1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители
№ 502-01-6, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2015 г. за първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ




П Р О Т О К О Л

№ 5


На 27 януари 2015 г. се проведе извънредното заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 11.15 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:





ДНЕВЕН РЕД:


1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители
№ 502-01-6, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2015 г. за първо гласуване.
2. Текущи.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Днес сме на заседание на Комисията по земеделието и храните извънредно. Имаме кворум, имаме и упълномощаване от няколко наши колеги. Почина заместник-председателят на Парламента и част от колегите са на погребение. Светла й памет на госпожа Янакиева!
Започваме с дневния ред.
Първа точка е обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители № 502-01-6, внесен от Министерски съвет на 23 януари 2015 г. за първо гласуване.
За обсъждането на законопроекта при нас са заместник-министърът на земеделието и храните господин Васил Грудев; секретарят на Президента Елица Николова; госпожа Снежана Благоева – директор Дирекция „Директни плащания и промоции” в Министерство на земеделието и храните; Янислав Янчев – началник отдел Дирекция „Директни плащания и промоции” към Министерство на земеделието и храните; Мария Филева – началник отдел Дирекция „Директни плащания и промоции” към Министерство на земеделието и храните; Слави Кралев – директор Дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите в Министерството на земеделието и храните; Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване” в Министерство на земеделието и храните; Иван Боянов – директор Дирекция „Правна”, Държавен фонд „Земеделие”, както и представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България и други, които имат отношение към този законопроект.
Давам думата на вносителите да направят своята обосновка на промените, които ни предлагат.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-председател: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа, народни представители, колеги.
Законът за подпомагане на земеделските производители е базата, крайъгълният камък, рамката за прилагане на общата селскостопанска политика, по-скоро за нейните механизми, в България. Знаете че нашето земеделие, като част от една секторна, почти федерална политика на Европейския съюз, е хармоничен изцяло с рамката на общата селскостопанска политика. Именно Законът за подпомагане на земеделските производители е неговото пряко отражение в нормативната база на Република България.
Какво целим с изменението на Закона?
Първо, с него се формират изграждането и функционирането на разплащателна агенция и, разбира се, интегрирана система за администриране и контрол.
На второ място, с него се решават основните въпроси, свързани с прилагането на схемите за директни плащания.
На трето място, обосновават се структурите в България, които са оторизирани да прилагат мерките и дейностите, включени в общата селскостопанска политика и очертават тяхната компетентност.
На следващо място са описани някои процедури, които регламентите на Европейския съюз предвиждат да бъдат определени на национално ниво и дават задължителна сила на избора, който България е направила относно прилагането на схемите за директни плащания.
На последно място, създават се правни основания за издаването на наредба по схемите и мерките, включени в общата селскостопанска политика и представяне на българските земеделски стопани възможностите, които имат за участие в тях.
Знаете че в рамките на Европейския съюз беше извършена реформа на обща селскостопанска политика. За съжаление, тя не влезе дори по Първи стълб с една година закъснение, което не е български прецедент – 2014 г. беше така наречената „транзиционна година” на Европейския съюз и 2015 г. влизат в сила цялата мрежа за изменение на схемите и мерки за директни плащания на площ. Също така, знаете, че предстои приемането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
Измененията в Закона за подпомагане на земеделските производители трябва да бъдат извършени поради няколко конкретни причини. Първо, разбира се, да намерят отражение всички нови схеми за директни плащания в страната така, както ще бъдат прилагани, така както ще се отчитат общите задължения, съгласно регламент № 13-07 от 2013 г. на Европейския парламент и на Съвета. Като тези специфики обаче трябва да отразят в максимална степен националните особености и приоритети в сферата на земеделието. Законът за подпомагане на земеделските производители с множеството мрежеви схеми, които предлага, отразя нашата визия за подпомагане на земеделския сектор по Първи стълб до 2020 г.
В съответствие с изискванията на законодателството на Европейския съюз една от точките, които сме засегнали в Закона, е създаването на система на съвети в земеделието, което включва Национална служба за съвети в земеделието и другите лица, които предоставят съвети на земеделските стопани. Трябва също така да се създаде и общо правно основание министърът на земеделието и храните да издава наредби па прилагане на регламенти в Европейския съюз в областта на общата селскостопанска политика.
Изменението и допълнението на Закона за подпомагане е насрочено към постигане на следните цели: въвеждане на схемите, изискванията и конкретните национални решения по директните плащания, които да подпомогнат развитието на сектор „Земеделие”. По-справедливо и по-добро насочване на плащанията като се приложат определени инструменти на политиката като използване на схемата за преразпределително плащане, въвеждане на прогресивни намерения на плащанията, използване на дефиниция за активен фермер.
Основно място има подпомагане на уязвими приоритетни сектори и генериране на по-голяма добавена стойност в земеделието, посредством прилагане на схемите за обвързване с производството директна подкрепа, използване възможността за национално финансиране по схемите за преходна и национална помощ и въвеждане на специално плащане за памук.
Със Закона залагаме и опростяване на изискванията за достигане на подпомагането до повече земеделски стопани чрез продължаване на схемата за единно плащане на площ до 2020 г. чрез намаляване на минималния праг за подпомагане като той е въведен за 0,5 хектара за всички площи, което е нов елемент и въвеждане на схемата за дребни земеделски стопани.
Целим подобряване на възрастовата структура на заетите в земеделието чрез прилагането на доброволната схема за плащане на младите земеделски стопани, които ще получат както надбавката по Първи стълб, така и, разбира се, мярката 6.1 по Програмата за развитие на селските райони, което е съвсем отделен инструмент за подпомагане на нашите млади земеделци. Целим повишаване на приноса на земеделието и поддържането на екологичния баланс на територията на България чрез прилагането на плащане за земеделски стопани, които спазват селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. Създава се регламентиран ред за изготвяне, одобрение и прилагане на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. Създава се система за съвети в земеделието в съответствие на действащото европейско законодателство. Намаляваме административната тежест и административните разходи при прилагане на схемите и мерки за подпомагане.
С прилагането на измененията и допълненията на Закона за подпомагане на земеделските производители очакваме да постигнем следните резултати. На първо място, успешно прилагане на схемите за директно плащане в периода 2014-2020 г. На второ място, успешно изготвяне, одобрение и прилагане на Програмата за развитие на селските райони за същия период. Няма как да избегнем от стремежа ни за максимално усвояване на финансовия пакет на страната за директни плащания и развитие на селските райони като се стремим това максимално усвояване да не е един чисто фискален инструмент, а да е инструмент, посредством който ще постигнем заложените от нас политики за развитие на сектор „Земеделие”. Трябва да спрем да разглеждаме подпомагането в сектор „Земеделие” като едни голи числа за усвояване на определени средства, а трябва да търсим резултат в усвояването на тези средства. Именно многопластовата мрежова структура за подпомагане по Първи стълб е един от основните ни инструменти за извършване на едно балансирано подпомагане на сектор „Земеделие” така, както беше заложени и в нашата програма.
Не на последно място, целим повишаване на конкурентно способността на земеделското производство в страната и на доходите на земеделските производители. Разбира се, целим и оптимизиране на работата на институциите, ангажирани с прилагане на схемите и мерки на обща селскостопанска политика чрез синхронизацията на Закона с действащото европейско законодателство.
Благодаря Ви. Готов съм да отговарям на Вашите въпроси..
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, уважаеми господин заместник-министър.
Преди да Ви дам думата, колеги, да коментираме предложението на Министерството на земеделието и храните и на Министерския съвет, аз ще си позволя да попитам нещо господин Грудев. В Законопроекта, който беше обявен на страниците на Министерство на земеделието за обсъждане между чл. 51 и чл. 56, ако не се лъжа, цитирам по памет, се коментираше начинът на уреждането на ползването на ваучерите, сроковете и така нататък. В момента това липсва в законопроекта. Бихте ли ми обяснили кое наложи отпадането на тези текстове, защото те съществуваха. Става дума за преотстъпването на акциза. Те съществуваха преди, а сега гледам ги няма в момента. Вероятно имате мотиви.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Единствените мотиви са, че към момента все още нямаме постигнато съгласие по начина на прилагане на схемата с Министерство на финансите. Касае се за технически параметри по прилагането на схемата. Единствено и само говорим за технически параметри по самото прилагане. Това е видът и начинът, по който ще се прилага схемата. Дали ще бъде и ще продължи функционирането й по същата схема, която е в момента, дали ще бъдат въведени нови елементи като електронни карти, индивидуализирани за всички земеделски производители, с които ще се улесни прилагането, това е единственият мотив, поради който не е включен в Закона за изменение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приемаме, че не коментираме правото на земеделските производители да получат акциза, който им се полага за ползваните горива, просто защото не сте готови със схемата, която тепърва ще бъде разписана, вероятно с наредба.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.министър: Точно така.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре. Благодаря, господин Грудев.
