Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
П Р О Т О К О Л
№ 55
На 7 септември 2016 г. от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Изслушване на министъра на вътрешните работи съгласно чл. 27, ал. 1 от ПОДНС.
2. Законопроект за изменение и допълнение на закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, № 602-01-45, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2016 г.
3. Рамкова позиция на Република България относно предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на трудовата заетост, изискваща висока степен на умения, № 602-00-53, внесена от Министерския съвет на 22 август 2016 г., както и Проекта на акта.
4. Разни.
По т. 1 гост ще бъде вицепремиерът и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова.
По т. 2 гости се очаква да бъдат от Министерство на вътрешните работи Красимир Ципов – заместник-министър, Иван Игнатов – инспектор в „КОС“ – Главна дирекция „Национална полиция“.
Гости по т. 3 – заместник-министърът Красимир Ципов, Димитринка Василева – юрисконсулт в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество“; Министерство на труда и социалната политика Деница Сачева – заместник-министър, Татяна Георгиева – младши експерт в дирекция „Политика на пазара на труда и трудовата мобилност“.
Заседанието бе открито в 14,30 часа и ръководено от господин Цветан Цветанов –председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
***
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, здравейте. Имаме кворум, така че можем да проведем днешното заседание. Ще предложа следния дневен ред: точка първа изслушване министъра на вътрешните работи съгласно чл. 27, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Ако сте съгласни с така предложения дневен ред, моля да гласуваме.
Гласували 13 души „за“.
Против, въздържали се? Няма.
Колеги, минаваме към точка първа от така приетия дневен ред – изслушване на министъра на вътрешните работи.
Аз мога да заявя, че от Парламентарната група на ГЕРБ във връзка с блицконтрола, който беше само допреди минути в пленарна зала, ние ще се въздържим от задаване на въпроси, така че даваме правото на всичките останали парламентарни групи да зададат своя въпрос като представители.
Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Вицепремиер и министър на вътрешните работи, уважаеми колеги, уважаеми представители на медиите! Първият въпрос от Парламентарната група на БСП лява България и членовете на Вътрешната комисия е свързан със ситуацията около бежанците.
Госпожо Министър, Вие си спомняте, че при представянето на госпожа Първанова за председател на Държавната агенция за бежанците моят въпрос беше насочен към нея тъкмо за капацитета и за притесненията относно осигуреността на центровете за приемане на бежанци. Дори тогава намекнах, че върви процес, според който са дадени указания за консолидация на някои приемни центрове такъв, какъвто беше в Елхово с този в Харманли. Оставам настрана тези подробности. Стана ясно, че месец август се оказа твърде горещ за Министерството и за вътрешната обстановка в страната.
По този въпрос ние предупреждаваме още от началото на Вашия мандат – на правителството на ГЕРБ, още по времето на министър Вучков. Не че не се върши работа сега. Проблемът е, че се върши толкова много работа едва последните няколко месеца или поне такова е впечатлението, което се създава.
Нашият въпрос е следният: какви са осигурените допълнителни средства за Държавната агенция за бежанците до края на тази година? Има ли такива предвидени по двете направления – съответно по европейска линия от страна на Европейската комисия, сумарно Фронтекс и другите заделени и заявени подкрепи от съседни нам държави, членове на Европейския съюз от една страна? И вторият въпрос, на който Вие сте отговаряли вече, предвижда ли се изграждане на нови такива центрове, тъй като е ясно, че капацитетът е почти на 100% запълнен към този момент? Казвам почти на 100%, а само допреди месец беше на около десетина процента. Може би толкова, да 10 – 15%.
Това са въпросите, на които Ви моля за отговор. Съжалявам, че госпожа Първанова не е тук, може и към нея да отправя няколко въпроса.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Мерджанов.
Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Да, към момента към днешна дата 83% са заети центровете на ДАБ, над 100% са тези на „Миграция“. Това, което правим от доста време насам – планирали сме и сме прогнозирали тази тенденция, вземаме мерки и имаме готовност да осигурим допълнително около 1600 места чрез вътрешна реорганизация и мисля, че това е един таван, на който ние към момента отчитаме риска.
Не сме планирали изграждането на нови центрове, но днес сутринта съм възложила да се проучат какви са възможните сгради на различни места в страната, за да имаме представа всъщност какви са резервите, на които можем да разчитаме.
Общата политика в тази посока е да работим поне два месеца напред, за да можем да се справим със ситуацията. Пак ще кажа, че спадът спрямо миналата година на бежанския поток вече малко по-малко от 30, но все пак значителен. Въпросът е, че по-дълго се задържат там тези, които задържаме на изход и това прави ситуацията с центровете малко по-напрегната и другия момент, който някой от Вашата група спомена – да, променя се профилът на мигрантската вълна, основно са афганистанци, които са доста по-агресивни млади мъже, но това е профилът и в Австрия в момента, и в Германия. Това създава малко по-големи трудности, но сме разработили един план от мерки, с който да повишим сигурността вътре на територията на центровете и да реорганизираме приемането и разпределението на тези, които са там.
Знаете, че всеки, който си е подал молбата, в един момент, дори и ако изчака или докато чака, може да напусне страната. Това е един детайл, който не е много известен на широката публика и колкото и да искаме не можем да сложим ограниченията, които биха дали ефект.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Реплика, господин Мерджанов.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: А, извинете, господин Председател.
Понеже става въпрос за блицконтрол, не мога да Ви кажа със сигурност – има няколко искания към Министерството на финансите, но към момента имаме по спешните мерки други средства, които могат да бъдат използвани. Може би утре или вдругиден ще имам точен анализ на тях.
Ние сме поискали и премиерът основно застава зад тази идея – една доста голяма сума по линия на спешните мерки от Европейската комисия, след като направихме анализ и установихме, че десет пъти по-малко средства е получила България в сравнение с Гърция, което има обективно обяснение – там е на базата на цифри от 2011 г. В момента ние кандидатстваме, има възможност поне една част от това, което искаме да ни бъде предоставено, но нека да предрешаваме решението на Комисията.
Имаме списък с необходими технически средства, които включват включително кораб и вертолет, които сме предоставили на всички държави членки. Аз съм изпратила писмо преди два дни до тях, за да ги информираме и сме поискали 200 човека от Фронтекс. Засега –говорих със заместник-директора на Фронтекс – могат да ни дадат около 100 човека просто, защото там се сменят мандатите. Ще получим помощ и от тях, както и след посещението ни в Германия имам информация на 17-ти ще бъдат готови за транспортиране на всички средства, които немската страна ни дава. Там имаше, докато разговаряхме, възможност за повече стари, стари, но неизползвани автомобили и нови, и лично канцлерката Меркел ме увери, че ще имаме не едното или другото, а и двете.
Мисля, че на този етап основно техническите средства термовизионните камери, Евродак станциите ще ни бъдат достатъчни да се справим с натиска такъв, какъвто е. И другото важно нещо е, че продължават разговорите ни с турската страна за уреждане на реадмисията?? И тук мога да кажа, че оставам оптимист по тази линия.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Само ако позволите едно несъгласие. По отношение на профила на мигрантите не знам защо сте изненадани. Тъкмо главният секретар на МВР още преди година и половина очерта настоящия профил на преминаващите – справка случаят в Средец. Това да го оставим да не би да сметнете, че е в сферата на заяждането.
По отношение на възможността за откриване нови центрове, доколкото знам, а и тук е докладвано в Комисия, че такива опити са правени. Огледи на бивши казарми и военни поделения са правени. Има набелязани региони. Разбирам, че с оглед известни съображения не желаете да споделите, но е хубаво, че отново сте поставили този въпрос и го имате предвид, защото най-вероятно ще се наложи да бъдат изграждани.
По отношение обаче на помощта, оставаме пак с досадното впечатление, че тук само на декоративно равнище се заявява позиция, готовността на министър-председателя, Вашата лична, в която ние не се съмняваме, но практически резултати в това отношение, като че ли не се усещат. И аз мисля, че е редно да се използват и форматите на Вишеградската четворка тези, които са особено стриктни и страстни, да бъдат и те малко, как да кажа, солидарни с усилията на крайната държава – член на Европейския съюз, защото имахме тук информация за 100, 200 поляци, 80, а до този момент не виждам. В същото време министър-председателят на Унгария е обещал категорична подкрепа на сръбско-българска граница с контингенти от представители на унгарската армия. Това са все действия и мерки, които в някаква степен или ни изолират, или ни подценяват като равнопоставен партньор.
В това отношение може да разчитате на пълната подкрепа на нас като опозиция, защото действително в много подобни случаи България винаги е била ощетявана, въпреки декларативните ангажименти за повече финанси, за повече технически средства и редица други експертни възможности. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ще се възползвате ли от дуплика?
Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ще продължат проучванията, които правим, защото това е част от превенцията и предварителната подготовка. Ние не можем да се окажем в ситуация, в която от днес за утре да търсим помещение, трябва да знаем къде има и за всяко едно съм разпоредила – за всяко едно има финансов план с оглед на необходимото за довършване и осигуряване на водопровод, канализация или охрана какво е необходимо като средства.
Що се отнася до помощта на Вишеградската четворка трябва да уточня, че тя може да бъде в рамките на Фронтекс. Всяка друга помощ от друга държава изисква съвсем друга процедура, защото наша компетентност и отговорност е охраната на границите. Затова ние през Фронтекс с много ясен списък при това приоритизиран, кое тук и сега ни трябва, кое можем след шест месеца, кое след една година да получим, сме го изпратили. Няма друга възможност.
Това че Унгария предлага тази помощ на Сърбия, това е въпрос на двустранно договаряне. Не знам точно какво са се разбрали, все пак Сърбия не е държава от Европейския съюз и там правилата са други. Уверяват ни сърбите, че имат 2000 души военни на тяхната граница, тъй че не знам колко могат да им помогнат унгарците.
Мога да Ви уверя, че към нито едно от предложенията за помощ не се отнасяме несериозно, но моето виждане е, че това е една част от нещата, които могат да се направят по отношение подпомагане охраната на външната граница. Но основният ни интерес като държава и това бяха разговорите ни в Германия с гръцкия ми колега, в Австрия бях преди два дни, ние искаме политики, които допълнително да не натоварват България като гранична държава. А има такива предложения – в смисъл не са злонамерени към нас, не отчитат степента на натовареност на държавите на първа линия. Имаме съвсем конкретни предложения по такива политики, за които търсим консенсус.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря. Само една молба – ще Ви помоля този Проект на мерки за допълнително осигуряване, ако може да ни го пратите.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, моля Ви само да не превръщаме в диалог, има си процедура по Правилника, нека да се придържаме към нея. Развиване въпрос за две минути и отговор – три минути, реплика, дуплика. Благодаря.
Други въпроси? Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър! Аз искам да попитам за общата кадрова картина в Министерството. Наблюдава ли се текучество по-голямо от обичайното в Министерството като цяло и успявате ли да проведете конкурсите и да запълните свободните места?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Имах възможност и в зала да кажа, че няколко проекта съм възложила за кадрово укрепване на Министерството на вътрешните работи и конкретни мерки за ускоряване на процедурите за провеждане на конкурси и назначаване на нови служители. Те вече са в действие и действат. Засега обявените са над 300 конкурса.
В сравнение със същия период за предишни години досега имаме най-нисък брой на напуснали. Вероятно ще се увеличат напусналите до края на годината. Просто такъв е цикълът, който забелязваме – в абсолютни бройки, не в процента. В абсолютни бройки и аз мисля, поне моето усещане е, че имаме едно стабилизиране, даваме възможности за развитие и другото е перспективата да можем да преместим част от тези, които изпълняват в момента охранителна дейност на полицейски позиции, също ще ни помогне.
Два екипа работят по тази тема в Министерството и сме почти на финала. Моделът, който прилагаме трябва да призная го наследихме в началото като разработен, в момента той отчита три фактора, отчиташе, така както беше разработен за определяне на минималната численост. Въведохме нови компоненти, за да можем да определим с точност и след което, прилагайки модела един по един, звено по звено правим анализ, да не се получи някаква дупка от математическото изчисление, гледаме по същество и характера на работата. Факт е, че аз Ви бих го казала – най-големият проблем на МВР в момента е не толкова техническата обезпеченост. Тук всички възможни процедури, които много бавно течаха, в момента вече са започнали и са стартирани, но за да имаме едно силно МВР в следващите три години, трябва да имаме перспектива точно на какви позиции, какви хора ни трябват, колко време ще отнеме тяхното обучение, за да знаем как да работим оттук нататък.
В един момент, ако има възможност или, не дай си Боже, ако се наложи, ще се обърна към парламента да искам допълнителни бройки така, както във всяка една държава, която подготвя готовността си има такъв план. Засега тези, които ни липсват са доста – около 6000. Нямаме основание да искаме допълнителни бройки, докато не решим как се справяме с този проблем.
Кадровата политика изисква и други решения – ангажиментът на вече обучените служители, колко време минимално трябва да останат да работят след напускането им трябва да има един период, в който да не минават към конкурентни структури. Това е моето лично убеждение, че трябва да стане така както за държавни служители, за политически лица, за да можем да гарантираме и съхраняването на системата. Не може един човек, който знае цялата оперативна информация да излезе и да отиде в конкурентна структура.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ще имате ли реплика?
ХАМИД ХАМИД: По-скоро конкретизиращ въпрос – картината при разследващите полицаи, дознателския апарат същата ли е?
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ами тук имаме проблем също и това, което установяваме, че след трансформациите има едно, как да кажа, непремислена формула, по която те получават техните възнаграждения – това ще бъде коригирано също, особено за една категория от тях.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Следващият въпрос.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Малко странно може да Ви се стори, че ще започна този въпрос, но ще разберете, че има връзка.
По времето на соца имаше един анекдот – някакъв човек раздавал бели листа по улиците и твърдял, че раздава позиви. Тази информация стигнала до Държавна сигурност. Привикали го и казали: „Абе, ти с какво се занимаваш? – Ами раздавам позиви. – То нищо не пише на листите“. Той казал: „Защо трябва да пише, то всичко е ясно“.
И след това, което се случи с Боюк, с оставката на шефа на Гранична полиция, с оставката на директора на Областна дирекция в Благоевград аз смятам, че всичко е ясно за начина, по който се управлява МВР, но все пак трябва да питаме.
След събитията в Турция Сърбия публично заяви, че изпраща войскови подразделения на българо-сръбската граница. Не знам дали точно в тази връзка, но беше публикувана информация, че Вие сте имала среща с вътрешния министър на Сърбия. Ако може да дадете повече информация за темата на разговорите и стана ли дума каква е причината да бъдат изпращани войскови поделения от сръбската армия на българско-сръбската граница? Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Господин Председател, ако прецените да закрием заседанието, за да мога да Ви отговоря в пълнота. Иначе няма да мога да Ви отговоря в пълнота на тези въпроси.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ако действително искаме да чуем отговор на въпроса на господин Атанасов и ако вицепремиерът и министър на вътрешните работи е готова, аз предлагам това да бъде, ако се приеме принципно с гласуване това да бъде последен въпрос, на който да се даде отговор, където ще помолим просто журналистите да излязат от залата. Тогава приемаме, че ще направим изслушване в закрит формат, а сега просто продължаваме за следващите въпроси, ако има такива.
Заповядайте, Красимир Янков иска да вземе думата.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Уважаеми господин Председател, колеги, уважаема госпожо Министър! Миналата седмица през пленарна зала мина на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за военната полиция. Вие знаете ли какви промени се предлагат, защото то влезе с Ваш подпис? Вие сте замествали Бойко Борисов на заседание на Министерския съвет и с Ваш подпис е предложението за промени в Закона. И съгласна ли сте с тези правомощия на Военна полиция, които с обхват всички български граждани и покриват в пълнота обема от правомощия на Министерството на вътрешните работи?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Министър.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз съм подписала решение на Министерския съвет, тоест това решение е взето от целия Министерски съвет. Това е административна процедура, за да може да продължи.
Що се отнася до ангажимента на Военна полиция – да! И мога да Ви уверя, че навсякъде в Европа, почти навсякъде, те в тази сложна ситуация изпълняват много важни и отговорни функции. В Австрия всички държавни институции и обекти от национално значение се охраняват от военната полиция в момента. Така е в Брюксел. И ученията, които направихме във връзка със заплахата от тероризъм и другите ни анализи показват, че това е една добра възможност да мобилизираме всички ресурси, така че се надявам да го подкрепите.
По-добре да използваме всичките си национални ресурси, отколкото да чакаме десетина или петнадесет полицаи да дойдат от Унгария.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Янков, имате ли реплика? Заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Неслучайно Ви попитах знаете ли какво се предлага. Първо, в МВР има недокомплект? Това, че Вие сте съгласна, признавате, че МВР не може да се справи с осигуряване на обществения ред – с превенция за противодействие на престъпността.
На Военна полиция се разрешава, дава се възможност да прилага върху всички български граждани специални разузнавателни средства, доброволни сътрудници, тоест агентурен апарат, да разследва, да противодейства, да използва всички ресурси, с които разполага и МВР. И оръжие. Вие в момента признавате, че като министър на вътрешните работи сте абдикирали от ангажимента на МВР. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Много некоректно изказване правите, защото това не е решение, което да замести МВР. Това е национално отговорно решение за използване на всички ресурси, които държавата има, за да се справи с един проблем, който мисля, че последните 20 или 30 години не е стоял пред държавата. А Вие като законодател имате право да си изразите мнението при обсъждането.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Само ако ми позволите – изчерпихте процедурата си.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Внесете предложение като влезе Законът. (Народният представител Красимир Янков говори при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, знаете че в момента имаме прието на първо четене антитерористично законодателство. В тази връзка там разширяваме и даваме правомощия на структури от Министерство на отбраната също да се включат в така наречените „планирани мероприятия“ превантивно и като последствие от възникване на терористичен акт.
На 29 септември сме поканили и международни наши колеги от съответните парламенти на Австрия, на Германия, на Европейския парламент, експерти, за да може действително да говорим и да дискутираме това, което всъщност е най-важно, което трябва да вземем като решение на второ четене в пленарна зала.
Знаете, че днес по предложение на колегата Белемезов беше удължен срокът с още две седмици, за да може действително народните представители освен този срок, който беше три седмици от предложението на господин Лазаров самото приемане на първо четене да има сега удължаване с две седмици. Ние се съобразихме с това днес и го подкрепихме.
Аз съм убеден, че в подобни формати ще може действително да се дебатира и да видим какъв е опитът и какви са вече законодателните промени, които са настъпили в развитите демократични държави и водещите в Европейския съюз. Също така това, което каза господин Хамид, искам да знаете, че на предишното заседание имахме възможност да дискутираме и всички дадохте съгласието си.
На 13 септември да направим обществено обсъждане по законодателните промени, които трябва да гледаме в Комисията на второ четене по Закона за МВР. Убеден съм, че в един конструктивен диалог ще можем действително да намерим правилното решение и да не допуснем нарушаване на правата на българските граждани, а да гарантираме сигурността им с тези законодателни мерки, които предприемаме.
От тази гледна точка молбата ми е да се придържаме към една толерантност и към уважение както към вицепремиера и министър на вътрешните работи, разбира се, да чуем различните мнения, но не и да влизаме в някакви такива словесни престрелки, които смятам, че са некоректни за нашата Комисия. Благодаря Ви.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Цветанов, Вие си позволихте толкова дълго да защитавате министъра на вътрешните работи – нормално е, Вие сте от управляващото мнозинство. Аз ще си позволя една реплика. Ако обърнахте внимание, подчертах недокомплекта в МВР, неназначени полицаи и се дават правомощия на структура, която няма да има граждански контрол. С такива закони и с такива структури работят авторитарни режими.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Съжалявам, трябва пак да взема отношение. Нека да кажа – приели сме на първо четене. Между първо и второ четене се надяваме действително да дадете разумните предложения. Гарантирам Ви, че това, което тук ще вземем като решение, това ще бъде и в общи линии насоката за гласуване в пленарна зала. Уверявам Ви, че ще направим това, което е необходимо и да се надявам, че ще дадете разумни предложения.
Нека да приемем Закона на второ четене и тогава ще видим какво сме гласували и съм убеден, че ще бъде в духа на това, което Вие казахте в момента.
Други въпроси има ли относно блицконтрола?
Колеги, нека да уточня. Убеден съм, че колегите от БСП лява България работиха цяло лято, защото имаха действително много сериозни ангажименти. Нека да не превръщаме...
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Ама ние не Ви предложихме за вицепремиер и министър. Напротив, бяхме „против“.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Аз не се оплаквам. Само уточнявам. (Реплики при изключени микрофони.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, излязохме вече от нормалния ритъм на работата ни.
Нека да подложа на гласуване направеното предложение от вицепремиера и министър на вътрешните работи. Кои от колегите са съгласни точката, тоест въпросът, който беше зададен от генерал Атанасов да бъде в закрито заседание, за да може министърът на вътрешните работи да ни запознае с подробности около тази тема?
Който е „за“, моля да гласува.
Всички са „за“, „против“ и „въздържали се“ няма.
Извиняваме се на журналистите, но трябва да се съобразим и с информацията, която ще ни бъде поднесена, а тя е класифицирана.
Колеги, нека да минем по същество.
Заповядайте, госпожо.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: По отношение на срещата ни със сръбския колега по негова молба. С извинението, че се е наложило да представите информация, която не отговаря точно на истината, но с убеждението, че всички тези мерки ще помогнат в началото на новото правителство, за да покаже, че се справя със ситуацията.
Сръбският ми колега ме увери, че основният поток, който отива в Сърбия, е през Косово, Албания. Той го каза и на границата, че няма такъв натиск от България и това го доказва и официалната справка на Фронтекс, защото там нямаше цифри, каквито сърбите декларират. И още един елемент, че ние имаме реадмисионно споразумение със Сърбия и в нито един от случаите не е изпратен протокол да ни бъдат върнати преминали от наша граница на тяхна граница.
Беше лична среща, затова исках в този състав да Ви кажа – това беше неговата молба.
Що се отнася до това как било ясно, че се управлява МВР. Във всеки един от случаите, които споменахте сме следвали Закона и сме спазвали задълженията на МВР.
Първо ще започна – това не е класифицирана информация. Ръководството на „Гранична полиция“ по повод на нещо недопустимо – не е нарушение на Закона обаче това деяние, но в морален аспект не е правилно да се възлага поръчка на човек, който е уличен в трафикиране и който има задържан автобус за това. Това е въпрос на преценка – същият случай като в Благоевград между другото. Грешна преценка на ръководно ниво, което не би трябвало да се допуска и аз лично във всеки един от тези случаи реагирам така и искам оставката. Един ръководител трябва да може да прецени всички аспекти на една ситуация, за да вземе най-правилното решение.
В Благоевград един добър полицай – Танушев, с очевидни успехи, в дирекцията стои много добре, но с абсолютно погрешна преценка за ситуацията и допусната една ключова грешка – да наложи мярка преди да има всички основания за това. Такава грешка аз лично не мога да толерирам, нито да търпя, нито да оправдая, въпреки че има оправдание.
Този човек ще бъде назначен в Криминална полиция в Петрич. Мисля, че по този начин ще му дадем възможност да се развива като криминалист и един ден може да има възможност – той е млад, може би и това му е попречило да вземе правилното решение.
По случая Боюк. Едно в личен план трудно решение, но с оглед на спазване на законността нямаше вариант, при който тази процедура да бъде спряна без при това да се наруши Законът.
Понеже имам един въпрос, който ми е зададен от Вашата група в петък в зала, не мога да съобщя всички обстоятелства, но пред Вас мога да кажа, че всъщност решението, което взехме, аз Ви казах, че в личен план е трудно и тежко, но убедена съм и днес, че е изцяло в интерес на националната сигурност.
Лицето пребивава в България от 1 февруари. Лично е обявило, че си е загубило паспорта на 13 ноември предишната година. Лично е отишло в полицията и там е въведено в Интерпол. Идвайки в България влиза с този документ, като декларира, че го е намерил току-що и казва, че се води валиден. При проверка се установява, че е невалиден, но понеже има процедура, по която можеш да заявиш, че си си намерил документа, му се разрешава да влезе с условието да отиде и да подаде необходимите документи. Оттук нататък нито едно действие на това лице не съответства на българските закони и е в нарушение на тях.
Една седмица по-късно, след като е регистриран в системата на Интерпол, турската страна издава заповед за арест, идва и започва процедура за екстрадиция, която навсякъде по света се осъществява спрямо лицето, което е установило своя статут в държавата, в която пребивава.
Лицето Боюк не е уредило своето пребиваване и се налага малко след започване на процедурата да поиска чрез адвокатите си бежански статут, на какъвто той има право да поиска, заявил е, започва процедура.
Съдът взема решение да спре неговата екстрадиция, отчитайки факта и той декларира, че при позитивно решение той ще остане в страната със статут на бежанец. Веднага след като получава решението на съда, отива и се отказва от тази процедура. До момента, в който започва след това процедурата му искане на политическо убежище, той в нито един момент не декларира адреса, на който пребивава, и предприема действия с невалидните си вече документи, защото, освен че са обявени, имало и една краткосрочна виза, чийто срок на действие изтича, предприема действия, които са в нарушение на българското законодателство, за което той не би могъл да носи отговорност с тези си документи.
Мога да Ви уверя, че бързото задържане и извеждане до границата се налага и заради това, че в нито един момент не може да се установи той къде пребивава. Има информация, има и други обстоятелства след решението за спиране на екстрадицията, които показват, че той е потенциална заплаха за националната сигурност, както информация от партньорски служби.
Оттук нататък не съм в правомощието да Ви дам, ама и не е необходимо според мен, необходимата информация. Нямаше вариант, в който да се възложи спиране на основните задължения на органите на МВР по този случай. Още повече, че ние сме в ситуация, в която ежедневно се налага да имаме решение и да предприемаме мерки в аналогични случаи. Няма основание да се прави изключение от общата практика.
Затова не приемам твърдението, че МВР не се управлява добре или че е някакво нарушение на Закона.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Реплика?
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз зададох конкретен въпрос, Вие дадохте информация по други случаи. Вижте, искам да Ви кажа, че независимо от това какво обяснявате Вие пред Парламентарната комисия, усещането на обществото и за трите случая е негативно. Не искам сега да ги разглеждам един по един.
Понеже основно спряхте върху случая Боюк искам да Ви кажа, че цялото общество в България остана с впечатлението, че този човек беше поискан настойчиво от турската страна и тогава предприехте действие по отношение на него. Това се видя. Тоест ние разглеждаме политическите аспекти на тези случаи, а не се занимаваме тук с бюрокрацията.
Аз съм човек, който съм подписвал десетки заповеди за експулсиране и отвеждане до границата на лица. Въпросът е обаче да бъде обяснено на обществото защо се предприемат такива драстични мерки.
По този случай противоречиви бяха обясненията, стигна се дотам министър-председателят да излиза да обяснява, което пък разбира се, задълбочи съмнението, че решението е негово, а не Ваше и така нататък, и така нататък.
По отношение на благоевградския случай, ако стигнем в детайли ще се окаже, че май този наистина е трябвало да бъде задържан, а Вие взехте, че уволнихте този, който е предприел тази мярка. Но това ще го изясняваме по-нататък. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, госпожо Вицепремиер.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСEДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Това дали бъде задържан, или не решава прокуратурата. Ами да, но заключението е, че не е имало основание да го направи, а пък по това как работят и какви решения вземат служителите на МВР има ясни правила и аз много държа на тях.
Що се отнася до негативното отношение на обществото мога да кажа, че то беше съзнателно създадено, провокирано, насаждано. Аз дадох едно интервю, съжалявам, че го дадох в медия, защото то не беше прието по компетентност, но не виждах причина след това да повтарям това, което вече съм казала. Там по най-приемливия, според мен начин, съм обяснила нашите действия и те не се различават от сегашната ми позиция, просто сега Ви давам повече аргументи, защото не бих могла публично да ги представя. (Реплики на народния представител Атанас Атанасов при изключен микрофон.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Генерал, но излизате извън процедурата.
АТАНАС АТАНАСОВ: Трябва да се уточняват тези неща.
Госпожо Министър, задържането от МВР в срок от 24 часа е административна мярка и по нейната законосъобразност може да се произнесе само съда. Прокуратурата не е орган, който може да се произнася по задържането от 24 часа.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Никой не е оспорил мярката за.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Има ли други въпроси?
Господин Белемезов, Вие влязохте впоследствие.
Ако няма, да благодарим на вицепремиера и министър на вътрешните работи и от името на цялата Комисия Ви каним на 13 ти в 10,00 ч. в зала „Изток“ за общественото обсъждане. (Реплики.)
Не, вторник. А в сряда ние ще гледаме вече Законопроекта.
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСEДАТЕЛ РУМЯНА БЪЧВАРОВА: Ако от политическите сили има интерес за това да съдействат за помощта, която може да се даде, и да видим как да стане. Изпратено е писмо до всички вътрешни министри, премиерът също ще представи този списък на 16-ти. Ако прецените, няма причина да не го получите, но мисля да не прекаляваме с вниманието, защото то вече е дадено като официална кореспонденция и във Фронтекс.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: По точка втора – ако са тук гостите, нека да влизат.
Господин Ципов, по точка втора Вие ще представите внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества и пиротехническите изделия, № 602-01-45, внесен от Министерския съвет на 15 юли 2016 г. Колегите са в очакване да чуят Вашето представяне и при необходимост да могат да се включат в дебата. Благодаря Ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател, извинявам се за закъснението.
Законопроектът предвижда въвеждане на изисквания на Регламент за изпълнение 2015/2403 на Комисията от 15 декември 2015 г. за определяне на общи насоки относно стандартите и методите за деактивиране с цел осигуряване на гаранции че деактивираните огнестрелни оръжия са приведени в състояние на необратима нефункционалност. Регламентът определя общите насоки за хармонизиран подход към деактивиране на огнестрелните оръжия от държавите членки именно чрез постигане на увереност, че след деактивиране огнестрелните оръжия те стават трайно нефункционални. Ограничен е рискът деактивирани вече огнестрелни оръжия или техни части незаконно да се сглобяват във функциониращи огнестрелни оръжия, постигане на общо разбиране и съгласуван подход за деактивиране огнестрелните оръжия в държавите членки, така че законно деактивирани оръжия да могат да бъдат пренасяни в рамките на Европейския съюз, без административни затруднения както за притежателите им, така и за съответните контролиращи органи на държавите членки.
В рамките на националното законодателство деактивирането е регламентирано в Закона за оръжията, боеприпасите и взривните вещества и пиротехническите изделия и издадената от министъра на вътрешните работи Наредба за реда за обезопасяване от нежелателен достъп и сработване по предназначение на огнестрелни оръжия за културни цели и колекциониране. С Проекта на закон се въвежда изискването за издаване на сертификат за дезактивиране на огнестрелно оръжие направено трайно негодно за употреба, при което всички основни части на огнестрелното оръжие са в състояние на постоянна нефункционалност и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, по който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба. Предвижда се сертификатът да се издава от Главна дирекция „Национална полиция“ или от съответното районно управление на МВР по местонахождение на обекта за производство и ремонт.
Сертификатът се издава от съответния компетентен орган въз основа на издаден констативен протокол. Предлага се сертификатът да се издава в двуседмичен срок от датата на подаване на заявление и да е по образец, съгласно регламента, отпечатан на български и английски език върху защитена бланка.
В Проекта се предвижда сертификатът да придружава огнестрелното оръжие, за което се отнася, включително и при прехвърляне на собствеността, регламентиране транспортирането на деактивирани огнестрелни оръжия на територията на Република България единствено с нанесена общоуникална маркировка и сертификат за деактивиране съгласно Регламента. Самият формат на уникалната маркировка ще бъде уреден в горепосочената наредба. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това ли е, господин Ципов?
Колеги заповядайте. Няма въпроси.
Това означава да подложим на гласуване така предложения Законопроект.
Който е „за“, моля да гласува.
Дванадесет гласа „за“. „Против“ и „въздържали се“ – няма. Законопроектът е приет на първо четене в Комисията.
Сега колеги минаваме към точка трета. Нека да влязат гостите и журналистите.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Може ли един въпрос, господин Председател?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Точката по каква причина е насочена към нашата Комисия, тъй като е предимно за транспониране на европейско законодателство? Дадено е становище по европейска директива, което трябва да се гласува.
Обикновено рядко минава през тази Комисия, да не кажем, не съм срещал сега такъв случай. Обикновено минава при Комисията по европейски фондове и по европейски въпроси.
РЕПЛИКА: Има нужда от нашето становище просто.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Точно така.
Заповядайте, господин Ципов, да представите Вашата част.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък. Считаме, че предложението за директива не съответства на принципите за субсидиарност и пропорционалност, определени в чл. 5, § 3 и 4 от Договора за Европейския съюз, липсват конкретно разписани основания, въз основа на които да се определи, че следните мерки ще бъдат постигнати по-добре на ниво Европейски съюз.
На първо място приравняването на образователната квалификация и професионалния опит като критерий за приемане и достъп до пазара на труда. Не е ясно каква ще бъде системата за приравняване, а такава практика не е въведена в страната ни.
Създаването на абсолютна забрана на второ място за държавите членки да издават разрешение различно от Синята карта на Европейския съюз на граждани на трети държави за целите на трудова заетост за изискваща висока степен на умение, такава разпоредба не съществува в досега действащата и въведена в националното законодателство Директива 2009/50 ЕО и ограничава възможността за гъвкава политика по отношение на трудовата миграция и на трето място, намаляването на прага на брутната годишна заплата за граждани на трети държави, като трябва да бъде между 1 и 1,4 пъти, а за някои професии 80% от прага на средната брутна годишна заплата в съответната държава за разлика от досегашния праг, който е 1,5 пъти.
По този начин смятаме, че няма да се осигури необходима степен на защита на местните пазари на труда. Иначе по отношение на подготовката на рамковата позиция сме изразили неколкократно резерви по определени текстове, нещо, което Ви предоставихме в писменото становище на вниманието на уважаемите членове на Комисията. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: От Социалното министерство – госпожо Сачева.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДЕНИЦА САЧЕВА: В подкрепа на това, което току-що беше казано, мога само да кажа, че към момента нашите проучвания са показали, че проучвателни резерви по предложението за директива има от Словения, Германия, Франция, Швеция, Румъния, Естония, Финландия, Австрия, Португалия, Литва, Полша, Чехия и Белгия.
Бих искала да кажа, че в рамките на рамковата позиция, която предлага правителството, на практика е в защита на интересите на работниците и в България, така и на защита на хората, които работят в чужбина, българските граждани. Така че действително принципната позиция е, че се подкрепя разширяването на Директивата за Синя карта, но текстовете имат нужда от сериозно прецизиране. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Изказвания? Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Още веднъж да изразя учудването си от присъствието на тази точка в дневния ред на Комисията. Но да изразя задоволството си, че Министерският съвет предлага решение щото да обясни на колегите с приемането на решение, което е в подкрепа на така изпратения материал от Министерския съвет, означава, че ще отхвърлим приемането на тази Директива. Това не се случва за първи път.
Подобен текст беше предложен преди няколко месеца в Комисията по европейски въпроси по отношение на друга директива, която ограничаваше правата на командированите работници и пряко засягаше правата на българските такива. Предложените текстове основателно са зачетени от експерти като такива, които нарушават принципите на субсидиарност и пропорционалност и на драго сърце ще подкрепим подобно отхвърляне на текстовете, които се предлагат от Комисията за приемане на Директивата.
Не знам за в бъдеще дали да си губим времето на Комисията с подобни неща, тъй като имаме доста по-важни работи. Благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ами, да добавя, че по Разпореждането на председателя на парламента, Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове е от комисиите, които ще го гледат, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисия по икономическа политика и туризъм и Вътрешната комисия. (Реплики.)
Колеги, други коментари?
ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ: Важно е решението, което ще вземем в момента. В смисъл какво ще бъде решението, което ни се предлага – като текст от Министерски съвет, или подкрепа на становището на МВР?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Ципов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Предложението представлява ревизирана версия с нови предложения в съществуващата директива, по които Република България, както останалите държави членки, за които колегите… (Шум и реплики.)
Нашата позиция ще бъде свързана с това, че ще заявим изрично, че не смятаме че са налице принципа за субсидиарност и пропорционалност. Това, е което следва да заявим. (Шум и реплики.)
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Това ще бъде позицията, която беше изразена сега от заместник-министъра. (Шум и реплики.)
Колеги, други въпроси? Ако няма, нека да пристъпим към гласуване. (Шум и реплики.)
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
На такова решение, каквото предложи Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове, която пък от своя страна трябва да се съобрази с предложенията на съпътстващите комисии. Окончателното гласуване ще бъде в Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. (Шум и реплики.)
Да, с тези резерви, които България е отразила в позицията, както с множество други държави членки.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Точно така. Това сега беше принципно заявено от заместник-министъра Красимир Ципов. и госпожа Сачева и е протоколирано.
Колеги, да пристъпим тогава към гласуване с приемане на съответните резерви, които бяха упоменати.
Който е „за“? Дванадесет гласа „за“.
„Против“, „въздържали се“? Няма.
Благодаря Ви за този хубав дух и среда за работа в Комисията. Благодаря Ви.
Колеги, точка „Разни“.
Има ли някакви въпроси? (Шум и реплики.)
За 13-ти всички знаете. И преди малко казах – 10,00 ч. в зала „Изток“. Убеден съм, че там от предложенията, които са направени от всичките парламентарни групи като членове на Комисията са взети предвид и смятам, че ще можем действително да успокоим системата и да си постигнем това, което бяхме изразили като несъгласие в началния вариант на направените в Законопроекта предложенията. (Шум и реплики.)
Има и от Ваша страна. Мисълта ми е, че има едно предложение, което беше... (Реплики извън микрофоните.) Точно така, за тримесечния, който се възприема като цяло и от синдикатите. (Реплики от народния представител Атанас Мерджанов.)
В смисъл всичко това, което те са изразили като несъгласие, ние сме го възприели чрез Вашите предложения и то е намерило място в работната група. Така че в общи линии ние сме удовлетворили абсолютно всички. (Шум и реплики.)
На 29 септември ще направим това обсъждане на Антитерористичния закон. Имаме потвърждение от председателя на Комисията за контрол на службите на австрийския парламент. Имаме представител от Бундестага, имаме от Европейската комисия представители на Комисията.
Ако прецените, колегите народни представители, които имате Ваши европейски депутати, които са в комисията, свързана с подобно законодателство, могат също да бъдат поканени чрез Вас.
Заповядайте.
Атанас Мерджанов: Господин Председател, имах едно време един учител по физическо възпитание, който казваше следното – това извън протокола.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Само да приключим с точка Разни.
Има ли нещо друго? Няма. Благодарим.
Заседанието е закрито.
(Закрито в 15.45 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов