П Р О Т О К О Л
№ 44

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред



П Р О Т О К О Л
№ 44

На 27 април 2016 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния


ДНЕВЕН РЕД:


1. Предложение за произвеждане на национален референдум с шест въпроса, № ПГ-516-00-21, внесено от Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум на 08 февруари 2016 г.
2. Закон за изменение и допълнение на Закона за Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, № 554-01-185, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г.
3. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията.


* * *
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Добър ден, колеги.
Имаме кворум, можем да започнем днешното заседание.
Знаете, че предварителният дневен ред беше с малко повече точки, но поради това, че има промяна в дневния ред на пленарната зала, ще предложим за днес само точки първа, втора и „Разни”.
За първа точка – предложение за произвеждането на национален референдум с шест въпроса, внесен от Инициативен комитет за произвеждането на национален референдум на 8 февруари 2016 г., като гости са поканени представители от Инициативния комитет за произвеждането на национален референдум Тошко Хаджитодоров – член на Инициативния комитет и Виктория Василева – пълномощник на Инициативния комитет.
Поканени са още гости от Министерството на вътрешните работи в лицето на заместник-министър Красимир Ципов.
За втора точка – Закон за изменение и допълнение на Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, внесен от Атанас Мерджанов и група народни представители на 11 декември 2015 г., като гости са поканени представители от Министерството на вътрешните работи: заместник-министър Красимир Ципов и Стоян Граматиков – директор на Дирекция „Национална система 112”.
Точка трета предлагам да бъде „Разни”.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласуваме.
Гласували 11 народни представители: за 11, против и въздържали се няма.
Дневният ред е приет.
По първа точка ще поканя представителите на Инициативния комитет да представят внесената подписка за произвеждането на националния референдум. Заповядайте.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: Не разбрах, цялата подписка ли искате да обосновем, или точка шеста, която предполагам, че повече интересува тази Комисия?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Разбира се, че е хубаво да кажете няколко думи за цялата подписка като акцентът ще бъде по точка шеста. Затова сме поканили представители на Вътрешно министерство, защото те са изготвили съответното становище, за да можем след това да вземем и съответното решение.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: Мнението на Инициативния комитет, както и за наше щастие на близо 700 хил. българи, е, че за наше съжаление някои неща в тази страна не вървят добре на ниво „Структура на управление”. Едно от нещата, които ние смятаме, че трябва да се променят, е, изборът на народните представители, затова предлагаме да ги избираме с мажоритарен вот в два тура. Мотивите са следните: когато има мажоритарен вот, избираме личности, а не партийни листи.
Аз като избирател, когато съм ходил да гласувам, съм гласувал за десни партии. От моя избирателен район съответно влизат не един – влизат един, двама или толкова, колкото влязат, според бройката гласове, знаете сега каква е системата. Нашата идея е, че когато се избират личности, които също ще бъдат представени от партии, независими кандидати, ще имат много по-голяма стойност, много по-голяма представителност, защото от един избирателен район ще влиза само един депутат. Когато изборът е в два тура, това означава, че той ще влиза с огромно представителство в съответния избирателен район, тъй като трябва да събере 50% плюс 1, а в два тура – за да се избегне попадането на недостатъчно достойни кандидати, тъй като, когато има балотаж, както е на кметските избори, българският гражданин, тоест българският избирател, може да си каже думата кои от двамата най-достойни на първи тур, заслужават, и те трябва да убедят българския гражданин, че са достойни, ще застават с лицето си, с името си, с постиженията си, нещо което в момента – съжалявам, тъй като Вие сте депутати, повечето от Вас, да не кажа всички, но не мисля че е така. Вие знаете в собствените си партии колко хора имате, които са просто пълнеж, включително не взимат думата, никой не ги знае, гласуват послушно.
Наше мнение и убеждение е, че мажоритарният вот в два тура е много по-честен, много по-голяма представителност ще даде на Народното събрание и ще върне доверието в него, което в момента знаете, че е изключително ниско. Това не е моя измислица, това е факт и Вие го знаете, тъй като Вие получавате социологии.
Смятаме, че държавната субсидия е изключително висока. Другото нещо, което искаме, е, българският народ да си каже думата – тоест, ако българският народ смята, че 11 лв. на реален глас е достатъчно, ще каже „не” на нашия въпрос. Според нас, държавната субсидия е безумно висока за бедна страна като България, без да броим, че може би е най-високата в Европейския съюз. В сравнение с други държави, знаете колко по-ниска е там, да речем в Германия – 20 евроцента или 50 евроцента, ще Ви излъжа, но не е 11 лв., което си е 6 евро. Още повече, партиите са се издържали и с по-ниска държавна субсидия. Тя расте с годините. В последното Народно събрание – Вашето, я намали с 1 лв., но от предните години тя е била много по-ниска, доколкото си спомням, в началото на 90-те години е била 1 лв. Смятаме, че тук суверенът, тоест българският народ, трябва да каже дали желае да се дава толкова голяма субсидия на партии, при положение – наше убеждение е, че голяма част от тези пари не се използват дори за партийна дейност, или възникват много съмнения как се използват след това, да речем по време на избори, защото, да се лъжем, че не се купуват гласове, мисля че не е нужно.
