1. Представяне на състава на Комисията по земеделието и храните.
2. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен на 01.12.2014 г. от Министерския съвет, отрасъл “ Селско и горско стопанство”.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по земеделието и храните




ПРОТОКОЛ

№ 1

На 4 декември 2014 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните при следния дневен ред:



ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне на състава на Комисията по земеделието и храните.
2. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2015 г., № 402-01-7, внесен на 01.12.2014 г. от Министерския съвет, отрасъл “ Селско и горско стопанство”.
3. Текущи.
..........


Заседанието беше ръководено от председателя на Комисията по земеделието и храните Румен Христов.
Към протокола се прилага присъствен списък.


По т. 1.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги и гости! Предлагам да започваме.
На първо място искам да обсъдим дневния ред. С няколко думи ще помоля всички колеги да се представят, като точка първа.
И втора точка, която е много важна, обсъждане на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен на 1 декември 2014 г. от Министерския съвет и касаещ отрасъл “Селско и горско стопанство”.
Преди това искам да Ви съобщя колегите от Министерството на земеделието, които са наши гости: Доктор Цветан Димитров – зам.-министър, доцент Георги Костов – зам.-министър, господин Васил Грудев – зам.министър, господин Любен Татарски – началиник на кабинет на министъра, Ася Таскова – медиен съветник на министъра, Десислава Стоянова – директор “Финансово-стопански дейности” към Министерството на земеделието и храните, господин Иван Капитанов – финансов съветник на министъра, Дияна Филева – директор “Правно-нормативни дейности” към Министерството на земеделието и храните, господин Румен Порожанов – председател на Държавен фонд “Земеделие” и господин Атанас Кацарчев – директор “Финансово-стопански дейности”.
От Министерството на финансите Росица Великова – началник отдел в дирекция “Държавни разходи” и Бориска Стоименова – главен експерт.
Имаме представители на КНСБ, граждански движения. Те са добре дошли на нашето заседание.
Професоре, да започнем от Вас.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ, зам.-председател: Аз съм Иван Станков. Допреди да стана народен представител бях ректор на Тракийския университет и продължавам да изпълнявам същата длъжност. Професор съм, преподавател съм по животновъдни дисциплини, няколко на брой. В случая тук, с решение на Народното събрание, аз съм заместник-председател на Комисията по земеделие и храни.
Благодаря.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВ-ПИРАЛКОВА, зам.-председател: Казвам се Светла Бъчварова. В момента съм преподавател в Нов български университет. Преподавам маркетинг. Иначе биографията – общо взето – земеделието.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Добър ден на всички! Ферихан Ахмедова се казвам. Представител съм на Движението за права и свободи. Работила съм в Областна дирекция “Земеделие”, поради което познавам тематиката както от страна на администрацията, така и от страна на земеделските производители.
ДОБРИН ДАНЕВ: Добър ден! Казвам се Добрин Данев, трети мандат народен представител. Бил съм и в трите мандата в тази комисия. Ще ми бъде приятно да работим съвместно с новите хора, с които се виждаме днес.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Казвам се Венцислав Каймаканов, избран от листата на ДПС за град Пловдив – 16. многомандатен избирателен район. Предишната ми работа беше областен управител на Пловдив. Благодаря.
САЛИХА ЕМИН: Добър ден! Уважаеми госпожи и господа! Салиха Емин, представител на Политическа партия Движение за права и свободи, народен представител от Хасковски избирателен район. Осем години съм имала възможността да работя в системата на Министерството на земеделието и храните, горите и продоволствието като парламентарен секретар и последния мандат – началник кабинет.
Пожелавам Ви успешна работа!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Казвам се Петър Петров от “Патриотичен фронт”, инженер. Работил съм десет години като арендатор на земя, консултант, до влизането ми в Народното събрание, на 23 малки и средни фермерски бизнеса. Писал съм бизнес планове по различни проекти от Програмата за развитието на селските региони. Участвал съм в многобройни международни проекти по програми на Европейския съюз. Владея писмено и говоримо немски, английски и руски езици.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз съм Румен Йончев. Представлявам Парламентарната група на “Български демократичен център”. Председател съм на Земеделския народен съюз. Втори мандат народен представител. В предишния кабинет частично работех в тази комисия.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Добър ден и от мен - Калина Балабанова.
По образование съм инженер. В предишното народно събрание бях зам.-председател на тази комисия и за мен ще е удоволствие да работим. Благодаря!
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Добър ден и от мен! Казвам се Никола Хаджийски – 17-ти многомандатен избирателен район област Пловдив, по професия икономист. Последната ми работа е директор на “Агрохимия и механизация на селското стопанство” ЕАД.
МАРИЯ БЕЛОВА: Добър ден и от мен! Казвам се Мария Белова от Сливен. Представител на политическа партия ГЕРБ. Юрист съм по образование, адвокат от десет години, с насоченост административно и правно обслужване на земеделски производители.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Добър ден! Казвам се Румен Желев, инженер по горско стопанство. Професия, рядко срещата в кулоарите на парламента. За първи път съм в парламента, съответно и в Комисията, от Граждани за европейско развитие на България. Бил съм на всички нива в стурктурата на горите – от началник участък до директор на “Горско и ловно стопанство”, регионален директор, председател на Управителния съвет на Югоизточно държавно предприятие.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Казвам се Живко Мартинов от град Добрич. За първи път съм народен представител. В частния сектор съм от 25 години.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Добър ден и от мен! Уважаеми господин Председател, господа зам.-министри, господин Порожанов, уважаеми колеги!
Казвам се Георги Андонов. Народен представител от Първи многомандатен избирателен район - Благоевград. Трети мандат народен представител, за втори мандат в Комисията по земеделие, семеен с две деца. Занимавах се със земеделие преди да стана народен представител. Общо 19 години съм собственик на фирма, занимаваща се със земеделие, една от големите в Благоевградския регион. Надявам се да се опитаме да помогнем с каквото можем на земеделието, защото наистина има нужда. Благодаря.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Колеги, аз съм Валентин Василев. Ветеринарен лекар по професия, трайно свързан с Агенцията по безопасност на храните. Един мандат областен управител, два мандата народен представител.
АЛТИМИР АДАМОВ: Добър ден и от мен!
Казвам се Алтимир Адамов от област Силистра. За първи път съм народен представител. Юрист по образование.

По т. 2
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преминаваме към втора точка от дневния ред, а именно разглеждане предложението от Министерството на земеделието за бюджет отрасъл “Селско и горско стопанство”.
Да дадем думата на представители на министерството в лицето на господин Грудев да ни запознае и после ще коментираме тяхното предложение. Надявам се, че всички имате материалите, с които сте се запознали. Благодаря!
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Благодаря Ви, господин председател!
Уважаеми колеги! Първо, преди да започна по същество, позволете ми да поднеса извинения от името на министър Танева, на която спешно й се наложи тази сутрин да замине в наводнените райони на страната. В тази връзка днес аз ще Ви представя от името на Министерството на земеделието и храните нашата позиция относно представения вариант за бюджет в сектор “Земеделие” през следващата година.
На първо място и като основен акцент искам да Ви кажа, че Министерството на земеделието и храните подкрепя законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г., внесен в Четиридесет и третото народно събрание на 1 декември 2014 г., като изразява следните принципни становища.
Първо, в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, която представлява мотиви към законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2015 г. е предвиден минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители от 420 лв, считано от 2015 г. Информативно и за сравнение, доходът, върху който се осигуряват земеделските производители и към настоящия момент, е 240 лв. Предвиденото увеличение на размера на минималния осигурителен доход за земеделските производители е елемент от основните допускания по средносрочната бюджетна прогноза за периода 2015-2017 година. При тези основни допускания е разработен Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 година, където в чл.8, ал.1, т.3 е предвиден минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители от 420 лв.
Министерство на земеделието и храните не подкрепя предвиденото увеличение на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 240 лева на 420 лв, считано от 2015 г.
Министерството на земеделието и храните предлага мярката да бъде въведена, считано от 2016 година чрез плавно увеличаване на нивата на осигуряване на земеделските производители.
Основните мотиви за това наше предложение са свързани с философията на бъдещото подпомагане на земеделските стопани от началото на следващата година. Всички Вие знаете, че структурата на директните плащания, а и на новата програма за развитие на селските райони изискват, на първо място, ние да определим категорията на активен фермер или на активен земеделски стопанин, който ще бъде бенефициент по директните плащания на площ. Този активен земеделски стопанин, на първо място, трябва да има съответната регистрация като земеделски производител. На тази база и анализите, които ние извършваме във връзка с подготовката за следващата кампания още от март месец 2015 г., ние предвиждаме около 40 хиляди нови регистрации за земеделски производители. Това би довело средно до ефект в приходите от 12,8 милиона лева от следващата година увеличение на приходите на базата на тези нови регистрирани земеделски производители.
Министерството на земеделието и храните счита, че въвеждането предварително на това увеличение от 420 лева, ще доведе до негативен ефект спрямо философията и политиката на подпомагане в земеделския сектор. Считаме, че е необходимо ние да извадим на светло нашите земеделски производители като цяло те да бъдат бенефициенти по Първи стълб на Общата селскостопанска политика, да имат задължителната регистрация като земеделски производители, след което да пристъпим към плавното увеличаване на техните осигуровки. Едно предварително увеличение преди те да излязат и да се регистрират като активен фермер, считаме че би имало негативен ефект не само върху техните доходи, а и върху тяхната мотивация за излизане на светло като активни земеделски стопани.
В тази връзка ще помоля и комисията за подкрепа по така предложеното становище на Министерството на земеделието и храните.
Това е основният елемент, с който исках да запозная членовете на комисията и основната позиция и становище на Мнистерството на земеделието и храните.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, аз лично подкрепям категорично предложението на Министерството на земеделието.
Преди да дадем думата на Министерството на финансите, искам да чуя и Вашето становище. Имаме ли обратно мнение, защитаваме ли го заедно, всички?
Госпожа Ахмедова, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Уважаеми господин зам.-министър, уважаеми колеги!
У мен буди недоумение фактът, че Министерството на земеделието категорично се противопоставя на тази мярка. В същото време подкрепя законопроекта за държавния бюджет, което смятам че, от тяхна гледна точка, допустимо или не – те си решават, но в рамките на нашата комисия, това трябва да го обсъдим и да решим ние какво правим. В крайна сметка, ние сме хората, които трябва да защитим земеделците.
В тази посока искам да кажа какво се случи 2009-2010 г., когато се предложи увеличаването на размера на осигурителния праг от 130 на 240 лв.
Статистика: 2009 г. регистрирани земеделски производители - 99 хиляди 87. През 2010 г. те вече са 69 хиляди, което означава 30 хиляди земеделски производители са се отписали от регистрите, поради това, че е увеличен прагът. Това са 30 процента от земеделците.
В момента регистрираните земеделски производители са между 75 и 76 хиляди. Ако се вдигне осигурителният доход така, както е предвидено от 240 на 420 лева, разликата, която трябва да доплати всеки един земеделски производител на годишна база, е около 700 и няколко лева. Ако тези 700 лева умножим по 75 хиляди, се получава една сума от 50 милиона. Нали, не 12,8 милиона. Откъдето съдя, че Министерството на финансите, или който е правил разчетите, е сметнал че от 75 хиляди регистрирани земеделски производители евентуално ще останат около 40 хиляди, умножено по тази сума и разликата ще даде 12 милиона.
