1. Обсъждане на законодателни предложения по Закона за тютюна и тютюневите изделия с представители на браншовите организации от сектора.
2. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от ПОДНС.

---

П Р О Т О К О Л

№ 3


На 14 януари 2015 година се проведе редовното заседание на Комисията по земеделието и храните със следния дневен ред:



ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на законодателни предложения по Закона за тютюна и тютюневите изделия с представители на браншовите организации от сектора.
2. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от ПОДНС.
3. Текущи.



Заседанието бе открито в 15.40 часа и ръководено от Председателя на Комисията по земеделието и храните Румен Христов.


* * *




ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги и гости!
Имаме кворум. Всички членове на Комисията са налице.
Първо, искам да благодаря на ръководството на Министерство на земеделието, че присъства и по тази точка на обсъждането.
Дневният ред на Комисията днес е обсъждане на законодателни предложения по Закона за тютюна и тютюневите изделия с представители на браншовите организации от сектора. Ще съобщя кои са колегите тук по тази точка.
Започвам от заместник-министъра Димитров, който ще има пряко отношение. Разбира се, госпожа министър Танева също ще вземе отношение. Снежана Благоева - директор на дирекция „Директни плащания и помощи”; Георги Ралчев - държавен експерт в дирекция „Държавни помощи и регулации”; Диана Филева – главен юристконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”; Иванка Варкова – Група „Булгартабак”; Михаил Папанастанасиу – „Лийв Табако Михайлидис” АД; Николай Тончев – „Миссириан България” АД; Цанка Кемалова – Булгартабак Холдинг; Борислав Лалев – Карелия България; Димитър Найденов – Джапан Табако Интернешънъл България; Вержиния Джевелекова – Филип Морис; Ивелина Тодорова – Бритиш Американ Табако Трейдинг; Михаил Михайлов – Импириъл Табако България; Цветан Филев; Владимир Бичев; Арбен Мименов и представители на КНСБ – Светлана Василева и Валентина Васильонова.
Министър Танева предлага първо да изслушаме предложенията на асоциациите, които настояваха много на тази среща. Извиняваме се, че тя не можа да се състои толкова бързо, но независимо от това, имате думата.
Моля заповядайте, да чуем Вашите предложения и становища във връзка с проектозакона, който от месец е на сайта за обществено обсъждане.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Можем да дадем думата първо на господин Ралчев да представи темата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля господин Ралчев, заповядайте!
ГЕОРГИ РАЛЧЕВ: Добър ден на всички!
Благодаря Ви, господин Председател, за дадената ми дума.
Уважаеми дами и господа, народни представители, казвам се Георги Ралчев. Държавен експерт съм в Дирекция „Държавни помощи и регулация” в Министерството на земеделието и храните. Накратко с няколко думи ще Ви представя философията на Законопроекта, който изготвихме, разбира се, по становища на браншовите организации в сектора. И директно към Законопроекта.
На първо място. Прецезираме функциите по отношение на компетенциите на трите ведомства, които имат отношение по процеса тютюнопроизводство и тютюневи изделия. Това са Министерство на земеделието, на финансите, на икономиката и енергетиката.
На второ място. За първи път създаваме отраслов регистър на всички земеделски стопани, които отглеждат тютюн на територията на страната. Членството в него е задължително, като също така сме предвидили разпоредба, която да касае задължителното сключване на договори за производство и изкупуване на тютюн на територията на страната.
На трето място. Също основна част от Законопроекта, изчистваме всички остарели текстове, свързани с производството и търговията за семена за производство на тютюна, една тема, която в последно време се наложи значително по отношение на качеството на суровината, която се произвежда у нас. Всички законови разпоредби в това отношение в представения Ви Законопроект са прикрепени и пренасочват към Закона за посевния и посадъчния материал, което е и емоционалното законодателство в сектора, уреждащо този тип на взаимоотношения.
На четвърто място. За първи път въвеждаме регистър на лицата, които се занимават с изкупуване и търговия на суров тютюн на територията на страната. Това не е добре познатият Ви режим, който съществуваше и в стария Закон за тютюна и тютюневите изделия. Връщането на частичен режим на регистрация по никакъв начин не въвежда дискриминационни елементи по отношение на лицата, които желаят да се занимават с подобен вид дейност, а по-скоро е насочен по отношение проследимостта на информация в сектора и случващите се дейности, съпътстващи този процес на територията на страната. Регистърът е максимално освободен по отношение на функционалностите му. Тоест всяко едно лице, което желае да участва и заяви своя ангажимент по отношение на производителя на тютюна, може да бъде включено в регистъра, разбира се, ако разполага със съответните мощности за това.
Пето. Споменах Ви два регистъра. Те, разбира се, като административни режими трябва да са прикрепени към единен орган на територията на страната, който на практика да менажира този процес по регистрация. В представения визит това са областните дирекции по земеделие като обединяващ орган на компетенции по отношение на производството и изкупуването на тютюна. Казвам „изкупуването”, защото в Законопроекта ще видите, че комисиите – така наречени от нас, по тютюна към областните дирекции, ще имат компетенции по отношение изкупуването и окачествяването на тютюн. Това е една тема, която напоследък също доста е наложена в общественото пространство за независимата оценка по отношение на изкупуването и окачествяването на тютюна. Ние предлагаме такъв механизъм. Разбира се, в процеса на дискусии с всички страни сме готови на дебати по отношение на някои съпоставими такива механизми, как да се случва точно окачествяването на тютюна.
За първи път, знаете, макар и всички да сме наясно, и в Министерството всичките анализи да показват, кои са критичните точки по отношение производството и изкупуване на тютюн, а това са времевите периоди, в които това нещо се случва, изкупните цени, сроковете, ангажиментите, задължителността на договорите, спазването на клаузите по тези договори. Макар и да сме наясно с всички тези елементи, като страна-членка на Европейския съюз, ние няма как да водим този дебат в рамките на Министерството. Има много неща, които трябва да се решат. Така наречените инструменти за оценка и анализ на риска в този сектор и механизмите, които са прикрепени към тях, са необходимото, което трябва да се случи. А това да имаме предвидимост по отношение на това, какви ангажименти се поемат при настоящата изкупна кампания, при какви условия и какви изкупни цени, са все въпроси, които няма как да се случат в Министерството. Затова Ви предлагаме за първи път да се поставят основите на една структура с вертикален характер такава, каквато съществува в повечето европейски държави, която да обедини именно тези интереси, чисто частни, в структура, която да позволи провеждането на подобен дебат.
За момента коментарите при срещите ни с бранша са такива, че сме се обединили около едно наименование „Камара”. Разбира се, то може да бъде променено на всеки един етап. До момента говорим за представителни организации, защото такава камара нямаме регистрирана на територията на страната. Тоест респективно няма как да разписваме и функции по създаването й. Изчистваме доста остарели терминологии по отношение на тютюневите изделия.
На последно място, и с това ще приключа, представеният Ви Законопроект няма амбициите да транспонира Директива № 40 от 2014 г. за производството на тютюневи изделия на територията на страната. Това е директива, която съвсем наскоро беше публикувана в официален вестник на Европа. По отношение на редицата ангажименти, имащи в по-голямата си част отношение към производството на тютюневи изделия, има междуведомствена група, която е натоварена с този ангажимент да транспонира в националното законодателство тези изменения, които ни се налагат чрез директивата.
Накратко е това. Искам да Ви благодаря за вниманието и съм готов да отговарям на въпросите Ви. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Ралчев.
Уважаеми колеги, становища или представители на браншови организации. Заповядайте!
АРБЕН МИМЕНОВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми народни представители, колеги, гости.
Казвам се Арбен Мименов и съм председател на Сдружението на производителите на ориенталски тютюн в България.
Доста време коментираме този закон – два, три пъти при министър Танева, имахме няколко срещи с господин Ралчев заедно с браншовите организации и останалите.
Това, което господин Ралчев маркира, до известна степен кореспондира с нашите предложения. Запознат съм много и с предишното представяне на Законопроекта за цялостен Закон за тютюна и тютюневите изделия. Запознат съм много добре и с така предложените изменения от Министерството на земеделието, които е публикувало. Общо взето това, което нас ни касае, е на първо място спешно приемане на този закон. Доста години и времена минаха, откакто се коментира и този процес не е балансиран. Ние сме свидетели всяка година на протести, на стачки, на недоверие, на отчаяние на тютюнопроизводителите и така нататък. Мотиви, които не е необходимо да изтъквам, те са много добре известни. Затова моля всички за спешно приемане на Закона или за изменение на Закона. Нас това ни касае. Искаме параметрите, които могат да доведат до баланс на този процес, да бъдат приети.
На първо място, това са времевите параметри, които господин Ралчев спомена. Ние искаме да има срок. По принцип, нашата организация сме направили срещи в цяла България, изчистили сме противоречията и сме направили изводи и аз ще ги представя писмено, ако трябва, на Комисията и задължително на министър Танева. Трябва да има задължително срок, крайна дата за сключване на договорите.
Сега да не ви посочвам, да губя време, трябва да има срок за раздаване на семената. Тук отварям една скоба – това е изключително тежък проблем. Смятам че трябва да се повиши отношението на Института по тютюн и тютюневи изделия в България относно качеството на семената и отговорността, евентуално чрез тази държавна контролна комисия, експертна комисия, която ще разрешава споровете в областните дирекции, да има присъствие на представител на Института по тютюна и запознат експерт в тази насока, заради качеството на семената. Много често фирмите са недоволни от качеството на семената, много често не се раздават навреме. Хората започват да си добиват семена по собствена преценка и оттам създаваме условия после фирмите да имат мотив за намаляване на изкупната цена. Това е огромен проблем. Бил съм на обмяна на опит в Гърция и в други сдружения. Там изключително много се разчита на качеството на семената и така трябва да бъде.
Затова аз моля да се обърне много сериозно внимание за контрола на този процес. От там нататък трябва да има начало на изкупната кампания и край на изкупната кампания. Някоя фирма може да започне по-рано, друга може и след този период. Сега това може да не бъде фиксирано в Закона, но Законът да дава възможност за препратка задължително да е опоменато къде да бъде заложен този срок – в индивидуален договор, в тази Камара по тютюна, която спомена господин Ралчев, или някъде другаде, където да са обявени тези срокове. Трябва да ги има.
В момента, пак отварям скоба, използват се най-различни възможности за манипулация на тютюнопроизводителите, предвид тяхната народопсихология, че са много доверчиви. Започва една фирма да купува, внушава, че няма да дойде да купуват други фирми и че ще останат още пет дена и оттам народът в паника продава тютюна без значение на каква цена. От там загубите за тютюнопроизводителите. Като тази година ниски изкупни цени за ориенталския тютюн не е имало от 20 години. За мен това е чисто манипулативен процес. Разговарял съм много пъти с фирмите. Техният отговор е качеството на тютюна. Действително казвам, че трябва да се наблегне и от страна на тютюнопроизводителите за качеството. Но за мен виновни за качеството на тютюна са фирмите, защото купуваха безпринципно през изминалите години. Една година заради конюнктурата на пазара купуват на по-висока цена, без да гледат качество. Друга година купуват на по-ниска цена. Така хората са хаотично настроени и предразположени да не следят качеството, не са стимулирани. Затова трябва при минималните качествени изисквания на тютюна да се заложат цени на качеството. В Гърция примерно, е записано между сдружението и фирмите-купувачи да има колективен договор, който фиксира пет класи. Първа класа 14 лв., втора класа – и така нататък, до пета класа. Ако има действително такова класиране и има една държавна експертна комисия, която да контролира процеса двустранно, дали тютюнът е качествен и дали фирмата дава качествена цена, мисля че този процес ще бъде регулиран един път завинаги. Иначе става, както казах, хаотично купуване.
В момента и с договорите има проблем. Договорите са, мога да кажа, юридически неиздържани, или пък невъзможност за обикновените тютюнопроизводителите да си търсят правата по съдебен път.
Затова аз Ви моля като отговорни хора по административен начин, доколкото можем да изчистим този процес, за да може по-рядко да се стига до съда. Да има, както казах, възможност и отговорност, носена и от тютюнопроизводителите, не ги пренебрегвам по отношение на отговорността, но да има и задължението на фирмите. Ние предлагаме да има един договор с юридическа тежест, но този договор да не прави обикновения тютюнопроизводител заложник на фирмата.
Вие сами разбирате, един договор казва на такава цена го купувам и край. Затова държим да има държавна експертна контролна комисия, която е заложена в закона и, ако няма съгласие, се назначава втора експертна комисия и нейното решение е окончателно. Държа на това и благодаря, че го има записано и искаме да го има.
От там нататък това, за което се сещам е за критериите за влизане или за образуване на Камара на тютюнопроизводителите. Има различни предложения, критерии по-скоро, като там е писано 50 процента от регистрираните тютюнопроизводители да членуват в тези организации по чл. 4 ал. 1. Тук отварям пак скоба към Министерство на земеделието и към всички – понеже регистърът на тютюнопроизводителите не носи тежести за директни плащания, не носи тежести за получаване на пари, затова предлагам да бъде облекчен. Да се изключи възможността за правно основание за изчертаване. Защото имотите на обикновените тютюнопроизводители са додатели и много трудно ще се справят в тази посока. Затова предлагаме да има трите имена, населено място, колко декари ще обработва, посее и засади с тютюн и каква сортова група. Това носи само информация за бранша и за Министерство на земеделието за ситуацията на целия отрасъл като прогноза – колко декара, какви сортове, какви възможности. Фирмите също могат да си правят прогнози в тази посока. Дори ние предлагаме, и лично нашата община Сатовча вероятно ще го приложим дори без да е законово обосновано, тютюнопроизводителите да подават в определен срок заявление за декарите, които желаят да засадят, вече съобразено със сортовата група от фирмите. Ние трябва да се съобразяваме с това, което ни предлагат фирмите като сортове. Никой няма право да импровизира или да внушава на хората, че трябва да засее сорт, който е по-тежък на килограми или нещо такова. Това сме го уточнили.
