П Р О Т О К О Л
№ 64

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред



П Р О Т О К О Л
№ 64


На 11 януари 2017 г., сряда, от 14,30 ч. се проведе редовно заседание на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на ръководството на Министерството на вътрешните работи във връзка с подобряване на мерките за сигурност при достъп в театралните институции.
2. Разни.

Списъкът на присъствалите на заседанието народни представители и списъкът на гостите се прилага към протокола.
Заседанието беше открито и ръководено от господин Цветан Цветанов – председател на Комисията.

* * *

ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Добър ден на всички! За много години на тези, с които не сме се виждали!
Колеги, днешното заседание и дневният ред, който ще предложа за гласуване, са във връзка с постъпило писмо от Съюза на артистите в България и същевременно от разговори, които съм провел с министър Вежди Рашидов и срещи с Мариус Донкин – директор на Народния театър.
Дневният ред, който предлагаме за днешното заседание е: …(Председателят Цветан Цветанов изчита дневния ред.)

По първа точка гости:
От Министерството на вътрешните работи са: Красимир Ципов – заместник-министър; Христо Терзийски – главен комисар, директор на Главна дирекция „Национална полиция“; Младен Маринов – старши комисар, директор на Столична дирекция на вътрешните работи.
От Министерството на културата са: Вежди Рашидов – министър на културата; Татяна Цветанова – директор „Правно обслужване и обществени поръчки“, и Христо Мутафчиев – председател на Съюза на артистите в България.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържал се – 1.

Преминаваме към първа точка.
Господин Янков, заповядайте.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Благодаря.
Използвам възможността за процедура и да се аргументирам защо се въздържах по дневния ред. Според Правилника на Народното събрание всяка първа сряда от месеца има изслушване на министъра на вътрешните работи – така наречения „блицконтрол“.
Процедурното ми питане към Вас, господин Председател, е, тъй като министър Бъчварова е възпрепятствана и не присъства днес на заседанието, кога ще бъде включена такава точка в заседанието на Парламентарната комисия?
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Янков, днес на парламентарното заседание председателят имаше възможност да разясни защо няма да има блицконтрол в пленарната зала, а така също и защо отпада блицконтролът в ресорните комисии. Знаете, че вицепремиерите са възпрепятствани, така също и премиерът на страната. Вицепремиерът Румяна Бъчварова в момента е извън столицата и ако държите много за спазване на тази процедура, смятам, че можем да вземем решение за следващата сряда да се направи това изслушване, което да кореспондира с първата седмица на месеца и да направим съответния блицконтрол. Правили сме го многократно, имаме такава практика, така че ако настоявате, можем да се възползваме от тази правна възможност и да поканим вицепремиера Румяна Бъчварова следващата сряда за блицконтрол.
Правите ли предложение за другата сряда да направим блицконтрол?
КРАСИМИР ЯНКОВ: Господин Председател, Вие го направихте. Моят въпрос беше: кога ще има разписаната в Правилника на Народното събрание процедура. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Господин Мутафчиев, бих искал да изложите част от писмото, което изпратихте до мен като председател на Вътрешната комисия. В тази връзка сме поканили и представители от Министерството на вътрешните работи. С Вас сме в комуникация от деня, в който се чухме – това беше някъде в края на 2016 г. Направиха се работни срещи в ръководството на Министерството заедно с част от театрите в страната и столицата, и мисля, че ще може в днешния дебат да се изяснят неща, които са важни за сигурността както на зрителите, така и на всички актьори, които са в театрите на България.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Добър ден на всички!
Благодаря Ви, първо, за дадената дума. Благодаря за това, че ни поканихте на толкова отговорна среща, защото смятам, че въпросът е изключително важен. Както всички говорим за важността от националната сигурност на България, така и ние можем да говорим за това и то с открито лице.
Позволих си да напиша това писмо до Вас, господин Председател, от гледна точка на това, че – аз играя в Народния театър „Иван Вазов“ едно представление, което тази вечер го играя за стотен път, и получих сигнал от инспектор в салона, че няколко пъти забелязват странни личности с обемисти багажи да влизат в Народния театър, докато влиза публиката, и на въпросите: „Къде отивате?“ и „Имате ли билет?“, няколко пъти тези странни личности излизат и се изнизват от театъра. Дори не влизат вътре в салона. Когато им се каже: „Дайте си багажа на гардероб“, те отговарят: „Вътре ми е личният лаптоп, личният телефон, не мога да Ви оставя багажа си на гардероб”, и си позволяват да влизат с обемисти багажи в театрите.
Оттам ми хрумна, че трябва да сигнализирам Комисията, заради това, че нямаме никаква гаранция какви хора влизат като част от публиката в театрите и то не само в Народен театър „Иван Вазов“, а във всички театри в цяла България. И ако ние тук, в София, по някакъв начин имаме възможността да бъдем част от някакъв контрол, защото има органи на реда, които примерно на площада на Народния театър могат да обикалят, да патрулират и така нататък, не мога да гарантирам същото отношение и в театъра в Кърджали, да речем, в театъра на Разград или Смолян, където, знаете, са едни много тежки райони и са много близо до границата.
Смятам, че е изключително важно Комисията да поеме ангажимент – не знам как, не разбирам от тези неща, но ако трябва от местните дирекции да има хора, които да патрулират пред театрите, докато влиза публиката в седем часа вечер, за да проверяват за обемисти багажи или, най-малкото, съмнителните елементи да разтварят чантите си пред театъра.
Тук ще направя една вметка, като анекдот, разбира се.
Имам една приятелка, която живее в Израел. Знаете каква е ситуацията там. Прибирайки се в България, тя ми разказа следния случай: „Дотам сме луднали, че онзи ден влизам в МОЛ – София, виждам един човек, който стои пред вратата на МОЛ-а, явно човек, който е пушил цигара, засилвам се към него, отварям си раницата и му я набутвам пред носа.“ Той пита: „Какво правите, госпожо?“, тя казва: „Извинявайте, обърках се.“ До такава степен са свикнали с това да си отварят чантите и да ги показват на хора, които стоят пред МОЛ-те. На мен ми се случи същото, докато бях в Израел.
Мисля, че е крайно време в България да погледнем сериозно на този проблем, докато не се е случило нещо. Знаете какво се случи при „Норд-Ост” на един спектакъл. В театрите също има реквизитни оръжия, пистолети и гумени автомати, но няма гаранция дали някой няма да вкара истински, да се изправи на сцената и да запука публиката, което би било кошмар.
Затова мисля, че е крайно време в момента да се вземат мерки. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: И аз благодаря.
Господин Рашидов, може би в притесненията и безпокойството на артистите в България, от разговорите, които съм провел и с Вас, също имате подобни притеснения за това, което би могло да се случи, но смятам, че след като чуем експертизата и професионалното ръководство, и политическото, разбира се, ще могат да се дадат отговори или пък да се начертаят мерки, които да бъдат гаранция, че ще бъдем по-спокойни, когато сме на театър или на други обществени места, където има голяма концентрация на хора.
Заповядайте, господин Рашидов.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, колеги! Радвам се, че днес има такова заседание и е естествено да има такова заседание по една проста причина: 54 сценични зали – това са места, където се събират хора между 500 и 1000 човека. Аз не деля българските граждани на артисти и публика, това са все български граждани, и разбира се, силно вярвам, че никой не подценява този факт, че времето е сложно. Ние сме част от Европа. Европа е в напрежение. В момента се води една война да я наречем, както и да я наречем – особена, непопулярна, странна. Хората са беззащитни понякога и не смятам, че България е изолирана с нещо от това явление, нормално е да бъдем бдителни, изисква го самото време.