Уважаеми колеги, имате думата за въпроси, предложения, становища.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми господин-министър, заместник-министър, колеги.
Ние, от БСП Лява България ще подкрепим предложените промени в Закона за подпомагане на земеделските производители. Приемаме, че е изключително наложително, и то кратки срокове, да се направят тези промени, свързани първо, наистина с новата концепция, която беше приета месец юли за директните плащания и мерките, които съответно трябва да се прилагат от 2015 г.. Приветстваме и раздела, който се създава, свързан със системата за съвети в земеделието. За първи път на практика Националната служба за съвети в земеделието намира своето институционално представяне и ангажименти, които трябва да изпълнява към земеделските производители. Досега тя беше, мисля, единствената, която не беше разписана в законодателството, какви ангажименти има. Приемаме също така подходът, който е възприет – по-голямата част от регламентите, които се прилагат да бъдат опоменати, а не да са разписани подробно така, както – в повечето закони се описват регламентите в някаква редакция, която не е най-добрата. Делегирането на правомощия, което е предвидено в Закона от страна на изпълнителния директор към заместник-изпълнителите директори е също една положителна стъпка, въпреки че и досега Управителният съвет при избор на изпълнителен директор определя правомощията му, но делегирането наистина е един важен елемент. И не само в този закон, и в другите закони, които трябва да бъдат разписани, за да има законното основание да се възлагат дейности и на заместник-изпълнителните директори. Наред с това аз имам няколко въпроса и коментара. В едно изказване ще направя всичко, за да не отекчавам и да не увеличавам прекалено дълго моето изказване. Ще вървя по реда така, както е представен Законът.
Първо, като въпрос по отношение на Службата за съвети в земеделието и лица, които осъществяват консултантска дейност, какво се разбира под понятието „лица”? Защото, регламентът който се цитира – 13-06, там се говори за органи, а не за лица. За мен поне Националната служба за съвети и лица означава, че консултанти ние ще избираме или ще определяме като физически такива, а не като структури, които съответно могат да осъществяват и такава дейност. Молбата ми е това понятие под някаква форма да бъде описано, какво се има предвид, защото не е ясно. Има леко разминаване с превода в регламента, който се цитира.
Предлагат се параграфите 13, 14, 15, 16. Това са всъщност параграфите, които касаят контрола и реда по отношение на разпределение на квотите за изоглюкоза и също така за производство на захар. Просто, не мога да разбера защо го правим толкова подробно разписано, при условие, че само един оператор има, който има право да произвежда изоглюкоза в страната. Тоест квотата, която България има, по право се предоставя на него. И от тук нататък, какъвто и контрол да правим, този оператор си има регламенти и правила, по които се отчита не само в Държавен фонд „Земеделие”, а и пред Европейската комисия. А България няма нито един килограм производство, право, да произвежда захар. Имахме някаква минимална квота, отказахме се от нея. Тук обаче са разписани едни подробни правила, как ще подкрепяме и как ще разпределяме квоти за захар. Търговете, които се осъществяват по отношение на доставката на захар, са централизирани, в Европейската комисия са, и тези параграфи за мен са напълно излишни от гледна точка на необходимостта и функциите. Ако един човек е решил да си разпише всичките тези дейности, които ще изпълнява, няма никакъв икономически смисъл от тях. Просто, защото ние не го правим.
Въпросът ми е към § 21, отпадат приходите, които Държавен фонд „Земеделие” акумулира от глоби и Закона за виното и спиртните напитки. В мотивите сте записали, че са незначително пренебрежително малки, но все пак има някакви приходи. Това означава ли, че тези приходи ще отидат някъде другаде или тези второстепенни разпоредители ще акумулират тези приходи в своите структури.
Категорично против съм за промяната, която се предвижда за вземане на решения от Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие”. Това е § 25. Излиза, по така предложената промяна, че решения, включително за назначаване на изпълнителен директор или освобождаване, може да се случи само с 6 човека. Защото това е от присъстващите. Първо, две трети Ви трябват, за да съберете Управителния съвет, да вземете решение. После тези две трети стават на базата на присъстващите, а не на две трети, които са от 11-те човека. Защо се прави това? Според мен по този начин решенията стават с малко над 50 процента присъстващи и могат да се вземат каквито и да било решения. И тук мисли ли се тази идея във връзка с опита, който имахме през тези 12 – 14 месеца в управлението на фонда, все пак да се разпише, че министърът на земеделието поне на ниво заместник-министри трябва да бъдат в Управителния съвет, а не четирима произволно избрани представители на Министерството. Защото за другите ведомства е написано – заместник-министър на това, или онова. Но тук не е разписано, което означава, има такива практики, тези четирима човека могат да бъдат по лична преценка. Ако заместник-министрите не са толкова, колкото е квотата, вече наистина може да се мине към следващо ниво, но това е въпрос, който също касае нещата и трябва да бъде дискутиран, доколкото е целесъобразно.
В § 36. Земеделските производители предоставят всякаква информация, която им се поиска от Държавен фонд „земеделие”. В един момент им се казва, че за нуждите на агростатистиката те са задължени да предоставят информация, която не присъства в справките, които фондът иска – тоест всякаква друга информация. Това на някакъв регламент ли почива или ние си улесняваме работата по този начин? Защото аз съм била свидетел, когато Вие казахте: спират се разходите за еди какво си. Ама, чакай, то такова счетоводство ние не водим в момента, как да кажа разходът колко е, например за растителна защита, при условие, че се води за цялото стопанство. Защото агростатистиката точно това прави. Тя прави анализ на разходите, тя прави себестойности, неща които в счетоводството даже на фигурират, могат евентуално в края годината да бъдат под някаква форма приблизително дадени.
Иска ми се да знам този въпрос уреден ли е някъде в регламент, за да го прехвърлим и към нас.
Какво означава контролна извадка? От 5 процента се отива на контролна извадка. Самото понятие след това не е обяснено. Значи досега правите някаква извадка, 5 процента, за да направите контрол, сега се заменя с контролна извадка, която, каквото и да означава, все пак трябва да бъде изписана. Това е в § 37. Административните проверки…
Аз съжалявам, че така подробно, но има много въпроси, които са нови и, ако искаме този Закон да е работещ, трябва преди това по всички тези въпроси да има отговори под някаква форма защо се променят или какво ново внасяме в законодателството, така че да е работещо.
Активен фермер. Чл. 38-Б. Аз вече зададох въпроса, какви изискванията. Общините, както виждам, идеята на Министерството е, че общините не могат да бъдат ползватели. Становището в тази посока, може би ще потърсим допълнителна информация, колко общини са в това състояние, какви гимнастики трябва да направят, за да могат да получават европейските средства на площ. Чакам допълнителна информация, за да бъда по-обективна, но лично за мен не е приемливо, при условие че до 2013-2014 г. те са получавали средства по един ред, който е бил разписан, сега тотално по различен начин искаме да сменим системата.
Но „Активен фермер” какво ми прави впечатление. Има четири опции – или, или. Ако получите 5 процента субсидии, значи Вие сте активен фермер. Пасищата имат 5 процента субсидия, които нямат нито животновъдство нито каквото и да е земеделие. Или 25 процента приходи от земеделието. Най-интересното е това, което Вие казвате, когато кодът му е „Селскостопанска дейност”, тогава със сигурност е активен фермер. Един код в Агенция по вписванията се променя точно за един ден. Нали си подавате заявления. В това заявление казвате, че Вие сте авиатор. Ами, вписваме го. Самообявявате се и никой не проверява. Как така с едно вписване в съответния код Вие ще прецените, че той наистина изпълнява селскостопанска дейност. Това е абсолютно… Най-важното за мен е, че тук става или-или. Аз отивам днес и си пиша, че имам селскостопанско производство. Ще ми го впишат и съм активен фермер без абсолютно никакви дейности да имам в тази област. Освен например, че някаква площ имам и трябва да взимам за нея, примерно 10 декара - за 10 декара ми трябва в натура и каквото и да било там, да получа подпомагане.
„Млад фермер” – защо ще правим наредба за изискванията за квалификация? За мен този текст означава, че младите фермери, за да са млади фермери, задължително трябва да имат квалификация. Правим наредба, която ще казва какви са изискванията, документите, за да докажат квалификацията. Добре, но досега действащото законодателство в рамките на срока, в който се изпълняваха проектите, трябваше да получат сертификат за образование. Сега променяме правилата за млад фермер, явно, както е записано. За какво ни е необходима наредба. Какво ще каже тази наредба – че имаме толкова ВУЗ-а, това ако сте завършили, онова, икономистите влизат ли не влизат ли. Доста наредби има в Закона, които се препращат, а няма конструкцията да казва тази наредба в какви точно рамки ще се движи.