Ако Министерството на земеделието не работи в тази посока и подкрепя земеделците, много моля да са на позиция да не подкрепят предложението за държавния бюджет така, както апелирам и представителите на комисията да го направят. Защото, ако ние допуснем това, ще влезем в едно много голямо противоречие с така обявените секторни политики в Закона за държавния бюджет в раздел “Земеделие и храни”. Там е записано следното. Цитирам, за да не излезе, че аз си го измислям. Записано е следното: “Основни приоритети в тази насока са:”, това е за развитието на земеделието. “Предоставяне на необходими условия за развитието на малкия и средния бизнес в земеделския сектор.”. Ако ние вдигнем осигуровките, тези приоритети няма как да се случат, защото така не облекчаваме по никакъв начин малките стопанства. Като очакван резултат, пак цитирам от Закона за държавния бюджет, е записано в сектор на политика “Земеделие”: “Очакван резултат от изпълнението на политиката в аграрния сектор са намаляване и спиране на обезлюдяването на селските райони.”. Нали ви е ясно, че като се отрегистрират около 30 хиляди земеделци, те ще станат безработни, оттам ще мигрират и това обезлюдяване няма как да се случи. На всичкото отгоре цялата програма за развитието на селските райони вкарва милиарди левове в селата с надеждата и идеята тези хора да се запазят там, а ние по метода на триците сме скъпи, а на брашното сме евтини, заради 12 милиона опропастяваме дългосрочните политики и милиарди левове от еврофондовете, които влизат в селата.
Апелирам колегите, когато гласуваме и подкрепяме или не Закона за държавния бюджет в частта “Земеделие”, да сме отговорни пред самите земеделци, да не се съобразяваме кой от каква политическа сила е и какъв ефект ще постигнем за 2015 година. Нека мислим по-дългосрочно за земеделието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин Председател, една процедура ще си позволя, защото веднага се впуснахме в дебатите за законопроекта и защото май ще вървят по две точки самите дебати. Може ли, преди да минем към политическите изказвания, да чуем експертното становище на Министерството на финансите по отношение точно на този праг. Какво е довело, на каква основа са взели тази цифра и това увеличение от 240 на 420 лева? Ако може. След това да минем по дебатите.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Колега, не беше политическо, а беше чисто експертно, защото са повече цифри, отколкото думи.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не, просто искам да чуем становището на министерството. Аз мисля, че би било резонно, все пак.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приемаме ли предложението? Да. Колеги от Министерството на финансите, заповядайте!
РОСИЦА ВЕЛКОВА, началник отдел в дирекция “Държавни разходи”. Благодаря. Уважаеми, господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители!
Вдигането на минималния осигурителен доход за земеделските производители е решение на правителството. То е част от осигурителната политика, която се провежда от министъра на труда и социалната политика. Това е основно допускане, върху което е разработен Законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2015 г.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА, зам.-председател: Благодаря. Аз искам да кажа, че БСП - лява България категорично е против вдигането на минималния осигурителен доход от 240 на 420 лв. и не само през 2016 г., както Вие предлагате, но и въобще до края на 2020 г., когато ние сме в условията на нова обща селскостопанска политика.
Интересно ми беше становището на Министерството на финансите, което на практика каза, че няма абсолютни никакви разчети защо 240 на 420 лв., но факт е, че със 700 лв. се увеличават осигуровките на всеки един земеделски производител. Това ще бъдат преди всичко малките земеделски производители, физически лица. Защото, активен фермер – това, което говорите Вие, г-н Грудев, се отнася преди всичко за фирмите, които са юридически лица и там няма никакъв проблем минималната работна заплата да бъде изплащана, а не да търсим такъв осигурителен праг.
Искам да Ви кажа, че по преброяването през 2010 г., ние имаме 248 хиляди малки земеделски производители. Този разчет, че 40 хиляди нови ще влязат, според мен е абсурдно най-малко, защото регистрацията като земеделски производител предполага не само участие в схемите, но също така и този ангажимент в размер на 1700 лв. които се получават от 2015 г. Искам да обърна внимание върху факта, че България е гласувала в Европейския парламент на 4 февруари 2014 г. резолюция за подкрепа на малките земеделски стопанства.
Препоръчвам на министерството да погледне този регламент, в който се поемат определени ангажименти, свързани с това, че малките стопанства са специфична категория, която е възможно най-устойчивата в селските райони и като такава тя създава доходи, създава заетост, а освен това и стабилизира, и решава редица демографски проблеми. В този регламент подробно е описано каква политика всяка една от държавите трябва да реализира по отношение на тези стопанства, които са приоритетни в новия програмен период. И от тази гледна точка, предложението, което ние правим, е минималният осигурителен праг – 420 лева, да не бъде прилаган през този програмен период, ако искаме наистина да провеждаме политика, която селските райони да имат съответната заетост и да имат доходи тези, които и в момента работят в нея. Разбира се, много други аргументи могат да бъдат предоставени в посока, но факт е, че няма абсолютно никакви разчети, абсолютно никакви, за това колко ще се регистрират, по-скоро знакът ще е минус, и ще има ли приходи в бюджета на държавата от това. Според мен също е спорно и почти съм сигурна, че тези 70 хиляди земеделски производители ще останат по-малко, ако трябва наистина да плащат такива осигурителни доходи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря. Аз искам да се абстрахираме наистина, както предлага господин Андонов, от политическите изказвания, но да се върнем пак на аргументите. Аз не чух нито един аргумент нито от ръководството на министерството, нито от Министерството на финансите за това, какъв ще е ефектът от една такава мярка. Какво налага да бъде почти удвоен минималният осигурителен праг? Какви са аргументите? Какво целим с тази мярка? Да изсветлим сектора ли? По-скоро не, защото ще постигнем обратния ефект. Да съберем повече приходи в хазната ли? По-скоро не, защото ефектът е минимален и труднопредвидим. Така че, преди да вземем каквото и да е решение, аз пак настоявам, и ще настоявам и в пленарна зала, да имаме някаква представа какъв е аргументът. Защо предлагаме тази мярка при положение, че тя не носи нито един от желаните ефекти напротив, ще доведе до нежелани ефекти в сектора. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Благодаря. Аз също и в подкрепа на изказването на господин Йончев искам да попитам Министерството на финансите, защото забелязах в изказването две противоречия.
Едното, че това е по решение на Министерския съвет, това предложение. А в същото време Министерството на земеделието твърдят, че не го подкрепят. Просто исках да разбера кой го е предложил и защо го е предложил.
РОСИЦА ВЕЛКОВА, началник отдел в дирекция “Държавни разходи”. Предвид решения на Министерския съвет, имам предвид, че законопроектът, това е част от основните допускания, върху които е изработен законопроектът за държавния бюджет, той е обсъждан в Министерския съвет и е приет от всички членове на Министерския съвет.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Тоест Министерството на земеделието го подкрепя.
РОСИЦА ВЕЛКОВА, началник отдел в дирекция “Държавни разходи”. Имало е дебати в Министерския съвет и е взето единодушно решение, че подкрепя законопроекта за държавния бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, нека да не правим разследване какво как се е случило. Има ли противно мнение на изказаните досега? Подкрепяме ли това предложение на Министерство на земеделието, което казва, че не е съгласно с увеличаване на осигурителния доход, или не? Ако има някой с друго предложение, нека да вземе думата, иначе политически бихме могли да си говорим до посред нощ.
Да, заповядайте, госпожо Караянчева!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.-председател: Благодаря. Уважаеми господин Председател, аз ще говоря като народен представител от такъв регион изцяло със земеделски производители и знам колко е трудно и как се вадят доходите на тези хора. Може би има резон в идеята на министерството постепенно, постепенно да започват да се увеличават доходите, в смисъл дори и пенсиите, все пак по-високи осигуровки водят и до по-високи пенсии. Защото знаем, че нашите земеделски производители вземат едни от най-ниските пенсии, почти социални пенсии.
Изхождайки от всичкото това, аз мисля, че това, което предлагат от Министерството на земеделието, също е коректно, защото това, което ще се случи с тези активни фермери, ще даде възможност наистина да се осветлят хора, които не се регистрират в земеделските служби. Наистина постепенно трябва да се вдига този праг. За мен също е трудно да говоря в посока, че трябва веднага да се отиде на 420 лв. Като цяло ние от ГЕРБ ще подкрепим бюджета. Не знам как ще гласуваме по точки ли, това дали е допустимо като процедура в момента, но бюджета ще го подкрепим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професоре, заповядайте!
ПРОФ. ИВАН СТАНКОВ, зам.-председател: Аз смятам, че ясно и точно е казано и подкрепям предложението на Министерството на земеделието. Всички ние сме убедени, че ако се тръгне веднага, какво може да се случи. Така че това, което предлага Министерството на земеделието, е целесъобразно и ние трябва да го подкрепим. Аз също се замислих върху това как ще гласуваме там, в самата зала.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.-председател: Аз мисля, че между първо и второ четене има възможност да се направят съответните корекции точно в тази част. И като цяло мисля, че ние тук бюджета трябва да го гласуваме като цяло анблок, а не по отделни точки, които са разработили Министерството на земеделието. Процедурата е да включим в доклада възраженията и съответните наши виждания по темата. Но така поотделно няма как да го гласуваме като първо четене, след това вече на второ четене...
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Коментираме по принчип приемането на бюджета на първо четене, а в момента обсъждаме измененията и предложенията, които внася Министерство на земеделието, дали те ще бъдат подкрепени между първо и второ четене от нас. Извинявам се.
Давам думата на представителите на КНСБ.
Правилника ще го приемем след като изслушаме колегите от Министерство на земеделието, защото има достатъчно работа да присъстват на приемането на правилника ни. Така че, когато приключим с тях, ще приключим и с приемането на правилника.
Между впрочем работим по Правилника на Народното събрание. Така че знаем какви са правилата там. Заповядайте, госпожо Василева!
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА, КНСБ: Добър ден! Уважаеми, господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми министерски екип на Министерството на земеделието.
Аз се казвам Светла Василева. Председател съм на Федерацията на независимите синдикати от земеделието към КНСБ. Тази тема, върху която Вие тук обсъждате, ние много отдавна и от години работим върху нея.
Първо, трябва да Ви кажа, колко са осигурените лица земеделски производители. За 2014 г. те са 33 хиляди. Тъй като се чудите на тези дванайсет милиона и половина, това са дванайсет милиона и половина, които ще се получат, ако същото число 33 хиляди земеделски производителите се осигуряват в 2015 г. с допълнението, което ще дойде до 420 лева. Това е разчетът.
Вие, понеже говорите с най-различни цифри на регистрирани земеделски производители, знаете, че в отрасъла ни има СЕПП, има ИСАК, има Наредба 3. И ние много, много отдавна говорим, че трябва да има единен регистър на тези земеделски производители, защото и сега не ми е ясно, как ще разберем кои са активните фермери с над 30 процента селскостопанска дейност. Но това, разбира се, е политика на Министерството на земеделието и доста голям пропуск в годините назад.
Това, което обаче е нашата позиция и която смятам, че се доближава и до позицията на Министерството на земеделието, така изведнъж да вдигнем прага от 240 на 420 лева, мотивът, естествено, Вие не казахте, че това е дефицитът на осигурителната система, който има в държавния бюджет и не казахте това, че за да получа една минимална пенсия на 240, тя не ми осигурява и минимална пенсия, необходимо е да се добавя от държавния бюджет. Дори и минималната пенсия се осигурява от над 420 лева. И тъй като години наред тези земеделски производителите се дотират от държавния бюджет, смятам, че това са мотивите, които предполагат да се вдигне до 420 лева. Разбира се, пише, че е равнопоставеност. Но вижте, няма равнопоставеност между земеделските производители. Съжалявам, че тук няма представители на земеделските производители. Те не са равнопоставени. Както каза и професор Бъчварова, над 250 са дребните.
Нашата позиция се доближава до Министерството на земеделието и отдавна сме им предлагали, говорили сме с Министерството на труда и социалната политика. Във всички европейски страни има диференциран подход, тоест въз основа на продукция, производство, обработваема земя може да има праг, той се казва минимален осигурителен доход, може да започне от 240 до 420, пък може и по-високо, но за всичко това трябва да имаме регистър, който да е съотносим с регистъра на НАП и на НОИ.Благодаря ви.
Диференциран подход, ние настояваме за диференциран подход. Защото земеделските производители не са равностойни. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Процедура. Предвид на това, че между първо и второ четене ние ще внесем становище по отношение на направеното предложение, който е съгласен с предложението на Министерството на земеделието, тъй като беше най-добре формулирано, моля да гласува. Да внесем предложение между първо и второ четене.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Имам преди това процедура. Процедурата ми е да гласуваме това с преоформен текст.
