Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
18/11/2015
П Р О Т О К О Л
№ 34
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 34
На 18 ноември 2015 г., сряда, от 14,40 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам да започнем работа. Имаме необходимия кворум. Подготвил съм на Вашето внимание проект за дневен ред, който се състои от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г.
2. Разни.
Има ли съображения, изказвания, предложения по дневния ред? Не виждам. Благодаря Ви.
Който е „за”, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За 6, „против” няма, въздържали се 2.
Дневният ред е приет. Благодаря Ви.
Първо, искам да съобщя, защото това е важно макар да става въпрос за организационен въпрос, настъпиха промени в персоналния състав на Комисията. Имаме нов член – господин Петър Петров, гласуван миналата седмица, а за заместник-председател на Комисията от Народното събрание е избран господин Румен Иванов от ГЕРБ.
Понеже тук са колегите от контраразузнаването, бих искал да кажа, че контраразузнаването увеличава присъствието си в ръководството на Комисията – това за шега.
По първа точка сме поканили и присъстват от Министерството на вътрешните работи господин Красимир Ципов – заместник-министър и госпожа Мария Рангелова – началник отдел „Правно осигуряване”.
От Държавна агенция „Национална сигурност” тук е господин Димитър Георгиев – председател на Агенцията.
Добре дошъл! Подхождам по този начин, защото го няма в списъка, което означава особено уважение към Комисията.
Господин Олег Петков – заместник-председател, Анна Христова Гочкова-Цаловска, началник отдел „Правно-нормативна дейност” и Виолета Дъчева, директор на Специализирана дирекция „Информационна сигурност”. Благодаря.
Заповядайте, господин Георгиев, да представите Законопроекта.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, членове на Комисията, Законопроектът е създаден от междуведомствена работна група, в която участваха Държавната агенция „Национална сигурност”, МВР, Комисията за защита на личните данни, Агенция „Митници”, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Министерството на правосъдието. В рамките на тази междуведомствена работна група се създаде Законопроектът, като аз искам да дам малко повече информация за него.
Държавната агенция „Национална сигурност” е бенефициент по Проект „Създаване на национално звено за събиране и обработка на резервационни данни” на пътниците в Република България, осъществяван с финансовата помощ на Европейската комисия. Резервационите данни на пътниците или така известните PNR-данни представляват информация, предоставена от пътниците, събирана и съхранявана от въздушните превозвачи. Те включват информация като имена на пътника, дата на раждане, адрес и координати за връзка, като всички са събрани предварително като данни за пътниците, които се наричат API-данни. Анализът на PNR-данните подпомага идентификацията на високорискови пътници, непознати до момента на компетентните органи, с цел обработка на трафика, за противодействие по трафика на наркотици, трафик на хора, сексуална експлоатация, други тежки престъпления и особено по линия на контратероризма.
Виждате какво се случва тези дни – терористичната заплаха в рамките на глобален аспект нараства, което се пренася много активно и на територията на Европа, особено Западна Европа. Така че тази терористична заплаха расте постоянно.
Всички, които пътуват, в рамките на възможността за свободно движение и живеят на територията в рамките на Европейския съюз, е възможно да участват, както се установява, в различни терористични формирования и организации и да подготвят осъществяването на терористични нападения, каквито са чуждестранните бойци, джихадисти и подобни терористични групи.
С настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДАНС се създава национална правна уредба на получаване и обработване на резервационни данни на пътниците, които идват в Република България, превозващи се по въздух.
Съгласно проекта на Закон, националното звено ще създаде в ДАНС и ще се ръководи от служител, упълномощен със заповед на Агенцията. Предвижда се данните да бъдат предавани на националното звено от въздушните превозвачи или упълномощен от тях доставчик на услугата. Уредени са целите, които могат да обработват данните, а именно предотвратяване, разкриване, преследване, наказателно преследване на тероризъм или други тежки престъпления и по отношение на API-данните, които са част от PNR-данните и са за целите на граничния контрол. Въведени са срокове, в които данните следва да се предават от въздушните превозвачи на националното звено, а именно 48 часа преди обявеното време за излитане или непосредствено преди полет. Изброени са органите, имащи право да получават PNR-данните и резултатите по тяхното обработване. Уредени са два начина за предоставяне на данните от националното звено на компетентните органи – незабавно, при попадение и съвпадение по предварително определени критерии, или след запитване, когато е необходимо да се извърши определена проверка.
По отношение на АPI-данните – казано на популярен език, това са данните, които се получават след извършване на чекирането на пътниците. Тези данни се предоставят незабавно на органите на Главна дирекция „Гранична полиция” за целите на граничния контрол. Предвидени са и срокове за съхранение на данните, като те са пет години получаването, на PNR-данните, а по отношение на АPI-данните, получавани от Главна дирекция „Гранична полиция” в Министерство на вътрешните работи, 24 часа от получаването им, освен ако не са необходими за упражняване на правомощия на Главната дирекция по Закон.
Временно е задължението на националното звено за така нареченото деперсонализиране и маскиране на получаваните данни в тримесечен срок от получаването им, като деперсонализираните данни могат да бъдат предоставени на компетентните органи при наличието на определени предпоставки. Това деперсонализиране означава данните да се маскират, това е изискване на Комисията за защита на личните данни, за да могат да бъдат използвани, когато има конкретна причина от тези органи, които имат право да ги получават. Тоест в рамките на три месеца те са отворени и за проверките, които се извършват през PNR-звеното могат да бъдат достъпни директно, след което се маскират, за да се защитят личните данни на тези, които ще попаднат в базата данни.
Предвидени са разпоредби, уреждащи защитата на личните данни. Предвидени са и наказания на въздушните превозвачи при неизпълнение на задълженията им по Закон. Предвижда се също така наказателните постановления да се издават от председателя на Държавната агенция „Национална сигурност”, оправомощено от него длъжностно лице или от ръководители на звеното в случай на оправомощаване. Това е при закъснение на подаване, при неизпълнение на пълния обем брой данни, които да се подават. Това е включено в чл. 134а от Законопроекта.
С оглед обстоятелството, че АРI-данните са част от PNR-данните са въведени изисквания на Директива 2004/82/ЕО на Съвета относно задължението на авиопревозвачите да съобщават данните за пътниците, като е предвидена обмяната на съответните текстове в Закона за чужденците в Република България, който уреждаше обработването на АРI-данните. Към момента АРI-данните се предоставят на Гранична полиция при поискване на хартиен носител, а така те ще могат да бъдат предоставени преди извършване на полета в електронен вариант и Гранична полиция ще може да ги ползва.
Направени са промени в Закона за гражданското въздухоплаване, като и тук се предвижда задължението на въздушните превозвачи да събират и предават резервационните данни на пътниците и се дава легална дефиниция за така наречените PNR -данни.
Предвид обстоятелствата, че новата уредба ще бъде създадена посредством промени в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” в Проекта са включени и други разпоредби, усъвършенстващи регламентираната дейност на Агенцията и статута на нейните служители.
