П Р О Т О К О Л
№ 15

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред



П Р О Т О К О Л
№ 15


На 13 май 2015 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието се прилага към протокола.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията – господин Атанас Атанасов.

* * *

ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, имаме кворум, предлагам да започнем заседанието.
На Вашето внимание е предложен Проект за дневен ред, който се състои от три точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
3. Разни.
Има ли съображения или мнения по дневния ред? Няма.
Който е „за” предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържал се – 1.
Приема се дневният ред.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ.
Поканили сме от страна на вносителите от Министерството на финансите господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, и госпожа Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика”.
Заповядайте, вносителите, да обосновете Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Благодаря.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закона за митниците е изготвен с цел провеждане в съответствие на националното законодателство с митническото законодателство на Европейския съюз и прецизиране разпоредбите на закона с цел улесняване на практическото им прилагане.
Съдържа следните изменения и допълнения:
1. Въвеждане на тестове за психологическа пригодност при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници” и предоставяне на правна възможност за временно преместване на митническите служители.
Със Законопроекта се предвижда при назначаване и повишаване в длъжност в Агенция „Митници” служителите да имат положителен резултат от изследване за професионална компетентност и психологическа пригодност, с цел набиране и задържане на персонал, който има и може да поддържа високи стандарти и интегритет.
Със Законопроекта се предоставя правна възможност при служебна необходимост, митническите служители да бъдат премествани да изпълняват временно друга или същата служба в рамките на митническата администрация.
2. Реализиране от Агенция „Митници” на стоките, които се задържат от митническите органи.
С Проекта се предвижда стоките, които се задържат от митническите органи и се съхраняват в митническите складове, да се реализират от Агенция „Митници”, което ще направи процеса по-ефективен.
Към момента, митническите органи предават на НАП отнетите и изоставени в полза на държавата стоки и процесът е по-муден и бавен.
3. Промяна в административния акт, с който се определят неплатени публични държавни вземания, установени от митническите органи.
Предложението ни е да отпадне това Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания, заедно с процесуалните правила за неговото издаване и влизане в сила, а вместо него като изпълнително основание да служи издаденото решение от митническия орган, с което се определя длъжникът и размерът на публични държавни вземания, с цел намаляване на времето и разходите за събиране на публичните вземания.
4. Отмяна на разпоредби в Закона поради пряка приложимост на разпоредби на европейски актове.
5. Обмен на информация между Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”.
С този проект се предвижда обмен на информация между Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници” чрез регламентиране на достъп до автоматизирани информационни системи по начин, непозволяващ разкриването на информацията и при спазване на принципа „необходимост да се знае”, съгласно Закона за защита на класифицираната информация.
Редът и условията за обмен на информация ще се определят със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.
6. Завишаване на санкциите в случаите на повторност при контрабанда на стоки. Прецизиране на отнемането в полза на държавата на стоките – предмет на митническа измама, и предвиждане на долна граница за нарушения, свързани с неспазване на законови срокове.
7. Данъчни престъпления – само по отношение на ДДС от внос и акцизи, да се включат в кръга на престъпления, за които разследващият митнически инспектор има материална компетентност да извърши действия по разследването.
С тази разпоредба се цели по-голяма бързина при разкриване на престъпления, свързани с избягването и неплащането на ДДС от внос и акцизи в големи размери въз основа на по-ефективно взаимодействие между контролни и разследващи органи, които са в едно и също ведомство.
8. Възлагане на митническите органи да извършват оперативно-издирвателна и конвойна дейност при осъществяване на правомощията си по предотвратяване, разкриване и пресичане на митнически и данъчни престъпления по отношение на задължения за ДДС от внос и акцизи.
Проектът предвижда оперативно-издирвателната дейност, осъществяване във връзка с разследващите функции на Агенция „Митници” да се извършва с оглед постигането на определени със Закона процесуални цели, въз основа на конкретни основания чрез законово-регламентирани дейности и по реда и инструкция на Министерството на финансите.
9. Въведено е понятието „тежко нарушение”.
Целта е да се въведе яснота и определеност както за митническите органи, така и за икономическите оператори, при прилагане на редица митнически разпоредби, свързани с установяване или удостоверяване наличието или липсата на тежки нарушения.
10. Разширяване на контрола, осъществяван от митническите органи на граничните контролно-пропусквателни пунктове и на територията на страната при предотвратяване и разкриване на нарушения на митническото и акцизното законодателство.
Предложената промяна в Закона за автомобилните превози е, когато изпълняват възложените им законови функции, митническите органи да могат да осъществяват контролни проверки на пътя с цел повишаване ефективността по събиране на пътни такси. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Заместник-министър.
