Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Парламентарни комисии
Състав /
Заседания /
Новини /
Контакти и правила /
Документи /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Законопроекти / Проекторешения / Доклади / Стенограми / Становища /
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
11/05/2016
П Р О Т О К О Л
№ 45
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 11 май 2016 г., сряда, от 15,00 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 април 2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26 април 2016 г.
3. Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация: № 454-01-66, внесен от Методи Андреев и група народни представители на 18 декември 2014 г.; № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.; № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.; и № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС – второ гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, имаме кворум. Нека да се ориентираме към започване на заседанието, което е с малко закъснение поради удълженото пленарно заседание.
Дневният ни ред... (Председателят Цветан Цветанов изчита дневния ред.)
По първа точка гостите от Министерството на вътрешните работи са: Красимир Ципов – заместник-министър, и Кристина Лазарова – началник-отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правнонормативна дейност”.
По втора точка от дневния ни ред гостите от МВР са: Красимир Ципов – заместник-министър, старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция”, Ирена Дамянова – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност”, и Камелия Кукева – инспектор от Главна дирекция „Национална полиция”.
По трета точка:
- от Държавната комисия по сигурността на информацията: Борис Димитров – председател, и Мирослава Семкова – началник-отдел в дирекция „Правна и международноправна дейност”;
- от Държавна агенция „Национална сигурност”: Недялко Недялков – заместник-председател, Таня Каракаш – директор на дирекция „Правнонормативна дейност”, и Пламен Пенчев – началник-отдел в Специализирана дирекция;
- от Държавна агенция „Разузнаване”: Георги Миленов – заместник-председател, и Мила Калинова – служител по сигурността;
- от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: Евтим Костадинов – председател, и Евелина Николова – директор на дирекция „Правна”.
Ако сте съгласни с предложения дневен ред, моля да го гласуваме. – Без гласове „против”, „въздържали се” 2, останалите гласове са „за”. Дневният ред е приет. (Преброяването на гласовете се извършва от сътрудниците на Комисията.)
Преминаваме към точка първа.
Колега Ципов, Вие ли ще представите Законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С решение на Конституционния съд от миналата година бяха обявени за противоконституционни текстове от тогава действащия Закон за електронните съобщения, с което падна възможността за предоставяне на достъп до данни, съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за издирване на лица. Със спешна законодателна промяна от миналата година, която е обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 24 от 2011 г., бе предвидено предприятията да предоставят тези данни, които са съхранявани, създадени или обработвани в процеса на тяхната дейност, за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления.
Така обаче извън приложното поле на действащия Закон остана важна хипотеза – съхраняването и използването на тези данни с цел издирване на лица. Необходимостта от ползване на данните е от съществено значение за качеството и ефективността на провежданите оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на местонахождението на лица, обявени за общодържавно издирване.
Предоставянето на информация, съдържаща се в справките от операторите, е необходимо за: установяване на времето и мястото на изчезналите; лицата, с които е контактувал издирваният; лицата, които умишлено подават грешна или не подават информация; лицата, които имат информация по отношение на обстановката около изчезването на съответното лице; и лицата, съпричастни при изчезването. Извън всякакво съмнение е, че тези данни могат сериозно да подпомогнат процеса на издирване. Чрез тях компетентните органи могат да получат информация за приблизителното местоположение на издирваното лице; за телефонните номера, които е набирало; за датите, часа и продължителността на проведените разговори.
Смятаме, че компетентните органи трябва да разполагат с такава възможност да ползват данните по чл. 251б, ал. 1 за целите на издирването, когато е налице обосновано предположение, че изчезналото лице е станало или може да стане жертва на тежко престъпление, например убийство, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, трафик на хора и други. Затова Министерският съвет предлага на Вашето внимание допълнение в чл. 251б, ал. 2. Това би позволило на компетентните органи да използват в оперативно-издирвателната дейност възможностите на съвременната съобщителна техника и технологии, без да нарушават конституционно установените права на гражданите. Предвид това, предлагаме на вниманието на уважаемата Комисия този Законопроект.
В заключение искам да обърна внимание, че текстът е консултиран и със специалисти по конституционно право с оглед на това да не влезем в противоречие с решението на Конституционния съд от миналата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, отношение по представения ни Законопроект?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може ли, господин Ципов, да ни разясните точно текста „както и за издирване на лица, за които може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Янков, „обосновано предположение” се среща в още няколко закона – Закона за военната полиция, Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, НПК също. Смятам, че това е термин, който е използван в българското законодателство. Идеята тук е да има достъп до тези данни във връзка с издирване на лица, именно за които може да се направи такова обосновано предположение, че са станали жертва на тежко престъпление. Обясних Ви за какво става дума – убийство, отвличане на лица. Това пречи на работата на компетентните органи, занимаващи се с оперативно-издирвателна дейност, да установят местоположението на издирваното лице или на лице, което може да бъде заподозряно евентуално в отвличане на изчезналото лице. Това е идеята на Законопроекта.
КРАСИМИР ЯНКОВ: За мен по-скоро въпросът е „или могат да станат”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Какъв Ви е въпросът? Дадох пример. Компетентният орган има информация, че има заподозряно лице, което се занимава с отвличания. Набелязало е съответната жертва и в следващия момент може да се реализира извършването на такова престъпление. За това става дума.
Това е правната възможност – или са станали вече, имаме този факт, наречен „отвличане”, или имаме информация, че предстои такова отвличане. Целта е да се предотврати извършването на тежкото престъпление, като се използват данни от съответния мобилен оператор.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други въпроси или коментари? Няма.
Подлагам на гласуване предложения от Министерския съвет Законопроект. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3. (Преброяването на гласовете се извършва от сътрудниците на Комисията.)
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Господин Иванов, ще представите ли Законопроекта?
Има изготвено становище, което е предоставено от Министерството на вътрешните работи.
Може би след това, господин Ципов, Вие да го представите, за да могат и колегите да се запознаят, защото беше получено в последния момент.
Заповядайте.
РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, ще бъда максимално кратък. И Законопроектът е много кратък – касае частта от личната охрана и кортежите по-специално. Основният текст се запазва в ал. 1.
В ал. 2 предлагаме да се изготви наредба от министъра на вътрешните работи, въз основа на която да се дава разрешение за такъв вид охрана.
И в Преходните и заключителните разпоредби се определя двумесечен срок на министъра за изготвяне на наредбата. Мисля, че това е абсолютно достатъчно. Има изготвено становище от МВР. Те могат да го представят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Министерството на вътрешните работи изразява положително становище по внесената законодателна инициатива от народните представители. Смятаме, че с подобно изменение на Закона в този смисъл, с издаването на един подзаконов нормативен акт ще се запълни нормативна празнина относно липсата на правила за организиране на личната охрана на физически лица, както и въвеждането на изискванията към осъществяващите тази дейност субекти.
Предвид изложеното, изцяло подкрепяме Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен от народния представител Румен Иванов и група народни представители.
В заключение искам да обърна внимание, че към настоящия момент предстои да изпратим на съгласуване изцяло нов Законопроект за частната охранителна дейност, който сме съгласували с представителите на този бизнес. Голяма част от Асоциацията на частните охранителни фирми са подкрепили изготвения нов Законопроект. Очакванията ни да бъде внесен са не по-рано от втората половина на месец юни тази година, съответно разглеждането в Народното събрание би могло да се забави до есента. Затова изцяло подкрепяме внесената инициатива от народните представители.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Колеги, някой от народните представители за отношение по представения Законопроект от господин Румен Иванов?
Господин Гребенаров, Вие имате ли нещо да допълните?
Заповядайте.
ТОДОР ГРЕБЕНАРОВ: Благодаря.
Основната идея за тази промяна е преди всичко да се регламентират редът, начините и правилата за осъществяване на охрана на лица. Към настоящия момент Законът, който е в сила, не регламентира тази дейност.
Поради тази причина ние направихме разделение на видовете охрана: охрана пеша, охрана на обществено място и охрана – прословутите кортежи. По какъв начин, как да се осъществяват, как да стане съгласувателната дейност както с колеги на местно ниво – от областната дирекция, така и с колеги от териториалните структури на ДАНС. За да знаем във всеки момент по какъв начин се регламентира тази дейност, ние сме подготвили примерна наредба, която все още е на съгласувателен етап. Смятаме, че с това нещо ще подобрим самата работа по организацията, координацията и осъществяването на такава дейност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Колеги?
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Съгласуването, за което говори господин Гребенаров, е наше вътрешноведомствено съгласуване. Около 350 такива договора за лична физическа охрана контролираме в момента по смисъла на сега действащия Закон. Затова смятаме, че има необходимост да се приеме изричен подзаконов нормативен акт, уреждащ личната физическа охрана.
