П Р О Т О К О Л
№ 36

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред



П Р О Т О К О Л
№ 36


На 20 януари 2016 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, № 554-01-169, внесен от Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров на 4 ноември 2015 г.
2. Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство относно институционалната рамка на инициативата за готовност и превенция при бедствия в Югоизточна Европа (DPPI SEE), подписан на 28 ноември 2013 г. в Сараево, Босна и Херцеговина, № 502-02-36, внесен от Министерския съвет на 2 ноември 2015 г.
3. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Румен Иванов – заместник-председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Добър ден, колеги.
Имаме кворум, можем да започнем днешното заседание.
Поради липса на председател на Комисията днес аз ще водя заседанието.
Дневният ни ред е от четири точки. (Господин Румен Иванов го изчита.)
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Моля да го гласуваме. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Дневният ред е приет.
Преди да започнем искам да Ви уведомя, че на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е изготвен обобщен доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 3 декември 2015 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 554-01-66, внесен от Методи Андреев и група народни представители на 18 декември 2014 г.; № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.; № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.; и № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г.
Формално трябва да го гласуваме, за да бъде внесен и да започнат да текат сроковете между първо и второ четене.
Моля да гласуваме обединения Законопроект. – Приема се с единодушие.

Преминаваме към първа точка от дневния ред.
Наш гост е господин Евтим Костадинов – председател на Комисията.
Давам думата на вносителя.
Господин Славов ще представи Законопроекта.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията, уважаеми гости! Ще представя накратко мотивите ни с колегите Мартин Димитров и Методи Андреев за внасянето на този Законопроект. Ще се постарая да не повтарям това, което вероятно вече сте прочели в приложените към Законопроекта мотиви.
Три основни неща бих искал да откроя, които ми се струва, че са важни и трябва да бъдат казани.
На първо място, с този Законопроект се опитваме да подобрим съществуващата законодателна рамка, която се създава с така наречения „Закон за досиетата”, за проверка за принадлежност към структурите на бившата Държавна сигурност.
Както вероятно сте забелязали, в хода на последните местни избори също стана публично достояние, има някои категории публични длъжности, които остават извън обхвата на Закона и предлагаме те да бъдат добавени.
Бих споменал например позицията на районен кмет – доста съществена позиция в градовете с районно деление. Като такъв кмет, знаете, може да бъде кмет на район с население, надхвърлящо по численост това на голям град в България. Както всички знаем, кметовете по принцип се проверяват по смисъла на Закона, но не и районните кметове – очевидно е несъвършенство на Закона, което би трябвало да бъде коригирано според нас.
Същото важи и за заместниците на районния кмет, секретаря на районната администрация, въобще всичките тези публични длъжности, които са в районната администрация.
Същото се отнася и за кметските наместници – те не се проверяват, а ни се струва, че е хубаво да се знае и също да бъдат проверявани.
Друга категория, която сме предложили, са съдебните заседатели. По смисъла на Закона магистратите, знаете, се проверяват за такава принадлежност, но съдебните заседатели, които по първоинстанционни и наказателни дела заседават заедно с магистратите и дори имат превес в съдебния състав, остават извън обхвата на проверката, тоест остава една въпросителна за евентуална зависимост. Поради това също сме предложили те да бъдат проверявани.
И още една категория, която ще спомена. Мисля, че е много важна, особено в контекста на новия Закон за обществените поръчки, който гледаме в момента, при който се запазва контролът за законосъобразност от Комисията за защита на конкуренцията като регулатор. Въобще всички регулатори, шефовете на дирекции в регулаторите, главните секретари също да бъдат проверявани, да бъдат в обхвата на Закона, тъй като в момента остават извън този обхват.
По-нататък. Още нещо ще спомена, което също ми се струва много важно – така наречената „предварителна проверка”. Спомняте си много процедури, които минаха и в пленарната зала – по наше предложение гласувахме допълнение на процедурите за тези предварителни проверки. Тоест кандидатите за публична длъжност, за която биват избирани от Народното събрание, да преминават такава предварителна проверка и за принадлежност към бившата Държавна сигурност. Основният ни мотив тогава беше, и залата го прие, че е важно да има информиран избор. Тоест за част от народните представители това е смущаващо обстоятелство – такава принадлежност, и не биха подкрепили подобен кандидат, докато други напълно осъзнавам, че го считат за нещо като преимущество и вероятно биха подкрепили.
Във всички случаи е добре да се знае, когато се провежда такъв избор. Именно затова и в сега съществуващата категория „предварителна проверка” по чл. 27 на Закона сме създали едни облекчения, като предлагаме, когато човек кандидатства за подобна публична длъжност в рамките на такава процедура, със самото си съгласие за участието в нея да се счита, че е дал съгласие и за извършване на проверка за съпричастност към Държавна сигурност. В момента Законът изисква отделна декларация, за да бъде проверен, което много усложнява процеса и според нас ненужно го затруднява. Не е нито в обществен интерес, нито в интерес на прозрачността. Тук ще спра, ако има някакви въпроси, съм на разположение. Мисля, че това е най-основното, което исках да маркирам. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря на господин Славов.
Господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, ще бъда изключително кратък. Това, което се предлага, е разширяване обхвата на Закона. Към настоящия момент практиката показва, и от задаваните допълнителни въпроси от онези, които се нуждаят от тази информация и следят дейността на Комисията, че всъщност от разширяване на този обхват има необходимост. Има възможност с наличните кадрови потенциал и финансови средства Комисията да изпълни, ако бъде прието, това разширяване на обхвата на Закона. В другата си част считаме, че това са допълнителни технически корекции на Закона, които не касаят основно философията и дейността на Комисията като цяло и не могат да затруднят дейността или пък да забавят изпълнението на Закона.
Ако позволите, само ще вметна в допълнение на това, което всъщност е подсказано и предоставено като материал. Само в чл. 3, ал. 2, т. 9, където всъщност се извършва проверка на управителните, контролните, надзорните органи на преобразувани и приватизирани държавни и общински предприятия, практиката – Комисията започна да излиза може би от година с проверка и решения по тази точка от Закона, подсказва, че голяма част от приватизираните предприятия са в дейност на физически лица.
Ако е възможно, само подсказвам, да се обсъди и тази възможност самите физически лица – имам една статистика, открити са над 15 лица като възможност да бъде установена, но не е обявена принадлежността им поради факта, че всъщност обхватът на Закона не ги засяга.
В бъдеще време, ако това бъде включено, би било коректно да се информира обществеността кои физически лица като такива са извършили такива дейности. Като цяло, повтарям, Комисията няма необходимост от никакви допълнителни кадрови или пък финансови средства да изпълни, ако бъде разширен от Народното събрание, обхвата на Закона. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря на господин Костадинов.
Господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги народни представители, уважаеми журналисти, уважаеми господин Костадинов! Не ме изненадва фактът, че представителите на мнозинството се опитват отново да разбутват скелетите в гардероба. Учудвам се докога ще разширяваме обхвата на дейността на тази Комисия. Изумява ме фактът, че самият председател на Комисията подчертава необходимостта от разширяване на обхвата.
Чакайте, колеги, къде се намираме?!
Това е политически въпрос, господин Костадинов. Извинявайте, но Вие нямате право да заемате политически позиции по този въпрос.
Докога ще разширяваме обхвата? Може би по-редно ще бъде да задължим всички участници в държавното управление и всички български граждани да им бъде установявана принадлежност към органите на Държавна сигурност! Двадесет и пет години минаха – ние продължаваме да разширяваме обхвата! На какво прилича това? И като приемем това последното, което ехидно Ви предлагам на вниманието, може би ще започнем да търсим след това по пряка и съребрена линия всички близки! Чувате ли се на какво искаме да превърнем българската държава?!
Естествено, че ние сме против приемането на този Законопроект, както и съществуването на Комисията, която в крайна сметка не изпълни предназначението си – това, за което беше създадена.
В заключение искам да кажа – в най-скоро време очаквайте законопроект, който ще е за закриването, преформатирането на тази Комисия. Надявам се на здравия разум на колегите от Политическа партия ГЕРБ. Благодаря за вниманието.
АТАНАС АТАНАСОВ: Вие я създадохте, закрийте я.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря на господин Мерджанов.
Има ли други изказвания на колегите от Комисията? Очевидно не.
Заповядайте, господин Енчев.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Аз се присъединявам към мнението на господин Мерджанов. Разширяването на обсега на Комисията е политически въпрос, но очевидно тук става дума за координирана акция между идеолога на тези поправки – господин Методи Андреев, който отсъства – не зная защо, би трябвало да даде някакво обяснение, и председателя господин Евтим Костадинов, тъй като за всички е очевидно, че Комисията е изчерпала своята работа и отива, естествено, към закриване.
Какво се цели с всички тези инициативи? По-специално ще се спра на предложението съдебните заседатели да влязат в обсега на проверяваните и съответно обявявани, респективно опозорявани лица.
Според мен това, което се предлага от Методи Андреев, господин Мартин Димитров и господин Славов, подкрепяно от господин Евтим Костадинов, има една-единствена цел в контекста на съдебните заседатели, а също и в контекста да се проверява Инспекторатът към Висшия съдебен съвет. Целта е овладяване на съдебната система от дясното мнозинство в Народното събрание и заместване на неудобните с верни партийни кадри, като се заглуши по този начин гласът на гражданското общество в съда.
