П Р О Т О К О Л
№ 47

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред




П Р О Т О К О Л
№ 47

На 1 юни 2016 г., сряда, се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгл. чл. 27, ал. 1 от ПОДНС.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерски съвет на 21.04.2016 г.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и гр. нар. пр. на 26.04.2016 г. (второ гласуване).
4. Разни.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,35 ч. и ръководено от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Имаме достатъчно колеги, които са в залата, за да имаме кворум.
Откривам заседанието.
Дневният ред за днешното заседание:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгл. чл. 27, ал. 1 от ПОДНС.
Гости от Министерство на вътрешните работи:
- министър Румяна Бъчварова;
- Николай Гешев – директор на Дирекция „Инспекторат“;
- Бойко Александров – държавен инспектор в дирекция „Инспекторат“.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи, № 602-01-21, внесен от Министерски съвет на 21.04.2016 г.
Гости от Министерство на вътрешните работи:
- министър Румяна Бъчварова
- Атанас Славов – съветник в Политическия кабинет на вицепремиера Румяна Бъчварова в Министерския съвет.
3. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 654-01-62, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26.04.2016 г. (второ гласуване).
Гости от Министерство на вътрешните работи:
- заместник-министър Красимир Ципов;
- главен комисар Христо Терзийски – директор на Главна дирекция „Национална полиция“
- старши комисар Тодор Гребенаров – заместник-директор на Главна дирекция „Национална полиция“
- Камелия Кукева – инспектор в Главна дирекция „Национална полиция“;
- Ирена Дамянова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност“
4. Разни.
Колеги, ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласувате.
За – 13, против – няма, въздържал се – 1.
Дневният ред е приет
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви.
Аз гласувах за дневния ред, но искам да уточним – нали става въпрос за блиц контрол. Защото това е важно. Ще съчетаваме две процедури в една точка ли? Да сме наясно с това.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, във връзка с взетата дума от господин Атанасов, аз предлагам т. 1 да бъде свързана само с блиц контрола и ако не възразявате по поетия ангажимент както от ръководството на Министерството на вътрешните работи, така също и от народните представители за тяхното желание да бъдат изслушани министърът на вътрешните работи за резултатите от проверката на Инспектората – това ще бъде като допълнителна възможност след блиц контрола. Вицепремиерът и министър на вътрешните работи само трябва да ни информира дали има класифицирана информация относно проверката, която е направена от Инспектората, и дали в тази част да бъде закрито заседанието.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, бих помолила.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, по процедурата, направена от ген. Атанасов, след изслушването по блиц контрола ще преминем към изслушването за проверката, извършена от Инспектората, но тази част от т. 1 ще бъде закрита.
Ако сте съгласни с така направените уточнения, моля да гласуваме.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.

По първа точка от дневния ред – ИЗСЛУШВАНЕ НА МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ СЪГЛ. ЧЛ. 27, АЛ. 1 ОТ ПОДНС.
Заповядайте, колеги.
Ние нямаме въпрос, който да зададем.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, на летище София има засилени мерки, рутинни, според съобщението на МВР, в това число и сили на специализирания отряд за борба с тероризма. Интересното е, че тези мерки са взети до края на туристическия сезон. Ако може малко повече информация по този въпрос. Смятам, че той е важен и би внесъл достатъчно яснота и спокойствие.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Тези мерки са по мое изрично настояване към професионалното ръководство с оглед на преосмисляне на концепцията за сигурност на летищата и в контекста на последните събития, които се случиха с атентатите във Франция и Белгия. Мерките, които се вземат в момента в Брюксел са доста впечатляващо строги и мисля, но в крайна сметка са постфактум. Мисля, че правилният подход е ние също да засилим мерките за сигурност, да направим една нова организация, която да не ни поставя в ситуация след това да правим това, което сме можели да направим предварително.
Идеята на тези мерки е да се отдели един по-широк периметър, в който да се правят първичните проверки на автомобилите, защото така, както е направено Софийското летище, те спират на входа, който е много близо до местата, където тече процедурата по чекиране на пътниците. Мисля, че това ще ни направи доста по-сигурни.
Към момента, доколкото това е нова мярка, взета е с оглед на ситуацията в много бърз порядък, определена е до края на туристическия сезон. След това ще направим анализ и ще преценим как може да продължи. Колкото и да е неудобно за гражданите, мисля, че с оглед на превенцията е по-добре да ги предприемем. Става въпрос за двата терминала, не само за единия, защото рискът е повишен на двете места.
Имаме анализ, че на другите най-интензивни летища – в Бургас и във Варна, това е уредено. Само в София не беше уредено досега, затова сега го предприемаме само в София.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря, господин председател.
Точно това щеше да ми е допълнителния въпрос – дали само на Летище София или просто досегашната охрана на летищата във Варна, в Бургас, пък и на други възлови, невралгични места, в това число и Пловдив, се налага.