И последното – може би то е недоглеждане. Навсякъде екологично да се заменя с биологично производство. По принцип в земеделието всичко е биологично. В допълнителните разпоредби не казвате, там не го коментирате, там си е останало висящо екологичното. В Европа има различни - екологично, органично, това са все синоними, зависи в нашето законодателство какво приемаме, но биологично сякаш е най-неподходящото, според мен. Става въпрос все пак за екологично производство или бъркам, така както е разписано в промените.
Надявам се колеги, с обсъждане, което правим и време, достатъчно да се реагира, да се направи един работещ закон и той да създаде предпоставки всеки едни, който работи в сектора, да може спокойно да си управлява бизнеса, да знае какви са правилата и параметрите.
Затова искам да заключа с това, че ние подкрепяме законопроекта, но с надеждата, че на някои въпроси ще бъдат отворени, за да може от тук нататък да знаем как процедираме съответно в следващите стъпки на този законопроект. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Аз предлагам да процедираме така – на зададени въпроси и повдигнати позиции и становища да отговаряте, заместник-министър Грудев? Заповядайте.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Разбира се. Благодаря Ви.
Първо, наистина съм удовлетворен, че като концепция на Закона срещаме Вашата подкрепа. Удовлетворен съм и че голяма част от проблемите, които засегнахте, касаят малко или много редакционни коментари, поправки и бележки. Радвам се, че по философията на Закона и по философията на подпомагането нямаме различия.
Ако започнем по ред на така отправените въпроси, за Национална служба съвети в земеделието, наистина на няколко места в Закона пишем лица вместо органи. Като лица имаме предвид лица, които ще бъдат регистрирани в специализираната база данни. За да може нашите земеделски производители, когато се обръщат към Национална служба за съвети в земеделието да знаят от заетите там, кои лица от този орган имат съответната регистрация. По този начин ние създаваме стимул за кариерно развитие и за трупане на повече знания в самите служители в Националната служба за съвети в земеделието. Оставяйки ги като орган без допълнителна стимулация за тяхната квалификация, много е възможно ние да постигнем една неработеща служба за съвети в земеделието, каквато е, смело мога да кажа, към момента. Идеята за регистър, в който да фигурират лицата от Националната служба за съвети в земеделието, които са преминали съответните обучения, които са преминали съответните тестове, издържали са ги и на база на това са вписани в този регистър, цели качественото одобрение на работата на самите лица, които са заети в този орган. Иначе разбира се, че органът е един единствен - Национална служба за съвети в земеделието. И това ми се струва, че е достатъчно ясно разписано.
От там насетне да се върнем към функционирането на Управителния съвет. Да, може би наистина е удачно да се запише, че заместник-министрите от Министерството на земеделието и храните ще бъдат определени за участници в Управителния съвет. От друга страна обаче, за да се вземат адекватни решения, понякога е необходимо да имаме гъвкавост при формирането на Управителния съвет. Не говоря за хипотезите, при които, сигурен съм Вие си спомняте през изминалата година имаше над тримесечен период, в който не можеше въобще да се събере Управителния съвет на фонд „Земеделие” поради различни точки на напрежение между… Абсолютен бойкот, да. Не говоря, че поради този бойкот не успяха да бъдат взети навременни мерки по доста от политиките за национално подпомагане. Така че това е нашето предложение. Относно бройката за взимане на решения, наистина се цели оперативност при взимане на решенията. Но искам да забележите нещо много важно. Вкарали сме в Закона изискване за публикуване на решенията на Управителния съвет на фонд „Земеделие”, което е една много сериозна стъпка напред в прозрачността на работата на Управителния съвет. Към настоящия момент решенията на Управителния съвет на фонд „Земеделие” са един вид апокрифни решения. Те не се публикуваха никъде, изтичаха съобщения в медиите за това какво е решено. Нашето предложение е въвеждане на пълна прозрачност на решенията, които се вземат от Управителния съвет. От тази гледна точка няма нищо лошо в това да търсим и по-голяма оперативност при провеждане на заседанията.
Чл. 36 – агростатистика – без да съм запознат на сто процента, колегите ми помагат, това е транспониране на регламента. Задължение, което произтича от регламента за агростатистика, за съдействие, което трябва да оказват земеделските стопани на националния орган за статистика, разбира се, като данните, които се подават там, служат единствено и само за статистически цели.
Чл. 37 – контролната извадка, разбирате че става въпрос за извършването на проверките на място. Премахнато е 5-те процента, защото много често в годините се налага те да са 10, 12, 13, 15 процента и ако го заложим в закон, ние бягаме от гъвкавостта, която пък е наложена от изискванията на работните документи на Комисията, които казват, че текущо през годината в зависимост от откритите грешки при извършване на самите проверки на място, съответната извадка трябва да бъде адекватно увеличена с толкова, колкото откриваме повече несъответствия при определения критерии за риск анализ. Търсим гъвкавост. Да не залагаме в закона определени числа, при положение че ние спазваме изискванията на регламента на насоките на Комисията. Контролната извадка касае проверките на място. Стопроцентовите административни проверки са отбелязани, така или иначе по друг начин, в Закона.
Това, което споменахте за „Активния фермер” и за изискванията „или-или” искам само да обърна внимание, че това не е дефиниция на „Активен фермер”, а това е една от предпоставките за излизане от дефиницията за „Неактивен фермер”. Със следната бележка. Излизането от списъка за неактивен фермер по никакъв начин не означава, че лицето, което излезе от негативния списък на активен фермер, става автоматично активен такъв. В никакъв случай. Това са изисквания, заложени за излизане от негативния списък. А впоследствие, веднъж излязъл от негативния списък, всяко едно лице трябва да изпълни условията на активен фермер, за да попадне в другата хипотеза, в другата категория. За „Млад фермер” изискването за квалификация е с цел първо, хармонизиране на изискванията между Първи и Втори стълб и второ, търсене на качествена заетост на младите хора, които се занимават със земеделско стопанство.
За дефиницията екологично, биологично може би госпожа Благоева ще отговори, както и ще помоля господин Боянов да вземе отношение по чл. 13, 14, 15, 16 за изоглюкозата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ИВАН БОЯНОВ, директор Дирекция „Правна”, Държавен фонд „Земеделие”: Към момента се получи някакво недоразумение и още в днешния ден ще го изчистим и ще Ви предложим вариант. Отпадна по някакъв начин, явно между институциите като са се разменяли писмата, този контрол, който се провеждаше на производителите на изоглюкоза. И още в рамките на днешния ден ще изчистим текстовете и ще Ви ги представим във вариант, който би Ви удовлетворил.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Но моля днес да стане, защото ние го внасяме.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА, директор Дирекция „Директни плащания и промоции”, Министерство на земеделието и храните: Аз ще направя едно уточнение относно термина „екологично”. Всъщност заменяме го с „биологично”, защото това е терминът, който се използва по отношение биологичното земеделие, включително превода на български на регламентите, уреждащи условията за извършване на биологично земеделие. В момента просто уеднаквяваме терминологията. Беше ни обърнато внимание, че няма дефиниция какво е биологично земеделие и ще добавим, ще предложим дефиниция, която да бъде включена в допълнителните разпоредби що е то биологично земеделие. Тук по-скоро става въпрос за уеднаквяване на терминологията. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Уважаема госпожо Бъчварова, доволна ли сте от отговорите?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинете, пак не разбрах. Това с „Активния фермер” – веднъж го прецизираме, махаме ги и после какво правим? Те стават активни, но ще имаме един път пресяване, кои ще са активни. Така ли да го разбера, защото това е много важен елемент от промяната на Закона. И кой ще го селектира този, който веднъж влязъл в активен, ще става още по-активен?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Грудев, заповядайте!
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Още веднъж. Ако се върнем на членовете на Закона, имаме списък с лица, които попадат в негативния списък. Тоест те са априори, не активни земеделски стопани. За да излязат от този априори негативен списък, те трябва да изпълняват едно от условията, които са изброени с „или”. Излизането обаче от този априори негативен списък, само по себе си е първа стъпка. Излизайки от този списък, те не стават автоматично активни фермери, те просто излизат от негативния списък. За да бъдат активни фермери и да получават подпомагане по схемите и за мерки за директни плащания на площ, те трябва да отговорят и на другите изисквания за активен фермер. В случая какво имаме в Закона – регистрацията. Но излизането от негативния списък не означава априори автоматично влизане в активен фермер. Това е единственото. Като знаете, че в регламента има единствено изискване за негативен списък.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, няколко думи по отношение на Управителния съвет. Има логика това, в което казвате да се запише, че членове са заместник-министри, както важи за екология, икономика и така нататък. Но може би предвид това, че квотата на Министерството на земеделието е голяма и може да имаме случаи с двама заместник-министри, да се даде възможност, аз поне така мисля, че е оставена тази вратичка, да се даде възможност и на други членове на политическото ръководство или на експертното ръководство на Министерство на земеделието да бъдат включени. Хубавото в това предложение е, че всички решения ще бъдат публикувани. Това е така. Нещо, което заслужава адмирации. А що се отнася до въпроса Ви за начина на вземане на решения, аз наистина се притеснявам да не се получи, както имахме такъв случай за бойкот и невъзможност да се свика Управителния съвет, при положение, че трябва да се решават важни и спешни задачи. Не знам, мисля че при положение, че ще се публикува, всичко става открито, ясно и прозрачно това няма да бъде проблем. Въпросът е да става един оперативен работещ орган, който да е в ползва на земеделските производители. Това са моите разсъждения. Още веднъж уточняваме със заместник-министър Грудев – въпросът с акциза не отпада като възможност, просто отпада от текста за промените на закона, защото нямаме уточнение с Министерство на финансите.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Точно така.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, други въпроси или становища? Госпожа Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Грудев, колеги. Аз първо, искам да приветствам усилията на Министерството за това, че има приемственост и последователност на действията, независимо от промените в правителството така, както го правиха и предходното ръководство на Министерството на земеделието.