В предложения ЗИД на Закона за Агенцията са прецизират разпоредбите относно конкурсите за назначаване на държавна служба в Агенцията, статута на държавните служители, дисциплинарните нарушения на служителите. Какво именно вкарваме тук? Даваме една възможност при дисциплинарните нарушения да има една по-голяма пълнота с оглед на това да се постигне по-високо ниво на дисциплина от служителите и по-голяма отговорност от гледна точка на изпълнение на техните ангажименти.
С оглед промени, които са станали в законопроекти, следва да се предвиди това, че предвид влизането в сила на Закона за Държавната агенция „Разузнаване”, НРС в Законопроекта да се подмени с абревиатурата ДАР. Предвид удължените срокове за реализиране на Проекта за създаване на националното звено до 30 юни 2016 г. може да се обмисли дали да не се въведе срок за влизане на закон или на отделни негови разпоредби, които да са след крайната дата на изграждането на звеното. В противен случай няма да можем да изпълняваме задълженията си.
След проведено обсъждане с административния секретар и по негови указания се предлага създаването на § 21 в Закона със следния текст в тази връзка: „Законът влиза в сила от датата на неговото обнародване, с изключение на § 4 по отношение на чл. 42е и чл. 42ж, които влизат в сила от датата на влизане в сила на акта по § 16.”.
Завърших, господин Председател. Ако имате въпроси, съм на разположение да отговорим заедно с колегите, които активно са участвали в разработването на Законопроекта.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Искам да попитам, ако някои от Вашите колеги предварително иска да вземе отношение по някой въпрос, имате възможност. Нямате.
Благодаря Ви.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители.
Ще бъда кратък.
Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” съобщи, че Министерството на вътрешните работи е взело активно участие при разработването на Законопроекта. С оглед на това, естествено че ще подкрепим така внесения Законопроект.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че темата е изключително важна, включително и днес следобед на заседание на така наречения Залцбургски форум ще бъде обсъждана темата за PNR-данните. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Ципов.
Господин Кръстев, добре дошъл!
Законопроектът беше представен от изпълнителната власт, вносителите.
Колеги, имате възможност да вземете отношение по предложения Законопроект, да изкажете съображения и становища.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Към колегите от ДАНС – не става ясно, доколко е обезпечено финансово това звено. Доколкото разбирам, в бюджета няма заложени средства. Как ще функционира това звено?
Първо, господин Председател, към самия Законопроект няма финансова обосновка. Във връзка с предложените текстове и това, което е записано в мотивите, имам следния въпрос.
Всички тези данни, които ще бъдат събирани, обобщавани, анализирани и предоставени на органите от МВР, Гранична полиция и другите служби, в каква степен ще се ползват данни от това звено от партньорски служби? Тези данни ще бъдат ли предоставени на партньорски служби? Защото има едно споразумение, което е едностранно, тоест ние събираме данните и ги предоставяме. Нашето звено ще борави само с тези данни. Свързано ли е с финансовото обезпечаване? Разликата е значителна. С какъв обем от данни ще се работи, на кого ще бъдат предоставяни и по какъв начин ще се анализира тази информация? Ние ще обслужваме с информация други звена, които, доколкото разбирам, възможно е и в рамките на Европейския съюз включително да се структурира такова звено. Това е едната страна.
Второ, не става ясно по отношение на административните наказания и глоби по какъв критерий се разминават за различното непредоставяне на данни. Най-общо тук е записано по отделните членове между „3 и 8 хиляди”, между „3 и 10”, между „6 и 10”, така че най-вероятно, между първо и второ четене ние ще предложим промени в тези текстове.
Трето, по конкретните текстове въпросът ми е към ДАНС. Смятате ли, че пет години, така както са заложени за съхранение тези данни, е достатъчният срок? Защото си мисля, че ако говорим за тероризъм и контратероризъм като адекватност, то пет години са много кратък срок, при условие, че всички виждаме в каква възраст са потенциалните извършители на терористични заплахи. Тоест според мен не е достатъчен този петгодишен срок така, както е предвиден в Закона. Може би трябва да говорим за един много по-дълъг срок, който дори не е и 10 години, а повече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря за отправените въпроси.
Ще започна отзад напред. По отношение на срока за съхранение считаме също, че този срок не е достатъчен. Има проектодиректива, която ограничава във времевата рамка, така че се надяваме това да ни бъде достатъчно като възможност, съобразно рамката, която имаме в тази област по отношение опазване на личните данни, да ги ползваме за нашите нужди. Аз лично се надявам, че когато има конкретни случаи се и екстрактват данни от системата по дадени проверки, то те ще бъдат обработвани в други системи вече и ще могат да бъдат пазени за по-дълго време, съобразно изискванията и необходимостта за формиране на база данни, които са специално по линия на контратероризма, каквито Държавната агенция има и ползва.
По отношение на въпросите за финансовото обезпечаване на звеното – има финансова обосновка. Това, което можем да кажем обаче е, че към момента бюджетът, който е даден към Агенцията, няма увеличение. Поискали сме в рамките на 4 милиона допълнително, като сме включили, разбира се, и други дейности, които искаме да бъдат обезпечени, защото очевидно ситуацията, която е по линия на контратероризма, заслужава необходимото внимание. В тази посока, предвид на нивото, което имаме на недокомплект в рамките на Агенцията, се нуждаем от укрепване на кадровия ресурс. В тази посока считаме, че увеличаването на бюджета, който е към момента, ще бъде ползотворно, а по отношение на PNR-звеното, той не е включен, макар че има одобрена финансова обосновка от Министерството на финансите към Законопроекта, който сме направили.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Има ли одобрена финансова обосновка?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Има финансово одобрена обосновка, но реално погледнато, нямаме увеличение на бюджета в сравнение с бюджета, който е планиран за 2016 г. и този бюджет, който е към момента за 2015 г.
За обмена на данните – в момента има един проект, който е на европейско ниво и касае точно обмена на данните между включените в обмен на данни по PNR-данни на европейско ниво, така че този обмен на данни ще бъде осъществяван. По отношение на необходимостта за обмен на данните, които са свързани с конкретните линии на дейност и международен обмен по линия на контратероризъм и другите дейности, когато тези данни станат достояние във връзка с конкретни запитвания и случаи, които са свързани с нашата работа, има възможност и те съответно ще бъдат споделяни в рамките на международния обмен по конкретни случаи, за конкретни казуси.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Янков и господин Георгиев.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може ли една реплика?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Разбира се, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря за отговора. При условие, че не е осигурено финансовото обезпечаване на работата на това звено, то нашата парламентарна група на този етап ще се въздържи. Предполагам, че този Закон финално, след обсъждане на второ четене, ще бъде след бюджета.
Ние настояваме пред управляващото мнозинство в бюджета да бъдат предвидени средства, които да гарантират работата на Държавна агенция „Национална сигурност”. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря, господин Янков.
Други колеги?
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Председател, уважаеми представители на Държавната агенция „Национална сигурност” в Министерството на вътрешните работи и представители на Министерския съвет.