За да предприемете тази мярка сигурно сте били принудени от определена информация.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не, няма конкретен сигнал. Има анализ на мерките за сигурност по летищата. Много добри оценки и от партньорски служби за организацията на другите две летища. И анализът, който и аз направих и предложих на колегите и за Софийското летище да предприемем тези мерки.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Бъчварова, тези дни в средствата за масово осведомяване беше публикувана информация за това, че една дама, която е разследващ полицай в ГД БОП е завела гражданско дело срещу заместник-главния прокурор Сарафов за обида, клевета или нещо от сорта. Според мен това е тежък скандал по този начин да се разрешават между институционални отношения
В тази връзка искам да Ви попитам какъв е механизмът на взаимодействие между органите на Прокуратурата и службите на МВР, по-специално оперативните служби, разследващите полицаи? По какъв начин се дават указания и защо се стига до такива ситуации, в които такава висока позиция като заместник-главният прокурор на практика да призовава в кабинета си разследващи полицаи и да им държи някакъв тон, който явно е недопустим, поне по данните, които са изнесени.
Но мен ме интересува механизмът на взаимодействие не само с БОП, а и с всички полицейски служби – по какъв начин работят съвместно, защото в крайна сметка трябва да има разделителна линия между изпълнителната и съдебната власт.
Благодаря ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: По конкретния случай мисля, че най-правилният подход е да се отнесе към графата лични отношения, които са се случили по служебен повод. Не съм присъствала на тази среща. Бях информирана от господин Спиридонов за това какво се е случило. Мисля, че оттук нататък има компетентни инстанции, които могат да се произнесат. Има и хора, които могат да свидетелстват в едната или в другата посока.
Не съм съгласна това да се привнася като някакъв характерен белег за отношенията ни с прокуратурата, защото откакто аз имам тази отговорност на министър, ние с представителите на прокуратурата работим с изключително добър тон що се отнася до общите теми, които обсъждаме – организация, планиране на някои дейности, в срещи с участието и на главния прокурор, и на заместник-главния прокурор. Що се отнася до оперативната работа има практика да се обсъждат отделните случаи предварително, да се оценява напредъка и възможността да се премине по-нататък в дейността. Другият формат на отношения при тези оперативни срещи, които организира премиерът. Там също обсъждаме темите, свързани с борбата с корупцията и финансовите измами в много конструктивен диалог. По отношение на законодателството също се консултираме, когато има възможност и с други представители, и с представители на прокуратурата.
Не мисля, че това нарушава разделението на властите или има някакво влияние. Непрекъснато съгласуваме работата и много активно работи дирекция „Вътрешна сигурност“ със Специализираната прокуратура. Там специално в нито един от случаите не е имало повод за някаква критика или недоволство. По-скоро има едно състезание за това кой първи да съобщи.
Но вижте случая в Галиче, вижте останалите разработки, залагането на наркотиците – всичко това е пример за това.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Атанасов, заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Имам реплика, господин Председател. Благодаря Ви.
Госпожо Бъчварова, аз не зададох въпрос как ще се развие гражданското дело, това си е отделен процес. Мен ме интересуваше механизма на взаимодействие и сътрудничество. Известно е, че има едно съвместно споразумение, не си спомням как беше озаглавено – дали беше съвместна заповед или споразумение между главния прокурор, вътрешния министър и председателя на ДАНС, в който се засягат тези въпроси.
Аз съм притеснен от обстоятелството, че в това споразумение е посочено, че всички оперативни служби са длъжни да докладват на прокуратурата данните по всички оперативни дела, по които се провеждат специални разузнавателни средства. Това нарушава оперативната самостоятелност на службите и не е работа на прокуратурата на този етап от оперативната дейност да се съобщават такива данни. Затова аз считам, че е нарушен баланса между институциите и между властите.
И затова задавам въпроса: по какъв начин се осъществява координацията между прокуратурата и отделните служби? И не считате ли, че това не нарушава оперативната самостоятелност на службите? В крайна сметка в един момент се получава така, че прокуратурата започва да работи като специална служба, да дава указания по оперативни дела какви действия да се извършват. По същата логика би могло да бъде поискано полицията да дава указания прокуратурата кога да внася обвинителни актове.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Да, аз разбрах, че по този повод сте коментирали, но нямах възможност досега да взема текста на това споразумение. Само мога да ви кажа, че около този случай и около изявлението на заместник-главния прокурор става ясно, че няма такава намеса в работата, а по-скоро впоследствие има елементи, които биха могли да се уточнят предварително. Така че опасенията Ви мисля, че са неоснователни.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Други въпроси?
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми колеги,, уважаема госпожо Вицепремиер! Както разбрахме, България ще бъде включвана в новата Европейска гранична брегова служба. Моля да ни разясните какви ще бъдат ангажиментите оттук нататък – и финансови, и кадрови. И по какъв начин това, според Вас, ще се отрази на тези зачестили напоследък случаи на нелегално проникване на границата от страна на мигранти? Защото всъщност такава е целта на това членство на България в тази служба.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това е тема, която се обсъжда в последните два месеца и вероятно ще се обсъжда до м. септември.
По отношение на формата и ангажиментите на тези нови служби – засилване на ролята им, България в мое лице отстоява една позиция, че трябва да има граница между автоматичните правомощия на тези служби и защитата на националната сигурност, нашите ангажименти. Това е въпрос на детайли при уточняването. Дебатът продължава.
