П Р О Т О К О Л

№ 46

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред




П Р О Т О К О Л

№ 46


На 18 май 2016 г. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

Дневен ред:

1. Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април 2016 г.
3. Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 20 април 2016 г.
4. Разни.

Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от господин Румен Иванов – заместник-председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, а след това – от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Добър ден, уважаеми колеги и уважаеми гости!
Броим и господин Цветанов за кворума. Може би ще закъснее с около 5 минутки.
Започваме заседанието, а той като дойде ще продължим.
За днес дневният ред е:
1. Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-15, внесен от Министерския съвет на 31 март 2016 г.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април 2016 г.
3. Законопроект за носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, № 654-01-58, внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители на 20 април 2016 г.
4. Разни.
Има ли други предложения по дневния ред? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
Гласували 10: за – 10, против и въздържали се – няма.
Дневният ред е приет единодушно.

Започваме с точка първа - Законопроект за изменение на Закона за чужденците в Република България.
Гости от Министерството на транспорта информационните технологии и съобщенията са заместник-министър Антон Гинев, Гергана Зафирова – отдел „Правен” и от „Гражданска въздухоплавателна администрация”.
Заповядайте, господин Гинев, за да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНТОН ГИНЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми дами и господа, законопроектът е резултат от работата на междуведомствена работна група, в която участваха представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи, имаше от Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС), от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” и от Асоциацията на българските авиокомпании, както и допълнително бяхме привлекли експерти от Министерството на правосъдието.
Изготвянето на законопроекта е свързано с прилагането на чл. 4, параграф 1, буква „а" от Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г. Взета е предвид и практиката по прилагане на посочения текст на Директивата в други държави – членки на Европейския съюз, и по-конкретно с Федерална република Германия. Във връзка с това и с оглед икономическите реалности в Република България с Проекта предлагаме и минимален праг на санкцията по чл. 4, параграф 1, буква „а" от Директива 2001/51/ЕО (въведен в чл. 51 от Закона за чужденците в Република България) да е в размер на 2000 лева вместо досегашните 6000 лв.
С друга промяна предлагаме превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, да е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, ако се изисква такава.
На трето място е прецизиране на разпоредбата по чл. 20, ал. 1 и т. 1, отнасяща се до замяната на думите „българска виза” с „виза”, с цел да се избегнат различията в тълкуването и да се обхванат случаите на признаване от страна на Република България на визи, равностойни на националните. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Колеги, има ли въпроси, изказвания?
Заповядайте, господин Дедев.
СТЕФАН ДЕДЕВ: Господин председател, имам въпрос към господин заместник-министъра.
Разбрахме, че се намалява глобата от 6000 на 2000 лв. Нали това е едно от предложенията Ви?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНТОН ГИНЕВ: Това налага искането на авиационния бранш. Другото е – отчитаме българските реалности на практика, като включително в изпълнение на чл. 4 от Директива 2002/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г. са предвидени и три алтернативни способа за определяне на размера на санкциите, като държавите могат да изберат един от тях, а те са именно: максимална сума от приложимите финансови санкции не по-голяма от 5000 евро – ние запазваме максималната сума от 10 000 лв. или в равностойна национална валута; минималната сума на тези санкции да не е по-малка от 3000 евро или в равностойна национална валута и максималната сума от санкцията, която е наложена и като цяла сума за всяко нарушение, да не е по-малка от 500 хил. евро. Ние се спираме на максималната да е в размер на 10 000 лв. и като определяме и минималната сума да е 2000 лв.
Нашият авиационен бранш не е в цветущо състояние така или иначе и по този начин се опитваме да дадем някаква глътка въздух на авиационните превозвачи.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Други изказвания или въпроси?
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Моят въпрос е свързан със задължението на превозвачите д случай, че установи, че дадени лица нямат необходимите документи – паспорти, лични карти или документи, които са необходими, за да минат границата, да ги върнат в страната, от която са ги взели.
Мисля си по общата логика, в случай, че те са тръгнали, да кажем, от Виена и се установи чак в България, че техните документи са нередовни, това не въвежда ли прекомерно натоварване на превозвача да ги върне чак до Виена, а не до съседната държава, да кажем, Сърбия в случай, че техните документи не са редовни?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНТОН ГИНЕВ: Само за авиацията е.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Не, всъщност предполагам, че тук става въпрос и за превоз по ...
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР АНТОН ГИНЕВ: Става въпрос само за авиационен превоз.
Тук стриктно спазваме изискванията на директивата, където текстът е за ефективна борба с незаконната емиграция, съществено важно е всички държави членки да въведат разпоредби, които установяват и задълженията на превозвачите, които транспортират и чужди граждани до територията и на държавата членка и т.н.
В допълнение на това – финансовите санкции и т.н. Това е чл. 1 от Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други изказвания? Не виждам.
Който е съгласен с така предложеният законопроект, моля да гласува.
Гласували 11: за – 11, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет единодушно.
Да благодарим на колегите и да им пожелаем приятна работа!

