П Р О Т О К О Л
№ 16

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по външна политика
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред





П Р О Т О К О Л
№ 16



На 14 май 2015 г., четвъртък, се проведе съвместно заседание на Комисията по външна политика Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието беше открито в 14,30 ч. и ръководено от председателя на Комисията госпожа Джема Грозданова .
Към протокола се прилага списък на присъствалите народни представители.

* * *

ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Дневният ред Ви е раздаден предварително.
Първата точка от дневния ред ще се проведе при съвместно заседание на Комисията по външна политика и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Тя гласи:
1. Изслушване на заместник министър-председателя по коалиционната политика на държавната администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова и на заместник министър-председателя по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева, относно резултатите от действията, предприети към момента от правителството за присъединяване на България към Шенгенското пространство.
Необходимо е да подложа тази точка от дневния ред на гласуване от двете комисии.
Който е съгласен от Комисията по външна политика, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
От Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, който е съгласен, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря. Дневният ред е приет.
Уважаеми дами заместник министри-председатели, имате думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предлагам да Ви запозная както с динамиката на развитието на нашите усилия, така и с тяхната същност, тоест какво казваме по повод на Шенген. Така народните представители ще имат по-пълни аргументи, когато продължат от своя страна срещите и приятелския натиск, който трябва да упражним всички, за да може България и Румъния да станат членове на Шенгенското пространство.
Причината да започнем още по-активна работа по влизането на България в Шенген, е, че през последните няколко години сме свидетели на едни от най-сериозните промени в сферата на сигурността. След края на Студената война такава ситуация Европа не е виждала. Нестабилността в съседните региони води до непосредствен и реален риск за сигурността и стабилността на Европейския съюз. Думата „балканизация” на една или друга държава не се свързва с нищо положително. Пред България и Румъния стои отговорността да променим тази представа. България не трябва да разреши тази представа да се разпространи върху нашето бъдеще, перспективи, конфликти, с които сме заобиколени, и последиците от тях,. Това е прозорец на възможностите, който трябва да бъде използван. То е много важен момент, за да се пречупи посоката, в която върви мисленето за приемането на България в Шенген.
Чуждестранните терористични бойци и непосредственият имиграционен и бежански натиск към Европа са също един от аргументите, с които ние с пълно основание си служим по време на преговорите.
Когато след малко се концентрирам върху ползите от членството на България за Шенген, ще видим защо това са много валидни аргументи за чуждестранните терористични бойци и за миграционния натиск. Въпреки че има принципна разлика между тези два феномена, те са свързани с голяма обща тема – за сигурността на външните граници на Европейския съюз.
Сигурността е обща кауза, която изисква политическа ангажираност и добро сътрудничество между вътрешното и външното измерение. Това означава да повишаваме доверието помежду си. Смятам, че когато става въпрос за доверие, трябва да бъде напомняно на най-високо ниво – от най-експертните срещи до срещите на най-високо ниво, че България доказва със сигурност своята принадлежност към Европейския съюз в много критични моменти. Няма да ги изброявам всичките, но няма да е изчерпателен моят списък: готовността да прилагаме Европейския енергиен съюз, готовността да прилагаме Европейския банков съюз. Много са случаите, в които по-дълбоката интеграция, към която не всички страни посягат еднакво охотно, България е казала убедено, с много голяма степен на национален консенсус, че това е нашето национално желание.
Така че по въпросите за доверието – може ли да се вярва в европейската ангажираност на България, мисля, че отговорът е еднозначен.
Започвайки със сферата на сигурността в нашия регион, нека схематично да кажа, че сме в непосредствена близост до районите на конфликти в Близкия Изток и един от основните маршрути на бежанските потоци. Геостратегическото положение на страната я определя като ключова външна граница за Европейския съюз.
Всичко това са аргументи, които биха могли да минат в графата „конюнктура” – така се е случило в момента, и европейските ни партньори трябва да преоценят дали свързването на изпълнението на механизма по правосъдие и вътрешен ред и Шенген са действително свързани, както някои политически анализатори и политици твърдят.
Имаме сериозни аргументи от чисто правна гледна точка и от гледна точка на прецедентите на наша страна.
В чл. 4 от Акта за присъединяването ни към Европейския съюз ясно се разпорежда кои части от достиженията на правото на Шенген се прилагат от България от момента на нейното присъединяване към Европейския съюз – ал. 1, и кои след проверка, че всички изисквания са спазени съгласно приложимите процедури. Ние сме минали тези проверки много пъти по безапелационен начин. Когато е имало препоръки към България по отношение на техническите изисквания, в необходимия срок и с необходимата сериозност България ги е отразила и те са отстранени.
Преди ден бях в Бургас на пристанището и на летището. Говорихме за историята, през която са минали тези два важни пропускателни пунктове, какви препоръки са дадени, с кои партньорски служби са работили, за да могат да достигнат пълна готовност. Смятам, че летището в Бургас притежава технически възможности, каквито не всички европейски страни имат на своите граници – на вход и на изход.
Безпрецедентен е случаят, в който две страни – България и Румъния, десет години след подписването на Договора за присъединяване, и четири години след първото потвърждаване на готовността на България за влизане в Шенген, и над десет обсъждания на заседания на Съвета на министрите и Европейския съвет все още очакват вземането на политическо решение за присъединяването на България към Шенгенската зона съгласно цитирания чл. 4. Тази безпрецедентна ситуация е свързана до голяма степен с механизма за оценка на достиженията в областта на съдебната система и вътрешните работи. За тези десет години България е отбелязвала, макар и не толкова силен напредък, колкото бихме искали, но той е факт в борбата с организираната престъпност, работата на Висшия съдебен съвет, спазване на някои препоръки, които през годините са давани от Европейската комисия. Дори да се концентрираме в тази част на връзката, ние имаме какво да кажем, че не трябва да бъде движеща се цел, а когато има процент от изпълнение на изискванията, да се отговаря с процент от изискванията за влизане в Шенген и поне някои от границите да паднат.