Много се радвам, че Христо повдига този въпрос, защото примерите са много – от театъра в Москва до концерта в Париж. Виждате, че това са удобни места за евентуални атаки и подобен тип поведение. Не е тайна, че сме във време, колкото и да го неглижираме, има нашествие на Исляма към Християнството. Нека не си затваряме очите! Радвам се, че днес заседавате всички отговорно на тази тема. Писах едно писмо, в което благодаря, че правите такова заседание не само защото касае театрите и артистите, а защото са зали, които наистина събират много хора. Същото, разбира се, касае изложбените зали, където се провеждат мероприятия, където се събират хора, има чествания. Навсякъде, където се събират хора де факто, но ние говорим за театрите и културата, защото имаме достатъчно много места, които също са опасни – така да ги наречем „опасни места”, и е редно да ги охраняваме. Това вече Вие го знаете, аз не бих се набъркал във Вашата работа. Всички сте професионалисти, експерти и най добре знаете как става това нещо. Опасности от всякъде ни дебнат и е хубаво да бъдем по-предпазливи.
Благодаря Ви за днешното заседание и се надявам, че няма да има разногласие, защото касае все пак нашия народ, всички нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Бих искал да направя едно допълнение. Имайте предвид, че в цяла България има не само държавни театрални институти, има и общински театрални институти и те не бива да бъдат по никакъв начин пренебрегвани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря.
Господин Ципов, може би Вие ще вземете отношение относно законодателната рамка. Мисля, че тук можем да говорим и за Закона за тероризма, който приехме за борба срещу тероризма. Смятам, че там има текстове, които точно подобряват тази координация и вменяват ангажимент на всички, които имат пряк отношение към осигуряването на сигурността. Заповядайте.
КРАСИМИР ЦИПОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Позволете в самото начало да поздравя Вас и всички народни представители с настъпването на Новата година и да Ви пожелая много здраве, щастие и късмет на Вас и Вашите семейства!
Позволете накратко да Ви представя една по-обща информация, по-конкретна конкретна информация във връзка с потенциални мерки, които биха могли да бъдат предприети за защита на обекти с културно предназначение.
По отношение на мерките, предприети от правителството и по-конкретно от Министерството на вътрешните работи за противодействие на тероризма, от самото начало Министерството активно работи за изготвяне на анализ за рисковете и заплахите за националната сигурност и като такъв основен риск е изведена заплахата от терористичен акт. В тази връзка се предприеха редица стратегически оперативни действия и мерки за противодействие на тероризма.
На първо място, искам да отбележа, че беше приета Стратегия за противодействие на тероризма и радикализацията за 2015 – 2020 г. и план за нейното изпълнение. Това е в края на 2015 г., декември месец. През януари 2016 г. е приет Национален план за противодействие на тероризма, като с него се въвеждат единни разбирания за нивата на терористични заплахи и степента за готовност за реакция. Нивата на заплахите са няколко. Няма да се спирам конкретно на тях, при различните степени на готовност се прилагат общи и специфични за отделните субекти и обекти мерки за сигурност и съответни действия за реакция. В приложение към плана са разписани конкретни дейности, които следват да се изпълняват от отговорните министерства, ведомства, области, общини при различните степени на реакция. Създадена беше и организацията, в резултат на която са изготвени планове за противодействие на тероризма от всички компетентни органи на централно и местно ниво, като стратегическите обекти и обектите с масово пребиване на граждани също следва да разработят в съответствие с този национален план и конкретни мерки за противодействие на тероризма.
Със заповед на министър-председателя беше сформирана и Консултативна работна група по противодействие на тероризма към Съвета за сигурност към Министерския съвет. Вече няколко пъти на територията на страната бяха частично въвеждани различни степени на готовност за реакция, което доказва и наличието на ефективни резултати от това единно планиране. Към днешна дата част от министерствата и ведомствата, ангажирани с изпълнение на мероприятия по противодействие на тероризма, се намират в така наречената „жълта степен на готовност за реакция“. Предстои нова оценка на риска и евентуално промяна на тази степен.
За реално проиграване и усвояване на заложените в плановете мерки и процедури за противодействие на тероризма през миналата година бяха проведени няколко учения на територията на град София и град Пловдив. Във връзка с изцяло приетото ново законодателство, а именно Законът за противодействие на тероризма, от миналата година също започна подготовката на планове за изпълнение на мерките, предвидени в него.
Законът предвижда адекватна реална за променящите се терористични заплахи. По-конкретно искам да се спра на ангажимента по чл. 16, ал. 8, който регламентира задължението държавните и местните органи и структури в рамките на своята компетентност да осигуряват подготовка на служители, отговарящи по въпросите на сигурността и противодействието на тероризма.
В Министерството на вътрешните работи периодично се изготвят анализи на рисковете, заплахите, методите и формите за осъществяване на терористична дейност, които трябва да бъдат и основа за предприемане вече на конкретни мерки за противодействие на тероризма.
Към момента в Министерството на вътрешните работи, след приемането на Закона, са начертани следните основни мерки: при сигнал за подготвен или извършен терористичен акт, както и при отправяне на анонимна заплаха за извършване на терористичен акт чрез използване на самоделни взривни устройства, се ангажират плановете за взаимодействие между областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и СДВР, Дирекция „Жандармерия“ към Главна дирекция „Национална полиция“ и структурите на Главна дирекция „Гранична полиция“. Полицейските наряди ежедневно се инструктират да бъдат бдителни и да прилагат приетите процедури за реагиране при получен сигнал за подготвян или извършен терористичен акт, както и при анонимно отправена заплаха. Активирана е работата на служителите, работещи по опазване на обществения ред и осъществяващи дейност по охрана на обекти, по наблюдение и проверка на лица от рискови групи, по лица със съмнително поведение, паркирали примерно моторни превозни средства в непосредствена близост до обектите по линия на проверка на вещи и други предмети, оставени без надзор. Провеждат се срещи с ръководители на дружества, предоставящи транспортни услуги, управители на охранителни фирми, ръководители на дружество от енергийната и транспортната система на страната или управители на обекти с масово пребиваване на хора за обсъждане и набелязване на мероприятия, засилване на охраната и пропускателния режим, както и наблюдение на принадлежащите територии с изоставени без надзор вещи, пакети, багажи и присъствие на лица със съмнително поведение. Предприети са и допълнителни мерки за повишаване сигурността на дипломатическите и консулски представителства. Прилагат се допълнителни мерки за сигурност на летищата на територията на София, Варна и Бургас. Извършват се щателни проверки с цел установяване на юридически лица, туроператори, които биха могли да подпомагат процеси на незаконна миграция, като специално внимание се обръща на тези, които посредничат на граждани на трети страни, които биха могли да опитат да напуснат или да влязат съответно незаконно в пределите на страната. Активирана е и работата за придобиване на изпреварваща информация от оперативни източници и постоянен мониторинг на постъпващите по всички канали сигнали с оглед идентифициране на данни за евентуални заплахи. Канализирани са потоците за обмен на информация с Министерството на вътрешните работи, особено със структури като Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и други компетентни държавни органи и институции. Предприети са действия за получаване на своевременна информация за лица от така наречената „рискови държави“, пребиваващи постоянно или временно на територията на нашата страна. Работим изключително в тясно сътрудничество с Националния контратерористичен център и със специализираните структури за противодействие на тероризма в Европол, Интерпол, Полицейската работна група по тероризма и партньорските служби от държавите – членки на Европейския съюз и трети страни за получаване на актуални данни за терористични заплахи.
Позволете ми съвсем кратко да Ви представя информация по отношение на това какви мерки набелязваме във връзка със сигурността на обекти от сферата на културата или с културно предназначение.
Анализът на средата за сигурност извежда множество рискове за възникване на инциденти и извънредни ситуации, особено на територия на места с масово пребиваване на хора, каквито са театрите, кината, художествените галерии, концертни зали и други. Рисковете произтичат от наличието на терористичните заплахи, за които говорихме преди малко. От друга страна, театрите и други културни институции от гледна точка на сигурността, като обект с масово пребиваване на хора, трябва да предприемат и от своя страна съответните действия за прилагане на достатъчно адекватни за заплахите мерки за сигурност. Възможностите за гарантиране на някакво минимално за сметка на това оптимално ниво на сигурност на такива обекти са, които сме идентифицирали ние: изграждане на минимално ниво от системи за сигурност, като пропускателни системи, системи за видеонаблюдение и обучен персонал; адекватност на основните функции на обекта – балансираност и кохерентност с основните дейности, осъществявани в обекта; непрекъснатост, устойчивост и достатъчност на прилагани мерки; координация и партньорство с компетентни държавни и местни органи в областта на сигурността, и не на последно място по значение и важност – назначаване на служители по сигурността, които са обучени с достатъчна компетентност и залагане на подготовка и извършване на процеси за непрекъснато повишаване на тази подготовка на персонала в обекта, по отношение на който се прилагат такива мерки за сигурност.
Какви са другите възможни мерки за гарантиране на сигурността на такъв тип културни обекти, предвид характера им по отношение осигуряване на свободен достъп на хора? Добре е да бъде изградена една „силна“ система за сигурност по отношение на контрол на достъпа. Разбира се, това е една доста трудна задача, затова би могло да се фокусират в следните направления за развитие на възможностите по отношение на сигурността като: изграждане на системи за видеонаблюдение на критични места в обекта и център за видеонаблюдение с цел осигуряване на реакцията при съмнително поведение и наличие на рискови ситуации или рискови предмети; развитие на възможностите за реакция от страна на персонала или при наета охранителна фирма, когато има сигнали за съмнително поведение или съмнителни предмети, както и при извънредни ситуации. Необходимо е също така, което ние сме идентифицирали, че следва да се разработи съвместно с ръководството на такъв тип институции, съгласувателни планове за реакция при възникване на такъв тип ситуации, за които говорих преди малко. Плановете би следвало да се изготвят в координация и съгласуване. Необходимо е да се изгради една добра и компетентна комуникация с партньорски структури, които следва да отговорят на повдигнати въпроси за наличието на рискове за сигурността на обекта и възможности за противодействие и реакция. Системно е необходимо според нас да бъдат провеждани и така наречените „стрес тестове“ за поддържане на такава система за сигурност.
Не на последно място да отбележа, че категорично смятаме, че такъв тип институции следва да помислят за назначаване на експерти в областта на сигурността, които да могат да осигурят въвеждането, планирането на дейности, комуникациите, както и изпълнението на всички предвидени мерки за сигурност на територията на обекта. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Ще се обърна към господин Христо Терзийски, директор на Полицията, все пак да ни даде малко повече конкретика относно театрите в страната – колко са на брой, направено ли е обследване на всички театри и имаме ли план за действие, дали има достатъчно информираност на ръководствата на тези заведения, защото знаем, че няма как творците и артистите да са запознати със законодателството, а ние трябва да им бъдем в услуга и действително да сме предприели мерки, с които да облекчим тяхната работа и да гарантираме сигурността им. Да бъдем част от това, което трябва да правим заедно.
Заповядайте.
ХРИСТО ТЕРЗИЙСКИ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми колеги! След влизане в сила на Закона за тероризма, а и преди това, в част от театрите в страната са направени такива охранителни обследвания на територията. В по-малките населени места не е трудно в градове от по-малък мащаб да се подсигури полицейското присъствие във времето, когато се провеждат представления или културни събития.
Една част от тези сгради отговарят на високи нива и изисквания за сигурност, но има много сгради – не само читалища, театри, които не отговарят на изискванията от съвременен тип. Бих дал за пример една зала, която много често се използва за събития от спортен, културен и музикален характер, като зала „Арена“, която при провеждането на всяко едно такова мероприятие, силите на полицията са ангажирани до краен предел. Действаме и превантивно, и реактивно, но и самата сграда, и самата инфраструктура, самото съоръжение позволява лесен контрол върху потока от движение на хора и автомобили около самата сграда. Това е благодарение на добрата инфраструктура, благодарение на съвременните средства за защита, благодарение на съвременните средства за видеонаблюдение.
Проблемът със сигурността на гражданите при провеждането на едно такова мероприятие балансирано се поема както от страна на полицейските органи, така и от страна на организаторите. В същото време има доста стари сгради, при които не само от гледна точка на сигурността откъм противодействие на тероризма, но опазване живота и здравето на хората в противопожарен аспект, не отговарят на съвременните изисквания. Затова ангажимент към такива институции като тези на театри, читалища и културни домове, бихме поели като охранителна дейност, да помогнем на колегите от тези ведомства така, че да можем с общи усилия да изградим сериозно ниво на достъп и защита на тези съоръжения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да разбирам ли, че към настоящия момент нямаме изградена такава комуникация и няма такива обследвания, които да са направени, защото колко са на брой театрите в страната, които се…
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Държавните са 54. Разбира се, има частни и общински. Много добре тук директорът спомена, че има много читалища. Сигурен съм, че задачата, която задаваме на хората, е много трудна, защото те са 3400 читалища в България. Разбира се, казвайки това, имам предвид, че това са средища, където се събират хора. Опасността е, че това са места, където много хора се събират на едно място, това е опасността.
Приемам изцяло това, което казват ръководителите на Министерството. Това трябва да стане заедно със съдействието и на нашите структури, които са в областта на културата, защото всички осъзнаваме, че няма как МВР да сложи служители във всяко едно учреждение до всеки един човек. Хубаво е, това, което Христо апелира и е много полезно, да се предпазваме от опасностите. Хубавото е да бъдем по-бдителни. Може би това е по-важният въпрос, който да повдигнем, и на място служителите трябва по-често да се срещат с ръководителите на тези сцени и институти, за да може да се проведат разговори и подготовка, и всички съвместно да се пазим. Това е по-скоро, което искаме да кажем.
Иначе ако молим на всяко място да сложат по един полицай, ще трябва да назначите още много хора от МВР.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Ако ми позволите, ще добавя, че идеята е от тези обследвания, които се правят, се правят и съответните предписания. Тези предписания са свързани не само с физическата охрана на полицаи, но и с технически средства, които могат да бъдат закупени. Те струват пари. Министерството на културата съм убеден, че с бюджета, с който разполага, такова перо за разходи няма. Точно заради това идеята тук е от това, което Вие дадете като възможни предложения от начертаните мерки, каква е стойността на това, което трябва да се осигури от държавата, за да може народните представители при необходимост да апелираме за осигуряване на тези финансови средства. (Шум и реплики.)
Господин Иванов, дали е този парламент и следващият, тази тема ще бъде актуална. Все пак да не забравяме, че за България предстои и Председателство на Европейския съюз, което означава, че ангажиментът ни става много по-голям, ние ставаме и много по-голяма потенциална мишена, защото ще бъдем средище, където ще има европейска политика, всичко ще бъде концентрирано тук с много посещения, които ще бъдат на неформалните съвети на министрите на вътрешните работи, на лидерите на Европейския съюз. Това са много мерки, които трябва да се предприемат, много разходи, които трябва да се направят. От тази гледна точка смятам, че няма нищо лошо, ако се предложат промени, и ако трябва ще се правят, защото сигурността е най-важното нещо. Най-важно е да гарантираме едно успешно представяне на страната ни в Председателството, което започва от 1 януари 2018 г. От тази гледна точка ние като представители на Вътрешната комисия смятам, че трябва да се обединяваме и да предлагаме на изпълнителната власт да изпълнят тези мерки, които се дават от професионалното ръководство и от тези структури, които имат компетентност да очертаят какво трябва да се изпълни. Затова правим това изслушване днес. Най-лесно беше от проведените разговори, които проведох преди празниците, да кореспондираме само с Министерство на вътрешните работи. Смятам обаче, че това е ангажимент на всички тук народни представители и независимо каква ще бъде конфигурацията в следващия парламент, пак ще има представители от всички парламентарно представени групи, които може би трябва да продължим да настояваме това нещо да се изпълнява. Затова правим и това заседание.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Благодаря Ви.
Първо, смятам, че това е ангажимент на цялото общество, не само на отделните институции, министерства или организации като Съюза на артистите в България.
Имам три пункта, по които искам да кажа нещо.
Първо, смятам, че и в Закона е записано, и Вие го знаете по добре от мен, че културата също е част от националната сигурност на България. Самият факт, че Министерството на културата няма толкова висок бюджет да закупи камери и апаратура, която да поставя в отделните театрални институти, смятам че Вътрешното министерство може да си го позволи на този етап (смях) – не в този голям обем, разбира се, но в достатъчен обем, за да се започне отнякъде. Това е първото.
Второ, мисля и още нещо – ако приемем фактът, че директорите на театрите и националните институти, на театрите или читалищата в България са хора, които са организирали по някакъв начин дейностите си и знаят много добре какъв им е репертоарът всяка вечер, всеки ден или за всяка вечер, в която имат представление и събития, когато събират много хора, ако тези колеги, мениджъри на театри или такъв тип културни институти, бъдат поканени във всеки град по места в дирекциите, разработят се общи планове за действия, говоря практично в момента, и разработване на правилници на взаимодействие, дори не е необходимо и да се назначават конкретни хора, които да отговарят за съответните театрални институцти от 7,00 ч. до 21,00 ч. вечерта. Много важно нещо е респектът. Вие го знаете много по-добре от мен. Когато се разходят двама униформени пред театъра, докато влиза публиката, това е много повече от достатъчно дори от факта, че ще влязат колеги от Вътрешното министерство в залата или ще стоят прави и ще гледат публиката, кой шава и кой не шава. Това респектира повече.
И ние ще поемем своя ангажимент, разбира се, в областта на театъра имам предвид, конкретно сценичните изкуства, да се работи по разработване на правилници във взаимодействие и взаимоотношения.
Пак Ви казвам, ако директорът на театъра Х знае, че има разработен правилник за действие заедно с шефа на районното или шефа на местната управа от страна на МВР, всеки служител, който стои на вратата, с много по-ясен знак и чиста съвест може да спре конкретна личност и да каже: „Ако обичате багажа на гардероб иначе няма да влезете дори и да сте си закупили билет!“.
Същото важи и за антрактите. Не знам дали знаете, но когато се играе едно представление с антракт публиката излиза да пуши и после влиза без да бъде проверявана. В антрактите много хора – даже скоро се смях: тренирам на един басейн и един от треньорите ми вика: Вашето представление има ли антракт? Казвам му – не, защо? Той ми отговаря: Защото аз ходя през антракта, за да не плащам билет. Той ходи да гледа театъра за второто действие, влиза през антракта, за да не плаща билет. Така могат да се промушат хора и в антракта, на които да не им е потърсена сметка имат ли билет или не, влизат или излизат. Това затягане на дисциплината е по-важно, отколкото поставянето на камери или средства за видеонаблюдение, които да възпрепятстват. Народният театър има такива камери, те са разположени в целия Народен театър, но мониторите се намират в зоната, която е при служебния вход на театъра, на гърба, където са жълтите павета. Да, той ще види някой в публиката, да речем, или човек, който влиза в залата, но докато отиде дотам, това е загуба на време. Охранителят наблюдава, но той е един пазач, той дори не е и охранител.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Напълно Ви разбрахаме и точно от тази гледна точка сега ще дам думата на Младен Маринов…
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Моля Ви преди това…
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Да, заповядайте.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Докато сме в темата, малко ще помогна. Опитвам се да мисля максимално разумно, защото това, което говорим, е много сериозно, много трудно.
Казахте правилно, че е малък бюджетът на Министерството, но самосъхранението също е задължение. Колкото и да не стигат парите в бюджета на културата, ако изградим съвместно, заедно програма, която да изпълним в тази посока, смятам, че толкова малко средства могат процентно да излязат и от Министерството, и от МВР, разбира се, говорейки за охраната.
Второ, Христо е тук – ще му кажа: Народният театър, във всеки театър има реформа, колкото и да отричаме това. От бюджета вече има и приходи. И от собствените приходи театрите и директорите на театрите трябва да поемат ангажимента, и те да участват. Камери няма, както са само на служебния вход на Народния, да не откраднат някоя хубава актриса, но хубаво е още малко да се разпрострат камерите, защото Националният театър е голяма институция, много голяма. Надявам се, че ще се намери съвместен език заедно да търсим изход от това. Едно партньорство винаги ще бъде взаимно полезно. Смятам, че има възможност да се върви в тази посока. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Точно в тази връзка правим това обсъждане.
Заповядайте, господин Маринов.
МЛАДЕН МАРИНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господин Министър, колеги! Във връзка с мерките за сигурност, които и към момента действат, допълнителни мерки за сигурност със засилени полицейски патрули и интензивни действия по проверка на съмнителни лица, багажи, метростанции и места, където се събират много хора, мероприятия на открито, бе извършено такова охранително обследване – в София на Народния театър „Иван Вазов“ и на Операта.
Мерките, които аз мисля, че могат да се вземат, бих ги разделил основно на три етапа. Това са мерките, които можем да вземем при сега съществуващия ресурс – чисто организационни мерки, разяснителни на хората, които вършат тази дейност, разяснения с оглед повишаване бдителността на определени длъжностни лица, които мерки сме ги взели и работим в тази посока във всички театри на регионално териториално ниво в смисъл районно управление, което е по територия, са извършени такива срещи с отговорниците на тези обекти. Тези обекти са така наречените „меки цели“, тъй като мероприятията там са планирани от дълго време, извършват се постоянно във времето и това дава възможност да се планират евентуални лоши действия. Това не е масово мероприятие, което се извършва един път на дадено място, и съответно за подготовка на някакъв акт е по-малко вероятно да го набележат като цел.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Програмата се прави за три месеца напред.
МЛАДЕН МАРИНОВ: Точно тава имам предвид. Тези, които имат лоши намерения, имат и предварителна информация. В същото време могат дълго време да наблюдават обекта, да видят къде са слабите му места и да работят точно там, където трябва.
Първите действия, които казах, са предприети. Вторите действия, които трябва да направим и да работим в тази насока са, да се направят обследвания от професионалисти в областта на сигурността и съвременните технологии за охрана, която аз виждам като комплекс освен от физически, и от технически средства и обучение на персонала. Това нещо се прави, такова е направено, както казах, за Народния театър. Становището ни е, че това е средище на културата и може би не дотам сериозно е погледнато на сигурността, тъй като и до момента, до известно време, живеехме в по-спокоен свят. За съжаление, специално за Народния театър констатирахме, че има известна работа в посока за сигурност, изградено е видеонаблюдение, има определен брой видеокамери, има изградена сигнално-охранителна система, която е на бутон и реакция от частна охранителна фирми, но реално няма присъствие на охранители по смисъла на Закона за частната охранителна дейност, които да извършват професионално тази дейност. Има назначени разпоредители, информатори по различните позиции на гражданаски договор, но като цяло те не са подготвени да извършват тази дейност. Това, което прави впечатление от обследването на Народния театър е, че освен за административна дейност той ежедневно се използва и за провеждане на културни мероприятия, в същото време работят и търговски обекти, които са отворени за всички лица, които влизат вътре. В тази посока много добре трябва да се помисли. Това не е свързано с кой знае какви средства да се разделят по потоците, за да се очертаят зоните за посещение и да няма възможност за преминаване от едната зона в другата и това да става безконтролно.
Третият етап е този, върху който наистина трябва да се планират средства и технически да се проверят нещата, за да се изгради базова основа за всички такива обекти като стандарт. Не трябва да разчитаме само на физическа охрана, защото все пак я извършват хора и винаги може да се получат и пропуски. Силата на системата за сигурност е, когато е съвместна с технически средства, с неща, които не зависят от човешкия фактор, препятствия, които независимо от човешката воля, да могат да спрат – както в зала „Арена Армеец“ след започването на мероприятието автоматично се заключва вътрешният кръг на вратите и се отварят само в обратна посока за евакуация. Това е едно техническо решение, което изключва субективния фактор и предотвратява или забавя до известна степен терористичен акт от рода на този в дискотеката в Истанбул. Тоест дори да се елиминира външната охрана, ще има време, в което ще може да се реагира. Сигурността изисква средства, но мисля, че ако подходим по този начин, нивото на сигурност ще се вдигне и ние го правим реално.
Що се касае до по-големите представления, момента при предварителната заявка, специално за Операта, когато тя организира и се посещава от общественици, взимаме по-сериозни мерки, когато там ще присъства лице, което се охранява от НСО. Когато е нормално представление и там присъства културният елит на страната, очакваме от организаторите да уведомят съответните органи и да направим всичко възможно там да присъстват полицейски служители. Проблемът е, че дори да присъстваме там и да оставим един багаж в стаичката, тази стая като цяло не е обезопасена. Спокойно може някой да остави багаж, след което да се получи…
Това са едни „меки цели“ лесни за планиране на такива действия и в същото време хората, които посещават тези мероприятия са от елита на държавата. Като цяло едно такова посегателство би могло сериозно да навреди, което е и целта на такива терористични актове.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Хубаво е да се затварят вратите отвътре, за да не могат да влизат отвън.
МЛАДЕН МАРИНОВ: За съжаление, не разполагаме с такъв ресурс, за да има постоянно присъствие, както казах, нямаме и законово основание да се охраняват от полицията, тъй като знаете към Закона за МВР има специално изчерпателно Приложение, в което са изброени обекти, които се охраняват за сметка на бюджета на МВР с полицейски състав. Примерно „Метрополитен“ се охранява с полицейски състав, но той е на допълнителен щат и се финансира от самия „Метрополитен“, съгласно сключен договор по възможност, която дава Законът.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Маринов.
Мисля, че така поднесената информация и трите етапа, които развихте, мисля, че трябва да се концентрираме в момента повече върху първия. Той е най-неотложен. От тази гледна точка всичко това, което беше споделено и от министъра, и от Христо Мутафчиев, смятам, че трябва да бъде подобрена комуникацията с всички театри на местно ниво, за да може съответните подразделения на МВР в страната да вземат съответните мерки, да имат информираност, обучение и съответно да се координират действията при необходимост как да се реагира.
Колеги, има ли някой, който би искал…
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър, уважаеми гости! Оценяваме това, което се прави, а именно как по-добре да бъде защитен както зрителят, така и участниците в театрални постановки.
Искам да припомня на тук присъстващите, че миналата година в края приехме Закон за противодействие на тероризма и в него има точно и ясно описани текстове и процедури. Опасявам се, че водим дискусия днес в обстановка все едно, че този Закон не е приет и не съществува, защото в него много ясно и точно в чл. 15 е записано, че „Собственици и ползватели на сгради и съоръжения за обществено ползване разработват и прилагат мерки за противодействие на тероризма“. Това е в ал. 1. В ал. 2: „Задължените субекти по ал. 1 като минималните изисквания към мерките и редът за осъществяване на конотрол са определени с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС“.
Искам да припомня, че в процедурата на второ четене бяха внесени поправки от Вашата парламентарна група, където тези ангажименти от тези лица да отпаднат и това да остане в ресора на специализираните служби, които днес тук са представени и правят един добър и качествен разбор на мерките, които вземат. Имам опасението, че днес губим тяхното време, защото те имат според мен доста неотложна работа от това да обясняват какво са предвидили. За съжаление, Законът е предвидил, че тези ангажименти по изготвянето на планове са именно в изключителния приоритет на ползвателя, а именно Министерството на културата и господин Мутафчиев. Опасявам се, че каквото и да искаме от господата тук, Законът е категоричен, че това е Ваш ангажимент. Ние като законодател в тази посока не виждам какво друго можем да направим, освен да инициираме законодателна инициатива този текст да бъде променен, уважаеми колеги, защото на практика се опитваме да вменим задължения на господата от МВР, които по Закон не са необходими. По-скоро тук трябваше да чуем до какъв етап, защото Преходни и заключителни разпоредби от този Закон са записани и сроковете, в които трябва да бъдат изготвени тези планове – за ползвателите до четири месеца и до шест месеца трябва да се изготви съответната наредба от МВР и от председателя на ДАНС. Нали така?
Хубаво е да чуем какви мерки се взимат в тази посока, дали се изпълнява Законът, а това че съответните структури на МВР извършват подобна дейност, е меко казано, похвално. До голяма степен трябва да отчетем факта, че много бързо наближава нашето Председателство на Европейския съюз и ангажиментите, които ще имаме по отношение на сигурността не само на българския гражданин, но и на чуждестранния, предполагат едно много по-голямо предизвикателство от това, което днес обсъждаме. Не е лошо дискусията да се измести именно в тази посока и да видим каква е подготовката именно по вече приетия Закон, който е в сила. Трябва в тази посока да чуем днес доклад. Така считам аз. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Иванов. И в тази връзка поканих Димитър Лазаров, който е председател на Комисията за контрол на специалните служби. Знаете, че имат пряко отношение, те бяха водеща Комисия по Закона, който приемахме, антитерористичното законодателство. Много от членовете на Вътрешната комисия са членове и на Комисията за контрол на службите, така че давам думата на господин Лазаров.
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: Уважаеми господин Министър, колеги и гости! Наредбата, която в шестмесечен срок – дали е дълъг или не е друга тема, трябва да издаде министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС, трябва да посочи минималните мерки и изисквания, които трябва да се прилагат от всички ползватели на сгради, Вие казахте нещо съвсем различно. Няма как МВР и ДАНС да прилагат мерките за предотвратяване или сигурност, защото това се касае не само за културните институции, училища, детски градини, болници и така нататък.
Още едно задължение в тази наредба е, тъй като най-общо е казано „сградите – I, II и III категория“, всъщност това не е непознато, по този начин е регламентирано в Закона за бедствията и такива мерки има и в театъра, аз съм сигурен, защото те са разработени по Законът за бедствията. Няма как МВР във всички тези институции, детски градини, училища, ясли, заведения, където се събират масово хора, да прилагат мерките. Това е ангажимент на самите ведомства, а минималните изисквания за тези мерки ще бъдат разработени в тази наредба и аз мисля, че колегите тук… Защото тук няма празнота. Националният план за противодействие на тероризма и сега е действащ. Там е предвидено това.
Идеята на Закона е все пак да има превенция, да има обучение. Да, това е работа на колегите от МВР и ДАНС, но е и контрол, разбира се. Има цяла глава в Закона за контролните функции и санкции, защото не виждам как могат да разпоредят МВР в пълния обем да бъдат прилагани всякога – и какви мерки, защото има частни, има и държавни обекти, има и общински. Минималните мерки – да, те ще ги посочат, няма кой друг да ги посочи. Самите мерки, които ще прилагат ведомствата, ще си ги съгласуват пак съответно с ДАНС, в зависимост от обекта и опасностите.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми господин Министър, уважаеми господин Мутафчиев, уважаеми представители на МВР, уважаеми колеги! Малко се пообърках, защото времето е ценно за всички, а най-вече за представителите на сигурността, не по-малко ценно е и за министъра, и за господин Мутафчиев. Очевидно има някакво неразбиране.
Господин Лазаров, ние на законодателно равнище сме си свършили работата. Ние, нашата парламентарна група имахме малко по особено отношение по този Закон не защото бяхме против, а защото съзнавахме целия обем ангажименти и задължения, които се вменяват на ведомствата. Няма как МВР при целия огромен арсенал от ангажименти, потребности, финансов недоимък, да поемат и тези допълнителни неща. Нямат възможност за това. Това, според Закона за тероризма, трябва да бъде функция на Министерството на културата. Как господин Рашидов да организира тези процеси като няма пари? Следователно задължението на вицепремиера и министър на вътрешните работи госпожа Румяна Бъчварова по този Закон трябваше да бъде свързано с една по-динамична работа по създаването на работна група, която да подходи, да обследва и анализира ангажиментите на всяко едно от ведомствата, които включват, разбира се, и спортните, и образователните, и културните, и какви ли не други обекти, предвид собствеността.
Според мен това е необходимо, разбира се, в движение да се проучва и европейския опит, защото съм сигурен, че в „Батаклан” сега по съвършено различен и модерен начин е оборудвана и е подходена към всякакви видове опасности. Към това би трябвало да се стреми и служебното правителство, и следващото редовно правителство, защото безумно изоставаме. Разбира се, когато се карахме с Вас, образно казано, по време на бюджета, това имахме предвид. Констатираме финансова недостатъчно на службите, на всяка една, най-вече на ДАНС, за МВР да не говорим – то в последните 27 години все е недофинансирано, а в същото време бързаме да приемем закон и да се изпъчим, че... Ами, този състав на Закона е включен в сега действащите законови рамки и форми. Вие като юрист много по-добре го знаете. (Шум и реплики.) Ами, добре! Като не включва, това което не включва, да бъдем бързи и да го направим! Това ми е мисълта. Иначе си губим времето.
Похвално е, че и министър Рашидов, и господин Мутафчиев са загрижени и с основание, защото, не дай си Боже, се случи някоя трагедия! Но те не са в състояние, няма как да го решат този въпрос.
Може би е необходимо, господин Рашидов, да се помисли в сферата на това, което Вие споменахте за Народния театър. При положение, че някои от културните институции печелят, имат приходи, един разумен процент, трябва да бъде отделен тъкмо за справянето с подобни терористични заплахи и прочие. За сигурност да бъде отделен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Мерджанов.
Заповядайте, господин Иванов.
ИВАН ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми господин Лазаров, говорим едно и също нещо, но очевидно на различни езици. Исках да обясня, предполагам гостите ме разбраха, че по така приетия Закон ангажиментът по изготвянето на плановете и тяхната реализация е изцяло на тези господа, които са тук. На практика губим времето на служителите на МВР днес, без да си свършват работата, да ги изпитваме за нещо, което те вършат по устав, както се казва. Пак да наблегна на това, че очевидно приетият Закон в тази ситуация създава проблематика. Господата от културните институции идват оттам за помощ, а ние на практика сме създали и сме им дали Закон, с който ги задължаваме да извършват дейности за решаването на проблема сами – решаването на проблема с давещия се е в ръцете на самият давещ се. На практика това сме приели. Хубаво е да помислим и да го променим. Това е моята реплика.
Не съм казал нищо по-различно, господин Лазаров, от това, което Вие казахте. Напротив, също казах, че по Закона, който ние сме приели, имат ангажимента в четиримесечен срок тези господа да си изработят съответните планове и да ги прилагат. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Иванов, колеги, нека да не се отклоняваме от темата, за която се събрахме. Самият факт, че има внесено писмо в Комисията по вътрешен ред и сигурност, смятам, че ако не бяхме направили тази среща и не бяхме поканили представителите на институциите, щяхме да бъдем обвинени, че не извършваме необходимия парламентарен контрол. В момента смятам, че този разговор, който водим, ще даде повече възможност за оптимизиране и по-кратки срокове за обследване на всички театри, които има в страната, да се подобри комуникацията и координацията между съответните институции и същевременно да се начертаят мерки, които, ако е необходимо, изпълнителната власт да направи съответното предложение, за да могат да се осигурят необходимите финансови средства. Това е, което трябва да направим. Мисля, че точно в този дух водим и разговорът.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Благодаря, господин Председател.
Споделям голяма част от мнението на господин Мерджанов и благодаря за това, че работим заедно в тази посок.
От друга страна, господин Иванов, искам да Ви кажа, че Вие хубаво тупкате топката в нашето игрище, че… (Реплики от народния представител Иван Иванов.)
Не, имам предвид, че мерките, които трябва да бъдат изработени от нас, само че по никакъв начин не съм Ви накарал преди да отидете да гледате един театрален спектакъл на Хайнер Мюлер да прочетете Хайнер Мюлер! Вие не сте длъжен да знаете кой е той, само защото решавате да отидете да гледате един театрален спектакъл. Някой Ви е казал, че е много хубаво представлението. Няма как да знаем какви са тези мерки, разбира се. Ние трябва да бъдем обучени, за да знаем как да предприемем тези мерки. Оттам искам да изходя именно от тази гледна точка като Ви го казвам, защото ако приемем факта, че ще Председателстваме Европейския съюз, имайте предвид още нещо: ще се говори за много сериозна децентрализация на културата по отношение на посещаемостта на всички онези евродепутати, които ще дойдат да заседават в България. Тук не става въпрос само за евродепутатите, които ще дойдат да гледат представленията на Народния театър или Националната опера, те ще искат да гледат нещо и в Пловдив, ще отидат да гледат нещо и във Варна, нещо и в Кърджали. Как ще ги защитите там, като директорът на кърджалийския театър хал хабер си няма за мерките, за които говорите. Казвам го откровено. В момента чувам, че това е ангажимент на културните работници. (Шум и реплики.)
ДИМИТЪР ЛАЗАРОВ: МВР и ДАНС разработват минимални изисквания и мерки…
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Господин Лазаров, както във Вашата комисия, така и в тази Комисия председателят дава думата. Моля Ви, ще Ви освободя от заседанието.
Заповядайте, господин Министър.
МИНИСТЪР ВЕЖДИ РАШИДОВ: Колеги, отидохме по-далеч!
Тук не става въпрос, че ние Ви молим да пазите българската култура, ние молим да пазите българските граждани. Основната задача на българската държава е да опази всеки български гражданин и да гарантира неговия живот. Вие, докато приемате законите, може да гръмне някой театър, както казва Христо.
Второ, разбира се, че трябва да се приемат и закони. Аз също споделям голяма част от това, което каза господин Мерджанов. Това е общо наше задължение. И тук проблемът е – до вчера театрите бяха спокойни. Да, и държавата беше по-спокойна.
Колеги, тук възниква нов проблем. Новият проблем е да се пазим от тероризма. И на това място ще Ви кажа, и благодаря на сегашния Ви председател, преди мой колега и министър, и на колегите от МВР, че националните институти, които сме обявили със статут на национални институти, и до днес МВР ни помага да ги опазим. Имам предвид Националния исторически музей, Националната галерия. Благодаря Ви, че навремето направихте правилник, с който ни помагате.
Колеги, става въпрос че се появи Законът за тероризма и това е достатъчно да се грижим за всички български граждани. В никакъв случай тук не става въпрос да пазим театрите, постановките, а хората. Защото, пак Ви казвам, това са салони, където се събират между 500 и 1000 човека всяка Божа вечер – български граждани. Дали те са артисти или не са, никакво значение няма, колеги. Има нова ситуация, има един необичаен тероризъм, позволих си да кажа, че е някаква война, за която явно всички не сме готови, както и Европа. Онова, което ни безпокои, е да не стигнем като парижката история: първо, да гръмнат театър, а след това да турим полиция да го пази. По-скоро нашето желание е да предотвратим едно такова чудо да не се случи. И не дай си Боже, разбира се, каквото трябва – преди малко казах, ако разбира се, бъдещи колеги дойдат, явно че ние сме вече пред оставка, бих апелирал всички Вие, които ще бъдете депутати или сте още депутати, или ще приемате закони, апелирайте за това да приемате такива закони, да си опазим българската държава. Българската култура е част от българската държава. Така или иначе МВР с издихание, с много труд и сили пак ни помага. Никога не са ни отказвали съдействие. Въпросът е как да спасим тези средища, където има много хора, как да не поставяме повече полиция пред нещо, което вече е гръмнало. Защото там, колкото и да поставим, втори път няма да гръмне. Ще отидат на друго място. Много Ви благодаря.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Една вметка искам само да направя.
Колеги, имайте предвид още нещо. Ние говорим за театрални спектакли в момент, в който се събира публика между 500 и 1000 човека. Да, искам да се погрижим най-вече за колегите – актьори, които работят на сцената, за да работят спокойно. А те репетират през целия ден. Разбирате ли? Те репетират от 9,00 ч. сутринта до 17,00 ч., след което излизат и играят представления с публика. През това време около 40 – 50 човека са заети на сцената в театрите и работят. Искам тези хора да работят спокойно. Поради тази причина подкрепям всичко, за което говорим, и нека да действаме! Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Благодаря Ви, господин Председателю.
Уважаеми колеги, уважаеми гости! Малко неудобно, но все пак се намираме в Народното събрание. Нека да видим кой какви функции има.
Съгласно чл. 105, ал. 2 от Конституцията на Република България Министерският съвет осигурява обществения ред и сигурността в страната.
Това трябва да е ясно.
Така че сега, Господин Рашидов…
Сигурността е много скъпо занимание. Ще става все по-скъпо, предвид усложняващата се обстановка. При това положение Народното събрание като орган, който контролира Министерския съвет и приема бюджета на страната на отделните ведомства, това е сферата, в която би могло да бъде полезна, разбира се, и законодателната. Няма да обсъждам тук за тези две години какво беше сторено, в крайна сметка законодателно беше регламентиран целият Сектор за сигурност. Това трябва да се отбележи.
Става въпрос за финансирането на тази дейност и балансирането в бюджета на отделните пера в зависимост от рисковете за страната. Сигурността на първо място изисква жива сила, служители, хора, и на второ място, финансиране не само на служителите, да им се осигурят заплати и всичко останало, ами и инвестиция в технологии. В какво положение сме ние? МВР в момента е някъде с около над 4 хил. бройки недокомплект. Не ги знам колко са точно, но са над 4 хил. бройки недокомплект. Питам аз защо този недокомплект се поддържа толкова години? Отговорът е ясен: защото няма пари за заплати. Този сектор е хронично недофинансиран и ето тук е отговорността и на Министерския съвет, и на Народното събрание. Сега от излишъка, от не знам си къде за три месеца 1000 бройки… Между другото, заблуди се обществото, че ще бъдат назначавани 1000 полицаи и повече. Не, една част от недокомплекта просто ще бъде запълнен.
Може да Ви прозвучи много провокативно, но това също е проблем, който мина през Народното събрание – българската държава ежегодно харчи между два и два и половина милиона лева, за да охранява Ахмед Доган. Това е истината. Ако тези пари бъдат насочени за обща сигурност, представете си колко работа ще се свърши! Но ние приехме в Закона за НСО да бъдат охранявани и други лица, свързани с националната сигурност. Ами, да си плащат лицата, които са свързани с националната сигурност! Защо трябва да им плаща държавата? Затова сме на това дередже, защото има хронично недофинансиране, тъй като бюджетните средства не се разпределят балансирано. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте, господин Янков.
Има ли други с конкретни въпроси да вземат отношение? Нека това бъде последното изказване, господин Янков.
КРАСИМИР ЯНКОВ: Имам въпрос и той е към министър Рашидов и господин Мутафчиев.
Всички сме наясно, че е променена средата за сигурност, но от всичко казано става ясно, че ангажиментите за осигуряване на сигурността и безопасността на българските граждани не е на народните представители. Малко странно е защо се обръща господин Мутафчиев към нас като членове на Вътрешната комисия. Въпросът ми е: има проблем с координацията, с взаимодействието, с органите на реда или с МВР, а търсите медиатор в отношенията между ръководствата на театрите и МВР. Оставам с впечатлението, че до този момент поне от СДВР се докладва, че има такава координация, има диалог. Според мен това трябва да е на ниво районно полицейско управление и по местонахождение на сцените и другите възможни места за масови мероприятия и ако имате сигнали, че това не се случва, тогава вече ние можем да влезем във функциите си чрез парламентарен контрол към изпълнителната власт да търсим отговори защо няма такова взаимодействие. Конкретният ми въпрос е: имате усещането, че няма координация и не работи МВР или? Защото стана ясно, че това, което Вие сте мислили за съвместен правилник на ред, той предстои, като законодател в Закона е заложено. Предстои, ще има мерки, ще има предписание към учрежденията, за които Вие алармирате.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.
Благодаря Ви, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Много се извинявам, ако съм Ви загубил времето със сигнал, който би трябвало да бъде сигнал на всеки един гражданин по отношение сигурността на цялото съсловие, в което той работи, ангажиран е и живее. Защото мен ме интересува изключително много сигурността на моите колеги, докато работят на сцената.
Не съм казал, че няма отношение от страна на МВР към съответните театрални институти, имам предвид, че това трябва да се случва централизирано. От тази гледна точка смятам, че това е институцията, която може да провлачи крак, за да могат да се случват нещата. Не е работа на всеки директор на театър да ходи да се помоли в съответното МВР, съответното ведомство, съответния град: абе, вижте, ние понеже тук сме много велики артисти, защо не ни опазите? Да вземете да изпратите един местен полицай да ни пази! Това е несериозно. Би трябвало да знаете, че това наистина е несериозно!
Ако ще говорим по този начин чисто политически, като за мен политиката е нещо съвсем различно от партийната политика, уверявам Ви, политиката на всеки един човек, който работи за сигурността на гражданите на България, е преди всичко останало. От тази гледна точка съм длъжен да и алармирам и то абсолютно най-вече като съвестен гражданин на тази държава, когото го е еня за колегите му. Това е единствената причина. От Вас зависи как ще създадете организация на нашите взаимоотношения. Не казвам, че няма такъв тип взаимоотношения.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Министър.
ВЕЖДИ РАШИДОВ: Уважаеми господин Председател, искахме да избегнем този разговор. Никой не казва, че не работим добре с МВР. Напротив, работим прекрасно.
Сигурно сили не достигат. Но, господин Атанасов, нека да не е политически разговорът. Всички сме обезпокоени за живи български граждани, а това е основна задача на българската държава – да опазваме живота на българските граждани. Останалото с два милиона, ако ще опазим българските граждани, пак казвам, изолирам разговорите за театрите. Но театрите, заедно със зала „Армеец“ и всичко останало, са тези места, където се събират много хора. Те са любопитните места именно за тероризма, от който искаме сега да се пазим. Разбира се, казахме: готови сме да направим заедно стратегия, има нова ситуация, колеги! Ако този сигнал не Ви вълнува, тогава съжалявам, че живеем в парламентарна република и не чакайте добро отношение от българските културтрегери! Не чакайте!
Затова се обръщаме с уважение към Вас, като към парламентаристи, заедно да търсим едно решение. Не сме експерти и аз, и колегата Мутафчиев, но обръщането ни към Вас е не да ни давате уроци по парламентаризъм, а заедно… Обезпокоени сме от нещо, дай Боже, да не се случи, това говорим. Повярвайте! Това са много големи средища, където се събират много хора. Какво имаме да говорим друго?
Дайте сега да утепаме театрите, само защото няма два милиона лева. Извинявайте, като това е разговорът ни, значи ние дойдохме хем да Ви загубим времето, хем и нашето – и то е ценно, ще отидем да порисуваме, все пак продаваме картини.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви, господин Рашидов.
Заповядайте, господин Атанасов.
АТАНАС АТАНАСОВ: Искам да взема лично отношение, защото бях споменат.
Господин Рашидов, Народното събрание е най-политическият орган на държавата и в него се говори за политика. За какво друго искате да говорим?
ВЕЖДИ РАШИДОВ (извън микрофоните): Ами за хората.
АТАНАС АТАНАСОВ: Е така де, ама чрез политика трябва да се грижим за хората. Това първо.
Второ, да Ви кажа – не знам, това не Ви е работа, може би не го знаете, единственият законопроект в България, който се внася само от Министерския съвет, единственият орган, който може да го внесе, е Законопроектът за бюджета. Тук става въпрос за пари. Когато в Министерския съвет сте обсъждали разпределението на перата, там е било мястото да се мисли колко финансови средства допълнително са необходими с оглед промяната на обстановката за осигуряване на сигурността.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря, господин Атанасов.
Заповядайте, господин Янков.
Моля Ви, нека се ориентираме към приключване!
КРАСИМИР ЯНКОВ: Ще бъда кратък.
Господин Мутафчиев, за мен лично водеща е била моята гражданската позиция, уважавам и Вашата – и политиката, и участието ми в ръководството на политическата партия ги използвам като инструмент за постигане на това, което смятам, че е полезно за нашите съграждани.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Аз също.
КРАСИМИР ЯНКОВ: На едно мнение сме.
Лично аз приемам, че тази дискусия може да бъде полезна с оглед на публичността, която ще има като призив и към българските граждани, тези, които наричаме „гражданско общество“, да бъдат по-бдителни и да съдействат на органите на реда и МВР, тъй като се изясни, че няма проблем с комуникацията, има проблем с информираността, Законът е приет в края на миналата година, предстои приемане на наредба. Да, не е работа на тези, които стопанисват театрите и ръководят, управляват дейността, но МВР се е ангажирало поне от директора на СДВР даже превантивно. Може би тази дискусия ще бъде полезна с оглед информираността на нашите съграждани, тъй като това е ангажимент и на всеки един от нас.
На Вас Ви е направило впечатление присъствието на зрители с багаж, то трябва да прави впечатление на всеки, който го установи, и при съмнение да ангажира с гражданската си позиция, има и телефонен № 112, който предполагам, че също се използва, а и по съответния ред могат да бъдат ангажирани и МВР.
Този недокомплект, за който господин Атанасов сподели като основателна констатация, е много притеснителен. Да се надяваме, че организационните мерки, които могат да бъдат предприети от професионалистите от МВР, в бъдещи периоди ще бъдат подпомогнати от адекватно виждане за окомплектоване в пълнота на съответните звена. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Заповядайте, господин Мерджанов.
АТАНАС МЕРДЖАНОВ: Господин Мутафчиев, господин Министър! Не искам да оставате с впечатление, че ние сме против това, което Вие изложихте. Напротив, твърдо и категорично сме „за“ него. Ако имаме някакви претенции, то те бяха преди всичко по този бърз, Стахановски начин, по който приехме Закона за тероризма. (Реплики.) Защото самият Закон означава, господин Радев, нещо съвършено различно – нов тип философия на обществените отношения, които гарантират сигурността на институции, на граждани, на всичко онова, което е движимо и недвижимо на територията на България. И тъкмо заради това този Закон не беше достатъчно добре помислен, както каза и колегата Атанасов, финансово, защото това беше преди всичко задължение на вицепремиера, министъра на вътрешните работи със съответните си колеги министри да измислят, да прогонят всички тези неудачи, които биха последвали, и ангажименти, които следват от този Закон към министерствата. За това става въпрос. Няма какво взаимно да се обвиняваме тук и едва ли не колегите от културата да останат с впечатлението, че БСП саботират. Няма такова нещо. Има въпрос на едно тотално разминаване в разбирането на новите функции на държавата, съгласно голямата опасност от тероризъм. За това става дума. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Мутафчиев.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: По никакъв начин, господин Мерджанов, не сме останали с убеждение, че БСП саботира това, за което говорим в момента. Уверявам Ви! Мога само да кажа, че съм абсолютно съгласен с Вас, че дори и фактът, че правим такава дискусия в момента и тази дискусия се оповестява в пространството, да светне някаква червена лампичка на всички колеги в цяла България, пак е нещо много важно. Затова казах, че ние сме готови на всичко от гледна точка на това да бъдат поканени нашите колеги – работодателите в съответните ведомства, да им бъде разяснено, да разработят нов правилник и да си взаимодействат. Нищо друго. Ако трябва, разбира се, ще се намерят средства от приходите на театрите да се закупи в началото техника, която е необходима, която обаче трябва да се изиска по закон от тях да го направят, за да могат те с чиста съвест да го предложат на министъра на културата, респективно на министъра на финансите, който да позволи тези разходи. Разбирате ли? Защото ние правим приходи, но разходите ни са оптимизирани по някакъв начин от Министерството на финансите и не ни се позволява до такава степен да си оборудваме с техника театрите. И ако бъдат направени конкретни стъпки и действия, на които да стъпят директорите на театрите и те с чиста съвест могат да кажат: да, вадим тези пари от приходите, господин Министър, няма да ги вкарвам във финансите, защото съм задължен от закона да закупя техника, тогава той ще го направи. Но препоръчително само – не става. Благодаря Ви.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Благодаря и аз.
Колеги, ще си позволя накрая да кажа, че поводът да направим това заседание и да имаме този дневен ред е срещата, която имахме с господин Донкин – директорът на Народния театър, който беше обезпокоен. След това имах възможност да разговарям с директора на Столична дирекция на вътрешните работи Младен Маринов. Установи се впоследствие, че такава комуникация към този момент не беше осъществена. Точно заради това направих възможно днешният дебат да даде по-голямата информираност за това, което казахте Вие, господин Янков. Не трябва да се чувстваме като обидени, а да работим заедно и да дадем възможност както на професионалистите, така също на всички представители на съответните институции да си свършат работата. Можем да бъдем хората, които да генерираме да се говори по всички теми, които вълнуват българското общество.
Бих искал, ако ми позволите, да възложа на ръководството на Министерството на вътрешните работи за следващото заседание да ни информират писмено за мерките, които са предприети по темата, която дискутираме днес. Смятам, че директорът на СДВР Младен Маринов каза три възможни варианта.
Мисля, че тук вече, господин Терзийски, ще имате отговорността в тази посока, защото Вие отговаряте за територията на цялата страна, а разбира се СДВР е част от страната. Ще помолим политическото ръководство да ни информира с мерките, които се предприемат, и разбира се, всичко това, което в по-дългосрочен план би могло и е необходимо да се направи. Идеята е да работим заедно, а не да се противопоставяме и да има обидни квалификации.
Смятам, че парламентът е най-политическият орган и трябва да говорим и за политика, и ако има недоразумения, както в случая имаше недоразумение от страна на БСП, мисля, че и БСП, дори с различните мнения, те са част от успеха, който можем да постигнем всички заедно.
Благодаря на колегите от БСП, колегите от другите парламентарни групи. Ние сме представители на българското общество, Вие сте представители на съответните съсловни организации, съответно министърът, съответните професионалисти в Министерство на вътрешните работи, представители на съответните институции, заедно трябва да работим и съм убеден, че с една такава справка бихте могли да ни запознаете. Нека тя да бъде писмена, за да можем да я пуснем към колегите, за да могат и те да се информират и да са запознати. Чрез медиите същевременно да информираме за това, че и гражданите трябва да проявяват необходимата бдителност и те да бъдат въвлечени в този процес, а не да прехвърляме топката към една или друга институция. Всички ние живеем в това общество. Всеки един от нас може с информацията, която може да сподели или да види в дадено събитие, да допринесе за неговото предотвратяване, да има съответния превантивен ефект. Изцяло съм съгласен с казаното от колегата Красимир Янков, че информираността от днешното заседание е най-силният ни аргумент за провеждането на това заседание.
Благодаря на всички участници във вземането на отношение по точка първа.
Искаме да Ви кажем, че винаги сме отворени за диалог. Убедени сме, че Министерството на вътрешните работи и Министерството на културата ще продължат да работят съвместно за решаването на тези проблеми.
ХРИСТО МУТАФЧИЕВ: Благодаря и аз. Приятна работа.
ПРЕДС. ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Колеги, по точка втора „Разни“ имаме ли някой, който би искал да постави въпроси? Ако няма, с това считам, че днешният дневен ред е изчерпан и закривам заседание.

(Закрито в 16,00 ч.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Цветан Цветанов