ПРОТОКОЛ
№ 12

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред




ПРОТОКОЛ
№ 12


На 25 март 2015 г., сряда, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред проведе редовно заседание при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
2. Законопроект за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
3. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и гости се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добър ден, колеги. Имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Предложен е на Вашето внимание дневен ред от три точки, като аз предлагам да обърнем реда – първа да стане втора и обратно, тъй като представителят на Министерството на вътрешните работи – заместник-министърът Красимир Ципов, е помолил да се яви към 14,45 ч., за да изрази отношение.
Предлагам дневният ред да бъде:
1. Законопроект за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
2. Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
3. Разни.
Има ли съображения по дневния ред?
Ако няма, моля да гласувате.
Който е „за” предложения ред да гласува.
„Против”? „Въздържали се” – 3.
Приема се така предложеният дневен ред.
Предлагам да започнем със Законопроекта за Национална служба за охрана.
Поканени са и присъстват на заседанието – от Президентството: господин Самандов – секретар по отбраната и сигурността, и госпожа Петя Тянкова – секретар по правните въпроси; от Националната служба за охрана: господин Ангел Антонов – началник, и Галияна Димитрова – главен експерт.
По първа точка – вносителите.
Заповядайте, господин Цветанов.

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Цялостният пакет, който е внесен от Парламентарната група на ГЕРБ, е подкрепен и от АБВ в подписите, които са събрани. Тук искам специално да изразя мнение и становище, че в разговори, които сме водили и с други парламентарно представени партии, всички са на мнение, че трябва да бъде запълнен този правен вакуум, който в продължение на 25 години съществува, по-специално за Националната служба за охрана и Националното разузнаване – цивилното и военното, и също така липсата на един устройствен закон, който да регламентира дейността на всички тези специални служби.
В тази връзка ще започна с Законопроекта за Националната служба за охрана. Всички сме свидетели, че дейността на Националната служба за охрана и към настоящия момент се регламентира от вътрешноведомствени и нормативни актове, а не от специален закон, което смятам, че е недопустимо в условията, в които живеем – 25 години преход.
Ще поздравя абсолютно всички парламентарно представени групи в Четиридесет и първото народно събрание, които активно участваха в дискусиите, проведени през месец април 2012 г. при президента на страната, на Консултативния съвет за национална сигурност, за да се стигне до тези законодателни пакети. Тогава имаше сериозен дебат, на който се постигна и политически консенсус. Взе се предвид да се изработи закон, който да бъде устройствен между координацията и взаимодействието между съответните служби.
Това, което мога да заявя категорично относно Закона за Националната служба за охрана, е, че тя ще остане на подчинение на президента на страната. Смятаме, че това беше договорено на консултациите при президента през месец април 2012 г.
Националната служба за охрана ще остане структура към Президентството и смятаме, че по този начин ще бъде равно отдалечена от изпълнителната власт, разбира се, и от законодателната, за да няма абсолютно никакви внушения или вмешателства, които биха могли да възникнат в дейността на тази отговорна структура, която знаете, че поема охраната на важните отговорни длъжностни лица в държавата.
Разбира се, че в Закона са изброени длъжностните лица, които имат право на охрана, както и видовете охрана, които се предоставят на територията на страната и извън нея. Това, което можем да приемем като новост в нормативната уредба, касаеща Националната служба за охрана, е регламент с възможност да бъде осъществявана охрана на задграничните представителства на Република България, като списъкът ще бъде определян с постановление на Министерския съвет.
Изрично е посочено, че офицерите и сержантите от НСО нямат полицейски правомощия, защото имаше доста публични изказвания, в които се говореше, че се въвеждат полицейски функции на Националната служба за охрана. Искам категорично да заявя, че в проектозакона това не е предвидено. Предвижда се в случай на задържане на лице то незабавно да бъде предавано на полицейските органи, като за случая се съставя протокол, а на лицето се извършва и медицински преглед. Употребата на оръжие е допустима само при условията на абсолютна необходимост, като при формулирането на съответните текстове са използвани резултатите от правната теория и практика, постигнати при работата по Закона за Министерството на вътрешните работи.
При представянето и приемането на Законопроекта в пленарната зала на първо четене, ние винаги сме казвали, че трябва да има възможност всички парламентарно представени партии да направят своите предложения, а ние ще се съобразим с тях.
Искам да поздравя ръководството на Националната служба за охрана, което присъства на това обсъждане, защото смятам, че то трябва да ни подпомогне логистично и със съответни предложения между първо и второ четене.
Искам да благодаря и за това, че присъстват представители както от изпълнителната власт в лицето на Министерския съвет, така също и от Президентската администрация, защото винаги, когато сме говорили по темата „Сигурност”, сме разглеждали комплексния подход и диалога с всички институции, за да може действително да се постигне най-добрият правен материал, който да бъде възможен за правилното приложение и всички институции да бъдат удовлетворени от начина, по който се приема законодателството в България по тази важна и чувствителна тема за обществото. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря на господин Цветанов за представянето.
Предлагам да дадем думата на гостите и след това да проведем обсъждане.
Заповядайте, господин Самандов.
АТАНАС САМАНДОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа! Аз мисля, че с приемането на Закона за Националната служба за охрана този правен вакуум, който го има, и тези спекулации, които се създават, да се говорят разни неща по службата, всичко това ще отпаднат. Приветстваме да се приеме този Закон. С това, с което се запознахме, считаме, че той ще може да изпълнява основните си предназначения, за да могат хората да изпълняват спокойно своите функции и задачите, които произлизат от тях.
Ние апелираме да се прави този закон.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Тянкова.
ПЕТЯ ТЯНКОВА: Добър ден на всички народни представители.
Господин Председател, благодаря за възможността да присъстваме и да изкажем нашето становище. Считаме, че е абсолютно наложително приемането на този закон. България е правова държава, която се управлява според Конституцията и законите на страната, и е недопустимо толкова важни служби – 25 години след приемането на основния закон, да работят без законова нормативна уредба, а само въз основа на подзаконови и частични нормативни актове. Считам, че трябва да бъдат уредени в пълнота функциите и дейностите на тази служба, както и правата и задълженията на служителите в нея. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Антонов, имате думата.
АНГЕЛ АНТОНОВ: Господин Председател, благодаря Ви за поканата за участие в заседанието.
Изказвам своята благодарност и към вносителите на Закона. Да, такъв закон е необходим час по-скоро да влезе в действие.
Що се отнася до това на какви въпроси да отговори Националната служба, аз съм готов да отговоря на всички въпроси, които са зададени писмено към мен. Ще отговаря писмено в срок. Приветствам приемането на Закона и моля за Вашата подкрепа. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Госпожо Димитрова, ще вземете ли отношение?
ГАЛИЯНА ДИМИТРОВА: Моето отношение е същото, каквото предишните колеги от Президентството и началника на НСО изказа, че е абсолютно необходимо да се разпишат в закон функциите и правомощията на служителите на НСО. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Кръстев, може да вземете отношение.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Господа народни представители, госпожи и господа! Бих искал да взема отношение по технологията на процеса. Господин Цветанов накратко и напълно описа процеса през 2012 г., работната група и заседанията на Консултативния съвет за Национална сигурност, където на практика се получи един политически консенсус.
Според мен, този и следващите закони, които ще се обсъждат в сферата на сигурността, трябва да бъдат приети, да бъдат прилагани и от тяхното приложение да се направят изводи за последващите им изменения, допълнения, подобрявания.
На този етап, каквато и нова подготвителна фаза да се започне, 95 – 98% от състава на работната група ще бъде същият и резултатът ще бъде същият. Този резултат към момента има политически консенсус, бих казал институционален, и трябва да се позволи практиката да покаже какво повече трябва да се направи. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Кръстев.
Уважаеми колеги, откривам дебата.
Кой иска думата за вземане на отношение по предложения Законопроект?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги народни представители! Аз ще бъда максимално кратък, тъй като в няколко заседания в другите комисии, а и в публичното пространство вече изразявахме нашата позиция, но съм длъжен тук в рамките на Вътрешната комисия да очертая още веднъж позицията на БСП лява България, тъй като стигаме до извода, че следват известни интерпретации.
Що се отнася до така наречения „консенсус” през 2012 г. на Консултативния съвет при президента искам да кажа, че такъв консенсус действително имаше по въпроса да бъдат приети закони за службите. За два от тях – за Държавна агенция „Разузнаване” и за Служба „Военна информация”, така се наричаше тогава проектът за закон, ние бяхме категорично „за”. Такава беше и нашата позиция в предходната комисия.
Господин Цветанов, тогава беше отчетено, ако си спомняте добре, нашето предложение за рамков закон, който беше допълнително разработен и, разбира се, имаше корекции и несъгласия по Закона за Националната служба за охрана.
Тъй като сега разглеждаме Законопроекта държа да кажа следното: този Законопроект ние сме го разглеждали във Вътрешната комисия няколко пъти. От самото начало до момента нашата позиция ще бъде позиция на въздържание, тоест ние ще се въздържим от подкрепа на този проект. Отчитайки категоричната необходимост, че трябва да има Закон за службата, не виждаме отговори на много въпроси, които обществото, а и различните елементи от цялата система за сигурност, отправят. Те се изразяват и в различни форми на обществени дебати, без това да се харесва или да не се харесва от различни среди – институционални и граждански. Трябва да си дадем сметка този елемент от системата на Въоръжените сили като какво трябва да представлява, как да изглежда и тъкмо тук е необходимо да се запитаме: защо министър от правителството не дойде да защити този проект? Защото тук става въпрос за сериозен политически въпрос и политическо решаване на въпроса, за функционирането на службата.
Моите уважения към господин Ципов и към господин Кръстев, но въпросът за визията и статуса на тази служба трябва да бъде отчетен и да сме наясно дали правителството действително стои категорично зад този Законопроект, тъй като това по същество са Вашите проекти от 2012 г., господин Цветанов, нали така, внесени от народни представители начело с Вас?
Длъжен съм да кажа, че през тези 25 години, в които службата не е имала законова уредба, а е съществувала с различни нормативни актове на по-ниско равнище, тя се е уголемявала и е достигнала до степен, който дразни обществото. Слава Богу, че след назначението на господин Антонов, поне до този момент, не сме свидетели на някакви крайни инциденти, такива, каквито бяха, бих казал, всекидневие в службата. Това, надявам се, никой няма да отрече.
Този Законопроект идва да уреди сегашното статукво или ни предлага цялостна визия за решаване на въпроса за функционирането на българската държава? Ние сме длъжни като законодатели да дадем отговори на всички онези крещящи въпроси от гражданите, които се задават: какъв е обхватът, колко са охраняемите лица, защо към едни се подхожда по един начин, а към други по друг, защото и в сегашния си вид Службата е с недостиг на бюджета? Трябва ли например Националната служба за охрана да охранява и Комисията по досиетата? Ако е тук колегата Андреев, ще каже: „Да, задължително трябва”. Не искам да се спирам в по-нататъшни подробности.
Нямам въпроси нито към ръководството на Службата – смятам, че в сегашния си вид те напълно адекватно се справят с ангажиментите, нито към представителите на Президентството. За нас въпросът е от висш политически порядък и тук трябва да сме наясно за начина на функциониране на системата на сигурност в българската държава, какво е мнението на правителството и по-специално на вицепремиера – разбрах, че вече има издадена заповед, защото миналата седмица нямаше, и госпожа Бъчварова като вицепремиер вече отговаря за този сектор, тъй като има разграничение на функциите. Нали е така, господин Цветанов – не бъркам?! Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Други колеги?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: С моите уважения към „БСП лява България” мога да кажа, че зад тези законопроекти стои както правителството от мандата 2009 – 2013 г., така също и във времето, когато бяхме в опозиция, от периода 2013 – 2014. Нека да припомня, че Законопроектът трябваше да бъде приет в Четиридесет и първото народно събрание и Вие знаете, че той мина на първо четене. Имаше дебат, имаше предложения, които бяха направени между първо и второ четене. Тук пропуснах да спомена, че всички тези предложения, които бяха направени в Четиридесет и първото народно събрание между първо и второ четене, са взети предвид и са намерили място в сегашните законопроекти, които са дадени.
Категорично мога да заявя, че в цялостната подготовка за изборите, които бяха проведени през 2014 г., ние сме имали възможност допълнително да правим обсъждания. Ще припомня, че на 30 юли 2014 г. имаше широко обсъждане точно за визията за сектор „Сигурност” и бяха представени законопроектите. Знаете, че там присъстваха лидерът на Политическа партия ГЕРБ и представители от различни нива в управлението на сектор „Сигурност” през последните 20 години. (Реплики.) Да, бяха господата Румен Петков, Йордан Бакалов, Йордан Соколов, хора, които в определени периоди от 25 годишния преход, са участвали в управлението на сектор „Сигурност”. Аз не мисля, че трябва да зачертваме всеки един, който е получил политическо доверие, за да оглави дадено министерство. Ние сме имали предвид да се съобразим с всяко разумно предложение, което се дава, когато се обсъжда темата „Сигурност”.
Смятам, че е малко несериозно да се твърди, че Министерският съвет в момента стои зад този законодателен пакет. Мога да Ви уверя категорично, след като присъства представител от Министерския съвет и то човек, който е в звеното за „Сигурност” в Министерския съвет, координиращ дейността на Консултативния съвет при премиера, че правителството стои зад този Законопроект и това е част от политиката за реформи в сектор „Сигурност”, които започнахме с промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, които имаха и пряко отношение към Закона за Държавната агенция „Национална сигурност”. Смятам, че не трябва да влизаме в такива нападки, които мисля, че са несериозни.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Може ли една реплика? В нападки не съм...
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Мерджанов, заповядайте, но не си вземайте сам думата. Моля Ви се.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Тъй като господин Цветанов поясни, че зад въпросните законопроекти е стояло правителството от 2009 до 2013 и сегашното, когато беше дебатът и началник на службата беше ген. Коджейков, точно тук, в тази зала, аз му зададох въпроса: службата ще позволява ли охраняваното лице да управлява автомобил? Той тогава ми отговори: „Няма никаква пречка, никъде не е забранено това”. Просто една реплика. Добре, сега трябва ли да изпадаме в ситуация да питам сегашното ръководство дали това трябва да продължава? Това е дребнотемие в случая.
Ние изразихме нашата позиция, така че ако има някакви други въпроси да преминаваме нататък.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Друг иска ли да вземе отношение?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости! Тъй като господин Мерджанов взе основно отношение от нашата група към Закона, аз съм нахвърлил някои бележки относно съдържанието, което съм видял. Очевидно мнозинството има намерение да го приеме, поне да чуе бележките, които аз и колегите имаме.
Колегата Мерджанов сподели, че до голяма степен е спорен закон. Аз намирам известно притеснение по отношение на полицейските функции, които са предвидени за служителите на НСО и резонно възниква въпросът: да не би да възстановяваме старото УБО?
Другият въпрос е по отношение на контрола върху дейността на службата и най-вече по отношение на бюджета й, защото сериозен ресурс се хвърля за охраняването буквално на една шепа хора. В Закона не е предвиден някакъв сериозен контрол в това отношение. Досегашната практика беше, че единствено ресорната комисия можеше да взема с решение становище по отношение на бюджета и на практика в предложения Законопроект липсва функцията надзор по изпълнението на този бюджет – дали той се изпълнява съобразно поставените задачи на службата.
Моето предложение към вносителите е да прегледат тази част – действително ако се търси консенсус на по-късен етап, на това нещо да се обърне внимание. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Иванов.
Друг иска ли да вземе отношение?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Председател, колеги, уважаеми гости! По-скоро въпрос. Стана ясно, че в някакъв политически формат преди изборите са обсъждани...
Въпросът ми е към началника на службата, след като той изрази становище, че подкрепя – в лично качество ли, или от името на служителите от Националната служба? Обсъждан ли е проектът в рамките на самата служба?
Към вносителите: обсъждан ли е проектът – чуто ли е мнението на неправителствените организации, или към председателя на Комисията – ако не, предвижда ли се такова обществено обсъждане, за да сме наясно доколко експерти, които са били ангажирани със службите за сигурност имат своето мнение, отношение и дали ще се вземат предвид от вносителите, ако евентуално има бележки по конкретни текстове към предложения Законопроект? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Янков.
Иска ли някой да вземе отношение по поставените въпроси, или отговорите са ясни?
Господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Уважаеми господин Председател, позволявам си да взема отношение, тъй като ние сме съвносители по тези законодателни инициативи. Моето персонално мнение в случая е, че като цяло тези законопроекти на политическо ниво, на структурно ниво са обсъждани, от една страна, от друга страна, такива разговори са водени с неправителствени организации, в които аз лично съм участвал и смея да твърдя, че включително полицейските синдикати биха подкрепили тези законопроекти.
Що се отнася до извеждането на експертиза по отношение на тези законопроекти това, което аз успях да предложа в пленарната зала по отношение на оставката на господин Вучков и назначаването на госпожа Румяна Бъчварова за министър на вътрешните работи, бе именно в посока на това да бъде създаден един обществен съвет, който да гарантира прозрачност при вземането на решенията относно въпроси, които касаят националната сигурност, тоест разговори в тази посока са водени. Аз лично съм имал възможност да водя разговори и със служители в Националната служба за охрана, като изключително приветствам Законопроекта. Смятам, че въпросният Законопроект по-добре би легитимирал самата служба като цяло. Това е необходимо, за да бъде гарантирана и по-тясната координация между службите въобще. Знаете, че координацията между службите е много важен елемент от общото състояние на националната сигурност в България и не би следвало ние да подлагаме под съмнение това нещо.
Между другото използвам случая с последните природни бедствия, които се случиха в България, ако си спомняте имахме едно изслушване в парламента относно взетите и предприети мерки за справяне със снежната обстановка в страната, след което стана ясен основният извод, че всъщност няма тясна координация между различните ведомства. Няма тясна координация!
Всичко това, което се прави в законодателно отношение, с целия пакет от закони, които се предлагат в момента, цели именно създаването на много по-тясна координация. Абсолютна необходимост от този закон има, за да може да бъде регламентирана по-добре дейността на Националната служба за охрана и в една друга посока – да има повече отчетност, контрол и прозрачност. Точно поради тези причини и ние като вносители ще подкрепим изцяло предложените законопроекти, тези, които се обсъждат в момента, и конкретно цялостния пакет.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Други колеги?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Репликата не е толкова към господин Белемезов, защото в някаква степен той се опита да даде отговор на въпросите, които зададох.
Господин Председател, въпросите, които зададох бяха конкретно към началника на службата и към вносителите. (Реплики.)
Моля Вие отново да призовете да се отговори на въпросите, които съм задал, ако ли не, то да знаем, че не се отговаря.
Нашата политическа партия не е търсена за мнения преди внасянето на проектозаконите. Шумно прокламираното желание за диалог по отношение на законодателните инициативи на практика е само на думи, а на дела имаме разминавания.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Господин Антонов, искате думата – заповядайте.
АНГЕЛ АНТОНОВ: Благодаря, господин Председател.
Да отговоря на господин Янков. Господин Янков, да, водени са разговори на професионално ниво в службата. Нашата експертиза ще бъде представена между първо и второ четене, когато има необходимост от нея. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Друг има ли, който да поиска думата?
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз имам един въпрос към вносителите, а евентуално и началникът на службата може би ще отговори. Какво се променя с внесения Закон в работата, по-скоро в поведението на самите служители на Службата по време на терористичен акт или атентат върху охранявани лица? До каква степен допринася Законът, има ли регламент в такава ситуация как реагират служителите? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Карадайъ.
Иска ли някой да вземе отношение?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз смятам, че със Закона е дадена правната регламентация, облечена в един закон, който в интерес на истината отсъства в рамките на 25 години. Тук категорично мога да заявя, че обучението и плановете, които ще бъдат разработени, а аз съм убеден, че те имат такива и към настоящия момент, ще бъдат адекватни на всяка една променяща се ситуация и заплаха за сигурността на лицата, които ще охраняват от съответните институции, ще бъдат комплекс от мерки, които ще бъдат възприети от цялата система за сигурност. Точно за това искаме да има ясно изработени закони, които да бъдат приети. Ако сте обърнали внимание на Устройствения закон, който предстои да бъде представен само след няколко минути, той ще има основна роля в тази координация, да отговорим адекватно на всякаква заплаха за националната сигурност, а, разбира се, в това число и за всяка заплаха за лице, което представлява съответната институция. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Ако няма други колеги, аз искам да кажа няколко бележка, за да приключим.
Да започна с това, колеги от БСП лява България, не насърчавайте вносителите да правят предложения между първо и второ четене, направете Вие. (Реплики.) Не, защото това чух – да се направят бележки.
Иначе несъмнена е нуждата от регламентация на този вид дейност в държавата и смятам, че това никой не може да го оспори. В предложения проект си личи от пръв поглед професионално прочитане, че са участвали и представители на Службата. Аз ще посоча някои елементи, които показват това обстоятелство, така че не трябва да се съмняваме в тази насока.
Има някои текстове, които наистина будят притеснение, трябва да се прецизират. Аз например не мога да разбера защо трябва да е посочено, че Националната служба за охрана е специализирана, военизирана, държавна служба, защото тя не е част от Въоръжените сили, но, така…
Трябва да се погледнат доста текстове. Например в чл. 80 на предлагания проект се предвижда на служителите от Националната служба за охрана да им се осигуряват по 7 календарни дни отпуска за сключване на граждански брак, 7 дни при раждане на дете, 7 календарни дни при тежко заболяване на близък и така нататък, това са неща, които трябва да бъдат съобразени с Кодекса на труда и Закона за държавния служител.
Между другото – една малка закачка към началника на Службата, понеже се предвижда тя да е военизирана, посочили сте висшите офицерски звания в Службата за охрана, че са бригаден генерал и генерал-лейтенант, изпуснали сте генерал-майор, но това е дребен дефект, който може да се оправи, и не е толкова сериозен проблем.
Разбира се, основният дебат, който ще се води в пленарната зала, ще бъде по отношение на охраняваните лица – дали списъкът трябва да бъде в този вид и така нататък.
В крайна сметка, пак казвам, несъмнена е нуждата от законова регламентация на тази дейност и е дошъл моментът да се приеме такъв закон.
Иначе, ако трябва да се закачаме, защо не са се случили нещата и аз мога да попитам господин Мерджанов: защо, докато господин Първанов беше 10 години президент не приехте такъв закон? (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.) Не, той беше Вашият президент. Беше удобно наистина Службата да функционира като УБО в онзи период от време. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Прав сте, всяко едно правителство, всяка политическа гарнитура за добро или за зло е допринасяла за набъбването на състава на НСО в това състояние. Аз заради това попитах: въпросният Законопроект е узаконяване на статуквото или опит за някакво визионерство за начина, по който ще съществува един от елементите на сигурността в държавата? Това е основният въпрос.
И понеже господин Цветанов говори тук за реформи – ами господин Вучков очерта един елемент от реформата в МВР, този елемент съществен ли е, характерен ли е за НСО? Вас питам, не господин Антонов.
Въпросът за военизирания характер е справедлив. Аз подобен ред въпроси зададох в другата комисия. Искам само да отбележа – преди малко направих справка с генерал Гяуров, че тази Служба започна да функционира след политическите промени като Национална служба за защита на президента. Нали така? И във времето тя се уголемяваше, разширяваше, създаваха се нови държавни органи, задължително трябваше да има охрана. Изобщо не е лесно да функционира тази система, защото аз съм сигурен колко сложен тип обществени отношения вътре се вместват в нея – и охраната на обекти, и охраната на държавни лица.
Тук трябваше да се предвиди съвършено ясно и точно ние да постигнем съгласие по въпроса дали да съществува като отделна агенция, която да се занимава с несвойствени за сигурността от гледна точка на личната охрана и другите съпътстващи дейности, тъй като това си е една нелека работа.
Господин Председател, смятам, че в този си вид – дали ще бъде военизирана, или не, Националната служба за охрана е елемент от Въоръжените сили. (Реплика.) И към този момент, а и по принцип, според мен. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Янков поиска думата. Заповядайте, господи Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Колеги, ще Ви върна в 2006 г., когато пак във връзка с регламентиране законово работата на Службата е първият вариант. Добре е, че като философия не се разминава направеното предложение, поне по отношение на подчиненост, във връзка със спецификата на работата на Службата в реалностите, които се намираме. Не са много службите от този тип в Европа, които са подчинени на президента и това го знаете.
В интерес на истината много правителства са работили за изчистване на законодателната рамка и нашата претенция е по отношение на това дали е изчистен текстът и регламентирането е съобразено и с експерти, които по някакъв начин се опитват да бъдат полезни на нас като законодатели.
Понеже направих една справка – господин Белемезов не е сред вносителите. Приемам, че вносителите не искат да отговорят на въпроса: доколко с тези неправителствени организации, които са в Сектор „Сигурност”, са направени разговори и доколко публични са те? Очаквам да има и обществено обсъждане на така предложения Законопроект, за да можем да имаме повече мнения и прецизирането, изчистването на самите текстове да бъде с максимално широк кръг от заинтересовани лица, консултирано, а накрая ние като законодателен орган ще вземем решение в пленарната зала, след като между първо и второ четене са направени необходимите корекции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Самандов, искате думата – заповядайте.
АТАНАС САМАНДОВ: Господин Председател, искам да отговоря на въпроса: защо да бъде военизирана структура? Съгласно Конституцията на Република България чл. 99 и чл. 100 при криза от военно положение или военна опасност се създава Върховно главно командване в чл. 114, а чл. 113 гласи, че върховен главнокомандващ е президентът на Република България. Считам, че в това Върховно командване, в състава, на което влизат министър-председател, министър на отбраната, министър на вътрешните работи, са все отговорни хора и мисля, че тези хора трябва да притежават военни познания, тъй като един пункт за управление има средства за управление, средства за охрана и органи за управление.
Освен това аз мисля, че тези хора ще трябва да бъдат на разположение 24 часа от денонощието и 7 дни в седмицата и именно това се позволява в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Другото нещо, мисля, че критериите, на които трябва да отговарят, във връзка с особеността, важността на задачата, която ще изпълняват, е много висока. Освен това административната и наказателната отговорност към тези хора също трябва да бъде по-голяма, а това е засегнато в Закона за отбраната и въоръжените сили и най-вече във Военния закон. Това донякъде, според мен, е отговор на този въпрос защо да бъде военно формирование.
Що се отнася до това колко да бъде личният състав на тази Национална служба за охрана трябва парламентът да определи. Има таблица, в която са определени критичните обекти на Република България и кой ще отговаря за тях.
Другото е, след като се уточнят хората, за които те ще отговарят и обектите, които са, оттам ще се направи и потребността и необходимостта от този личен състав. Затова колкото по-бързо се приеме този Закон, ще може да се отговори каква ще бъде структурата и личният състав, който ще бъде, а оттам и какъв ще бъде бюджетът.
Другото, което е – в пресата излизат доста изказвания, че са бързи шофьори и така нататък, но е хубаво да се съобразим с тези хора, след като ще спазваме всички законите и правилата, ако трябва да отидем от тук до Варна да стане за 5 часа, а не да бързаме да отидем за три часа и половина. Завърших.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Самандов.
Колеги, има ли други, които да поискат думата?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Преди малко зададох въпрос, сега ще изразя отношение. Ние считаме, че е нужен закон, който да регламентира дейността на Службата, но считаме, че в предложения Закон има някои пропуски, които евентуално между първо и второ четене биха могли да се уредят, да се направят съответните редакции на различни текстове. От тази гледна точка за нуждата на Закона – да, но при това условие редакциите са необходими между първо и второ четене. Ние ще го подкрепим на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Считам дебата за приключен.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за” подкрепа на внесения Законопроект за Националната служба за охрана, № 554-01-46, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г., моля да гласува. Благодаря.
„Против” – не виждам. „Въздържали се” – 3. Благодаря Ви. Приема се.

Преминаваме към следващата точка от дневния ред – Законопроект за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
Господин Цветанов, като вносител – заповядайте, имате думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Това, което направих като представяне преди малко за Националната служба за охрана, не смятам, че трябва да се повтарям във въвеждащите думи и всичко това е постигнато като политически консенсус и дебатиране през месец април 2012 г. на Консултативния съвет при президента на страната.
Мога да заявя категорично, че решението да има Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност беше точно функция от дебата, който бе проведен при президента на страната.
Знаете, че след това в рамките на няколко месеца беше разработен този Законопроект и подложен на обществено обсъждане и, разбира се, той дава отговор на много въпроси, които стоят и към настоящия момент след 25 години преход.
Разбира се, най-важното е, че в общественото пространство вече повече от 25 години се обсъжда необходимостта да се определи със закон каква е координацията между разузнавателните служби и службите за сигурност, за да се създаде ясен консултативен механизъм, подпомагащ Министерския съвет при провеждане на политиките в областта на националната сигурност.
Концепцията за национална сигурност, приета през 1998 г., с решение на Народното събрание – тогава частично беше решен този въпрос, но не беше изчистен законодателно и се създаде Съветът по сигурност при Министерския съвет.
През 2011 г. беше направена актуализация на тази Национална стратегия, която беше приета от Четиридесет и първото народно събрание и тогава започнахме подготовката за изработването на всички тези проектозакони, които обсъждаме днес.
Предложеният Законопроект е рамков, като в него са посочени също правомощия на Народното събрание и, разбира се, на гражданското общество. Това, което е по-важно за мен, е, че в проекта на Закона съществено внимание се отделя на Съвета по сигурността, който е определен като консултативен и координационен орган към Министерския съвет, с основна задача да подпомага правителството при осъществяване на общото управление и министър-председателят при осъществяване на проследственото управление на системата „Защита на националната сигурност”. Изключение в този аспект е Националната служба за охрана.
В Законопроекта се предлага Съветът по сигурност да има само един състав: председател е министър-председателят, членове – съответните министри, които имат пряко отношение към Сектор „Сигурност”, министри, които също биха могли да вземат отношение и да подпомагат дейността на този Съвет. Това, което е изключително важно е, че се предвиждат двама членове, които да бъдат от Президентската администрация, но тук изрично искам да подчертая, че президентът на страната си запазва правото и когато прецени може да участва лично в обсъждането на важни теми, чувствителни за темата „Национална сигурност”.
Регламентираните дейности на Съвета по сигурност създават правна възможност той да се утвърди като координиращ и консултативен орган. Разбира се, центърът, който ще бъде изработен за планиране и провеждане на политики за националната сигурност, ще осигури сътрудничеството между структурните звена от системата „Защита на националната сигурност”.
Ключов момент в регламентирането на контрола върху дейността на системата „Защита на националната сигурност”, както в проекта на Закон, се предвижда контролът да се осъществява от Народното събрание.
Нов момент в действащото законодателство, според мен, тук е да се даде акцент върху това, което ще кажа след малко – предвижда се в Правилника за дейността на Четиридесет и третото народно събрание и всеки следващ парламент, който ще има в годините, да може да има определена комисия, която да следи за финансирането на определени чувствителни теми както за обществото, така и от национално значение на държавата, за да може действително да не се допускат финансови злоупотреби. В тази връзка всичко, което ще касае допълнителното осигуряване на финансови средства, ще може да бъде обсъждано и контролирано от комисия в съответния парламент.
За мен е изключително важно да затворим тази тема след 25 години и да дадем допълнителна оптимизация на дейността на всички служби, които имат пряко отношение към Сектора по сигурността. Разбира се, убеден съм, че с приемането на подобен закон ще може действително да подобрим качеството и възможността да бъдем по-адекватни за всички тези потенциални заплахи, които имаме към настоящия момент за националната сигурност на България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Цветанов.
Сега както е практиката първо да предоставим думата на гостите.
Господин Ципов – Министерство на вътрешните работи. Заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители и представители на различни институции! Министерството на вътрешните работи ще подкрепи категорично този Законопроект поради няколко причини.
На първо място, смятаме, че е изключително важно след 25 години структура като Съвета по сигурността към Министерския съвет да бъде уредена на законово ниво.
На второ място, смятаме че този Законопроект регламентира по един достатъчно коректен начин взаимодействието между структурите в Сектора „Сигурност” дотолкова, доколкото през годините назад във времето, това взаимодействие не е било на необходимото ниво.
На трето място, поставя изключително важния въпрос за парламентарния и гражданския контрол.
На четвърто място, разбира се, не по важност, поставя въпроса и за управлението при кризи – нещо, което през последните години е един важен и съществен проблем както пред държавните институции, така и пред цялото българско общество.
Аз смятам за необходимо дори да започне дискусия, на която да бъде поставен въпросът: има ли необходимост от приемане на специален Закон за управление при кризи? Да, към настоящия момент съществува Закон за защита при бедствия, но кризата като едно понятие е много по-широко и смятам за необходимо да започна такава дискусия, която да стигне до заключението: има ли нужда от такъв специален закон?
Позволете ми, господин Председател, да кажа две изречения извън темата, да се обърна лично към господин Мерджанов.
Господин Мерджанов, когато беше подготвен пакета от законопроекти, внесен в края на Четиридесет и първото народно събрание, искам да Ви припомня, че беше сформирана една много сериозна работна група, която включваше и представители на неправителствени организации, включително и представители тогава на Коалиция за България, на експертно ниво, които участваха много активно в разработването на предложенията по целия пакет законопроекти. Искам да Ви попитам: тогава тези Ваши експерти има ли са мандат да участват в тази работна група, да дават своите предложения, които да бъдат обсъждани и приети?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Ципов, въпросите тук ги задаваме ние, а не Вие.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Не съм приключил, господин Мерджанов.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Моля Ви се, ще Ви дам думата после. Не влизайте в пререкание. (Реплики.)
КРАСИМИР ЦИПОВ: Добре, позволете ми просто да попитам: има ли институционална памет в крайна сметка?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Заповядайте, господин Кръстев, да вземете отношение от страна на Министерския съвет.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Господин Председател, господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! Аз няма какво да добавя по същество, тъй като господин Цветанов и господин Ципов казаха най-важните неща.
Действително Закон за управление при кризи имаше между 2006 и 2009 г. Той беше отменен с Преходни и заключителни разпоредби към Закона за отбраната и въоръжените сили през месец май 2009 г. и цялата система, която беше изградена за реагиране при кризи, а не просто при бедствия изведнъж рухна, защото просто нямаше законово основание да съществува. (Реплики.)
Не, Министерството беше закрито по-късно. Рухна, защото нямаше законово основание за нейното финансиране. Точно затова е необходимо да има закони, защото без законово основание няма как да съществуват в правния мир институции, процедури, механизми, а ролята на този рамков закон е действително да създаде възможност за провеждане на консултативни, координационни действия и по никакъв начин не се изземват функции на отделните служби, респективно на техните ръководители и съответно на министрите.
Действително много често се казва, че това е Закон за Съвета по сигурността. Не е Закон за Съвета по сигурността, разбира се, защото тук се регламентират парламентарният контрол, както беше казано гражданският контрол. Министерският съвет се задължава по този Закон да формира консултативен механизъм с гражданското общество – за провеждане на консултации с гражданското общество, така че потенциалът на този Закон е много голям, включително и тази крайно необходима стъпка към създаване на възможност да се изгради отново система за реагиране при кризи и в резултат на действието му да се стигне до концепцията на новия Закон за управление при кризи, тъй като тя със сигурност не може да бъде такава, каквато е била между 2006 и 2009 г., а едва ли трябва да посочвам примери колко е важно да имаме Закон за управление при кризи с оглед събитията от последните месеци след украинската криза, изострянето на обстановката в Близкия Изток и Северна Африка. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Кръстев.
Независимо, че не сме включили по дневен ред представителите на Президентството, ако искате да вземете отношение, можете да го направите.
АТАНАС САМАНДОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа! В Президентството също разгледахме този въпрос и мислим, че има наложителна нужда от приемането на такъв закон, защото не е редно според нас да се организира планирането и взаимодействието между различните служби по нормативни актове с разни инструкции, които не изцяло са изисквани.
Считаме, че в тази сложна геополитическа обстановка, трябва да има такъв закон, но ми се струва, че трябва да има по-точни и ясни определения за кризите, които трябва да бъдат – вътрешнополитически, външнополитически, от какъв характер биват кризите и от каква степен ще бъдат те, да се посочи начинът за управление при различна степен на риска, който ще бъде при кризите. Аз мисля, че такъв закон, и то беше пак по Ваше време, господин Цветанов, ако си спомняте, през 2009 г. проведохме едно учение „Феникс – 2009” и на базата на този опит през месец април 2010 г. беше приет и Законът за бедствия и аварии.
Когато се разглеждат тези неща при управлението много добре ще бъде да се облегнем и на тези пунктове, които са изградени в различните министерства и в зависимост от степента на риска и криза, която има от там да се поемат функциите за управление с националните щабове, където се докладва, и там да е основната роля, центърът, който ще бъде създаден към министър-председателя. Имаме и някои други виждания, които, ако е необходимо, можем да споделим. Прилагали сме ги в практиката и опита в живота си. Доложих.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Генерал.
Понеже казахте доложих, затова така се обръщам към Вас.
Откривам дебата. Кой иска думата?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Само да отговоря на господин Ципов.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Мерджанов, това е много хубава инициатива, че ще му отговорите, макар че предварително изразихте несъгласие.
Заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Само да напомня на господин Ципов, че той предпочете да бъде в изпълнителната власт, а не в законодателната. Пак искам да повторя: въпросите тук ги задаваме ние, господин Ципов, и Вие много добре го знаете.
За да бъдем коректни трябва да Ви припомня, че във въпросната работна група имахме наш представител – подполковник Хараланов, но това въобще не означава, че експертното равнище е имало политическа подкрепа за двата закона. Понеже много често се спекулира – да, ние имахме съгласие за два от законите и казах за кои закони. Това е било неизменната позиция от 4 – 5 години насам. Това е истината!
Моля Ви, не спекулирайте с въпросните 25 години, с усилията и прочее, да не Ви припомням, че тогава пришпорихте, искахте за две седмици да ги минете на първо и второ четене, и ние изобщо не участвахме в дебата. Точно така беше!
КРАСИМИР ЦИПОВ: Позволете едно изречение, господин Председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Вие си взехте думата, какво да Ви я давам.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Законодателната власт задава въпросите, но изпълнителната власт отговаря за разлика от предишното правителство, където имаше страшно много въпроси, но никакви отговори от представителите на изпълнителната власт.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Нали заради това дойдохте на власт, господин Ципов, защото сте по-добри, по-загрижени, по-внимателни, по-експертни, всичко по, най! (Реплики.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Колеги, аз предлагам да минем към дебат по представения Законопроект. Закачки можем да си правим колкото си искаме.
Кой иска думата по Законопроекта? Няма ли желаещи да се изкажат?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаеми гости! Това, което на първо четене направи впечатление в този Законопроект, касае Съвета по сигурността към Министерския съвет. Аз считам, че той по-скоро трябва да обединява интересите на потребителите на информация, касаеща националната сигурност, както по вид, така и по качество, така и по съдържание и къде тя трябва да бъде насочвана.
Само една забележка, че в момента службите заливат президента, министър-председателя и председателя на Народното събрание с данни информация, вместо да я предоставят в обработен вид, което е факт. На практика налице е един информационен океан буквално, който залива потребителите, и никой не е в състояние дори да я отсее, камо ли да я усвои до края тази информация, която пристига и да разбере нейния смисъл.
В тази връзка хубаво е този Съвет да се превърне и не трябва да бъде една нова бюрократична машина, която аз забелязвам, че се предлага да стане в този закон, може би за уреждане на свои хора, а по-скоро да се занимава с анализиране и отсяване на въпросната информация. Примерно в някои от страните, където работи подобен модел – като Англия, в такава служба се командироват хора, които са професионалисти и са работили в тази система, от други служби, за да могат да вършат подобна дейност. Хубаво е този модел да се взаимства от там.
Тук възниква и въпросът относно председателя на Съвета по сигурност към Министерския съвет. Възниква опасението дали в такъв човек няма да се концентрира прекалено много информация, която идва от службите и да остане на едно място, тоест да имаме един човек, който на практика да стане шапка и на службите по този начин, защото наистина потокът от информация, който ще го залее, ще остане при него. Доста въпросителни оставя този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Иванов.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз имам въпрос към вносителите. (Реплики.) Стана ясно, че преди това не искат да отговорят на въпроси, на които явно не могат да отговорят, но Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност така, както е внесен, регламентира в някаква степен работата и ангажимента на изпълнителната власт. Въпросът ми е, тъй като има и Закон за Консултативен съвет за национална сигурност, който, господин Председател, е още по-кратък от този и регламентира работата на Консултативния съвет за национална сигурност като председател – президента: Вие мислили ли сте за обединяването, за общ закон, в смисъл за отпадането на Закона за Консултативния съвет за национална сигурност и включването му като текстове в един закон? Защото по същество става въпрос за националната сигурност, дори и с регламента на същите текстове, които са в действащия от 1994 г. Закон за Консултативния съвет за национална сигурност.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Янков.
Аз не съм вносител на този закон.
КРАСИМИР ЯНКОВ: И Вие ли не сте вносител? Защото уточнихме, че господин Белемезов не е вносител, нали?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Не съм вносител на този законопроект, но горещо подкрепям неговото приемане. После ще си направя бележките.
Искам да Ви кажа, господин Янков, че това сравнение, което няколко пъти, включително и публично, се опитвате да правите, е абсолютно несъвместимо. Едното е Консултативен съвет за национална сигурност при държавния глава – в закона е разписано с какви въпроси се занимава, а другото е Съвет по сигурността при изпълнителната власт, който е оперативен орган. Къде ги смесвате и как ще ги събирате на едно място?! Толкова само исках да кажа.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз изцяло подкрепям казаното от председателя и точно в тази връзка при следващия законопроект, който ще бъде представен за Националната разузнавателна служба, ще видите, че там вече говорим за преминаване към изпълнителната власт и точно тя е тази, която трябва да координира дейността на всички специални служби и това беше принципната политическа договорка и политически консенсус, който беше постигнат през месец април 2012 г., така че в тази посока смятам, че това е абсолютно несъстоятелно като предложение, което направихте.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добре, господин Янков, получихте отговор.
Други колеги искат ли да взимат отношение?
Господин Карадайъ, заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Воден от принципа, че най-лошият ред е по-добър от безредието, което може да доведе до хаос, тъй като в конкретния случай идеята на закона още от самото заглавие проличава (реплики), в тази връзка първо бих искал да изразя отношението, че по принцип ще подкрепим закона. Явно е нужно малко по-силно усещане за държава, държавност, институции, включително и във всички нас, които заемаме различни длъжности, без да влизам в подробности.
Тъй като имах един въпрос по предишния законопроект, а отговорът беше, че ще има по-добра координация и взаимодействие със службата, която замина, и това е уредено в следващия закон, а той е кратичък, къде е уреден този ред, защото имаме спомени, че при този род теми, които бяха поставени по предишния закон, различните служби нямаха координация. Това го видяхме в държавата! От тази гледна точка, ако искаме да подобрим по някакъв начин работата на различните служби сами по себе си, то е нужно да създадем и онази необходимост за добрата координация на различните служби, включително и в НСО. За това може би говорихте, не знам дали разбрахте и чухте въпроса, по-скоро към вносителите, но в кой текст да го видя – онова, което отговорихте по предишния въпрос за предишния закон? (Реплики.)
Да припомня. Ставаше дума за по-добрата координация с НСО, когато по предишния закон зададох въпроса, че се урежда в този закон и явно го има в текстовете. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Кръстев, искате да вземете отношение?
Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Ако е удобно и възможно сега, ако ми дадете думата, разбира се.
Бих искал съвсем накратко да взема отношение по някои от бележките и ще започна с това, което каза господин Карадайъ. В този проект на закон е заложено понятието „разузнавателна общност” и е дефинирано, и точно тази разузнавателна общност трябва да осигури координацията и консултацията между самите служби на ниво, така да се каже експертно и да подготвя становища, предложения към политическия сегмент на Съвета по сигурността, тоест тази координация ще се осъществява там.
Бих искал да отбележа, че в нито един момент от работата по проекта на този закон не сме имали и мисля, че не съществува идеята за шапка на службите, тоест за някакво звено, примерно тук тази разузнавателна общност, която да дава указания към Службата, ако така ще се разбира шапка, по-скоро това е една платформа, където се достига до общо съгласие за предприемане на конкретни действия, а вече тяхното предприемане, разпореждане е задължение на съответните ръководители.
По отношение съпоставката между Консултативния съвет при президента и Съвета по сигурността няма да кажа нищо повече от това, което господин Атанасов каза.
Много искам да обърна внимание на необходимостта Секретариатът на Съвета по сигурността да бъде законово регламентиран, самото му съществуване, не общо функциите му, но самото устройство и конкретните функции, които ще изпълнява, са предмет на регламентиране с постановление на Министерския съвет. Разбира се, че към основния, постоянния състав на Съвета по сигурността ще бъдат привличани служители от органите за сигурност и други държавни институции, както се е правило през периода 1998 – 2001 г., когато имаше структуриран Секретариат в администрацията на Министерския съвет. Работни групи се създават при подготовка на годишния доклад за състоянието на Националната сигурност и при друга необходимост, но законовото регламентиране на Секретариата на Съвета, според мен, ще укрепи тази административна структура с много важни функции и няма да се стига до ситуации, в които с постановление на Министерския съвет Секретариатът беше закрит, а позицията секретар на Съвета беше също елиминирана през юли и август 2013 г.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря на господин Кръстев.
Господин Самандов, заповядайте.
АТАНАС САМАНДОВ: Аз мисля, че в чл. 7 за дейността на Министерския съвет, в т. 5 се утвърждават годишните планове и се приемат двугодишните доклади. Тук е мястото, където предварително да се заложат планове в различните ситуации, в различните ведомства, които ги имат. След като тази разузнавателна общност предварително е направила планове и приеме дадена информация, се проверяват само тези планове, коригират се към дадената ситуация и най-бързо става цялото това координиране. Примерно събере се разузнавателна информация за някакъв бежански поток. Нима само това, което е изписано – там пише, че и други можем да извикаме, освен Държавната агенция за бежанци там имат работа социалните дейности, Министерството на здравеопазването, Министерството на транспорта, Министерството на образованието, така че към даден проблем имат отношение абсолютно всички и предварително трябва да имат подготвени планове по тези ситуации, които трябва да са подписани и проверени от упълномощени лица, от министър-председателя, а след това този Консултативен съвет само преценява ситуацията. Той може да излезе само с предложение и становище с факти, и министър-председателят ще каже: „Да!” или „Не!”. И всеки един в допълнението, което има трябва да си направи корекциите в плана. Иначе ще трябва да се прави нов план, а това е много трудоемка история. Завърших.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Колеги, иска ли някой да вземе отношение?
Само няколко изречения, да не Ви отегчавам. Наистина подкрепям приемането на такъв закон. Той е изключително необходим и доста закъснял, само че между първо и второ четене трябва някои от понятията да се уплътнят, защото добре, че тук поне се посочва, че има Секретариат.
Това с разузнавателната общност е малко размито, защото сега ще Ви прочета един текст: „Разузнавателната общност по своя инициатива може да изготви еди какво си”. Как така? Тя е колективен орган, а по своя инициатива...
Би следвало да се уплътнят тук правомощията на нивата – министър-председателят, Секретариата по какъв начин функционира, за да може да се превърне Секретариатът на Съвета по сигурността в аналитично звено на разузнавателната общност, ако е приемем по този начин. Иначе това е условно понятие „разузнавателна общност”, разбира се, защото главният секретар на Вътрешното министерство не е разузнавач.
Общо взето и това обстоятелство с командироването – не знам дали не трябва да се вкара в Закона, да е ясно как се окомплектова това звено. Не, че не би могло да се направи с постановление на Министерския съвет, но е хубаво да се закове един път завинаги в Закона и да се знае как функционира този орган.
Ако съм Ви отегчил – прощавайте, ако няма други изказвания, да преминем към гласуване, колеги.
Който подкрепя Законопроекта за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, № 554-01-49, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г., моля да гласува. Благодаря. „Против” – няма. „Въздържали се” – 3.
Законопроектът е приет на първо четене в Комисията.

Трета точка – Разни.
Има ли някой да вземе отношение по други въпроси, извън дневния ред? Няма. Благодаря Ви. Закривам заседанието на Комисията.
(Закрито в 15,55 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Атанасов