Смятам, че след като Европейският съюз работи със срокове, но нямаме финален срок и нямаме конкретни изисквания – какво означава да изпълниш критериите на механизма за оценка и сътрудничество, не би следвало тази причина да бъде свързани с членството ни в Шенген. Ситуацията е много динамична. Не можем да имаме Европа на две скорости по отношение на сигурността.
Имаме твърдо убеждение, че ние ще допринесем за тази сигурност. Няколко аргумента. Понастоящем не можем да преследваме нарушители, защото не прилагаме трансгранично наблюдение и преследване. Не можем да извършваме проверка за откази за допускане на граждани на трети лица на територията на Шенгенското пространство (ШИС ІІ), нямаме достъп до визовата информационна система (ВИС) за извършване на проверки за валидността на шенгенски визи, с които граждани на трети страни влизат и пребивават в страната ни. Не можем да извършваме тъй нареченото „преследване по горещи следи”. Наистина правим всичко възможно, държим се като истински член на Шенгенското пространство, но има ниво на достъп, до което можем да влезем – това е от полза за цяла Европа, само ако сме истински членове на европейското Шенгенско пространство.
Предприемат се последователно мерки за изграждане на допълнителен капацитет и внедряване на най-новите европейски шенгенски информационни технологии. Изключително много пари са вложени в нашите гранично-пропускателни пунктове, в начина, по който ще функционира българската шенгенска система. Ако се изгуби този момент, ние губим огромни капиталовложения. Като казвам „губим”, имам предвид целия Европейския съюз, не само България, защото в много случаи това е съфинансиране. Когато приключихме преговорите, ние получихме около 300 милиона, благодарение на които започнахме да изграждаме тези съоръжения.
В момента много широко се дебатира дали трябва да се направят промени в Шенгенското законодателство. Като гледам как се развива миграцията и бежанците, смятам, че такива промени ще бъдат наложени. Хубаво е България да бъде част от формулата за решаването на тези проблеми, а не да стоим отстрани. Дори Великобритания, която не е част от Шенгенското пространство, предоговори своята ангажираност с Шенген и макар да останаха извън, те са с достъп до цялата информационна система.
Говори се за споделяне на разузнавателна информация и използване на най-подходящи източници на наше разположение. Това също бихме могли да дадем като принос за сигурността на Европа. Нашата стратегия е в рамките на заседание на „Правосъдие и вътрешен ред” да опитаме отново. Смятам, че това е справедливо. Има председателство, което е благоприятно. Следващото законодателство – Люксембург, също. Избирам го не до каква степен са близки връзките с България, а до каква степен няма антиевропейски настроения в председателстващите страни. Люксембург не е такава страна.
Какво направихме дотук като организация на нашата политическа офанзива? В средата на март беше изпратен документ с общи послания и аргументи в подкрепа на присъединяването на България към Шенген. Той е предоставен за ползване на президента, членовете на Министерския съвет, Народното събрание, дипломатическите мисии зад граница. Изготвена е справка в таблична форма за управляващите политически партии в държавите – членки на Европейския съюз, последните развития в позициите им по темата за присъединяване на България към Шенген, предприети досега действия и предложения за нови със срокове. Тя бе изпратена на Народното събрание, на Комисията по европейските въпроси, Комисията по външна политика за ползване в рамките на техните срещи с представители на парламентите на държавите членки. Проведени бяха посещения в Германия, Швеция, Франция. Казвам с радост, че във Франция имаме отчетлив пробив на тази тема, в Швеция – също.
Изводите, които могат да бъдат направени от посещенията, са: Германия признава усилията, които българското правителство е предприело. В същото време очакват „не изработване на стратегии, пътни карти и други документи в сферата на реформата на съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, а предприемане на конкретни мерки и показване на резултати в кратък срок”. Това е цитат.
Швеция потвърди положителното си отношение. Френската страна – също. Насърчават политическата активност на страната ни спрямо резервираните страни. Като ключови са определени усилията ни за спечелване доверието на колкото се може повече държави на наша страна. Политическият диалог с резервираните страни следва да продължи активната си динамика от последните месеци на всички нива. Имаше сериозна парламентарна делегация в Германския Бундестаг. Мисля това за много важна крачка. Имаше целенасочени усилия към възобновяване разговорите по темата с партньорите ни и нов импулс за сътрудничество в сферата на съдебната реформа, борбата с тероризма и корупцията. Целта е спечелване на максимален брой държави в подкрепа на нашето присъединяване. Искаме най-напред да паднат въздушните и морски граници. Имам мнението на Правната служба на Съвета – доколко и дали това е възможно. Да, възможно е. Уговорката им е, че трябва да се направи ясен разчет след падането на едните граници, в какъв период следва да паднат и следващите, тоест да са ясни предварително стъпките.
Ще продължа своите разговори със Съвета още следващата седмица. Един от първите разговори на министър Бъчварова беше също по тази тема с нейни колеги. Мнистърът на правосъдието е много активен.
Ще кажа няколко думи за връзката с тъй наречения „мониторингов механизъм”. Искам да бъда ясно разбрана! Мониторинговият механизъм е факт и бих искала България да го изпълни стъпка по стъпка, с конкретни резултати. Смятам, че имаме право да приключим този механизъм, като кажем: „Гордеем се, че успяхме, че минахме през този път и можем да представим резултат, който да убеди българските и европейските граждани.” Не поставям под съмнение това, но обвързването означава, че ние ще дадем неправомерен натиск върху съдебната система. Означава, че ще я направим като жертвен агнец на това защо не сме в Шенген, както и по отношение на МВР. Нека да се опитаме да обясним логично защо трябва да се разделят тези два процеса, без да се отказваме и без да отстъпваме на сантиметър от поетите ангажименти по правосъдие и вътрешен ред по този мониторингов механизъм. Той трябва да приключи успешно за страната! Като казвам успешно, имам предвид да си свършим цялата работа, а ако не ни се струва прекалено – и с доблест! Това не е невъзможно, включително и заради усилията, които това Народно събрание ще направи за приемане в Конституцията. Макар в света да няма 100-процентово сигурна държава, има държави, които правят сто процента усилия, за да може страните им да бъдат сигурни. Членството на България в Шенген е част от тези 100-процентови наши общи усилия, за да кажем: „Ние направихме всичко възможно, за да имаме сигурността на Шенгенската граница”.
