират чрез националния си електронен идентификатор в съответствие с акта по чл. 12, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.).”;
в) досегашната ал. 2 става ал. 3;
г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 3“.
3. Член 24 се изменя така:
„Представителство
Чл. 24. За ползване на електронни административни услуги чрез пълномощник, упълномощителят трябва да го овласти по реда на Закона за електронната идентификация.”
4. Член 28 се изменя така:
„Проверка на идентичността на юридически лица
Чл. 28. Идентичността на юридически лица се проверява чрез автоматизирана проверка на техния статут в съответните регистри, в които са вписани, когато са налице технически средства за извършването й.”
5. Член 29 се отменя.

§ 6. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от
2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г.,
бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 82 и 105 от 2006 г., бр. 29, 46 и 52 от
2007 г., бр. 66, 88 и 110 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 100
от 2010 г., бр. 9 и 23 от 2011 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2011 г. - бр. 32 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 55 от 2011 г., бр. 21, 42 и 75 от 2012 г., бр. 23 и 70 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 26, ал. 1 се създават т. 12 и 13:
„12. записани върху електронен носител данни за електронна идентификация съгласно Закона за електронната идентификация, освен ако лицето изрично е избрало да не ползва електронна идентификация;
13. записани върху електронен носител данни за квалифициран електронен подпис съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, когато лицето е избрало да ползва удостоверителни услуги от доставчик на удостоверителни услуги.”
2. В чл. 26 се създава ал. 3:
„(3) Със заявлението за издаване на лична карта лицето може да заяви и издаване и персонализиране на удостоверение за квалифициран електронен подпис от доставчик на удостоверителни услуги, осъществяващ дейност съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Заплащането на възнаграждения, свързани с издаването на удостоверения за квалифициран електронен подпис, се уреждат между заявителя и избрания доставчик на удостоверителни услуги.”
3. В чл. 32 се създава ал. 3:
„(3) При обявяване на лична карта за невалидна се осигурява автоматизирано прекратяване на удостоверението за електронна идентичност на лицето, ако такова е издадено. Когато са издадени удостоверения за квалифициран електронен подпис от доставчик на удостоверителни услуги, органът, издал личната карта на лицето, го уведомява по електронен път за прекратяване действието на удостоверенията.”

Предложение на нар. пр. Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
§ 6 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 6 да бъде отхвърлен.

Предложение на нар. пр. Антони Тренчев, Димитър Делчев, Найден Зеленогорски, Настимир Ананиев, Бойка Маринска, Димитър Шишков и Димитър Танев:
В преходните и заключителни разпоредби се създава нов § 6а със следния текст:
„§ 6а. В Административнопроцесуалния кодекс (обн. ДВ. бр.30 от 11 април 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 юли 2007г., изм. ДВ. бр.64 от 7 август 2007г., изм. ДВ. бр.94 от 31 октомври 2008г., изм. ДВ. бр.35 от 12 май 2009г., изм. ДВ. бр.100 от 21 декември 2010г., изм. ДВ. бр.39 от 20 май 2011г., изм. ДВ. бр.77 от 9 октомври 2012г., изм. и доп. ДВ. бр.104 от 3 декември 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 25 март 2014г.) чл. 18, ал. 2 след думите „с нотариална заверка на подписа“ се добавя следния текст: „или при условията на чл. 24 от Закона за електронното управление.“
Комисията не подкрепя предложението.

§ 7. В чл. 27, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис (обн., ДВ, бр. 34 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 38 и 53 от 2007 г. и бр. 100 от 2010 г.) се създава т. 5:
„5. при постъпило уведомление за прекратяване по чл. 32, ал. 3 от Закона за българските лични документи.”

Предложение на нар. пр. Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
§ 7 да отпадне.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 7 да бъде отхвърлен.

§ 8. Законът влиза в сила 1 месец след обнародването му в „Държавен вестник” с изключение на:
1. Член 8, чл. 9, ал. 2, чл. 10, 11 и 15-17, които влизат в сила 7 месеца след обнародването.
2. Член 9, ал. 1, чл. 19-28, § 4, т. 1, 2, 4 и 5 и § 4, които влизат в сила
12 месеца след обнародването.
3. Членове 29-33 и § 4, т. 3, които влизат в сила 18 месеца след обнародването.
4. Член 22, ал. 1, т. 5 влиза в сила от 1 април 2017 г.
5. Параграфи 6 и 7 от Преходните и заключителните разпоредби влизат в сила от 1 април 2017 г.

Предложение на нар. пр. Цветан Цветанов, направено по реда на чл. 80, ал. 4, т. 2 от ПОДНС:
В § 8 в текста преди т. 1 думите „1 месец“ да се заменят със „шест месеца“.
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6:
§ 6. Законът влиза в сила 6 месеца след обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на:
1. член 8, чл. 9, ал. 2, чл. 10, 11 и чл. 15-17, които влизат в сила 7 месеца след обнародването му;
2. член 9, ал. 1, 3 и 4, чл. 19-21, чл. 22, с изключение на ал. 1, т. 3, чл. 23-28, § 4 и § 5, т. 1, 2, 4 и 5, които влизат в сила една година след обнародването му;
3. членове 29-33 и § 5, т. 3, които влизат в сила 18 месеца след обнародването му;
4. член 22, ал. 1, т. 3, който влиза в сила от 1 април 2017 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ
И ОБЩЕСТВЕН РЕД:


Цветан Цветанов