1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-2, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14 януари 2015 г. на първо гласуване.
2. Изслушване представителите на Министерството на финансите и Националната агенция по приходите относно въвеждането на нивомери със Закон за данък върху добавената стойност.
3. Разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-6, внесен от Румен Йончев и група народни представители на 15 януари 2015 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ





П Р О Т О К О Л

№ 4


На 20 януари 2015 г. се проведе извънредното заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 11.00 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:



ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-2, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14 януари 2015 г. на първо гласуване.
2. Изслушване представителите на Министерството на финансите и Националната агенция по приходите относно въвеждането на нивомери със Закон за данък върху добавената стойност.
3. Разглеждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 554-01-6, внесен от Румен Йончев и група народни представители на 15 януари 2015 г. за първо гласуване.
4. Текущи.




ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаема госпожо министър, заместник-министри, колеги народни представители.
Моля, който е съгласен с така оформеният дневен ред, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 18, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.

Гости на днешното заседание са министърът на земеделието госпожа Десислава Танева; заместник-министър Васил Грудев; заместник-министър Цветан Димитров; Диана Филева – главен юристконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване”; Стилиян Митев – директор в Дирекция „Поземлени отношения и комасация”; Лили Стоянова – началник отдел; Ася Таскова – медиен съветник; Елица Николова – секретар на президента по регионалната политика и земеделие.
По точка втора ще съобщавам гостите, когато те бъдат тук.


Госпожо Караянчева, заповядайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо Министър, господа заместник-министри, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги.
Представям на Вашето внимание проект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С този ЗИД целим да се създаде по-добра нормативна уредба, за да може да се работи по-лесно при предоставяне на пасища, мери и ливади от Общинския и Държавен поземлен фонд на животновъдите. Засегнали сме и точката при създаване на масиви за ползване на земеделските земи и сключване на споразумения между земеделските стопани, както и при уедряване на земеделските земи по собственост, така наречената комасация.
Знаете, че май месец миналата година направихме един ЗИД, който обаче не можа да проработи така, както трябва, защото имаше няколко неща, които го възпрепятстваха. Едно от нещата беше това, че трябваше да се направи пазарна оценка на земите, а това касае наемане на независим оценител, това касае средства, които трябваше общините и държавата да заделят, но на практика това е трудно, предвид финансовото състояние. В крайна сметка и не може да се предвиди кои точно земи ще бъдат наети. Това би предполагало да се направи оценка на целия масив, който ще се дава под аренда и наем. Затова в този ЗИД в момента ние предлагаме, земите които се дават под наем и аренда, да се обявят с цени, отразяващи средните рентни плащания за землището и за общините. И след одобряване на протокола за разпределение, тогава да се наеме независим оценител, който от своя страна да направи оценката и тази цена да се плати от наемодателя или арендатора. Кандидатите трябва да подадат заявление в общината и като опишат къде се намира животновъдният обект, да са описани броят и вида на регистрираните животни и ползваните от тях с правно отношение пасища и ливади. Важно е собствениците или ползвателите да са регистрирани в системата на БАБХ и да нямат задължения към общините. Изготвянето на пазарните оценки, както казах, се възлагат от общините и от МЗХ.
Общинският поземлен фонд е по-голям от Държавния поземлен фонд и ние, за да има по-голяма възможност животновъдите да използват по-големи площи пасища, ние сме включили и мерите, които са част от Общинския поземлен фонд. Това ще разшири възможността да се наемат повече площи за пашуване на животните. Начинът на разпределение също не беше уточнен, както трябва в предния ЗИД. Затова ние предлагаме нормата при разпределение да е от 10 декара за животинска единица за земи, попадащи в допустимия слой за подпомагане, и 20 декара в недопустимия слой. Тук ще направим малко корекции в тази терминология, но на по-късен етап.
При недостиг на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд ще се направи разпределение от Държавния поземлен фонд, което ще бъде задача на земеделските служби. След като се направи това разпределение, новият момент в ЗИД-а е точно следващата точка, която правейки разпределението, тогава обявяваме останалите земи на търг, за да могат всички животновъди да участват на този търг, да наемат и допълнителни пасища. Но тук участват отново хората, които притежават животни, не тези, които са без такива. Обявява се начална тръжна цена, която е разпоредена от министъра на земеделието.
Третият етап от този процес е: обявява се търг за лица, които нямат животни, но имат ангажимент да поддържат пасищата в добър вид, също и в добър екологичен вид. Направили сме промяна в срока за наем или аренда, която става минимум пет години.
Следващата промяна, която предлагаме е, облекчаване условията за изготвяне на споразумения за ползване на земите и създаване на масиви. На участниците в споразумението се предоставя проект за разпределение на масивите за ползване, съобразен с местоположението на имотите, ползвани на правно основание с цел преодоляване на конфликтите и съкращаване на сроковете. Заплащането на дължимите суми за ползване на имотите, така наречените „бели петна” става 3 месеца, а не 20 дена, както е бил до момента от издаване на заповедта от 1 октомври, за одобряване на масивите за ползване. В този срок стопаните ще имат възможност да извършат и да заплатят агротехническите мероприятия, да получат субсидиите и да не ги оставяме в една ситуация, в която нямат в началото още средства да разплатят тази аренда. Парите ще се внасят в сметка на земеделската служба, а не в общината, както е досега. И от омбудсмана има препоръка това да се промени, защото самата система е тромава и трудно се вземат пари от сметките на общините.
За защита правата на собствениците на имотите на така наречените „бели петна”, по искане на директора на Областна дирекция „Земеделие”, кметът на общината издава заповед за изземване на имотите, за които не е извършено плащане. Има и друга промяна, която собствениците на имоти, които са дадени под аренда, могат да си вземат парите. Срокът е безсрочен на практика. Не е три години, както беше до момента.
Уедряването на земеделските земи по собственост, така наречената комасация, също е обърнато внимание в този ЗИД и там основната цел е, да се стимулира масовото провеждане на комасационни процедури. Отпаднала е нотариалната заверка и вписването в Службата по вписвания на споразумения между собствениците. На вписване подлежат само окончателните документи, с които се придобива собственост.
Това са нашите предложения. Ако има въпроси, съм готова да отговоря. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за изчерпателната обосновка, госпожо Караянчева.
Откриваме дискусия. Все пак Законопроектът се внася на първо четене, ще има възможност да се правят и допълнителни предложения между първо и второ четене. Това е един необходим Законопроект във връзка с всички проблеми, които бяха добре обосновани от колежката Караянчева. Мисля че ще намери подкрепата на Комисията по земеделие.
Имате думата за дискусия по предложението, направено от
госпожа Караянчева.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Преди да започне дискусията, разбира се, ние също ще се включим в отговорите на всички въпроси, екип на Министерството на земеделието и храните, които сме тук. Искам да изразя пълна подкрепа за Законопроекта за необходимостта той да бъде приет и то във възможните кратки срокове по парламентарната процедура, включително и заради подготовката ни за кампанията за директни плащания от 2015 г. В този Законопроект са предложени и изменения на някои срокове, които касаят кампанията. Знаете че кампанията за директни плащания, освен че по нови правила тази година, съгласно новата обща селскостопанска политика като схеми за подпомагане, е и още едно условие, което е ново, а именно правното основание като критерии за допустимост и получаване на плащания за новата кампания.
Законопроектът беше достатъчно добре представен. Искам само да изразя подкрепа. Ние сме комуникирали с бранша и съм убедена, че тук, ако има някои допълнения и изменения, ще постигнем съгласие. Надявам се с всички политически сили да може да бъде приет Законопроектът, за да дадем възможност да свършим изостаналата работа по отношение подготовката за директните плащания за кампанията 1 март 2015 г.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо министър.
Има ли колеги, които биха искали да вземат отношение?
Госпожа Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги.
Изразявам принципна подкрепа на този Законопроект, тъй като го гледаме на първо четене и се коментира духа на Закона. Ние сме „За” тези промени, като казваме, че има нужда от доизпипване. Например, проблем ще създаде промяната за „белите петна”, ако от определена дата започне да се занимава Министерството на земеделието, а старите пари от тригодишния период останат в общината. Един собственик, имайки такова „бяло петно”, ще се наложи веднъж да ходи до Областната дирекция, за да си вземе парите, а за една част от периода, в общините. Може би има резон в предложение, в което общините да се ангажират да прехвърлят натрупаните досега сметки по партиди и по номера на имоти към областната дирекция, а тя изцяло да се занимава с тази проблематика. Така ще улесним процеса. На практика как ще се случи това нещо – ще бъде едно голямо разтакаване.
По отношение на животновъдите, изцяло приемаме мотивите и решението така, както е направено – без търг първо за животновъдите, после за другите. Това беше наша идея дълги години, но за съжаление 2014 г. април месец точно госпожа Танева се противопоставяше точно на този режим. Има го в стенограмата, извадила съм си го, мога да Ви го прочета. Но това няма значение, не искам да се връщаме назад.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз не мога да не отговоря на въпроса. Това е лична обида.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Не е лична обида, защото, мога да цитирам, извадила съм го.
Имаме принципно становище за подкрепа на Закона. Доста промени трябва да се извършат. Другата част, в която би могло да се помисли, за да стане по-обективно и качествено, е в частта, където разпределението става на база на землища, защото много голяма част от животновъдите ползват имоти в гранични землища, ползват и други имоти. Може би това разпределение трябва да е в рамките на община, в рамките на област или на съседно землища, защото практически, ограничени само в рамките на едно землище, това би затруднило животновъдите практически.
Имам и други неща, но тъй като нашата парламентарна група 11.45 ч. трябва да излезе, имаме друго мероприятие, ще се въздържа от следващи коментари. Мисля, че на първо четене е достатъчно, че подкрепяме. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Министър Танева заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, в личното си обяснения после ще вляза.
Първо, направените предложения от госпожа Ахмедова са резонни по отношение на сметките от общините. Защо е вкарано това предложение? По повод, включително и случаи, в които има неправомерно разпореждане с тези сметки. Ако трябва да бъда обективна, администрацията в Министерството на земеделието и храните, е очарована от това да поеме още един ангажимент, предвид слабости, които са забелязани и които ощетяват правата. Това предложение, което направихте, мисля че е добро, наистина. Стига да стане възможно.
Госпожо Ахмедова, да се върна на въпроса по отношение на предложения режим за пасища и мери. Както колежката каза, беше приет ЗИД, тук са браншовите организации, знаят моята теза каква беше и тя, госпожо Ахмедова, се оказа вярна. Защото процедурата, която приехте, с която трябваше централна и местна власт заедно да разпределят фонд „Различна собственост”, не проработи и не е проведена в нито една област или община съвместно с областта. Така че опасенията, които имах се оказаха абсолютно верни. Аз нямаше изобщо да се връщам на тази тема. И когато в комисия ние дебатирахме в зала „Изток” – господин Синапов и господин Зоров са тук, беше ли това моята теза, че няма как текст, който казва, че комисия, включваща областен управител и там ред други, ще разпределя общински фонд, който е общинска собственост и режима за управление на тази собственост е на местната власт, може да проработи. И практиката показа, че няма проработване на този текст. Но по отношение на правото животновъдите да ползват този фонд като концепция, аз съм изразила съответното мнение. Но против текста бях категорична, защото той нямаше да проработи. А по отношение на другия Ви законопроект, това е истината и сме водили разговори много с тях, те са тук браншовите организации.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Хайде да не политизираме.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Вие започнахте, аз нямаше изобщо да влизам в обяснения, но не мога да се отметна от думите си. Каквото съм говорила като опозиция, аз правя това като политика сега. Нещо повече. Законът за подпомагане на земеделския производител, госпожо Бъчварова, Вие бяхте председател, подкрепих ли Ви за правното основание? Подкрепих Ви. Така ли беше? Сменяме си местата. Провеждаме ли сега директна кампания с правно основание? Провеждаме я. Въпреки неготовността, за която и дума не съм отваряла в Комисията – дали има възлагане, поръчка и прочее за софтуер. И не искам да я отварям. Защото въпросът е, как да изпълним закона, който като опозиция също подкрепихме, ще трябва да има правно основание. Аз държа на това изказване, защото в мисленето си, в поведението си, съм била последователна, без оглед на това каква ми е била позицията. Затова сега законът, който Вие инициирахте за правното основание, ние ще положим всички усилия. Затова сме предложили промяна на сроковете за Закона за собствеността, за да изпълним това, което беше Ваша инициатива и подкрепено от нас в мандата, в който управлявахте.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър.
Аз виждам, че има един консенсус по отношение на внесения Законопроект на всички политически сили, което е много добре, а между другото в Комисията за втори, трети път ще кажа, че работим консенсусно, което ми прави добро впечатление. Но така или иначе, ще има и други, които ще искат да вземат отношение, така че заповядайте!
Господин Петров, моля.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Христов, уважаема госпожа Танева, господа заместник-министри, колеги.
Искам да взема отношение от името на Патриотичния фронт и да заявя, че с две ръце подкрепяме това изменение в Законопроекта. В такъв кратък срок да се направи нещо, което е много важно за развитието на животновъдството, заслужава само поздравления. Тук искам да попитам. Веднага след това заседание ще ми се обадят хора, които имат животновъдни ферми, и това ги интересува. По-специално разрастването на тези ферми как ще става? След като има петгодишни договори и примерно от 500 овце иска да ги направи 3000, пък земята се разпределя между останалите и даже между такива, които нямат овце, но имат петгодишни договори. Това трябва да го помислим, защото практически този Закон фиксира в петгодишен период да не може да има развитие. Трябва да помислим как да го направим.
Другото. Госпожа Караянчева каза, че ще разясни за тези 20 декара, които са извън допустимия слой.
И последното. Аз няма да се уморя да го повтарям, госпожа Танева, може да ставам банален, но хората в общинските служби ще бъдат още повече натоварени с работа. Те и без това в някои от тях са като неуморни пчелички, работят много. Знам че това нещо е трудно, обаче трябва да намерите начин да ги стимулирате тези хора, да получават по-добро заплащане.
Последното нещо, което искам да кажа е, че някои от животновъдите имат голям проблем с държавната собственост, върху която те искат да разширят своите кошари. И трябва да помислим за някакъв по-облекчен режим, за да могат да се разширяват.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петров.
Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги.
Искам да кажа, че това е вторият опит по законодателен път да бъдат решени въпросите с пасищата и ливадите. Ние ще подкрепим и този опит с надеждата, че наистина ще се случат нещата – пасища, мери и ливади да бъдат предоставени на животновъдите. Този проблем на практика излезе след 2010 г., когато достъпът беше ограничен и се налага законодателно да проправяме пътечки, за да имаме наистина този достъп, който е необходим от гледна точка на целия сектор, тъй като подпомагането все пак е за единица площ. Аз се надявам този опит да е успешен, независимо че има промяна в процедурата, независимо че сега предоставяме или даваме право на общините. Държавата почти не участва, но така или иначе е някаква стъпка, която, проследявайки във времето, може би ще реализираме тази политика.
Мен ме притеснява нещо друго. Предишният закон не проработи, госпожо Танева, просто защото Правилникът за прилагането на Закона не беше подготвен и не проработи. Правилник за приложение на Закона нямаше. Едно е Законът, друго е Правилникът, трето са стъпките. След като няма Правилник, никой нищо не прави. Сега обаче отново във Вашия Законопроект пак препращате при Правилника. Извинявайте, Правилникът се работи минимум шест месеца по този Закон. Такава е системата в Министерството на земеделието. Този Правилник, докато мине в Министерския съвет, смятайте го от приемането - шест месеца. Тази година е приключена. Така че изчистите в процедурата Правилника въобще. Ако трябва да се разпише много по-подробно, ако трябва да се направят абсолютно всички изисквания, как трябва да бъде тази процедура, но влезе ли Правилникът в обръщение, 2015 г. ние сме я забравили по отношение на възможността ливади и пасища да бъдат предоставени.
Имам няколко въпроса, свързани с другите промени. Променяме ли Законът за арендата? Защото тук Вие казвате, че минималният срок е пет години. Законът за арендата Ви казва четири. Значи, има някакво противоречие. И двата закона трябва да се променят, ако вървим в тази посока.
Отделно от това, говорим за „белите петна”. Те са един голям проблем, защото проблемът не е че парите са в общините. Проблемът е, че не се плащат „белите петна”. А те не се плащат, защото едни са лоялни, получават заповедите, плащат си навреме сумите които са, други получават „бели петна”, изчезват в правния мир следващата година, някой друг ги наема. Тоест средствата, които постъпват по „белите петна”, са минимални количества спрямо земята, която се обработва. Аз 2013-2014 г. исках справка и се оказа, че около милион и половина бяха постъпили само в общините по отношение „белите петна”, при положение че трябва да бъдат някъде от порядъка на девет, десет милиона. Тази система не е разписана. Как ще гарантираме получаването на сумите? Даже облекчаваме нещата – три месеца след това. Значи, подписваме договор за пасищата и ливадите и веднага трябва да се плати, веднага трябва да има оценка, а за „белите петна”, които също се ползват, за които също се получава много по-висока субсидия, три месеца по-късно. Защо го правим? Тази система между другото работеше в един момент и се видя, че не става, няма плащания по нея. Оценките по пасищата и ливадите. Защо ще имаме оценител, защо трябва да плащаме на този оценител? Всяка една община знае какви са размера на рентните плащания и тя ги обявява даже в сайта си. За „белите петна” нямаме оценка, имаме някакви служебна сума 15, 20 – няма значение. А при пасищата и ливадите трябва да има оценка, която се заплаща и то веднага се плаща. Нещата не са равнопоставени. И при двата случая говорим за земеделска земя, която влиза в обръщение и която земя съответно получава средства на база на директните плащания и трябва да има еднакви изисквания.
По отношение на пътищата. Аз ли нещо бъркам ми кажете, обаче пътищата са разорани отдавна. Как така записваме, че този път ще го дадем, а след като го дадем този път, съответно ще се плаща, ще има достъп. Ами, в област Добрич няма пътища вече, въпреки че ги има на картата. И общините на практика си имат система, в която този път, съществувайки на картата, си сключва договори за получаване на съответни средства. Липсват в масива, има ги в картите, но сега тук пишем - пътищата все им обръщаме внимание, че трябва да има плащане, че трябва да има достъп. Просто по тази тема трябва малко по-сериозен анализ. Наистина колко от пътища са разорани. Съществуват ли въобще, очертават ли се, плаща ли се и така нататък. Те се очертават, да, това е ясно.
Защо плановете за уедряване няма да се вписват не разбрахме. Наистина не разбирам, защо не трябва да се вписват тези планове за уедряване? Каква е причината? Защото все пак Вие получавате нова скица? Тази нова скица казва, че има уедрен имот. Защо да не се вписва? Наистина не разбирам смисъла, чисто погледнато съвсем експертно. Ако можете да ми го обясните, защото нямам обяснение за отпадането на ал. 3, която касае вписването.
Може би, когато разговаряме въобще, отново се връщам на темата пасища и ливади, добре е да се погледне и предходния Закон, който касаеше тази промяна, за възможността в съседни области също да се предоставя земя, когато те са изчерпани. Повярвайте ми имало е случаи, особено в Южна България, където няма един декар свободни пасища, говоря за района на Карлово, Сопот – няма. Това означава, че, ако Вие имате животни, на практика няма свободни пасища, които да бъдат предоставени.
И другата тема, на която също ще държим между първо и второ четене е, да се направи анализ на сключените договори за тези, които нямат животни, но получават субсидии за пасища и ливади. По справка на Министерството, която изисках през 2013-2014 г., това са някъде около 900 хиляди декара ливади и пасища, които са предоставени не на животновъди, а се получават европейски средства за минималните обработки, които съответно се правят. А свободни пасища няма наистина в някои региони. Затова в съседните области, ако има такива свободни пасища, добре е в Закона да имаме такава опция, да се обърне внимание, защото животновъдството се нуждае от такава фуражна база и ако няма достъп, ние на практика обричаме тези хора, които работят в този регион, на фалит. Няма как иначе да стане без тази фуражна база.
Може би като получа отговор на тези въпроси да стане дискусия, но пак казвам, ние подкрепяме законопроекта, защото ни се иска този път да бъде сполучлив и да се получи тази справедливост, която е за сектора чрез предоставяне достъп до земя. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз ще отговоря на някои от въпросите, които повдигнахте, тъй като съм съвносител. Започвам отзад напред.
По отношение на това, че действително има общини, където поземленият фонд на съответните землища не стига, § 4, т. 3, ал. 6 - „При недостиг на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд в съответното землище към разпределените имоти по реда на ал. 6, Комисията извършва допълнително разпределение в съседно землище и съставя протокол.”. И после отиваме на т. 9 - ”При недостиг на пасища, мери и ливади от Общинския поземлен фонд в съответното и съседните землища, по заявление на правоимащото лице в срок от 10 юни, Комисията с искане от министъра, може да разпредели от Държавния поземлен фонд”. Така че сме го предвидили това нещо. Вие сте права.
Дайте предложение между първо и второ четене по отношение на оценката за „белите петна”. Ако можем да намерим общ език всички и да избегнем тази оценка и това допълнително плащане, нямам нищо против. Що се отнася до „белите петна”. Ще има дискусия в тази връзка и за пътищата, така наречените общински пътища. Търсим решение на въпроса, който е затлачен от години. Може би не сме намерили най-верния път, но дайте заедно да намерим оптималното, за да се постигне решение с пътищата. По моя информация 1 милион 750 хиляди декара са общинските пътища в България. Да, има добросъвестни общини, които си вземат средствата за това, че те се обработват, някъде не. Търсим възможност да дадем някаква рамка и да улесним общините, държавата, и собствениците. Така че, ако има конкретни предложения, ние ще ги разгледаме и ще се опитаме да ги интегрираме към Законопроекта, който е внесен за първо четене към настоящия момент.
Господин Стилиян Митев от Министерството на земеделието по въпроси, които бяха отправени към министър Танева, заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър. Във връзка с промените в процедурата за уедряване на земеделските земи по споразуменията на собствениците. Промените са свързани с премахване нотариалната заверка на подписите на собствениците, участващи в споразумението, както и на неговото вписване. На вписване ще подлежат само окончателните документи – решение и скица, които се генерират в крайния вариант от Общинска служба „Земеделие”. Към момента в сега действащия текст е записано, че подлежат на вписване и нотариална заверка подписите на споразумението на доброволната комасация, което е в разрез с инструментариума на съдиите по вписванията, Агенция по вписванията. С предложението в ЗИД това е отменено, като решението вече на уедрените имоти плюс самата скица, имат силата на нотариален акт и те ще подлежат на вписване в Агенцията по вписванията. Затова се прави тази промяна по отношение на уедряването.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Комаров, който е експерт в Комисията от началото на създаването на поземлена реформа, искаше да каже няколко думи за пътищата.
ПЕТЪР КОМАРОВ: Най-напред ще кажа, че се учудвам за куража на вносителите да поставят този проблем, който от много години се говори и всеки бяга по ред причини, за които няма да говоря, да го реши. За какво точно иде реч? От баланса на териториите се вижда, че само в Общинския поземлен фонд има 1 милион 750 хиляди декара така наречените полски пътища. Аз не съм сигурен все още, тепърва ще се уточни, защото вносителите ни са сложили аргументи по този въпрос, дали към тази цифра са прибавили и пътищата, които са в Държавния поземлен фонд. Ако не са прибавени, вероятно цифрата ще отиде към над 2 милиона декара. Това е първото, което трябва да се знае. Колосален обществен ресурс, който в момента не се използва по най-добрия начин.
Второ. Нито за секунда да не се заблуждаваме, че тези пътища реално съществуват. По-малко от 2 – 3 процента от тях реално функционират, за останалите са спазени изискванията на геодезическите правила за създаването на плана по земеразделяне и те са направени така, че до всеки имот да има достъп. В случая става дума само за масивите, както са го направили вносителите. Само за масивите, където тези пътища практически не са необходими. Правилно каза професор Бъчварова, че те не съществуват и много отдавна реално се орат и се получават доходи. Какво би могло да получи общината, държавата общо, всички общини, при средна рента 25 лева? Ами, 125 милиона. За нашата страна това е колосална сума.
Друг е въпросът, съвсем ясно беше посочено, че трябва да се доусъвършенстват текстовете, а може би да се предвиди текст къде ще ходят тези пари, които постъпват. Аз казах 125 милиона, за да не подведа народните представители при положение, че изчислявам върху 550 хиляди декара, а не върху 1 милион 750 хиляди декара. Докато заработи машината, тъй като една част от тези пътища не са в масивите, това е въпрос на уточняване. Но сумата е колосална. Тя може да надскочи и 200 милиона.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: Цифрата не е вярна – 37 милиона са.
ПЕТЪР КОМАРОВ: Може да съм объркал нещо в сумата, но така или иначе тя е колосална. Извинявам се, ако съм сбъркал. Но става въпрос за пари и за тях трябва да се помисли, ако бъде приет този текст. Къде трябва да отиват те. Дали в отделна сметка или ще потъват в общия кюп на парите на общината? Закъде могат да се разходват? Това е общата картинка на предложения текст. Той решава действително един проблем с голям обществен ресурс, който трябва да бъде насочен в интерес на земеделието. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Процедура. Господин Председател, искам да направя процедура, тъй като се налага да излезем. Моля да се зачетат трита гласа на нашите представители от ДПС за този Проектозакон „За”. По трета точка Законът за ДДС с вносител господин Йончев, също гласуваме „За”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Професор Станков заповядайте! Господин Зоров, професор Станков отстъпва на Вас думата.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: Благодаря, господин Професоре.
Господин Председател, госпожо Министър.
Радваме се, че най-накрая политическите сили около тази маса са обединени да се приеме този закон и да се направи работещ. Защото, надявам се, че на всички Ви е известно, че секторът е в такъв колапс, който министър Танева каза в едно интервю, че от 90-та година не е бил. И това наистина е така. Само че в Закона може би терминологично или технически са се разминали две алинеи с нашите предложения на животновъдния бранш.
Едното е, както всички депутати до тук го забелязаха, нашето предложение е, „землища в областта и съседната област”. Защо? Защото има много места, мога да дам много примери, в които животновъдният обект се намира в съседните землища. Тук няма нито един декар, а през землище, в съседната област, което прави от 20 до 30 декара, има примерно пасища, достатъчни за няколко общини. Защото пасищата, мерите и ливадите, ако някой не знае, те се намират в полупланинските и планинските области. Затова нашето категорично искане е да се поправи тази вероятно техническа грешка. Защото онзи ден говорихме с Министерството на земеделието и те ни убедиха, че е „област и съседна област”, но от това, което се вижда, явно е станала техническата грешка.
Второто нещо е с чл. 37, ал. 4. с пасища от 10 декара в слой и 20 декара извън слоя. Тук не виждаме също каква е логиката. Ако някой иска да ни оземлява с гори и ние да ги режем, също нямаме особено желание. Става въпрос и предложението, което винаги е било за продуктивни и слабо продуктивни пасища. Какво ще рече това? До седма категория пасищата в Наредба №5 са класифицирана като продуктивни. Разбира се, те са класифицирани на база хранителност, задоволяване на животното и така нататък. Защото на едно животно му трябва необходимата енергия, протеини и мазнини – храна, както се казва, като на човека. След седма категория са слабо продуктивните. Особено планинските, които са от девета и десета категория, затова е необходимо повече. И нашето предложение тук е промяна да бъде направена в чл. 37, ал. 4. Внесли сме го и писмено, господин Председател. Фактически това е мнението на целия животновъден сектор – да бъдат 10 декара на животинска единица за продуктивни пасища и 20 декара за слабо продуктивни пасища. И другото е за землища. Ако няма в съответното землища, да бъде землище от областта или съседната област.