Имам аргументи, с които мога да Ви запозная за ползата от граничния контрол и наблюдението, ако сме в Шенген, за полицейското сътрудничество, за Шенгенската информационна система, за визовите информационни системи, за туризма, за инвестициите, за улесняването на търговията, за положителния ефект върху местния бизнес и потребителите в България. Много съм облекчена, че имам такъв чудесен колега в лицето на вицепремиера госпожа Бъчварова. Мисля, че тя ще каже всичко необходимо. На разположение съм за Вашите въпроси.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо Кунева, ще имате възможност да се включите по време на дебата.
Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: В относително краткия период, в който имам възможност да поставям и обсъждам тази тема, имам следните впечатления. В Европа няма две мнения по въпроса дали България е готова и отговаря на техническите изисквания. На практика основната работа е свършена още през 2011 г. Още тогава е признато, че България отговаря на техническите изисквания. През 2012 г. има позитивно развитие. Към момента се работи активно по начин, който отговаря на Шенгенските изисквания. Това се оценява от нашите партньори. Аз общувам с министрите на вътрешните работи. Експертната оценка е, че България работи и действа в изключително сложна ситуация с миграционния натиск като Шенгенска държава.
Второто разбиране е, че решението ще бъде политическо. То не зависи толкова от фактори и обстоятелства, свързани с нашата държава, а от поредица други фактори и отразява разбирането как са протекли предишни политически процеси. Основният аргумент на изразяващите скептицизъм по отношение на решението за членството на България и Румъния е примерът с Гърция. Ние не можем да носим вина и да даваме обяснение по този въпрос, но обикновено се признава, особено във Франция, че тогавашното решение е било недостатъчно добре обмислено и те се страхуват да повторят своята грешка.
Третото разбиране е впечатление отпреди седмица или десет дни – в рамките на Залцбургския форум, регионален форум на министри на вътрешните работи на 16 държави. Има изключително категорична позиция, изразена от министъра на външните работи на Словакия: „Ние не можем да допуснем в ситуация, когато Европа обмисля как да ни ограничи правото на движение на граждани от трети страни извън Европейския съюз, ние все още да не решаваме въпроса с България и с Румъния.” Категорично разбиране на тази позиция! За мен тя е изключително силна, формулирана по този начин, защото отразява актуалната обстановка и поставя актуално нашия проблем в контекста на последните събития. От името на 16 те държави, които подкрепят членството на България и Румъния, беше изпратено писмо.
Друг положителен фактор е категоричната решимост на Люксембургското председателство, което ще започне съвсем скоро, че този въпрос трябва да бъде решен до края на тяхното председателство, до края на годината.
Въпросите, които ни притесняваха или се появяваха в течение на времето – дали България ще бъде отделена от Румъния или не, ние знаем, че това е технически невъзможно. В момента това го знаят всички останали държави. Присъединяването ни към Шенген е част от нашия договор за присъединяване. То е наше право и ангажимент на нашите партньори да вземат такова решение. Рано или късно това ще се случи, най-вероятно в обозрим период по тази логика. Забавянето на темата и поставянето й на масата зависи от външни обстоятелства – как ще се развият отношенията със сегашната имиграционна вълна, как ще бъдат останалите политически баланси.
Има теза от 2010 – 2011 г. Тя се споделя от Франция, че Шенгенското пространство се нуждае от реформиране. Докато ние нямаме новата концепция как би изглеждало, няма нужда да приемаме нови държави членки. През 2011 – 2013 г. имах възможност да обсъждам тази тема в друго качество. Обсъждахме, че ако България би била приета като член на Шенген, би подкрепила идеята за такава реформа. Сега позицията е доста по-крайна, защото се смята, че трябва по нов начин да се уреди Шенгенското пространство и тогава ще се даде възможност на всяка от държавите да потвърди желанието и намерението си да се включи в това пространство. Лично за мен това е голяма реформа и най-вероятно няма да бъде решена скоро. Гледам трезво на този процес. Мисля, че е неизбежно скорошното ни приемане. Можем да очакваме решение до края на годината, а реалното отваряне може да стане малко по-късно.
Добра е обстановката, в която можем да представим политическата си позиция и държавата си. Това, което прави госпожа Кунева, е много по-важно, защото тя представя България и напредъка на България по политическа линия - по всички оси, по които съществува недоверие или скептицизъм. Факт е, че имаме шанс да го използваме в по-широк план положително за нашата държава.
Имам справка за направеното в различните граници по многостранното сътрудничество. Ще спра дотук. Очаквам въпросите Ви.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, госпожо Бъчварова.
Имате думата за въпроси и коментари.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми вицепремиери, колеги! Госпожа Бъчварова завърши с необходимост от реформа на Шенгенското пространство, изразено във Франция. Казахте, че сте изразили становище, че ние ще се съгласни с тази реформа. Каква точно реформа е необходима и с какво точно сме съгласни, още преди да сме приети при сегашния регламент?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Основният принцип е да се регламентира по нов начин влизането в Шенгенското пространство – приемането и основата на това да бъде изрично изразената воля на държавите да присъстват. Коментарите по една или друга тема са критични. Смята се, че този регламент към момента не работи достатъчно ефективно.
На първия разговор, който проведох през есента на 2011 г., тогава французите имаха друго правителство. Сегашното поддържа позицията. Там има доста добра линия на приемственост. Основното притеснение беше от неприятните примери, които дава Гърция, като на практика не изпълнява основни изисквания. Дори сега, по отношение на миграционната вълна, България следва абсолютно изискванията, свързани с регистрацията на бежанците, имигрантите. Гърция в голямата си част не прави другото, което правим ние, въпреки че нямаме договор за реадмисия с Турция, спираме на практика всички на изход от нашите граници. Това ни създава допълнителни трудности и проблеми. Няма линия или аргумент, по който България да не изпълнява тези изисквания, докато с Гърция има такива проблеми.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Госпожо Бъчварова, аз Ви попитах каква точно реформа за Шенгенското пространство се коментира. Тъй като вероятно не сте готова да ни дадете по-изчерпателен отговор, ще Ви помоля в някаква форма да ни предоставите тази информация и с какво точно сте се съгласили още през 2011 г. и в какво качество? Сега сте в качество, което позволява да вземете отношение като част от управлението на страната. Мисля, че тази реформа няма да се отнася само по отношение на приемането на страни членки. Писмено ли да Ви задам въпрос?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: В предишния момент съм била началник на кабинета на министър-председателя. Става въпрос за процедура на информиране, а не за процедура на преговаряне. Трябва да се прави разлика.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Вие казахте, че сме били съгласни. Мисля че се разбрахме. Искаме тази информация, която казахте, да го потвърдим и да го получим в по-детайлен вид. Писмено ли да задам въпроса? Добре.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Янков.
Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Добър ден на всички! Първо искам да благодаря на вицепремиерите за провеждането на този дебат в българския парламент. Искам да благодаря на всички парламентарно представени партии, в това число и на опозицията, че вече имаме едно говорене по темата „Шенген”. Мисля, че лидерът на ПЕС господин Станишев и срещите, които бяха проведени с Джоузеф Доу, с министър-председателя Борисов – действително това е цялостна политика на сегашния парламент и нямаме раздвоението, което наблюдавахме в периода, когато ГЕРБ управляваше, и в периода, когато управляваха БСП, ДПС и „Атака”.
Трябва да бъде ясно и беше заявено от вицепремиерите, че през 2011 г. страната ни е изпълнила технически критериите за влизането в Шенген. Това е единственото условие за присъединяването на нови членки в Шенгенското пространство. По стечение на обстоятелствата през 2011 г. бяхме свидетели на силен миграционен процес от тъй наречената „арабска пролет”. Имаше държави - членки в Шенгенското пространство. Категорично заявявам, че в констатацията на министри, на представители от Европейския парламент, когато са се запознавали с докладите за готовността на Българи и Румъния, покривайки критериите за Шенгенското пространство, показателите са много по-добри, отколкото на стари държави членки в Шенгенското пространство. Това създаде огромен дефицит, защото знаете какъв беше миграционният поток към Италия, към Гърция, към Малта. Това беше една от причините темата „Шенген” за новоприети членки като България и Румъния вече да премине в друго измерение, със съвсем друга политическа конюнктура, която беше маркирана в тези периоди.
През 2012 г. успяхме да надградим над критериите за приемането ни в Шенгенското пространство. Дори вече въведохме показатели, които и към настоящия момент се оценяват високо. Присъединихме се към информационната система на Интерпол, която дава възможност на външна граница да правим проверка за лица, които се избират в информационната система на Интерпол. Говорим за Интерпол, а не за Европол.
Може би трябва да има приемане на послания, които трябва да направят всички парламентарно представени групи и изпълнителната власт в лицето на вицепремиерите, да фокусираме вниманието си върху държави, които през тези 3-4 години са имали под една или друга форма различни позиции от онова, което на нас ни се иска, за да бъдем приети в Шенгенското пространство.
Спомням си много добре, че в общи линии имахме постигнат политически консенсус – както от Залцбургския форум, което каза госпожа Бъчварова. Там традиционно страната ни е получавала пълна подкрепа за присъединяването й в Шенгенското пространство в периода от 2011 – 2015 г. На последния Залцбургски форум също е дадена тази подкрепа.
Изключително важно е да знаем, че някои от държавите – членки на Европейския съюз, министрите и съответните представители на изпълнителната власт не вземат решение, без да има решение на съответните парламенти в техните държави. Точно тук трябва да фокусираме вниманието си – ние, парламентаристите и представителите на изпълнителната власт. Спомням си времето, когато България беше на ръба да влезе в Шенгенското пространство, имаше резерви от Германия, Франция, Холандия, но тези резерви бяха преодолени и когато участвах на Съвета, Финландия изложи своята негативна позиция. Позоваха се на решение на техния парламент. Тогава в Съвета те бяха подкрепени и от Холандия. В стратегически план има стратегически партньорства между държави от Европейския съюз. Всички знаем, че когато Франция и Германия имат единомислие по дадена тема, ние веднага трябва да се насочим към други държави, които евентуално биха могли да възпрепятстват приемането ни в Шенгенското пространство. Затова за мен е по-важно не да фокусираме вниманието си върху утвърдилите се позиции в държавите от Европейския съюз и държавите от Залцбургския форум, защото те традиционно подкрепят.
Тук специално ще изложа аргумент – важно е всички да положим усилия и да разговаряме с парламентите на Германия, Холандия, Финландия, Франция. Това реално са държавите, които биха могли да възпрепятстват влизането ни в Шенгенското пространство.
Има решение, формулирано като консенсусно – да бъде разделени на два етапа влизането в Шенгенското пространство на България и Румъния. Смятам това за приемливо за нас, особено за сегашната ситуация – събитията в Близкия Изток.
„Въздушни и морски граници” биха могли да бъдат първото решение, което може да бъде взето, което консолидира голяма част от европейските държави, но мога да заявя категорично след посещението ми в Германия, което беше проведено с парламентаристи от Реформаторския блок и ГЕРБ на формат „сестрински партии от Европейската народна партия”, че трябва да положим максимални усилия по темата Шенген, и то политически усилия, за да можем да убедим нашите политически партньори, че страната ни ще изпълни своя политически ангажимент и че е покрила критериите за влизане в Шенгенското пространство.
Смятам, че това, което имаме днес като позиция и това, което има като консенсус във всички парламентарно представени партии, във връзка с председателстващите Люксембург, мисля, че трябва да направим среща с всички европейски посланици, с представители от изпълнителната власт, с представители от всички парламентарно представени групи и с председателите на Външната и Вътрешната комисия, за да можем да запознаем нашите европейски партньори, че атмосферата в българския парламент е коренно различна. Спомням си периода 2009 – 2013 г., когато управляваше Политическа партия ГЕРБ. Знам и периода, когато управляваше тройната коалиция на БСП, ДПС и „Атака”. Всъщност имахме разминаване в единната позиция на страната ни. Смятам, че времето даде правилната формула – че по-добре е да бъдем обединени в стратегическите цели, които страната ни си поставя, за да има удовлетвореност както за българските граждани, така и за всички парламентарно представени групи в българския парламент и за цялостната политическа класа.
Искам да пожелая успех на всички преговори, които се правят от изпълнителната власт в лицето на вицепремиерите Румяна Бъчварова и госпожа Кунева. Убеден съм, че с подкрепата, която биха получили от българския парламент и на парламентарно ниво от нашите сестрински партии от всяко едно от политическите семейства – либерали, социалисти и Европейската народна партия, смятам, че действително можем да доведем нещата до по-добър финал.
Специално искам да благодаря на Владимир Вучев, който присъства на днешната среща, защото Европейският парламент също играе много важна роля във формирането и затвърждаването на тази позиция.
В момента темата „Шенген” е изключително чувствителна, защото темата, която се дискутира в Европейския съвет, е квотното разпределение на миграционния поток към Европа. Не може една държава - външна граница на Европейския съюз, да поема целия поток, или определена друга държава, която има развита икономика, също да поема потока, без другите да бъдат съпричастни, при положение че говорим за солидарност при разпределение на тежестите към Европейския съюз.
Още веднъж благодаря на колегите от всички парламентарно представени групи, които присъстват на днешната среща, и на председателите на Вътрешната и Външната комисия.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря, господин Цветанов.
Заповядайте, господин Вигенин.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Уважаеми госпожи вицепремиери, ще се опитам накратко да направя коментар и да задам въпрос. Преди това ще кажа, че атмосферата е друга, но, господин Цветанов, нека не я разваляме, даже и без да искате, постоянно повтаряйки кой точно е управлявал в предишния мандат, защото не мисля, че сте точен. (Шум и реплики в залата.)
Ако има друга атмосфера, тя не се дължи в такава степен на господин Цветанов, а на останалите.
Първо, споделям мнението, че от тук нататък ролята на Народното събрание ще бъде важна, защото е факт, че скептични са тези страни, в които парламентите имат по-голяма роля при определянето на дневния ред по европейските въпроси на съответните страни. Може би това е въпрос, подценяван досега. Не че ние, парламентът, ще решим този въпрос, но по-активно ангажиране ще бъде от полза.
Второ, смятам, че независимо от консенсуса, който имаме по целта – присъединяване към Шенгенското пространство, струва ми се, че ще бъде стратегическа грешка, ако поставяме въпроса за присъединяване сега единствено със „сините граници”. Смятам, че трябва да настояваме за пълноценно интегриране в Шенген. Това, което се роди като идея през 2011 – 2012 г., бих нарекъл половинчат отчаян ход, за да постигнем нещо тогава. Защо казвам това? Защото има голям риск, първо, целейки се в частично членство в Шенген на този етап, да получим в един момент отказ по технически причини да се случи това. Другият риск е да кажат: „Да, сега ще Ви приемем с тъй наречените „сини граници”, а кога ще станете изцяло част от Шенген, ще го решаваме след време”. Това „някога” може да продължи с години. Затова чисто технически за мен не е ясно – госпожо Бъчварова, правени ли са някакви оценки – какво би означавало присъединяване със „сините граници”? Това означава ли, че ще ни бъде даден пълен достъп до ВИК и ШИС, означава ли, че ще издаваме шенгенски визи? Как си представяме това? Дали е технически възможно?
Второ, ако се стигне до такова решение, то задължително в него трябва да има много точна дата, в която България ще се присъедини и със сухопътните си граници. Тоест в решението да влезем от 1 януари 2016 г. със „сините граници” трябва да пише, че примерно от 2017 г. влизаме със сухопътните граници. Всичко друго може да ни постави в много неизгодна ситуация.
По наше време ние се опитвахме да координираме нашите усилия с Румъния. Влиянието на едната или другата страна не е по-голямо с някои от партньорите, които изразяват известен скептицизъм. Предполагам, че такава координация върви и сега. Знаем, че практически не е възможно двете страни да бъдат отделени, но допускането на говоренето за такава възможност в някаква степен обезценява и нашите, и техните усилия. Затова е хубаво в някакъв момент да има ясен съвместен сигнал от двете страни. Не зная доколко това е обсъждано, но от тристранната среща на правителствата на Румъния, България и Сърбия излязоха важни сигнали. Не чух обаче да е имало нещо за Шенген. Моля да поясните, ако е имало такава съвместна позиция или е коментиран този въпрос. Хубаво е да има много ясни послания на високо равнище от двете страни, че вървим заедно и заедно настояваме тези въпроси да бъдат решени – веднага или в най-скоро време. Благодаря.
МЕГЛЕНА КУНЕВА: Искам да дам правната основа за това колко може да бъде разтеглен процесът във времето и след това на базата на ведомствената компетентност отношение ще вземе госпожа Бъчварова.
Правната служба на Съвета на Европейския съюз е изразила позиция, че е възможно да стане на два етапа, както ние сме поискали, но тогава първият етап следва да бъде ограничен във времето и с преходен характер, последван скоро от втория етап. Тази предпазливост, за която Вие говорите – да не се разтегли прекалено дълго, е отчетена в позицията на Съвета.
Сега, когато текат последните дни преди първия сериозен опит (на 15 юни има Съвет по вътрешни въпроси), аз имам във вторник разговор със Секретариата на Съвета. Смятам, че трябва да се стигне до най-високо място, включително до председателя на Европейския съвет, до господин Туски. Ще имам грижата за това, за да може да се види как Съветът подпомага този процес.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Повечето от възможностите, които очертахте, се обсъждат, но основната тежест пада на дипломатическите усилия. Отговорностите, които имам по-скоро са тук, в страната, и осигуряването на тази готовност.
По отношение на позицията за приемане заедно с Румъния мога да Ви уверя, че в двустранния формат на разговорите в Крайова този въпрос беше обсъден. Констатирахме, че няма никакви съмнения, че няма основание двете страни да се разделят и решението да бъде за едната от тях. В този смисъл то не беше и предмет на официалното обявяване, защото се приемаше по подразбиране, че това е позиция, която не е променена през последните години. Имахме много активен диалог в тази посока и констатирахме, че няма разминавания. Това беше и тема на разговорите по време на Залцбургския форум с техните представители. Препотвърдихме го, но има все още, колкото за нас тази тема да е до болка позната, сред нашите партньори не винаги всички са достатъчно и напълно добре информирани по въпроса. Затова някои си позволяват в рамките на по-общите дискусии да поставят този въпрос. Мисля, за всички е ясно, че това не е тема за обсъждане от тук нататък. Става въпрос за България и Румъния.
Всички приемат, че най-добре е да има решение за поетапното приемане в Шенген, но никой не се ангажира с точна дата. Мисля, че Вие може да разберете най-добре защо има такава позиция.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Вигенин, за реплика.
КРИСТИАН ВИГЕНИН: Много се говори за тези две стъпки, но трябва да имаме ясна идея дали това е възможно. Притесненията на част от нашите партньори са, затова го и обвързват с механизма за сътрудничество и оценка – нашият пълен достъп до Шенгенската информационна система и Визовата информационна система може да компрометира тези системи. За да влезем с въздушните и морските граници, трябва да получим достъп до тези системи. Ако получим достъп до тях и на база на информацията, която имаме за начина, по който пазим външните, зелените граници, тогава се обезсмисля идеята да го правим на две стъпки. Ползите от членството в Шенген ще дойдат, госпожо Бъчварова, ако сме изцяло част от Шенген, защото всичко за икономиката, туризма и така нататък има смисъл само ако сме изцяло част. Иначе ползата от влизането с въздушните граници ще е за такива като нас, които пътуват често и няма да сменят терминалите на междинните кацания.
Затова не възразявам. Може би това са правилни стъпки – да се опитаме да се направят една по една, но за да убедим нашите партньори, мисля, че трябва да имаме по-ясна идея как технически е постижимо. Хубаво, че Правната служба е казала: „Да, възможно е”, но от правна гледна точка. А технически дали е възможно? Тук за съжаление по наше време не е правен анализ. Понеже сега очакваме такова решение, ми се ще да направим този анализ и когато партньорите питат, да можем да кажем: „Това означава едно, две, три”.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Никой не е изразявал такова съмнение пред мен, нито е поставял такъв въпрос.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Господин Цветанов – реплика към господин Вигенин.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Първо нека да уточним – страната ни е част от Шенгенската информационна система от ноември 2011 г. Тя реално е в експлоатация. Не можем да говорим за недоверие. Тук говорим за изпълняване на ангажимента ни като страна – членка на Шенгенското пространство, само че не сме приети.
Що се касае до двата етапа за влизане в Шенгенското пространство, това е формулировка, пусната в публичното пространство и като възможност за решение от 2012 г. от Съвета на министрите на вътрешните работи.
От национална гледна точка трябва да бъдем много предпазливи от влизането ни в Шенгенското пространство в пълния обем, защото в момента най-голямата заплаха от миграционен поток е в Гърция. Представяте ли си, ако влезем в целия обем за Шенгенското пространство, мисля, че тогава ще имаме огромен проблем с целия този миграционен поток, който в момента са намира на територията на Гърция, с възможност да търси проходимост към Западна Европа.
Нека в момента се формулират тези две стъпки. Те са важни, стратегически за страната ни. Ако настояваме за пълния обем за влизане в Шенгенското пространство, смятам, че можем да изложим на потенциална заплаха държавата от допълнително засилващия се миграционен поток към България.
Що се касае до морски и въздушни граници, смятам това за добра стъпка, ако може да бъде реализирана в кратко време.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Ще дам пример, който може би ще онагледи ситуацията. Да вземем Директивата за личните данни на пътниците. Тя се прилага само на летищата. Има граници, които са със своя специфика. Въздушните и морските са с една специфика. Готовността там е подготвена по един начин, по друг начин е на зелената граница. Фактът, че това предложение е обмислено и потвърдено като възможност, ми се струва като добра основа за преговори. Още повече, че този елемент дава отговор на въпроса на господин Вигенин – да не се разтеглят прекалено във времето. Ще кажа отново – да бъде ограничено във времето и с преходен характер, последван скоро от втори етап. Всички тези елементи са взети предвид.
Взех думата по друг повод. Развитието на Шенгенското пространство е изключително важно. То е различно за всеки момент. Това не са лабораторни упражнения, а е в реално време. В момента се говори за тъй наречените „интелигентни граници”. Това е част от промяната на Шенгенския кодекс. Това са проекти, в които България ако не е част от Шенгенското пространство и не знае кога ще бъде, е много трудно да убедим с госпожа Бъчварова финансовия министър, че трябва да отпусне пари за това. Има прекрасен проект – „Иолиса”, за „смарт бордърс”. Ние не можем да участваме, без да знаем кога е срокът ни за влизане в Шенген. Това е допълнителен аргумент.
Например в Холандия има нов министър на правосъдието. Там Шенген не е във вътрешните работи, а в правосъдието. Този нов министър е член на либералната партия „ДВД”. Изключително полезно би било, ако се направят специални разговори. Бихме могли да го направим в комбинация с изпълнителната власт, законодателната власт. С госпожа Бъчварова бяхме в Германия. Мисля, че това е печеливша формула. По същия начин министърът на външните работи на Германия – Щайнмайер, може да бъде изключително полезен член на семейството на ПЕС. Ако обединим усилията си, ще успеем. Имаме много ясен времеви хоризонт. Предлагам да насочим усилията си още за месец юни, за да имаме възможност, ако нещо стане, за следваща стена, която да се опитаме да съборим. Иначе ако концентрираме всичко в края на годината, аз се притеснявам, че въпреки цялата добронамереност на Люксембургското председателство...
Нека да се готвим отрано, пък да го направим тогава, когато успеем. Не бива да губим оптимизма си в тази посока. Виждам, че всички сме обединени. Това е много важен сигнал, на който никой не може да устои.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря.
Заповядайте, господин Казак.
ЧЕТИН КАЗАК: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи вицепремиери, уважаеми колеги! Напълно споделям призива да обединим усилията си за постигане на тази национална цел. Тя винаги е била обща национална цел, независимо кой е бил в управлението и кой в опозиция. Би трябвало изминалите години да са ни научили на повече обективност, че въпреки добрата воля, въпреки политическата воля през годините, отчитана в докладите на Европейската комисия, за да се постигне една цел, трябват общи усилия, а не да се концентрираме само ние да успеем, докато сме на власт, или пък да концентрираме усилията си в лобиране пред нашите сестрински партии, които понякога са във властта, в управлението. Знаете старата максима от времето на социализма – „Москва не вярва на сълзи”. Наскоро имаше парламентарно посещение в Германия, след което дойде парафраза на тази максима – „Берлин не вярва на сестрински сълзи”. Когато се опитваме да защитаваме обща национална кауза, не трябва да концентрираме усилията си само върху определени политически сили. Чухме от госпожа Кунева, че в Холандия има интерес усилията да се концентрират върху политически сили от другия сектор. За съжаление обаче това не беше проявено в Германия. Нямаше представена българска либерална формация в делегацията. Германските либерали останаха изолирани от нашите общи усилия за лобиране за нашата кауза за Шенген. Не е тайна за всички, уважаеми колеги, че когато Германия каже „да”, и Холандия ще каже „да”. Там е разковничето.
Обръщам се към госпожа Бъчварова и госпожа Кунева с апел: преди да убедим финансовия министър да отпусне финансови средства за новите програми на Европейската комисия, за новите инициативи „интелигентни граници”, ще бъде по-добре да го убедим да отпусне малко повече средства за нашите мисии в Холандия, Германия, в тези държави, за да могат да отстояват нашите интереси и да провеждат инициативи за дипломатически усилия в полза на нашата кауза. От това би имало по-голяма полза, отколкото да визираме нещо друго.
Това, което чух от господин Цветанов, ме озадачи. Ще трябва ясно и категорично изясняване на позицията на управляващото мнозинство. Чухме, че сега нямаме интерес от пълна интеграция в Шенген, тоест от пълно членство по всичките аспекти на Шенген. Това разминава ли се с позицията на правителството? Трябва да е ясно – ограничаваме ли усилията си само в двата аспекта – морска и въздушна граница, като оставяме за неопределено бъдеще сухопътната граница, или продължаваме да отстояваме приоритета „пълно членство в Шенген в трите му компонента”, като леко разсрочваме етапите?
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Да съберем още два-три коментара.
Господин Иванов, Вие сте наред.
ИВАН ИВАНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи вицепремиери, уважаеми колеги! Благодаря за срещата, която инициирахте днес. Мисля, че това е поредица от срещи, защото първата беше с госпожа Кунева, а сега с по-сериозен формат. Това ще доведе до резултат на вътрешнополитическо ниво. От таблицата, която сме получили от Вас като информация – кои политически сили са предвидени за подкрепа във вътрешнополитически и външнополитически план, виждаме, че има сериозен напредък. От казаното от Вас, а и ние получаваме ежедневна информация, очевидно проблемите с присъединяването ни към Шенген са политически въпроси. На техническо ниво е ясно, че нещата в голяма степен са завършили. Тук се присъединявам към господин Казак, че може би усилията трябва да се насочат към по-сериозна дипломация, отколкото към вкарване на нови средства в техническа инфраструктура, която може да се окаже в недостатъчна степен използваема.
Трябва да подобрим политическото си говорене. Останах до голяма степен изненадан от коментарите на господин Цветанов, защото това дава отражение на външнополитическо ниво. Несъмнено тяхната сестринска партия следи с внимание какво се говори тук. Очевидно светът не е започнал през 2009 г. и е свършил през 2013 г., та сега да има някакъв Ренесанс през 2014 г. Той продължава и занапред. Ще има и за нататък, но подобни изявления създават негативен оттенък върху нашата ситуация в Европа.
В тази връзка искам да Ви запитам: до голяма степен напоследък нашето членство в Шенген се свързва със съдебната реформа, която пък е обозначена в друг наш механизъм за сътрудничество – механизма за сътрудничество и наблюдение. Докладите, които излизат периодично, според мен служат за подложка за по-нататъшни градации на критиките срещу България. Дали не мислите, че е нормално и редно да започнат разговори в посока да прекратим този механизъм за сътрудничество с цел най-малкото да загубим тази подложка за градации на критики срещу България? Моята визия, а и на колеги е, че там се крие разковничето на нашите бариери пред пълноправното ни влизане в Шенген, което ние очакваме да се случи.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заповядайте, господин Цветанов.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Смятам, че бе направена голяма интерпретация на това, което казах.
Първо искам да отговаря на господин Четин Казак. През 2012 – 2013 г. външният министър на Германия беше либерал. В правителството участваха и либералите. Делегацията преди седмица с председателя на парламента госпожа Цецка Цачева и представители на ПЕС в лицето на господин Мерджанов, които присъстваха на тази среща в Германия, защото тя беше на ниво да се направят срещи с представители от участващите от управлението на Германия към настоящия момент. В никакъв случай не е имало негативно отношение към представителите на либералите в лицето на ДПС. Според мен е доста непочтено, ако лансирате това в публичното пространство.
Относно Холандия и казаното от госпожа Меглена Кунева – в момента министърът на правосъдието е либерал и ние ще разчитаме Вие да бъдете водещи в осигуряването на този диалог с правителството на Холандия, за да се получи тази подкрепа.
Относно двата етапа за влизане в Шенгенското пространство, ще кажа, че това беше договорено и взето като принципно съгласие от държавите, участващи в Съвета на министрите на вътрешните работи от 2012 г. По-добре е да си поставяме постижими, отколкото недостижими цели към настоящия момент. В тази връзка направих този коментар. По-добре е да се съобразим с това, което би могло да бъде прието и взето като решение от Съвета на министрите, а не да поставяме на дневен ред тема, която, убеден съм, че няма да бъде приета на Съвета на министрите и това ще отдалечи възможността поетапно да започнем да реализираме тази важна национална цел.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Имате думата, госпожо Кунева.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Госпожа Бъчварова беше много убедителна в плановете, които Министерство на вътрешните работи има по отношение на опазване на шенгенските граници.
Ще кажа нещо друго, от друга гледна точка. Взели сме решение през 2012 г. това да стане поетапно. Говорили сме с Европейския съвет. Задвижили сме цялата машина на Европейския съвет, на страните членки. Провели са се десетки срещи, консултации. Ако сега кажем: „Не, това е било 2012 г.”, но за мисленето на европейските ни партньори 2012 г., при положение че няма обратно решение и досега никой не го е атакувал... Не съм чула досега някой да каже: „Ще влизаме или всички граници заедно, или никак”. Нека да не сменяме конете насред реката. Щом сме тръгнали по този път, да вървим по него.
По същия начин за мен беше въпросът, свързан с тъй наречените „преградни съоръжения”. Взето е решение. Няма значение кое е правителството. Щом България е взела решение, ние работим в приемственост, за да стоим стабилно като държава. Ако сега кажем, че се отказваме от това, в което се опитваме да ги убедим, не мисля, че ще спечелим. Уважавам Вашата амбиция, харесва ми, че искате всички граници да паднат едновременно, но – три пъти мери, един път режи. Отрязали сме. Нека да си изпълним стъпките както трябва.
По отношение на CVM механизма – прекратяването и обвързването с влизането в Шенген. Не бих посъветвала. Това е все едно да си стреляме в краката. Това означава целият дебат да се изнесе към CVM, а това, което се опитвам да направя, е да разделя въпросния механизъм от Шенген, защото Шенген е абсолютно отделна политика. Това е все едно да ни кажат: „Ако Вие се справите със CVM, тогава ще влезете в еврото или тогава ще влезете в Банковия съюз, или тогава ще влезете в Енергийния съюз, или тогава ще имате достъп до фондове”. До 2010 г. бяха разделени. Конюнктура – всякаква. След 2010 г. вече се съединиха. Конюнктурата в Европа се сменя много бързо. Може в този момент да е било много удобно на една или друга страна, за да може да каже: „Не, ние ще пазим нашите граждани, няма да разширяваме, защото разширяването с Шенген трябва да приключи дотук”. Примерно десет години няма да има никакво разширяване на Шенген. Само че за България и Румъния тези десет години минаха.
Моят настойчив съвет е: нека да си изпълним CVM доблестно, без шикалкавене. Да се концентрираме върху приложението на законите. До края на месеца, най-късно първата седмица на следващия месец имаме внесен след обсъждане антикорупционния закон. Това също е част от CVM механизма. Нека да си изпълним задачите. Смятам, че случилото се в МВР през годините...Имаме промяна в организираната престъпност. Това също е част от CVM механизма. Това е проблем, с който България се е справяла или поне в голяма степен. Затова трябва да се кажат добри думи за МВР и да вървим стъпка по стъпка, докато успеем да докажем, че сме средноевропейска държава.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ще добавя едно уточнение за либералите. След изборите 2014 г. либералите не участват в Бундестага. Нямаха необходимата подкрепа.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Има думата господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Нямах намерение да вземам думата, но след този дълъг разговор трябва да се кажат няколко кратки изречения. Всички сме наясно, че България е изпълнила техническите критерии. Това се признава от всички.
Проблемът се нарича съдебна реформа и борба с корупцията. Нека си го кажем директно! Предстои внасянето на Законопроект за изменение на Конституцията. Нека всички политически сили имат предвид, че това касае членството ни в Шенген.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Заключителни думи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ МЕГЛЕНА КУНЕВА: Казвам „сърдечно благодаря на всички Вас” за интереса и специално на Вас, госпожо Председател, защото бяхте парламентарист, който направи крачката и се присъедини към изпълнителната власт в тези първи тежки разговори с някои от нашите партньори. Специално да кажа, че госпожа Бъчварова е силно концентрирана върху резултатността на усилията. Нека да кажем, не просто от любезност, но признаването, че сме изпълнили техническите критерии стана благодарение на усилията вероятно на целия състав на МВР. Нека да подчертаем, че определена заслуга в тази много настойчива битка имаше и господин Цветанов. Радвам се, че днес той беше активен в дебата. Радвам се, че и господин Вигенин като външен министър също не изпусна темата от своето полезрение. Повече усилия от страна на всички, повече оптимизъм и смятам, че ще успеем.
ПРЕДС. ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА: Благодаря Ви за участието в днешното заседание, уважаеми госпожо Кунева и госпожо Бъчварова.