Другото ни настояване и позиция е, че доколкото ние се явяваме външна граница, там има една възможност по преценка на риска в една държава да се пренасочва от държавите един постоянен контингент там, където има риск. Ние смятаме, че държавите на външната граница не трябва автоматично да участват по този начин, защото това означава ние да оголим нашия фронт и нашата защита. Това също предстои да бъде обсъждано и имаме възможност да изразяваме и отстояваме позицията си.
Мисля, че около 40 допълнителни бройки бяха определени за България. В рамките на нашата численост и нашия бюджет ще оценим как можем да се включим, но тук не трябва да изпускаме и детайла, че тези хора трябва да владеят език, за да могат да бъдат командировани на други места и да участват в защитата на други граници, тоест по-специфичен подбор трябва да има.
При всички случаи аз мисля, че ангажиментът ни в общите европейски служби за сигурност са една добра възможност както за сигурността на страната, така и за състоянието и подготовката на нашите кадри, така че гледам положително на тази възможност и се опитваме да намерим най-добрата формула, по която да я реализираме.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Иванов, реплика?
ИВАН ИВАНОВ: Да, разбира се.
Разбира се, че участието на България във всички европейски инициативи по отношение на сигурността е важно. Все пак отговорете ще бъде ли ангажирано с финансов ресурс Министерството на вътрешните работи?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Казах – в рамките на своята численост и бюджет.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Само, моля Ви, нека не се превръща в диалог.
Зададохте ли си репликата, господин Иванов?
ИВАН ИВАНОВ: Да, това е горе-долу уточняващ въпрос, защото го зададох в началото. Все пак, ако може да научим нещо по-конкретно.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това ще бъде от числеността на националните служби. Как ще стане финансирането – също допълнително ще се уточни, примерно заплати, командировъчни. Има едно разпределение при плащането. Има такава практика и в другите случаи.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин председател.
Уважаема госпожо Министър, искам да попитам към днешна дата дали има затруднения и дали има забавяне в изплащането на извънредния труд на служителите в МВР, работещи на смени? Дали извънредният труд се заплаща в срок към днешна дата и дали разполагате със средства за това, предвид сложната обстановка и полагането на повече извънреден труд от обичайното?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не съм информирана за такива затруднения и забавяния към момента. Мисля, че всички дължими плащания в момента вървят в график в Министерството, поне съдейки по разговора ми с директора вчера.
Съвсем конкретно бих могла да проверя и да Ви кажа. Сега не мога. Не съм информирана да има такова забавяне.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря.
В този контекст – Вашето мнение дали тези 70 часа за отчетен период не са крайно недостатъчни, защото тези 70 часа се достигат много по-бързо от тези три месеца? Просто Вашето мнение.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това не е наше решение. Следваме Европейска директива. По-скоро въпросът е на организация, защото има дирекции, в които се превишава този лимит и се налага да командироваме от други дирекции. Разпределението е по-скоро проблемно. В някои дирекции са много ангажирани, в други не са. И тогава ние не можем по тази логика да пренатоварваме служителите от една дирекция. Дори да можем да регламентираме по-голяма натовареност мисля, че не е редно. Сега засега се справяме с командироване.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Хайтов.
ЯВОР ХАЙТОВ: Моят въпрос, госпожо Министър, е следният: каква е ситуацията около дружеството, което издава българските документи за самоличност? Питам, защото имам информация, че срокът на договора е изтекъл в края на април. Молбата ми е да разясните кой, как и на каква правна база издава българските документи за самоличност. Ако наистина е изтекъл срокът – има ли анекс, къде е този анекс, подготвя ли се нов търг и въобще цялата тази процедура как е регламентирана?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Има обявена процедура за следващите две години – една плюс една. Отварянето на офертите ще бъде в петък. Имаме две фирми, които са се явили. Едната не беше представила всички необходими документи, дадохме й една седмица срок, тя си ги представи по-бързо. Затова отварянето ще стане публично в петък. Взели сме мерки в този период, в който се получава луфта, да не пречим на работата. Важна тема е, защото много от машините, които работят в регионалните центрове, дефектират и вече пренасочваме издаването към някои от другите дирекции, но се надявам много скоро да имаме вече изпълнител и да работим. Както и от Министерството на финансите ме увериха, че ще осигурят финансирането в необходимия срок.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Хайтов, заповядайте.
ЯВОР ХАЙТОВ: Срокът на „Сименс“ е изтекъл на 30 април. Днес сме 1 юни, нямаме нов договор. Как е правно регламентирано взаимоотношението между дружеството, издател на документите, след като новата тръжна процедура не е реална, не е факт?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Издаваме документи с материали, които са на разположение. Не мога да ви кажа окончателно как се уреди този въпрос. Имахме среща и го уредихме. Информирахме ги за състоянието.
Към момента не виждам, освен техническите проблеми, да има други.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Има ли, колеги, други въпроси?
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Бъчварова, понеже аз не можах да разбера точно при първото задаване на въпроса ми какво е Вашето отношение по взаимодействието, искам да Ви прочета два текста и ще Ви задам въпрос.
