Обществено обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД



П Р О Т О К О Л



На 16 декември 2014 година Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проведе обществено обсъждане с неправителствени организации по предложенията за изменение на Закона за МВР.
Обсъждането беше открито в 10:00 часа, в зала „Изток“ на Народното събрание и ръководено от председателя на комисията, господин Атанас Атанасов при следния


Дневен ред:


1.Обществено обсъждане на проект на закон за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи.


Гости и докладчици на обсъждането бяха:

1. г-н Чавдар Петров, Национална асоциация „Сигурност“
2. г-н Юлий Георгиев, Национална асоциация „Сигурност“
3. проф. Румен Миланов, Асоциация на полицейските началници
4. г-н Румен Стоилов, Асоциация на полицейските началници
5. г-н Иван Чобанов
6. г-н Огнян Шентов, Център за изследване на демокрацията
7. г-н Чавдар Червенков - Център за изследване на демокрацията
8. д-р Гергана Жулева, Програма „Достъп до информацията“
9. адв. Александър Кашъмов, Програма „Достъп до информацията“
10. г-н Красимир Кънев, Български хелзинкски комитет
11. адв. Маргарита Илиева, Български хелзинкски комитет
12. г-жа Илиана Савова , Български хелзинкски комитет
13. доц. д-р Огнян Минчев, Асоциация „Прозрачност без граници“
14. г-н Калин Славов, Асоциация „Прозрачност без граници“
15. г-жа Иванка Петкова Иванова – Институт „Отворено общество“
16. г-н Стефан Попов – РискМонитор
17. г-жа Юлия Попова – РискМонитор
18. г-жа Рада Смедовска-Тонева – РискМонитор
19. г-н Георги Петрунов – РискМонитор
20. г-жа Юлиана Методиева –интернет сайт Marginalia
21. доц. д-р Марчо Марков, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“
22. доц. Валентин Василев, Югозападен университет „Неофит Рилски“
23. проф. Габриела Белова, Югозападен университет „Неофит Рилски“
24. доц. Николай Марин, Югозападен университет „Неофит Рилски“
25. проф. Добринка Чанкова,Югозападен университет „Неофит Рилски“
26. г-жа Валерия Иларева
27. доц. д-р Бойка Чернева, Академия на МВР
28. доц. д-р Неделчо Стойчев , Академия на МВР
29. доц. д-р Иван Видолов, Академия на МВР
30. проф. д-р Христо Георгиев, Нов български университет
31. доц. д-р Йордан Бакалов, Нов български университет
32. г-н Емил Люцканов, БАН
33. г-н Атанас Радев, БАН
34. г-н Лъчезар Милушев, МВР
35. г-жа Керстин Бояджийска, МВР
36. г-жа Стефания Иванова, МВР
37. г-н Николай Кондев, МВР
38. г-жа Петя Топалска, МВР
39. г-жа Снежина Маринова, МВР
40. г-жа Габриела Килфанова, МВР
41. г-жа Мариета Ангюшева, МВР
42. г-жа Мария Рангелова, МВР
43. г-жа Кристина Лазарова, МВР
44. г-н Мануел Гравие, МВР
45. г-жа Мирослава Даракчиева, МВР
46. Николай Николов, директор на Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", МВР
47. Светослав Димитров, главен юрисконсулт в Главна Дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", МВР
48. Валентин Попов, председател на Синдикална федерация на служителите в МВР
49. Добромир Добрев, зам.-председател на Синдикална федерация на служителите в МВР
50. Борислав Мазнев, зам.-председател на Синдикална федерация на служителите в МВР.

Председател Атанас Атанасов: Добър ден на всички. Благодаря за вниманието. На първо място искам да благодаря на всички Ви за това, че се отзовахте на нашата покана. Предлагам да започваме. Имам приятното удоволствие да Ви съобщя, че тази кръгла маса се провежда под егидата на Народното събрание, но идеята за нейното провеждане е на господин министъра на вътрешните работи, господин Веселин Вучков. Още в деня, в който той беше избран за министър на вътрешните работи сподели тази идея и оттогава работим за организацията на днешната кръгла маса.
Сега, с цел по-добра организация, аз искам да Ви съобщя, че не смятаме да разделяме на отделни панели провежданото обсъждане. За около час и половина, максимум два часа, мисля, че без почивка можем да изслушаме всички мнения. Разбира се, като след няколкото думи, които аз ще кажа по отношение на законопроекта ще дам думата на вносителите и след това всеки един може да поиска думата и да изрази свое становище. Надявам се, че ще бъдем конструктивни и ще се вместим в това време.
Уважаеми дами и господа, благодаря също така и на чуждите представители и на дипломатическите представителства в България за проявения интерес. Това показва, че темата е важна. Намираме се във време преди да влезе на първо четене в пленарна зала Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи. В този законопроект, в преходните и заключителните разпоредби са предвидени определени изменения в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност“ и в Закона за специалните разузнавателни средства, които касаят Агенцията за технически операции.
Какво налага тези законодателни промени? На първо място се предвижда функцията за борба с организираната престъпност да бъде възложена отново на Министерството на вътрешните работи. На второ място се предвиждат определени промени, които касаят кариерното развитие на служителите на Министерството на вътрешните работи, а именно, да се възстанови така нареченото конкурсно начало при израстването в службата. Предвидени са промени за възстановяване на стария механизъм на обвързана компетентност за назначаване на професионалните ръководители от Министерството на вътрешните работи, председателя на ДАНС и председателя на ДАТО. Тоест, тяхното назначаване да става по предложение на Министерския съвет, с указ на Президента.
Нещо много важно, макар и да не е толкова сериозно засегнато в този законопроект е извеждането на разследването в Министерството на вътрешните работи като много важен приоритет и задача, защото събирането на доказателства по горещи следи и събирането на доказателства в досъдебното производство, на практика предопределят целия ход на едно наказателно производство до окончателна присъда. Това е много важна функция на министерството, според мен, през последните години занемарена. И аз се радвам, че новото ръководство на министерството има сериозни амбиции да изведе тази функция като основна в работата на Министерството на вътрешните работи.
Общо-взето, това са основните предложения в законопроекта. Разбира се, има и други важни неща. Аз и колегите от парламента разглеждаме този законопроект като едно начало за цялостна реформа в сектора за сигурност. Знаете, че има няколко структури от сектора за сигурност, които почти 25 години съществуват без законодателна регламентация. Имаме амбиция да регламентираме тази дейност през този мандат и да се уреди цялостната координация между звената в сектора за сигурност, което е нещо изключително. Координацията на звената куца и това е известно.
Така, от името на вносителите, господин Цветанов, Вие ли ще вземете отношение? Заповядайте.