Смятаме, че броят на депутатите – в момента 240, е голям и ненапълно функционален. Българското Народно събрание през годините си е променяло броя на депутатите – били са и по-малко от 100. В момента населението на страната е по-малко от 11 милиона, колкото бяхме, 8 – 7 са общо взето някъде реално. Бройката според нас е твърде голяма, включително е неефективна, а и доказателство за това е Вашата работа в Народното събрание, защото на много заседания не присъствате всички. Понякога правите кворум от необходимата бройка, след което взимате решение с бройка по-малка, отколкото сте се регистрирали в началото. Така или иначе работите по-малко хора. Когато бройката е по-малка, качеството на народните депутати, според нас, ще бъде – като личности и професионалисти, по-голямо, тъй като цедката е по-голяма, съответно отговорността ще бъде по-голяма, ще носите и публична отговорност, което в момента се размива в огромната Ви бройка.
Другата точка, която предлагаме, е – Вие го знаете това, да се гласува дистанционно и по електронен път. Нещо, което приехте, но според нас трябва да мине отново на референдум, тъй като, господин Цветанов, Вие казахте, че ще стане след 10, 15, 20, 30 години, а това е... Да не влизаме в диалози помежду си, но – хайде, няма да го квалифицирам.
Като цяло електронното гласуване, при положение, че всички си поверяваме парите и се банкираме електронно, никой не може да ни убеди, че в ХХІ век, когато всичко е електронно, не може да се измисли система достатъчно сигурна, за да може българският избирател и електронно да даде гласа си. Много се спекулира с това, че едва ли не се минава само на електронно гласуване. Сами знаете, че човек може да гласува и с бюлетина, но би трябвало да може да гласува и дистанционно. Това улеснява българите в чужбина неимоверно много – които са български граждани, плащат данъци и се ползват с всички права и задължения като български граждани. Това ще улесни неимоверно много младите хора, които вече живеят по съвсем друг начин, не са като нас. Те рядко пишат дори с химикалка, всичко е на компютър. Ще облекчи и самия изборен процес, защото висенето по опашки, когато е лошо организиран изборният процес, е изключително демотивиращо за избирателя. Би трябвало да вървим в крак със съвременните тенденции, а не, да речем, да върнем изчукването на вота си върху каменни плочи.
Задължителното гласуване, което също засега мина при Вас под някаква форма, въпреки че... Извинявайте! Щях да коментирам нещо, но ще го пропусна.
Задължителното гласуване, според нас, е полезно в тази ситуация в България заради изключително големия контролиран вот, който съществува. Няма толкова богата партия в България, която да купи всички български избиратели, ако има задължително гласуване. Тежестта на купения вот ще падне, защото част от партиите, представени в парламента, са там благодарение на контролиран вот. Тяхната тежест в момента е много по-голяма, отколкото всъщност иска да бъде българският народ, тъй като при гласували 30%, и някоя партия влиза с 15% от 30-те гласували, къде е представителността на останалата част на българския народ? Не е тайна за присъстващите тук, примерно казано, че ДПС е толкова важна благодарение на негласуването на българските граждани, при положение че българските граждани са делегирали такива права на ДПС да играе ролята на „златен пръст”.
Българският гражданин освен че има права, за нас правото на глас е и гражданско задължение. Не може да имаме права, да речем, на безплатно здравно осигуряване и да не си плащаме вноските. Същото е, когато човек поема отговорност с изисквания към властта, трябва да има отговорността да гласува.
Затова според нас, задължителното гласуване в тази ситуация, в която е държавата на тотална криза на доверие към институциите, би легитимирала властта, защото сега властта реално няма морална легитимност пред българския избирател с този малък процент гласували, за която и да е партия.
Стигаме до шеста точка – избора на шефовете на областните дирекции и районните управления.
Доверието към МВР, за съжаление, е много ниско и това не е тайна, особено пък за Вас. На битово ниво няма доверие към МВР. В кварталите битовата престъпност, както и да се вадят статистики, е много висока. На мен са ми обирали къщата. Имах сблъсък тогава с хората от моето Районно. Освен, че взеха отпечатъци на мен, на жена ми и на сина ми, нищо друго не се случи. Полицейският началник не носи отговорност към хората, които живеят в квартала в момента. Никаква! Много често, да не кажа винаги, всяко правителство сменя по веригата надолу полицейските шефове с оправданието, че едните били професионалисти, а другите не били толкова добри професионалисти. Всъщност носят отговорност към този, който ги е назначил, към партията, която управлява в момента държавата, а не към гражданите, които трябва да пази.
Според нас прекият избор – мажоритарен в два тура по същия начин, ще позволи хората да си изберат полицейския началник, той да има лична отговорност към тях, да ги убеди, че е достатъчно качествен професионалист с биографията си, с постиженията си, защото в кварталите се знае с кои мутри се движи местният полицейски, кои мутри пазят неговите хора извън работно време, как през деня са с униформи, вечер са в костюми покрай едни джипове. Ще носят по-голяма отговорност. Това ще донесе и по-голямо доверие на гражданите и по-големи изисквания към него. Според нас, проблемът в момента е, че има изключително размиване на отговорността както в парламента, избирайки пропорционално, така и с политическите началници, при които няма доверие между хората и полицията, и това е факт. Има политически назначения – Вие знаете, че това е факт, независимо какво си казваме извън това. По този начин, тези които са избрани, ще убедят гражданите, за които всъщност работят, че са необходимите професионалисти за тази длъжност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, предлагам да дадем думата на заместник-министъра на вътрешните работи за становище, по-специално по точка шеста и така предложените мотиви за предстоящ референдум.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, представители на Инициативния комитет! На вниманието на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред бе представено становището. Това становище няма за цел да даде политическа оценка на предложението за произвеждане на референдум, а да посочи евентуални проблеми, които биха възникнали след произвеждането му и подкрепата конкретно на този въпрос, свързан с прекия избор на професионалните ръководители в Министерството на вътрешните работи на два тура. Традиционно в българското законодателство от повече от 10 години, а именно след присъединяването на България към Европейския съюз, по-точно подписването на договора за присъединяване, ръководителите в Министерството на вътрешните работи се избират след много ясна конкурсна процедура, която има за основна цел да посочи няколко важни качества, които трябва да притежават тези професионалисти.