ТОДОР ГРЕБЕНАРОВ: Искам да допълня, че откакто стана въпрос с прословутия бой на Околовръстното шосе, имаме вече около 120 сключени договора за охрана. Това ще рече, че от наша страна се е увеличила контролната дейност. Вече не е, както беше до момента. Все още има такива неща, но влизаме в правилната посока.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, коментари? Няма.
Подлагам на гласуване внесения Законопроект. – 11 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма. (Преброяването на гласовете се извършва от сътрудниците на Комисията.)
Колеги, с това Вашето участие се изчерпва. Нека да пожелаем успешна работа на гостите.
Пристъпваме към точка трета. Моля да бъдат поканени гостите по тази точка.
„Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 3 декември 2015 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация: № 454-01-66, внесен от Методи Андреев и група народни представители на 18.12.2014 г.; № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12.06.2015 г.; № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17.06.2015 г.; и № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20.07.2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
(Преброяването на гласовете се извършва от сътрудниците на Комисията.)
Моля, гласувайте. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 9 се създава т. 9а:
„9а. извършва проучване съвместно със службите за сигурност и службите за обществен ред в случаите по чл. 45а, ал. 3 и издава или отказва разрешение за достъп до класифицирана информация;”.”
Тук, колеги, съгласно чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно нов § 2:
„§ 2. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. заместник министър-председатели и министрите;”.
2. В ал. 3, т. 1 думата „министрите” се заменя със „заместник министър-председателите и министрите”.”
Към настоящия момент вицепремиерите не фигурират, затова смятаме, че тази редакционна поправка ще бъде от полза, а и това всъщност са разговори, които са водени с представителите от работната група.
Ако сме съгласни с направеното предложение, моля да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Подлагам на гласуване § 1, както беше прочетен. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група подкрепя предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
Нека да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това е добър знак за днешното заседание, защото знаем, че основните участници в работната група и във всичко, което се случваше през последните няколко седмици, бяха господин Андреев и господин Славов.
Този текст е оттеглен от народния представител Методи Андреев.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 40, ал. 1 т. 5 се отменя.”
Нека да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група подкрепя предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
Нека да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като нов § 4, на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Нека да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група не подкрепя предложението, направено от Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 3 да отпадне.”
Нека да гласуваме. – ... (Не се съобщава резултатът от гласуването.)
Работната група не подкрепя предложението, направено от народните представители Методи Андреев и Петър Славов:
„Текстът на § 3 отпада.”
Нека да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Оттегляте ли го? (Реплики.)
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 43, ал. 2 накрая се добавя „включително и да бъде извършена проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържали се” няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В Глава пета, Раздел ІІ се създава чл. 45а:
„Чл. 45а. (1) Органът по проучването отправя писмено искане до Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за извършване на проверка на проучваното лице по реда на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Към искането се прилага писменото съгласие на проучваното лице за извършване на проверката. Комисията извършва проверка в срок до 14 дни от получаване на искането и изпраща резултата от нея на органа по проучването, а при установена принадлежност - и на ДКСИ, и на проучваното лице.
(2) Когато за проучваното лице е установена принадлежност, органът по проучването, когато е различен от Държавна агенция „Национална сигурност”, изпраща незабавно цялата преписка в Държавна агенция „Национална сигурност”, където проучването се довършва.
(3) В случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 15, когато за проучваното лице е установена принадлежност, органът по проучването извършва проучването и изпраща цялата преписка в ДКСИ за вземане на решение по чл. 9, т. 9а.
(4) Държавна агенция „Национална сигурност”, съответно ДКСИ – в случаите по ал. 3:
1. разглежда фактите и обстоятелствата, съдържащи се в резултата от извършената проверка по ал. 1 с оглед преценка дали проучваното лице отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1;
2. може да поиска допълнителна информация и копия на документи от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и от проучваното лице.
(5) При установена принадлежност, обжалването на решението на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не спира процедурата по проучването по този закон.
(6) Проверка по ал. 1 не се извършва, когато орган по проучване е Държавна агенция „Разузнаване” или служба „Военна информация” на Министерството на отбраната.”
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и представители на службите! Специално тук прави впечатление, че има едно изключение за Държавна агенция „Разузнаване” и Служба „Военна информация”. Между другото, това е по мое предложение – за информация на господата, които ще гласуват „против” тази точка. Това предложение е направено, отчитайки сложната геополитическа ситуация около България и въобще в Европа. Все пак тези външни наши информационни служби не трябва да бъдат подлагани на стрес с подобни проверки – това беше мотивацията да се създаде тази точка 6.
Сега искам да поясня и да поставя на дебат в Комисията – възможен е този вариант, но той е значително по-компромисният; възможен е и един друг вариант, който според мен лично е по-добрият и дава възможност на службите да предпочитат повече млади хора оттук нататък.
Проверките, които се правят в службите, са два вида. Едните са за заварено положение, тоест в момента в тези две служби има някакви хора, които имат достъп до класифицирана информация. Това е едната проверка, която по Закона се предвижда да се направи.
Другата проверка, за която става дума в тази точка 6, е оттук нататък при назначаване в тези служби на хора, които трябва да бъдат проверявани по Закона за достъп до класифицирана информация. Дали и за тях да се извършва проверка?
Категорично е моето мнение и на колегата Петър Славов, че ние можем да оставим службите във вида, в който сега съществуват, без проверка на хората, заварени на служба там, с допуск до класифицирана информация. Казах защо – да не създаваме допълнителни неудобства на самите служби.
Моето лично мнение – това Ви го предлагам за дебат, е оттук нататък всички, които постъпват в тези две служби, също да бъдат проверявани. Веднага знам какво ще кажат службите, и правилно ще го кажат – че техните кандидати не бива да бъдат споделяни с друга българска служба, която трябва да бъде Комисията за досиетата. Обаче в самия Закон за досиетата има едно изключение: когато се проверяват хора, родени след 16 юли 1973 г., те всъщност не подлежат на проверка.
Ако махнем точка 6, ние ще стимулираме хората в тези служби да канят и да търсят за попълнения в своите редици лица, родени след 16 юли 1973 г. Смятам, че по този начин и те ще бъдат доволни, защото младите и креативни хора с ІT възможности, с езици са много – да не се изкушават да тръгват пак към хора, родени в зоната на проверките. Това е идеята, която, ако махнете точка 6, ще бъде реализирана. Да отпадне. (Реплика: „Търсите поколенчески сблъсък”.)
Не търсим поколенчески сблъсък, търсим обновяване на службите. Ние и сега знаем какъв е процентът на старите...
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има ли някой, който да има различно мнение от народните представители?
Искам да попитам и нашите гости дали ще вземат отношение по предложеното изменение от народния представител Методи Андреев.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
И по закон кандидатите трябва да бъдат на възраст, която предполага да бъдат родени след 1973 г., но това е друга тема. Мислих по този текст, но ми се струва, че той е дискриминационен. ДАНС ще ги проверяваме, а Разузнаването няма да го проверяваме. Или проверяваме всички, или не проверяваме никого. Аз съм на принципа, че всички трябва да бъдат проверявани. Отделно от това, процедурата по проучване е конфиденциална и тези, които извършват проучванията, трябва да пазят тайна. Това няма да го пише във вестник „Работническо дело”. Осигурена е конфиденциалност по закон при тези проучвания и според мен трябва да бъдат проверявани и лицата от разузнавателните служби.
Давам си сметка за какво става въпрос, но Ви казвам – дискриминационно е. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други коментари?
Да направя уточнение, че това, което каза колегата Методи Андреев, не може да бъде подложено на гласуване – трябва да бъде припознато от някого от членовете на Комисията.
Бих искал да се обърна към гостите: имате ли някакъв коментар по темата? Не.
Нека да гласуваме изчетения от мен текст.
Колеги, гласуваме предложението, което е прието от работната група. – 6 гласа „за”, „против” 2, „въздържали се” 2.
Работната група предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 47, ал. 3 думите „т. 1-5” се заменят с „т. 1-4”.”
Да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
Работната група предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 52 се създава ал. 3:
„(3) При установена принадлежност в случаите по чл. 45а, сроковете по ал. 1 се удължават с 15 дни.”
Да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
Работната група предлага да подкрепим предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 4 да отпадне.”
Нека да гласуваме. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. – Това всъщност го гласувахме.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. В чл. 59, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията” се заличават.
2. В т. 1 думите „при проверката по чл. 56” се заличават.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 6 да отпадне.”
Нека да гласуваме. – 9 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 7 да отпадне.”
Нека да гласуваме. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Извинявайте, колеги.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, уважаеми гости! Предложението, което сме направили, както виждате, предвижда възможност, в която актовете, постановени от ДКСИ, ще подлежат на обжалване. Считаме, че това е целесъобразно с оглед предлаганите като цяло промени, които до момента най-общо Комисията подкрепи. В това виждам допълнителна гаранция, че няма да има възможност за злоупотреба или нарушаване на права, което очаквах да чуя от колегите от мое ляво на масата, но те за момента мълчат. Както обикновено, са предложили целият параграф да отпадне.
Това е смисълът на нашето предложение, което виждате след предложението на господин Мерджанов, като изрично сме предвидили и хипотеза, в която актовете ще бъдат стабилни и няма да подлежат на обжалване, с оглед това, което чухме от представители на службите, и нашето желание по никакъв начин да не се препятства тяхната оперативна работа, включително така наречената „оперативна информация” за определени категории лица. Това е смисълът на изключението за чл. 41 от Закона, което сме въвели. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Изцяло подкрепям това, което каза господин Славов. Ние имаме едно изследване тук, направено от Студентската програма. Изследвани са няколко държави – Австрия, Великобритания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Франция, Чехия. От всички тях форма на някакво обжалване – не казваме, че е една и съща навсякъде, има във Великобритания, Германия, Латвия, Литва, Румъния и Чехия. Според нас и според много колеги, с които съм говорил, това е голям проблем през годините, през които е действал Законът за защита на класифицираната информация, защото много пъти след отказ от самата Комисия – различен е срокът, след който можеш да подновиш желанието си, да подадеш искане за получаване на достъп до класифицирана информация, но ти няма как да обжалваш този отказ, даже не знаеш за какво е този отказ.
Смятам, че преди да го гласуваме, трябва да го дебатираме, защото много от Вас знаят, че такива прецеденти са съществували.
А защо ние сме казали: „без актовете по чл. 41”? Защото сами знаем, че това, което е написано в чл. 41 – резултатът, понякога може да бъде установено много пъти със специални разузнавателни средства. Член 41 касае най-сериозните интереси на националната сигурност – тероризъм, шпионство, саботажна, диверсионна дейност. Много е ясно, че няма как винаги за това да има доказателства, много пъти информацията е оперативна. Затова ние сме изключили възможността да бъде обжалван именно отказът, ако е по този чл. 41. Но примерно за отказ по чл. 42 нека да има някакъв ред, по който да може човекът да защити името си, а и позицията си.
Тук с работната група не постигнахме консенсус не защото те може би не са съгласни, а защото това действително трябва да бъде дебатирано от упълномощените от хората народни представители.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз подкрепям аргументите на колегите, макар и текстът да е палиативен, защото става въпрос само за една част от актовете да бъдат обжалвани. Но крайно време е да се направи пробив в тази посока, защото страшно много се злоупотребява с това правомощие. Има не един, не два, десетки случаи, в които или не се дава достъп, или се отнема достъп, лицето изобщо няма информация, защото му се съобщава само правното основание, а не фактическите основания, и няма никакъв механизъм за реакция, освен административния – евентуално пред ДКСИ.
Европейската практика в демократичните страни е да има съдебен контрол, защото става въпрос за право на труд – с един такъв акт се отнема възможност на лицето да упражнява съответната професия или не.
Хубаво работната група, не знам в какъв състав е била, е заела някаква позиция, но ние сме народни представители и нека да мислим за правата на хората. Дайте да отворим възможност за съдебен контрол върху тези актове. В крайна сметка съдебната система е част от държавата и трябва да й имаме доверие.
Да се произнася независим орган, извън тези, които правят проучванията, би могло да се прояви субективизъм, да се злоупотреби поради определени причини. Няколко случая познавам, които са драстични – те са случаи на ДАНС и, между другото, останаха без справедливост, защото няма механизъм за това.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Отношение от представителите на съответните институции? Все пак трябва да защитите решението на работната група. Те са участвали в дебата.
Колеги от ДАНС, заповядайте.
ТАНЯ КАРАКАШ: Казвам се Таня Каракаш – директор на Правната дирекция на ДАНС. Въпросът за обжалването многократно е бил поставян във времето и към настоящия момент ако въведем изключение, нашето чисто правно съображение е, че или трябва да има единен ред за обжалване пред съд категорично на всички видове отнемания и откази, или да се остави сегашното положение, в което подлежи единствено на контрол пред особена юрисдикция, каквато е ДКСИ. Извеждането само на един конкретен случай, една хипотеза да подлежи на обжалване – доколкото разбирам, това е предложението на господин Андреев и господин Славов – би създало прецедент в практиката по оспорване законността на такъв вид актове, каквито са отказите и отнеманията по ЗЗКИ. Това становище сме го споделяли и на първите заседания, преди първо четене, които бяха в рамките на тази Комисия.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Донякъде споделям тези съображения, обаче отново акцентирам върху това – да, палиативен е текстът, но смятам, че е важно и е вярно сега да се отвори тази врата.
Един допълнителен аргумент в тази насока – по закон има категория случаи и проучвания, които завършват с актове на самата ДКСИ. В този случай пред кого се оплакват?
Нека да приемем този текст. Аз съм „за” това да се инициира законодателна инициатива за цялостен съдебен контрол върху всички актове. Колкото и да има рискове в тези случаи, давам си сметка, че когато става въпрос за деяния по Глава първа от Наказателния кодекс и когато става въпрос за оперативна информация, която не може да бъде документирана и превърната в доказателство, тези случаи са особени, пак казвам – право на труд и по субективни причини, че някой не харесвал някого си...
Между другото, ще си позволя това да кажа – няколко доста добре изградени професионалисти в контраразузнаването бяха изритани по субективна преценка и не получиха никаква защита. Ако искате, мога да Ви кажа и конкретните случаи, но няма да се занимаваме с това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Вземам думата повторно във връзка с това, което беше казано от директора на Правната дирекция на ДАНС. Искам да попитам в тази връзка, тъй като мотивите ни да формулираме така предложението – с това изключение, бяха основно да не се навреди на работата на службите. Би ли било според тях приемливо за тяхната работа, ако предложим, и сме готови с колегата Андреев да оттеглим това изключение по чл. 41, тоест да има пълен съдебен контрол, както Вие се изразихте, върху всички актове, постановени от ДКСИ?
Обръщам внимание, че в § 6, ал. 2 – 4 сме разписали доста специфична процедура при закрити врата на разглеждане на делото, тоест процедура, която дава, поне по наше убеждение доста висока степен на сигурност на информацията, че няма да излезе извън съдебната зала, а производството все пак се развива пред Върховния административен съд като единствена инстанция – най-висшия съд, който единствен ще се произнася. Мисля, че на висшите магистрати в това отношение може да се има доверие, че ще опазят тайната, поверителната информация, до която биха имали досег в хода на делото и отново подчертавам, то ще се разглежда при закрити врата.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Прощавайте, към представителя на ДАНС – на това, което изложихте като аргумент, всъщност те предлагат контрааргумент. Вие съгласни ли сте с направеното предложение – по този начин Вашата теза няма как да бъде защитена?
ТАНЯ КАРАКАШ: Принципно въпросът за въвеждането на съдебен контрол – или всецяло, или липса на съдебен контрол и оставяне на досегашния общ ред. Но по въпроса: дали да бъде въведено и колко е целесъобразно от гледна точка на опазване на интересите на държавата в тези случаи, като юрист не мога да взема отношение – това е решение на ниво всички компетентни органи в държавата. Кой е по-добрият вариант? Дали да подлежат – знам, че няма пречка в съдебни заседания да се представят класифицирани документи. Ние го правим примерно по линия на делата срещу експулсиране, отнемане на пребиваване и забрана за чужденци. Факт е, те подлежат на съдебен контрол и смело мога да кажа, че в голямата част печелим делата. Там е с доста представяне на доказателства, извадки от класифицирани документи и така нататък. Тук въпросът е принципен, така че освен на ДАНС, може би трябва да чуем мнението и на останалите ведомства.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Има ли представител на Съвета по сигурността?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Не, няма. (Реплики.)
ДКСИ.
БОРИС ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Както всички много добре знаем, Законът за защита на класифицираната информация създава специален ред за административно обжалване, който възлага в правомощията на Държавната комисия по сигурността на информацията да разглежда и да се произнася по постъпили жалби срещу актове на компетентните органи и не се предвижда възможност за съдебно обжалване. В тази посока има и Решение на Конституционния съд – № 3 от 25 септември 2002 г. по конституционно дело № 11, който приема за допустимо и обосновано, предвид наличието на друга по-важна, изрично конституционно прогласена ценност, а именно националната сигурност, ограничаването на възможността за обжалване по съдебен ред. В самата Комисия много пъти помежду си сме дебатирали трябва ли да има съдебен контрол над нашите решения, или не. Надделява мнението, че би било добре както за дисциплиниране на службите, така и за предпазване от наше решение – може би погрешно взето. Ние самите, когато се произнасяме по жалба, донякъде се запознаваме с информацията, която не във всички случаи е цялата. От тази гледна точка считаме, че едно обжалване по съдебен ред би защитило правата на хората по-добре, отколкото разглеждането на жалбата в наше заседание, тъй като заседанията нямат състезателен характер и присъства само едната страна в тях – обикновено представител на проучващия орган, а самият гражданин, потърпевшото лице няма възможност да се защити по никакъв начин. От тази гледна точка може би е оправдано да се даде право за съдебно обжалване. Друг е въпросът, че то трябва да се извършва по ред, който да не допуска разкриване на източниците и данните, които са довели специализираните служби до вземането на решение за отказ или отнемане. Трябва да се намери механизъм, това да е гарантирано, за да не затрудни оперативната дейност на службите.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само едно изречение – поздравявам председателя на ДКСИ.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, предполагам, че в работната група трябваше да бъдат изчистени тези текстове, защото сега ги прехвърляте като горещ картоф на народните представители, а ние винаги залагаме на експертизата, която трябва да ни подпомогне за вземането на правилното политическо решение.
При направеното предложение от Методи Андреев и Петър Славов и изразената позиция като становище от ДАНС, като се аргументираха, че има ограничение за чл. 41 от Закона, но след като колегите казаха, че е по-добре да се сложи точка след „Върховния административен съд”, и след становището, което беше изразено от председателя на ДКСИ, смятам, че можем да припознаем една редакция, която може да бъде предложена за гласуване. В тази посока мога да Ви прочета текст, който, ако прецените, да го подложим на гласуване.
По чл. 80, ал. 4 правя следното предложение:
„В текста на § 6 се правят следните промени:
Текстът на т. 1 се замества със следния нов текст, като досегашният законов текст по чл. 68 се заличава и се създава ал. 1:
„(1) Решението на Държавната комисия по сигурността на информацията подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд.”
Моля да гласуваме направеното предложение. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Колеги, в поредността на гласуването – преди това направихме гласуване по предложение на господин Мерджанов, с което отхвърлихме § 6.
Моля да гласуваме предложението от Атанас Мерджанов и група народни представители за отпадане на § 6. – Няма гласове „за” и „против”, „въздържали се” 10.
По този начин изчистихме нещата според мен.
Колеги, остава обаче в сила § 6, който е по вносител.
Предлагам да гласуваме текста на § 6, който е по вносител, с редакцията – предложението, което направих по чл. 80. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 7 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
Колеги, стана малко объркване поради направената редакция и гласуването на § 6, моля за извинение.
Работната група подкрепя и правя предложение за следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 69 думите „не подлежат на обжалване” се заменят с „подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно.”
Тук просто отпада това, което беше като допълнение.
Моля да гласуваме направеното предложение по чл. 80, ал. 4. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители Методи Андреев и Петър Славов за нов § 7а.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” 1, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 8 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” и „въздържал се” няма.
Работната група не подкрепя предложението... (Реплика от народния представител Методи Андреев при изключени микрофони.)
Народните представители Методи Андреев и Петър Славов оттеглят предложението. (Реплика от народния представител Методи Андреев при изключени микрофони.)
Казвайте по-рано.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група предлага да се създаде нов § …:
„§ … В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За нарушение по ал. 1, извършено от ръководител на организационна единица, наказанието е глоба от 200 до 2000 лв.”
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 9 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 1, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя по принцип предложението, направено от народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § …:
„§ … В Приложение № 2 към чл. 47 и чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. ХХVIII думите „ЧЛЕН НА КОИ ОРГАНИЗАЦИИ СТЕ?” се заменят с „В КАКВИ ОРГАНИЗАЦИИ ЧЛЕНУВАТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТАЙНИ И/ИЛИ НЕФОРМАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОБЩЕСТВА?”.
2. Създава се нова т. XXIX:
„XXIX. ИМАТЕ ЛИ ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ СЛУЖБИТЕ ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И СИГУРНОСТ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ?”
НЕ •
ДА •
3. Досегашната т. ХХІХ става т. ХХХ.
4. В указанията, в т. 10 думите „точка ХХІХ” се заменят с „точка ХХХ”.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Моля да гласуваме. – 11 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 10 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 11 гласа „за”, „против” 1, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя предложението от народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Моля да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 10.
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 11 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители Методи Андреев и Петър Славов. – Те го оттеглят.
Ще помоля после прецизно да направите оттегляне на текстовете, за да не намерят място в доклада и да не се четат в залата.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 11.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя предложението, направено от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 12 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя предложението, направено от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 13 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § ... – тук ще се преномерира.
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § ... – ще бъде преномериран.
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Работната група предлага да се създаде нов § …:
„§ ... В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г., бр. 23, 32 и 48 от 2011 г., бр. 25, 38, 87 и 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 79 от 2015 г.), в чл. 27 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5:
„5. орган по проучване по отношение на лице, за което се извършва проучване за надеждност съгласно Закона за защита на класифицираната информация.”
2. В ал. 3 след думата „дни” се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 45а от Закона за защита на класифицираната информация – в срок до 14 дни,”.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Адхок искам да направя предложение по реда на чл. 80, ал. 4 и да му търсим систематичното място, ако се приеме.
Набързо съставих текст: „Процедурата по § 6 се отнася и за откази за достъп до класифицирана информация или отнет достъп до такава, постановени три години преди влизането в сила на този Закон.”
Целта на това предложение е – ако искате, срока можем да го обсъждаме, разбира се: в случаи, които са приключени по досега действащата процедура, лицата, ако считат, че имат основание, да могат да се възползват от съдебното обжалване. Да не връщаме лентата назад, но, да речем, за три години би могло. (Реплика.) Защо? (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Смятам, че постигнахме добър консенсус по текста.
Три години е валидността на един достъп, нали така? Три години е за „строго секретно”. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов при изключени микрофони.)
Нека да оставим така текста, по който постигнахме консенсус. Виждам, че и господин Методи Андреев е усмихнат – голям шанс за членовете на работната група, които определено се чувстваха доста изтормозени от него. (Весело оживление.)
Господин Атанасов, склонен ли сте да...
АТАНАС АТАНАСОВ: От уважение към председателя оттеглям предложението.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Колеги, с това Законопроектът е приет.
Да благодаря на гостите и преди всичко – на тези, които са участвали активно в работната група. Знаем колко пъти се срещахте, работихте – това костваше много енергия и много нерви. Мисля, че постигнахме добър консенсус. Благодаря Ви.
Колеги, по точка „Разни” искам да Ви информирам, че на база решението в Комисията и писмото, което изпратих до вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – да ни запознае с резултатите от проверката на Инспектората, имаме отговор от заместник министър-председателя, че във връзка с предстоящото работно посещение на 11 май във Великобритания с министър-председателя Бойко Борисов няма възможност да бъде изслушана, но министърът на вътрешните работи е в готовност на следващото заседание да представи резултатите от проверката на Инспектората.
Доколкото сега ми казват от Комисията, имаме информация, че и другата сряда няма да има тази възможност, а и двама от членовете ще бъдат в задгранична командировка. Ако прецените, това изслушване да стане, когато се завърнете от командировката – мисля, че тогава ще бъде и по-резонно.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Трябва да направим публично изслушване. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, склонни ли сте по този начин да процедираме? (Реплики: „Да”.)
Господин Янков, ще изчакаме ли двамата народни представители? – Разбира се.
Други предложения по тази точка?
Благодаря Ви. Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан ЦВЕТАНОВ
№ 45
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
___________________________________________________________
П Р О Т О К О Л
№ 45
На 11 май 2016 г., сряда, от 15,00 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 602-01-19, внесен от Министерския съвет на 15 април 2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26 април 2016 г.
3. Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация: № 454-01-66, внесен от Методи Андреев и група народни представители на 18 декември 2014 г.; № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12 юни 2015 г.; № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17 юни 2015 г.; и № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20 юли 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС – второ гласуване.
4. Разни.
Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, имаме кворум. Нека да се ориентираме към започване на заседанието, което е с малко закъснение поради удълженото пленарно заседание.
Дневният ни ред... (Председателят Цветан Цветанов изчита дневния ред.)
По първа точка гостите от Министерството на вътрешните работи са: Красимир Ципов – заместник-министър, и Кристина Лазарова – началник-отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правнонормативна дейност”.
По втора точка от дневния ни ред гостите от МВР са: Красимир Ципов – заместник-министър, старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция”, Ирена Дамянова – главен юрисконсулт в дирекция „Правнонормативна дейност”, и Камелия Кукева – инспектор от Главна дирекция „Национална полиция”.
По трета точка:
- от Държавната комисия по сигурността на информацията: Борис Димитров – председател, и Мирослава Семкова – началник-отдел в дирекция „Правна и международноправна дейност”;
- от Държавна агенция „Национална сигурност”: Недялко Недялков – заместник-председател, Таня Каракаш – директор на дирекция „Правнонормативна дейност”, и Пламен Пенчев – началник-отдел в Специализирана дирекция;
- от Държавна агенция „Разузнаване”: Георги Миленов – заместник-председател, и Мила Калинова – служител по сигурността;
- от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия: Евтим Костадинов – председател, и Евелина Николова – директор на дирекция „Правна”.
Ако сте съгласни с предложения дневен ред, моля да го гласуваме. – Без гласове „против”, „въздържали се” 2, останалите гласове са „за”. Дневният ред е приет. (Преброяването на гласовете се извършва от сътрудниците на Комисията.)
Преминаваме към точка първа.
Колега Ципов, Вие ли ще представите Законопроекта?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! С решение на Конституционния съд от миналата година бяха обявени за противоконституционни текстове от тогава действащия Закон за електронните съобщения, с което падна възможността за предоставяне на достъп до данни, съхранявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги, за издирване на лица. Със спешна законодателна промяна от миналата година, която е обнародвана в „Държавен вестник”, бр. 24 от 2011 г., бе предвидено предприятията да предоставят тези данни, които са съхранявани, създадени или обработвани в процеса на тяхната дейност, за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления.
Така обаче извън приложното поле на действащия Закон остана важна хипотеза – съхраняването и използването на тези данни с цел издирване на лица. Необходимостта от ползване на данните е от съществено значение за качеството и ефективността на провежданите оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на местонахождението на лица, обявени за общодържавно издирване.
Предоставянето на информация, съдържаща се в справките от операторите, е необходимо за: установяване на времето и мястото на изчезналите; лицата, с които е контактувал издирваният; лицата, които умишлено подават грешна или не подават информация; лицата, които имат информация по отношение на обстановката около изчезването на съответното лице; и лицата, съпричастни при изчезването. Извън всякакво съмнение е, че тези данни могат сериозно да подпомогнат процеса на издирване. Чрез тях компетентните органи могат да получат информация за приблизителното местоположение на издирваното лице; за телефонните номера, които е набирало; за датите, часа и продължителността на проведените разговори.
Смятаме, че компетентните органи трябва да разполагат с такава възможност да ползват данните по чл. 251б, ал. 1 за целите на издирването, когато е налице обосновано предположение, че изчезналото лице е станало или може да стане жертва на тежко престъпление, например убийство, отвличане, противозаконно лишаване от свобода, трафик на хора и други. Затова Министерският съвет предлага на Вашето внимание допълнение в чл. 251б, ал. 2. Това би позволило на компетентните органи да използват в оперативно-издирвателната дейност възможностите на съвременната съобщителна техника и технологии, без да нарушават конституционно установените права на гражданите. Предвид това, предлагаме на вниманието на уважаемата Комисия този Законопроект.
В заключение искам да обърна внимание, че текстът е консултиран и със специалисти по конституционно право с оглед на това да не влезем в противоречие с решението на Конституционния съд от миналата година. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, отношение по представения ни Законопроект?
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може ли, господин Ципов, да ни разясните точно текста „както и за издирване на лица, за които може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление”?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Господин Янков, „обосновано предположение” се среща в още няколко закона – Закона за военната полиция, Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, НПК също. Смятам, че това е термин, който е използван в българското законодателство. Идеята тук е да има достъп до тези данни във връзка с издирване на лица, именно за които може да се направи такова обосновано предположение, че са станали жертва на тежко престъпление. Обясних Ви за какво става дума – убийство, отвличане на лица. Това пречи на работата на компетентните органи, занимаващи се с оперативно-издирвателна дейност, да установят местоположението на издирваното лице или на лице, което може да бъде заподозряно евентуално в отвличане на изчезналото лице. Това е идеята на Законопроекта.
КРАСИМИР ЯНКОВ: За мен по-скоро въпросът е „или могат да станат”.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Какъв Ви е въпросът? Дадох пример. Компетентният орган има информация, че има заподозряно лице, което се занимава с отвличания. Набелязало е съответната жертва и в следващия момент може да се реализира извършването на такова престъпление. За това става дума.
Това е правната възможност – или са станали вече, имаме този факт, наречен „отвличане”, или имаме информация, че предстои такова отвличане. Целта е да се предотврати извършването на тежкото престъпление, като се използват данни от съответния мобилен оператор.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други въпроси или коментари? Няма.
Подлагам на гласуване предложения от Министерския съвет Законопроект. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3. (Преброяването на гласовете се извършва от сътрудниците на Комисията.)
Преминаваме към точка втора от дневния ред.
Господин Иванов, ще представите ли Законопроекта?
Има изготвено становище, което е предоставено от Министерството на вътрешните работи.
Може би след това, господин Ципов, Вие да го представите, за да могат и колегите да се запознаят, защото беше получено в последния момент.
Заповядайте.
РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, ще бъда максимално кратък. И Законопроектът е много кратък – касае частта от личната охрана и кортежите по-специално. Основният текст се запазва в ал. 1.
В ал. 2 предлагаме да се изготви наредба от министъра на вътрешните работи, въз основа на която да се дава разрешение за такъв вид охрана.
И в Преходните и заключителните разпоредби се определя двумесечен срок на министъра за изготвяне на наредбата. Мисля, че това е абсолютно достатъчно. Има изготвено становище от МВР. Те могат да го представят. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми народни представители! Министерството на вътрешните работи изразява положително становище по внесената законодателна инициатива от народните представители. Смятаме, че с подобно изменение на Закона в този смисъл, с издаването на един подзаконов нормативен акт ще се запълни нормативна празнина относно липсата на правила за организиране на личната охрана на физически лица, както и въвеждането на изискванията към осъществяващите тази дейност субекти.
Предвид изложеното, изцяло подкрепяме Проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, внесен от народния представител Румен Иванов и група народни представители.
В заключение искам да обърна внимание, че към настоящия момент предстои да изпратим на съгласуване изцяло нов Законопроект за частната охранителна дейност, който сме съгласували с представителите на този бизнес. Голяма част от Асоциацията на частните охранителни фирми са подкрепили изготвения нов Законопроект. Очакванията ни да бъде внесен са не по-рано от втората половина на месец юни тази година, съответно разглеждането в Народното събрание би могло да се забави до есента. Затова изцяло подкрепяме внесената инициатива от народните представители.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Ципов.
Колеги, някой от народните представители за отношение по представения Законопроект от господин Румен Иванов?
Господин Гребенаров, Вие имате ли нещо да допълните?
Заповядайте.
ТОДОР ГРЕБЕНАРОВ: Благодаря.
Основната идея за тази промяна е преди всичко да се регламентират редът, начините и правилата за осъществяване на охрана на лица. Към настоящия момент Законът, който е в сила, не регламентира тази дейност.
Поради тази причина ние направихме разделение на видовете охрана: охрана пеша, охрана на обществено място и охрана – прословутите кортежи. По какъв начин, как да се осъществяват, как да стане съгласувателната дейност както с колеги на местно ниво – от областната дирекция, така и с колеги от териториалните структури на ДАНС. За да знаем във всеки момент по какъв начин се регламентира тази дейност, ние сме подготвили примерна наредба, която все още е на съгласувателен етап. Смятаме, че с това нещо ще подобрим самата работа по организацията, координацията и осъществяването на такава дейност.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Колеги?
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Съгласуването, за което говори господин Гребенаров, е наше вътрешноведомствено съгласуване. Около 350 такива договора за лична физическа охрана контролираме в момента по смисъла на сега действащия Закон. Затова смятаме, че има необходимост да се приеме изричен подзаконов нормативен акт, уреждащ личната физическа охрана.
ТОДОР ГРЕБЕНАРОВ: Искам да допълня, че откакто стана въпрос с прословутия бой на Околовръстното шосе, имаме вече около 120 сключени договора за охрана. Това ще рече, че от наша страна се е увеличила контролната дейност. Вече не е, както беше до момента. Все още има такива неща, но влизаме в правилната посока.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, коментари? Няма.
Подлагам на гласуване внесения Законопроект. – 11 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма. (Преброяването на гласовете се извършва от сътрудниците на Комисията.)
Колеги, с това Вашето участие се изчерпва. Нека да пожелаем успешна работа на гостите.
Пристъпваме към точка трета. Моля да бъдат поканени гостите по тази точка.
„Доклад относно Общ законопроект на приетите на първо гласуване на 3 декември 2015 г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация: № 454-01-66, внесен от Методи Андреев и група народни представители на 18.12.2014 г.; № 554-01-115, внесен от Ангел Найденов и група народни представители на 12.06.2015 г.; № 554-01-118, внесен от Петър Славов и група народни представители на 17.06.2015 г.; и № 502-01-59, внесен от Министерския съвет на 20.07.2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от ПОДНС.”
„Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
(Преброяването на гласовете се извършва от сътрудниците на Комисията.)
Моля, гласувайте. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 1:
„§ 1. В чл. 9 се създава т. 9а:
„9а. извършва проучване съвместно със службите за сигурност и службите за обществен ред в случаите по чл. 45а, ал. 3 и издава или отказва разрешение за достъп до класифицирана информация;”.”
Тук, колеги, съгласно чл. 80, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание относно нов § 2:
„§ 2. В чл. 39 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 т. 4 се изменя така:
„4. заместник министър-председатели и министрите;”.
2. В ал. 3, т. 1 думата „министрите” се заменя със „заместник министър-председателите и министрите”.”
Към настоящия момент вицепремиерите не фигурират, затова смятаме, че тази редакционна поправка ще бъде от полза, а и това всъщност са разговори, които са водени с представителите от работната група.
Ако сме съгласни с направеното предложение, моля да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Подлагам на гласуване § 1, както беше прочетен. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група подкрепя предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
Нека да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това е добър знак за днешното заседание, защото знаем, че основните участници в работната група и във всичко, което се случваше през последните няколко седмици, бяха господин Андреев и господин Славов.
Този текст е оттеглен от народния представител Методи Андреев.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става § 2:
„§ 2. В чл. 40, ал. 1 т. 5 се отменя.”
Нека да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група подкрепя предложението на Атанас Мерджанов и група народни представители.
Нека да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място като нов § 4, на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.
Нека да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група не подкрепя предложението, направено от Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 3 да отпадне.”
Нека да гласуваме. – ... (Не се съобщава резултатът от гласуването.)
Работната група не подкрепя предложението, направено от народните представители Методи Андреев и Петър Славов:
„Текстът на § 3 отпада.”
Нека да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Оттегляте ли го? (Реплики.)
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
„§ 3. В чл. 43, ал. 2 накрая се добавя „включително и да бъде извършена проверка за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по реда на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия”.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържали се” няма.
Работната група предлага да се създаде нов § 4:
„§ 4. В Глава пета, Раздел ІІ се създава чл. 45а:
„Чл. 45а. (1) Органът по проучването отправя писмено искане до Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за извършване на проверка на проучваното лице по реда на Закона за достъп и разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Към искането се прилага писменото съгласие на проучваното лице за извършване на проверката. Комисията извършва проверка в срок до 14 дни от получаване на искането и изпраща резултата от нея на органа по проучването, а при установена принадлежност - и на ДКСИ, и на проучваното лице.
(2) Когато за проучваното лице е установена принадлежност, органът по проучването, когато е различен от Държавна агенция „Национална сигурност”, изпраща незабавно цялата преписка в Държавна агенция „Национална сигурност”, където проучването се довършва.
(3) В случаите по чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 и чл. 15, когато за проучваното лице е установена принадлежност, органът по проучването извършва проучването и изпраща цялата преписка в ДКСИ за вземане на решение по чл. 9, т. 9а.
(4) Държавна агенция „Национална сигурност”, съответно ДКСИ – в случаите по ал. 3:
1. разглежда фактите и обстоятелствата, съдържащи се в резултата от извършената проверка по ал. 1 с оглед преценка дали проучваното лице отговаря на изискванията по чл. 40, ал. 1;
2. може да поиска допълнителна информация и копия на документи от Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, както и от проучваното лице.
(5) При установена принадлежност, обжалването на решението на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия не спира процедурата по проучването по този закон.
(6) Проверка по ал. 1 не се извършва, когато орган по проучване е Държавна агенция „Разузнаване” или служба „Военна информация” на Министерството на отбраната.”
Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги и представители на службите! Специално тук прави впечатление, че има едно изключение за Държавна агенция „Разузнаване” и Служба „Военна информация”. Между другото, това е по мое предложение – за информация на господата, които ще гласуват „против” тази точка. Това предложение е направено, отчитайки сложната геополитическа ситуация около България и въобще в Европа. Все пак тези външни наши информационни служби не трябва да бъдат подлагани на стрес с подобни проверки – това беше мотивацията да се създаде тази точка 6.
Сега искам да поясня и да поставя на дебат в Комисията – възможен е този вариант, но той е значително по-компромисният; възможен е и един друг вариант, който според мен лично е по-добрият и дава възможност на службите да предпочитат повече млади хора оттук нататък.
Проверките, които се правят в службите, са два вида. Едните са за заварено положение, тоест в момента в тези две служби има някакви хора, които имат достъп до класифицирана информация. Това е едната проверка, която по Закона се предвижда да се направи.
Другата проверка, за която става дума в тази точка 6, е оттук нататък при назначаване в тези служби на хора, които трябва да бъдат проверявани по Закона за достъп до класифицирана информация. Дали и за тях да се извършва проверка?
Категорично е моето мнение и на колегата Петър Славов, че ние можем да оставим службите във вида, в който сега съществуват, без проверка на хората, заварени на служба там, с допуск до класифицирана информация. Казах защо – да не създаваме допълнителни неудобства на самите служби.
Моето лично мнение – това Ви го предлагам за дебат, е оттук нататък всички, които постъпват в тези две служби, също да бъдат проверявани. Веднага знам какво ще кажат службите, и правилно ще го кажат – че техните кандидати не бива да бъдат споделяни с друга българска служба, която трябва да бъде Комисията за досиетата. Обаче в самия Закон за досиетата има едно изключение: когато се проверяват хора, родени след 16 юли 1973 г., те всъщност не подлежат на проверка.
Ако махнем точка 6, ние ще стимулираме хората в тези служби да канят и да търсят за попълнения в своите редици лица, родени след 16 юли 1973 г. Смятам, че по този начин и те ще бъдат доволни, защото младите и креативни хора с ІT възможности, с езици са много – да не се изкушават да тръгват пак към хора, родени в зоната на проверките. Това е идеята, която, ако махнете точка 6, ще бъде реализирана. Да отпадне. (Реплика: „Търсите поколенчески сблъсък”.)
Не търсим поколенчески сблъсък, търсим обновяване на службите. Ние и сега знаем какъв е процентът на старите...
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има ли някой, който да има различно мнение от народните представители?
Искам да попитам и нашите гости дали ще вземат отношение по предложеното изменение от народния представител Методи Андреев.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
И по закон кандидатите трябва да бъдат на възраст, която предполага да бъдат родени след 1973 г., но това е друга тема. Мислих по този текст, но ми се струва, че той е дискриминационен. ДАНС ще ги проверяваме, а Разузнаването няма да го проверяваме. Или проверяваме всички, или не проверяваме никого. Аз съм на принципа, че всички трябва да бъдат проверявани. Отделно от това, процедурата по проучване е конфиденциална и тези, които извършват проучванията, трябва да пазят тайна. Това няма да го пише във вестник „Работническо дело”. Осигурена е конфиденциалност по закон при тези проучвания и според мен трябва да бъдат проверявани и лицата от разузнавателните служби.
Давам си сметка за какво става въпрос, но Ви казвам – дискриминационно е. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други коментари?
Да направя уточнение, че това, което каза колегата Методи Андреев, не може да бъде подложено на гласуване – трябва да бъде припознато от някого от членовете на Комисията.
Бих искал да се обърна към гостите: имате ли някакъв коментар по темата? Не.
Нека да гласуваме изчетения от мен текст.
Колеги, гласуваме предложението, което е прието от работната група. – 6 гласа „за”, „против” 2, „въздържали се” 2.
Работната група предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 47, ал. 3 думите „т. 1-5” се заменят с „т. 1-4”.”
Да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
Работната група предлага да се създаде нов § 6:
„§ 6. В чл. 52 се създава ал. 3:
„(3) При установена принадлежност в случаите по чл. 45а, сроковете по ал. 1 се удължават с 15 дни.”
Да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
Работната група предлага да подкрепим предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 4 да отпадне.”
Нека да гласуваме. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен. – Това всъщност го гласувахме.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 7:
„§ 7. В чл. 59, ал. 1 се правят следните изменения:
1. В текста преди т. 1 думите „по писмено предложение на служителя по сигурността на информацията” се заличават.
2. В т. 1 думите „при проверката по чл. 56” се заличават.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 6 да отпадне.”
Нека да гласуваме. – 9 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 7 да отпадне.”
Нека да гласуваме. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Извинявайте, колеги.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, уважаеми гости! Предложението, което сме направили, както виждате, предвижда възможност, в която актовете, постановени от ДКСИ, ще подлежат на обжалване. Считаме, че това е целесъобразно с оглед предлаганите като цяло промени, които до момента най-общо Комисията подкрепи. В това виждам допълнителна гаранция, че няма да има възможност за злоупотреба или нарушаване на права, което очаквах да чуя от колегите от мое ляво на масата, но те за момента мълчат. Както обикновено, са предложили целият параграф да отпадне.
Това е смисълът на нашето предложение, което виждате след предложението на господин Мерджанов, като изрично сме предвидили и хипотеза, в която актовете ще бъдат стабилни и няма да подлежат на обжалване, с оглед това, което чухме от представители на службите, и нашето желание по никакъв начин да не се препятства тяхната оперативна работа, включително така наречената „оперативна информация” за определени категории лица. Това е смисълът на изключението за чл. 41 от Закона, което сме въвели. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Андреев.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Изцяло подкрепям това, което каза господин Славов. Ние имаме едно изследване тук, направено от Студентската програма. Изследвани са няколко държави – Австрия, Великобритания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Франция, Чехия. От всички тях форма на някакво обжалване – не казваме, че е една и съща навсякъде, има във Великобритания, Германия, Латвия, Литва, Румъния и Чехия. Според нас и според много колеги, с които съм говорил, това е голям проблем през годините, през които е действал Законът за защита на класифицираната информация, защото много пъти след отказ от самата Комисия – различен е срокът, след който можеш да подновиш желанието си, да подадеш искане за получаване на достъп до класифицирана информация, но ти няма как да обжалваш този отказ, даже не знаеш за какво е този отказ.
Смятам, че преди да го гласуваме, трябва да го дебатираме, защото много от Вас знаят, че такива прецеденти са съществували.
А защо ние сме казали: „без актовете по чл. 41”? Защото сами знаем, че това, което е написано в чл. 41 – резултатът, понякога може да бъде установено много пъти със специални разузнавателни средства. Член 41 касае най-сериозните интереси на националната сигурност – тероризъм, шпионство, саботажна, диверсионна дейност. Много е ясно, че няма как винаги за това да има доказателства, много пъти информацията е оперативна. Затова ние сме изключили възможността да бъде обжалван именно отказът, ако е по този чл. 41. Но примерно за отказ по чл. 42 нека да има някакъв ред, по който да може човекът да защити името си, а и позицията си.
Тук с работната група не постигнахме консенсус не защото те може би не са съгласни, а защото това действително трябва да бъде дебатирано от упълномощените от хората народни представители.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Андреев.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз подкрепям аргументите на колегите, макар и текстът да е палиативен, защото става въпрос само за една част от актовете да бъдат обжалвани. Но крайно време е да се направи пробив в тази посока, защото страшно много се злоупотребява с това правомощие. Има не един, не два, десетки случаи, в които или не се дава достъп, или се отнема достъп, лицето изобщо няма информация, защото му се съобщава само правното основание, а не фактическите основания, и няма никакъв механизъм за реакция, освен административния – евентуално пред ДКСИ.
Европейската практика в демократичните страни е да има съдебен контрол, защото става въпрос за право на труд – с един такъв акт се отнема възможност на лицето да упражнява съответната професия или не.
Хубаво работната група, не знам в какъв състав е била, е заела някаква позиция, но ние сме народни представители и нека да мислим за правата на хората. Дайте да отворим възможност за съдебен контрол върху тези актове. В крайна сметка съдебната система е част от държавата и трябва да й имаме доверие.
Да се произнася независим орган, извън тези, които правят проучванията, би могло да се прояви субективизъм, да се злоупотреби поради определени причини. Няколко случая познавам, които са драстични – те са случаи на ДАНС и, между другото, останаха без справедливост, защото няма механизъм за това.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Отношение от представителите на съответните институции? Все пак трябва да защитите решението на работната група. Те са участвали в дебата.
Колеги от ДАНС, заповядайте.
ТАНЯ КАРАКАШ: Казвам се Таня Каракаш – директор на Правната дирекция на ДАНС. Въпросът за обжалването многократно е бил поставян във времето и към настоящия момент ако въведем изключение, нашето чисто правно съображение е, че или трябва да има единен ред за обжалване пред съд категорично на всички видове отнемания и откази, или да се остави сегашното положение, в което подлежи единствено на контрол пред особена юрисдикция, каквато е ДКСИ. Извеждането само на един конкретен случай, една хипотеза да подлежи на обжалване – доколкото разбирам, това е предложението на господин Андреев и господин Славов – би създало прецедент в практиката по оспорване законността на такъв вид актове, каквито са отказите и отнеманията по ЗЗКИ. Това становище сме го споделяли и на първите заседания, преди първо четене, които бяха в рамките на тази Комисия.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Донякъде споделям тези съображения, обаче отново акцентирам върху това – да, палиативен е текстът, но смятам, че е важно и е вярно сега да се отвори тази врата.
Един допълнителен аргумент в тази насока – по закон има категория случаи и проучвания, които завършват с актове на самата ДКСИ. В този случай пред кого се оплакват?
Нека да приемем този текст. Аз съм „за” това да се инициира законодателна инициатива за цялостен съдебен контрол върху всички актове. Колкото и да има рискове в тези случаи, давам си сметка, че когато става въпрос за деяния по Глава първа от Наказателния кодекс и когато става въпрос за оперативна информация, която не може да бъде документирана и превърната в доказателство, тези случаи са особени, пак казвам – право на труд и по субективни причини, че някой не харесвал някого си...
Между другото, ще си позволя това да кажа – няколко доста добре изградени професионалисти в контраразузнаването бяха изритани по субективна преценка и не получиха никаква защита. Ако искате, мога да Ви кажа и конкретните случаи, но няма да се занимаваме с това. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Славов.
ПЕТЪР СЛАВОВ: Благодаря, господин Председател.
Вземам думата повторно във връзка с това, което беше казано от директора на Правната дирекция на ДАНС. Искам да попитам в тази връзка, тъй като мотивите ни да формулираме така предложението – с това изключение, бяха основно да не се навреди на работата на службите. Би ли било според тях приемливо за тяхната работа, ако предложим, и сме готови с колегата Андреев да оттеглим това изключение по чл. 41, тоест да има пълен съдебен контрол, както Вие се изразихте, върху всички актове, постановени от ДКСИ?
Обръщам внимание, че в § 6, ал. 2 – 4 сме разписали доста специфична процедура при закрити врата на разглеждане на делото, тоест процедура, която дава, поне по наше убеждение доста висока степен на сигурност на информацията, че няма да излезе извън съдебната зала, а производството все пак се развива пред Върховния административен съд като единствена инстанция – най-висшия съд, който единствен ще се произнася. Мисля, че на висшите магистрати в това отношение може да се има доверие, че ще опазят тайната, поверителната информация, до която биха имали досег в хода на делото и отново подчертавам, то ще се разглежда при закрити врата.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Прощавайте, към представителя на ДАНС – на това, което изложихте като аргумент, всъщност те предлагат контрааргумент. Вие съгласни ли сте с направеното предложение – по този начин Вашата теза няма как да бъде защитена?
ТАНЯ КАРАКАШ: Принципно въпросът за въвеждането на съдебен контрол – или всецяло, или липса на съдебен контрол и оставяне на досегашния общ ред. Но по въпроса: дали да бъде въведено и колко е целесъобразно от гледна точка на опазване на интересите на държавата в тези случаи, като юрист не мога да взема отношение – това е решение на ниво всички компетентни органи в държавата. Кой е по-добрият вариант? Дали да подлежат – знам, че няма пречка в съдебни заседания да се представят класифицирани документи. Ние го правим примерно по линия на делата срещу експулсиране, отнемане на пребиваване и забрана за чужденци. Факт е, те подлежат на съдебен контрол и смело мога да кажа, че в голямата част печелим делата. Там е с доста представяне на доказателства, извадки от класифицирани документи и така нататък. Тук въпросът е принципен, така че освен на ДАНС, може би трябва да чуем мнението и на останалите ведомства.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Има ли представител на Съвета по сигурността?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Не, няма. (Реплики.)
ДКСИ.
БОРИС ДИМИТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители! Както всички много добре знаем, Законът за защита на класифицираната информация създава специален ред за административно обжалване, който възлага в правомощията на Държавната комисия по сигурността на информацията да разглежда и да се произнася по постъпили жалби срещу актове на компетентните органи и не се предвижда възможност за съдебно обжалване. В тази посока има и Решение на Конституционния съд – № 3 от 25 септември 2002 г. по конституционно дело № 11, който приема за допустимо и обосновано, предвид наличието на друга по-важна, изрично конституционно прогласена ценност, а именно националната сигурност, ограничаването на възможността за обжалване по съдебен ред. В самата Комисия много пъти помежду си сме дебатирали трябва ли да има съдебен контрол над нашите решения, или не. Надделява мнението, че би било добре както за дисциплиниране на службите, така и за предпазване от наше решение – може би погрешно взето. Ние самите, когато се произнасяме по жалба, донякъде се запознаваме с информацията, която не във всички случаи е цялата. От тази гледна точка считаме, че едно обжалване по съдебен ред би защитило правата на хората по-добре, отколкото разглеждането на жалбата в наше заседание, тъй като заседанията нямат състезателен характер и присъства само едната страна в тях – обикновено представител на проучващия орган, а самият гражданин, потърпевшото лице няма възможност да се защити по никакъв начин. От тази гледна точка може би е оправдано да се даде право за съдебно обжалване. Друг е въпросът, че то трябва да се извършва по ред, който да не допуска разкриване на източниците и данните, които са довели специализираните служби до вземането на решение за отказ или отнемане. Трябва да се намери механизъм, това да е гарантирано, за да не затрудни оперативната дейност на службите.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Само едно изречение – поздравявам председателя на ДКСИ.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, предполагам, че в работната група трябваше да бъдат изчистени тези текстове, защото сега ги прехвърляте като горещ картоф на народните представители, а ние винаги залагаме на експертизата, която трябва да ни подпомогне за вземането на правилното политическо решение.
При направеното предложение от Методи Андреев и Петър Славов и изразената позиция като становище от ДАНС, като се аргументираха, че има ограничение за чл. 41 от Закона, но след като колегите казаха, че е по-добре да се сложи точка след „Върховния административен съд”, и след становището, което беше изразено от председателя на ДКСИ, смятам, че можем да припознаем една редакция, която може да бъде предложена за гласуване. В тази посока мога да Ви прочета текст, който, ако прецените, да го подложим на гласуване.
По чл. 80, ал. 4 правя следното предложение:
„В текста на § 6 се правят следните промени:
Текстът на т. 1 се замества със следния нов текст, като досегашният законов текст по чл. 68 се заличава и се създава ал. 1:
„(1) Решението на Държавната комисия по сигурността на информацията подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд.”
Моля да гласуваме направеното предложение. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Колеги, в поредността на гласуването – преди това направихме гласуване по предложение на господин Мерджанов, с което отхвърлихме § 6.
Моля да гласуваме предложението от Атанас Мерджанов и група народни представители за отпадане на § 6. – Няма гласове „за” и „против”, „въздържали се” 10.
По този начин изчистихме нещата според мен.
Колеги, остава обаче в сила § 6, който е по вносител.
Предлагам да гласуваме текста на § 6, който е по вносител, с редакцията – предложението, което направих по чл. 80. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 7 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
Колеги, стана малко объркване поради направената редакция и гласуването на § 6, моля за извинение.
Работната група подкрепя и правя предложение за следната редакция на § 7:
„§ 7. В чл. 69 думите „не подлежат на обжалване” се заменят с „подлежат на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд. Решението на съда е окончателно.”
Тук просто отпада това, което беше като допълнение.
Моля да гласуваме направеното предложение по чл. 80, ал. 4. – 9 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители Методи Андреев и Петър Славов за нов § 7а.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” 1, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 8 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” и „въздържал се” няма.
Работната група не подкрепя предложението... (Реплика от народния представител Методи Андреев при изключени микрофони.)
Народните представители Методи Андреев и Петър Славов оттеглят предложението. (Реплика от народния представител Методи Андреев при изключени микрофони.)
Казвайте по-рано.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група предлага да се създаде нов § …:
„§ … В чл. 132 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) За нарушение по ал. 1, извършено от ръководител на организационна единица, наказанието е глоба от 200 до 2000 лв.”
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 9 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 1, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя по принцип предложението, направено от народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § …:
„§ … В Приложение № 2 към чл. 47 и чл. 48 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. ХХVIII думите „ЧЛЕН НА КОИ ОРГАНИЗАЦИИ СТЕ?” се заменят с „В КАКВИ ОРГАНИЗАЦИИ ЧЛЕНУВАТЕ, ВКЛЮЧИТЕЛНО ТАЙНИ И/ИЛИ НЕФОРМАЛНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ОБЩЕСТВА?”.
2. Създава се нова т. XXIX:
„XXIX. ИМАТЕ ЛИ ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ СЛУЖБИТЕ ЗА РАЗУЗНАВАНЕ И СИГУРНОСТ НА НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ПО СМИСЪЛА НА ЗАКОНА ЗА ДОСТЪП И РАЗКРИВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ КЪМ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И РАЗУЗНАВАТЕЛНИТЕ СЛУЖБИ НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА АРМИЯ?”
НЕ •
ДА •
3. Досегашната т. ХХІХ става т. ХХХ.
4. В указанията, в т. 10 думите „точка ХХІХ” се заменят с „точка ХХХ”.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” 2, „въздържал се” 1.
„Преходни и заключителни разпоредби”.
Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на Закона.
Моля да гласуваме. – 11 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 10 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 11 гласа „за”, „против” 1, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя предложението от народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Моля да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 3.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 10.
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Работната група подкрепя предложението на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 11 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 10 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя предложението на народните представители Методи Андреев и Петър Славов. – Те го оттеглят.
Ще помоля после прецизно да направите оттегляне на текстовете, за да не намерят място в доклада и да не се четат в залата.
Работната група не подкрепя текста на вносителя за § 11.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя предложението, направено от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 12 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя предложението, направено от народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители:
„Параграф 13 да отпадне.”
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.
Моля да гласуваме. – 8 гласа „за”, „против” няма, „въздържал се” 1.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § ... – тук ще се преномерира.
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Работната група подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § ... – ще бъде преномериран.
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Работната група предлага да се създаде нов § …:
„§ ... В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г., бр. 23, 32 и 48 от 2011 г., бр. 25, 38, 87 и 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 79 от 2015 г.), в чл. 27 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 5:
„5. орган по проучване по отношение на лице, за което се извършва проучване за надеждност съгласно Закона за защита на класифицираната информация.”
2. В ал. 3 след думата „дни” се поставя запетая и се добавя „а в случаите по чл. 45а от Закона за защита на класифицираната информация – в срок до 14 дни,”.”
Моля да гласуваме. – 7 гласа „за”, „против” няма, „въздържали се” 2.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Господин Председател, благодаря Ви.
Адхок искам да направя предложение по реда на чл. 80, ал. 4 и да му търсим систематичното място, ако се приеме.
Набързо съставих текст: „Процедурата по § 6 се отнася и за откази за достъп до класифицирана информация или отнет достъп до такава, постановени три години преди влизането в сила на този Закон.”
Целта на това предложение е – ако искате, срока можем да го обсъждаме, разбира се: в случаи, които са приключени по досега действащата процедура, лицата, ако считат, че имат основание, да могат да се възползват от съдебното обжалване. Да не връщаме лентата назад, но, да речем, за три години би могло. (Реплика.) Защо? (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Смятам, че постигнахме добър консенсус по текста.
Три години е валидността на един достъп, нали така? Три години е за „строго секретно”. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов при изключени микрофони.)
Нека да оставим така текста, по който постигнахме консенсус. Виждам, че и господин Методи Андреев е усмихнат – голям шанс за членовете на работната група, които определено се чувстваха доста изтормозени от него. (Весело оживление.)
Господин Атанасов, склонен ли сте да...
АТАНАС АТАНАСОВ: От уважение към председателя оттеглям предложението.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Колеги, с това Законопроектът е приет.
Да благодаря на гостите и преди всичко – на тези, които са участвали активно в работната група. Знаем колко пъти се срещахте, работихте – това костваше много енергия и много нерви. Мисля, че постигнахме добър консенсус. Благодаря Ви.
Колеги, по точка „Разни” искам да Ви информирам, че на база решението в Комисията и писмото, което изпратих до вицепремиера и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова – да ни запознае с резултатите от проверката на Инспектората, имаме отговор от заместник министър-председателя, че във връзка с предстоящото работно посещение на 11 май във Великобритания с министър-председателя Бойко Борисов няма възможност да бъде изслушана, но министърът на вътрешните работи е в готовност на следващото заседание да представи резултатите от проверката на Инспектората.
Доколкото сега ми казват от Комисията, имаме информация, че и другата сряда няма да има тази възможност, а и двама от членовете ще бъдат в задгранична командировка. Ако прецените, това изслушване да стане, когато се завърнете от командировката – мисля, че тогава ще бъде и по-резонно.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Трябва да направим публично изслушване. (Реплика от народния представител Атанас Атанасов при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, склонни ли сте по този начин да процедираме? (Реплики: „Да”.)
Господин Янков, ще изчакаме ли двамата народни представители? – Разбира се.
Други предложения по тази точка?
Благодаря Ви. Закривам днешното заседание.
(Закрито в 16,30 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан ЦВЕТАНОВ
