П Р О Т О К О Л
№ 11

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И ОБЩЕСТВЕН РЕД



П Р О Т О К О Л
№ 11



На 18 март 2015 година се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието беше открито в 14.40 часа и ръководено от председателя на комисията, господин Атанас Атанасов при следния


Дневен ред:



1.ПРешение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, № 454-02-22, внесен от Волен Сидеров и гр.нар.пр. на 27.10.2014 г.

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 454-01-66, внесен от Методи Андреев и гр.нар.пр. на 18.12.2014 г.

3.Разни


Гости и докладчици на заседанието бяха:


Министерството на вътрешните работи:
-Ася Георгиева, главен юрисконсулт в ГД "Гранична полиция"

Министерство на външните работи:
-Ради Игнатов, дирекция „Права на човека“
-Бойко Хаджийски, дирекция „Консулски отношения“

Държавната комисия по сигурността на информацията:
-Васил Ризов, заместник-председател
-Антон Борисов, директор на Дирекция "Правна и международноправна дейност"

Държавна агенция „Национална сигурност“:
-Недялко Недялков, заместник-председател
-Таня Каракаш, директор на Дирекция „Правна“


Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители на заседанието.


Председател Атанас Атанасов: Предлагам на вниманието на комисията дневен ред от три точки.
Първа точка е Проект за решение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, № 454-02-22, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 година.
Втора точка е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 454-01-66, внесен от Методи Андреев и група народни представители на 18.12.2014 година.
И традиционната трета точка – Разни.
Колеги, имате ли други предложения, становища или мнения по дневния ред? Нямате. Който е „за“ така предложения дневен ред, моля да гласува. 11 – „за“. Няма „против“ и „въздържали се“.
Минаваме в такъв случай към първа точка. Колега, Вие ли ще го представите? Заповядайте.

1.ПРешение за недопускане на имигранти от Близкия изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, № 454-02-22, внесен от Волен Сидеров и гр.нар.пр. на 27.10.2014 г.

Господин Илиан Тодоров: Уважаеми господин председател. Колеги. Ще Ви запозная набързо с мотивите към така предложеното от Атака предложение.
Във връзка с кризата на територията на Сирийската арабска република и бежанските потоци от сирийски граждани, търсещи убежище в Република България, трябва да признаем, ч(е държавата ни няма нужния капацитет, способности и финансови възможности за приемането на нови бежанци. Финансовите параметри, свързани с издръжката на сирийските бежанци в страната ни пораждат редица въпроси, както и усещане за огромна несправедливост и налагане на недопустими, анти народни двойни стандарти в ущърб на всички български граждани. Според бившия заместник-министър на МВР, в лицето на господин Васил Маринов, месечната издръжка на един „сирийски бежанец“И възлиза на сумата от 1 100 лева.
В същото време българските пенсионери, които със своя дългогодишен труд и ума си изградиха днешна България, получават минимална пенсия в размер на 155 лева. В бюджета нямало средства за увеличаване на техните пенсии, но явно в същия има по 1 100 лева за издръжка на хилядите чужденци, представящи се за „сирийски бежанци“. Тоест, за издръжката на бежанци и нелегални емигранти в момента бедните пенсионери и трудещите се българи заплащат по 7,3 милиона всеки месец. С тази тенденция на военни конфликти близко до граната ни, ние като икономика няма как да издържим на наплива на тези бежанци. През 2013 година по същото време на месец сме плащали по 4,4 милиона лева, а сега само с 2,9 милиона лева повече. Това прави, че за една година по груби сметки държавата ни дава по 80 милиона лева за бежанци.
Атака смята, че подобни суми са непосилни за българската държава и икономика. Ако правителството смята, че може да се справи, ние настояваме то да увеличи заплатите и пенсиите на момента. Затова предлагаме с тази сума да се повишат най-ниските пенсии на всички пенсионери с по 20 лева сега.
Противното би означавало да поставим българите в условията на вулгарна расова дискриминация. Българската държава нямала пари за увеличаването на минималната работна заплата, но явно има за сирийците – 3,5 пъти по-висока сума за тях. Едно българско дете получава по 35 лева детски надбавки, срещу 1 100 лева за сирийчето. Да не би българските деца да са 28,5 пъти по-нисши от сирийските? И всичко това е за сметка на всички български данъкоплатци.
Това е абсурд, който трябва да бъде мигновено прекратен. Стана ясно също, че Европейският съюз отказа да подпомогне финансово страната ни по издръжката на сирийските бежанци, така че огромна част разходите в тази тежка ситуация, в която се намира държавата ни, остават изцяло за наша сметка.
Не търпи отлагане отговорът и на друга група въпроси, свързан с националната сигурност и вътрешния ред в държавата. Твърденията на МВР, че разполага с методика, която отделят лицата от раковия контингент, влизащи на територията на страната ни, от останалите бежанци, звучат подозрително и най-важното, не почиват на никакви аргументи и факти. Трябва да се съгласим, че МВР няма никакви оперативни данни за лицата, които нахлуват на наша територия от Близня Изток без документи за самоличност и твърдят, че са „сирийци“. Архивите и картотеките на криминални лица от сирийски произход се намират изцяло в компетенцията на сирийската държава, а българското Министерство на вътрешните работи няма как да има информация дали на територията ни не търсят убежище и членове на терористични организации частни ислямски армии от типа на „Джабахат ал-Нусра“, „Сирийската свободна армия“ и „Ислямска държава в Ирак и Сирия“. Нахлуването им в България създава заплаха за националната сигурност, териториалната цялост, живота и собствеността на българите за поколения напред.
Освен това тези бежанци нахлуват в България в разрез на цялото ни законодателство и чл. 4, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците.
Във връзка с гореизложеното, парламентарната група на партия Атака предлага проект на решение за прекратяване на потока на нелегални имигранти, допускани на територията на страната, посредством всички необходими мерки включително и чрез затваряне на границата ни с Република Турция и Република Гърция с цел недопускане на имигранти от Близкия изток, включително и граждани на Сирийската арабска република на българска територия.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: По тази точка сме поканили представители и днес тук са Ради Игнатов от дирекция „Права на човека“ от Външно министерство и Бойко Хаджийски, да си кажете позицията, защото не съм я записал тук, в смисъл длъжността. И от Министерството на вътрешните работи – госпожа Асия Георгиева, главен юрисконсулт в Главна дирекция „Гранична полиция“. Ще Ви помоля по този ред да изразите становището на институциите, които представлявате.
Заповядайте.

Господин Ради Игнатов: Уважаеми господин Атанасов, в отговор на Ваше писмо във връзка с внесения от господин Волен Николов Сидеров и група народни представители проект на решение на Народното събрание за недопускане на имигранти от Близкия Изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, бих искал да Ви уведомя за следното:
Проблемът с бежанците следва да се разглежда не само в рамките на изострянето на конфликтите в района на Близкия Изток, преди всичко в Сирия и Ирак, но и в контекста на актуалната обстановка като цяло. На този етап е важно вниманието да се съсредоточи върху Сирия и Ирак.
Страната ни изразява дълбока загриженост от рязкото влошаване на обстановката по сигурността и хуманитарната криза в региона на Близкия Изток.
Ситуацията със сирийските бежанци е определена като най-голямата хуманитарна катастрофа през последните години. Като тя е драматична не само за бежанците, а представлява сериозна заплаха и за стабилността в региона. В резултат на гражданската война в Сирия и действията на терористичната организация Ислямска държава, повече от 9 милиона сирийски граждани са напуснали страната. Голяма част от тях живеят при най-тежки условия в бежански лагери, като повечето са избягали в съседни страни – Ливан, Турция и Йордания.
Бежанските потоци имат реален дестабилизиращ ефект върху сигурността на съседните страни и региони. Опасността от нови подобни вълни в краткосрочен и средносрочен план се очертава като съвсем реална предвид продължаващите конфликти в Сирия и Ирак.
България предприе мерки за овладяване на ситуацията с бежанците и подобряване на условията за настаняване. Като отговорен член на международната общност България има задължения и не може да остане безучастна пред лицето на тази хуманитарна катастрофа. Страната ни се включва активно във всички регионални и глобални формати и инициативи като участва в хуманитарните акции на международните организации за оказване на помощ на населението, засегнато от конфликта в Сирия като израз на ангажираността на страната ни за разрешаването на конфликта и проява на солидарност и съпричастност към усилията на съседните държави за осигуряване на нормални условия за живот на сирийските бежанци сме предоставили помощ чрез Световната продоволствена програма, върховния комисар на ООН за бежанците, доверителния фонд на ЮНЕСКО и други.
Предоставянето на тези помощи е част от ангажираността на страната ни с разрешаването на конфликта в Сирия и проява на солидарност и съпричастност към усилията на съседните й държави за осигуряване на нормални условия за живот на сирийските бежанци.
За България като страна-членка на ЕС и страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година и протокола към нея от 1967 година, възможността за недопускане на имигранти от Близкия Изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република е неприемлива. Недопускането на дискриминация по отношение на раса, религия или страна на произход е сред основните принципи на Конвенцията за статута на бежанците, чл. 3. Предложения проект е в противоречие също и с принципите на всеобщата декларация за правата на човека, чл. 7 и 14 и на международния пакт за граждански и политически права – чл. 26. Недопускането на дискриминация е регламентирано и в Закона за убежището и бежанците.
В предлагания проект на решение на Народното събрание липсва разграничение между случаите на легална и нелегална миграця. В тази връзка следва да се приеме, че то се отнася и до двете хипотези. Режимът за законно влизане, пребиваване и напускане на територията на Република България на посочените по-горе групи граждани на трети държави е уреден в Закона за чужденците в Република България. С постановление на Министерския съвет е приет Правилник за прилагане на закона, който е влязъл в сила през 2011-та. Приети са също наредба за условието и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим и инструкция на министъра на външните работи и министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи.
Противодействието на нелегалната имграция е от компетентността на МВР в изпълнение на възложените му с чл. 6, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР – Охранителна функция, доразвита в раздел три от същия закон. Законът за МВР е влязъл в сила на 28 ноември 2014-та. От тази дата тече срокът за приемане на подзаконовите актове, предвидени в него, както следва:
Един месец за Правилника за устройството и дейността на структурите на МВР;
Два месеца за подзаконовите актове по прилагане на закона, които са от компетентността на Министерския съвет;
И четири месеца за подзаконовите актове, които са от компетентност на министъра на вътрешните работи.
Сроковете са определени в закон, тоест с акт на Народното събрание.
С оглед на всичко изложено до тук считаме, че към момента Министерският съвет е предприел законно установените действия и е издал актовете, необходими за регулиране на миграционните потоци през територията на Република България и за противодействие на нелегалната имиграция.
Във връзка с това, приемането на решение на Народното събрание каквото предлага групата народни представители, начело с господин Волен Сидеров би било безпредметно, тъй като няма да създаде нови задължения за изпълнителната власт.
Благодаря Ви за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря. Господин Хаджийски, нещо да добавите?

Господин Бойко Хаджийски: За протокола, Бойко Хаджийски, дирекция „Консулски отношения“ в Министерство на външните работи.
Изцяло, разбира се, се присъединяваме към становището току що прочетено от колегата Игнатов, защото сме го и готвили заедно. Само бих искал да допълня, че едно такова решение, не само би било безпредметно, то е и юридически недопустимо, а и би било практически неприложимо, защото конвенцията ,по която България е страна е с предимство пред всички вътрешноправни актове, които й противоречат.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Госпожа Георгиева от Министерството на вътрешните работи, заповядайте.

Госпожа Ася Георгиева: Уважаеми господин председател. Господа народни представители.
Във връзка с представения проект на решението от господин Волен Сидеров и група народни представители за недопускане на имигранти от Близкия Изток и Северна Африка, включително и бежанци от Сирийската арабска република на територията на Република България, изразяваме следното становище:
При изпълнение на дейността си, органите на изпълнителната власт са обвързани от действащото законодателство и поетите международни ангажименти. Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията за статут на бежанците от 1951 година, ратифицирана със Закона за ратифициране на Конвенцията за статут на бежанците от 1951-ва година и Протокола за статута на бежанците от 1967 година, договарящите държави се задължават да прилагат разпоредбите на тази конвенция спрямо бежанците, без каквато и да е дискриминация по отношение на раса, религия или страна на произход.
В Хартата на основните права на Европейския съюз е предвидено, че правото на убежище се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 година и Протокола от 31 януари 1967 година за статута на бежанците и в съответствие с Договора на Европейския съюз и Договаря за функционирането на Европейския съюз.
В Закона за чужденците в Република България са разписани условията и редът, при които чужденци могат да влизат, пребивават и да напускат територията на Република България като изрично са посочени случаите, в които се отказва влизане в страната или издаване на виза на чужденец.
Условията и редът за предоставяне на особена закрила на чужденци на територията на Република България се определя със специален закон, а именно Законът за убежището и бежанците. В него е предвидено, че Република България осъществява изпълнението на задълженията си по Конвенцията за статута на бежанците и протокола за статута на бежанците. Не се допускат ограничения на правата или привилегии на чужденци, търсещи или получили закрила в Република България основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Регламентацията на Закона за убежището и бежанците е въведена като част от националните изпълнителни мерки по транспониране на директива на съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случаите на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасянето на последиците от този прием.
Директивата на съвета за определяне на минималните стандарти относно приемането на лицата, търсещи убежище, директивата на съвета за минималните стандарти, за признаването и правното положение на гражданите на трети държави или лица без гражданство като бежанци или лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставяната закрила. Също така директива на съвета за минималните норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки.
Директивите са част от правния инструментариум на Европейския съюз в рамките на общата политика в областта на убеждението.
Приемането на представения проект на решение не може да бъде подкрепено, тъй като би довело до промяна на текстове в Закона за убежището и бежанците, което от своя страна ще доведе до нарушаване на поетите ангажименти от Република България като страна по редица международно-правни актове и неизпълнението на законодателството на съюза.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Уважаеми колеги, по същество, становищата и на двете министерства са отрицателни. Аз благодаря за това, че ги изложиха представителите на МВР и на външните работи.
Откривам дебата. Има ли становища? Заповядайте.

Господин Стефан Дедев: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги. Уважаеми господин Тодоров.
Разбирам част от мотивите за внасяне на такъв законопроект, който касае социално битовите условия в България и по-специално ниските пенсии и доходи на една част от българските граждани. Само не мога да разбера каква е пряката връзка с желаещите да получат убежище в България. Разбрахме, че в нормативна насока това противоречи на поетите от България ангажименти като държава.
Просто от Вас искам само да ми обясните, чисто практически разбирам мотивите, съгласен съм, че трябва да се намали и бежанския и имигрантския натиск към територията на България, защото България е със слаба икономика, малка държава, не може да си позволи голям брой бежанци, но чисто практически как бихте, в закона е посочено, че искате да затворите границата, как да я затворим тази българо-турска граница, от която най-вече влизат? И как ще стане това на практика? Просто чисто практически искам да ми го обясните и ако ми го обясните, ще Ви подкрепя.
Благодаря.

Господин Илиан Тодоров: Уважаеми колеги, чисто практически това е работа на Министерство на вътрешните работи как ще го осигурят. Затова тези хора получават заплати, затова са назначени и те трябва да се справят. Има си експерти там, специалисти, които знаят това как трябва да се случи. Ако искате, дори може Министерството на отбраната да се намеси, има как.

Господин Стефан Дедев: Реплика, само, за да завърша, господин председател, извинявам се.

Председател Атанас Атанасов: Това под формата на дуплика. Заповядайте.

Господин Стефан Дедев: Да, дуплика, да. Господин Тодоров, разбира се, че е ангажимент на Министерството на вътрешните работи, но това е несериозно. Несериозно е, защото това, което Вие предлагате в своето измерение съществуваше преди около 70 години, в друга държава, в друг пояс и няма как българо-турската граница да бъде затворена. Какво, ще ги разстрелваме, ще ги убиваме, ще ги връщаме ли, какво ще правим? Значи, това е несериозно.

Председател Атанас Атанасов: Моля Ви.

Господин Илиан Тодоров: Дуплика, защото се обърнаха към мен.

Председател Атанас Атанасов: Вие направихте реплика. Благодаря Ви. Ще Ви дам думата, но …

Господин Илиан Тодоров: Аз искам да отговоря на колегата.

Председател Атанас Атанасов: Моля Ви се, има ред. Вие направихте реплика на неговото изказване, дадох му думата за дуплика. Приключихме с това.
Има ли друг, който да иска думата? Заповядайте, господин Христов.

Господин Любомир Христов: Аз само искам да попитам ако бежанците не са от Сирия ами са от Украйна, нов ли закон ще пишем?

Председател Атанас Атанасов: Заповядайте.

Господин Илиан Тодоров: Тук става въпрос за бежанците от Сирийска арабска република. За Украйна сме вкарали отделен законопроект, който ще мине и през Външна комисия, и през Вътрешната комисия и тогава ще го разгледаме.
А доколкото ставаше въпрос за практики преди 70 години, искам само да Ви напомня, господин Цветанов е тук и може да го потвърди какво се случва в момента на границите Мелия и Сеута в Испания. Нека да не забравяме Гърция само преди няколко години как спря бежанския наплив към държавата си. Как с мерки, с огради, с полиция испанците как го правят? Господин Цветанов е тук, той да каже, бил е министър на вътрешните работи, как става на Мелия и Сеута?
Има толкова много разделителни линии в света, така че нека да не говорим за преди 70 години. Това са неща, които в момента се правят и се случват в Европейския съюз, на който ние сме член.

Председател Атанас Атанасов: Господин Цветанов, заповядайте.

Господин Цветан Цветанов: Господин председател, аз искам да Ви благодаря, че когато обсъждаме подобни законодателни инициативи от депутати от 43-то Народно събрание присъстват представители от съответните институции, които могат да дадат своето експертно мнение и становище. Смятам, че колегите, които бяха от външно и от вътрешно министерство бяха безупречни в мотивите, които изложиха и смятам, че е по-добре да преминем към гласуване и разбира се, да отхвърлим този законопроект.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Има ли друг, който да поиска думата, защото иначе трябва да го приема като процедура, господин Карадайъ за прекратяване. Заповядайте.

Господин Мустафа Карадайъ: Аз само един въпрос предвид гласуването. Извинявам се, промени в Конституцията дали са предлагани? Защото в чл. 5, ал. 5 на Конституцията доколкото аз помня, все още действа. За да се случат разни такива неща, би било редно първо да тръгнем от Конституцията. Това ми е въпросът, дали са предложили? Мерси.

Председател Атанас Атанасов: Има ли друг, който да поиска да вземе отношение? Аз искам да кажа само две изречения преди да преминем към гласуване. Това е проект за решение, не е проектозакон. Това е едно.
На второ място, най-сериозният аргумент, който чухме, разбира се от нашите гости е международните ангажименти, които България е поела като държава. Ние сме подписали редица международни актове, договори, конвенции, с които имаме задължения в тази насока. Да не говорим за това, че Вие тук споменахте да се затвори границата не само с Турция, но и с Гърция където сме заедно с Европейския съюз и знаете, че имаме съвсем друг режим, което е абсурдно да се случи.
Но нашето вътрешно законодателство е хармонизирано с оглед на ангажиментите, които България е поела. Да не говорим за това, че всеки един международен акт към който България се е присъединила с договор има предимство пред вътрешното законодателство, дори да няма хармонизация.
Така, че от правна гледна точка, на първо място това предложение за решение е абсурдно, да не говорим за хуманитарния аспект на темата. Благодаря.
Колеги, който е „за“ подкрепа на решението, внесено от господин Волен Сидеров и група народни представители, моля да гласува. Няма „за“. „Против“? 10 „против“. „Въздържали се“? 2 – „въздържали се“. Отхвърля се. Благодаря.
Преминаваме към втора точка. Искам да видя от институциите, които сме поканили кой е тук. От Държавната комисия по сигурността на информацията, тук ми е записано господин Васил Ризов, заместник-председател. Заповядайте. И Антон Борисов, директор на дирекция „Правна и международна дейност“. Заповядайте.
От Държавна агенция „Национална сигурност“ Недялко Недялков, заместник-председател и Таня Каракаш, директор на дирекция „Правна“. И от Министерството на отбраната Николай Василев, съветник на министъра. А виждам, че тук е и господин Даракчиев. Заповядайте.
Давам думата на господин Методи Андреев да представи законопроекта.

2.Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 454-01-66, внесен от Методи Андреев и гр.нар.пр. на 18.12.2014 г.

Господин Методи Андреев: Уважаеми господин председател. Уважаеми колеги народни представители. Гости.
Този законопроект, който е внесен от мен, от колегата Славов, Мартин Димитров, господин Главчев и Цвета Караянчева е един опит да транспонираме едно прието в това Народно събрание, една политическа тенденция в сектора за национална сигурност, да се увеличи възможността, за да се правят проверки, свързани с принадлежност към бившите служби на Народна Република България.
Първият закон, който беше приет в това Народно събрание от пакета закони, които касаят така наречената национална сигурност в нашата страна, това беше Законът за изменение и допълнение на Закона за МВР. Предстоят и още редица други закони. Там беше прокарана една много ясна и много про, така значима в полза на гражданското общество тенденция, а именно в чл. 3, ал. 1, т. 9, създава се нова т. 9 в Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР където се казва: „Сътрудничеството с Комисията за разкриването на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българска народна армия се вменява като една основна линия на поведение на службите, които спадат към Министерство на вътрешните работи.
Тъй като във въпросния закон, който ние тук искаме да изменим – Закона за изменение и допълнение на Закона за класифицираната информация, условно има две големи групи служби. Едните са службите, които отговарят, които са така наречените служби за сигурност, няма да ги чета, знаете ги всичките, другата част, това са службите, които се падат към службите за опазване на обществения ред. Да не кажа голяма дума, но 90 на 100 от всички служби, които засягат опазването на обществения ред са в системата на МВР. И в след като в Закона за МВР има приет такъв текст и след като този текст е приет от това Народно събрание е нормално тази политическа линия да бъде транспонирана и по отношение на службите за сигурност. Защото, не е тайна, че в миналото управление на Комисията по защитата на класифицираната информация, не в този състав, в предишния състав, когато се създаваше структурата, първия мандат, когато се създаваше тази структура, когато се създадоха така наречените органи по защита на класифицираната информация в отделните организационни единици, там проникнаха доста хора, които са свързани със службите за разузнаване и сигурност на бившата държава Народна Република България. Това нещо се знае от хората, които са дошли тук от службите. Знае се, че това стана с протекция на различни фактори, които към онова време имаха твърде голямо влияние в обществено политическия живот и не винаги тези фактори бяха държавни институции. И това се знае.
Ние не искаме нищо друго с този закон. Този закон, дебело подчертаваме, не е лустрационен закон. В този закон няма лустрация. Неприятното, в това, което сме предложили като текстове и това, което подкрепя, между другото като забележки от редица служби е, че нарушена субординацията, по която са разписани текстовете, за което разбира се търпим критика, но това не е проблем, който би трябвало да ликвидира идеята, която е заложена в закона. Това е лесно поправим проблем.
Ясно е, че не могат службите за сигурност и службите за обществен ред да докладват на ДАНС. Ясно е това нещо. Те могат да докладват за извършените проверки единствено и само на върховния орган и това е ДКСИ. Това е явно, тук просто са направени няколко корекции. И в този смисъл, забележките, които са направени от тези служби, аз ги приемам абсолютно като правилни. Но важното е следното:
Когато едно лице, независимо то какво е, тръгне да кандидатства за една длъжност, за която се изисква проверка за достъп до някакво ниво – поверително, секретно или строго секретно, то претърпява, преминава през една процедура на проверка. С тази процедура на проверка то отговаря на 30 въпроса, условно казано, в така наречения въпросник. Досега никога не е бил задаван пряк въпрос въпросното лице принадлежало ли е към служба за разузнаване и сигурност на Народна Република България? Между другото, хората, които са от комисията знаят, че такъв опит беше направен да бъде изменено в тази посока законодателството, в края на първия мандат на госпожа Цвета Маркова, но тогава политическата обстановка не беше благоприятна и това не беше направено. Това беше едно искане, което дойде от нашите партньорски служби. Това е факт и аз имах тези неща тогава като сламки, които ползвах в позициите, които съм заемал по онова време.
Смятам, че в момента да препотвърдим нашата евроатлантическа интеграция означава най-вече да отговорим на изискването за прозрачност, максимална информираност на този вид избор, защото в момента каква е ситуацията в България? Има закон, да го кажем за досиетата, той прави проверка на хора, които заемат публична длъжност, или публични дейности, като започнете от министър-председателя, минете през депутати, министри и така нататък, стигнете до висшите учебни заведения, но това са хората, които екслеге получават достъп до класифицирана информация. А всъщност законът нищо не казва по отношение на тези хора, които по служебно задължение работят с такава, създават я, охраняват я, комуникират с нея и я унищожават, евентуално. Там законът нищо не казва. Там имаме бяло петно.
И въпросът е сега, след като Законът за МВР предлага такава възможност да се засили сътрудничеството с Комисията по досиетата, защо ние да не го направим принцип като сложим в Закона за защита на класифицираната информация едно допълнително изискване, нищо повече? Една информираност на лицето, органа по сигурността, който трябва да вземе решението дали дадено лице трябва да получи или да не получи достъп до класифицирана информация, да знае то било ли е свързано със службите за разузнаване и сигурност на Народна Република България. Това не е нищо друго освен един информиран избор, защото ако това нещо беше в сила когато ДАНС избра за свой експерт въпросния господин, който изгуби двете тефтерчета на Филип Златанов, ако ДАНС когато го е избирало, имал е информиран избор, че този човек е агент на VІ-то управление, може би нямаше да го вземе за свой експерт. Това е така. Това е факт. Значи, липсата на информиран избор и липсата на обективна информация по отношение на това този човек, който сега трябва да бъде оценяван, може да доведе до неправилни решения от страна на комисията, която в крайна сметка трябва да реши дали дадено лице трябва да получи достъп до класифицирана информация или не трябва да получи. Това е единият аспект и аз смятам, че достатъчно ясно обясних, че това е една цялостна политика, която ние ако действително препотвърждаваме нашата евроатлантическа интеграция и ако искаме действително да отговорим на очакванията на обществото за повече прозрачност и за действително информираност при избора, ние това трябва да го прекараме точно по този начин.
Между другото, за пръв път, тук в този закон се хвърля една ръкавица към ДКСИ. Защото ДКСИ в момента е абсолютният арбитър за това дали едно лице може да получи или не може да получи достъп до класифицирана информация. Тоест, до там спират обжалванията. Ако едно лице му бъде отказан от комисията достъп до класифицирана информация, то трябва да поднови процедурата след един определен период от време, който те по-добре от мен го знаят.
Смятам, че този начин на процедиране, колкото да ни се вижда сигурен от гледна точка на защита на класифицираната информация, в един момент може да се превърне и в политическа гилотина по отношение на определени хора. Защото е известно, че след като на един човек му бъде отказан достъп до класифицирана информация и той няма как да разбере поради каква причина му е отказан този достъп, той няма къде другаде да го обжалва освен пред комисията ДКСИ.
Ние даваме правото, забележете сега, много добре чуйте този момент, ние даваме правото да се обжалват откази на ДКСИ единствено и само ако те са направени поради това, че за даденото лице е установено, че е било сътрудник на службите за разузнаване и сигурност на Народна Република България, единствено и само за това. За да не кажат някои, че ние едва ли не спираме и налагаме ограничителни разпоредби. Тоест, давам Ви пример, ако Методи Андреев реши да се кандидатира за такъв пост и бъде проверяван и се окаже, че той е агент на Държавна сигурност и комисията му откаже допуск, аз ще мога точно по този текст да отида в съответния съд и в срок до един месец да получа отговор дали правилно са ме спрели или не са ме спрели.
Разговарям с някои мои колеги, които са абсолютно прави, че в оценката си ДКСИ, когато тя ще преценява дали едно лице, което е било свързано със службите за разузнаване и сигурност на Народна Република България трябва да му бъде отказан или да не му бъде отказан достъп, е редно да впишем и някои критерии. В това предложение тези критерии не са вписани, което е слабост на предложението, но политически, като линия на поведение и като линия, която ние трябва да следваме като действително хора осъзнали желанието ни да бъде информиран изборът, като база за всяко едно наше решение, ние трябва да го провеждаме. Пак казвам, допълнително може да бъдат изработени критерии, които примерно да послужат на ДКСИ да бъде още по-обективно да оценява това конкретно лице при наличната информация.
Има едно нещо друго, което ние сме вписали, това е въпросът, който всеки човек трябва да реши за себе си, когато заема пост, за който се изисква достъп до класифицирана информация, това означава, че това обикновено е твърде висок пост в държавата или значим за държавата пост, дали той трябва да обявява свои принадлежности към така наречените тайни или/и неформални общества. Много от Вас тук, на пръв поглед, на това, както и тук колеги виждам, започват да се усмихват, но този проблем е много сериозен проблем в България. И хората, които работят с тази материя знаят много добре, че това в цели сектори от нашата национална сигурност, сектори от независимата съдебна власт са съществени проблеми, които създават реални проблеми за хората, които са принудени да избират или да оценяват дадено лице. Това нещо в демократичния свят, особено в Съединените американски щати е допустимо. Този въпрос не е срамен и не е срамно някой да заяви такава принадлежност. Когато той я заяви на време, тя не му носи минуси. Но ако той не я заяви и в последствие сподели своята информация по някакво друго задължение, произтичащи от онези тайни, неформални връзки, които има той с други такива организации, тогава нещата стават доста страшни и доста неприятни.
И аз смятам, че това е един закон, който без да правя лустрация, който без да принуждава и без да слага дамги на определени хора, ще даде само едно, ще даде повече справедливост, ще даде повече откритост и повече убеденост, че хората, които са допускани до служби, изискващи достъп до класифицирана информация са обективно проверени, от всеки ъгъл са огледани и тези хора, действително могат да заемат този пост.
Аз Ви моля и Ви призовавам да подкрепите този законопроект на първо четене с всичките му кусури, по начина, по който е разписан, като ние се ангажираме между първо и второ четене, разбира се с Ваша помощ и с помощта на нашите колеги, всички онези въпроси, които са посочени като допуснати грешки и неточности да бъдат коригирани, включително и да бъдат разработени тези критерии, които да дадат възможност на ДКСИ правилно да взима решения в конкретните случаи.
Благодаря за вниманието.

Председател Атанас Атанасов: И аз благодаря на господин Андреев. Сега да чуем мнението на институциите, които са дали писмени становища. Аз мисля, че сте се запознали с тях. На първо място Държавната комисия по сигурността на информацията. Господин Ризов, заповядайте.

Господин Васил Ризов: Уважаеми господин председател. Уважаеми господа народни представители.
Както чух, Вие сте се запознали с нашето становище и то е базирано изцяло на чл. 1 от Закона за защита на класифицираната информация, а то е, че Държавната комисия по сигурността на информацията е орган по прилагане на политиката по защита на класифицираната информация в Република България. Нито имаме компетентност, нито имаме амбиции да вземаме отношение по това каква да бъде политиката над нивото, което ни е разписано в закона.
В този смисъл е и нашето становище, което е разработено така, че ако законодателният орган на Република България вземе решение и то както отбеляза господин Андреев за вписване на такова изискване, за добавяне на такова изискване към набора от изисквания за получаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, то ние сме разработили в това становище каква да бъде процедурата. Изхождали сме и от съображението, че националната система за защита на класифицираната информация е доста деликатна и когато някои от нейните процедури се променя, следва да бъде променяна внимателно, така че да не предизвика сътресения, да създаде концентрация на едни места и липса на правна уредба на други.
В този смисъл ние сме предложили това, което е направено като предложение да бъде привнесено към сега действащия Закон за защита на класифицираната информация са минимални промени, а те са в две посоки основно. Ако бъде възприето такова изискване, то да бъде добавено към изискванията по чл. 41, които са надеждност на лицето от гледна точка на сигурността, с добавяне на един текст към изискванията по чл. 41. И тук веднага искам да добавя, че по този начин следва да имате в предвид, че обикновените проучвания, проучванията за издаване на разрешения за достъп до класифицирана информация до ниво „поверително“ излизат от обсега на тази проверка, тъй като по закон, проверка от гледна точка на сигурността се извършва в рамките на разширено и специално проучване.
Втората част от предложените мерки със Законопроекта за изменение и допълнение се отнася до лицата, които вече имат издадени разрешения. За тези лица, в закона е предвидено процедура по проверка по чл. 56 от закона, тоест когато за лице има действащо разрешение бъдат установени нови факти и обстоятелства, които са относими към неговата надеждност се извършва проверка по чл. 56, независимо кой е получил информацията, проверката се насочва към проучващия орган, който е издал разрешението и на базата на тази преценка и на основание на чл. 59 на лицето може да му бъде отнето издаденото вече разрешение.
Тук както спомена вече господин Андреев, има и две хипотези, които са не бих казал наказателни, но които удължават срока на действие на отказа, той е на основание чл. 57, ал. 6 – лице, на което му е издаден отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, в рамките на една година няма право да кандидатства за заемане на длъжност, свързана с достъп до класифицирана информация от същото или по-високо ниво. А когато на лице бъде отнето разрешението, по силата на чл. 59, ал. 6, то не може да кандидатства за вземане на такова разрешение за срок от три години.
И тук бих си позволил само да добавя, че това отново подчертава сериозността на актовете, които водят до отмяна или отнемане на разрешенията и в този смисъл ако се стигне до добавяне на ново условие, наистина трябва добре да бъде съобразено дали това условие е достатъчно по тежест, за да бъде изравнено с другите такива посочени в закона, изискванията по чл. 40, съответно тези по чл. 41 и 42 въз основа, на които да бъде отказано издаването на разрешения за достъп до класифицирана информация на едно лице или отнето такова.
От практиката досега на комисията, което също съм длъжен да го докладвам пред Вас, нямаме бележки от партньорските служби, националните орган по сигурността какъвто сме и ние, така си е националните органи по сигурността на другите държави по отношение на това, че е издадено разрешение на някое лице и респективно са издадени сертификати за достъп до класифицирана информация на НАТО, че е пропуснато да се направи такава проверка. Моят доклад е изцяло от гледна точка на това как следва такова решение да бъде прилагано и къде трябва да намери то своето място в системата от нормативни актове. Тук докладвах само по закона, ще се наложи обаче да се направят някои промени и в правилника и някои промени в наши задължителни указания.
На този етап обаче има една сериозна пречка да започне да бъде изпълняван дори по разписания ред, който ние сме се погрижили да бъде разписан максимално от гледна точка на практиката на съществуващата нормативна уредба и това са, както спомена и господин Андреев, критериите, по които органът, който извършва проучването да извърши такава оценка. Ние като орган, при който се обжалват тези актове, също да можем да извършим такава преоценка. А и абсолютно съм убеден, че ако се приеме решение, с което нашите актове да бъдат обжалвани пред административен съд, то той също ще иска да има критерии, по които да може да извърши тази проверка.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря. Вашият колега Борисов ще вземе ли отношение? Не. Благодаря Ви.
Аз после ще се изкажа, разбира се, но Вие това, което последното казахте, може да гарантирате само за този състав на комисията, защото в предния състав на комисията имаше един случай Вълев, не знам дали си го спомняте, който беше доста скандален. Но това е отделно.
Благодаря. Заповядайте, от Държавната агенция „Национална сигурност“ за становище.

Господин Недялко Недялков: Господин председател. Господа народни представители.
Държавна агенция „Национална сигурност“ също е представила в писмен вид становище по въпроса. До известна степен това се припокрива с това, което господин Методи Андреев каза и становището на ДКСИ. Имаме само две констатации. Едната констатация е това, че принадлежността към бившите служби за сигурност е вписана като ограничително условие от гледна точка сигурността на лицето, надеждността на лицето. И автоматически ако приемем, че в този ред, който лицето не е надеждно от гледна точка на сигурността, то автоматически получава отказ.
Може би, просто трябва да се сложи на някакво друго място да се визира тази разпоредба, тъй като автоматически е в ограничителните условия. Този критерий, който Вие споменахте за критериите, по които ще се преценя, също за нас е много важен от гледна точка избягване на субективността и най-вече когато се стигне до съдебно обжалване, за да има ясни критерии, по които да се извършва, тъй като сами знаете, че общо-взето набора от различни случаи е богат в Комисията по досиетата. Просто да се създадат някакви общи условия.
Това е, което мога да допълня само към предложението за промени в Закона за защита на класифицираната информация. Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви. Госпожо Каракаш, искате ли да вземете отношение? Заповядвайте.

Госпожа Таня Каракаш: Благодаря Ви. Едно допълнително уточнение по отношение на съдебното обжалване. От чисто правно-техническа гледна точка. Тъй като въвеждаме съдебен контрол, по изключение, а като цяло запазваме принципа на необжалваемост на отказите и отнеманията на издадени разрешения за достъп до класифицирана информация, може би е добре да се уточни съдебния контрол какво ще обхване. Преценка само на критерия установяване на принадлежност ли е, или и всички останали? Защото се получи дисбаланс с останалите основания за обжалване и останалите случаи. Това е чисто правно техническо, редакционно уточнение.
Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Много важно, обаче в същия момент. Благодаря. Министерство на отбраната, заповядайте.

Господин Николай Василев: Политическото ръководство на Министерството на отбраната подкрепя всички усиля, в които да се увеличи прозрачността в обществото и да се знае. За политическия кабинет говоря, от негово име. Всички усилия, за да се увеличи прозрачността в обществото и да се знае каква е била биографията на различните хора, които са заемали различни позиции. А също така и за намаляване на зависимостта от хора, свързани с бившата Държавна сигурност. Но колегата Даракчиев ще каже повече подробности.

Председател Атанас Атанасов: Заповядайте, господин Даракчиев.

Господин Пламен Даракчиев: Благодаря Ви. Ще бъда кратък, ние няма кой знае какво да кажем, още повече, че някои от бележките по законопроекта, които имахме се споменаха от господин Андреев и чукаме на отворена врата, няма смисъл да ги казваме.
Две неща ще кажа. Първо, подкрепяме категорично законопроекта. Много е навременен. Според нас не става дума за политика или каквото и да е, тъй като става дума за национална сигурност и за рискове пред националната сигурност, които ги гледаме вече от години назад. Това, което искам да Ви се извиня, в момента нямаме писмено становище поради простата причина, че министърът е изключително недоволен от докладите на службите в министерството, най-вече на Военното разузнаване и ги върна, разбира се, всичките. И поиска нови. Така, че до края на седмицата ще си внесем и становището, което е подкрепящо и ще участваме активно между двете четения на законопроекта. Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря Ви, господин Даракчиев. Има малко несъответствие, в това което мислим Вашето изразено становище, че е много навременен законопроектът. Щеше да бъде навременен когато Вие бяхте народен представител във Великото Народно събрание. Но това е закачка, както и да е.
Чухме становищата на институциите. Откривам дебата. Има ли желание за изказвания, становища и съображения.

Господин Мустафа Карадайъ: За изказвания по-късно, но аз имам един въпрос преди това.

Председател Атанас Атанасов: По законопроекта ли, господин Карадайъ? Заповядайте.

Господин Мустафа Карадайъ: Благодаря Ви, господин председател. Може би вносителите или органите, които изпълняват този закон, който в момента действа, може ли да получим каква да е фактическа картина, какви проблеми към настоящия момент и досега от 2002 година мисля, че действа този закон има в момента в закона, за да можем да си направим и ние да си изградим една представа и да имаме едно такова информирано гласуване по предложените текстове. Иначе коментар ще направя като получим повече информация. Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: Ако са Ви разбрали въпроса колегите да отговорите.

Господин Мустафа Карадайъ: Ако въпросът не е ясен, тъй като има едни мотиви в момента, които ги чухме, какви са били проблемите досега на практика, фактически проблеми? Конкретни факти, които са създавали от тези текстове, които са предложени за промяна, за да разберем къде е проблемът? Благодаря Ви.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря, господин Карадайъ. Господин Иванов, ще направя една реплика и след това може да го допълните.
Законопроектът е внесен от група народни представители и не може да очаквате от институциите да вземат отношение, защото не са вносители. Така че, пак казвам …

Господин Мустафа Карадайъ: Не, не, господин председател, Вие в момента имате право на Ваше мнение, което изобщо не е в полето на моя въпрос. Дали вносителите са правили проучване какви проблеми създават сега действащите текстове от този закон и евентуално биха били така добри да ни ги изложат, за да може и ние да се запознаем. Това е едната страна, която Вие коментирате. Но органите, които прилагат този закон, те би трябвало да имат тази картина и те са хората, които би трябвало да ни представят фактическата картина на създаваните проблеми от тези текстове. Благодаря Ви.

Господин Иван Иванов: Може ли да допълня?

Председател Атанас Атанасов: Господин Иванов, момент, че влязохме тук в диалог. Ще Ви дам думата, разбира се. Нека, пак казвам, ако са Ви разбрали въпроса, нека да Ви отговарят. Аз нямам нищо против. Разглеждаме конкретен законопроект, който касае изменение на определени тестове. Аз не мога да разбера сега ние не изслушваме институциите, които предлагат закона. Те са поканени тук, за да вземат становище по законопроекта.

Господин Мустафа Карадайъ: Именно, те са тук, за да …

Председател Атанас Атанасов: Вижте, ще Ви помоля да искате думате. Недейте да се държите по този начин.

Господин Мустафа Карадайъ: Ама не, тези внушения, които ги правите са малко различни.

Председател Атанас Атанасов: Какви са внушенията?

Господин Мустафа Карадайъ: Те са тук, за да изразят становище и да бъдат в полза на народните представители, за да можем ние да вземем правилно решение и правилно да гласуваме. Те затова са тук. Благодаря Ви.

Господин Иван Иванов: Господин председател, може ли вече да взема думата да допълня?

Председател Атанас Атанасов: Заповядайте, господин Иванов, белким разберем през Вас.

Господин Иван Иванов: Да, можем да се разберем. Тъй като влязохте в дебат, действително мисля, че от Комисията за сигурност на информацията имат предложения за изменения. Аз по-скоро бих задал въпроса така, липсата на подобни текстове създаваше ли проблем на работа комисията до този момент? Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: Ако имате отговор, заповядайте.

Господин Васил Ризов: Най-напред да отговоря на въпроса, така както аз го разбрах, дали имаме някакви предложения. По силата на чл. 7 от Закона за защита на класифицираната информация ние изготвяме доклад, който представяме на министър-председателя и на председателя на Народното събрание. В този доклад, последната част е анализ на състоянието на националната система по защита на класифицираната информация и предложения. В тези предложения всяка година ние засягаме тази тема. Освен това, на базата на информацията, която ние събираме и на базата на информацията, която ни се предоставя от органа по прекия контрол, по чл. 12 от Закона за защита на класифицираната информация, това е Държавна агенция „Национална сигурност“, за всяка една извършена от тях проверка, било по тяхна инициатива, било по друга инициатива, било възложена от нас, те изготвят доклад. Този доклад пристига при нас, тези доклади се анализират и на тази база ние непрекъснато поддържаме в актуално състояние анализ на действащата нормативна уредба и предложения за промяна в закона, в правилника, в действащите наредби.
Но, отново повтарям, във всеки един наш годишен доклад, това е актуално отразено. Това ще намерите и в годишния доклад, който предстои да Ви бъде предоставен след междуведомствено съгласуване.

Председател Атанас Атанасов: На господин Иванов имате ли отговор?

Господин Васил Ризов: Не, господин Иванов, до момента не сме установили ние някакъв такъв проблем. Както каза господин Атанасов, мога да отговоря за мандата на тази комисия, която в момента представляваме пред Вас. Не сме имали възникнал проблем, по който да се наложи да докладваме или да реагираме във връзка с липсващи текстове, каквито сега се предлагат. Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: И аз Ви благодаря. Господин Цветанов поиска думата. Заповядайте.

Господин Цветан Цветанов: Аз първо, господин председател искам да кажа, че действително тази тема не е много логично да я обсъждаме 25 години след като вече сме в демократичния процес. Самият факт, че говорим още за влияние на бившата Държавна сигурност в структурите на държавното управление означава, че имаме проблем. Обществото трябва да бъде максимално сигурно, че всички надлежни проверки, които се правят подобно влияние върху държавното управление няма. Това, което каза представителят на ДКСИ, той каза, че към настоящия момент няма проблеми с евроатлантически партньори, с всичко това, което е правено надлежността на допуска до класифицирана информация. Но смятам, че когато ние увеличим приложното поле на закона, ДКСИ ще има възможността и съответните други компетентни звена, които са по защита на класифицираната информация да имат по-добрата информираност и разбира се, да се фокусира вниманието дали би могло да има някакъв риск за надеждността на класифицираната информация, с която ще работи въпросното лице.
Мога да заявя категорично, че в 2012 година когато бяха направени последните поправки в Закона за Министерството на вътрешните работи, там заложихме подобна възможност, при конкурсното начало, при конкурсите, които се провеждаха за израстване в кариерата, лицата, служителите, които кандидатстват за по-висока ръководна позиция да дават съгласие да бъде направена проверка в съответната Комисия за досиетата, за да може действително да има по-голяма информираност. И в зависимост вече на данните, които постъпват от Комисията по досиетата се взимаше решение от съответната комисия и можеха действително да преценят дали даденото лице трябва да вземе тази отговорна позиция или длъжността, която ще заеме няма никакво пряко отношение към опазването на класифицираната информация в системата на Министерството на вътрешните работи.
Аз смятам, че този законопроект по принцип трябва да бъде приет, но съм убеден, че между първо и второ четене, на база и всички тези становища, които бяха дадени от съответните институции – Държавната агенция за национална сигурност и ДКСИ, трябва действително да се направят съответните редакционни поправки, за да можем да дадем пълна гаранция, че тук не говорим за лустрационен елемент, който смятам, че категорично и ясно трябва да бъде заявен, а тук говорим за една допълнителна информираност на структурите, които дават допуск до защита на класифицирана информация на лицата и служителите, които ще боравят с нея. И разбира се, това е право тяхно да преценят дали да дадат допуск или да откажат. Смятам, че въвеждането на процедура за съдебен контрол, смятам, че също е важна и е добре. Тук вече може би излезе на преде план и това, което предложи представителя от Държавната агенция „Национална сигурност“ дали това действително ще бъде само за този обхват на проверяваните лица или трябва да бъде заложено законово за всички лица, на които се взима допуск, защото трябва да Ви кажа, че остава леко впечатление в някои служители, които им се отнема допуск, лишени са от възможността да имат съответната възможност да се защитят в съда. Знаете, че винаги остава впечатлението, че е взето тенденциозно определено решение, за да им се отнеме допуска. Аз поне съм разговарял с много такива служители, които остават с подобни впечатления. Никой не е в състояние да провери. Никой не е в състояние да се аргументира допълнително. Аз смятам, че когато имаме възможност за процедура през съда, смятам, че по този начин действително ще можем да имаме пълната гаранция, че няма злоупотреба с власт. И разбра се, всичко, което се прави е достатъчно добре аргументирано, за да бъде защитен националният интерес и действително да бъде защитена националната сигурност.
Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: Благодаря на господин Цветанов. Господин Методи Андреев поиска думата преди Вас, господин Ивано. Заповядайте.

Господин Методи Андреев: Едно важно пояснение. Тъй като знам, че много от службите, които се засягат от действието на този закон имат един принцип, че не искат да се научава от други комисии и от други институции каква е тяхната кадрова политика. Това е абсолютно нормално. В случая ние намесваме един друг играч, това е Комисията по досиетата, която трябва да върши проверки. Само, че искам да им кажа на тези хора, които се притесняват за това нещо, един много интересен член, който е фундаментът на нашето предложение. Ние предлагаме тези служби да обновят състава си, да приемат млади хора, защото в чл. 26, ал. 4 от Закона за досиетата се казва, че не се проверяват за принадлежност към службите на Народна Република България лица, които са родени след 16 юли 1973 година.
Така, че уважаеми началници на служби, като искате да ни споделяте Вашите назначения с комисията, Вие ще търсите хора, родени след 16 юли 1973 година. И по този начин нещата все повече и повече придобиват европейски характер.

Господин Цветан Цветанов: Извинявайте, господин Андреев, но Вие въвеждате дискриминационен елемент. Ние 50-годишните какво да правим?

Господин Методи Андреев: Господин Цветанов, така пише в Закона за досиетата.

Председател Атанас Атанасов: Господин Иванов, заповядайте.

Господин Иван Иванов: Уважаеми господин председател. Уважаеми гости. Уважаеми колеги.
Аз лично съм доста изненадан от внасянето на подобен законопроект, именно в този момент. Съгласявам се с казаното от господин Цветанов, че 25 години са промените. Подобно законодателство е меко казано едно недоразумение. Аз по-скоро намирам вътре един доста голям елемент на конспиративност, защото тук и от изказаните становища и на ДАНС, и на Комисията за защита на информацията проблеми в работата си поради липса на подобни текстове, не са намерени. Такива са оценките и на партньорските служби. Тепърва да започваме лов на вещици, според мен е меко казано неразумно, според това, което чухме преди малко и от Вашето изказване.
Аз лично съм притеснен от няколко текстове и не само аз, но и колегите като въвеждаме примерно в чл. 47 за надеждността на лицето от гледна точка на сигурността във връзка дали е работило в службите. Сега, Вие твърдите, че искате да промените състава на службите с този закон, да пенсионирате някои служители. Извинявам се, но и в този състав на Народното събрание има доста хора, които имат такава принадлежност, а знаете, че има голям спор по отношение на това кой каква функция е изпълнявал там. Създаваме, че ще създадете един правен хаос, който ще се отрази изключително негативно в работата на службите. Аз лично ще се въздържа от подкрепа на този закон, тоест ще гласувам против, защото считам, че той е негативен по отношение на работата на службите в този му вид, както е внесен.

Председател Атанас Атанасов: Реплика иска господин Андреев.

Господин Методи Андреев: Една кратка реплика. Господин Иванов, имайте в предвид, че законът за досиетата, така накратко ще го кажа, е гласуван именно от БСП и ДПС в 2006 година. И ако Вие сте последователни във Вашите политически намерения, Вие би трябвало да работите за разширяване на това, което сте направили тогава. Защото по същия начин щях да Ви задам въпроса, защо 2006 година сте го направили? Тогава не е ли било въпрос, също на конспиративност? Истината е, господин Иванов, и много добре знаете, че това беше изискване за приемане на държавата ни в Европейския съюз. Вие много добре го знаете и това е факт. Хайде да не говорим неща, които си ги знаем всичките и няма смисъл да ги коментираме.

Господин Иван Иванов: Може ли една дуплика, господин председател?

Председател Атанас Атанасов: Разбира се, след репликата, дупликата е задължителна.

Господин Иван Иванов: Вижте, този закон е бил приет с определена цел. И ако трябва в някаква степен той да се доразвие, по-скоро да се направи разграничение за различните видове служби и тяхната функция и ефективност по време на тяхната работа тогава, отколкото всички да ги слагаме под общ знаменател, защото и господин Цветанов отново беше прав, действително много някои колеги негови бивши в министерството необосновано са получавали отказ за квалифицирана информация, защото именно е липсвало такова разграничение. Ако съм грешен ме поправете. А сега допълнително да слагаме сол в тази рана и да създаваме допълнително грижи в сектора, мисля че е крайно необосновано. И ако ще се правят някакви промени, по-добре да бъдат така дискутирани в по-широк кръг отколкото да се приемат текстове, които поставят под въпрос надеждността на служители, които с години са се доказали в системата.
Благодаря.

Председател Атанас Атанасов: Тук имаше ли някой, който иска думата. Заповядайте.

Господин Любомир Христов: Господин председател, аз имам и питане към господин Андреев. Значи ли, че след като бъде установена съпричастност на който и да е към бившата държавна сигурност, че ще му бъде отказано веднага?

Гласове от залата: Не, не, не.

Господин Любомир Христов: Първият ми въпрос е този, тъй като искам да кажа само, че повечето от Вас не знаят, но на времето в Държавна сигурност примерно бяха и служителите в работилницата в тила, тъй като ремонтираха колите на Държавна сигурност. Същото се отнася и за служителите в ДОТИ. Примерно един ключар, който му казват: „Отвори тази врата“, той беше към Държавна сигурност. Същото беше и с техниците в ДОТИ, същото и те бяха в Държавна сигурност. И при едно такова отказване веднага на достъп, това, че е работил в една такава структура, струва ми се, че тук вече ролята пада изцяло на ДКСИ и те трябва да се заложи в закона ясни критерии, за да се знае на кой да бъде отказано като съпричастност към Държавна сигурност, а тези, които са си изпълнявали задълженията като служители или като сътрудници и са помагали за България, ние да ги сложим под знаменателя на всички останали ми се струва, че не е коректно.

Господин Методи Андреев: Веднага отговарям. Дебело подчертавам, че законът няма никакъв лустрационен характер. Това е една допълнителна информация и между другото, абсолютно е прав господин Христов, действително трябва да се направят определени критерии да се разпишат. И аз мога да Ви кажа примерно някои критерии, които на прима виста ми идват, защото има много хора, които въпреки, че са били част от апарата на службите преди 10 ноември в Народна Република България, има много хора, които в момента добре защитават националния интерес. Има такива хора. А има хора обаче, които с точно тези критерии, които ще направим, заедно с всички Вас тук. Защото сега е моментът, преценявайки работата на един човек по време на демократичните години да се реши този човек, въпреки, че е бил такъв, може ли на него да му се възложи тежката задача да работи с класифицирана информация, да я създава и с нея да комуникира? Има много ясни критерии, които аз съм абсолютно сигурен, че можем заедно да разработим. Примерно ще Ви кажа следното нещо, дали въпросното лице е било в списъка на кредитните милионери. Примерно, дали въпросното лице е участвало във фирми, които са свързани с източване на ДДС, примерно с криене на акцизи. Дали въпросното лице е свързано с фирми или то е участвало в заменки, вършени след 2007 година. Тоест, разширяването на критериите се отнасят към това, как то е работило в условията на демокрация. Много критерии могат да се измислят и които да бъдат обективни, и които да са именно против корупционните практики, в които ние не се съмняваме, че такива лица са участвали.

Председател Атанас Атанасов: Имаше искане за изказване от господин Каракачанов. Заповядайте.

Господин Красимир Каракачанов: Значи аз не съм съгласен с едно обвинение, което не знам кой го подхвърли към Методи Андреев, че бил тенденциозен. Методи си има една последователна политика, колко там 17 – 18 години. И по тази тема сме говорили многократно и в 38-то Народно събрание, и по-нататък.
Аз обаче се притеснявам от друго. Постоянно да размахваме това плашило, го казвам като човек, който е засегнат от този закон, който обаче може би има повече отношение към съвременните дейности след 91-ва година отколкото към предишните. Но моето впечатление. Постоянното вадене на тази тема още във времето принуди много нормални, читави хора, които работят в службите да напуснат. И то напуснаха огорчени.
В същото време практиката показва, че много хора, които бяха абсолютно изрядно чисто в това отношение, сега по една, втора или трета причина, може би никой не се е сетил да им предложи, но иначе с най-голямо удоволствие биха изпълнявали подобни задължения, след това направиха безобразия и в икономика, и по отношение на информация. Стигнахме до там като говорим за класифицирана информация, че бяха извадени хора, които бяха работили за нашата национална сигурност и бяха предавали на чужди държави. И това го направиха едни хора, които бяха чисти, нямаха нищо общо с Държавна сигурност. Тоест, критериите малко 25 години след това ми се губят.
Това, което господин Андреев каза току-що. Ако ти си играл в едни игри – точене на ДДС, банкови измами и други такива работи, съгласен, това според мен е много по-сериозен критерий дали на едно лице може да му имаш доверие отколкото дали е служил в Първо главно, Ен Та Ера или примерно ако щеш дори в Шесто, какво беше там – Културни ценности, то в Шесто управление имаше борба с тероризъм и всякакви други неща.
Много са различни критериите. Сега, той беше направил уговорката, господин Андреев, че между първо и второ четене могат нещата да се изяснят. Но пак казвам, по тази тема, малко по-деликатно трябва да се пипа, защото ако погледнем отражението на цялата тази дискусия по въпроса за служби за сигурност, не знам дали окуражаваме родените след 91-ва, не след 73-та, да постъпват в тези служби за сигурност сега. Това ме притеснява. Цялото това охулване на службите, защото в края на краищата държава е имало от 1 300 години. Тя един път е била монархия, след това е имало всякакви други строеве, но е имало хора, които са си изпълнявали задълженията съвестно и нормално. Сега, един човек, който е работил в службите за сигурност и е помогнал да се разкрие наркотрафик или да се предотврати терористичен акт, или да се неутрализира дейността на чужди служби в България, много са деликатни нещата и не съм склонен така да ги слагаме всички под един знаменател, както и нали, ние си говорихме в предишната комисия и по отношение на военното разузнаване. Значи, не можеш да кажеш този, който е определен, говорим ако е назначен 90-та година на работа, каква е тази дата 16 юли 1991 година, защото Любо Павлов тогава прокарал някакво решение в парламента. Ама защо? Нали след 10 ноември имахме някакви други правителства?
Играем си на думи. Той господин председателя на комисията има също своите забележки. Аз мисля, че трябва много добре да ги опипаме нещата. Ако целта е именно да защитим класифицираната информацията, ами добре, един Сноугън не беше в Държавна сигурност, пък направо разката американската система.

Председател Атанас Атанасов: Не са го проучили надлежно.

Господин Красимир Каракачанов: Ама не е бил никога. Няма как да е бил в Държавна сигурност, защото е роден след 73-та година и той. Тоест, критериите за хора, които вредят на държавата, мога да дам и примери, но за да не бъда съден, няма да рискувам, с хора, включително най-много врякаха по темата Държавна сигурност, които работиха за чужди разузнавания. С Методи сме си говорили за кого става дума. Те участваха в писането на Закона досиетата. Малко е щекотлива темата.
Не знам. Може би ако се прецизират нещата и ако засегнем действително реални и допълнителни неща, с които да защитим нашата класифицирана информация, има смисъл. Иначе изглежда, Методи, малко едностранчиво изглежда, наистина. А иначе, Методи това му е тема, по която той си има една последователна политика и това му прави чест. Той не го прави в момента, за да услужи на някой или да удари някой конкретно, в конкретният случай този или онзи. Просто човекът си има мнение, абсолютно с много от нещата имаме едно мнение по въпроса, но според мен трябва да бъдем малко по-внимателни. Благодаря, господин председател.


Председател Атанас Атанасов: И аз благодаря, господин Каракачанов. Господин Янков, Вие имахте въпрос. Заповядайте.


Господин Красимир Янков: Уважаеми колеги. Уважаеми вносители.
Аз съм изненадан от чутото в контекста на някаква нова морална норма за добро и зло. В интерес на истината, първо сигнално си зададох въпроса ние като народни представители или народните представители какъв допуск до класифицирана информация имаме?


Председател Атанас Атанасов: Екс Леге по закон.


Господин Красимир Янков: В следващия момент, тези, които са в списъка на така наречените служители на Държавна сигурност, при приемането на тези поправки след това трябва ли като народни представители да имат този допуск до класифицирана информация? И каква е равнопоставеността като лица в тази част на разсъжденията ми. Тоест, народните представители, които са имали принадлежност, след приемане на закона, трябва да нямат допуск до класифицирана информация, а в същото време са народни представители и как си изпълняват и своите функции като избрани пряко от избирателите?
И общо-взето колегите, които взеха отношение създадоха много въпроси без отговор, от които най-малкият е, защо 25 години след 90-та година, след демократичните промени стигаме до разглеждането на един такъв въпрос, който Вие малко като в стил гузен не гонене бяга, няма нищо общо с лустрация. Как да няма нищо общо с лустрация? Това си е априори част от един механизъм, който да се показват скелети от гардероба и да се връща една тема, която според мен Вие се опитвате да експлоатирате и чисто политически темата за тоталитарния режим, посткомунистическа България, с което не знам дали имате или получавате политически дивиденти.
Мога да уверя всички присъстващи, че политическата партия, на която аз съм представител не получава никакви дивиденти, но не търпи и никакви щети от това. Така, че ако в желанието си дали да получите политически дивидент или да фокусирате общественото внимание върху една тема, отклонявайки от други злободневни теми, мисля че няма да постигнете ефект. Но по отношение на народните представители не стои въпросът какво ще се случи с колегите, които са по-големи от мен и попадат в тази възрастова група, в която някога назад във времето, когато са били в активна работоспособна възраст, аз не ги упреквам в частта работа за службите за сигурност или за Държавна сигурност. Тогава се е наричала Държавна сигурност. И когато имаме хора, български граждани, които са работили в полза на държавата, с искреното желание и в работата си, бранейки националната сигурност на Република България, макар и във Вашите представи да не се вписва, че тя е била все пак и работа за националната сигурност.
Благодаря Ви.


Председател Атанас Атанасов: Благодаря на господин Янков. Има ли някой друг, който да вземе отношение? Ако няма, аз искам да взема отношение. Сега, някак си е малко нескромно, но госпожа Каракаш трябва да помни, първият законопроект за защита на класифицираната информация беше работен 2001 година. Аз бях председател на работната група. Тогава, между другото, такъв национален орган по сигурността не се предвиждаше. 2002 година някой го измисли, защото навсякъде по света контраразузнавателните органи са национални органи по сигурността на информацията. Но това не е чак толкова важно.
Този законопроект, аз ще го подкрепя по идеологически принципни съображения и ще Ви дам пример в тази насока, но той отваря други въпроси. И може би ще трябва да искаме удължаване на срока между двете четения и да се опитаме да намерим решение и на тези други въпроси. Но на първо място, искам да кажа, господин Андреев, че така както е направен законопроектът, това което Вие искате да въведете в чл. 41, т. 5 се превръща в абсолютно негативна предпоставка. Тоест, само на това основание трябва да се отказва достъп, което небива да се случва. Трябва да намерим подходящия текст, тоест това да бъде основание за проверка, а не абсолютно основание за отказ. Иначе разбирате за какво става дума.
Но тук има няколко въпроса, които са важни. Например един от сериозните проблеми и дефекти на този закон години наред се състои в това, че службите за сигурност и службите за обществен ред извършват проучване за надеждност на своите служители, които означава, че подчинените проучват началниците си. Да, точно така е. И това е един сериозен дефект. При условие, че имаме отделен, независим орган, извън службите, аз не знам защо да не се помисли дали от определен ранг нагоре служителите не трябва да им се, не самото проучване, а даването на допуск не трябва да се осъществява от ДКСИ, която между другото дава допуски на всички ССИ-та, нали така? А според мен е при ССИ-тата не толкова при служителите в службите. Това са служителите по сигурността на информацията. Според мен около 75 % от тях са бивши служители на Държавна сигурност и никой не ги проучва за това. Така, че това е сериозен проблем.
А между другото, когато говорим за отношението на нашите партньори по този въпрос и дали би могло Българя да бъде компрометирана, вече сигурно сте забравили, но навремето случая Вълев беше много скандален. Вълев беше първият кандидат за посланик на България в НАТО след като бяхме приети. Между другото, този закон беше приет не заради членството ни в Европейския съюз, ами заради членството ни в НАТО. Първият предложен от България за посланик на България в НАТО, който беше получил тук най-високите нива, НАТО отказа да го приеме и ни го върнаха. Отнеха му допуска, след една година обаче му дадоха нов, защото беше назначен за секретар на президента. Тази случка просто само я припомням.
И едни друг въпрос, много важен. Аз го видях още когато внесохте този законопроект. Сега, да направим ние изключение, само в този случаи да има съдебно обжалване, не знам как ще се случи тази работа. Отделно от това, аз лично се колебая. Този въпрос трябва да се опитаме да го обсъдим, да видим международна практика каква има. Дали не трябва всичко да отиде на съдебен контрол. Защото има няколко сигнала горе, които ми стоят на масата и се чудя какво да ги правя. Няколко сигнала има и при господин Лазаров в другата комисия, които от пръв прочит се вижда, че абсолютно тенденциозно е злоупотребено със закона, за да може отстранен неудобен служител и му е отнет допускът или му е отказано да се издаде допуск. А обжалването е доинстанционно пред ДКСИ само, че там не е развито производство. Пускат една жалба, проверяват ти документите и до там, пред органа. Което си е сериозен проблем. И наистина трябва да поискаме по-голям период от време между двете четения и да седнем да направим един анализ, да си изясним този въпрос. И сега е момента след като има законопроект, да търсим решение на този проблем. Тъй като сега за нас това може би няма толкова сериозно значение, но дайте си сметка, че това е един инструмент да бъде убита професионалната кариера на един човек, който и да е било той, за това че не е удобен на някой си. Това не бива да се случва.
В същия момент обаче, защо е моето колебание? В същия момент обаче, вижте ги основанията по чл. 41. В крайна сметка има случаи, в които е добита само оперативна информация за зависимост, тя не може да бъде легализирана като доказателство пред съда и тогава, когато е отказано, питайте ги от ДАНС как ще се явят пред съда да го докажат. Така, че има едната и другата страна и трябва много внимателно да се обсъди по какъв начин трябва да се реши този въпрос, но и едното и другото представлява риск за злоупотреба с власт. Така, че проучването на началниците и обжалването на отказите и отнемането, съответно са много сериозни въпроси, които би следвало да търсим сега решение, след като е внесен този законопроект.
А иначе, сега не искам да влизам в диалог, господин Янков, така е навсякъде по света. Тези, които ги избират пряко на избори, както е в България народните представители, получават допуск Екс Леге и никого няма да питаме дали те трябва да имат достъп до класифицирана информация, защото така пише в закона. Такива са правилата.
И едно изречение накрая. Вижте, може би наистина темата е много закъсняла. Не искам сега да обсъждам тук какви са били причините през годините, за да се случи тази история, но в крйна сметка всяко едно обстоятелство, което би могло да въведе в съмнение за лоялност, най-общо казано, или дали лицето е надеждно от гледна точка на сигурността, би следвало да бъде проверявано по съответния ред. Едно такова обстоятелство е принадлежност към службите на репресивния апарат, което не означава, че всички тези хора, които са били или служители, или сътрудници на службите за сигурност са зависими.
А иначе, като една закачка, господин Янков, знаете ли какво пише в наставлението на Политбюро на ЦК на БКП за подбор и назначаване на офицерите в Държавна сигурност? За офицер в Държавна сигурност да се назначават синове и дъщери на българския народ, безпределно верни на Българската комунистическа партия и на дружбата със Съветския съюз. И това не е било лозунг. Нали си давате сметка. Така че, хайде да не влизаме в идеологически спор тук дали това нещо трябва да бъде обстоятелство за проверка или не.
Благодаря Ви.


Господин Красимир Янков: Доказахте, че търсите и политически дивидент с изказването си.


Председател Атанас Атанасов: Не е въпрос за дивидент, в крайна сметка. Аз наведох и други съображения, които налагат да се прегледа този закон. Сега е моментът, за да отстраним определени дефекти в него. Ако нямате други изказвания, да преминем към гласуване. Искам предварително да съобщя, че господин Иван Иванов напуска и гласува „против“, господин Цветанов напусна и гласува „за“.
Който е „за“, моля да гласува. 10 – „за“. Който е „против“? 2 – „против“. „Въздържали се“? 1 – „въздържал се“. Приема се. Приключваме с тази точка. Благодаря на гостите.
В точка Разни, ако имате нещо да споделите? Нямате. Само искам да уведомя членовете на комисията, защото това е важно. Колеги, само за секунда внимание. На 5 март е постъпил в комисията отчет за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на вътрешните работи за 2014 година. Който от колегите има интерес към документа е на разположение в кабинета и може да се запознае с него.
Това исках като съобщение да Ви направя. Благодаря Ви. Закривам заседанието на комисията.

Заседанието беше закрито в 16:10 часа.


Председател на Комисията по
вътрешна сигурност и обществен ред:


Атанас Атанасов