В предложението “Министерството на земеделието не подкрепя” да завърши до “считано от 2015-а”. Защото, ако продължим “Министерството на земеделието и храните предлага мярката да бъде въведена, считано от 2016-а чрез плавно увеличение на нивата”, първо, какво значи “плавно увеличение” на този етап, не се знае. За 2016-а какъв ще бъде бюджетът и как ще се структурира също не се знае. Затова нека да се концентрираме до бюджет 2015 година. Ако ще го гласуваме до 2015 година. “Считано от”.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.-председател: “Считано от” ...
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Да. Да го подложим в този вид. Ако не, да го преформулираме и да го гласуваме отделно предложението. Защото това “какво ще е”, са някакви намерения, които в самия бюджет не трябва да фигурират.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Караянчева, заповядайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам-.председател: Господин Председател, ние сега не можем да формулираме конкретен текст. Това ще влезе в доклада на комисията, а между първо и второ четене вече ще се направят конкретни предложения на групата. Затова аз не виждам необходимостта да гласуваме в момента. Това трябва да остане в документите на заседанието на комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Следващите бележки на Министерството на земеделието. Ще ползваме протокола.
Заповядайте, господин Грудев!
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Благодаря Ви! На второ място, по отношение параметрите на бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2015 г., изразяваме следното становище: В проекта на закон на Държавния бюджет на Република България за 2015 г. за Министерство на земеделието и храните е предвидена разходна рамка в размер на 227 милиона лева. Рамката на държавния бюджет 2015 и параметрите на прогнозата до 2017 като цяло и в частност на Министерство на земеделието и храните, са изготвени на база на една консервативна прогноза за основните макроикономически показатели реалистична оценка, както и при рестриктивно планиране на разходите. Предвидено е ограничаване на разходите за персонал без делегираните бюджети с 10 на сто в бюджетната сфера и в частност в системата на Мниистерството на земеделието и храните, което е свързано с преглед на административните структури и тяхното оптимизиране. Предвидените в проектозакона за държавния бюджет за 2015 г. разходи за издръжка и други текущи разходи, са задоволителни и обезпечават в основна степен изпълнението на заложените цели по области на политики и по бюджетни програми, които изпълнява Министерството на земеделието и храните.
Министерството на земеделието и храните ще предприеме допълнителни мерки по преструктуриране на администрацията в рамките на 2015 г. с цел подобряване качеството на публичните услуги и оптимизиране на разходите по предоставянето им. В хода на междуведомственото съгласуване на проекта за Закон за държавния бюджет на Република България за 2015 г., Мнистерството на земеделието и храните е изразило становище по отношение на параметрите на проектобюджета си за 2015 г., като е предложен ръст на текущите разходи с 24,7 милиона лева, разпределени за финансиране на дейности и разходи на следните второстепенни разпоредители с бюджет от системата на Министерството на земеделието и храните, на първо място Българска агенция по безопасност на храните. За 2015 г. за Българската агенция по безопасност на храните е поискано увеличение на средствата за издръжка в частта на административните разходи с 13 милиона лева.
Посочените средства са за провеждане на политика в областта на контрола на храните и здравеопазването на животните в това число събиране, транспортиране и обезвреждане на умрели животни и странични животински продукти, придобити при клане на животни, отглеждани в обекти само за лични нужди, за обезщетяване на собствениците на принудително убити животни, за изпълнение на националната програма за контрол и изкореняване на болестта “Бяс”.
С цел ограничаване и ликвидиране на заболяването, предотвратяването на по-нататъшните загуби на собствениците на възприемчивите животни и премахването на ограниченията за търговия с преживни животни с държавите-членки, както и с трети страни, е необходимо да бъде предприета през пролетта на 2015 г. поголовна двукратна ваксинация срещу “Син език” на овцете и говедата на цялата териория на Република България. Извършването на ваксинация срещу “Син език” в Република България е препоръчано от Европейската комисия Генерална дирекция САНКО на техническата среща, проведена на 3 септември 2014 г. в Брюксел между представители на европейската комисия, Министерство на земеделието и храните и Българска агенция по безопасност на храните.
На второ място, за Изпълнителна агенция “Борба с градушките”.
За 2015 г. за Изпълнителната агенция “Борба с градушките” е поискано увеличение на средствата за издръжка в размер на 4,5 милиона лева, от които 3,5 милиона лева за закупуване на противоградови ракети и един милион лева за издръжка на полигоните за борба с градушките.
Трябва да се има предвид, че разходите за закупуване на противоградови ракети в последните бюджетни години не са планирани в бюджетите на Министерството на земеделието и храните. Същите са предоставени допълнително чрез постановление на Министерския съвет за осигуряване на допълнителни средства по бюджета на Министерството на земеделието и храните за сметка на преструктуриране на разходите по централния бюджет или чрез прехвърляне на средства от Държавен фонд “Земеделие”. Това води до голяма несигурност и напрежение с оглед на временното осигуряване на средствата, сключването на договори с доставчиците, изработването и доставянето на противоградни ракети, които са специфични изделия и изискват специален ред за доставка.
На трето място, областни дирекции “Земеделие”.
За 2015 г. за областните дирекции “Земеделие” е поискано увеличение на средствата за издръжка в размер на 2,2 милиона лева за покриване на разходите по провеждане на кампаниите по подпомагане на земеделските производители от областните дирекции “Земеделие”, а именно финансово осигуряване техническата подкрепа, която Министерство на земеделието и храните оказва при цялостното провеждане на кампаниите както на земеделските стопани при подаване на техните заявления за подпомогане по схемите и мерки са директни плащания на площи и глава животно, така и за извършване на проверки на физически блокове, в които има заявени площи, попадащи изцяло или частично извън слоя площи, подходящи за подпомагане по схемата за единно плащане на площ и отразяване на резултатите от тези проверки в системата за идентификация в системата за земеделските парцели, както и по прилагане на валчерната схема за намалената акцизна ставка върху газьола, използван при първично селскостопанско производство.
От 2009 г. средствата са предоставени от Държавен фонд “Земеделие” чрез постановление на Министерския съвет до 2014 г., а през 2014 г., във връзка с влизането в сила на Зокона за публичните финанси, същите са предоставени чрез трансфер.
На четвърто място, средства за селскостопанската академия.
За 2015 г. за Селскостопанска академия е поискано увеличение на средствата за издръжка в размер на 5 милиона лева. През последните години средствата, отделяни за българската аграрна наука са значително редуцирани, което до голяма степен блокира научно-изследователския процес в академия.
В заключение. Независимо от трудностите, които ще изпитва Министерството на земеделието и храните при финансиране на всички разходи и дейности, свързани с провеждането на държавната политика в сектора през 2015 г., подкрепяме консервативния подход на съставяне на държавния бюджет на Република България за 2015 г. с оглед запазване на макроикономическата стабилност и устойчивостта на публичните финанси, както и мерките за ограничаване на бюджетния дефицит, които предполагат да се елиминират факторите, довели до влошаването на бюджетната позиция през 2014 г. и завръщане още с Бюджет 2015 на този показател в границите до 3 процента от брутния вътрешен продукт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имате думата. Да, професор Бъчварова.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА, зам.-председател: Благодаря. Аз искам първо да започна с факта, че ние няма да подкрепим бюджета така, както е представен и не само заради това, че е консервативен, но и заради това, че има много необясними неща, които може би трябваше да се направи анализ от Министерството на земеделието съвместно с Министерството на финансите и да се опита да се изправят грешките, които са допуснати в бюджетите на второстепенните разпоредители. Първо, говоря за бюджета на Министерство на земеделието в продължение вече на няколко години и в условията, в които работят тези второстепенни разпоредители.
Искам да обърна внимание, че второстепенните разпоредители имат основно контролни функции и фактът, че техните бюджети са сведени единствено до фонд “Работна заплата” от 60 до 75 процента от разходните тавани да бъде за фонд “Работна заплата, означава че тези контролни функции, които съответно са им възложени, включително и чрез закони, много трудно могат да се осъществяват.
Първо, по отношение на приходнат част, напълно е наясно Министерството на земеделието, че тя не може да бъде достигната по никакъв начин. Последните три, четири години повече от 160, 155, 160 милиона са приходите в Министерството на земеделието, но се залагат едни и същи числа всяка една година и съответно имаме неизпълнение на приходната част. Затова има обективни обстоятелства, условия, но все пак те трябва да бъдат коректно отразени в един бюджет, който се прави за 2015 г.
По отношение на разходната част.
Разходната част е увеличена спрямо първоначалния бюджет на 2014 г., но като имаме предвид, че имахме актуализация на бюджета точно преди две седмици, на практика се получава така, че този бюджет съдържа в себе си актуализацията на 2014 г. Тук може би Министерство на финансите може да каже колко пъти обаче е променян бюджетът на Министерството на земеделието и Агенцията за храните в рамките на годината за борба с градушките и какво ли не, което непрекъснато водеше до увеличаване на тази разходна част.
По отношение на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити, за мен прочитът на това, което е дадено като сравнение, показва, че единственото реално увеличение това е на бюджетна програма “Хидромилиорация”. Тук също има един сериозен проблем, свързан с факта, че са предвидени само
15 милиона за превантивни дейности на “Напоителни системи”. Факт е, че през 2014 г. средствата, които бяха отпуснати на напоителни системи, са около 30 милиона. Пак започваме с един недостиг, който ще стане системен и този системен недостиг означава липсата на възможност за плащане даже на работните заплати.
Във Вашия доклад, господин Грудев, Вие казахте за проблеми, свързани с други второстепенни разпоредители. Селскостопанска академия системно се недофинансира. Средната заработна заплата е 590 лева в системата. От 24 милиона и половина сега Вие предлагате 23 милиона и половина. Тук може би трябва да ни разгадаете ще се ликвидира ли 20 ли, 30 ли, 40 процента ли ще има редукция, за да се влезе в този бюджет.
И тъй като е тук и заместник-министър Костов, аз искам да попитам, политиката съхраняване и увеличаване горите и дивеча е свързана с намаляване на бюджета - от 29 милиона плюс 4, корекцията - 33 милиона през 2014 г., сега ни се предлагат
27 милиона. В същото време Министерството каза, че ще работи една програма, която е свързана с действия и тези действия са насочени към ограничаване незаконната сеч с по-висока степен на контрол, която се изпълнява от Изпълнителната агенция по горите. Дали тези функции ще могат да бъдат изпълнявани с точно такъв бюджет, който е свързан и с незаети бройки, които са реализирани в системата. Важно е, защото знаете че към тази тема имаме изключително сериозни притеснения от цялото общество, свързано с именно работата в горския сектор и с контролните функции, които изпълнява министерството.
Тук не беше казано нищо за план сметките на фонд “Земеделие”. Но като цяло консервативният бюджет не означава за мен липсата на изпълнение на каквато и да е било работа и поддържане на едно състояние, в което няма да могат да бъдат изпълнявани основни функции именно на Министерство на земеделието и храните. А те не са малко и повечето то тях са отговорност и пред Европейската комисия, затова моят апел е да се преразгледа тази рамка и ако има възможност, да се актуализира в съответствие със задачите, които има да се изпълняват пред министерството и корекцията да бъде наистина в посока - аз също съм била човек, който е защитавал бюджета в министерството винаги от гледна точка на това, че наистина е необходима такава дейност, която да бъде в съответствие с европейските норми и хората, които работят в тези структури, да имат удовлетвореност от работата включително и на изпълнение на издръжките, които трябва да изпълняват с приходите си и работната заплата.Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други колеги? Да, професор Станков.
ПРОФ. ИВАН СТАНКОВ, зам.-председател: Благодаря. Аз разбирам съображенията на проф. Бъчварова и бих разсъждавал абсолютно по същия начин, но ако се замислим, какви са възможностите да бъде по-различен бюджетът. Реалностите са такива в България, че освен консервативен бюджет нищо друго не е възможно на този етап. Много съм си мислил върху това кое трябва да се засили в Министерството на земеделието. И аз смятам, че много правилно се започва с Българска агенция по безопасност на храните. Нещата там са наистина трагични. Особено държавните ветеринарно-медицински служби – по един ветеринарен лекар, който трябва да взема проби, да контролира храните, със собствени сили и средства трябва да носи пробите. Тук правилно е предвидено едно известно увеличение, макар че аз не виждам дали ще ги удовлетвори напълно. Но едва ли има някаква друга възможност. За първи път се появи, не за първи път, но през миналата година знаем какви бяха обстоятелствата в борбата с градушките. Аз смятам, че тук правилно се предвижда известно увеличение.
Наистина Селскостопанска академия. Нещата са трагични. Селскостопанска академия е на едно битово ниво и, ако можем ние мънично там да откъснем отнякъде, ще бъде много добре това, защото в противен случай аз не виждам как може да функционира нормално.
С това, което каза професор Бъчварова, напълно съм съгласен – хидромилиоративната система. Това е трагедията в България. Но аз не знам какво можем да направим там. Много пъти сме мислили за разделяне, напояване, отводняване, едното да стане да се осигурява от държавата, другото по други линии. Но не знам дали може да се случи през настоящата година. Така че, аз мисля, че трябва да подкрепим това, което предлага Министерството на земеделието и храните. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Според мен проблемът на този бюджет не е, че той е консервативен. Той е консервативен по принцип, но не в това е проблемът. Проблемът в какво е? В това, че няма заложени никакви политики в него. За да ви го докажа, отворете доклада на министър Десислава Танева и прегледайте приложените таблици. В графите 2015, 2016, 2017 години – Copy, Paste, едни и същи цифри по всички показатели, независимо дали са натурални, дали са парични. В много малки изключения има тук-там някаква различна цифра. Това не предполага воденето на политики, пък за дългосрочни изобщо да не говорим. Проблемът на този бюджет е в това, че той няма заложени политики, това е моето мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други становища? Да, госпожа Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА зам.-председател: Благодаря. Уважаеми господин Председател, господа заместник-министри, колеги.
Ние от Партия ГЕРБ ще подкрепим бюджета. От това, което е написано в доклада на Министерството на земеделието има неща, които наистина изискват все още финансиране. Но нещата са такива каквито са. От общия бюджет няма как да се отделят средства за това или онова министерство. Средствата са разпределени така, както може и така, каквато е в момента обективната ситуация. Виждам че е съобразена точката, в която се казва, че ще има 10 процента намаление на административния персонал. Вярно е, че около 23 или 26 милиона не им достигат. Но може би ще се намери във времето, може би икономия или нещо, от което все пак в определени пера или ресори тези средства да се появят. Така че ние от Политическа партия ГЕРБ, парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим този бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Да.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Реплика.
Уважаема госпожа Караянчева, сигурно не сте видели, но в момента Министерството на земеделието, за съкращения не знам, но си увеличава размера на основното месечно възнаграждение на хората, работещи в областните дирекции, което предполага по-голям процент съкращения или пък по-големи харчове за работни заплати.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА зам.председател: Искам да Ви кажа, че дори да има такова нещо, аз не съм видяла, но в областните служби “Земеделие” работата, която работят служителите е много тежка и заплатите, които получават са ниски. Така че дори и да има известна доза увеличение в тази посока, аз съм “За”. Защото на базата на преглеждането на тези бройки в министерството и в земеделските служби, където са кухи бройки – на практика се държат само и само да се усвояват някакви средства като ДМС-та, по-добре да се вдигнат малко заплатите на служителите в областни слубжи и общински служби “Земеделие”. Предполагам че дори да има такова, признавам си, не съм видяла в този доклад, дали е отразено, но аз съм за такова нещо.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Нека да хвърлим малко светлина върху подобно твърдение. То е абсурдно. Фонд “Работна заплата” в нито един момент за съжаление не увеличава. Но преразпределение на средствата е изключително наложително и крещящо да бъде извършено в момента, в който ние имаме една основна тежест, която се изнася от нашите определени структури и те да стоят хронично недофинансирани и немотивирани хората за сметка за раздуване на щата. Най-конкретен пример. През изминалата една година категоричен феномен на раздуване на щата на ниво “Областни дирекции” с технически сътрудници, шофьори, секретари за сметка на бройките, които са в общинските служби “Земеделие”, които са в контакт ежедневен с фермерите, това категорично не може да е наша позиция.
Така че правилно преразпределение на средствата там, където е сърцето на самата работа. Но за съжаление, не мога да ви се похваля, че имаме увеличение във фонд “Работна заплата”. Точно обратното.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Само да кажа конкретно за случая, който госпожа Ахмедова визира.
Става въпрос за 28 човека. Това са директорите на областните дирекции. Счетохме за нужно, че един директор на областна дирекция все пак трябва да взима по-голяма заплата от подчинените си. За 28 човека. Аз лично съм го предложил и мисля, че това е правилният подход директорите да взимат малко повече от подчинените си експерти, поне с 50 лева повече.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Извинявам се. Темата е по-скоро, фактът че съкращението ще бъде много по-голямо, отколкото е заложено, защото всеки трябва да влезе във рамките на фонд “Работна заплата”. Увеличението не ни води до намаляване числеността като цяло. Това е.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, благодаря.
САЛИХА ЕМИН: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми представители на министерствата, колеги.
Наистина в момента, когато дебатираме, установяваме, че проблемите в сектор “Земеделие” не са никак малко. Дори и когато се стига и до заплатите на служителите. Но аз искам да се върнем обратно към закона за бюджета, защото наистина Законът за бюджета е един от най-важните закони за страната, за самата държава, за съответната година.
Всеки един от нас в тази зала осъзнава, че когато става въпрос и за земеделие, нещата трябва да са малко по-прецизни и внимателни. Ние поне, когато взимаме решенията трябва да бъдем малко по-внимателни. Наистина аз, как да го кажа, колеги от Министерство на земеделието, не знам как ще работите с този бюджет, той не само е консервативен, но за съжаление, аз не виждам добрите пожелания, които са заложени в доклада на министър Танева като провеждане на политики в отделни сектори, как ще се осъществят с тази рамка. Виждам тук пожелания от рода на конкурентоспособност на земеделската продукция или пък развитие на селските райони, при положение, че ние много, много, аз не поне не виждам в този доклад, точно, конкретно, какво може да се направи по отношение на различните политики. Тук имам предвид и зеленчукопроизводството, и подпомагането на животновъдството и разбира се, другите сектори, които не са без значение.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Костов, заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Тъй като в изказването на проф. Бъчварова беше споменато поименно моето име и отговорността ми към системата на горите, трябва да кажа, че със сигурност всеки ресорен заместник-министър би искал да има по-голям бюджет. Но, както вече стана ясно, дори да искаме, всеки иска, но възможностите на държавата трябва да бъдат съобразени от всички нас, които сме на това място. И аз апелирам, доколкото мога да си го позволя, нека да бъдем реалисти всички на тази маса, независимо от коя страна на масата стоим, да не си променяме мнението една година така, една година така, а да се опитаме да направим всичко добро, защото да накараме структурите да работят, независимо какви са ограничанията върху техния бюджет. И ще дам пример, който ми беше подсказан от народния представител Желев вчера, който аз също проверих. През последните три месеца - от септември 2013 до август 2014 година, Регионална дирекция по горите в Бургас не е издаден нито един акт за наказателно постановление за установени нарушения. Интересно защо в последните четири месеца броят на актовете вече надхвърля петдесет. Тоест идеята е, че не парите са били повече. Така че не винаги парите са водещият фактор, а мотивацията и желанието за работа и по този начин трябва да се консолидираме. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Да се ориентираме към приключване. Ще кажа и аз няколко думи.
Вземам повод от казаното от професор Станков. Разбира се, като представители на земеделския бранш в България, всички искаме да имаме по-голям бюджет, но това е възможният бюджет, уважаеми колеги. Искам да Ви кажа, че ние от Реформаторския блок ще подкрепим бюджет 2015 година. Още повече напомням, че ние поставихме условие, че ние ще подкрепим бюджет 2015 г. само при положение, че той е широко балансиран в рамките на 3 процента. Защото, тази година, уважаеми представители на БСП и ДПС, ние направихме актуализация и влязохме в свръхдефицит 3,7, благодарение на вашия бюджет. Така че, да искаш е много хубаво. Въпросът е да мислим всички какво ще се случи с тази държава. Аз смятам, че изискванията на ИЕРЕМ 2 за покриване на критериите за еврозоната са много важни. Ние трябва да започнем да ги покриваме. И нашето условие е категорично следващата година да не надхвърляме трипроцентовия бюджет. Говоря за моята парламентарна група.
Въздържам се от коментари по отношение на Агенция “Борба с градушките”, защото, ако започна да говоря, там ще бъда много краен. Този проблем виси, поне пред мен, от 1991 г., когато бях заместинк-министър по икономическите въпроси и всяка година се искат едни пари и се обяснява каква е ползата от тази агенция. Никой за тези 23 години вече не доказа ефекта от тази дейност. Спомням си само, че когато се коментираха неизползваните отпуски, те имаха натрупани отпуски за по 10, 12 години, при положение, че активните градубийни явления са от 15 май до 15 август.
Няма да кажа нищо и по отношение на Селскостопанска академия, защото и там ще бъда краен. Ще замълча, но може би следващата година ще говоря и по двете теми.
Аз предлагам, след проведените дебати, да подкрепим внесеното от Министерство на земеделието предложеине за бюджет 2015 г. като между първо и второ четене ще се съобразим с предложението най-вече по отношение на осигурителната ставка.
Господин Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Извинявам се, господин Председател, че след Вас вземам думата. Съвсем кратък ще бъда.
Мисля, че на този етап това е възможният бюджет. На всички ни се иска да е по-висок, но предполагам и колегите знаят, както ние когато се събиране на групи и при нас идват различни министри, всеки иска повече. Само че имаше един хубав виц, в който се казваше: това е положението. Така колегата Хайтов обобщава в един разказ, това са думите на аго Шабан от “Мъжки времена”. Едно е да искаш, друго да можеш, а пък трето и четвърто да го направиш. На този етап не можем. Дай Боже, догодина да е по-добре.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Дотук пропуснахме една съществена част в политиката в сектор “Земеделие” и да помолим господин Порожанов да представи основните допускания по план-сметката на фонд “Земеделие”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте господин Порожанов!
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря. Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители.
Да преминем от 240 на 420 лева през няколко милиона, през стотиците милиони и милиардите. Да ви кажа какво е заложено в план-сметката на фонд “Земеделие”, която е основният ресурс за подпомагане на целия земеделски сектор и не само сектора и Програмата за развите на селски райони, която не е свързана директно.
В частта на националния бюджет план-сметката на фонд “Земеделие” е с два компонента – национални средства и европейски средства така, както са и национален фонд за всички останали оперативни програми. В частта “Националните средства” тази година са заложени 300 милиона 350 хиляди лева за национални доплащания и държавни помощи в сектора. Правя съпоставка - за 2014 г. средствата бяха 263 милиона лева с актуализацията на бюджета бяха предоставени още 70 милиона лева, тъй като за секторите “Животновъдство” за схемите от националните доплащания нямаше никакви средства останали или грубата съпоставка е 338 милиона за 2014 г. с допълнителните 70, които бяха с актуализацията, спрямо заложените 300 милиона за 2015 година. Какви плащания ще влючват те, само те в момента не са разписани, те не са разпределени. Националните доплащания са политика на решения на правителството, което определя тавана на плащанията. Разбира се, всичко се съобразява с нотифицираните схеми и ставките на единица животно.
Кои са националните доплащания? Това са схемите за необвързаните с производство говеда – тук са говедовъдство и биволовъдство, обвързаните с производство овце и кози-майки, тук другата схема за животновъдството е за бозаещите телета, обвързани с крави с бозаещи телета, тук е схемата националната за тютюна с референтния период, който е за 2009 и евентуално националните доплащания на площ. Знаете, тази година имаше национални доплащания на площ. Това не беше правено през последните две години. Тази година беше направено. Там бяха предоставени 300 милиона лева. В тези 300 милиона разбира се, се намират и средствата, които ще бъдат предоставени за различните държавни помощи, които са от компетенциите на управителния съвет. Ще маркирам нотифицираните схеми, които са в момента, които предполагам ще продължат и като решение в следващата година. Ще маркирам, разбира се, по-големите от тях. Безспорно ще има държавни помощи за пропадналите помощи за наводнението и градушката, ще има за хуманното отношение към птицевъдство и свиневъдство. Това е една схема, която се прилага в последните 2 или 3 години. За имунопрофилактиката на животните, тъй като – аз тук бих апелирал и към колегите, хубаво е да се изчисти закона и това да си отиде към бюджета на Министерството. Това е просто един текст в закона, който казва, че това се финансира от фонд “Земеделие”, де факто нямаме пряко отношение към порцеса. Но така или иначе ние ги заделяме тези пари и по определения ред, утвърден, те се предоставят за тази дейност.
По-големи са различните помощи де минимис, които при спазване на правилата де минимис се предоставят в различните сектори на всички секторни политики – растениевъдство, овощарство, животновъдство и всички, които имат право. По принцип всички имат право. Може би ще има допълнителна помощ, която в хипотеза на нотификация за хуманно отношение към едрия рогат добитък и към дребния рогат добитък и, разбира се, помощи за висококачествени семена, родословни книги на животните. Това са все малки помощи, които се решават. Така че в рамките на тези 300 милиона, ние сме, както се казва, плащачите. Разплащателната агенция плаща това, което е заложено спазва правилата по одобрените схеми. Разбира се, аз ще изразя мнение. Това е политика на министерството. Смятам че с тези 300 милиона като ресурс можем да запазим нивата на финансиране, които бяха и от тази година. Разбира се, може да има нюанси в една или друга посока, но те не трябва да бъдат съществени. Само като една допълнителна информация – днес вече са наредени по СЕБРА-та плащанията на близо над 14 хиляди животновъди, говедовъдство и овцевъдство на стойност към 64, цялата сума е 65 милиона и 200. Ефективно преведените средства са малко под 64 милиона, тъй като има прихващания на задължения. Такава е процедурата.
Така че днес са преведени първите 65 милиона, които бяха в рамките на актуализацията на бюджета.
Тук бих искал да добавя, че и в следващата година, както и през следващата седмица може би, или до Коледа, ще се разплатят и специфичните схеми, които са в животновъдството. Те са вече за обвързаните с производство. Те се финансират от Европейския гаранционен фонд. Тази година министерството завиши бюджета. Той е в рамките на общо 6 процента от общия таван, който е договорен с комисията и между 60 и 65 милиона лева ще бъдат предоставени отново в животновъдството и около 30 – 35 милиона лева в сектора “Плодове и зеленчуци”. “Плодове и зеленчуци” плащанията отиват някъде февруари – април – в този период, в който момент са готови сертификатите в тясна комуникация с Българската агенция по храните.
Това са 300-те милиона, които са заложени за подпомагане от националния бюджет.
По отношение на европейската сметка.
Първо, са заложени бъджетът, който имаме да усвояваме по ПРСР за 2013 г., респективно платим през 2015 г. от почти 400 милиона – 397 милиона евро, със съответното съфинансиране, изчисляемо в различните схеми. То е между 18 и 20 процента. Средствата като разходни тавани са заложени. Те съществуват и ще бъде разплащано в тези средства.
Искам да обърна внимание, то беше комуникирано още от служебното правителство, за съжаление, и тази година ще загубим около 100 милиона евро, няма да можем да усвоим по програмата за селските райони. И в момента се работи интензивно по плащанията. Причините са доста. Има и субективни. Смея да кажа, фонд “Земеделие” в момента, в който новият екип работим, няма да давам оценки, но има много, много какво да се подобрява. Не искам да го казвам по лошия начин. Но това, че то в рамките на 9 месеца в един период той беше блокирал, не излизаха анекси, не излизаха одобрения на заповеди, не излизаше документация, поради старнни мотиви, странни за нормално мислещи хора, но не странни за иначе мислещи хора. Фактически и забавянето на изпълнението на проектите, свързано с документалното одобрение на формални анекси и на формални ЗОП-ове. Няма формален ЗОП. Защото той трябва да бъде спазен. Ако не са спазени изискванията, трябва да бъде санкциониран, но когато се обработи, той трябва да си излезе и съответният служител, съответната община, да може да си направи изпълнението.
Разбира се, има и много макроикономически фактори, които повлияха на това, че независимо, че са контрактивуни договорите, бенефициентите не могат да си осигурят финансирането така, че да стартират проектите си. Особено по 123-а мярка, която е... Частично ще има и по 121-а. Така че самото забавяне е комплекс от доста фактори. Иначе програмата е договорена в рамките на параметрите, които са одобрени от Министерския съвет.
Какво друго е заложено? Разбира се, заложени са и директните плащания, който пакет в размер на 600 милиона евро за тази година, разбира се, платим в следващата, това са директните плащания. Както знаете ние сме в преходна година. Отново ще плащаме на площ. Новият начин на заявки вече по новия програмен период ще стартира от тази пролет по новия начин на всички шест направления на Първи стълб.
Тези около милиард и двеста, те са заложени в рамките на изплащането на плащанията по СЕП. Разбира се, в тях се намират отново тези специфичните схеми, които са за животновъдството и за плодовете и зеленчуците. Тези шест процента, които са в рамките на общия бюджет. Разбира се, в план-сметката на фонда са заложени и разходите по програмата за рибарство и аквакултури, които се финансират чрез фонда. Фондът е платец. Той е разплащателна агенция. Агенцията, както знаете, тя договаря, ние разплащаме. Така че остатъкът по бюджета, който е по бюджета за рибите, така да го кажа, е заложен като разход и разбира се, селскостопанските пазарни механизми тук вече заработиха новите бюджети, които са настоящия, ние му казваме новият настоящ програмен период, тук са заложени средства за малко над сто милиона лева.
В рамките на европейското финансиране това, което има като възможност да бъде усвоено в рамките на договореното, при спазването на всички правила за нотифициране на схемите и изисквания към производителите, е заложено.
Бих маркирал проблем, който е недоосигурен към момента – това е ДДС-то на общините по програмата за развитието на селски райони. Тук ще комуникираме може би с комисията за евентуално предложение или вече в размките на изпълнението ще търсим решение с Министерство на финансите. Но там парите няма да ни стигнат. Там са заложени към 20 милиона лева. Току що говорих с колегите, които да бъдат финансирани. Но 20 са недостатъчни. Благодаря за вниманието. Ще отговоря на въпроси, ако има такива.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Въпроси към господин Порожанов? Заповядайте господин Данев!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, господа заместник-министри, уважаеми колеги.
Аз не взех отношение по коментарите на проекта за бюджет на министерството, тъй като колежката доста добре мотивира нашата позиция на БСП Лява България.
Разглеждайки бюджета на фонд “Земеделие”, считам, че той е направен, както и бюджета на министерството, по метода
на най-малкото съпротивление. Съгласен съм с колегите, че няма небходимите средства. Мисля, че този разговор беше и миналата година, когато приемахме бюджета, но въпросът ми към господин Порожанов е тези 300 милиона, които са за национални доплащания и провеждане на политика, има ли някаква визия, тъй като те са близки до миналата година, по отношение на това дали ще продължим политиката на субсидиране на интензивния тип производство, а именно сектор “Земеделие”, “Животновъдство”, “Овощарство”, тъй като, ако осигурителният праг нарасне, точно тези производители ще бъдат ударени и може би ще има нужда от някакви компенсации и стимули на този сектор. На всички е ясно, на хората, които са близки в този бранш, че ние трябва да помагаме на дребните и на средните, защото, ако се приложи тази политика и с осигуряването, мисля че монополистите като тяжест в земеделското производство, ще бъдат така, ще натежат и това, което искаме да създадем и да проведем като политики през следващия програмен период, ще направи крачка назад.
Затова, ако имате някаква визия все пак, мисля че на този етап Вие казахте доста неща, визирайки основни приоритети. Да чуем от Вас ще бъде ли продължена политиката в тази посока.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, заповядайте!
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря Ви.
Първо аз, а може би после и колегата Грудев ще допълни.
Аз ви споменах, че като цяло, ще бъдат запазени схемите. Според мен, разбира се, това ще бъде в рамките на политиката, която министерството ще проведе, но не съм съгласен с Вас, че националното финансиране отива към монополистите. Защото секторите “Животновъдство, “Растениевъдство”, те не са монополните сектори. Тук няма приоритет. Точно обратното, може да няма и нито един лев за доплащания на площ. Както Ви казах, миналата година по някакво изключение, за мен е необяснимо, но предишното правителство взе подобно решение. Взе подобно решение, взе ги от животновъдите, директно казано, плюс едни
по-високи суми за други национални доплащания и накрая бяхме с нула онзи ден, за да забавим плащанията на животновъдите, които въобще не са монополисти, а са може би секторът, който е най-потърпевш от лошата пазарна среда ,в момента – руското ембарго, спада на цените, дефлацията и така нататък. Така че, аз разбирам Вашия въпрос, но искам да Ви уверя или да Ви успокоя, че тук няма да се даде приоритет на монополистите така, че те да укрепнат.
И разбира се, аз ще си позволя, господин председател, като бивш финансов министър да си изразя мнението за финансово-осигурителните прагове. То ще е малко обърнато.
Сектор “Земеделие” е най-обгрижвания сектор в държавата. Толкова пари накуп не отиват в нито един сектор. Данъчни преференции. Ние, разбира се, и вие като политици, искате до животновъда с едното животно, и той да е доре. Но в края на краищата политиката за глобалната събираемост, за пенсионна политика, трябва да има еднаквост и да има компенсации, които вървят именно чрез тези плащания. Но това разбира се, е ваше решение. Просто исках да си изразя мнението.
Благодаря Ви!
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Грудев!
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Благодаря Ви, господин председател.
Нещо съвсем базово. Нека да сравняваме числата такива, каквито бяха в бюджета миналата година и такива, каквито са заложени сега. Стартирайки от тази база ние виждаме, че бюджетът за подпомагане на сектор “Земеделие” чрез политиките в този сектор е увеличен с почти 40 милиона лева. На фона на финансовата ситуация, в която се намираме. Говоря като бюджет. Да, през изминалите няколко месеца ни се наложи да направим актуализация, за да платим сумите, които липсваха, но бяха предварително, така да се каже, контрактувани между предходното правителство и сектор “Животновъдство”, сектор “Тютюнопроизводство”, сектор “Растениевъдство”. Но за тях не беше осигурено финансово подпомагане в план-сметката на фонд “Земеделие”.
Общата сума на сключените споразумения между отделните браншове в сектор “Земеделие” и правителството Орешарски, възлизаше на 360 милиона лева. Заложената сума обаче в бюджета, план-сметката на фонд “Земеделие”, беше 263 милиона лева. Тоест още ние изначално имаме един дефицит на 100 милиона лева, който аз лично не мога да разбера как са сключени такива споразумения с отделните браншове без те да бъдат финансово обезпечени. Така че базистният бюджет за подпомагане на политиките в сектор “Земеделие” е с близо 40 милиона повече от първия вариант на бюджета за подпомагане в сектор “Земеделие” от миналата година.
На второ място, искам да Ви кажа, че въпреки че схемата е допустима за националните доплащания на площ, тя няма да бъде прилагана през следващата година. Национални доплащания за секторите, които така или иначе, са бенефициенти в една голяма степен на средствата по Първи стълб, бенефициенти са и получават непрекъснато нарастване на европейската част от подпомагане си, ние в следващата година няма да извършваме, няма да има национални доплащания на площ. Нещо повече, това решеине е конкретно комуникирано и с целия земеделски бранш и когато то е направено по начин за ясна политика, искам да Ви уверя, че няма и ни най-малко напрежение в земеделския сектор за това, че няма да извършим такова подпомагане. Така че средствата, които ще бъдат заложени ще отидат именно за подпомагане на интензивните сектори, които бяха ощетени през изминалия програмен период.
Това бяха двата основни параметра, които исках да споделя с Вас при залагането на числата в бюджета за подпомагане на сектор “Земеделие”.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Бъчварова.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА, зам.- председател: Благодаря! Факт е, че средствата, които са заложени, са повече, но аз искам да върна малко темата. През 2013 г. също нямаше средства за национални доплащания през месец октомври. Мисля, че това е някакъв системен проблем, който се появява при формирането на бюджета при национални плащания и държавни помощи в държавен фонд “Земеделие”. Тук наистина не ни бяха предоставени разбивки какви ще бъдат направленията на подпомагане. Предполрагам, че в най-скоро време Министерството на земеделието ще излезе с предложение как ще бъдат подпомагани отделните браншове, защото според именно направленията на подпомагане, може да се прецени дали политиката ще бъде насочена към едни или други отрасли.
Искам да се върна за националните доплащания за единица площ. Може би, ако има информация от Министерството на финансите, знаете, че беше въведено обратно начисляване на ДДС, което беше на практика един сериозен проблем особено пред производителите, които се занимават и търгуват със земеделска продукция и националните доплащания бяха един жест към тях по отношение именно на този доста рестриктивен режим за тях и начин на възстановяване на ДДС в следващ период. Дали Министерство на финансите има някакъв отчет тази мярка проработила ли е и дали трябва да бъде прилагана в бъдеще, това е една важан тема, която също трябва да бъде дискутирана.
Аз само имам един въпрос, защото горе-долу си направих сметка, кое накъде ще отива, то е ясно, няма как да има големи промени, но пропадналите площи през 2014 г. бяха изключително големи. Мисля, че над 20 хиляди са пропадналите площи. Дай Боже, 2015 г. да не е така, защото това са извънредни разходи, които никой не може да ги предвиди и факт е, че се е случило през 2014 г., все пак трябва да ни бъде осторожно от гледна точка на бюджета, как трябва да бъде разпределен и за в бъдеще де минимиса, който също очакват всички браншове да бъде достатъчно точно прецезиран, за не бъдем в ситуация, най-вече Министерството на земеделието и фонд “Земеделие” в резултат на протести или настояване на различни групи да реагира по отношение на трудности, които имаме в един или друг сектор.
Така че бюджетът на фонд “Земеделие” на този етап изглежда добър, но всичко зависи от това как ще бъде разпределен във времето и дали ще покрие нуждите, които отрасълът има и очакванията, които съответно всеки един земеделски производител генерира. Благодаря.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.- министър: Конкретно отношение. Няма как да не се съглася с тази част от Вашето изказване. Разбира се, в нашите предварителни разчети има заложен ръст повече от два пъти и половина на средствата, които ще отидат за компенсиране на пропадналите площи и те са на база на анализите, които има през настоящата година. Така че това е едно перо, което, разбира се, в момента, в който стане официално като предложение от наша страна разпределението на самия бюджет за националните доплащания и държавните помощи, той ще бъде представен адекватно на комисията. Но в нашите предварителни разчети има заложено такова увеличение за пропадналите площи.
Една друга новина. Надявам се днес в пет и половина да успеем да излезем със съобщението, че сме взели решение за отпускане на последния за тази година де минимис за подпомагане именно на производителите на плодове, зеленчуци и картофопроизводителите. Ще разпределим, надвам се че ще успеем, средства в размер на пет милиона лева. Това са последните останали до актуализацията на бюджета, тъй като 65 милиона лева, както г-н Порожанов ни съобщи, още от днес са по сметките на нашите животновъди и остатъкът от пет милиона лева днес ще бъде разпределен за тези три сектора, които са в изключително тежко положение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам първо да кажа, че ние от Патриотичния фронт ще подкрепим документа, който ни е даден от министерството в този вид , в който е даден. Защото смятаме, че, ако в нашето селско стопанство не се започнат дълбоки реформи, ние ще продължаваме да се въртим в този кръг и няма как нашите майки и бащи да вземат по-големи пенсии, няма как да бъдат лекувани хората, заети в селското стопанство, ако те не са осигурявани. Разбира се, е тежък този въпрос, но тук искам да го свържа с новия програмен период, в който за земеделските производители е предвидена една такава мярка и всички я посрещнаха първо с много голям ентусиазъм тези 1250 евро, 1200 евро, те ще станат сигурно 600 или 700. Но аз предполагам, че като са залагани те са залагани именно в тази посока и те ще отидат изцяло там, ако хората наистина искат да бъдат на светло и да бъдат регистрирани.
Другото нещо, което искам да кажа е това, че има една връзка между работата в цялото това пространство с науката, която, както виждам в заложения план, спадат средствата, които са предвидени за наука и изследвания. Тук вземам малко думата на г –жа Бъчварова, но това е тревожно за мен. От друга страна, спрямо тази година става дума за едни 500 хиляди лева по-малко, смятам че, тъй като съм работил с научни институти и знам колко им е трудно да се включат в програмите, които предоставят - Програмата за развитие на селските райони. Много им е трудно да работят по тези програми. Освен това на научните институти им е много трудно да се възползват от плодовете на своя труд, тъй като законодателството не им разрешава това.
В тази връзка искам да направя едно предложение. Искам да кажа, че независимо от това какви политически събития ще последват, от Патриотичния фронт ние винаги ще подкрепяме това нашето земеделие да се развие, защото няма нито една индустриална страна от днешните, която да не е развила преди всичко много здраво и яко земеделието си преди да тръгне да става индустриална страна.
В тази връзка искам да обърна внимание на един такъв фактор. Не може 17 милиона лева да са отпуснати за хидромилиорации и 15 милиона да са за заплати, като знаем какво се прави в този сектор. И тук е хубаво, че имаме представител на профсъюзите. Не може една група граждани да изнудват министерството да им плаща заплати и да няма никаква работа насреща. Аз идвам от избирателния район Сливен. И там мога да Ви кажа, че са плачевни нещата и в това отношение трябва да помислим заедно. Ние не можем да развиваме селско стопанство и да вървим по този път - група от граждани, добре организирани, които да дават малък ефект от работата си, а пък да искат непрекъснато заплати, защо не им били дадени заплати, пък без да бъдат питат какво са свършили.
И последно искам да кажа, господин Грудев, дано да не се получи, през последните две години 2012 и 2013 ставаше така, че в последния час - дванадесет без пет- бяха издавани наредбите, за които има срок в Европейската комисия, Вие знаете - 31 март, за част от мерките това е крайният срок - единият път на 20-и, другия път на 12-и. Значи, тези изменения, тези наредби са много важни. Знам колко са претрупани Вашите хора, но те трябва поне един месец преди това да бъдат готови. Става въпрос за агроекологичните плащания за биологичното производство. Те трябва да бъдат поне, да не кажем на 1 февруари, но на 15-и, на 20-и февруари трябва да са готови. За да може да тръгне тази работа в тази посока, защото тя е критична за България и Вие знаете трудностите, с които е свързана.
И на последно място искам да кажа, извинявайте че така дълго говоря, сега ще кажа нещо положително за Вас. Трябва трудът на хората, които се занимават с европейските програми да бъде подобаващо оценяван и той трябва да бъде заплащан, както се полага. Защото тези хора, особено в някои райони, примерно Сливен, това са едни мушички, едни жени, които работят денонощно и не получават никакви пари за тази своя работа, а пък на тях се крепи до голяма степен тези всички земеделски производители, които сега ги оплакваме и които много от тях работят успешно, имат доходи и се крият и не искат да плащат никакви осигуровки. Аз съм бил един от тях дето съм крил и не съм плащал достатъчно. И трябва да бъдат тези осигуровки в зависимост от това какво произвежда този човек. Да бъде наложено. В края на краищата не може ти да имаш 5 хиляди декара земя, да получаваш 200 хиляди лева годишно, и да се осигуряваш на 420 лева. Това не може да стане. Никъде го няма. Нали?
Извинявайте още веднъж и пожелавамм ползотворна работа отсега нататък на нашата комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колежке Балабанова, заповядайте!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Благодаря, господин Председател! Аз ще бъда по-кратка от колегата Петров.
Бих искала да кажа, че партия “Атака” няма как да подкрепи такъв бюджет в този му вид при никакви обстоятелства.
Няма да повтарям колегите. Мисля, че проф. Бъчварова беше човекът, който най-точно и най-обстоятелствено обясни аргументите на такава позиция. По-скоро бих искала да изкажа едно неприятно чувство от факта, че тук някои от колегите, включая и Вас в това число, споменавате дали това е възможният или невъзможният бюджет. Това е възможният бюджет за Вашето правителство. Това е бюджетът на дясно правителство. Бюджетът не е направен социален, не е направен за хората. Това е възможният бюджет за една такава политика. При една друга политика може би би бил възможен друг бюджет. Затова ние няма да го подкрепим. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
СВЕТЛА ВАСИЛЕВА, КНСБ: Уважаеми господин председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми господа зам.-министри.
Понеже няколко пъти тук се споменаха и “Напоителни системи” аз искам да кажа нашето становище относно бюджета на Министерството на земеделието. Що се отнася до това, което Вие коментирахте, бюджетът на Държавен фонд “Земеделие”, смятам че тази година може би ще бъдат доволни земеделските производители, защото доста завишен е бюджетът в сравнение с 2014 година. Искам да подчертая, че екипът на министерството винаги е в диалог със земеделските производители и успява да отговори на техните актуални искания и въпроси. Що се отнася обаче до бюджета на Министерството на земеделието, аз искам да кажа, че за поредна година ние примаме един ограничен бюджет на Министерството на земеделието и естествено той ще бъде изключително труден не само за структурите на Министерството на земеделието, но и за министерския екип. Трябва да разчитаме на тяхната гъвкавост, на тяхното умение да могат да се справят. Защото само като го погледнем, това е всъщност бюджетът от 2014 плюс актуализацията и разходният таван 227. Като извадим 15, 16 милиона за “Напоителни системи” оставаме пак с един изключително ограничен бюджет за министерството.
Понеже тук се споменаха, ще започна първо с “Напоителни системи”, уважаеми господин народен представител, предполагам че Вие знаете и сте последили 15 години как се развиват “Напоителни системи”. Не мога да приема това, че група граждани протестират, за да си получат заплатите. Тази група граждани години наред, поне 7, 8 години, получават своите заплати великденските на Коледа, а коледните на Великден. Така че, ако може да се издържа едно семейство, което не получава 4, 5 месеца заплати, нека да си стои, да търпи и това не е вината на работещите, нека да потърсим вината в управлението, в държавната политика. Защото всичко, което правят те, опазват вредното въздействие на водите и това е публична държавна собственост. Така че аз не мога да приема тези обвинения към работещите в “Напоителни системи”. Не стига че изгонихме почти всички хидроспециалисти и сега има недостиг, защото при това положение да не получаваш работна заплата, няма как да стоиш на това място.
Връщам се обаче на фонд “Работна заплата”, който е намален наистина с 10 процента. И аз тук искам да кажа, тъй като много от Вас повдигнаха въпроса за специалистите, които работят в Обастна дирекция “Земеделие”. Вие знаете ли, че 6 години са замразени работните заплати? От 2008 г. никой в структурите, които работят на терен в Министерството на земеделието не е повишена работната заплата, не с един лев, с 50 стотинки. На всичкото отгоре след като ги приравниха трудовите правоотношения към служебните правоотношения им взеха и процента прослужено време и с това не може да им се покачи.
Така че разбирам, ние винаги сме обсъждали с министерските екипи всички тези оптимизации на числеността на персонала. Предполагам, че това също сега ще бъде представено пред нас, но аз бих искала, когато обсъждаме, защото видях че има административна реформа, пак съвет за административна реформа, много бих искала първо да поискаме една справка. След постановление 129 от 2012 г. кой си е актуализирал работните заплати, защото това постановление дава възможност на всички да бъдат актуализирани. Но бюджетите са ограничени. Но сигурно има актуализирани работни заплати. И сега молбата на синдикатите е като направим съкращения или, както го наричаме оптимизация на числеността, въпреки че то оптимизацията означават още ред други неща, бихме искали да се повишат работните заплати на тези, които работят на терен. Тези, които осигуряват тези приходи, за които Вие говорихте - дали са 161 дали са 165 милиона, защото тези хора – действително това са обслужващите звена на земеделските производители. И крайно време е да помислим за тях. Затова аз искам да Ви кажа – подкрепете допълнителните средства, които иска Министерството на земеделието.
А понеже Вие, господин председател казахте, че имате крайни виждания за някои от структурите на Министерството на земеделието, крайните виждания за тези структурни реформи са необходими средства. Защото пак по този начин формално подходим, механично съкратим, отново ще отчетем една неудачна реформа.
И завършвам с това, което казва г-н Порожанов. Да, в отрасъла влизат страшно много пари. Над 7, 8 милиарда вече, може би и повече, но нито заетостта се е повишила, нито някои от тези 33 хиляди земеделски производители, за които Ви казах, че се осигуряват, не се осигуряват на повече от 241 лева. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря. Уважаеми господин председател, уважаеми господа заместник- министри, колеги. Проектобюджетът и гласуването му е един своеволен акт на доверие или недоверие към един кабинет, съответно към ресорен министър, така че аз като част от така нареченото управляващо мнозинство в парламента няма как да имам по-различна позиция от позицията, подкрепяща проектобюджет 2015 и в частност проектобюджета на Министерството на земеделието.
Но искам да обърна едно много сериозно внимание на първата част на дебата, който бе поставен тук в комисията, частта по отношение на доклада на становището на Министерството на земеделието, а именно минималният праг за осигуряване. За мен този въпрос наистина е много сериозен. Не може така лековато да се подминава всяка година. Защото това, което каза г-жа Ахмедова, има много смисъл във всички тези данни и цифри, които изказа тя, но не можем да отречем и факта на становището на г-н Порожанов като бивш министър на финансите, че това е един от секторите, които най-много се подкрепя. Подкрепя се и чрез националните плащания и чрез европейската солидарност.
Един призив към Вас, г-н председател. Ние на второ четене бюджета няма да го гледаме в нашата комисия. Наистина трябва в протокола и становището на комисията трябва да бъде залегнало, че не подкрепяме едно такова рязко увеличение на минималния праг, но мисля че трябва комисията на едно последващо заседание да имаме специална точка именно потози минимален праг, в която точка да поканим представители и на Министерството на финансите, представители на Министерството на земеделието, представители и на синдикалните организации в този сектор, да бъдат представени конкретни данни, професионално обосновани, експертно обосновани, за да може наистина да се вземе една по-дългосрочна позиция по отношение на този минимален праг.
По отношнеие на фонд “Земеделие”, г-н Порожанов, само един конкретен въпрос имам. Знаем че от следващата година започва очертаването на площ с правно основание. Искам да попитам фонд “Змеделие” има ли техническата възможност да проведе тази кампания по очертаване на имотите и програмата Стълб номер едно, това е за субсидиите за единица площ, и наистина ще има ли този необходим ефект, който целиме с това изискване по отношение на очертаванията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте за отговор!
РУМЕН ПОРОЖАНОВ: Благодаря! Директно ще помоля господин Грудев, тъй като той е в сектора три, четири месеца преди мен, в момента няма. Няма, защото приетият регламент през месец декември до, някъде до средата на август, ето толкова не е направено, ама ето толкова – нито в министерството по подготовка... Както знаете ние бяхме последната страна-членка, която сколаса да си изпрати намеренията за прилагане на Първи стълб в шест без пет минути на последния ден. Дебатът със сектора не го коментирам, полудебат, полу, накрая беше диктувано извън дебата какво да се пише на един или на друг човек. В момента се опитваме да наваксваме в работна комуникация сме непрекъснато с министерството и ще направим всичко възможно да влезем в тази регистрация.
Ще помоля господин Грудев да добави, тъй като методологията и нормативните неща идват от тях, ние после ги консолидираме в програмите и в новите функции на сектора.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам-министър: Да, това е самата истина. Към момента подготовка, така че да стартираме правното основание от утре, ако трябва да го правим, няма. Нито функционална, нито подготвителна във всяко едно от звената. Но причините, които изтъкна и господин Порожанов, са такива каквито са, ние няма как да ги заобиколим. Едно е нотификациите по Първи стълб, едно е подготовката, която имаме и по самата програма за развитие на селските райони, последната програма, представена от страна-членка за развитие на селските райони в Европейската комисия, 426 коментара, получени официално от Европейската комисия. Можете да си дадете сметка в един нормален работен процес, в който се отстраняват по забележка и коментар на работен ден с комисията докъде ще я докараме с Програмата за развитие на селските райони. Тя ще се превърне някъде в най-добрия случай 18-та, 20-та Никаква подготовка, нула работа, нито софтуер, нито подготовка на нормативната база, но ние трябва да се справим с предизвикателствата такива, каквито са с подръчни средства и материали. Категорично тук до март месец ние нов дизайн, нова структура и нова системата такава, каквато да отговаря на задължителните европейски норми, няма как да изградим. Така че ще се доработват наличните към момента ситеми, така че да могат да бъдат оперативни обаче и да отговарят на нашите категорични изисквания, че от 1 март тази година очертаването ще стане възможно само на валидно правно основание. Това е и една от причините, поради която удължаваме срока за сключване на споразумения и към настоящия момент до месец февруари, за да може всички наши бъдещи бенефициенти да имат необходимата подготовка да регистрират площите си на този етап в регистър “Фермоползване”, който съществува. В последваща фаза данните от регистър “Фермоползване” ще бъдат експортирани в подходящия географски формат директно в ИСАК. Но това изисква сериозна технологична работа, която към настоящия момент за март месец категорично няма време да бъде извършена. Отстъпление от правното основание обаче няма да има, крайно време е да сложим ред в земеползването и в получаването на субсидии, разбира се с наличните към момента средства, така че ние все пак да не застрашим цялата кампания по директни плащания, тъй като това не можем да си го позволим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Ахмедова поиска преди професор Бъчварова. Искате ли още думата? Да, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Във връзка с осигуровките искам да добавя следното. Господин Порожанов, не сте прав по отношение на това, че диференцирането на осигурителния праг на земеделските производители трябва да се приравни към всички, защото спецификата на земеделското производство е такава, че тя има един оборот годишно. Както знаете в Закона за облагане доходите на физическите лица, необходимо при същите разходи, които се признава Закона за земеделците, е 60 процента. Ако започне по обратния ред, за да може едно лице да има върху 420 лева възможност да се осигури, то трябва да има оборот от 16 855 лева, от които приспадаме 60 процента нормативно признати разходи 10 113 лева, 1702 лева са му осигуровките и му остават 5040, плаща 500 лева данък и му остават 4500. На 12 месеца това са 378 лева разполагаем доход на земеделския производител. От какво може да се получат тези 16 855 лева? Ако е от зърнени култури това може да се получи, сметнато на среден добив и на средна цена, на не по-малко от 140 декара. За зеленчуци полско производство не по-малко от 10 декара. От картофи не по-малко от 22 декара. За тютюни не по-малко от 13 декера. За овошки не по-малко от 7 – 8 дектара. За крави не по-малко от 8 крави. Така че трябва да се диференцира на база на този тип производител, който произвежда по-малко от тези споменатите браншове. Защото, ако ние ги накараме да плащат върху 420 лева 1700, те няма откъде да ги платят и автоматично ще ги откажем да произвеждат, което води до автоматично несъответствие с Програмата за развитие на селските райони по отношение на подпомагането на малките производители. Те няма да се регистрират, защото не могат да си платят осигуровките и по този начин няма да могат да бъдат подпомагани, поради което по никакъв начин не мога да се съглася, че не трябва да има диференциация напротив, трябва.
А по отношение на големите земеделски производители, където получават по много, там вече може спокойно да се прилага така, както са по ДОПК абсолютно всички други осигурители. В тази връза, за да не вземам пак думата, господин председател, правя официално предложение, да излезем с отделно решение постоянната Комисия по земеделие, като да подложите на гласуване следния текст, за да стане ясно кой кого подкрепя, големите малките и за всеки земеделец да е ясна позицията на членовете на постоянната Комисия по земеделие. Текстът гласи следното: “Постоянната Комисия по земеделие не подкрепя предвиденото увеличение на минималния осигурителен доход за земеделските производители от 240 на 420 лева, считано от 2015 година.”
Предлагам да го запишем в доклада, за да стане ясно както на народните представители в зала, така и на земеделските производители, правна стойност дотолкова, доколкото да е ясна позицията на земеделската комисия.
Ако подкрепите целия бюджет, не, но поне в тази част, защото на мен не ми е ясна позицията на Министерството на земеделието на заседанието на Министерския съвет, когато се е обсъждал бюджета. Дали това снтановище тогава е изразено, че не са съгласни и въпреки становището на Министерството на земеделието ли е взето решение на Министерския съвет. Защото, ако там сте го изразили, по всяка вероятност щяха да се съобразят, че 12 милиона не са някаква огромна сума, за да не се създава това напрежение.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.министър: Ако позволите още веднъж да стане ясна позицията на Министерството на земеделието и храните.
Министерството на земеделието и храните подкрепя предложения бюджет така, както е предложен със следните няколко становища и бележки, които становища и бележки е възможно да бъдат допълнително обсъдени между двете четения в пленарна зала. И нека да се върнем на първата и основна точка. Позицията на Министерството на земеделието и храните е, че това увеличение следва да бъде извършено плавно от 2016 г., когато ние вече ще имаме едно изсветляване на сектора чрез политиката за подпомагане на сектор “Земеделие”, чрез въвеждането на понятията като “активен фермер”, чрез тяхната активна регистрация като земеделски производители, благодарение на която регистрация те ще получат и допълнителен финансов ресурс чрез допълнителните схеми и мерки за подпомагане под общата селскостопанска политика. Това е позицията на Министерството на земеделието и храните, която е изразена и в доклада, който аз прочетох в началото на днешното заседание. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова поиска думата. Заповядайте!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА, зам.-председател:
По отношение на правното основание, което беше зададено като въпрос, смятам че малко некоректен беше Вашият отговор, защото Законът за подпомагане на земеделските производители беше приет, в края на месец май публикуван, когато ние записахме и правно основание и създаването на специализиран софтуер. Но два пъти съм задавала въпрос в зала, кога ще бъде и стартирана ли е въобще процедура по създаване на този софтуер, даже и сега имам въпрос към министъра на земеделието. Но факт е, че в министерството има слой правно основание ползване на земи. Всички по Наредба 3 са с правно основание, така че това не би било някакъв сериозен проблем именно тази база данни да се използва. Сега, друг е въпросът, че Вие служебните споразумения, ако отидат до безкрай, няма как да ги отразите през месец февруари по никакъв начин, защото служебните споразумения имат спорове и тези спорове са свързани с това, че не приключват със заповеди, които могат да бъдат правно основание за ползване на земята.
Така че препоръката тук е час по-скоро да приключите със служебните споразумения, защото ще се създадат изключително много проблеми на тези, които участват в тях. Има достатъчно информация в министерството. Факт е, че тя не е обработена, събрана, за да бъде използвана от държавен фонд “Земеделие” по начин, по който да няма проблеми със застъпвания или с липса на правно основание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колежке Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.-председател: Уважаеми господин председател, господа заместник-министри, колеги.
Аз мисля, връщам се към това, което предложи г-жа Ахмедова. Това, което Вие казвате, няма нищо общо с това, което предлага министерството. В момента законът е на първо четене и в този доклад ще залегнат тези становища, които ние даваме и като изказвания. Това може да бъде като едно заявление от Ваша страна. В никакъв случай не мисля, че трябва да се подлага на гласуване точно в такъв смисъл. Между първо и второ четене ще имате възможност да го направите. Сега, аз разбирам Вашето желание да направим гласуване и след това пред медиите да излезе чисто политически коя парламентарна група как гласува, но имаме в момента ясна и точна рамка на дневния ред, която казва, че приемаме дъжравния бюджет, или не го приемаме, такъв какъв е и за земеделието. Така че, мисля че е време господин председател процедура за приключване на дебатите и преминаване към гласуване.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: По никакъв начин не мога да се съглася с колежката, защото, ако така или иначе, бяхме си приели процедурните правила или спазваме Правилника на Народното събрание, всяко предложение, което е направено, се подлага на гласуване. Още повече, че Министерството на земеделието отделно е записало становището си, че не подкрепя и ние можем да си го гласуваме отделно. Каква връзка има с медиите и каква няма, така или иначе, дали е гласувано или не, моето становище няма да се промени нито пред медиите, нито пред Народното събрание. Но пропуска, който допуснахте да започнем обсъждане преди приемането на правилник за работата на постоянната комисия и се позовахте на Правилника на Народното събрание, просто няма как да не го подложите на гласуване. Това би било в разрез с Правилника.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре. Чух становищата.
Предлагам да гласуваме Законопроект за държавния бюджет на Република Бъэлгария в частта му селско и горско стопанство за 2015 г.
Моля, който е съгласен да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: “За” – 10, “Против” – 8, “Въздържали се” – няма.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Господин Председател, много моля да спазите Правилника да подложите на гласуване моето предложение, защото в противен случай изпадаме в ...
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам предложението на госпожа Ахмедова на гласуване, след като вече сме одобрили проекта за... Моля, така направеното предложение по отноишение на становището на Министерството на земеделието ...
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател:
Ама, както искате така гласувайте, има предложение, както искате така гласувайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Това решение госпожа Ахмедова го постави и трябва да влезе в Доклада на комисията.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Защото има предложение, което няма как да игнорирате, Вие колега, не сте първи мандат, знаете, че всяко предложение се подлага на гласуване.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ама, как да гласуваме становище?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Това не е становище, а предложение, което Ви изчетох. Ако не сте разбрали, да го изчета още веднъж.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Това предложение така или иначе трябва да го обобщим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тъй като има процедурно предложение, аз няма да участвам в гласуването, но съм длъжен да го подложа на гласуване. Моля тези, които подкрепят предложението на госпожа Ахмедова, да гласуват.
ГЛАСУВАНЕ: Седем са гласували, останалите не участват в гласуването.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако нямаме въпроси към колегите на Министерството на земеделието и от останалите ведомства да ги освободим, защото имат работа, да им благодарим за участието и да им кажем ще ги търсим по всяко време по важни въпроси, които касаят отрасъла.



По т. 3
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, искам да коментирам няколко въпроса, които касаят дейността на комисията.
На първо място, денят, в който ще заседаваме. Деликатна е ситуацията, съжалявам, че това касае мен, но аз съм член на Икономическата комисия. Министърът на икономиката г-н Лукарски много държи да присъствам на тази комисия, пък и аз имам желание да участвам в дейността й. В четвъртък заседанието от два и половина е удобно, но ние никога не можем да ги наместим комисиите, защото имаме 20 комисии и два работни дни. Въпросът е с тази зала. Виждате ли възможност комисията да започва в сряда примерно 15.30 ч. и аз за един час, каквото съм бил в онази комисия бил съм, и да идвам тук. Това устройва ли Ви или не? За сряда става въпрос. Имаме два варианта - четвъртък 14,30 ч., само че не знаем дали ще задържим тази зала, или в сряда – 15,30 ч. Това устройва ли Ви, колеги?
ИВАН СТАНЧЕВ, зам.-председател: Три и половина.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: За сряда - три и половина? Вижте, голямото желание е да запазим тази зала, освен че е хубава, двадесет и няколко години се провеждат заседанията тук и когато кажем на асоциациите залата, те я намират. Просто традицията да не се нарушава.
ИВАН СТАНЧЕВ зам.-председател: Правилно.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.-председател: Има едно предложение от колегите, господин преседател. Примерно да примем едно принципно такова решение не можем на сто процента 20 човека да сме тук, ако нещо се случи с другите комисии. Да приемем така, че който дойде, да заяви волята си, сообено на първо четене това е лесно, на дневния ред, да напише “да”, “не” и да приемем. Мисълта ми е пак така да го направим с колегите просто да дойдат да заявят позиция и да отидат на друга комисия. Ако нямате нищо против.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз също съм в друга комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Съжалявам, господин Петров, само Вие сте в невъзможност, доколкото разбирам.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: И аз съм в Спортна комисия по това време.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Толкова ни е натоварена комисията, че няма да ни стига времето. Така че няма как да не бъдем всяка седмица.
АЛТИМИР АДАМОВ: В зависимост от тематиката всеки може да избере в коя комисия да присъства.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Добре да го приемем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Сряда - 15.30 ч. Оставаме в тази зала, което е добро решение.
Постъпиха предложения за изслушване от страна на зеленчукопроизводители, овощари и картофопроизводители за първата възможна комисия. Господин Андонов, ако искате направете Вашето съобщение за тютюнопроизводителите.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Колеги, аз Ви предлагам, в момента сме в активен сезон на кампанията по изкупуване на суровината, свързана с тютюнопроизводството. Миналата седмица бях на една среща с организацията на тютюнопроизводството на тютюнопроизводителите на дребнолистни тютюни в Южна България. Наистина искат да направят среща с комисията в присъствието на фирмите-изкупвачи, с присъствието на Министерство на земеделието, защото това, което искат да представят пред нас е, че има доста разминавания от гледна точка на законодателството, касаещи взаимоотношенията производител – изкупвач.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако нямате нищо против, аз говорих вече със заместник-министъра Димитров и заместник-министъра Грудев. Те казаха, че ако ние решим да ги изслушаме, те ще присъстват на изслушването.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ами ще ги изслушваме. Как се казва чисто правно, не знам как е.
КАТЕРИНА ВЕЛЧЕВА: За изслушване пишем доклади. Ако ние изслушваме, Комисията изслушва министерството, трябва да направим доклад. Ако ще се събира комисията да си говори с тези хора, това е нещо различно, това е просто среща.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не, те искат и да се обсъждат конкретни въпроси, което означава, че ще бъде изслушване.
КАТЕРИНА ВЕЛЧЕВА: Ще бъде изслушване, тогава трябва да поискаме информация от министерството.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Двамата заместник-министри са предупредени, те ще участват в изслушването.
КАТЕРИНА ВЕЛЧЕВА: Да, те трябва да представят информация, ясно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приемаме ли тези две предложения следващата седмица в сряда 15.30 ч. да поканим или имаме нещо друго като дневен ред?
ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: Имаме.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА, зам.-министър:
Предполагам, че картофопроизводителите и зеленчукопроизводителите искат среща във връзка с де минимиса, който разбирам, че днес ще стартира.
МАРИЯ БЕЛОВА: Не, няма да стартира.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА, зам.-министър: Днес ще стартира има управителен съвет пет милиона.
МАРИЯ БЕЛОВА: Ако представим общата селскостопанска политика и предлаганата подкрепа за 2015 г., това е тема, която може бъде отложена.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре. Нека да бъдат първо тютюнопроизводителите, имам предвид като изслушване и двете заявили за изслушване групи поне... На всяко заседание това означава, че те ще си говорят докогато си искат, пък така им казваме има втора група приключваме по-бързо. В един ден според мен е по-добре.
ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: За тютюнопроизводителите трябва да уточним освен министерството кой ще дойде. Защото като дойдат от асоциацията и кажат всичко е о”кей, а пък производителите не са съгласни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте професоре!
ИВАН СТАНКОВ, зам.-председател: Аз мисля, че те искат среща именно заради политиките. Какво ще се прави по-нататък, как ще се развива, така че можем да отсрочим във времето малко тази среща.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Има проблеми с взаимоотношенията по отношение на производител-изкупвач, защото има много голям количество недоговориран произведен тютюн. Искат да поставят този проблем пред комисията в присъствието на министерството. Ще коментират проблема с оценяването на тютюна. От една страна, фирмите изкупвачи казват, че тютюнът е на ниско качество. От друга страна, производителите казват, че е на високо качество. Има проблеми и всички тези проблеми ни касаят.
ИВАН СТАНКОВ, зам.-председател: Да, това е за тютюнопроизводителите. Аз говоря за плодове и зеленчуци. Те могат да изчакат малко, но тютюнопроизводителите имат неотложни проблеми.
ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: В сряда няма да имат физическата възможност за два дни да се подготвят.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.-председател: Аз знам, че има проведена среща с прекупваческите фирми, министерството и фирмите-прекупвачи. Просто да съгласуваме какво точно те са разговаряли, какво ще се случва. Защото, доколкото знам, там те искат някакви законодателни промени. Дали да ги съберем тютюнопроизводители и фирмите на едно място.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА, зам.-председател: Господин Председател, колеги. Предлагам да отделим от цялото заседание на тютюнопроизводителите съвместно с прекупвачите, защото проблемът – и министерството, защото проблемът е изключително голям. В Четиридесет и второто Народно събрание вкарахме нов закон за тютюна, който се гласува на първо четене, така и не успя. Но тъкмо ще имаме възможност с тях да коментираме евентуално законодателни промени, които коментирани с тях, ще намерим някакво общо становище и ще решим проблемите, а не да го обръщаме на политики “За” и “Против”.
Да, всички страни на едно място, кой каквото има да си каже.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Това означава идната сряда 10 декември 2014 г. от 15.30 ч. Тютюнопроизводителите плюс прекупваческите фирми.
ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: Тази сряда, която идва няма да можем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, имаме извънредно заседание на парламента.
ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: Имате извънредно заседание, но те идват от провинцията, толкова бързо няма да могат да се подготвят.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако искате тогава, понеже имат готовност, те са писали, имам предвид зеленчукопроизводителите и картофопроизводителите, имат писмо до министър-председателя, до Танева и до мен и искат тази среща. В сряда да я направим с тях, а пък другата да я подготвим по-добре. Защото те имат готовност.
Имаме три законопроекта, които нямат становища.
От гледна точка на това, че не са ни натиснали законите да ги минем. Значи, в сряда зеленчукопроизводителите и картофопроизводителите и така нататък.
КАТЕРИНА ВЕЛЧЕВА: Те не могат да се съберат да дойдат от провинцията.
АЛТИМИР АДАМОВ: Човек, който има интерес, ще дойде.
КАТЕРИНА ВЕЛЧЕВА: Вие кога ще гледате бюджета?
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.-председател: Осми и девети ще гледаме бюджета. В понеделник има в 11,00 ч. извънредно заседание понеже министърът е в Брюксел, след това на девети се гледа Здравната каса, на десети може и да стане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ Значи, даваме тогава правомощия на колегите от комисията, които асоциации се организират по-лесно и дойдат, ще ги изслушаме в две последователни сряди. Ако тютюнопроизводителите са готови за тази сряда - добре, ако не, да идват колегите зеленчукопроизводителите и картофопроизводителите. Ако можете да ги организирате, са добре дошли.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да, тази седмица се отлага, другата седмица се отлага.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако можете да ги организирате, са добре дошли.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Да им се обадим и готово.
ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: А Вие нали ще можете да кажете какви ще бъдат следващата седмица пленарните заседания.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.-председател: Ще ги изчакаме малко и ще ги приемем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: При положение че е три и половина, ще приключим.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА, зам.председател: Те са първо четене, ще приключим. Имаме три часа. Така че три часа имаме.
ИВАН СТАНКОВ, зам.-председател: По-следващата седмица искат да дойдат.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тогава покани и зеленчукопроизводителите и картофопроизводителите, които са писали до премиера Борисов.
Колеги, Правилника сме го раздали. Искате ли на това заседание да го приемем, имате ли забележки по него или да го отложим за следващото заседание? Правилата, не правилника.
ВИОЛЕТА ПЕТРОВА: Не са пускани.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не сте ли ги пускали? А, ще ви ги изпратим, извинявайте.
КАТЕРИНА ВЕЛЧЕВА: То има само едно преномериране на препратките.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако имате имейлите на колегите, изпратете им ги. На хартиен носител ли предпочитате? Благодаря Ви.
Приятна почивка на тези, които почиват. Тези, които работят, приятна работа!

Заседанието бе закрито в 17,10 ч.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ХРИСТОВ


105 678 знака



Стенограф:
Маргарита Крачунова