Преминаваме към точка втора от дневния ред – Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-23, внесен от Министерския съвет на 28 април 2016 г.
Законопроектът ще бъде представен от заместник-министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател
Уважаеми народни представители, законопроектът е изготвен от междуведомствена работна група и е внесен в Министерския съвет от министъра на вътрешните работи и министъра на външните работи.
Законопроектът предвижда няколко групи промени.
Първата важна промяна е свързана с въвеждането на процедура за предоставяне на статут „лице без гражданство” съгласно Конвенцията за статута на лицата без гражданство.
Регламентира се понятието „апатрит” като лице като лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство, урежда се правния статут на това лице. Статутът на лице без гражданство ще се предоставя от Дирекция „Миграция” на МВР.
На следващо място се обръща специално внимание на разпоредбите, които уреждат снемането на биометрични данни и издаването на карти на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, или на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.
Предвидено е създаване на електронен регистър в Министерството на външните работи на издадените документи за самоличност на членове на персонала на дипломатическо или консулско представителство, на представителство на международна организация в Република България, както и на членовете на техните семейства.
Създава се изрична правна уредба по отношение на представяните пред службите за контрол на чужденците документи, съставени в чужбина и удостоверяващи семейни връзки, като се въвежда изискването те да са признати или допуснати за изпълнение по българското право.
С промяната в чл. 9б, ал. 1 българското законодателство се привежда в синхрон с решението на Съда на Европейския съюз по дело С-575 от 2012 г., според което гражданите на трети държави могат да влизат на територията на Съюза с валиден документ за пътуване и валидна виза, положена в обявен за невалиден паспорт.
Спрямо лицата, кандидатстващи за визи за дългосрочно пребиваване на основание това, че осъществяват търговска дейност в страната, се въвежда изискване разкритите 10 работни места да са на пълно работно време, като това изискване следва да е налице за всеки съдружник поотделно. По този начин правото на продължително или постоянно пребиваване в страната ще могат да получават само лица, които в действителност осъществяват търговска дейност, а не такива, които използват това за регистрацията на търговско дружество.
По-строги изисквания се въвеждат и по отношение на лицата, които кандидатстват за виза за дългосрочно пребиваване в качеството си на представители на чуждестранни търговски дружества. За тях се предвижда извършване на предварителна проверка и оценка на представените документи относно активността и данъчната изрядност на дружеството и относно планираните дейности на представителството. По този начин очакваме да бъде намалена възможността от злоупотреба с права, които законът дава на чужденците, желаещи да се установят трайно в страната.
С приемането на проекта ще се възстанови и законовата възможност за продължаване срока на пребиваване на чужденец, който вече се намира на територията на страната, но не може да я напусне поради причини, за които той не носи отговорност.
Друга група промени са насочени към уеднаквяване на терминологията с тази на европейското право, като навсякъде в Закона за чужденците в Република България и в Закона за убежището и бежанците се предвижда думите „принудително отвеждане” да се заменят с „връщане”.
С Проекта се въвежда и нова обезпечителна мярка с временен характер, а именно „краткосрочно настаняване” в обособено за тази цел звено на специален дом за настаняване на чужденци. По този начин се прави ясно разграничение с оглед целите, с които се настаняват чужденци в специалните домове на Дирекция „Миграция” на МВР, като в звено на специален дом ще могат да се настаняват чужденци за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които следва да се наложат или предприемат, а в специалния дом да се отвеждат лицата, които подлежат на връщане.
В Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат промени в Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС), във връзка с гореизложените аргументи. Благодаря за вниманието.
До мен са експертите от Министерството на вътрешните работи, ако имате някакви въпроси, сме на Ваше разположение.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, чухте представянето на законопроекта.
Има ли някакви коментари? Всеки един от Вас също има възможност да се запознае.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми гости, уважаеми колеги, приветствам предложените промени, особено по отношение статута на апатридите, тъй като това отговаря на ситуацията в момента – актуалната международна, особено със засилените миграционни процеси.
Имам един въпрос – говоря за предложените изменения в чл. 24, ал. 1, т. 19, където се намалява сумата, която чужденец, за да придобие постоянно право на пребиваване, в сегашния текст се изискват 600 хил. лв. за закупуване на недвижим имот, а с предложения текст се намалява на 100 хил. лв. Какво налага това нещо? Защо се прави тази промяна?
Само да припомня на народните представители, че през 2013 г. беше направен опит за промяна на този текст и се посрещна доста противоречиво в залата, и съответно не минаха и промените, които се предлагаха. Сега забелязвам, че отново се прави опит за такава промяна.