Нека да Ви припомня кои са съдебните заседатели. Съдебните заседатели са граждани от 21 до 65 години, които се избират от общите събрания на съдилищата, но по предложение на общинските съвети. Знаете, че в момента общинските съвети в страната в много голяма част, може би повече от две трети, се контролират от партия ГЕРБ и много малка част от Реформаторския блок. Тоест при новата конфигурация на силите в общинските съвети в България след последните местни избори през есента на миналата година Вие желаете общинските съвети да направят нова селекция на съдебните заседатели и, естествено, това да бъде одобрено от общите събрания на съответните съдилища.
Второ, това, което се прави според мен в момента, е с цел да се реанимира единствената кауза на десните от Реформаторския блок – СДС, ДСБ. Не казвам, че това е работа на партия ГЕРБ. Макар че Методи Андреев е член на Парламентарната група на партия ГЕРБ, всички ние много добре знаем, че той си остава един последователен седесар. Та това е опит да се реанимира единствената кауза на десните в парламента в лицето на Реформаторския блок – антикомунизмът. Тъй като тази кауза отдавна умря, антикомунизмът вече знаете, че е едно продрано знаме.
По тази логика, много добре го каза господин Мерджанов, трябва да стигнем до все по-ниски стъпала в държавната администрация. Най-накрая ще стигнем до охранителите и до хигиенистите.
Аз съм дълбоко убеден, че става дума да се осигури, както казах преди малко, нова работа на Комисията по досиетата, която изчерпа вече своята, тъй като очевидно господин Костадинов се надява Комисията да продължи да работи.
Между другото, има внесен Законопроект за закриване на Комисията по досиетата от моя милост, който, естествено, не е разгледан в тази Комисия, а още по-малко ще бъде внесен за разглеждане в пленарната зала на Народното събрание. Ще бъда много радостен, ако Парламентарната група на Българската социалистическа партия подкрепи този Законопроект или, ако реши, да внесе нов, като двата се обединят. Още повече, в моя Проект има една слабост – не съм уточнил къде отиват документите от закритата Комисия, която предлагам да се закрие, тоест трябва да се дооформи това предложение, да се доработи.
Това можете да го направите и Вие, господин Янков, за което ще Ви бъда признателен – не само аз, а и всички български граждани, които са засегнати от този репресивен Закон.
Когато става дума обаче за Инспектората към Висшия съдебен съвет, вече за съдебните заседатели...
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Ще Ви помоля да се придържаме към Правилника и да бъдем по-кратки.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Пет минути не минаха. Почти изтичат, да. Само да завърша, тъй като не виждам много желаещи да се изказват.
Това, че ще се проверява Инспекторатът към Висшия съдебен съвет, с което искам да завърша, показва още веднъж какво целите Вие. След като овладеете съдебните заседатели, избирани от местните общински съвети, където Вие имате пълно мнозинство, спечелено, разбира се, легитимно, леге артис на последните избори, искате да овладеете Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Между другото, скандалите, които станаха миналата и пό миналата седмица с така наречената „SMS афера”, не са от така наречените „бивши ченгета”. Всички участници или съмнение за които има, че са участници, са от поколението, което няма нищо общо с тези служби. Благодаря за Вашето внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми колеги, риторичен въпрос: защо точно сега се внася за разглеждане в Комисията този Законопроект? Цели се отвличане на общественото внимание. Комисията няма избран председател, след като господин Атанасов подаде оставка. Това е толкова прозрачно, при условие че има внесен Законопроект за закриване на Комисията, дори да не е съвършен от гледна точка на неяснотата с архива на Комисията. Ние сме поели ангажимент и още следващата седмица ще внесем законопроект. Двадесет и пет години след стартиране на обществени отношения в демократична среда – мисля, че с толкова евтин номер да се отвлече вниманието на българското общество от проблеми, които не са на прага на всяко домакинство, а са във всяка къща, просто е несериозно и това показва Вашето отношение към българските граждани.
Лично ние, като политическа партия, сме против намирането на работа на господин Костадинов и всички от Комисията.
Малко сте закъснели, колеги. Ако искахте това разширяване на обхвата на работата на Комисията, предложената промяна в Закона щеше да се гледа преди местните избори, защото голяма част от разширяването на обхвата касае вече избрани или назначени в местната власт.
По отношение на тези, които са в съдебната система – това е Ваша задача, Вие да влезете в съдебната система с методи и начини, които няма да доведат до по-добрата работа, но ще създават възможност да се упражнявате в риторика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Други изказвания?
Господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин Янков е млад депутат в БСП. Да ме прощава господин Костадинов, но БСП му намери работа навремето като депутат и след това като шеф на Комисията. Това го казвам риторично – не е хубаво да влизаме в такива партийни дрязги, когато говорим по подобни проблеми.
По същество по тези предложения. Мисля, че след 25 години клеймене на бившите служби за сигурност трябва поне да сме разбрали, че трябва да делим хората на почтени и непочтени, на нормални и ненормални, политиците – на крадливи и некрадливи. Това е основното, говорейки за Държавна сигурност.
Ако не ме лъже паметта, в тази Комисия сме водили дебати за едни представители на служби, които бяха от демократично време – имам предвид ДАНС, за които също не сме останали с впечатление, че са много почтени, нормални и морални. Хайде стига с тази работа. Казвам го, защото ми писна вече да се упражняват върху хора, които съзнателно или несъзнателно, доброволно или недоброволно, от чувство за дълг или от чувство за кариерност са приемали да работят за тези служби.
Сега обаче ми направи впечатление нещо друго. Като стана случаят във Враца, всички ревнаха в един глас: какво стана, 100 души са записвали на телефони, но никой не се е обадил на МВР? Как да се обади някой на МВР, като 25 години хората, които от наивност, от страх или от нещо друго са помагали на службите за сигурност, бяха заклеймявани като най-мръсните и черни хора в държавата? Стига толкова. Двадесет и пет години – ако тази Държавна сигурност продължава да управлява държавата, това означава, че на всички, които са управлявали тази държава, трябва да им теглим с дебелия флумастер две тиранти и да приключим с тази история. Стига толкова. От това нещо какво произлиза? Нищо – 25 години по-късно. Това ми е аргументът.
А пък забележката към Вас – недейте да обиждате господин Костадинов. Аз съм критикувал Комисията за няколко неща, но това е друга тема. Съществуването на Комисията няма нищо общо с предложенията, които са направили колегите. Тази Комисия може и много други неща да свърши – там има огромен архивен материал, но това е друга тема, не искам да влизам в нея. Няма смисъл да влизаме в нападки, защото в конкретния случай господин Костадинов – едва ли трябва да се чешем с него.
Ако Вие имате някакви други неща, свързани с не толкова далечната история на БСП – не тук, моля Ви, колега Янков.
По отношение на... (неразбираема дума) – стига с тези неща вече. Какво донесе това? Много от нещата, които бяха извършени като безобразия в България, не бяха извършени от хора, които са работили за службите за сигурност. Какво направихме? В същото време плюхме, храчихме, и какво се оказа – че държавата е разграден двор!
Хайде, питам Ви, ще имаме ли смелост да кажем: не беше ли чужд агент човекът, който участваше в писането на Закона за досиетата? Питам аз, няма да го спомена по име да не дам повод някой да ме съди, но казвам, питам, знае се. (Реплики.) Сетете се. Който ръководеше процеса – на друга държава.
Виждаме какво се случва в момента в целия свят. По този начин, с това скъсано знаме ние стимулираме български или чужди граждани да работят за нашата национална сигурност или ги отблъскваме? Хайде да си зададем тези въпроси. Какво ще решим с това, ако бъдат и съдебните заседатели? Какво ще решим? Един съдебен заседател, ако е бил обвързан със службите за сигурност, това го прави априори непочтен, некомпетентен ли, или примерно някакъв член? Какво печелим от това нещо? (Реплики.)
Вие много добре знаете, че това знаене не води до знаене, а до посочване с пръст, заклеймяване, охулване, оплюване. Защо си ги приказваме тези работи? Аз съм го изпитал на гърба си – да обясняваш, че не си спал със сестра си и че не си ял хора.
Задавам този въпрос: докога, защо? Това ми беше изказването, защото дъвчем една и съща тема 45 години.
Хората чакат да видят: тази държава ще стане ли нормална държава, ще се справим ли с циганската престъпност, или ще продължават да ни унищожават?! Нормалният бизнес пита: най-накрая тази администрация няма ли да започне да работи в полза на тези, които произвеждат, или ще ги мачка и ще ги унищожава? Нормалните хора се интересуват: какво става с тази енергетика, в която постоянно товарим НЕК със загуби и токът скача, защото не смеем да скочим върху няколко самозабравили се тарикати, които използваха ситуацията и източиха енергетиката, и продължават да лапат едни пари за сметка на потребителите?
Това са въпросите, които интересуват хората. Тези въпроси не ги решаваме, но се връщаме 25 години назад да видим да не би да се промъкне на някое съдебно заседание съдебен заседател, при който нещо имало! Какво доказваме с това? Защо не се прие да се види, като ги говорим тези работи, кой какво е правил? Защо не се поинтересуваме същите будни съвести: няма ли хора, свързани с политиката на България, които обслужват или обслужваха чужди интереси, без значение дали са руски, турски, американски или всякакви? Всеки чужд интерес, който се защитава, е национално предателство. Това ми беше изказването, аз съм го правил много пъти – едва ли съм Ви изненадал, но вече, честно казано, ми писна.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря на господин Каракачанов.
Имате право на реплика.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Каракачанов, на власт сте и от Вас се чака да дадете отговори на тези въпроси.
Иначе една забележка и аз мога да Ви направя – нека да идвате в началото на заседанието, защото Вие пропуснахте какво каза председателят на Комисията. Той се опита да подведе народните представители, включително още да разширят обхвата на Закона, за да има смисъл от неговото присъствие като председател на Комисията и като Комисия.
Иначе, Вие не сте обърнали внимание, но Ви нямаше в предния парламент – тази позиция съм я имал и в Четиридесет и второто народно събрание, господин Каракачанов. Позицията, че трябва да се гледа напред и с това от Вашето изказване съм съгласен, а не да гледаме назад.
Това е смисълът на въпросите, които зададох: защо точно в този момент и какво ще доведе това като обществен дебат? И какво очакваме да се случи с разширяването на правомощията от гледна точка на лицата?
Подкрепям колегата Мерджанов, който включително засегна въпроса с всички български граждани.
И нека да се вторачваме в миналото, за да има теми, които да обсъждат политиците, и да няма никакви предложения, адекватни действия, реактивност към проблемите на българските граждани, които да доведат до по-добър живот в България.
Мисля, че бях ясен. Нали, господин Каракачанов? Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Моля Ви, не влизайте в преки спорове.
Има ли други колеги?
Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз ще подкрепя Законопроекта. Между другото, има определени обществено-политически среди в България, които работят на системата – много обичаме европейските пари, но не обичаме европейските правила. Това го казвам не за друго, а защото именно преди приемането на България в Европейския съюз тогава управляващата БСП създаде този Закон, избра Комисията. Мога да Ви кажа, освен господин Костадинов, и някои други персонални назначения, които са още там и са си Ваши. Но да оставим това настрани – не искам да влизам в политико-идеологически разправии.
Смятам, че би трябвало, когато се разширява обхватът, да се следва еднакво отношение към всички държавни органи, защото ми се струва от краткия преглед, че тук са посочени определени комисии, избирани от Народното събрание, но има и други, които са избирани от Народното събрание, а ги няма в списъка. Така че трябва да има равнопоставеност и еднакво отношение.
Иначе, разбира се, който не си знае миналото, не може да си види бъдещето. Така че трябва да сме наясно.
В крайна сметка защо използвате такъв тип терминология – бил репресивен този Закон? Става въпрос за прозрачност – да се знае кой кой е бил, нищо повече. Не е лустрационен този Закон – това сме го говорили толкова пъти.
Съгласен съм с някои от тезите, включително с господин Каракачанов – не са еднакви хората, които са работили в тези служби, имало е такива, имало е и онакива, но трябва да се знае кой къде е бил.
Една последна бележка. По този текст ще направя предложение между първо и второ четене, защото такива бъдещи несигурни събития – не знам. Архивните документи от създадения централизиран архив се предлагат за ползване и съхранение на правоприемника на Комисията – не сме закрили Комисията, за да говорим какво ще се случи с правоприемника! Ако дойде време да се закрива, тогава ще мислим какво ще се случва с този архив. На този текст не му е тук мястото. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря и аз на господин Атанасов.
Господин Славов искаше думата.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Една реплика на господин Атанасов, ако позволите.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Да.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Уважаеми господин Атанасов, не подвеждайте колегите – БСП не е била автор на този Законопроект. БСП беше принудена, подчертавам, БСП беше принудена. Вие много добре знаете, че имаше още два законопроекта, които бяха много по-крайни, които съдържаха откровени лустрационни текстове. Това е самата истина.
Между другото, господин Каракачанов зададе някакъв риторичен въпрос – понеже Вие сте били в групата, която е подготвила Законопроекта, бихте ли отговорили? (Реплика.) Как да не е бил? Тогава – Вътрешната комисия. (Реплика от народния представител Красимир Каракачанов.)
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Господин Атанасов – за дуплика.
АТАНАС АТАНАСОВ: Да си направя един каламбур. Аз не разбрах репликата, но ще направя дуплика. (Весело оживление.)
Иначе мога да Ви разкажа историята, защото бях член на тази Комисия – в тази зала гледахме този Законопроект. Публично е било всичко – не знам за какво говорите, каква работна група.
Доколкото си спомням, работната група се състоеше, ако има такава, от Татяна Дончева и нещо около нея. Сещам се къде бутате нещата, но, да Ви кажа, в тази държава се слагат етикети за шпионаж на всички, които ходят в посолства, различни от руското. (Оживление.)
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Господин Славов искаше думата и му я бях дал.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая да отговоря на поставените въпроси. Няма да коментирам някои очевидно злонамерени коментари, които бяха направени абсолютно ангро и въобще некасаещи предложения на Вашето внимание Законопроект.
Неведнъж сме дискутирали въпроса за това дали да има, или въобще да я няма така наречената „Комисия за досиетата”. Многократно, ми се струва, Народното събрание се е произнасяло – че тя трябва да бъде оставена да работи, че трябва да работи по начина, по който работи, дори по-активно и че докато в Закона, и в момента, има изисквания към нея да проверява преди всички видове избори участниците в тях за принадлежност към бившата Държавна сигурност и така нататък, тя има повече от достатъчно работа, която да върши. Не е необходимо да й създаваме допълнителна работа.
Въпросът тук беше и аз приемам изказването на господин Костадинов по-скоро в посока, че не се натоварва бюджетът с допълнителни разходи, предвид предложените законодателни промени, и че те в рамките на съществуващия си бюджет и капацитет ще се справят с допълнителните задачи, което ми се струва, че беше коректно казано от негова страна.
По конкретните въпроси, които бяха задавани тук от ляво.
Примерно се питаше: защо сега се гледа този Законопроект? Много просто, защото изтичат сроковете по Правилника на Народното събрание. Двумесечният срок изтича – Законопроектът е внесен на 3 ноември.
Защо е внесен след изборите? Сам си отговаряте на въпроса: защо не е внесен преди изборите. Защото много от проблемите, които сме идентифицирали, станаха ясни и се видяха именно в хода на изборния процес. Конкретно визирам това, което казах за районните кметове, за секретарите на районни администрации и така нататък. Мисля, че всички колеги разбират колко е абсурдна ситуацията да се проверява основният, централният кмет, а районните да не се проверяват. Те сами по себе си изпълняват сходни функции – категорията на публична длъжност е сходна. Така че е редно, като проверяваме едните, да проверяваме и другите.
Имаше коректно зададен въпрос по отношение на регулаторите и защо някои са изброени изрично в Закона, а други може би се пропускат.
Колега Атанасов, ние сме следвали в момента структурата на Закона. Така е счел някога законодателят и е разписал изрично Комисията за защита на конкуренцията, КРС и така нататък на отделен ред в Закона.
Отделно има една точка, това за другия колега, който явно не го знаеше – има една изрична точка 29, която казва, че се проверяват други длъжности, които се заемат с акт на президента, Народното събрание или Министерския съвет, или министър-председателя. Тоест всички тези категории се проверяват, независимо дали са изрично изброени, или не. Предвид че някои са изрично изброени, ние сме го допълнили в рамките на коректността.
Това, между другото, мисля, че отговаря на въпроса: защо Инспектората не го предлагаме ние за първи път, а и към момента той подлежи на проверка от Комисията за досиетата. За никакво яхване, или там не знам какви думи бяха използвани, от управляващото мнозинство на съдебната система не може да става дума и че това е несериозно.
Що се касае до съдебните заседатели, с това ще завърша, и защо трябва да бъдат проверявани.
Представете си, колеги, следната много проста хипотеза. По дадено дело, на което приемаме, че е повдигнато обвинение срещу кредитен милионер, да кажем, източил банка или нещо подобно, съдебен заседател е лице със съпричастност към Държавна сигурност. Същото лице, което е обвинено, също е със съпричастност към Държавна сигурност. Когато това стане ясно и примерно се провери, че те, да кажем, са били в едно и също управление на Държавна сигурност, това според Вас не е ли основание за отвод на този съдебен състав? Очевидно би могло да има заинтересованост и това е хубаво да се знае. Защото ако няма проверка в Закона, това е възможно да не стане ясно, особено ако зависимостта е била сериозна между тези две лица, тоест единият е бил офицер на другия или нещо подобно и това не стане публично, тогава очевидно какъв ще бъде изходът от подобно дело. С това Ви отговарям защо е хубаво, след като магистратите се проверяват, да се проверяват и съдебните заседатели – тъй като те правораздават равнопоставено при първоинстанционните съдилища.
ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ: Имам право на реплика, тъй като става дума за съдебните заседатели.
Кратка реплика на господин Славов. Въпросът за съдебните заседатели е изключително сериозен, тъй като става дума за контингент от страшно много хора. Знаете колко съдилища има в България. Само в Софийски градски съд са над 200 съдебните заседатели.
Пак казвам, съдебните заседатели са гласът на гражданското общество. Всички добре знаете, като юристи, че един съдебен заседател може да обърне изхода от делото, защото неговият глас тежи колкото този на професионалния съдия, а заседателите винаги са мнозинство в съдебните състави. По този начин включването на съдебните заседатели в категорията на проверяваните лица – Вие ги опозорявате, тъй като е ясно като бял ден, че обявяването ти в принадлежност към Държавна сигурност или Разузнавателното управление на Министерството на отбраната е пар екселанс опозоряване. Цял живот трябва да чистиш това петно.
Следователно Вие искате да ограничите тази квота и да вкарате свои партийни кадри. За кой ли път да кажа? Ще го повторя още веднъж, местната власт е Ваша, а местната власт, общинските съвети предлагат съдебните заседатели, които се утвърждават чисто формално от общите събрания на съдилищата. За съдилищата да не говоря, да не навлизам в съдебната власт.
Продължавам, господин Славов, да държа на моята теза, че това, което правите в момента, е опит за допълнително овладяване на съдебната система под знамето на зловещата Държавна сигурност. Благодаря.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Съвсем кратко, господин Председател.
Само ще кажа, че се радвам да чуя квалификация от господин Енчев, че принадлежността към Държавна сигурност е вид позорящо обстоятелство, с което само мога да се съглася. Но, както и колегата Атанасов каза, Законът не е лустрационен, а качеството „съдебен заседател” не става насила. Човек, ако желае, става съдебен заседател – ако не желае, не става, така че няма никакъв проблем според мен. Ако някой има някакви притеснения към тези хора, или е бил сътрудник на Държавна сигурност и се гордее с това обстоятелство, не виждам какво позорящо има в това. Но е важно, както мисля, че обясних с примера, да се знае за евентуална подобна принадлежност с оглед на евентуална зависимост и предубеденост при решаване на делата. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Господин Цветанов има думата.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Не смятах да се изказвам, но понеже дебатът започна да се върти в исторически контекст, връщайки се 25 години назад – съгласен съм с колегите и от БСП лява България, и с казаното от господин Атанас Атанасов. Но ако бъдем обективни, ще видим, че тази тема трябваше да бъде затворена преди 15 години.
Тук си задаваме въпроса: защо, господин Славов, като представител на Реформаторския блок, това не се направи в силните години на ОДС? Защо не се откриха досиетата? Защо не се предадоха тези информационни носители на Комисията, която трябваше да бъде създадена и да функционира? Тогава в дадената политическа ситуация това беше угодно, за да можете да ползвате този ресурс на бившата Държавна сигурност! Ние видяхме, че когато се разкриха досиетата, голяма част от така наречените „демократи” са били съпричастни или са се възползвали от този потенциал.
В интерес на истината повече заслужават поздравления от БСП лява България, когато създадоха Комисията. Въпросът е, че когато я създадоха, обаче не изпълниха основния си ангажимент да предадат информационните единици на Комисията, за да може тя да извърши съответната надеждна работа.
Мога да Ви кажа, че 20 години по-късно след 1990 г. – 2010 г., тези информационни масиви бяха предадени на Комисията по досиетата.
Често бяхме упреквани в първия мандат, когато ГЕРБ управляваше, че ще застрашим националната сигурност, че ще станат какви ли не чудеса. Всяка от партиите си е направила извод и от публичността, възможността да се запознаем с тези, които са били съпричастни към бившата Държавна сигурност, ние сме могли да направим и съответната рекапитулация – да видим дали тези хора могат да бъдат ползвани и дали вече е отпаднала всякаква зависимост – някой да спекулира или да я използва.
Господин Мерджанов, разкриването на тези досиета по никакъв начин не означава, че има някакъв лустрационен елемент. Смятам, че това може да допринесе да избегнем някой да злоупотребява или да държи в някаква зависимост определено лице, което под една или друга форма е работило за държавата, както каза Красимир Каракачанов, но го използва като политически аргумент, че той е бил еди-какъв си. Когато всичко бъде ясно – смятам, че обществото е запознато, ние говорим 25 години по-късно на тази тема и смятам, че това не би могло да предизвика нито сериозен политически дебат, нито пък би могло да създаде някакви противопоставяния в обществото. Но ние сме длъжни да кажем каква е истината на българските граждани и всеки да може да прочете това, което е част от историята на България.
Повтарям, в никакъв случай не трябва да влизаме в тази политическа полемика кой е пò демократ и кой пò не е, защото всички сме длъжници на тези, които са участвали пò специално в политическия живот в началото на прехода – защо не го направиха като стъпка и защо не го затворихме като страница. Днес да говорим по тази тема – колегите от БСП лява България са прави, казват: „Искате и се стремите да отклоните актуалните проблеми на обществото с подобни законопроекти”.
Все пак смятам, че Законопроектът трябва да бъде подкрепен, защото по никакъв начин не нарушава личното пространство на когото и да било.
Що се касае до местните власти – това, за което говори господин Енчев, мога да кажа, че и към настоящия момент за всяко регистрирано лице за участие в изборите Комисията излиза с резултати преди изборния ден. Така че всички, които са общински съветници или кметове, са ясни и Комисията е излязла със съответните решения по съответните листи, които са регистрирани в Централната избирателна комисия и в общинските избирателни комисии.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря на господин Цветанов.
Господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря.
Уважаеми господин Цветанов, Вие сте сериозен човек и много добре знаете, че макар и да нямаше конкретни лустрационни текстове, тъй като и Конституционният съд се произнесе по този въпрос, практическото действие на Закона беше лустрационно. Да посочвам и да конкретизирам ли колко беше отровена средата в академичните звена, в артистичните гилдии и общности?
Ще си позволя да Ви дам само един конкретен пример. Става въпрос за командващия Сухопътни войски и заместник-началник на отбраната, който напоследък беше признат и от правителството на Съединените американски щати, и записан със златни букви в Алеята на славата – ген. Нейко Ненов.
Така че нека да бъдем внимателни, защото наистина този Закон съсипа маса човешки съдби. Той постави под заплаха редица много ценни агентурни завоевания – смея това да кажа. И го казвам неслучайно, защото само преди ден бяхме на почитане паметта на един голям, именит държавник – Григор Шопов, и за мен беше много интересен съставът на присъстващите. Те не бяха само такива, които споделяха идеологическите възгледи на сегашната БСП. Напротив, между тях видях немалко хора, които активно подпомагат дейността на други политически партии. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председател.
Вземам реплика на господин Цветанов, но едно изречение ще кажа като за начало. А съсипаните съдби на няколко поколения българи от 9 септември до 1989 г.?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Да, факт.
АТАНАС АТАНАСОВ: Факт. Спираме дотук – да не влизаме в този дебат.
Господин Цветанов, аз влязох в политиката през 2004 г., но през 1997 г., като директор на Националната служба за сигурност, бях член на първата Комисия за разкриване на досиетата. Понеже питате защо не се е случило и как се е случило това, да Ви кажа. Един състав на Конституционния съд тогава оряза Закона. Нека да не казвам от този състав на Конституционния съд кой къде е днес. Но това е причината, за да се забави този процес. Съпротивата на агентите на Държавна сигурност, които, заемайки определени позиции в държавните институции, с всички средства се бориха това да не се случи. Затова се забави. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Колеги, има ли други изказвания? Очевидно не.
Преминаваме към гласуване.
Моля, гласуваме. – 11 гласа „за”, „против” 5, „въздържали се” няма.
Законопроектът е приет на първо четене.

Преминаваме към втора точка от дневния ред.
Присъстват: заместник-министърът на вътрешните работи господин Красимир Ципов, Валери Георгиев – главен юрисконсулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, и Евгения Владимирова – експерт в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”.
Давам думата на вносителя.
Господин Ципов.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! През април 2000 г. по предложение на България и Хърватия възниква посочената Инициатива, която е инициатива по Пакта за стабилност в Югоизточна Европа. Към настоящия момент страни – членки на Инициативата, са Албания, Босна, Херцеговина, България, Хърватия, Македония, Молдова, Румъния, Сърбия, Черна гора, Словения и Турция.
Инициативата има за цел да подпомогне разработването и ефективното функциониране на съгласувана Регионална стратегия за поддържане на готовност за реакция при бедствия, както и Стратегия за недопускане на бедствия чрез обединяване на усилията на международно и национално ниво при пълното участие на страните от региона.
Основен нормативен документ за функционирането на Инициативата е посоченият Меморандум. Съгласно него страните членки се срещат два пъти годишно на регионални срещи, като ръководителите на структурите за управление при бедствия на страните членки са и ръководители на делегациите на държавите на страните членки.
Регионалната среща може да създава работни групи, като технически структури за разработване и подпомагане на специфични проекти, като тези работни групи се отчитат пред Регионалната среща на Инициативата и са подпомагани от Секретариата на Инициативата.
Седалището на Секретариата е в Сараево, Босна и Херцеговина. Има качеството на правен субект, необходимо за изпълнение на неговите функции.
Меморандумът за разбирателство е подписан на 28 ноември 2013 г. по време на Регионална среща на Инициативата в Сараево, Босна и Херцеговина, отворен за присъединяване и към други държави. Съгласно чл. 11 от Меморандума страните членки финансират административните разходи на Инициативата, като заплащат годишни вноски в размер на 25 хил. евро.
На основание чл. 85, ал. 1, точки 2 и 4 Меморандумът следва да бъде ратифициран от Народното събрание, тъй като се отнася до участието на Република България в международна организация и съдържа финансови задължения за страната. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря и аз, господин Ципов.
Колеги, има ли отношение от Ваша страна? Очевидно няма.
Преминаваме към гласуване.
Моля да гласуваме. – Пълно единодушие, „против” и „въздържали се” няма.

Преминаваме към трета точка – Изслушване на министъра на вътрешните работи, като с нея е и главният секретар на МВР господин Георги Костов.
При условията на блицконтрол – всяка група по два въпроса.
Заповядайте, господин Нунев.
ПЛАМЕН НУНЕВ: Правя процедурно предложение за закрито заседание, предвид това, че въпросите и отговорите могат да съдържат класифицирана информация.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Нунев.
Господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Аз искам да го подкрепя, защото точно такъв въпрос ще задам.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Господин Председател, уважаеми колеги! Искам да направя обратно предложение. Мисля, че въпросите, които ще бъдат зададени, до голяма степен касаят интересите, които в момента занимават българското общество и е необходимо да бъдат чути тук. По тази причина правя обратно предложение – заседанието да бъде открито. Такава е и практиката досега на Комисията – дава се примат на откритите заседания. Досега в закрито заседание тук не сме чули кой знае каква конфиденциална информация да се изнася, така че не виждам причина. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за” направеното предложение от господин Нунев, моля да гласува. – 8 гласа „за”, 4 „против” и 1 „въздържал се”.
Предложението се приема.
Ще помоля журналистите да напуснат.

(Следва закритата част от заседанието.)