Господин Цветан Цветанов: Благодаря, господин председател. Първо искам да благодаря на всички, които днес са тук. Няма да се повтарям от това, което беше казано от председателя на комисията, но преди да изложа мотивите, искам да припомня в исторически план как се развиваше дейността относно законодателството, регламентиращо Министерството на вътрешните работи.
1991 година беше приет първият Закон за Министерство на вътрешните работи. И от 91-ва година до 2013 година никога, по никакъв повод, полицейски структури от структурата на Министерство на вътрешните работи не са излизали от нея, за да бъдат включвани към каквато и да било друга структура в държавата. През цялото това време беше постигнат един политически консенсус, още в началото на демокрацията, когато всъщност се въведе балансиращата роля на Президента на страната, който да участва в назначаването, с указ, на висшата професионална фигура на Министерство на вътрешните работи.
Също така, искам да припомня, че 2005 година приключи един тунинг проект, който беше реализиран с нашите испански партньори, финансиран от Европейския съюз във връзка с реформите, които трябваше да бъдат осъществени в сектора за сигурност. И от 2006 година беше въведено конкурсното начало. 2006 година беше създадена тази нормативна уредба, която даде възможност действително през оставащите години да се надгражда това, което беше направено.
2008 година, за първи път имаше предложение на 7 – 8 депутати от тогавашното парламентарно мнозинство, които внесоха законодателна промяна, с която се създаваше Държавната агенция за национална сигурност. Искам да припомня, че и в момента на създаването на Държавната агенция за национална сигурност, тя е нямала разследващи функции. Това, което е изключително важно да се знае е, че дотогавашния момент дейността на Държавната агенция за национална сигурност беше част от Националната служба за сигурност, като през всичките тези години тя е носила различно наименование, но тя също никога, в структурата на Министерство на вътрешните работи не е имала разследващи функции.
2008 година когато беше създадена ДАНС, знаете, че имаше много дебати след това, защото преди това нямаше никакво обсъждане по тази тема, но от 2009 година когато имахме вече съвсем друга политическа конфигурация в българския парламент, ние се нуждаехме от реформи, които бяха поставени като условия от Европейската комисия във връзка с дефицита, който имаме в борбата с организираната престъпност.
Всички знаем, че 2007 година страната ни се присъедини към Европейския съюз и за първи път на новоприети членове в Европейския съюз беше въведен механизъм за сътрудничество и оценка, който и към настоящия момент е факт.
2009 година, в диалог с Европейската комисия започнахме съответните законодателни промени, които разбира се, получиха своето признание във всичките доклади, които излизаха от Европейската комисия от 2010 година, до 2012 година, когато всъщност се направи един цялостен обобщен доклад за петте години от въвеждането на механизма за сътрудничество и оценка.
2013 година беше направено нещо, което смятам, че поне сегашното парламентарно мнозинство никога не би го повторило, а и никога не сме имали подобен подход, когато сме правили реформи или законодателни промени в Сектора за сигурност. Тук искам да припомня, че юли месец тази година, преди провеждането на парламентарните избори, знаете, че се проведе една обществена дискусия на сектора за сигурност и евентуалните законодателни промени, ако разбира се, политическа партия ГЕРБ спечели изборите, има възможност с други политически партии да направи така нареченото парламентарно мнозинство, което може да осъществява съответните законодателни промени.
Юли месец 2014 година, на тази дискусия присъстваха бивши министри на вътрешните работи и разбира се, представители на специалните служби, които са участвали в дейността през последните 20 години. Също така, тук искам да припомня, че в това обсъждане имаше и представителност от немския Бундестаг в лицето на бившия федерален министър Ханс Петер Фидрих, също така на един от най-авторитетните депутати в Бундестага и политик в Германия – Ханс Петеру и също така доктор Фабрициус, които взеха дейно участие в обсъжданията. И тук мога да припомня, че връщайки се 2009 година, ние също направихме поредица от обсъждания за законодателните промени, които направихме след 2009 година. Тогава разбира се, ползвахме експертизата на доктор Бекщайн, бившият министър на Бавария, който е бил 14 години вътрешен министър на Бавария.
Това, което се случи през 2013 година е действително да дестабилизираме сектора за сигурност и разбира се, да деинтегрираме сектора за сигурност. Защото ако проследим внимателно докладите на Европейската комисия, по-специално 2011 и 2012 година, ще видим, че там се говори за постигнат интегритет. И аз ще Ви припомня, че към 2009 година знаете, че имаше създадена Главна дирекция „Досъдебно производство“, имаше дирекция за борба с организираната престъпност. Но Главна дирекция „Досъдебно производство“ беше малко като изолирана структура от реалната дейност, която осъществяват оперативните служби по разследвания на престъпления в страната.
В тази връзка Главна дирекция „Досъдебно производство“ беше преструктурирана. Знаете, че тогава част от дознателите преминаха към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, другата част отидоха към Главна дирекция „Гранична полиция“, защото във всички тези структури има специфика и доста експертиза, която трябва да бъде приложена от практиката, която имат колегите. И разбира се, голямата част от Главна дирекция „Досъдебно производство“ преминаха към Главна дирекция „Криминална полиция“.
На по-следващ етап, през 2011 година, вече беше факт другата законодателна промяна, в която беше постигнат точно този интегритет, който беше отчетен и в Доклада на Европейската комисия от 2011 година, където всъщност бяха обединени Охранителна полиция и Главна дирекция „Криминална полиция“ и станаха Главна дирекция „Национална полиция“.
Това, което обаче се случи през 2013 година и 2014 година, без абсолютно никакви обсъждания, и забележете, 2013 година когато беше извадена структурата на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ от Министерство на вътрешните работи, беше направено не от постоянните комисии в 42-то Народно събрание, а беше направено от временната комисия, която има в общи линии, основната си компетентност да участва в изработването на Правилника за дейността на съответното Народно събрание, което е избрано за нов мандат.
2014 година, знаете, че бяха приети изменения в Закона за Министерство на вътрешните работи, които разбира се, доведоха до допълнителни дефицити във финансовата част на Министерство на вътрешните работи. Тук искам категорично да заявя, българските полицаи заслужават да имат достойни заплати. Но все пак, когато има законодателни промени те трябва да бъдат финансово обосновани от съответното финансово министерство, което към тогавашния момент нямаше възможност да осигури тези финансови средства. И сега когато влезе новото политическо ръководство в Министерство на вътрешните работи се установи, че има около 210 милиона лева дефицит, което сами разбирате, че в актуализацията, която беше приета, мисля че бяха около 136 милиона лева, които бяха осигурени, за да може действително да приключат успешно годината.
Мотивите, които внесе парламентарната група на ГЕРБ и получи парламентарна подкрепа от други парламентарно представени партии в българския парламент при обсъжданията в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията за контрол на специалните служби и разбира се, в Правната комисия, която беше проведена в петък, аз мога да Ви уверя, че в тези мотиви сме се водили само и единствено да създадем по-добра среда за сигурност и разбира се, да постигнем тази ефективност, която беше очертана като платформа от 2009-та до 2013 година и беше оценена по достойнство от Европейската комисия.
Това, което мога да изложа като основни акценти в мотивите е разбира се, на първо място, връщане на балансиращата роля на Президента на страната. Смятаме, че това е една допълнителна гаранция за равно отдалеченост на институциите и разбира се Президентът, все пак да има отношение към дейността на сектора за сигурност, когато всъщност издава указ за назначаването на висшата професионална фигура. И пак повтарям, че това беше правило, което беше въведено още от самото начало на демокрацията.
Разбира се, втората част от акцентите на мотивите, това е възстановяването на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Това е нормалната среда към която трябва да се развива тази служба. И разбира се, по този начин ще неутрализираме злоупотребите и това, което видяхме в последните няколко месеца от тези законодателни промени, които бяха приети 2013 година.
Също така, това, което е изключително важно за растеж в кариерата, въвеждането на конкурсното начало. Не е нормално една законодателна промяна, която е проведена през 2006 година, приета от парламентаристи, които са представлявали това парламентарно мнозинство, което имаше възможност реално да се препокрие и през 2013 година, да направят такава диаметрално противоположна реформа, която всъщност не съответстваше въобще на обществените нагласи и разбира се, не очакваха и в Европейската комисия да се случи това нещо.
Също така мога да кажа, че един от основните акценти ще бъде и възстановяването на Главна дирекция „Национална полиция“, защото сме убедени, че от там би могло да дойде и допълнителен ресурс за истинската полицейска дейност и да се намали съответната администрация, която разбира се, се създава когато се правят подобни нови структури или се раздробяват големи структури на много по-малки. Тук само ще дам за пример, че Държавната агенция за технически операции, с нейното създаване, знаете, че бюджетът, който си осигури за 2013 година беше в размер на около 43 милиона лева. А само да Ви припомня, че за тази дейност когато Държавната агенция за технически операции беше в структурата на Министерството на вътрешните работи, годишно се планираха не повече от 20 милиона лева. И всички останали спекулации, мисля че бяха повече, за да се направи съответното внушение, но не и да се постъпи реално към дейността и финансовата обезпеченост на тези структури.
Също така мога да кажа, че с тези промени в Закона за Министерство на вътрешните работи има пряко действие и върху законодателните промени, които ще бъдат направени в Държавната агенция за Национална сигурност в закона, като с изваждането на тази структура ще бъдат преустановени полицейските функции в Държавната агенция за национална сигурност. Също така, в тези мотиви сме внесли и предложение за премахването на дирекцията „Технически операции“ в Държавната агенция за национална сигурност, която да мине към Държавната агенция за технически операции. И смятаме, че това звено трябва да бъде също равно отдалечено от своите заявители. И смятам, че това действително трябва да бъде признато на парламентарното мнозинство през 2013 година, че беше осъществена подобна реформа със създаването на Държавната агенция за технически операции. Между другото, това беше предвидено и при евентуален втори управленски мандат на политическа партия ГЕРБ 2013 година, това да се случи.
Разбира се, че при обсъжданията и разговорите, които сме водили с нашите евроатлантически партньори, има определени притеснения, че би могло да се наруши работата по основното предизвикателство, което има днес и всяко едно правителство и евроатлантическата общност трябва да противодейства на заплахата от тероризма. В тази връзка, ние сме разговаряли и с председателя на Вътрешната комисия, и това е в общи линии, негова убеденост, и с председателя на Комисията за контрол на специалните служби и на специалните разузнавателни средства, в лицето на Димитър Лазаров, да запазим подобно функциониращо звено за технически операции в Държавната агенция за национална сигурност, но то ще бъде ясно дефинирано, за да избегнем каквито и да било възможности за евентуална злоупотреба и да знаем, че действително сме обезпечили всички възможни мерки, които трябва да предприеме българската страна и по-специално Държавната агенция за национална сигурност през предстоящите месеци и години.
Затова, между първо и второ четене, ще има възможност да бъде направена съответната аргументирана промяна, за да може, действително в тези мотиви, които днес представяме пред Вас, мога да кажа, че за второ четене, действително ще се запази едно добре структурирано малко звено, което ще може действително да покрива капацитета на необходимост на нашите евроатлантически партньори и на нашите специални служби за дейността им в контраразузнавателната дейност.
Спирам с представянето на мотивите. Може би в дискусията си запазвам правото отново, господин председател, да имам възможност да се изкажа. Но нека когато говорим за дейността и коментираме и становището на Държавната агенция за национална сигурност, нека да си припомним колко струва за последната една година Държавната агенция за национална сигурност на България. Само ще Ви кажа, че към петък, този петък, който мина, България и българският данъкоплатец изплати 2 милиарда и 600 милиона лева на всички тези вложители, които имаха гарантирани влогове в КТБ. И си задаваме въпроса къде беше Държавната агенция за национална сигурност за един изключително важен момент, който е част и елемент от националната сигурност на България?
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря на господин Цветанов за представянето. Тъй като е възможно още тази седмица да влезе на първо четене в пленарна зала законопроектът и след това ще тече срок за предложения между първо и второ четене, именно сега е удобният момент да бъдат чути всички мнения, предложени, съображения някои, от които да бъдат полезни и да се превърнат в предложения, които да бъдат внесени между първо и второ четене. Така че, дами и господа, заповядайте, кой иска да вземе отношение по основната тема? Заповядайте, не Ви виждам. Господин Миланов, заповядайте. Румен Миланов се сменя с Румен Стоилов.

Господин Румен Миланов: Асоциация на полицейските началници, какво да правим? Още веднъж благодаря за поканата. Имам няколко бележки. Имах друга структура за изложението, но като слушах господин Цветанов ще направя един друг коментар.
Ние оставаме в ДАНС служба за технически операции. Добре, тя била нужна за евроатлантическите структури – добре, обаче, редно е преди това да мислим за Закона за СРС-тата да го разделим на две части – СРС-та, които са свързани с наказателното преследване и СРС-та, които са свързани с националната сигурност. Процедурите са различни, подходът е различен, целите са различни. И при това положение, има смисъл в ДАНС да остане подобна структура, която да изпълнява тези функции.
Втори въпрос, който тук така се маркира, че ДАНС била виновна, имала принос за проблемите в Корпоративна банка. Може би има, там проблемът е много комплексен, аз няма да се спирам на него, но ще направя един кратък коментар по темата финансово разузнаване. Когато се създаваше финансовото разузнаване, сигурно хоризонт 1997 – 1998 година, имаше спор дали да бъде в МВР като разузнавателна структура или в Министерството на финансите. По редица обстоятелства това се наложи. Лично аз се придържах към темата да е в МВР. В процеса на работа обаче, стигнах до извода, че финансовото разузнаване е по-добре да е в Министерство на финансите. Там е неговата среда. А механизмът, по който да се черпи информация и да се решават проблемите във връзка със Закона за пране на пари, които са ни известни, това е една друга процедура. Но да не се отклонявам по тази тема. Исках когато се разглежда Законът за Министерство на вътрешните работи, респективно изменението и допълнението, няма да се впиша в конкретиката, но искам да поставя няколко въпроса, които според мен отсъстват и които са необходими.
Защо обаче това според мен трябва да се направи? Защото положението в министерството и в полицейските структури е доста, меко казано, окаяно. И това преди всичко окаяно положение не е само до пари, а до цялата система за подготовката, тъй като капацитетът и потенциала на служителите все повече намалява. Да, знаем всичките тези хубави изречения, които ги използваме и тук като казвам намалява, така проявявам как да кажа, не съчувствие, ни най-малко, а съпричастност към министър Вучков, защото този процес, за да се стабилизират нещата изисква няколко мандата, не един, не на една партия, не на десет партии, няколко мандата.
Какво е положението, първото? Някъде ние от отдавна се отказахме от принципа за двойното подчинение. Няма да влизам в неговите приложни и теоретични аспекти, но ние прекалено централизирахме полицейските структури. Не може полицейската структура в градчето „Х“ да не се съобразява с кмета, независимо от коя партия и какъв е. Той е кмет, той е избран.
Втори въпрос, който трябва да го разглеждаме. Отчетност пред обществото. Като започнем тази отчетност от районния инспектор в своя район, в своя град, в своята област, ние какво сега правим на практика. Ръководеният състав поставя пред полицейските служители задачи и те си ги изпълняват. Но когато полицейският служител, включително и аз да бъда, за съжаление вече съм прехвърлил доста годинки, което не е добре, когато застане на отчет пред хората, за които той отговаря за техния обществен ред, нещата коренно се изменят. И другото е неговото поведение. Следващата тема, която е изключително важна, това са човешките ресурси. Ако ние не сменим и от там трябва да започнем, ако искаме да станем някаква промяна в Министерството на вътрешните работи и тази промяна да има ефект след десетина години, след десетина година, ние трябва да започнем от човека. Подбора, назначаването, нещо, което сме го изпуснали отдавна, въвеждането. Някъде имахме така наречения термин „шеф наставничество“. В други страни с развити полицейски структури, това се прави и сега. Въвеждането, постоянното обучение и подготовка на тези хора, нашите полицаи за съжаление, имат желание, имат старание, но не са подготвени. Но като казвам: „Не са подготвени“, тук не разбирайте, че прехвърлям отговорността към Полицейската академия и училищата, на те не ги готвят и по-нататък всичко е ок. Не е така. Това е един постоянен процес.
Следващата тема, която тук, нека да си я маркирам, това са конкурсите. Първоначално какво направихме с конкурсите, го заимствахме от британската система 1993 – 1994 година, 1993 година още по-точно и в конкурса можеха да участват всички. Казахме: „А, не, така не може да остане“. За началник примерно на един отдел може да участва или първия, или лейтенантът, казано образно, не така не е добре, махна ги и конкурсите.
Сега с конкурсите отидохме в другия край, така наречения, ние си го маркирахме, испански опит, централизирахме всичко. Това абсолютно не е нужно, според мен. Мисля, че конкурсното начало е необходимо от дадено ръководно ниво нагоре – началник сектор и там вече да се определя.
Следващият въпрос, който иска да участва в конкурс за една длъжност, примерно началник сектор, на предходната длъжност, трябва да е бил минимум 2 години. Не може да се движиш бързо по кариерата, няма как да стане. Не, защото е лошо, не защото младите хора са лоши, напротив и децата са ни млади, но това е принцип, който нито аз съм го измислил, който господства в политологията.
Следващият въпрос тук, в тази посока, се коментира примерно за главния секретар се слага 10 години. Тук и генерал Атанасов, и други, които още отдавна са в този бранш, 10 години се появи това изискване на стаж, в началото на 90-те години, когато тезата беше – няма ръководни кадри, подготвени с новото мислене. Да приемем, че това така е било. Сега сме 25 години. 10 години, ами че той на четвъртата и петата година разбира какъв е полицай. Какво ми е предложението? 20 години трудов стаж, ако говорим за главен секретар, и освен това, да е бил на висша ръководна длъжност. Не може висшият професионалист да го взимаме от енското районно управление. Не, защото са лоши хората, но е друг хоризонтът на техния опит.
Привършвам, разбирам, че може би досаждам, извинявайте. Още няколко реплики за ролята на БОП. Да, това сигурно е правилно да се върне. Какво само бих препоръчал на новото ръководство. На БОП и респективно на министерството, и респективно на държавата, да не превръщаме, защото не успях да се справя с това нещо, да не го превръщаме в централно районно управление, първото. Второто, БОП доколкото прочетох предложения за изменения и респективно закона, ние отново го правим една централизирана структура. Много знаем сега в момента каква задача изпълнява началник-сектор или каквато и да е структура БОП-Силистра. Затова те трябва да бъдат в общата полицейска система. А контролът върху тяхната дейност, има достатъчно разработени механизми, който да се упражнява. Тоест, когато ние връщаме БОП и идеята да го имплантираме в полицейската система, което има своята логика, би било редно да го направим по един много по-коректен и точен начин.
Аз май поприключих. И да не Ви досаждам, благодаря Ви за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: И аз благодаря на господин Миланов. Виждам господин Юлий Георгиев. Заповядайте.

Господин Юлий Георгиев: Благодаря, колегата Атанасов. Изказвам позицията на Национална асоциация „Сигурност“, допреди една – две години беше известна като гражданската организация на работилите в контраразузнаването, бивши служители. Сега, ние се очертаваме като гражданска патриотична организация с по-широк профил, с присъствието на много хора, които никога не са работили в службите за сигурност, Полицията, въобще институциите, свързани с националната сигурност. За нас възникват няколко въпроса по смисъла на подготвените промени.
Първо, осигуряват ли тези промени движение напред, развитие или представляват връщане крачка назад? Общото ни впечатление е, че се връщаме назад в много отношения.
Втори въпрос. Добре ли са обмислени или не тези промени? Отчетени ли са вижданията, настроенията, нагласите на обикновените служители в ДАНС, криминалната, икономическата полиция? Знаем отношението към тези хора в последните 25 години. Те не са крепостни селяни, с която съдба всеки може свободно да се разпорежда. Уважение трябва да има към тези хора.
Друг въпрос. Сигурно ли е, че служителите желаят тези промени? Ще се върнат ли с овации хората от старата дирекция ГДОП, които се намират в момента в ДАНС? Или ще си хвърлят оставките, ще предпочетат да останат на работа там? Информацията ни е, че има такива настроения и те съществуват.
Има много въпроси, които заслужават отговор и той трябва да бъде даден. Същевременно, смущаващо за нас е, че някои от мотивите на законопроекта звучат като пропагандни клишета. Това не е добре, не е рационално и не е правилно.
Позицията ни е, първо, да не се прибързва с промените. За 25 години направихме много промени, които непрекъснато се коригираха при всяко ново правителство. Затова според нас трябва да се забави малко темпото и нещата да се обмислят по-задълбочено, по-пространно. Предлагаме да се проведе парламентарна проверка на дейността на ДАНС и МВР, и в частност Криминална и Икономическа полиция, която да установи чрез добросъвестно и отговорно, и най-вече, подчертавам, професионална експертиза, действителното положение. Да се влезе в детайлите, да се разкрият причинно-следствените връзки и неблагоприятните влияние върху ефективността. Да се направи свод анализ на плюсовете и минусите от подготвените промени. Заедно с това, на ползите и вредите, плюсовете и минусите. Заедно с това, предлагаме да се извърши вътрешно социологически сондаж на отношението на служителите и ситуациите в техните служби и чак тогава да се върви към решения за промени. Ако не достига експертен потенциал, мисля, че в държавата го има, с каквото можем, хората, които сме работили в тези служби и сме ги ръководили, сме готови да окажем нужната подкрепа.
Така. Според нас, ако подреждаме законодателните промени правилно, на първо място трябва да се започне с устройствения закон за системата за сигурност. И от там вече да се върви към функционалните и устройствените закони на институциите. Само така можем да осигурим една по-голяма системност в мисленето и системност в действията при реформирането на тези служби.
По становището на ДАНС за подготвяните промени. Намираме някои от аргументите и от тезите вътре в това становище за напълно справедливи, обективни и принципни и затова ги подкрепяме. По друга част, не даваме сега становище, защото до него може да се стигне чрез една по-подробна, по-задълбочена проверка, която предлагаме.
Според нас, ръководителите на ДАНС трябва да се избират от парламента. Такава е ситуацията в България, че правителствата често се сменят и те имат противоположно отношение към проблемите на националната сигурност. Парламентът е място където различията трябва да се съгласуват, да се стига до общ консенсус. Парламентът е това място, засега. Избирането на ръководителя на ДАНС от парламента гарантира спокойствие и сигурност както за него, така и за институцията, която той ръководи. Тя дава възможност за постоянен, непрекъснат парламентарен контрол и то във формата, в която предложих в началото на изказването си.
Съмняваме се, че с връщането на ГДОП в МВР и отнемането на така наречените полицейски функции, аз не мисля, че те представляват риск или заплаха за обществото, напротив, те са в унисон с обществените очаквания. Минал съм през този път и навремето като директор на Националната сигурност, аз намирах изхода в това, че винаги изисквах реализациите да ги правим в присъствие на следователи и прокуратури. И тогава нашите хора компенсираха липсата на полицейски правомощия. Мисля, че ако се обмисли добре този проблем, пак би могъл да се намери някакъв изход.
От отнемането, от връщането на ГДОП в МВР също поставя някои въпрос. За тези неща вече говорих. Нашите очаквания, че тъй като мина известно време, макар, че е съвсем кратък период, в който могат да се правят заключения, мина такъв период, те се адаптираха хората , които бяха преместени от ГДОП в ДАНС се адаптираха, сляха се със средата и от тук нататък от тях могат да се очакват по-добри резултати. Не мисля, че трябва да разрушим къща, за да построим колиба. Напротив, ние трябва да се стремим към развитие. Ще Ви дам една идея. Нека за известно време да запазим нещата така, да извършим съответната експертиза, да се постигне пълна сигурност и убеденост за нуждата от тези промени и тогава вече да се действа. Но до този етап, на този етап, идеята ми каква е? Нашите наблюдения са, че след преместването на БОП се получи един компенсиращ момент, получи се една активност в службите свързани с борбата с криминална и икономическа престъпност. Тези хора започнаха да се чувстват по друг начин, а не да обслужват една полицейска аристокрация, която отнемаше най-хубавите част от тяхната работа и всъщност извършваше техните реализации. Ние трябва да видим какво мислят хората от криминална и икономическа полиция и дали биха възприели връщането на старото положение. Досега никой не ги е питал персонално. Това може да стане анонимно, може да стане със вътрешно-социологически сондаж.
Създаването на криминално разузнаване ще е второ, по-високо ниво за криминалната и икономическа полиция. И по този начин тези хора ще имат един хоризонт за развитие и ще могат да пренесат дейността си и извън територията на България, защото нашият криминален контингент и организираните криминални престъпни групи, много от тях се изнесоха извън България и ние не можем да товарим и да изискваме нашите партньори изцяло да се заемат с тях, без да им окажем нужната подкрепа. Досегашните полицейски аташета имат координираща роля и те не могат да извършват оперативни действия там, на място. Да създават агентурен апарат.

Председател Атанас Атанасов: Господин Георгиев, моля Ви се да се ограничите, за да можем да чуем и останалите.

Господин Юлий Георгиев: А, да приключвам. Да създават агентурен апарат и да предотвратяват развитието на криминални настроения и нагласи сред българските общности в чужбина.
Накратко, това ми е изказването. Имаме и някои бележки конкретни, които ще ги дадем в писмен вид след съвещанието.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви, господин Георгиев. Преди да дам думата на господин министъра на вътрешните работи, само искам да направя една бележка. Много отговори тук си записах, но сега да не влизам в дискусия. Само исках да кажа, господин Георгиев, че парламентарният контрол се осъществява върху изпълнителната власт, съгласно Конституцията на Република България, така че изборът на ръководител на която и да е специална служба от парламента не създава такъв механизъм. Парламентарният контрол се осъществява, на първо място върху Министерския съвет, върху министрите и върху техните администрации. Това само като бележка.
Господин Вучков, заповядайте.

Министър Веселин Вучков: Благодаря. Господин председател. Уважаеми народни представители. Уважаеми госпожи и господа.
От името на ръководството на Министерството на вътрешните работи, благодарности за домакинството на тази кръгла маса. Ще бъдем радостни да чуем повече мнения, включително и от неправителствения сектор по теми, които сякаш са страни от общественото внимание, след мъничко. Аз мога да споделя с Вас, като министър, като ръководител на политически кабинет, че МВР има необходимост от реформата, предложена чрез изменения в действащия закон. Действащият закон е от 5 месеца и половина – 1 юли 2014 година. Всички си спомняме как беше приет той. Беше приет без финансова обосновка и без сериозни аргументи за управленската структура на Вътрешното министерство. Това е втора промяна в сектора за сигурност през последните 2 години, защото още на 14 юни 2013 година беше направена първата промяна за 4 работни дни, без никакви обществени дебати, по съкратени процедури, една-единствена временна комисия, персонално назначение на четвъртия ден. Нещо, което взриви системата за сигурност и в крайна сметка извади гражданите на улицата и до много голяма степен предизвика и предсрочни избори. Това не бива да го забравяме.
В същото време, разбира се, още в началото искам да кажа, че нашата категорична позиция е, че сътресения в службите, в стил 14 юни миналата година не трябва да допускаме. И аз мога да го гарантирам като ръководител на политическия кабинет в МВР, както и като поглед върху професионалното ръководство, че сътресения в стил 14 юни 2013-та няма да допуснем. И силно се надявам, че тези многобройни обществени дебати, също са принос в тази насока.
Само накратко, за 3 – 4 минути. Първо, конкурсното начало, което беше ограничено преди 5 месеца. Естествено, че е необходимо. Първоначалната идея на вносителите на закона от миналата година беше то да бъде изцяло ограничено, да няма конкурси нито за постъпване на работа в МВР, нито за растеж в кариерата. След това се постигна някакъв половинчат вариант. В момента има конкурси за постъпване на държавна служба в МВР, няма за растеж в кариерата. Категорично е необходимо не само когато постъпваш на работа, но и когато растеж в кариерата, това да стане по един честен, справедлив конкурс, предварително обявени критерии, срокове за подаване на документи, а не без конкурс. Растежът в кариерата, който в момента е предвиден в новия, в кавички, Закон за МВР е пълно копие на процедурата в ДАНС, която е все пак една тайна служба. МВР, в крайна сметка е една гражданска държавна организация. В такъв смисъл, че няма военни звания от 2006 година и тя много повече прилича на други министерства, вместо на едно силово министерство. Затова и растежът в кариерата, любопитно ми е да чуя какво ще кажат синдикатите от МВР, трябва да се предхожда от обявен конкурс.
На второ място, балансиращата роля на Президента. Тези предложения не са интуито персоне, защото съм участвал в писането и на предизборна програма и тогава обяснявахме, че Президентът трябва да заеме своята балансираща роля за назначаване на висшето професионално ръководство и в МВР, и в армията, както и в момента председателят на ДАНС. Това не е интуито персоне, с оглед на конкретна личност. Това е 25-годишна, добре работеща балансираща практика и не разбрахме миналия месец юни, защо това силово беше отнето от правомощията на Президента. Всъщност разбрахме на 14 юни едва, сутринта в 09:13 часа. Това е гаранция за висшата професионална фигура в МВР, не че ще бъде сменена, точно обратното. Той не може не само назначен, но той не може да бъде и сменен ако няма указ на Президента. Затова смятаме, че предложението на изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет и указът на Президента е сложен юридически факт, фактически състав, който гарантира, че няма да се правят волунтаристични назначения. Това е по-силно, в известна степен дори и от предвиден мандат. Затова, наистина, смятаме, че висшата професионална фигура и в МВР председателят на ДАНС трябва да се назначават с указ на Президента по предложение на Министерския съвет. Така да става и тяхното освобождаване. Тук има и много ръководители на служби през последния 25-годишен период. Предполагам, че те ще се съгласят с това, че наистина ролята на Президента когато назначава висши офицери в армията или висши професионални ръководители в МВР е била положителна практика.
На трето място, Национална полиция. Наистина, не разбрахме ,защо през месец юни тази година беше разрушена Националната полиция, Главна дирекция „Национална полиция“, която функционираше от 2 години, назад във времето също я е имало, бяха създадени две главни дирекции – Охранителна и Криминална. Професионалните среди искаха да има Главна дирекция „Национална полиция“. Затова беше изградена. Не само, че имаше и нов сграден фонд, който Вие сте посещавали, но просто областните дирекции не искат постоянно да получават разнопосочни заповеди, указания, писма от две паралелни главни дирекции. Освен всичко друго, това предизвика и роене на администрация. Затова смятам, че наистина създаването на нова Главна дирекция „Национална полиция“, която всъщност ще бъде старата е едно много положително решение.
И накрая по темата БОП. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ независимо от многобройните коментари и вчерашното изявление на сайта на ДАНС е преди всичко полицейска структура. Това е полицейска структура с по-специфичен предмет на дейност. Но с инструментариумът, който ползва си е типично полицейска структура. Тя е зародена исторически в МВР преди двадесет и няколко години. Тя се развиваше като структура в МВР. Да, понякога централизирано, понякога децентрализирано. Но тя си е полицейска структура. Кой може да обясни, защо беше преместена в една преди всичко контраразузнавателна структура. Две несъвместими, абсолютно несъвместими неща. Това стана на 14 юни 2013 година когато беше избран и нов председател на ДАНС. Затова смятаме, че тя трябва да заеме своето естествено място в полицейската си среда, за да може да сътрудничи с другите полицейски структури и да може много по-активно да комуникира с нашите евроатлантически партньори. В това съм уверил и посланиците, които поискаха среща с политическия ни екип, с известни опасения да няма нови сътресения, но единствено заради това, иначе всички до един казаха, че е въпрос на национален суверенитет да преценим къде да бъдат разположени тези служби.
Само да напомня. Към днешна дата ДАНС какво представлява. Тук има и много анализатори от неправителствения сектор и не знам дали някой от тях може да направи анализ и да каже какво в крайна сметка е българският ДАНС. Какво е в крайна сметка ДАНС? Дали е контраразузнаване, дали е полиция, дали е второ МВР? То е контраразузнаване – цивилно и военно, така беше създадено, на първо място, според действащия закон. На второ място, финансовото разузнаване е там. Чухме генерал Миланов за какво говореше преди малко.
На трето място, има типично полицейски правомощия, а именно да арестува, да претърсва, по правилата на Закона за МВР, общо-взето, преписани едно към едно. Нещо, което го нямаше до миналото лято. След това, ГД БОП, пришита към една контраразузнавателна информационно-аналитична структура. Контраразузнаване и борба с организирана престъпност, някак си не ми се връзват.
На пето място, разследване на престъпления по правилата на НПК. Това беше въведено миналата година. От 2008 до 2013 година никога не е имало правомощия да разследва ДАНС. Контраразузнаване и разследване на престъпления, нека някой да си напрегне ума и да каже къде по света може да го види. Дори в някой филм, да се разследват престъпления от контраразузнавателна служба. Съмнявам се, че може да се даде такъв пример.
Прочетох внимателно становището на ДАНС вчера, публикувано на сайта им. Още миналата година в парламента отбелязахме с колегите от парламентарната група, досега никога не е имало случай в НПК да не се вписват престъпления, които ще се разследват от конкретен преследващ орган. Първото изключение, до ден днешен е ДАНС, обърнете внимание. Знаят се следователите, които престъпления поименно разследват, като състави на престъпления. Разследващите полицаи от МВР се знае кои престъпления разследват. Митническите инспектори също. Но за ДАНС не. Записано е, то стана голяма суматоха тогава и до ден днешен си стои, когато някое престъпление съвпада с техни правомощия, но кое точно, не се знае. На практика – всичко. И вчера, между другото, прочетох внимателно становището на ДАНС, вижте какво е записано, публикувано на техния интернет сайт.
На следващо място, инструкцията за взаимодействие между прокуратура и ДАНС от 2014 година съдържа изчерпателен списък на престъпленията, с посочени разпоредби от НК , разследванията, които ще се извършват от разследващи агенти. Съжалявам, как с инструкция ще определяш предмет на компетентност нацяло един разследващ орган, още повече наречен разследващ агент, което дори е противоречие в термина.
Толкова. Наистина смятам, че отстъпления от гледна точка на ръководството на МВР и на правомощия на МВР по темата БОП, просто не трябва да има. Аз смятам, че обществените дебати и предизборната атмосфера показа, че много повече доверие има на идеята БОП да стане отново част от МВР вместо с такова голямо доверие да се отнасяме към вчерашното становище на Държавна агенция „Национална сигурност“.
Имам и една молба господин председател.

Председател Атанас Атанасов: Да, разбира се.

Министър Веселин Вучков: Много е любопитно да чуем мнението на неправителствения сектор по други три теми, които изобщо не са интересни на пръв поглед – правозащитния сектор, дали има проблеми по отношение правата на човека, промените, които сега предлагаме. Боравенето с лични данни, това е изключително важен въпрос. И достъпът до информация. Също така, искам да кажа и пред синдикатите. Този законопроект не предвижда пенсионна реформа. Той не е предназначен за пенсионната реформа за държавните служители и лицата по трудов договор в МВР. Разбира се, вероятно такава е необходима, но това ще бъде елемент от общата дискусия, поне на ниво Съвет за тристранно сътрудничество към Министерския съвет за общата пенсионна реформа, която със сигурност през 2015 година трябва по-интензивно да обхване и Вътрешното министерство.
По повод на някои отбелязани критични бележки до този момент. Съвсем накрая, още 30 секунди. Наистина има проблем по отношение на заплащане на различни типове държавна служба. Затова силно се надявам да се намери парламентарна воля през 2015 година не просто за приемането най-после на законите за разузнаването – четири или три на брой, защото това е наш исторически и политически дълг и не трябва да го отлагаме повече. Но най-вече заради това, не може държавната служба, специфичната, в различните звена да бъде различна. В МВР държавната служба е една, в ДАНС е друга, в ДАТО трета, в разузнаването четвърта. Това е абсолютно недопустимо. Крайно време е парламентът да се спре на един вид държавна служба, специфична, която да е еднаква и за полицаи, и за пожарникари, и за служители на ДАНС, и за служители на ДАТО, и така нататък, и на затворите, и на Главна дирекция „Охрана“. Иначе постоянно ще има напрежение. От МВР ще се захранват постоянно нови и нови структури. ДАНС, ДАТО и така нататък. Трябва всички да постъпват по един начин на работа, заплатата горе-долу да се изчислява по един и същи коефициенти, да има едни и същи обезщетения при пенсиониране и така нататък. Говоря за специфичната държавна служба.
И разбира се, крайно време е администрацията и в МВР, но и в другите служби да се подчинява не на тази специфична държавна служба, а на Закона за държавния служител. И аз мисля, че в началото на 2015 година можем да прекараме такава реформа, поне за новоназначените държавни служители в МВР и другите структури, да се подчиняват на Закона за държавния служител, а не всички да бъдат първа категория труд.
Благодаря, това е от моя страна.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря на господин министъра. Заповядайте.

Госпожа Маргарита Илиева: Здравейте, Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет. Благодаря Ви, господин министре за изложението и за самия ЗИД. Вие сте показал, че за Вас защита на основните права на хората са приоритет. Също знам, че отчитате важността на проблема със системното неизпълнение на осъдителните решения на Европейския съд по правата на човека срещу България в частта за тъй наречените общи мерки. В тази връзка имам конкретен въпрос към Вас, как бихте преценил възможността сред правомощията на министъра изрично да се впише това, че той предлага на Министерския съвет и приема структурни мерки за изпълнение на тези съдебни решения, които са задължителни за изпълнение, но не се изпълняват от България, доколкото общите мерки предписани в тях касаят именно практиката на МВР, както и уредбата на дейността на МВР, на законово и подзаконово равнище.
Мерси.

Председател Атанас Атанасов: Отдавна виждам, че генерал Червенков иска думата. Заповядайте, господин Генерал.

Господин Чавдар Червенков: Благодаря. Уважаеми господин Атанасов. Уважаеми господин Вучков. Уважаеми дами и господа.
Ще се опитам да бъда кратък, но не съм сигурен. Първо искам да успокоя господин Вучков. Забелязали сме и тези промени в проектозакона, за които той спомена накрая, но големите въпроси за главния секретар и за възстановяването на статута на ГД БОП, просто ги захлупиха.
На мен ми направи приятно впечатление, че по отношение на личните данни, събирани по време на такива действия когато те се окажат, когато касаят човек, който не е засегнат с престъплението те да бъдат заличавани и човекът да бъде информиран, това прави много добро впечатление и е стъпка напред.
Второ, забелязахме също така, че един текст, който предизвика много коментари когато се обсъждаше предишният закон по отношение на правото на министъра да ограничава някои протестни действия, също е изчезнал, което също е добре.
Но аз също искам, така подведен по общото настроение да се спра основно на два въпроса. Главният секретар и ДАНС – ГД БОП, взаимоотношенията. Много може да се говори за функцията главен секретар. Какво ми прави впечатление в текстовете, които се предлагат с проектозакона за изменение и допълнение? В чл. 34 главният секретар вече няма да подпомага министъра при изпълнението на неговите функции. Значи отпада това задължение на главния секретар да подпомага министъра.
На следващо място, от основните текстове за задълженията на главния секретар отпада формулировката „ръководи пряко планирането“ и така нататък, както и в чл. 34 на закона. Тоест, остава главният секретар си остава пак основната възлова професионална фигура в министерството, който отговаря за всички дейности на министерството – 11 на брой, изброени там в началото на закона, но не ги ръководи пряко, което аз някак си не мога да го разбера.
На второ място, изчезнали са от текстовете на сегашния закон, мандатът на главния секретар. Вече не е ясно бъдещият главен секретар ще има ли мандат или няма да има. Спомняме си всички, че министър-председателят Борисов в битността си на главен секретар, пледираше непрекъснато за мандатност на главния секретар, за да може той да планира по-добре работата си, да вижда хоризонта си и така нататък. В този смисъл, просто смятам, че трябва да има мандатност тази длъжност, каквато и да е, който и да е назначаван, където и да е тя.
На следващо място. Изчезнала е подчинеността. В стария текст е записано точно – главният секретар е подчинен и се отчита на министъра. Този текст вече го няма. Е питам се аз, на кого е подчинен сега главният секретар и на кого се отчита? Връщаме се към една постановка, че горе-долу неговото положение ще бъде на като на главния секретар отчита се само на Господ. Мисля, че тези детайли трябва да могат да се оправят, но искам малко по-общо по тази длъжност. След като това е висшата професионална длъжност, полицейска длъжност в Министерството на вътрешните работи, не е ли по-добре това да си бъде един генерален секретар на Полицията, неговото място да си бъде там на Александър Малинов 1 и той да си отговаря за всички тези полицейски действия, дейности на Министерството на вътрешните работи? Сега ще имаме пак един главен директор на Национална полиция, който ще прави и ще отговаря за почти същите неща както и главният секретар, но няма да му бъде подчинена примерно Пожарната и Отряда за борба с тероризма, примерно.
Подкрепям напълно това, което каза генерал Миланов по отношение на изискванията за заемане на тази длъжност. След като е висша професионална длъжност, какво значи тук 7 години, както беше досега или 10 години. Звучи несериозно и да не кажа силна дума – смешно. В изискванията трябва да бъдат написани такива изисквания, че това да бъде човек, който е заемал всички възлови длъжности. Да бъде ясно, че той може да работи с хора, има организаторски качества, достатъчно отговорен е, не е имал проблеми по време на службата си и това да бъде венецът на неговата служба – върхът. Един тридесет и няколко годишен младеж, който теоретично може да стане главен секретар, след като свърши неговия мандат и той е бил висшият професионалист в министерството, какво става след това с този висш професионалист? Къде отива той? Отива в някоя охранителна фирма или къде?
Второ римско, възстановяването на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Тук малко ще си позволя да смеся въпросите с ДАНС, промените, които се предвиждат и възстановяването на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ и да я свържа и с вчерашната публикация на становището на ръководството на ДАНС по отношение на помените.
Държавната агенция „Национална сигурност“ по презумпция е подчинена на министър-председателя. За да се изрази публично една такава позиция по законопроект, в който се оспорват редица предложения, аз предполагам, че непосредственият ръководител, тоест премиерът знае за това нещо и го е одобрил и го е разрешил. Или бъркам? Това ме навежда на мисълта, използвам просто случая, да заостря вниманието върху необходимостта или тези агенции да бъдат преподчинени на съответните министерства, за да има шапка и ръководител отгоре, който да вкарва в пътя отвреме-навреме хората или да се реши въпросът със Съвета за национална сигурност към Министерски съвет и с това звено, което там теоретично е предлагано да играе една координираща роля, за да може за мен като бивш военен, тези организации до голяма степен са военизирани, с вертикална структура. Това са едни такива действия, които аз не мога да си обясня. Но, за мен е ясно, че след като е предложено създаването отново на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, това ще бъде направено.
Правим ми впечатление обаче и моля вносителите да обърнат внимание, че има няколко функции, които се дублират, които отиват в задълженията на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ така както са описани нейните функции в проектозакона и подобни остават и в ДАНС. Например, те са, аз съм идентифицирал 4 такива. Примерно борба с корупцията по висшите етажи на властта, като формулировката е малко, леко се различава в двата текста. Кой всъщност ще носи основната отговорност за борбата с корупцията по високите етажи на властта – ДАНС или ГД БОП? Казвам го, защото когато има такива функции в две структури, когато между тях няма достатъчна съгласуваност, хоризонтална информация не протича и няма координация, има опасност вместо и двете да работят, никой да не работи.
Същото се отнася и по въпроса за миграцията. Възстановява се статутът на дирекция „Миграция“, тя се изважда от Гранична полиция и си става самостоятелна дирекция, разпоредител, второстепенен разпоредител с бюджетни средства, още повече, а тези функции остават и в ДАНС. Кой с какво се занимава? Мисля, че ако това остане така, трябва да се прецизира по-точно кой точно какво и как ще го прави. И в тази връзка с възстановяването на ГД БОП, аз знам за прекрасната идея на министър Вучков да се създаде този единен класификатор, защото още през лятото когато тази идея беше лансирана стана ясно, че освен всички други проблеми ще има и един финансов проблем при възстановяване на структурата. Естествено, тук сигурно има неща от кухнята, които ние не трябва и да знаем, но все пак най-общо, аз не съм оптимист как ще протече процесът по възстановяване, защото проследихме процеса по вливането на ГД БОП в ДАНС. Част от хората отидоха в Криминална полиция, част от хората, които издържаха подбора отидоха в ДАНС, но част от хората, по мои груби сметки, около 30 % се пръснаха, някои се пенсионираха и как ще се събере отново съставът, просто не ми се мисли, така да се каже. Да не говорим за един чисто такъв човешки въпрос с възнагражденията, разликата.
Тази идея за създаване на този единен класификатор за служителите на държавните служби работи ли се по него, на какво ниво е, върви ли, как гледа Министерството на финансите, може ли това да стане? Защото това наистина може да реши въпроса за бъдещето на функционирането на тези служби и взаимоотношенията между тях, разбира се.
Благодаря за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря на генерал Червенков. Румен Стоилов виждам. Заповядайте, господин Стоилов.

Господин Румен Стоилов: Благодаря, господин председател. Уважаеми дами и господа.
Както е тръгнало тук като че ли нашият ъгъл е по-активен, затова аз ще си позволя да се присъединя към колегите с моето мнение във връзка с предложения законопроект.
Господин Цветанов направи една задълбочена ретроспекция на промяна на Закона за Министерство на вътрешните работи и честно да Ви кажа, в този вид, в който е в момента министерството аз не го познавам, това не е моето министерство. Орязано от основните си функции за борба с организираната престъпност. Това и в най-смелите си мечти не бихме могли да си го представим старите служители от министерството.
Аз съм един от първите служители на Централната служба за борба с организираната престъпност и тази служба винаги е разглеждана като една полицейска функция и цялата нейна история до миналата година е свързана изключително с полицията, с полицейските функции, с полицейския инструментариум, с международното полицейско сътрудничество. Тя винаги е работила като полицейска служба и аз мисля, че действията по връщането на службата в Министерството на вътрешните работи са изключително навременни и изключително важни.
Не искам да коментирам проблемите свързани с това дали и доколко биха се засегнали работите по текущите дела в службата. Считам, че това е работа най-вече организационна и работа на бъдещите ръководители. Аз лично съм убеден, че връщането обратно в лоното на Министерство на вътрешните работи там където и е мястото, ще мине много по-безпроблемно отколкото излизането на службата. Но ми се струва абсурдно да гледаме кадри по телевизията когато тежко въоръжени служители с НАП и с ДАНС разследват лудницата в Искрец. За мен това беше просто поразяващо и аз се почувствах унизен, че съм работил в една такава структура.
Струва ми се, че това е изключително правилно и връзката между ГД БОП и останалите полицейски структури е просто, естествена, наложителна и тя ще даде много бързо своя резултат. Да не говорим, че и мястото на прокуратурата и работата със следствието, и работата с криминална и охранителна полиция ще си дойдат в своите естествени русла. Така, че абсолютно подкрепям връщането на ГД БОП в Министерство на вътрешните работи.
А също така, ми се ще да кажа няколко думи по темата за криминална и охранителна полиция. Хей Богу, никой не можа да обясни смислено, защо Националната служба „Полиция“ трябва да бъде разделена на криминална и охранителна. Това е една институция, която има над 100-годишна история и винаги в Министерството на вътрешните работи полицията е била структурирана като една-единна структура, с един директор, който отговаря за дейността на тези две основни направления.
В тази връзка мисля, че освен административното роене на началници никаква друга логична полза нямаше от това, а може би тук отварям една скоба, имаше известно опасение, че в този си вид директорът на Националната полиция има изключително много големи правомощия, много информиран е и би по някакъв начин застрашил стоящия на пиедестал главен секретар в Министерство на вътрешните работи.
Мисля, че законопроектът достатъчно ясно разграничава отделните функции, така че възстановяването на Национална служба „Полиция“ се приветства от всички служители от Министерството на вътрешните работи.
Тук стигам естествено до главния секретар и въпроса с израстване в кариерата. Аз се присъединявам към това, което каза господин Миланов. Да, наистина, за да се развива човек в кариерата, той трябва да има някакви обективни критерии за това. Какви по-обективни критерии от конкурсното начало, от конкурси, проведени през определени периоди за заемане на по-висока длъжност? И ако това е така, аз Ви уверявам, че един човек минал през стъпалата на конкурсното начало по никакъв начин не може да стане след 7 години главен секретар на Министерството на вътрешните работи. Самият естествен подход за развитието в кариерата ще ни доведе до един главен секретар след може би 15 – 20 години, а може би и повече стаж, който ще има и професионалния, и управленския, и житейския опит да ръководи Министерство на вътрешните работи, ще бъде познат на професионалните среди, ще бъде познат на международните структури, ще бъде част от международното полицейско сътрудничество и той по един естествен начини, след съответните години на израстване и обучение, ще заеме висшия професионален пост главен секретар на министерството.
Така че, връщането на конкурсното начало или по-скоро на част от конкурсното начало, което беше отменено, според мен също е един изключително важен въпрос.
С това ми позволете накратко да завърша. Безброй много въпроси има, които могат да се дискутират – и за мястото на дирекция „Миграция“, за нейните функции. Сами виждате колко сериозни са процедите, които текат по нашата южна граница, колко сериозни са ситуациите в нашата страна. Но така или иначе, струва ми се, че сериозните неща, които има да решава този законопроект е мястото на ГД БОП в Министерство на вътрешните работи, кариерното развитие и изграждането на единна, централизирана Национална служба „Полиция“.
Благодаря за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: И аз благодаря на господин Стоилов. Господин Кашъмов, заповядайте.

Господин Александър Кашъмов: Александър Кашъмов, Програма „Достъп до информация“.
Първо Ви благодаря за това обсъждане. Искам да изразя удовлетворение и да пожелая на това Народно събрание да превърне в практика публичните обсъждания очи в очи, особено на законопроекти, които са внесени от народни представители, защото с оглед на нашата парламентарна и конституционна система, най-често тези проектозакони остават необсъдени, недогледани, недооценени. В тази връзка, препоръчвам да се превърне това в практика и да се създаде необходимата административна подкрепа в Народното събрание, за да може да се спазва и тук процедурата по чл. 26 – 28 от Закона за нормативните актове. Наистина Ви поздравявам за това.
На следващо място, тези промени в проектозакона, така изяснени и от вносителя, господин Цветанов и допълнително от министър Вучков, тези които ги разбирам, напълно ги приветствам, тъй като има такива области в сферата на МВР, които в правозащитната общност няма как да ги познаваме в детайли.
Така, като правна техника искам да отправя една препоръка, тъй като за пръв път виждам законопроект, в който действащи текстове да се заменят с нови предложения, които изцяло преповтарят същите текстове. Това не бива да се прави в никакъв случай, защото може да доведе до много големи проблеми при приемането на закони. Просто, чисто правно, когато ал. 1 става ал. 2 и се прави нова ал. 1 това се записва, много добре знаете всички, които имате този опит. Но това е правна-техническа препоръка, но мисля, че е важна, защото е прецедент, поне от 1999 година досега не съм виждал такъв подход.
Това, което искам конкретно да кажа, първо, в добавка към това, което министър Вучков много ясно изрази и което разбирам, че има пълна подкрепа по отношение на ГД БОП и неговото място, от гледна точка на прозрачността, с която ние от Програма „Достъп до информация“, се занимаваме вече толкова години е абсолютно немислимо в една демократична система, тази структура на власт, която в най-голяма степен осъществява държавна репресия и има достъп с основните човешки права – правото на живот, правото на свобода, правото на информация, точно тази структура да бъде свързана с конспиративност и с тайна, и да бъде в рамките на структурата, която в най-голяма степен е обзета от конспиративност и тайна. Това и причината, която не можем лесно да намерим такива аналози в демократичния свят. И аз приветствам връщането на това демократично достижение на обществото ни, в което ГД БОП, наред с всички други аргументи се връща в МВР.
Един друг конкретен аргумент, свързан с правото на достъп до информация и достъпа до събиране на лични данни. Препоръчвам, тъй като не виждам отразено много голямата част от тези предложения отразяват и поставянето ветото на Президента от месец юни тази година като проблеми, свързани с приетия тогава закон. Не е отразено обаче ветото в частта относно чл. 28. Това е ограничението на правото на достъп до информация и правото на достъп на хората до събирани от министерството техни лични данни. Обърнете внимание, това е около половината от ветото на Президента като текст, предвид мотивите. И тези мотиви се основават на наши съображения, изложени в Програма „Достъп до информация“.
В настоящия вид, чл. 28 така има сериозни проблеми с конституциосъобразността и съобразността с Европейската конвенция за правата на човека. Знаете, че България е осъдена минимум по три дела от Европейския съд за системата за тайно следене, в това число, липсата на информираност. В момента има още поне едно дело, което касае точно казусът достъп до събирани от МВР лични данни за човека, който е отказан на неясни основания. Тук основанията не са ясно описани, те не кореспондират със Закона за защита на класифицираната информация, както би трябвало и въведоха, тогава, през май месец, с този закон, въведоха възможността да се посочва само правното основание, тоест да не се мотивират отказите. Това е нещо, с което ние не можем да се съгласим и затова призоваваме господин Цветанов и народните представители да внесат изменения и допълнения и в този текст, тъй като смятам, че това е особено важно, за да се възстанови изцяло този демократичен облик, който нормативно имаше МВР. Още повече, че периодът 2009-2013 година в редица случаи по отношение на правото на достъп до информация, обществените обсъждания на проекти за нормативни актове беше една много добра демонстрация от страна на Министерството на вътрешните работи за работа с гражданското общество.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря на господин Кашъмов. Нека от тази страда да дадем думата.