Искам да изразя позицията на колегите от Парламентарната група на ГЕРБ, че ще подкрепим Законопроекта. Искам да кажа, че това е инициатива, която беше предприета от 2012 г. и е хубаво, че всички правителства, които имаше досега, независимо от конфигурацията на българския парламент, подкрепяха подписването и реализирането на PNR-а. Смятам, че това е една от стъпките за борба срещу тероризма. Смятам, че колкото по-бързо пристъпим към приемането на този Законопроект и колкото по-бързо изпълним ангажимента си към Европейската общност, ще можем да бъдем действително по-надежден партньор и ще можем да разполагаме действително с данни, които ще бъдат от полза за националната сигурност на България, на Европейския съюз и в трансграничното сътрудничество с нашите партньори. Така че в тази посока изцяло подкрепяме Законопроекта и той ще бъде подкрепен от Парламентарната група на ГЕРБ.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Реплика моля.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Реплика към кого, към господин Цветанов? Той каза, че ще подкрепят, Вие казахте, че ще се въздържите – каква е репликата? Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Репликата към господин Цветанов е по отношение на финансовото обезпечаване на конкретния Законопроект и бъдещата работа на ДАНС.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ не чухме воля да се подкрепи това звено, след като се гласува Законът да бъде финансово обезпечено. Това ми е репликата. Дали ще подкрепите увеличаване бюджета на ДАНС, за да може да работи това звено? Защото иначе всичко друго са празни думи, голи фрази, с които обясняваме, че искаме да работим, но финансовото обезпечаване е изключително важно, господин Цветанов.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Цветанов за дуплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз изцяло ще се съобразя с казаното от председателя Димитър Георгиев и не смятам, че трябва да влизаме в подобна полемика по тази тема, която беше поставена от господин Янков. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, други?
Господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Ще се възползвам от възможността да задам въпроси към представители на ДАНС и МВР. Повод взимам от изказването на господин Цветанов, който говори за европейската практика.
В кои държави функционира подобно звено? Можете ли да посочите? Господин Ципов спомена, че на предстоящия Залцбургски форум отново ще бъде разискван този въпрос.
Искам да обърна внимание, господин Цветанов, че този въпрос, вярно е, че инициативата беше Ваша като министър, вярно е, че сега се намираме в една особена ситуация, доста конфликтна, на пръв поглед безнадеждна, но също така трябва да си даваме сметка, че по въпроса срещу тероризма трябва да бъдем с много изтънчен поглед за баланса между свободата и сигурността на българските граждани.
Това е въпросът – кои държави са по-напред от нас в това отношение?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Георгиев за отговор.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: В момента подобни проекти се изпълняват в рамките на 14 държави-членки на Европейския съюз. По-напред като изпълнение на проектите са Великобритания и Франция. С останалите държави и останалите 14 държави се движим горе-долу с еднакви темпове, като нашето очакване е звеното на България да заработи и да започне да функционира през началото на месец юли 2016 г. Тогава звеното трябва да бъде оперативно. Съобразно готовността на различните проекти в държавите членки всяка една ще се включи, когато звеното й е функционално, като разбира се, ние сме напреднали и в момента сме в готовност за започване на пределени тестове. Ще има тестове, за да може да се пристъпи към пълна функционалност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам да попитам представителите на Държавната агенция „Национална сигурност” и представителите на МВР, за да не излезе, че разговаряме с господин Мерджанов или си задаваме някакви въпроси. Смятам, че анализът, който е направен в службите, показва, че след подписването на Споразумението между Европейската комисия и Съединените щати, беше предложено дори обмислянето на вариант за въвеждането на PNR в Европейския съюз. Инициативата беше на Великобритания. Това, което каза председателят Димитър Георгиев, че 14 държави че са го въвели вече или че го въвеждат, работят по проекта, означава че България не трябва да изостава, а трябва да бъде от водещите държави, които могат действително да допринесат за гарантиране на сигурността.
В подкрепа на това, което казвам, ще припомня, че когато беше подписан Договорът от Прюм – знаете, че 2007 г. беше подписан, една от функциите на Договора от Прюм е за борба срещу тероризма. Само да припомня, че България и Австрия бяха от първите държави, които се присъединиха и изпълниха ангажимента си по Договора от Прюм, което даде възможност действително да реализираме политики, които можеха да допринесат за разкриването на тежки престъпления и да можем да ограничим възможността за някакви терористични действия на територията на България и на други държави от Европейския съюз.
Хубаво е в тази посока да се придържаме към политики, които ще се реализират и ние да бъдем водещи по тяхното приложение, а не да чакаме да станем последни и да бъдем последните, които реализираме такива политики, които дават допълнителна гаранция за сигурността на страната. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Мерджанов!
В рамките на Залцбургския форум в днешния и утрешния ден ще водим разговори с холандски и унгарски представители, които също са в доста сериозна степен на напредналост по реализирането на проекта, именно в насока да почерпим техен опит.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли други, които искат да вземат отношение?
Господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми представители на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност”, уважаеми колеги, съвсем накратко. Подкрепям проекта, дори ще кажа, че с оглед на глобалната терористична заплаха той по някакъв начин своеобразно е закъснял. Изключително оценявам необходимостта от въвеждането на подобен род информационен обмен, който да минава през едно национално звено. На ниво Европейски съюз, тъй като има такива проекти, които се реализират към настоящия момент, и държави, които са водещи в тази посока, на ниво Европейски съюз 9 от всички 28 членки на Европейския съюз работят с подобно направление и по отношение на сухопътния транспорт, включително и железопътния транспорт. Смятам че тази инициатива, която касае въздушния транспорт, е крайно необходима към настоящия момент, именно защото терористичната заплата по принцип се реализира там, където са най-уязвими звената – транспортната инфраструктура във всяка една държава.
Ние ще подкрепим предложения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Има ли други, желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Ще си позволя няколко думи…
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Само секунда… Да изясним последно – 4 или 6 милиона, господин Георгиев, са необходими? Важно е след като се предвиждате два милиона и половина за НСО, а този въпрос е по-важен от някои неща.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Сега разбрах, че не сте слушали внимателно господин Георгиев. Той каза 4 милиона, но не за звеното.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Аз казах, че сме предвидили 4 милиона увеличение на бюджета с оглед задоволяване в комплексен аспект дейността на Държавната агенция „Национална сигурност”. Ако става въпрос за конкретика за звеното и за тези дейности, които са по линия на контратероризма, където също имаме възможност и резерви за укрепване, бихме могли да се подготвим с по-голяма прецизност и съответно да предоставим такава информация, ако е необходима на Комисията. В тези 4 милиона влиза и звеното, влиза и тероризмът, влизат и други дейности, които са свързани с информационна сигурност и така нататък. Ако трябва да се ограничим с оглед специфика и да бъдем по-гъвкави, бихме могли да направим отделни калкулации само за звеното, само за това, което е най-необходимо…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Нали разбирате защо Ви питаме? Ние като опозиция ще Ви подкрепим, ние сме наясно, че финансовото обезпечение на ДАНС е изключително важно в тази среда – при трансгранична престъпност и заплахи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Понякога и в нашата Комисия е весело – ще Ви подкрепим, като гласуваме „въздържал се”.
КРАСИМИР ЯНКОВ: За бюджета става въпрос, господин Председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Разбрах, че позицията на БСП е да гласува против бюджета, така че специално за корекция на бюджета на ДАНС…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Ще видите каква ни е позицията. Ние сме последователни.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Нека да спрем дотук, имаме сериозна работа.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Политиката в сериозната работа на службите не трябва да се бърка, нали така? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Тъй като няма други изказвания, искам да кажа няколко думи, разбира се.
Представителите на Реформаторския блок и в Комисията, и в зала ще гласуват „за” убедено, тъй като особено сега ситуацията в света и Европа налага много бързи действия за много по-добра координация между различните служби и сили за противодействие на тероризма. Тук не трябва с уговорки, уклончиво да се подхожда за по-такъв тип проблематика.
Имах възможност, още когато обсъждахме споразумението, да кажа това нещо и смятам, че всеки е наясно – ние имаме визов режим със Съединените щати. Всеки един български гражданин, който иска да пътува за тази страна, предоставя много по-голям обем данни на посолството на тази държава, за да получи виза, а сега тук обсъждаме дали трябва или не трябва с оглед сигурността да се предоставят PNR-данни. Но да престанем! Според мен трябва да спрем да спекулираме.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Авиокомпаниите ги притежават.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Авиокомпаниите ги притежават, да.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не бягайте.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Изобщо не бягам, чух какво говорите.
Господин Янков, моля Ви се, аз общо взето Ви изслушвах.
Имам няколко конкретни предложения и ще искам съдействие, разбира се, специално от ДАНС, за да има прецизност и на второ четене да си свършим работата. Създава се национално звено за получаване и обработване на резервационни данни без да е определена каква е структурата в рамките на администрацията – дирекция, отдел или какво е.
Моля?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Правилникът ще уреди този въпрос. Четете закона…
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Янков, прекалявате вече. Разбрахме се.
Освен всичко друго е добре да се… Смятам че това трябва да стане в Закона, нека да не го обсъждаме. След като са разписани от звената до… за такова важно звено, трябва да е ясно какъв му е статутът. Също така по отношение неговия ръководител – посочва се, че ще се ръководи от служител. Трябва да е ясно какъв статут има. Има важни неща, свързани евентуалното заличаване на данните след изтичане на срока. Това не е регламентирано.
Две думи по отношение на това, че, разбира се, при всеки един ЗИД би могло вносителят да определя неговите рамки, но тук стои и кадрови въпрос – за процедурни въпроси, уредени в Закона, предлагат и промени. Не знам, трябва да обсъдим…
Господин Георгиев, удължаване на срока от шест месеца на една година за временно назначаване, е прекалено дълъг срок според мен. Не знам. Може би „Човешки ресурси” искат да пипат, но по този начин се забавят процедурите по конкурсите, а това не бива да се случва. Така мисля. Аз лично ще направя предложение в тази насока. Просто Ви съобщавам. Както и въвеждането на някои нови дисциплинарни нарушения като основание за най-тежкото наказание. Ще се въздържа да коментирам конкретика, тъй като е открито заседанието, но трябва да се погледне, трябва внимателно с тези текстове. Това, разбира се, са детайли, които ще ги погледнем внимателно между първо и второ четене, ще ги изчистим.
Категорично трябва да се подкрепи и колкото може по-бързо да бъде приет този Закон, за да може да започне да функционира звеното, иначе това споразумение, което е подписано, на практика не действа. Благодаря Ви.
Господин Георгиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, по отношение на това, което споменахте, ДАНС и колегите, които са ангажирани с разработването на Законопроекта, са на разположение на Комисията между двете четения, за да подпомогнем в максимална степен изпълнението на нашата дейност в тази посока и да се приеме Законопроектът.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добре. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Това, ако стане, ще бъде много добре.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Има ли други, които биха искали да вземат отношение? Не виждам.
Благодаря Ви, колеги.
Който е за приемането на първо четене в Комисията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона на Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г., моля да гласува.
„За” – 11, „Против” няма, „Въздържали се” – 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
В точка „Разни” имате ли въпроси?
Да, заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Въпросът ми е, ако е възможно и допуснете в точка „Разни”, към представителите на МВР.
Има информация в медиите, която е свързана с това, че в рамките на вчерашния ден, възможно е и да е спекулация, група чужди граждани са влезли в Нов български университет. Автентична ли е, истинска ли е тази информация, защото се твърди, че и патролиращи, и части от Охранителна полиция, са установили това и са били на територията пред Нов български университет? Имате ли някаква информация? Защото започва да се развива в социалните мрежи и е добре да погледнете този въпрос и, ако е спекулация, да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Да, ще го
погледнем. Утре в заседанието на Комисията за контрол на службите за сигурност и използване на специални разузнавателни средства ще Ви предоставим пълна информация по отношение на това. Да, достигна такава информация. Мисля че в момента все още тече проверка да се изяснят всички обстоятелства по този случай.
Поемам ангажимента утре в рамките на заседанието, което ще бъде проведено между тази Комисията, Комисията за контрол на службите и Комисията по външна политика, да предоставим такава информация.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Точно това съобщение исках направя в точка „Разни”. То е известно на Комисията, но да напомня – за утре е насрочено съвместно заседание 14,30 ч.. На първо време беше между двете комисии. От днес това заседание вече е между трите плюс Външната комисия, на което заседание, освен всички други поканени лица, ще присъства и външният министър господин Даниел Митов.
Напомням – утре, 14,30 ч. съвместно заседание на трите комисии.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Нашето предложение беше за съвместно заседание между Външната и отбраната.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: На кого сте предложили това?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: На две, три комисии са представени декларации.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Да, добре. Въпросът не към мен, господин Мерджанов, защото аз нито съм във Външната, нито в Отбраната.
С господин Лазаров координирахме това заседание, госпожа Грозданова днес ме уведоми, че Външната комисия също иска да присъства на това съвместно заседание, не виждам какъв е проблемът.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, няма лошо. Въпросът беше за следното: да изясним позицията, тоест да разискваме позицията на българското правителство във връзка с чл. 427, мисля, от Лисабонския договор, Съветът на министрите на отбраната. За това ставаше въпрос.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Мерджанов, не съм в течение. Ако към това заседание се присъедини и Комисията по отбрана, най-добре е да свикаме пленарно заседание на целия парламент.
Заповядайте.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Във връзка с това, че ще бъдат утре три комисии, господин Председател, не е ли по-логично да направим тук заседанието или в зала „Изток”, там няма да можем да се съберем.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Това е технически въпрос. С господин Лазаров и с Джема Грозданова ще го уточним.
Ако няма други въпроси и изказвания, благодаря на гостите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас АТАНАСОВ
№ 34
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 34
На 18 ноември 2015 г., сряда, от 14,40 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списък на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията.
* * *
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, предлагам да започнем работа. Имаме необходимия кворум. Подготвил съм на Вашето внимание проект за дневен ред, който се състои от две точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г.
2. Разни.
Има ли съображения, изказвания, предложения по дневния ред? Не виждам. Благодаря Ви.
Който е „за”, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За 6, „против” няма, въздържали се 2.
Дневният ред е приет. Благодаря Ви.
Първо, искам да съобщя, защото това е важно макар да става въпрос за организационен въпрос, настъпиха промени в персоналния състав на Комисията. Имаме нов член – господин Петър Петров, гласуван миналата седмица, а за заместник-председател на Комисията от Народното събрание е избран господин Румен Иванов от ГЕРБ.
Понеже тук са колегите от контраразузнаването, бих искал да кажа, че контраразузнаването увеличава присъствието си в ръководството на Комисията – това за шега.
По първа точка сме поканили и присъстват от Министерството на вътрешните работи господин Красимир Ципов – заместник-министър и госпожа Мария Рангелова – началник отдел „Правно осигуряване”.
От Държавна агенция „Национална сигурност” тук е господин Димитър Георгиев – председател на Агенцията.
Добре дошъл! Подхождам по този начин, защото го няма в списъка, което означава особено уважение към Комисията.
Господин Олег Петков – заместник-председател, Анна Христова Гочкова-Цаловска, началник отдел „Правно-нормативна дейност” и Виолета Дъчева, директор на Специализирана дирекция „Информационна сигурност”. Благодаря.
Заповядайте, господин Георгиев, да представите Законопроекта.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, членове на Комисията, Законопроектът е създаден от междуведомствена работна група, в която участваха Държавната агенция „Национална сигурност”, МВР, Комисията за защита на личните данни, Агенция „Митници”, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и Министерството на правосъдието. В рамките на тази междуведомствена работна група се създаде Законопроектът, като аз искам да дам малко повече информация за него.
Държавната агенция „Национална сигурност” е бенефициент по Проект „Създаване на национално звено за събиране и обработка на резервационни данни” на пътниците в Република България, осъществяван с финансовата помощ на Европейската комисия. Резервационите данни на пътниците или така известните PNR-данни представляват информация, предоставена от пътниците, събирана и съхранявана от въздушните превозвачи. Те включват информация като имена на пътника, дата на раждане, адрес и координати за връзка, като всички са събрани предварително като данни за пътниците, които се наричат API-данни. Анализът на PNR-данните подпомага идентификацията на високорискови пътници, непознати до момента на компетентните органи, с цел обработка на трафика, за противодействие по трафика на наркотици, трафик на хора, сексуална експлоатация, други тежки престъпления и особено по линия на контратероризма.
Виждате какво се случва тези дни – терористичната заплаха в рамките на глобален аспект нараства, което се пренася много активно и на територията на Европа, особено Западна Европа. Така че тази терористична заплаха расте постоянно.
Всички, които пътуват, в рамките на възможността за свободно движение и живеят на територията в рамките на Европейския съюз, е възможно да участват, както се установява, в различни терористични формирования и организации и да подготвят осъществяването на терористични нападения, каквито са чуждестранните бойци, джихадисти и подобни терористични групи.
С настоящия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ДАНС се създава национална правна уредба на получаване и обработване на резервационни данни на пътниците, които идват в Република България, превозващи се по въздух.
Съгласно проекта на Закон, националното звено ще създаде в ДАНС и ще се ръководи от служител, упълномощен със заповед на Агенцията. Предвижда се данните да бъдат предавани на националното звено от въздушните превозвачи или упълномощен от тях доставчик на услугата. Уредени са целите, които могат да обработват данните, а именно предотвратяване, разкриване, преследване, наказателно преследване на тероризъм или други тежки престъпления и по отношение на API-данните, които са част от PNR-данните и са за целите на граничния контрол. Въведени са срокове, в които данните следва да се предават от въздушните превозвачи на националното звено, а именно 48 часа преди обявеното време за излитане или непосредствено преди полет. Изброени са органите, имащи право да получават PNR-данните и резултатите по тяхното обработване. Уредени са два начина за предоставяне на данните от националното звено на компетентните органи – незабавно, при попадение и съвпадение по предварително определени критерии, или след запитване, когато е необходимо да се извърши определена проверка.
По отношение на АPI-данните – казано на популярен език, това са данните, които се получават след извършване на чекирането на пътниците. Тези данни се предоставят незабавно на органите на Главна дирекция „Гранична полиция” за целите на граничния контрол. Предвидени са и срокове за съхранение на данните, като те са пет години получаването, на PNR-данните, а по отношение на АPI-данните, получавани от Главна дирекция „Гранична полиция” в Министерство на вътрешните работи, 24 часа от получаването им, освен ако не са необходими за упражняване на правомощия на Главната дирекция по Закон.
Временно е задължението на националното звено за така нареченото деперсонализиране и маскиране на получаваните данни в тримесечен срок от получаването им, като деперсонализираните данни могат да бъдат предоставени на компетентните органи при наличието на определени предпоставки. Това деперсонализиране означава данните да се маскират, това е изискване на Комисията за защита на личните данни, за да могат да бъдат използвани, когато има конкретна причина от тези органи, които имат право да ги получават. Тоест в рамките на три месеца те са отворени и за проверките, които се извършват през PNR-звеното могат да бъдат достъпни директно, след което се маскират, за да се защитят личните данни на тези, които ще попаднат в базата данни.
Предвидени са разпоредби, уреждащи защитата на личните данни. Предвидени са и наказания на въздушните превозвачи при неизпълнение на задълженията им по Закон. Предвижда се също така наказателните постановления да се издават от председателя на Държавната агенция „Национална сигурност”, оправомощено от него длъжностно лице или от ръководители на звеното в случай на оправомощаване. Това е при закъснение на подаване, при неизпълнение на пълния обем брой данни, които да се подават. Това е включено в чл. 134а от Законопроекта.
С оглед обстоятелството, че АРI-данните са част от PNR-данните са въведени изисквания на Директива 2004/82/ЕО на Съвета относно задължението на авиопревозвачите да съобщават данните за пътниците, като е предвидена обмяната на съответните текстове в Закона за чужденците в Република България, който уреждаше обработването на АРI-данните. Към момента АРI-данните се предоставят на Гранична полиция при поискване на хартиен носител, а така те ще могат да бъдат предоставени преди извършване на полета в електронен вариант и Гранична полиция ще може да ги ползва.
Направени са промени в Закона за гражданското въздухоплаване, като и тук се предвижда задължението на въздушните превозвачи да събират и предават резервационните данни на пътниците и се дава легална дефиниция за така наречените PNR -данни.
Предвид обстоятелствата, че новата уредба ще бъде създадена посредством промени в Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” в Проекта са включени и други разпоредби, усъвършенстващи регламентираната дейност на Агенцията и статута на нейните служители.
В предложения ЗИД на Закона за Агенцията са прецизират разпоредбите относно конкурсите за назначаване на държавна служба в Агенцията, статута на държавните служители, дисциплинарните нарушения на служителите. Какво именно вкарваме тук? Даваме една възможност при дисциплинарните нарушения да има една по-голяма пълнота с оглед на това да се постигне по-високо ниво на дисциплина от служителите и по-голяма отговорност от гледна точка на изпълнение на техните ангажименти.
С оглед промени, които са станали в законопроекти, следва да се предвиди това, че предвид влизането в сила на Закона за Държавната агенция „Разузнаване”, НРС в Законопроекта да се подмени с абревиатурата ДАР. Предвид удължените срокове за реализиране на Проекта за създаване на националното звено до 30 юни 2016 г. може да се обмисли дали да не се въведе срок за влизане на закон или на отделни негови разпоредби, които да са след крайната дата на изграждането на звеното. В противен случай няма да можем да изпълняваме задълженията си.
След проведено обсъждане с административния секретар и по негови указания се предлага създаването на § 21 в Закона със следния текст в тази връзка: „Законът влиза в сила от датата на неговото обнародване, с изключение на § 4 по отношение на чл. 42е и чл. 42ж, които влизат в сила от датата на влизане в сила на акта по § 16.”.
Завърших, господин Председател. Ако имате въпроси, съм на разположение да отговорим заедно с колегите, които активно са участвали в разработването на Законопроекта.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Искам да попитам, ако някои от Вашите колеги предварително иска да вземе отношение по някой въпрос, имате възможност. Нямате.
Благодаря Ви.
Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители.
Ще бъда кратък.
Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност” съобщи, че Министерството на вътрешните работи е взело активно участие при разработването на Законопроекта. С оглед на това, естествено че ще подкрепим така внесения Законопроект.
Искам да обърна внимание на уважаемите народни представители, че темата е изключително важна, включително и днес следобед на заседание на така наречения Залцбургски форум ще бъде обсъждана темата за PNR-данните. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз Ви благодаря, господин Ципов.
Господин Кръстев, добре дошъл!
Законопроектът беше представен от изпълнителната власт, вносителите.
Колеги, имате възможност да вземете отношение по предложения Законопроект, да изкажете съображения и становища.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Към колегите от ДАНС – не става ясно, доколко е обезпечено финансово това звено. Доколкото разбирам, в бюджета няма заложени средства. Как ще функционира това звено?
Първо, господин Председател, към самия Законопроект няма финансова обосновка. Във връзка с предложените текстове и това, което е записано в мотивите, имам следния въпрос.
Всички тези данни, които ще бъдат събирани, обобщавани, анализирани и предоставени на органите от МВР, Гранична полиция и другите служби, в каква степен ще се ползват данни от това звено от партньорски служби? Тези данни ще бъдат ли предоставени на партньорски служби? Защото има едно споразумение, което е едностранно, тоест ние събираме данните и ги предоставяме. Нашето звено ще борави само с тези данни. Свързано ли е с финансовото обезпечаване? Разликата е значителна. С какъв обем от данни ще се работи, на кого ще бъдат предоставяни и по какъв начин ще се анализира тази информация? Ние ще обслужваме с информация други звена, които, доколкото разбирам, възможно е и в рамките на Европейския съюз включително да се структурира такова звено. Това е едната страна.
Второ, не става ясно по отношение на административните наказания и глоби по какъв критерий се разминават за различното непредоставяне на данни. Най-общо тук е записано по отделните членове между „3 и 8 хиляди”, между „3 и 10”, между „6 и 10”, така че най-вероятно, между първо и второ четене ние ще предложим промени в тези текстове.
Трето, по конкретните текстове въпросът ми е към ДАНС. Смятате ли, че пет години, така както са заложени за съхранение тези данни, е достатъчният срок? Защото си мисля, че ако говорим за тероризъм и контратероризъм като адекватност, то пет години са много кратък срок, при условие, че всички виждаме в каква възраст са потенциалните извършители на терористични заплахи. Тоест според мен не е достатъчен този петгодишен срок така, както е предвиден в Закона. Може би трябва да говорим за един много по-дълъг срок, който дори не е и 10 години, а повече. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Янков.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Благодаря за отправените въпроси.
Ще започна отзад напред. По отношение на срока за съхранение считаме също, че този срок не е достатъчен. Има проектодиректива, която ограничава във времевата рамка, така че се надяваме това да ни бъде достатъчно като възможност, съобразно рамката, която имаме в тази област по отношение опазване на личните данни, да ги ползваме за нашите нужди. Аз лично се надявам, че когато има конкретни случаи се и екстрактват данни от системата по дадени проверки, то те ще бъдат обработвани в други системи вече и ще могат да бъдат пазени за по-дълго време, съобразно изискванията и необходимостта за формиране на база данни, които са специално по линия на контратероризма, каквито Държавната агенция има и ползва.
По отношение на въпросите за финансовото обезпечаване на звеното – има финансова обосновка. Това, което можем да кажем обаче е, че към момента бюджетът, който е даден към Агенцията, няма увеличение. Поискали сме в рамките на 4 милиона допълнително, като сме включили, разбира се, и други дейности, които искаме да бъдат обезпечени, защото очевидно ситуацията, която е по линия на контратероризма, заслужава необходимото внимание. В тази посока, предвид на нивото, което имаме на недокомплект в рамките на Агенцията, се нуждаем от укрепване на кадровия ресурс. В тази посока считаме, че увеличаването на бюджета, който е към момента, ще бъде ползотворно, а по отношение на PNR-звеното, той не е включен, макар че има одобрена финансова обосновка от Министерството на финансите към Законопроекта, който сме направили.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Има ли одобрена финансова обосновка?
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Има финансово одобрена обосновка, но реално погледнато, нямаме увеличение на бюджета в сравнение с бюджета, който е планиран за 2016 г. и този бюджет, който е към момента за 2015 г.
За обмена на данните – в момента има един проект, който е на европейско ниво и касае точно обмена на данните между включените в обмен на данни по PNR-данни на европейско ниво, така че този обмен на данни ще бъде осъществяван. По отношение на необходимостта за обмен на данните, които са свързани с конкретните линии на дейност и международен обмен по линия на контратероризъм и другите дейности, когато тези данни станат достояние във връзка с конкретни запитвания и случаи, които са свързани с нашата работа, има възможност и те съответно ще бъдат споделяни в рамките на международния обмен по конкретни случаи, за конкретни казуси.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Янков и господин Георгиев.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може ли една реплика?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Разбира се, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря за отговора. При условие, че не е осигурено финансовото обезпечаване на работата на това звено, то нашата парламентарна група на този етап ще се въздържи. Предполагам, че този Закон финално, след обсъждане на второ четене, ще бъде след бюджета.
Ние настояваме пред управляващото мнозинство в бюджета да бъдат предвидени средства, които да гарантират работата на Държавна агенция „Национална сигурност”. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря, господин Янков.
Други колеги?
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Председател, уважаеми представители на Държавната агенция „Национална сигурност” в Министерството на вътрешните работи и представители на Министерския съвет.
Искам да изразя позицията на колегите от Парламентарната група на ГЕРБ, че ще подкрепим Законопроекта. Искам да кажа, че това е инициатива, която беше предприета от 2012 г. и е хубаво, че всички правителства, които имаше досега, независимо от конфигурацията на българския парламент, подкрепяха подписването и реализирането на PNR-а. Смятам, че това е една от стъпките за борба срещу тероризма. Смятам, че колкото по-бързо пристъпим към приемането на този Законопроект и колкото по-бързо изпълним ангажимента си към Европейската общност, ще можем да бъдем действително по-надежден партньор и ще можем да разполагаме действително с данни, които ще бъдат от полза за националната сигурност на България, на Европейския съюз и в трансграничното сътрудничество с нашите партньори. Така че в тази посока изцяло подкрепяме Законопроекта и той ще бъде подкрепен от Парламентарната група на ГЕРБ.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Цветанов.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Реплика моля.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Реплика към кого, към господин Цветанов? Той каза, че ще подкрепят, Вие казахте, че ще се въздържите – каква е репликата? Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Репликата към господин Цветанов е по отношение на финансовото обезпечаване на конкретния Законопроект и бъдещата работа на ДАНС.
От името на Парламентарната група на ГЕРБ не чухме воля да се подкрепи това звено, след като се гласува Законът да бъде финансово обезпечено. Това ми е репликата. Дали ще подкрепите увеличаване бюджета на ДАНС, за да може да работи това звено? Защото иначе всичко друго са празни думи, голи фрази, с които обясняваме, че искаме да работим, но финансовото обезпечаване е изключително важно, господин Цветанов.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Цветанов за дуплика.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Аз изцяло ще се съобразя с казаното от председателя Димитър Георгиев и не смятам, че трябва да влизаме в подобна полемика по тази тема, която беше поставена от господин Янков. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, други?
Господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Ще се възползвам от възможността да задам въпроси към представители на ДАНС и МВР. Повод взимам от изказването на господин Цветанов, който говори за европейската практика.
В кои държави функционира подобно звено? Можете ли да посочите? Господин Ципов спомена, че на предстоящия Залцбургски форум отново ще бъде разискван този въпрос.
Искам да обърна внимание, господин Цветанов, че този въпрос, вярно е, че инициативата беше Ваша като министър, вярно е, че сега се намираме в една особена ситуация, доста конфликтна, на пръв поглед безнадеждна, но също така трябва да си даваме сметка, че по въпроса срещу тероризма трябва да бъдем с много изтънчен поглед за баланса между свободата и сигурността на българските граждани.
Това е въпросът – кои държави са по-напред от нас в това отношение?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Заповядайте, господин Георгиев за отговор.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: В момента подобни проекти се изпълняват в рамките на 14 държави-членки на Европейския съюз. По-напред като изпълнение на проектите са Великобритания и Франция. С останалите държави и останалите 14 държави се движим горе-долу с еднакви темпове, като нашето очакване е звеното на България да заработи и да започне да функционира през началото на месец юли 2016 г. Тогава звеното трябва да бъде оперативно. Съобразно готовността на различните проекти в държавите членки всяка една ще се включи, когато звеното й е функционално, като разбира се, ние сме напреднали и в момента сме в готовност за започване на пределени тестове. Ще има тестове, за да може да се пристъпи към пълна функционалност. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Георгиев.
Господин Цветанов, заповядайте.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам да попитам представителите на Държавната агенция „Национална сигурност” и представителите на МВР, за да не излезе, че разговаряме с господин Мерджанов или си задаваме някакви въпроси. Смятам, че анализът, който е направен в службите, показва, че след подписването на Споразумението между Европейската комисия и Съединените щати, беше предложено дори обмислянето на вариант за въвеждането на PNR в Европейския съюз. Инициативата беше на Великобритания. Това, което каза председателят Димитър Георгиев, че 14 държави че са го въвели вече или че го въвеждат, работят по проекта, означава че България не трябва да изостава, а трябва да бъде от водещите държави, които могат действително да допринесат за гарантиране на сигурността.
В подкрепа на това, което казвам, ще припомня, че когато беше подписан Договорът от Прюм – знаете, че 2007 г. беше подписан, една от функциите на Договора от Прюм е за борба срещу тероризма. Само да припомня, че България и Австрия бяха от първите държави, които се присъединиха и изпълниха ангажимента си по Договора от Прюм, което даде възможност действително да реализираме политики, които можеха да допринесат за разкриването на тежки престъпления и да можем да ограничим възможността за някакви терористични действия на територията на България и на други държави от Европейския съюз.
Хубаво е в тази посока да се придържаме към политики, които ще се реализират и ние да бъдем водещи по тяхното приложение, а не да чакаме да станем последни и да бъдем последните, които реализираме такива политики, които дават допълнителна гаранция за сигурността на страната. Благодаря.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Ципов, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин Мерджанов!
В рамките на Залцбургския форум в днешния и утрешния ден ще водим разговори с холандски и унгарски представители, които също са в доста сериозна степен на напредналост по реализирането на проекта, именно в насока да почерпим техен опит.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли други, които искат да вземат отношение?
Господин Белемезов, заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми представители на Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Национална сигурност”, уважаеми колеги, съвсем накратко. Подкрепям проекта, дори ще кажа, че с оглед на глобалната терористична заплаха той по някакъв начин своеобразно е закъснял. Изключително оценявам необходимостта от въвеждането на подобен род информационен обмен, който да минава през едно национално звено. На ниво Европейски съюз, тъй като има такива проекти, които се реализират към настоящия момент, и държави, които са водещи в тази посока, на ниво Европейски съюз 9 от всички 28 членки на Европейския съюз работят с подобно направление и по отношение на сухопътния транспорт, включително и железопътния транспорт. Смятам че тази инициатива, която касае въздушния транспорт, е крайно необходима към настоящия момент, именно защото терористичната заплата по принцип се реализира там, където са най-уязвими звената – транспортната инфраструктура във всяка една държава.
Ние ще подкрепим предложения Законопроект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Белемезов.
Има ли други, желаещи да вземат отношение? Не виждам.
Ще си позволя няколко думи…
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Само секунда… Да изясним последно – 4 или 6 милиона, господин Георгиев, са необходими? Важно е след като се предвиждате два милиона и половина за НСО, а този въпрос е по-важен от някои неща.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Сега разбрах, че не сте слушали внимателно господин Георгиев. Той каза 4 милиона, но не за звеното.
Заповядайте, господин Георгиев.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Аз казах, че сме предвидили 4 милиона увеличение на бюджета с оглед задоволяване в комплексен аспект дейността на Държавната агенция „Национална сигурност”. Ако става въпрос за конкретика за звеното и за тези дейности, които са по линия на контратероризма, където също имаме възможност и резерви за укрепване, бихме могли да се подготвим с по-голяма прецизност и съответно да предоставим такава информация, ако е необходима на Комисията. В тези 4 милиона влиза и звеното, влиза и тероризмът, влизат и други дейности, които са свързани с информационна сигурност и така нататък. Ако трябва да се ограничим с оглед специфика и да бъдем по-гъвкави, бихме могли да направим отделни калкулации само за звеното, само за това, което е най-необходимо…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Нали разбирате защо Ви питаме? Ние като опозиция ще Ви подкрепим, ние сме наясно, че финансовото обезпечение на ДАНС е изключително важно в тази среда – при трансгранична престъпност и заплахи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Понякога и в нашата Комисия е весело – ще Ви подкрепим, като гласуваме „въздържал се”.
КРАСИМИР ЯНКОВ: За бюджета става въпрос, господин Председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Разбрах, че позицията на БСП е да гласува против бюджета, така че специално за корекция на бюджета на ДАНС…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Ще видите каква ни е позицията. Ние сме последователни.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Нека да спрем дотук, имаме сериозна работа.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Политиката в сериозната работа на службите не трябва да се бърка, нали така? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Тъй като няма други изказвания, искам да кажа няколко думи, разбира се.
Представителите на Реформаторския блок и в Комисията, и в зала ще гласуват „за” убедено, тъй като особено сега ситуацията в света и Европа налага много бързи действия за много по-добра координация между различните служби и сили за противодействие на тероризма. Тук не трябва с уговорки, уклончиво да се подхожда за по-такъв тип проблематика.
Имах възможност, още когато обсъждахме споразумението, да кажа това нещо и смятам, че всеки е наясно – ние имаме визов режим със Съединените щати. Всеки един български гражданин, който иска да пътува за тази страна, предоставя много по-голям обем данни на посолството на тази държава, за да получи виза, а сега тук обсъждаме дали трябва или не трябва с оглед сигурността да се предоставят PNR-данни. Но да престанем! Според мен трябва да спрем да спекулираме.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Авиокомпаниите ги притежават.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Авиокомпаниите ги притежават, да.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не бягайте.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Изобщо не бягам, чух какво говорите.
Господин Янков, моля Ви се, аз общо взето Ви изслушвах.
Имам няколко конкретни предложения и ще искам съдействие, разбира се, специално от ДАНС, за да има прецизност и на второ четене да си свършим работата. Създава се национално звено за получаване и обработване на резервационни данни без да е определена каква е структурата в рамките на администрацията – дирекция, отдел или какво е.
Моля?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Правилникът ще уреди този въпрос. Четете закона…
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Янков, прекалявате вече. Разбрахме се.
Освен всичко друго е добре да се… Смятам че това трябва да стане в Закона, нека да не го обсъждаме. След като са разписани от звената до… за такова важно звено, трябва да е ясно какъв му е статутът. Също така по отношение неговия ръководител – посочва се, че ще се ръководи от служител. Трябва да е ясно какъв статут има. Има важни неща, свързани евентуалното заличаване на данните след изтичане на срока. Това не е регламентирано.
Две думи по отношение на това, че, разбира се, при всеки един ЗИД би могло вносителят да определя неговите рамки, но тук стои и кадрови въпрос – за процедурни въпроси, уредени в Закона, предлагат и промени. Не знам, трябва да обсъдим…
Господин Георгиев, удължаване на срока от шест месеца на една година за временно назначаване, е прекалено дълъг срок според мен. Не знам. Може би „Човешки ресурси” искат да пипат, но по този начин се забавят процедурите по конкурсите, а това не бива да се случва. Така мисля. Аз лично ще направя предложение в тази насока. Просто Ви съобщавам. Както и въвеждането на някои нови дисциплинарни нарушения като основание за най-тежкото наказание. Ще се въздържа да коментирам конкретика, тъй като е открито заседанието, но трябва да се погледне, трябва внимателно с тези текстове. Това, разбира се, са детайли, които ще ги погледнем внимателно между първо и второ четене, ще ги изчистим.
Категорично трябва да се подкрепи и колкото може по-бързо да бъде приет този Закон, за да може да започне да функционира звеното, иначе това споразумение, което е подписано, на практика не действа. Благодаря Ви.
Господин Георгиев, заповядайте.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин Председател, по отношение на това, което споменахте, ДАНС и колегите, които са ангажирани с разработването на Законопроекта, са на разположение на Комисията между двете четения, за да подпомогнем в максимална степен изпълнението на нашата дейност в тази посока и да се приеме Законопроектът.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Добре. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ: Това, ако стане, ще бъде много добре.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Има ли други, които биха искали да вземат отношение? Не виждам.
Благодаря Ви, колеги.
Който е за приемането на първо четене в Комисията на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона на Държавна агенция „Национална сигурност”, № 502-01-85, внесен от Министерския съвет на 14 октомври 2015 г., моля да гласува.
„За” – 11, „Против” няма, „Въздържали се” – 2.
Законопроектът е приет на първо четене.
В точка „Разни” имате ли въпроси?
Да, заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Въпросът ми е, ако е възможно и допуснете в точка „Разни”, към представителите на МВР.
Има информация в медиите, която е свързана с това, че в рамките на вчерашния ден, възможно е и да е спекулация, група чужди граждани са влезли в Нов български университет. Автентична ли е, истинска ли е тази информация, защото се твърди, че и патролиращи, и части от Охранителна полиция, са установили това и са били на територията пред Нов български университет? Имате ли някаква информация? Защото започва да се развива в социалните мрежи и е добре да погледнете този въпрос и, ако е спекулация, да вземете отношение.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Да, ще го
погледнем. Утре в заседанието на Комисията за контрол на службите за сигурност и използване на специални разузнавателни средства ще Ви предоставим пълна информация по отношение на това. Да, достигна такава информация. Мисля че в момента все още тече проверка да се изяснят всички обстоятелства по този случай.
Поемам ангажимента утре в рамките на заседанието, което ще бъде проведено между тази Комисията, Комисията за контрол на службите и Комисията по външна политика, да предоставим такава информация.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Точно това съобщение исках направя в точка „Разни”. То е известно на Комисията, но да напомня – за утре е насрочено съвместно заседание 14,30 ч.. На първо време беше между двете комисии. От днес това заседание вече е между трите плюс Външната комисия, на което заседание, освен всички други поканени лица, ще присъства и външният министър господин Даниел Митов.
Напомням – утре, 14,30 ч. съвместно заседание на трите комисии.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Нашето предложение беше за съвместно заседание между Външната и отбраната.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: На кого сте предложили това?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: На две, три комисии са представени декларации.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Да, добре. Въпросът не към мен, господин Мерджанов, защото аз нито съм във Външната, нито в Отбраната.
С господин Лазаров координирахме това заседание, госпожа Грозданова днес ме уведоми, че Външната комисия също иска да присъства на това съвместно заседание, не виждам какъв е проблемът.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Председател, няма лошо. Въпросът беше за следното: да изясним позицията, тоест да разискваме позицията на българското правителство във връзка с чл. 427, мисля, от Лисабонския договор, Съветът на министрите на отбраната. За това ставаше въпрос.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Мерджанов, не съм в течение. Ако към това заседание се присъедини и Комисията по отбрана, най-добре е да свикаме пленарно заседание на целия парламент.
Заповядайте.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Във връзка с това, че ще бъдат утре три комисии, господин Председател, не е ли по-логично да направим тук заседанието или в зала „Изток”, там няма да можем да се съберем.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Това е технически въпрос. С господин Лазаров и с Джема Грозданова ще го уточним.
Ако няма други въпроси и изказвания, благодаря на гостите.
Закривам заседанието.
(Закрито в 15,15 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас АТАНАСОВ