Следващото нещо е относно цената. Смятам, че практиката я има. Щом държавата казва, че фактически тази практика е добра да работи със средно рентната цена, която се плащат „белите петна” със заповед на Министъра, същото да бъде ползвано и за цената на пасищата. Вместо оценители, животновъдът да плаща и така нататък. Що се касае за „белите петна”. За нас е добре те да са в Общинската служба. Защо? Най-малкото, защото това ще улесни ползвателя. В общината практиката в момента е да го въртят и да не му ги дават. Човекът трябва да отиде да извади копие от нотариален акт, решение, скици и така нататък. Ако има два, три декара, ще трябва да даде сума ти пари по институциите. И затова в общинската служба я има цялата тази информация в регистъра, чука общинският служител и казва: ти си наследникът или човекът, ето ти парите или превода и му дава бележка, каквато ще е процедурата. Така че това за нас е резонно.
Що се касае за пътищата. Доколкото четохме от Проектозакона, ние подкрепяме този текст, защото вътре се третират вътрешно-имотни пътища в съответния масив. А когато се разпредели целият масив на ползвател, е нормално. Той няма да си остави пътищата между отделните парцели, защото как ще го работи това нещо. Ако има ползватели в реални граници, тогава остава достъпът. Това е предложението в Закона и ние смятаме, че е правилно.
Другото нещо, което нас ни интересува особено, са договорите. Виждаме, че в чл. 37, буква „к”, ал. 2 е споменато за прекратяването на договорите. Там нашето предложение е, когато животновъдът загуби основанието си, е записано в ал. 4, няма необходимите съпътстващи бройки животински единици, може да се прекрати. Правилно. Следващото нещо, когато играят на търг, е подобно. И следващото е за добро агроекологично състояние. Значи ли с внасянето, че който не спазва доброто екологично и добрите земеделски практики, защото в слой продуктивни пасища в Наредбата е записано, че те се пашуват, защото те не могат да бъдат почистени с косене, защото довежда до ерозия на почвата, а почвата, хумосният слой може да е малък там. Единствената възможност остава пашуването. Значи ли това, че ползватели, които към момента имат договори, но няма да отговорят на този ново внесен член, ще им бъдат прекратени договорите? Това е нашето желание, знаете още от предния път, когато не стигнахме до край. Имахме множество разговори с политическите сили. Ако това не стане и договорите продължат за тези които нямат животни, законът няма да показва никакъв ефект, няма да доведе до това, което искаме. Защото те ще продължават да си стопанисват пасищата. Вие ще кажете, че в директните плащания ще им удължите възможността за животинските единици, те ще сключат едно взаимно споразумение, ще започнат да изнудват животновъда – дай ще направим споразумение твои са животните, мои са пасищата. Ако тя бъде 20 процента – иди се оправяй от тук нататък. Ние не искаме такъв пазарлък. Дайте веднъж за винаги да решим този въпрос. Не може да продължават да се източват едни средства, а животновъдството да умира.
Завършвам. В момента по данни на Националния статистически институт за 2013 вносът на млечни продукти е с 37 процента по-голям от 2012, на 2014 е с нови десет процента. Приравнено на количество мляко това прави 60 процента от преработеното мляко в България. Ние внасяме продукти вече. При положение, че преди 6 години това беше 5 процента. Защо животновъдите в Румъния имат 8 цента на литър мляко. Учудващо е 2014 г. номер едно по внос на продукти от Европейския съюз не е вече Германия, вече е Румъния. Защото ние сме не конкурентно способни. И ако продължим да отнемаме по различна форма пасищата и различни площи от това косвено подпомагане на животновъда, ние приключваме. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Зоров. Искам да Ви кажа, че Вашето предложение пристигна в Комисията, аз го консултирах с колеги преди заседанието, не с всички, разбира се. Предложенията са разумни. Ще ги вземем предвид. Повдигнатият въпрос по отношение на „белите петна” и прехвърлянето им в Министерство на земеделието, ние сме консултирали Законопроекта с Министерство на земеделието. Това е едно допълнително натоварване, но те имат организация и ще се справят. Това не е наше хрумване, а е обсъждано заедно с Министерството на земеделието.
Давам думата на професор Станков.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Аз преотстъпих думата на господин Зоров, защото той каза това, което аз мислех да кажа.
Първо, крайно време беше да се приеме този Закон за собствеността и ползването на мерите, пасищата, защото господин Димитров знае, тук е и Снежа Благоева, ние сме започнали да работим по този въпрос още от служебния кабинет и много преди това хората са търсили начин как да се реши този проблем. При нас натоварването, аз го казах в парламента това, е 0,4 животински единици на единица площ. И ние сме на предпоследно място, след нас е само Малка. Средно за Европейския съюз е 2,09, а при нас е 0,4. Ние направихме едно проучване, възложихме на дирекцията на господин Маринов да види как се ползват пасищата. Направиха такова проучване – 60 процента от общинските и държавните пасища се ползват от хора, които не отглеждат животни. Това е нещо страшно. Така че аз приветствам Закона, подкрепям го, смятам че се направиха и добри предложения. Може би трябва да се обърне по-специално внимание за „белите петна”, но аз ще се произнеса на второто гледане по-специално. Искам да поработя малко върху този въпрос, защото е много дискусионен.
Сега по отношение на договорите. Господин Зоров е напълно прав. Договорите трябва да се преустановяват с преустановяването на отглеждането на животните. Аз поставих и такъв актуален въпрос на госпожа Танева в парламента за това, че се дават субсидии на хора, които не отглеждат животни, а други, които са създали нови ферми, не получават субсидия. Но това е европейска постановка. Вие дадохте тогава много добър отговор и аз смятам, че това което казахте, ще стане.
Тези предложения, които са направени, ние трябва да ги вземем предвид, трябва да ги включим. Има неща, които се казаха тук и аз не искам да ги повтарям. Относно комасацията на земята и Закона за арендата. Може би специално разглеждане за арендата и арендните отношения. Това е наистина един много, много дискусионен въпрос. И там има много неизяснени неща.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Законът за кооперациите.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Да, и Законът за кооперациите заедно може би трябва да вървят. Но това е една отделна тема. Аз предлагам сега да не ги смесваме нещата. Да вървим точно по това, което е предложено.
Подкрепям и предлагам на колегите да подкрепим, защото това е крайно необходимо. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин професор. Господин Митев, ще отговорите ли на зададените въпроси?
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасации”: Във връзка с прекратяване договорите за мерите, пасищата и ливадите. Те попадат в хипотезата на чл. 37, буква „л” от Закона. Самият механизъм по прекратяването и проверката дали е отпаднало правното основание, това ще бъде обект на правилника, който тепърва ще се създава. Така че мисля, че ще имаме режим на проверка.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Чл. 37, буква „л”, означава ли, че ако критерии по чл. 37, буква „и”, ал. 4 не е изпълнен, праводателят – община или държава, съгласно тези текстове, ще прекрати договора? Това е въпросът.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасации”: В новата ал. 2, която се създава, звучи по следния начин. „Договорите за наем и аренда по реда на чл. 37, буква „и”, ал. 13, могат да се прекратяват или изменят преди изтичането на срока по искане на ползвателя или при промяна на условията по реда на чл. 37, буква „и”, ал. 4.”. Тоест, когато отпадне основанието, да не се разпределят мери и пасища.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Господин Митев, точка 15 гласи: „Когато имаме свободните търгове”, тоест такива, каквито са били досега. Там пише, че при „отпадане на възможността да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние, предвид определени в правилника и прилагане.” Моят въпрос беше много конкретен. Не третираме договорите, които ще бъдат сключвани от тук натам. Третираме, питаме за договорите, които са сключени до момента. С приемането на точка 15, значи ли това, че всички договори, които са сключени до момента, ще бъдат обект на преценка и преглед. И който не може да поддържа добре екологично и така нататък, или не пашува в слой продуктивни пасища, защото друга възможност няма от Наредбата, ще бъдат прекратени. Защото в точка 4 са такива животновъди, които са ги взели по преференциалния начин.
И господин Христов, използвам възможността. За „белите петна”, че не се плащат. Знаете ли защо? Защото в Закона трябва да се направи същото, да се включи – една фирма взема, госпожа Бъчварова е права, друга после, другата година. Направете го както търговете. Там има изискване да няма задължение – ти и всички свързани с теб фирми по търговския закон. Тоест ще рече, където си фирма с участие над 4 процента или участваш в управлението, ти не можеш да участваш, ако някоя от тези свързани фирми има задължения. И няма да има това – тази година кандидатства Руми, другата аз, другата колежката и така никога не се внасят „белите петна”. И едни и същи глупаци си внасяме 6 години. За каква конкурентност говорим? Щом може свързаните фирми да не дължат за участието в търга, този текст от Закона да вкарате и „белите петна”. Не може да се разпределят и не се издава заповед, ако той и свързаните с него по търговския закон, имат задължения. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Зоров. Господин Божинов, заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми господин Председател, госпожо Министър, уважаеми дами и господа.
Първото изменение подкрепям категорично. Намирам за анахронизъм и неефективност този природен ресурс да не бъде използван за реално производство. Дано се стигне до практически резултати.
Що се отнася до „белите петна”. Не си спомням точно преди колко години и в кой състав на Народното събрание, внесох предложение за изменение на чл. 37, буква „в”. Отлично си спомням основанието за това мое предложение. Посетих 10 общини, в които във фонда имаше 0 лева, при положение, че 100 процента от „белите петна” са обработвани. Беше община Хайредин, спомням си отлично. Тогава може би, защото бях много радикален в предложението си, то не беше прието. Предложението ми беше – производител, който има такава практика, не получава субсидии. Казахте ми, че това е право, европейско, не може да се посяга и така отклониха моето предложение. Вторият път предлагах това, което предлага сега господин Зоров. Също не се прие. Сега това, което предлагат вносителите – да се вмени задължение на директора на Областната дирекция „Земеделие” да сезира кмета и той да работи по правилата на чл. 34, ал. 6, въобще няма да сработи. Няма да сработи, защото тук, по сега действащия смисъл, кметът е притиснат от собственика, който има някакъв интерес и го притиска, тук кметът трябва да изпълни една много сложна процедура, за да отидат парите в областта, за да удовлетворят хората. Освен това, какво става, ако не правоимащия ползвател, който не е внесъл в тримесечен срок, не внесе и три пъти по-голямата сума в десетдневен срок? Какво става с тази продукция, кой ще я прибере, кой ще ревизира ефекта? Абсолютно неработещ текст. Затова аз съм за много радикално решение, в посока на това, което предлага Зоров, защото както много пътища се обработват от хора, които не плащат, така и десетки, стотици, милиони се прибират от хора, които неправомерно ползват тези земи. Тук ще трябва по-радикално. Ще го подкрепим, но трябва да е работещо, да бъде радикално и да не позволява никакво заобикаляне. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божинов. Давам думата на господин Грудев.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Благодаря Ви, господин Председател. Госпожо Министър, колеги.
Трябва да разглеждаме постулатите на Закона за изменение, обвързан с изменението и в Закона за подпомагане на земеделските производители и най-вече в наредбите, които определят допустимостта на площите за подпомагане по схемата за единно плащане на площ. Няма да крия от Вас, че въвеждането на едни изключително строги постулати в този Закон, притесняват нашата и правната дирекция, смятам, че и правната комисия тук също ще има определени възражения относно тези текстове. За да избягаме от това нещо и за да избягаме от допълнителните усложнения, които можем да си навлечем с един такъв текст, трябва да разгледаме хипотезата на икономическите лостове, с които ние разполагаме, за да насърчаваме земеделието, животновъдството и земеползването по начина, който отговаря на нашата политика.
Отговарям Ви съвсем конкретно. Питате за Белите петна”. Какво правим в случай, в който това „бяло петно” е отдадено на даден ползвател, той след това в рамките на срока въобще не си го плати и другата година отива някое негово свързано лице? Не смятам, че работещият текст е ние да въведем обвързване на това да разследваме и да изследване свързаните с него лица, защото няма да е брат или сестра, ще отиде братовчед или братовчедка.
Икономическият лост обаче, е свързан с двойна проверка, която залагаме за получаването на субсидията. На първо ниво, в момента на заявяване на площите, той трябва да има площта, покрита с определени правни основания. Ще ми кажете добре, „бялото петно” му е дадено, той има право на основание. На второ място обаче, преди плащане на самата субсидия, се извършва повторна административна проверка за покриването на тази площ със същото правно основание. Когато в рамките на месец декември или януари при плащането на схемата за единно плащане на площ и при втората административна проверка се види, че той не е спазил този срок и не е платил „бялото петно”, това за системата означава, че той няма валидно правно основание за тази площ. Съответно тази площ няма да получи подпомагане. Съответно икономическият инструментариум ще проработи.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Приемам го като реплика на моето изказване. Една дума дуплика. Следователно по друг начин, а не в предлаганото от мен някога изменение на Закона, това е реализирано на друго ниво.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Точно така. И това е в настоящата кампания, това е заложено в механизмите на проверка за отпускане на субсидиите по директните плащания, това е заложено в алгоритмите за смъкване на субсидията и считаме, че чрез този инструмент ние ще постигнем нашата политика, заложена в Наредбата за допустимост.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря господин заместник-министър. Госпожо Ангелова, заповядайте!
РУМЯНА АНГЕЛОВА, Национална асоциация на зърнопроизводителите: Уважаема госпожо Министър, уважаеми депутати, господин Председател. Искам да се изкажа в подкрепа на господин Грудев. Много пъти сме коментирали дори тази година се наложи многократно да се справяме с проблема с „белите петна”. Аз не мисля, че това вече трябва да е тема за разговор, защото по този начин, както каза и господин Грудев, те са урегулирани нещата и когато на българина му бръкнеш в джоба, автоматично става изряден. И има два начина, чрез които може да бъде следен, проверяван, така че мисля, че темата за „белите петна” е изчерпана. Единственият проблем в случая, който госпожа Бъчварова постави е, че много малко средства има за „белите петна”. Това се явява според мен от Южна България, където няма споразумение. Там не са описани „белите петна”. В Северна България знаете, че над 90 процента има сключени споразумения, там са платени почти всичките „бели петна”. Но несвършената работа, включая и Министерството на земеделието и поради тази причина трябва да удължим и сроковете за доброволните споразумения, мисля че този проблем и там ще бъде решен и постъпленията от „белите петна” ще бъдат коренно различни.
Второто нещо. Наистина трябва да пипнем Закона за кооперациите. Не може в правния мир три различни субекта да са по различен начин. Не може аз, арендаторът, да имам аренден договор, да го вписвам и на края отивам на споразумение и сядаме с кооперацията и неговият договор е валиден, защото е кооперация. Това е абсолютен абсурд. И затова умолявам по най-бързия начин наистина да има разглеждане и на Закона за арендата, и на Закона за кооперациите, за да можем всички да сме равни при сключване на споразуменията.
Следващото нещо, което трябва да добавим е спрямо уедряването на имотите. Там мисля, че трябва да поработим малко повече и с конкретика. Притеснява ни, че при уедряване на имота или в чл. 37, буква „е”, ал. 6 и 7, които се изменят, пише че „договорите за наем или за аренда за имоти, включени в Плана за уедряване, се прекратяват с влизането на решение за уедрените имоти след изтичане на съответната стопанска година”. Обаче аз имам аренден договор и този аренден договор по силата на Закона, нали затова го сключвам, да ми защитава правата тези примерно пет, шест или колкото години е сключен той. Мисля че трябва основно да помислим, как наистина да се запазят правата върху този така наречен имот. В случая няма да се яви имот, с госпожа Стоянова това коментирахме. Още повече много от нас имат агроекологии, които трябва да спазват определени ангажименти пет годни и тогава ще влезем в един според мен доста… Може да се стигне до юридически казуси, които трябва да ги решаваме след това по съдебен път.
Що се отнася като общо за Закона, наистина е дошло време да се променят нещата. Знаете, че от много години работим по този въпрос. Аз искам да добавя само едно – проблемът с Държавния поземлен фонд. Новият основен проблем, особено при предаването, е когато са търговете. Там има едни срокове, които мисля, че не са коректни. След това има при едно неспазване, защото един е длъжен 50 процента да внесе при кандидатстване до края на годината, а другите 50 той не ги е внесъл. Стават едни абсолютно казуси. В момента ще се явят нови. Защото знаете, че много от хората играят на по 200 или 300 лева, което е абсолютно непосилно. И този Държавен поземлен фонд не служи за това, което наистина трябва да е. Търговете се печелят от определени фирми, които след това не си плащат на всичкото отгоре и участват в споразумението. Януари месец те се явяват вече като нелегитимни и след като ти не си си платил, значи нямаш право да отглеждаш тази земя. Следващият момент, който ще дойде, ние ще бъдем наказани, защото парцелите, които са спечелени на търга, ще попаднат в нашите физически блокове. Апелът ми е относно Държавния поземлен фонд, да обсъдим много неща, за да могат да се вкарат сега в промените.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ангелова, както винаги компетентно и изискателно към Комисията.
РУМЯНА АНГЕЛОВА, Национална асоциация на зърнопроизводителите: За пътищата исках само да кажа. Пътищата са 0,7 до 0,8 процента от всичкото това. Проблемът винаги е от територията на дадено землище. Проблемът винаги е стоял и питат защо се повдига този въпрос. Защото аз като бенефициент съм длъжна да си очертая физическия блок, в който попадат и въпросните пътища. И, ако трябва да сме наистина коректни, общината трябва да си начертае, да си обособи тези пътища. Тя не прави това. Защото тя не знае и къде са. Затова по-добрият вариант е да се намери начин, по който те наистина да участват и общината да получава средства, но и ние да получим правно основание, а не общината да се чуди как да ме накара да си платя нещо и да ми извива ръцете. Това трябва да го направим законно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските производители в България: Ние внесохме наше становище и до госпожа Танева, и до Вас като Председател на Комисията. Сега искам да маркирам основните неща, които сме споменали.
Първото нещо, което ни притеснява е предимството, което се дава на кооперациите в новата редакция на текста, когато се явят два невписани договора, че те няма да важат за кооперациите. Правилно ли тълкуваме или? Ако това е прекият текст, не го подкрепяме изобщо. Присъединяваме се към мнението на колегите. Не виждаме логика в това да се дава предимство.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може ли да не даваме предимство на кооперациите? И аз се чудех защо даваме предимство.
ЛИЛИ СТОЯНОВА: По този начин е записано, защото, съгласно Закона за кооперациите, за тези договори не се изисква вписване в службата по вписвания, но тъй като това е положение, което е регламентирано в закон, а именно Законът за кооперацията, тези договори са равностойни на вписаните договори. И по този повод изискват, тъй като ние правим главно разграничение вписани-невписани договори това е един особен случай, който е регламентиран в Закона за кооперациите. От там излизат всичките неща.
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските производители: До момента как работеше Законът без това допълнение?
ЛИЛИ СТОЯНОВА: Това допълнение не е от скоро.
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските производители: Не е от скоро, не знам. Другото. При изготвяне на проект за разпределение на земите във всяко землище, предложението е Комисията да прави това разпределение. Наше виждане е, че за да няма субективизъм, по-скоро предложението е Комисията, съвместно с ползвателите, да направят този първоначален проект за разпределението. Много земеделци реагираха на това, че Комисията първоначално ще го прави това разпределение, така че…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще направим да участват.
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските производители: Това е другото ни предложение.
По отношение на заличаването на предложението за постигане на доброволно споразумение при покриване на площ, поне две трети от територията на землището. Дали сме видоизменено предложение. За нас този механизъм е работещ като цяло. По-скоро се придържаме към това да бъде запазено. Може да се завиши прага, в който се постига доброволното споразумение.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То сега няма правна практика.
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските производители: Да, знам. Предложението всъщност е, че трябва да има сто процента доброволно споразумение, за да се подпише от тях.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, това има наистина различно тълкуване. Напротив, облекчава се режимът, за да не се спъват споразуменията. Стилиян Митев ни обясни. Не сто процента - колкото и да е, то се отчита като доброволно, остатъкът остава за служителите.
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските производители: Не го разбираме така, явно…
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”: Към момента сега действащият текст е две трети от площта и сто процента от ползвателите. Това от установената практика в годините за изготвяне на споразумение, се оказва, че това на места в отдени землища, в отделни области, където спецификата е различна, се оказва, че е проблем. Нямаме краен акт на заповедта, тоест нямаме доброволно споразумение. Затова, в новия текст, който е предложение на Комисията, тези две трети отпадат. Или, ако имаме в едно землища десет декара, можем да си направим споразумение само за две хиляди или за пет хиляди декара между ползвателите.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: А остават ли в реални граници другите ползватели, които са собственици на площите, оценява ли се или се обособява …
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”: Споразумението се прави на база на подадените заявления декларации, които са 69 и 70 заявленията и декларациите, където... Масивите за ползването, където ще е споразумението, там преобладават правните основания на заявителите.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: И целият масив ли се отдава на този, който има преобладаващо право или остават другите, които не искат да подпишат споразумението като реални граници, като дупки? Остават като дупки. Никакъв смисъл. Раздробяваме.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”: Остават като дупки, да.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: То няма смисъл иначе, ние не можем да отидем на раздробяване на земята. Иначе пък не се сключват на много неща на споразумения, поради високите норми на съгласие.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Именно не се сключват при условие, че Вие искате правно основание от 2015 г., а за да има правно основание, трябва да приключи със заповед. Няма ли заповед, цялото землище на практика няма да бъде включено към подпомагане.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Идеята ни беше, тъй като практиката показва, че когато не може да се достигне това две трети, аз винаги съм с впечатлението, че по този текст сваляме нормата по-ниско, за да може тези които се споразумеят доброволно, но разбира се на масиви на ползване, цялото законодателство, което приемаме, независимо дали е в този закон, подпомагане или наредби, ние трябва да отиваме към стимулиране на комасацията на ползване и правно основание за всичко, за да има справедливост по отношение на което и да е плащане. Това е. Ако има вид, че има хипотеза за тип швейцарско сирене, това изобщо не можем да го приемем. Само при варианта масивът се ползва от съответния ползвател. И каквото трябва ще го променим в тази посока.
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските производители:: Добре. Надяваме се наистина да е в такава посока, защото ние, четейки го така предложено, разбираме че се смъква прага – не две трети, ами едва ли не искаме те сто процента доброволно да се разберат, за да се подпишат.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, то тогава няма да има никога споразумение. Все едно да няма такъв праг, за да може там, където се саботират тези споразумения и по-малко да е, но пак на масиви на ползване, да има. И остатъкът, който остане вече, да отива на заповед. Така че, ако има риск за тази хипотеза, която приехме…
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските производители: Приемаме това като цяло. Вашето мнение го подкрепяме и се надяваме да бъде ясно отразено, за да не ни обърква. От там нататък идва и самият текст, който е предложен „на всеки ползвател се предоставя право на ползване на масив, в който преобладава собствената арендованата земеделска земя.” Ние тук като изследвахме реално на практика как това работи, и си задаваме въпроса – какъв е критерият – преобладаване спрямо масива или преобладаване спрямо земята в землището? Не е ясно преди това – масивът, да. Предложили сме текст за по-ясен изказ, така че може да се съобрази това нещо.
По отношение на отмяната на текста, в който, в случай че директорът на Областна дирекция „Земеделие” не издаде заповед, може ползвателят, земеделският производител да поиска издаването на такава заповед от министъра. Според нас би трябвало да се запази, защото кой контролира изобщо. Дали директорът ще издава, дали няма да издава. Може този текст да има ефектът на плашилото и все пак трябва да си остане. Няма мотиви за това нещо.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАВЕНА: Не знам защо са го махнали.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”: В ал. 12-13 има една свързана компетентност между областния директор и респективно министъра на земеделието. Компетентният орган, който може да предложи споразумението, е Комисията, назначена от областния директор. Комисията по чл. 37, ал. 1. В тази връзка още при подаването на заявлението и декларациите Комисията по чл. 37, ал. 1, тя изготвя проект на споразумение, което го предоставя на заявителите, тези които са заявили, че искат да правят споразумение. Ако те не постигнат доброволното споразумение, Комисията предлага между 1 и 15 септември на директора на Областна дирекция да утвърди проекта на споразумението. Тоест има една отпаднала необходимост от ал. 12. В смисъл не че е неработеща, а по-скоро Комисията е компетентният орган, който може да предложи споразумението.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Според мен Вие го нарушавате тук.
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”: Формата на обжалване не е нарушена.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: А на издаване?
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”: Нуждаем се от ...
ДИМИТЪР ЗОРОВ: А откога започва да тече срокът?
СТИЛИЯН МИТЕВ, директор дирекция „Поземлени отношения и комасация”: От 15 септември. До тук не би трябвало да се стига, защото ние към август месец още, преди 15-и, имаме проект на споразумение. Което, ако бъде предложено на самите ползватели, и те нямат промяна, то ще влезе в сила това споразумение. Това е идеята, да вървим към уедряване, към споразумение. Мисля че сме го постигнали.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: Тук не е помислено за едно нещо. Защото има съществуващи ангажименти по агроекология, петгодишни. И моето предложение е, когато се правят такива споразумения, защото тук влиза с приоритет в масива. В рамките на последните две години може да са претърпели приоритетните в съответния масив някакви видоизменения. Моето предложение е, бяхме направили такова преди няколко месеца, но не знам докъде е стигнало, предложението когато има ангажименти по агроекология или други европейски програми, както масиви, в които има изградена напоителна система от съответния бенефициент или масиви, които се наторяват с оборска, животинска тор, такива масиви са създадени и ги ползва ползвателят от предходните години, да не каже сега аз искам с 10 процента да взема масива, защото еди какво си. Да бъде спазено предимството, стига съответният ползвател да има реципрочното правно основание в съответното землища. Или ако има хиляда декара и той ползва два масива за хиляда декара и към момента, въпреки че няма приоритетното правно основание, да му бъдат предоставени при положение, че има поети ангажименти или наторяването с оборска животинска тор. Защото тук има колеги от Комисията, които са ветеринарни лекари и агрономи, знаят че оборската, животинска тор има от 3 до 5 години остатъчен ефект. Тази година ти наторяваш и не ползваш. Идва някой да вземе масива. А самата операция е много скъпа. Около 40 – 50 лева на декар струва това нещо, само транспорта. Върху това нещо да се помисли.
ТАНЯ ДЪБНИШКА, Асоциация на земеделските
производители: И само да довърша. Нашето мнение за полските пътища като идея го приемаме, наистина като ресурс, който да се използва, но имаме по-скоро съображения от правна точка как работи от една страна това нещо. От друга страна, технически как ще се случи на практика? Как всъщност процесът остава в ръцете на община, кмет, общински съвет? Кой контролира, на какъв принцип? Ако пътят попада или граничи с няколко ползвателя, как ще се измери, как ще се разпредели? Не става конкретно и ясно, че става въпрос единствено и само за полския път, който попада в масива след разпределяне на масивите. Според нас трябва доста добре да се обмисли като текст и да не е във варианта, в който съществува в момента като предложение. И правна, и техническа страна има, която изключително много ни притеснява.
По отношение на отмяната на текста за споразуменията за уедрените имоти, отпадането на задълженията за вписване в службата, това за нас е изключително притеснително. Ние считаме, че трябва да се запазят задълженията да бъдат вписани в Агенцията по вписванията. Защото по Правника за вписванията, на вписване подлежат, изброени са кои актове, което косвено значи, че се иска заверка, най-малкото нотариална заверка, на подписите. В случай, че този ангажимент отпадне, това косвено значи, че няма гарант, който да предостави правна сигурност, в която компетентно лице, в случая нотариусът, да удостовери, че това са собствениците или упълномощени лица, самото несъгласие като такова. В случая процедурата означава, че те в момента на подписване на споразумението, те се отказват от примерно N на брой имота по 10 декара, защото докато приключи процедурата, те ще придобият един имот, който е сумата от тези декари. Според нас това е едно море от възможности за злоупотреби, още повече че се предвижда в процедурата да могат да участват и упълномощени лица. Нямаме правна гаранция кой гарантира изобщо това нещо.
И по отношение за последното, за отпадане при влизане в сила на проекта за уедрените имоти, отмяната на договорите за наем и аренда, ние считаме, че трябва да бъде съобразено от правна гледна точка със Закона за арендата в земеделието, тъй като там са всичките хипотези, с които един аренден договор може да бъде прекратен. В случая не се препраща към никаква друга норма. И ние виждаме колизия в това предложение спрямо Закона за арендата в земеделието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Коментираме с министър Танева, че имаше разумни предложения, които моля да ни предоставите и да ги вземем предвид между първо и второ четене.
Колеги, аз нямам нищо против да продължим дискусията, но Министерство на финансите е тук от час и нещо, а следващата точка е също много важна. Всички тези предложения, които бяха направени, голяма част от тях, са наистина много разумни. Да ги обработим, да ги вземем под внимание и да ги внесем като промени между първо и второ четене. Заповядайте, колега!
ПЛАМЕН ДРАГНЕВ, Асоциация на агроекологичните земеделски производители: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа. Промяната на закона действително беше належаща. Всички промени са безкрайно сериозни и резонни. Всичко, което беше коментирано до тук съвпада в голяма част от нашите забележки по Закона. Само едно нещо искам да добавя и то също беше коментирано в известна степен от господин Зоров. Единствено за нас буди недоумение, че е отпаднал текстът, който беше разгледан като изменение на Закона в предишния парламент, свързан с агроекологичните ангажименти, именно при служебно разпределение на земите, върху които има поет агроекологичен ангажимент, те да бъдат запазени в техните географски граници от техните ползватели при доказване на достатъчно правно основание за тяхното ползване. Тук присъстват госпожа Танева и госпожа Бъчварова. Предполагам, че те си спомнят това изменение на закона, което беше внесено, мисля от госпожа Бъчварова. В действителност не знаем дали се дължи на пропуски или имате нещо предвид този текст, който беше като допълнителна алинея, касаещ служебните споразумения, да отпадне. Ние бихме искали той все пак да остане. Защото в предишния парламент не успя да мине на второ четене. Ние ще го внесем писмено като предложение до Комисията и в действителност ще разчитаме да бъде взет под внимание, защото това е много сериозен въпрос и поземлените отношения най-вече се отразяват върху такива земеделски производители, които имат поет дългосрочен ангажимент. Те са най-застрашени и уязвими, поради налагане на санкциите, неспазване на техните ангажименти, дължащи се от своя страна на проблем с поземлените отношения и проблеми най-вече при служебните споразумения. В действителност бихме желали, ако е възможно, да бъде отразено в промяната на Закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, ще се вземе предвид и Вашето предложение.
Уважаеми колеги, предлагам да се ориентираме към приключване. Моля, който от членовете на Комисията е съгласен с предложения Законопроект и направените предложения за негово изменение между първо и второ четене, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Въздържали се” – няма, „Против” – няма.
Благодаря Ви, колеги. Имаме консенсус.
Точка втора също е изключително важна. Изслушване на представители на Министерството на финансите и Националната агенция по приходите относно въвеждането на нивомери, въведени със Закона за данък добавена стойност. Аз се извинявам на представителите на Министерството на финансите, че Ви караме повече от един час да чакате, но нашата Комисия малко дълго заседава и въпросите, които обсъждахме бяха важни.
Проблемът е много сериозен. Напрежението в земеделските производители и собствениците на горска техника е много голямо. Оставете притеснението ми от евентуални заплахи за действия от тяхна страна. Въпросът е по какъв начин търсим възможност те да бъдат облекчени, дали може да се отмени тази наредба. Лично аз искам да получа от Вас убедителни мотиви, че фискът печели нещо от цялото това мероприятие. Защото на мен не са ми ясни мотивите. Може би не съм добре разбрал, не съм добре информиран. Защо се прави това нещо, какво печели фиска, какво печели държавата, кои са нарушителите? И си задавам един въпрос. Когато един земеделски производител по сега действащата наредба си закупи гориво, той в същия ден е задължен, както и доставчикът, да информират Националната агенция по приходите за закупеното гориво. Плащайки акциза и ДДС всъщност, това гориво може да го прави каквото си иска. Той се е издължил към държавата и по отношение на вноската на акциз и Данък добавена стойност и малко ни е неясно на нас, защо се прави това мероприятие. Ако обичате да ни обясните.
Професор Станков беше на среща в Министерството на финансите, беше упълномощен от Комисията, така че искам да чуем неговото становище за това, което се е случило там. Заповядайте, професор Станков!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Съвсем кратко. Моето становище няма да го кажа сега. Ще кажа как протече срещата.
На срещата присъствахме ние с господин Васил Грудев, заместник-министърът. На срещата дойдоха от Министерството на финансите министър Горанов с негови експерти. И имаше представители, те са тук, на всички по-важни асоциации в България. Това, което коментирахме е, как по-нататък да се процедира и дали на първата тази среща, която направихме, да се вземат някакви решения. Достигнахме до извода, че трябва да се поработи още една седмица и в следващия петък, който идва сега, отново в същия състав, да отидем при министъра, те ще внесат с техните експерти какво трябва да направят. Също така и от наша страна, аз смятам че има готовност и колегите ще кажат какви предложения имат.
За какво се спореше? Най-напред се започна дискусия за това, как да се ползват подвижните цистерни. И министър Горанов каза, че той може да допусне някакви компромиси по отношение на контрола, ако нивомерите са прекалено скъпи и не са по възможностите на фермерите. Казва: тук съм склонен да отстъпя, защото все пак може да има някакъв контрол. В края на краищата идеята е да се сложи ред. Държавата да си взима своето. Няколко пъти го каза. И в края на краищата тези пари отново да дойдат при Вас.
И още една голяма дискусия по-нататък около стационарните цистерни. Той каза, че там ще бъде безкомпромисен. Категорично трябва да има бензиноколонки, категорично трябва да се сложи ред, защото казва, че именно там може да станат злоупотреби и те да бъдат като някакви допълнителни бензиностанции. Така че не се взе решение, но той каза, че трябва да успокоим хората, защото Законът започва да действа тогава, когато излезе Наредбата. А Наредбата ще излезе след като се направи срещата и след като се допуснат такива разумни компромиси от двете страни – и от Министерството на финансите, и от страна на нашите представители на организациите. Така протече тази среща. Много време ни отдели министър Горанов, аз не очаквах. Знаем, че той винаги е много делови и каза: Вие сте единствените, на които съм отделил такова голяма внимание. Но аз държа този проблем да бъде решен и да има ред в държавата, и всеки да си плаща приноса към държавата.
Това е, което мога да кажа, ако нещо съм пропуснал, колегите са тук, могат да допълнят.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков.
Преди да дам думата още един допълнителен въпрос – сега разбирам, че може да има някакъв компромис за така наречените „подвижни съдове”. Ведомствените бензиностанциите на земеделските производители и тези, които ползват горска техника, са в стопанските дворове, които са далеч от населените места и до тях никой не ходи. Обяснете ми от какво се притеснявате. Какво е нещото, което плаши Министерството на финансите и Националната агенция по приходите, за да ни стане ясно на нас. И каква е ползата на фиска? Благодаря.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор на дирекция „Данъчна политика”: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители.
Аз бих искала малко да се върна назад във времето – 2013 г., когато се приеха промените в чл. 118 от Закона за Данък върху добавената стойност. Времето, когато се направиха промените във връзка с въвеждането на цялостен контрол върху движението и доставките на течни горива. Промените тогава, в началото на 2013 г., бяха направени с цел да се проследи целият процес от производител-вносител до краен потребител на течни горива, като се обменя информация между двете информационни системи - информационната система на Агенция „Митници” и информационната система за контрол на горивата Националната агенция за приходите. Тогава с цел, по принцип за да не се създава допълнителна административна тежест и разходи за бизнеса, всички които зареждат горива за собствени нужди, тоест зареждат машини и съоръжения, в това число и земеделските производители, бяха изключени до подават и да регистрират зареждането чрез Наредбата за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти, така наречената Наредба N-18, като предоставя данни само по интернет на Националната агенция за приходите. За 2013 г. е изготвен анализ, от който се вижда, че около 30 процента от горивата, които се появяват в търговските обекти, това са горива с неплатени акцизи и ДДС. Тоест извън обхвата на контрола останаха така наречените ведомствени бензиностанции. Това са бензиностанции, в които се зарежда не само земеделска техника, зарежда се и строителна техника, ползват се примерно за машини и съоръжения в производствения процес. Затова всъщност се налага и тази промяна. Тоест целият процес е обхванат, всички бензиностанции са обхванати – данъчни складове, петролни бази, бензиностанции и останаха извън обхвата така наречените ведомствени бензиностанции. Действително трябва да се сложи в ред държавата, тъй като за тези бензиностанции няма никаква информация. Няма информация и в двете агенции къде се намират, какво представляват, с какъв капацитет са. Както казахте Законът влиза в сила след като се определи реда и начина с Наредбата на министъра на финансите. По принцип, за да бъдат успокоени не само земеделските производители, но и другите страни, които тази разпоредба, приета със Закона в края на миналата година засяга, се изготви проект на наредба, който е публикуван в интернет страницата на Министерство на финансите. В нея действително се прави разлика между резервоари, които са трайно прикрепени, неподвижните резервоари. Тези, които са подвижни, тъй като при тях не могат технически да бъдат монтирани нивомерни системи, беше проведена срещата в Министерството на финансите, която да се уточни колко ще струва по принцип на бизнеса, в кои случаи, за кои резервоари какви уреди могат да бъдат монтирани, за да може действително държавата да може да осъществява цялостен контрол върху движението на течни горива.
Аз ще помоля и колегата от Националната агенция за приходите да добави изказване по отношение на самите цифри.
ВАСИЛ ПАНОВ, директор в дирекция „Контрол” при Националната агенция за приходите: Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители.
В Националната агенция за приходите се извършва така нареченият GAP-анализ. Тоест изчислява се какво би влязло при някакви идеални условия при бюджета, при положение че всички си внасят по закон задълженията. Този GAP-анализ включва в това число потреблението на горива. В 2009 г., след направен такъв анализ, се установи, че загубите годишно от нерегламентирано разпространение и ползване на горива са около 200 милиона лева. След този GAP-анализ, който направихме, съответно предприехме и мерките, които ни спомена и госпожа Петкова. Това са свързването на касовите апарати. Първо бензиностанциите свързахме с Националната агенция по приходите. Втората стъпка беше въвеждането на нивомерните системи. Всяко едно зареждане в обект за търговия с горива, след като отчете, нивомерът автоматично изпраща в Националната агенция за приходите информация какво е количеството, което е влязло в бензиностанцията. И третата стъпка, която направихме, беше изграждането на информационна система за контрол на горивата, която и в момента действа, и за която стана дума, че декларират всяка една доставка по тази система всички, не само земеделските производители, която обвърза вече цялата тази информация. В резултат на тези наши действия в момента този GAP-анализ се смята някъде около 30 милиона годишно, които остават не внесени в бюджета. Това е единственият сектор на ведомствените бензиностанции, които до момента не са обхванати от тези мерки, които ние сме предприели в годините. За Ваше сведение ще Ви кажа, че лицата, които се занимават с търговия с горива, благодарение на тези мерки, намаляха с около 60 процента. Това е причината и този сектор, който на практика остана неконтролиран от тези наши технически способи, да бъде въведен в този ред.
Това, което каза професор Станков, е така. В петък имахме дълга среща. Имахме разбиране от страна на Министерството на финансите по отношение на различния подход към различните места за получаване на такива горива. Направили сме съответно проучване колко ще струва това нещо на този, който ще въведе технически способи. Около пет хиляди лева струва нивомерната система плюс цялата обвръзка с Националната агенция за приходите. Това говорим за стационарните обекти. Колонката отделно. Двадесет хиляди лева струва една бензиностанция, която има поне пет резервоара със съответно колонките към нея. Колонката я има. Отделно всичко останало, както Ви каза госпожа Петкова, проверките, които текат от началото на годината, и земеделските производители ни подкрепиха със снимков материал. Казано честно, това не е бензиностанция. Аз на нищо не мога да го оприлича. Това са останали съдове от препарати, по един тон пластмасови съдове, които се използват за такова нещо. Извинявайте много, не ми е работа да го коментирам, но не знам колегите от Пожарната от РИОСВ как гледат на това нещо. Тези новини не е необходимо от мен да ги получавате, но това са в момента проверките, които текат, а точно това нещо констатират. Има много малко обекти, които наистина представляват бензиностанции, за които Вие споменахте в някакъв стопански двор. Всичко представлява бракувани цистерни отпреди години, монтирани на някакъв постамент в двора или пък пластмасови по един тон бидони, които са изостанали от препарати, както и те самите казаха. Затова е необходимо всички, това го коментирахме в петък, да бъдат декларирани по някакъв начин да получат някакъв сертификат, не знам какво – от Пожарната, от Безопасност на околната среда, за да може наистина това нещо да спре. Това е от мен, ако имате допълнителни въпроси, моля.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Панов.
Аз пак не мога да си отговоря на следния въпрос. Земеделските производители са задължени, когато получат от доставчика, по електронен път, в същия ден, да им изпратят фактура, както и доставчикът да направи същото. Плаща се само по банков път. И не мога да разбера къде се губи контролът. Ако някой трябва да контролира тези, които внасят контрабандни горива, това не е задължение на земеделските производители.
И вторият въпрос, груба сметка се прави, около 35 хиляди земеделски производители трябва да монтират такива уреди плюс горската техника, плюс строителната техника, това са 60 хиляди по 20 хиляди, не е възможно под 20 хиляди това, което казахте и което да отговаря на изискванията на … Само един резервоар от 10 тона, закопан в земята, сигурно струва 10 хиляди лева, плюс колонка, плюс нивомер – 20 хиляди лева. Сметнете каква сума трябва да платят всички тези ползватели – 60 000 по 20 000 лева, и Вие говорите за 30 милиона годишна загуба. Имате финансово разузнаване, имате финансова полиция. Хванете ги тези, които извършват тази контрабанда. Да, действително те са с едни бидони, защото нямат пари. Ако имат пари те ще си направят по-съвременни средства. Но това са дребните производители, дребните ползватели. Действително зареждат по един тон, тон и половина, два тона, затова са се пригодили към тези условия и по някакъв начин оцеляват. Що се отнася до изискванията на противопожарната, почти всички съм сигурен, че те отстоят на разстояние от стопанските обекти, за да запазят собствената си продукция, ако стане нещо. Не мога да приема тези аргументи. Такава голяма инвестиция от страна на всички ползватели?
И нещо друго, нека да уточним – земеделският производител, ползвателят на нафта за горски цели, строителни цели, той краен потребител ли е, как го третирате Вие? Или не е? Защото, ако е краен потребител, и пак казвам, си е платил акциза и данък добавена стойност, какъв е проблемът. Третирате ли го като краен потребител или го третирате като бензиностанция, до която никой няма да отиде, защото се намира на баира на не знам кое село. Търговският обект, той е краен потребител, извинявам се. Господин Зоров, заповядайте!
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: Господин Председател, понеже с професор Станков и колежката присъствахме на срещата в Министерството на финансите, за мен също не е убедително. Вие не сте убеден сигурно и всички на тази маса. Няма човек, който да ме убеди без достатъчното аргументи. И ще кажа обратните аргументи. Изложих ги и на министъра. Твърдя, че в момента е направена някаква грешна стъпка и ни е неудобно да се върнем и да я поправим. Горе-долу на това ми прилича. Може би са наистина 30 милиона, не говорим за всичко. Тук не са само земеделците, господин Панов, тук са превозвачите, много други към момента ги има в Наредбата, за които говорите, че са ведомствени. Досега са изключени. В тези 30 милиона влизат много превозвачи, предприятия от съвсем други сфери и така нататък. Въпросът е, че има следният мотив – какъв е мотивът на един земеделски производител, при положение че той получава 31 стотинки за преотстъпен акциз, ваучер. Горивото на едро в момента е 1.50, на толкова купуваме без ДДС-то. Без 31 стотинка – 1.19 лева. Това го казах и на министъра. Нали, може и по-евтина от тази цена да намериш. Аз не съм чул някой да може да достави под един лев гориво дори не контрабандно, защото себестойността му е по-висока. Какво ще направим с тази наредба, ако влезе? Никой от нас няма да си регистрира ведомствените, няма да си сложи нищо, ще си вземе по един бидон от 500 литра, ако вдигнат на един тон, и ще сме заплаха по пътищата, ще ходим на бензиностанциите да си го зареждаме и да си зареждаме комбайните. Защото от бензиностанцията ще получа 10 стотинки отстъпка допълнително с картата. Ами аз – 1.19 лв. без 10 ст., слагаме на 1.09. Кой ще ми достави гориво под 1 лв.?
Започнаха да ни изтъкват фактите, че бъркочи някакви мазути се бъркали. Кой от нас ще вземе такова нещо, при положение, че земеделието е оборудвано с модерна техника? На мен около Нова година нафтата на Лукойл ми струваше с парафина 50 хиляди лева за нови помпи на машините, защото нафтата в България не отговаря. Ето върху това да се замислим и да започнем да има контрол. Защото румънската нафта, която зареждаме, няма проблем. И на министър-председателя, и на президента са им спрели колите, не са могли да ги запалят, защото нафтата в България не отговаря. И ние, заради парафина, дадохме по 50 хиляди лева. Ами аз, ако купа 50 тона и спестя по 10 ст., колко ще са това – пет хиляди лева. Една горивна помпат на един трактор струва повече. А 50 тона не можеш да изгориш с един трактор, нали така господин Христов.
Мотивът е повече от нула. Ние това, което предложихме, защото в момента, с исканата промяна, направо убивате средните и големите животновъди, както и земеделците. В момента в един стопански двор има няколко собственика в страната. Те ползват една цистерна с бензиноколонка, но да подчертаем да обясним на господин Панов. Бензиноколонка, той казва имате. Да, имаме, старите бензиноколонки от „Петрол”, но те не могат да бъдат монтирани с чип и така нататък. Де факто трябва да се купи нова. И не е инвестицията 20 хиляди лева, ами ще бъде и повече. Защото ние сме направили запитване - колонка с интерфейса и без годишното обслужване, са повече от тези пари. Въпросът е, че те стават нарушители, те и сега казват, че са нарушители, защото зареждат от една цистерна двама, трима собственици. Какво значи това, че когато има животновъдни обекти в един бивш стопански двор три или четири, те трябва да закопаят и нови цистерни, всеки да има или да ги регистрират вече като търговци, да прехвърлят от единия на другия, или единият да купува, това което стана на разговор, и да препродава на другите. Е, ние влизаме в сферата на бензиностанцията. А как ще погледнат бензиностанциите? Ние все едно извършваме конкурентна дейност.
Нашето предложение е просто. Дайте да направим един регистър на ведомствените бензиностанции, да имат възможността да знаят къде са и да ги наблюдават, когато поискат. А не ни отрупвайте с нови пари, защото, господин Христов, за 30 милиона, секторът „Земеделие и животновъдство” трябва да вложи над 200 милиона. И в този тежък момент, когато ние се чудим утре как ще оцелеем, да вкараме още 20 хиляди лева, да ходим да се регистрираме – защото като ги вкараме от тук нататък, след като се регистрираме, те ще ни вкарат в пожарна, във всичко. Ние ще трябва да ходим това да го лицензираме. Само за документите ще дадем повече от 10 – 15 хиляди лева, да обиколим всички инстанции, защото това е кръгът. Той не може да ни регистрира с един фискален апарат и ние да влезем и никой да не ни знае. Това е истината.
Хора, да не убиваме доостаналия бизнес в един сектор – животновъдство и земеделие. Недейте зарази бълхата да изгорим палтото. Тези 30 милиона Вие смятате ли за нормални, при положение че горивото тръгва, доставчикът в петролната база го обявява на митници накъде тръгва. НАП имаха пропуски в системата, когато няколко бенефициента взимаха от една цистерна. От ноември месец това е отстранено. И господин Атанасов го каза. Всичко вече им работи в системата добре.
Вие знаете ли ли, господин Христов къде е един от проблемите? Ние онзи ден разбрахме, че те на нас искат да ни сложат фискални устройства, а бензиновозите, които карат и са лицензирани, те нямат проследяващо устройство. Имали само бензиновозите, които карали освободеното от акциз гориво, червеното за отоплителните котли. Те имат задължителен GPS. Ами да сложат на всички други бензиновози задължителен GPS и ще следят всичко докъде е стигнало. Затова че примерно хиляда бензиновоза в страната трябва да си сложат GPS и да дадат 5 милиона или не знам колко, ние ще трябва да дадем 200 милиона. Има някакво недоумение у нас. Може ли на 24 декември да е обнародвано нещо, в празнични дни, и от 1 или 5 януари да влиза в действие. Е, как така? На Лукойл чакахте една година, после шест месеца му дадоха, а ние по-богатите в кавички, за шест празнични дни. И говорим политиката на правителството и на всички е за намаляване на административната тежест. Къде виждате тук намаляване? Аз поне не мога да го видя.
Друг е въпросът, че ние онзи ден след срещата, за нас това е тупане на топката, ще видим колко ще струва, господин Горанов каза хиляда лева. Ако е повече нивомерното устройство за преносимите, спираме и няма да ги искаме. Някой нормален човек в тази зала вярва ли, че е до хиляда лева и той да може да предава сигнал. Това не е сериозно.
И ако, господин Панов, тези контейнери, които са по един тон трябва да се сменят и казвате, да отговарят, трябва всеки да си купи по един бензиновоз малък по два, три тона. Но тогава 20 хиляди лева ще са нищо в морето, което трябва да се извади. Дайте всяко нещо, което правим в тази държава да го обмисляме, да го обсъждаме и тогава да се приема. Това е моят апел. Аз гарантирам, че депутатите в земеделската комисия повечето не знаят за тази промяна, както и много депутати от всички сили са я проспали, защото е била прикачена някъде. Затова нашият апел оставете земеделските производители и си приемете поправката на Закона.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че тук има два важни въпроса.
Единият е какъв е фискалният ефект и Вие го зададохте, господин Председател. До тук не чухме нито един отговор, който да казва, че за бюджета това ще донесе Х-приходи, значими и ще ликвидира възможностите за контрабанда. Пак говоря за земеделските производители, не говоря изобщо. И вторият въпрос е объркването на понятията бензиностация, търговия с горива и земеделски производители-потребители на горива. Тук има значима разлика. Ние нямаме никакво намерение като законодатели, предполагам и Министерството на финансите също няма такова намерение, да превръща търговските производители в търговци на горива, в бензинджии, така да се каже, с всичките атрибути на такива. Така че нека да направим тази разлика, да си признаем един вид, че да, има едно недомислие във въпросния закон, в измененията, които бяха приети в навечерието на празниците, и да изправим това недомислие съвсем бързо и без много, много да говорим за това. Защото ми се струва, че наистина не чухме нито един аргумент, който да казва, че бюджетът ще реализира някакви приходи, някаква ползи от това.
Иначе, господин Зоров, дори три лева да струва, не три
хиляди или тридесет хиляди лева това, аз не съм съгласен да караме, когото и да било да си купува нещо, което не му трябва, независимо колко струва то. Да не влизаме в темата колко реално струва това на земеделските производители, че било евтино, затова нека да ги накараме да си го направят. Да си купят брошка, въпреки че не им трябва. Не е необходимо и не носи нищо на държавния бюджет, с нищо не подобрява контрола. Информация има достатъчно, канали за информация има достатъчно. Да, винаги ще има престъпници, винаги ще има такива, които злоупотребяват, винаги ще има злоупотреби, но това е работа на администрацията, да ги хваща. В противен случай дайте да хванем всички и да ги вкараме в затвора, за да не се краде. Няма такъв вариант. Който краде го хващаме и го наказваме. Който не краде, нека да работи, нека да съществува по нормален начин. Това са моите аргументи. Предполагам, че колегите също ще изразят своите, защото, доколкото знам в Комисията има голяма доза подкрепа за тази промяна. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: В продължение на това, което говорим. Има земеделски производители, които имат по няколко стана, имат и животновъдни обекти и се налага един земеделски производител да направи три или четири устройства с нивомери, което означава, че ние ще го натоварим 50 – 60 и повече хиляди лева. Това, което каза господин Зоров, аз напълно го споделям. Ние сме съгласни земеделските производители и тези, които са в горския сектор, да се направи един регистър, да се знае и проверявайте, нямаме нищо против. Ние не искаме да има злоупотреби. Ние искаме да проверявате и да санкционирате, ако има хора, които нарушават закона. Ще се направи регистър, ще стои при Вас и си проверявайте 24 часа дали има такива злоупотреби или не. Но както каза господин Зоров, извинявайте че Ви цитирам, техниката на земеделските производители и горската техника струва 250-300 хиляди евра. Кой ще си купи смесено гориво, мазут и така нататък, при положение че му струва половин милион трактора само, за да спести стотинки. Това просто е несериозно.
БОЙКО СИНАПОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Наистина нека по най-бързия начин – ние, браншът се обръщаме към политическите партии с една молба, по най-бързият начин тази грешка да си я признаем и да я поправим. Недопустимо е, и Вие всички знаете – господин Стаменов, госпожо Бъчварова, се борихме три години да вкараме безакцизно гориво за земеделския сектор. В един момент какво вкарваме за земеделския сектор? Какво? Натежаваме го още повече. Ние търговци на гориво ли сме? Просто това ни беше апела. Всички да си признаем грешката и по най-бързия начин да си я поправим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Петкова!
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”: Благодаря, господин Председател.
Понеже се задава въпросът, какъв ще бъде ефектът за бюджета. Да, 2013 г. чл. 118 беше с тези изключения. Зареждането да не се отчита през нивомерни системи, с електронни системи с фискална памет, да не са бензиностанции, само да подават по интернет. И аз Ви казвам, при справка на двете информационни системи - НАП и Агенция „Митници”, отклонението е 30 процента горива с неплатен акциз и ДДС от общите количества. Понеже питате за мярката. За мярката казвам. И тъй като непрекъснато се коментира, че трябва да се повишават приходите в бюджета, трябва да се взимат мерки за борба с контрабандата, цигари, алкохол, горива. Това е мярка. Аз Ви казвам - 30 процента са с неплатен акциз. И понеже се коментираше от земеделските производители, че те го купуват на 1.45 лв. без ДДС, тъй като имат право на данъчен кредит, акцизът на 1000 литра е 645 лв. Нали се сещате, че тази цена от 1.45 лв. може да падне на 80 стотинки. Говоря принципно, не искам да засягам никого, казвам го като сума. Примерно, може да не се ползва от земеделски производители, но такова гориво с неплатен акциз, се ползва точно от тези бензиностанции, ведомствените. Може да са по-големи, може да са по-малки и понеже казахте – търсете къде е контрабандата с горива. Ами, контрабандата е там, където се потребява. Тоест трябва да се хване потребителя. Това количество гориво, за да се реализира ефект от контрабандата, то трябва да бъде потребено. Къде се потребява? В строителството, в производството, в селското стопанство. Аз не казвам всички. Но най-вероятно има и такива количества горива, които се ползват и от земеделските производители. Всъщност трябва да се хване, където е потреблението на горивото. За да има ефект от контрабандата, то трябва през някакъв канал да се реализира тази печалба. То няма да има икономически смисъл, ако не може да се реализира печалбата през такива канали. И затова, тъй като тези ведомствени бензиностанции, говорим за големи съдове, не говорим примерно за 500 или за 1000 литра. Вие виждате и в самата наредба ние сме изключили тези съдове. Ние не искаме да затормозяваме малките земеделски производители. Не искаме да затормозяваме, когато самата селскостопанска техника е примерно на полето и тя трябва да се зарежда с мобилни цистерни. Говорим за тези, където са големите количества, където е големият риск. Но действително не е само за земеделските производители, то е за всички обекти, където се извършва голямо зареждане на горива. Говорим голямо като 5, 10, 20, 50 тона горива. За това говорим. Благодаря Ви.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България:: Извинявайте, не трябва ли да хванем производителя на горивата и вносителя. Защото имаме един производител в България, той се казва Лукойл, и другите са вносители. Те са много по-малко, за да ги хванете. Сложете им GPS на камионите и всичко ще е ясно. Колкото повече дървото се разклонява, много по-трудно е да намериш нещото, отколкото в зародиш. Имаме един производител. Ако искаме да кажем, че не можем да контролираме производителя и вносителите на горива и искате чрез нас да стане това, това е несериозно. Защото аз така го разбирам. Гориво не може нито колежката, нито колегата, нито аз да произведем. Трябва да се произведе рафинерията. В България има една рафинерия. За щастие или не. И още пет, шест вносителя и всички те минават през някакви контролни бивши граници през Калотина, Русе, Кулата. Значи идва от друга държава и влиза. Ако кажем, че Митницата не може да се свърши работата и ги хване на входовете, а иска после да контролира 150 хиляди, значи това е несериозно. Ефективен ще е контролът на 20 човека и на 20 обекта или на 150 и на 300 хиляди? И средствата за извършване, госпожа Петкова, на този контрол колко ще струва на 20 обекта или на 100 хиляди обекта.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Въпросът ми е съвсем кратък към господин Панов. Вие и сега можете да изпълнявате физически проверки. Правите ли го? И отделно от това по Наредбата, която и сега в момента действа, по тази Наредба Вие до края на януари трябваше да направите анализ на риска, трябваше да направите регистър и да видите за какво става въпрос. Информация няма. Решавате че е по-лесно вероятно с регистрацията да се осведомите колко ведомствени бензиностанции има. Но физически проверки имате ли право сега да правите? И правени ли са, за да се достигне до така кардинално решение да променяме закона?
ВАСИЛ ПАНОВ, директор в Дирекция „Контрол”, НАП: И в момента тези проверки текат, това е от началото на годината. И трябва да Ви кажа, че примерно към понеделник имаше извършени над 250 проверки, около 70 такива обекта вече са започнали да се връзват с НАП. Аз това не мога да разбера.
ПРОФЕСОР СЕТЛА БЪЧВАРОВА: Питам преди промяната на Закона.
ВАСИЛ ПАНОВ, директор в Дирекция „Контрол”, НАП: Значи пак Ви казвам, не може да се раздели, ние ги водим всички тези ведомствени обекти. Щом не е бензиностанция, която е нормална бензиностанция, търговски обект, всичко останало, в това число и земеделските производители, и хотелите, и транспортните фирми, които имат такива обекти, всичко това се води ведомствена бензиностанция. Извинявайте много, по наши данни, тези които подават информация, както казахте и Вие, в момента са около 2000 такива обекта. Аз не знам откъде ги вадите по 10. Преди малко чух сто хиляди обекта, които трябва да станат. При положение, че има три хиляди нормални бензиностанции в цялата държава. Къде ги намерихте?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте господин Панов, не ми беше такъв въпросът? Питах до промяната в Закона Вие имахте ли право да извършвате физически проверки, правили ли сте, имате ли регистър? А не ми отговаряйте като е променен Закона, какви проверки правите. Аз питам до.
ВАСИЛ ПАНОВ, директор в Дирекция „Контрол”, НАП: Такива проверки се правят всяка година на обекти било то бензиностанции, било то ведомствени бензиностанции, така наречените. И това, което Ви каза госпожа Петкова, има места, които подават информация, а нямат такива обекти. Има проверки с контрол по горивата и трябва да Ви кажа, че има така наречените ведомствени бензиностанции, а вътре няма един грам гориво, всичко е нещо подобие на гориво.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика”: Понеже беше поставен въпросът за контрола на производителите и вносителите. Бих искала по принцип да започна от началото. Всъщност самата система, която е контрол на горивата, тя започва с информация от производител и вносител. Производител е Лукойл, вносители са съответните другите ОMV, Shell и така нататък. Информация, когато напуска горивото от данъчния склад се генерира автоматично, генерира документ за количеството гориво, което излиза от данъчния склад. На изхода на данъчния склад има измервателен уред, който отчита какво количество гориво излиза. И това, което се прави като съпоставка между данните от Агенция „Митници” на база изляло от данъчен склад и съответно от регистриран получател, вносител и това, което е като информация в НАП, по средата по веригата се появяват горива, които са с неплатен акциз. Защото знаете, по веригата от производител и вносител до краен потребител всеки по веригата декларира – получил, съответно продал-получил, продал-получил. И като се направи тази съпоставка, в самата верига на продажбите на течните горива, се появяват 30 процента горива с неплатен акциз и ДДС. Това е рекапитулацията. Това е.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Петкова, как се появява така? Значи тръгва цистерната от данъчния склад и изведнъж изчезва. Как изчезва?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА: Те не са с цистерни. Това са с фиктивни фактури, че е купен, че е продадено. Ние говорим, че се появява по средата на веригата. И това се появява количество гориво примерно, че е купено от търговец Х след това стига до бензиностанцията, тя предоставя информация на НАП, обаче една част от количеството отива при Вас. Това че Вие имате фактура, това не означава, че за горивото е платен акциз и ДДС. Разбирате ли? Вие може да сте го платили с ДДС и акциз, но това не означава, че е внесен. Това е проблем на държавата.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: Госпожо Петкова, аз като знам че получавам това гориво и си плащам акциза, съм Ви пуснал и справка към Вас и Вие знаете от кого съм го купил. И Вие си вижте нататък, той внася ли или не внася по цялата верига. Защото, ако сто единици тръгват от данъчния склад и от вносителя, и Вие казвате, че стават 130 единици донякъде натам, това значи че Вашата система не работи в НАП, ама аз не съм сигурен за това. Защото онзи ден шефът на НАП каза, че перфектно работи, дори от една цистерна с 10 единици ако тръгне, оттатък от ноември месец, 10 са декларирани. Това значи, че при нас няма как да се яви. Ама аз го декларирам това. Хванете, който не го е платил по веригата, и приключете.
Господин Христов, ние с какво ще спечелим? И да сложим нивомерните устройства, те пак ще получат тази информация от нас, каквато получават преди да е влязла в нивомерното, че аз съм купил това гориво. Нека търсят този, който не е платил акциза.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Петкова, за да разведрим обстановката, ще Ви кажа, в казармата имаше един случай – Ванчо направил нарушение, затова цялата рота прави лицеви опори. Нашата работа е същата. Понеже някой не си е свършил работата, дайте сега всички земеделски производители да сложат едни нивомери, бензиностанции, колонки и така нататък. Хора, които гледат по две хиляди декара земя или хиляда декара земя.
Господин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Господин Председател, госпожо Министър. Мисля, че миналата седмица на заседанието на Комисията всички народни представители се обединихме около една позиция и мисля че мотивите, които изложихте от Министерството на финансите не са основателни. Мисля, че не сте убедени в това, което говорите. Затова аз предлагам, господин Председател, да прекратим дебатите, да съчетаем трета точка и да гласуваме предложението за изменение на закона.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Има ли други становища, или да приемем предложението на колегата Данев да прекратим разискванията.
Който е съгласен така направеното предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
По точка Три от дневния ред е внесен Законопроект от колегата Румен Йончев за обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък добавена стойност №554-01-6, внесен на 15 януари 2015 г. за първо гласуване. Господин Йончев, като вносител Ви давам думата.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател, уважаема госпожо Министър. Мисля че не е нужно да казвам каквото и да било, защото в предната дискусия станаха ясни всички аргументи. Стана ясно, че аргументи в ползата на въвеждане на това изискване към земеделските производители няма и аз пак подчертавам, говорим за земеделските производители, регистрирани по съответната наредба, не говорим за всички ведомствени бензиностанции, говорим за собствени съдове за покупка и съхранение на горива. Това е съвсем различно нещо. Ако има някакви проблеми с пожарната, те не са обект на този Законопроект и на днешната дискусия. Така че призовавам колегите, голяма част от които вече са подкрепили с подписа си този Законопроект, да го подкрепят и сега, за да можем да вървим нататък. Защото реално не чухме нито фискални аргументи в полза на това изискване, нито икономически аргументи, нито каквито и да било други. Не искам да губя повече време. Ако има някой от останалите колеги да допълнят нещо, ако не, наистина предлагам да преминем към гласуване. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имате ли колеги становища или ида преминем към гласуване на внесения законопроект?
Госпожа Караянчева, заповядайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господа заместник-министри, господин Председател, колеги, представители на министерствата и браншовите организации. Аз разбирам притесненията и съм съпричастна към това, което изказват земеделските производители и браншовите организации. В петък, доколкото разбрах от професор Станков, предстои и още една среща с финансовия министър. Мисля че е добре да видим какви резултати ще излязат от тази среща на диалога между Министерството на финансите и земеделските организации. Защото, ако този проблем успеем да го решим с Наредбата, ще бъде много по-бързо и бих казала, в по-кратки срокове, безболезнено. Иначе една законодателна инициатива би се проточила много дълго във времето.
Ние ще гласуваме „Въздържали се” по отношение предложението на господин Йончев и ще изчакаме решението, което ще вземат финансовото министерство в преговори със земеделските организации. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Караянчева. Имате ли нещо против да изчакаме до петък, след като имаме договорена среща?
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национален съюз на говедовъдите в България:: Нищо няма да произлезе от срещата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Синапов, заповядайте!
БОЙКО СИНАПОВ, Национален съюз на говедовъдите в България: Аз отново ще се обърна към всички политически партии. В съвети явно, не се вслушвате. Какво ще се получи в петък, на какво се надяваме? Няма обосновка от финансовото министерство. Ние не сме хората, пак казвам, не сме хората, от които държавата губи. Ние в момента, така е направено, че всички, които се възползваме от това гориво, всичките го декларираме. Ние не сме хората, от които държавата губи. Проверете и дайте пример с някои земеделски производители, които са в това нарушение. Проверете, убеден съм. Да, да изчакаме до петък, да изчакаме и един месец. Но какъв ще бъде ефектът за всички? Ние искаме да има ефект – да спре контрабандата в държавата и земеделците да сме добре. В смисъл такъв, да вървим да оцеляваме. Защото ние оцеляваме в момента, търсим начин да оцеляваме. Ние в момента се натоварваме с нещо излишно, без ние, земеделските производители да сме виновни. Да, да изчакаме, но какъв ще бъде ефектът? Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Йончев!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само една кратка реплика. Изчакването не решава въпроса. Министърът на финансите трябва да изпълни Закона такъв, какъвто е сега и Наредбата трябва да отразява сегашния текст на Закона. Така че кой знае какво не може да стори министърът на финансите с тази Наредба. Мисля че много по-бързо, много по-ефективно може да се реши въпросът като приемем тези текстове. Не съм съгласен, че това ще отнеме дълго време, защото практиката в Народното събрание има гласувани текстове на две четения в един ден, на едно заседание. Всичко е въпрос на законодателна воля и просто призовавам колегите да си свършим работата. Никак не е сложен Законопроектът, нищо кой знае какво не се изисква от наша страна. Благодаря Ви, колеги.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Петкова, заповядайте!
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика” към Министерството на финансите: Господин Председател, не мога да се съглася, че с Наредбата не се решава нищо. Защото в Закона е записано, че редът и начинът за регистриране и отчитане на зареждането е с Наредбата. Тоест Наредбата може да изключи определени съдове да предават информация, с дистанционна връзка, може да изключи да няма нивомерни системи, може да изключи да няма електронни системи с фискална памет. И действително на срещата, която се проведе в Министерството на финансите, беше взето решение, в петък тази седмица да има повторна среща, на която се съгласиха всички, които присъстваха, представителите на земеделските производители. Съответно Министерството на финансите да направи цялостен анализ и оценка на въздействието, колко ще струва съответно и какъв ще бъде рискът примерно, за различните видове съдове, съответно ако по-малките се изключат да не предават данни, ако по-големите примерно, се сложат да предават данните с дистанционна връзка. Тоест целият ред, Законът препраща към Наредбата. Ако се приеме в този вид Законът в момента, всъщност земеделските производители няма да предават информация и по дистанционна връзка на НАП, в момента казвам. В момента, както е направена разпоредбата, това означава, че го няма досегашният ред, който е, защото Наредбата не е променена. Това че е променен Законът, Наредбата не е променена. В момента всички, които извършват зареждане, за тях няма промяна в реда и начина на регистриране и отчитане на зарежданията. Но с промяната в Закона, която се прави, всъщност те няма да предоставят информация на НАП дори и за получените количества. Няма да се предостави информация. От закона, ако Ви прави впечатление, са изключени само бюджетните организации, тоест разпоредителите с бюджет, за които по принцип е оценено, че няма риск. Както знаете те се проверяват и от Сметна палата, проверяват се и от Държавна финансова инспекция, така че това е в Закона.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Петкова, вече се правят проверки. На базата на тези проверки, хората които трябва да работят, започват да инсталират тези инсталации, първо. И второ, да Ви кажа, че доставчиците на горива отказват да зареждат земеделските производители, защото те нарушават и се страхуват хората.
Аз искам да Ви попитам нещо. Можем ли да се надяваме в петък на този разговор за някакво облекчаване на режима за земеделските производители и ако според Вас има такъв шанс, аз ще помоля, дори няма да отида аз - ще отиде пак професор Станков, професор Бъчварова и господин Румен Йончев като вносители на тази среща – да очакваме ли нещо на тази среща, наистина?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика” към Министерството на финансите: Идеята, беше всъщност от една страна, Министерството на финансите да направи оценка на въздействието и от друга страна, ако Ви прави впечатление, в самата Наредба е записано, че НАП извършва първоначални проверки. В момента в държавата никой няма информация колко са тези обекти. Те не подлежат на никакъв контрол в момента – няма нито регистрационни, нито каквато и да е информация.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ами направете регистър.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика” към Министерството на финансите: Това беше също коментирано. На срещата, която се проведе с Министерството на финансите, беше коментирано да се направи такъв регистър. Това е една от мерките. Затова действително, когато е взето решение…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще Ви доведем собствените на земеделска техника и Вие ще видите къде има бензиностанции.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика” към Министерството на финансите: Даже имаше друго предложение - информация, която е съответно за ваучерите за гориво, тя да се предоставя. Но нали затова беше взето решение в петък също да има среща, за да могат всички тези мерки, които могат да се реализират, съответно да бъдат включени в Наредбата. Нали знаете, че няма проблем да бъдат включени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Председателят на Асоциацията на зърнопроизводители в България. Най-важната организация има тежката дума. Заповядайте, госпожо Ангелова!
РУМЯНА АНГЕЛОВА, Национална асоциация на зърнопроизводителите: Благодаря. Две срещи имаме с господин Горанов. На първата среща ние трябваше да занесем цифрите, с които да го убедим. Поискахме, знаете и на Вас Ви представихме оферти от абсолютно всичките фирми, за какво става на въпрос, анализи, всичко както трябваше да бъде. Проблемът какъв е? В момента, според мен, Министерството на финансите иска да ни докаже, че с много малко пари ще влезем в тази схема. Няма как да стане. Второто нещо, което също ще стане в петък, ние продължаваме да водим разговори, защото това е нормалният път да се стигне до нещо, някакъв закон и така нататък, което обхваща голяма част от бизнеса. Ще разделим големи на малки. Системата до 10 тона ще подлежи на еди какво си. Системата до 5 тона може и да не подлежи, а пък другите, мобилните, може въобще да не стане. И пак в нашия бранш ще стане какафония. Големи на малки, средни на малки, средни на големи и пак раздори, и пак напрежение. А всички сме едни и същи и този който гледа сто, и сто хиляди. Всеки бенефициент трябва да е еднакъв. Според мен, законът трябва да защитава всички, а не римското право. Няма да го кажа кое е, Вие го знаете.
ВИОЛЕТА ПЕТКОВА директор „Данъчна политика” към Министерството на финансите: По принцип Министерството на финансите няма намерение да прилага правилото „Разделяй и владей!”. И това, което беше казано, че ще бъдат облагодетелствани по-големите или по-малките, това което се коментираше е, всъщност да се оцени риска. И където рискът е по-малък, съответно тези съдове да бъдат освободени. Един тон гориво, хиляда литра гориво, с неплатени данъци, неплатените данъци са хиляда лева. Можете да направите сметка, че при зареждането на една цистерна от 10 тона, 10 хиляди лева е рискът. При един съд от 1000 литра, съответно загубата за бюджета е 1000 лева. Затова е делението. Тези, които са с малък обем, не могат да минат големи обороти, не може да се реализира голямо количество контрабандно гориво, съответно може да се приложи по-облекчен режим на контрол. Не казвам да остават без контрол, по-облекчен режим на контрол.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Процедура, господин Председател. Имаме законодателна инициатива на 12 народни представители. Предлагам да преминем към гласуване. Аз обаче адмирирам Вашето държавническо поведение, затова искам само да Ви коригирам. Не смятайте, че общинските предприятия не трябва да бъдат обект на внимание. Ще Ви дам пример с назоваване на находището. Преди две години в Крива бара в частен двор бяха открити пет огромни цистерни с гориво, което се добива от източник в триъгълника Крива бара – Хайредин. Знаете го. Тогава имаше голям спор между двамата министри. Министър Симеон Дянков възложи експертиза и тя установи, че горивото има характера на акцизна стока. Другият министър, няма да му споменавам името, имаше друго мнение. Министърът на екологията не знаеше източникът дали е регламентиран. Това е една сонда, от която се добива гориво. То отива в детските градини, съсипва горелките, отива в училищата, те са общински, и въобще не минават през тези производители. Така че усилието за държавническо поведение, за контрола, ние го приветстваме, но на този етап решението, което имаме, не дава трайно решение. И аз предлагам да гласуваме нашето предложение, да отложим решаването на този проблем на земеделските производители и за тази година и да се търси трайното и стабилно решение включително с невъзможността да функционират такива източници. Проверете резултатите от проверката има ли някой наказан. Цистерните са в двора на кмета на Крива бара, а сега теренът на източника е закупен от един друг кмет и добивът си върви. Защото питате откъде идва. Идва.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преминаваме към гласуване. Господин Желев заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Уважаеми присъстващи, на предишното заседание на Комисията повдигнахме този въпрос и тогава всички бяхме разтревожени от факта, че земеделските производители не могат да изпълняват работата си, поради това че Законът за Данък добавена стойност е приет. Той препраща към Наредба, която не е приета, а в същото време големите доставчици на гориво отказват да снабдяват земеделците с гориво и това възпрепятства тяхната работа по торене и, както разбрах от днешното заседание, някъде в Добруджа все още жънат царевица. Това естествено ни притеснява всички, затова ние решихме и гласувахме професор Станков да се свърже с министъра на финансите, тъй като Комисията по бюджет и финанси е водещата в случая. Аз примерно съм лаик в тази област и за разлика от голяма част от тук присъстващите, които много добре познават проблема и се сблъскват ежедневно с него, аз сега научавам нещата. Но така или иначе съм член на тази Комисия.
Силно бях притеснен от факта, че хората не могат да работят. Тъй като, използвайки тези няколко почивни дни, се срещнах с голяма част от земеделските производители, се оказа, че все пак има направена крачка назад, по някакъв начин доставчиците на гориво са информирани, че няма да им се търси отговорност от НАП и всички да си получили горивото. И това, от което най-много се притеснявахме, че хората не могат да работят, за да чакат края на януари да приемем Наредбата, всъщност вече не е толкова опасно. Работи се.
Сега, аз Ви предлагам следното – донякъде, ако искате Соломонско, ако искате езуитско решение. Тъй като в петък предстои още една среща с финансовия министър, който все пак е наш финансов министър, искаме да го чуем. Той не е казал няма да променяме нещата, не е потвърдил позиция, явно от всички ни се вижда, че тук има някои неточности. Няма кой знае колко да влошим положението, ако отложим до следващата седмица, при следващото заседание на Комисията да решим окончателно въпроса. Защо? Защото искам да дам още една седмица време на Министерството на финансите – между другото и мен не можаха да ме убедят представителите в това, което трябва да се направи, но все пак има някакво рационално зрънце.
Господин Зоров имаше много добри и аргументирани изказвания и каза нещо много смислено. Стига сме правили прибързани законотворения, да обмислим първо нещата. Нека да го обмислим още една седмица. Това няма много да промени нещата. Не предлагам някакъв необозрим срок. Другата седмица трябва да се произнесем окончателно. Това е съвсем обозримо, няма и една седмица, максимум една седмица. Допуснали сме грешка, да приемем, че сме сгрешили, човешко е да се греши. Преди малко гледах предишния закон за стопанисване на земеделски земи от 1991 г. – над 60 пъти е изменян. Това значи, че хей така, на парче се е работило, не дообмислено. Три, четири пъти годишно е изменян. Сега пак ли така да правим? Да изчакаме една седмица и да се произнесен окончателно. Всички ще работим през тази една седмица. И на мен ми е необходимо малко време. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
Господин Данев, да не питаме господин Желев защо толкова бързо е приет. Защото и ние носим вина всички, защото не сме се скарали в пленарна зала в подкрепа на земеделските производители.
Уважаеми колеги, госпожо Петкова, имаме ли гаранция, че няма да бъдат санкционирани доставчиците в този период, докато бъде приета Наредбата, за да могат хората да осъществяват торенето. Говорим за седмица тук. Има ли гаранция, че няма да бъдат санкционирани, защото търсим още няколко дни за разбирателство.
ВИОЛЕТА ПЕТКОВА директор „Данъчна политика” към Министерството на финансите: Да, имате гаранция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: След като имаме гаранцията, аз предлагам, колеги, първо предложението на колега Желев да дадем възможност този петък на срещата на министъра на финансите, професор Станков, професор Бъчварова и колегата Румен Йончев, заедно с представителите на заинтересованите страни в бранша, да проведем тази среща. Ако това не се случи, другата сряда си гласуваме Законопроекта като първа точка. Имаме ли съгласие около това нещо? Предлагам на гласуване това предложение. Отсрочка с една седмица с провеждане на тази среща, която вече е заявена и потвърдена от министъра на финансите. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – 4, „Въздържали се” – 1.
Колеги, наистина моля заинтересованите страни, извинявайте че така Ви обобщавам, в петък заедно с професор Станков, професор Бъчварова и колегата Йончев, ако трябва и аз ще се включа, на среща при финансовия министър да обсъдим още веднъж нещата. Благодаря Ви.

Х Х Х

ЖИВКО МАРТИНОВ: Госпожо Министър, господин Председател. Вчера на работна група – шестима депутати с областния управител на Област Добрич и с осем кметове на общини, имахме изнесена среща относно наболели проблеми във всеки регион. Понеже там имаме морски общини, имаме други общини, които са смесени и така нататък, те имаха няколко въпроса, които ние ги щрихирахме и сега искаме да ги отнесем към Вас. Става въпрос, че в Шабла е влязла „Натура 2000”. Лошото е, че това не са земи, които са девета или десета категория, които са относно хабитатите, а са земеделски земи, които са втора и трета категория и години наред се обработват, а в момента имат статут с „Натура 2000”. Не знам как са се случили нещата. Това са техни бележки и ние бяхме длъжни по някакъв начин да обърнем внимание.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Те се отнасят към Министерството на земеделието и храните, а процедурата за обявяване на зоните за „Натура 2000” и издаването на заповедите е в Министерството на екологията. Нещо повече. Ако разглеждаме от земеделска гледна точка, да не говоря за бизнес гледна точка, „Натура 2000”, е една тежест – за бизнеса, за земеделието, за средствата по Програмата за развитие на селските райони. Защото ние, знаете плащаме компенсаторни плащания за тези зони. Така че в този смисъл има си процедура. Този въпрос е трябвало да бъде обжалван, когато се е правила процедурата за тази зона „Натура 2000” на разширяване обхвата на зоните за „Натура 2000”. При нас идва другият проблем, че вместо средствата за компенсаторни плащания да отидат за реалния бизнес, да се подкрепят земеделските производители, ние ги даваме като компенсаторни плащания на тези зони по повод ограничителните дейности в тях, които по изисквания се налагат върху дейностите.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Другият въпрос по спорни теми. Тези, които са производители на семена, имам предвид пролетници, пускат такива молби, заявления имам предвид, до кметовете на общини, където искат, имам предвид ползват диаметър около 1500 метра, за да се направи изолация за семепроизводство. Те пък влизат в процедура с тези, които са по еко финансирането и тези, които ползват субсидиите, влизат в този петгодишен договор, който имат и си го изпълняват хората, влизат в противоречие и сега по някакъв начин кметовете трябва да бъдат санкционирани за това, че трябва да разпишат на семепроизводителите и да ги задължат по този начин. До 31 декември се пускат такива заявления и пак влизаме в спорна тема.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние какво трябва да направим?
ЖИВКО МАРТИНОВ: Някакво решение трябва да се вземе. Кой да го вземе като цяло? Поне да бъдат намалени тези зони, да не са 1500 метра. Има казус, с който си противоречи едното на другото. Кметовете казват започват да ни санкционират и ние, общините, няма откъде да изкараме такива средства.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искам да дам едно предложение. Госпожо Министър, ако може правните основания, които трябва да се издават, споразуменията, трябва общините да съдействат на земеделските служби по места. В моя регион е нещо страшно. Кметовете на ДПС тотално отказват да работят в земеделските служби. Шефката на Областна служба „Земеделие” със земеделските служби по места обикалят, но те не могат да съберат хората така, както би ги събрал един кмет. Така че молбата ми е да се отнесете към Националното сдружение на общините и да съдействат в определени региони, защото просто там ще се получи така, че няма да можем да си свършим работата и земеделските производителите няма да могат да се регистрират.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние ще се отнесем към Сдружението на общините, но според мен, може да се направи една среща и да поговорим и с Парламентарната група на ДПС, да им кажем и на тях. Този саботаж единствено ще попречи на техния електорат да си получат субсидиите.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Да, ама те ще кажат ето това правителството… Заради този закон, заради това правителство, няма субсидии, ако ние сме на власт, ще има субсидии, това е. Това е говорено.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ами, ще се обърнем към Сдружението на общините.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Най-добре е към Сдружението на общините и общините трябва да бъдат малко по-съпричастни.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Станков, нали знаете какви са интересите на общините – пасищата на продажба, земите на продажба по 1200 лв. да напълнят местния бюджет и земеделците идват и казват – да, за този мандат, да.
ЖИВКО МАРТИНОВ: При нас е 2000 лв. на декар. Това е. От 1800, 2400 на декар.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, закривам днешното извънредно заседание.



Край на заседанието 14.00 часа


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


РУМЕН ХРИСТОВ

Стенограф:
Маргарита Крачунова

123 482 знака