Госпожа Добринка Чанкова: Уважаеми господин председател. Уважаеми господин Вучков. Аз съм преподавател в Югозападен университет „Неофит Рилски“. Позволете ми, дами и господа да изразя мнението на науката, един малко по-различен поглед.
Идеологията и смисълът на законопроекта са ясни, макар че мотивите, признавам са кратки, неизчерпателни и в известна степен емоционално натоварени. Има достатъчно основания обаче този закон да бъде подкрепен, по принцип, но също така, остава и значителен периметър за неговото усъвършенстване. Макар, че по принцип за стабилитета на законодателството трябва да се работи и повечето от нас вероятно са против прибързани периодични и фрагментарни промени, в редица случаи предложенията делеге ференте са състоятелни. Други обаче се нуждаят от съществена редакция, дори преформатиране, а и са останали незаети ниши в регламентацията.
Сега, виждам акцент в международното сътрудничество, който е изцяло оправдан, но не е докрай и добре регламентиран. Например заедно с научноизследователската дейност е международното сътрудничество, няма необходимата конкретика, а има място за по-детайлна уредба. Например съвместните екипи за разследване. Съгласно рамковото решение на Европейския съюз се нуждаят от по-пълна и по-прецизна уредба и трябва да излязат от зоната на здрача. Същевременно предстои и то в обозримо бъдеще транспонирането на Директива 2012/29 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления. В този аспект също има нужда от по-детайлна регламентация и компетенциите на МВР и неговите структури в това отношение. А жертвата, знаете е новата икона на европейската наказателна политика, към която не можем да останем индиферентни.
Възстановителното правосъдие и компетенциите на полицейските органи са другият шлагер на деня, особено що се касае до непълнолетните правонарушители. Уреждането им би било в по-голяма корелация с приети стратегии и пътни карти и такива в процес на приемане. И това, което е важно, така би се разширил обхватът на закона в актуални направления и би излязъл от тесните си рамки за възстановяване на статуквото, което пак подчертавам, в редица отношения е оправдано.
И естествено, по основния въпрос, но по него ще изразя бивалентно становище. За неприемането на ДАНС като опасен мастодонт с мега правомощия, цитирам мотивите, има достатъчно резон. Но пък от друга страна, то пък води до превръщането на МВР в мега структура. Действително обаче пък тези дейности са присъщи на МВР и искрено се надявам то да може да се справи с тях. Роенето на разследващите органи не е добра тенденция, не може да бъде безгранична. Така, че подобна инициатива има достатъчно основания.
Давам си сметка, че във всичките тези направления, които посочих е нужна много работа още и не съм убедена, че разполагаме с необходимото време. Но като член, бивш на Съвета по законодателството изразявам готовност да сътруднича в това отношение както и за редакционни подобрения, от които наистина законодателят ще се нуждае, вероятно от помощ. Можем да ги представим в писмен план. Надявам се да Ви бъдат полезни.
Не мога да отрека, че законът бележи и съществен ръст в редица отношения, що се касае до правата на гражданите, до защитата на личните данни и достъп до информация. Има още малко работа, но уверена съм, че това е постижимо.
Благодаря Ви за вниманието и за поканата.

Председател Атанас Атанасов: И аз благодаря на госпожа Чанкова. Господин министър, имате думата, че много въпроси се натрупаха.

Министър Веселин Вучков: Всъщност се зададоха няколко въпроса и само накратко да отговоря на тях. Не мога на всички да отговоря. Мисля, че ако си изпратят становищата до ръководството на парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, това ще подпомогне много работата, ако законопроектът в скоро време бъде приет на първо четене, преди второ четене, нямам представа кога точно ще се случи това с оглед на бюджетна процедура.
На професор Чанкова, наистина смятам, че все пак МВР е подложена на много по-сериозни форми на извън ведомствен контрол в сравнение с една тайна служба каквато е ДАНС и тези опасения, че може да се превърне в мастодонт, се надявам, да не се оправдаят. Поне ние като ръководството ще положим тези усилия.
Мога да си споделя впечатленията от предишните два парламента, в които съм участвал, в сегашния и предишния същност, че формите на контрол над службите като ДАНС, ДАТО и така нататък бяха напълно атрофирали. По отношение, все пак, на едно Вътрешно министерство като класически пример за изпълнителна власт то подлежи на много разнообразни форми на парламентарен контрол, които са абсолютно непознати за ДАНС. ДАНС има ресорен вицепремиер и евентуално е подчинен директно на премиера, докато министърът на вътрешните работи, като всеки друг министър, всеки петък, най-малко, а и всяка първия сряда на Вътрешна комисия се отчита, при това пряко предавано по радио и по телевизия.
Но по отношение на госпожа Илиева от Български хелзинкски комитет. Наистина мога да кажа, че в този законопроект отново без промяна са включени изискванията по отношение на употребата на физическа сила, помощни средства и оръжие от страна на полицейски органи. Мисля, че това не трябва да има отстъпление от тази теза – абсолютната необходимост при употреба на този вид оръжие, физическа сила и помощни средства.
Иначе по отношение на това дали министърът на вътрешните работи би могъл да докладва на ниво Министерски съвет мерки за елиминиране на проблеми на ниво съд в Страсбург и европейска конвенция, аз мисля, че наистина и министърът би могъл да докладва, макар че друго министерство има пряко ангажирано с докладване на ниво Министерски съвет, а и с пряко процесуално представителство.
От гледна точка на МВР наистина може да се каже, че като нормативна уредба изглежда проблеми с Конвенцията за правата на човека, а може би с някоя практика на съда в Страсбург, няма, от гледна точка на нормативната база, но на прилагането на законите, вероятно има. Примерно въпросът с полицейското насилие. Ако на ниво закон, той от две години и половина, от юли месец 2012-та е относително добре уреден, и с Ваша помощ, когато се правиха големите промени през 2012 година, то може би при прилагането на нормите вероятно има неща, които трябва да се подобрят.
Специалните разузнавателни средства също са сериозна тема. Тук правозащитните организации знаят, тема на внимание на съда в Страсбург, включително и по български случаи. И около решението СДОТО от МВР да бъде изведено и да бъде преподчинено на нова Агенция технически операции е добро, все пак ще изразя личното си мнение, че това трябва да обхване и Държавна агенция „Национална сигурност“, защото там има принципен въпрос. Не може този, който иска СРС-та да притежава и техниката. И ако МВР се справи с този проблем законодателно, при ДАНС вероятно нещата не изглеждат точно по този начин.
Има и един друг много важен проблем, който все още не е решен в нашето законодателство, макар и да има наследени дела в Страсбург от 10 – 15 години, МВР да няма вече собствена техника за подслушване, темата СРС е още на вниманието на съда в Страсбург по български казус и това е дали трябва да бъде обявявано лице, спрямо, което е имало специални разузнавателни средства, когато прилагането му не е довело до някакъв резултат.
По отношение на господин Кашъмов Програма „Достъп до информация“, специално ще обърна внимание на Ваше становище, ако бъде представено такова писмено, и разбира се, по отношение на текста, който посочихте за правото на достъп до информация. И наистина мисля, че ще обърнем внимание така, че изобщо да не остава съмнение за ограничаване на правото на достъп до информация.
Освен това, искам да Ви споделя, че се опитваме много да усъвършенстваме работата с личните данни във Вътрешното министерство, доколкото всеки ден разписвам не по-малко от 15 – 20 решения за заличаване на лични данни. Един процес, който започна преди две години доста активно и той се увеличава и мисля, че и така трябва. Друг е въпросът дали чисто организационно не трябва да се подобри тази процедура.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви господин министър. Заповядайте. Аз искам да чуя синдикатите, защото е Важно за мен тяхното мнение.

Господин Валентин Попов: Благодаря Ви, господин генерал. Уважаеми господин председател на парламентарна комисия. Уважаеми господин министър. Дами и господа народни представители.
Имам няколко въпроса, които ще разделя основно на три части, по-общи, по-малко общи и съвсем конкретни.
Най-общо казано, пенсионна реформа и изменения в държавната служба на заети в сектора „Сигурност“ са неща, които определено предстоят през следващата година, но министър Вучков, искам да се обърна с молба към Вас, да не бъдете чак такъв оптимист и да очаквате това да се случи през януари и февруари. Това е молба от името на синдикалната федерация на служителите в МВР не за друго, а защото при това положение дълбоко се съмнявам, че ще има време в обсъждане на тези промени да участваме и ние. А съм дълбоко убеден, че ще ни касаят пряко. Факт е, че за това ще се наложат нови изменения, вероятно и в Закона за МВР и в Кодекса за социално осигуряване. Също така, ние имаме някои виждания по тази тема, с които се надяваме, че ще можем да бъдем полезни. Това беше общият ми въпрос.
Малко по-конкретните, вече са свързани с конкретният законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“. Не е наша работа като синдикат да подкрепим или възразим срещу нейното връщане в МВР. Още повече, че не виждаме нищо лошо във връщането на ГД БОП в МВР. Има само два въпроса, които са изцяло в нашето приложно поле и те са свързани първо с финанси – дали това връщане на ГД БОП в МВР е финансово обезпечено? Иначе казано, БОП с бюджета си ли ще дойде? Защото в Закона за държавния бюджет в частта му бюджет на МВР за следващата година, едва ли ще е в състояние да поеме и Главна дирекция БОП.
И второ, което вече едва ли е въпрос на законопроекта, по-скоро на прилагането на закона, силно се надявам някъде много назад в историята да остане една приказка над БОП е само Бог, която се цитираше и от колеги от ГД БОП, и от колеги от Полицията.
Въпросът за конкурсите. Нищо по-добро от конкурсното начало. Това е наше мнение и като синдикат. За съжаление, с една уговорка, отново една приказка, която циркулира от дълги години в МВР и на която не аз съм авторът и която гласи: „Конкурсното начало не означава непременно конкурсен край“. С дълбоко съжаление, да, предполагам, че звучи и весело, въпреки това аз го казвам с дълбоко съжаление. Този афоризъм беше валиден за цялото време, през което кариерното развитие в МВР се основаваше на конкурсното начало.
Не виждам по какъв начин, иначе бих го предложил, законът да може да гарантира обективността на конкурсите. Може би, по-скоро, пак ще трябва да си говорим за това как ще се прилага законът. Там сме готови да разговаряме, но конкурсите, които се провеждаха в МВР бяха всичко друго само не и обективни. Силно се надявам това да не бъде така след като влезе това изменение в Закона за МВР.
И накрая, съвсем конкретните въпроси, свързани с два текста от действащия закон от проекта за изменение и допълнение на закона. Със законът, който влезе в сила на 1 юни беше ликвидирано едно право на органа по назначаването да прекратява служебното правоотношение със служители, които са придобили право на пенсия по съответния текст, чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. С този законопроект се прави опит това право, инициативата на органа по назначаването да се върне. В мотивите не видяхме мотив, защо това се прави.
Нашите мотиви, защо това не бива да се прави са в две посоки. Първо, в момента се дискутира широко въпросът за евентуално ограничаване на ранното пенсиониране на държавни служители в МВР. Факт е, че колегите в МВР не горят от желание да излизат в пенсия. Ние не виждаме никакъв смисъл да се дава такава възможност на органа по назначаване да започне принудително да ги пенсионира рано.
Второ, изключително често тази инициатива на органа по назначаването, която съществуваше допреди половин година се използваше или за извършване на масови съкращения на практика, на практика казвам, или като репресивна мярка срещу не дотам удобни служители. Мога да Ви дам един пример, цифрите са много елементарни. За първата половина на 2014-та докато органът по назначаване имаше тази инициатива, по негова инициатива бяха прекратени служебните правоотношения с над 1 200 държавни служители в МВР. По инициатива на самия служител бяха прекратени служебните правоотношения с около 200 служителя на МВР. Това практически беше едно повече или по-малко масово съкращение, което чисто законово обаче нямаше как да бъде квалифицирано като такова. Такива случаи в историята е имало назад, имаше го и през 2009-та това нещо, имаше го и през 2011-та, и през 2008-ма, и още по-назад в историята. Така, че нашият призив към Вас е невръщайте отново възможността органът по назначаване да може да изхвърля, да не говорим, че наистина става дума буквално за изхвърляне на служители от системата, в момента, в който този човек е придобил право на пенсия. Или най-малкото ако смятате да го направите, бъдете добри да изложите някакви мотиви.
Чл. 248, ал. 2. Този чл. 248 е от главата „Синдикална дейност“ и за пръв път въведе в МВР принципа, който е залегнал и в Кодекса на труда, който е залегнал и в тази сграда, в която в момента стоим, на представителност. Предлага се да отпаднат думите, като се има в предвид кои синдикални организации да бъдат представени в Съвета за социално партньорство в МВР, се предлага да отпаднат думите „в които членуват повече от 5 на 100 от общата щатна численост на МВР и имат изградени звена в повече от една трета от структурите на МВР“.
Уважаеми вносители на законопроекта, ако искате, ако прецените, махнете втората част. Изградените звена в повече от една трета от структурите, но оставете, пък било то и редуцирано, нека не е пет на сто, нека да е четири, принципът на представителност. Господин Вучков спомена преди за някои въпроси, които ще са обект на обсъждане в Национален съвет за тристранно сътрудничество. Предполагам, че много голяма част от стоящите около масата им е известно, че ние няма как да бъдем представени там. Първо, защото и този закон не ни позволява присъединяване към представителни в национален мащаб синдикални организации и второ, защото ние не можем да станем такава. Защото има едни изисквания за представителност там.
Второто, дори в политиката, дори и тук където стоим, принципът за представителност е застъпен – 4-процентовият праг съществува. Същото време предлага да върнем старото положение където в Съвета за социално партньорство, забележете, не говоря да има или да няма синдикати с 50, 250, 500 члена, нека да си ги има, няма лошо. Но да върнем положението, при което синдикат с 50, с 250 или с 500 члена да бъде представен в Съвета за синдикално партньорство в МВР, ние не виждаме логика. Вижте, в случая става дума за объркването на две неща – равенство пред закона и равенството по силата на закона. Ние нямаме нищо против да сме равни с другите синдикални организации в МВР пред закона. Това е добре, приветстваме го и настояваме този закон да въведе някакви ограничения за членство в Съвета за социално партньорство. Вместо този закон, насила, да ни прави равно поставени синдикат с 5 и с 5 000 члена, защото Законът за юридическите лица с нестопанска цел позволява да се регистрира синдикална организация от 5 души. В момента, в МВР съществува синдикална организация със 7 члена, от всичките вече 8 синдиката в МВР.
Молбата на Синдикалната федерация на служителите в МВР е да обмислите още веднъж тези два текста. Никой не нарушава правото на синдикално сдружаване на държавните служители в МВР, ако се въведе принципът на представителност. В момента има три синдиката, които ще паднат под тази бариера и няма да бъдат представени. Никой не им е забранил да се обединят, да се конфедерират и да бъдат представени в съвета, точно по начина, по който това се прави в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Благодаря Ви дами и господа.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря. Важно беше това, което чухме от Ваша страна. Освен господинът, който толкова иска да го чуем, има ли някой друг, който иска да получи думата?

Господин Петьо Хаджиев: Професор Хаджиев от Движение за защита на гражданите и държавата.
Уважаеми господин председател на парламентарната комисия.

Председател Атанас Атанасов: Аз не Ви бях дал думата, но заповядайте.

Господин Петьо Хаджиев: Аз така и разбрах. Уважаеми господин министър на вътрешните работи. Уважаеми господа депутати от комисията, присъстващи на това съвещание.
Под натиска на протестите миналата година, бяхме допуснати гражданското общество да участваме, да дадем предложения за новия Закон за МВР. От нашите предложения нито едно не беше включено, а едно беше дълбоко видоизменено – включването в Закона на МВР на гражданските, доброволните отряди на гражданите. Искам да кажа колко е важно това нещо за бъдещото усъвършенстване на работата на Министерството на вътрешните работи. Ако искаме да имаме ефективна работа на министерството, трябва да създадем един закон, който да включва в себе си системния подход, който да включва в себе си финансирането му. Няма защо да си правим илюзия, Министерството на вътрешните работи е част от линейната система на обществото. Една линейна система, за да работи ефективно, трябва да отговаря с неограничени ресурси.
Как е структурирана работата на МВР? Тя разчита само на ресурсите, които й се дават от държавния бюджет. Тя е превърната в един просяк, който непрекъснато стои, който предизвиква служителите в МВР непрекъснато да правят стачки, демонстрации, за непрекъснато увеличаване заплатите на служителите, които нямат нищо общо с необходимите доходи за жизненото функциониране на семействата на който й да е човек, пък камо ли на служителите в МВР. Ето, защо предлагаме в новия Закон за МВР да се включат доброволните отряди на гражданите като обществено държавна структура, а не както е сега записано, само като структура на МВР.
Какво ще означава това? Вие знаете, че в момента Европейският съюз е отделил огромни средства, някъде над 700 милиона евра, за директното включване на гражданското общество в структурите на властта, тоест това е един потенциал от средства, който може да бъде и трябва да бъде правилно постъпен чрез институционализирането и включването в закона на съществуването на такива гражданско-държавни структури.
Второ. Съществуването на тези доброволни отряди ще бъде под девиза на калифорнийската полиция – първото те обслужва и след това те защитава. Тоест, доброволните отряди по места, по крайните места, където е най-големият пробив, където най-големият проблем е функционирането на Полицията ще могат да организират стопанска дейност и чрез самофинансирането на доброволните отряди ще дават възможност и за финансирането на структурите на МВР. Тоест, ще се създаде възможност за три източника за финансиране на МВР – едното е от държавния бюджет, другото е от европейския бюджет, а третото е чрез самофинансиране.

Председател Атанас Атанасов: Аз ще Ви помоля да се ограничите, защото това последното със стопанската дейност в малко повече дойде.

Господин Петьо Хаджиев: Едно изречение, генерал Атанасов.

Председател Атанас Атанасов: Едно изречение, ако обичате.

Господин Петьо Хаджиев: Едно изречение. Ако искаме да имаме успех, някакъв успех в каквато и да е дейност – политика, икономика, дори и в личния живот, генерал Атанасово, трябва да вкараме някаква творческа иновация. И аз я виждам за настоящия момент на разсипаното българско общество, на тоталните кражби и на тоталната липса. Докога ще продължава това – нямаме пари, нямаме пари, нямаме пари? Откъде да дойдат тези пари, генерал Атанасов?

Председател Атанас Атанасов: Вижте, за едно изречение ставаше въпрос, станаха четири, преброих ги. Благодаря Ви.

Господин Петьо Хаджиев: Ако това е най-важното? Ако ще се формализираме, съжалявам, че съм се изказал.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Заповядайте.

Госпожа Юлиана Методиева: Благодаря и аз за поканата. Юлиана Методиева съм от Организацията за човешки права „Маргиналия“. Ще се възползвам от казаното дотук, от господина, който призоваваше и благодареше на законодателя, че ще приеме тази поправка за ГД БОП да мине към МВР, ще използвам и неговия образ, който го е унизил, собствено казано когато е видял ДАНС в психиатрия ли, която е извършвала една доста така, от имиджова гледна точка, непопулярна дейност. И ще припомня и думите Ви, генерал Атанасов за това, че ДАНС се превърна, се оказа спяща клетка в търсене на клетка на Ислямска държава.
Дами и господа, ДАНС не започна от вчера своите странни набези в домовете на хората, започна през 2010 година когато отиде в мюсюлмански места, с помашко население и други региони, за да търси така наречените представители на ислямски фундаментализъм. 2010 година беше първата акция на ДАНС където всъщност полицейските функции се оказаха приоритетни за тази Държавна агенция „Национална сигурност“ и ние видяхме като правозащитници, и това го определихме като най-силно нарушение на човешките права за 2013 година, че предвид обстановката и опасенията от ислямски фундаментализъм, а сега и от Ислямска държава, може да доведе до използването на агенцията, можеше и се надявам с новия законопроект това вече да се отстрани, сериозно нарушение на хората, на техните религиозни убеждения и техните човешки права – правото на лична сигурност, лично пространство.
С две думи, ако международната обстановка предполага силни, така да се каже, акции, с които да се извърши превенция над опасността по тези региони за симпатизанти на Ислямска държава да се доведе до такива бурни акции, които са определено защитими в обществено-международен план, като грижа на държавата за справяне с опасността от Ислямска държава, то много Ви моля да помислим за онези хора от махалите, които абсолютно непропорционално ДАНС издири пред молитвените домове и арестува, и представи, вероятно ще се убедите сами, отново, пред съда крайно негодни доказателства, с които да бъдат осъдени тези хора.
Формулирам, пред министър Вучков и пред генерал Атанасов достатъчно балансиран подход за Държавната агенция „Национална сигурност“, за националната сигурност като такава и за защита на човешките права. Да не допускаме, призивът ми е този, да не се допуска повече ДАНС да извършва тази полицейска работа, дори когато много ни молят нашите западни партьнори за превантивни акции, които да сплашат хората, които нямат особена защита.
Благодаря за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря. Ако сте забелязали, при внимателния прочит на законопроекта, след неговото приемане ДАНС няма да има полицейски правомощия.
Виждам, че няма други желаещи да вземат отношение. Аз благодаря на всички, които се отзоваха днес на тази кръгла маса. Уверявам Ви, че по всички важни законопроекти, които касаят вътрешната сигурност и обществения ред в страната ние ще предприемаме такива изслушвания, за да може да се ориентираме и да получаваме достатъчно предложения, за да бъдат качествени законопроектите, които ще се гледат в Народното събрание.
Аз днес си записах много важни предложения, които ще превърна в такива между първо и второ четене. Благодаря Ви още веднъж и приятен ден на всички.

Заседанието беше закрито в 12:05 часа.


Председател на Комисията по
вътрешна сигурност и обществен ред:


Атанас Атанасов