П Р О Т О К О Л
№ 39

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред



П Р О Т О К О Л
№ 39

На 2 март 2016 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
2. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаеми колеги, убеден съм, че в днешния ден ще се постараем да бъдем максимално сбити, за да свършим максимално бързо.
Дневният ред, който е предложен за днешното заседание:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Наши гости са заместник министър-председателят Румяна Бъчварова, Георги Арабаджиев – заместник главен секретар, Стоян Иванов – заместник главен директор на Главна дирекция „Гранична полиция”.
Като втора точка се предлага да бъде Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2016 г.), № 602-00-7, внесена от Министерския съвет на 29 януари 2016 г. Гости: Красимир Ципов трябва да представи Проекта, Дора Згуровска – началник-сектор „Въпроси на вътрешната сигурност и полицейско сътрудничество в Европейския съюз”, дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”, и Николай Дановски – юрисконсулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”.
Точка трета е „Разни”.
Ако сме съгласни с този дневен ред, предлагам да гласуваме – приема се единодушно.

Пристъпваме към блицконтрола. Извиняваме се, че втора поредна седмица трябва да го правим, но от пожеланието на господин Красимир Янков правим реалност днешното заседание.
Въпроси, колеги?
Аз ще задам един въпрос – той е продължение от предишното ни заседание, защото Ви предстоеше пътуване за Брюксел за Съвета на министрите на вътрешните работи.
Госпожо Министър, за нас е изключително важно и, надявам се, ще бъде полезно да ни запознаете с нови неща, които разисквахте на Съвета на министрите, по-специално за бежанския проблем, за всичко това, което предприема както правителството, така и Европейският съюз като цяло.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господа депутати, на Съвета, на който присъствах само преди седмица, основната тема беше мигрантската криза. Имаше и две други теми, които ще маркирам. Едната беше промяната в Шенгенския кодекс и провеждането на 100-процентов контрол по външните граници на Европейския съюз. Това решение беше прието – то ще бъде прието вероятно в края на септември. Дава се 6-месечен срок на държавите да се подготвят – там, където няма изградени съоръжения за това. Става въпрос по-скоро за преминаване – граничния контрол.
Това, което нашата делегация успя да постигне, без да бъде обявено толкова публично – едно изключение само за България: да се разреши на българо-гръцката и българо-румънската граница 100-процентовият контрол да бъде само на вход. Тоест хората, които ще преминават, няма да бъдат проверявани от двете страни: само тези, които влизат в България, ще проверяваме ние, а пък излизащите – съответно гръцките и румънските органи. Приемливо решение за нас, въпреки че леко утежнява нашите отговорности. В крайна сметка това е тенденцията и решението е този 100-процентов контрол да остане постоянен. Затова ще бъде взето решение и на парламента.
Освен това, подкрепихме Службата за европейска гранична сигурност, но тук дебатите продължават и на следващите съвети, за да установим как ще бъде разпределението на функциите.
Това, което ние отстояваме и е наша позиция – там, където „Фронтекс” действа в разширения си състав, основните решения да се вземат от националните власти, а не тази служба да ги взема вместо нас.
Друго, за което настояваме – там, където са държавите по външни граници, да не участват автоматично в попълване на общата бройка, защото ако ние имаме нужда от охрана на външните граници от хора, които са с определени качества, владеят езици, да не се налага да ги пращаме на мисия някъде другаде – да ги използваме тук, при нас. Това е процес, който ще продължим да обсъждаме.
Голямата тема за миграцията беше дискутирана на два форума. Първият беше – балканските държави, Австрия и Германия на една неформална закуска. Вторият – официалните дебати по време на Съвета.
В първия формат имаше относително голямо напрежение по повод инициативата на Австрия да въведе едностранно квоти и специален режим за вход на границата. Дори балканските държави, които бяха отишли там, казаха, че е по-добре да се търси общо европейско решение, че те са готови да преговарят по него.
Моята позиция беше, че въпреки забавянето, Гърция е доста напреднала. Наша отговорност е да продължим да й помагаме. Ние имаме катер, 5 хил. души са спасени от катера и офицерите, които са на него. Гръцката страна е стигнала доста напред. Смисълът е всички да съсредоточим там помощта и усилията си, за да може Гърция да се справя на място.
Беше препоръчано да използва правото си на реадмисия. Гръцкият колега каза: „Къде да ги връщаме? В морето ако ги върнем, рискът за тях се увеличава”. Така че те са в доста трудна, патова ситуация.
На втория формат, който беше официален, държавите споделяха своите проблеми: в някои – засиленият натиск, в други – опитът сами да се справят с проблемите. Общо взето, проблемите и положителните примери бяха дадени.
Например Словакия е взела доброволно над 1200-1300 души от Австрия, разположила ги е на добри места, предлага им програми за интеграция. По този начин всъщност те помагат на Австрия.
В хода на дискусиите Австрия не се отказа от идеята си да настоява за правото си да определи квоти и да се съобразява с тях. В общия разговор всички бяхме помолени да не предприемаме никакви едностранни действия до 7 март, когато ще бъде големият Европейски съвет, с надеждата, че тогава в присъствието на турския премиер ще бъде взето общо решение. Общото решение се вижда като поемане на ангажимент от страна на Турция да контролира своите граници, да не допуска незаконно излизане на бежанците, за което ще получи съответната помощ от Европейския съюз, за тяхното интегриране – интегриране е много далечен период, но за да могат да се справят с тях, с изхранването. Нещо, на което те много държаха, беше обучението на малките деца. Там няма проблем с езика, както би имало при нас с малките деца. Но 400 хиляди са децата, за които те говорят, че трябва да бъдат обучени, и средствата, които искат, са много.
Предполага се, че при това положение ще се намали цялостният поток и натискът към Гърция и Гърция вече ще има възможност да приема само тези, които отговарят на условията за статут. Ще може с помощта вече и на европейските сили да връща онези, които не отговарят на изискванията за статут.
Напрежението е много голямо в Словения, в Хърватска, в Македония. Проведох разговори и с гръцкия, и с турския си колега, които ме увериха в тяхната готовност да не допускат неприятни последици за нашата страна. Имах възможност да подчертая в неформалната част при срещата с турския министър нашата удовлетвореност от работата с тях. Мога да Ви кажа това, което в момента сме постигнали като ниво на договореност, преди да се приеме Протоколът за реадмисия – турската страна е готова да приема обратно част от пристигащите на нашата граница. Буквално имах конкретен такъв случай, за който ме информираха от София. Говорих с него и той каза, че са готови обратно... Мисля, че не е могло да се случи, защото те вече са били влезли в процедура.
В общи линии европейската позиция е, че ще бъде преломен Съветът на 7-и. Той ще определи в каква посока ще тръгне развитието на тази криза, защото или тя ще бъде спряна с мерките, които всички се надяват и вярват, че ще бъдат договорени, или ако това не се постигне, ще трябва всяка от държавите да предприема собствени мерки.
Имам заявено желание от австрийската министърка за посещение тук – трябваше да бъде утре, но тя го отложи с няколко дни, за да се разясни каква е тяхната позиция. Днес ли беше – има среща на полицейските началници в Белград, на която ние ще участваме на ниско ниво, за да не се ангажираме със самата инициатива. В общи линии това са резултатите от Съвета. (Реплика при изключени микрофони.)
Не, в Брюксел ще бъде, освен ако не са решили да я преместват. От миналата седмица – че ще бъде в Брюксел.
Още нещо – да Ви информирам, че позицията, която заявих, е, че ние сме подкрепили решението за релокация, защото то беше единственото решение, което преди няколко месеца беше възможно да се случи. Опитът ни досега показва, че това решение не сработва добре. От разпределени общо около 120 хиляди в момента има релокирани 540-550 човека. От България са двама – за това Ви информирах. Единият, като е дошъл, е подал молба да се върне в собствената си държава. Не са даже и двама, а е един.
Наистина това решение вече е под въпрос и лично за мен е доста критична ситуацията по отношение на релокацията, защото от вчера има едно решение на Европейския съд, което казва, че бежанците имат право да избират в коя държава да пребивават. Основа на предложението за релокация беше презумпцията, че веднъж приети в Европейския съюз, те нямат право да избират държавата, в която да бъдат, което на практика променя това решение кардинално.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Ще помоля колегите, а и Вас, госпожо Министър – по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание три минути е времето за отговор. Не Ви прекъснах, защото темата е изключително важна и с огромен интерес за народните представители.
Колеги, аз нямам реплика, така че в тази посока ще икономисаме от времето.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости, колеги! Моят въпрос ще бъде по същата тематика, очевидно заострихте интереса ни. Информацията, която ни изнесохте, поне за мен достатъчно сериозно поставя под въпрос общата европейска политика по отношение на свободното придвижване на хора, товари и така нататък с решението за затваряне на границите.
Но да се върна на въпроса си. Като Ви слушам, натам отиват нещата. От днес има решение на Министерския съвет за учение по границата – тук има представители на „Гранична полиция”, което ще се проведе съвместно с армията.
Въпросът ми е: това учение по някакъв начин провокирано ли е от данни, които не са стигнали до нас, за бъдеща ескалация на напрежението по границата, да е във връзка с предстоящите решения, които ще се вземат на този Съвет на вътрешните министри? Изобщо това предвещава ли някаква по-сериозна ескалация – хората, които биха могли да се опитат да влязат на наша територия, от турска? Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Първо да уточня, че решението за 100-процентов контрол не е за затваряне на границите. Ние такова решение взехме – на външна граница, след атентата в Париж. Една практика, която тогава беше въведена от повече от държавите – сега всъщност преговаряме това да стане постоянна практика. Не трябва да го тълкуваме като затваряне на границите.
Днес решихме да планираме в тези дни, в които се предполага, че няма да има такава натовареност и на пътищата, на населението, за провеждане на планирано вече в нашия план учение, заедно с военните. Знаете, че благодарение на решението, което приехте, досега не сме имали практика – практическо съгласуване на усилията си, на общите планове, по които работим. Необходимо е да видим как вече взетите решения сработват на терен. Затова беше взето решение в някои от следващите дни да планираме провеждането на такова учение, което да ни позволи да уточним плана – мисля, че няма да има корекции по него, и да видим как работим в ситуация, която се надявам да не ни се случи на практика.
Факт е, че има напрежение на гръцко-македонската граница. Това беше очаквано, беше обсъждано – има готовност хуманитарните аспекти да бъдат решени, подсигурени. Не губим нито един ден, за да гарантираме готовност в тази посока.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Тоест това решение не е продиктувано от някакви данни, информация, която включително бихте ни споделили на закрито заседание.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не, към момента мога да кажа, че от гръцко българската граница няма приток на мигранти, а пък от турско-българската е в границите на онова, което познаваме за сезона.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Изключително важна е темата с бежанците, но аз искам да задам друг въпрос.
Вчера или миналия ден е бил годишният отчет на Столичната дирекция на вътрешните работи. Доколкото разбрах, Вие сте присъствали на този отчет.
Ще бъда кратък – дайте Вашата оценка за резултатите за 2015 г., за работата на Столичната дирекция на вътрешните работи, в зависимост от резултатите, които са Ви представени – разкриваемост и така нататък. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: По критериите, по които ние даваме ежемесечна оценка за отделните дирекции, СДВР е относително на една от последните позиции. Това е факт и ние не сме го скривали, когато правихме анализ. Но е факт и нещо друго – че тук натовареността е в пъти по-голяма, отколкото във всяка от другите дирекции. Особеност на събитията, които се случват – в целия диапазон на възможности са, тоест те работят в изключително трудна ситуация.
Като отговор на това ние имаме решение – аз го анонсирах по принцип, че ние поставяме като приоритет, като фокус състоянието на СДВР и ще направим всичко възможно да подпомогнем тяхната дейност с оглед на екипираност, автомобили, новите професионални стандарти, осигуряване на по-добри условия за работа. Мисля, че за това състояние имаме двустранна отговорност. Мисля, че е редно основната, Столичната дирекция, както е навсякъде, да бъде с по високи изисквания, но и с по-високи стандарти на работа, за да може да бъде еталон и пример за останалите.
Много голям недокомплект – не обичам тази дума, недостиг на кадри в Софийската дирекция, който е натрупан в годините, не е само резултат на последните събития от края на годината. До месец ще можем 509 души от охранителните постове да пренасочим към жандармерията и полицията, което е значителна бройка според мен. Обявили сме допълнително 300 конкурса за нови служители.
Има концепция за това как да се реорганизира работата в Софийската дирекция. Аз лично съм доста впечатлена от нея, в смисъл отговори на всичките ми очаквания за модернизиране на работата, реорганизиране, за принципа, че ще се акцентира върху новите служители и тези, които досега не са били в група с онези, с които е имало по-проблемни практики, но това ще даде резултат след една година. Засега разчитаме основно на тези 509 души, които колкото по-бързо можем да ги преместим, толкова по-ефективно ще се отразят.
Процедурата е конкурс за хора с полицейски правомощия по трудово правоотношение, които ще застъпят на охранителните постове. От там жандармерия и полиция ще бъдат пренасочени към Софийската дирекция.
АТАНАС АТАНАСОВ: Много искам, госпожо Министър, да се справите с този проблем, но искам да Ви кажа, че демотивацията на състава в Столичната дирекция е на нулата. Казвам го съвсем откровено – от контактите, които имам. Зависи как разбираме нулата, нали така, ако това е проблемът. (Реплика при изключени микрофони.)
Отделно от въпроса, който повдигате, за недокоплекта, колкото и да не обичаме думата, тя е стандартна дума вътре в системата. Това е резултат от старата кадрова работа. Ако в София не могат да бъдат набрани служители за полицията, аз се чудя как ще бъдат набрани в Грудово, но това е друг проблем.
Съжалявам, че ще го кажа, но според мен проблемът е в липса на капацитет в ръководството на Столичната дирекция на вътрешните работи. Има определени видове престъпления в София, по които разкриваемостта е изключително ниска, а в същия момент тези престъпления са видими. Да речем, разпространението на дрога – не съм чул да има някаква сериозна реализация през последните години, което говори за други зависимости.
Така че общественото доверие към Столичната дирекция е изключително ниско. Казвам Ви го съвсем откровено и добронамерено – не за да Ви критикувам, а просто фокусирайте си вниманието, защото това е лицето на полицията в държавата. Една пета от служителите на МВР служат в София, тоест не могат да се оплакват от липса на ресурс, колкото и да има недокомплект. Това означава, че не могат да разположат правилно силите и средствата с оглед на оперативната обстановка – така го разбирам и затова казвам, че е липса на капацитет в ръководството. Пожелавам Ви успех. Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Имам ли право на дуплика?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Само да Ви обърна внимание на една такава особеност – в Столичната дирекция кандидатите за позициите от София са малко. Основно кандидатстват хора от провинцията, просто защото нивото на заплащане в Софийската дирекция е по високо, отколкото в териториалните. Идвайки тук, работейки известно време, те се връщат на по-високи позиции там, откъдето са дошли. Това е особеност на този кадрови подбор.
Разбирам демотивацията – вероятно не напълно, но това, което правим: сега очакваме, след вече обявените конкурси, всички нови технически средства, с които ще можем да разполагаме, приоритетно да се насочат към Столичната дирекция.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Други въпроси?
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Заместник главен секретар, господин Заместник главен директор! Вече стана ясно, че приключват годишните отчет-анализи на областните дирекции на МВР и на главните дирекции. Всъщност на 8 март остана само и единствено последният отчет-анализ на Главна дирекция „Национална полиция”.
Аз присъствах на някои от отчет анализите на областните дирекции и тези на Главна дирекция „Гранична полиция”, на Столична дирекция на вътрешните работи, днес – на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Във всички годишни отчет-анализи на ръководителите на тези звена имаше една глава – обща, и тя е „Лошо техническо оборудване и тежко материално състояние на звената”, които те ръководят. Аз съм си водил записки, отчетите са при мен. Мога само да спомена, че останах изумен, когато разбрах, че граничните ни полицаи на „зелена граница”, както сме свикнали да я наричаме, в момента са с летни униформи.
Това, което също трябва да имате предвид, е, че едно огромно районно управление на полицията в София, като Четвърто районно управление, разполага с един автомобил. Вие го чухте.
Мога да продължа. Тук пред мен е Глава „Проблеми на ГДБОП” – затруднения от материално-битов характер, амортизирана и морално остаряла техника и оборудване, липса на помещения за съхранение на ВДС в по-голям обем.
Какво казват колегите от Пожарната? „Няма средства за лична защита на служителите и средства за пожарогасене.”
В тази връзка моят въпрос е: имате ли концептуално някакво решение на този проблем? Защото ние, преди да искаме, сме длъжни да дадем и тези хора наистина трябва да работят в нормална среда.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Бъчварова.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това е най-сериозният проблем в МВР. Първо, той е систематичен – в годините назад не е успявано да бъде решен и е предопределен от начина, по който е преразпределен бюджетът. Перото „Персонал” всъщност е в закон и не може да бъде променяно, а останалите разходи са изключително ниски. Пет милиона капиталови разходи имаме.
ЯВОР ХАЙТОВ: 12 са капиталовите разходи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Сега са 5, които разписах. Може би имате предвид за издръжка. За издръжката са 12. Капиталовите са 5, 12 са за издръжка. Всички те са разпределени с оглед на заявените потребности, но покриват много малка част. Това, което се опитваме да направим, особено по границата – по фонд „Вътрешна сигурност”, по средства, които получихме в размер на около 20 милиона общо за спешни нужди, се разпределят така, че да покрият потребностите на „Гранична полиция”. Те са предназначени целево за там. С това мисля, че ще успеем да осигурим издръжката, но само по българо-турската граница, защото само за външна граница се дават тези средства. Планирани са, има проекти, в момента текат процедурите, които да ги обезпечат.
В същото време останалите дирекции остават с голям дефицит. Имаме една от възможностите – да получаваме дарение, имаме и такива предложения. Примерно британските автомобили, които Камерън е обещал, но издръжката на тези автомобили и тази техника е изключително висока сама по себе си. Затова целта на мерките, които предлагаме в реформата, е да можем чрез реорганизацията да започнем – правим едни икономии, изговорила съм това и с финансовия министър, на тримесечие или на шестмесечие, в зависимост от периода, в който ще бъдат направени, да бъдат трансформирани като средства за издръжка. Има описание на всички потребности – това, което е направено, и започваме едно по едно. В зависимост от степента на неотложност – всички те са в най-високата зона на неотложност, да ги покриваме. Автомобилите ще бъдат осигурени по фонд „Вътрешна сигурност”. Засега са само 100, но те са със специфични изисквания за допълнително екипиране.
Това са източниците, с които можем да осигурим финансирането. Очакваме някакви други възможности, които, като станат ясни, ще Ви ги кажем. Целта е екипировката.
Що се отнася до униформите, за миналата година осигурихме летните униформи. През тази ще можем да дадем целия комплект. В момента тече процедурата. Надявам се за следващата, защото пък има една друга процедура, да можем да подобрим качеството и дизайна на униформите, за да можем да ги осигурим. Аз лично съм разпоредила, докато не се осигурят униформите на всички полицейски служители, служителите в МВР и от администрацията да не получават средства за дрехи. Това не е много популярно решение, но мисля, че е справедливо хората, които са навън, на улицата, да бъдат гарантирани – другите малко по-късно.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Хайтов, имате ли реплика?
ЯВОР ХАЙТОВ: Отчет-анализът на „Гранична полиция” – от доклада на заместник-министър Гунев разбрах, че има множество международни проекти, по които се работи, че вече някои са реализирани и средства са получени, но това го споделям само като факт.
Подробно ще попитам, не по този ред, в Комисията за всички проекти: как се развиват и реално полученото по тях, по какъв начин да се подобри възможността за достиг до средства по международните проекти? Иначе нямам допълнителна реплика и Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Само за уточнение към това, което казахте. Действително от възможностите от европейските фондове е най-добрата добавена стойност, която може да подпомогне републиканския бюджет. Имаше период, в който бяха усвоени около 750 милиона точно по тези инструменти на Европейския съюз и двустранни споразумения.
Заповядайте, господин Белемезов.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, уважаеми гости, дами и господа, колеги! Искам да Ви попитам, госпожо Министър, за нивото на професионален стрес в системата на МВР. Колегата зададе въпрос, който касае чисто материално-техническата обезпеченост – несъмнено много тежък проблем в системата на МВР. Но също така като приоритетен проблем, пред който всички ние сме изправени, е подобряване нивата на професионален стрес в системата на МВР. Според най-различни изследвания – надявам се, че Вие сте запознати с тях, включително на Института по психология към МВР, се твърди, че нивото на професионален стрес, особено в пограничните райони, където служители на „Гранична полиция” осъществяват своите функционалности, дейности, е приравнено на това във военновременно положение. Лично за себе си не отчитам никакви обективни предпоставки за този факт.
Моят въпрос към Вас е по-скоро в посока на това: запознати ли сте с тези анализи и препоръките от тях? По какъв начин, с какъв инструментариум и средства смятате да подобрите цялото това състояние?
Задавам въпроса неслучайно в този момент, защото сме в навечерието на разглеждането на поредните промени в Закона за МВР. Ако не се лъжа, от 2014 г. насам това ще бъде седмата поред поправка, които поправки за толкова кратък период от време водят несъмнено до демотивация на служителите, в частност – до текучество, и не на последно място, до засилена форма на професионален стрес.
Какви са способите, чрез които ние ще подобряваме тази ситуация за нашите служители в системата? Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
Докладът, който цитирате, е отпреди три или четири години, както ме информираха от Института по психология, защото този доклад не е стигал до мен. Единственият, който те са изпращали, е за ситуацията в Кюстендил миналата година, когато двама от граничарите загинаха на връщане от командировка. Поради липса на достатъчно бюджет няма други такива анализи, правени досега. В момента се опитваме да потърсим средства, за да можем да ускорим работата на Института.
Що се отнася до професионалния стрес – със сигурност е на доста високи нива. Не са малко нещата, които се наложи да преживеят служителите в последните години.
Искам да Ви уверя, ще видите и следващата седмица, че всички промени, които предлагаме, са изключително позитивни за служителите. Единственото намаление – нещо, което е в минус, да речем, са петте дни отпуск, които регламентираме по нов начин. Ако видите списъка с компенсациите за отпуските, които разписвам, те са 10 години назад, изобщо неизползвани. Пет дни няма да се отразят пряко на служителите по никакъв начин, още повече че голяма част от тях ползват допълнителни плащания за извънредния си труд.
Всяка една от останалите промени има само положителен ефект върху служителите. Надявам се много скоро да има ефект и във финансово отношение, което ще ни позволи да подобрим съоръжеността, екипите, техническата обезпеченост.
Малко изпреварвам, но при преназначаването на тези 4225 служители от първа в трета категория на тях им се предлагат доста допълнителни възможности – нещо, което предварително не беше предвидено, за което успях в преговори с Министерството на финансите да постигна съгласие: запазване сегашния брой компенсации на база на стажа и преминаване в процедурата начисляване на допълнителните като държавни служители.
В крайна сметка ако всеки от тези служители, въпреки че е преназначен на административна позиция, продължи да работи в рамките на 20 години, той ще си получи 20-те заплати обезщетение, тоест няма да има ощетяване на техните интереси.
Може би единствено, ако успеем да въведем вътрешните електронни системи – деловодство, „Човешки ресурси”, складова наличност, и да подобрим качеството общо на информационните системи, ще трябва по-активно да се опреснят уменията за използването им. По принцип нов тип умения, но пък, от друга страна, изключително много облекчават работата.
Аз съм имала повод да Ви кажа – около 40% от основните процеси в съвременните полицейски структури е работата с информация. Това е изключително облекчаващо конкретните усилия.
Пак ще кажа, философията на промените, на реформата не е насочена към ощетяване на служителите. Това е реформа по-скоро към управлението на системата и към тези, които я предлагаме. Личното ми убеждение е, че трябва постоянно да се следи нивото на стреса, да има постоянни изследвания, защото едно отделно изследване, казвам го от личния си предишен професионален опит, само по себе си нищо не значи. Докато то не показва тенденции, няма пълноценната си информационна стойност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Имате ли реплика?
Заповядайте.
СВЕТОСЛАВ БЕЛЕМЕЗОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Благодаря Ви, госпожо Министър, за отговора.
Изключително много вярвам, че всеки от тук присъстващите е заинтересован от провеждането на реформа в МВР, но, разбира се, качествена, с дългосрочен хоризонт – повече от четири години, какъвто е мандатът на всяко едно правителство.
В случая аз не коментирам определените пунктове по новия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР, защото изпреварваме разговора. Така или иначе ще има обществено обсъждане по тази тема, ще има възможност вече в хода на заседанията на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да коментираме Законопроекта и на първо, и на второ гласуване.
По-скоро проблемът е на друго място, говорейки за професионалния стрес. Според мен става въпрос, че има наличие на следния парадокс. Системата, която трябва да дава стабилност в държавата, всъщност през последните няколко години – три, четири, пет, шест, без значение, това трябва да потвърдят анализаторите, е една от най-нестабилните системи с оглед на това, че там се провеждат редица законодателни промени, респективно подзаконови нормативни промени. Всичките тези промени, които се правят, създават недоверие от страна на служителя в самата система, от една страна. От друга страна, по този начин се генерират всички предпоставки за създаването на професионален стрес, за невъзможността хората да вярват във вътрешните мотивационни механизми, с които разполага системата.
В тази връзка смятам, че решаването на тези проблеми няма да бъде само в контекста на това постоянно да анализираме ситуацията, а наистина да имаме възможност чрез много широко обществено обсъждане да допринесем за това да върнем доверието на служителите в системата и наистина да ги убедим, че такива промени, които предстои да бъдат коментирани в съвсем скоро време, ще бъдат за един много по-дългосрочен период от време. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз споделям същото мнение. С оглед на това да създадем усещане за стабилност приложихме 12 заплати компенсация да получават новите служители, които са по-малко от тези, които ще имат вече назначените, но да им дадем перспективата, за да могат да си направят личните планове. Съгласна съм, но в рамките на един мандат е много трудно да гарантираш стабилността на системата. Ще се повторя, при всеки от предишните министри забелязах, че са направени и са започнати много положителни неща. Това е добре, защото сега има резултати, има на какво да стъпиш. Проблемът е, че след това те не са били продължавани по начина, не са били финализирани и затова остават малко фрагментарни.
Как да гарантираме стабилността на системата? Мисля, че само с добро законодателство, може би с един общ пакет, който да гарантира модела на сигурност и хората, които поемат по този път, да имат това усещане за сигурност. Това е политически въпрос според мен, не толкова и законодателен.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Колега Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, използвам случая, че и господин Иванов, и господин Арабаджиев са тук – въпросът ми е в три точки. След инцидента при Средец стана ясно, че имаме проблеми с термовизионната система.
Въпросът ми е: докъде е изградена, има ли случаи на пропуски в нейната работа и какви са шансовете за доизграждането й?
Втората точка е свързана с перспективата, която и Вие, пък и коалиционните партньори, които Ви подкрепят, давате за доизграждането на съоръжението. Имаше едни срокове до края на предходната година, сега Вие очертахте един хоризонт май месец. При положение че няма да бъде доизградено цялото съоръжение, необходими са средства, предвид други дейности. Господин Симеонов тази сутрин каза, че до края на годината гарантира и си залага подкрепата и гаранцията за правителството и така нататък.
В тази връзка, понеже ние достатъчно сериозно Ви критикуваме, мисля, че отговорност носят и областните управители. Областните управители са натоварени, първо, да проведат поръчката и, второ, да бдят за изпълнението. Къде са тези тримата областни управители – на Хасково, на Ямбол и на Бургас? Какво направиха те?
Нека да бъдат поканени, господин Председател, на следващото заседание на Комисията – от тях да чуем, защото всеки път тук се нахвърляме върху министърката. Тук нещата опират до малко по друг тип ангажименти и изпълнение на процедурите.
Третото, което бих искал – понеже австрийската министърка на вътрешните работи е много взискателна, особено към България, може би би било полезно и целесъобразно да я поканите на браздата – да види как се носи службата там, и ако могат действително да помогнат с нещо, австрийската държава да помогне. Знам колко е притеснено и в някаква степен унизително е било положението, в което са изпаднали нашите участници, специално господин Гунев. Едно е да искаш, едно е да предявяваш претенции, друго е солидарно да разпределяш тежестите. Казвам това нещо, защото с техни представители сме водили много разговори за начина, по който нашите гранични полицаи носят службата, отнасят се към своите функционални задължения. Говоря специално за представителите на австрийската държава. Не същото мога да кажа за представителите на Германия. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
В Австрия основно армията има ангажимент в момента, те досега не са имали практика да си пазят границата. При тях положението е доста тежко – 90 хиляди души има на територията на Австрия. Разговорите с австрийската министърка предстоят.
По повод на граничното съоръжение – благодаря Ви, че обърнахте внимание. От самото начало много прилежно обяснявам състоянието на строежа, етапите, до които е достигнал, защото МВР е заинтересовано от това строителство. Всъщност ангажиментът за строителството е на областните управители. Финансовият контрол, одобрението на сметките се прави от Министерството на финансите. Пряка отговорност на МВР към самия процес на строителство няма разписана. Въпреки това, всяка седмица заместник-министър Гунев, на когото е възложено, провежда срещи с областните управители, аз също. Последната среща с тях беше преди два дни. От името на всички останали институции ние следим процеса и сме най-заинтересовани от това да има бърз резултат.
С първия транш, който беше отпуснат в две части, започна проектирането и строителството в началото. Разликата с предишното съоръжение е, че по цялата дължина се изгражда и път в момента. Освен това, е планирано изграждането и на горските пътища. Там е отделен бюджет – Министерството на земеделието си има отговорност. Днес говорих с министър Танева по този въпрос.
Вторият транш се забави, затова сроковете се удължиха. Мога да кажа, че планираният участък в Хасково, с общо 31 километра, ще бъде завършен по план на 20 май. Ямболският участък е най-напреднал, но до 30 юни те имат да изграждат много пътища все още. Бургаският – до 31 юли, 45 километра. Там пък е най-трудният участък.
С втория транш от средствата, които бяха отпуснати преди седмица, разговорът ни от миналата седмица беше за това, да се започне подготовката за работа, осигуряването на материалите. Понеже сумата е по-малка, отколкото е планирана общо за пътищата и за съоръжението, приоритетно да се изгражда съоръжението, а пътищата да се доизграждат впоследствие. Това означава, че достъпът ще бъде затруднен. Новите пътища са с доста добро качество, но те ще останат на втори план. Освен това, в сумата, която сега е отпусната, са предвидени 668 хил. лв. за проектиране на 77 км по реките Тунджа, Резовска и другата, която е по-малка, за да може там при евентуална готовност да продължи строителството.
Поискали сме допълнителни средства по всички линии, ако може и европейски – не точно за самото съоръжение, което е недопустимо, но за всички съпътстващи го дейности. Това са сроковете, които са подадени след вчерашния ни разговор.
Другото указание, което съм дала, е да започнат да предоговарят цените с фирмите – там, където е възможно. Облекчили сме процеса. Това е всичко, което можем да направим, за да сме сигурни. Има възложена проверка на Инспектората, която да провери практиките на работа и възлагане на поръчки, за да сме сигурни всички, че нещата са така, както трябва.
Аз имам такива уверения. Между другото, изключително добро разбиране от страна на областните управители на трите области.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Реплика?
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: За термовизионната система не разбрах. И, ако може, да кажете фирмите изпълнителки специално в хасковския и бургаския участък – това е много интересно, защото те се бавят.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз ги нямам.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Мерджанов, ще вземем предвид Вашето предложение за следващото заседание да бъде поканен заместник-министър Филип Гунев, който отговаря по тази тема, и областните управители на трите области.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Тук колегите ми казват, че трябва да ги има на сайтовете на областните администрации.
СТОЯН ИВАНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Интегрираната система на българо-турската граница е изградена на два етапа. Първият етап – между ГКПП Капитан Андреево и ГКПП Лесово. Вторият етап – в останалата част на българо-турската граница, като, естествено, не е на 100 процента.
Какви са проблемите? Повече от две години интегрираната система в частта й Капитан Андреево – Лесово е неработеща. Работят само стационарните постове, не и периферните сигнално-охранителни системи. Това е сериозен проблем за нас. Това, което сме направили – подготвили сме процедурата за провеждане на обществена поръчка. Към настоящия момент документите сме ги внесли в дирекция „Международни проекти” за допълнителен контрол. След като документите се върнат при нас, обществената поръчка ще бъде обявена.
Проблемът с останалата част от интегрираната система, вторият етап. През май месец, доколкото си спомням, 2015 г. в Закона за енергетиката, мисля, се появи понятието „реактивна енергия” и трябваше да плащаме в пъти повече от реално изразходваната електроенергия. Това, за съжаление, не беше по силите на „Гранична полиция”. По тази причина започнахме периодично да включваме и изключваме отделни участъци, за да можем все пак да я ползваме в рамките на нашите възможности.
Към настоящия момент е сключен договор с фирма изпълнител за монтаж на компенсиращо устройство. Надявам се максимум до месец да имаме крайния резултат и системата да бъде вече ползвана на 100 процента. При нея също работят стационарните постове и отделни участъци от периферната сигнално-охранителна система.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Това беше много важно уточнение, защото през есента на 2015 г., като споменахме, че системата е изключвана заради неплатени сметки за ток, всъщност това се имаше предвид. Може би беше много по-редно още тогава да бъде изчистен този въпрос – да бъде казано ясно и еднозначно какъв е проблемът.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Господин Мерджанов, две реплики с четири въпроса.
Колеги, има ли други въпроси? (Реплика от господин Явор Хайтов: „Аз искам по начина на водене”.)
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Госпожо Министър, моят въпрос е продиктуван от събитията миналия петък, когато, знаете, в близост до училище две деца си бяха организирали двубой, извън училището, разбира се, и в крайна сметка се стигна дотам, че едното влезе в болница, а другото в момента е разследвано.
Има доста такива случаи на побой около училищата, където охраната няма правомощия, има и доста училища – доколкото ми е известно, една трета от тях, които нямат охрана.
Тъй като всички знаем, че около училищата има криминогенни фактори, включително разпространение на дрога, и други престъпления се извършват, както се вижда, и самите ученици използват тази територия, за да си разчистват сметките, имате ли някаква визия за увеличаване присъствието на полицията там, или по някакъв друг начин, за ограничаване на престъпленията в тази гореща зона, така че поне тази територия да стане спокойна и за децата, и за родителите, и за всички останали?
ГЕОРГИ АРАБАДЖИЕВ: Господин Делчев, въпросът Ви е изключително важен, защото става дума за нашите деца.
По отношение на охраната на училищата – Вие знаете, тя е ангажимент на Столичната община. Това, което ние можем да правим, са организационни мерки – промяна на движението, на маршрутите на полицейските патрули – както тези с автомобили, така и пешите патрули, допълнителна активно-издирвателна работа от оперативните работници по линия разпространение на наркотици, защото всеки ден имаме справка точно по тази линия – около училища, паркове, детски градини. Това е отделна линия.
Имаме и график, по който служителите в Детска педагогическа стая извършват своите профилактични беседи, своята оперативно издирвателна работа. Но ни е трудно сами, сами не можем – с чисто полицейски мерки няма как да се противопоставим. Затова търсим подкрепата на гражданите, на родителите, на общината, на различните държавни органи и институции.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ще Ви кажа и нещо друго. Напоследък Бургас – това, което прави бургаският кмет, е пример за всички по всички линии. Една от добрите му идеи още от миналото лято – отпуснахме допълнителни бройки и той назначи полицаи за сметка на общинския бюджет, които правиха специални проверки в училищата и за употребата на наркотици сред младите хора. Това дава много добър резултат. Така както сега разпореди намаляване на скоростта, преди това – Наредбата му за шума. В смисъл – на това ниво изключително добри решения. Това, което ние можем да правим, е да насърчаваме останалите кметове. (Реплики.)
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Тоест да разбирам, че основният проблем за по-засилено присъствие, разбира се, е ресурсът. Ако има по-голям ресурс Министерството, ще може да осигури присъствие в тези, както ги нарекох, „горещи зони”, което пък, от своя страна, както правилно дадохте примера с Бургас, решава проблема. Тоест проблемът е все пак да има превенция.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, все пак и за правомощията на местната власт става въпрос. Можем да съдействаме само.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други въпроси? Няма.
Да благодарим на министъра на вътрешните работи. Мисля, че спазихме – да приключим в 16,00 ч. (Реплика от заместник министър-председателя Румяна Бъчварова.)
На 15-и в зала „Изток” ще бъде.
Колеги, мисля, че 10,00 ч. е удачен, или 11,00. (Реплики.) 10,00 ч. е удобно за всички.
Само ще помоля за формулиране на темата – Обсъждания за законодателните промени в Закона за Министерството на вътрешните работи.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА (встрани от микрофоните): Искам да представя общата философия на реформата...
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Тогава формулирайте темата и я дайте в Комисията. (Реплики.)
Госпожо Бъчварова, да Ви помоля – формулирайте една тема, да видим дали ние ще я възприемем и ще я представим като тема, която да обявим публично. Каквато техника е необходима, само трябва предварително да бъде организирана.

По втора точка от дневния ред.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Във връзка с приетата Програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения в рамките на Европейския съюз ще бъдат включени като приоритетни за България теми и досиета за 2016 г. – няколко теми:
Шенгенското пространство. България е изпълнила всички условия и изисквания за членство в Шенген. Страната ни към настоящия момент де факто е член на Шенгенското пространство.
Втората важна тема е „Засилване на сигурността при употребата на огнестрелни оръжия”. Темата се разглежда в контекста на общия пакет от мерки за борбата с тероризма в рамките на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”. Предстои да бъдат обсъдени изменения на Директива 91477 относно контрола на придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия. Предложението за включване на някои видове полуавтоматични, ловни и спортни оръжия в забранителния списък е въпрос, който е проблематичен за България и съгласно приетата Рамкова позиция по това предложение българските представители работят за отпадане или преформулиране на предложението. По това досие водещо е Министерството на икономиката, но представителите на МВР работят съвместно с експертите на Министерството на икономиката в процеса на формиране, аргументиране и представяне на националната позиция.
По борбата с тероризма. През настоящата година ще продължи изпълнението на мерките от заключенията на Съвета за борба с тероризма от 20 ноември 2015 г., които се отнасят до подобряване на информационния обмен, засилване на граничния контрол, подобряване на контрола над огнестрелните оръжия и борбата с финансирането на тероризма.
Следващата тема е „Предложение за изменение на Регламент 562/2006 г. относно засилването на проверките в съответните бази данни на външните граници, Кодекса на шенгенските граници”. На 25 февруари 2016 г. министрите на вътрешните работи постигнаха политическо съгласие по текста за изменение в Кодекса на шенгенските граници, с което ще се въведат систематични проверки по външните граници за всички лица, включително и тези, ползващи се с право на свободно движение. Предстои провеждането на триалог с Европейския парламент и Комисията. Очаква се измененията да влязат в сила от 1 септември тази година.
Следващата тема е „Предложение за създаване на Европейска гранична и брегова охрана”. Предложението на Европейската комисия от края на 2015 г. е част от мерките в отговор на засиления миграционен натиск. Предлага се укрепване на капацитета на „Фронтекс” и превръщането му в Европейска агенция за гранична и брегова охрана. България участва в дискусията по предложението на работните органи на Съвета и работи за постигането на баланс между националната компетентност при управление на границите и правомощията на Агенцията. От важно значение е приемането на обективна формула за създаване на резерв на служители и техника за нуждите на Агенцията. Разбирането на България е, че този капацитет следва да бъде създаден в подкрепа на държавите на първа линия – държавите, които имат външни граници, които са по-натоварени в граничния контрол, трябва да бъдат ангажирани пропорционално.
По някои допълнителни теми, които сте включили в проекта на становището. Едното е предложението за регламент относно Европейския пътен документ за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Предложението е от 15 декември 2015 г. и в изпълнение на Европейската програма за миграция. Като част от инициативите за по-добро управление на миграцията, то е насочено към повишаване на ефективността на връщането на граждани на трети страни, пребиваващи в Европейския съюз без правно основание.
Следващата тема е „Борбата с измамите и фалшифицирането на непаричните платежни средства”. Борбата с измамите и фалшифицирането на тези средства е сред основните дейности, чрез които се предвижда да бъдат изпълнявани едни от приоритетите по Европейската програма за сигурност, а именно борбата с компютърната престъпност.
По отношение на конкретните законодателни актове за осъществяване на дейността в самата Програма е посочено, че осигуряването на пълното прилагане на съществуващото европейско законодателство е първа стъпка в борбата с компютърната престъпност. В този смисъл евентуални законодателни изменения биха засегнали материята, която понастоящем се покрива от Рамково решение за борбата с измамите и фалшифицирането на средства за безкасови плащания от 2001 г. съобразно насоките, които намираме в програмните документи в тази област. Евентуалните предложения на Комисията би следвало да се вземат под внимание. Новите форми на престъпна дейност са насочени към премахване на трудностите пред наказателното производство, и по специално тези, свързани с юрисдикцията и достъпа до доказателства и информация.
По темата за презаселване на бежанци. През изминалата година основна тема на ниво Европейски съюз беше релокацията на бежанци, и по-специално на такива от Италия и Гърция, които са двете най-засегнати държави. Релокацията се извършва като временна схема на квотен принцип.
През посочения период Министерският съвет прие Национален механизъм за релокация на бежанци за периода 2015 – 2017 г., като през този период и държавите членки също поеха ангажимент за презаселването на 22 хиляди бежанци от държави извън Европейския съюз.
В свое съобщение от месец септември 2015 г. Европейската комисия извежда създаването на много срочна система за презаселване и релокация, която да обхваща целия Европейски съюз, като основна цел за усилия в тази област.
Последната тема е „Преразглеждане на Дъблинската система в областта на убежището”. Отделни идеи за преразглеждане на Дъблинската система действително се дискутират в работните органи на Съвета и на Европейската комисия, но не е предложен конкретен нормативен акт, чието развитие може да бъде проследено към настоящия момент. До голяма степен измененията в Регламента Дъблин ще се отнасят до въвеждането на постоянен механизъм за релокация на бежанци, като решението за приемане на такъв механизъм ще зависи от оценката на ефективността от прилагането на временните схеми за релокация. За извършването на тази оценка е необходимо да бъде натрупана достатъчно практика в прилагането на механизма, каквато до момента липсва. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, някой да има въпроси по Годишната програма?
От това, което беше представено от господин Ципов, и всеки от нас, който се е запознал с Програмата, смятам, че в Комисията можем да се консолидираме и да подкрепим приоритетите на българското правителство да продължи да осъществява активните действия по отношение на вземането на решения в областта на вътрешните работи в рамките на Европейския съюз, именно присъединяване към Шенгенското пространство, засилване сигурността при употребата на огнестрелни оръжия, борба с тероризма, засилване на проверките в релевантните бази данни по външните граници, Кодекса на шенгенските граници, общата европейска миграционна политика, миграцията и развитието.
С цел изготвяне на Годишната работна програма на Народното събрание за 2016 г. и в съответствие с Глава единадесета, чл. 114, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред следва да направи своите предложения за актовете до Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Изборът на новите предложения се основава на приоритетите, залегнали в Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземаме на решения на Европейския съюз, внесена от Министерския съвет, в Работната програма на Европейската комисия за 2016 г., както и приоритетите на Председателството на Европейския съюз.
Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред ще се съсредоточи върху предстоящите досиета, които да бъдат обект на парламентарно наблюдение и контрол, включително и на проверка за субсидиарност, и 8-месечния срок за представянето им.
В кръга на своята компетентност предлагам Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да предложи на Народното събрание за 2016 г. да бъдат включени следните актове:
1. Присъединяване към Шенгенското пространство.
2. Борба с тероризма.
2.1. Предложение за нова директива в областта на борбата с тероризма, която ще замени Рамковото решение на Съвета за борба с тероризма 2002/475/ПВР.
2.2. Предложение за Директивата на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент ЕО/562/2006 по отношение на засилването на проверките в съответните бази данни по външните граници.
2.3. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави.
3. Предложение за създаване на Европейска гранична и брегова охрана – проект за регламент.
4. Предложение за изменение на Директивата за контрол върху придобиването и притежаването на огнестрелни оръжия 91477/ЕИО.
5. Преразглеждане на Дъблинската система в областта на убежището.
6. Предложение за структурна система за презаселване на бежанци.
7. Предложение относно борбата с измамите и фалшифицирането на непарични платежни средства.
Ако не възразявате, предлагам така да предложим на Четиридесет и третото народно събрание от нашата Комисия тези приоритети да залегнат.
Има ли някой с други предложения? Няма.
Нека да подложим на гласуване предложението за решение. – 12 гласа „за” и 2 „въздържали се”.
Колеги, да благодарим на заместник-министър Ципов и неговия екип.

Да се ориентираме към точка трета от дневния ред.
Има ли някой, който иска да постави някакви теми за обсъждане?
ЯВОР ХАЙТОВ: Господин Председател, аз исках по начина на водене и беше редно в момента, в който поисках, преди да дадете думата на колегата Делчев. Това беше така, защото съм впечатлен от доброто Ви отношение към българската опозиция. Явно е, че такова трябва да бъде, защото безспорно в един момент днешните управляващи стават опозиция. Но добрината Ви към представителите на левицата излиза извън рамките на Правилника ни. Вие позволихте представителят на левицата, вместо един, да зададе пет въпроса – за визьорите, за преградата, за областните управители, за австрийската външна министърка и за фирмите изпълнителки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Хайтов, разбирам Вашия упрек – ще бъде взет предвид, но по темата, която беше дискутирана на днешното заседание, това, което беше формулирано като въпрос от господин Мерджанов, той разви като пет подточки. Иначе беше представено като един цялостен, обстоен въпрос.
Колеги, да добавя: на 15-и обсъждането е в 10,00 ч. и на 17-и – изнесеното заседание във Велинград. Благодаря.
Закривам заседанието.

(Закрито в 15,55 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Цветан ЦВЕТАНОВ