Каква е причината да намалим изискванията за инвестиции от чуждестранни лица на територията на Република България, за да могат да получат статут на постоянно пребиваващи? Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте за коментар.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ (директор на Дирекция „Миграция”): Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, колеги! Мотивите за тази промяна за получаване статут на продължително пребиваване са изведени от практиката по така действащият член. В тази точка са разрешени, може би, едно или две пребивавания на това основание.
Тъй като прагът на инвестицията за получаване на постоянно пребиваване е 1 млн. лв., чужденците, които кандидатстват примерно за постоянно пребиваване, минават по чл. 25 от Закона за чужденците, а с тази промяна искаме да дадем възможност на чужденците, които са извършили инвестиция в нашата страна като закупуване най-често на дом – това се случва в регионите Варна и Бургас, собственици са най-често граждани на бившата Организация на независимите държави, да получат право да пребивават. В момента те използват възможности да регистрират търговско дружество или представителство на търговско дружество по чл. 24, ал. 1, т. 2 и т. 6 и реално им даваме възможност законосъобразно, купувайки някаква собственост в България, да получават право на продължително пребиваване, а право на постоянно пребиваване ще получават след петгодишен престой, ако отговарят на другите условия, които са предвидени в закона. Това са основните ни мотиви.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря.
Не считате ли, че размерът на тази индулгенция за придобиване на статут на постоянно пребиваващи, съответно продължително пребиваващи се, това да са всички права, с които се облагодетелства и съответно продължителен престой да придобие следващ статут не е много ниска тази долна граница?
Тази дискусия не я водим за първи път и досега срещаше отпор, включително и от Парламентарната група на ГЕРБ, ако не ме лъже паметта, а в един момент ги намаляваме на 100 хиляди, без някаква особена мотивировка – че руски граждани или от бившите съветски републики, ще дойдат да си купят жилища за по 100 хил. лв.
Извинявайте, но пазара на имоти в региона, който споделихте, доста надвишава 100-те хиляди лв. Не знам селски туризъм ли ще развиват? Извинете ме за грубото сравнение, но според мен сумата е необосновано намалена.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Точно в частта „граждани от бившите републики на ОНД”, според реалностите можем да предположим, че може да има и други граждани, които да проявят интерес, при условие че тази сума се намалява.
Обръщам Ви внимание, че досега, ако практиката на закупуване на имоти е била на граждани от бившите републики на ОНД, има и променени реалности, което, предвид заплахите и за бежанци, може да се окаже, че отваряме една врата в закона, която да ни доведе впоследствие до съвсем различни ситуации в България – да се промени профилът на желаещите да закупят имот и да получат статут на продължително пребиваване.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Янков.
Заповядайте, господин Николов, ако имате отговор.
НИКОЛАЙ НИКОЛОВ: Редът за влизане и пребиваване в Закона за чужденците предполага и други степени на контрол, които се осъществяват също от компетентните служби за тази категория, за която говорите.
Съгласни сме, че се допускат такива неща, но в момента съществува легална възможност това нещо да бъде заобикаляно от този член чрез чл. 24, ал. 1, т. 6 най-често.
Искам да кажа от практиката – в областните дирекции на вътрешните работи във Варна и Бургас 90% от продължително пребиваващите са собственици на такава категория имоти, на които малки двустайни апартаменти и ваканционни селища са около тази сума. Те получават пребиваване на основание чл. 24, ал. 1, т. 6. Реално това са пенсионери или собственици на такива имоти, които нямат нищо общо с развитие на търговската дейност. Затова направихме една легална възможност да получават пребиваване по този член, който им дава възможност в закона. Все пак те са една категория хора, които осъществяват и инвестиции с присъствие в страната, гостуват им хора, извършват оборот на стоки и услуги в нашата страна и общо-взето имаме интерес като цяло, според моето мнение, от тяхното присъствие в страната. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, все пак говорим за законопроект , който се гледа на първо четене. Убеден съм, че между първо и второ четене ще имаме действително сериозен дебат и ще има възможност за допълнително прецизиране на текстовете. Затова нека да се ориентираме към приключване.
Заповядайте.
ПЕТЯ КАРАЯНЕВА (Комисариат на ООН за бежанци): Добър ден, господин председател!
Благодаря за възможността още на първото гледане на този законопроект да присъстваме в комисията, като ще кажа накратко само две неща и между първо и второ четене ще представим нашите доста подробни коментари.
Безспорно приветстваме инициативата за въвеждане на статут на лица без гражданство, което е част от задълженията на България като страна членка по Конвенцията от 1954 г. Нашата загриженост се основава на този нов член, който въвежда ограничения само за лица, които са родени или влезли законно на територията на Република България. Те могат да кандидатстват за статут на лице без гражданство, най-общо казано.
Другият елемент, по който ще предложим още по-пълни коментари, се отнася за така нареченото „краткосрочно настаняване”, което е уредено в ал. 13 на чл. 41, като основната идея на нашата загриженост е при такова настаняване да се прави рязко разграничаване между незаконните или нелегалните мигранти и лицата, които са потърсили закрила, защото знаем, че това две различни категории лица.
По отношение втората – тези, които търсят и имат нужда от закрила, да бъдат приложени всички изисквания, които гарантират техните права в съответствие и с Директивата по условията за прием, която България е транспонирала в Закона за убежището и бежанците. Благодаря още веднъж.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, има ли други коментари? Не виждам.
Предлагам да пристъпим към гласуване.
Който е съгласен с така внесеният законопроект, моля да гласува.
Гласували 11: за – 9, против – няма, въздържали се – 2.
С това законопроектът е приет на първо четене в комисията.
Благодаря Ви.
Понеже вносителят – народният представител господин Красимир Каракачанов, ще бъде тук до 5 мин., ако не възразявате, да чуем становището на Вътрешното министерство и в рамките на представянето предполагам, че господин Каракачанов ще се присъедини, за да може да представи мотивите си за законопроекта.
Склонни ли сте да го направим по този начин? Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин председател.
На вниманието на водещата Комисия по вероизповеданията и правата на човека и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление изпратихме писмено становище.
Министерството на вътрешните работи принципно подкрепя законопроекта като мярка, насочена към опазването на обществения ред и защита на националната сигурност в съответствие с чл. 37, ал. 2 от Конституцията на Република България, свободата на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морал или срещу правата и свободите на други граждани. В този смисъл Конституцията допуска ограничаване на свободата на вероизповеданията на основание, предвидено в самата Конституция.
Решението да се предприемат предложените със законопроекта мерки е въпрос на законодателна целесъобразност, като при реализирането им следва да се постигне оптимален баланс между свободата на вероизповеданието и респективно, свързаното с нея, носене на облекло като част от религиозните ритуали и традиции и осигуряването на защита на националната сигурност и опазването на обществения ред, които представляват конституционно закрепени ценности. За гарантиране на тези ценности в действаща нормативна уредба вече има въведени някои ограничения, целящи осигуряване на възможност за идентификация на лицата. Например такива текстове има в Закона за българските лични документи и Правилникът за издаване на българските лични документи.
На вниманието на водещата комисия, уважаеми господин председател и народни представители, сме предоставили някои конкретни бележки и предложения по съответните текстове – на чл. 1, ал. 2 и чл. 4, чл. 3, ал. 1 по отношение на чл. 4, § 1 от Преходните и заключителни разпоредби, § 2 от Преходните и заключителни разпоредби, но тъй като Вътрешната комисия не е водеща по този законопроект, ще ги представим изрично на водещата комисия.
В допълнение искам да Ви предоставя една допълнителна информация. Направихме сравнително-правен анализ, осигурен от задграничните представители на Министерството на вътрешните работи за подобен род нормативни актове, приети във Франция, Белгия, Германия и Нидерландия Във Франция и Белгия е прието законодателство, забраняващо носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето на обществени места. В редица провинции на Федералната република Германия е прието законодателство, забраняващо носенето на такова облекло от страна на учители или възпитатели. В Нидерландия през 2015 г. правителството е одобрило законопроект, забраняващ носенето на облекло, което покрива лицето на обществени места. Правителството е изпратило законопроекта на Държавния съвет за констативно становище, след което той е представен за обсъждане на Камарата на представителите в Парламента на Кралство Нидерландия. Благодаря за вниманието.
Господин председател, извинете ме, но имам още няколко комисии, на които трябва да присъствам. Експерт от Министерството на вътрешните работи остава на Ваше разположение за допълнителни въпроси, ако имате.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ние затова искахме да чуем Вашето мнение, за да може да се присъедините към другите комисии и тяхната дейност.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: В очакване сме на вносителя господин Каракачанов.
Само да Ви запозная, че от Министерството на правосъдието имате съответните становища, които също са положителни. Така че в тази посока все пак чакаме само процедурата по мотивите на господин Каракачанов. (Народният представител Красимир Каракачанов влиза в залата.)
Господин Каракачанов, докато сядате, за да представите законопроекта, само да кажа, че становището на Вътрешно министерство и становището, което имат народните представители на Министерството на правосъдието, са положителни. Просто бъдете максимално кратък, за да можем действително да пристъпим към гласуване, защото няма коментари, които да се направят от колегите.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Благодаря Ви, господин председател
Днес беше натоварен ден, но защо не?
Мисля, че колегите, които са прочели законопроекта, са наясно. Става въпрос за една опасна тенденция, която в българското общество се наблюдава приблизително 10-ина години, свързана с опитите на някои ядра на радикалния ислям, които се финансират от външни фактори, да се разделя българското общество.
Първата цел, разбира се, е разделяне на мюсюлманското общество на правоверни – такива, които ходят облечени с бурки, носят големите бради и т.н., и неправоверни. Това е един опит за разделяне на обществото и противопоставянето му.