На първо място, принципите, на които се основава постъпването и професионалното развитие на служителите, са заложени в Закона, който действаше до 2014 г., така и в този, който действа от 2014 г. – прозрачност, прилагане на точни и ясни критерии за оценка и процедурни правила за назначаване, професионално развитие и прекратяване на служебните правоотношения, публичност, обявяване на процедурите и механизмите за подбор и развитие в кариерата, обективност чрез отчитане на личните качества, компетентността, която включва квалификацията и опита, и резултатите от служебната дейност, равни възможности за всеки служител в развитието на кариерата, прилагане на мотивационни механизми за професионално развитие, конкурсно начало чрез осигуряване на обективност при отчитане на професионалните качества, опит и квалификация, забрана за дискриминация, планиране и управление на подбора и развитието в кариерата.
В държавите – членки на Европейския съюз не е позната практиката за пряк избор на ръководни длъжности в правоохранителната система, така е в почти всички държави – членки на Европейския съюз. Директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районни управления са държавни служители по смисъла на действащия Закон. Те се избират, назначават по-точно, след провеждане на конкурс, чиято основна цел е да установи дали съответният служител отговаря на специфичните условия за заемане на съответната длъжност. Много важен елемент от тази конкурсна процедура е оценяването на професионалните и делови качества на съответния кандидат за ръководна длъжност. Тази преценка, уважаеми народни представители, традиционно в Закона е записано, че се извършва от определена конкурсна комисия, която включва именно служители на Министерството на вътрешните работи.
Искам да Ви обърна внимание, че директорите на областните дирекции се назначават от министъра на вътрешните работи и са пряко подчинени на главния секретар. Началниците на районните управления се назначават от министъра на вътрешните работи и са пряко подчинени на директорите на областните дирекции на МВР. Главният секретар е висшата професионална фигура в Министерството, която се назначава по една по-различна процедура – по отменения Закон, действащ до 2014 г. Същата процедура важеше и за директорите на главните дирекции, преди това – националните служби. Тази процедура включва предложения на Министерския съвет и издаване на указ от президента за назначаване на главния секретар. Главен секретар може да бъде лице, което отговаря на определени изисквания за постъпване на държавна служба, и притежава не по-малко от 10 години професионален стаж в службите за сигурност или за обществен ред, от които 5 на ръководна длъжност. Същите са изискванията и за професионален стаж и за директорите, а по отношение началниците на районните управления изискуемият стаж е 7 години.
Изпълнението на служебните задължения на държавните служители в МВР е подчинено на основните принципи, заложени и в Закона за администрацията, отнасящи се до всички държавни служители, а именно законност, откритост, достъпност, отговорност, отчетност, ефективност, субординация и координация, предвидимост, обективност и безпристрастност.
Принципите, въз основа на които се осъществява дейността на Министерството на вътрешните работи, е и принципът за политическия неутралитет. Съгласно чл. 146, ал. 3 от действащия закон служителите не могат да членуват в политически партии, да осъществяват политическа дейност, да изразяват политически възгледи, както и да предприемат други дейности по служба, с които се нарушава принципът на политическия неутралитет. В чл. 153, ал. 3, т. 5 се предвижда и, че е налице несъвместимост със службата в МВР, ако държавният служител е избран за президент, вицепрезидент, народен представител, член на Европейския парламент от Република България, кмет или общински съветник. По абсолютно идентичен начин е уреден статутът и на останалите държавни служители в общото законодателство, относно държавната служба. Такива са принципите за назначаване и осъществяване на държавната служба, заложени в Закона за държавния служител.
В заключение искам да обърна внимание на народните представители на няколко важни въпроса, които следва да бъдат поставени. Заемането на длъжността „Директор на областна дирекция” и „Началник на районно управление” след провеждане на пряк избор предполага липса на служебни правоотношения. Тоест длъжността няма да се заеме на такова основание и по този начин би попречило на осъществяването на основните дейности, които са предвидени и по Конституция, и по закон от служителите на това Министерство, а именно координация и контрол по отношение на основните политики, които трябва да осъществяват служителите на това Министерство – противодействие на престъпността, охрана на обществения ред, зачитане правата и свободите на гражданите и други, записани в Закона на Министерството на вътрешните работи.
Прекият избор на директорите на областната дирекция и началниците на районно управление може да повдигне и сериозни въпроси относно спазването на основните принципи, свързани с изискванията и наличието на професионални качества в заемането на ръководни длъжности в правоохранителната система, от една страна, а от друга страна, да се постави въпросът и за техния политически неутралитет. Освен това трябва да се постави въпросът дали след прекия избор на полицейските началници би могло да се стигне и до създаването на предпоставки за такава самостоятелност във всеки един аспект на дейността им, която да влезе в противоречие с тези основни принципи, въз основа на които се осъществява държавната служба.
В заключение следва да се отбележи, че подкрепата на въпроса в предложението би довело до съществени промени във философията на действащото законодателство.
Бих искал да поставя въпроса, дали няма да е необходимо да бъде направена промяна и в Конституцията, а именно чл. 105, ал. 2? Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги народни представители, можете да вземете отношение по така изложените мотиви и становището, което беше дадено от представителите на Министерството на вътрешните работи.
Заповядайте, господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости! Искам да попитам във връзка с точка шест – Вие предлагате областните директори на МВР да се избират пряко, както и началниците на районни полицейски управления. Не можах да разбера от Вашето изложение как стои въпросът с областните директори на Пожарната, които са също в системата на МВР, директорите на „Гранична полиция”, които са на линеен принцип по линия на държавната граница – ще се избират по същия ред, защото са с еднакви правомощия, или ще бъдат по някакъв друг ред?
ТОШКО ЙОРДАНОВ: Доколкото си спомням въпроса, става дума само …
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Извинявайте! Тук, за разлика от шоуто, има ред, който ние спазваме по Правилника. Извинявайте много.
Приключихте ли, господин Дедев?
Председателят на Комисията дава думата – заповядайте.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: За първи път съм в подобна Комисия и не знаех, че минава по тази линия, но няма проблем.
Въпросът е за директорите на областните дирекции на МВР и директорите на районните управления – не е за Пожарна, не е за „Гранична полиция”. Що се отнася до това, че било в противоречие със сегашния Кодекс – разбира се, че е работа на народните представители, ако приемем, че по този въпрос българските граждани кажат „да”, защото референдумът все още не е минал, но ние знаем какво мислят българските граждани, ако приемем, че кажат „да”, тогава народните представители ще трябва да урегулират закона, съобразно решението на българските граждани.
Не съм съгласен, че това ще доведе до партийна зависимост, при положение че в момента, както посочиха от Министерството, ги назначава министърът на вътрешните работи, който е партийно лице и политическа фигура.
Законът – Народното събрание затова е Народно събрание, за да твори закони и да ги прави съобразно изискванията и нуждата на държавата. Ако българският гражданин е решил, че иска да избира шефовете си на МВР-та, на районни и областни, тогава законът ще бъде подменен съобразно решението на българските граждани, ако, пак повтарям, кажат „да”. Искам да вметна, че законът е такъв, че тези въпроси така или иначе ще бъдат поставени на гласуване пред българските граждани, тоест Вие, разбира се, ще излезете със становище в парламента и така нататък, както и аз имам някакви мотиви, но крайното решение по този въпрос ще го каже българският избирател, нали така?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други изказвания?
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Първо, ние бихме искали да изразим отношение на едно възхищение – все пак за първи път сме в ситуация, в която е проявено едно последователно гражданско усилие, честно казано много бяха скептични настроенията при появата и загатването на първоначалните намерения, но така или иначе това е факт и аз смятам, че това е един принос в общото ни развитие, без значение кой на какви позиции е.
Едновременно с това искам съвсем кратко да засегна три от поставените въпроси, по които нашата политическа сила има последователна позиция, и ще започна с мажоритарния вот. Тъкмо БСП, Коалиция за България, 2009 г. направи промените в изборното законодателство и допусна избора на мажоритарни кандидати. Само че се оказа, че ние бяхме в плен на един изключителен романтизъм, който тотално наказа нас, като законодатели, защото тогава вотът на българските граждани – мажоритарно, се изрази в подкрепа на този, който трябваше да изхвърли боклука. Категорично победата, може би с три или пет изключения за ДПС, беше категорично на ГЕРБ, нали така, господин Цветанов?
В този смисъл мисля, че твърде спекулативно понякога боравим с темата „мажоритарен вот” особено на парламентарни избори. Що се отнася до въпроса за избора на полицейските началници на областно и районно равнище, тъкмо причината за спекулации за вкарване на мръсни пари в политическия процес са една от причините ние също да не подкрепим, да се въздържим от подкрепа на един такъв въпрос. Без да искам да определям българското общество, като цяло, смятам, че така зададени въпросите могат да направят много повече беля, отколкото да ни помогнат в един по-справедлив и по-демократичен процес.
Не на последно място искам да се спра на въпроса за субсидията, която е толкова благодатна тема, особено когато политици влязат в сутрешните студия, да се изсипва върху тях справедливият гняв на народа. Сигурно е възможно да се намали субсидията и вероятно това ще бъде направено – дали сега, дали малко по-нататък, но ние трябва да знаем и да си даваме сметка по какъв начин се финансираха политическите предизборни кампании тъкмо в началото на 90-те години и малко след това. Не е вярно, че субсидията е била факт още в самото начало. Тогава просто нямаше субсидия. Този въпрос стана актуален след приемането на Закона за политическите партии. Сигурно има много спорни моменти, много дискусионни, много неправилни постулати и може би към това трябва да бъдат насочени усилията на повечето от народните представители, отколкото априори, да се отрича. Все пак държавата би трябвало да бъде гарант за съществуването и законността на живот на политическите партии, да ги предпазва от всякакви други изкушения и спекулации, а контролните органи – Сметната палата, Министерството на финансите с подотчетните агенции, както и на Министерството на вътрешните работи, е да следят за законността на тези процеси. Това е само накратко.
Нашата позиция ще бъде гласуване „въздържали се”, още повече, че по тези въпроси имахме и политическа позиция, изразена и в предходния референдум, който беше по инициатива на държавния глава, който ние не подкрепихме.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Йорданов.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: Наясно съм, че партиите имат собствени интереси. Но партиите Ви би трябвало да служат на българския народ. Всички тези доводи, които чувам тук от Вас, за Вас звучат логично и е възможно да е така. Това, което трябва да се направи, е Вашите доводи Вие да ги обясните на българския народ и те да Ви повярват, че Вие сте прав, а не аз, който съм на обратно мнение. Така че не знам, честно казано не съм наясно, каква е функцията като Вие гласувате „въздържал се”, тоест Вашата партия, при положение, че тези въпроси така или иначе ще отидат на гласуване от българските граждани? Субсидията в крайна сметка я дава българският народ. Този, който дава парите, трябва да може да каже колко иска да дава. Ако огромна част от българския народ реши нещо, това е задължително. В крайна сметка Народното събрание е проекция на българския народ. Знаете какво значи „народен представител” – „представлява народа”. Ако огромната част от българския народ е решил нещо друго, Вие не сте над народа. Така че, цялата тази дискусия е супер в един период, в който Вие ще защитавате Вашите тези по телевизия, медии, среща с избиратели и където можете. Същото важи и за нас като Инициативен комитет – ние ще убеждаваме българските граждани защо според нас трябва да се гласува с „да”, но какво ще реши суверенът нито аз, нито Вие знаем. Но каквото и да реши, всички ние трябва да се съгласим с неговото решение, защото е доста елитарно, нагло, българският народ да го гледаме само като – или поне аз така се чувствам понякога спрямо Вас – имам право да гласувам, да Ви избирам вече е задължение, но нямам право да кажа какво искам, как да бъде структурирана държавата. Значи, аз съм важен като избирател, не съм важен на референдум. Всички тези обструкции, които сега ги правите в парламента срещу референдума, само засилват желанието у българския гражданин да се чувства отвратен от начина, по който е структурирано. В крайна сметка би трябвало да работите за държавата, а държавата са хората. Вие няма да сте вечно депутати. Знаете, че когато сте извън Народното събрание, гледате по друг начин на това, което се случва вътре, защото не сте лично ангажирани и партийно зависими, и с икономически интереси, и каквото и да е там. Не разбирам защо трябва да Ви е страх от това, което ще решат хората. Убедете ги! Убедете ги, че Вие сте прави!
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Мисля, че нещо не се разбираме. Уважавам Вашето мнение и позиция, но в крайна сметка, господин Йорданов, това е един процес. Вие имате инициатива, имате демократични правила в държавата и обществото, които ние в момента спазваме. Разглеждаме този въпрос и мисля, че е много по-честно да кажем нашата позиция, отколкото да Ви се усмихваме и привидно да даваме съгласие. В крайна сметка всеки е за това и народен представител, и гражданин, и този който изисква, и този който претендира да защитава своите претенции. Никой по никакъв начин не оспорва правото на българския народ, на българските граждани да се произнесат. По всички тези въпроси най-вероятно този проект, това гражданско усилие, ще мине през Народното събрание и в това има нещо положително, но това не означава, че ние непременно трябва да бъдем „за”. Нали? Нека да се разберем по този въпрос. От тази гледна точка мисля, че си изяснихме позицията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ако имате нещо да добавите?
Само да припомня, че ние трябва да присъстваме в пленарните заседания, които се провеждат в парламента, и ако някой ни гледа, ще каже, че ги няма депутатите вътре в залата, за да гласуват.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: Вие сте председател, Вие си карате влака тук. Аз съм съгласен. Нямам какво да кажа. Просто оставам с убеждение, че едва ли не водим някакъв спор за това дали въпросът да мине, или да не мине, как да мине, като всъщност законът е такъв, че при положение, че има събран необходим брой подписи, Народното събрание би могло да редактира, което не знам какво означава при толкова чисто формулирани въпроси, но вероятно може да се намери синоним на някоя дума. Както и да е. Така или иначе дали ще е с „да” или „не”, ще реши българският избирател. И всички сме съгласни за това. Ние ще убеждаваме избирателя, че е в нашата позиция, Вие – във Вашата, и това е прекрасно, но важното е, че тези въпроси, така както са, трябва да стигнат до българския избирател, ако изобщо сме демократична държава.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други за изказвания?
Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
Разбира се, че преюдициалният въпросът е в това да има или да няма референдум. Оттам нататък по въпросите всеки ще заема различна позиция и ще убеждава.
Аз искам да се изкажа в друг аспект и ще кажа две думи по последния въпрос.
Тези въпроси, които се повдигат, са изключително съществени, години наред има публичен дебат по тях, но си мисля, че без Велико народно събрание те не могат да бъдат решени. Струва ми се, че май ще трябва да докараме нещата дотам да се постави на референдум дали да се свика Велико народно събрание, или не. Хвърлям го хей така на масата, защото и начинът на избор на народните представители, и брой на депутатите, има решение на Конституционния съд, че става въпрос за устройство на държавата, са въпроси, които могат да бъдат решени само от Велико народно събрание. Та, нещата ще опрат дотам.
Ние от ДСБ, Реформаторският блок имаме отдавна позиция, не само за това, а и за други много съществени въпроси, които между другото ги няма във Вашия референдум, свързани със съдебната реформа, да речем – има нужда от свикване на Велико народно събрание. Така че, дебатът тепърва започва и трябва да го водим разумно, с аргументи, за да може да ремонтираме държавата, защото явно обществото не е недоволно от начина, по който тя функционира.
Искам да кажа две думи по последния въпрос – може би съм деформиран, все пак имам десетина години в МВР, проблемът с избор на полицейски началници ми се струва доста странен. Не знам, не съм правил справка, но мисля, че в Европейския съюз няма такъв прецедент. В Щатите шерифите се избират, но те са част от общинската власт, ФБР е друга система. Там е много по-различно – Англосаксонската правна система. Обаче имам един страх – няма въпрос, който да не може да се постави на вниманието на българските граждани, защото всички са държавата. Но, аз имам един страх, че ако отидем към избор на местни полицейски началници, едни хора с пари ще си купуват началниците. Не че сега не ги купуват на някои места, но тогава ще го въведем като принцип, разбирате ли? Дотам ли да докараме работата – дебеловратите с черните джипове да си купуват началниците?
Между другото, това е малко емоционално, но един чисто юридически проблем – някой го постави, мисля колегата Ципов – този проблем също е конституционен, защото съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България, Министерският съвет отговаря за осигуряването на обществения ред и сигурността в страната, тоест това е правомощие на изпълнителната власт, а изпълнителната власт трябва да има правомощието да окомплектова състава. Така че според мен този въпрос също в някакъв смисъл е конституционен. Разсъждавал съм по темата и начина, по който да има обвързана компетентност между местните власти и централната власт при подбора на полицейските началници. Би било разумно решение да има баланс, защото – съгласен съм, виждал съм го това нещо, не ни харесва еди-кой си началник, тичаме при министъра, нашето момче да се назначи. Не е сега моментът да се отваря темата, но, за съжаление, прокламираното и регламентирано в закона конкурсно начало при подбор на началниците не се спазва. За съжаление, казвам, но това е проблем на парламентарен контрол. Така че въпросите са много сериозни и много тежки, касаят устройството на държавата.
Иначе ще си позволя едно частно мнение, което бих го развил, ако този въпрос се постави на референдум. Мисля, че много се превъзнася въпросът с мажоритарния избор на народните представители. Ние нямаме, за съжаление, по нашите ширини тази култура, която имат в Англия. Трябва да си го признаем. Там са съвсем различни условията. Тук има опасност да се изроди. Това е частно мнение, пак казвам. В крайна сметка, ако въпросът се постави на референдум, нека българските граждани да кажат какво искат – пропорционална или мажоритарна система. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: Благодаря Ви, господин Атанасов.
Първо, що се отнася до Велико народно събрание – много внимателно, наложи ми се, едва ли не завърших Конституционно право от зор – Велико народно събрание трябва при промяна на държавното устройство. Начинът за избор на депутати не е промяна на държавното устройство. Мажоритарна или пропорционална система… За мажоритарен избор има решение на Конституционния съд.
ВИКТОРИЯ ВАСИЛЕВА: За броя.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: За броя – както съм го гледал, то е дадено в пример, когато е имало запитване за промяна в съдебната система и беше давано като пример, но може Конституционният съд пак да се изкаже. Но, ако трябва да бъдем честни, промяната на броя на депутатите не е промяна на държавното устройство. Ако тук имаше въпрос: „Искате ли България да бъде президентска република?” – президентът да назначава правителството и да разпуска Народното събрание, тогава да. Това е промяна на държавното устройство. Или: „Искате ли да станем монархия?”, „Искате ли да премахнем парламента? ”. Но другото е, как да кажа, извинявам се за термина – шикалкавене.
Извиних се предварително! Бройката на депутатите не променя държавното устройство. Мажоритарният избор не променя държавното устройство. Намаляването на субсидията не променя държавното устройство. Дистанционното гласуване не променя държавното устройство. Изборът на шефовете на районни управления не променя държавното устройство. В момента и Вие, и аз знаем, че полицейските началници… Искате да кажете, че дебеловратите ще купят цяла община от хората, на които им зависи дали ще им обират домовете или ще продават наркотици на децата им до училището? Виждали сме го – как в момента ги назначава министърът и тези, които продават наркотици, ги вардят полицаи.
Не разбирам защо презумптивно се приема, че нещо ще е по-лошо. Вие имате някакво вътрешно усещане, аз имам друго. Ако ще ги играем на усещане, това няма никакъв смисъл. Важно е какво мисли българският народ. Ако той иска да бъде по този начин, ние трябва да се съгласим. Или Вие тук приемате презумптивно, че българският народ казва „да” на всички въпроси. Аз не съм убеден. Може да каже „не”.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, нека бъдем малко...
АТАНАС АТАНАСОВ: Да, само едно изречение.
Започнах с това, че е добре всеки един въпрос, който е събрал съответната подкрепа, да бъде поставен на обществено обсъждане, но има конституционни проблеми, които трябва да бъдат изчистени. Затова говорих за Великото народно събрание.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Имате ли нещо да допълните?
ТОШКО ЙОРДАНОВ: Не.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други изказвания?
Ако ми позволите, ще маркирам само някои неща и няма да повтарям това, което казаха колегите.
Първо, искам да ни възприемате като част от цялото общество, което има в България. Народните представители по нищо не се различават нито от Вас, нито от който и да е друг български гражданин. Единственото е, че те на всеки четири години или по-кратък период от време, се явяват на избори. И българските избиратели са тези, които са избрали да ги представляват в българския парламент. Днес може би са тук тези народни представители, в другия парламент ще бъдат други, това всичко е волята на суверена – българския избирател.
Що се касае до субсидиите, защото това е доста дискутирана тема, мога да кажа в допълнение на това, което каза господин Мерджанов, че 2009 г. по един съвместен проект с френското правителство беше направена дискусия как да бъдат финансирани политическите партии. И си спомням много добре тази дискусия, на която присъствах и аз, тогава бяхме извън парламента, всъщност бяхме тези, които искахме да променим нещата в България. Това, което се случи април месец 2009 г. във Френския културен център, тогава имаше народни представители, които бяха с около над 20 години опит в политиката и бяха избирани, те самите казаха: „В началото, когато започнахме с политика, не знаехме кой е финансирал нашата кампания.” Всъщност се получиха едни зависимости, които френското правителство и френската институция взеха като решение да се мине към финансиране на политическите партии, за да могат да осъществяват своята дейност и да не изпадат в тази зависимост, за да обслужват на определени икономически или корпоративни интереси. Това е формулата, която се прилага в почти всички европейски държави.
Що се касае до Германия, Вие знаете, че там има дори допълнително – освен финансиране на политическите партии, има финансиране на политически фондации, които са от определените политически семейства, които осъществяват съответната дейност, която е съобразена с тяхното законодателство, и това също са пари, които се харчат от немския данъкоплатец, само и единствено, за да се гарантира тази независимост.
Аз давам за пример европейските избори, които бяха съвсем скоро – 2014 г. Спомняте си, че имаше един, можем да кажем и мажоритарен елемент на тези, които бяха водачи на листите за европейски парламент, знаете, че всяка една от партиите или всички, участващи в европейските избори, имаха някакъв бюджет, с който те разполагаха, за да могат да осъществят своята дейност и да се отчетат в Сметната палата. Вие направихте ли разлика как се правеше кампанията на господин Бареков, който нямаше партия, нямаше държавна субсидия, но имаше медийно покритие и представителност навсякъде с големи и шумни кампании, и реално никой не си зададе въпроса как и откъде дойдоха тези пари? Ето я разликата, която смятам, че също трябва да бъде взета предвид.
Що се касае до въпроса…
Мога да говоря доста, може би някой път ако ме поканите в „Шоуто на Слави”, бих дошъл с удоволствие, за да можем действително да си говорим и да продължим този дебат, защото, за да се роди истината и да могат българските граждани да вземат правилното решение, смятам, че трябва да си говорим, а всеки един, който има различно мнение, не трябва да го възприемаме като враг, а трябва да го възприемаме като част от решаване на проблема и действително да повишим избирателната активност към всички, които могат да се възползват от конституционното си право да гласуват.
Що се касае до така предложените въпроси, мога да Ви кажа, че от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим тази инициатива, защото знаем, че зад нея стоят над 600 хиляди български граждани, които са дали подкрепата си, а в дебатите, които ще се водят, всеки ще може да защитава своята принципна позиция. Благодаря Ви.
Заповядайте.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: И аз Ви благодаря и съм изключително съгласен с последната част на Вашето изказване, по другото видимо сме на различни мнения.
Само да вметна, що се отнася до господин Бареков, тогава държавата – всички знаехме кой плаща – Цветан Василев. Не знам защо държавата не си влезе във функциите.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: И не само.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: И не само! Значи, Вие знаете и повече от мен. Така е. За зависимости на партии от финансови кръгове – Делян Пеевски не е някаква случайно пръкнала се фигура, която в последните десетина години да не прави каквото си иска и да е съсредоточие на власт и пари като касиер на политически партии. Ваша работа е такива работи да не се случват. Така че не мисля, че въпросите ще доведат до тези порочни неща, които в момента ги гледаме в кристален вид.
Иначе сте прав, да – трябва да бъдат поставяни на народа, трябва да се дискутира. Не мисля, че има проблем да дойдете при нас и да водим диспут по темата. Представители от Вашата партия обаче много рядко гостуват, тоест рядко приемат, не че не сме ги канили, нали, ако ще си говорим за такива неща. Но в крайна сметка, българският гражданин трябва да реши, нали така?
Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да си призная честно, преди година, година и половина бях канен в шоуто, но поради ангажименти не можах да участвам.
Колеги, има ли други изказвания?
Ако няма…
Предлагам да пристъпим към гласуване на предложение за произвеждане на национален референдум с шест въпроса, № 516-00-21, внесен от Инициативен комитет за произвеждане на национален референдум на 8 февруари 2016 г.
Който е „за”, моля да гласува.
Гласували 11 народни представители: за – 9, против няма, въздържали се – 2.
Искаме да Ви благодарим за възможността да представите инициативата. Разбира се, ние сме отворени за диалог и възможност да се дискутират всички тези въпроси, които Вие поставяте като точка от дневния ред на обществото. Благодаря Ви.
ТОШКО ЙОРДАНОВ: И ние Ви благодарим.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, да минем към втора точка от дневния ред.
Господин Мерджанов, заповядайте.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък, тъй като колегите са известени. Въпросът беше коментиран и в пленарна зала, след това получихме уверенията на повечето, тоест на всички политически партии. Радвам се, че тук има представители, доколкото забелязах, и от Съюза на глухите?
Законопроектът представлява едно задължение към Министерството на вътрешните работи, които трябва да уточнят техническия способ за връзка на хората със слухови и говорни увреждания. Смятам, че това, което се е дискутирало и на заседанието на Комисията по здравеопазването, а именно предложението за увеличаване на срока до една година, напълно би способствало на специалистите, на експертите да намерят най-оптималното решение за България, което да бъде от полза за самите хора. Не смятам, че е необходимо повече да проблематизираме, по-скоро да вървим напред и да се захващаме за работа.
Господин Граматиков не веднъж е участвал в подобни дискусии, имат представа. Според мен по-сериозният въпрос е как функционира изобщо системата на единния европейски номер, защото там, както стана ясно и от парламентарния контрол, на наш въпрос госпожа Бъчварова изрази силно безпокойство от начина, заговори се за нова обществена поръчка, за нови пари, но това са вече подробности. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Ципов, Вие ли ще вземете отношение?
ЯВОР ХАЙТОВ: Само ако позволите! Налага ми се да изляза и упълномощавам колегата Белемезов да гласува вместо мен.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Министерството на вътрешните работи подкрепя идеята. Искам да обърнем внимание на вносителите, че имаме друго предложение за друго систематично място на предложната промяна, а именно да се разшири дефиницията на понятието „спешно повикване”. Съвсем накратко искам да представя какво ни е предложението, че „спешно повикване е сигнал, подаден при необходимост от спешна помощ, чрез гласово повикване на единен европейски номер 112 или чрез друг способ за хора със слухови и говорни увреждания”. Предприехме инициатива да направим срещи с мобилните оператори и, когато има повече време, ще Ви запознаем и конкретно с детайлите на уточненото с тях техническо решение, господин Председател. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
АТАНАС МЕРЖДАНОВ: Ние нямаме претенции за монопол над текста. Както заявих, готови сме и на по-дълъг срок. Въпросът е веднъж завинаги да го решим.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Искам да добавя, че като гости присъстват: от Националния съвет за интеграцията на хората с увреждания към Министерския съвет госпожа Веска Събева – заместник-председател, и Николай Нинов – председател на Съюза на глухите в България.
Колеги, дебат!
Ако ми позволите, ще кажа няколко думи.
Първо, тази тема е дискусионна още от 2011 г. и винаги техническите възможности са били пречка, за да осъществим подобна политика. Искам да се обърна към господин Мерджанов, който беше доста остър в отлагането на точката в седмичната програма преди две седмици, но искахме да получим и становището на Здравната комисия, като знаете, че там имаше възможност да се направи подобна дискусия, на която са присъствали представители от Министерството на здравеопазването, Министерството на финансите също имат своята позиция, и като цяло всички са единодушни, че трябва да въведем подобна услуга.
Убеден съм, че всички принципно сме съгласни. Въпросът е само от Министерството на вътрешните работи за техническите параметри и срокът, кога би могло да бъде въведена тази услуга.
Не смятам да коментирам повече, защото всички сме единодушни, че трябва действително да отговорим на очакванията на тези хора.
Благодаря.
Други коментари има ли?
Господин Граматиков, Вие нещо да кажете?
СТОЯН ГРАМАТИКОВ: Господин Председател, уважаеми дами и господа! С телекомуникационните оператори проведохме две срещи – официално и неофициално, разбира се, сме водили кореспонденция по имейл, на които уточнихме как технически да бъде осъществена тази платформа, която да дава възможност на хората с увреждания за достъп до телефон 112. Не вярвам, че аудиторията в монета е настроена да слуша технически детайли около това, затова ще завърша, освен ако няма конкретни въпроси. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Ще вземете ли отношение, господин Нинов?
НИКОЛАЙ НИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията! Преди всичко искам да изразя голямата си благодарност към всички, които по един или друг начин продължават да мислят за възможността хората със слухови и говорни увреждания, да не изключваме в частност и всички хора с увреждания, да имат равноправен достъп до услугите, които се предоставят от държавните и общинските институции. Телефон 112 е общодостъпна услуга, всички граждани на Република България имат право на достъп до тази услуга, следователно трябва да се счита и прави всичко необходимо и възможно и гражданите със слухови и говорни увреждания също да имат този достъп. Считам и разбирам, че е имало много трудности през годините, заради които не е могло да се направи необходимото от техническа гледна точка. Надявам се в скоро време и ние също да бъдем зарадвани от една бъдеща позитивна промяна.
Това казвам в кратък аспект и благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, ако няма други становища и изказвания, да пристъпим към гласуване.
Които е „за” така предложения законопроект, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: за – 12, против и въздържали се – няма.
С това благодарим на нашите гости. Поемаме ангажимента и ще се постараем в кратки срокове да го изпълним.
Колеги, трета точка – „Разни”. Има ли нещо по нея? Не.
С това изчерпваме дневния ред.
Благодаря на всички. Закривам днешното заседание.

(Закрито в 15,22 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