П Р О Т О К О Л
№ 4

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД



П Р О Т О К О Л
№ 4



На 17 декември 2014 година се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието беше открито в 14:30 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Атанас Атанасов при следния


Дневен ред:


1.Изслушване на междуведомствената работна група (представители от Министерство на околната среда и водите, Министерство на вътрешните работи, Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на земеделието и храните) създадена със Заповед на Министерски съвет от 12 декември 2014 г., относно предприетите мерки за предотвратяване на бедствия причинени от наводнения, изпълнението на задълженията по контрола и техническото състояние на язовирите, проблема със собствеността им и нуждата от законодателни промени.

2.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:

Министерство на околната среда и водите:
-Павел Гуджеров, заместник-министър на околната среда и водите и председател на междуведомствената работна група

Министерство на енергетиката:
-Владимир Янков, директор на дирекция "Управление при кризисни ситуации"
-Милчо Иванов, управител "Язовири и Каскади", НЕК

Министерство на регионалното развитие и благоустройството:
-Николай Нанков, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството и заместник-председател на междуведомствената работна група
-Ивета Маринова, началник на отдел в Дирекция ,, ВиК"

Министерство на земеделието и храните:
-Ивайло Първанов, изпълнителен директор на „Напоителни системи“
-Пенка Христова, директор на дирекция „Хидромелиорации“



Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Атанас Атанасов: Добър ден на всички. Виждам, че имаме кворум. Откривам заседанието на Вътрешната комисия. Запознати сте с дневния ред от две точки. Има ли нужда да го гласуваме? Имате ли други предложения по дневния ред? Виждам, че няма други предложения, започваме по първа точка.
Включих тази точка в дневния ред, защото щетите от природни бедствия и наводнения за последните години са значителни. Твърди се, по експертни оценки, че между 140 и 200 милиона лева на година са нанесените щети от тези природни бедствия. Отделно от това, в крайна сметка, животът и здравето на хората са основна ценност, която трябва да се защитават от държавата.
Явно има някакъв системен проблем, който съществува, за да се получава ежегодно, в едни и същи райони на страната да има наводнения, които да водят до тези огромни щети. През последните години има и човешки жертви. Така, че едва през тази година Министерският съвет на извънредно заседание на 3 декември обсъди спешни мерки, свързани с контрола над язовирите в страната. Беше формирана тази работна група, която да събере цялостната информация по проблема, да я обобщи и да предложи мерки за противодействие.
Публично е констатирано, че от около общо 2 800 в страната, с неизяснена собственост са 268 язовира. Това е много сериозно число. Изобщо как така са с неизяснена собственост? Това също е странно. 78 съоръжения от проверени 668 са в предаварийно състояние и представляват потенциална заплаха. Сега, причините, разбира се са комплексни, но явно съществува системен проблем и държавата би следвало да намери системно противодействие. Отговорностите и задълженията, както на местната, така и на централната власт, според мен са разводнени и от там идва единият от проблемите – липсва национален център, който да следи, контролира и предприема мерки при рискови ситуации, така че е необходимо изграждане на една онлайн информационна система. Трябва да се систематизира и административно-наказателната дейност в тази сфера – колко нарушения са констатирани, какви мерки са предприеми, тоест, издадени ли са съответно наказателни постановления, потърсена ли е отговорност? Важна е информацията колко досъдебни производства са образувани за извършени престъпления, какво е тяхното движение.
Така, че днешното изслушване има за цел, сформираната със заповед на министър-председателя работна група по гореспоменатите проблеми да ни информира за предприетите действия и мерки, както и идеята за изграждане на този Национален център за управление на водите. И много важно за нас като Народно събрание, като парламент е да разберем имате ли на този етап, ако нямате в последствие ще следим проблема, каква е необходимостта от евентуални законодателни промени, за да може да се противодейства на този системен проблем.
Сега, това е първата ни среща като израз на взаимодействие и информиране на властите – изпълнителна и законодателна, но аз Ви заявявам като председател на комисията, че ние ще следим този проблем в неговото развитие, защото, връщам се на това, което казах в началото, основни ценности, които трябва да бъдат защитавани от държавата, ценности на националната сигурност на държавата са животът и здравето на хората. Разбира се, оттам нататък са всички други, но на първо място това. И много моля, без това да го считате като някакъв упрек, нека работната група, която е сформирана да се отнася със сериозност към ангажимента на Народното събрание и парламента, защото по реда на парламентарния контрол ние искаме да бъде полезни при решаването на тези проблеми.
Сега, ще моля да се представите, защото аз не Ви познавам. Възможно е да има разминаване между гостите, които сме поканили и тези, които присъстват. Не знам, било е съобщено, че някои от заместник-министрите нямат възможност да се явят, сигурно имат неотложни проблеми, но независимо от това, за следващ път, добре би било да се явяват канените лица. Така, че кой ще Ви представи? Заповядайте.

1.Изслушване на междуведомствената работна група (представители от Министерство на околната среда и водите, Министерство на вътрешните работи, Министерство на енергетиката, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на земеделието и храните) създадена със Заповед на Министерски съвет от 12 декември 2014 г., относно предприетите мерки за предотвратяване на бедствия причинени от наводнения, изпълнението на задълженията по контрола и техническото състояние на язовирите, проблема със собствеността им и нуждата от законодателни промени.

Заместник-министър Павел Гуджеров: Благодаря Ви, господин председател. Казвам се Павел Гуджеров, заместник-министър на околна среда и води и председател на двете работни групи за разработването на закон за изменение и допълнение на Закона за водите и работната група, която ще оказва помощ на областните управители в работата им с 268-те язовира с неизяснена собственост. До мен е господин Нанков, заместник-председател на втората работна група, заместник-министър на регионално развитие. Уважаеми колеги, моля и Вие да се представител.

Заместник-министър Цвятко Георгиев: Цвятко Георгиев, заместник-министър на вътрешните работи, заместник-председател на втората работна група.

Господин Владимир Янков: Владимир Янков се казвам, директор на дирекция „Управление при кризи“ в Министерството на енергетиката и замествам господин Антон Павлов, заместник-министър на енергетиката, в тази връзка работната група и проблемите, които касаят язовирите.

Председател Атанас Атанасов: Добре, заповядайте.

Господин Милчо Иванов: Милчо Иванов, управител на предприятия „Язовири и каскади“ към НЕК.

Заместник-министър Георги Костов: Аз съм Георги Костов, член на работната група от Министерството на земеделието и храните, заместник-министър. Очаквам, долу на входа са експерта от Напоителни системи, главен инженер Иван Славов и директора на дирекция „Хидромелиорации“ Петна Христова. Всеки момент ще се появят.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Сега на председателя, много Ви моля да направите кратко експозе за това, какво е свършила работната група, какво е установила и на този етап инатели готовност да предложите определени организационни или законодателни мерки?

Заместник-министър Павел Гуджеров: Първо, позволете ми да се присъединя към загрижеността за живота и здравето на хората. Разбира се, за всички това е безспорен приоритет и държа да отбележа, че работната група и аз в качеството ми на заместник-министър се отнасяме с голямо уважение към парламента и всички комисии.
Предлагам да започна от първата работна група, която касае изработването на закона за изменение и допълнение на Закона за водите. Към момента от сформиране на групата Язовири и каскади и Напоителни системи, тук са колегите, са поели ангажимента да представят конкретни текстове за реда за поддръжка и експлоатация на язовирите и по-ясно разписване на задълженията и отговорностите на собствениците. Привлякохме към работната група и представител на Държавна агенция „Метеорологичен и технически надзор“, тъй като те ще бъдат, най-вероятно, ако и парламентът вземе това решение, единният орган, който ще следи за техническото състояние на хидротехническите съоръжения. Тази държавна агенция е избрана от гледна точка на това, че е лично, пряко подчинена на Министерски съвет, а не на някое от ведомствата. По този начин ще има ролята и на надведомствен орган, който ще следи за състоянието на язовирите.
От Държавна агенция „Метеорологичен и технически надзор“ ще представят правомощия на контролния орган, реда за налагане на принудителни административни мерки, реда за реализиране на административно-наказателна отговорност и те самите ще установят дали се налага промяна в други закони, специализирани, с които те работят, за да може коректно да бъдат разписани техните функции.
Комисията имаме амбиция да играе роля на вътрешноведомствено съгласуване, за да може януари месец законът да бъде представен на вниманието на уважаемите народни представители и максимално да се съкрати срокът за съгласуване по ведомствата. В същото време имаме готовност да включим и тестове, които касаят коректно транспониране на директиви, които отразяват условията, предварителните условия по предприсъединителни договори. В същото време смятаме да бъде установен и такъв орган, наречен координационен съвет по водите, който ще бъде на ниво министри и ще включва всички ведомства, които имат някакво отношение по Закона за водите, включително и представител на Национално сдружение на общините в Република България.
Също така, предвиждаме текстове за изясняване на собствеността за управлението на язовирите, общините да имат правото да създадат общинско предприятие, което да стопанисва хидротехническите съображения, да ги отдава на концесия или в срок от 4 месеца, това касае конкретно тези така наречени безстопанствени язовири, в срок от 4 месеца да има волеизявление на съответната община ако тя не може да стопанисва съоръжението, то да бъде представено на Напоителни системи. Също имаме амбицията да конкретизираме и реда за добиване на инертни материали.
По повод на тези язовири с неизяснена собственост, едно мое лично, малко проучване показва, че може би броят няма да бъде толкова голям предвид на това, че това не са язовири с неизяснена собственост, а просто собствеността е изяснена, обаче отговорните институции просто не знаят това. Преди около 20 минути имах разговор с кмета на Раковски, тъй като има два язовира от тази община и той ме увери, че за двата язовира той има акт за собственост, като единият дори е отдаден под наем. Ще бъде направено предварително проучване по въпроса и ще бъдат установени точната бройка на тези язовири.
С решение на Министерски съвет тези безстопанствени язовири са прехвърлени като отговорност на областните управители. Тук вече влизаме в Плана за действие на втората комисия. По повод на 78-те язовира в предаварийно състояние имаме конкретен план за действие, който включва Министерство на вътрешните работи да представят обобщен доклад от есенната проверка за тези 78 язовира, който вярвам, че вече сте представили. Напоителни системи да представи анализ на текущото състояние на петте язовира, които стопанисва. Министерството на енергетика да представи изготвените до 25-то число отчети за минимизиране на риска от авариране на язовирите, което вярвам, че също вече е направено. Това е с цел да имаме ясна картина на състоянието на тези съоръжения.
В следващата точка се изисква от Напоителни системи да представят план за действие и ежеседмичен отчет за напредъка по изпълнението на временното извеждане от експлоатация на тези съоръжения. За временното извеждане от експлоатация ще се търси за всеки отделен язовир конкретно техническо решение дали със сифонно съоръжение или с прокопаване отстрани на дигата язовирът да бъде абсолютно обезопасен.
По мнение на колегите, което изказаха, това са малки съоръжения, които при обилни дъждове биха могли да се напълнят и именно за това се налага намирането на подходящо техническо съоръжение, което да не позволяват те да се пълнят, а да има постоянно отводняване. Областните управители ежеседмично ще представят информация за минимизиране на риска по тези 268 безстопанствени язовири. На басейновата дирекция е разпредено и вече са представили план-график и последната дата беше 16-ти да направят проверки на всяко едно съоръжение дали то има наличие на авариен план и дали е почистено речното русло на 500 метра от язовирната стена. Разпоредено им също където това не е направено да бъдат дадени съответните предписания след изтичане на срока на предписанието незабавно да бъде направена повторна проверка с оглед установяване на цялостен цикъл на контрол, да имаме пълна яснота каква е ситуацията.
Екипи, съставени с координацията на областните управители от представители на басейнови дирекции, Напоителни системи, Язовири и каскади, Министерство на вътрешните работи и съответната община да извършват проверки на тези 268 язовира, отново по същите параметри – чистота на речните русла от 500 метра, наличие на авариен план и общо изясняване на ситуацията.
По първата работна група, която касае закона за изменение и допълнение, срокът беше до днес за представяне на конкретните текстове. Утре в два часа имаме среща на комисията, на която ще отчетем резултата и може би с още едно заседание следващата година ще можем да представим на Вашето внимание закона за изменение и допълнение на Закона за водите.
По втората комисия. Очакваме още от Напоителни системи да ни представят графика за язовирите и поетапното започване за временното им извеждане от експлоатация. И тук се сещам, че пропуснах нещо. Когато тези язовири бъдат изведени от експлоатация имаме задачата, всъщност Напоителни системи да направят анализ, съгласно стратегията и визията за напояване, колкото от тези съоръжения и кои точно конкретно са все още необходими за напояване. Ако не са необходими за напояване, възможно ли е те да бъдат преобразувани в съоръжения с ретензионна функция, защитна функция, един вид. И най-вече какви средства са необходими за това. А в същото време ако все още са необходими за напояване, да бъдат представени конкретни мерки и стойности за въвеждането им в изправно техническо състояние.
От тук нататък съм на разположение за въпроси, както и колегите.

Председател Атанас Атанасов: Това ли беше основното, което имахте да кажете? Добре, благодаря Ви за това. Аз искам да помоля някой друг от поканените ако има нещо да допълни за свършената работа. Господин Костов, заповядайте.

Заместник-министър Георги Костов: Благодаря, господин председател. Уважаеми народни представители. Уважаеми колеги.
Създадената работна група има за цел да осигури през пролетното пълноводие на водите безопасност на тези съоръжения. Към Министерство на земеделието, което представлявам е предприятието Напоителни системи. Напоителни системи има достатъчно хидротехнически специалисти и клонове в цялата страна, които стопанисват съоръженията за напояване. Тъй като преди малко стана въпрос за съоръженията за напояване. Тези съоръжения за напояване са достатъчни за обезпечаване на напояването, което се извършва към момента в нашата страна. От язовирите, собственост на Напоителни системи или на МЗХ в относително незадоволително състояние са само четири. И още един язовир, който е към Министерството на земеделието – на Земинвест.
Останалите 78 язовира, за които става дума, че са в състояние предаварийно, което е опасно през зимния сезон, не са собственост на Напоителни системи. По решение на Министерски съвет, Напоителни системи поемат ангажимента да извадят временно в безопасно състояние през зимата тези язовири. Напоителни системи нямат капацитета, нито пък министерството има тази функция да установи чия е собствеността на язовирите, което го споменавам на комисията във връзка със затруднението Напоителни системи, извършвайки тази дейност да му бъде разплатен. А също така, на Напоителни системи да има проблем от това, че работи върху собственост, която не е ясна и след това да бъдат осъдени.
Ето защо, макар желанието ми да кажа, че в четвъртък, тоест утре, ще знаем ситуацията на всички тези 78 язовира, това ще стане ясно, най-вероятно преди Коледа, последния работен ден, където правим тези проучвания. Напоителни системи са започнали на терен проучване на всички тези 78 язовира на място и изясняване на тези проблеми, за да не възникват юридически проблеми. Това е важно да го подчертая, защото тук се остава с впечатление, че ние не правим нищо. Изясняваме този въпрос, защото този въпрос е важен. Преди малко разговарях с директора на Напоителни системи. Прави се всичко възможно до 23-ти да знаем конкретно, за всеки язовир какво трябва да се направи, за да се изведат в безопасно безаварийно състояние през зимата и чия е собствеността, за да се уведоми собственикът. Знаем, че когато не е ясна собствеността, тогава областният управител той поема нещата.
С оглед на това, в един период от 15 дни, в зависимост от метеорологичните условия до 3 седмица – 20 дни, през месец януари за всеки един от язовирите ще бъде направен кратък, малък проект и ще бъдат предприети действия за тяхното обезопасяване. Надявам се в края на януари да мога да докладвам, че нещата с тези потенциално опасни язовири – 78, са решени през този сезон.
Благодаря за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря, господин Костов. Има ли някой друг от представителите на институциите, който да иска да вземе думата, за да допълни нещо. Защото това беше важно, което чухме от господин Костов. Заповядайте.

Господин Милчо Иванов: Искам само да съобщя, тъй като наводненията минаха, сега се успокоиха към днешна дата, но след месец, сигурно пак ще има подобни ситуации, че с решаване въпроса с язовирите, ние няма да решим въпроса с наводненията. Сега, както на всички Ви направи впечатление, нямаше нито един скъсан язовир, но бяха залети редица селища. Големият проблем е поречието на реките след язовирите. Дори да не се скъса язовир, дори и временно да ги изведем от експлоатация и така нататък, този проблем не е решен с години. Вече 25 години никой не се грижи за тези неща. Късат се диги, разрушават се други инженерни съоръжения, реките се заливат от наноси и инженерни постройки, има къщи незаконни. Така че там също трябва да се обърне внимание и да се знае, че тази комисия, която работи по тези въпроси, де факто не решава проблема въобще. Това засега искам да го анексирам, за да знаете, че наистина това стои като проблем. За там трябва да се заделят страшно много пари, защото трябва да се прави проектиране, сериозно проектиране, да се почистят мостове, жп прелези и така нататък. Неща, които наистина пречат за оттичането на реките. Ето, сега с Тунджа случая, отгоре от Копринка, язовир Копринка, който го експлоатира Язовири и каскади, ние изпуснахме само 100 кубика в секунда, максимално. А преливниците са язовир Копринка са за 1 100 кубика в секунда. Значи, представете си с тези 100 кубика създадохме сериозни проблеми, а ако се наложи да пуснем оразмерителното водно количество, което рано или късно сигурно ще дойде какво ще настане – потоп.
Така, че трябва и на този въпрос да му бъде намерено място и да бъде решен, защото той стои с пълна сила.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви за тази информация, която ни съобщихте. Ще коментирам после. Има ли друг, който иска да вземе думата от гостите? Господин Георгиев, заповядайте.

Заместник-министър Цвятко Георгиев: Господин председател, само малко допълнение.
Ние, съгласно плана по тази Заповед № Р-255 на министър-председателя имаме задачата да предоставим един доклад на базата на пролетните и есенните проверки за състоянието на язовирите за това, кои са в предаварийно състояние и от тях, кои са потенциално опасни. Този доклад е готов, малко допълнение само, тъй като има известна динамика. Язовирите са 83 вече, които ние ще предоставим, а от тях 54 са в списъка на потенциално опасните, което означава, че при авария те биха застрашили населението, селищата или друга инфраструктура.
Това е, което исках да кажа.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря на господин Георгиев. Ако няма други желаещи от гостите, да попитам още веднъж. Не виждам. В такъв случай, колеги народни представители, Вие сте на ход. Имате ли въпроси към гостите? Имате ли да изкажете становища, предложения и така нататък? Господин Мерджанов, заповядайте.

Господин Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми гости. Уважаеми колеги народни представители.
Искам предварително да кажа, че въпросите, които ме интересуват са много, но на мен така и не ми стана ясно, защо така за кратко време се наводни Елхово, община Тунджа и Стралджа. Въпросът ми не знам дали трябва да бъде точно към представители на Язовири и каскади, но всички Вие сте убедени, че това не е от дъждовете. В общественото съзнание отекнаха следните моменти:
Въпрос на народния представител Корнелия Нинова. Спешно заседание по инициатива на министър-председателя, което беше една полезна инициатива. И изведнъж започва безконтролно изпускане на язовирите. Вие казвате 100 кубика в секунда. Само, че аз в тези екстремни моменти съм говорил и с комисар Николов, и с кмета на Елхово, и с кмета на Тунджа. По думите на комисар Николов, по негова информация бяха изпускани около 150 кубика в секунда, но истината е, че са изпускани много повече. Говориха за 250, за 300 и повече. Иначе как е възможно да се получи това наводнение? Разбирате ли, не се заяждам, не съм хидроинженер, не разбирам от тези неща, обяснете ми как така се случи. Това не е от дъждовете. Господин Цветанов, Вие знаете, че кметът на Елхово е от ГЕРБ, но човекът беше в чудо. Не искам да политизирам излишно случая. Това можеше да се случи и преди, случва се сега, няма никаква гаранция, че няма да последва. Сигурно коритата са достатъчно задръстени, сигурно Тунджа е много тежка като енергиен обект, като воден обект, но очевидно е, че тази ситуация беше използвана от някои определени служители и чиновници, които след като имат картбланш от министър-председателя, давай сега да изпускаме язовирите. И никой не си даваше сметка за това какво може да причини.
Ето това е моят въпрос, чисто лаически, ако щете, не е от заяждане. Благодаря. Не знам просто кой би могъл да ми отговори. По някакъв режим ли ставаше това изпускане? Имаше ли някакви контролни механизми? Някой засичаше ли тези количества вода? Но те буквално ги отнесоха. Това ми е въпросът

Председател Атанас Атанасов: Господин Костов, заповядайте.

Заместник-министър Георги Костов: Уважаеми господин Мерджанов, много основателен въпрос задавате. Всички си задаваме този въпрос, защо язовир Жребчево, който се изпускаше, така че заля, аз бях на място, видях за какво става дума. Язовирът, към момента на изпускането, беше достигнал до 98 % – 99 % запълване. Ако той прелее, това е много по-опасно, защото ще стане с по-големи водни количества, които ще се изпускат и затова трябваше да се предприемат действия за неговото контролирано изпускане, с количества, наистина около 150 кубически метра в секунда. Ако отвори, една от клапите ако прелее, тогава ще тръгнат по повече от 500 кубически метра и тогава всичко надолу щеше да бъде отнесено.
Ръководството на Напоителни системи, към които е язовир Жребчево, предприе тази стъпка да изпуска с този обем вода, с ясното създание, че това може да причини надолу съответните наводнения. Но те са контролирани и се случиха относително бавно, за да се запази на първо място животът и здравето. Ако отвори клапа, тогава ще има приливна вълна, която надолу ще помете всичко и ще разкъса всички диги, които са надолу и ще направи невероятна беля.
Сега, въпросът е можеше ли да бъде изпускането? Язовир Жребчево е свързан с язовир Копринка. Язовир Копринка е над Жребчево, той също достигна голям обем и трябваше да бъде изпускан с определени обеми, които запълват бързо язовир Жребчево, тъй като той е още по-голям по обем и още по-опасен. Той не принадлежи на Напоителни системи, но въпреки това, те са свързани в система.
След обилните валежи на 25 и 26 октомври, ако си спомняте, тогава притокът във водосбора на този язовир, който е над 2 500 квадратни километра, тези два язовира, той е огромен водосбор, независимо дали вали над язовира или над Елхово, водосборът от планината е огромен, принася големи количества водни маси. Факт е обаче, това което констатирахме до този момент, че през месеците август и септември, когато язовирът е трябвало да се сведе до по-ниски водни количества на стоеж, за да може да поеме високи води през есенното пълноводие, а по-нататък и през пролетното, той не е достигнал онзи обем, който е трябвало да достигне от 260 милиона кубически метра, помня ги наизуст, от общия му обем 600 милиона кубика. Той не е падал под 290 милиона кубически метра, а през тези обилни валежи през месец октомври, той надхвърля 320 – 330 милиона кубически метра, след това продължителния валеж във водосбора бързо вдига неговото ниво. Така, че аварийното действие на служителите от Напоителни системи в този момент, най-малкото допринесе да няма човешки жертви, да бъде контролирано изпускането на водите и евентуалното наводняване на терените.
Успоредно с това трябва да кажа, че изключително мократа година така да я нарека, цялата допринесе и затова да не могат съседните земи, съседните територии, по течението на Тунджа, да не поемат никакви валежи. Тоест, всяка една капка вече оставаше отгоре и Вие знаете, в този район югоизточна България, през тези няколко дни, миналата седмица, валежите бяха най-обилни, защото идваха от Средиземно море. Това е така, накратко ситуацията, колкото и да е неприятна. Държавата ще обезщети всички земеделски стопани с наводнените територии, по регламента на Европейския съюз и ще предостави държавна помощ за пропаднали площи. Това вече ще се извършва.
Аз лично съм разрешил Напоителни системи да провеждат две диги, едната, за да се отводнява пътят около Петолъчката, беше залят. И още една, по-надолу по течението, за да се предпазят от наводняване селищата, а да отиде водата към земеделските площи, с ясното създание, че това е неизбежно, но по-добре е земеделските площи отколкото селищата.
Задържахме, в последния ден на валежите, когато и Копринка започна да изпуска по-голямо количество вода, много, така на риск, задържахме да не изпускаме повече от язовир Жребчево, за да не удавим Елхово и Ямбол, като смятам, че рискът се оправда, тъй като наистина, Бог се смили, спря валежа и в момента е под контрол цялата ситуация. Това е накратко.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря, господин Костов.

Господин Атанас Мерджанов: Може ли нещо да допълня?

Председател Атанас Атанасов: Да, заповядайте, господин Мерджанов.

Господин Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин председател. Господин Костов, аз Ви благодаря за тази информация и не се съмнявам във Вашата добросъвестност. Но очевидно има нещо сбъркано по целия режим на управление на тези съоръжения, защото Вие казвате, че август месец те са били на 260 кубика, не са били, по-високо са били. Следователно, след като са били по-високо, очевидно има виновни. Дали преди август месец, дали след август месец, очевидно е, че има някакво мърляво отношение към този тип съоръжения. И тук нито Бисер, нито другите ситуации ни помагат да си изведем необходимите изводи и това важи като цяло за цялостната тази администрация и армия от специалисти, които наблюдават тези процеси. Нещо трябва да направим. Не го политизирам въпроса. БСП лява България ще Ви подкрепи в тези мерки. Но действително трябва много драстично да се подходи, защото подобни неща ще продължат да следват.
Господин Цветанов, надявам се ще ме подкрепи, защото в редовните срещи с турска страна, това е първият, може би единствен понякога въпрос, който те поставят на междудържавно равнище. Но да оставим Турция на страна, нас ни интересуват семействата, жилищата и покъщнината на нашите хора. Да, вярно е, хубаво е, че няма човешки жертви, но ние практически ги издавихме. Тези хора са почти на същото дередже както и в Мездра.

Заместник-министър Георги Костов: Ако ми позволите, не искам да изглежда политически моят отговор, не искам към никого тук, това е много важно, защото язовирите са от значение за националната сигурност, както и дигите, които навсякъде са изградени. Те засягат човешки животи.
Язовир Жребчево се управлява от клона на Напоителни системи в Сливен. Защо е поддържано високо нивото на водата? Аз си позволявам да изкажа моето предположение, без да мога в момента да го докажа. Когато има по-високо ниво на водата има една деривация с два ВЕЦ-а. Може да се провери на кого принадлежат тези ВЕЦ-ове. Когато има по-високо ниво на водата, те работят по-ефективно. Това е моето обяснение.

Председател Атанас Атанасов: Заповядайте.

Заместник-министър Павел Гуджеров: Господин Мерджанов, в отговор на Вашия въпрос искам да Ви уведомя, че в двете ведомства и Министерство на околната среда и водите и Министерството на земеделието и храните в момента е в ход проверка за реално установяване, защо така се е случило. При мен, до мен, графикът за месец ноември, който е направен в месец октомври, както и колегата компетентно каза, наличният обем е бил 338, разпореждането бе на 260 милиона кубически метра. Защо не е достигнато това количество е обект на тези проверки и това нещо ще бъде изяснено.
Това, което също искам да добавя е това, което казахте за 100 кубически метра от язовир Копринка. Това е точно така. Язовир Копринка, както спомена и господин заместник-министърът на земеделието и храните, той е над язовир Жребчево. И действително, язовир Жребчево, не мога да кажа точно датата, но когато тръгнаха тези бедствия, беше отворен основният спускате и вървеше точно със 150 кубически метра в секунда както и Вие казахте. И искам да Ви уверя, че през това време в Министерството на околната среда и водите сформирахме оперативни групи, които на момента изчисляваха балансите, водните баланси, за да не се стигне до отваряне на тези две клапи. Защото отваря първата клапа, която е с 320 кубически метри в секунда, след 2 сантиметра отваря и втората клапа, която е с още 300. И това със залпова скорост щеше да причини страхотни вреди.
В същото време привлякохме на тази оперативна среща и представител на Националния институт по метеорология и хидрология, който даде прогнозите за времето, адекватно беше изчислен притокът в двата язовира, за да може да не се стигне до това отваряне на тези клапи. И колкото и наистина неприятно да беше това, че се налагаше да работят с такава скорост, реално това предотврати четири пъти по-голямо бедствие.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви за това уточнение. Въпрос имате?

Господин … : Аз се извинявам и аз няма да политизирам както и колегата Мерджанов, но все пак, господин Костов, искам да задам един актуален въпрос. Тези двата ВЕЦ-а частни ли са, които се намират на язовира или са частни. Аз конкретно искам да ми отговорите. После ще Ви попитам и за името на фирмата.

Заместник-министър Георги Костов: Аз не съм принципал на тези ВЕЦ-ове, знам, че са в деривация, знам, че ползват не големи количества вода, така че до тук е това, което знам. Всичко друго е предположение, но няма да го кажа официално.

Господин … : Разбирам Ви, търсим истината кой е виновен. И господин Мерджанов постави така въпроса. Дайте да видим кой е виновен.

Председател Атанас Атанасов: В такъв случай това стана интересно сега и господин Костов, аз имам голямо уважение към Вас като експерт, но искам да Ви кажа, че се намирате в парламентарна комисия и тук тайни няма. Така, че след като се търси тази причина, идеята за това изслушване беше съвсем друга. Но след като се търси тази причина, хайде разберете се между Вас кой ще каже кои са собствениците на тези ВЕЦ-ове, които заради производството на електроенергия са наводнили този район. Да стане ясна тази работа, за да преминем наясно. Не се ли знае кои са собствениците?

Заместник-министър Георги Костов: Аз наистина не знам как се нарича фирмата, която е собственик, декларирам го официално, не мога да кажа името, мога да го проверя, те са в деривация тези два ВЕЦ-а, така че това може да се провери след това от всеки, който има такива правомощия. Наистина не го знам, знам с кого са свързани, неофициално, не мога да говоря неофициални неща.

Председател Атанас Атанасов: В такъв случай искам да Ви кажа, че няма да избягате от отговора, защото ще Ви направим питане в парламента и всичко там трябва да се каже. Така, че ако не сега, малко по-късно ще стане известно. Заповядайте, поискахте думата.

Заместник-министър Павел Гуджеров: Господин председател, искам да добавя, че не отива на нивото сега да коментираме такива неща. Както казах, две официални проверки вървят в двете ведомства, за които проверки резултатът ще бъдете уведомени официално.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. По тази тема ли или?

Господин Милчо Иванов: Тъй като беше коментиран язовир Копринка. Значи, ние държахме с генерал Николов през цялото време връзка, той ме помоли, лично, да задържим 3 дни превантивното изпускане на води от Копринка, защото ние ако бяхме започнали превантивно да изпускаме води, сигурно нямаше да качим повече от 40 кубика в секунда. Но тъй като молбата му беше да запазим по-голяма сигурност на Жребчево, ние задържахме 3 дни и се стигна вече до състояние, че ако бяхме задържали още 1 ден, на Копринка, трябваше да отворим клапа. Аз Ви казах, една клапа е 220 кубически метра в секунда. Тогава отворихме един изпускател, отворихме втория.
Отново искам да се върна на това, няма начин, след язовири от такъв мащаб, както е Жребчево, както е Копринка да няма проводимост на поне основните изпускатели. Не говоря за преливници. Не ги коментирам. Не коментирам петте клапи по 220 кубика, коментирам основните изпускатели, които са 10 % от това. Ако ние не гарантираме как ще осигурим? Ами при едно земетресение по-сериозно ние тези язовири трябва да ги празним. Ние трябва да имаме тази необходима минимална проводимост, която да тече, без да засегне никаква инфраструктура, никакви къщи, нищо. Значи, ние ако не сложим коня пред каруцата, ще се лъжем, ще се караме тук пред Народното събрание и просто няма да има смисъл. Това са много сериозни неща, над такива язовири, които съдържат такива големи обеми, просто трябва да има една нормална проводимост, за да може …
Ами ако Ви кажа за София. От десетки години на язовир Искър не се позволява да се отварят основните изпускатели, дори както сме задължени по Наредба № 13 да ги отваряме, за да видим тяхното състояние.

Гласове от залата: Те някои не работят.

Господин Милчо Иванов: Отваряме ги само на сухо. Отварям единия, затварям другия, не пускам реално вода. Защо? Защото няма проводимост, който се е качвал нагоре по язовира е видял, там е гора. Години наред се борим с областните управители, защото там в този регион се управлява, този проблем стои от години, от десетки години. И ако недай си Боже се случи нещо, значи там има два основни спускателя по 60 кубика – 120 кубика. Има три големи клапи по 300 кубика в секунда. Там не може да минат 5 кубика в секунда през реката. Ще издавим, пусна ли, отворя ли, Пасарел, Кокаляне, всичко натам заминава. Къса се пътят. Направо апокалипсис става.
Така, че обяснението на областните управители, че там е защитена територия, че има мъхове, лишеи и някакви специални инсекти и просто животът на хората не е взет предвид. Аз имам не десетки писма, и отговорите са: „Не можем да се оправим със зелените“.
Това е.

Председател Атанас Атанасов: Аз Ви благодаря. Заповядайте.

Господин Владимир Янков: За протокола, Владимир Янков, дирекция „Управление при кризи“ на Министерството на енергетиката.
Само бих искал да допълня, господин председател, уважаеми господа депутати. Въпросът действително е, ако се погледне руслото на Искър, въпреки че се води, че язовир Искър е обект от значение за националната сигурност, ПМС 181 от 2009 година, като искам да върна лентата, че преди години бяха отпуснати около 6 милиона лева, за да бъде почистено руслото на река Искър, то в момента представлява гора, то не е река изобщо.
И другото, което каза председателят на работната група, господин Гуджеров, това, което би следвало да се направи, и което ние като работна група действително ще го предложим е нещата трябва да се конституират в следния ред, както се каза. Значи, на всяка цена трябва да има, да кажем общо казано, един национален катаджия по язовирите, надведомствен, национален надзорен орган, който да упражнява контрола, съответно да има правата да наказва и ако трябва да извежда от експлоатация принудително тези обекти.
Второто, което е изключително важно, трябва да има национален регистър на всички язовири в страната, в който да е ясно вписано какво е състоянието, на кого е собствеността, кога са последните проверки на този язовир и така нататък.
И третото, което трябва да се направи, което ние работим с колегите от МВР по този въпрос, навсякъде трябва да бъдат довършени и да се направят локалните системи за оповестяване, които да се интегрират в националната система за ранно оповестяване. За да се случи това, защото казвам, че човешкият живот е най-ценен, действително, да търпят загуби и земеделските производители, но на много места има такива системи изградени, на много язовири няма. И в крайна сметка с дирекция КИАТ на МВР, ние работим по този въпрос, защото дали тази година или следващата, зависи от това доколко ще бъде осигурено финансиране за този процес, най-накрая трябва да заработи навсякъде тази национална система за ранно оповестяване, в края на краищата, за да може като превенция за бързо уведомяване на населението това нещо да се случва.
Това е, което исках да кажа.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Има ли от колегите някой, който би желал да вземе думата? Господин Цветанов, заповядайте.

Господин Цветан Цветанов: Уважаеми господин председател. Уважаеми заместник-министри и представители на съответните ведомства. Уважаеми колеги.
Тази тема е изключително тежка, сложна и тя никога не е била достатъчно финансирана. Защото в момента всичко това, което го казвате, аз съм имал възможност да се с блъскам с недостига на финансови средства, за да можем да отговорим на тези предизвикателства, които имаме днес. А наблюдаваме, че през последните 2 – 3 години от аномалиите, които имаме в климатичните условия, виждате, че всъщност бедствията ни сполетяват доста по-често отколкото в други години назад. Това го наблюдаваме като тенденция в цяла Европа. Дори когато бяха пожарите, си спомням, дори самата Кристалина Георгиева даде едно изследване, което са направили в Европейската комисия и това е всъщност тенденцията, която ще има за Европа.
Въпросът, който постави господин Мерджанов, аз смятам, че той е прав, защото това, което причинихме на тези жители, мисля, че те не го заслужават. И в тази връзка трябва, действително, в кратки срокове, на първо място да се направи реална паспортизация на всички обекти. Да се види кои обекти приоритетно да бъдат решени със съответните технически мероприятия, за да може действително да осигурим тази пропускливост, при необходимост да бъдат източвани и те трябва да бъдат приоритетно разгледани, които биха могли да застрашат живота и здравето на хората.
В тази връзка смятам, че първата основна задача, в която ще получите пълна подкрепа, ако са необходими законодателни промени, чисто организационно в съответните комисии, които са в парламента. Това са възможностите, които ни дава Европейската комисия в новия финансов програмен период. Знаете, че има Оперативна програма „Регионално развитие. Региони в растеж“, също така по Оперативната програма за околна среда. Предполагам, че може би ще има средства и за развитието на селските региони.
Аз смятам, че това са важните, неотложни задачи, които бихме могли да свършим или по-специално Вие да го свършите, защото тук не трябва да бъде пропуснато нито едно евро. И да направим такава оптимизация на администрацията и диалог с Европейската комисия, за да кажем, че това са най-важните ни програми, които трябва да бъдат действително реализирани, защото аз съм убеден, че и за новия бюджет средствата, които са предвидени за бедствия и аварии, те ще бъдат недостатъчни.
Също така, другото, което е един голям проблем. Тук вече излезе като пример един язовир със собственици. Това не е единичен случай. И ако вървим в това политическо говорене, смятам, че все някъде ще има някой друг, който ще бъде на другия от тук седящите от политическите семейства, приближен или да го свързват по някакъв начин. Аз смятам, че ние трябва да имаме комплексен подход. И другото, което е изключително важно, съответните министерства да положат усилия да не позволяват икономическите интереси да взимат превес при превенцията, която трябва да имаме за съответните мероприятия.
Какво имам в предвид? Аз си спомням когато имахме проблем с Е-79, знаете, че всъщност откъсването на пътя стана благодарение на промяна на речното корито от кариерите, които бяха и добива на инертни материали, които се правеше в горната част преди да дойде тази водна стихия и тези обилни валежи, които веднага променят цялостното корито. Точно затова, имаше тогава и експертна група, която беше направена от Министерство на вътрешните работи и на екологията, а също така и с МРРБ, но тук смятам, че трябва действително Вие да дадете предложения за законодателни промени и да знаем, че една институция, която носи отговорност и която координира всички останали. Има ли разпределение на отговорности между всички тези министерства, които гледаме в момента тук, аз Ви гарантирам, че ще минат години, пак ще се въртим в този омагьосан кръг.
И трябва да бъде приоритетна задача на правителството, защото когато стане едно бедствие, разходите са много повече за потушаването на тези бедствия отколкото парите, които бихме могли да инвестираме в превенция. Смятам, че тук бихме могли да дадем за пример и това, което стана във Варна. Знаете колко пари се дадоха. Знаете какво се случи и със земетресението в Перник, когато пък също бяха давани средства. И когато има подобни два – три случая в годината, уверявам Ви, че този бюджет, той толкова бързо изчезва, че всъщност въобще не остава за нищо, което да е свързано с превенция и превантивна дейност.
Другото, което е, отговорностите, които са на местната власт и когато излезе от територията на местната власт, знаете, че това вече е ангажимент на държавата. Едно преплитане на отговорности, също води до нерешаване на проблема. Ако единият е изчистил, а другият не е, тогава също възниква проблем, който би могъл да застраши живота и здравето на много български граждани.
Затова, смятам, че това, което има в новия финансов програмен период, там средства по оперативните програми за язовири няма, но за реки има. И знаем, че това, което коментирахме и в момента, това е основната ни част, която трябва да концентрираме и вниманието си. И аз благодаря на председателя на комисията, че правим този дебат, защото действително, колкото повече поставяме тази тема на дневен ред, толкова повече ще бъдат и възможностите, които ще можем да предприемем заедно, а и тези, които пък допускат безхаберие, грешки, ще могат действително да си понасят и съответната отговорност. Ако трябва да се завишат отговорностите за тези, които стопанисват тези язовири и не поддържат в нормален експлоатационен режим съответните изпускателни кранове, сами разбирате, че това отново е проблем. Но всички Вие знаете, че умишлено се блокират тези изпускателни кранове, защото тези, които стопанисват тези микро язовири или язовири, частници, за тях е проблем ако рибата мине през тези изпускателни кранове и ние трябва да дадем приоритет на нормалната експлоатация и разбира се на контрола, който трябва да бъде осъществяван.
Така, че вина носят всички, които са били в управлението през последните 25 години, но това е на база и липсата на финансови средства, защото знаете, че много от тези микро язовири, които се дават за стопанисване на общините, те нямат необходимите приходи, нямат съответните средства, държавата не им осигурява съответното субсидиране и те не са в състояние да го поддържат и гледат да се освободят от този ангажимент. От там нататък контролът вече липсва от съответните институции и стигаме до това, което дискутираме и в момента.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря, господин Цветанов. Заповядай.

Господин Любомир Христов: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа. Моят въпрос към господин Костов е следният:
Тъй като повече от язовирите са строени преди 30 – 40 години и това не е реалният обем в момента, който се изписва навсякъде. Повечето от тях имат наноси, на места до 15 метра и повече, говоря конкретно за язовир Тича, примерно. Има ли технология, която да изгребва и да възстановява наносите, да извлича наносите и прави ли се това някъде в страната?
Благодаря.

Заместник-министър Георги Костов: Аз благодаря на господин Христов за въпроса. Използвам случая, че взимам отново думата, за да кажа, нещо интересно, което знам от господин Милчо Иванов, тъй като аз не съм специалист хидролог и хидроинженер, но мисля, че е важно за комисията да знае, че средствата, които по груби, предварителни изчисления се изискват за привеждане на всички язовири в необходимото състояние, са над 2 милиарда лева. А за извеждането от експлоатация и пълната рекултивация на тези опасни язовири, за които говорим, са същите като средства – пак над 2 милиарда лева. Тоест, това е една инвестиция, която на държавата предстои да се вземе решение за какво ще ги дадем двата милиарда лева – да си запазим това, което имаме, което е ценно, безценно богатство язовирите. И в тези непредсказуеми климатични условия, в сушави години, могат да ни осигурят, наистина, вода за всичко, тъй като България не е богата на води страна, тя е в южна Европа, или да решим, че трябва да ги извадим от експлоатация, защото не ни трябват. Това са въпроси, по които трябва да се произнесат министерствата, нашата комисия и други експерти. Това като информация.
Що се отнася до това, което ми зададохте въпрос, седиментацията на язовирите е естествен процес, която като достигне до мъртвия им обем ги вади от експлоатация. Седиментацията трябва да се намалява и това може да се намали с мерки за намаляване скоростта на оттока, който влиза в нея и на оттока от водосбора. В тази връзка, само споменавам на комисията, че предстои Министерският съвет, най-накрая ще приеме постановлението, с което около 100 000 хектара, това са 1 милион декара гори ще станат защитни гори, които да се управляват по определен начин. Те са точно във водосборите на тези големи язовири, в това число и водосбора на язовир Тича, за да се намали седиментацията. Няма засега технология, или тя би била много скъпа да се изгребват седиментите от основното дъно на язовирите.
И за Ваша информация, нещо, което съм обявявал публично, с това се занимавам. Язовир Искър, който е пуснат през 1956 година, в периода 55-та до 65-та година около него са залесени около 350 хиляди декара гори, които заемат всички, сега тези всичките иглолистни са залесени. Това са бивши пасища, земеделски земи, нископродуктивни други гори. Благодарение на това седиментацията на язовир Искър е намалена 10 пъти. И вместо за 50 години, тоест сега нямаше да имаме язовир Искър, за 50 години щеше да се запълни, сега животът му се изчислява на 500 години. Това е ролята на гората. Аз съм горски, държа да го подчертая.

Председател Атанас Атанасов: Важното е горският да подчертае. Има ли друг колега, който да има въпрос, становище? Заповядайте.

Господин … : Само съвсем кратко допълнение във връзка с отговора на господин Костов относно технология. Само да кажа, че има определена технология, която е руска разработка, нарича се „Зем Снаряд“, който е на принципа на мощна турбина, която технология позволява локално, действително локално части от брега и там където има наноси да бъдат изгребвани, като самата технология изхвърля всичко това върху шлеп или на брега, зависи как е решен проектът. Защото трябва да има и проект за това. Само това исках да допълня.

Председател Атанас Атанасов: Аз Ви благдоаря. От емоционалните реакции, които виждам тук, проблемът е не, че технологията е руска, а явно е неприложима при нас.
Има ли някой, който би искал нещо да сподели?

Господин Цветан Цветанов: Само ако позволите, нещо да добавя?

Председател Атанас Атанасов: Разбира се, господин Цветанов.

Господин Цветан Цветанво: Понеже беше споменато за оповестителната система. Мога да Ви кажа, че тя струва много пари, за да бъде довършена и мисля, че в момента е някъде около 38 % – 45 %, някъде такъв мисля, че е процентът. Мисля, че стана около 38 % - 45 %, защото АЕЦ „Козлодуй“ бяха ангажирани да си платят финансирането за диаметъра, който беше там около 30-километровата зона, с Тетра системата.
Това, което обаче ако трябва да се взима като решение от правителството, по-добре е да видим каква е превенцията, която може да бъде направена, защото средства няма. По-добре е да сме направили превенцията, да действително оповестяването е действително важно, но това е важно, когато всъщност имаш вече възможност от това, което си направил преди това да приложиш последния механизъм за оповестяването, за да спасиш хората. Но ако не сме направили първата мярка – превенцията, това означава, че пак няма да имаме тази ефективност и може само да застрашим живота и здравето на много български граждани.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря. Друг?

Господин Атанас Мерджанов: Само едно предложение, може ли да направя?

Председател Атанас Атанасов: Заповядайте.

Господин Атанас Мерджанов: Вероятно вървим към края на това изслушване. Ние също сме признателни, че го предизвикахте, господин председател. Може би ще бъде полезно обаче да се обърнем с една молба към господин Гуджеров, защото доколкото разбирам Вие сте председател на работната група. Примерно в рамките на 3-месечие да бъдем информирани за конкретните мерки и действия, които работната група е свършила или предложенията, които в законодателен или чист управленски план виждате. Просто това е предложението. Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: Господин Мерджанов, не е бележка, аз просто в началото го казах това, но ще го повтаря. Заповядайте.

Заместник-министър Павел Гуджеров: Срокът 3-месечен, може би е прекален голям, имаме готовност в рамките на всеки месец и в рамките на всяко заседание на комисията, когато бъдем поканени да даваме отчет пред Вас.
По отношение на това, което и господин Цветанов каза, аз съм абсолютно съгласен, че всеки лев превенция спестява от 8 до 80 лева за овладяване на щетата.
Това, което също бих искал да вметна като информация, защото може би ще бъде интересно за членовете на комисията, в новата оперативна програма за околна среда има заложени, дано не бъркам, но около 24 милиона, а може би и малко повече за наблюдение на водите в реално време, със създаване на диспечерски пункт. Общо-взето това е софтуер и хардуер, което ще ни позволи да наблюдаваме всички води към което ще има възможност да бъдат съставени продуктивни модели, за да можем в максимална степен да избегнем такива щети. Но, абсолютно съм съгласен с колегата от Язовири и каскади, че проблемът наистина е комплексен, необходими са много средства за поддържане на реките в подходящо състояние.
И последно, и с това ще завърша. Разчитам наистина на добро взаимодействие, добра работа Законът за водите да бъде приет максимално бързо. Разбира се, ще вземем предвид всички Ваши бележки, но предвид на важността и, че това е специализиран закон, наистина разчитам на подкрепа от всички.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря. Ако нямате други въпроси, аз да се опитам да направя едно обобщение и да приключваме с това изслушване, което си мисля, че наистина беше важно. Иначе не бих искал да предизвиквам тук политическа полемика, но явно България пропусна да усвои доста европейски средства, които биха могли да бъдат използвани в това направление и в резултат на лошите политики, които бяха водени през последните години загубихме пари, които можеха да бъдат усвоени. Но това го оставям настрани, дайте да се съсредоточим върху сегашните мерки, които биха могли да бъдат планирани от тук нататък. Значи, според мен, на първо място бих казал, че имаме организационни проблеми. Тоест, държавата няма структуриран добре орган, координационен, който да управлява тези процеси като на първо място да се съсредоточат мерки, в превенцията, разбира се, както беше казано тук от много колеги. Отделно от това има и парично изчисление колко пари вложени за превенция могат да предотвратят много по-големи суми за нанесени щети. Но организационните мерки от страна на изпълнителната власт са изключително важно, за да може да бъдат решение един по един всички тези натрупани проблеми през годините, които са били изоставени, включително почистването на речните корита, взаимоотношенията с местната власт, трябва да се намери регламентация за уреждане на тези отношения, които виждаме сега, че са довели до тези щети. Включително и да се търси механизъм за законова регламентация за експлоатацията на водноелектрически централи, по начин, по който това да не застрашава националната сигурност, в крайна сметка. Защото не може заради дребни печалби на определени фирми да рискуваме живота и здравето на населението.
Нещо да не прозвучи тук, знам, че се гледа фиксирано на тази тема, но аз съм учуден, защо в тази работна група няма представител на ДАНС? В крайна сметка рисковете и заплахите за националната сигурност би следвало да бъдат наблюдавани от специализираната информационно-аналитична служба, която има задължение да подава информация към съответните институции за вземане на превантивни мерки. Знам, че ще бъде възприето от моята уста сега, Атанасов се занимава само с ДАНС. Разумно е да се помисли, да се види каква информация има събрана там, ако изобщо този сегмент от структурата на агенцията отсъства, трябва да се вземат мерки, защото няма по-сериозни ценности, които трябва да бъдат защитавани от държавните институции. На първо място са живота и здравето. Но, само го давам като някакво предложение.
Явно се вижда, че има разпокъсаност на отговорностите. Прехвърля се отговорност една институция на друга, именно заради това трябва да има единен централизиран орган на държавата, който да координира и ръководи дейността за предотвратяване на тези бедствия. Насочили сте се в тази посока, ще вземете решение по какъв начин това да се случи. И разбира се сега, това е в частност със Закона за водите, аз си мисля, че би могло да се помисли и върху други законодателни промени, които да бъдат предложени, включително за това, което каза и господин Цветанов, да се помисли за съответно, повишаване на праговете на административна и наказателна отговорност в тези случаи. Защото аз си спомням 40-то Народно събрание, когато беше голямото бедствие в Цар Калоян, не си спомням жертвите колко бяха – 6 или 8, жертви имаше и трябва да Ви кажа, следил съм го този въпрос, това дело наказателно беше прекратено. Оказа се, че там няма никой виновен. Беше ясно и така, нека да не навлизам в конкретния случай, давам само пример. Тоест, от една страна повишаване праговете на търсене на отговорност. Аз бих казал, че по-ефективна би била високата административна отговорност, защото по-бързо се реализира. Както виждам, наказателната май изобщо не се реализира. Но това е тема за институции, които са в съдебната власт, сега няма място тук да ги обсъждаме.
Така, общо-взето това са нещата, които аз видях и чух, тоест от това обсъждане и не на последно място, наистина, периодично ще насрочвам в дневния ред на комисията изслушвания по темата, за да може не само парламентът да бъде полезен и не само да имитираме някаква дейност, ние не правим това. Да се оказва натиск върху изпълнителната власт, за да могат да бъдат вземани съответните мерки, защото в противен случай се затлачва проблемът. Явно, че сега се действа под напора на събитията, затова, защото са се случили тези събития, а то трябва да е системно наблюдение на тази среда.
Благодаря на гостите. Приятни Коледни празници, да сте живи и здрави Вие и семействата Ви. Аз само на комисията искам да направя няколко съобщения в точка Разни. Разбира се и другите колеги, ако имат нещо в тази връзка.

3.Разни.

Председател Атанас Атанасов: Уважаеми колеги, искам да направя едно, а може би две съобщения. Колеги, утре знаете, че в дневния ред на пленарно заседание са включени двата законопроекта за МВР, аз ги наричам малкия и големия, защото така изглеждат като обем. Ако утре бъдат гласувани и приети двата законопроекта на първо четене, съгласно правилника ние в комисията трябва да изготвим общ законопроект, да ги обединим, защото са по една материя, а то на практика ще стане механично – малкият текст ще влезе в големия законопроект.
Искам да Ви уведомя, че за да спазим технологичния процес, след като бъде изготвен общ доклад за общ законопроект, аз ще изпратя доклада на председателя на Народното събрание, но на първото заседание на комисията след ваканцията, това мисля, че се пада 13 януари, ще го включа в дневния ред, защото формално би следвало да се включи като общ законопроект, доклад и общ законопроект.
Съобщавам Ви го това нещо не за друго, а защото нямам намерение да искам удължаване на срока за предложения между първо и второ четене. Той е 7-дневен и тези, които имат намерение да правят предложения, използвайте сегашния период от време до заседанието на комисията след Нова година, тоест ваканцията не текат срокове, но може да се свърши работа. Искам да сте наясно


с това, че после да не стане така, че изтекъл краткия срок, нямахте възможност за предложения. Ако имате, ако още отсега, аз съм сигурен че имате някакви идеи, използвайте сега времето да се подготвите и веднага след ваканцията, за тази седмица да внесете предложенията.

Гласове от залата: На първото заседание няма да е изтекъл 7-дневният срок.

Председател Атанас Атанасов: Значи, първото заседание е на 13-ти, фактически от там нататък ще има едноседмичен срок. Аз Ви казах, нямам намерение да искам удължаване на срока. А максималният срок ще се падне около 20 януари, тоест на 20 януари ще изтече срокът за предложения, просто имайте го в предвид това. Това исках да Ви кажа. За това става дума.
Ако някой не иска думата по други въпроси в Разни, закривам заседанието. Весели празници, ако не се видим.

Заседанието беше закрито в 16:15 часа.


Председател на Комисията по
вътрешна сигурност и обществен ред:


Атанас Атанасов