Ние на първо четене ще подкрепим Закона за изменение и допълнение в Закона за подпомагане на земеделските производители. Но аз преди да започна по същество, защото голяма част от коментарите ни се дублират с госпожа Бъчварова, искам да нещо друго да споделя. Този Закон за изменение и допълнение го получихме в петък. Знаете, всеки един народен представител за събота, неделя и понеделник има предварителен график. Така се оказва, че нямаме нито един работен ден, в който можем спокойно да го гледаме. По всяка вероятност целта на днешното извънредно заседание е да може да се включи в седмичната програма за утре, визирам 24-те часа, логиката я схванах. Предложението ми е, ако се приеме в зала да се гледа в рамките на тази седмица, предварително да искаме удължаване на срока за предложение между първо и второ четене, защото в този 7-дневен срок, ако искаме да бъде качествен този закон, когато има консенсус от всички страни, нека да имаме време да го обмислим, да дадем предложенията си и това да е пример за цялото Народно събрание, как могат да се гласуват консенсусни закони. Защото в противен случай ще стане като Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Там, поради технически или друг гаф стана така, че ние не можахме да вземем отношение, в рамките на този срок, имахме и други задачи, и не можахме да се вместим в този срок. Ако Вие приемете тази теза, за нас ще е добре да работим. Трябва да го изпипаме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Извънредното заседание днес беше насрочено по настояване на министър Танева, която се обади от Брюксел, притеснявайки се започване на кампанията и наредбите най-вече, разглеждане на наредбите. Оказва се, че този закон е по-спешен дори от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Аз се извинявам, че втори път се случва, но вероятно ще имаме такива случаи в практиката, и се съмнявам, че ще имаме възможност да удължим срока, уважаема госпожо Ахмедова. Просто, конкретно за този закон.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Иначе ще трябва да го поправяме след това, защото виждате имаме определени бележки. Седемдневният срок не е достатъчен, за да може да стане качествено нещо, когато има консенсус. Това ми беше предложението.
Да продължа по коментарите. В чл. 10 е уредено създаването на системата за съвети в земеделието. От практиката ние имаме терен. Съветите в земеделието от терен досега работеха много мудно и почти неефективно. Приветствам идеята Ви да ги сложите като структура, но трябва да направим така, че те да станат ефективни, да работят, а не само на книги да фигурират и едни хора да отчитат дейност. Може би нашето предложение ще бъде в тази част да запишем текстове, които да накарат тези хора да работят там.
Другият ми коментар е, по-скоро е коментар, не предложение, в глава Първа в чл. 9-Б се дава правно основание на министъра на земеделието да издава наредби по прилагането на регламентите на Европейския съюз. Според мотивите на вносителя това се прави с цел бързина и бърза реакция. От друга страна, променяйки регламентите на Европейския съюз и това не се отразява в Закона за подпомагане на земеделските производители, довежда до прескачане на правомощията на народните представители и Народното събрание. Променя се наредбата и се прави байпас на законовите текстове. Трябва да потърси някакъв вариант, в който и целта бързина, и целта правомощия да се съчетаят по някакъв друг по-елегантен начин, защото така наистина става байпас.
Другият ми коментар е във връзка с Европейския фонд по рибарство, където се финансират в сектор Рибарство” 2007-2013 г. В момента е дадена възможност изплащанията да стават до 31 август 2015 г.. Приемайки сега закона, се получава луфт от януари до август 2015 г., където не е отразена тази програма, а е отразена новата, която се нарича Европейски фонд за морско дело и рибарство. Това е може би технически пропуск, може да го огледате.
Във връзка с двете трети мнозинство. Категорично ми е мнението, че трябва да остане „две трети от всички членове”. Защото практически погледнато, един управителен съвет, в който се вземат две трети от присъстващите, това винаги може да се манипулира по сметки – колко да присъстват, как да се вземе. Приветствам идеята, че ще се публикува, да, много хубаво, обаче постфактум управителният съвет взел решение и ние сме го разбрали, на мен не ми помага в това, че този управителен съвет трябва да си свърши работата.
По отношение на това, че заместник-министрите на земеделието трябва да присъстват, също мнението ми е, че трябва да се промени в тази посока. Те трябва да участват, защото са хората, които най-много разбират от темата. Когато човек работи по темата се специализира и може да взема най-добрите решения.
По отношение на текстовете, в които се дава възможност да се урежда обмен на информация между Държавен фонд „Земеделие” и Националната агенция по приходите и Агенция „Митници”. В тази връзка се прилагат следните текстове – удържат се суми само по схеми и мерки, които представляват държавна или номинална помощ. В момента какво става? Независимо какво е вземането, дали е държавна или минимална помощ, примерно кредитите от Държавен фонд „Земеделие”, продължават да го правят без да имат правно основание. Пак по някакъв начин трябва да се регулира и да се каже точно за какво става въпрос. Защото общо записано е малко неясно. Иначе идеята я има, просто трябва да се прецезира текста. Другите неща се дублират с това, което госпожа Бъчварова каза. Между първо и второ четене ще направим необходимите промени. Принципно подкрепяме закона. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова. Ще дам думата на заместник-министър Грудев и екипа на Министерството на земеделието да отговорят. По отношение на броя на присъстващите членове, не мога да разбера. Вие се притеснявате, че могат да бъдат поканени избирателно ли?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ако е две трети от присъстващите, ще стане така както го правят общинските съвети. За да достигнеш мнозинство две трети, едните не влизат, за да стане бройката, нужна за приемане на решението. Според мен това е отстъп от права по този начин, защото в практиката този подход е манипулативен. Не искам да залагам на манипулативни текстове в закон, който е толкова важен консенсусът.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако мога тук да се намеся. Имаме 11 човека. Две трети остават 8 човека. С тях започва управителния съвет, обаче след това изчезват някъде някои си членове, при което Вие от тези 8 човека с 6 можете да вземете решение. Тези 6 човека могат да бъдат 4 на 2. С 4 човека можеш да вземеш решение. Не е ли така сметката?
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Не.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Как? Присъстват вече не 8, някой е напуснал. Разбирате ли, с 4 човека можете да вземете решение. Защо не?
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Ясно е написано, че решение не може да бъде взето с по-малко от две трети от минималния кворум, който е 8 души. Ако излезе някой, той не е присъстващ, а като не е присъстващ, няма кворум. Ако няма кворум, не може да бъде подложено нито едно решение на гласуване. Единствената цел колеги, е търсене на оперативност. Искам да Ви уверя, че в настоящия момент Управителният съвет на фонд „Земеделие” функционира прекрасно, функционира по начин по който отдавна не е функционирал. Ние трябва да търсим оперативност при взимането на решения. Понякога се налага решения да бъдат взети доста бързо. Публикацията на всички решения както на дневния ред, е първата стъпка към отваряне на въобще това, какво се случва в Управителния съвет на фонд „Земеделие”. Аз искам да Ви кажа, че като човек работил дълги години във фонд „Земеделие”, дори и вътре, аз не съм знаел никога какви решение се взимат от Управителния съвет на фонд „Земеделие” освен от прессъобщение евентуално, което излиза по някакъв начин. Решенията на Управителния съвет на фонд „Земеделие” се заключват в една каса и стоят в нея, незнайно защо. Така че тук основният момент е прозрачността в работата на Управителния съвет и няма нищо лошо ние да го направим по-оперативно работещ, разбира се, с взимане на решения със съответната легитимация. Тоест под 6 гласа за дадено решение, няма как съответното да бъде прието. Това, което търсим е оперативност при вземането на решения. Разбира се, можеше да предложим в същия закон намаление на бройката на членовете в Управителния съвет на фонд „Земеделие”, което също не би било лишено от своята логика. Защото много е трудно понякога да се намери правилна хипотеза, защо е необходимо толкова много представители от министерства, които не винаги имат касателство към дейността на фонд „Земеделие”. Не винаги е резонно колегите от другите министерства, които, самите разбирате, че нямат такава компетенция и информираност във връзка с конкретни решения на управителния съвет. За тях мога да Ви кажа, че е по-скоро стрес, когото трябва да се произнасят по дадени решения, които имат своята финансова обосновка, отколкото нещо друго. Но не случайно не сме пипали бройката членове в Управителния съвет, за да не търпим допълнителни критики в тази насока. Искаме опростяване на работата с цел оперативност, а не дадени решения да не могат да бъдат взети в порядъка на няколко месеци. Аз поне съм виждал два такива периода в работата на Управителния съвет на фонд „Земеделие”. Единият от тях беше само преди по-малко от година. Имали сме и хипотези от миналото, които поради бойкот и невъзможност за вземане на решение, фонд „Земеделие” е стоял с месеци без изпълнителен директор, което води до пълно блокиране на работата му. Това само за информация. Единственото, което сме целели е търсене на оперативност.
