П Р О Т О К О Л
№ 38

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред



П Р О Т О К О Л
№ 38


На 24 февруари 2016 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 27, ал. 1 от ПОДНС.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона при бедствия, № 602-01-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2016 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Добър ден на цялото политическо и професионално ръководство на Министерството на вътрешните работи за това, че ще вземат участие в днешния дневен ред на заседанието на Комисията.
Имаме кворум, можем да започнем днешното заседание.
Предлагам да приемем дневния ред, който имаме за днес.
Поради това, че тази седмица нямахме парламентарен блиц контрол, взехме решение той да бъде проведен днес. По стечение на обстоятелствата той съвпада с последната сряда от месеца. Ще помоля колегите от всички парламентарни групи за разбиране – първата сряда от месеца, това е другата сряда, да нямаме блиц контрол. Да съчетаем днешния блиц контрол с това, че в рамките на тези два месеца ще имаме този, който в момента провеждаме. Темите, които бихме обсъждали, ще се преповторят. Ако прецените, че по този начин ще нарушим Правилника, можем да го направим в седмица от месеца, която ще бъде все пак малко по-отдалечена от последното заседание, което ще проведем днес.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може ли думата?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, разбира се.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Остро възразявам на Вашето предложение. Съгласно Правилника първата седмица от месеца е предвиден блиц контрол и мисля за изключително неудачно това, което предлагате. Това е прикриване на изпълнителната власт от парламентарния контрол. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
След като е направено такова процедурно предложение, уважаема госпожо Министър, съжалявам, но и другата сряда ще трябва да се видим отново.
ИВАН ИВАНОВ: Господин Председател, имам предложение на 8 март да направим един блиц контрол, тъкмо да поздравим госпожа министър-председателката, така че приемете го като обратно предложение.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, ще се придържаме към Правилника за дейността на Четиридесет и третото народно събрание. Ще бъдем безкомпромисни в тази посока и първата сряда, след като има такова предложение от опозицията, за да не изпадаме в някакви тълкувания, че има бягане или отстъпление от контрола, който трябва да бъде защитаван върху изпълнителната власт, ще има блиц контрол.
Дневният ред е от три точки. (Господин Цветан Цветанов го изчита.)
Подлагам на гласуване така предложения дневен ред.
Гласували – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3.
Колеги, с това гласуване дневният ред е приет.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Предлагах това и на едно наше предно заседание, но мисля, че сега това е удачно да се направи. Имайки предвид и другото Ви качество на председател на Парламентарната група на ГЕРБ, смятам, че би следвало да се направи консултация и да се насрочи съвместно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията за контрол над службите за сигурност. Най-общо казано по отношение дейността на така наречената „Тричленка”, тоест на Комисията, която се занимава с оценка на застрашеността на определени лица от държавния елит и съответно слагане на охрана и така нататък. Тъй като вече има два, три скандални случая относно дейността на тази тричленка и тъй като една част от институциите – парламентарният контрол в тази Комисия и друга част в другата Комисия, считам, че трябва да се проведе съвместно заседание, да бъдат изслушани тримата представители, които представляват тази институция, за случаите с Лютви Местан, Делян Пеевски и така нататък.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Атанасов, обръщам се и с молба към колегите – нека, когато е приет дневният ред, да се придържаме към него и в точка „Разни” да бъдат представени съответните искания, които искаме да бъдат разгледани в съвместни заседания.
Да преминем към блиц контрола.
Парламентарните групи са в правото си да зададат своите въпроси, съгласно изискванията на Правилника – в две минути да могат да развият своите въпроси и в три минути да може действително и госпожа Бъчварова да отговори.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Председател, с едно уточнение – понеже ми се налага да пътувам за Брюксел, ако нямате нищо против, мога да отговоря първо на въпросите, които пряко се отнасят до мен, и след това, ако има допълнение, колегите ще останат. Извинявам се, спазваме все пак реда и Правилника.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, уведомени сме, че предстои Съвет на министрите на вътрешните работи. Министър Бъчварова прояви разбиране, за да може все пак да се съобрази и с дневния ред, който беше предложен.
Да преминем по същество към въпросите, които са предвидени.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря, господин Председател.
Явно колегите от Парламентарната група на ГЕРБ или нямат въпроси, или ни дават възможността да сме първи.
Моят въпрос към госпожа Бъчварова е свързан с изграждането на препятстващото съоръжение на българо-турската граница. Моля да ни информирате за сроковете, в които очаквате да бъде завършено това инженерно съоръжение. То ще покрие ли цялата граница между Българи и Турция или остават места, в които няма да има такова? Ако го има, как ще се обезпечи охраната както на местата, където е изградена такава ограда – инженерно съоръжение, и там, където няма да има, предвид заплахите пред пролетния сезон за бежанска вълна? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Изграждането на съоръжението е ключово за обща система на сигурност, която в момента поддържаме и планираме да осигури сигурността по отношение на бежанската вълна.
Преди месец правителството отпусна 32,5 милиона за завършване на втората част, тази, която беше планирана през миналата година, и по план, някъде май месец, трябва да имаме 56 км изградена ограда. Усложнението, известното оскъпяване, идва от това, че заедно с оградата строим и пътищата, които са успоредно по нея. Това е допълнително условие, но без него не може да бъде изградено самото съоръжение.
Днес правителството отпусна нови 35 милиона, които подсигуряват изграждането на следващата част, която беше планирана миналата година – без участъците около реките. В тази сума се включват и средствата – около 600 хил. лв., които са за проектиране на останалата част и трябва да започнат сега успоредно с доизграждането на останалите части.
Това, което сме направили, е, че преразгледахме проекта, за да може да се осъществи по-бързо и по-евтино. Направихме подобрения и в някои от участъците, в които имаше по-сложен терен – планирахме на територията на страната да бъдат прави участъци.
Днес разговарях с областните управители. Те ме уверяват, че до юни, юли, най-късно до септември в някои от частите, предварително планираната дължина може да бъде изградена. Възложила съм им да намерят допълнителни фирми или фирмите, които строят, да намерят подизпълнители, така че във всички участъци едновременно да засилим работата, още повече че вече имаме така необходимите средства.