Госпожо Петкова, имате ли да допълните нещо?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Бих искала само да допълня по отношение на административния акт, с който се определят задължения, че в момента, Агенция „Митници” издава два акта. Първият е решение, с което се определят задължения за мита и данъци. Вторият акт е, ако по това решение данъците не са внесени в срок, се издава постановление за принудително изпълнение. Докато за разлика от примерно разпоредбите в Закона за митниците по ДОПК, органите по приходите на НАП, издавайки ревизионен акт при извършена ревизия, ревизионният акт е основанието за предприемане на принудително изпълнение. Всъщност това, което се предлага, е двата акта да се обединят в един – решение. С решението се определят задълженията и ако не бъдат платени в срока за доброволно изпълнение да се предприемат на база на решението мерки за принудително изпълнение.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
От Агенция „Митници” тук са Станислава Йорданова, която е директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, и Цецка Дочева – началник отдел „Административно-наказателна дейност и разследващи органи”.
Имате думата, колеги, да изразите отношение към Законопроекта.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: Уважаеми господа народни представители! Единствено като допълнение, тъй като считам, че бяха изчерпателни представителите на Министерството на финансите, бих искала да кажа, че въвеждането на разпоредбите за оперативно-издирвателната дейност по отношение на митническите органи е една новост, която в голяма степен ще улесни разследването на престъпленията, които са в обекта и обхвата на разследващите митнически инспектори.
До настоящия момент разследващите митнически инспектори от 2012 г. имат право да разследват престъпления в един определен обхват по Наказателния кодекс.
До сега митническата администрация администрира акциза и ДДС при внос и с нашето предложение – чл. 255 от Наказателния кодекс да влезе в обхвата и компетентността на разследващите митнически инспектори, ние бихме искали да се разпише тази възможност за координация между органите, които установяват тези нарушения в рамките на техните функции, а това са митническите органи, за да могат те директно и координирано с разследващите митнически инспектори да осъществяват общата дейност по установяване и разследване на нарушенията, съответно на престъпленията.
С нашето предложение сме ограничили разследването да бъде само по отношение на акциз и ДДС при внос, тъй като такива са функциите и правомощията на митническите органи.
По отношение на оперативно-издирвателната дейност също искам да добавя, че от 2012 г. митническите органи могат да задържат лица, на основание на чл. 16 от Закона за митниците.
Според нас съществува една празнота в Закона по отношение и на конвоирането от страна на лицата, които са задържани по реда на чл. 16а от митническите органи и тези, които са задържани за 72 ч. по реда на НПК.
По този начин, разписвайки се норми за конвоиране от страна на митническите органи и влизайки в техните правомощия, ще се разреши тази празнота, тъй като и до настоящия момент това нещо се осъществява в сътрудничество с органите на МВР.
По отношение на оперативно-издирвателната дейност предложението е да се осъществява такава дейност за предотвратяване, разкриване и документиране на престъпления единствено и само в обхвата на правомощията на разследващите митнически инспектори. Това е предложеното ограничение, което да е само в тези рамки. Така считаме, че ще има едно по-ефективно взаимодействие между всички органи, които установяват и разследват, ще има оперативност при разследванията.
Бих добавила и по отношение на разпоредбите изменението и прецизиране на разпоредбата на чл. 234, ал. 4 от Закона за митниците. Считаме че там така разписано: „предвидено е отнемане на стоката, освен ако стойността на избегнатите публични държавни вземания не надхвърля 35% от митническата стойност на стоките”, се дава едно решение на разнородни казуси, които възникват в практиката, възможност за едно по-справедливо прилагане на административно-наказателните разпоредби.
Също така има предложение стоките, които са задържани от митническите органи, да бъдат реализирани от същите, тоест, тези които са задържани и се съхраняват от митническата администрация, да се реализират от страна на митническите органи. Считаме че това ще доведе до по-големи приходи и до по-голяма бързина и ефективност в извършването на продажбите. До настоящия момент тези продажби на стоки се извършват от Националната агенция за приходите по реда на Закона за НАП. Това е, което бих искала да добавя.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Дочева, Вие ще вземете ли отношение?
Заповядайте.

ЦЕЦКА ДОЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Във връзка с оперативно-издирвателната дейност бих искала да уточня следното. В ЗИД на Закона за митниците сме предвидили разпоредби по извършване на оперативно-издирвателната дейност като сме изключили абсолютно всички възможности, които са регламентирани в Закона за МВР като оперативно-издирвателна дейност, които са свързани със специални разузнавателни средства. Това смятам, че е важно уточнение и митническите органи реално няма да имат никаква възможност да извършват каквато и да е дейност по оперативно-издирване, свързано с прилагане на специални разузнавателни средства. Говорим за оперативно внедряване, контролирани доставки, доверителни сделки и така нататък.
Нашата цел е по-точно събиране и обработка на информация за целите на разкриване и предотвратяване както на хора, които могат да извършват престъпление, така и извършителите на престъпление. Съответно събиране и комуникация с лица, като тук искам да подчертая, че това не е оперативната комуникация с лица, която е по смисъла на Закона за МВР, а за целите именно на разкриване на очевидци, свидетели, които могат да спомогнат за по-бързото и ефикасно разкриване на извършителя, когато той е неизвестен, а ние имаме доста случаи на неизвестни извършители, особено когато говорим за наркотични вещества преминаващи през пощенски пратки по въздушен път. При тях се нуждаем наистина от тези действия, за да установим получател, евентуално да го привлечем в качеството му на обвиняем или за целите след това да бъде свидетел и очевидец при получаването, за по-бързата разкриваемост и ефективността на разкриване на самото престъпление. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Колеги, имате възможност да вземете отношение.
Заповядайте.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, дами и господа! Аз естествено ще подкрепя така представения Закон, но имам някои питания към Вас, които мен лично леко ме смущават.
Първо, и досега служителите на Агенция „Митници” имаха възможност да извършват разследвания по различните казуси и престъпления. Сега увеличаваме това разследване, нали това е логиката на Закона – поправката която правим?
В интерес на служебната необходимост мисля, че дирекцията на Агенция „Митници” и сега може да командирова хора от един митнически пункт на друг, защото в този Закон пак акцентираме за преместването. Нали това е второто, което е в Закона? Кое пречи досега на директора на Агенция „Митници” да премества хора от един пункт на друг? Старият Закон ли пречеше или е просто някаква нормативна слабост?
Третото, което ме смущава – явно в разследващата дейност не само на Агенция „Митници”, може би и на другите правоохранителни органи, когато чуем граница и митница, там оперативно-издирвателна дейност, където увеличаваме правомощията, както казахте – без някои неща, извършва националната полиция. Оперативно-издирвателна дейност по отношение на контрабандата, което явно е основното, извършва Икономическа полиция. Оперативно-издирвателна дейност извършва БОП. Оперативно-издирвателна дейност извършва ДАНС. Оперативно-издирвателна дейност извършва „Гранична полиция”. В момента даваме нови, по-големи правомощия на Агенция „Митници”. Мислите ли, че това ще увеличи успехите, събираемостта и работата? Благодаря Ви.
ЦЕЦКА ДОЧЕВА: По отношение на първия въпрос за преместването – към настоящия момент то е уредено със Закона за държавния служител, но е ограничено и рамките на преместването е само и единствено до 45 дни. С ротацията в Агенция „Митници” както с цел обмяна на практически опит, знания и добри практики, така и корупционни действия в момента се увеличава възможността директорът на Агенция „Митници” в рамките до шест месеца на една календарна година да рутира различни митнически служители от пункт във вътрешността или от един на друг пункт и това би спомогнало във връзка с всичко това, което изложих преди малко.
По отношение на втория Ви въпрос – да, така е. Всички органи, които изброихте, извършват оперативно-издирвателна дейност, но към настоящия момент, когато едно производство може да бъде разгледано както като незабавно, така и като бързо, понякога именно с невъзможността ние да извършим определени действия, искайки съдействие от органите на МВР или постановявайки постановление на прокурор друг орган да извърши действия, които в момента можем ние да извършим като издирим лицето, комуникацията с него, разпит на очевидец, което по принцип възлагаме на органите на МВР и искаме съдействие, забавя процеса изключително много. Тук пак искам да обърна внимание, че това ще е за целите само и единствено на производствата, които се водят от митническите органи. Ако прокурорът при образуване на едно досъдебно производство в рамките на неотложност по чл. 212, ал. 2 от НПК го прехвърли на друг орган, всички действия от тук нататък ще бъдат извършвани от другия орган. Тук говорим за престъпленията, които ние разкриваме и в последствие разследваме.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Дуплика.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Аз се извинявам, но по отношение на една от основните теми, които Агенция „Митници” извършва особено на граничните пунктове, примерно за наркотиците, това е деяние, което е с помощта на окръжна прокуратура и нивото на разследване е друго. Тук ще оставим митничарите да проверяват джапанките само и нещо друго. Искам да кажа, че нивото не го вдигаме, когато има големи проблеми.
