П Р О Т О К О Л
№ 31

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения
___________________________________________________________



П Р О Т О К О Л
№ 31

На 7 октомври 2015 г., сряда, от 16,30 ч. се проведе съвместно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2014 г. – 20 юли 2015 г., № 520-00-29, внесен от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 20 юли 2015 г.
2. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Атанас Атанасов – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
* * *

ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Уважаеми колеги, предлагам да започнем. Както е обявено на сайта, днес ще проведем съвместно заседание на Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На Вашето внимание са предложени две точки. Като първа точка да разгледаме Доклада за дейността на Комисията, накратко казано, по досиетата за периода 20 декември 2014 г. – 20 юли 2015 г. По втора точка има съобщения.
Някой има ли съображения или предложения по дневния ред? Не виждам.
Който е „за”, да гласува. Дневният ред се приема единодушно от всички присъстващи, няма „против” и „въздържали се”.

Предлагам да преминем към първа точка.
Поканили сме председателя на Комисията господин Евтим Костадинов. Виждам, че тук е и госпожа Мариана Даракчиева, която е секретар на Комисията.
Заповядайте, уважаеми гости.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господа народни представители, поредният Отчетен доклад съгласно Закона е на Вашето внимание, който сме внесли в определения срок – за първото шестмесечие на 2015 г. Няма да се спирам подробно на отразеното в Доклада. От 20 юли е на вниманието на народните представители, както и в сайта на Комисията – за информация на интересуващите се от нашата дейност общественици и обществени организации. Бих споделил някои неща, които да припомня на народните представители от двете комисии – в другата Комисия обсъждахме проблемите по предаването на документацията съгласно Закона от Служба „Военна информация”. В резултат на взетите решения и на последвалите изпълнителни действия както от страна на Комисията, така и от страна на Служба „Военна информация” мога да сведа до Вашето знание данни и информация какво всъщност се случи след вземането на тези решения, които нагнетиха повече или по-малко мнението в публичното пространство. Знаете промяната, особено със смяната на началника на Служба „Военна информация”. Ще изнеса цифри и данни от месец май до настоящия момент, които са красноречиви. Ще си позволя да направя и някакъв анализ върху тях.
От началото на годината, споделихме и пред Вътрешната комисия, и пред другата, грубо казано, някъде около 33 хил. архивни единици не бяха подготвени и не се представяха съгласно описите на Комисията за изпълнението на Закона. От началото на 2015 г. до месец февруари са предадени 861 бр. архивни единици, което е изключително малко като възможност и количество за предоставяне. Именно тогава ние сигнализирахме за това забавяне по изпълнението на Закона. След последвалите дебати, последвалите промени, последвалите подписани споразумения и последвалите взаимни срещи от май месец с новия началник на Служба „Военна информация” в лицето на господин Бакалов се организираха допълнителни изпълнителни действия и в крайна сметка от май месец досега в Комисията са предадени общо 10 831 архивни единици.
Ще си позволя да спадна от тези 33 хил. единици – всъщност в процес на подготовка и предаване са около 22 169 архивни единици.
Тиражираше се, че едва ли не ще се наруши националната сигурност. Искам да обърна внимание, защото ние дадохме съответните разчети и гаранции, че от тези 10 831 само на 49 архивни единици Служба „Военна информация”, съгласно изискванията и възможностите на Закона, предостави мотивирани предложения пред Комисията, които в по-голямата част Комисията е уважила. Тоест, грубо казано, за 10 782 архивни единици няма отговор, а впоследствие сигурно и за останалите ще има такъв анализ – не искам да бъда лош предизвестник на тази информация. Не бяха предадени и се забавяше тяхното предаване – досега. Сами разбирате защо в момента акцентирам върху това като информация и като анализ – защото всичко това доведе до спад на темпото в работата. Знаете, че ние гоним един срок. В крайна сметка се стремим да постигнем този резултат – идеята е в края на мандата на Комисията поне да приключим с прибирането на архивните единици и в голяма степен да успеем да установим и обявим, както е по изискванията на чл. 3 от Закона, за публичните личности, за лица, извършващи публична дейност, принадлежност, ако има такава регистрирана.
Работата е организирана, работи се, но едно нещо ни безпокои и го свеждам тук до знанието Ви. Надявам се, че Служба „Военна информация” ще направи съответния извод. Сигнализирали сме – не се кара поред предаването на архива, а се вадят избирателно или по-леките архивни единици се предоставят в момента. Това е като впечатление, което мога да кажа по приемането и предаването на архива. В общи линии работата е тръгнала, стараем се да наберем темпо – виждате по броя на архивните единици в рамките на тези четири-пет месеца, от май до настоящия момент, какво сме направили, с разчета да спазим този срок, за който се договорихме с министъра на отбраната, да приключим по предаването и приемането на архива.
Смея да заявя, че с Националната разузнавателна служба сме в консенсус. Може би до края на годината ще приключим с последната архивна единица, което беше ябълката на раздора. Ще употребя този израз, може би е малко по-пресилен от моя страна. В крайна сметка стигнахме до извода, до начина и възможността – архивните единици се предават на Комисията по съответния ред, както е изискването на Закона. Единственото, което остана към момента – прословутите списъци на служителите от двете служби, които още не сме получили. Търсят се допирни точки, възможности и гаранции за всичко това, както сме го коментирали със съответните началници, но решение по този въпрос още няма.
И няколко думи по подготовката на предизборните проверки на кандидатите за местни избори, за общински кметове – това е задължение на Комисията. Правим всичко възможно. Знаете колко е общият брой на кандидатите – мисля, че беше оповестен в публичното пространство – някъде над 35 или 42 хил. души. Това е общата бройка, по която Комисията в рамките от 25 септември докъм 16 – 17 октомври да излезе с тази проверка. Имаме напредък. В края на другата седмица мисля, че Комисията ще излезе публично с информацията за извършената проверка на всички регистрирани кандидати за общински съветници и кметове – във всички общини, в цялата страна.
Работата продължава рутинно, организирани са и другите публични, обществени мероприятия. Това, което е предвидено като задача на Комисията за 2015 г., ще бъде изпълнено по план. Предстои обсъждането на бюджета за 2016 г. – там има някои неща, които са в резултат на обсъждане между Комисията и Вътрешното министерство, по въпроса за охраната. Смея да го заявя тук, пред народните представители. Знаете, че преди година имаше пак такъв поставен въпрос. Надявам се отново да излезем с изключително добро виждане, решение и в крайна сметка да не създадем някакви други предпоставки за безсмислено политизиране на това кой охранява, по какъв начин и така нататък, по-специално архива, не толкова членовете на Комисията или нейната администрация.
Готов съм да отговарям на всякакви допълнителни въпроси и ако трябва, да конкретизирам някои неща по Доклада.
Благодаря, господин Председател, за предоставената възможност.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов.
Госпожо Даракчиева, имате ли нещо да добавите?
МАРИАНА ДАРАКЧИЕВА: Нямам.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, становища, мнения.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: По Доклада какво да кажа – той си обхваща един период. Ще си позволя една малко несериозна констатация. С господин Костадинов сме добри приятели, били сме колеги в Народното събрание, така че мога да си го позволя. Той се похвали как много добре работи с Националната разузнавателна служба и така, след 10 години добра работа с Националната разузнавателна служба, тя на практика не съществува. Военното разузнаване, за чийто архив беше битката – не знам защо такава голяма гордост е, че сме придобили 10 хиляди и чакаме още 20 хиляди, беше единствената служба, която натовските ни партньори оценяваха на високо ниво. Интересно ми е, като предадат всичките 30 хил. архивни единици, каква ще бъде оценката за състоянието на тази Служба, особено в ситуацията, в която от две страни се задават проблеми – от изток и от юг. Това е в кръга на шегата, разбира се.
Помните, в тази зала Ви дадох един пример за това как не се съхранява информацията, и то в официални издания – явно не се преглежда добре. Тогава Ви дадох примера, 1991 – 1992 г., с онзи чужд гражданин, агент на българското военно разузнаване, на когото бяха задраскани имената, но бяха оставени адресът, на който живее в София, и адресът на брат му в Търговище, когото той щял да посети. Следователно е ясно, че няма нужда да си Джеймс Бонд, за да разкриеш кой е човекът. Та по-внимателно с архива на Военното разузнаване, защото това е единствената ни високо ценена разузнавателна служба. Като имам предвид какво се случва в Близкия Изток, може би трябва да сме по-внимателни. Това исках да кажа. Благодаря Ви, господин Председател.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: И аз благодаря на господин Каракачанов.
Имах търпение, защото съм на друго мнение.
Има ли други становища и изказвания?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Костадинов, колеги! Ако сте разгледали самия Доклад, ще Ви е направило впечатление, че за тези шест месеца в Раздел „Публични прояви” за периода от декември до юни в два града – Стара Загора и Кюстендил, е записано „Срещи с обществеността”. Дали са малко, дали са много – въпросът е, че явно се правят такива срещи. След като се правят, моето мнение е, че те са малко за шест месеца.
Въпросът е за следващите шест месеца, господин Костадинов, тъй като Вие сам казахте, че обществото, българските граждани се вълнуват от много от проблемите, които стават достояние, от Вашата работа и бъдещата Ви такава, приемайки архива на „Военна информация”: колко такива срещи с обществеността и как мислите да ги обявите? Аз лично Ви препоръчвам да направите среща с обществеността в град Варна. Народен представител съм от Трети многомандатен изборен район – Варна, и Ви уверявам, че нямам случай, в който да имам среща с граждани и да не бъдат задавани въпроси, свързани с дейността на Комисията, която Вие ръководите.
Отправям бележка към този период – според мен са малко тези срещи с обществеността, малко са срещите с българските граждани. За шест месеца две срещи в Кюстендил и в Стара Загора според Вас достатъчни ли са? Ако смятате, че Вашата работа трябва да остане анонимна за българските граждани и не сте длъжни да давате отговори на обикновените хора, това е друг въпрос. Аз мисля, че по-малко ще се вълнуват хората и ще можете да им разясните конкретно, когато правите такива срещи.
Първо Ви питам: защо само две срещи с обществеността, които са свързани с някакви Ваши публични участия – в публични мероприятия, което си мисля, че също буди въпроси? Само когато има организирани изложби и дискусии ли сте готови да направите среща с обществеността, дали изобщо е имало среща с български граждани, защото в самия Доклад е записано „Среща с обществеността”?
Ако Вие сте били заедно с други български граждани на изложба и го записвате като среща с обществеността, не го приемам.
Така че въпросът ми: как минаха тези срещи с обществеността, които са записани в Доклада, какъв интерес е имало, по какъв начин Вие информирахте съответната общественост в двата града, че ще има такава среща с граждани и смятате ли, че е нормално за шест месеца да направите само две срещи с българските граждани? Благодаря Ви.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Костадинов, имате думата за отговор.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Аз лично не се притеснявам, че такъв въпрос се постави, дори изпитвам удоволствие, че това предизвика внимание.
Искам да поясня, че не е инициатива на Комисията – това е среща-покана от съответни обществени организации, които канят представители, членове на Комисията, за да се разясни, ако щете, и начинът по Закона, по който могат да бъдат използвани архивите на Държавна сигурност, както и да се използва възможността Комисията да направи „изнесена приемна” за желаещи, които искат да подадат заявление за достъп до тези архивни документи – за тях или за техни близки.
Резултатите са добри, защото на тези приемни има толкова подадени заявления, макар да има тиражирано мнение – тези заявления са отразени като бройка като цяло за шестмесечието. По такъв начин се дава възможност за хора, които не могат лесно да се придвижат и да дойдат до приемната в Комисията, съответно да се спази тази процедура.
Използвайки поканата, по какъв начин става достояние – не е днес за утре и не е по някакви централи, а по принцип поканата е публична и съответно организацията, която я е отправила. Примерно в Казанлък много пъти Комисията е вземала участие по покана на военните от бранша. В по-старите доклади пише – да не казвам онова, което сме отразили. Това, което е направено, е по покана.
Специално в Кюстендил поканата беше, мисля, от един активист, който всъщност е журналист по военната тематика; организирано – имаше доста сериозно присъствие и от представители, служители на бившите служби от Държавна сигурност.
Това не е закрито или затворено мероприятие, господин Янков, ако искате да насочите разговора по такъв начин. Това е всъщност организирано мероприятие по съответната инициатива по места.
Относно това, че Вие споделяте и намирате за удачна тази инициатива в други региони – приемам Вашето изказване като покана за град Варна. Дори има член на Комисията от град Варна. Няма никакъв проблем да организираме, ако искате, в най-голямата зала на Варна една среща дори с цялата Комисия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Реплика ли искате?
Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Костадинов, след като по инициатива на активист, журналист сте били в Кюстендил, уточняващият ми въпрос към Вас е: ако аз се ангажирам, заедно с колегите от парламентарната група, да Ви направим график с покана в областните градове поне, за да направите срещи с обществеността и да разясните дейността на Вашата Комисия, включително и по отношение на заявления за информация, която е във Вашата Комисия, Вие ми казвате, че сте съгласен, след като включително потвърдихте за Варна. Правилно ли Ви разбрах?
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Нека да не водим диалог. Мисля, че това не е въпрос по Доклада. Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, има ли друг, който да иска да вземе отношение по Доклада, изказвания, становища? Не виждам желаещи.
Аз ще си позволя няколко думи накрая. Имам един въпрос, но имам и една препоръка. Ще започна с препоръката.
Господин Костадинов, съгласно Закона два пъти в годината трябва да представяте такъв доклад пред Народното събрание. Моля Ви се, нека докладът да не изглежда като суха статистика. Общо взето, само цифри сте посочили, и то под щампа е правен. Докладът изглежда винаги по един и същи начин, само с промяна на числата.
Има определени графи, където добре би било да има някакъв анализ на числата, които представяте. Това ми е молбата. Сигурен съм, че ще я вземете предвид.
По отношение на архива на „Военна информация”. Колко години трябват, за да се предадат 30 хил. архивни единици?
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: При добро желание можем да приключим следващата година.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Цялата тази работа стана легенда.
Между другото, ще дам гласност на това обстоятелство публично, защото има някаква невероятна стръв да се защитават лицата, които са имали отношение към дейността на Военното разузнаване – сътруднически апарат, служители и така нататък, и че е страшно да се разсекретяват тези данни.
В същия момент има две обстоятелства, които са фрапиращи. Едното го бях споделил на предно заседание на Комисията. Още през 1974 г. България е подписала договор със Съветския съюз – така наречената „СУОД” (Система управление оперативные деятельности), по линия на който договор всички оперативни позиции в българските разузнавателни служби са предадени на съветските органи. Тоест една чужда държава разполага с оперативните позиции на България, пък тук ги пазим в държавна тайна. Това – едно.
Второто. Миналия ден разбрах случайно, по радиото, че току-що е създадена новоучредена Асоциация на военните разузнавачи. Тоест всяко едно чуждо разузнаване сега ще се сдобие от публичния регистър с целия списък на всички тези, които са в Асоциацията, и от там нататък ще направят справки кой къде е бил на мандат – всичко е ясно. Чудя се какво се пази толкова оттатък и толкова години трябва да се разправяме с това, при условие че явно много отдавна тези обстоятелства са компрометирани, и то за противника, както се изразяват в службите. Затова го поставям проблема. Би следвало – по Закона има санкции за неизпълнението му, да се търси отговорност и да се приключи с тези неща. Колко години ще се занимаваме с това?
Колеги, има ли друг, който иска да вземе отношение? Не виждам желаещи.
В такъв случай закривам дебата по точка първа.
По списък има трима, които са заявили, че гласуват „за” Доклада – последно с Каракачанов.
Който е „за” приемането на Доклада за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2014 – 20 юли 2015 г. от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, моля да гласува. – 12 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” – 2.
Тогава защо ще правите срещи, като се въздържате по дейността на Комисията? (Реплика от народния представител Красимир Янков при изключени микрофони.)
Не съм казал, че е непълен Докладът, казах, че според мен трябва да има аналитични части по някои от статистическите данни.
Иначе извън микрофона мога да Ви обясня каква е идеята, която сте замислили. Все пак господин Костадинов е бивш Ваш съпартиец – трябва да се отнасяте положително към него.
По този въпрос приключихме. Благодаря.
Ще помоля да остане Комисията за контрол над службите, кратко казано, защото трябва да се направи едно по-специфично съобщение. (Гостите и представителите на медиите напускат залата.)

Преминаваме към втора точка „Разни”.
Колеги, с господин Лазаров разговаряхме, преди да дойда тук – наложи му се спешно да отиде на важна среща, затова не присъства, но е упълномощил господин Нунев да ни запознае с един Проект за решение, който според мен е важен. Да вземем решение, за да не бавим работата.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Благодаря, господин Председател.
Представям на вниманието Ви:

„РЕШЕНИЕ
№ 4
на Комисията за контрол над службите за сигурност,
прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по ЗЕС

От 12 октомври 2015 г. да започнат проверки на основание на чл. 261б от Закона за електронните съобщения от експертния състав в дирекция „Координация, взаимодействие, анализ и информация” в следните градове и области на страната: София-област, град София, Видин, Монтана, Враца, Перник, Кюстендил, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Бургас, Варна, Добрич, Силистра, Разград, Шумен, Търговище, Русе, Пловдив, Плевен и Стара Загора в
1. окръжните съдилища в посочените области;
2. районните съдилища в посочените области;
3. окръжните прокуратури в посочените области;
4. районните прокуратури в проверяваните области;
5. областните дирекции на МВР, районните управления и сектори на „Вътрешна сигурност” – МВР, в проверяваните области;
6. териториалните дирекции „Национална сигурност” и сектори на ГД „БОП” към проверяваните области;
7. регионалните структури към Главна дирекция „Гранична полиция” в проверяваните области;
8. структурите на Митническо разузнаване и разследване към Агенция „Митници” в съответните области;
9. интернет доставчиците и локалните доставчици в областите;
10. град София – Софийски градски съд, Софийска градска прокуратура, Софийски районен съд, Софийска районна прокуратура, Столична дирекция на вътрешните работи – МВР, и съответните районни управления към нея.”
В останалите 11 експертите са минали – трябва да приемем Решението, за да могат да си вършат дейността. (Реплика.)
Трябва да има решение, за да пуснат писма до всички.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: За да могат да започнат проверките.
Колеги, има ли някой, който да вземе отношение? Няма.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Щом ще се проверяваме.
ПРЕДС. АТАНАС АТАНАСОВ: Рутинната дейност на дирекцията е, знаем го. Това е по ЗЕС.
Който е „за”, моля да гласува. – 7 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Решението е прието.
Закривам заседанието на Комисията.

(Закрито в 17,10 ч.)




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Атанас АТАНАСОВ