Това е споразумението, което Вие сте подписали с Главния прокурор и председателя на ДАНС:
„При откриване на оперативно дело или преписка за извършено престъпление по чл. 411а или от НПК или такова, наказуемо с лишаване от свобода повече от десет години, както и по оперативни дела или преписки, в които се използват специални разузнавателни средства, съответният ръководител на структурата на МВР писмено уведомява административния ръководител на съответната прокуратура“ и т.н.
Алинея 3 на този чл. 12 от споразумението гласи:
„Административният ръководител на съответната прокуратура или определените от него прокурори по своя преценка могат да извършват проверки на оперативни дела и преписки, посочени в ал. 1.“
Текстът е конкретен и на практика касае фазата преди образуване на досъдебното производство и аз искам да Ви питам: по какъв начин се осъществява координацията между съответните служби и прокуратурата, след като прокуратурата е орган, който би следвало да има своите правомощия, така е по НПК, след образуване на досъдебно производство? Тук говорим за фазата преди образуване на досъдебно производство, а именно при воденето на оперативните дела.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз мисля, че Вие го прочетохте как става. Вие го прочетохте.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ще отговаряте ли, госпожо Министър?
Колеги, нека да се придържаме към това председателят да дава думата.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Отговорът е в това, което прочетохте. Вие ме питате как става, а в текста е записано как става.
Ако говорим за критерии и за принципи, за мен критерият е резултатността. В момента мисля, че тя е по-важна и няма основание да кажа друго.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, ако няма други въпроси, да преминем към втората част от първа точка – изслушването относно проверката, която е извършена от Инспектората при Министерството на вътрешните работи.
Моля всички, които нямат допуск до класифицирана информация, да излязат.

(Закрито заседание.)

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ, № 602-01-21, ВНЕСЕН ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА 21.04.2016 Г.
Имате думата, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: С внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи уреждаме начина, по който в личните документи се имплементира носителят на електронната идентичност. И тук имам кратък и къс вариант. Ще ви прочета краткия и ще допълня важните елементи, според мен.
Към настоящия момент гражданите трябва или да закупят квалифициран електронен подпис, или всяка администрация поотделно да проверява тяхната самоличност, за да им издаде код за достъп. Националната схема за електронна идентификация е уредена в Закона за електронна идентификация в комбинация с факта, че всеки български гражданин има издадена лична карта, ще реши този проблем и ще повиши използването на електронни административни услуги, съответно ще намали разходите за гражданите и бизнеса.
С цел използване на електронната идентификация от максимално голям брой граждани, този Законопроект изрично урежда наличието на електронен носител на информация чип в личните карти. С предлагания Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи се създава правна възможност личните карти на българските граждани да съдържат данни и удостоверения за електронна идентичност и квалифициран електронен подпис.
Законопроектът е систематично свързан с нормативната уредба за електронната идентификация и удостоверителните услуги в националното и европейското право и е съобразен с възприетите в държавите членки стандартни и други практики.
Законопроектът е технологично неутрален – нещо много важно, защото знаете колко бързо се развиват технологиите в момента. Ако бяхме записали някаква техническа характеристика може да се окаже, че в 2018 г. тя не отговаря на възможностите. Аз мисля, че с месеци се развива тази технология.
Въвеждат се разпоредби, които дават възможност на гражданите да контролират каква информация се записва на електронните носители, съдържащи се в личните карти. Тук ще го обясня без да го чета. Уреждаме начина, по който се използват международните паспорти и даваме възможност да има чип за електронна идентификация – нещо, което е ново. Целта е да дадем възможност на българските граждани, които живеят в чужбина и ползват международния си паспорт, да ползват и електронните услуги в страната. Това е и условието, за да може след време да се осъществи и електронното гласуване. Но то е само едно от условията. Другото е, че примерно, ако хора, които живеят в Чикаго или някъде другаде, искат да ползват електронна услуга във връзка с техен имот или изваждане на документ, използвайки чипа, който е в техния международен паспорт, те ще могат да получат тази услуга. Това, според мен, е най-същественият елемент в това ,което ние предлагаме.
Този тип ще бъде вложен в личната карта на българските граждани, както се е случило в останалите държави, които въвеждат електронно управление и имат много добри резултати по електронизацията и ползването на електронните услуги. Това е решение от преди няколко години. Ние в закона сме записали, че личната идентификация може да бъде на поредица от други носители. Може да бъде само на бланка, може да бъде на мобилен телефон. Може и затова допускаме ако гражданите преценят да не приемат варианта да има такъв чип в личната карта. Затова наличието на чип в личната карта и наличието на биометрични данни в него оставяме като решение на тези, които ще получат новите си лични документи.
Даваме възможност при подаване на документите те да декларират своето желание. Това е един важен детайл.
Другата особеност е, че даваме възможност на чужди граждани също да имат своя лична идентификация и когато са на територията на страната или навън да ползват електронни услуги. Това е условие в директивата, което е записано. Затова всъщност вдигаме нивото на сигурност на личната идентификация, както се изисква и в самата директива.
В общи линии това е същността на предложенията, които правим в този Закон.
Законопроектът не предполага задължителна смяна на личните карти на българските граждани. Трябва да отчитаме и факта, че ако целият процес тече така, както е текъл досега по подмяна на личните данни, обхваща един период от около 8-10 години, което означава, че след 8-10 години може да има и други технологии, които ще трябва да бъдат обсъдени с получателите. Но най-важното и съществено, за мен лично, е възможността на българските граждани в чужбина да ползват тук електронни услуги. Между другото, Грузия е направила това преди много години.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин председател.
Госпожо Вицепремиер, уважаеми гости! Аз по-скоро искам да изразя отношение, тъй като Законопроектът е на първо четене. Нашето отношение към предложените текстове е негативно. Разбира се, има няколко причини за това.
На първо място, текстовете, които Вие предлагате, вече са уредени в Закона за електронната идентификация и за нас е малко учудващо защо трябва да ги мултиплицираме и в този Закон. Знаете, че тази тема сме обсъждали тук, водени са дебати, включително бяха изразени резерви от господин Цветанов по отношение на имплантирането на тези чипове в личните документи. Поправете ме, ако бъркам, господин Цветанов.
Има срок, в който трябва те да се въведат, съобразно приетия вече закон, но ние не разбираме необходимостта от това нещо. Още повече, че той в момента е в ситуация, в която нямаме фирма изпълнител да печата българските документи, предстои избор на такъв. Колегата Хайтов в блиц контрола Ви зададе този въпрос, но той ще бъде развит и на парламентарен контрол, тъй като е от изключителна важност.
На второ място, ние не сме сигурни до каква степен това ще бъде целесъобразно и ефикасно по отношение на средствата, които ще бъдат изразходвани от държавния бюджет.
Само да ви припомня, че имаше искане и беше пусната такава обществена поръчка за над 500 млн. лв. именно за тази дейност. Нас ни притеснява, на първо място, огромната сума, която ще бъде изразходвана за изработването на подобен род документи. И дали това е необходимо. Още повече, че тук притеснено прозвуча от Вашата уста, че това нещо ще бъде използвано и по време на избори, тоест с така нареченото „електронно гласуване“, което трябва да се въведе. Знаете, че там има решение на Конституционния съд и трябва да се проведат ред действия, които да докажат, че на сто процента е защитена тайната на вота, за да може то да бъде въведено на практика. Аз лично не съм убеден, че с подобни чипове за електронна идентификация това нещо ще бъде гарантирано на сто процента, но това е изключително спорен въпрос.
На следващо място, имаме забележки и по някои от текстовете. Забелязахме, че се предлага при загуба на един от документите за самоличност да бъде премахната електронната идентификация, тоест ако загубим задграничния паспорт, ако двата документа имат чип за електронна идентификация и загубим задграничния паспорт, ни се отменя електронната идентификация и на личната карта. Това много усложнява цялата процедура – ходене, пак издаване на нов документ и т.н. Кому е необходимо това нещо? Това са неща, ако се приеме самият законопроект.
Според мен не е докрай обмислена цялата процедура и се предлагат текстове, които допълнително ще затруднят гражданите. В първоначалния вариант беше, и аз виждам това в този законопроект, гражданите да отбелязват в своето желание в самия формуляр дали искат или не искат. Като тогава по презумпция беше, че всеки един, иска или не иска, ако не отбележи категорично, ще си получи електронната идентификация. Ако прочете внимателно текстовете, които му се предлагат, тогава може да отбележи дали иска или не иска електронна идентификация. Аз лично се съмнявам, че ще бъде направена достатъчно сериозна разяснителна кампания на българските граждани по отношение на тази електронна идентификация и ползите и негативите, които биха носили, ако притежават такава електронна идентификация.
Така че на този етап, с тези мотиви, които ни се внасят, особено когато го свързахте с електронно гласуване на българските в чужбина, трудно бихме подкрепили подобен текст, най-вече тъй като възникват и съмнения за опити за манипулиране на вота. Аз не казвам, че държавата ще го направи, възможно е, допустими са такива опити от хакери. Само да си припомним последните местни избори, в деня на изборите какво се случи с Централната избирателна комисия, с нейните сървъри, как приключиха своята работа. Впоследствие това нещо се случи в един такъв вот, където е допуснато електронно гласуване с тези електронни идентификатори какъв хаос ще настъпи.
Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Доста от Вашите забележки нямат основание, което сигурно е нормално, когато човек трябва да приеме една изключително голяма новост.
Първо, електронната идентификация удостоверява, че едно лице е точно същото и в този смисъл чипът не съдържа никакви данни за вота на избирателя. Гласуването по този начин гарантира, че този, който гласува, е същото това лице, не е някой друг, който, примерно, може да е пуснал вота по пощата или по някакъв друг начин.
И към момента влагането на чип в личните карти не е оскъпява толкова много, мисля, че със стотинки, личните документи. По този повод не можем да говорим за оскъпяване на услугата.
Що се отнася до поръчката, която споменавате, поръчката беше разработена с оглед преминаване към централизиран модел за издаване на личните документи. Нещо, което е стояло като предложения още в 2007-2008 г., но тогава технологиите са правили този процес доста по-трудно осъществим. В момента този модел е децентрализиран, тоест информацията се съдържа на 28 места, 28 машини, 28 персонализационни центъра. Така направена тази поръчка отговаряше на този модел и включваше и техническото обезпечаване на осъществяването на преминаването към тази новост. Поръчката, която сега сме обявили, е за продължаване на договора след гаранционно обслужване и е отново на базата на децентрализирания модел, така че не може да се прави тази връзка.
Що се отнася до деклариране на желанието, то е основно по две линии – дали да има чип или да няма чип, като се знае, че от 2018 г. всички, които трябва да декларират дали да имат чип или не вече ще са наясно, защото ще имат възможност много скоро да имат идентификация на друг носител, да имат чип на друг носител. И ако аз имам на пет места, мога да реша да нямам на личната си карта чип.
Другата възможност, която даваме, е да се прецени дали да има биометрични данни на чипа или неи, което е свързано към момента единствено със съображението, че четците, които четат биометрия при преминаване на границите, не са толкова добре разпространени и затова даваме възможност на хората да изберат дали да имат. По принцип в Европейския съюз документът е лична карта, тоест с него може да се осъществява движение вътре в територията на Европейския съюз и да де идентифицираш, но извън територията на Съюза той не е този документ, а е международният паспорт.
Мисля, че по този начин сме гарантирали всички възможности за правото на избор и за това да дадем възможност да се вземе най-доброто технологично решение на тези, които искат да се идентифицират. А основният аргумент за наличието в международните паспорти е, след като все още се обсъжда тази възможност за гласуване, която ще гарантира сигурността на вота, е ползването на електронни услуги. Системата, светът в момента работи и аз много се надявам ние да успеем и това да направим. Идентичност означава, че се гарантира идентичността на лицата при ползване на услуги от чужди граждани на територията на България. Това ще бъде изключително голям стимул за чуждия бизнес, за инвеститорите, които ще могат да си свършат много работа, преди да дойдат тук и да прескочат бюрокрацията. Нещо, от което се оплакват в момента.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Само ако ми позволите едно уточнение, защото бях цитиран в изказването на господин Иванов.
Що се касае до Закона за електронната идентификация, тогава предложението, което направих, е да отпадне § 6 и 7, защото те регламентираха промени, съгласно чл. 26 от Закона за българските документи за самоличност, за електронния носител, който трябва да бъде личната карта. И понеже механично не може да бъде прехвърлен, защото знаете, че към сега действащия законопроект имаме само в задграничните паспорти, затова тогава направих предложение това да бъде регламентирано в специален ЗИД за специалния закон, който е за българските документи за самоличност.
В интерес на истината искам да благодаря на Министерството на вътрешните работи за разбирането и за това, че действително бяха направени тези предложения, които днес гледаме. Убеден съм, че експертите, които тогава логистираха публично да се направят изказвания, че съм бил против електронната идентификация, че съм бил не знам си какво, не отговарят на истината.
Начинът, по който цитирахте, господин Иванов, е некоректен, защото аз мога да кажа, че в момента изчистваме абсолютно технологично със специалния закон, който регламентира издаването на лични документи за самоличност, за което благодаря на всички тези, които са работили по закона.
Благодаря.
Има ли друг, който иска да вземе отношение?
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Аз не мислех да се изкажа, но тъй като по принцип дебатът по отношение на това дали да има електронна идентификация в българските лични документи, мисля, че го водихме по Закона за електронната идентификация, който беше много скоро. Само държа да отбележа, тъй като преди малко имаше изказване в тази връзка, че не виждали ползите от това защо трябва да се приема този законопроект.
Ползите са очевидни и бяха споменати няколко пъти тук. Ползите са възползване от електронното управление в цял свят, не само в България, не само в Европа, а в цял свят – да имаш възможност утре, ако решиш, да си извадиш удостоверение за актуално състояние от Англия, защото работиш от България, да можеш да го направиш чрез компютъра, без да се налага да пътуваш хиляди километри.
След като това няма да доведе до оскъпяване на цената, а българските граждани ще получат лична карта плюс електронна идентификация, аз мисля, че няма повод и няма причина да дебатираме за ползите.
По отношение на съображенията ви за електронното гласуване, тук този въпрос не стои. Да, Законът за електронната идентификация и Законът за българските лични документи е важна предпоставка, за да се осъществи електронното гласуване, но не е единствената. Има и други предпоставки, има тестови периоди. Така че в случая не може да се прави пряка връзка. Мислете за този закон като за възможност да се ползват електронни услуги.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз искам да задам един въпрос във връзка с практиката в европейските страни. Тъй като въпросът може би е изненадващ, ще помоля експертите в Министерството да направят една справка…
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: По коя тема? Защото някои направихме и мога да Ви кажа.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Това, което се предлага, тъй като лично мое мнение е, а и в някои европейски страни явно са преценили така, че е прекалено рисково цялата тази информация да бъде на един носител.
Ще Ви помоля за една справка в отделните европейски страни как са го регламентирали специално този въпрос.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Така или иначе трябва да се смени документа. Няма такова голямо усложнение. Това е по-скоро технологията, по която се поддържа системата за електронна идентничност.
Правихме такива справки. Различна практика има. Ние се водим основно…
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не се мъчете да си спомните. Ако можете да ми я предоставите.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Не, искам да Ви кажа, че е много динамично. Непрекъснато държавите променят условията, по които уреждат този въпрос. Просто технологиите са разнообразни.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Последната информация, която имате. Имате възможност, имате капацитет в Министерството. Ще Ви помоля, разбира се, в някакви разумни срокове, в които да боравим ние за тази информация за първо четене в залата.
Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Само да кажа, че въпросите, по които са правили справката, е за типа чип, какъв да бъде чипът. Ние този въпрос не го адресираме в този Законопроект, защото казах, че Законопроектът е технологично неутрален.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Не говоря за чипа и за самата технология. Говоря за това как е регламентирано в отделните европейски страни по отношение на информацията за симетрични данни.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Почти във всички има. Въпросът е за характера на чипа. Почти във всички има.
ИВАН ИВАНОВ: Кои са оператори, по какъв начин се регламентира – това ни интересува.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: За кое питате – за биометричните, или за…
ИВАН ИВАНОВ: За начина, по който те се съвместяват. Защото тук не е ясно дали ще бъдат в един чип биометричните и личните данни, които са за електронна идентификация.
АТАНАС СЛАВОВ: Ако позволите, да погледнете предложената разпоредба на ал. 4 на чл. 20а. Там изрично се казва как чипът е разделен на сегменти, с които по различен начин се оперира, така че да са максимално защитени отделните видове данни. Биометричните данни са в една част на чипа… (Реплика от народния представител Красимир Янков.)
Това, че са дадени достатъчно гаранции в този Законопроект за защита на данните.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Може ли да отговорите конкретно на въпроса, който питах, или ще повтаряте това, което чухме от министъра на вътрешните работи? Достатъчно добре чухме какво каза.
Въпросът ми е по отношение на практики в европейските страни, включително и в частта разходи, кой ги администрира?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Малко по-трудно ще получим тази информация.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Аз имам информация за Австрия и за Испания. Дайте ми информация, която е стигнала до Вас.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Поема се ангажимент да бъде предоставена информация на народните представители от БСП лява България.
Колеги, други коментари?
Ако няма, нека да пристъпим към гласуване.
Само да вмъкна, че Законопроектът е гледан и в Транспортната комисия. Там е подкрепен с резултат: за – 9, против – няма, въздържали се – 2.
Който е за приемане на внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българските документи за самоличност, внесен от Министерския съвет, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Приема се.
С това втора точка е изчерпана.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Господин председател, тъй като ми се налага да тръгвам, виждам господин Методи Андреев и разбирам, че ще се гледа предложения от него Законопроект, само да кажа, че по него гласувам „за“.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Добре.

По трета точка от дневния ред – ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 26 април 2016 г., приет на първо гласуване на 25 май 2016 г.
Представител на Министерството на вътрешните работи ще е заместник-министър Красимир Ципов.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – 3.
Предложение на народните представители Красимир Янков, Атанас Мерджанов и Иван Валентинов Иванов:
„В §1, т.2 се правят следните изменения и допълнения:
След изразът „физически лица“ се поставя запетая и се добавя следното: „която съдържа само:
1. реда и условията за уведомяване относно поемане на охраната на физическото лице към органите на МВР;
2. реда и условията за оказване партньорство на охранителите с органите на МВР по време на изпълнение на дейността;
3. реда и условията за оказване на съдействие от страна на органите на МВР на охранителите на физическото лице;
4. ред, начин и обхват за издаване на предписания към лицата по чл. 2, ал.2 и 3, касаещи охраната и охранителите на физическото лице.“
Комисията не подкрепя предложението.
Заповядайте, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: С предложеното допълнение се цели уточнение на обхвата на наредбата. Мисля, че съвсем конкретни са текстовете. Бих искал да чуя мнението на Министерството на вътрешните работи. С изненада установявам, че колега народен представител е направил предложение за изменение и допълнение на по закон, който Министерството на вътрешните работи подготвя изцяло нов закон. Това е някаква скъсана връзка между управляващото мнозинство и изпълнителната власт. Днес разбрах, че новият Законопроект е качен на страницата за обществено обсъждане. Сигурно търсим начин, по който да отчитаме приемане на ЗИД-ове и закони.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми народни представители, уважаеми вносители на предложението, становището на Министерството на вътрешните работи е, че с предложението, което сте изготвили и предложили на вниманието на уважаемата комисия се разширява изключително много не само обхвата на предложената наредба, а въобще обхватът на действащия закон, господин Янков. Този Закон за частната охранителна дейност не е закон за взаимодействие и партньорство между Министерството на вътрешните работи и частните охранителни фирми, а е закон, съгласно който Министерството на вътрешните работи осъществява контрол върху дейността, която извършват частните охранителни фирми.
Наредбата, която се предлага на вниманието на уважаемата комисия с внесения законопроект от народните представители касае единствено и само реда и условията за извършване на лична охрана на физически лица. Предложенията, които вие сте изготвили, са свързани с взаимодействие и партньорство по принцип. В голяма част от четирите точки, които сте внесли, не говорим за лична охрана на физически лица.
От страна на Министерството на вътрешните работи, уважаеми господин Председател, и уважаеми народни представители, не подкрепяме така внесените предложения. Да, изготвен е нов законопроект, който в момента е на обществено обсъждане. Очакваме да получим становищата и на всички министерства, които са предвидени да дадат такива по Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Провели сме редица разговори с асоциациите на охранителните фирми и по отношение на проекта за наредба, за която имаме известна степен на готовност, също ще проведем такава среща с асоциацията на фирмите, за да чуем техните предложения и становища.
Тази наредба на министъра на вътрешните работи също подлежи на обществено обсъждане, ще бъде качена на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, както и на сайта на Министерския съвет. След като получим всички становища на заинтересованите лица, ще ги отразим. Няма нищо скрито или покрито.
В случая смятам, че трябва да се подкрепи текста на Законопроекта, както е внесен, защото да се разширява необосновано предмета на тази наредба не смятаме за разумно. В новия законопроект се предвижда една наредба с много по-широк предмет и тогава евентуално вашето предложение може да бъде подкрепено, ако го направите по новия законопроект, когато влезне в Народното събрание.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Ципов.
Господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Ципов, предложението, което сме направили, е във връзка с мотивите при внасяне на Закона за изменение и допълнение на Закона за частната охранителна дейност, предложен ни от колегите народни представители. Чели ли сте ги? Имате ли възражения спрямо мотивите? Защото там пише някои неща, които меко казано са странни.
И това, което Вие казвате в момента, предложеният текст от колегите не регламентира какъв ще е обхватът на наредбата. Текстът е само: издава се наредба.
Само да Ви питам има ли сега действащият Закон за частната охранителна дейност правилник за прилагането му.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Позицията я изразих преди малко, господин председател. Наредбата е за реда и условията за лична охрана на физически лица.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Ципов.
Колеги, нека да преминем към гласуване.
Който е за предложението на Красимир Янков, Атанас Мерджанов и Иван Иванов, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Правя предложение за редакция:
„§ 1. В чл. 6 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
„(2) Министърът на вътрешните работи определя с наредба условията и реда за извършване на лична охрана на физически лица.“
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Предложението е прието.
„Заключителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Предложение за редакция в § 2:
„§ 2. В двумесечен срок от влизането в сила на този закон министърът на вътрешните работи издава наредбата по чл. 6, ал. 2.“
Който е за така направеното предложение, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Законопроектът е приет на второ четене.

По четвърта точка от дневния ред – РАЗНИ.
Колеги, в тази точка искам да направя едно уточнение по законопроекта, който гледахме, свързан със защита на класифицираната информация. Искам само да направим една корекция, защото знаете, че тогава въведохме съдебния ред, съдебния контрол, който е за отнетите разрешителни. И понеже имаше объркване в следващите текстове, искам да прецизираме този доклад, за да можем да приключим и да внесем в пленарната зала гледането на законопроекта.
Предложението на народния представител Атанас Мерджанов по § 10.
Комисията не подкрепя предложението.
Който е за, моля да гласува.
За – 3, против – няма, въздържали се – 10.
Предложението не се приема.
Предложение на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
Комисията подкрепя предложението.
Правя предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – предложение за редакция:
„§ 10. (1) В едногодишен срок от влизане в сила на този закон органът по проучването с изключение на Държавна агенция „Разузнаване“ и служба „Военна информация“ на Министерството на отбраната, отправя писмено искане по чл. 27 от Закона за достъп до разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на служителите с достъп до класифицирана информация, за които проверка за принадлежност не е правена. Комисията за разкриването на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия в тридневен срок от приключване на проверката уведомява за резултата от нея органа по проучването, а при установената принадлежност и ДКСИ, и проучваното лице.
(2) При липса на писмено съгласие по чл. 27, ал. 3 от Закона за достъп до разкриване на документите и за обявяване принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия действието на разрешението за достъп до класифицирана информация на лицето по ал. 1 се прекратява.“
Колеги, който е за, да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
Има предложение на народния представител Атанас Мерджанов и група народни представители.
Комисията не подкрепя предложението.
Който е за отпадането, моля да гласува.
За – няма, против – 10, въздържали се – няма.
Предложение на народните представители Методи Андреев и Петър Славов.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Оттеглям го.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Той го оттегля, защото има предложение по чл. 80, ал. 4, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – предложение за редакция:
„§ 11. При установена принадлежност на лице по предходния параграф към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия се прави преценка за надеждност по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 6 и 8 по реда на Глава пета.“
Който е за, моля да гласува.
За – 10, против – няма, въздържали се – няма.
С това законопроектът окончателно е приключен с доклад.
Аз искам да се извиня още веднъж с тези допълнения, които направихме, но когато гласувахме законопроекта знаете, че имаше различни становища на Държавната агенция за национална сигурност, след това имаше прецизиране на текстове, където пък ДКСИ дадоха положително становище и това даде възможност народните представители да променим първоначалния вариант по доклада. В тази посока се получиха тези редакционни поправки, които трябваше да изчистим.
Благодаря на народните представители, които бяха вносители на тези предложения.
Колеги, с това аз нямам повече по т. „Разни“. Ако вие имате някакви допълнителни питания? – Няма.
Закривам днешното заседание.

(Закрито в 16,25 ч.)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов