П Р О Т О К О Л

№ 37

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред




П Р О Т О К О Л

№ 37

На 27 януари 2016 г. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

Дневен ред:

1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазването на дивеча, № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016 г. за първо гласуване.
2. Разни.

По т. 1 от дневния ред в заседанието взеха участие от Министерството на земеделието и храните господин Георги Костов – заместник-министър; Тони Кръстев, Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите; Даниела Ангелова, директор Дирекция „Административно-правно обслужване и човешки ресурси“, ИАГ; Румен Янкулов, директор Дирекция „Ловно стопанство“, ИАГ и от Министерството на вътрешните работи господин Красимир Ципов – заместник-министър, Емил Ангелов – началник сектор „КОС”, Главна дирекция „Национална полиция”.
Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от господин Румен Иванов – заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Добър ден, колеги!
Имаме кворум, така че можем да започнем днешното заседание на комисията.
Дневният ред за днес е от две точки:
Точка първа е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча № 602-01-1, внесен от Министерския съвет на 7 януари 2016. г.
Точка втора е традиционната – „Разни”
Има ли други предложения по дневния ред? Очевидно няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 10, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.

Преминаваме към първа точка от дневния ред.
ЯВОР ХАЙТОВ: Може ли преди да започнем, само едно изречение?
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Разбира се, заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Понеже нашата група не е голяма по брой, а аз съм член и на Комисията по правни въпроси и много често отсъствам, искам да информирам уважаемите колеги и Вас, господин председател, че господин Стоян Велчев присъства. Той е експерт към нашата група, опитен и дългогодишен служител в министерството. Така че исках да Ви информирам, в качеството му на експерт към нашата група. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
По точка първа от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение за Закона за лова и опазване на дивеча от Министерството на земеделието и храните са гости господин Костов – заместник-министър; Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите; Даниела Ангелова – директор на Дирекция „Административно правно обслужване и човешки ресурси в Изпълнителната агенция по горите, и Румен Янкулов – директор на Дирекция „Ловно стопанство” в Изпълнителната агенция по горите, и от Министерството на вътрешните работи – господин Ципов, заместник-министър, и господин Емил Ангелов – началник на служба „КОС” към Главна дирекция „Национална полиция”.
Преди да дам думата на господин Костов да представи законопроекта, искам да ви информирам, че сме подпомагаща комисия и гледаме закона основно в частта, касаеща нашата комисия – където в Преходните и заключителни разпоредби се правят изменения в Закона за оръжията и боеприпасите.
Заповядайте, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Добър ден!
Господин председател, уважаеми членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Законът за лова и опазване на дивеча и промените, които се налагат в него, бяха публично дебатирани в продължение на една година. Този дебат започна от Комисията по земеделието и храните през месец януари миналата година, премина през етапи на протести от страна на организираните ловци, докато работната група, която беше сформирана от министър Танева, не успя да предложи тези относително консенсусни текстове, към които няма сериозни забележки от всички важни, заинтересовани лица и сдружения, които отговарят на необходимостта България да отговори на някои европейски процедури, които са заведени срещу нея.
Мисля, че не трябва да представяме надълго онази част, която е свързана с биологията на дивеча, с организацията на ловното стопанство, а по-скоро – за контрола, тъй като със сегашните изменения на закона се внася възможност да се ловува с нетрадиционно в миналото ловно оръжие, а в най-далечното минало – съвсем традиционно. Това са лъкове-арбалети.
От друга страна, има текстове, които засягат съхранението на оръжието, както и предоставянето на оръжие на чуждестранни ловци – физически лица, които идват на организиран ловен туризъм в България
Ако позволите, господин председател, нека по тези въпроси се изкаже господин Тони Кръстев, който беше и председател на работната група.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Кръстев.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми господа народни представители, ще се опитам да бъда съвсем кратичък.
Основните промени, които са направени в Закона за лова и опазване на дивеча, са свързани преди всичко с организацията на ловната площ и с ловуването на някои видове дивеч. Проблемите, които се опитваме да разрешим с тези текстове, са проблеми, които бяха поставени пред обществото от организираните ловци и не само от тях, но и от лица, които се интересуват въобще от животинския свят на България.
Във връзка с множеството демонстрации, които бяха направени от ловните организации, с текста е забранено използването на ловни капани извън оградените ловни площи. Единствено се допуска извън оградените ловни площи поставянето на капани, когато това е с цел опресняване на кръвта и с изричното разрешение на Изпълнителната агенция по горите, като остава ограничението тези капани да не са на по-малко разстояние от 1000 м от съседен ловностопански район.
Намалява се срока, в който може да се ловува дивата свиня до 31 декември групово, който до сега беше до втората седмица на януари. Това е свързано с биологията на дивеча, тъй като в този период по-голяма част от животните вече са бременни.
Въвеждаме възможността за ловуване с лък и пневматично оръжие с определени показатели.
Освен това не трябва да забравяме, че със закона създаваме по-строг ред за ограждане на горски територии. Досегашното изискване беше под определена площ да не се изисква разрешение на Министерството на околната среда и водите, сега разрешение се иска за всякаква площ и това, което е най-важното, вече се иска писмено нотариално заверено съгласие на собствениците на имоти, които биха попаднали в оградената площ, което досега го нямаше и създаваше много големи проблеми между местното население и ловците.
Съобразяваме със Закона за биологичното разнообразие и Директивата на Европейския съюз. Мечката вече не е ловен вид. Тя не е в списъка в Закона за лова и опазване на дивеча и в тази връзка възстановяваме старият начин, който беше преди това, министъра на околната среда и водите да издава разрешение при необходимост за отстрел на мечката, която, подчертавам, вече не е ловен вид и няма място в Закона за лова и опазване на дивеча.
За лицата, които развиват и контролират лова, много важна е промяната, която се предлага в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Промените са основно две.
Първата е свързана с контрола. Досегашната практика е нашите служители сутрин трябва да отидат в администрацията в съответното горско или ловно стопанство, за да получат служебното си оръжие и след това да отидат на работа, а вечер трябва да се върнат, за да го оставят в касата на съответното горско или ловно стопанство, което създаваше изключително големи проблеми пред служителите да изпълняват служебните си задължения.
С промяната, която предлагаме, този проблем се решава – служителите ще могат да съхраняват служебното си късо нарезно оръжие по постоянен адрес. При същите изисквания – съответно каса и т.н.
Втората промяна, която предлагаме в този закон, е свързана основно с възможността за извършване на организиран ловен туризъм. Предлагаме да се даде възможност на лицата, които стопанисват дивеча и имат съответното разрешение за съхранение и използване на оръжие и боеприпаси, да могат да предоставят това оръжие при извършването на организиран ловен туризъм, най-вече при лова от чужденци, за които твърде често представлява проблем пренасянето на оръжие от една държава в друга. Този въпрос не беше достатъчно регулиран. С текстовете, които предлагаме, се създава възможност за извършване на тази дейност.
Бих искал да обърна внимание на един текст, на който ловците много, много не обръщат внимание. Това е промяната, която предлагаме в Закона за рибарството и аквакултурите.
Досега в нашата страна няма практика за извършване на така наречен „организиран риболовен туризъм”. Всички неща, които се извършваха, бяха свързани с лова и бизнесът беше насочен основно към това.
Поради проявен доста голям интерес от едни и същи лица, които идват на лов, а искат да извършват и риболовен туризъм, ние предлагаме на територията на държавните ловни стопанства, най-вече в пъстървовата зона, министъра със заповед да може да забранява част от теченията в горната част на планинските реки за спортен риболов, с което да се даде възможност за зарибяване със съответните риби и извършването на организиран риболовен туризъм, какъвто досега не е имало.
Това са основните промени, които сме предложили в Закона за лова и опазване на дивеча. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Давам думата на господин Ципов за становище на Министерството на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми народни представители, Министерството на вътрешните работи подкрепя така внесеният законопроект- В рамките на съгласувателната процедура в Министерския съвет сме предоставили нашите бележки, които са отразени и касаят именно § 32 от законопроекта.
Заставаме зад така внесеният от Министерския съвет законопроект. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин председателю.
Уважаеми колеги, аз няма да подкрепя този законопроект, не защото не мога да направя разлика между скитащи и безпризорни кучета, както е записано тук. Между другото, твърде странно е, но това няма значение.
Няма да го подкрепя заради Преходните и заключителни разпоредби. Сигурен съм, че тези текстове нито са работени, нито са писани от работната група и неслучайно в мотивите няма нищо записано по тези текстове.
Става въпрос за § 28 и 29.
По § 28 – Дивечовъдните участъци „Студен кладенец” и „Еледжик” се предоставят от съответното държавно предприятие по чл. 163 от Закона за горите на Националното сдружние „Съюз на ловците и риболовците в България” чрез пряко договаряне срещу заплащане на съответната вноска.
Това е привилегирован режим за ползване на определени участъци. Колкото и да е представително Националното сдружение, но това е привилегирован режим.
По-големият скандал е в § 29, където стопанството „Кричим” се предоставя за стопанисване и ползване на Националната служба за охрана.
Това ли е работата на Националната служба за охрана?
При приемането на Закона за Националната служба на охрана имаше толкова много обструкции за привилегирования статус на тази служба, заради огромният бюджет, сега бавно и постепенно почваме да им даваме ловните стопанства като по времето на Тодор Живков. С това ли трябва да се занимава Националната служба за охрана?
Смятам, че това е тежък скандал и поради тази причина, освен че няма да подкрепя законопроекта, ще предложа и на колегите ми от Реформаторския блок да се въздържим от подкрепа, защото покрай необходимите промени в закона, покрай това определени текстове да бъдат синхронизирани с европейското законодателство, и между другото ловното стопанство „Кричим” – на Националната служба за охрана, а пък други два дивечовъдни участъка ги даваме привилегировано на ловците и риболовците в България. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, тъй като ние сме подпомагаща комисия, аз ще се въздържа от коментари по цялостния текст на закона, тъй като причината, поради която не подкрепяме и ще се въздържим по този законопроект, са редица текстове в него. Разбира се, има и текстове, които са необходими и трябва да се приемат, защото регулират материя, която до този момент не е била дискутирана. Ще се спра само на един текст, който засяга работата на нашата комисия и мисля, че не се включва в Преходните и заключителни разпоредби, а в § 16, в който се включва новият чл. 55, за да се забрани ловуването в определени изборни дни.
Не считаме, че на този етап трябва да се подкрепи подобно предложение. Нашето мнение е, че този текст необосновано ограничава права на българските граждани. Още повече се въвежда режим да бъде разрешено по линията на организирания ловен туризъм.
Считаме, че този текст трябва да бъде прецизиран и да се намери начин да не се налага такава категорична и окончателна забрана, защото по тази логика на практика трябва да забраним и всякакви спортове, които са свързани с употребата на оръжие, в тези дни, както и да затворим и стрелбищни комплекси, нещо което не се прави, не е наложено в нашето законодателство, а да не видим и някакъв лобизъм да прозира зад тези текстове.
Това е в частта, която засяга нашата комисия, и мисля, че е хубаво да се обърне внимание на този текст.
Естествено, между първо и второ четене ще направим своите предложения за изменения и по същество в самия закон, тъй като сме се консултирали и с представители на ловните сдружения, които изразиха своята неподкрепа по някои текстове, с което ще се съобразим.
Представителите на „БСП лява България” ще се въздържим по този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Иванов.
Заповядайте, господин Радев.
ВАЛЕНТИН РАДЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости! Моята бележка е всъщност в два въпроса, на които присъстващите могат да отговорят, че е добре.
В § 17 , т. 2 са написали „след думата „Куршум” се поставя запетая и се добавя „лък” или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула”.
Защо 24 джаула? Сигурно имате някакъв отговор?!
Примерно за армията и в НАТО има стандарт от 10 джаула на кв. см нагоре всичко е ранено. Под него е безопасно, над 100 джаула на кв. см изходът е летален. А вие сте някъде по средата.
Защо 24, а не 20, 30?
Почти същото е накрая – има още един текст какво е то лък или пневматично оръжие?. Направи ми впечатление, че скоростта на стрелата трябва да е 51 и нещо метра в секунда. Тава пък е пък много малко. Пистолет „Макаров” е 315 м в секунда и с него никой не ходи на лов, а 51 м в секунда за лък не е ли малко.
Какъв ви е отговора? Това някакъв международен стандарт ли е? От къде влизат изобщо тези две числа? Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: За първия въпрос, господин Радев, това ограничение за кинетичната енергия над 24 джаула в момента е записана в Специалния закон за оръжията, който предвижда разграничение на разрешителен и уведомителен режим, ако трябва да ме поправи господин Ангелов, по отношение на пневматичните оръжия, става дума за въздушните пушки. Текстът, който е предвиден в Специалния закон е „над 24 джаула се регистрира”. Това колегите от работната група от Министерството на земеделието и храните са използвали като основа за формулиране на съответната разпоредба от Закона за лова и опазване на дивеча.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Ципов.
Заповядайте, господин Кръстев.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Ще бъда кратък. Действително, че в българското законодателство досега няма никаква практика, специално за лъка – никакви изисквания. Тези норми, които сме предложили в законопроекта, са ни предложени от съответната спортна организация, която се занимава с лък. Това са показателите. Специално мога да кажа, че в Щатите се прилагат като изисквания за ловен лък. Преписали сме. Не мога да кажа, че е нещо научно доказано. Не е наша норма.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Заповядайте, господин Костов
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Благодаря, господин председател.
Не съм специалист по оръжията, така че няма да коментирам тези експертни данни. Искам да кажа две думи за ловните участъци, за които господин Атанасов повдигна въпроса.
Да си призная честно, в първоначално написаните текстове тези ловни участъци бяха да отидат и да бъдат играни по общия, докато не разбрах и аз нещо, което Вие припознавате.
Ловните стопанства „Еледжик” и „Студен кладенец” са изградени от Националното сдружение на ловците и риболовците в България изцяло с техни средства, с техен труд. Те са и от предишни години. Това, което ще ги отличава сега от преди, е това, че те ще заплащат всички необходими такси на държавата за тяхното предоставяне. Даже част от протестите, които се състояха, бяха за едни такива първоначални текстове, които бяха обсъждани за промяна, при които тези два ловни участъка беше предвидено да се отдават по общия ред. По абсолютно общият ред веднага ще се намерят заможни люде, които ще ги вземат, а те са направени с труда и средствата на хиляди организирани ловци. В общи линии всеки един от тях също може да отиде в собственото си стопанство, както се казва, срещу съответните такси, които са организирани вътре в сдружението, и при спазване на законовите разпоредби. Затова казваме „държавата взима своето”. Взима си по оценка цената, която трябва да вземе за ползването на участъците и те остават на организираните сдружения.
Що се отнася до „Кричим”. На практика Паркът „Кричим”, който е бил там – знаем, че това се използва за резиденция, то и към момента в миналото там е имало наистина интензивно малко ловно стопанство. В момента има остатъчни количества дивеч, полуопитомен и за него в момента отново се грижи Националната служба за охрана по Решение на Министерския съвет, с което е предоставена и тази резиденция.
С текстовете ние не правим нищо ново, на практика узаконяваме съществуващо положение, което е с Решение на Министерския съвет. И без това такава е грижата. Подсказват ми, че в историята в предишни години беше Министерството на финансите, след това Министерския съвет взе решение. (Реплика от народния представител Атанас Мерджанов.)
Казвам, че това предложение за решение на практика е логично според ситуацията, която е в момента.
Разбира се, между първо и второ четене се надявам да постъпят различни становища и мнения и по други текстове, като се надявам от народните представители да бъдат избрани най-правилните. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Костов.
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господа заместник-министри, уважаеми гости! Да си призная честно, без да сме го обсъждали с господин Атанасов, и аз имах притеснения по отношение на § 28 и 29, поради простата причина че законите обикновено се правят за всички, а не конкретно за определени юридически, физически лица или сдружения. Самото присъствие на две такива разпоредби за конкретни сдружения, някак си се набива на очи.
Мисля си обаче, че това не може да наруши принципната идея на закона, а именно хармонизацията на директивата и останалите текстове, и по-скоро това е нещо, което може да бъде изчистено между първо и второ четене.
Предполагам, че тези, които са изградили тези ловни стопанства, могат да се явят на конкурс – не знам как се провежда отстъпването на ловните стопанства, и там единственият критерий не е само пари, предполагам, или може би греша.
Всъщност това е въпросът ми към Вас: какви са критериите за отстъпване на една ловна територия на определено сдружение, ако това не е записано изрично в закон?
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте за отговор.
ТОНИ КРЪСТЕВ: Благодаря.
Бих искат преди това да обърна внимание, че от изключението на конкурсни процедури са извадени всички ловни сдружения. Ловната площ, единствените ловни стопански райони, които вървят на конкурсна процедура, са тези, които са за съвместна дейност в ловните стопанства и държавните дивечовъдни администрации. Останалите участници, които са на ловните сдружения, не вървят на процедура за конкурс или търг и т.н. Те също се дават директно. Няма решение. Пряко директорите на горските стопанства сключват договор с регистрираното ловно сдружение. Това е по отношение на равнопоставеността.
Действително, че първоначално работната група имаше друг вариант на текст за тези две ловни сдружения.
Ограничили сме възможността за извършване на друг ловен туризъм освен организираният ловен туризъм в тези две сдружения – да се прекрати евентуално тази практика за така наречените „началнически или приятелски” ловувания или както искате да ги приемете. Опитали сме се да ги ограничим.
Колкото до „Кричим”, на практика, както каза господин Костова, това е закона, който създава реда, който беше създаден досега с акт на Министерския съвет.
Специално за първото стопанство мисля, че многократно е поставян въпроса въобще за конкурсното начало при отдаването на ловностопански райони. Предполагам, че този въпрос ще бъде разгледан в Националната ловна стратегия, която трябва да бъде разгледана до края на м. декември тази година. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Костов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ГЕОРГИ КОСТОВ: Искам да добавя за всички народни представители нещо, което не казахме в самото начало в този дебат, защото разбрах, че акцентът трябва да бъде върху оръжията и тяхното съхранение и взривните вещества, доколкото засяга, но виждам, че към този закон винаги има голям интерес, затова ще кажа следното.
Законът за лова и опазване на дивеча е един закон с повече от 20-годишна история. Той е допълван многократно. В него са разписани едни дълги процедури, което го прави близък до Закона за обществените поръчки (ЗОП), което не одобрявам. Той работи и с правилник. Това е един старомоден закон. Трудно е един старомоден закон да работи адаптивно в нашето забързано време.
Затова Министерството на земеделието и храните е анонсирало това, което правим. Това са промени, които са най-спешни и необходими. Те са обещани на ловната общност в Благодаря. Част от промените идват и отвън, от европейските регламенти.
Министерството работи активно по завършване на така наречената „Стратегия за ловното стопанство на Република България”, която да определи модела на развитие на ловното стопанство в България.
Нашият модел е една смесица от стари традиции, примесени с, бих казал, популистки елементи от тоталитарното време, когато ловът, който във всички развити страни, към които гледаме, в общи линии е едно скъпо удоволствие. В България той беше използван – господин Каракачанов ще ме поправи, ако греша, в миналото за даване на възможност в далечното комунистическо минало, вече далечно, възможност на наши хора да имат оръжие, а на други хора да нямат оръжие. За съжаление, това се превърна в традиция, при която всеки си помисли, че ловът е нещо евтино, нещо, което е много безплатно и много достъпно и се служи срещу едни сто лева такса годишно – казвам го откровено, че няма друга такава държава в Европа, срещу сто лева такса ... Всички такси, които се плащат към държавата, са само 50 и по-голямата част от тези 50 лв. отново в задълженията. За държавата остава една смешна сума от ловец правото, първо, да има оръжие; второ, да ходи на лов в продължение на 6 месеца в годината; трето, по Вътрешните правила, които имат – като убият животното си го делят, така че той като месо вземе повече отколкото е платил. Това даже почва да изпълнява възсоциални функции – нещо, което не мога да си обясня. Спорят, това е една грижа за дивеча.
Затова, ако тръгнем в тези детайли – мисля, че не е необходимо в момента, в новата стратегия ще бъде изчистен модела. След това, надявам се, да имаме един изцяло нов закон за опазване на дивеча и лова, като акцентът да бъде поставен върху опазването на дивеча и неговото правилно и устойчиво управление. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз, господин Костов.
Има ли други желаещи да вземат отношение? Не.
Подлагам на гласуване законопроекта.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 16: за – 11, против – няма, въздържали се – 5.
Законопроектът е приет на първо гласуване.
Благодаря на гостите.

Преминаваме към втора точка от дневния ред – „Разни”.
Колеги, някой има ли желание да вземе отношение? Очевидно няма.
Закривам заседанието на комисията.


(Закрито 15,15 ч.)


ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен Иванов