П Р О Т О К О Л
№ 13

---

На 1 април 2015 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Законопроект за Държавната агенция за разузнаване, № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 20 ноември 2014 г.
3. Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
4. Законопроект за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.
* * *

ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добър ден на всички!
Уважаеми колеги, виждам, че имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Предложен Ви е дневен ред, който Ви е изпратен по електронен път, но ще го прочета.
Първа точка е блицконтрол. В тази връзка тук е вицепремиерът и вътрешен министър госпожа Бъчварова с екипа си.
Втора точка е Законопроект за Държавната агенция за разузнаване, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители.
Трета точка – Законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Четвърта точка – Законопроект за военното разузнаване, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Пета точка – Разни.
Ще Ви представя гостите по другите точки след първа, след като приключим с блицконтрола.
Има ли предложения или съображения по предложения дневен ред? Не виждам.
Който е „за” така предложения ред на днешното заседание, моля да гласува. – Приема се.

Преминаваме към първа точка:
ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СЪГЛАСНО ЧЛ. 27, АЛ. 1 ОТ ПРАВИЛНИКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ.
Още веднъж „добре дошли” на гостите от Министерството на вътрешните работи. Може би е излишно да Ви ги представям, но все пак за протокола: госпожа Румяна Бъчварова – вицепремиер и министър на вътрешните работи, господин Красимир Ципов – заместник-министър, господин Филип Гунев – заместник-министър, Цвятко Георгиев – заместник-министър, Златко Тодоров – началник на кабинета, Георги Костов – главен секретар.
Честито, господин Главен секретар – не съм Ви виждал.
Процедурата на блицконтрола е ясна. Всяка от парламентарните групи има право да зададе по два въпроса по реда на своята численост.
На първо място – колегите от ГЕРБ. Имате ли въпроси към министъра на вътрешните работи? (Реплика: „Да”.)
Заповядайте.
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер! На 30 март сте провели извънредно заседание на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Комисията е поискала допълнителни средства от държавния бюджет за овладяване и преодоляване на последиците от бедствията.
Моят въпрос е: кога се провеждат, първо, заседанията на Комисията, колко са разгледаните проекти, от кои области са те и на каква стойност са одобрените проекти?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Първо да благодаря за поканата и възможността за този разговор. Аз лично си го представях даже по-скоро след избирането ми, но нямаше физическа възможност. Мисля, че диалогът с парламентарната Комисия е изключително важен.
По повод на конкретния Ви въпрос. На 30 март беше второто извънредно заседание на Комисията, откакто съм встъпила в тази длъжност. Първото беше седмица или десетина дни по-рано, на което беше обявено събирането на предложения, искания за средства, с които да се преодолеят щетите от бедствията от последните две седмици – наводненията. В периода между двете извънредни заседания бяха разгледани и допуснати исканията от Благоевград, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Софийска област и Хасково – за разходи, които да бъдат покрити от средствата, с които разполага Комисията.
Днес на заседанието на Министерския съвет беше прието Постановление на Министерския съвет, което определя сумите. Общата стойност е 13 млн. 922 хил. 401 лв., като тази сума е по-ниска от заявките, които са направени. Бяха одобрени само тези, които са с конкретни проектни предложения, обосновани – те са включени в сумата по това Постановление. Остават за разглеждане други проекти.
Беше решено две спешни проверки да бъдат извършени по искания, основно свързани с укрепване на свлачищни процеси в населените места. Мога да Ви кажа, че исканията надхвърлят десетократно общия бюджет, с който разполага Комисията –специално съоръженията, които трябва да бъдат изградени, за укрепване и овладяване на свлачищните процеси. Взехме решение Министерството на регионалното развитие и благоустройството да подготви един план, който да обоснове отделните желания, да ги придружи с проекти и да ги приоритизираме, защото очевидно при това състояние на бюджета няма възможност да се поемат тези разходи.
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: За кои градове, извинявайте?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз ги изброих. За областите Благоевград, Враца, Кърджали, Кюстендил, Пазарджик, Пловдив, Русе, Смолян, София, Стара Загора, Софийска област и Хасково. В момента не разполагам с точната справка.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря на госпожа Бъчварова.
Това ли Ви беше репликата?
ЛЮБОМИР ХРИСТОВ: Да.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Наред са БСП.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми господа от екипа на госпожа Бъчварова, господин Главен секретар! В началото, госпожо Бъчварова, бих искал да Ви благодаря за съдействието, което Вие и Вашият екип оказахте при посещението на европейски представители – от Европейския парламент, от Европол, от Европейската служба за убежищата, във връзка със срещата и конференцията, проведена в Харманли. Смятам, че представителите на Гранична полиция и на Държавната агенция за бежанците успяха да очертаят приличен образ за това как нашата държава си представя посрещането на това предизвикателство – бежанския поток, и какви усилия от страна на държавата са необходими за осигуряване на повече европейска солидарност и повече средства.
В тази връзка е и моят въпрос, тъй като на срещата в дирекцията на Гранична полиция в Елхово имаше редица представители на общността на хотелиерите и собственици на къщи за гости, които в продължение на над година и няколко месеца приютяваха служители на Министерството на вътрешните работи. Със заповед на Вашия предшественик – господин Вучков, беше вдигната полицейската охрана на границата и респективно от началото на месец декември са спрени всички плащания към хотелиерите. Това са над 100 български граждани, чиито интереси са засегнати много сериозно. Няма да бъде тайна за никого, че, посрещайки тежкото предизвикателство в този беден район, това беше един шанс за местните хора, които, посрещайки този проблем, успяха да решат немалко други.
Моят въпрос към Вас е свързан с намеренията на Министерството да реши този въпрос, от една страна. От друга, имаме създала се тежка ситуация на напрежение, тъй като имаше изявления на Инициативния комитет на местните хотелиери, че те ще блокират границата, тоест пътя за Лесово. Мисля, че това не е от полза за никого и в тази връзка е моят въпрос. Вероятно в момента нямате точна справка за дължимите суми – според наша информация те са около три-четири милиона. Така че Ви моля за отговор. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Информирана съм за този проблем. Както колегите ме увериха, през април можем да започнем да изплащаме част от сумите, но няма да можем да покрием цялата сума. Към момента поне нямаме яснота за това кога може да се случи. Знаете, че всички действия по границата са били финансово необезпечени и в момента се опитваме да компенсираме с допълнителни постановления, но е изключително трудно. Не са били планирани изобщо такъв род действия.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Все пак ще Ви помоля, след като направите съответния анализ, да представите един график за издължаването към собствениците, защото това е доста сериозно социално напрежение. Чувам малко смехотворни забележки от страна на колегите, но искам да подчертая, че това беше един важен въпрос за местното население и смятам, че то реши немалък кръг социални проблеми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЦВЯТКО ГЕОРГИЕВ: Запознати сме добре с проблема. Сумата, която дължи Министерството, е по-малка от милион и половина. За първото тримесечие на тази година, както добре знаете, можехме да харчим само по една дванадесета от бюджета за предходните, което е силно недостатъчно за издръжката. От месец април ще направим график и ще започнем да изплащаме най-старите задължения, които имаме към хотелиерите. Надявам се да покрием всички задължения.
Проблемът е за това, че преди за всички дейности по границата с Постановление на Министерския съвет целево се отпускаха средства и се покриваха. В момента това не се прави, така че ще бъде от нашия бюджет. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря.
Следващата група е ДПС.
Господин Карадайъ, Вие ли ще вземете отношение?
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, вземам повод от първия зададен въпрос във връзка с бедствията, които видяхме из страната, и най-вече в Родопите. Говоря за областите Смолян, Кърджали, Пазарджик. По време на снега, който създаде и бедствено положение, видяхме, че държавата почти липсваше.
Вие твърдите, че нужните средства за покриване на щетите от бедствията са десетократно повече, отколкото са отпуснатите.
В тази връзка със загриженост задавам следния въпрос: разисквана ли е темата и взети ли са превантивни мерки, защото този сняг, който заваля, в момента валят дъждове и се топи, води до свлачищни процеси? Извън населените места виждаме пътища, които са разрушени от свлачищни процеси; в населените места – и улици, и подпорни стени, и домове на хора.
От тази гледна точка какви мерки ще предприемете евентуално да не влезем в такава бедствена ситуация от топенето на снега и успоредно с това – валежите? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря за въпроса Ви, господин Карадайъ.
Не знам къде видяхте липсващата държава, след като по време на целия период на последното бедствие всички, дори в повече според мен, от отговорните лица присъстваха на мястото, където се случваше. Истината е, че държавата е липсвала много дълго време, затова в момента се сблъскваме с тези проблеми. Не можем да гарантираме, че ще се справим с тях.
Необходимите средства за укрепване на свлачищата към момента по съществуващите проекти – не всички са разработени като проекти, са около 800 млн. лв. Бюджетът на Комисията за тази година е 72 милиона. Така че това са рамките на бюджета, който Вие сте гласували, предполагам, и знаете за тази година.
Ще се повторя, но това, което, съзнавайки цялата сложност на ситуацията, се опитахме да направим: поне да имаме един регистър на опасните свлачища, те да бъдат приоритизирани и да се започне постепенно, при първа възможност да се правят такива укрепителни съоръжения и мероприятия.
На някои места например се оказва – мисля, че беше Сипей, че една стена би струвала повече, отколкото да се изградят нови къщи на хората, които са застрашени от свлачището там. Съгласна съм, че за това се изисква специална политика и тя не може да се реши тук и сега, но имаме отговорността да мислим в бъдеще и за превантивни мерки. Затова искам да Ви посоча нещо друго, което направихме – създадохме работна група, която се зае с изчистване на коритото на река Искър и преди да има създала се кризисна ситуация, успяхме с четири области да съставим един план. Той вече е изпълнен. Това е един пример, че действахме в рамките на седмица и успяхме да се справим. Препоръки са дадени на всички областни управители в тази посока. За съжаление, това е ситуацията – трябва да сме наясно. Ако не спекулираме с този факт, мисля, че ще си помогнем повече.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Имате ли реплика, господин Карадайъ?
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Госпожо Министър, откъде е липсвала държавата – мога да тръгна по общини: примерно община Борино, откъдето съм и аз, Мадан, Рудозем. Отговорни фактори минаха и се снимаха, направиха снимки, но действията ги знаем, които са там.
Нещо повече, вицепремиер Кунева, когато от Народното събрание говореше какво лично тя е направила за село Стража, хората от село Стража искаха да дойдат в Народното събрание, за да се видят с нея. След няколко дни на база на своя организация и самоорганизация, с помощта на частни фирми успяха да си пробият пътя. Затова говоря, че в някои от случаите държавата липсваше.
Иначе от Вашия отговор разбрах, че за река Искър са взети мерки – разгледали сте ги и тепърва ще мислите най-вероятно и за река Арда, и за река Въча. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Дадени са препоръки на областните управители да действат, защото имахме констатиран проблем по повод на река Искър. Иначе другите реплики ги възприемам като коментар на собствения Ви въпрос.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
От групата на Реформаторския блок – господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Вицепремиер, господа заместник-министри! Моят въпрос е свързан с администрацията в МВР. Както знаем, там бройките варират и се твърди, че на един полицай се падат по трима администратори. По-скоро обратното – на трима полицаи се пада по един администратор, което по мнение на много специалисти е прекомерно.
В края на миналата година господин Вучков заяви, че ще се цели между 30 и 50% оптимизиране на администрацията. Тъй като правителството има общ поглед върху темата и администрацията, и полагате усилия в това отношение, исках да Ви питам: имате ли концепция конкретно за администрацията в МВР и какви мерки ще предприемете? Има ли идеи за електронното управление – по някакъв начин да засегне и МВР?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви за този въпрос.
Да, в дните, в които съм в Министерството, всеки ден се занимаваме с тази тема. Мога да Ви уверя, че съотношението между администрацията и служителите е 10%, в някои структури е под 10%, в други има и 15%, които обслужват основните дейности. Така че на фона на общото съотношение с държавната администрация мисля, че в МВР тя дори е много по-малък дял.
Доста добре е разписана Стратегията за реформата в МВР от екипа на предишния министър. Няколко пъти имах възможност да кажа, че ще продължа да работя по нея. Тя е в няколко посоки: веднъж кадрова, административна и структурна. Структурната реформа в момента приключва с преструктурирането на основните звена. Може би най-впечатляващо е, тук ще Ви цитирам: „оптимизиране структурата на Главна дирекция „Национална полиция”. От шест дирекции, бившите главни дирекции „Охранителна” и „Криминална”, знаете, че те се обединиха – предполагам, че знаете, защото то е по логиката на Закона, сега е само една дирекция. От 24 отдела сега са 5. От 120 сектора сега са 47. Реално щатните бройки са намалени с 343, което е около 10% от щатните бройки на бившата Главна дирекция „Охранителна полиция” и Главна дирекция „Криминална полиция”.
Това, което най-много ценя, е конкурсният принцип, който сега се въвежда и за лицата, които са на ръководни позиции – не за висшите ръководни позиции. Те също трябва да минат през конкурс. Информирана съм, че в момента има конкурс за 172 граничари и 110 пожарникари по 100 оперативни работници – разследващи полицаи. (Реплики между народния представител Атанас Мерджанов и председателя Атанас Атанасов.)
Мисля, че сме почти накрая на тези процеси, които текат. Що се отнася до електронното управление, това е единственият път за оптимизиране на процесите. Мисля, че основното ще бъде електронизиране на вътрешната деловодна система. Мога да Ви кажа, че все още не съм се занимавала с този въпрос поради ограниченото време, но съм убедена, че това е посоката, в която трябва да оптимизираме.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Реплика имате ли?
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Само накратко молба за разяснение. Споменахте за конкурсното начало. Как си представяте в детайли тези конкурси, процедурите? Как смятате да се приложи на практика това, което е записано в Закона?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: С конкурс – изготвен е Проект на наредба, който го регламентира. Ще Ви дам пример. Сега има една нова длъжност в Министерството – главен административен секретар, излезе обявлението за това. Събираме по документи и на първия етап Комисията прави разговор с кандидатите, след това дава предложение до министъра – на втория етап, на който се избира съответният кандидат. Не е външен – вътрешни конкурси са.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Господин Хайтов, Вашата група е на ред. Имате ли въпрос към вицепремиера?
ЯВОР ХАЙТОВ: Ако позволите, първо един въпрос по процедура.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ: Понеже аз съм групата в момента, имаме право на два въпроса – имам готовност да задам един: има ли пречка да предоставя правото си на втори въпрос на господин Радев?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Има пречка, разбира се, защото всяка група има право на два въпроса. (Оживление, реплики.)
Заповядайте, можете да зададете двата въпроса наведнъж, както знаете.
ЯВОР ХАЙТОВ: По същество, да не губим време, понеже времето на вицепремиера е ценно. На първо място – поздравление, че запазихте екипа от заместник-министри. Както се казва във Вашата партия, „конграчулейшън”. Поздравления и за избора на главен секретар. Пожелавам Ви успех! Той ще бъде не само Ваш личен и професионален, а ще бъде на цялото общество, така че наистина от сърце Ви желая успех.
По същество. Както е известно в съвременната най-нова българска история, правителството на Обединените демократични сили беше най-успешното.
Нали така, генерал Атанасов?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Вие бяхте заместник-министър.
ЯВОР ХАЙТОВ: Тогава отпаднаха визите за български граждани, които пътуват на Запад. След това може би от самата инерция бяхме приети за член на НАТО, а малко по-късно и на Европейския съюз. В тази връзка беше нормално при следващото правителство да станем пълноправен член на Шенген. Това не се случва. Много пъти се говори и от парламентарната трибуна, и по медиите, че се работи в тази посока. Нормално е в един момент да отпаднат и визите за пътуване за Съединените американски щати.
Вие, госпожо Вицепремиер, ако не се лъжа, миналата седмица бяхте на посещение в САЩ и моят въпрос към Вас е: какви срещи имахте там, какви разговори проведохте и поставихте ли въпроса за отпадане визите за пътуване на български граждани за САЩ? Завърших.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Така се докладва, личи си кой е бил заместник-министър на вътрешните работи.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря за този въпрос.
Това посещение трябваше да се осъществи от министър Вучков – то беше готвено за него. Аз приех да го осъществя толкова скоро след началото на мандата, просто защото срещите бяха организирани на много високо ниво и би било проблем, ако се отложат – проблем за страната ни според мен.
След това ще Ви дам информация за конкретните срещи.
По отношение на визите моите впечатления са, че когато отидеш в Канада или в Щатите, няма нужда сам да поставяш този въпрос, защото отсрещната страна знае, че ще го поставиш и е готова с отговора. Ясно е, че критериите по отношение на страната ни в тази посока са много ясно определени. Това е въпрос, който се решава в Конгреса. Критериите не могат да бъдат променяни. Нашата задача оттук нататък е да вървим към отговор. Все още процентът на отказ на визите, които се дават тук, е доста висок – от изискванията, които съществуват в Щатите.
От друга страна обаче, по отношение на двустранното сътрудничество основните документи, с изключение на един, вече са подписани. През 2012 г. има подписано споразумение, през 2014 г. Сега в Департамента по вътрешна сигурност подписах Споразумение за обмен на пътнически данни. На практика то е двустранно, защото е PNR споразумение.
Остава един документ, който е свързан с обявяване на загубените лични документи, за който също трябва да има такова споразумение. Особеност е, че българските граждани имат и паспорт, и лична карта. Те обявяват загубата на личната карта, но много по-рядко – на своите международни паспорти. Мисля, че лека-полека се приближаваме към отговора на тези изисквания, които има към нас.
Що се отнася до Канада, по същия начин бяхме приети. Имах достатъчно добра обосновка, за да лобирам за отпадане на визите, но първото нещо, което там ми беше заявено – на всички срещи, които имах с техния вътрешен министър, министъра по миграция и гражданството, въпреки че те имат някои политически изисквания към нас, разглеждайки ни като страна от Европейския съюз: важно условие при тях е изграждането на тяхната автоматизирана система, която очакват да стане до края на годината. Затова ни увериха, че в момента, в който те са готови, веднага ще поставят въпроса за българските визи. И ни увериха, че имат най-доброто желание това да се случи, защото възможностите за взаимно сътрудничество с Канада се оказаха доста широки и добри и за нашата страна.