В интерес на истината тези процеси, които наблюдаваме сега в България, са характерни за някои западноевропейски държави, може би в последните 20 години. Там подцениха проблема и едва преди 4-5 години имаше подобно законодателство, но след като вече беше късно.
Идеята на този законопроект е да се улесни възможността на правораздавателните органи да преследват проявите на този вид радикален ислям, защото към момента няма определение, по което ти да санкционираш или няма законова основа, на която ти можеш да санкционираш подобни пропагандатори на тези радикални идеи. Това касае и сигурността, защото когато ти получаваш документи за самоличност, няма как да ги получиш с една дреха, която ти скрива лицето и ти се виждат само очите. В обществени сгради, при обществени мероприятия ти всъщност не знаеш кой се движи под това облекло.
Тук сме направили и изключение по отношение на карнавали, защото много хора биха казали: „Ама чакай сега, ние като се обличаме като кукери с маски и т.н.?”. Направили сме ясно разграничение, че това не касае спортни мероприятия, не касае хора, които по медицински причини ходят с облекла, които закриват лицето или пък традиционни, както са кукерските обичаи. (Реплики.)
Разбира се, и мотористите. То е ясно и логично.
Това е. Тъй като вече сте го разгледали, да не влизам в подробности. Ние сме направили много подробни мотиви.
Между другото, държа да подчертая, че не сме откривали топлата вода. Обобщили сме опита, който има в страни – седем европейски страни са приели подобно законодателство. Ние сме обобщили опита на тези седем страни, основно практиката във Франция и в Белгия.
Достатъчно ли е, господин министър?.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Само искам да добавя, че има и провинции във Федерална република Германия, където има подобен подход. Вие казахте за Франция и за Белгия. Нидерландия също има подобен подход, така че в тази посока смятам, че ...
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Италия – седем държави са.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това би могло да бъде решение и на много въпроси, които възникват в момента и в местната власт. Знаете, че в много общински съвети има подобни предложения и за да ограничим всякаква възможност пък за преекспониране на тази тема и действително за създаване на предпостави от друго естество смятам, че законодателят в случая може да регламентира нещата, съобразявайки се със становищата и на Вътрешно министерство, и на Министерството на правосъдието, да боравим с информацията, която имаме от подобни държави от Европейския съюз, които са въвели подобно законодателство, и смятам, че това е разумния подход и ще можем действително да облекчим малко и местната власт с подобни решения, които могат да граничат малко в друга посока, а не в правовия ред.
Ако има някакви коментари по темата?
Заповядайте, господин Делчев.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Реформаторският блок, нашите представители тук, ще подкрепим този законопроект поради две основни причини.
Първата причина, разбира се, е обстоятелството, че премахването на възможността да се носят облекла, които прикриват цялото лице или част от лицето, е гаранция за обществения ред, гаранцията за идентификацията на лица, които, под маската на покривалото, биха могли да извършат всякакъв вид престъпления. Разбира се, тук логиката е не да насочваме въпроса към определена религия, а да разглеждаме въпроса цялостно. Всеки, който скрива лицето си, прави това с някаква цел. Обикновено това се прави с цел да се нарушава обществения ред. Това сме го виждали и на футболни мероприятия, когато хулигани скриват лицата си само и само да могат да чупят, да трошат и да нарушават обществения ред, виждали сме го и на други места.
Втората причина, поради която ще подкрепим, това е все пак съображението, че Европейския съюз, към който смятам, че България принадлежи, е така културно и ценностно изграден, че лицата в общия случай не се покриват с определени обредни маски. Това е ценностна принадлежност, която е характерна за Европейския съюз и която смятам, че трябва да поддържаме.
Поради тези причини смятам, че един такъв законопроект е подходящ, особено и с оглед на тенденцията в последните няколко години е широко разпространена в Европейския съюз – да се приемат законопроекти в тази насока. Смятам, че скоро това ще бъде и широко обхватно за всички държави в Европейския съюз, така че да изградим една самоличностна европейска държава. Благодаря.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Господин председател, само да добавя.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Делчев.
Заповядайте, господин Каракачанов.
КРАСИМИР КАРАКАЧАНОВ: Предвидили сме и санкции за лицата, които принуждават носенето на подобно облекло, защото знаете, че има информация и по линия на МВР, и по линия на по-специализираните служби, че става въпрос за заплащане или пък в някои от случаите за принуждаване. Лицата, които принуждават използването на подобно облекло, също биват санкционирани.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Каракачанов.
Има ли други въпроси? Не виждам.
Колеги, ще подложа на гласуване така предложеният законопроект от господин Каракачанов и група народни представители.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се – няма.
Законопроектът е приет в комисията на първо четене единодушно.
Благодарим и на експертите от Вътрешно министерство.
Колеги, с това дневният ред като цяло се изчерпа, остава само точка „Разни”.

Преминаваме към точка „Разни”.
Колеги, в точка „Разни” искам само да се върнем към доклада, които разглеждахме миналата седмица. Тогава знаете, че имаше едно предложение, което беше свързано с Закона за класифицираната информация и по предложение на Методи Андреев имаше един текст, който трябваше да се разгледа дали е възможно да се обжалват решенията на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) пред Административния съд.
Знаете, че се постави на гласуване, на обсъждане, постигна се един политически консенсус от всички политически формации, които бяха, но след това, при това решение, което гласувахме единодушно, трябва да се направят допълнителни корекции в някои от текстовете надолу, за да можем да бъдем прецизни в доклада, който трябва да бъде внесен в Деловодството на парламента, за да се гледа в пленарната зала.
В тази връзка предложението, което беше направено за окончателния текст – това е по чл. 68, ние сме го гласували с възможност да се обжалват решенията на ДКСИ, но след това решение, което сме гласували, ще направя едни предложения по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по текстовете, в които трябва действително да се направи съответната редакция и да бъдем правно-технически издържани в пленарната зала.
Това е в чл. 57 – ал. 5 се отменя.
Който е съгласен, моля да гласува. (Шум и реплики и уточнения между народните представители.)
Колеги, текстовете са само за прецизиране, за да въведем формата на обжалване, защото в противен случай правно-технически няма да е издържано и трябва да правим някакви допълнителни предложения.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Следващото предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е: „В чл. 59 ал. 5 се отменя”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следващото предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е: „В чл. 60 ал. 5 се отменя”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се приема единодушно.
Следващото предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е: „В чл. 88 ал. 2 се добавя четвърто изречение: „Те подлежат на обжалване пред ДКСИ по реда на чл. 62-67”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Следващото предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е: „В чл. 94в, т. 2 думите „при условията, по реда и сроковете по Глава пета, Раздел V” се заменят с „при условията и по реда на чл. 62-67”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Последното предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е: „В чл. 109, изречение второ думите „по реда на чл. 62-68” се заменят с „пред ДКСИ по реда на чл. 62-67”.
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували 12: за – 12, против и въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
С което нямам други неща, по които бих могъл да взема отношение по точка „Разни”.
Ако има някой от вас да вземе отношение? Не виждам.
Закривам заседанието.
Благодаря Ви за разбирането по прецизността, която направихме преди минути.


(Закрито в 15,30 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов