ПРОТОКОЛ
№ 58

---

На 28 септември 2016 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния:


ДНЕВЕН РЕД:

1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, 554-01-14, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 23 януари 2015 г.
2. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност.
3. Разни.
Списъкът на присъстващите народни представители и списъкът с гостите се прилагат към протокола.
* * *

ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми гости!
Имаме кворум, можем да започнем работата на Комисията.
Дневният ред за днешното заседание е от три точки:
1. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 554-01-14, внесен от Данаил Кирилов и група народни представители на 23 януари 2015 г.
Гости по този Законопроект са:
От Министерството на вътрешните работи: Красимир Ципов – заместник-министър; Ирена Дамянова – началник отдел „Нормотворческа дейност“ и Право на ЕС“ в дирекция „Правно-нормативна дейност“; Цветомир Панчев – юрисконсулт в дирекция „Български документи за самоличност“; Надя Московска – началник отдел в дирекция „Компютърни и информационни системи“ и Рада Николова – държавен експерт в дирекция „Компютърни и информационни системи“.
От Министерството на правосъдието: Вергиния Мичева – заместник-министър.
От Висшия адвокатски съвет: госпожа Ралица Негенцова – председател, и Йордан Цветанов – заместник-председател.
2. Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г., внесен от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
По втора точка гост е господин Евтим Костадинов – председател.
3. Разни.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласували.
Гласували: за 7, против и въздържали се няма.
Приема се единодушно.

Преминаваме към първа точка от дневния ред:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.
Давам думата на господин Кирилов като вносител.
Заповядайте, господин Кирилов.
ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители!
Ще кажа следното за Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Инициативата за този Законопроект постъпи от Висшия адвокатски съвет. Тази инициатива не е била осъществявана в продължение поне на две години, макар дебатите сред адвокатурата да са продължили сериозно във времето. Било е проведено обсъждане в адвокатските колегии и отделно във Висшия адвокатски съвет.
Вносителите, между които, трима колеги се явяваме пред Вас – аз, колегата Свилен Иванов и колегата Петър Славов. Другите колеги в момента докладват същия Законопроект на Комисията по регионална политика и благоустройство.
Госпожа Александрова, господин Димитров са също сред вносителите, както и колегите Четин Казак и Филип Попов.
Концепцията, идеята за подкрепа на този Законопроект беше юристите от различни парламентарни групи да подкрепим предложението на Висшия адвокатски съвет и то да бъде поставено на обсъждане.
Едновременно с това всички вносители сме изразили частични резерви по отношение на някои разпоредби. В рамките на дебатите досега многократно сме подчертавали, че тези резерви обхващат следните въпроси:
Първият по интензивност, е въпросът могат ли адвокатите да извършват заверка на документи, тоест частично да изпълняват нотариални заверителни функции?
По този въпрос дори писмено накрая на законопроектите са вписани множеството резерви от нас като вносители. С този въпрос е свързана и следващата група от два въпроса: за статута на адвокатите в следните две измерения.
Първо, те да имат имунитет срещу наказателно преследване при осъществяване на някои процесуални действия, които не подкрепяме, тъй като имунитетът е прекомерен. Досега правата на адвокатите в този смисъл, считаме, че са защитени от закона в подходяща степен.
Другият, свързан с това въпрос, е въпросът за достъп до информационната база данни на Министерството на вътрешните работи, до БДС и до автоматизираната система, който достъп, при положение че не се подкрепя адвокатите да имат удостоверителни функции, е необоснован.
Изцяло подкрепяме становищата, изразени от Министерството на вътрешните работи – отрицателни за този достъп. На 27 септември се получи становище от Държавна агенция „Национална сигурност“, което също приемаме за обосновано в тази връзка. Пропуснах да кажа, че в този смисъл е и становището на главния прокурор на Република България.
Другите два въпроса, които са без подкрепа от вносителите, касаят провеждането на конкурс за придобиване на адвокатска правоспособност, като там спорният критерии е дали изискуемият срок за стаж трябва да бъде за адвокатски стаж, или както досега – за юридически стаж. Всички смятаме, че макар да има остра нужда този срок да бъде обсъден сериозно и да бъде коригиран, но трябва да обхваща и юридическия стаж.
Отнасянето на понятието „адвокатски стаж“ в този случай силно, първо, ще ограничи до безкрай тази възможност.
Второ, ще касае частна и отделна хипотеза на адвокат, който е бил адвокат 10 години, но по една или друга причина е прекъснал осъществяването на адвокатската професия.
Петият дискусионен въпрос, който не се подкрепя, е въпросът по отношение тълкуването на предложената административно-наказателна разпоредба от колегите от Висшия адвокатски съвет, касаеща, ще го кажа най-описателно, хипотезата на така наречения „мним адвокат“.
В множество професии, особено тези, които са регулирани, знаете, че има забрана лица, които нямат правоспособност, да се представят за адвокати. Така е и в законите, които касаят осъществяването на отделни дейности по служба. Такива състави има и за носене на военна униформа без право, на полицейска униформа без право дори са инкриминирани като престъпления.
Тук неправилността на тълкуването доведе до заблудата, че по този начин адвокатите едва ли не се стремят да ограничат например счетоводителите, които осъществявали подобна дейност, давали консултации и пишели проекти на документи. Подчертавам, че нито вносителите смятаме – Висшият адвокатски съвет ще потвърди това, не е имало такова намерение. В дебатите досега с колегите от различни професии, смятам, че голяма част от тези спорни въпроси бяха установени, и целта на Законопроекта не е да се стига до конфронтация с другите правни професии, а да се установи адекватно статутът на адвокатурата и на адвокатската дейност.
Това са пет разпоредби от общо 97. Другите разпоредби касаят статута и упражняването на адвокатската дейност, които са изцяло в типичната дейност в кръга на свободното организиране на адвокатите и затова ние подкрепяме този Законопроект. Затова и не тръгнахме към вариант да внасяме сурогатен законопроект, в който да са изчистени тези пет спорни въпроса, защото смятам, че трябва да защитим адвокатурата такава каквато е – автономна и самоуправляваща се.
Тук ще припомня, че една от трите професии, с които ние встъпихме и бяхме присъединени в Европейския съюз, и се изискваше да бъде регулирана професия, това беше адвокатската професия. Затова смятам, че всички трябва да подкрепим усилието на колегите адвокати, да го направим максимално добросъвестно, максимално балансирано, без да създаваме интриги, излишни внушения, без да се създава конфликт или противоборство в правните професии. Подчертаваме, че един от най-сериозните гаранти за осъществяването на ефективна съдебна реформа, е независимата адвокатура, която, макар да не е в съдебната система всъщност е правният елемент, който присъства непрекъснато в дейността на съдилищата. Това са хората, с които кореспондират магистратите.
Тъй като колегата Жаблянов е извън… (Оживление, реплики.) Ще се освободя от това задължение, защото стилистиката на колегите общо взето е идентична и затова сбърках имената.
Ще се огранича до тук, макар че много може да се каже по Законопроекта. Той е подкрепен на първо четене от водещата – Правната комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин Кирилов.
Бяхте изчерпателен. Предвид факта, че нашата Комисия не е водеща, а е подпомагаща, съгласно предмета на дейност на Комисията предлагам да се ограничим до разискване само на текстовете, касаещи Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред – евентуалното предоставяне право на достъп на адвокатите до „Национален регистър на българските лични документи“ (НРБЛД) и до Национална база „Население“.
В тази връзка давам думата на господин Ципов да представи становището на Министерството на вътрешните работи.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Облекчен съм от изложението на господин Кирилов като вносител. Предоставили сме доста пространно становище с множество бележки и предложения, включително и по същество, които поддържаме.
Ако се стигне до второ гласуване във водещата комисия, същите бележки ще предоставим още веднъж и на вниманието на народните представители от водещата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви и аз.
Заповядайте, госпожо Негенцова.
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Благодаря на всички, че ни поканихте за участие в тази дискусия. Благодаря и на господин Кирилов за подробната информация, за да мога да се съсредоточа само върху разпоредбата, която се предлага – достъп на адвокатите до „Национална база данни български документи за самоличност“.
Не говоря за тези, които са за Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Първо, искам да кажа, че целта на тези промени са в обществен интерес, в интерес на гражданите за бързина на правосъдието, сигурност, пестене на време и средства на съдебната система и респективно на данъкоплатците. Не искам да кажа какъв е пътят – всеки от Вас има близък, познат, роднина – с една имотна измама колко трябва да се върти, докато се намери кое е лицето, какви са данните му и така нататък.
Бих казала, че такъв достъп на адвокатите доразвива сегашния режим – нека всички да сме наясно, че 13 500 адвокати не могат автоматично, с приемането на нормата, да могат да имат някакъв достъп. Има си определени правила и тези, които отговарят на правилата, ще могат да осъществяват този достъп.
Второ, спекулира се в публичното пространство, че всички адвокати от Европейския съюз, а те са неясно колко, щели да имат достъп до тази база данни. Нека не забравяме, че когато подписахме договора за Европейския съюз, специално имаше процедура и в адвокатурата, за да можем да приравним тези адвокати от Европейския съюз. Това са трайно установените адвокати, със специален режим и към настоящия момент в цяла България те са 65.
От следваща гледна точка трябва да се има предвид, че адвокатите имат достъп до класифицираната информация по дела, по които те са ангажирани и след като имат този достъп, без да е необходимо нещо повече, не мислим, че по някакъв начин ние бихме застрашили националната сигурност. С оглед обществените функции на адвокатурата, конституционно закрепена с правата, които благодарение на Вас, законотворците, ние вече имаме и правата по чл. 150, ал. 4 от Конституцията, мисля, че не е сериозно да се говори, че именно адвокатите са тези, които биха злепоставили или накърнили националната сигурност.
Справки прави само срещу удостоверяване качеството на адвокат, а не по друг начин. Още повече, че това е изцяло в интерес на гражданите и в интерес на бизнеса. Чудя се защо бизнесът е против това. Защото цялата държавна политика е да се защитава бизнесът, да не се крадат фирми. След като тази възможност се защита, защо да не защитим и възможността имуществото на фирмите също да е защитено по някакъв начин.
Последното, което искам да приведа като довод, само маркирам нещата, за да не дотягам – след като на другите правни субекти са дадени някакви условия, ние не искаме по-различни условия от тези, които те имат.
Второ, от нотариусите две трети са бивши адвокати. Може ли да кажем, че когато са били адвокати, те не са могли да имат този достъп и минутата, в която станат нотариуси, изведнъж мисленето им се е изменило и при това положение те вече могат да имат достъп.
Още веднъж казвам: това е в интерес на гражданите, за да може да извършваме своите проверки, да върви бързо правосъдието и всъщност това, което предоставяме на нашите клиенти, на гражданите да бъде в техен интерес и да бъде с по-високо качество и най-вече да не въртим напразно с месеци съдебната машина.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, госпожо Негенцова.
Господин Атанасов иска думата.
Заповядайте.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря, господин Председателю.
С уточнението, че ние не сме водеща комисия и че това е първо четене, на първо място, искам да заявя, че ще подкрепя Законопроекта не защото съм адвокат, а защото тези изменения са наложителни.
Искам да кажа обаче няколко важни бележки във връзка с пространните изложения преди това и на господин Кирилов, и това, което каза господин Ципов. Нали за никой тук не е учудващо обстоятелството, че МВР и службите са против това адвокатите да получат този достъп?! Нека да си представим само, виртуално, ако искате, обстоятелството, че в крайна сметка МВР и службите са в един процес – другата страна. Те са заинтересовани адвокатурата, защитата да няма тези възможности. Трябва да се отнасяме сериозно към това, защото правото на защита е основно конституционно право и тези, които го упражняват по професия, разбира се, трябва да имат съответните възможности да защитават интересите на своите клиенти, тъй като имаме презумпция за невиновност.
Разбира се, аз се съсредоточавам от гледна точка на наказателното правораздаване, но и в гражданския процес също. Защото има пародийни случаи, в които адвокатите не получават възможност да се запознаят с основни документи, които се използват като доказателства в процеса и това често води до отлагане и удължаване на съответните процеси. Представяйки едно доказателство в съдебно заседание, това дава възможност на защитата да иска отлагане и така нататък.
Нека да подкрепим Законопроекта на първо четене, но след това и за второ трябва много внимателно да видим кой какви интереси защитава. Преди малко прочетох в някакво становище: „Проектозаконът за адвокатурата предизвика огромно недоволство в цялото общество“. Къде го видяхте това огромно недоволство в цялото общество? Ако някой има котерийни интереси… (Реплики.) Несериозно е да се подхожда по този начин.
Колеги, в крайна сметка трябва да има равнопоставеност в един процес, какъвто и да е той. И към настоящия момент в наказателното правораздаване в България имаме нов Наказателнопроцесуален кодекс, който отстъпи от определени принципи на равнопоставеност на страните.
Ще ви дам само един пример: беше пресъздадена и в новия Наказателнопроцесуален кодекс онази норма от времето на соца, че само прокуратурата може да разреши някой да прави изявление по досъдебно производство.
Значи, прокуратурата може да манипулира публичното пространство, обществото с контролирана информация, а защитата?
ХАМИД ХАМИД: Това не е закон за прокуратурата.
АТАНАС АТАНАСОВ: Не, говорим за закон за адвокатурата. Говорим за тази професия и затова, че трябва да бъде равнопоставена с другата страна. Затова искам да Ви кажа, че не се учудвам, че МВР, ДАНС, главният прокурор били против това или онова. Те са другата страна в процеса.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Господин Хамид искаше думата.
Заповядайте.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Ние също ще подкрепим Законопроекта. Няма да се спирам на забележките, които са постъпили от други съсловни организации и професии. Колкото до това, което касае нашата Комисия – евентуалното право на адвокати да правят достъп до системата база данни, мисля, че това не трябва да се възприема като някакво право или някаква привилегия на адвокатите. Напротив, това е задължение и отговорност на адвокатурата.
В този смисъл много по-рано биха били предотвратими евентуални измами със сделки с недвижими имоти и така нататък, които при хипотезата, че адвокатът има това право, не биха стигали въобще до нотариус. Тук се заключава и голямата полза от този текст.
Ние ще подкрепим Законопроекта не само на първо четене, а на второ четене ще настояваме този текст да си остане в този вид, без да бъде изменян, въпреки забележките, които чухме.
Колкото до острите забележки на други професии в правната сфера, искам да кажа, че когато се приемаха техни устройствени закони, техни отраслови закони, закони, които регламентират тяхната дейност, тогава се навлезе в полето и сферата на дейността на адвокатите и тогава адвокатите не реагираха така остро. Ще Ви дам пример как нотариусите правят консултации, подготвят проекти, което въобще не го виждам като част от тяхната дейност. Нека да бъдат така добри и да запазят добрия тон, който тогава адвокатурата запази.
Пак казвам: ще подкрепим, ще търсим баланс между първо и второ четене. Подкрепяме този текст и настояваме да остане в същия вид. Благодаря.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Председател, във връзка с друг ангажимент ми се налага да Ви оставя да работите. Колеги, моят глас нека да се счита за „въздържал се“.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Заповядайте, госпожо Мичева, за становище на Министерството на правосъдието.
ВЕРГИНИЯ МИЧЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, не съм адвокат, не съм била никога.
Становището на Министерството на правосъдието е: по принцип подкрепяме поставените със Законопроекта цели, особено във връзка с повишаване изискванията за квалификация на адвокатите, за единния изпит, засилване принципа за самоуправление на адвокатурата, особено ако е във връзка със самоуправлението на съдебната власт – да има ясни и точни правила във връзка с адвокатската дейност, да се прецизира нейната дефиниция, въвеждането на допълнителни гаранции относно поверителността на отношенията клиент-адвокат и адвокатската кореспонденция.
Нашите притеснения са във връзка с няколко момента. Те са дискусионни и ние ги споделяме – трябва добре да бъде обмислено дали адвокатите следва да заверяват документи. Следващото ни притеснение е във връзка с пълния достъп до базата данни за лица и население за така наречения „десет години адвокатски стаж“ – за да бъдеш вписан в адвокатската колегия без изпит и във връзка със санкционното производство и санкциите по чл. 152. Това, което споменах, за нас са дискусионните проблеми. Те не се повдигат само от нас, те се повдигат и от останалите гилдии. Имаше дори и текст, който ми направи впечатление, но той не е толкова…
Съдът не може да намалява поради прекомерност договорено възнаграждение по-ниско от двукратния размер на същото – знаете съдийската практика. Този текст така или иначе не би действал. Това обаче извън основните ни възражения.
По принцип подкрепяме Законопроекта, но моля Ви да дообмислите добре основните моменти, за които споменах.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Основно в Правната комисия ще бъдат обмислени между първо и второ четене Вашите възражения.
Господин Хамид – реплика.
ХАМИД ХАМИД: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаема госпожо Заместник-министър, бих помолил, ако е възможно, към тази дискусия да включите и въпроса: считате ли, че един селски кмет – може би, някои дори не пишат и добре, не могат да четат сигурно добре – как има право да заверява документи, без да има понятие какво е това заверка, какво е това пълномощно. Да го включите към дискусията.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря.
Господин Делчев, имате думата.
ДИМИТЪР ДЕЛЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Също ще подкрепя Законопроекта, както е представен на първо четене. Да, факт е, споделям мнението на колегите, че, за да могат адвокатите да осъществяват адекватна защита, трябва да имат необходимите средства за това.
В същото време си давам сметка, че има всякакви хора. Адвокатската професия наброява десетки хиляди души, че и повече. Считам, че е добре, когато детайлно се разписват условията и разпоредбите, които касаят достъпа до тази база данни, защото в момента обсъждаме това, така да бъде направено, че да не допуска или поне да минимизира максимално злоупотребата с този достъп. На всички ни е ясно, че независимо дали едно лице е адвокат, или не е адвокат, ако то има достъп до база данни с милиони хора, с ЕГН-та и лични данни, той може и да злоупотреби с това нещо. Това е голямата опасност – да не се отвори неограничено достъпът, без каквито и да било условия, за стотици хиляди хора, които да могат да бъркат в системата и да вършат незнайно какво.
Пак казвам: с идеята, че адвокатите са квалифицирани, минали са през изпит, това се надявам да не се случва, но все пак законът трябва да предвиди и такива хипотези, които да оптимизира максимално и да не допуска случването им. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Делчев.
Има ли други желаещи за изказване?
РАЛИЦА НЕГЕНЦОВА: Внимателно слушаме всички дискусии, всички „за“ и „против“ и сме готови, а и работим в момента, така че действително да се създаде яснота в тези текстове и да няма някой, който да остане с погрешни впечатления.
Приемаме всякакви идеи в тази насока. Вие сте тези, които ще вземете окончателното решение, но ние сме готови да дадем идеи и нови редакции, така че яснотата да е налице.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря Ви.
Колеги, явно няма други желаещи за изказване.
Преминаваме към гласуване.
Който е „за“ приемане на Законопроекта на първо гласуване, моля да гласува.
Гласували: за 10, против няма, въздържали се 2.
Благодаря Ви.
Законопроектът е приет на първо четене.
Благодаря и на гостите за присъствието, и на вносителите.
Поканете господин Евтим Костадинов за втора точка от дневния ред.

Преминаваме към втора точка от дневния ред:
Доклад за дейността на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за периода 20 декември 2015 г. – 20 юли 2016 г., № 620-00-15, внесен от Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия на 19 юли 2016 г.
Давам думата на председателя на Комисията господин Костадинов.
ЕВТИМ КОСТАДИНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми народни представители, това е поредният отчетен Доклад на Комисията – 19-и поред, надявам се последният да отчете изцяло дейността на Комисията.
С няколко думи, бих споделил, че Комисията е във възможност да изпълни изискванията по закона и това е отчетено в Доклада. В рамките до края на годината ще се постараем да направим всичко възможно да приемем тези архивни материали, за които говорихме – и в публичното пространство доста се писа и коментира – служба „Военна информация“, където беше основният проблем. Останаха някои въпроси, които са в процес на доуточняване. Надявам се, че в рамките на месец, месец и половина ще стигнем до решението на тези въпроси и до тяхното изпълнение.
В процедура сме с последната институция – Военния архив във Велико Търново, в преговорни отношения сме с ръководството на Държавна агенция „Архиви“. Надявам се в края на годината и началото на следващата да приключим с прибирането на архивните материали. Всичко останало върви съгласно плана и сроковете. Всички задължителни проверки съгласно чл. 3 в дейността на Комисията протичат регулярно и ще бъдат изпълнени съгласно изискванията на закона. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ИВАНОВ: Благодаря, господин Костадинов.
Колеги, има ли желаещи за изказване? Няма.
Преминаваме към гласуване.
Който е съгласен да приемем Доклада по принцип, моля да гласува.
Гласували: за 11, против няма, въздържал се 1.
И втора точка от дневния ред е изчерпана.
Трета точка е „Разни“.
Има ли някой да предложи нещо в точка „Разни“? Няма.
Благодаря Ви.

Закривам заседанието
(Закрито в 15,10 ч.)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ИВАНОВ