П Р О Т О К О Л
№ 9

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД


НЕРЕДАКТИРАНА СТЕНОГРАМА



П Р О Т О К О Л
№ 9



На 25 февруари 2015 година се проведе извънредно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието беше открито в 15.35 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Атанас Атанасов при следния


Дневен ред:


1.Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол, който да бъде осъществяван на граничния контролно-пропусквателен пункт Маказа-Нимфея, № 502-02-4, внесен от Министерски съвет на 16.02.2015 г.

2.Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29.01.2015 г.

3.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и гр.нар.пр. на 28.11.2014 г.

4.Законопроект за утилизирането (обезвреждането) на боеприпасите, № 454-01-3, внесен от Волен Сидеров и гр.нар.пр. на 27.10.2014 г.

5.Разни.


Гости и докладчици на заседанието бяха:


Министерство на вътрешните работи:
-Момчил Панчев, началник на отдел "Гранични проверки"
-Ива Захариева, началник на сектор „Шенген, граници, миграции и убежища“, в дирекция "Международно сътрудничество"
-Николай Дановски, експерт в дирекция "Международно сътрудничество"
-Пламена Недялкова, експерт по правни въпроси.
-Цветомир Панчев, Дирекция "Български документи за самоличност".
-Петър Тошков, главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Атанас Атанасов: Добър ден колеги, имаме кворум, предлагам да започваме работа. Предлагам Ви дневен ред от пет точки.
Първа точка – Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол, който да бъде осъществяван на граничния контролно-пропускателен пункт Маказа-Нимфея, № 502-02-4, внесен от Министерски съвет на 16 февруари 2015 година.
Втора точка – Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 година), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29 януари 2015 година.
Трета точка – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от Илия Илиев и група народни представители на 28 ноември 2014 година.
Четвърта точка – Законопроект за утилизирането (обезвреждането) на боеприпасите, № 454-01-3, внесен от Волен Сидеров и гр.нар.пр. на 27 октомври 2014 година.
И пета точка – Разни.
Имате ли предложения по дневния ред? Не виждам. Който е „за“, моля да гласува. Всички са 11 присъстващи са „за“. „Против“ и „въздържали се“ – няма. Преминаваме към първа точка.
Поканили сме представители от Министерството на вътрешните работи – Момчил Панчев, началник отдел „Гранични проверки“ и Ива Захариева, началник на сектор в дирекция „Международно сътрудничество“. Ще помоля представителите на Министерството на вътрешните работи да вземат отношение.

1.Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол, който да бъде осъществяван на граничния контролно-пропусквателен пункт Маказа-Нимфея, № 502-02-4, внесен от Министерски съвет на 16.02.2015 г.

Госпожа Ива Захариева: Ива Захариева, началник сектор „Шенген, граници, миграции и убежища“ в Министерство на вътрешните работи в дирекция „Международно сътрудничество“.
Уважаеми господин председател. Уважаеми народни представители. През 2008 година между България и Гърция е сключено споразумение за извършване на съвместен граничен контрол на сухопътните гранично контролно-пропускателни пунктове.
В изпълнение на това споразумение, първият граничен съвместен контрол, който се прилага между двете държави е на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата-Промахон, който контрол се извършва на гръцка територия. Това споразумение предвижда двете страни, ако желаят да въведат такъв контрол и на друг гранично контролно-пропускателен пункт.
През 1995 година е сключено споразумение между България и Гърция, с което двете държави се съгласяват да открият три гранично контролни-пропускателни пункта. Един от трита пункта, които трябва да бъдат открити е Маказа-Нимфея, открит с решение на Министерски съвет и въведено в експлоатация на 9 септември 2013 година.
Министерски съвет дава мандат за договаряне на споразумение за извършване на граничен контрол на гранично-контролния пункт Маказа-Нимфея и така през юли 2014-та е сключено въпросното споразумение, което днес Ви молим да одобрите за ратифициране чрез размяна на вербални ноти.
Споразумението предвижда на реципрочна основа съвместният контрол да бъде извършен на територията на България на пункта Маказа, за българска територия, като входящият и изходящият контрол се извършва на българската територия.
Споразумението подлежи на ратификация съгласно чл. 4 от наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове.
Моля, уважаемата комисия да подкрепи законопроекта.

Председател Атанас Атанасов: Много Ви благодаря. Някой друг има ли да добави нещо? Не. Благодаря Ви.
Има ли становища, изказвания по внесения законопроект? Не виждам. В такъв случай подлагам на гласуване. Който е „за“ ратифициране на Законопроекта за Споразумение между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за съвместен контрол, който да бъде осъществяван на граничния контролно-пропускателен пункт Маказа-Нимфея, моля да гласува. Всички 11 присъстващи са „за“, с единодушие се приема. Няма „против“ и „въздържали се“. Благодаря на вносителите и приятна работа.
Преминаваме към втора точка от дневния ред. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2015 г.), № 502-00-5, внесен от Министерски съвет на 29.01.2015 г.
Просто за информация на колегите, ако не са се запознали подробно, това, което е в кръга на компетенциите на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и е отразено в Годишната работна програма на Народното събрание за 2015 година, в проекта, разбира се, е да бъдат включени следните актове:
На първо място е присъединяване към Шенгенското пространство.
На второ място е инициатива за интелигентни граници, която се състои от два нормативни акта – предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на система за влизане и излизане, за регистриране на данните относно влизането и излизането на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите-членки на Европейския съюз.
И на трето място, предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма за регистрирани пътници.
На четвърто място – борбата с тероризма. Съдържа рамково решение за борба с тероризма, изменението й с оглед въвеждането на адекватни санкции и възможността за наказателно преследване на терористи. На второ място – директива на Европейския съюз относно резервационните данни на пътниците – PNR директивата.
На следващо място – инициативи за подобряване на техническите характеристики на европейските системи и база данни при наличие на ясна и подробна последваща процедура за действие след установяване на чуждестранни бойци.
И на следващо основно място, Многогодишната стратегическа програма на съюза в областта на правосъдието и вътрешния ред за периода 2015-2019 година, след изтичането на Стокхолмската програма 2010-2014 година.
Това са основните актове, които касаят нашата компетентност. Заповядайте, господин Дановски, експерт в дирекция „Международно сътрудничество“ на МВР.

Господин Николай Дановски: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа народни представители.
Ще представя четирите приоритета, които посочихте вече. Първо по отношение на членството в Шенген, както знаете още от 2011 година България е готова за членство в Шенген и изпълнява всички условия. До момента това не се осъществява поради резервираната позиция на някои държави-членки, основно Германия, Холандия, Франция, Белгия, Финландия. И през тази година ще продължим да полагаме усилия за убеждаване на тези резервирани страни за промяна на тяхната позиция. Ще изтъкваме аргументи в подкрепа на това, че членството на България в Шенген ще допринесе за общото ниво на сигурност в ЕС, особено в контекста на засиления миграционен натиск и засилената терористична заплаха в рамките на ЕС.
Това по-високо ниво на сигурност може да се постигне като България се включи към визовата информационна система, което ще стане след членството в Шенген, както и когато може да използва всички функционалности на Шенгенската информационна система. В момента ние ползваме ШИС, но нямаме право да спираме от влизане в рамките на Шенген граждани на трети страни с наложени забрани за влизане, което ще можем да правим след членството ни в Шенген.
На предстоящото заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи на 12 март тази година, точка относно присъединяването към Шенген няма да се разглежда поради ясната отрицателна позиция на Германия и Нидерландия. Следващата подходяща възможност ще бъде през юни тази година, на следващия Съвет правосъдие и вътрешни работи, когато има нагласи за разглеждане на темата. И България продължава да се съгласна, на този етап, с двуетапния подход за присъединяване към Шенген, който предвижда на първо място отпадане на контрола по вътрешните въздушни граници и едва на следващ етап, по сухопътни.
По отношение на втория приоритет – инициативите за интелигентни граници. Първо бих казал няколко думи за двете системи. Системата вход-изход представлява електронен регистър, база данни, която отчита мястото и датата на влизане на граждани на трети страни на територията на ЕС, която ще позволява изчисляване на срока и дали това тези лица са надхвърлили разрешения им период на пребиваване.
Докато програмата за регистрирани пътници ще улеснява влизането в ЕС на добросъвестни, предварително проверени граждани на трети страни, които осъществяват чести пътувания към ЕС. България вече разполага са аналогична национална система, тя е автоматизирана информационна система граничен контрол, която действа от около 25 години и тази система по същество представлява национална система вход-изход. По тази причина ние предоставяме още от самото начало на дискусията по тези предложения нашия опит, най-добри практики и съдействаме изцяло на Европейската комисия и Агенцията за управление на широко мащабни информационни системи в Талин, която отговаря за разработването на двата проекта.
България настоява основно, при структурирането на двете нови база данни да се запази ефективността от сега действащите системи, от нашата система АИС „Граничен контрол“, като също така бъде осигурен достъп на правоприлагащите органи до информацията в системите, като по този начин ще се допринесе за превенция, разкриване, пресичане на трансгранична престъпност.
През 2015 година се очаква провеждане на пилотен проект, ръководен от ЕК, който да даде отговор какви точно трябва да бъдат техническите характеристики на двете системи. България ще се включи в пилотния проект.
На следващо място – борбата с тероризма, една особено актуална тема днес. България участва в голяма част от инициативите на европейско и международно ниво във връзка с борбата с тероризма и по-специално с чуждестранните бойци, които представляват основната заплаха днес.
По отношение на законодателството, подкрепяме изготвяне на обща европейска правна рамка за преследване на тероризма. А на национално ниво, в края на седмицата, трябваше да бъде днес, на заседанието на Министерски съвет, но то беше отложено, в края на седмицата ще се приеме решение на Министерски съвет, с което ще се набележат спешни мерки за борба с тероризма, в изпълнение на Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН.
По-специално тези мерки ще бъдат освен продължаване засилването на граничния контрол, което вече така или иначе се осъществява, и сформиране на няколко групи за изменение в законодателството. По-специално Наказателен кодекс и 4 други закона – Закона за чужденците в Република България, Законът за българските лични документи, Закона за влизането и пребиваването на граждани на ЕС и техните семейства и Закона за убежището и бежанците. Идеята по-специално е в НК да се криминализира пътуването, с цел участие в терористични действия, както и участието в обучения, насочено към терористични действия. Така, че до края на април ще имат срок за работа тези групи и ще излязат със законодателни предложения необходими ли са и какви точно изменения.
Участваме и в редица проекти за засилване превенцията срещу радикализацията и набирането за терористи, макар че за България това, поне към момента не представлява сериозен проблем.
Отчитаме необходимостта от подобряване информационния обмен с ЕВРОПОЛ по отношение на заплахата от тероризма. Категорично подкрепяме скорошното приемане на PNR директивата за събиране на резервационни данни за пътниците, тъй като това бива един много полезен инструмент за превантивна информация за евентуални терористични посегателства. Тук усилията са насочени към постигане на компромис с Европейския парламент, който към момента има резерви по отношение на тази директива и се провежда триалог между Съвета на ЕС, Европейската комисия и парламента. И държавите-членки се стремят да убедят Европейския парламент в ползата от този инструмент.
По отношение на гранична сигурност, още от края на миналата година се прилагат систематични проверки на документите на всички граждани на границата с Турция и на въздушни граници. Към момента на ниво ЕС се обсъжда въвеждането на систематични проверки по всички външни граници, като все още не е ясно дали това ще бъде задължение или все пак ще се извършва на база анализ на риска.
Използваме активно и Шенгенската информационна система ,в която се въвеждат сигнали за лица, заподозрени в терористична дейност като там мярката, заложена в ШИС е изземване документите на подобни лица, което ще предотврати тяхното преминаване към района на Близкия Изток.
По отношение на тази последваща процедура, която споменахте, това все още се обсъжда на ниво ЕС. Идеята е след като тези лица, които са европейски граждани техните документи бъдат отнети на границата какво ще се предприема спрямо тях, тъй като нямаме правото и не следва да бъдат арестувани, а по-скоро да бъдат върнати към тяхната държава на произход.
И при евентуални изменения в Шенгенския граничен кодекс, все пак ще настояваме да се отчита за баланса между постигане на по-високо ниво на сигурност, но в също време и зачитане на правото на свободно движение.
Сега, друг приоритет, който посочихме – общата политика на миграция и убежище. Там България ще настоява за справедливо разпределение на отговорностите и тежестите, предвид това, че сме една от страните в най-голяма степен, засегнати от миграционния натиск. Ще настояваме за повече солидарност, която може да се изразява както в релокация, тоест преместване на бежанци от една държава-членка в друга, така и отпускане на достатъчно европейско финансиране за целите на интеграцията на бежанците, които се намират на българска територия. Ще си сътрудничим активно с Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, с която изпълняваме план за действие от декември миналата година, който план има за цел укрепване административния капацитет на органите за предоставяне на убежище.
Ще задълбочим регионалното сътрудничество с трети страни, основно с Турция, като там работим по три основни направления – подписване на споразумения за тристранен контактен център България-Гърция-Турция на Капитан Андреево, който ще обменя информация в реално време в областта на организирана престъпност, нелегална миграция. Второто споразумение е за съвместно наблюдение на държавната граница с Турция. И третото е протоколът за реадмисия с Турция, който се изпълнява въз основа на подписаното споразумение за реадмисия между ЕС и Турция. Там всяка държава изготвя съответно протокола.
И това, накратко са нашите приоритети. Ако имате въпроси съм готов да отговоря.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Колеги, имате ли въпроси към колегата? Аз имам само един въпрос, Вие засегнахте, но смятате ли, че изоставаме с регламентацията на чуждестранните бойци в Наказателния кодекс? Работна група, април, май …

Господин Николай Дановски: Да, значи още през ноември миналата година беше създадена работна група, председателствана от ДАНС и Външно министерство с участие на всички ангажирани структури. Тя имаше срок за работа около един месец. Бяха набелязани първоначални мерки, по-скоро беше направен анализ кои актове биха се нуждаели от изменение. Имаше известни разногласия в рамките на групата дали са необходими законодателни изменения. Като цяло, представителите на Министерството на правосъдието и на прокуратурата считаха, че сегашните действащи състави са по-скоро достатъчни и не са нужни нови изменения. Сегашната регламентация на тероризма и терористичните престъпления. Министерството на вътрешните работи, ДАНС, Външно министерство бяха в подкрепа на необходимостта от изменения.
В крайна сметка, с това решение, което ще бъде прието след 2 дни, ще се създадат вече нови групи, които по-детайлно да разгледат въпроса. Ще бъдат привлечени и представители на академична общност, тъй като все пак измененията в НК изискват и по-сериозна дискусия. Но може би на този етап има вече консенсус, че са необходими изменения след анализ.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Има ли други колеги? Ако няма, аз подлагам на гласуване Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз за 2015 година. Който е „за“, моля да гласува. 11 – „за“. „Против“? Няма. „Въздържали се“? 2 – „въздържали се“. Приема се, благодаря.
Благодаря Ви, колега. Довиждане.
Колеги, трета точка е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 454-01-54, внесен от народния представител Илия Илиев и група народни представители.
По тази точка сме поканили от Министерството на вътрешните работи, които са изпратили и становище, разбира се, ще Ви запозная с него, само да съобщя гостите. Пламена Недялкова, експерт по правни въпроси, Цветомир Панчев от дирекция „Български документи за самоличност“ и Петър Тошков, главен юрисконсулт в отдел „Нормотворческа дейност“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“.
Добре дошли.
Представено е становище, в писмен вид от Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, който Вас ще вземе първи отношение? Господин Тошков, заповядайте.

Господин Петър Тошков: Петър Тошков се казвам, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ на МВР.
Както вече отбелязахте, уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, от МВР официално е предоставено отрицателно становище по проекта. В него са изложени следните основни аргументи, а именно, че съгласно Закона за българските лични документи и подзаконовата уредба по неговото прилагане, заявленията за издаване на български документи се подават в …

Председател Атанас Атанасов: Аз се извинявам за грешката от моя страна. Извинявайте. Първо трябва да чуем аргументите на вносителя, който е тук. Прощавайте, грешка.
Заповядайте, господин Илиев.

Господин Илия Илиев: Благодаря, господин председател. За момент си помислих, че може да има някакъв друг ред в комисията, за първи път участвам в тази комисия.
Логиката и зараждането на идеята за допълнението в Закона за българските лични документи дойде в следствие на стотици хиляди оплаквания от български граждани, основно от кварталите със смесено население. Там се наблюдава едни много сериозен проблем и той се увеличава в годините все повече и повече, именно поради факта, че точно тези гета, в които живеят голяма част от тези хора, в годините те са останали незаконни като постройки и като жилищни сгради. Така или иначе обаче, тези хора живеят там и съгласно последното изменение на закона като цяло и за регистрацията, и за адресните регистрации, за да се регистрираш адресно, трябва да имаш или договор за наем, или документ нотариален акт за собственост.
Проблемът в тези гета обаче е, че именно тези хора не могат да представят нито документ за собственост, нито документ за наем, защото самият собственик или човекът, който обитава това жилище, той реално няма, голяма част от тях, нямат никакви документи за това жилище. И тогава кметовете, с които аз съм се срещал с много кметове на територията на цялата страна. И в такъв случай кметовете са принудени да регистрират по 200, по 300 човека в една къща от, дето се казва 30, 40, 50 квадрата.
Това само по себе си създава на доста правила и на доста закони, бих казал, но така или иначе кметовете са принудени да правят адресни регистрации на тези хора. В следствие обаче на промени в жилищното устройство или на някои постройки, които биват премахвани от кметовете в различни територии на страната, голяма част от тези хора остават без актуална адресна регистрация и те остават, де факто, на улицата. Отиват в общината, кметът му казва: „Дай нотариален акт“ – „Нямам нотариален акт“ – „Дай документ за договор за наем“ – няма договор за наем. А всъщност тези хора живеят от десетки години в същата тази община.
И тук ние сме изправени пред една доста сериозна дилема, според мен, която трябва да бъде, наистина решена законово, а не да караме кметовете да нарушават закона, защото именно това, че кметовете се принуждават да регистрират по 200 и по 300 човека на един адрес, те де факто нарушават закона, защото по закон е определено до колко човека могат да бъдат адресно регистрирани на даден адрес.
Така, че ние сме убедени, че такава законова промяна трябва да има и тя е в интерес, като цяло на обществото. Липсата на адресна регистрация на хора създава предпоставка, включително и за големи затруднения в комуникацията и на службите за сигурност на МВР, и на цялата държавна администрация, и не могат да комуникират с всички тези хора, които нямат адресна регистрация. Те са нелегитимни. Ако някой такъв човек без адресна регистрация извърши престъпление в определен район, той как може да бъде открит от органите на МВР? Колеги, това е много сериозен въпрос и аз Ви моля да не гледаме на него политически, той е много ясен и категоричен.
Второто, което е, не по-малко важно е наистина, че тези хора остават нелегитимни като цяло в държавата и в обществото. Те не могат да отидат нито на доктор, нито да запишат децата си на детска градина, абсолютно са безгласни букви.
Увеличаването на такива хора на територията на страната, според нас наистина създава предпоставка за сигурността на страната и се създава предпоставка за безредици, за нарушаване на обществения ред и включително създаване и увеличаване на повече престъпност.
Така, че според нас от това изменение като цяло, българското законодателство, като цяло държавността има нужда, защото именно промяната, която ние Ви предлагаме освен настоящ и постоянен адрес, да бъде вписан временен, служебен адрес.
Какво според нас би означавало това? Временен служебен адрес, всяка община и всеки кмет да си направи една картотека, в отделна папка и всички тези хора, които са от гетата или без значение откъде, които не отговарят на критериите за адресна регистрация, всеки кмет да си има една папка в общината, в която да ги картотекира тези хора и те да се водят именно с такъв временен служебен адрес. Това ще създаде категорично едно улеснение и на самата община за комуникация с тези хора, и на органите на МВР, и като цяло на институциите.
Един вид, тук си задаваме въпроса, кое е по лесно – един кмет да влезе в един квартал, примерно, в който живеят 15 000 души със смесено население и да търси игла в купа сено? Или да отвори една картотека, да си вземе папката от шкафовете, в която има заведени точно тези лица, които са с такъв временен служебен адрес? Тогава ние покриваме изискванията и на другите закони, които са, и по този начин създаваме едно улеснение като цяло на всички държавни институции за нормална комуникация и при евентуални извършени престъпления от хора с такова състояние на регистрации, те могат да бъдат абсолютно веднага откриваеми от органите на МВР и да има лесна комуникация с тях.
Това са моите мотиви и ще се радвам много ако наистина се обединим и колегите от всички групи подкрепят това предложение.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви, господин Илиев. Заповядайте, сега колеги да чуем становището на МВР.

Господин Петър Тошков: Аргументите, които ние сме изложили, че съгласно Закона за българските лични документи и подзаконовата уредба по прилагането му, заявленията за издаване на български лични документи се подават в структурите на МВР. Данните за постоянен адрес на лицата са отразяват в личната им карта както и в заявленията за издаване на други лични документи. Не в абсолютно всички лични документи, както е предложено в законопроекта, да се отразява временния служебен адрес.
С предоставения законопроект, на структурите на МВР се възлагат дейности по определяне на временен, служебен адрес, без да е определен смисъла и значението на този адрес и начина на определянето му. Съгласно Закона за гражданската регистрация, на МВР се предоставя актуална информация от национална база данни население, от националните регистри, с цел законосъобразно издаване на българските лични документи, включително и за постоянния адрес на лицата. МВР се явява само ползвател на вече обявения, съгласно Закона за гражданската регистрация постоянен адрес.
В предложения законопроект се вменява като компетентност на МВР да определя временен служебен адрес за кореспонденция и по този начин да осъществява функция на първичен регистратор на адрес, който е изцяло в правомощията на главна дирекция ГРАО на МРРБ. От друга страна, в личната карта няма възможност за изписване на информация временен служебен адрес за кореспонденция.
Това са общо-взето аргументите, които сме изтъкнали в нашето становище.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Ако имате нещо да допълните, заповядайте.

Господин Петър Тошев: По отношение на мотивите, които бяха изтъкнати, бих искал да отбележа, че през 2012 година в Закона за гражданската регистрация беше предвиден един механизъм по отношение на лицата, които да могат да предоставят договор за наем или документ за собственост, да се създават едни комисии от кметовете на общини, които да решат именно този проблем.
Отделно на това по отношение на откриваеомстта, доколкото го разбирам този временен адрес, който се предлага е нещо фиктивно, тоест лицето не би могло във всеки един момент да бъде открито на този адрес.

Председател Атанас Атанасов: Нещо допълнително имате ли от МВР? Заповядайте.

Господин Цветомир Панчев: Да, аз мога да допълня. Не е ясно, няма легални дефиниции на особените случаи, по които ще бъдат прилагани. Това е съществено. Една известна нестабилност може би ще се породи. И временен служебен адрес. Какво означава този временен служебен адрес? Може би това първо трябва да се обмисли преди да се използва и самата категория да се въведе в закона.

Председател Атанас Атанасов: Добре, благодаря Ви. Колеги? Заповядайте, господин Илиев.

Господин Илия Илиев: Благодаря, господин председател. Благодаря за предложенията и като цяло отношението на колегите.
Идеята е точно този временен служебен адрес да бъде наистина дефиниран и да бъде определен в рамките на точно тази комисия, която съществува в Закона за гражданската регистрация – създаването на комисията от страна на общината в подобни случаи. Именно идеята ни е да бъде създадена такава картотека, която казах преди малко и точно в тази картотека всяка община да си създаде примерно някаква квота, някакъв принцип, който самата община решава в самия квартал, примерно да бъдат създадени 10 или 15, или без значение колко адреса, на които такива хора да бъдат регистрирани, с цел улесняването от страна на общината и на службите като цяло да знаят къде да ги търсят. Не да търсят игла в купа сено, а наистина да има регламентирани определен брой адреси в квартала, в които общината може наистина да ги намери, които ще бъдат картотекирани.
Това е идеята, да бъде улеснен целия процес и това да бъде контролирано основно от страна на общинските власти. Дефиницията временен служебен адрес е точно такава каквато се подразбира. Временно служебно. Той служи именно за това, много от тези хора да бъдат легитимни, но те са нито със статута на собственици на жилища, нито са със статута по договор за наем. Защото те ако представят някакъв фалшив договор, има много такива случаи – правят си някакво договорче там, отиват, представят го и кметът казва: „Абе, слушай, знам, че не е много реално, ама аз трябва да ги регистрирам, защото иначе как мога да комуникирам с тях?“ и тогава самите кметове са изправени пред такава дилема и са принудени да извършат реално нарушение на някои точки от закона.
Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря. Заповядайте.

Господин : Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Поне господин Илиев, както разбирам Вашето предложение за този законопроект, той поставя едни отдавна наболял въпрос, който е в нашето общество, но който касае, според мен, най-вече, да го кажа така – гетата или махалите. Първо, защото там имам много незаконни къщи, тръгваме от това. Там той няма как да предостави нотариален акт за собственост понеже къщата е незаконна.
Второ, в някои от общините има преместване на това население, което е от ромски произход, най-вече. В някоя община има дават повече социални помощи, в друга има някъде по-добри условия, някъде плащат ток, някъде на плащат ток, случват се тези неща и има една миграция.
Трето, с подобно предложение, което по принцип има една благородна идея да реши някакъв казус и да могат тези хора да си изкарат документи за самоличност, мисля ,че ние ще узаконим незаконни постройки, срещу които всички кметове се борят и този проблем стои може би не от 20 години, а от много години. Варно е, че по този начин се регистрират, има случаи на регистрирани 200, 300 души в една къща, в която няма как да живеят 300 души.
Но не мисля, че може би, предложеният законопроект е най-вярната посока. Може би, по-скоро с колегите от Министерството на вътрешните работи трябва да се измислят механизми и по този начин да се решава казусът, но така поставен, не мога да го разбера. Казвам Ви го честно, защото ще узаконим едни незаконни къщи, ще узаконим едно нещо, което ако се случи в тази къща, как да му дадат временен служебен адрес, ако се извърши, ако щете престъпление, или ако се извърши нещо друго, как да се узакони там? Изобщо какво прави този човек там? Той няма легално определение.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Заповядай.

Господин … : Колеги, съгласен съм, че има проблем, но ми се струва, че вносителят е определил проблемът неточно. Липсата на лични карти е следствие от проблема, който всъщност е незаконните постройки и голямата концентрация на етническо население в незаконни постройки в определени територии на страната. И опитвайки се да решим този проблем чрез въпроса за личните документи и да направим начина на издаване на личните документи по-гъвкав, защото ние на практика ако гласуваме този текст, ние ще направим по-гъвкав начина на издаване на лични документи, не ми се струва, че е добра техника.
На първо място, искам да кажа, че личната карта е един документ, в който трябва да има относително трайна, леснопроверима информация. Затова в личната карта се пишат три имена, които трудно се променя, вместо да се пише псевдоним, например.
Затова на мен не ми се струва полезно полетата постоянен адрес и настоящ адрес да остават празни, а да впишем един временен адрес, който лицето е декларирало и който може да бъде сменен по всяко едно време лесно.
Другият мотив, който мен ме притеснява, това е по отношение намирането на тези лица от органите на МВР. Не съм сигурен, че това решение ще доведе до такъв резултат просто, защото пак казвам, временният адрес много лесно може да бъде заявен и много лесно може да бъде сменен. И сега има случаи с настоящ адрес, който не отговаря на настоящия адрес или с постоянен адрес, който съответно не отговаря на мястото, където лицето живее. Да не говорим за временния адрес.
И чисто като правна техника, би трябвало с едно такова законодателно предложение да се предвидят и промени в Закона за българските лични документи, тъй като и там трябва все пак да се отразят едни такива промени. В крайна сметка, тази лична карта трябва да почне да се издава, ако ние го приемем, а такова нещо не видях в законопроекта.
В заключение се опасявам, че ще доведе до несигурност, включително до опити за нарушение от недобросъвестни ползватели на такъв вид издадени лични документи и можем да се сетим за всякакви опити за шиканиране – по изброен процес, по фирми и така нататък. Така, че засега не бих подкрепил законопроекта.

Председател Атанас Атанасов: Друг иска ли да вземе отношение? Заповядайте, господин Илиев. Възприемам го като реплика.

Господин Илия Илиев: Да, като реплика. Благодаря, господин председател. Аз искал към колегата да му насоча вниманието в такъв случай регистрирането на по 200 и по 300 човека от страна на кметовете на един адрес законно ли е? Познавам добре Закона и за гражданската регистрация, и за българските лични документи, и за общинската собственост. Няма нито една точка, нито един член и в трите закона, който да регламентира и да дава правно основание да бъдат адресно регистрирани по стотици хора на един адрес. Това е абсолютно противозаконно. Така, че ние трябва да направим промяна и тази промяна трябва да се случи именно в Народното събрание. Това не мога да го направят нито кметовете, нито общинските администрации, нито която и да е друга държавна администрация. Тази промяна трябва да дойде от нас.
Така, че успоредно с това, най-вероятно ще е необходимо и допълнение в Закона за гражданската регистрация, но ние от тук трябва да тръгнем, това е основата. И точно тези картотеки, които споделих преди малко, според нас точно тези картотеки ще регламентират регистрирането на тези хора. Те ще бъдат законно адресно регистрирани, а не незаконно. Защото в момента кметовете се принуждават, на много места, да ги регистрират де факто незаконно. Така, че ние създаваме условия да узаконим един процес, който е наследен не от сега, и както каза колегата в гетата и така нататък, но тези гета са от десетки години, голяма част от тези хора са родени там и затова ние предлагаме точно в промяната да се регламентира, с цел да бъдат избегнати злоупотреби, евентуално с получаването на социални помощи и така нататък, да бъдат регламентирани исканията да се подават по места само тогава когато последните 5 години, само в случаи, в които последните 5 години е живял в същата община съответният човек.
Така, че това не създава условия за миграция от една община в друга. Ако е бил във Враца, пък той е решил да отиде в Бургас да се регистрира, защото там ще получава помощи. Именно тази клауза, която предлагаме да е по адресна регистрация, на която е бил последните 5 години, точно това защитава и не създава предпоставка за злоупотреба за помощи и такива неща. Така, че това е една прозрачност, според нас, която няма никакви рискови моменти и не създава никакви затруднения. Напротив, би улеснила всяка една администрация.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря, господин Илиев. Има ли друг, който да иска да вземе отношение? Господин Карадайъ, заповядайте.

Господин Мустафа Карадайъ: Благодаря Ви, господин председател.
Колеги, считам, че темата е важна, проблемът е сериозен, включително и от личния ми опит. Имало е време, в които съм бил секретар на Централната избирателна комисия и с изготвяне на избирателни списъци, включително имаше един период, в който имаше една голяма група български граждани, които по никакъв начин не бяха попадали дори и в регистрите. Като тръгнем още от раждането, без акта за раждане, без да са минавали през детска градина, за да са влезли в някакви регистри, в последствие и за училищата и с тази тема по един или друг начин считам, че доста назад във времето, с един по-сериозен подход, мисля, че засега сме се справили като държава. Поне така си мисля.
Сега в момента има една фактическа картина, която би трябвало да я приемем и да търсим решение. Тази фактическа картина, която поне аз доколкото я разбрах, ако не съм я разбрал точно, господин Илиев, ще помоля да ме поправи, значи има къщи, в които може би има поколения, второ, трето поколение хора, които живеят. Така ли е, господин Илиев.

Господин Илия Илиев: Да, абсолютно.

Господин Мустафа Карадайъ: И в тези къщи, хората не могат да покажат нито документ за собственост, нито наем, че са в тези къщи. Но те са си там поколения наред. И този въпрос по един или друг начин, ние трябва да го решим. Не само за пребиваването на тези хора в къщите, не само за документа за самоличност, нещо повече, тъй като скоро време имаше един дебат в пленарна зала относно Закона за училищното и предучилищното образование и ако наистина сме искрени и отговорни в позициите си, че обществото има нужда от решаването, на отговорното решаване на проблемите и най-вече проблемът би трябвало да търси дългосрочно решение, защото виждаме, че краткосрочните мерки, конюнктурните мерки и моментните мерки не дават резултат, дългосрочното решаване на този проблем е още с обхващането на децата, влизането на децата в детските градини първо, а от там и в училищата, за да може да се очаква един траен резултат.
И ако не е най-точното предложение като конкретни текстове за промяна в закона, самата идея за поставянето на темата, мисля че е много сериозна и нашите гости от Министерство на вътрешните работи, бих ги упрекнал малко от гледна точка на това, че много е лесно да отхвърлим тема и идея, но може би Вие трябваше да направите и малко усилия, евентуално, а ако сте направили пък, поне да предложите някакво, какво да е решение на въпроса, за да можем всички ние тук, занимавайки се с тази тема да тръгнем отнякъде в онази посока, дългосрочната посока за решаването на въпроса.
Иначе, лесното отхвърляне без решаване на въпроса и отлагането му във времето ще запази тази картина, която днес много лесно, много хора я критикуват. И аз считам, че това е една добра посока да се направи този дебат и да се търси най-доброто решение. Но пак казвам, от тук започва обхващането на децата, за да търсим дългосрочното решение.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря, господин Карадайъ. Има ли друг, който да иска да вземе отношение? Аз искам да взема отношение. Колеги, аз ще се въздържа при гласуването на този законопроект по следните, чисто правни съображения.
Проблем съществува, но решението не минава през изменение на Закона за българските лични документи. Вие се занимавате тук с въпроса за издаването на документи за самоличност, а проблемът е за създаването на адрес, постоянен адрес. Този проблем на първо място минава през Закона за гражданската регистрация. Тоест, ако трябва да се направи промяна, основно трябва да бъде в Закона за гражданската регистрация.
На второ място искам да посоча нещо, което познавам също така като практика. Ние искаме сега да направим някаква промяна и на практика да улесним работата на кметовете, които не си изпълняват задълженията, някои. Аз не казвам всички, разбира се, защото тези комисии, които са създадени по закона, би следвало да бъдат създавани от кметовете, да действат и да си вършат работата.
И не на последно място, нещо което също така е важно, в Закона за устройството на територията е предвиден режим на търпимост по отношение на незаконните постройки, който трябва се спазва и при този режим на търпимост, независимо, че постройката е незаконна, това няма никаква връзка с точния адрес на улицата. Тя може да е незаконна, но тя е там и тя може да се води по този режим на търпимост.
Така, че решението на този проблем трябва да мине по друг ред. Именно заради това не мога да го подкрепя, но в същия момент не мога и да гласувам против, защото проблемът съществува.

Господин Мустафа Карадайъ: Една реплика може ли?

Председател Атанас Атанасов: Да, реплика, заповядайте.

Господин Мустафа Карадайъ: Господин Атанасов, напълно съгласявайки се с Вас, че по-всеобхватно трябва да се занимаваме с темата и абсолютно съгласявайки се, че незаконните постройки все още, тъй като има друг ред там не бива с какъвто и да е акт, без да се спазва редът, да се узаконяват, живите хора са там в тези незаконни постройки. И затова аз подкрепям колегата, който предлага изменението в закона, защото вместо да узаконяваме незаконните жилища, защото не влизам в категорията на незаконни постройки, аз говоря само за жилища, на незаконните жилища, ние с хората трябва да се занимаваме. Ние не трябва да свързваме темата с незаконното жилище и живия човек. Ние да започнем да се занимаваме с живите хора, а реда за незаконните постройки, там вече да търсим другия ред, който е описан в другите закони.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Господин Илиев искаше преди Вас, господин Мерджанов, ще Ви дам думата.

Господин Илия Илиев: Благодаря, господин председател. Това, което казахте, че според Вас трябва да има не в Закона за българските лични документи промяна, а в Закона за гражданската регистрация, ние предложихме промяна и в Закона за гражданската регистрация, който го гледахме в Комисията по регионална политика така, че ние от там тръгнахме, включително ние предложихме промяна, това, което казахте за Закона за устройството на територията.
Според нас, по-лесно би било да се включи като цяло промяната с леки изменения в Закона за общинската собственост, защото общината е пряко ангажирана с проблемите на тези квартали. И ние предложихме промяна, включително и в Закона за общинската собственост. Не знам, защо другите два закона бяха разпределени в Регионална комисия, а само този идва във Вътрешна комисия.
Така, че ние сме помислили като цяло да затворим кръга и да създадем наистина предпоставка за улеснение на целия процес. Така, че трите законопроекта вървят пакет като идеи и като замисъл.
А основно незаконните постройки, които казахте, господин председател, тези незаконни постройки те не са от сега, те са от десетилетия, в тях живеят стотици хиляди хора и ако ние в момента с тази законодателна основа, която имаме в момента и ЗУТ, това означава, така по мои изчисления, повече от половин милион български граждани, които живеят основно в гетата да бъдат оставени на улицата, което също не можем да си го позволим.
Така, че според нас, именно с тези малки промени, частично в различните закони, ние ще направим тази промяна, така че в рамките на няколко години да дадем, наистина на тези хора, които живеят в гетата някакъв законен и един европейски статут, който всеки един гражданин се нуждае. Именно с тези промени оттук трябва да тръгнем поетапно. Ясно е, че изведнъж не може да стане. Нито можем да съборим гетата изведнъж, нито да им построим мезонети. Това е ясно. Но с тези промени така поетапно, според нас може да се върви в един добър процес на развитие по тази тема. Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря. Господин Мерджанов, изказване ли? Момент, защото имаше реплика към мен, аз просто ще направя дуплика и ще Ви дам думата.

Господин .. : И аз имам реплика към Вас.

Председател Атанас Атанасов: Заповядайте, трета реплика.

Господин . : Едно пояснение, господин председател. Проблемът с тези удостоверения за търпимост идва от това, че липсва механизъм, по който да се установи дали тези сгради са изградени към дед лайна по Закона за устройство на територията. Това е 31 март 2001 година. Тоест, само сгради построени преди тази дата могат да получат удостоверение.
И възниква големият спор тези сгради дали са построени преди март 2001-ва или след това, и затова кметовете избягват да издават, презастраховат се и от там идва големият проблем.

Председател Атанас Атанасов: Разбрах Ви. Вижте колеги, господин Илиев, аз се учудвам, че по този начин се подработили темата. Знам, че Движението за права и свободи винаги е разчитало на много добра юридическа експертиза. Тук не Ви давам съвети, просто го коментирам, би следвало да бъде проект за изменение на Закона за гражданската регистрация и в преходни и заключителни разпоредби да бъдат предвидени изменения в Закона за българските документи за самоличност и в Закона за устройство на територията. Казвам, по принцип, за да може да върви това като един нормативен акт. Защото сега ние откъде да знаем, че в другата комисия е другото парче, така да се изразя, в крайна сметка.
Заповядайте, господин Мерджанов.

Господин Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колега. Уважаеми гости.
Аз принципно приемам Вашите съображения, господин председател и ще се въздържа от подкрепата на този закон, но проблемът действително съществува и споделям загрижеността на колегите.
Струва ми се, че би било редно, ако искате и Вие може като председател на комисията да инициираме едно изслушване на министърката на регионалното развитие и на министъра на МВР и може би с предложение да бъде създадена една междуведомствена група, която да изложи цялостната визия по решаването на този комплекс от проблеми, тъй като колегите справедливо го поставят. Проблемът е много тежък, то се е задълбочавал през годините, в блика перспектива още повече ще се задълбочава и най-важното е, че този проблем създава доста политически изкушения.
Така, че ако приемете това предложение да предвидим някаква форма на изслушване, дали по линия на блиц контрола или нарочно изслушване …

Председател Атанас Атанасов: Според мен е по-добре в нарочно изслушване да се направи.

Господин Атанас Мерджанов: С представители на ЕСГРАОН, на специалисти по ЗУТ и така нататък. Това е предложението ми. Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: Подкрепям, господин Мерджанов, ще го обмислим как да го направим. Наистина проблем съществува, но решението не е това, което се предлага.
Има ли друг, който да иска да вземе отношение? Няма. Колеги, подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, внесен от господин Илия Илиев и група народни представители. Който е „за“, моля да гласува. 4 – „за“. „Против“? 2 – „против“. „Въздържали се“? 7 – „въздържали ес“. Отхвърля се, господин Илиев на този етап, но проблемът остава. Благодаря Ви. Заповядайте.

Господин … : Понеже всички се обединихме около тезата, че внесения проект от страна на народния представител Илиев трябва да му се обърне внимание, помислете, изтеглете го, ако трябва, да направим едно наистина сериозно говорене и това, което господин Мерджанов каза, защото сега пътят какъв е? Вие пред Вашите избиратели да размахвате, да аз искам да Ви реша проблема, но те лошите отказаха, или наистина да свършим работа за тези хора, защото всички сме обединени около тезата, че наистина проблем има.
Така, че това е моята идея. Завърших.

Председател Атанас Атанасов: Това за изтеглянето на законопроекта е право на вносителите, те ще си го преценят.
Колеги, четвърта точка е Законопроект за утилизирането (обезвреждането) на боеприпасите, № 454-01-3, внесен от Волен Сидеров и гр.нар.пр. на 27.10.2014 г. Вие ли ще го представите? Илиан Тодоров бяхте? Заповядайте.

Господин Илиан Тодоров: Благодаря, господин председател. Уважаеми колеги.
Ако позволите, ще Ви запозная с мотивите на така направеното от Атака предложение.
През последните години станаха няколко изключително тежки инцидента с оръжия, боеприпаси и взривни вещества. От 2000 година досега последният инцидент в районна на Петолъчката, те са общо 9.
В страната ни е останало огромно количество боеприпаси, които са неизползваеми, преминали отдавна срока си за годност и опасни по начина, по който се съхраняват. Подобни боеприпаси, оръжия и взривни вещества освен в Министерство на отбраната се намират в притежание, съхранение и в други ведомства, институции и предприятия, които следва да ги обезвредят.
Безспорно е, че обезвреждането на тези оръжия, боеприпаси и взривни вещества е тежък проблем за обществото и държавата и за нерешаването му досега основна причина е неправилната държавна политика. Неправилно се разчита тази дейност, представляваща важен елемент от националната сигурност на държавата да бъде предоставена на частни фирми, някои, от които съмнителни и имат една-единствена основна цел – да реализират печалби. Те не притежават необходимия кадрови, експертен и материален ресурс да се справят със задачите.
Варно е, че държавата, в лицето на Министерството на отбраната, което следва да бъде отговорен субект за решаването на проблема снема от себе си голяма част от отговорността, но както виждаме това води до поредица от тежки разрушения, стрес сред населението, реална опасност за живота и здравето на заетите с тази дейност работници и служители, както и до опасност за живота, здравето и имота на случайно намиращи в близост лица.
Предоставянето на боеприпаси, оръжия и взривни вещества на частни фирми и юридически лица крие непрекъсната опасност от злоупотреби, възможност за предоставянето им на трети и четвърти лица, за тежки нарушения на български и международни разпоредби и договорености.
Това е така, защото някои от тези фирми притежават и лицензи за търговия с оръжия и няма каквато и да е гаранция вместо да обезвреждат предоставените им оръжия, боеприпаси и взривни вещества, да не ги прехвърлят неправомерно.
Считаме, че сега действащия Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите не урежда тази материя. Още повече, че в чл. 1 ал. 2 изрично се казва, че той не се отнася за Въоръжените сили на Република България.
Толкова отговорна материя, предвид пряката връзка с националната сигурност на страната не може да се регламентира с правилник или други подзаконови нормативни актове, както и не може да се подчинява на общите принципи на облигационното и търговското право.
Следва проблемите относно утилизирането, обезвреждането на оръжия, боеприпаси, взривни вещества, да бъде уредено със специален закон, какъвто е настоящият, като основна отговорност и задължение, в тази връзка, бъдат предоставени на Министерството на отбраната на Република България. Логично е Министерството на отбраната да поеме и осъществи обществената функция за обезвреждане на оръжия, боеприпаси и взривни вещества, тъй като притежава необходимия технически, кадрови и материален ресурс. От друга страна, огромна част от оръжията, боеприпасите и взривните вещества за обезвреждане, по различни начини са имущество на Министерството на отбраната.
Това всъщност, уважаеми колеги, което предлагаме с така направеното предложение е Министерството на отбраната да отговаря като цяло за утилизацията, тоест за обезвреждането на тези взривни вещества, оръжия и боеприпаси.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря. Ще Ви дам думата, само искам да Ви запозная с доклада на Комисията по отбрана, която е водеща комисия, ние сме подпомагаща.
Комисията по отбрана е отхвърлила законопроекта със само 1 глас „за“, с 6 гласа „против“ и 7 гласа „въздържали се“.
Министерството на отбраната ни е изпратило становище, което не подкрепя законопроекта, по изложените съображения, не искам да ги чета сега, на разположение е и ако някой иска, може да се запознае. Всъщност Вие ги имате, изпратени са Ви.
Заповядайте.

Господин Стеуфан Дедев: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми господин Тодоров.
Във Вашия законопроект и поне в мотивите към него, които Вие споменахте, предлагате дейността по утилизиране на взривни вещества и боеприпаси да излязат по принцип от частния сектор и да е отговорност само на Министерството на отбраната.
По принцип, една такава дейност, Вие знаете, че е с един много висок риск в дейността. Защо след като тази дейност, може би в последните 20 години се е превърнала във вид бизнес, този законопроект го забранява този бизнес, поне на територията на Република България, а ние сме част от Европейския съюз и там този вид дейност е разрешена?
Този голям риск, на който биха били подложени сапьорите в българската армия, според мен ще бъде оправдан ако е само за боеприпаси и за снаряди, които са собственост на Министерството на отбраната. Но в последния случай, който и Вие споменахте, че е имало 9 случая на взривове в Горни Лом, където беше последният случай, там изобщо не става дума за български боеприпаси. Там става въпрос за гръцки мини, които бяха докарани на българска територия, които се взривиха и дейност, която се извършва от частна фирма, която както Ви беше споменато, има лиценз за търговия с оръжия и извършва тази дейност.
Друг е проблемът, колега. На друго място може би е заровено кучето. Там трябва да се търси контрол. Там трябва да се търси, разбира се знание и можене по отношение на лицата, които се занимават с това. А поне това, което видяхме от средствата за масова информация там има едни възрастни хора, едни ако щете баби и дядовци, мъже, които с най-примитивни средства се занимават с утилизация. Може би Вашият закон трябва да бъде насочен към издигане на критериите, контрола, начина на работа, но не да кажем: „Не, няма да има частно утилизиране на боеприпасите, само армията“, а как ще оправдаете Вие, че при подобна, много опасна дейност, защото повечето боеприпаси са стари, ако гръмнат и недай си Боже убият някакъв офицер или сержант, кой ще носи отговорност? Значи това е дейност, която по принцип си има своите ангажименти към армията, има и служба в Министерството на вътрешните работи, която има ангажименти – служба КОС. Но така поставен въпросът той е много радикален. Според мен е даже много едностранчив.
Имаше един период от време когато имаше мини, господин Тодоров на българската граница, на южната граница, по ред политически и всякакви други причини. Наложи се, след 90-та година, тези мини да бъдат разминирани. Извършиха го специалисти офицери и сержанти от българската армия и от тогавашните Гранични войски. Вие знаете ли, че тогава се предлагаха едни много големи средства на тези хора, за да рискуват живота си да разминират, защото особено противопехотните мини, няма начин за разминиране, особено при утилизирането на противопехотни мини, които пък се извършват в някакво помещение, проблемът е много опасен, просто е много рисков.
Аз не знам как Вие с лека ръка предлагате армията да извършва цялата тази дейност и да рискуваме живота на хора, които по принцип и до закон до момента не са задължени да го вършат. Това го правят частни фирми, които са си срещу заплащане, там си има някакви частно-правни отношения и така нататък.
Аз мисля, че по-скоро трябва да се постави акцент върху контрола и работата на този вид дейност, а не да забраним сега това и да натоварим армията само те да ходят и да решават тези проблеми, без да има пряк ангажимент.
Благодаря Ви.

Господин Илиан Тодоров: Може ли една реплика?

Председател Атанас Атанасов: Заповядайте.

Господин Илиан Тодоров: Уважаеми колега, когато говорим за бизнес, да ние казваме, че никакъв не е проблемът утилизацията да се извършва от Министерство на отбраната и печалбите от тази утилизация да остават в Министерство на отбраната или за бюджета. Това предлагаме. И Ви давам веднага един пример от Европа. Една Финландия, която е държава-членка и в Европейския съюз, и в НАТО, държавната компания „НАМО“, която е 100 % собственост на държавата извършва тази утилизация. Значи, как може една държава-членка, както е България в Европейския съюз и НАТО да го прави, а ни да не можем? Ние не сме радикални, защото ако казвате, че нашето предложение е радикално, то тогава финландците са радикални.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Господин Мерджанов, заповядайте.

Господин Атанас Мерджанов: Благодаря Ви, господин председател.
Аз ще подкрепя този законопроект, съзнавайки, че той едва ли ще има успешна съдба, но по принцип съм за този тип разсъждения и философия, които трябва да бъдат водещи при уреждането на тази материя.
Като гледам тук присъстващите, между нас има един от най-големите специалисти – господин Радев и той може да потвърди, че държавата ни не дава сигурни и надеждни гаранции за този бизнес. Печалната практика, която е свързана с много жертви, с много наказания, с много досъдебни производства, нищо неизведено до край това говори.
Аз си спомням още при взривове тук край Челопеч, след това на Петолъчката, Горни Лом, да не ги изреждам всичките, няколко пъти на Горни Лом гърмяха, винаги се поставя основният въпрос къде да бъде извършвана тази дейност – дали от частни фирми, тоест дали от фирмите, които са производител на тези боеприпаси или от частни фирми, които имат съответните лицензии и разрешителни за това?
Спомням си, че тогава се разгоря много горещ спор. Имаше аргументи и от двете страни – за и против, но така и не се стигна до решение. Истината изисква да признаем, че нито едно правителство, включително и това, в което ние сме участвали, не съумя, може би преди години не ни стигна и времето да се заемем с тази материя, не че щяхме да го решим перфектно, но това е един много тежък проблем.
Аз трябва да Ви споделя, че няма седмица където да не ми бъде поставен този въпрос в избирателния регион – в Стралджа, в Лозенец. Там непрекъснато имаме един постоянно действащ инициативен комитет, който държи този тип дейности поне да бъдат премахнати на достатъчно безопасно, отдалечено място от населените места.
Така, че това е моята позиция. Аз ще подкрепя законопроекта. Добре е, може би както и при обсъждането на предходния да бъдат активизирани малко органите на изпълнителната власт и да предложат малко по-модерно и по-ефикасно решение, защото господин Дедев, не е станало дума за служба КОС, не сме стигнали до неизпълнение на техни функционални ангажименти, независимо до кой случай става въпрос. Това е печалната практика.
Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря, господин Мерджанов. Господин Радев писка думата. Заповядайте, господин Радев.

Господин Валентин Радев: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги.
Аз съм съгласен с това, което и с него ще започна и господин Мерджанов накрая, не ние трябва да определим правилата на играта, буквално казано. Аз съм убеден, лично аз и колегите ми експерти, че това е работа на изпълнителната власт. Те не са свършили нещо и аз ще кажа за него. Но преди това за вносителя. Това мина, направих справка, на 11 декември 2014 година през Комисията по отбрана, същият проектозакон и там имаше дебат и доста колеги се изказаха, и аз доста подробно говорих. Тук няма да говоря толкова подробно, поради една проста причина – опитвам се да намеря мястото на комисията в този проблем. Защото много неща могат да се кажат, но всъщност ние трябва да вземем едно решение и то е в компетенцията на нашата комисия в случая. Така, че искам да започна с това и аз и тогава го казах.
Хубаво, Атака удря камбаната, буквално, те казват: „Да, бе, тук имаше проблем, забравихте го, последните 15 жертви в Горни Лом, преди това 3 на Петолъчката“, спомена го колегата Мерджанов. И се случват назад такива неща. Веднага прави впечатление, че това се случва в частните фирми, само Челопечене беше в държавната фирма или в Министерството на отбраната, без жертви. Всичко останало е някъде навън. Е, очевидно проблемът, както те казват, ами дайте да го дадем тогава в държавните, за да няма проблеми, нали няма жертви, те се справят добре. Да де, но в държавата има закони и Законът за оръжията, взривните вещества, боеприпасите и пиротехническите изделия, има една глава седма и там е описано кой се занимава и кой контролира този процес и това е МВР. Цяла глава има. Описано е точно какво е утилизация, какво е унищожаване. Между другото, законът само половината от този проблем предлагате да бъде решен. Ами ние унищожаваме, което е почти толкова опасно и там е казано кой.
Това означава, че ние ако сега приемем каквото и да е решение за някакъв нов закон, трябва да променим другия. Да прехвърлим отговорността от МВР, да я прехвърлим изцяло на Министерството на отбраната. И заедно с това, трябва да си даваме сметка, че у нас 99 %, даже ще Ви кажа кои са държавите, всички търговски дружества са частни. Утилизацията се върши и досега се върши в тези 99 %, две са държавни предприятия – Сопот и Терем, с неговите два завода, които правят утилизация – Костенец и то не основно, а съпътстваща дейност и Ивайлово.
Така, че нахвърлям Ви на едно нещата и казвам, че това няма как да стане по начина, по който го предлагате. Хубавото е, и отново се връщам на това, че те удрят камбаната и казват: „Да, има проблем“. Но нашето решение, според мен и аз така ще призова и колегите, да не гласуваме, да не го подкрепяме, защото това просто разбърква наново системата, въпреки че дава добър тон, но да се съсредоточим и да принудим и аз ще Ви кажа какво се прави в момента, изпълнителната власт да си свърши работата. Има една комисия, която не знам защо се ръководи от Външно министерство, които спряха да работят. Трябваше да направят предложения, аз също когато стана случая с Горни Лом, така ме каниха по телевизии и казвах: „Ако те не го направят, ще го направим ние от Сдружението по боеприпаси“, едни експерти, които сме отвън. И те, увериха ни, че го правят. Аз знам в момента, имам информация, че тази комисия не работи. Питам Министерството на отбраната, защо и те казват, че не ги канят. Не имаме предложение, но нещо не работи комисията.
И по-скоро, трябва да се съсредоточим и ще направим необходимото, може би наша инициатива или пък някои депутати, аз съм решил също да направя нещо или да инициираме тази комисия, или да я дадем на Министерството на отбраната, или на вътрешните работи, но тя да свърши работата и има предложения, които стоят в главите и на бюрата, буквално на експерти, които са в тези ведомства, да ги съберат, да ги дадат и това да обсъдим. Промени в закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, най-вече в този закон, както му казвам Закона за МВР. Според мен това е решението. И там са грешките.
А такова подкрепяне, няма да влизам в подробности, господин Тодоров в неясноти, дори има формулировки вътре, но да, идеята е добра, но дори терминологията не е такава. Така, че според мен, също ако се съгласите, да не го приемем, а да потърсим решението в изпълнителната власт.
Заповядайте.

Председател Атанас Атанасов: Благодат Ви, господин Радев. Заповядайте, колега.

Господин Хамид Хамид: Благодаря Ви, господин председател. Уважаеми колеги. Аз ще добавя още един аргумент, с който ще обоснова своето въздържане по законопроекта.
Има доста частни фирми, които произвеждат боеприпаси, имат лицензи за това. Аз смятам, че тази дейност е не по-малко опасна от тяхната утилизация. И следва ли да забраним въобще производството на боеприпаси на частните фирми? По този начин бихме ликвидирали доста голям сектор във военнопромишления комплекс, който в голямата си част е приватизиран. Има заводи като Донарит, примерно, които произвеждат доста по-сериозни взривни вещества, да не изключваме няколкото инцидента, които бяха станали и в Арсенал при производството на боеприпаси.
Така, че аз също мисля, че трябва да се насочим към контрола.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви, господин Хамид. Има ли някой друг, който иска да вземе отношение?
Аз само ще кажа едно изречение. Нещата започват от търговията. Ще забраним ли търговията?
Така, че проблемът е комплексен. Сега, ние не разглеждаме тук конкретни случаи, но наистина нещата опират до контрола при осъществяването на тази дейност.

Господин Атанас Мерджанов: Може ли само една реплика?

Председател Атанас Атанасов: Разбира се, господин Мерджанов. Заповядайте.

Господин Атанас Мерджанов: Сега, не е много етично, тъй като господин Цветанов липсва, но аз си спомням когато приемахме промените в този закон в началото на управлението на ГЕРБ. И тогава беше проявена една лакомия от страна на господин Цветанов като вицепремиер и вътрешен министър, който непременно искаше всичко да изземе. Очевидно е, че този контрол ще трябва да бъде диференциран. Едни да бъдат функциите на КОС по съхранението на оръжията, личното оръжие и съвършено други да бъдат те по утилизацията и производството.
И тук пак искам да повторя, големият въпрос е кой да го върши това? Държавата, тоест, тоз, който ги произвежда или този, който търгува?

Председател Атанас Атанасов: Господин Мерджанов, както стана ясно тук, а и всички го знаем това, че този, който произвежда и този, който търгува не е държавата. А иначе, искам да Ви кажа, че откакто аз познавам законодателството, вярно е, че го познавам и от онова време преди 1989 година, когато беше немислимо някой да притежава каквото и да било частно, винаги КОС е бил контролният орган, винаги. Сега, дали си изпълняват задълженията или не е въпрос на разследване, но вижте, има и други недостатъци самият законопроект, няма да се спирам върху тях.
Има ли някой друг, който да иска да вземе отношение? Няма. Който подкрепя законопроекта, моля да гласува. 1 – „за“. „Против“? 3 – „против“. „Въздържали се“? 6 – „въздържали се“. Благодаря Ви. Отхвърля се.
И последна точка Разни, тя е дежурна в дневния ни ред. Има ли някой, който да иска да вземе отношение по други въпроси, извън дневния ред? Не виждам.
Благодаря Ви, закривам заседанието.

Заседанието беше закрито в 16:55 часа.


Председател на Комисията по
вътрешна сигурност и обществен ред:


Атанас Атанасов