Има разбиране и за нашите проблеми, и за това, че проблемът трябва да бъде решен.
Що се отнася до срещите ми по време на посещението на високо ниво. В Департамента по вътрешна сигурност бях приета от секретаря по вътрешна сигурност на САЩ Джей Джонсън. В Департамента по правосъдие – госпожа Лесли Колдуел, която е помощник главен прокурор, на практика – главен прокурор в момента и главен федерален обвинител. В Службата за борба с наркотиците – госпожа Мишел Лионхарт, която е секретар по вътрешната сигурност на САЩ. Във Федералното бюро за разследвания – господин Джеймс Коми. Бюро по дипломатическа сигурност – господин Грегъри Стар. В Държавния департамент – господин Луис Серага, Тина Кайденау. Имах среща и с Виктория Нюланд. Посетих три от националните целеви центрове, които са изключително добър модел, по който можем оттук нататък да изграждаме нашата дейност.
Пълни уверения за готовност за сътрудничество – мисля, че никой от нас няма илюзия, че проблемите, които срещаме, могат да се решат само чрез обмен на информация с партньорските служби и това сътрудничество, което е изградено от 2001 г. досега, в последните 13 – 14 години. Въпреки че беше в началото на моя мандат, политическият знак беше важен и се надявам да има резултати.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Имате ли реплика, господин Хайтов?
ЯВОР ХАЙТОВ: Не съм доволен от отговора, и то не толкова по начина на излагане, а поради простия факт, че България заслужава в края на краищата да получи това доверие да отпаднат визите за български граждани. И колегата Цветанов, всички знаем, е положил доста усилия в тази посока. Така че недаването на отговор – оставам с впечатлението, че Ви е отговаряно максимално дипломатично, без да се изясни фактът кога ще получим тази възможност. Но това е мое лично съждение.
За мен също така е интересно да разбера дали партньорите, с които сте разговаряли, са коментирали факта – ние, българите, изнасяме ли престъпност зад Океана? Влияят ли върху общата картина на престъпността в Щатите български граждани? Считам, че това е един от факторите, които имат значение за отпадане на визите. Завърших. (Реплики.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Това беше реплика, колеги.
Ако желаете дуплика, заповядайте
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Нека да отговори заместник-министър Гунев, който беше с мен на тази визита.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Гунев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФИЛИП ГУНЕВ: Само искам да поясня вътрешнополитическата обстановка в САЩ, която има конкретно отношение към този въпрос. Имах неформален разговор с високопоставен представител на Департамента за вътрешна сигурност, който наскоро беше защитавал позицията на Департамента пред Конгреса, защото немалка част от републиканците настояват за въвеждане на визи за целия Европейски съюз, връщане на визи за целия Европейски съюз. Както знаете, в момента в Западна Европа пътуването е безвизово, но всеки трябва да се регистрира, да получи одобрение – на всеки две години това одобрение се подновява. Свободното пътуване, както беше допреди няколко години, го няма и за Западна Европа. В момента те трябва да получат регистрация и тази регистрация е валидна за две години. Той ни увери, че все пак е успял да защити поне това статукво на Европейския съюз – на този етап за безвизово пътуване, като основният проблем не е престъпност – това със сигурност не беше поставено на нито една от срещите. Основният проблем е заплахата от тероризма, която виждат, движението на чуждестранните бойци. В този контекст е публичният дебат за свободно придвижване и безвизово пътуване до Щатите.
В такава една ситуация искам да Ви кажа какъв е дебатът, който ни представят от другата страна. Когато ние попитаме: какво става с визите за България, те ни отговарят: „Вижте този по-широк контекст и заплахите от тероризма”. Просто за Ваша информация.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Гунев.
Господин Белемезов, Вие сте наред. Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Уважаема госпожо Министър, по-скоро се интересувам от един мой актуален въпрос, който се задава в различни проявления – ситуацията около южната ни граница. По-конкретно ме интересува във връзка с правителствената Програма 2014 – 2018 г. В Глава „Сигурност и обществен ред” са заложени няколко неща, две от които са за едно споразумение между Министерството на вътрешните работи на България и Министерството на вътрешните работи на Турция за излъчването на общи патрули, и на второ място, за създаване на полицейско и митническо сътрудничество на граничния контролно-пропускателен пункт „Капитан Андреево”, съвместно с Турция и Гърция.
Молбата ми е да отговорите в тази посока. Ако, разбира се, сметнете, че въпросът е прекалено конкретен, ще се радвам да ми отговорите за общата Ви визия относно този проблем по южната ни граница, тъй като там се засичат определени проблеми, всеки от които би следвало да бъде анализиран по различен начин. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз се надявам и колегите да се включат по тази тема.
Знам за тези споразумения. Специално Тристранното споразумение трябваше да бъде подписано още в края на нашия предишен мандат. Тогава се подготвяше съвместно заседание, то беше включено за подписване, отпадна и не можахме. Това, което правим сега – активизираме контактите, за да можем да го подпишем, но след него се изисква обезпеченост на този център. Ние имаме някои проблеми да гарантираме в съвсем кратки срокове. Надявам се да можем да го осъществим скоро, поне както ме увериха колегите.
По отношение на сътрудничеството с турската страна това, което мога да кажа, от онова, което знам, е, че то по-трудно се осъществява и по-бавно върви. Има добри намерения, но все още има конкретни предложения, които много биха помогнали за овладяване на незаконната имиграция. Но за това се изисква решението на турската страна.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Реплика имате ли, господин Белемезов?
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Не, нямам реплика.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
От „Атака” няма представител на днешното заседание, така че втори ред – на ГЕРБ.
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаемо ръководство на Министерството на вътрешните работи! Не смятах да акцентираме върху тази тема, но господин Хайтов в общи линии ми даде повод да задам въпрос. Смятам, че е важно да се знае кога всъщност започна да изпълнява ангажимента си страната ни по така наречения „PNR” и защо в рамките на година и половина ние имаме отстъпление от поетия ангажимент към 2013 г. за изпълняване и покриване на критериите, за да можем да работим в реално време с PNR. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов при изключени микрофони.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Нали трябва да се обоснове въпросът, господин Мерджанов?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Обосновката на въпроса е едно, внушенията са нещо съвършено друго.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Когато се прави обосновка, се правят и внушения. Направете ги и Вие. Сега са наред те.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Председател, понеже се коментират теми, свързани с визовия режим, дали ще отпаднат визите за България, освен това, което каза министър Бъчварова за процентите за отказите, част от невъвеждането на този либерализиран подход за България в голяма степен е ангажиментът, който трябва да изпълним по PNR. И понеже PNR беше стартирана процедура 2012, 2013 г. в началото, в рамките на половин година имаше разчетен план за действие, за да може в реално време да се обменя информация и по този начин да облекчим нашите партньори, а и България да се възползва от този обмен на информация.
Задаваме си въпроса и питам ръководството на Министерството на вътрешните работи: защо беше направено отстъпление и не беше финализиран този проект – едва сега наново излиза на дневен ред, като част от приоритетите на ръководството, в евроатлантическото ни партньорство?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Цветанов, той беше подписан. Подписахме това Споразумение. Предишното Споразумение е изисквало обмен на информация през определена точка за контакт – малко по-трудно се осъществява. Сега с подписването на това Споразумение ние ще получим самия софтуер. Точно така, както се работи в тези служби, ще работим и ние оттук. Това ще бъде в новосъздадения кризисен център и звеното ще бъде към ДАНС.
Ние сме първата европейска държава, която подписва това двустранно Споразумение със Съединените щати. Не мисля, че има отстъпление, даже бяхме поздравени, че наистина сме първите.
Канадците проявиха също интерес да обмислим дали може двустранно да се подпише.
Вчера имах среща и с представител на Британското посолство – те също проявяват интерес да направим двустранно споразумение. Знаете, че Европейската директива в тази посока в момента се обсъжда в Европейския парламент, в Европейския съд – също.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФИЛИП ГУНЕВ: Господин Цветанов, проектът, който беше започнат преди две години и впоследствие беше финансиран от Европейската комисия – за изграждане на национално PNR звено в ДАНС, продължава. Крайният срок е след няколко месеца. Тогава ще бъде завършено цялото звено. Софтуерът, за който беше подписано това Споразумение, ще е значителна част от цялостното функциониране на PNR звеното. То ще започне да функционира в рамките на следващите няколко месеца, така че работата там не е прекъсвана през всичките пет правителства.
Има обществени поръчки, софтуерна разработка и така нататък за автоматизация на обмена на данни, в което ме увериха, защото аз зададох същия въпрос, който Вие задавате: какво става с PNR звеното, кога тръгва, кога започва? Европейските партньори питат. Уверението от ДАНС е, че в рамките на следващите няколко месеца проектът трябва да бъде приключен. Този софтуер беше ключов компонент, защото той ще ни даде възможност да анализираме данните – не просто да подаваме данни, а ние да анализираме, да правим рискови анализи, за да има някакъв смисъл от тези данни, а не просто да се подават и разменят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Още повече, че до един месец се очаква – не знам дали ще стане точно до месец, да се възстановят директните полети между България и Щатите. Това ще бъде изключително важно.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Имате ли реплика, господин Цветанов?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Имам, защото смятам, че има малко непознаване на хронологията на събитията, които са се случили в Министерството на вътрешните работи. Затова ще помоля колегите от Министерството да проверят внимателно цялата кореспонденция и всички поети ангажименти на страната ни, защото имаше обмен на експерти и трябваше в рамките на 5 – 6 месеца да бъде реализирано това, което в момента Вие говорите, че трябва да бъде направено.
Искам да отправя една препоръка към господин Гунев – нека в публични изяви да не говорим, че може да има проблем за визовия режим за други държави от Европейския съюз, от които в момента пътуват безпроблемно към Съединените щати, във връзка с терористични заплахи, защото това може да бъде интерпретирано по различен начин – че едва ли не държави от Европейския съюз са заплаха като терористи за Съединените щати.
Също така смятам, че правителството и ръководството на Министерството трябва да бъдат максимално активни – тук вече трябва да бъде политика на правителството за възможността чрез Европейската комисия и чрез Съвета на министрите да поставим тази тема за визовия режим.
Мога да кажа специално за Канада – смятам, че визовият режим може да бъде много по-бързо решен, отколкото със Съединените щати. В тази посока мисля, че ще намерим пълната подкрепа и от държавите от Европейския съюз, защото знаете, че преди 2 – 3 години имаше подобен проблем с временно спиране и въвеждане на визов режим с Чехия, но впоследствие това нещо беше отпаднало.
В тази посока молбата ми е да бъдем по-активни на Съвета на министрите на вътрешните работи и ние да инициираме тези важни точки и дебати, които в момента се поставят на дневен ред, които вълнуват голяма част от българското общество. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Искате ли дуплика?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФИЛИП ГУНЕВ: Само да отговоря, че това не е някаква тайна от лични мои разговори. Ако следите дебатите в Конгреса и транскриптите, това е дебат, който вървеше в Конгреса и всички знаят за него. Става въпрос за вътрешнополитически дебат, който просто Ви съобщавам.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Гунев.
Наред са БСП.
Колеги, можете да направите внушение, каквото искате, но да зададете и въпрос, разбира се.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Все пак Вие знаете, че аз не искам Вашата оставка, така че бележката Ви е разбираема. (Смях, весело оживление.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Ще я искаш още три години поне…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Да Ви завърна към България, колеги. Имах възможност на 6 март да задам въпрос към премиера Борисов, но госпожа Цачева не удовлетвори възможността.
Първо ще започна с това: госпожо Министър, Вие казахте, че сте разполагали с лимитирано време, и в командировка бяхте, но Ви обръщам внимание, че публичността по отношение работата на Министерството на вътрешните работи според мен изисква и актуализация на информацията, която се предоставя чрез сайта на МВР. Обръщам Ви внимание, че примерно в сайта на МВР по отношение на полицейската статистика последната информация е за 2013 г. По отношение на отчети за дейността последната информация е до юни 2014 г.
На 20 януари 2015 г. премиерът Бойко Борисов – този, който Ви предложи за поста, декларира пред българския народ, че в срок от една седмица ще бъдат разкрити серия поръчкови убийства в страната, извършени по време на Вашето управление. По този начин лично се ангажира.
Това беше и въпросът ми към него от началото на март. Ще Ви прочета какъв отговор ми върна госпожа Цачева:
„Темата за разкриваемостта на серия поръчкови убийства в страната безспорно се отнася до ресора на управление на министъра на вътрешните работи.”
Затова използвам възможността съобразно Правилника на Народното събрание да се обърна към Вас.
Последното, което искам да Ви кажа преди конкретния въпрос, е, че имаме изявление в публичното пространство от служебния министър на вътрешните работи от 10 ноември, в което се казва: „МВР отчете ръст на убийствата при служебния кабинет за периода август – септември с 62%”.
Настоявам за убийствата, които са ежедневие – битови, криминални, поръчкови, да има информация от Вас като ръководство. Искаме отчет за периода на управление на настоящия кабинет за пълния брой посегателства над живота на български граждани! И каква разкриваемост е постигната по отношение на така наречените „поръчкови убийства”?
Ако нямате възможност сега да ни отговорите, използвайте възможността пред българските граждани чрез медиите, но искаме информацията да ни бъде предоставена. Защото ние смятаме, че отново сме във времена, позабравени смятахме че са, в които има страх по улиците на България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Въпросът какъв е всъщност?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Госпожо Бъчварова, разбира се, че можете да отговорите.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Мога да Ви повторя въпроса, понеже Вие не разбрахте…
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Понеже Вие ми искате оставката, изобщо не считате, че трябва да има ред…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Какъв е пълният брой на посегателства над живота на български граждани и каква е разкриваемостта, постигната от Министерството, по отношение на така наречените „поръчкови убийства” в този мандат? Вашият мандат.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Този мандат – сега го казвате. Останах с впечатление, че за август – септември ме питате.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Колеги, не слушате внимателно. Аз Ви съобщих, че последната официална информация към българските граждани е от служебния министър на вътрешните работи, който направи отчет, след като освободи поста на 10 ноември. След това е мъгла и по отношение на публичността чрез сайта на Министерството на вътрешните работи.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Бях прекалено толерантен – 5 минути отнехте, не сте в телевизионно студио, моля Ви. Само искам да Ви кажа какво пише в Правилника. Вие с мен не си говорете – четете Правилника.
„На блицконтрол се задават въпроси по общата политика” и не можете да очаквате отговори, които изискват конкретика и цифри. Така че ако госпожа Бъчварова има някаква възможност да Ви даде някакъв отговор – да.
Задайте си актуален въпрос по реда на парламентарния контрол.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Разбрах, че такъв въпрос сте задали. (Реплика от народния представител Красимир Янков при изключени микрофони.)
Мисля, че сте сбъркали последователността. Днес имаше още един такъв случай – задават ми въпрос, който е входиран за писмен отговор. Няма смисъл.
Това, което мога да Ви кажа, е, че, преглеждайки статистиката, няма проблем да се осигури публичност на тази информация.
Що се отнася до актуализирането на сайта, ако го следите внимателно, сигурно сте видели, че има една промяна – всеки ден обявявам срещите си, които имам в Министерството, независимо от това с кого. Може да сте наясно с тази практика. Няма причина да се крием от публичност.
Заместник-министър Гунев искаше да допълни нещо.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФИЛИП ГУНЕВ: По отношение на прозрачността. През януари бяха направени публични отчети на всички областни дирекции. Всички тези отчети са качени на сайта на всяка областна дирекция, както и отчетът на Министерството, където се съдържат данни за общото състояние на престъпността и статистически данни.
Това, в което сте прав – в същия формат, в който за предходни години една статистическа таблица се качваше – тя още не е качена. Приемам тази критика. Вие сте напълно прав – рефлексът за този тип прозрачност още липсва и изисква политически контрол.
Смятам, че това, което още служебното правителство направи, а то за пръв път се прави по принцип – по районни управления статистика за цялата страна. За цялата страна редовно не е правена – по районни управления. По областни дирекции – да, но по районни управления на сайта на МВР ме увериха, че за пръв път се прави публично. Те даже имаха проблеми. Но то вече е факт и се надявам по принцип това да става, защото хората не ги интересува общото състояние – обикновено ги интересува там, където живеят, какво е състоянието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Гунев.
Колеги от ДПС, Вие сте наред. Заповядайте. (Реплики при изключени микрофони.)
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Не разбрах дали сложихте под знаменателя въпроса – това, което господин Янков говори допреди малко, или е отнета възможността ни за втори въпрос, защото казахте, че не е задал въпрос. (Весело оживление.)
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Вижте, можем да си правим всякакви шегички. Въпросът беше ясен. Само направих разяснение – в Правилника какво е записано, така че всичко мисля, че е ясно.
Колеги от ДПС, имате ли втори въпрос?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър и господин Главен секретар, тъй като сте заедно, първо да Ви пожелаем успех в новото поприще.
Вземам повод от последния въпрос на база Вашите отговори, че общо взето статистическата информация е налична в Министерството по различни разрези най-вероятно, включително и за кадровия и ръководния състав в системата.
Моят въпрос е такъв. На база статистиката, която е за актуалната картина, имате ли идея да проучите въпроса какви са причините някои големи групи от обществото да не са представени в системата?
Ако направя продължение във връзка със самото анализиране и проучване на статистическата картина, тъй като говорихте за конкурсите, може би и социолози евентуално биха ни помогнали при този анализ: на кой етап от тези конкурси и по какви причини отпадат? Може би ще си дадем отговор. Да не би по някаква генетическа обремененост да нямат възможност да бъдат в системата? Този въпрос съм го задавал и на предишния министър. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Предполагам, че ще получите сигурно същия отговор – че статистиката, която се поддържа за държавната администрация, не съдържа признака етническа принадлежност. Това би било дискриминация, както ми подсказват думата от БСП – не смисъла. Освен това, не мисля, че ако намеквате, че трябва да има някакво пропорционално представителство, това е правилна политика. Критериите, по които се подбират кадрите, са свързани с професионалните изисквания. Не мисля, че има преднамерено отношение към определена група граждани. Ще избегна като Вас използването на един термин, който по отношение на тях не присъства в българската Конституция.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Имате ли реплика, господин Карадайъ?
Заповядайте.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Разбирам – няма идея да се промени. Критериите наистина са професионални и няма никаква идея да се види каква е картината, а картината за всички е ясна.
Другият въпрос е чисто политически. Поне от наша гледна точка никога не е имало идея за пропорционално представителство! Това го знаем от публичното пространство – поне 25 години такова нещо не е имало. Но неприсъствието явно се дължи на нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Имате ли дуплика?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, правите внушения. Аз съм сигурна, че има дисбаланс по признака, за който споменавате, в други професии. Но в случая специално Ви обръщам внимание на критериите за професионални качества. Когато това е водещо, мисля, че не би трябвало да се въвеждат другите принципи. Понеже въпросът Ви беше за статистиката…
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Явно някои се раждат професионално подготвени, а други през целия си живот не могат да се подготвят!
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Карадайъ, защо поставяте въпроса по този начин?
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Не, това е внушение сега.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Това е Ваша оценка.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не знам какво е явно, но понеже започнахте въпроса си с официалната статистика, аз Ви отговорих достатъчно ясно – няма причина да има по този признак официална статистика, не е редно.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, госпожо Бъчварова.
Наред е Реформаторският блок.
Имам много важен въпрос, но ще отнеме време. Тъй като имаме тежък дневен ред, ще пропусна да го задам и ще се възползвам по друг начин да получа информация.
Господин Хайтов, Вие сте. (Реплика от народния представител Явор Хайтов при изключени микрофони.)
И двата ли ги зададохте?
ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Председател, мисля, че въпросите трябва да са ясни, точни, конкретни, а не само да се възползваме от даденото ни по Правилник право. Аз се възползвах, получих информация – мисля, че не е необходимо повече коментар.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Все пак аз Ви уважих – дали искате нещо друго да попитате. Благодаря Ви и аз.
Господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Съвсем накратко две неща, преди да си задам въпроса.
Първо, искам да Ви поздравя за това, че обявявате Вашите срещи в сайта на Министерството на вътрешните работи. Това за мен е изключително важно.
На второ място, бих искал да попитам, в унисон с въпроса на Явор Хайтов, относно различните посещения, които осъществявате в чужбина, и най-вече по линия координация и сътрудничество с международните служби, наши партньори: дали евентуално по повод на тези срещи, които правите, бихме могли под някаква форма да получаваме информация как са протекли, дали има конкретно поети ангажименти и така нататък?
Конкретният ми въпрос е малко по-различен, госпожо Бъчварова. Имах намерение за малко по-конкретен въпрос, но с цел да избегнем чл. 104 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание ще задам един малко по-общ. Кажете ми, моля Ви: каква е Вашата визия за работа със социалния партньор в Министерството на вътрешните работи, в лицето на синдикалните полицейски организации? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Няма причина да не получавате информация за контактите, те са публични. Днес от Министерския съвет беше одобрен докладът от участието ми в Съвета по правосъдие и вътрешен ред, сега се подготвя докладът от това посещение.
По отношение работата със социалните партньори – проведох извънредна среща с представители на всички синдикати. Заявихме взаимното си желание и готовност от моя страна да се поддържа този диалог. Вчера имаше редовно заседание, на което са уточнявани Правилата за работа оттук нататък.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря заради приетите промени в Закона. Беше необходимо да бъдат приети Вътрешни правила, да бъде определен съставът на Съвета за социално партньорство. Другата седмица има насрочено ново заседание, на което вече да започнат да се обсъждат важните въпроси, поставени на съответните заседания.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
С това завършва блицконтролът – първа точка.
Искам да Ви благодаря, госпожо Бъчварова, колеги, за коректността. Успех в работата. (Поканените гости за изслушването напускат заседанието на Комисията.)

Преминаваме към следващата точка.
Колеги, следващите точки от дневния ред бяха гледани, поне аз съм участвал в две комисии – водещата Комисия за контрол над службите и Правната комисия. Ясни са позициите по тях, но независимо от това ние трябва да си свършим професионално работата.
Втората точка е:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА РАЗУЗНАВАНЕ, № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители на 20 ноември 2014 г.
Тъй като аз съм един от вносителите, ще направя кратко експозе.
Нека да заповядат гостите, които сме поканили.
Да ги представя:
От Министерския съвет: Георги Кръстев – съветник на премиера. Той беше тук.
От Министерството на отбраната са записани като поканени да присъстват господин Илия Налбантов – началник на кабинета на министъра, ген. Атанас Запрянов – не го виждам, ще дойде сигурно, и полк. Гетов от служба „Военна информация”.
От Националната разузнавателна служба: господин Драгомир Димитров – директор, и Петър Темелков – главен юрисконсулт. Тук е и ген. Аню Ангелов.
„Добре дошли” на гостите. Ще направим повторение на нещо, в което почти всички сме участвали в другите комисии.
Ще представя накратко Законопроекта, след това гостите ще имат думата и накрая дискусия.
Законопроектът, който е внесен от народните представители от групата на Реформаторския блок, е Законопроект за създаване на Държавна агенция за разузнаване и цели законова регламентация на функцията по разузнаване на държавата, която е изключително важна. Управленският процес изисква точна и надеждна информация, събирана по различните канали – вътрешнополитически и външнополитически. Всички са запознати с обстоятелството, че този Законопроект предлага създаване на единен разузнавателен орган на държавата. Аргументите в тази насока са изложени в мотивите. Мога да повторя само някои от тях.
На първо място – създаването на единен разузнавателен орган дава възможност за много по-добра координация на структурите, които осъществяват разузнавателна дейност. България към този момент има две разузнавателни служби. За по-добра координация би било добре, както се предлага в Законопроекта, тази функция да се осъществява от единна агенция, като вътре би следвало, ако такава съществува, да се запази автономията на досега съществуващите, условно казано, цивилно и военно разузнаване.
Не искам да обсъждам подробно въпроса, само едно изречение трябва да кажа, защото е сериозен мотив – че това дава възможност за бюджетни икономии. Имайки предвид и Законопроекта, който е внесен, за системата за сигурност – общия проект, това и дейността на Съвета за сигурност, който ще получи законова регламентация през този Законопроект, създаването на единна разузнавателна служба дава много по-добра възможност за координация на най високо ниво в държавата.
Поставянето на задачите за събиране на външнополитическа и военна информация да бъде управлявано от едно място е най-важният елемент на тази дейност според аргументацията, която се предлага. Не искам да обсъждам подробно тук отрицателните ефекти на съществуването на две разузнавателни служби.
Независимо от обстоятелството, че някак си този въпрос изглежда предрешен, имайки предвид гласуванията в другите комисии, считам, че от управленска гледна точка това е правилният модел за структуриране на българското разузнаване. Ще поддържам тази теза, разбира се, в пленарната зала.
Другото, което се предлага – да се регламентира законово съществуването на сегашните две разузнавателни служби, на практика е законова регламентация на съществуващото положение. Това в някакъв смисъл означава, че ние сме доволни като държава от работата на тези две структури до този момент и създаваме тяхната законова регламентация, което за мен е малката стъпка. По-голямата стъпка е за създаване на ефективност – с единната разузнавателна структура. Благодаря Ви.
Господин Георги Кръстев. Заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, госпожи и господа! Темата за организирането и структурирането на сектора за сигурност действително е с отдавнашна история, бих казал – още от самото начало. Няма да се разпростирам на отделните етапи и вижданията за законодателното устройство, включително и с единен Закон за националната сигурност – някъде в края на 90-те години имаше такава работна група. Преобладаващата практика в държавите в света е да има две служби общо – за цивилно и за военно разузнаване.
Обединяването на разузнавателни структури изисква твърде много време и обикновено може да се случи в критични условия, почти като в катаклизми, както се е случило в Германия след Втората световна война. Примерът с Германия действително е много специфичен и е трудно да се приложи към други държави.
Бих казал и следното. Допреди инвазията в Крим може би можеше да се обсъждат цивилизовано, демократично, от гледна точка на общочовешките ценности позиции – формирането на единна разузнавателна служба. След тези събития, след като говорим вече за хибридна война и такова рязко нарастване на военните действия, включително от страна на нови субекти, като терористични организации, мисля, че военното и цивилното разузнаване имат основанието за своето самостоятелно съществуване. Ако се предприемат някакви действия, те биха могли да бъдат след около пет години и нататък.
Когато се предприемат такива действия, трябва да се знае много по-отрано концептуалната база, вижданията за преструктурирането. Ако се приеме такъв закон примерно на 1 януари 2018 г., съвсем произволно го казвам, той би могъл да влезе в сила на 1 януари 2020 г. най-рано. Това бих могъл да кажа по темата. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
Заповядайте.
АНЮ АНГЕЛОВ: Бих искал да се спра на два аспекта на предлагания Законопроект. От една страна, единното ръководство въобще на разузнавателните системи в България се предвижда да бъде поето от Съвета за сигурност – в новия, предложен на Вашето внимание Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност. Към него се предвижда да има Аналитичен център, в който да се извършва третична обработка на получената вторично обработена от съответните разузнавателни служби информация. И тази третична информация да се предлага на Съвета за сигурност, в който участват, начело с министър-председателя, всички онези министри, които имат ангажимент по въпросите на сигурността в страната. Създава се един разузнавателен борд – с негова помощ, без да е оторизиран да поставя задачи и да взема решения, се обсъждат всички най-важни задачи, касаещи двете разузнавания.
На трето място, Аналитичният център в Съвета за сигурност би трябвало да се създаде на базата на секондване на специалисти от двете разузнавателни служби с цел да се пестят средства.
При всички тези условия, които се създават с посочения от мен нов Закон, се цели именно да не се спази статуквото. Наличието на два различни закона – за военното разузнаване и за Държавна агенция „Разузнаване”, които се предлагат от господин Цветанов и група народни представители, предвижда не запазване на статуквото, а законово уреждане на дейностите по разузнаване както досега от Националната разузнавателна служба, така и от стратегическото звено на военното разузнаване, което е служба „Военна информация”.
Ще завършва с това, че всъщност запазването на автономност на военното разузнаване е илюзорно в рамките на една такава държавна агенция. Илюзорно поради простата причина, че Военната служба за разузнаване е призвана да осигурява операциите на Българската армия – това е нейното първо и най-важно задължение. А то може да ги осигурява, след като преминава през министъра на отбраната, началника на отбраната и съответните командващи на видовете войски и въоръжени сили.
Няма как да се осъществи такава връзка през главата на евентуалния председател на обединената Държавна агенция за разузнаване. Следователно няма да има никаква автономност.
И на последно място, бих искал да посоча, че Законът за военното разузнаване по своята същност не е закон за служба „Военна информация”, не е закон само за стратегическото звено на разузнаването. Има редица елементи, разузнавателни органи, които са в оперативното и тактическото звено. Разкъсването на връзката между стратегическото звено и останалите звена на военното разузнаване няма да бъде в интерес на разузнаването въобще. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
От Министерството на отбраната кой ще вземе отношение?
Заповядайте, господин Налбантов.
ИЛИЯ НАЛБАНТОВ: Благодаря.
От това, което каза господин Ангелов – напълно споделям, и Министерството на отбраната споделя това виждане, че обединяване на две разузнавателни общности с различен предмет на дейност не е целесъобразно на този етап, и по принцип. Въпросът за създаването на аналитично звено е ключът към решаването на бъдещата задача за координацията и анализа на информационните потоци, които обслужват националната сигурност на страната. Това трябва да бъде предметът на общия закон. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Друг ще вземе ли отношение от Министерството на отбраната? Не.
В такъв случай Националната разузнавателна служба – господин Димитров, заповядайте.
ДРАГОМИР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Няма да повтарям това, което съм казал в Комисията за контрол над службите. Не бих желал да повтарям и това, което каза преди мен господин Георги Кръстев.
Професионално погледнато, от Проекта за закон би следвало да се очаква позитивен ефект в различни направления на дейност. Но, независимо от тази обща оценка, следва да се отбележи, че създаването на една нова по същество агенция изисква сериозен преходен период. Обединяването на двете служби неизбежно ще доведе до проблеми в разузнавателното обезпечаване на националните интереси, и то в момент на сериозни кризи, в непосредствена близост до границата на нашата страна.
При евентуално приемане на този Закон следва да се очаква, че за един доста продължителен период Държавна агенция „Разузнаване” няма да бъде в състояние да изпълнява ефективно възложените й функции и задачи по придобиването на изпреварваща разузнавателна информация и да работи активно в оперативен план в региони, генериращи рискове.
Като заключение бих искал да кажа, че създаването на такъв закон е въпрос на политическа преценка и решение, което следва да бъде взето след изключително внимателен анализ и оценка на положителните и отрицателни последствия от евентуалното му приемане, като периодът на неговото приемане бъде съобразен с актуалната външна и вътрешна среда за сигурност. Не следва по никакъв начин да бъде допускан вакуумен период, което при сегашните условия е почти неизбежно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Чухме становищата на институциите, които имат отношение.
Колеги, откривам дебата.
Иска ли да вземе отношение някой от народните представители по представения Законопроект? Няма желаещи.
Ще си позволя да кажа няколко изречения като реплика на това, което чух. Съветът по сигурност не е орган, който би следвало да извършва такава първична дейност, макар че тук вторична, третична, аналитична и така нататък, объркваме се в тази терминология, но там би следвало да отива готова информация. Там трябва да бъдат вземани решения на базата на представената информация от структурите, които я събират. Така че един от важните елементи, изключително важен елемент е разузнавателната функция на държавата да завършва с готов продукт! Именно създаването на общо аналитично звено, което да обобщава цялостната информация, събирана по различните канали, трябва да е вътре в самата структура, а не извън нея. Това е много важно.
Дали ще има автономност на различните звена, или не е въпрос на законова регламентация, а не въпрос на желание на този, който управлява структурата.
Между другото, чух нещо, което ми е странно. Имало различен предмет на дейност военното разузнаване – прочетете текстовете в законопроектите, които се предлагат, и ще видите, че има припокриване на предмета на дейност на едната и на другата служба, което не би следвало да се състои. Ние ще обсъждаме после и другите законопроекти. Между първо и второ четене ще направя предложения по отношение на Законопроекта за военното разузнаване, защото има дублиране на дейност с другата агенция, която се предлага да се създава.
Няма никаква пречка за разделяне на стратегическото от оперативно-тактическото разузнаване.
Международната практика, на която се позовавате тук малко произволно, искам да Ви кажа, че е точно такава – там, където съществува така нареченото „военно разузнаване”, включително във Великобритания, то е оперативно-тактическо! А стратегическото разузнаване е в общата разузнавателна служба.
Германия не искам отново да я обсъждаме. Ще се връщаме назад и ще стигнем до генерал Гелен, който е създал тази служба.
Между другото, не исках по този начин да водим дебат – исках от управленска гледна точка да разгледаме нещата. Отново се превръща по някакъв начин в ябълка на раздора прословутият архив. Виждам в другия Законопроект какви текстове са подмушени в тази насока. Интересно какво толкова има вътре, че ще се пази с такава строгост.
Не знам дали ще му дойде редът за поставяне на този въпрос за създаване на единна разузнавателна служба, но аз съм убеден, че това е по-добрият вариант от управленска гледна точка. Прощавайте, ако съм Ви отегчил.
Иска ли някой друг да вземе допълнително отношение по темата, или не? Не. Благодаря Ви.
Закривам дебата.
Който е „за” Законопроект № 454-01-50, внесен от Атанас Атанасов и група народни представители, моля да гласува.
За – 1, против – 3, въздържали се – 8. Благодаря.
Отхвърля се.

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ „РАЗУЗНАВАНЕ”, № 554-01-48, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители.
Господин Цветанов, Вие ли ще го представите като вносител?
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Смятам, че от дебатите и представянето във всички комисии досега може би някои ще чуят за пореден път мотивите, но трябва да спазваме парламентарната практика – във всяка от комисиите да бъдат представени съответните законопроекти.
Внесеният Законопроект не трябва да се разглежда само като законопроект от Парламентарната група на ГЕРБ и подкрепен от АБВ – можем да кажем, че това е продукт на много дебати, които са водени от април месец 2012 г. досега. Тук е моментът да споделя, че на Консултативния съвет при президента Росен Плевнелиев се постигна политическият консенсус за това бъдещата Държавна агенция „Разузнаване” да премине към изпълнителната власт. Това е тема, която е дискутирана много години, но никога не е слагана на масата на база законопроекти, които да бъдат разглеждани.
В тази посока е подготвен Законопроектът. Мина през много обществени обсъждания в целия този период от 2012 г. до приемането му на първо четене в Четиридесет и първото народно събрание. Поради предсрочното прекратяване на Четиридесет и първото народно събрание този Законопроект не успя да мине на второ четене.
Искам категорично да заявя, че са взети предвид всички направени предложения между първо и второ четене, за да можем да оптимизираме Законопроекта, който в момента разглеждаме. Най-важното е, че запазваме отново обема информация, която ще бъде предоставена на съответните институции – на Народното събрание, президентството и Министерския съвет; ще бъде еднаква по обем, с което даваме възможност и парламентът да бъде информиран, в лицето на председателя на парламента.
Новото в този Законопроект е, че се въвежда, предлага се нова фигура на българското разузнаване – инспекторът. Предлага се той да бъде на пряко подчинение на председателя, но да бъде назначаван от министър-председателя на България. В духа на всичко, което винаги сме говорили като поет ангажимент на страната ни в евроатлантическото ни членство, изрично е посочено, че Агенцията участва в дейността на разузнавателната общност на НАТО и на Европейския съюз, което насочва към разбирането за сътрудничество – не като административно подчинение, а като участие в Механизъм за обмен на информация и изготвяне на позиции, подпомагане вземането на решения на съответните органи.
Разузнаването, това, което ще представя в следващия Законопроект – бих се солидаризирал с мнението, което беше представено от представителя на Министерския съвет, в лицето на Аню Ангелов. Така нареченият „Устройствен закон”, който беше разглеждан само преди седмица, дава възможност да се подобри координацията, всяка една от разузнавателните ни общности и служби да може да изпълнява своите задачи по своето предназначение и приоритети.
Изрично на структурите на разузнаването не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер и те не събират, обработват, анализират информация от вътрешнополитически характер, което смятам, че дава много по-голяма тежест на институциите. По този начин считам, че ще можем да запълним един правен вакуум, който наблюдаваме в продължение на 25 години. Убеден съм, че с общи усилия – и в дебатите в пленарната зала, и с предложенията, които ще бъдат направени между първо и второ четене, може да се търси постигането на по-голяма оптимизация в законодателството.
Искам да помоля всички представители, всички гости, които днес са тук, също да бъдат активни участници в дебатите между първо и второ четене. Ние ще сме в състояние да вземем предвид всяко разумно предложение, което може действително да оптимизира законодателството, което ще приеме Четиридесет и третото народно събрание.
Благодаря на всички колеги, които са участвали в дебатите в досегашния период. Убеден съм, че този Законопроект е крайно време да бъде приет от Четиридесет и третото народно събрание и всички ние да станем част от решаването на един правен вакуум, който наблюдавахме през тези 25 години. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Цветанов.
Колеги, по същия ред да вземете отношение.
Господин Кръстев, заповядайте.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин Председател.
Мога само да добавя към подробно представените мотиви, че към момента не съм запознат с някакви съществени корекции, още по-малко с възражения по този Проект, който от ноември 2012 г. е в публичното пространство, премина обсъждания в Народното събрание, публични обсъждания с участие на представители на други държави, най-вече на Федерална република Германия.
Бих казал, че капацитетът на експертната общност е изчерпан на този етап и само предизвикателства, идващи от практическото прилагане на Закона, могат да доведат до неговото активиране наново. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Кръстев.
Господин Ангелов, ще вземете ли думата? Не.
Министерството на отбраната?
Националната разузнавателна служба?
ДРАГОМИР ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Цветанов! Ще бъда съвсем кратък, за да не се повтарям от предходните съвещания на Комисията. Искам да заявя, че Законопроектът е разработен и изготвен с активното участие на експерти и юристи от Националната разузнавателна служба, разбира се, при отчитане на натрупания опит, спецификата на дейност на българското цивилно външно разузнаване, добрите практики на партньорските служби и съвременните предизвикателства, пред които е изправена нашата страна.
Съвсем лек акцент – бих желал да поясня някои неща по отношение на фигурата на инспектора. Предвидени са допълнителни механизми в Закона за контрол и е въведена фигурата на инспектора. Неговата независимост и специфични правомощия гарантират, така както е заложено в Закона, осъществяването на контролни функции от страна на министър-председателя за провеждане на държавната политика в Агенцията, спазването на нормативните актове, предотвратяването и разкриването на закононарушения. Същевременно инспекторът е съществен елемент от механизма за осъществяване на вътрешен контрол и подпомагане председателя на Държавна агенция „Разузнаване” по отношение на спазване на законодателството и вътрешната уредба, условията и реда за извършване на особени финансови разходи, предотвратяване и разкриване конфликт на интереси и други.
Инспекторът ще разглежда и жалби, сигнали на граждани и юридически лица, и ще изготвя отговори по тях. В този смисъл е фигура, свързана с гражданския контрол върху бъдещата Държавна агенция „Разузнаване”.
Считаме, че предложеният Законопроект е добър и отговаря на нуждите от законова регламентация на дейността на цивилното разузнаване. Има някои детайли – необходимост от прецизиране на отделни текстове, но ще се включим с наши експерти и юристи в разглеждането му в периода между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Димитров.
Колеги, откривам дебата.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Като цяло подкрепям Законопроекта, защото отдавна имаше нужда да се регулира работата в тази система.
Моят въпрос е по-скоро към вносителя – за инспектора, тъй като и коментарите дотук се съсредоточиха върху тази фигура. По мои проучвания тази структура до голяма степен е заимствана от ЦРУ – там инспекторът се назначава от президента. В случая е подчинен директно на същия. В нашия случай се предвижда да е подчинен на председателя на Държавната агенция „Разузнаване”.
Резонно при мен възниква въпроса: защо? Той най-вече касае отговорността по отношение на дейността на този инспектор. Защо той не е подчинен отново на министър-председателя и пред него да носи отговорност, а на председателя на Държавната агенция „Разузнаване”? Нямаме ли размиване на отговорности в този случай? Поне да заимствате това, което сте взели от други идентични служби. Докрай да носи отговорността – и пред министър-председателя. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Иванов. Ако някой иска, ще Ви отговори.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз бих отговорил.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Председател, благодаря за препоръката, но смятам, че ще изпаднем в двувластие, ако бъде въведен този механизъм. Смятам, че начинът, по който сме формулирали в Законопроекта, дава допълнителна гаранция, че когато има някакви нарушения, няма да бъдат прикрити. Когато се назначава от министър-председателя, ще може действително да има по-голямата тежест, за да може да изпълнява своите професионални и функционални задължения. В тази посока винаги разглеждаме структурата като екипна работа. Смятам, че инспекторът би могъл да допринесе за ограничаването, недопускането на определени слабости в работата на разузнаването.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Аз се опасявам, че господин Цветанов не ме разбра. Моят въпрос беше: защо той не е на подчинение на министър-председателя, а е на подчинение на председателя на Държавната агенция? Защото министър-председателят го назначава – за по-голяма гаранция по мое виждане е относимо да бъде подчинен на министър-председателя, за да има по-сериозна гаранция срещу нарушения в службата. Това е възможност да бъде преосмислено между първо и второ четене. Иначе нямам други забележки. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Друг иска ли да вземе отношение? Не.
Само едно изречение да кажа. Аз също ще подкрепя този Законопроект, защото той в някаква степен се припокрива с внесения от нас – за създаване на Държавна агенция за разузнаване, не само по заглавие, а, разбира се, и като основни текстове.
Заповядайте, господин Димитров.
ДРАГОМИР ДИМИТРОВ: Бих искал да се включа в отговор на въпроса. Инспекторът се назначава от министър-председателя и може да бъде сменен от него. Това е фигура, която обобщава опита не само на ЦРУ, а и на много западни служби с функциите, които са му възложени да изпълнява. Той е служител на Агенцията, тъй като тук става въпрос за вътрешен контрол в самата Агенция и той не може да не бъде неин служител. Така че по всяко време няма да бъде толкова зависим от председателя на Агенцията, тъй като има правомощията да докладва, без да иска разрешение на председателя на Агенцията, директно на министър-председателя. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: В тази връзка мисля, че е логично моето твърдение – ще се опитам да го възприемете. Дори да е подчинен на председателя на ДАР, да носи известна отговорност и пред министър-председателя, който все пак го назначава. Това ми е предложението. Ако между първо и второ четене се съгласите подобна промяна да се направи, логично е – който го назначава...
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Господин Димитров каза – министър-председателят го назначава.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Хубаво е да е законово регламентирано, извинявам се много. Тази служба не продава чипс.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Председател, смятам, че между първо и второ четене всеки от народните представители може да внесе съответните предложения, които ще бъдат разгледани, детайлизирани и, разбира се, ще бъдат подложени на гласуване. Така че влизането в такъв дебат по тази тема в момента смятам, че е малко безсмислено. Казвам го със съвсем добър тон, разбира се.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Считам дебата за приключен.
Който е „за” приемането на Законопроекта, моля да гласува.
Приема се единодушно. Всички гласуват „за”, няма „против” и „въздържали се”. (Реплика: „12 гласа „за”.)

Преминаваме към:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители на 11 март 2015 г.
Господин Цветанов, Вие ли ще го представите?
Заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Като продължение от предния Законопроект мога да изложа абсолютно същото – че по същество дебатът започна от април месец 2012 г. След Консултативния съвет при президента, където се взе принципно становище и се постигна политически консенсус за приемането на подобни законопроекти, и във времето до октомври месец, когато бяха внесени в Четиридесет и първото народно събрание през 2012 г., те минаха на сериозно обсъждане както сред професионалната неправителствена общност, така и в съответните университети, където има подобни специалности.
Тук по-важното е и искам да заявя категорично, че ние не сме подхождали несериозно към изготвянето на тези законопроекти. Понеже има дебат дали да бъде едно разузнаването – военното и цивилното да бъдат в една структура, в началния етап, когато започнахме обсъждането на този пакет от законопроекти, имаше мнение да бъде вариантът, който беше предложен само преди няколко минути от председателя на Комисията ген. Атанасов. Но в дебата, който беше воден в периода януари – април 2012 г., стигнахме до извода, че не трябва да се прави подобна радикална промяна, която би могла да доведе до недобро функциониране на тези структури в сектора за сигурност.
Изцяло се придържаме към това да се запази разделението между цивилното и военното разузнаване, защото знаем каква е спецификата на военното разузнаване и колко са допринесли те с информационната обезпеченост на нашите евроатлантически партньори в мисиите в чужбина.
Категорично мога да заявя, както и по предишния Законопроект – на структурите на военното разузнаване не се възлагат задачи от вътрешнополитически характер. Регламентирано е сътрудничеството с военните разузнавателни органи на други държави и структури в НАТО и Европейския съюз. Изрично е посочено, че военното разузнаване участва в дейността на разузнавателните общности на НАТО и Европейския съюз.
В голямата си част цялостната координация и целите, които ще бъдат планирани, ще бъдат обсъждани и регламентирани от така наречения „Устройствен закон”. Тук искам да заявя категорично, че Министерският съвет ще бъде във водещата си роля с министър-председателя – Устройственият закон, който разглеждахме преди седмица, ще даде възможност за по-добра координация, ще могат както да се възлагат и да се поемат ангажименти от страната ни, така и Министерският съвет, със съответните министри, които ще участват в този Съвет, да носят и своята отговорност.
Категорично заявяваме, че този Закон трябва да бъде отделен от цивилното разузнаване – затова смятаме, че предложеният Законопроект ще може да реши част от правните проблеми. Смятаме, че по този начин даваме твърда гаранция и устойчивост в системата за сигурност, по-специално – като надежден партньор на евроатлантическите ни партньори.
Към настоящия момент, ако започнем да вървим към някакво друго преструктуриране, това ще даде предпоставка за непрогнозируемост и неустойчивост в системата за сигурност, по-специално във военното и в цивилното разузнаване.
Знаем, че признанието и резултатите, които имаме в момента, остават незабелязани за обществото, но аз съм убеден – може би тук присъстващите колеги са разговаряли с евроатлантическите ни партньори, че оценката за нашето разузнаване е изключително висока. Не са малко случаите, когато са предотвратявани терористични актове на територията на други държави. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
По същия ред, колеги.
Господин Кръстев.
ГЕОРГИ КРЪСТЕВ: Господин Председател, господа народни представители, уважаеми госпожи и господа! И по този Законопроект не бих могъл да добавя нищо ново след представените мотиви. Ще използвам обаче момента да кажа, че е особено важна ролята на така наречения „Устройствен закон” или Закона за устройството и функционирането на системата за защита на националната сигурност, защото той акцентира върху координацията, консултативния процес, дава възможност да се оформи и приложи един мрежови подход, по-голяма степен на колегиално сътрудничество както между службите в България, така и в международен план.
Бих казал, че би трябвало в по-голяма степен да се търсят, и този Закон ще даде възможност да се търсят и отстраняват причини, трудности и нередности, ако мога да използвам терминологията на оперативните програми, а не толкова да се търсят виновни за едно или друго, което не сме постигнали така както искаме.
Отново ще кажа, че само прилагането на законите ще даде възможност те да бъдат подобрени, тъй като в теоретичен план мисля, че изчерпахме всички възможности. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Кръстев.
Министерството на отбраната.
Заповядайте, господин Ангелов.
АНЮ АНГЕЛОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Най-напред трябва да подчертая, че това е единствената разузнавателна служба, която и досега работеше по закон. По Закона за отбраната и въоръжените сили имаше поставени най-общи задачи на службата, но цялата организация, дейността и отговорностите се формираха в един Правилник, който беше утвърждаван от Министерския съвет, и по-важното – той беше секретен.
Сега се поставя на съвършено друга основа – Законът е публичен и всички знаят отчетността и отговорностите на военното разузнаване в рамките на държавните институции, и на парламента, като парламентарен контрол.
Бих искал да посоча, че неминуемо в дейностите на военното разузнаване и на Националната разузнавателна служба, или бъдеща Държавна агенция „Разузнаване”, има припокриване, но това не е схоластично припокриване. Няма защо да сравняваме думи. Когато военното разузнаване извършва разузнавателно осигуряване на отбраната на страната, трябва да имаме предвид, че отбраната е съществена част от системата за национална сигурност. Следователно всички данни, които се получават в рамките на тяхната дейност по осигуряване в разузнавателно отношение на отбраната и касаят националната сигурност, трябва да бъдат представени, трябва да бъдат обработени, анализирани и представени. Затова и в този текст, в който се вижда сякаш някакво припокриване, се казва, че се осигурява в разузнавателно отношение отбраната и националната сигурност. Това е неминуемо. Досега това е извършвано. Двете служби работят координирано. Досега не съм чувал – и като министър, и сега като съветник, за някакво противоборство или конкуренция, ако щете, по отношение на двете служби – цивилно и военно разузнаване.
Този Закон беше качен на сайта на Министерството на отбраната през ноември 2011 г. Бяха събрани много предложения, главно от експертната общност. Впоследствие и при министър Найденов, и сега при министър Ненчев е извършена доработка на редица текстове – това е добре, те са в интерес на подобряване на Закона за военното разузнаване.
Но от друга страна, Законът за военното разузнаване трябва да се разглежда и като възможност за разузнавателно осигуряване във всяко едно отношение на министъра на отбраната, който има преки задължения за осигуряване отбраната на страната. Тези задължения не могат да бъдат анулирани. Следователно трябва да има свои органи, които да го осигуряват в това отношение.
И накрая, ако има някакви спорни въпроси във връзка с архива, други спорни въпроси, естествено е правото на народните представители между първо и второ четене да предлагат промени. Аз също имам предвид някои уточнения и редакции, които с удоволствие бих представил на групата, която е внесла този Законопроект, за да могат евентуално да бъдат, ако те желаят, отчетени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Министерството на отбраната.
ИЛИЯ НАЛБАНТОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители! Министерството на отбраната подкрепя Законопроекта изцяло. Към всичко онова, което се каза, само ще допълним, че той създава онази рамка, която дава устойчивост за работа на армейската разузнавателна общност в бъдеща законова рамка, която е изключително необходима във връзка с предизвикателствата пред страната в бъдеще време. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Налбантов.
Господин Димитров, от Националната разузнавателна служба Вие ли ще вземете отношение? (Реплика от господин Драгомир Димитров при изключени микрофони.)
Нищо, поканени сте – ако искате, вземете отношение. Може и да не вземате. Благодаря Ви. Спестяваме време.
Колеги, изказвания, съображения, становища от народните представители? Дебат.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми гости, ние, разбира се, ще подкрепим Законопроекта за военното разузнаване.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Откъде се разбира?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Разбира се, ще го подкрепим. Много се надяваме и ще се радваме, ако действително мотивите, които вносителят изложи пред нас, бъдат уплътнени в назначението на титуляра, шеф на служба „Военна информация”. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Друг иска ли да вземе отношение? Не.
Колеги, няма да се задълбочавам – откровено ще Ви кажа, че основните си аргументи ще развия в пленарната зала. Смятам, че този Закон не е необходим. Или ако трябваше малко по-подробна регламентация на оперативно-тактическото разузнаване, това трябваше да стане в Закона за отбраната и въоръжените сили.
Само няколко факта искам да Ви посоча от Законопроекта. Личи си, че той е работен в добро сътрудничество с хора от въпросната служба. Погледнете основните задачи, посочени в чл. 12. Изброени са седем, но само две от тях се отнасят за Министерството на отбраната и за въоръжените сили. Другите са абсолютно дублаж с това, което трябва да върши Държавната агенция за разузнаване.
Оттам нататък за използването на средствата, формите, не искам сега да детайлизирам – господин Цветанов, много фрапиращо е това, което е написано тук, в чл. 29, ал. 3, то е дразнещо даже. Материалите по ал. 2 и материалите, отнасящи се до връзките на чужди граждани и служители на службата, не се предоставят на Комисията по разкриване на документи. За пореден път се пише, че няма да си дадат архива. Ако може да мине. Мен не ме интересува, защото знам за какво става дума и не искам да го казвам тук. Защо се пише това? Пак казвам, дразнещо е.
По отношение на дублирането искам да опонирам много сериозно. Дублирането дава възможност за събиране на несвойствена информация за военното разузнаване. Средствата, методите и оперативните позиции на военното разузнаване, които дават възможност да се добива информация, която не касае дейността на въоръжените сили, трябва да бъдат на подчинение на политическото разузнаване. Иначе съществува възможност за затаяване на изключително важна информация за националната сигурност, понеже не е предмет. Редица текстове, които директно сочат дублиране на политическото разузнаване, са основание за нездрава конкуренция – знаете го, че е така.
Ако няма други, които искат да вземат отношение, да преминем към гласуване.
Колеги, който е „за” приемането на Законопроекта за военното разузнаване, № 554-01-47, внесен от Цветан Цветанов и група народни представители, моля да гласува.
10 гласа „за”, „против” 1, „въздържал се” 1. Приема се.
Свършихме с дневния ред.

Остана точка „Разни”. Някой иска ли да вземе отношение по въпроси, извън дневния ред?
Очертава се другата сряда да ни е последното заседание преди ваканцията. Постъпили са два-три нови законопроекта. (Реплики при изключени микрофони: „Можем да пропуснем”.) Ще ги прочета и ако не са толкова спешни, можем да пропуснем. Друго спешно нямаме, което да е постъпило.
Няма други въпроси.
Закривам заседанието. Благодаря Ви.

(Закрито в 16,30 ч.)





ПРЕДСЕДАТЕЛ: Атанас АТАНАСОВ