Що се отнася до регистъра на фирмите, които спомена господин Ралчев, ние сме „За” такъв регистър, но изключително облекчен. Там е споменато на едно място за комисия по тютюна, която трябва да има всяка областна служба „Земеделие”. Не сме за затова, няма как която и да е фирма да подава документи за регистър във всички области в България. Нека в Националната камара или Национална комисия по тютюна, там да се подават един път документи, съвсем елементарни документи на фирмата, без никакво преследване, без проверка какво е състоянието и така нататък. Да има един елементарен регистър на фирмата, където, която и фирма да дойде да купува, да се регистрира и да започне да купува. Ако до другата година тя не е лоялна, ако е сключила сто договора и не ги е изкупила, ако е изкупила сто договора и не ги е платила, тя не е лоялна и тя вече трудно да може да влезе в този регистър.
В конкретика бих могъл да Ви представя някои неща. Сещам се още за Държавната експертна комисия. В Законопроекта на Министерство на земеделието чл. 10 отпада, а чл. 10 в старата си форма визираше разходите по Държавната експертна комисия да се покриват от фирмите, които са купувачи. Хубаво да се знае разходите за контролната комисия кой ще ги покрива. В предния законопроект беше казано, че при нормално изкупуване разходите се покриват от фирмата-купувач, а при спорове се поделя поравно между фирмата и продавача, тютюнопроизводителя. С това не сме съгласни. Ако трябва да чуете моето предложение, предлагам Държавна експертна комисия, разходите по споровете, да се покриват от държавата.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Мименов, за професионалния анализ. Аз Ви моля тези няколко предложения, които имахте и които сигурно са рационални, казахте че ще ги представите на Министерство на земеделието, да ги представите наистина в писмен вид. Ние ще им дадем и стенограмата, която водим тук. Предвид това, че вносител е Министерството на земеделието, министър Танева ще каже няколко думи във връзка с това, за което Вие говорихте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички от мен!
Поздравявам всички с настъпилата Нова година на това първо заседание на Комисията по земеделие и пожелавам успешна работа за тази пленарна сесия.
Уважаеми колеги, господин Мименов, благодаря за предложенията. Искам да кажа само няколко думи. Инициативата за промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия наистина е плод на няколко браншови организации, които инициираха срещи с Министерство на земеделието и храните в края на миналата година по повод поредната изкупвателна кампания и проблемите относно нейното стартиране и цената, която бе обявена. В този смисъл всички, както и ние като Министерство, споделяме притесненията и най-вече вижданията, че се налагат промени и то спешни в този закон, така че за започването на новата стопанска година за тютюнопроизводителите да има възможност държавата, но като арбитър при отделните спорове, да влияе за нормалните търговски отношения. В никакъв случай не следва да се разбира, че с тези промени следва да централизираме в държавата, в лицето на Министерството на земеделието и храните или друг орган, функции или права, които трябва да са ефект от нормалните пазарни отношения.
Предвид спецификата на производството, предвид административния капацитет на част от производителите и невъзможността те самостоятелно да защитават интересите си, считам че е нормално да предприемем някои изменения. Затова сме и предложили по повод на това при конфликтни ситуации в лицето на държавата да има арбитър, който по отношения, примерно на окачествяването, да решава тези спорове. Но тези промени, които сме предложили или тези, които Вие и допълнително предлагате, в никакъв случай не следва да се приема, че държавата трябва да има някакви функции, които да определят пазарно поведение, на която и да е от страните на пазара. Това трябва да е ясно.
Ние като Министерство наистина искаме най-необходимите промени, за да има справедливост и прозрачност в сектор „Тютюнопроизводство”. Да ги направим за започващата кампания, така че да дадем сигурност и на двете страни в сектора - и на тютюнопроизводители, и на изкупвачи - гарантираност по отношение на изпълнението на договорните отношения. Който и да е договор, тъй като предвид на практики, които в момента съществуват, той има съответната правна сила, защото няколко пъти се поставя темата договорът да има правна сила, промените, които сме предложили са в тази посока - да има яснота кой е тютюнопроизводител. Затова се създаде допълнителен регистър в Областна дирекция „Земеделие”, поначало за политиките на земеделието чрез Областна дирекция „Земеделие” – тема, за която вероятно ще имаме отделно заседание на Парламентарната комисия, за да Ви представим и нашите виждания за административната реформа в Министерството и начина, по който то ще прилага политиките си.
И пак казвам, вменяват се на държавата права, които да упражни само при конфликти и то в качеството на арбитър и в същото време искаме да въведем условия за извършване на дейността, които биха довели до производството на по-качествената стока, така че тя да получи по-добра цена. За всяко друго очакване, за това че държавата ще върне някакви централизирани функции да управлява отрасъл, който, предвид и членството ни в Европейския съюз, трябва да е напълно в пазарни правила, няма как да смята, че ще бъде реализирано.
Ние стартирахме разговорите с браншовите организации още в края на ноември, мисля, при първите очаквани проблеми. Предложихме вариант. После на последващи срещи разбрахме, че не всички имат съгласие. Аз бих предложила, предвид на това наистина, което е най-спешно, за да няма проблеми нито от едната, нито от другата страна, в посока на принципите, които споделих, да се обединим в тези консенсусни предложения и да може наистина до 1 март те да са факт, така че по някакъв начин взаимоотношенията в сектора и търговски, и производствени, да бъдат по-ясни и по-сигурни за всяка от страните. Наистина ще разгледаме отново и допълнителните предложения, които имаме. Но особено за единия сорт тютюн, твърде болезнената тема за тях, трябва да побързаме да ги приемем тези промени, които са предмет на широк консенсус, по най-бързия начин. Затова се надявам за разбиране от всички страни в този процес, за да направим нещо, което да е полезно на тази кампания.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Други мнения, становища? Заповядайте!
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, колеги.
Ще върна лентата малко назад. През 2011 г. Законът за тютюна и тютюневите изделия беше променен веднъж. Тогава се получи прословутата либерализация на пазара с тютюнева суровина и закриването на фонд „Тютюн”. Миналата година, през 2014 г., поредният кабинет на страната, по предложение на браншовите организации, реши още веднъж за пореден път да промени Закона за тютюна и тютюневите изделия, както каза и министър Танева, поради хроничните проблеми на тютюнопроизводителите при изкупните кампании. Бих казал ежегодни хронични проблеми на тютюнопроизводителите при изкупните кампании и то основно винаги при ориенталските сортове тютюн. Всяка година имат проблеми тютюнопроизводителите. Имаме обяснение за това. Но наистина приветствам Ви, че сегашното управление на страната, в лицето на Министерството на земеделието, предприе ход в посока да се промени още веднъж Законът за тютюна и тютюневите изделия, с цел да се заложат защитни механизми за най-дребните, най-малоимотните и най-уязвимите тютюнопроизводители, визирам ориенталските тютюни.
Аз съм приложил в писмо до министър Танева и до председателя на Комисията по земеделие господин Христов предложението от Национална асоциация на тютюнопроизводителите. По-скоро ние препотвърждаваме тези предложения, които направихме миналата година с някои допълнения, които се получиха след широк обществен дебат сред тютюнопроизводителите от четирите сортови групи. Тютюн – визирам „Басми”, „Кабаколак”, „Бърлей” и „Виржиния”.
За да не отнемам много време, господин Мименов беше много изчерпателен, само ще щрихирам някои от предложенията, за които се радвам че са взети предвид и са заложени в новия Закон за тютюна и тютюневите изделия. Сред широкия дебат по четирите сортове тютюн, тютюнопроизводителите масово подкрепят създаване регистър на тютюнопроизводители, било то незадължителен. Три основни сортови групи тютюн „Басми”, „Кабаколак” и „Бърлей” подкрепят създаването на регистър на фирмите. Искам дебело да подчертая – регистър на фирмите, които чрез уведомителен режим, не лицензионният режим, както беше от 2012 г., чрез уведомителен режим да влязат в регистър. Не знам кой ще го стопанисва този регистър, но трябва да има ред в бранша, трябва да има прозрачност, трябва да има проследимост на тютюневата суровина, която не е обикновена суровина. Напротив, тя служи за производството на акцизни изделия, каквито са тютюневите изделия. Като национална асоциация становището ни по този въпрос е, че наистина най-големият от губещите, ако няма такъв регистър, ако няма яснота на правила в бранша, най-големият губещ е държавата. От пропуснати ползи визирам нерелгаментираното производство и търговия с тютюн. По друг начин казано контрабанда.
Искам да обърна внимание също така, че Националната асоциация на тютюнопроизводителите подкрепя въвеждането на регистър на производителите на сертифицирани тютюневи семена, което пропорционално ще доведе до производство на качествена суровина и не само качествена, а наистина сортове, които бяха познати на световния и европейския пазар допреди няколко години, които бяха марката на нашия бранш. Визирам също така да се създаде, може да се ползват услугите на Института по тютюна и тютюневите изделия, райониране по сортове групи за съответните общини и области. Давам пример сортът „Крумовград” не случайно носи това име, а той е селектиран за производство в района на Крумовград. Той не става, не се отглежда в Северна България. И обратно – „Кабаколак” или както е другото му име – тютюнът от Северна България, не може да се експериментира да се произвежда в Южна България, защото примерно добивът му е по-голям от декар.
Приветстваме, че и другото ни предложение за създаване на тютюнева камара е заложено в проекта за промени. И наистина целим по този начин превантивно да урегулираме взаимоотношенията си по цялата верига тютюнопроизводители-търговци-преработватели и с вещото участие на Института по тютюна и тютюневите изделия.
Уважаеми колеги, приключвам с най-новите предложения, които бяха направени на семинарите, организирани от Националната асоциация с широк обществен дебат с няколко акцента, че тютюнопроизводителите в България от ориенталската сортова група тютюн „Басми”, са над 30 хиляди реални произвеждащи тютюн земеделски производители. От сортова група „Кабаколак” са над 6 хиляди тютюнопроизводители, базирам се на данните като бенефициенти, които бяха в регистъра на тютюнопроизводителите от 2009 г., когато функционираше фонд „Тютюн”, от сортова група „Бърлей” - над 2000 производители има в страната. Всички тези тютюнопроизводители, които са представени от общински координатори на асоциацията, са за тези промени.
Обръщам внимание на сортова група „Виржиния”, четвъртата от нашия бранш, която не подкрепя промените в Закона за тютюна и тютюневите изделия. Аргументите и на четирите сортови групи са много. Обръщам внимание като отговорни народни представители да обърнете Вие внимание на тютюнопроизводителите, които са най-застрашени при изкупуването на тютюна, не само при договорирането му и акцентирам с трите последни предложения от асоциацията, които сме адресирали до министър Танева и до Комисията по земеделие – да се въведе задължителна регистрация и членство на тютюнопроизводителите от представителни браншови организации. Давам пример, че в Италия тютюнопроизводители, които не членуват в браншови организации, получават два пъти по-малко национални доплащания в сравнение с тези, които са в браншовите организации. По този начин, госпожа Танева, ще елиминирате момента, в който, който има телефона на министъра да звъни, а той трябва да бъде представен от браншова организация. Ще си облекчите режима на контакта с тютюнопроизводителите. Също така въвеждане на задължителни договори за производство и изкупуване на тютюна между тютюнопроизводителите и търговските субекти. Задължителни договори. Нека тези договори чрез промени в закона, да бъдат така формулирани, че да имат юридическа стойност и съответно санкции за некоректната страна – било тя тютюнопроизводител или търговски субект.
И като последно предложение, което излезе на семинарите на тютюнопроизводителите, аз го казах вече, въвеждане на райониране с цел поддържане сортовата структура на тютюна. Това да бъде съобразено с почвените и климатични условия за неговото производство.
Благодаря за вниманието и ще се радвам, ако бъдем поканени на следващи дебати като браншови организации в Комисията по земеделие, а също така и на Консултативен съвет по тютюна към министъра на земеделието. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Филев. Думата поиска господин Георги Божинов. Заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми гости.
Очертава се една широка подкрепа на предложения законопроект. Предлагам тези, които ще вземат отношение от поканените гости, след кратка обща оценка на закона, подкрепян или не, да сложат своето мнение върху възраженията и допълненията, защото се очертава, че и двете страни подкрепят онова, което – да не се повтарям.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, колега Божинов.
Други становища, колеги от Комисията, които имат желание да се изкажат. Госпожо Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАТ АХМЕДОВА: Уважаеми, господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги, уважаеми представители на бранша.
Искам да започна със следното изречение. Както винаги в България тичаме след вятъра. Какво имам предвид? В момента нормативната уредба, която третира темата „Тютюн” е основана на Директива 2001/37/ЕО, която ще се прилага до 20 май 2016 г. От там нататък предстои прилагането на Директива 2014/40/ЕО, която е гласувана вече на 3 април 2014 г. Ако ние сега не се подготвим за тези промени през 2016 г. означава, че не правим нищо, защото 2016 г.ще ни завари пак неподготвени, пак тепърва ще започнем да се чудим защо, как и какво правим. Защо го казвам това? Защото темата „Тютюн” е актуална след разпада на Фонд „Тютюн” и промяната в нормативната уредба по отношение на либерализацията. Тези промени, които сега искаме да въведем, стават ежегодно след едни протести на тютюнопроизводителите. Но тези промени няма как да решат изцяло темата „Тютюн”, защото тя не касае само производителите, касае преработватели, касае цигарената промишленост, касае и държавата по отношение на акцизите. Защо казвам това? Ще го подкрепя с цифри. Последните анализи и статистики от Агенция „Митници” показват, че контрабандата на цигари намалява, увеличава се контрабандата на промишлено обработен тютюн. Защото от суровината „Тютюн” единствено могат да се произведат цигари и подобен род продукти. От домати това нещо не може да се произведе. Ако едните стоки са акцизни, а другите не са, суровината не е, какво правим, как решаваме проблема? И тъй като акцизността, тази проблематиката е решена чрез Министерството на финансите, Министерството на икономиката, никъде не е решен проблемът със суровината тютюн. Това трябва да заеме мястото си именно в този закон. Основният недостатък към днешна дата на тази тема е, че няма орган държавен, който да се занимава с тази тема.
Госпожо Министър, Вие в Министерството, даже нямате и дирекция, която да се занимава с темата „Тютюн”. Агенция за лозята и виното има, Агенция за каквото ще има, но Агенция за тютюна няма. Не казвам, че трябва да има агенция. Трябва да има орган или институция, която трябва да провежда държавата политика в този отрасъл. Защото всяка година протести, протести, трябва да ни светне лампичката, че има проблем. Проблемът трябва да се реши генерално.
В тази връзка Вие знаете, че предходният парламент имаше вкаран закон за тютюна, който беше гласуван на първо четене, на второ четене така и не стигна поради обстоятелството, че се разпадна парламентът. Предлагам освен частичното решение, което е заложено в Закона за изменение и допълнение, има много добри идеи в този закон за изменение и допълнение, да се работи и върху цялостната проблематика тютюн, като се направи нов закон за тютюна с нова визия. Ние имаме готовност за такъв закон. На предното обсъждане бях казала, че го подготвяме. Това може да се обсъди с браншовите организации, с консенсус да се работи да няма противопоставяне, защото никой няма интерес да се противопоставя бранша. Частичното решаване на проблема ще доведе само до избягване на поредния протест. Догодина ще се появи същото.
По отношение на камарата, за която говорите. Да, говорите за камара, но в предложението Ви за закон, думата „камара” не е спомената. Все пак ние сме хората, които ще го гласуваме това и затова сме се събрали. Ако общественото обсъждане днес се провежда в тази зала, мисля че е, за да се чуе мнението и на народните представители, тези, които се занимават с темата.
В Глава 5 записвате „представителни организации в сектор Тютюн”. Там се казва, че трябва да се обединят най-малко 50 на сто земеделски стопани, вписани в регистъра по чл. 4. Вписани в регистъра по чл. 4, ал. 1 са всички тютюнопроизводители. Как ще стане така, че една организация ще обхване, така както си записах от изказването на господин Филев, поне са 38 хиляди, доколкото той успя да каже че са, за „Виржиния” така и не спомена. Това означава над 20 хиляди регистрирани в една организация. Това е практически невъзможно. Разбирате ли? Практически невъзможно е, ако не се въведе това, което господин Филев казва, задължението да членуват. Задължението за членуване просто няма как да се случи. Няма как да накараш задължително някой да се сдружи с някого, което означава, че това е мъртвороден текст, неприложим, поради което това обсъждане мисля, че трябва да продължи в такава фаза, че наистина да се реши изцяло, или в по-голямата си част, проблемът „Тютюн”. Защото в момента, по-скоро защото е по инициатива на производителите, техните проблеми – ще създадем регистър, ще създадем комисия, но няма да решим цялостния проблем.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искам да Ви кажа, че абсолютно добронамерено от страна на Министерството на земеделието бяха взети всички предложения от страна на асоциациите. И аз ще споделя с Вас, Вие сте в течение, че имаше голямо настояване, голямо искане за изслушване на браншовите организации във връзка със спешността на проблемите. Това, което в момента министър Танева и нейният екип предлага е, важните въпроси в отрасъла да бъдат решени в това изменение на закона. Това по отношение на новите изисквания на Европейския съюз, сигурно се мисли за бъдеще, като аз очаквам и Вие да направите предложение в тази посока. Така че дайте това, което в момента очакват от нас. Ето господин Мименов каза, че най-важното в този законопроект, който те споделят като текстове, предложени в него, е времето. Няма как да говорим за приемането на нов закон за тютюна и така нататък, при положение, че имаме и други неща, които са важни и във връзка с кампанията, която започва. Що се отнася до дирекциите, Вие познавате добре структурите на Министерството на земеделието, очевидно, че няма как да има дирекция и агенция за всяка култура.
Госпожо Министър, заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Ахмедова, благодаря Ви за Вашето изказване. То ми дава повод да направя и да изложа пред Вас виждането на Министерството на земеделието и храните в този му политически кабинет.
Първо, искам да кажа, че – и това важи за всички нас, че добре е да казваме, че искаме консенсус и конструктивност, но всяка страна е длъжна, който го казва, трябва по същия начин да мисли в тази посока. За предния мандат, имало е нов закон за тютюна, това е била Ваша политическа визия. В крайна сметка Вие сте имали времето да го приемете. Ние и като опозиция, тъй като аз съм била депутат от опозицията, съм изразила становището категорично и ясно против приемането на този закон и в момента смяната на позицията ми, просто няма как да стане. Нов закон за тютюна, нямаме виждане за такъв нов закон, нямаме виждане за създаване на нов държавен орган. Напротив категорични сме против това. Нещо повече, смятаме, че това не бихме си позволили с оглед изискванията на европейското законодателство. Министерството на земеделието и храните има достатъчно администрация.
Второ, визията ни за административна реформа е точно чрез Областна дирекция „Земеделие” да изнесем всички политики по отношение на който и да е сектор на регионално ниво. По никакъв начин няма обоснована нужда нито да се възстановява фонд „Тютюн” да не говорим, че вече няма как да бъде и разплащателна агенция за помощите, нито да се създава който и да е нов административен орган – било евентуално изпълнителна агенция за продукта тютюн. Аз съм съгласна с Вас, че тютюнът е специфичен продукт по простата причина, че след промишлената му преработка става контрабандна стока. Това е така. Но това не ни дава основание, или поне това е нашата политическа визия, и аз пак казвам, за момента, в който ние провеждаме политиките на земеделието, ние няма да приемем такова виждане. Напротив и тези административни структури в момента са в повече и имаме ясна визия как ще оптимизираме изцяло администрацията на Министерството на земеделието и храните. Има агенции за какво ли не. И всяка агенция има директор, заместник-директор, главен секретар, главен юрист, главен счетоводител и още не знам какво. Не може за всяка дейност, за всеки продукт, да създаваме администрация, при условие, че има основни служби в Министерството, които са на регионален принцип и могат да бъдат и близко до земеделските производители.
Да, промените бяха инициирани по спешност от браншовите организации. Да, ние сме приели тяхната инициатива, защото и ние виждаме, че пълната либерализация на пазара, а пазарът трябва да остане либерализиран естествено, създава проблеми и поради административния капацитет на най-голямата част от производителите. Но истината е една – 2021 г. ще дойде съвсем скоро и този сектор трябва да е подготвен да направи съответните си решения и начин на работа така, че да посрещне тази година, когато вече няма да има възможност за национални доплащания. Ние в никакъв случай като държава не следва да даваме практически сигнали, че ще отидем към старата форма на държава на регулация, цени или каквото щете, и да осигурим на практика работата на този вид стока без промяна, евентуално с оглед качеството на производителите, и да ги въведем в заблуда. И без значение 2021 г. какъв ще е политическият мандат на това министерство или на държавата, този проблем ще стои пред всеки, пред който и да е управляващ. Никой няма да позволи в рамките на общия Европейски съюз да се създава нова агенция, да се дават национални доплащания, когато посоката на всички европейски регламенти е съвсем друга. И ние трябва ясно и точно да си дадем сметка за това, да направим законодателството в посока, в която съвсем ясно тези хора, които се занимават с тютюн, да знаят, че се произвежда стока, чиято цена като я продадат, може да им осигури съответния доход, от който имат нужда. Ако той не се осигури да използват възможностите, които сега ще ги има в много по-голяма степен. Примерно тематичната подпрограма за малки фермери, инвестиционната, по програмата, да си създадат допълнителен доход, който е възможен в тези райони. И да посрещнат 2021 г. готови. Всяко връщане назад означава 2021 г. да бъде още по-тежка за тези тютюнопроизводители.
Вие си имахте мандата, имахте и възможността да създаде тази агенция и да си направите философията. Нашата философия е такава и виждане е такова, каквото то беше когато бяхме опозиция. И аз го казвам и сега – Вие сте народните представители, Вие решавате това как да стане. Това е нашето виждане за сектора. Предвид основния административен капацитет на производителите да избегнем хаоса, да избегнем невъзможността те да гарантират правата си в търговските взаимоотношения, да помогнем и ние на митниците, тъй като ние не контролираме контрабандата относно това секторът да е по правила. Но в никакъв случай не можем да върнем държавата като управляващ производството и търговията на това производство. Това е нашата политическа платформа. Тя е била заявявана и като първо управление, и като опозиция, и сега като управление на министерството. Ние направихме промяна в устройствения правилник на Министерството. Знаете го. Като смятате, че е трябвало дирекция, та Вие година и четири месеца можехте да я създадете. Ние не сме казвали, че трябва. Има си отдел. Господин Ралчев сигурно е един от най-капацитетните хора по отношение на тютюнопроизводството в България и браншът също го познава. Дирекциите ги знаете много добре в Министерството, сигурно по-добре и от мен. Считаме, че наистина се налагат промени, но толкова, колкото да е ясен пазарът – на производство, на търговия, да са ясни участниците в него. Трябва да вървим в посока на увеличаване възможностите на най-уязвимите тютюнопроизводители. Има възможност за това. Аз съм готова, ако няма пречка включително тези тютюнопроизводители на този сорт тютюн, да бъдат с предимство при рамкинг на проектите на малките фермери, които биха им дали предимство. Да, ето сега господин Грудев, ресорният ми казва, и освен по тази тематична мярка за малките фермери, и по т. 4.1 за преструктуриране с предимство. Защото 2021 г. ще дойде независимо кой тогава има политически мандат за управление. Друг е въпросът, че ако се гледа за деня винаги може да се наруши европейско правило, да се дадат едни пари и след две години след одитните мисии да се искат от държавата. Това вече е въпрос на отговорно държавническо управление.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Вие ще имате моята категорична и на Реформаторския блок подкрепата по отношение намаляване на администрацията и намаляване администрирането в отрасъл „Земеделие”.
Искахте думата, госпожо Ахмедова. Заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Кратка реплика.
Госпожо Министър, внесеният Ви ЗИТ за Закона за тютюна...
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Той не е внесен.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Той не е внесен, ще се внесе. Той дублира голяма част от нашите идеи, така че тонът, с който говорихте…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, обяснявах.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Добре, обяснявахте. Казвам че проблемът се решава частично. Ние сме за пълно решаване на проблема. Защото от една страна казвате няма нужда от администриране или държавата да се намесва, от друга страна във Вашия ЗИТ пише, че трябва да се създадат комисии към областните дирекции, което означава, че така или иначе ще има някаква държавна регулация.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не регулация – арбитраж. Защото 36 хиляди тютюнопроизводители…
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Последно арбитражи ли ще има, за да … Добре, поставям един такъв конкретен въпрос. Тази арбитражна комисия последна ли се явява в спора между производителя и купувача? Има ли предвидена такава администрация да се създаде или не?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Няма да предвиждаме нова администрация в никакъв случай. Става въпрос за съществуващата. Разбира се, друг е въпросът за субективния елемент. Тук става въпрос за намеса на държавата единствено и само като арбитър при спорове.
Аз искам да кажа на госпожа Ахмедова, че законът, ако има изкривяване и възможност държавата нещо да управлява в един сектор, който и да било, това няма да остане. Говорим само за намеса на държавата като арбитър при спорове. Защото, уважаема госпожо Ахмедова, включително и това е Ваш електорат, да не минаваме на политическа тема. Хората, които се занимават с декар и два със земеделие, са 36 хиляди и нали няма как сами да защитят правата си. Става въпрос за отговорност на държавата и аз съм приела тези виждания на браншовите организации.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Постъпиха предложения за много изказвания. Давам думата на заместник-министъра за уточнение.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Уважаема госпожо Ахмедова, европейското законодателство, а и българското във всички земеделски продукти, е създало режими за рефериране. Към Министерство на земеделието и храните има 25 броя референтни лаборатории. Те изпълняват същата функция, тоест арбитраж между две лица по веригата, каквито ще изпълняваме и в момента. Ние не въвеждаме нищо по-различно и нищо по-ново. Арбитраж, както е за всички останали продукти.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги.
Все пак ние правим едно предварително обсъждане, в което според мен основната задача беше да чуем браншовите организации какви са вижданията им за промяната на закона. Че е спешно, спешно приемането на промяна на закона, защото има редица въпроси, които не могат да бъдат решени в рамките на сегашния закон, липсата на регистри, липсата на възможност за проследяемост на качеството, на договорите и ангажиментите, които съответно се поемат от тези, които изкупуват доходите. Затова конкретни бележки вероятно ще направим, когато този закон мине през Министерския съвет и съответно ще направим тези бележки, които според нас са важни, за да бъдат реализирани. Но въпреки това аз много внимателно слушах представителите на браншовите организации. Извинявайте, но не виждам много от нещата, които те казаха. Липсва Институтът по тютюн и тютюневите изделия. Как ще се контролира качеството на тютюневите семена, при условие, че това изисква той да притежава 90 процента от сортовете в страната. Кажете ми как ще стане, като те не са привлечени в системата на контрол. Даже не са поканени. Отделно от това експерти – как ще направите 28 комисии с експерти, които ще правят съответно анализ и ще решават спорове? Извинявайте, но първо това е огромен брой експерти, който няма как да бъде реализиран в 28 комисии. Извинявайте, окачествяването на тютюна няма нищо общо с това Вие какви експерти сте в тази област, които да правят съответно арбитраж за това, какво се предлага.
Затова по-скоро Институтът по тютюн и тютюневи изделия е този, който Министерството може да използва, предвид капацитета, който има там от гледна точка на чистота качество. Аз само коментирам това, което се казва – райониране – важен въпрос, който съответно и за другите сектори от растениевъдството, трябва да бъде поставен, но не може без райониране на тютюнопроизводството Вие да очаквате производство на качествена суровина.
Друг един въпрос. Защо е необходимо в Закона ние да запишем, че ще създаваме камара? Те могат да си създадат камара, могат да си създадат борд и той да бъде припознат от Министерството като представител, с който ще договарят условия и начин на управление. Защо е необходимо в Закона да бъде разписано точно как ще бъдат представени 50 процента плюс и така нататък. Неща, които според мен, са нещо, което е излишно да бъде отчитано по някакъв начин в Закона.
Като тема за размисъл – правим регистър на тютюнопроизводителите. Той е по Наредба № 3, той се прави в Министерството. Така разбирам от проекта за Закона. Регистърът на тези, които изкупуват ще бъде по места с доста либерални изисквания. Защо? По места Комисията ще прави регистър. Всяка област ще има регистър. Нямаме единен регистър на тези, които могат да изкупуват тютюн. Ако правим регистри, да правим регистър на производителите, който да е централизиран по Наредба № 3 ще бъдат или няма да бъдат, е друга тема, на тези, които изкупуват с договор и регистър на тези, които произвеждат семена. Такъв със сигурност има в ИАСАС, няма начин да няма, защото производството на семена все пак се изпълнява и контролира от Изпълнителната агенция. И оттук нататък да се създаде система за решаване на проблемите в тази верига, която е важна, за да се получи накрая качествен тютюн и той да бъде изкупуван на съответната цена, която е адекватна на пазарните условия. И аз благодаря, че правим това обсъждане, но колкото може по-бързо наистина съгласувайте Закона, внесете го в Министерския съвет, за да може да бъде от страна на парламента реакцията, приемането на ЗИТ, който да свърши необходимите промени и те да бъдат готови за следващия сезон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Бъчварова.
Господин Каймаканов поиска думата. Заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Благодаря господин Председател!
Темата на днешното заседание е обсъждане на Закона с представители на браншовите организации. Имаше две изказвания и останалото беше политически разговор, нищо друго. В тази връзка искам да кажа на госпожа министъра, че браншовите организации поискаха само няколко неща и нищо повече - нито влияние от държавата, нито влияние от държавата върху цените. Те поискаха регистри. Регистри на производителите на първо място, за да се знае кой произвежда тютюна, кой сключва договорите и дали тези хора утре ще могат да си продадат тютюна и на кого. Регистър на купувачите, нали така – правилно разбрах. Кои са купувачите, те коректни платци ли са и да може Вашите колеги от бранша да знаят в деня на изкупуването кои са фирмите, които имат право да купуват този тютюн. И това според мен е най-важното във Вашите искания. Защото сега минават разни фирми, подвеждат ги месеци предварително, вдигат цените, подвеждат ги, че ще бъдат ниски или по-рано ще свърши изкупуването и всичко това влияе на тези хора, особено на малките производители, които нямат възможността да се борят даже и в съда.
Искат гаранция да им се изкупи продукцията, второто, което поискаха.
Третото, което поискаха е коректност на окачествяването. Този въпрос с акцизите е решен. Аз мисля че в Закона отдавна е решен този въпрос. Тук основно говорим за тютюнопроизводството преди производството на рязан тютюн. И сроковете за изкупуване. Това са основните искания според мен на двете браншови организации, които аз чух като изказвания. Никой не иска държавата да се меси в ценообразуването, както госпожа Министърът твърди през цялото време. И мисля, че не е правилно някой да го поиска, защото това са пазарни отношения и никой според нас или според тях, не би трябвало да си мислят, че това би било възможно да се случи.
Държавата дава годишно сто милиона за този отрасъл. А според данни на митниците губи много повече още от контрабанда на този необработен тютюн. Така че според мен държавата трябва да има изключително отношение и наблюдение върху този процес. Тук става въпрос за ролята на държавата и как ще го контролира, а не да контролира цените на всички тютюнопроизводители кой по-малко или повече си е купил. Това са пазарни отношения. И дали ще намалявате или увеличавате администрацията, не зная. Да, правилно, не трябва да се увеличават административните разходи, но не може един или двама човека в Министерството да отговарят за този отрасъл, съпоставимо с другите - не знам, със сигурност по-малко, а в същото време ние да ковем закон за този отрасъл. Колко човека отговарят в Министерството сега за тютюна?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Има 26 – 27 дирекции.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Идеята, понеже днес изслушването е на браншовите организации, е да има към кого да се обърнат и кой е органът, който ще контролира, включително и раздаването на тези сто милиона, включително и начинът, по който ще се контролират продажбите на този тютюн. Така че, ако ние се спрем и фокусираме само върху регистрацията, която браншовите организации искат, ролята на държавата ще е само да контролира. Нищо повече. Ненамеса в цените, ненамеса в търговските отношения между всички компании. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за пазарния завършек. Аз няма да се намесвам в дискусията, защото от 1991 г. съм свидетел на всичко, което става. Тогава бяха много тежки преговори с шефа на стачния комитет Мехмед Дикме и все не са разбрали, все нещо не е доизяснено, все нещо не е донаправено като хората. Но като председателстващ да не вземам отношение да не кажете, че имам отношение към този отрасъл. Гаранции искат и тези, които произвеждат плодове и зеленчуци. Тези, които произвеждат и животинска продукция и не я получават.
Ние малко сменихме тематиката. Темата днес беше изслушване на браншовите организации, които искаха да изложат техните проблеми, а ние започнахме да обсъждаме основно законопроекта на Министерството на земеделието. Разбира се, те имат отношение към този законопроект, по тяхна инициатива се случва, но нека да дадем думата, за да чуем и други становища. Заповядайте!
ДИМИТЪР НАЙДЕНОВ, Джапан Табако Интернешънъл България: Добър ден! Ще направя съвсем малко изказване от името на Българската асоциация на тютюневата индустрия, която обединява производителите на много голяма част от легалния обем цигари и тютюн за пушене в България. Благодаря, че ми давате думата. Като цяло ние подкрепяме предложението да има регистри за производители и тези, които купуват тютюна от тях. Това е добра практика в много държави, които произвеждат тютюн. От друга страна обаче, бихме искали да обърнем внимание на още един проблем. Той вече беше споменат тук. Той е свързан с незаконната търговия с частично обработен суров или рязан тютюн. За 2013 г., понеже това е последната цяло отчетена година в България, само заловените количества общо от МВР и от Агенция „Митници” възлизат на над два пъти обема на легалния пазар. Тоест, ако Агенция „Митници” са обложили с акциз 164 тона тютюн през 2013 г., само заловеният нелегален тютюн е около 360 тона. По оценка на различни компании от сектора общо пазарът на такъв тютюн възлиза на близо 2000 тона.
В този смисъл ние смятаме, че освен въвеждането на регистри законът би следвало да предвиди и по-сериозни мерки за контрол и проследяване, така че този тютюн да може да се купува, продава и транспортира под контрол на съответните държавни структури. И неспазването на тези изисквания да води до санкции. Защото, ако тези 360 тона бяха обложени с акциз, това означава още 54 милиона лева приходи за държавата. Така че това има много сериозни фискални и политически измерения като сума.
За да не отнемам повече време, освен контрол, с цел намаляване незаконната търговия, другите ни предложения са свързани с това да се върне възможността за производство и предлагане на заготовки за цигари с филтър в България, което беше позволено преди от закона и да се прецезират дефинициите в този проектозакон за национално представителните организации. Пример с нашата организация, независимо че компаниите, които са в БАТИ нямат по 8 представителства, ние считаме, че действително представяме бизнеса с внос и производство на цигари в България, тъй като 90 процента от легалния обем се реализира от компаниите членове. Накратко е това. Благодаря Ви за отделеното време.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз.
Заповядайте господин Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Много често се говори за картел на пазара на фирмите, които използват суровината. Как една суровина, произведена в Гоце Делчев, сорт „Катерини” примерно – средната цена в евро е 3 – 3.50 – 4 евро, а в Гърция, на не повече от 30 километра, стига до 7 – 8 евро на килограм. Откъде се получава тази разлика и на какво се дължи това нещо? Голяма част от тютюнопроизводителите казват, че се дължи на някакъв картел между самите фирми. Има ли нещо вярно в това или ще ме опровергаете?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте за отговор!
МИХАИЛ ПАПАНАСТАНАСИУ, Лийв Табако Михайлидис” АД: Добър ден. Михаил Папанастанасиу се казвам. Аз съм член на Асоциацията Български тютюни. На въпроса, който зададе господинът – средна цена в Гърция за момента за „Катерини”, специално за този сорт, е 3.20 евро. На 14 януари е договорена средна цена и това е цена не на една фирма, а на всичките – средна цена между 3.00 и 3.50 средна цена – 3.14 - 3.20 евро. Това зависи от качеството. Няма картелни отношения нито в България, нито в Гърция. Тютюнът в България специално този сорт „Катерини” е изкупен тази година на 3.05 до 2.95 евро. Данните са достоверни. Разликата между двете държави е около 20 процента. В момента това е крайната цена, защото изкупуването приключи тук и в Гърция. Да не говорим за други сортове като например сорт „Басма”, който e горе-долу с цената на Крумовград тази година в Гърция.
ИВАНКА ВАРКОВА, Група „Булгартабак”: Колеги, казвам се Иванка Варкова, представлявам Група „Булгартабак”. Заедно с тримата колеги плюс още две други фирми в декември месец основахме юридически асоциацията „Български тютюн”, към която очакваме да се присъединят и други колеги от бранша и респективно в добър диалог с Министерството, с Комисията, с производителите да постигнем нещо добро. На конкретния въпрос. Във всяка една държава се произвеждат различни типове произходни тютюн и всеки един от тях има своите специфични характеристики. И поради тази причина има и своята цена. „Виржинията” в Бразилия струва в пъти по-високо, отколкото „Виржинията”, произвеждана в България. Това е за всеки един тютюн. И по същия начин е въпрос на произход – „Катерини”, защото ние говорим: сортова група „Басма”, но в сортова група „Басма” може да има N на брой произходи, които могат да имат различни потребителски качества и от там идва и различната цена. Цената се определя от пазара.
Що се отнася до предложения законопроект, ние сме дали нашето становище още на 23 декември, входирано е. Основното, което искаме да акцентираме е, че ненамесата в пазара се изразява с това двата субекта, които имат търговски отношения, да решават споровете помежду си. Намесата на държавни експерти, още повече чиято повторна оценка е окончателна, противоречи на всякакви пазарни правила по принцип. Най-лесният и най-простият начин е – никой не е женен с договора си. Винаги един договор може да бъде прекратен или да се отиде на съд. И пътят за решаване на проблемите и подготовката на бранша, да ги няма всичките тези стачки постоянно и това, което господин Мименов спомена, е начинът, по който са урегулирани нещата в Гърция. Сдружения на производителите, което има може би 7 – 8 хиляди членове, включва браншови договор със съответната фирма. Основният път е в развитието на тези техни сдружения. Ние, фирмите, сме готови да посрещнем това нещо. Това е основното, което искам да кажа от името на нашата асоциация. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министър Танева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз използвам случая, съвсем накратко за обективността. Искам да благодаря на фирмите и във Вашата асоциация и на другите, които въпреки че не бяха законово задължени, на всички наши молби да ни предоставят справка за техните намерения, за сроковете, за започване на кампанията, за цените бяха предоставени на Министерството на земеделието и храните и от там улесниха и нашата комуникация с браншовите организации. Декември беше наистина такъв голям проблем за тях. Просто исках да Ви го кажа, мисля че е нормално.
НИКОЛАЙ ТОНЧЕВ, „Миссириан България” АД: Казвам се Николай Тончев от „Миссириан България” – фирма, предимно занимаваща се с изкупуване на тютюн. Има малко недоразумение. Понеже се говори, че тютюнът е контрабанда и ние всички станахме контрабандисти и колегите от дясно, и ние тук. Да се разберем. Има много важно нещо – тютюнът става акцизен, когато се нареже. Рязан тютюн - данните, които колегата от Асоциацията на цигарените компании изнесе, те са за рязан тютюн. Акцизът и ДДС-то за нарязания тютюн е 200 лв. на килограм. Правилно каза колегата – 2000 тона по 200 лв. това са 400 милиона, както искате така ги смятайте.
За да не Ви отекчавам, имам едно предложение, госпожо Министър, да свикате Консултативния съвет, където окончателно с колегите да изгладим всички въпроси, към които имаме претенции едни към други. Ако стане много бързо, ние сме готови. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре, ще бъде свикан Консултативният съвет. Въпреки че на последния Консултативен съвет бяхме решили съвместно, поставихме си срок до 5 януари да си дадем всички предложенията, направихме пак среща с браншовите организации, където се оказа, че част от позициите са сменени, и продължихме дебата, включително и днешното заседание, то вече е въпрос на парламентарна дейност. Според графика, ако можем другата или по другата седмица ще го свикаме. Но преди това добре е пак да има комуникация и ясни позиции, за да внесем Законопроекта в Министерския съвет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз предлагам да се ориентираме към приключване, защото мина час и половина по тази точка. Последни две кратки изказвания. Господин Мименов и после господин Каймаканов и приключваме.
АРБЕН МИМЕНОВ: Аз искам да кажа, че не сме съгласни без арбитраж. Подкрепям предложението. Давам пример. Обикалях фирмите за ниската изкупна цена, всички те ми отговаряха според качеството. Можем да дадем 6 и 7 лв., може и 3 лв. Даваха 3 лв., 6 и 7 никога не даваха. Така че засега не сме готови да си изгладим отношенията. Нека да има арбитраж. Благодаря Ви.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Аз господин Председател, имам въпрос към браншовите организации. Всичките те се изказаха, но не стана ясно на народните представители, които утре ще трябва да гласуваме този закон. В крайна сметка с така предложения закон съгласни ли сте или не сте съгласни? Съгласни са, така ли да разбирам?
АРБЕН МИМЕНОВ: Ние сме съгласни с предложенията, направени от Вас.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Това е въпросът ми. На днешната среща с така предложения Законопроект, предложен от Министерството, Вие съгласни ли сте или не сте съгласни?
ИВАНКА ВАРКОВА, Група „Булгартабак”: Съгласие има, но има детайли, които винаги малкото камъче обръща колата, да не забравяме. За това става въпрос. И в допълнение, хубаво е да се доразвие този закон в частта на контрабанда и така нататък, но това ще реши най-належащия проблем, който ще ни оправи поне в частта на изкупуването, което зависи и от земеделското министерство и от Вас като Комисия. Има и последващо действие. Последващото действие е да се включи този контрол върху тютюна, да се знае къде какво се случва с тютюна. Но това, понеже няма да стане бързо, затова сега подкрепяме предложението на проекта.
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Останалите асоциации подкрепяте ли предложението или не?
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Да взема отношение и аз. Наистина ситуацията е много деликатна, защото хем искаме бързо да променим към добро състоянието на тютюнопроизводителите, хем се оказва, че има неща, които още трябва да се допълнят и да се доизгладят. Така че аз не знам какви са процедурите, но ако трябва да се гласува отиваме на този етап и подкрепяме тези предложения. Но нали идва по-следващ етап, в който ще имаме възможност още да се допълват и да се правят промени към тези предложения. Така ли да го разбирам?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Така го разбирайте, още повече, че инициативата за промените в Законопроекта, предложенията, са до голяма степен Ваши. Благодаря за дискусията.
Продължаваме по следваща точка.
Уважаеми колеги, следващата точка, която беше трета, но ще стане втора – коментар във връзка с промените на Закона за Данък добавена стойност. По тази точка освен ръководството от Министерството в лицето на министъра и нейните заместници, тук са представители на Асоциацията на земеделските производители в лицето на господин Венцислав Върбанов, който е председател, Теодора Георгиева – главен секретар и Националната асоциация на зърнопроизводителите в България, представени от Румяна Христова – председател на Управителния съвет; Мариета Иванова – член; Георги Милев – член и Наталия Тодорова – изпълнителен директор.
Предлагам колегите от асоциациите, първо да дадем думата на Вас, защото тези проблеми касаят Вас основно.
РУМЯНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо министър, уважаеми господа народни представители.
Искаме да Ви запознаем с неприятната ситуация, в която се оказахме в първия работен ден след празници, която по най-бруталния начин ни запозна със Закона за ДДС в чл. 118, в който се урегулира как ние, земеделските производители отчитаме доставките на горивата. Оказва се, че на 24 декември в „Държавен вестник” е обнародван този закон, като преди това на 19 декември е обсъждан Законът за ДДС и тази промяна не е гласувана. На 24 декември в „Държавен вестник” бр.107 излиза въпросната промяна в чл. 118. С тази промяна в Закона на нас ни се вменява една тежест, която обременява земеделските производители с финансова тежест между 15 и 25 хиляди лева и всеки един производител, който отглежда и обработва повече от 300 декара земя, ще бъде подложен и ще бъде принуден да инвестира във фискални устройства и нивомери.
Аз ще дам думата на госпожа Йорданова, за да Ви запознае с основните доводи и какво наистина представлява нашата работа и как ще ни бъде буквално спряна работата, защото много – около 20 хиляди земеделски производители няма да успеят да отговорят на тези изисквания.
МАРИЕТА ЙОРДАНОВА: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Танева, господин Грудев, господин Цветанов.
Председател съм на Сдружението на зърнопроизводителите от Лудогорието и съм член на Националната асоциация. Споделяме тревогата си, притеснението си от две неща. По начина, по който бяха приети промените в Закона за ДДС без да сме уведомени, без да е дебатирано с нас, за съжаление разбрахме, че тази промяна не е съгласувана и с Вас. Дребна хронология само. На 24 декември се обнародва Закона, на 5 януари, без да има наредба, има инструкция на Главна данъчна дирекция заедно с Митниците да има проверки, блокиране и запечатване на устройства за зареждане с гориво. Такива проверки и такива запечатвания са вече факт. Това породи голямо напрежение, защото в тази трудна от климатично естество година със сринати пазари и все още не приключила стопанска година, колегите в Западна България, в Добруджа още жънат царевица, някои не са изорали един декар, имат животни и са им запечатали устройствата.
Каква всъщност е промяната?
Всички земеделски производители са задължени да въведат фискални устройства за отчитане и за измерване на потребяваното от тях гориво, което да е свързано с НАП. Тези устройства са скъпи и на всичко отгоре те са абсолютна финансова тежест за всички. Предвижданите изменения в Закона и в Наредба № 18 ще обременят с излишна тежест над 18 хиляди земеделски производители. Това число сме го взели от регистрираните кандидати за ползване на горива с намален акциз. Всички фермери, които имат съдове за съхранение на течни горива с вместимост над 500 литра, ще са задължени да платят между 15 и 25 хиляди лева за монтирането на нивомери и фискални устройства за отчетност на зарежданията на гориво в селскостопанските машини. Разходът е непосилен за по-малките земеделски производители. Тази сума неколкократно надхвърля получаваната държавна помощ за гориво с намалена акцизна ставка.
Допълнително финансово и административно натоварване е месечният абонамент за обслужване на тези устройства, както и допълнителен специализиран персонал за отчитането им. Наличието на фискални устройства с нивомери с дистанционна връзка с НАП осигурява само и единствено подаване на по-голямо количество информация на по-чести интервали. Тази система не е механизъм на дистанционна проверка. Тя е излишна. Тази информация не е повече от тази, която подаваме в момента. Тя е просто по-начесто, по-сложна и по-скъпа. Тя не е механизъм за дистанционна проверка. Тя просто е източник на информация, въз основа на която, на този източник, НАП преценяват дали има вероятност за нарушение, за да се установи и да се назначи физическа проверка. Освен това, това е физически невъзможно да се случи, защото в много части от страната, Вие знаете, аз съм от Лудогорието, и знам че в населени места в радиус от 20 километра, няма нито интернет, нито мобилни връзки, а ако ние бъдем принудени да сложим такива нивомери и не можем да го понесем финансово, няма откъде да заредим, защото най-близката бензиностанция ни е на 15 – 20 километра и вероятно не можете да си представите, какво означава няколко села да зареждат на една бензиностанция трактори и комбайни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тракторите и комбайните нямат право да се движат по републиканската пътна мрежа, как ще ги придвижите до бензиностанциите е въпросът.
РУМЯНА ХРИСТОВА: До тук знаем само глобите какви са, защото ги плащахме цяло лято.
С тази наредба, с тази промяна в Закона и с проект на наредбата на практика се прекратява дейността на земеделските производители, които не съумеят да се оборудват с измервателни устройства.
И в заключение, ние го обсъдихме с повечето браншови организации в целия сектор „Земеделие”, и предлагаме, и настояваме да се запази досега действащият режим за контрол и отчетност на доставките и зарежданията на течните горива при земеделските производители, а сегашният режим е следният. При доставка на гориво в наши устройства, в наши вместилища, ние сме длъжни веднага да подадем информацията доставчик, спецификация, качество на гориво, превозно средства и всякакви други информации веднага в НАП с електронен подпис. В същото време, по същия начин го подават и доставчиците ни на горива. Така че при нас по всяко време е ясно какво гориво сме купили и как то е постъпило при нас.
Ние настояваме да остане сегашният режим на отчитане на доставките на горива като приветстваме контрола. Нека всички земеделски производители, регистрирани по Наредба № 3 да регистрират ползваното от тях гориво, да го регистрират в НАП с електронния си подпис, както го правим и до момента.
На това становище сме ние Националната асоциация на зърнопроизводителите, Асоциацията на земеделските производители, Българска асоциация на фермерите, Българска асоциация Биопродукти, Национална асоциация на младите фермери, Национален съюз на земеделските кооперации, Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция, Асоциация на овощарите, Национален съюз на говедовъдите, Асоциация на млекопреработвателите, Асоциация на индустриалното свиневъдство, Съюз на гъбопроизводителите, Българска асоциация на малинопроизводителите и днес се присъединиха и тютюнопроизводителите. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Господин Върбанов, заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Уважаеми господин Христов, господин заместник-министър.
Първо, искам да ви благодаря за адекватната реакция. За това, че веднага, когато поискахме среща, Вие ни дадохте възможност ние да изложим тревогите си тук пред Комисията. Ако има нещо хубаво в цялото това нещо, което няма да даде никакъв ефект, освен с проблемите, които ще създаде, ще блокира сектора точно в един момент, в който трябва да се извършат много важни мероприятия, които залагат бъдещата реколта за годината, то е, че все пак нищо фатално не се е случило, защото наредбата на Министерство на финансите още не е публикувана. Така че в момента ние сме стресирани и притеснени от това, че още не е готова наредбата, не е ясно с наредбата дали няма пък да се съобразят с това, което изваждаме ние тук като мотиви и да бъдем изключени, защото ние имаме проектонаредбата, прочели сме я.
Има възможност нашият сектор да бъде изключен, за да не се получи това нещо. Проблемът е обаче, защото вече НАП тръгнаха на някои места на проверки и това налага едно голямо напрежение. На практика това, което някои хора се опитаха да кажат, представяте ли си Вие 20 или 50 трактора да се заложат на една бензиностанция. Първо, дали ще може някои друг въобще да зареди? Второ, физически възможно ли е това нещо и тракторът дори да зареди на бензиностанцията, ще отиде след това на 150 километра да оре. Ами той, докато отиде на 150 километра, ще изгори нафтата.
Ние сме дошли при Вас надявайки се, че като Комисия по земеделие на българския Парламент, Вие най-добре ще ни разберете и ще ни подкрепите. Същото се отнася и за ръководството на Министерството на земеделието и Вие, ако застанете на наша страна, аз смятам, че и колегите от Министерството на финансите ще се съобразят и в предстоящата наредба, която предстои да бъде обнародвана, да бъде регламентирано вече практически как ще се изпълнява закона. Всички, които са регистрирани по Наредба № 3 земеделските производители ще бъдат изключени и няма да се налага да правим тези небивали системи.
И аз искам да завърша с това, с което завърши колежката. Не сме против това, че държавата иска да вкара ред. Разберете, ние сме най-потърпевши, ако на нас ни се продават горива ментета. Защото ние правим много големи инвестиции в селскостопански машини, които след това изсипваме, ако някои от тези доставчици ни пробута някои фалшиви горива и след това започваме да плащаме на сервизните фирми.
Надяваме се просто, че Вие ще ни подкрепите и ще застанете на наша страна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, колега Върбанов.
Становища от Комисията, има ли мнения?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Според мен случката е по-скоро демонстрация на нощно законодателство, а не на реалността. Защото едва ли и министър Танева, и ръководството на Министерството биха подкрепили подобна мярка. Още повече аз приемам всички аргументи, които изложиха колегите от асоциацията. Има и още един аргумент. Все пак, когато правим такъв закон, той трябва да има някакъв бюджетен ефект, тоест да събира нещо. В случая земеделските производители знаем, че в голямата част купуват дизеловото гориво без акциз. Имат ваучери, с които поне част от него… Тоест реално ефектът за бюджета, това което цели законодателят да осигури приходи в бюджета, не се постига по никакъв начин, няма никаква полза от това освен фактът, че ще обременим земеделските производители с някакви допълнителни разходи. Те не са само за монтажа на тези нивомери и на устройствата, които изпращат информация към НАП. По-големият разход е в транспорта. Представете си, господин Върбанов го каза – един трактор, който зарежда, след това отива на някакво разстояние да работи, после пак се връща да зарежда на бензиностанцията. Това е абсурдно. Това носи един допълнителен разход, който изобщо не може да бъде оправдан в една такава схема. Така че аз предлагам, виждам че и госпожа министърът е тук, да помислим, не съм убеден, че само с пипане в наредбата, може да се преодолее проблемът.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ясно е казано, че нещата ще се решат с наредбата.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Да, но тя не може да противоречи на Закона.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: В Закона е казано, ако трябва да Ви го прочета, че с наредбата ще бъде…
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Предлагам министър Танева, една спешна консултация да направи с Министерството на финансите и ако въпросът наистина не може да бъде решен с наредбата, да преминем към бърза законодателна промяна. Защото, пак казвам, очевидно всички трябва да си признаем тук като народни представители, сме проспали тази промяна в Закона за ДДС. Очаквам да чуем и мнението на Министерството и Министъра дали подкрепят този текст. Ако не, нека да намерим най-бързият, най-лесният начин за неговата промяна и преодоляване, за решаване на проблема. В противен случай, разбира се, аз като народен представител си запазвам правото да внеса съответните предложения за изменение и допълнение на Закона за ДДС. Благодаря Ви.
ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаема госпожо министър, господин Председател, колеги.
Аз ще спестя това, което бях подготвил като въпрос на блица, тъй като колегите зърнопоизводители, хората от бранша казаха доста съществени неща. По проблема, който възникна с тази промяна в закона, за мен беше огромна изненада, мисля че и за останалите колеги. Това го коментирахме и преди Комисията. Наистина не искам да влагаме политика в този проблем. Ще помоля да потърсим начин да решим проблема, тъй като хората, които ни занимаваха през ваканцията, са с различен политически оттенък и единственото, което ги обединява бе, че тази промяна в Закона за ДДС няма да помогне, а ще създаде точно тези проблеми, които ги изразиха преждеговорящите.
Наистина целта на закона е да създаде сериозен контрол и уважавам желанието на вносителите да направят този контрол и мисля че това предложение е правено някъде на маса в стая, без да се съобрази с реалностите на терен. И искам тук да чуя мнението на министъра. Мисля че то няма да бъде много по различно от моето. Трябва да намерим общ консенсус, за да решим проблема, а той според мен, е да се възстанови старото положение, защото за мен промяната в закона е направена в две посоки. Едната е да се упражни по-сериозен контрол в желанието си, но мисля че това не е начина, а другата е, не искам да си я помислям – или е надделяло някакво лоби, което ще реализира финансови допълнителни облаги, а именно в продажбата на търговските бензиностанции. Не искам да си го помислям, но производителите това алармират. Затова искам, ако може наистина да го решим много бързо, защото преди малко ми звъня производител от Русенска област като ми зададе въпроса какво трябва да прави, не може да зареди гориво, имам дейности по торене и така нататък - хората са притеснени.
Това е въпросът към министъра и моля да чуем мнението на Министерството по този въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Уважаема госпожо министър, колеги. Пред мен е становището на Добруджански съюз на зърнопроизводителите, които доста подробно описват, както колегите, проблема. Аз мисля, че той е много сериозен, като се има предвид, че в момента имаме запечатани обекти. Всички можем да се обединим около това, че тези промени, които наистина бяха приети през нощта, трябва да отпаднат и да се променят. Лично съм на мнение, че и бюджетът трябва да се пипне в заключителните разпоредби, както и Законът за ДДС. Най-важното обаче мисля че е, Вие като институция да застанете с името на позицията, която заемате, и да дадете една увереност на тези хора и на нас съответно като народни представители, че тези промени ще бъдат премахнати, защото те са ненужни и в случая дребните земеделци ще потънат.
Това е една инвестиция първоначална от минимум 25 хиляди лева, която е нужна и за земеделци, които отглеждат под хиляда декара, това е немислимо. Благодаря.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте, все пак тази промяна, направена по този начин, създава наистина проблеми и освен това няма никаква полза от нея, защото тя има чисто информативна функция към НАП, евентуално какви количества ще бъдат изразходвани в някакво време. Тоест към фиска няма никакъв принос. Има разход за тези, които трябва да го приложат. Тази допълнителна информация, която НАП ще генерира, никой не знае за какво й е точно. При условие, че тя трябва да следи този, който продава горивото, съответно да си е платил съответно данъците и акцизите и освен това дали е платена обратната страна. Там също имаме двоен контрол при продаването. И оттук нататък молбата ми е да направим необходимото наистина в тези промени да бъдат просто оттеглени, да бъдат прегласувани, защото в противен случай сме изправени пред ситуация, че наистина малките няма да имат възможност да се справят не могат и нямат достъп до бензиностанции, търговските обекти ще имат един бонус, които са в момента. И аз сто процента смятам, че е надделяло това становище, че тези които търгуват с крайни потребители, тоест търговските обекти са наделели в този спор и тази промяна е гласувана набързо.
Забележете Законът за ДДС, ние приехме промяна на 15 или 16 декември. Там нямаше такава клауза. В Закона за бюджета изведнъж влиза в последния момент, без да има абсолютно никаква мотивация. Нещо друго, Наредба № 18 предвижда до 31 януари 2015 г. НАП да направи анализ на ведомствените бензиностанции и да оцени риска. Такъв анализ няма, но вече имаме промяна в ситуацията. Без никаква мотивация това нещо се предлага. От 2006 до 2015 са си дали срок да направят анализ на ведомствените бензиностанции – да се види доклад или нещо свързано с тази дейност, но така или иначе винаги е необходима физическа проверка, ако трябва да се установи някакво нарушение. Такива проверки се правят. Благодаря.
МАРИЕТА ЙОРДАНОВА: Извинявам се, че пак вземам думата, но да обясня защо се налага спешността. Защото в момента доставчиците отказват да ни продават гориво, да ни доставят, защото на тях също им е вменено задължението да зареждат само в цистерни, които има измервателни нивомерни устройства. Така че ние на този етап трябва да торим, но не торим, защото нямаме гориво. Всъщност то това е най-малкият проблем. Проблемът е, че не са си ожънали царевицата хората в Западна България.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Всъщност щях да кажа точно това, което каза госпожата Йорданова. Понеже всички бяхме ваканция, всички правихме срещи, при мен също дойдоха земеделски производители. Общо взето проблемът стои в това, както каза и господин Върбанов, тези предвиждания в изменението на чл. 118 от Закона за Добавената стойност влизат в сила от Наредбата, когато тя ще излезе. Тя ще излезе еди кога. Хората искат да торят. Имат съответно някакъв срок, в който си получават дизелово гориво. Обаждат се на така наречения доставчик на едро, защото така работят, той отказва да им донесе. А те казват – ние сме взели торовете, трябва да торим. Сега, ако чакаме до края на януари, това време, кой ще го плаща? Така че наистина има някакви неща, които сме ги сметнали по закон, обаче на практика трябва нещо да се направи, защото до края на януари има доста време още.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, проблемът е реален и много сериозен. Спъва кампанията. Това се отнася за цялата специализирана техника, която се ползва в земеделските и горски стопанства. Предложението да се отиде до бензиностанциите, освен че ще има огромни опашки пред тези бензиностанции, както каза колегата Върбанов, проблемът е, че по-голямата част от тази техника няма право да се движи по републиканската пътна мрежа, няма как да отидеш до бензиностанцията. Трябва да ги товариш на платформи, да ги караш, да ги зареждаш и да ги връщаш.
Това, което аз виждам като предложение, господин Върбанов аз мисля, че ние направихме грешка, че не поканихме представители на Министерство на финансите, но не съм убеден, че ако искаме да променим това нещо през наредба, ще се случи. Затова искам да помислим всички колегиално, така Ви предлагам, дали да не инициираме една бърза законодателна промяна в тази част на закона за ДДС и както виждам има консенсус във всички политически сили да убедим нашите парламентарни групи, че това се налага, да го внесем в парламента и да се надяваме, че ще съберем мнозинство и ще променим това нещо.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Още веднъж се повтарям - нищо фатално не е станало и ние затова идваме в нашата Комисия, защото това е нашата Комисия. Много бързо може да се отреагира и има начин. Ние не можем да предприемем нито законодателна инициатива, нито да се занимаваме с наредбата, нищо, затова сме тук. Вие можете да отреагирате по начина, по който решите в крайна сметка.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То въпросът е как можем ние да реагираме.
Първо, искам да кажа, че никой не е искал становището на Министерството на земеделието и храните, никой не ни е уведомявал за тази промяна. Казвам го най-откровено, съвсем наясно сме за проблемите, които тази промяна създава. Разбира се, нито сме получавали впоследствие мотивите за една такава промяна. Аз напълно разбирам невъзможността, особено на малките земеделски производители да извършат задължителните дейности във връзка с изпълнението на Закона и Наредбата. Наистина смятам, че щеше да бъде добре да има представител на Министерството на финансите, но този представител трябваше да е министърът най-добре, който обаче е извън страната. Аз съм водила разговори с него, но не мога да се похваля, че съм постигнала някакъв успех относно промяна на този режим. В момента Наредбата е предмет на обществено обсъждане. Добре е според мен да има някакви позиции и то абсолютно като нормативно предложение, по което да се постигне някакъв консенсус с Министерство на финансите и това което се предлага да бъде реално възможно и да не е в такава непосилна тежест на земеделските производители. И да се докаже нуждата от предприемане на действия за допълнителни изисквания с оглед финансовия контрол. Това мога да кажа. Естествено напълно съзнаваме, че това, което в момента предстои в този срок, е абсолютно невъзможно.
МАРИЕТА ЙОРДАНОВА: Аз искам да информирам групата и Министерството, вероятно знаете госпожо Танева, господин Грудев е бил на срещата в петък, имаме нова среща с Министерството на финансите, как ще се реши законодателно този проблем, не е наша работа. Ние сме избрали Вас. Така че молим Ви за помощ при тази среща и в дебата въобще. Знаем че с Финансовото министерство спорът е твърде неравен, но в крайна сметка в този случай ние сме от един отбор.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Категорично сме от един отбор, за това няма съмнение. Васил Грудев понеже е присъствал и на първата среща да вземе думата. Разбира се, заедно комуникирахме на тази среща, дано да успеем да постигнем някакво приемливо решение.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Благодаря Ви.
Колеги, наистина проблематиката е сериозна. Тя стои пред всички нас. Колегите знаят, че още миналата седмица направихме една бърза и спешна среща с министър Горанов, на която взехме няколко решения. Първото решение беше, че все още нищо не се е случило. Законово погледнато, нормативно погледнато, нищо не се е случило. Има едно изменение в Закона, което рафинира към Наредбата. Оттук насетне имахме уверението на министър Горанов, че Наредбата ще я дискутираме и Наредбата ще я приемем тогава, когато постигнем едно сравнително прилично ниво на консенсус между всички браншове, тъй като знаете, че съответната наредба, тя не визира, не цели по някакъв начин, не обрисува земеделските производители като потенциални извършители на някакви измами с горива, напротив просто тук имаме наредба за абсолютно всички браншове. Става въпрос и за строителния бранш, и за хотелиерството, става въпрос в случая и за земеделския бранш.
Наредбата, до момента в който влезе в сила, защото този срок от 31 януари е към една проектонаредба да влезе в сила в момента. Наистина има да се обединим върху поне един срок, който би бил разумен за каквото и да било решение и в рамките на този срок да нямаме никакви действия от страна на било то НАП, било то Министерство на финансите, които да пречат на извършването на една нормална земеделска дейност такава, каквато е необходима в момента. Така че нашата позиция ще бъде категорично в подкрепа на това общо становище, че докато не изясним текстовете такива, каквито трябва да залегнат в наредбата, нека да работим в насока за не спиране, не блокиране на една нормална земеделска практика. Надявам се още този петък при втората ни среща с министър Горанов да постигнем поне съгласия по тези принципни въпроси. И докато не вземем решение за окончателната визия на наредбата, да нямаме репресивни действия от страна на съответните органи. И си мисля, че това е позиция, която може да бъде изразена и от Комисията по земеделие.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Хубаво е ако може от днешната заседание на нашата Комисия да се даде някакъв сигнал, най-малкото, че сега по безжичния телефон чул недочул започнаха да дават примери, че еди кой си е затворен. Нямаме доказан случай, където да го извадим сега и да кажем някой е затворен. Но косвено ние сме затворени всички, точно заради това, че доставчиците отказаха платени горива да ги доставят.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря господин Председател.
Госпожо Министър, аз не разбирам ние в Народното събрание ли сме или сме в Дирекция в Министерство на финансите. Защо трябва да питаме министър Горанов за каквото и да било. Той изпълнява закона такъв, какъвто сме го приели в Народното събрание. Ние или имаме волята да променим този закон и то в сравнително кратки срокове, или министър Горанов най-късно до края на януари, трябва да издаде наредбата, с която да започне да го прилага. И аз призовавам колегите, които са на тази маса да кажат има ли политическата воля, законодателната воля, да променим закона сравнително спешно в един бърз порядък до края на месец януари. Това е разговора в Комисията по земеделие. Комисията по земеделие не пише наредби, тя работи по законодателството и приема закони. И ние или можем да променим този закон, или няма воля той да бъде променен. Защо трябва да питаме министър Горанов не знам, след като ние трябва да му кажем какъв ще бъде законът.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Съгласна съм с досега изказалите се, но мисълта ми е следната. Трябва да получим уверението от Министерство на земеделието и от Вас като министър, че ще имаме подкрепа. Тук в тази законодателна инициатива да се промени закона или да се обсъди наредбата преди тя да бъде обнародвана. Министерството на земеделието подкрепя ли тези промени или не ги подкрепя. Тоест, този дебат, който ще се води с министъра на финансите и тези промени, които ние ще направим в Народното събрание и тук даже не става въпрос за политически цвят, кой ще входира някакво предложение. Защото аз мисля, че биха го подкрепили повечето партии. Въпросът е имаме ли Вашата подкрепа. Аз разбирам, че сте между чука и наковалнята малко, но все пак трябва да вземете една твърда позиция по този въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Госпожо Балабанова, Министерство на земеделието и храните не е подкрепило това, но няма как да ви представим документация по направените вече промени. Оттук насетне си изразих позицията, че не подкрепяме поправките във вида и последствията, които излизат. А от там насетне вече законопроект, който ние не можем да инициираме, а ако вие инициирате като народни представители ще подкрепим това, което наистина е възможно да се направи. По-ясно от това какво да кажа?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: В новия законопроект има една алинея на изключенията, в която изключват бюджетните организации. Може да се продължи изречението – като се изключват бюджетните, общинските и всички регистрират по две, по три и това решава цялостно проблема.
ГЕОРГИ КАЙМАКАНОВ: Аз мисля, че не трябва да губим повече време на Комисията, понеже току що разбрахме, че сме от един и същи отбор всички присъстващи тук за тази промяна. Да излезем с едно решение, което да вземе Комисията днес, има юристи, ще го формулираме, да го изпратим на министър Горанов, да го получи господин министърът специално и след това да видим колко бързо можем да правим законодателна промяна. Нищо повече не трябва да дискутираме. Нали сме от един отбор? Следователно ние трябва да се обединим около едно решение днес и нека да го вземем.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В тази зала съм председателствал комисии в два екстремни за страната случаи с проблеми на отпадъците, когато бяхме в кризата за София и вторият път беше, когато се спираха големи проекти, ако не бяхме направили едни промени в Закона за оценка на въздействие. Тогава действах така – имаше пълно съгласие. Договорихме се, че в най-кратък срок ще бъде внесен законопроекта, подписан от всички народни представители, които в този кръг са изразили съгласие. Аз като председател поех ангажимента, че щом председателят на парламента го разпредели до Комисията, ще свикам извънредно заседание. И дори това съобщение, че се свиква извънредно заседание, беше достатъчно основание в Брюксел да се спре санкцията към страната по Закона за управление на отпадъците.
Предлагам Ви, Вие като Председател да поемете ангажимента, че ще свикате извънредно заседание на Комисията, щом председателят на Народното събрание разпредели нашия законопроект, който ние поемаме ангажимент във вторник, че ще го поднесем добронамерено на всички, които са около тази маса, да го подпишат. Или утре, утре го подписваме, внасяме го в Народното събрание, в петък Цачева го разпределя и Вие съобщавате че, или Горанов да види, ако има други отрасли, да го разпределят в други комисии. Ние действаме по този алгоритъм, край.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, ние извънредно заседание така или иначе ще имаме. Във вторник бихме могли да имаме такова. Аз предлагам следното нещо. Да проведат разговорите асоциациите, министерството и финансовия министър, което в наредбата би било по-лесно да се разпише. Ако нямаме положителен отговор тогава, инициираме Закон за изменение и допълнение на Закона за Данък добавена стойност, подписваме се като народни представители, който желае, защото волята на всеки народен представител си е негова лична, и го внасяме. Защото няма как да институционализираме - сега Комисията взе решение - законопроект, подписваме се от политическите сили и го внасяме. Но нека да дадем шанс на Министерството и на Асоциацията … Защото, доколкото разбирам, колега Върбанов, има някаква нагласа в наредбата да се разпише за тази специализирана техника…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз смятам, че няма да има нищо против и Вие да присъствате на срещата.
РУМЯНА ХРИСТОВА: Ние сме се разбрали с министъра.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добре.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ние така се разбрахме на срещата преди три дни да нямаме цяла делегация от всички тези 15 организации, по двама човека. Просто да отидат двете най-големи организации и да представят проблема.
Още веднъж казвам – хубавото е, че нищо фатално не се е случило и може да се отреагира.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз предлагам на тази среща, която ще се състои при министър Горанов, освен представители на Министерство на земеделието и асоциациите, които са заявили среща, да помолим няколко колеги, предвид на това, че ще отсъствам от страната с министър Танева и с няколко колеги сме в Германия за два, три дни, представители на Комисията по земеделие също да присъстват на тази среща и да изразят примерно вижда професор Станков. Професор Бъчварова, да отидете и да кажете, че това е категорична позиция на Комисията по земеделие.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Мисля, че колегата Каймаканов направи едно разумно предложение. Ако вземем някакво решение днес на Комисията, това в разговорите с министъра ще има по-голяма тежест, обединявайки се около него.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще помоля трима колеги поне от Комисията да отидат и да изразят становището. Имате ли нещо против, професоре?
Професор Станков, гласуваме доверие само на Вас и Ви упълномощаваме да отидете на срещата.
Обединяваме ли се около това Комисията да се представлява от професор Станков, който е нейн заместник-председател? Да. Благодаря.
МИГЛЕНА ЙОРДАНОВА: В заключение, изключително сме Ви благодарни и впечатлени от единодушието. Позволяваме си и изявяваме желание ние от Националната асоциация на зърнопроизводителите да отправим към Вас покана цялата парламентарна комисия да направим една работна среща и да обсъдим нашите виждания за управлението на бранша, ние да чуем Вас като законодателен орган какво мислите пред предстоящия мандат, защото да отреагираме предварително на източниците на тревога и напрежение като това.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, ще се възползваме в зависимост от възможностите, които представя програмата.
Благодаря на колегите от асоциацията.
Последна точка - Блицконтрол относно дейността на Министерство на земеделието, министър Танева и заместник-министрите господин Грудев и господин Димитров.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо министър
господа заместник-министри, господин Председател, колеги.
В публичното пространство изтече информация за направени от Вас уволнения на служители от Министерството. Знаем, че в изминалата година и половина имаше доста политически назначения за устройване на определени политически обвързани личности на квотен принцип и назначени в съответните министерства. Моля да ми отговорите на въпроса това уволнение, което последва след постъпването Ви като министър във ведомството, има ли нещо общо с така цитираното от мен . Какви са били Вашите съображения за тези уволнения?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз нямам готовност да говоря за уволненията, които са били направена в предния мандат. Ако сте забелязали не съм изхождала никога да представям моите тези за управление, да се базирам на тези, които са били в предния мандат. Но за това, което бе извършено в Министерството на земеделието и храните по този мандат за управление искам да кажа, че направените съкращения или прекратяване на правоотношенията на общо 51 служители са вследствие на извършената и приета по-скоро промяна в Правилника за устройството на Министерството на земеделието и храните, която промяна бе направена предвид вижданията на политическия ни кабинет за начина на управление на сектора и провеждане на политиките. Дори тази промяна не изпълнява задължението ни тази година за 10-процентното съкращение на разходите за заплати. Тоест при всички случаи съкращението предстои. Мога да дам пример между другото за едни диспропорции в Министерство на земеделието и храните как отдели като инспекторат, финансов одит, вътрешна сигурност има служители и бройки, които са два пъти повече от носещи дирекции, аз така ги наричам, на политиките и където има очевиден недостиг, примерно директни плащания. И когато дойде време и бъде поканено Министерството на срещи на асоциации, ние нямаме един свободен човек, обучен, който да изпратим да разяснява новите положения. И просто направихме промяна в правилника, съкратихме щата на тези дирекции, извинявайте, сигурно са важни, ама кое е по-важно, политиката за сектора или дирекции в министерството дето контролират другите дирекции. Това е въпрос на приоритети.
Извън това искам да Ви запозная с нашето основно виждане за административна реформа в администрацията. Ние смятаме да оптимизираме така доста сериозно структурата като съкратим част от многото агенции в министерството и изнесем администрирането на сектора в областни дирекции „Земеделие”, които няма да бъдат просто едни поземлени комисии, а ще бъде административен и регионален орган на Министерството на земеделието и храните за провеждане на политиката в сектора. Това разбира се, когато имаме съответната административна готовност, ще Ви запознаем и конкретно с този план.
Но искам да кажа, че не са това съкращенията, реформата предстои. А по повод за това как бяха избрани, как бяха определени лицата, с които с прекратени правоотношенията, колкото и да ви звучи, сигурно всеки ще ме опонира от опозицията, но критерии по отношение на политически формат и принадлежност изобщо не е вземан и по никакъв начин примерно не мога да го сравня както в някои структури бяха извършени на времето съкращения на хората според времето на приемането им. Това беше по преценка на преките им ръководители. Там където преките ръководители не получиха оценка от нас като политическо ръководство за прекратяване и мога да ви цитирам, че в тези бройки, тъй като после съм получила съответните оплаквания, имаше от всички политически партии представлявани в парламента, включително и основателна водеща партийна организация на ГЕРБ сме съкратили. Ние не сме го знаели, че е така. Имаме смелостта да си защитаваме визията за административно управление на сектора и тази година ще извършим още две сериозни административни реформи.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви, госпожо Министър. Аз се радвам, че изцяло оптимизацията, която ще протече в Министерството, ще бъде изцяло за провеждане на политиката и политиката в Министерството да слезе на най-ниско ниво. Защото наистина областните служби „Земеделие” това са службите, които трябва да провеждат и да ходят до всеки един земеделски стопанин поотделно. Моята препоръка е да се направи така, че да има във всяка една от земеделските служби допълнително увеличаване на броя на, не много, но има земеделски служби, където има страшно много земеделски производители като бройки и да има възможност в тези служби да се назначат допълнително по двама, трима човека, които да бъдат в подкрепа на самата служба и в подкрепа на провежданата политика от Министерство на земеделието.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само да отговоря на този въпрос.Да информирам Комисията по земеделие, че в момента правим анализ, тъй като ние тази година трябва да направим извън нашето виждане за административна реформа, което Ви обясних какво означа, и 10-процентно съкращение. В момента правим анализ на Областна дирекция „Земеделие” по отношение на политиките, които до момента са провеждани чрез тях и определяне на щат, който да зависи от обема работа, който има съответната областна дирекция „Земеделие”, а от там и общинска служба „Земеделие”. И този щат ще зависи от броя на земеделските производители, които се обслужват от службата и от обема работа. Тогава ще има принципност и справедливост, защото в момента има диспропорции между щатните по отделни области и броя земеделски производители, които се обслужват. Там, където са най-голям брой естествено ще има най-голям брой служители. Това ще важи за общинските служби, които трябва да се подкрепят. Приемам всички критики за недостатъчния административен капацитет и на самите служители в част особено от общинските служби. Трябва да се работи в посока подобрение. Това е безспорно. Особено предвид това, че новата ОСП тази година ще е по нови правила, ще има със сигурност затруднения.
Използвам случая да благодаря на земеделските организации и на НАЗ, и на АЗПБ, които са тук, че във връзка с новата кампания, новият формат на директни плащания, новите правила за подпомагане, визирайки правното основание, получаваме ново партньорско отношение към администрацията, тъй като ние ясно осъзнаваме липсата на достатъчен административен капацитет и на тях съм казала, че по отношение на отделни служители, защото имахме сигнали за изключително саботиране на процеса, който предстои като нови правила, ние ще реагираме веднага, така че в наистина полезни партньорски отношения да направим една добра и ясна кампания за земеделските производители.
Надявам се, че с тази реформа до средата на годината ще имаме ясна визия и ще започнем провеждането й, тъй като разбира се ще изчакаме и срока 1 март да няма сътресения и да не компрометираме кампанията, която ще е достатъчно сложна. И да допълня, една от първите заповеди, която подписах от встъпването ми в длъжност беше увеличението на доходите на директорите на областни дирекции „Земеделие”. Няма какво да се лъжем, корупцията е правопропорционална на доходите. Моето желание е след съответните съкращения и оптимизиране персонала на администрацията, ние да дадем достатъчно добри доходи и на общинските служби, не само на директорите, но и на експертите, да имат възможност, за да могат и те да имат, и самочувствието, и по-капацитетни хора да има, за да получават земеделските производители добро обслужване.
Нашата политическа визия на политическия кабинет в този формат по принцип дългосрочна, дали ще има време, разбира се, ще го покаже времето, то не зависи от нас, но ако имаме време, нашата идея е да възстановим определени функции на националните служби за съвети в земеделието и тя да слезе административно до малките фермери, така че да ги облекчи като административно обслужване. Това дали ще го постигнем, зависи разбира се, от времето на нашия мандат. Това е вече дългосрочна цел.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: БСП Лява България.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Молбата ми е да ми се даде категоричен и ясен отговор по отношение на тълкуване на понятието „Активен фермер”. Защо? Защото, така както е представено това понятие, се касае, че не се допускат плащания на лица, чиито земеделски площи са основни площи и естествено поддържани в състояние подходящо за паша или обработване на такива, които не извършват върху тези площи минимални дейности. Първо, минимални дейности не е формулирано. Второ. За общински предприятия, които са създадени по чл. 52, ал. 2 от Закона за общинската собственост, не е ясно дали те ще бъдат припознати като активен фермер, а те какво правят – те очертават пасища, ливади, участват в агроекологията с тези общински предприятия, регистрирани са по Наредба № 3 и на базата на това, което получават като субсидия, те почистват тези площи и ги предоставят на фермерите безплатно. Въпросът ми е „Активен фермер” за общините включени ли са в негативния списък? Между другото много въпроси има към Министерство на земеделието от точно такива общински предприятия, но за съжаление няма абсолютно никакъв отговор и те са в пълно недоумение 2015 г. какво се случва с общинските предприятия, които стопанисват и са създадени по закон с второстепенни разпоредители на бюджетни кредити. Същият казус касае между другото и Селскостопанска академия, която също има обработваеми земи, регистрирани са институтите като земеделски производители, мисля че същото се отнася и за университетите, но така както е формулирано понятието „Активен фермер”, сякаш не влизат в полето на подпомагане от 2015 година.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Бъчварова, първо, искам да кажа, че определението за „Активния фермер” е предмет на измененията и допълненията на Закона за подпомагане на земеделския производител, който Законопроект трябва да бъде приет на Министерския съвет. Ние сме го изпратили на Министерския съвет след общественото обсъждане. Надяваме се в сряда да бъде приет и той ще влезе в Народното събрание. Като моята молба, както и по другия закон за собствеността и ползването е в една така по-съкратена парламентарна процедура, да бъдат приети, защото ще дадат по-голяма яснота за 1 март, когато започва кампанията за директни плащания.
На зададения от Вас въпрос Селскостопанската академия и институтите са допустими и по това определение, което ние сме изпратили след обществения дебат в Министерския съвет, съответно ще влезе в Народното събрание, са допустими за подпомагане. За общинските предприятия има два вида, а за общините категорично не са нали. Става въпрос за общински предприятия. Снежа Благоева ще отговори за разделението на двата вида общински предприятия по закона, който цитирахте и допустимостта им по това определение. Но определението за активен фермер в какъв вид ще бъде окончателно и ще се прилага за кампанията, зависи от Народното събрание. Защото то може да промени това определение в обхват, във вид и в допълнение, които не противоречат на европейския регламент. Така че ние казваме и отговаряме в момента за определението, което е входирано и изпратено на Министерския съвет. От там насетне как ще излезе то, зависи и от парламента.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Добър ден, уважаеми дами и господа.
Съгласно Закона за общинската собственост имаме два вида общински предприятия. Едните са самостоятелни юридически лица и те няма пречка да бъдат бенефициенти по директни плащания. Има други общински предприятия, които са част от администрацията, в момента не мога да цитирам членове на закона, ние го проучвахме това. Тези, които са част от администрацията, те са структурно звено в администрацията. Все едно дирекция в администрацията или общината. Те не могат да бъдат активни фермери. Това което е записано в проектния закон за земеделските производители и това, което сме комуникирали с Европейската комисия е, че към негативния списък, изброен в регламента, ние добавяме държавни администрации и техните поделения. Вторият тип общински предприятия са част от администрацията, като такива не могат да бъдат бенефициенти по директните плащания.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Примерно, както в общини, където имат горски фонд, селскостопански фонд, дейността в тях се извършва чрез отдел, както имаме примерно, Сливенски избирателен район, има община, която управлява чрез структурно звено в общинската си администрация този фонд, те няма да могат да бъдат допустими бенефициенти.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Ще допълня съвсем конкретно, за да бъде точно и ясно на всички бенефициенти. Общински предприятия, които притежават булстата на общината, не са допустими за подпомагане. Това е критерият, който е заложен в системата. Ако имат различен булстат, тоест имат различна юридическа структура, те са допустими като потенциални бенефициенти по програмата.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Точно това е проблемът, че досега са кандидатствали, те участват в агроекологията, те са част от общината, те са били земеделски производители. Какво правим от тук нататък? Вие знаете ли колко са такива предприятия. Когато включвате в негативния списък, а това е Ваше решение, на тези общински предприятия, Вие трябва да знаете колко ще бъдат засегнатите. Ако нямате тази информация, в някакъв момент може да се окаже, че наистина, както аз имам от община Ситово, какво става няма да получават подпомагане. Какво трябва от тук нататък да направи, за да поддържа тези пасища?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Не съм юрист, но от практиката. Преструктурират си общинското предприятие, правят си едно ООД, след това кандидатстват пред фонд „Земеделие” и пред структурите на Министерството, показват че има правоприемственост, влизат в агроекологията и във всички останали договори, които има. По този начин няма да има точка там, както тук, в предния закон, който коментирахме, че за общините и за администрацията, са изключение.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз съм наясно. Питам защо го включваме ние. Никой не Ви е казал, че трябва да ги включвате. Но те са включени в негативния списък и трябва да правят това физическо упражнение. Нали разбирате, ако общината досега е получавала, защо да не получава, а трябва на предприятия да го прехвърля?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Без общината да прави никакви разходи почти, защото някакви такси трябва да плати, с едно решение на Общинския съвет се решава въпросът и тук вече влизат в един общ знаменател няма да се налага да се правят изключения.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да Ви отговоря на репликата, че никой не го е искал.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Съвсем категорично и ясно е становището на земеделския бранш в тази насока. Тук може да използваме ситуацията, че част от бранша са на масата, така че аз бих бил радостен да чуя Вашето становище и да подкрепите това, което е било Ваша позиция, с което се е съобразила администрацията.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Знаете ли колко са тези общински предприятия, които ще засегнете с тази промяна? Знаете ли го? Защото, ако не го знаете, Вие просто рискувате нищо да не се случи в рамките на два месеца.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Можем да дадем методически указания на господин Венцислав Върбанов, който ги даде…
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, обаче аз не задавам смешни въпроси и не приемам, че някакъв проблем, който се е появил, няма абсолютно никакво разяснение, защото три месеца това писмо стои в Министерството на земеделието без отговор с шест въпроса. Извинявайте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То си имаше тематични работни групи по тези определения, има протоколи от това, има публична информация на сайта. Няма изненада в това нещо. Това, че някой сега е разбрал, е съвсем друга тема. То си има протоколи от заседанието на тематичната работна група за определението „Активен фермер”. Между другото преди в окончателен вид да качим на сайта Закона за подпомагане на земеделските производители за обществено обсъждане, имаше предния ден последна тематична работна група по това, която да го приеме. И Националното сдружение на общините са канени.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Ако има нещо категорично, с което няма как да се съобразим и да се съгласим в този формат е, че видите ли, „Активният фермер” е написан не комуникирайки с бранша, с всички земеделски производители – абсурд. Дори и в деня преди да качим и закона, и наредбите – тук са колегите, ние седим с тях на една маса многократно, надявам се че ще потвърдят това нещо, има абсолютен диалог, нещо повече – гласуване при взимане на решенията. Така че последното нещо, в което можем да бъдем упрекнати е, че нещо е направено несъгласувано със земеделския бранш, в това число и със сдружението на общините.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Моля да не ми измествате темата. Не говоря, че не е комуникирано. Зададох въпрос „Активен фермер” за общинските предприятия. Зададох въпроса за това, че са пасища и ливади и какво означава спрямо тях минимални дейности. Също не получих отговор. Негативният списък – също не получих отговор. Идеята, вижте, пасищата и ливадите трябва да ги прехвърлим и става за пет или десет минути, само че общините не ги устройства, тези които са си създали общинско предприятия. Вие вменявате в момента да правят наистина процедура, която при тях вече е направена от 2011-2012 г. и се работи по определено изискване на Закона за общинската собственост. Ако не искате да разберете какво Ви казвам, това е друга тема.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако Вие не искате да разберете какво Ви отговаряме, също е друга тема.
Какво друго да отговоря? Обясниха Ви колегите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение. Дайте входящия номер на колегата Грудев и ще Ви отговори.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА: Отговорихме госпожо Бъчварова. Ще намерим писмото и ще ви го дадем, ще Ви изпратим отговор. Нещо повече те се обаждаха и по телефона, разговаряхме с тях именно във връзка с това правихме проучвания на видовете предприятия по Закона за общинската собственост и отговорихме на община Ситово.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Патриотичен фронт – въпрос моля към министъра.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Нашият въпрос е вързан със Законопроекта за пасищата и горите. И той идва от срещите, които проведох със земеделски производители и с кметове през тези дни. Става въпрос за това, където общината започва и е хубаво, че сте го направили това нещо най-после и общината да си влезе в ролята и да играе роля в очертаването и белите петна съгласни или несъгласни, да няма такива застъпвания. Това имах предвид.
Има един пропуск и аз искам да Ви обърна внимание на него. Ако не съм го видял моля да ме извините затова, но внимателно гледах и четох. Всичко това е добре, това за окрупняването, за това да влизат в споразумения хората и така нататък, обаче няма какво да разпределят. Това е проблемът, който се поставя от много общини, че те нямат какво да разпределят, тъй като мерите и пасищата са с дългосрочни договори, които много от тях сега и в момента си текат и няма как кметът да разпределя нещо, за което той е подписвал договор. Аз не видях никъде в проектозакона да има условия за прекратяване на договори. Ако има такова и аз съм го пропуснал, то е само в случаите, прекратяване на договорите, когато се укропняват. Това го видях, че го има. Когато се укропняват, тогава се прекратява договорът, който е, за да не пречат малките на големите да се укропнят, след като имат споразумение. Наистина това е проблем какво разпределяме, след като ние сме го разпределили в дългосрочни договори.
От друга страна ще ви дам пример за село Сигмен - 2800 овце модерна ферма по всички правила направена. Човекът ползва общинска земя, като - софиянецът, който си има правата си взема субсидията, има си съответно за поддръжка и така нататък, му вземат 6 лева на декар за това, че той си пуска овцете да пасат там.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Петров.
Първо, искам да благодаря на всички колеги, които са подкрепили и спестиха част от времето с приготвените изменения в Закона за допълнение и изменение за Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Също помолих Председателя на Комисията господин Христов да направи извънредна комисия във вторник, за да може на първо гласуване, разбира се, ако има съгласие и подкрепа от народните представители, да го приемат. В този закон е предложен нов ред за разпределението на пасищата и мерите.
По отношение обаче на проблемите, които поставяте с дългосрочните договори, тяхното прекратяване няма как по служебен ред да стане със закон. Ние сме поставили условия за ползването на пасищен фонд по разпределение от общината при определена норма на животно. И ако тази норма и този брой животни ги няма, няма как да се ползва пасището. Когато изтекат договорите, при условията вече за брой животни, ще могат да се ползват.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви за това, което казахте.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Тъй като законът има първо гласуване, после второ гласуване, ако смятате че нещо следва да се допълни, може да го направите като предложение между първо и второ четене.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Аз искам да кажа, че това, което правите сега и то за такъв кратък срок, е нещо много добро, което хората го чакат от много време. Много време. Аз самият съм търпял глоби за това нещо. Обаче въпреки това имам едно предложение пак, за да могат да прокарам това, което хората искат. Аз Ви разбирам, но това което е свободно, което го има да бъде разпределяно по този начин, е отлично. В общини, където някои е взел и няма нито един декар, няма един квадратен метър свободен, всичко е с договори. Човекът иска в съседното село примерно, човекът иска да си направи 600 овце, той няма един декар свободна общинска площ. Разбирате ли? И моето предложение е, ако Вие го приемате да бъде такова, ако е възможно във връзка с това, че старото законодателство спира развитието на животновъдството, да имат право дори минимално 20 – 30 процента в рамките вече на сключения договор, да бъдат ограничени площите на сключените договори на тези, които са ги взели. Да има някаква възможност все пак хората да си изкарат говедата. Защото Вие сама станахте свидетелка, мен не ме пуснаха в Нова Загора, защото в изборната кампания ние с кмета спорихме много, хората не могат да си изкарат овцете. Защото собствениците, които са взели тези земи, те са си прави, те са си техни. Тези земи не са за общо ползване, не. Той ги стопанисва и казва няма да влизаш в това, което аз стопанисвам. Не е общинска земя. Тя ако е общинска добре. Там, където е дадена за ползване, тя вече не е общинска. Или общинска за общо ползване, дадена на някого. Ами за пасищата, също.
ВАСИЛ ГРУДЕВ: Едно кратко уточнение. Наистина въпросът с хипотезата за прекратяване на действащи договори е отделен въпрос. Но ако погледнете наредбата за допустимост на пасищата за получаване на субсидии, ще видите, че там сме заложили един минимален коефициент на безстопанственост на животинска единица на хектар. Нашият инструментариум, чрез който ние ще работим, е икономическият инструментариум. Тоест ти дори да имаш отдадени пасища от общинския фонд, няма какво да крием, голямата част от тях се случваха, за да се получават субисидии за тях. Но когато в критериите за допустимост те са недоустими, тъй като не са обвързани с определена гъстота на животинските единици, бъдете убеден, че няма кой да държи и пази огромни количества пасища без да получава какъвто и да е дивидент за това нещо. Така че ние сме го обвързали с критерия за допустимост на пасищата по директните плащания. И считаме, че по този начин чрез икономическия инструментариум, ние ще решим и проблема с отдаването на тези пасища на животновъдите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професоре, заповядайте.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Аз приветствам това и наистина ще има много сериозна подкрепа, защото В България натовареността е някъде с 0,4 животински единици и само след нас е Малта. Така че това решава проблема и аз Ви поздравявам за това, че сте предприели такива инициативи.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Надяваме се да се приложат така, както сме ги замислили. Даже има и текст, който може по искане, като не отговарят на нормите, да се прекратяват договорите, ако не се купят животни. Има такъв текст, ще го видите – чл. 37.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Движението за права и свободи няма представители. АБВ? Няма. Втори въпрос от политическа партия ГЕРБ няма, реформаторите – няма.
Господин Божинов, заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Основание за моя въпрос е индикативният списък, който България е подготвила за участие в разпределението на повече от 300 милиарда по „Плана Юнкер”. Моята оценка за тези проекти, които видях там е, че по-голямата част не са успели в различните оперативни програми и проекти и в тази конкуренция, която предстои, това не са печеливши проекти. Целите на плана са засилване на конкурентоспособността на европейската икономика и заетостта. Към публичните средства, които се отделят, фондовете на Европейския съюз да бъде привлечен и частния капитал и по определени принципи и критерии да се разходват тези средства. Дълбоко мое убеждение е, че няма по-надежден сектор от земеделието. И едно нестандартно и мащабно мислене е да се изготви печеливш конкурентоспособен проект, който да осигури конкурентоспособността на голяма част на интегрирането на част от българското земеделие. Там изрично се говори какъв процент е за научни изследвания, какъв процент е за пълноценно използване на природните ресурси, за природосъобразни производства и така нататък. Имам своите идеи, но моят въпрос е – мислили ли сте на тази тема? Защото индикативен праг на земеделието на този етап няма или оценката е че не трябва. Това е моят въпрос.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Божинов, само за „Плана Юнкер” не бях отговаряла, да Ви кажа, но щом трябва ще отговаря и на този въпрос. Проектите, които България предложи по този план, разбира се е индикативен, минаха на Министерски съвет още миналата година, края на миналата година. Разбира се, ние сме предложили от министерството, само че влязоха тези предложени проекти, които се сметнаха, че отговарят на критериите, които трябва да бъдат изпълнени. Аз не съм участвала в работна група с много ясно познаване на тези критерии, но да, секторът е много интересен, но той е раздържавен. За всички тези проекти трябваше да има критерии за публичен интерес. Разбира се, и за големина, така че тези, които ние сме имали предвид, нямаше как да бъдат включени. От там насетне, какво допълнително може да се прави, в какви години, е въпрос, на който няма как да отговоря в момента. Просто защото нямам тази информация.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Днес импровизирано с министър-председателя разменихме някои думи. Трябва да Ви кажа, че неговата реактивност е впечатляваща и че това не е само поза, това е наистина една заслужаваща уважение реактивност. Аз там малко по-подробно изложих някои възможности и пак ще кажа, тези претъпени проекти, които ги провалиха по различни организационни причини да отидем пак и да закрием седем депа. Ама два пъти проваляме сумата за броя на депата. Ще поискаме за инсталации и за преработване на отпадъците и за депониране, хората вече забраняват депонирането, защото е стара суровина и така нататък. Какъв е най-големият и най-значим природен ресурс на България, който спи. Това е геотермалният ресурс. Хората по света го използват и за оранжерии, и за спа, след като отнемат температурата, и за извличане на ценните компоненти и след това го връщат в подземните недра. Ако ние разработим един проект за природосъобразно земеделие, когато ще се отваря кутията на Пандора за ГМО-то или отиваме на конкуренцията на най-скъпо платените пазари с ГМО-то и с природосъобразните продукти, когато нашият туризъм ги предлага, когато се направи такъв комплексен продукт и тези мощни вече стопански единици зърнопроизводителите преминат към другите отрасли, които са изостанали, може да се направи един наистина мащабен проект, който е една конкурентоспособност и заетост, развитие на селскостопанската наука и използване на нейните ресурси. Само че трябва да се освободим от това, което ни е обхванало. Това е мярка 1, това е искане на Европейския съюз така се изразходват европарите и така нататък.
Аз ви предлагам, госпожо министър, да погледнете малко
по-различно. Премиерът е абсолютно открит на тази тема. Наистина има хора, които знаят години наред какъв е геотермалният потенциал и какво може да се направи. Помните тук, когато бяха зеленчукопроизводителите и овощарите, как ние не можахме да им кажем откъде да вземат два милиона при 50 процента внос от вън. Ето един такъв проект, ако Вие мобилизирате научния потенциал, ако Вие говорите с тези хора, които имат вече ресурс, и България отиде и каже: заетостта ще променим, конкурентоспособността – елате ГМО-тата, и елате с нашите продукти, с нашия туризъм. Едно нещо такова да помислите и ще видите, че ще бъде много по-добре от това, което са написали другите министри. Като го прочетох разбрах, че няма да минат 90 процента от тези проекти. Въпреки че екологията ми е първа слабост. Каква конкурентоспособност ще донесат депата? Нищо няма да дадат. Не ми отговаряйте, просто да помислим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министър Танева каза, че ще помисли. Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Въпросът ще бъде много кратък. Госпожо Министър, многократно съм задавал въпрос на ексминистри Мирослав Найденов, други, касае се за една отнета земеделска земя а Селскостопанския институт „Образцов чифлик” в Русе. Ще бъде ли върната тази земя?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: В момента го оправям. Да, ще бъде върната. Има такава преписка за възстановяването. Надявам се крайното решение да е скоро. Аз ще съм в Русе на 24-и. Господин Данев по покана на Вашата организация на производителите на плодове ще се приготвя дотогава да приключим с тази преписка, да Ви я връча официално, да знаете какво е било като министър на земеделието е бил от Вашата опозиция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ Благодаря Ви.
Искам да направя съобщението, че следващият вторник 11.00 часа гледаме спешно законопроекта. Защото гоним 24 часа преди вкарване в тази зала.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги народни представители, много Ви моля наистина това заседание да се състои, защото законът е много важен за кампанията от 1 март.
ПРЕДС РУМЕН ХРИСТОВ: Закривам заседанието.
Благодаря Ви.



Заседанието бе закрито в 18,45 часа




ПРЕДСЕДАТЕЛ:




РУМЕН ХРИСТОВ





Стенограф:
Маргарита Крачунова

124421 знака