Престъпленията по отношение на стоки с голяма стойност, с големи акцизи отиват на едно по-горно ниво и там водещ е окръжният прокурор, който дава насоки в разследването. Митничарите в момента по тази промяна какво ще разследват, това ми е интересно?
ЦЕЦКА ДОЧЕВА: От 1 януари до 30 април 2015 г. само на Митница Аерогара – София имаме 22 броя разследвания по чл. 242, ал. 2 за наркотици. В момента всички производства, които се водят от ГД „Борба с организираната престъпност” на Митница – Свиленград, бяха прехвърлени към разследващ митнически инспектор да довърши разследващите действия и евентуално да привлече или да откаже да повдигнат обвинителен акт на съответното лице за наркотици. При нас не е изключена възможността за контрабанда на наркотично вещество да се разследва от митнически орган. Това пак е по преценка на прокурор, но аз Ви дадох една бройка, която в момента на Митница Аерогара – София 22 броя са само за наркотични вещества. Там наркотичните вещества са главно в пратки, за които вследствие се нуждаем от оперативно-издирвателна дейност, която към настоящия момент се извършва от митнически орган съвместно с органи на МВР. Понякога – говорим за часове, трябва да се влезе на определен адрес, да се сформира екип от страна на МВР. Софийска градска прокуратура осъществява пряко наблюдение върху целия процес. Първоначално ние имаме една пощенска пратка, с която следва евентуално да стигнем до лицето, което е получател. Ако то съдейства, впоследствие се предприемат съвсем други действия. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви за изчерпателния отговор.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Очевидна е целта на предложения пред нас Законопроект, но на този етап аз лично бих се въздържал от неговата подкрепа, защото пред мен стоят няколко въпросителни.
На първо място, изявленията на директора на Агенция „Митници” господин Танов, който до голяма степен не възлага сериозно доверие на служителите в Агенция „Митници”. Вчера слушах такива негови изявления. Тук в случая имаме доста сериозно завишаване на правомощията на тези служители. Очевидно с този Законопроект се цели „да се ударят два заека с един куршум” както се казва – хем да се уредят отношенията със служителите, хем да се повишат и техните правомощия.
За мен не са достатъчно изчистени измененията в чл. 10, които се правят, по отношение на декларирането. Защо е необходимо да се прави това нещо пред директора на Агенция „Митници”, а не да станат публични тези декларации? Според мен обществото има нужда от информираност по отношение именно на проблемите с недекларирано или неясно имотно състояние на някои служители на Агенция „Митници”, което се дискутира в общественото пространство.
На второ място, до голяма степен подкрепяме становището на КНСБ, което беше предоставено по отношение на професионалната оценка на служителите. Трябва там да се помисли. Може би на второ четене ще подкрепим тези промени, аз лично да ги подкрепя, ако се даде един по-нормален вариант за тяхната оценка и той да бъде съвместим със служителите в другите агенции – примерно с Националната агенция за приходите, каквото е становището на КНСБ.
На следващо място, задръжките по отношение на този Законопроект са относно предвидените увеличени правомощия на служителите, защото обикновено това са функции, които са определени в обхвата на действие на органите на МВР и ДАНС. При тази ситуация, когато самият директор на Агенция „Митници” няма голямо доверие на своите служители, да увеличаваме техните правомощия поражда доста въпросителни. Може би, за да пристъпим към този етап, който е наложителен рано или късно да се случи, по-скоро трябва да се акцентира върху самата лоялност и възможността на служителите да изпълняват по-коректно своите задължения по съответното законодателство и тогава да променим законите.
Вие за себе си дали сте убедени, че ще доведем до необходимия ефект това нещо, или пак ще влезем в случаи като този на „Капитан Андреево” и други? Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Колеги, има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! При всички положения разширяването на правомощията в посока оперативно-издирвателна дейност е един добър знак за митническите служители. Така или иначе под една или друга форма това се прави към момента.
За мен и за нашата парламентарна група ще бъде изключително важно да се прецизират точно понятията свързани с оперативно-издирвателна дейност – това, което каза и колегата. Между другото такъв тип дейност се извършва и в много паралелни структури – в МВР, ДАНС. За мен ще бъде много важно и необходимостта от координационния елемент по различни операции, по различни производства – да не се окажем в състоянието, в което по даден казус, даден проблем работят митнически служители, служители от ГДБОП и така нататък.
Според мен трябва да бъдат прецизирани и елементарните въпроси свързани с помощните средства – с какви средства разполагат въпросните митнически служители, които извършват оперативно-издирвателна дейност, дали това ще бъде упоменато в Закона.
Като цяло ние подкрепяме Законопроекта на първо четене, но при всички положения ще бъде необходимо да бъдат направени определени корекции между първо и второ четене. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Господин Янков иска думата.
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Да. Моят въпрос е свързан с промените, които се правят по отношение реализиране от Агенция „Митници” на стоките, задържани от митническите органи. Каза се в изложението, че това ще доведе до по-големи приходи. Може ли да ми го разясните, тъй като това е директно обвинение към НАП, които в момента правят тази реализация?
Ако Вие твърдите това, то със сигурност като народни представители ще трябва да попитаме НАП защо не е получена реалната стойност или не са реализирани стоките на стойност такава, каквато Вие очаквате?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
Заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Благодаря, господин Председател.
Аз бих искала да взема отношение по въпросите, които бяха поставени във връзка с деклариране на имуществото на митническите служители по отношение на възможността за временното им преместване. По отношение на декларирането – то е по Закона за държавния служител, както е не само за служителите на Агенция „Митници”, но и за служителите на Националната агенция за приходите. Само че има една разлика, че за определени категории служители в Националната агенция за приходите, примерно директори на дирекции, изпълнителен директор, заместник-изпълнителни директори е предвидено подаването на декларации към Сметната палата, което по принцип би могло да се помисли за подобно с цел прозрачност – за имуществото и придобитите доходи.
По отношение на преместването на митническите служители. В момента съществува практика, която е добра. Тя е уредена по малко по-различен ред уредена от това, което се предлага, но се очаква да се постигне същия ефект. Става въпрос за фискалния контрол върху движението на стоки с висок фискален риск. Знаете, че от 1 януари 2014 г. беше въведен този контрол. Той се осъществява от органите по приходите на Националната агенция за приходите и всъщност се контролират всички доставки на високо рискови стоки, които преминават през територията на страната като транзит или са вътреобщностно придобиване от държави – членки на Европейския съюз, Гърция и Румъния. За тези служители в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс е предвидено да са с компетентност на територията на цялата страна, за да могат да бъдат рутирани, тоест едни и същи служители да не правят проверки на фискалните контролни пунктове, примерно за по-продължителен период от време. С това, което се предлага за промяна в Закона за митническите служители, се цели да се постигне същия ефект, тоест преместване на служителите до шест месеца. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Заповядайте – госпожа Станислава Йорданова.
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: Благодаря.
Искам само да отговоря по отношение на помощните средства и така поставения въпрос. В чл. 16б от Закона за митниците е разписано, че „при задържане лице, което не се подчинява или оказва съпротива, митническите органи след предупреждение могат да използват физическа сила и помощни средства”, които са белезници, когато не е възможно да изпълнят служебните си задължения по друг начин, тоест това правомощие е ограничено само в тези помощни средства.
По отношение на въпроса, който беше поставен във връзка с тестовете за психологическа пригодност и интегритет от страна на митническите органи, бих искала да акцентирам върху това, че ние считаме, че те не противоречат на общите разпоредби на Закона за държавния служител. Считаме че така разписани те надграждат тези норми, че са специални, разписани в Закона за митниците. По този начин и във връзка с новите функции и по-големите правомощия, които ще се възложат евентуално на митническите органи, има необходимост от такива тестове.
Важно е да се отбележи, че тези тестове няма да се ползват при прекратяване на правоотношенията на служителите, а само при назначаване и повишаване в длъжност като е предвидено, че условията и редът за провеждането им ще се разпишат в специална наредба на министъра на финансите, тоест там ще се разпише как ще се извършва това, от кои органи, в съответно специализирано звено и специалност, до каква степен и какви ще бъдат изследванията.
По отношение на стоките реализирани от страна на Агенция „Митници”. Ще си позволя да използвам малко цифри, числа, ако позволите. Сумите постъпили от митниците на територията на страната от продажби на свободни за реализация стоки и МПС през 1998 г. са в размер на 3 млн. 301 хил. 805 лв., това са деноминирани. Важно е да се отбележи, че до 2000 г. митническите органи са реализирали сами стоките, които са задържани. От 2000 г. до настоящия момент се реализират от Националната агенция за приходите. Имам само цифри за 2012 г. по отношение на Митница – Бургас и Митница – Русе, които са близо 4000 лв. за Митница – Бургас, а за Митница – Русе са 8300 лв. Това са само примери.
За 2013 г. също имам такива числа или цифри, но бих искала да отбележа следното, че предвидените изменения за реализация на стоките от Агенция „Митници” се налагат – на нас така ни се струва, от това че процедурите по продажба на стоките предадени от митниците на Националната агенция за приходите са бавни. Изискват много повече време, много по-голямо ангажиране на административен капацитет, изготвяне на различни документи, преписки, предаване на информация. Като пример ще дам случай, в който има задържани стоки по административни актове за нарушение, при които няма фактура за стоката, има само служебен митнически манифест. Има проблем при предаването на тези стоки в Националната агенция за приходите, съответно за тяхната реализация – административен проблем.
Ние считаме, че извършвайки търговете от страна на Агенция „Митници” тези процедури ще станат по-бързи и по-ефективни. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Петкова.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Само нещо да добавя. Всъщност може би е по-коректно по отношение разпореждането с отнетите в полза на държавата стоки да се каже не, че ще се повишат повече приходите, а по-скоро биха се намалили разходите, тъй като за тези процедури, за които се говореше – взаимодействието между НАП и Агенция „Митници”, тоест по-дългия срок, който е необходим за изготвянето на описи, за предаване на стоките, това води до по-високи разходи за складове, за съхранението на стоките и по този начин, преминавайки Агенция „Митници” да се разпорежда с отнетите в полза на държавата, значително ще намалеят разходите за съхранение на стоките, за които се определят търгове и продажба. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Колеги, друг иска ли думата?
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не можахте да ни убедите и с числата, и с процедурата. Можем да зададем въпроса: защо не изчистите самата процедура? Средствата къде ще влизат – в Агенция „Митници” или в НАП, след като са отнети в полза на държавата?
СТАНИСЛАВА ЙОРДАНОВА: В бюджета на държавата.
КРАСИМИР ЯНКОВ: В бюджета на държавата, тоест в Националната агенция за приходите. Това отново е концентриране на нови правомощия в Агенция „Митници”, което като процес създава и възможността за по-малък контрол. Иначе не намерих оборване на тезата, която беше изразена при представянето, че НАП в момента осигурява по-малко приходи от реализацията на конфискуваните стоки.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Не Ви ли убеди позицията, че ще бъдат намалени разходите? (Реплики.)
Има ли друг, който да иска да вземе отношение?
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря, господин Председател.
Аз ще бъда много кратък. Лично аз, персонално съм малко скептично настроен към всякаква форма на психическа и психологическа годност и пригодност при назначаването в коя и да е администрация поради една простичка причина, тъй като във времето през последните десетилетия се е оказало, ако направим една статистика – една огромна част от българското общество явно има някаква пригодност, отклонение или каквито и термини да са ползвали, включително и колегите, които стоят на масата, и на тях се е налагало да ги прилагат. От тази гледна точка в никакъв случай аз такъв род изпити, тестове, както и да ги наричаме не бих могъл да приема, независимо че казвате, че не противоречат на законодателството. Тогава за какво ни са, като няма задължение? Казваме: „те надграждат с оглед новите функции, които възлагаме на Митницата”, а те са изключени априори. От тази гледна точка няма как да се съглася с такъв род предложения в Законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря на господин Карадайъ.
Друг има ли, който да иска да вземе отношение? Няма.
Колеги, позволявам си да взема думата. Аз ще подкрепя, разбира се, Законопроекта, защото макар и да има отделни текстове, които да ме смущават, цялостният Законопроект е необходим по изложените от вносителите съображения, но ще взема повод от някои от изказванията – това, което изрази като становище господин Карадайъ.
Има изпратено едно становище на КНСБ, в което също се възпротивяват на тази разпоредба – тежко аргументирана, сега не искам да цитирам всички тези факти, просто съобщавам, който от колегите иска може да се запознае. Вчера на имейл сме ги изпратили.
Искам да кажа само едно изречение, да не възбуждам наново дискусията – всяка една професия изисква да има специфични качества лицето, което ще заеме съответната позиция, разбира се, и квалификация – трябва да има начин за проверка на тези обстоятелства. В противен случай какво правим?
Аз искам да кажа няколко думи обаче по специфичната материя, която е докарала този Законопроект в нашата Комисия, а това е митническото разследване и регламентацията на така наречената „оперативно-издирвателна дейност”. Казвам така наречена, защото тя е квази оперативно-издирвателна дейност, която тук се регламентира. Има детайли, които не искам тук да уточняваме, надявам се, че когато са писани текстовете са обмислени тези обстоятелства, но след като задържате трябва да имате помещения за това, които да отговарят на съответните изисквания, трябва да има служители, които да са обучени за конвоиране, и в един момент не знам дали тези разходи са наложителни при условие, че има институции, които разполагат с такива подготвени кадри.
Отделно от това – 72-часовото задържане по НПК се използва много превратно в българската практика. В Закона е казано, че прокуратурата може да вземе това задържане само, когато се налага лицето да бъде представено пред съда, при поискване за постоянна мярка. Между другото това е на границата на Конституцията, но в крайна сметка това е работа на съдебната власт, има си контролни механизми там.
Иначе не знам с тази оперативно-издирвателна дейност – явно афинитетът на директора на Агенция „Митници” в тази насока е оказал своето влияние, но по какъв начин ще се осъществява тази оперативно-издирвателна дейност, когато звеното на което ще се възложи това – между другото с инструкция на министъра на финансите, не разполага със специфичните средства и методи за водене на оперативно-издирвателна дейност. Агентура ще водите ли? Да не говорим за специални разузнавателни средства. (Реплики.)
Аз разбирам нуждата от бързина при тези деяния, които са специфични и митническите служители разполагат със съответната компетентност бързо да доказват, когато е известен извършителят, но когато не е известен извършителят, от там нататък да започнете да водите оперативно-издирвателна дейност съм доста скептичен.
Независимо от това нека да приемем на първо четене Законопроекта и да помислим между първо и второ четене не би ли могло, ако ще се дадат тези правомощия, ако това е волята на изпълнителната власт и смятат, че може да има по-добри резултати, дали обемът на тези правомощия да не бъде регламентиран в самия Закон, а не да препращаме към инструкции. С инструкции на министъра на финансите да се определи начинът на провеждане на оперативно-издирвателната дейност е доста несериозно, защото в Закона за МВР тази дейност е изчерпателно уредена, тъй като става въпрос за гарантиране на права и свободи на гражданите.
Не искам да задълбочавам, разбира се, но тук има терминология, която ме смущава – събирането на информация се осъществява чрез комуникация с лица. Колегите тук знаят, че това се нарича разузнавателна беседа. Има си терминология за този вид дейности и би следвало да се опитаме в законодателството термините да имат едно и също значение в различните нормативни актове, а не в единия закон да пише едно, а в другия – друго.
Извинявайте, ако съм Ви отегчил, но това са важни неща. Да не говорим за това – тук може да стане много интересна дискусията, имайки предвид познанията на една част от колегите, ще има ли оперативен отчет, как ще се водят тези неща, къде ще се завеждат, ще имат ли гриф за сигурност?
Трябва да се огледа внимателно, моля Ви, между първо и второ четене. Проведете консултации с референтите от Народното събрание – тези, които работят по наказателно-правната материя. Добре е да бъдат унифицирани понятията. Благодаря Ви.
Други изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Атанасов, съгласен съм с казаното от Вас. Това предложение по-скоро прилича на директно обвинение към МВР, че не си върши работата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Янков, това е Ваше становище – имате право да го изкажете, но не съм съгласен.
Заповядайте, господин Карадайъ.
МУСТАФА КАРАДАЙЪ: Благодаря Ви, господин Председател.
Господин Председател, аз напълно съм съгласен с това, което Вие казахте, че за различните професии има специфични изисквания, за което аз напълно съм съгласен, но тези специфични изисквания и инструментите, които се предвиждат, тяхното изкривено използване и прилагане във времето, което виждаме като констатация, води до използването им за други цели, не за професионалното развитие. Няма нищо общо дори с предмета на дейност, независимо за коя администрация и сфера става въпрос. От тази гледна точка беше моето изказване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Имате правото на Вашата позиция. Аз бих казал, че ще дойде време, в което ще молим някой да се кандидатира за работа в Митниците както сме я подкарали, но това е друга тема.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може ли да поискате и становище от страна на МВР?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Законопроектът е на Министерския съвет и МВР е дало своето становище още при обсъждането му на ниво изпълнителна власт. (Реплики.) Явно възраженията им са взети предвид, когато е гласувано на заседание на Министерския съвет. Процедурата е друга. Това не е Законопроект на народни представители. Благодаря Ви.
Подлагам на гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 502-01-31, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г.
За – 9, против – 1, въздържали се – 3.
Приема се Законопроектът.

Преминаваме към точка втора:
ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАЩИТА ПРИ БЕДСТВИЯ.
По този Законопроект от Министерството на финансите са господин Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите, и госпожа Жени Начева – директор на дирекция „Финанси на общините”.
Заповядайте да представите Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ФЕЙЗИ БЕКИР: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С предложените промени се предлага подпомагане от страна на държавата на някои категории граждани в преодоляването на имуществени щети, причинени от бедствия, като се въвежда нов вид механизъм за подпомагане на тези лица, които със собствени финансови средства не могат да се погрижат за застраховането на собствеността си за последици от бедствия.
Законопроектът предвижда след настъпване на неблагоприятно събитие, свързано с бедствие, държавата чрез своите органи – Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет и Агенцията за социално подпомагане, да прецени доколко е настъпило увреждане или щета върху собствеността на лицето, което не може със собствени средства да застрахова имота си.
Чрез своите структури Агенцията за социално подпомагане ще преценява кои лица трябва да бъдат подпомогнати, доколко те не са могли сами да застраховат имуществото си срещу съответния риск, заради социалния си статус. Средствата от централния бюджет през бюджета на Министерството на труда и социалната политика, респективно от Агенцията за социално подпомагане, ще достигат до хората, които имат нужда от подпомагане при бедствия.
Неусвоените средства за тази цел за съответната година ще се разчитат за следващата, без да се променя тяхното предназначение.
За да се получи помощ, трябва да са спазени всички изисквания на Закона за устройство на територията по отношение на съответния имот. Предоставяното от държавата подпомагане ще бъде до размера на данъчната оценка на съответния имот.
Предлаганият модел за подпомагане на пострадалите от бедствия ще допринесе за повишаване ролята на превантивната дейност, свързана с намаляването на риска от бедствия.
С него не се променя принципът, че застраховането на личното имущество трябва да бъде доброволно, но положителен косвен ефект от предлаганите промени е да се стимулира сключването на застраховки и подобряването на застрахователната култура на гражданите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Госпожо Начева, имате ли нещо да добавите?
ЖЕНИ НАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Единствено това, че детайлите по прилагането на Законопроекта ще бъдат разписани в Правилника за работа на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане от бедствия и аварии. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря.
Не виждам в текста такава препратка, но може и без нея.
Колеги, има ли желаещи да вземат отношение по този Законопроект?
Господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Приветствам усилията в тази посока. Въпреки че ще подкрепим Законопроекта на първо четене при всички положения, мисля че бленуваният ефект не би се случил в обозримо бъдеще, а по скоро на много късен етап.
Личните ми съображения са, че голяма част от населението в България, може би около 56%, живеят буквално на прага на бедността, тоест провокирането, въздействието върху тяхната застрахователна култура ще бъде един изключително тежък и продължителен процес. Казвам го и защото в годините, в които съм присъствал във финансовия сектор, съм успял да хвана едни тенденции, които говорят за следното нещо – ако в Европа средно на 100 финансови продукта – банкови, застрахователни, европеецът ползва около 65 от тях, то в България застрахователната култура води до около 22%, тоест при средната класа – фиктивно съществуваща, този процент е изключително нисък. Тук акцентът определено са най-бедните слоеве на обществото. Да, приветстваме тази мярка, но искам да кажа личното си мнение, че това наистина ще бъде един много, много, много дълъг и продължителен процес.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Други становища, изказвания? Няма.
Аз искам да кажа няколко думи. Не че ще обогатя толкова много законодателната дейност, но в крайна сметка това е своевременна реакция на изпълнителната власт по отношение на бедствията, които се струпаха над държавата ни през последните няколко години. Освен всичко друго би следвало институциите да насърчават населението, независимо от финансовите възможности, да вземат мерки при евентуални събития да могат да бъдат обезщетени или защитени техните интереси, така че мярката е своевременна. Смятам, че този Законопроект е безпроблемен и не виждам какви аргументи може да има „против”. Благодаря.
Който е „за” приемането в Комисията на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 502-01-30, внесен от Министерския съвет на 24 април 2015 г., моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – 4.
Законопроектът е приет на първо четене. По него ние сме водеща Комисия.

Преминаваме към точка Разни.
Благодаря Ви за участието.
Искам да направя няколко съобщения.
Първо, искам да Ви информирам, че в Комисията са постъпили два документа от Министерския съвет – много важни, и всеки един от колегите би могъл да се запознае и ако има нужда да си води бележки.
Изпратена ни е актуализация за 2015 г. на Националната програма за реформи на Република България, която е одобрена с Решение № 298 от 2015 г. на Министерския съвет. Постъпила е в Народното събрание и ни е изпратена, съгласно чл. 105, ал. 3 от Конституцията за сведение.
Мисля, че на същото основание ни е изпратена Конвергентна програма на Република България 2015-2018 г., която е одобрена с Решение № 297 от 2015 г. на Министерския съвет и е постъпила в Народното събрание.
Разбрахте, че становището е изпратено по имейл.
Колеги, утре в 14,30 ч. в зала „Запад” има съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Даже днес в пленарната зала разбрах, че някои отговорни фактори не са добре информирани, защото беше съобщено, че ще е само Комисията по външна политика. Темата е „Шенген” и на съвместно заседание ще бъдат изслушани госпожа Бъчварова и госпожа Кунева от двете комисии – просто припомням, ако някой не е разбрал.
Има ли някой друг да каже нещо? Благодаря Ви.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 15,40 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас Атанасов