В зависимост от развитието на ситуацията и възможностите за допълнително финансиране, ще доизградим и останалите части, като мога да Ви кажа, че сме поискали от Европейската комисия една доста сериозна сума, която да ни подпомогне. Разбира се, тя не може да ни подпомогне дори и в спешния порядък със средства за самото съоръжение. Около него има примерно такова тълкувание, сега и юридически се обсъжда това, да ни подпомогне при изграждането на пътищата, което също доста ще облекчи нашия бюджет.
На практика в момента започваме работа по три линии. В понеделник, точно това казах на господин Иванов, имаме среща с областните управители, за да приемем графика – имаме седмица по седмица график за самото изграждане, защото ако успеем да приключим с тази част по българо-турската граница, ще имаме доста голямо облекчение като средства и човешки ресурс, за да можем да осигурим сигурността по другите граници.
Знаете, че Брюксел не може да финансира съоръжения и подпомагане на мерки по вътрешните граници. Затова на гръцката граница сега, ако се наложи да засилим контрола и по сръбската, ще трябва да бъдат с национални средства.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Госпожо Министър, попитах Ви кога очаквате да бъде изградено съоръжението и ще има ли граница, която да е без такова съоръжение?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Казах Ви, че ще има участъци около реките Резовска и Марица, които – господин Иванов може по-точно да каже километрите, но това дори не беше планирано в първия проект миналата година, бяхме го оставили като финал на целия този процес. Съоръжението е планирано основно по зелена граница, но от Брюксел могат да ни дадат повече средства, за да можем по водните пътища да осигурим контрола и защитата.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Тоест до септември ще бъде изградено цялото съоръжение?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ако искате, на следващия блиц ще Ви кажа точната дата, защото днес ми беше казано в устна форма, а аз искам да го видя написано, за да мога да го кажа точно и пред Вас. Увериха ме, че при това финансиране и при тази организация могат да се справят по-бързо.
КРАСИМИР ЯНКОВ: За да Ви облекчим, ще помоля да ни уведомите в писмена форма като парламентарна група, а след като имате готовност и за финансовото обезпечаване и какво ще струва това съоръжение, моля да ни предоставите и тази информация.
Ако приемете, господин Председател, във връзка с непълнотата на отговора, който получих.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Убеден съм, че непълнотата в отговорите всеки може да тълкува по своему, но мисля, че това, което може да бъде предоставено допълнително като информация, министър Бъчварова ще поеме ангажимент и ще бъдете допълнително информиран за всичките тези действия, които са предприети.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Мога да направя едно предложение. Не зная дали това е в реда на работата на Комисията. В момента сме готови с плана за противодействие при евентуална нова бежанска вълна и засилването й. Може на някои от следващите заседания да го представим. Какви мерки прилагаме – той е разработен в отделни мерки, формите на сътрудничество с армията до часове. Ако решите, можем да направим това представяне.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Цветанов, мисля, че това е разумно предложение за точка от следващото заседание, когато министър Бъчварова ще бъде сред нас. Благодаря. Приемете го като процедурно предложение за следващото заседание, като точка от дневния ред. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Обичам, когато има консенсус между опозиция и министър.
Това щеше да бъде развито като въпрос и от Парламентарната група на ГЕРБ.
Да дадем думата на господин Хамид.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, моят въпрос е в същия контекст, но искам да разширя малко темата. Имате ли информация и очаквате ли евентуалната нова бежанска вълна да предприеме нови маршрути? Има ли информация за евентуална бежанска вълна по линия на българо-гръцката граница, предвид предприетите мерки на българо-турската граница, и евентуална бежанска вълна по Черно море от Турция към български териториални води? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Към момента мога да Ви кажа, че нямаме такава информация за насочване на бежански потоци през България. Знам, че в някои медии в чужбина се появяват такива съобщения. Вчера разбрах, че, в ИТАР-ТАСС мисля, беше излязло такова съобщение, по информация на партньорските служби, по информация на партньорите ни от съседните Балкански държави, към момента няма такава опасност. Дори има известно затишие в последните дни. Справката от днес за вчера – нула, мисля че бяха преминали през границата ни. Това не трябва да ни успокоява и не ни успокоява. Разработили сме няколко възможни варианта: откъде могат да се пренасочат тези вълни, в какъв обем биха били, за колко време биха стигнали до нас. С оглед на тези хипотези сме разработили и плана.
Основната ни цел обаче в момента е да направим така, че да не допуснем развитие на маршрут през България. Това означава много бързо спешни мерки, категорични мерки на възможните места, които биха били най-лесни за проникване на нашата територия и всичко, което искаме да направим, е, да не допуснем това да се случи.
Към момента смятаме, че и с помощта на армията, но и със собствени сили, в зависимост от броя на тези, които биха дошли, можем да се справим с тази задача. Работим по осигуряване на терените, на помощните средства, на някои по-малки проектирания и оттук нататък, ако допуснем такъв маршрут, това означава да отворим изобщо страната ни и ситуацията да излезе извън контрол. Това няма да го допуснем. Надявам се дори информацията за тази решителност да окаже своя превантивен характер. Това, което знам е, че обикновено – нека не се заблуждаваме, това е асистирана миграция в поне 90% от случаите, има такъв доклад на Европол, 90% от всички, които са дошли, са дошли всъщност организирано.
Хората, които организират тези потоци, се информират в интернет, много добре следят какво се случва в отделните държави, и нашата решителност би трябвало да ги възпре. Тук са усилията ни на практика.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Госпожо Министър, има твърде много събития, които касаят дейността на Министерството, което оглавявате. За голяма част от тях получаваме информация през средствата за масово осведомяване. Това не е упрек, това е механизъм, разбира се. В тази връзка искам да Ви задам следния въпрос: как е организирана работата на Министерството за информиране на обществеността за определени събития, които се случват в работата на Министерството, изобщо механизмите за работа на Министерството за връзки с обществеността? Задавам този въпрос, имайки предвид спецификата на информацията, с която работи Министерството. Една част от тази информация е класифицирана.
Разбира се, при оповестяването на определени събития има опасност и за изтичане на класифицирана информация. Точно заради това искам да разбера какъв е механизмът на работа? Потърсих информация в публичното пространство, но освен това, че имате пресцентър, друго не съм разбрал. Не е задължително, разбира се, да публикувате. Затова искам да разбера този механизъм на оповестяване от страна на Министерството – как се случва това, как работите, някой дава ли разрешение кой да излиза пред медиите, каква информация да съобщава и така нататък? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това, което мога да Ви кажа, е, че освен пресцентър на Министерството, има и такива звена във всяка една от дирекциите, които информират по отношение на досъдебни производства, и случаи, които са с висока обществена значимост. Информацията се обявява след консултация с прокуратурата. Мисля, че това е една добра практика, с оглед резултатите, които искаме да постигнем. Понякога това не ни харесва съвсем, защото някак си се губи ролята на МВР в тези процеси. Съгласуваме изявленията, които се правят през пресцентъра, а пък на директорите – тогава, когато се случват, с мен.
Не знам кой случай с класифицирана информация имате предвид.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Това за практиката – не само практика, а в НПК се казва, че „по досъдебно производство може да се съобщава информация само с разрешение на прокурора”. Това е останало от онова време от НПК, от 1984 г., макар че сега живеем в друго време, но това е друга тема.
Въпросът ми е директен във връзка с изявлението на главния секретар в последните дни – не си спомням преди ден или два, когато той излезе пред медиите и започна да дава изявление за конкретни оперативни данни, които са послужили като основание да се поиска поставянето на охрана на депутата Делян Пеевски.
Искам да попитам: това съгласувано ли е с Вас и има ли изтичане на класифицирана информация в този случай? В крайна сметка всеки един от тези случаи – документацията, оборотът, информацията, имат гриф за сигурност. Днес си позволих, ще го кажа и на тази маса, смятам, че главният секретар трябва да подаде оставка заради това, ако несанкционирано е предприел това действие. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Главният секретар съгласува с мен това изявление и решението да го направи. Решихме, че след като имаше висок обществен интерес по предишния случай, мисля, че и Вие проявихте интерес към него, няма причина за следващия случай да не съобщим, че има такова решение. Не мисля, че сме попречили на каквото и да е разследване. След толкова много спекулации, които се случиха, разбира се, и това, което господин Местан си позволи да направи по този повод и беше поставена под съмнение нашата обективност и работа, ние трябваше да постъпим по този начин.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Други въпроси?
Искам да задам въпроси от името на Парламентарната група на ГЕРБ.
Министър Бъчварова, утре на второ четене ще бъде гласуван текст, с който ще се позволи служители от Министерството на отбраната да могат да бъдат част от охранителните мерки, които се предприемат от Министерството на вътрешните работи по охрана на границата ни с Турция, и, разбира се, за други необходимости, ако има такива. В тази връзка с предложението, което беше направено от депутата Красимир Янков, бих помолил, когато правим подобно заседание с такава точка, ще поканим и министъра на отбраната, за да видим какви са съвместните действия, които биха могли да бъдат реализирани и как са планирани те, за да можем действително да отговорим на тези потенциални заплахи, които биха могли да възникнат с увеличаване на бежанския поток.
Към настоящия момент Вие споменахте, че няма засилване на бежанския поток, но аз съм убеден, че в летните месеци поне ще се върне в нивата над средните за предишни години. Това също ще е една предпоставка да планираме максимално добре мероприятията си. Смятам, че с подобен подход, когато се вижда, че държавата е предприела необходимите мерки – както законодателната, така и изпълнителната, това би могло да има и превантивен ефект за подобни потоци, които могат да тръгнат към България. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, господин Цветанов.
Искам да благодаря на депутатите, които внесоха това предложение. Беше разгледано бързо. Това е единствената възможност, при която можем да увеличим ресурса, с който гарантираме сигурността по нашите граници.
Много усилено работиха колегите в този период и от МВР, и от Генералния щаб, за да изготвят плановете, да установят как се действа в такива случаи, как се разпределят функциите. Ще осъществяват съдействие на граничните полицаи, военните, техните действия ще бъдат ръководени от „Гранична полиция”, те няма да носят оръжие, допълнителни съоръжения ще се включват в други технически операции на границата. Има няколко варианта на численост, която да бъде включена. Разбира се, мисля, че това е единственото добро и възможно решение. Ако си давате сметка, нещо, за което никой не говори, но мисля, че в този състав можем да говорим, по европейските граници...
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: В този състав буквално има присъствие на всички.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, не видях.
Добре, мога да го кажа така: на европейските граници има военни. Всяка една от съседните държави използва армията си, за да охранява собствената си граница. Това е факт и това, че ние не го правим, ни създава доста големи трудности. Оказа се, че това законово може да бъде решено и ни дава по-голяма увереност в следващите стъпки.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: В допълнение на това, което казахте, смятам, че и колегите, когато са посещавали държави от Европейския съюз, които планират съответните мерки в тази посока – знаете, че много военни участват и в чисто охранителната дейност по съответните институции, които трябва да бъдат запазени и да няма абсолютно никакви проблеми.
Това, което бих отправил като препоръка, предполагам, че може би го имате и предвид – вчера и днес се проведе заседание на Националното сдружение на общините, има вече направен избор, който е с нов председател на Националното сдружение на общините, има нов управителен съвет, нов контролен съвет. Молбата ми е във всички тези мерки и планирания, които се правят по линия за действия и противодействия на засилващия се бежански поток и реализирането на плановете, които Вие, заедно със съответните компетентни институции разработвате, молбата ни е да се има предвид диалогът, който трябва да бъде осъществен с местната власт. Вчера, когато разговарях с някои от кметовете на общини, остават малко недостатъчно информирани по мерките и реализирането на тези действия, по подготовката на плановете и разстановката. Молбата ми е, ако имате възможност, смятам, че то ще бъде изискано и от Националното сдружение на общините – една работна среща с председателя и членове от Управителния съвет. Когато правим разглеждането на тази точка, която беше направена като предложение от Красимир Янков, да бъде поканен и министърът на отбраната. Ще се възползваме от правото си да поканим председателя на Националното сдружение на общините, който също да бъде запознат, ако има някаква необходимост от диалог с местната власт конкретно към дадени общини, да бъде осъществено допълнително. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Планирали сме такава среща с кметовете на общините, само че изчакваме да сме готови с плана, за да можем да им дадем повече указания. Сега господин Костов ми каза, че имало среща с кметовете по линия на миграцията, тоест колегите работят по отделните направления.
Основният ангажимент, който сме планирали към кметовете, е по линия на интеграционните политики. Това е продължението на целия този план. Планирали сме всички погранични кметове да ги поканим в София и да им представим плана.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми отговорни представители на Министерството! Моят въпрос е свързан с Държавната агенция за бежанците, но дотолкова доколкото все още не можем да се ориентираме в разпределението на ресорите. Мисля, че този ресор не е към Вас. Ако не възразявате и имате информация! Ако не, ще задам друг въпрос.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Задайте ми и друг въпрос.
Във вчерашното съобщение за преразпределяне на ресорите, ако сте го чели внимателно, единствената промяна е това, че Ресорът „Образование” минава към госпожа Кунева, както, когато аз станах министър, Ресорът „МВР” мина от нейния портфейл към моя. Няма друга съществена промяна.
Държавната агенция за бежанците е към Министерския съвет и премиерът ми възлага да мине в моя портфейл от отговорности – мисля, че това е логично. Имаше една предварителна трансформация, която се случи – Агенцията беше второстепенен разпоредител към МВР до края на миналата година, след това вече е първостепенен към Министерския съвет. Смисълът на това преминаване е във факта, че точно тя е субектът, който трябва да извършва интеграционните политики. А интеграционните политики не могат да бъдат правомощия на МВР, защото те са в основната си степен образователни и социални.
Към мен минава отговорността за Агенцията и това е единствено в сферата на координацията с останалите институции, особено с дирекция „Миграция” в МВР. Мога дълго да Ви обяснявам защо, според мен, не може да бъде заедно с дирекция „Миграция” в МВР, ако решите да ме питате.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Не, няма нужда от обяснения. Все пак ние от Парламентарната група смятаме, че е по-логично Вие да бъдете наблюдаващият вицепремиер, но това вече е въпрос на решение на министър-председателя.
Въпросът, който искам да Ви задам в такъв случай, е за очакваните нови промени в Закона за МВР. Доколкото е достигнала информацията до нас, те са минали през Министерския съвет, води се диалог със синдикатите, само че днес се появи информация, че синдикатите отново са в готовност за стачка.
На какво равнище е диалогът? Има ли опасения от страна на Министерството, че е възможна ефективна стачка или просто изразяват готовност? Как стои този въпрос и съответно как ще разположим действията по дебатите? В това размирно време най-малкото, което ни е необходимо, е да поставяме полицаите в стачна готовност. Това не е добре нито за Министерството, нито за самите полицаи, а най-малко е удобно за гражданите. Това са въпросите ми.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Мерджанов, първият формат, в който представихме концепцията за реформи в МВР, бяха синдикатите в МВР. Лично аз им представих концепцията, смисълът на мерките, които предприемаме, и по време на този дебат, освен уточняващи въпроси, нямаше негативна позиция. Единствената негативна позиция след това беше един от представителите на СМВР беше, че сме написали в мотивите, че е съгласувана със синдикатите, а те не биха искали да се каже, че е съгласувано, макар че това беше обичайната практика. Извиних им се за думата – „бяха информирани” трябваше да напишем, разбирам особеността на техните задължения. Тяхната работа е не да се съгласяват с ръководството на МВР, тяхната работа е да не са съгласни с ръководството на МВР.
Към момента при нас няма съществени възражения по мерките, които предлагаме в Закона. Не мога да разбера за какво точно биха протестирали, защото всички мерки, които предлагаме, са не просто социално приемливи, мисля, че са социално положителни с оглед интересите на служителите в МВР, и то основно тази група, която преминава от Закона за МВР към Закона за държавния служител.
Да не предшествам и отново да проявявам инициатива, в следващото или в по-следващото заседание, когато решите, може би следващото ще бъде добре, ако има зала, в която можем да направим презентация на смисъла на законодателните промени, които предлагаме, тук пред Комисията с удоволствие ще го направим, за да сте информирани и Вие, какво искаме да постигнем.
Мога да дам някои пояснения сега. Те са две или три, които засягат служителите и по никакъв начин не застрашават правата им – нито синдикалните, нито професионалните, нито финансовите.
Единствената мярка, която предлагаме с оглед на бъдещето на новоназначените служители, тези, които се налага сега да приемем, е да са наясно какви са условията – не да влязат при едни условия и веднага след това да кажем, че те се променят.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Други въпроси?
Господин Мерджанов разви, първо, един въпрос, после имаше възможност да развие втори въпрос.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Понеже има предложение на министъра да направи презентация, ние като народни представители вече сме се запознали с гласуването в Министерския съвет и, ако искахте нашето мнение, щяхте да предложите дебат и Ваше изслушване преди да направите конкретните текстове. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Янков, Законът беше публичен две седмици, имаше възможност за гражданско обсъждане. Получили сме всички предложения, с някои от тях сме се съобразили. Внесен е, мисля днес, в Народното събрание. Това е решението на правителството.
Много уважавам парламента, но нека да следим за линията на разпределение на отговорностите между отделните власти. Мисля, че това е форматът, в който ще представим, Вие имате възможност на две гласувания да го обсъждате. Това е моментът, в който в парламента ще се представи тази визия. Все пак нека да очертаем визията на правителството за това какво трябва да се случи, какви са вижданията на парламента е друго.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Какво смятате Вие да се случи и какво ще направите? Вие ще чуете нашето мнение, аз възразих по отношение на предложението да ни представите в момента Закона. Законът е ясен, ние сме го прочели. Знаем какво предлагате.
Не отговорихте на въпроса на колегата дали имате информация за готовност за протести, за напрежение у служителите. Това беше въпросът.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Моля Ви, моля Ви, искам да прекратите тази дискусия по начина, по който я водите.
Искам да помоля всички колеги – максималното толерантен съм и ще бъда такъв, но ще се придържаме към Правилника за дейността на Четиридесет и третото народно събрание и моля Ви думата ще бъде давана само от председателя на Комисията, защото смятам, че това е от уважение към всеки един от нас. Ако превърнем Комисията в една говорилня, това означава, че никой няма да е полезен от това, което иска да изпълнява като функционални задължения и като депутат, и като представител от изпълнителната власт.
Само за уточнение, що се касае за зададения първоначален анонс на въпроса на господин Мерджанов, днес на Председателския съвет темата за ресорите, които са разпределени на вицепремиерите, ще бъдат изпратени служебно, след като получим информация от Министерския съвет от решението на премиера за разпределението на ресорите да бъдат предоставени на всичките парламентарни групи, за да може действително да се запознаят колегите и да задават съответните въпроси по съответните ресори, ако има такава необходимост, и на блиц контролите да бъдат насочени към съответните вицепремиери.
Господин Атанасов, имате ли втори въпрос?
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Председател, много сте толерантен към БСП – зададоха пет въпроса.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Вие сте по-истинската опозиция, така че…
АТАНАС АТАНАСОВ: Всичко ще се види във времето.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, моля Ви.
АТАНАС АТАНАСОВ: Мога да Ви направя оценка.
Госпожо Бъчварова, не знам дали си давате сметка колко смело поемате чужда вина във връзка с първия въпрос, който Ви зададох. Аз съм информиран човек и знам какво се е случило.
В тази връзка искам да кажа следното по повод на Вашия отговор на първия въпрос. Моят коментар е, че колкото и да е ретроградна една разпоредба на Закона, когато действа – има принцип още от римско време „Dura lex, sed lex” – „Лош закон, но закон”. Когато се изнася информация по досъдебно производство, това трябва да става само с разрешение на прокурора. Вашият главен секретар излезе и разказа какво се е случило по едно досъдебно производство и влезе във функциите на друга институция. Това е едно на ръка.
Второто, отново поставям въпроса: вярно е, че в България има една дълготрайна традиция да се разпространява класифицирана информация и никой да не търси отговорност за нейното разпространение, но надявам се, че ще дойде един момент, в който този процес трябва да бъде канализиран и някой да търси отговорност за това, което се случва, защото изнасянето на класифицирана информация, тоест информация с гриф, е наказуемо по Наказателния кодекс.
Не искам да обяснявам в кои случаи как би могло да се постъпи с такъв тип информация, но в конкретния случай е изнесена класифицирана информация и Вие поемате отговорността, че сте дали разрешение това нещо да се случи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ. Като цяло въпросът се припокрива с първия, господин Атанасов, но ако има нещо да добави министър Бъчварова, с удоволствие бихме го чули.
Господин Костов, заповядайте.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! По отношение на допълнението към зададения въпрос мога да кажа следното: по визирания факт няма образувано досъдебно производство. Той обаче е придобит при провеждане на оперативно-издирвателни мероприятия и последващи процесуално-следствени действия по друго досъдебно производство. Изявата ми пред медиите, която беше съгласувана и с другите членове на Комисията по чл. 23 от Закона за НСО, и с мен на изявата имаше също представител на тази Комисия, изявата пред медиите започна и това може да се види от самата медийна изява, че за съжаление, няма да предоставя много информация, обемът информация, който ще предоставя, е предварително съгласуван с ВКП и с наблюдаващия прокурор по досъдебното производство, по което е придобита и съотносима тази информация. Така започна медийната изява, беше коректно отразено от медиите, за което им благодаря. Мисля, че със самата изява съм отговорил на този въпрос. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Атанасов, за реплика.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Чудесно се получи, всичко разбрахме в този случай, тоест има разрешение на ВКП, на Прокуратурата. Имайки предвид благосклонното отношение на Българската прокуратура към тази въпросна групировка, за която говорим, мен ми е ясно какво се случва в цялата тази история.
Искам да питам защо Прокуратурата, която води досъдебното производство, не направи изявление и не даде информация, а ще упълномощават Вас да вършите тази работа? Мерси.
ГЕОРГИ КОСТОВ: Поводът за изявлението беше не отправените заплахи, поводът за изявлението беше общественият интерес към назначената охрана. Затова и Комисията взе решение да обяви какви са били мотивите ни, за да предоставим охрана и аз като член на тази Комисия ги съобщих. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да направя едно уточнение – всички тези, които са били част от правоохранителната система на страната и винаги, когато са обявявали в определени случаи информация с разрешение на Прокуратурата, мисля, че това е нормална практика в Министерството и правохранителните органи. Мога да дам за пример и ситуацията с обявяването на позицията на българското правителство по случая с атентата на летище Сарафово. Знаете, че когато беше проведен Консултативния съвет при президента, обявлението и информацията, която оповестих, беше с разрешение на наблюдаващия прокурор.
Има ли други въпроси?
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Успешна и ползотворна работа в това Ви качество!
Може би това беше най-важният Ви избор в политическата кариера, защото, избирайки такъв знаков депутат от редиците на ГЕРБ е ясно, че Министерството не работи много добре и може би, Вие ще сте този, който ще подобри работата му.
Преди това да попитам – може ли да се съсредоточим по същество?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Имате две минути да развиете Вашия въпрос.
ЯВОР ХАЙТОВ: Да, една вече изтече, но има ли промяна в графика, а той е: отчет, годишен анализ на СДВР от 13,00 ч. на 29-и; на Пожарната на 1-ви от 9,00 ч.; на „Гранична полиция” – на 1-ви от 13,00 ч.; на 2-ри от 11,00 ч. – ГДБОП, и от 15,00 ч. Националната полиция?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това парламентарен контрол ли е? Мисля, че не е проблем да получите справката.
ЯВОР ХАЙТОВ: Не, защото Ви написах две писма, за да получа отговор – на второто получих отговор.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Всички депутати са поканени в София в Главната дирекция. Няма никаква причина да не сте… След като имате графика, значи...
ЯВОР ХАЙТОВ: Времената са динамични, правят се промени.
Няма промяна – така ли да разбирам?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не, не съм информирана.
ЯВОР ХАЙТОВ: Добре. По същество един въпрос и той е следният: след 2001 г. в България станаха доста редица и знакови убийства, много от тях с елементи на организирана престъпност, поръчкови. В тази връзка Министерството работи ли по отношение разкриване на убийствата на Георги Илиев, Емил Кюлев, Фатик, Илия Павлов?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, едно уточнение – съгласно чл. 27, ал. 1 отправените въпроси следва да се отнасят до конкретни политики и не могат да съдържат искането и предоставянето на подробна информация и данни.
В момента нека говорим за политики. Смятам, че има доста актуални теми, които са съотносими към днешното време. Убеден съм, че както по препоръките, които имаме от Европейската комисия, има си съответните разследващи органи, които работят и по всички тези убийства, които са за много по-дълъг период от време.
ЯВОР ХАЙТОВ: Имам ли право на поправителен?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Съгласно процедурата, не.
ЯВОР ХАЙТОВ: Добрината Ви е безгранична.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има ли други въпроси?
Колеги, с това смятам, че блиц контролът е изчерпан.
Понеже бяха поставени няколко въпроса относно предложенията, които са направени и които вече са приети от Министерския съвет за предстоящи реформи в Министерство на вътрешните работи, които са свързани със законодателната дейност на парламента, мога да заявя в духа на това да имаме действително диалог, да се обсъждат идеите преди да влязат за обсъждане в Комисията по същество. Ще направим едно изслушване и ще съчетаем времето, когато е удобно и за Вас, и за народните представители, за да може, първо, да бъде представена концепцията с някаква презентация, която Вие ще подготвите. Защото действително и проблемите, които се поставиха от страна на опозицията, и това което ежедневно събираме като информация и за тази стачна готовност, която синдикалните организации декларират, и това което се случва в момента в Академията на МВР, искаме да разберем с какво ще се промени управлението или ще се увеличи капацитетът на работа на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, преструктурирайки я в агенция. Разбира се, за нас е изключително важно дали тези реформи са съотносими с препоръките, които се дават от Европейската комисия по механизма за наблюдение и оценка, защото мога да кажа, че е много важно да добием тази амплитуда на работа, която действително да ни изведе напред пред Румъния и да може докладите от Европейската комисия да бъдат с повече позитивни знаци. Мога да кажа, че в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред ще можете действително да разчитате на пълно съдействие. Ние разчитаме на Вашата отзивчивост и възможност при необходимост да се обсъждат преди да се внасят законодателните промени, поне на такива дискусии, на които можем да очертаем параметрите. Ваше е правото – на политическото ръководство и, разбира се, на Министерския съвет, да внася съответните законодателни инициативи. За нас е важно обаче в парламента да минимизираме противопоставянето и да можем действително да се опрем на един консенсус, който да даде по-голямата устойчивост и да знаем, че промените които се правят, са с по-дългосрочна визия в рамките на пет, десет, петнадесет и двадесет години да не бъдат променяни, за да има стабилност и устойчивост за служителите. Благодаря.
ИВАН ИВАНОВ: Може ли процедура, господин Цветанов?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Предизвикахте ме с Вашето изказване за процедура, докато са тук представителите на Министерството.
Като правим такава презентация, щом Вие като председател го предлагате очевидно ще се случи, нека това да прерасне в дискусия, на която да присъстват и всички засегнати страни, тоест и представителите на синдикатите на МВР, за да чуем тяхното мнение, каквато дискусия сме правили примерно при приемането на този сегашен Закон за МВР.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: В точка „Разни” ще уточним всички тези подробности. Да благодарим за присъствието на министър Бъчварова, да й пожелаем успехи в Съвета на министрите, който предстои да бъде проведен утре, и се надявам, че действително ще имаме новини, които ще можете да ги споделите след това пред парламентарната комисия.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ако разрешите, мога да Ви кажа, че много динамично се променя информацията за Съвета. Следим я непрекъснато. Важни решения ще се вземат. Заявили сме нашата позиция, но ако тя не бъде приета, ще трябва да приемем общото решение. Основният въпрос ще бъде за това дали да се въведе 100-процентовият контрол на всички граници на Съюза. За нас това ще означава много повече усилия, ресурси, осигуряване на тези проверки основно по сръбската, македонската граница, включително и за Румъния. Заявили сме позиция, тече сега и КОРЕПЕР, че искаме за нас да остане само по-рисков профил. Но, ако общото решение е друго!? Сега след терористичните нападения въведохме 100-процентов контрол за гражданите на Европейския съюз. Това забавя, но беше по гръцката и турската граница, защото другите са с вътрешни граници. Сега, ако трябва да ги въведем там, означава доста повече техническа съоръженост, повече служители.
Заявили сме нашата позиция. Вече при самото гласуване ще видим как ще се случи това. Общата ни позиция е, че никакви регионални инициативи няма да бъдат подкрепени като тази на Македония, Сърбия, Хърватия, Австрия. Настояваме да продължат усилията, които подпомагат Гърция в укрепване на външната ни граница. Това е позицията, с която отивам на този Съвет и според мен, тя отговаря изцяло на националния ни интерес. Ще се борим за нея. Има Съвет след две седмици пак, след една седмица – голям Съвет, тоест процесът тече доста ...
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Значи, можем да приемем, че следващата сряда, когато имаме отново блиц контрол, ще може действително тогава част от въпросите да бъдат насочени в тази посока. Благодаря Ви и успех.
Нека да останат представителите от Министерския съвет и тези, които са определени за представяне на мотивите за следващата точка от дневния ред, а това е точката, свързана със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 602 01-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2016 г.
Господин Ципов, заповядайте!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители. Законопроектът цели подобряване функционирането на системата за защита при бедствия и подобряване на координацията и разпределяне на отговорностите и разпределяне на отговорностите по изпълнение на дейностите, свързани с превенцията, готовността, реакцията и възстановяването при бедствия с по-активно участие на всички заинтересовани страни на национално, регионално и местно ниво. Във връзка с тези предложения трябва да кажем, че се обосновава необходимостта от промяна при провеждане на единна политика при реализиране на мерките за защита при бедствия, въвеждане на ясни механизми и действия от страна на отговорните институции, прецизиране на задълженията и отговорностите на тези институции, произтичащи от действащия закон, осигуряване на междусекторен подход при изпълнение на дейностите за намаляване на риска от бедствия, оптимизиране планирането на финансовите ресурси и ефективното им използване при осигуряване на дейностите по защита при бедствия, подобряване на механизмите за обучение и практическа подготовка, комуникациите и координацията между органите на изпълнителната власт, силите за реагиране, доброволните формирования и населението. Ограничаване на субективното използване на режим „Бедствено положение” от страна на компетентните органи.
С този Законопроект се въвеждат и приоритетите от Рамката за действие от Хиого 2005 – 2015 и Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015 – 2030, които отразяват съвременните разбирания и тенденции за управление на риска от бедствия. Измененията са насочени към подобряване разбирането на риска от бедствия във всичките му измерения на уязвимост, капацитет, излагане на опасности на хора и активи, характеристики на опасностите и околната среда. Въвежда се и планиране намаляването на риска от бедствия на национално, регионално и местно ниво, което е предпоставка за осигуряване на съгласуваност между политиките в отделните сектори. Прави се ясно разграничение между задълженията по готовност и реакция на организациите като част от единната спасителна система и задълженията им като част от системата за защита при бедствия. Подобрява се механизма за финансиране на превантивните дейности и на дейностите по подготовка за реагиране като това ще доведе до повишаване на готовността за реагиране при бедствия. Регламентира се минимален процент от средствата от резерва за непредвидени или неотложни разходи за финансиране на превантивните дейности и дейности по подготовка за реагиране.
Искам да уведомя уважаемите членове на Комисията, че Законопроектът е разработен от много голяма междуведомствена работна група. В непрекъснат контакт бяхме с представителите на Националното сдружение на общините в Република България с една единствена цел да се подобрят механизмите за реакция и не на последно място и за финансиране по отношение на дейността, свързана с превенция по защита от бедствия. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има ли някой от страна на вносителите да добави нещо?
Господин Николов, заповядайте. След това да дадем възможност и на народните представители, за да могат максимално да бъдат запознати с мотивите.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители! Всички Вие знаете, че в последните години България беше сполетяна от множество бедствия, довели освен до огромни материални загуби и до отнемане на човешки животи. В тази връзка по решение на правителството миналата година – месеци юли и август, от Европейската комисия беше направен мониторинг на нашата система за управление и реакция при бедствия. За наша голяма радост междуведомствената работна група заедно с Националното сдружение на общините при разработването на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия бяха формулирани всички проблеми, посочени от Европейската комисия, а нашите изводи и препоръките на експерти от Европейската комисия са изцяло в този Законопроект. Смятам, че той ще създаде още по стройна организация, по-добро планиране на финансовите и човешки ресурси, в това число и превенцията, и ще доведе съответно до по добри резултати. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, имате думата.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, уважаеми гости! Като направих един преглед на внесения Законопроект, имам усещането, че той е един пореден опит, за съжаление, за прехвърляне на отговорности. Вярно, че има текстове, които уреждат моменти, които до този сега не бяха уредени, но покрай тях като прехвърляне на отговорности са най-вече прехвърляне на общините за неща, за които те трудно биха могли да намерят финансиране.
В тази връзка е приложено и становището на Националното сдружение на общините, защото очевидно първоначалният вариант, който се обсъжда и този, който е внесен тук, има някакво разминаване. Знаете, че целият процес по превенция на последващи бедствия и аварии в резултат на природна активност, е свързано и със средства. В целия Законопроект не видях никъде кой по какъв начин се ангажира с осигуряването на подобни мероприятия. С какви средства – в държавния бюджет не са залегнали такива, и по тази причина имаме склонността да се въздържим от подкрепата на този Законопроект, докато не се изчистят тези въпроси. Иначе тематиката е много сериозна. В последно време всички са свидетели на различни катаклизми, които се случиха и последствията от тях все още не са преодолени. Не искаме да се ангажираме с прогнози за бъдеще какво би могло да ни очаква, предвид климатичните промени, които наблюдаваме и в момента, и сме свидетели всички.
Този Законопроект до голяма степен не е решение на проблемите, които може би ни предстоят, за съжаление. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми господин Иванов! Смятам, че текстът е много по-прецизен за предложението на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита и бедствия и посочва кои са компетентните отговорни органи. Досега се очакваше да се появят органите на Министерството на вътрешните работи в лицето на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” и те да координират изцяло абсолютно всякакви действия, които могат да бъдат предприети по отношение на отстраняване последиците от съответното бедствие. Искам да обърна внимание, че за първи път тази година от последните няколко години има значително увеличение на бюджета на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане и след като евентуално бъде приет внесеният Законопроект, за първи път ще има предвидени средства за превенция, нещо което през последните години никога не е съществувало в бюджета на тази Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане.
Ще помоля и господин Николов да вземе отношение.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател. Благодаря, господин Заместник-министър.
Давам си сметка, че се намирам на заседание на Комисия и няма да си позволя да влизам в такива детайли. Ако ме поканите при конкретно обсъждане на текстовете, бих могъл.
Искам да кажа, че Законът не само че не прехвърля отговорности, а напротив, разпределя ги на всеки му, така че да се получи интегрирано усилие на всички държавни и общински органи. По отношение на становището на Националното сдружение на общините в Република България, запознат съм с него, но преди да го коментирам искам да благодаря изключително много на Националното сдружение. Голяма част от Закона, да не кажа сто процента, беше изготвен с тяхното дейно участие. Те бяха в съседния кабинет при мен, работиха непрекъснато с господин Игнатов.
Нещо повече, вероятно Вие визирате така наречените запаси от фургони. В момента в множество закони кметовете на общини са задължени да поддържат резервен жилищен фонд, тоест, вместо фургони, да поддържат празни апартаменти или сгради. Това е непосилно за тях, поради което ние предлагаме по-лек вариант. Вариант, който да позволява все пак общината да има ресурс да поеме настаняването на тежко пострадали хора от бедствия. Това е смисълът.
Още веднъж Ви уверявам процесът на разписване на Националната програма върви отгоре надолу и отдолу нагоре, така че да се срещнат на средата интересите на държавата със своите възможности за финансиране и на кметовете на общините със своите искания за финансиране. Смятам, че в това отношение Законът е направил много сериозна крачка напред.
Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз. Колеги, други въпроси?
Заповядайте.
ИВАН ИВАНОВ: Всичко това, което се каза, беше много хубаво. Въпросът сега е да се реализира. Господин Ципов, ако по някакъв начин документално успеете да ни убедите, че тези средства, за които ни уверявате тук ще бъдат факт и ще се увеличи значително бюджетът на Междуведомствената комисия, на драго сърце ще подкрепим всякакви промени. Освен фургоните, за които Ви уверявам, е наистина общините трудно ще отделят средства, особено малките – да ги закупят такива съоръжения, стои на дневен ред и въпросът с тези доброволни формирования, на които Вие отделяте достатъчно много текстове и засилвате техните възможности за реакция. За съжаление, те не работят. Това са мои лични наблюдения. Примерно в общината и областта, от където съм избран, имахме преди няколко месеца такава ситуация – те дори не ги събраха, не успяха да ги съберат, за да отстранят последствията от наводнението, което се случи. Убеден съм, че това нещо ще се случи на други места. В Шуменския регион имаше подобна ситуация – преля една река, която веднъж на сто години прелива, и стана нещо невъобразима. Река Поройна. Там бяхме свидетели как тези доброволни формирования дори не се събраха, пък какво остава да свършат нещо друго. Може би трябва да се намери някакъв механизъм, с който действително да накараме тези хора да вършат някаква работа, отколкото да съществуват само на хартия и да отчитат дейността на съответните звена към общините, които отговарят за бедствията и авариите.
Забележките ми бяха в тази връзка, за да разберете, Вие сами го знаете, че общините няма от къде да вземат пари да ги купят тези фургони. Особено малките общини. Ако господин Ципов е добър пророк и действително тези пари се намерят, и министър Горанов му ги отпусне, това ще бъде чудо, господин Цветанов, нали така.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, нека да бъдем реалисти. По оценката, която си спомням беше направена за необходимите средства за възстановяване и превантивна дейност, говорим за около 800 милиона. Така че тези пари няма как да се осигурят от бюджета. Въпросът е, че имаме увеличаване на средствата за превантивна дейност, които се залагат за първи път в тази посока. Разбира се, бюджетът никога няма да стигне, защото –
800 милиона, знаете, с натрупването на годините проблемите са се увеличавали, но не са се решавали. Решавало се е само това, което е най-неотложното и това, което е имало възможност да бъде решено. Но средствата, които бяха направени по оценка преди време от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, средствата необходими за превантивна дейност и за всичко това, което е постъпило към Комисията са 800 млн. лв. Сами разбирате, че това няма как да бъде изпълнено в момента, но мисля, че с този Законопроект, и тук, разбира се, не знам дали сте запознати със становището на Националното сдружение на общините, има текстове, които действително има безпокойство от ангажимента, с който ще бъдат натоварени. Всъщност надали ще могат да реагират адекватно. Смятам, че в процеса между първо и второ четене ще търсим действително оптимизиране и ще бъдат поканени отново представители на Националното сдружение на общините да участват активно в дебатите.
ИВАН ИВАНОВ: В тази връзка едно предложение, може ли, господин Председател?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Изчерпахте всякакъв лимит, но...
ИВАН ИВАНОВ: Процедурно е, господин Председател.
Дали е възможно, когато наближи второ четене, да ни се представи някакъв списък на приоритетните обекти от критичната инфраструктура, за които са необходими тези 800 млн. лв., защото за нас ще бъде по-лесно да вземем преценка. Тази сметка е направена на базата на нещо, не е изсмукана от пръстите. Мисля, че за всеки един член от Комисията ще бъде полезно да се запознае подробно, най-малко за района, в който е избран.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Николов, заповядайте, ако можете да направите едно уточнение.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда малко по-общ. Това са искания, постъпили в Междуведомствената комисия на стойност 800 млн. лв. Това не са програми специално за критичната инфраструктура. Тази програма, която за първи път влиза и я виждате в ЗИД за ЗЗБ, има за задача точно това – да приоритизира обектите, работейки с информация отдолу нагоре така, че да се получи наистина финансиране на приоритетни обекти, а не кой как смята, че неговият е най-важен. За това става дума. Първата крачка е направена.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, има ли други изказвания от народните представители?
Ако няма други изказвания, да минем към гласуване.
Който е „за” така внесения Законопроект, моля да гласува.
Гласуване: „за” – 9 души, „против” – няма, „въздържали се” 3.
С това тази точка е изчерпана.
Благодарим Ви. Приятен следобед.
Преминаваме към точка трета – „Разни”.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
От колегата Радев сега разбрах защо толкова добре сте информиран какво се е случило на заседанието на сдружението на общините. Взели сте властта, разбрах, и в това сдружение. Честито! Това да се пошегуваме.
Прав бяхте в началото, че през процедурата взех думата по въпрос, който не е чисто процедурен. Но наистина настоявам. Разбира се, това е въпрос на председателя на мнозинството, но ако не се направи съвместно заседание на двете Комисии по темата как работи въпросната Комисия, накратко казано „тричленката”, остават много тежки съмнения и спекулации в публичното пространство.
Би следвало да ги изслушаме, да преценим с оглед информацията, която ще бъде предоставена, разбира се, при закрити врати, защото най-малкото онази Комисия задължително работи при закрити врати. Настоявам и отново поставям този въпрос – обсъдете го, помислете. Това мисля, че е изключително важно, защото ми се струва, че се получават ситуации, в които е необяснимо това, което се обявява публично.
Твърде неадекватен беше главният секретар. Не искам да влизам в по-остър сблъсък, разбира се. То какво ли по-остро от това да му поискаш оставката, но...
Това е сериозен въпрос. Особено при първия случай с Местан нещата останаха неизяснени. Защо трябваше да излиза да ги обяснява? Имало някакви спекулации! Информация, придобита в наказателен процес, която е с гриф, в един момент – пляс, всичко това се обяснява публично, защото някой така е поискал да се случи тази работа. Видяхме какъв е ефектът.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Атанасов, мисля, че на утрешното заседание с председател Димитър Лазаров, Вие сте член на тази Комисия, както и аз, ще можем действително да поставим въпроса там. Убеден съм, че ще стигнем до консенсус, за да проведем едно такова съвместно заседание, защото идеята е от нашата парламентарна дейност действително да неутрализираме абсолютно всякакви внушения или спекулации, които могат да възникнат в публичното пространство.
Парламентарните комисии могат да преценят дали да бъдат проведени закрити заседания, на които действително да бъдат изложени съответните факти и обстоятелства относно политиката, която е реализирана в тази посока.
Това, което също смятам, че е редно да направим е – може би ще се планира едно представяне на законодателните промени, които внесе ръководството на Министерството на вътрешните работи. Мисля, че можем да направим една дискусия, която да проведем в парламента, в една от залите – ще видим, ще се договорим в утрешния ден кога да бъде направено с ръководството на Министерството и смятам, че това може да бъде инициатива на нашата Комисия за провеждането на такава кръгла маса с обсъждания и с присъствие на всички засегнати страни, които трябва да понесат всички тези законодателни промени, които трябва да бъдат осъществени. Убеден съм, че до такава дискусия ще стигнем. Мисля, че тя ще бъде полезна във връзка с включването в дневния ред на Комисията за гледане на законодателните промени, които вече са постъпили в Народното събрание.
Като председател на Комисията няма да ги внеса за обсъждане в Комисията, докато не мине тази дискусия, за да може действително и в дебата, които ще проведем тук, да можем да имаме ясна позиция.
Молбата ми към всички колеги е – нека взаимно да се уважаваме, защото не искам да изпадаме в ситуацията, в която да имаме нарушаване на нормалните норми на поведение и, разбира се, смятам, че трябва да реализираме и това, което беше планирано от предишния председател генерал Атанас Атанасов за провеждането на едно изнесено заседание, защото смятам, че това би могло да подобри микроклимата в нашата Комисия.
Има ли други теми за обсъждане? Няма.
Колеги, закривам заседанието.



(Закрито в 16,00 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Цветан Цветанов