Да се върнем обаче по същество. Отново Национална служба за съвети в земеделието. Наистина кадровият проблем и потенциал на служителите, заети в тази национална служба, е много сериозен. Активната регистрация на тези от служителите, които са преминали и издържали съответното обучение, ми се струва, че ще доведе до необходимата мотивация от тяхна страна те да бъдат в полза наистина на земеделските стопани, като тази активна регистрация впоследствие ще бъде използвана при тяхното атестиране и при тяхната оценка за свършената работа.
По точка 9 за това, кой издава наредбите. Редно е министърът на земеделието да има правомощието, прилагайки общата селскостопанската политика. Много често имаме кризисни ситуации. Най-прясната от тях е свързана с руското ембарго за износ на определени земеделски продукти, при които регламентът излезе за няколко дни. В хипотезата на регламента се изискваше гонене на определени дати, които наближават в рамките на няколко дни след въвеждането на регламента. И една тромавост във вътрешната нормативна база би довела единствено и само до невъзможност за прилагане на регламентите, когато позволяват такава кризисна ситуация. Ако се забавим с приемането на наредбите, единственото до което би довело е невъзможност за компенсиране на земеделските производители.
Ще се върна няколко години назад. Имахме абсолютно същата ситуация с кризисната ситуация при наличието на „ешерихия коли” в определени зеленчуци. Отново трябваше да се действа в рамките на няколко дни от издаване на регламента с преклдзивна дата, до която да се доказват определени загуби с цел недопускане на спекулации. Необходимо е министърът да има съответния инструментариум, да реагира бързо в рамките на общата селскостопанска политика.
ИВАН БОЯНОВ, директор Дирекция „Правна” , Държавен фонд „Земеделие”: По-точно говорим за отнемане на правомощията като наредбите само поясняват регламент на пряко действие. Няма как да бъде въведен със закон.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Да, но регламент не минава през законодателната власт, директно се отразява в наредба.
ИВАН БОЯНОВ, директор Дирекция „Правна” , Държавен фонд „Земеделие”: Той има пряко действие регламентът и просто трябва да бъде пояснен с наредба начинът, по който се прилага. Няма как да мине, не е отнемане на правомощия. Процедурни правила. Точно.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА, директор Дирекция „ Директни плащания и правомощия”: Искам няколко думи да кажа относно текста за обмен на информация, текстът във вида, който беше поискан от Министерството на финансите. Идеята е, че се прилага във връзка с прилагането на схемите за държавни помощи, но включително и във връзка с прилагане на схемите за директни плащания да се проверява определен тип информация, която е налична в Националната агенция по приходите. Например за целите за прилагане на „Активен фермер”. Там се иска съотношение на приходите от земеделска дейност, от не земеделска дейност. И затова в момента се водят разговори с Министерство на финансите за подписване на спогодба, по която ще бъдат уточнени, как ще се обменя информация както и за целите на прилагане на мерките по развитие на селските райони, така и за директните плащания.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Прецезирането ще бъде в спогодбата ли?
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА, директор Дирекция „ Директни плащания и правомощия”: Да, предходният текст или следващият текст урежда подписване на такова споразумение междуинституционално, където ще бъде уточнен начинът, по който ще се обменя информацията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, господин заместник-министър, колеги. Исках да поставя този въпрос, с който се започна на края. Тъй като става въпрос за връзка между Държавен фонд „Земеделие” с НАП, веднага искам да поставя въпроса, защото той е наистина много сериозен за връзката между Държавен фонд „Земеделие” и Министерството на земеделието и храните и да подчертая следното. В Държавен фонд „Земеделие” има една много добре работеща система за управление и наблюдение, докато в Министерството на земеделието и храните нещата са плачевни. И в това отношение аз не виждам как ще се осъществи идеята за въвеждане на информационна система за управление и наблюдение ИСУН, която е ключова за прозрачността и за правилната работа на Програмата за развитие на селските райони, след като информационните системи в Министерството на земеделието и храните са на допотопно равнище. Дори в самото Министерство няма регистър на информационните системи, нямат обща информационна система, а това нещо ще спъва реализацията на самата програма за развитие на селските райони. В това отношение искам да обърна специално внимание. Не се отнася специално за подпомагането в момента. Рано или късно този проблем ще излезе на бял свят и бих апелирал към заместник-министър Грудев сериозно да се работи в това отношение и хубаво да се помисли как да се разшири екипът, защото те са 5 – 6 човека, доколкото знам. Малко хора са.
И на следващия въпрос, който смятам, че е важен и който ми беше задаван сега. В проекта за наредба е казано, че плащанията стават вече по СЕП и съответно шестте допълнителни в текста по-надолу, че е предвидено и е записано че до 2015-2020 г. ще бъде обвързано с производство. Докато за останалите пет позиции не е споменавано нищо. Аз може да не съм го забелязал но хората питат, дали ще обхваща и плащанията за 2014 г.
По отношение подпомагането на хората, заети в оранжерийното производство. Решихме заради важността на въпроса да поканим двама от представителите на оранжерийния бизнес на срещата на Парламентарната група на Патриотичния фронт с госпожа Десислава Танева и после трудно им отнехме думата. Те са много обезпокоени, че тези пет декара, които са минимални, не се опоменава, че те могат да бъдат обвързани с открито и закрито производство на зеленчукова продукция. Моят въпрос е дали е условие сдружаването им да ги доведе до достигане на 5 декара, за да получат субсидията и помощта.
Следващият ми въпрос е свързан с проекта за подпомагането и проекта за ползването на земите трябва ли да вървят така, че да бъдат приети в пакет. За да не стане нещо, което сме го приели, пък после да сме го забравили. В това отношение апелирам, тъй като ние се отнасяме доста враждебно, към хората, които стопанисват пасища без да имат животни. А това е европейски регламент. В Европа хората искат да си гледат пасищата, за да не горят горите покрай тях, основно нивите. Това е причината. Друг е въпросът, че много българи си представят, че даването на парите за пасища е лесно. Там трябва да имаш пари, техника и така нататък. Аз не съм враждебно настроен, въпреки че като всеки средно статистически българин се възмущавам от това, че хора с животни нямат пасища, а пък други имат. Залагаме сега, това го поставих и на срещата си с госпожа Танева, че агроекологичните плащания, които ако влязат като подпомагане, съм убеден, че тези хора които не са включени досега в агроекологията, масово ще се насочат нататък, за да могат да сключат 5-годишни договори за ползване без да имат животни. Тук не сме сложили в подпомагането тази допустимост. Или аз съм пропуснал.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Не е в закона.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Значи те са допустими и те могат да направят така, че като се включат с 5-годишни договори за агроекология за пасища и мери и да блокират голяма част от ресурса, който ще е необходим после за развитие на животновъдството. Искам да кажа, че и двата закона – за ползване и за подпомагане, трябва да са гласувани и да има някаква клауза, която да обвързва с другия. Ако не си допустим, не можеш да правиш агроекология. Разбира се, доколкото това е нормативно издържано, защото европейският парламент, той си казва думата. Като се занимаваш с агроекология, няма значение дали имаш животни или не. Да обърнем внимание на това.
Исках да обърна внимание на нещо, което се отнася за така наречените зърнари, които искат да си затварят производството с животновъдство. Зърнари, хора които произвеждат зърно, така наричат себе си. Това са едни достойни хора, които дадоха тласъка на цялото земеделие в България. Тези хора искат да направят модерно стопанство, но трябва да се сравняват с тези, които нямат тези условия. В тази връзка се поставя въпросът от животновъдите, които казват че обвързаното плащане, ако е възможно, разбира се, между първо и второ четене, да бъде обвързано с профилактиката, която се извършва, защото тя е много важна. А не да говорим сега за ваксини. Защото в разговора ни с предишния директор на Регионалната агенция в Бургас, недвусмислено ми бе казано, че ваксините не са решение на въпроса със синия език и другите болести. Тук по някакъв начин, ако е възможно, и това ще вдигне културата на овцевъдството, ако плащанията се обвържат с превантивните мерки, които тези хора си вземат и не допускат изобщо заболявания. А не после да твърдят, че нямало пари за ваксини.
Последният ми въпрос е това подпомагане – аз винаги ще го поставям този проблем, защото в работата си съм бил свързан с водещи звена както в БАН, така и по места н институти, тези плащания да бъдат свързани с науката и с подпомагането на научните звена, на научните институти. Може би госпожа Бъчварова ще бъде доволна от това. Хората не искат много. Като представител на Патриотичния фронт, ще Ви дам пример с Република Турция. Ние имаме много приятели и много добри партньори от Турция, обходили сме я цялата. И в това отношение да вземем пример от турците какво правят с научните институти. Това нещо можем да го направим в този закон. Хората, произвеждат семена, качествени семена, за което те получават нищо. Те искат да получават по пет лева на декар. Пет лева на декар. Примерно Институтът по земеделие в Карнобат, който има 9 500 декара и те се занимават с производство на семена. Производителите на продуктите са в съгласие и ще им платят допълнително 4 или 5 стотинки на килограм. Така че, имам един апел, господин заместник-министър, ако това е възможно, разбира се, ще направим възможното да го внесем между първо и второ четене, но подпомагането, както споменаваме изрично тези, тези и тези категории, памукът е много добре за България, да бъде опоменато и подпомагането на научните звена. Знам че не е лесно. Но тук е мястото. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров. Господин Грудев, пак към Вас.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Доста въпроси бяха поставени. Част от нещата касаят Закона, друга част не касаят конкретния Закон, разбира се. Ще се опитам схематично да отговоря. Връзката ИСУМ-ИСАК. ИСАК е интегрирана система за администриране и контрол в Разплащателна агенция, системата ИСУМ е за наблюдение и позициониране в Министерския съвет от новия програмен период. Работим с колегите от Министерския съвет за връзка между двете системи на ниво софтуер. Тоест искам да Ви успокоя няма да се прави връзка на ИСУМ с някоя от системите, която не съществува към настоящия момент в Министерството на земеделието и храните, а се прави връзка с интегрираната система за администриране и контрол в Държавен фонд „Земеделие”. На този етап основно по Втори стълб, тоест Програмата за развитие на селските райони, тъй като в цялата си част Първи стълб директни плащания, там ИСАК е толкова комплексен като глобалности, като възможности и няма как да бъде инкорпориран в ИСУМ. Идеята е на ниво Втори стълб показателите да бъдат следени, да бъдат общодостъпни в ИСУМ. Така че тук искам да Ви уверя, че системата се прави във връзка ИСАК-ИСУМ, а не връзка ИСУМ с някаква имагинерна система в Министерството на земеделието.
Относно сроковете, които са заложени за прилагане на схемите, в закона залагаме, че схемата за единно плащане на площ ще се прилага до 2020 г., каквито са възможностите на регламента. Това, което по-скоро ни касае като хипотетичен въпрос е, че плащанията за кампания 2014 г. се извършват по правилата на кандидатстване през 2014 г. Даже тази сутрин вече започнахме да получаваме и позитивни сигнали от страна на нашите земеделски производители, че са започнали да постъпват при тях плащанията по Схемата за единно плащане на площ за Кампания 2014 г., тъй като те вчера бяха наредени по банковите им сметки и днес започват да си получават – това са 949 милиона лева, които са преведени снощи и са по сметките на 94 хиляди земеделски стопани. Доста мащабна операция, която с радост мога да заявя, че в процеса на годините се превърна като една рутина и за администрацията и не предизвика нито напрежение, нито интерес. Така че от тази сутрин тези 949 милиона лева, които са почти един милиард, са по сметките на нашите земеделски стопани.
Въпросите за оранжерийните производители, те касаят Закона дотолкова, доколкото е описана една от схемите за обвързано производство за оранжерийно такова. Разбира се, че сдружаването на оранжерийните производители трябва да бъде стимулирано с цел да достигнат минималните изисквания от 0,5 хектара за стопанство. Размерът на стопанството трябва да достигне тези 0,5 хектара и няма нищо лошо. Ние трябва да ги насърчаваме те да се сдружават под определена форма, за да успеят да получат и адекватно подпомагане.
За ветеринарномедицинския статус на животните това е въпрос на Наредба за допустимост на животните, които са заявени както по схемите за национални доплащания, така и по схемите, които залагаме като обвързано производство. Дали трябва да ги обвържем задължително със здравния статус, е един въпрос, който може би на първо четене би предизвикал и коментари от страна на бранша. На мен не ми се ще да взимам позиция без да консултирам бранша. Но мога да Ви кажа, че две от схемите за обвързано производство са свързани с допълнително подпомагане на животни под селекционен контрол както за дребните, така и за едрите. При тях бюджетът е сериозен. При тях, плащането което ще се извършва на животно под селекционен контрол, надвишава плащането, което ще се извършва за животни извън селекционен контрол. И като говорим за селекционен контрол, изискванията трябва да са съответно те да са вписани в главната родословна книга, съответно да бъдат контролирани от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, съответно те да достигнат, разбира се, нивата за определени качествени показатели на продукцията на тези животни и, разбира се, техният ветеринарномедицински статус. Така че чрез икономическия лост на обвързаното производство и със заложените високи ставки за обвързано производство със селекционен контрол, считаме, че с този икономически лост, ние ще подпомогнем нашето животновъдство да започне да мисли и за състава на стадата и качественото подобрение на този състав на стадата. Хубаво е да си го запишем в някакъв текст като норма, като база, но мисля че всички ще се съгласите с мен, когато използваме икономическите инструменти. Но със схемите, които са разработени, ще постигнем доста по-бързо и доста по-ефективно ефектът, който търсим.
Институтите, разбира се, че е необходимо да бъдат подпомагани. Дали мястото им е в този закон – категорично не. Това е Законът за подпомагане на земеделските производители. Единственото касателство е, че те са изключени, защото имаше версия на първоначален вариант на Закона, в който те бяха включени в негативния списък за подпомагане. Така че те не са в него. Те ще имат възможности да си получават своето подпомагане по директните плащания на площ, а отделно въпросът за развитието на нашите институти, мисля че е редно да бъде коментиран и като политика, и като нормативна база, но не тук в този Закон.
Това е с две думи. Надявам се, че успях да отговоря на доста от нещата. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Други становища? Господин Румен Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин заместник-министър, колеги и присъстващи.
Аз няма да задавам въпроси, ще изразя становище, както каза и Председателят на Комисията. Въпроси няма да задавам, защото не се чувствам достатъчно компетентен по темата, но с интерес и респект изслушах мненията на професор Бъчварова и госпожа Ахмедова, които явно много добре са запознати с материята и в чиито въпроси имаше много смисъл. Аз искам от името на членовете на Комисията на Политическа партия ГЕРБ да кажа, че ние подкрепяме Закона за изменение и допълнение на Закона за плащане на земеделските производители, поради следните причини. Няма как да не бъде подкрепен закон, чиито цели са въвеждане на схеми и изисквания и конкретни национални решения за директни плащания, които да подпомогнат развитието на сектор „Земеделие”, изключително важен за нашата страна. По-справедливо и по-добро насочване на плащания чрез прилагане на определени инструменти на политиката, подпомагане на уязвими приоритетни сектори и генериране на по-голяма добавена стойност за земеделие, опростяване на изискванията и достигане на подпомагането на повече земеделски стопани, одобряване на възрастовата структура, повишаване на заетите в земеделието, повишаване на приноса в земеделието при поддържане не екологичния баланс на територията, създаване на регламентиран ред за изготвяне и прилагане на Програми за селските райони, създаване на съвети в земеделието, намаляване на административната тежест и отнемане на административните разходи за прилагане на схемите, и най-важното според мен - навременно осигуряване на ясна и максимално опростена правна уредба на схемите и мерките за подпомагане и достъпност за земеделските стопани. Мисля че това са изключително сериозни цели с оглед на факта, че винаги сме считали като граждани на това общество, че подпомагането на земеделските производители е изключително важна мярка. Тя трябва да бъде опростена, за да може да достигне до всеки и да има създаден справедлив подход за подпомагане. Какво имам предвид. Битува фактът, че понякога истинските земеделски производители трудно достигат до подпомагана и мерки поради това, че нямат необходимото ниво на компетентност или тежестта, подхода и така нататък. В същото време други, които не се трудят толкова много на полето, обаче добре боравят с нормативната уредба или пък имат пари да плащат на юридически фирми, ползват доплащане без да имат право на това. В нашето общество има много дефицити, но мисля че дефицитът на справедливост е един от най-основните. И ние трябва с промяната на този закон да се опитаме наистина да бъдем справедливи и помощта да достигне точно до тези, които я заслужават и които имат нужда от нея.
Иначе се присъединяваме към госпожа Ахмедова. Нямах време да погледна, пречотох изменението, но не съм прочел предишния Закон, за да мога да имам база за сравнение, за да видя какво точно се променя. Убеден съм обаче, че философията е прамилна. Ще го подкрепим. Ако има някакво прецезиране на текстове, въпреки съкратеното време, се надявам да успеем да ги направим, тъй като аз ще изпратя това до мои сътрудници, които са наясно по материята и си запазвам правото да внеса някакви промени, ако има такива между първо и второ четене. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други колеги, които искат да вземат отношение. Да, госпожо Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: От изказването на господин Петров пред мен възникна един такъв въпрос. Тъй като той говори за различните сектори – от оранжериите до животновъдството, по принцип, когато се внася закон за изменение и допълнение или цял закон, винаги има становища от различните асоциации и браншове. Тези становища постъпват или в Министерството, или в Комисията. Ще Ви моля тези становища да бъдат предоставени на народните представители да се запознаваме, да не питаме неща, браншът има ли становище. Това исках да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението на госпожа Ахмедова е принципно и аз се солидаризирам с него.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Всички други комисии изпращат заедно с проекта и становищата си. Така е много по-добре и лесно да работи народният представител. Нали целта е да работим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Права сте. В случая просто не са постъпили. Заповядайте!
НАТАЛИЯ ТОДОРОВА, Национална асоциация на зърнопроизводителите в България: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, уважаеми господин заместник-министър. Благодарим Ви за възможността да присъстваме днес на Вашето заседание. Нямахме намерение да присъстваме, тъй като Национална асоциация на зърнопоизводителите е участвала в работната група по изготвянето на нормативната уреда за прилагането на новите схеми и мерки за подкрепа на земеделските производители. Запознали сме се много добре със Закона за подпомагане на земеделските производители. Провокира ни факта, както Вие сам споменахте, че в така внесения законопроект липсват текстовете, които ние обсъждахме всъщност с Министерството на земеделието и храните и които касаят държавната помощ за намалена акцизна ставка за земеделско гориво. Както разбирам от заместник-министър Грудев, проблемът е, че Министерството на финансите не е уточнило все още техническите параметри на държавна помощ. Тук всъщност искам да задам въпрос. Това означава ли, че нотификацията за държавната помощ за намаление на акцизна ставка все още не е изпратена до Европейската комисия, става въпрос нотификацията за 2015-2020 г. Ако тази нотификация не е изпратена, тъй като в земеделската общественост, информацията която имахме, че двете нотификации за държавните помощи и за преотстъпен данък и за намален акцизна ставка са изпратени още декември миналата година, сега разбираме, че вероятно не е така, щом не са уточнени техническите параметри по схемата. И евентуално какъв е срокът, който ние можем да си позволим най-късно да изпратим тази нотификация, така че земеделските производители да имат държавна помощ намалена акцизна ставка на горивото за 2015 г. Има ли възможност да изтървем тази помощ? Знаете колко са чувствителни всички от земеделския сектор по отношение на тази схема, от която се възползват абсолютно всички земеделски производители. Не ни се иска да мислим, че Министерството на финансите ще използва тази схема като разменна монета за промените, които бяха направени в чл. 118 в Закона за ДДС и относно предвижданите изисквания за въвеждане на нивомерни и фискални устройства. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Само споменавам, че утре на заседанието очакваме на Комисията да присъства министърът на финансите, който е поканен или негов заместник. Най-логично е да го попитаме него. Но сега давам думата на заместник-министър Грудев по отношение най-вече на сроковете, дали имаме опасения относно сроковете за подаване на искането за нотификация.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Госпожа Благоева ще вземе думата.
СНЕЖАНА БЛАГОЕВА, директор Дирекция „Данъчни плащания и промоции, МЗХ: Благодаря. Все още вървят разговорите между Министерството на земеделието и Министерството на финансите относно нотификацията. Така че не е изпратена още. Няма краен срок, в който трябва да бъде изпратена. Общо взето е въпрос на достигната договорка за прилагане на схемата.
НАТАЛИЯ ТОДОРОВА, Национална асоциация на зърнопроизводителите: Все пак няма как тази нотификация да бъде изпратена в края на 2015 г. и ние да очакваме, че тази помощ ще се прилага за 2015 г.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, предлагам да преминем към гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители на първо четене. Който е съгласен с така внесеният законопроект от Министерския съвет, респективно Министерството на земеделието, моля да гласува!
ГЛАСУВАЛИ: „За” – 19, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
Аз казах в самото начало, че колеги, които отсъстват по уважителни причини, са дали тяхното становище, упълномощили са техни колеги как да гласуват.
Имаме „Текущи”. Заповядайте, господин Андонов!
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министър, колеги. Ще използвам възможността, че господин заместник-министърът е тук днес, за да повдигна една тема, която е много болезнена за моя избирателен район. Аз съм народен представител от Благоевградски избирателен регион, където знаем, че разпокъсаността на земята от гледна точка на собствениците е наистина много голяма. Това, което имам като информация средно на собственик спрямо обработваемата площ, се пада около един декар и няколко ара земя средно, което можете да си представите какво затруднение представлява за земеделските производители по отношение на тъй нареченото ново изискване, което е изпратено към общинските служби по земеделие, правно основание. Досега голяма част от тези земеделски производители като правно основание ползваха договори, сключени с един от наследниците на някои от собствениците на тези имоти за една година без да се изискват нотариална заверка. Сега по неофициално изпратените изисквания по предварително очертаване на ползваните имоти от страна на селскостопанските производители е записано, че към договора за ползване на земята за една година, трябва да се прикрепи и свидетелство Удостоверение за наследници. Това, поне това което ми казаха чисто технически на изпълнение от страна на изпълнение от земеделските производители, е невъзможно. Ако за един селскостопански производител в Северна България за сто декара има правни отношения с един, двама най- много собственици на земеделска земя, то в Южна България за сто декара обработваема земя трябва да имаш поне за 70 – 80 собственици правно основание. Чисто технически всички тези собственици трябва да изкарат удостоверение за наследници, трябва да минат на процедура за подписване на договора. Всичко това трябва да бъде окомплектовано като документация в срока 31 май. Аз Ви казвам, че това не е възможно за изпълнение. При положение, че в момента тече кампанията за разясняване на изискванията и критериите за очертаване на имотите на селскостопанските производители от страна на областната дирекция. Дори в момента тече и, доколкото знам, и днес има една такава среща на земеделските производители. Разберете ме, за три месеца, аз съм сигурен и убеден, че тези земеделски производители не могат да свършат тази работа. Те са готови да влязат в нормите и изискванията, които са сега, но просто искат възможност за по-голям диапазон за подготвяне на документите.
Питам Ви имате ли наблюдения на този процес, как ще се отреагира. Защото наистина те са готови да излязат на протести. Разберете в моя избирателен регион производителността средно от декар за зърнени култури при пшеницата е 250 кг. Става въпрос за аренди от стойността на 10, 15 лв. на декар. Едно удостоверени за наследници е 5 лв. и повече с таксата. Заинтересоваността на собствениците на имоти или представители на наследниците да минат по тази процедура, е много ниска. Технически не могат да се справят тези производители. Това значи, че голяма част от тях просто да фалират тази година.
И другият ми въпрос, който е много основателен. Повдигнахте темата за подпомагането на животни, които са към списъка за селектираните животни към Агенцията за селекция и репродукция в животновъдството. Има много животновъди, които са си закупили животни от институтите в България и са внесли такива животни, които са вписани в книгата, но изискванията да бъдат членове на една от одобрените асоциации по списъка или да имат договор, с което между другото се дава голяма предпоставка за противопоставяне. От една страна, имаме изискване тези животни да бъдат вписани, от друга страна, ги караме задължително да бъдат членове на тази организация. С две думи, вдигаме малко тежестта на действията, което за мен създава много големи предпоставки – да не кажа нещо по-грубо дори за корупция. Защото има данни една от асоциациите в определени условия в момента издава удостоверения за животни, които нямат нищо общо с това, което е селектиране. Контролът там е много занижен, правомощията им са много големи, а същевременно целта не се постига. Това трябва да се помисли много сериозно.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: И двете теми са изключително наболели, важни. Отзад напред с по-лесната.
Схемата за подпомагане обвързано с производството подпомагане на животни от селекционен контрол, сам знаете, е разписана с идея качествено подобряване на стадата. Законовият ред е такъв, че контролът се извършва от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството, разбира се при сключен договор от някои от развъдните асоциации. На първия етап контролът принадлежи на самата развъдна асоциация и тук сте абсолютно прав, че ние, давайки такъв финансов ресурс по тази схема, те биха били заинтересовани от това да привличат възможно най-много членове, за да могат и самите те да се развиват по някакъв начин, като би било предпоставка за конфликт те да започват и да разписват максимален брой количества животни от съответната порода. Затова на втори етап контролът принадлежи на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция, които са независими от развъдните асоциации. Но дори и само по себе си като една първоначална стъпка, в която те ще бъдат ангажирани с масовостта, която се надявам, че ще придобие схемата, също буди въпросителни дали те биха се справили с този потенциален контрол. Затова ние въвеждаме трето ниво на контрол, разбира се, може и на четвърто преди самото плащане от колегите от фонд „Земеделие”, но сами разбирате че колегите от фонда много трудно могат да се изкажат относно генетичния състав на дадено стадо. Това е абсурдно. Там може да се направи съответната документална проверка, физическа дали това животно е там със съответните реквизити, идентификатори, документи. Нас ни интересува качественият състав на стадото. Затова другият орган, който ние ще привлечем в контрола, това е Българска агенция по безопасност на храните, което от своя страна да извършва независим, допълнителен контрол върху тези стада по определена извадка. Трябва да намерим някакъв инструмент за допълнителен контрол и върху развъдните асоциации, тъй като всички отчитаме, че потенциално е възможно, и Вие сте абсолютно прав, те да бъдат поблазнени от идеята за допълнителен финансов стимул, което по някакъв начин да се върне при тях и биха имали интерес от едно добросъвестно записване на животни в главния регистър. Но се надявам, че с адекватни мерки на контрол можем да го разрешим този въпрос. По-скоро съм оптимист.
По първия въпрос няма какво да се лъжем. Правното основание особено в определени региони, както е във Вашия, малко статистика – ако не се лъжа в Благоевградски регион средната големина е 4 декара, 4,1 декара. Едва ли има значение, говоря чисто статистически. Истината е, че е изключително раздробено земеползването, няма какво да се лъжем. Един сигнал обаче, ако излезе от тук, от тази зала, за крачка назад за правното основание за ползването на тези земи и тяхното заявяване, ще доведе до пълен провал на опита ни да въведем ред в земеползването. По-редно е да търсим решение на определените казуси, които във Вашия случай да кажем, са свързани с наследници, с това кой от наследниците има право да сключи съответния договор, дали да продължаваме да търсим такава нотариална заверка, което е една допълнителна тежест. Но отстъпление от правното основание няма да има. По-скоро нека да търсим решение на конкретните казуси, които се създават, с цел да ги разрешим, а не с цел да отложим с още една година. Срокът е заложен в законодателството в момента. Да, заповядайте!
МАРИЯ БЕЛОВА: Много се извинявам, в Южна България също голям проблем са правните основания и не предоставянето от земеделските производители на договорите си. Несправедливо е един земеделски производител да се стреми да сключва договор в законовата форма. ЗЗД урежда законът закон за арендата – договор за арендата. Проблемът с удостоверенията за наследници. Как този земеделски производител сключва договор с конкретното лице Х? Как това лице удостоверява, че е наследник на този имот? Защото излиза така че тези земеделски производители, които не могат да представят удостоверение за наследници, как той сключва договор с конкретното лице и как е убеден, че това лице е един от наследниците?
Проблемът е наистина много голям и аз приветствам позицията на Министерството, че е крайно време да се спре с отлагането, отсрочката, защото ако продължаваме така никога няма да са готови всички на сто процента с правните си основания. В моя избирателен район години наред комасационни споразумения нямаше как да се случат. Тази година направихме информационни срещи, обяснихме на тези земеделски производители, че без правни основания няма да получат субсидии. Е, след толкова години мъки, вече има светлина в тунела. И смятам, че основна причина за това е изискването за прано основание. За определени казуси, да има ги и при нас. Но няма как да се отделят така наречените фалшиви договори и няма как съответната общинска служба „Земеделие” да направи адекватна проверка без да има някакъв документи, удостоверяващ правото на собственост на конкретния човек – дали ще е наследник или съсобственик. Благодаря.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаема колежке, Вие сте юрист, нали така? Гледате от правна страна на нещата. Обаче се получава така, че един проблем в държавата, който двадесет и няколко години не беше решен по отношение на комасацията, го прехвърляме сега при земеделските производители. Как може един земеделски производител, на когото земите му се водят на 15, 16 наследници и досега държавата го отхвърляше този голям наболял проблем и всички го знаехме и си покривахме главата в пясъка, сега го прехвърляме на министрите да го решат. Ами, ако искаме още пустеещи земи в Южна България, където земеделието е толкова изостанало, тогава вече тотално ще фалират и малките наченки на някои производители да развият някаква дейност. Аз Ви казвам, че проблемът наистина е сериозен. Знам че трябва да има правно основание. Но като е невъзможно, как да стане. Елате подпишете Вие с 16 човека договор за ползване, от които половината са в Канада или Америка.
ИВАН БОЯНОВ, директор дирекция „Правна”, Държавен фонд „земеделие”: Допустимо е с един да се подпише, а те си уреждат отношенията помежду си. Достатъчно е да докаже, че той фигурира в наследниците.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е указание на Министерството, доколкото разбирам.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не е указание, то не е официално.
ИВАН БОЯНОВ, директор дирекция „Правна”, Държавен фонд „земеделие”: С един от наследниците да се сключи, а той вече с другите помежду си как ще си урежда отношенията Законът за собствеността го урежда, да.
ПРЕДС. РУМЕН ХНИСТОВ: Уважаеми колеги, искам да благодаря на заместник-министър Грудев, на неговия екип и да Ви помоля да останете, тъй като имаме текущи въпроси, които можем да решим в рамките на Комисията. Закривам заседанието днес. Благодаря за активното участие и за това, че отново постигнахме консенсус за такъв важен въпрос, какъвто е Законът за изменение и допълнение законът за подпомагане на земеделските производители.


Х Х Х

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Утре комисия от 15.30 ч. ще има. Гледаме законопроектите, внесени от народните представители Волен Сидеров за изменение на Закона за горите и Янаки Стоилов, народен представител. Ще разгледаме и Закона за изменение за ДДС. Поканихме министъра на финансите. Дали ще дойде е друг въпрос, но предполагам, че ще има представител на Министерството на финансите. Дългият дебат по отношение на нивомерите. Аз получих пет различни оферти, които ще Ви дам за утре да имате представа от цените за тези съоръжения, които трябва да бъдат изградени. Гответе се за дълга комисия.
По отношение на няколкото спешни законопроекта, които гледаме, които са дълги и важни, утре вечер в 18.00 ч. изтича срокът за предложенията по Закона за собствеността и ползване на земеделските земи. Моля, ако имате нещо за внасяне, да го внесем, за да можем да спазим срока.
Един друг въпрос. Има установена практика в орган към Европейската комисия, свързан с възобновяване енергийни източници да има определени представители и на Комисията по земеделие. Получих две покани поредни. Аз заявявам, че като председател на Комисията и предвид ангажираността си, няма да мога да се отзова на тази покана. Вероятно госпожа Цвета Караянчева ще ме замества. Въпросът е да определим още двама души в тази Комисия. Чух че ГЕРБ предлагат Румен Желев. Трябва да изберем още един представител. Дайте предложения да окомплектоваме и да изпратим. На 13 и 14 март във Виена ще има среща с една комисия от Европейския съюз, която провежда такива срещи всеки месец. Срещата е от 16.00 до 18.00 часа. За два дни е поканата. Вероятно ще бъде два дни конференцията. Няма още дневен ред. Смисълът на тези дебати, доколкото разбрах от писмото е, да се види общата политика на Европейския съюз по отношение на разширяването на възобновяемите енергийни източници и ценовите политики, въобще коментари по отношение на протоколите от КИОТО, както и позициите на отделните държави, новите технологии и така нататък. Ако някой се докосва до този бизнес, е хубаво да има човек, който наистина има отношение.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ако искате на ротационен принцип.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Може и така.
ГЕОРГИ КАЙМАКАНОВ: Понеже аз съм член на Комисията по енергетика, на тези комисии се разглеждат въпросите за биомасите, свързани изцяло със земеделието. Разделени са на няколко неща – биомаси, ферментация, дървесина и така нататък.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ако искате сега тези тримата колеги, след това по азбучен ред.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз приемам това предложение.
ГЕОРГИ КАЙМАКАНОВ: Едно от важните неща в земеделието е какво се случва с отпадъка особено при животновъдството и това, което предвижда програмата 2014 -2020 г. за развитието на животновъдството. Отпадъците, които остават, съгласно директивата, трябва да бъдат изцяло оползотворявани. Начинът да бъдат оползотворени, един от най-ефективните, защото три в едно е биомасата и тя е изключително важна. Преработката на биомасата, превръщането й в топла вода и отпадъчен тор, който е биотор подходящ за торене. В тази връзка мисля, че Комисията трябва да има много сериозно отношение по този закон в енергетиката.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, обединяваме ли се към предложението на този етап Караянчева, Желев, Каймаканов.
Благодаря Ви. До утре.



Заседанието бе закрито в 13.15 ч.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:




РУМЕН ХРИСТОВ


Стенограф:
Маргарита Крачунова



79 105 знака