---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ










П Р О Т О К О Л

№ 6


На 28 януари 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.40 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:



ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение
на Закона за данък върху добавената стойност № 554-01-6, внесен от Румен Йончев и група народни представители на 15.01.2015 г. за първо гласуване – продължение.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение
на Закона за горите № 454-01-15, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 18.11.2014 за първо гласуване.
3. Среща с представители на Националните асоциации по
животновъдство и говедовъдство.
4. Текущи.





ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми дами и господа, уважаеми народни представители, днес на редовно заседание на Комисията имаме три точки в дневния ред.
Първа точка, която ще я обсъждаме малко по-дълго, ще я отложим като втора точка, защото изчакваме министър Танева да се присъедини към срещата. Тя в момента е на среща с австрийска делегация.
Ще започнем с точка втора, като предложение от моя страна.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За”– 16, „Против” – няма „Въздържали се” – няма.
Приема се единодушно.
Сега да гласуване предложението ми точка Втора да стане точка Първа, а точка Първа да стане точка Втора.
Моля, който е съгласен с така направеното предложение, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За”– 16, „Против” – няма „Въздържали се” – няма”.

Уважаеми дами и господа, по точка Първа доклад ще ни направи господин Тони Кръстев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите. Тук са господин Каменов, заместник-директор на Изпълнителната агенция по горите; Диана Филева – главен юрисконсулт в Дирекция „Административно и правно обслужване”; Даниела Ангелова – главен юрисконсулт в Изпълнителната агенция по горите; Валентин Чамбов – началник отдел в Изпълнителната агенция по горите.
Става дума за два законопроекта, внесени от народните представители Волен Сидеров и господин Янаки Стоилов, а именно Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите № 454-01-15, внесен от Волен Сидеров и група народни представители на 27.10.2014 г. и № 454-01-45, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители на 18.11.2014 за първо гласуване.
Вносителите имат ли становище, ще предложат ли мотиви за внесените законопроекти? Госпожо Балабанова, заповядайте!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Господин Александров ще представи законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Александров!
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми колеги, на Вашето внимание е представен законопроект от господин Волен Сидеров и група народни представители. С нашия законопроект ние целим въвеждането на една добра според нас практика и то доста добра. А именно, когато се установи нарушение на неправомерна сеч, да бъде конфискувано цялото имущество на тези, които я осъществяват, както и това, което е отсечено. Според нас вече под ударите на по-сериозни санкции, ще се преустанови масовата практика да има такава нерегламентирана сеч, тъй като в годините все по-често наблюдаваме на територията на страната такива случаи. Има и случаи в които, когато бъдат установени въпросните нарушители, посягат на хората, които го установяват, а именно на хората от Агенция по горите и се явяват ненаказани. Пределно ни е ясно, че в момента съществува наказателен режим и той е с административни мерки. Но тези мерки по никакъв начин не възпрепятстват по начина, по който би трябвало закононарушителите. Именно според нас затова е необходима по-голяма строгост на закона, защото и горите ни са национално богатство, което ние трябва да защитим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми колега.
Уважаеми дами и господа, народни представители, имате ли становище по така внесения законопроект за първо гласуване?
Предложението на професор Бъчварова е да се представят и двата. От името на вносителя, професор Бъчварова, Вие ли ще докладвате? Заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министри, колеги. Искам да кажа, че Законът за горите е приет през 2011 г. и три години след това може да се направи един достатъчно добър анализ по отношение на промените, които са предложени и да се коригират някои лоши практики, които има в горския сектор. Резултатът е, че не само пресата, но и много неправителствени организации вече алармират за това, че има проблем с незаконната сеч, с управлението на сектора.
През Четиридесет и второто Народно събрание бяха предложени промени. Те бяха приети от Парламента, но смея да кажа, че не бяха достатъчни и тази гледна точка, това което прави в момента БСП Лява България, е да предложи промени в някои насоки, които наистина да създадат предпоставки за едно по-добро управление на горския сектор, към което всички сме съпричастни.
Направленията на промяната са в следните насоки.
Първо, предложените изменение в инвентаризацията и горското планиране с цел изпълнение не само на програмата, която имаше предходното правителство, но и на това правителство, да се намали административната тежест и финансовите тежести върху бизнеса.
Предлагат се на второ място промени, с които ще се предпазят култури и насаждения в сервитута на хидромeлиоративните съоръжения от изсичане. В закона има една отметка от тази гледна точка, но не е достатъчна, за да може този проблем, който възникна и през 2012-2013 г. да бъде решаван, включително и чрез закона. Направени са предложения за гарантиране на получаване дърва за огрев, като досега дървата за огрев всъщност се предоставяха на база на списъци, които правят кметовете. Но вече има и различни практики - постоянен адрес, местожителство, по местоживеене. Затова ние предлагаме Агенция „Социално подпомагане” да дава тези списъци, които да бъдат ползвани от тези, които живеят на съответните територии, за да могат да ползват тази придобивка. Предлагат се промени, които предвиждат процедура за сключване на дългосрочни договори за дървесина. Те се провеждат от държавните горски стопанства и държавните ловни стопанства, като тези процедури по изключение не могат да се провеждат в държавните предприятия само за технологична дървесина.
Предложена е промяна и в чл. 126, на която на практика ние казваме, че по изключение, в рамките на три месеца, може да се разреши износът на дървесина. Причината е че наистина този ресурс, който имаме, тази суровина, която имаме, в съседни държави се продава и препродава. Съответно в България, предприятията, които трябва да имат достъп до тази дървесина, не могат да я получат или не могат да получат достатъчно възможност да се справят с търговете. Тук, разбира се, сме се опитали да бъдем много деликатни в изказа - по изключение три месеца. Тоест ние не забраняваме износа на дървесина.
Предложени са промени, с които се премахва възможността за ограничения или забрана на достъп до площи, ползвани от наематели или арендатори на поземлени имоти от горски територии държавна и общинска собственост. Проблем се появи в последните години и с огради, които се правеха от арендаторите.
Въвежда се изискване за товарните превози. На този етап, доколкото знам, няма абсолютно никаква система за контрол на движението автомобилите, които превозват дървесина. Електронни билети няма. Предлагаме да се въведе и да се използват GPS-устройства, с които да се следи доставката на дървесина от мястото, от което тя е придобита, до мястото на което се предоставя, за да има достатъчно добър контрол на превоза на дървесина.
Определя се нов ред за определяне районите на дейност на държавните предприятия. Сега това става със заповед на министъра. Има много интересни случаи, в които има групиране на стопанства – ловни, горски, в различни територии в страната. Предлага се с достатъчно добра обосновка и мотивиране това да става приоритет и да бъде приоритет на Министерския съвет. Тоест на по-високо ниво да се вземат решения за целесъобразност за разделяне или събиране на такива стопанства.
Един от въпросите, който също поставяме е, въвежда се изискване за минимален стаж по специалността за лицата лесовъди – две години. Лицата завършват професионални гимназии или висше образование и изискването за две години стаж ще попречи на реализацията на специалисти в горския сектор. Аз искам да припомня, че в предходното Народно събрание с пълно мнозинство от всички парламентарни групи ние приехме дуалната система на обучение, което означава, че тези които са в момента в професионалните гимназии, могат и да работят, и през тези две години да получат допълнителни квалификации и възможности за реализации, а не да изпълняват най-елементарните операции. Затова възможността хора, които са подготвени да работят в българската гора, е нещо, което ние предлагаме да бъде осъществено.
И едно от предложенията, което се тълкува по различен начин. Възможността, която в момента съществува, по отношение на това да се произвежда електроенергия от дървесина на преференциални цени, трябва да бъде единствено за биомасата. За съжаление в закона не съществуват никакви контролни функции, за да се установи дали от биомаса се произвежда тази електроенергия и защо има преференциални цени. Сега предлагаме тези преференциални цени да бъдат само за производство на електрическа енергия от биомаса. Ако се използва друга дървесина в свободния пазарен принцип е този, който ще определи дали фирмата има възможност или ще излезе наистина производството на електроенергия от дървесина технологична, или каквато и да било друга, която се използва за производството на електроенергия.
Считам, че промените не са всеобхватни, но решават проблеми, които в рамките на тези три години са се появили като недостатъчно добре развити в закона и създаваме предпоставки да се създаде малко повече ред и дисциплина по отношение на този важен ресурс за страната. Чувствителността на българските граждани е изключително висока по отношение на горския сектор.
Благодаря. Ако има въпроси, ще отговарям.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Бъчварова. Ще дам думата на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите първо и после думата ще имат и народните представители. Заповядайте, господин Кръстев!
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите: Благодаря, господин Председател. Дами и господа народни представители, ще бъдат кратък, за да има време за дискусия.
Министерството на земеделието и горите по принцип не подкрепя направените проекти на закони за изменение и допълнение на Закона за горите по следните причини.
Първо, по Закона за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от народния представител Волен Сидеров и група народни представители, считаме че в самите мотиви се говори за престъпление. Законът за горите третира административни нарушения.
Второ, този текст води до засягане интересите на трети лица, които нямат нищо общо с извършените нарушения в Закона за горите. Не трябва да забравяме и съдебната практика по това нещо. Действително че имаме проблеми по Закона за горите относно налагането на глобите, което е същността на наказанието. Вие знаете, запознати сте, че е много ниска събираемостта на глобите. На практика лицата не получават наказание. Поради тази причина министър Танева, по нейно предложение, се създаде работна група между нашето министерство, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на финансите за разработване на механизъм за налагане на ефективно наказание. Като нашето предложение е за пробация на нарушителите.
Ако допуснем, че този текст бъде приет, ще стигнем до една абсурдна ситуация, в която, ако някои отиде във Вашата гора да отреже дървесина, ние ще Ви конфискуваме и Вашата дървесина, въпреки че Вие сте в София и нищо не знаете. Защото тя е предмет на нарушение. Освен това се получава, че за административни нарушения наказания ще бъдат по-строги, отколкото за престъпления. Защото в НК и НПК също има преценка за съизмеримост на извършеното деяние.
В този смисъл считаме, че едно такова предложение, въпреки че идеята е много добра, идеята на предложение е нарушителите да бъдат наказани, ние също го подкрепяме. И както за голяма част от текстовете по другия закон считаме, че ако се даде възможност за една публична дискусия по всички тези неща, може би тези идеи, които са заложени в тези текстове, ще намерят едно по-добро решение и логически, и текстово.
По отношение законопроекта за изменение на Закона за горите, внесен от народен представител Янаки Стоилов и група народни представители, мога да изразя следното становище. За горскостопанските програми и планове. Текстът има няколко негативни последици.
Първо, горскостопанските програми за малките собственици, действително, че се плащат от тях, но те се изработват от лесовъди. Горскостопанските програми по планове се изработват от фирми. Един такъв текст ще унищожи стотици лицензирани лесовъди, които се занимават с тази дейност. Те изготвят малките програми на частните имоти. Големите фирми, които са в страната – седем, които извършват програмите, ще получат едно финансиране допълнително от държавата за изработване на програми на частни имоти. Факт е, че към момента над 60 процента от частните имоти имат разработени горскостопански програми, които са със срок на действие десет години. Тоест този текст в тази част не работи.
Третото, което е чисто професионалното, горскостопанските програми, когато хващат частни имоти, предвиждат дейности в обединени имоти. Те не предвиждат дейност за всеки конкретен имот. Когато частникът реши да отиде в имота си, това което той получава е средно нещо за десет имота, с които неговият имот може да няма нищо общо. Той е принуден, за да може да задейства собствения си имот, отново да направи горскостопанска програма. Така ще получим, че ако реализираме това предложение, държавата ще плаща горскостопанската програма на фирмата Х, частните лесовъди, които имат някакъв дребен бизнес, няма да ги има, частникът когато реши да отиде в собствената си гора да действа, пак ще плати, само че за изработване на горскостопански програми. Като цяло целта и идеята за облекчаване на процедурата е добра, но текстът има други последствия.
Дебатът за огрев и социалните, за което стана въпрос. Ние идваме от другата комисия, която отхвърли предложението, макар че със социалната комисия беше дискутирано. Този текст стеснява, буквално казано, правоимащите. Нашият текст, съществуващият в момента казва „всички които живеят на територията на общината”. В този текст се казва „по списък от социалната дирекция”. Беше изказана позицията, че кметовете има вероятност да допуснат някакви субективни оценки, но същото нещо може да допусне и другата, защото и там са хора, както навсякъде.
Освен това искам да отбележа, че това е една традиция повече от 30 години, кметовете да правят списъци. Списъкът за нашите служители е много важен, защото правото да получават дърва по този начин, получават домакинства. Нито един директор на горското стопанство не знае в колко домакинства и къде са те. Кметовете знаят абсолютно всичко. Те изготвят списъци именно по тази причина. Мога да кажа, че за 2013 г. не бяха реализирани количества дървесина за местното население, тоест хората не ги закупиха. Милион и четиристотин бяха предвидени, те имаха един милион и двеста кубика закупени. Така че ако говорим за дефицит, може би в някои райони има дефицит. Не трябва да забравяме, че тази традиция е създадена именно от хората, които живеят в горските райони, за да могат да отидат в гората да си добият дърва, а не да слизат до града, където са складовете за дървесина, да връщат дървесината в гората, да се отопляват.
Позицията ни е, че този ред в момента работи достатъчно дълго време. Изключенията, за които научаваме понякога от пресата са изключения, ако си представим, че един милион кубика се раздават по този ред. Считаме че това предложение на този етап не трябва да бъде прието.
По отношение износа – това е една тема, по която обществото реагира много остро и заинтересованият бранш също реагира. Но ние живеем в едно общество, в което сме приели някакви общи правила на Европейския съюз. По тази причина спрямо Румъния и Гърция, там не се води износ. И хората, които се занимават с този бизнес, могат да се върнат назад, когато имаше забрана за износ на дървесина за Турция и цялата дървесина за Турция минаваше през Гърция. Просто в Гърция оставяха някои комисионни на някои фирми. Освен това има много споразумения между нашата държава и Република Турция примерно, които също правят невъзможна една забрана за износ. Може би по този въпрос в една обществена дискусия ще се намери едно по-правилно решение, за да бъде постигната целта.
Достъпът до площите за оградите. Защо Министерството смята, че този текст не пречи? Този текст не пречи, защото това за което се предлага текстът, се има предвид оградите по Закона за лова. Този текст обаче, който е в Закона за горите, касае наематели и арендатори. Законът за лова лицата, които сключват договори с ловните стопанства, не са нито наематели, нито арендатори. Разберете го. Тази идея, която е заложена в ЗИД-а, не се постига, защото тук касае наематели и арендатори. Това са хора, които са наели горски площи примерно и са насадили малини, ягоди или други култури за определен период от време, и когато трябва да се берат, трябва да се ограничи достъпът по някакъв начин, да кажем на животни. Тоест в тази категория арендатори и наематели не влизат лицата, които имат договори за съвместна дейност с горското стопанство.
Автомобилите с GPS-и. Да, възможен е един такъв вариант за обсъждане. В момента е в доста напреднала фаза. Имам предвид, че предстои сключване на договор за разработване на софтуера за издаване на превозни билети през електронната система на Изпълнителна агенция по горите. Това е вариантът, който е избран и то не от сегашното ръководство. Това е вариантът, който е избран от две ръководства на Агенцията и на Министерството преди това, по който се работи вече. Като считам, че това е достатъчно ефективен метод на този етап. Мисля, че ако се въведе и GPS-системата, едновременно с това бизнесът ще бъде натоварен двойно. Като резултатът може да бъде постигнат с въвеждането на така нареченото издаване на електронни превозни билети.
Минималният стаж от две години. Да, всичко би било добре, ако в България имаше работа и хората имаха къде да направят стажа. На практика Законът за горите е така направен, че лице, лесовъд, който завършва средно или висше образование, има достатъчна компетентност, за да отиде да работи това, за което е учил. Защото ако искаме да направи стаж, той трябва да работи някаква друга дейност, тъй като не е получил лиценз. Тоест той ще направи стажа по дейности, за които не му вършат работа.
По въпроса за Закона за енергетиката. Точно тази разпоредба беше разгледана от съответната комисия. Имаше наш представител там. Решението на Комисията е, че да, необходимо е преразглеждане на тези текстове, но трябва това да бъде извършено със Закона за енергетиката, а не със Закона за горите, като са предложени на съответната дискусия.
Искам да подчертая, че голяма част от идеите, които са сложени в ЗИД на Закона за горите, текстовете трябва да бъдат преразгледани. Досегашният опит, който имаме с новия Закон за горите е, че промяна, която не е достатъчно обсъждана публично, по която браншовиците не са се изказали, когато обществото не се е казало достатъчно ясно и точно, нямало е време, се получава обратният ефект. Нашето предложение е на този етап ЗИД-те да не бъдат приети и да започне една публична дискусия, както казвате, за анализа от тригодишното действие на Закона за горите. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Кръстев.
В заседанието на Комисията аз не съобщих останалите гости, предвид на това, че те не бяха по втора точка. Но сега ще Ви ги съобщя.
Господин Костов ресорният заместник-министър е вече тук, ако искате думата, ще Ви я дадем, господин Костов. Заместник-министър Цветан Димитров, заместник-министър Васил Грудев. В Комисията вземат участие и народни представители. Днес са гости Емил Димитров и господин Мартин Димитров. Те имат най-вече отношение към другата точка, но и те могат да участват в дискусията. Така че давам думата на народните представители за становища и дискусия по двата законопроекта, внесени за първо гласуване. Заповядайте, господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми гости. Експозето на изпълнителния директор на Агенцията по горите беше изключително пълно и точно и за мен остана много малко работа след това екзактно изказване.
По отношение на първото предложение на господин Волен Сидеров. В него има голяма доза прагматизъм и както си коментирахме с група приятели преди известно време, ако не живеехме в демократична държава и ако аз не бях демократ по мислене, щях да гласувам веднага за него. Още повече, че само допреди два месеца бях на терен и знам колко пъти ми се е налагало и знам по какъв начин са заобикаляли закона. Но уви, текстът е неприложим, защото той ни води към максимата „виновен до доказване на противното”, а ние трябва да изхождаме от другата – „невинен до доказване на противното”. Звучи добре, но биха могли наистина да пострадат невинни хора по отношение на това, че в нашия закон престъпления няма, а говорим за административно наказание. Господин Кръстев вече обясни. Това е причината, поради която, макар и да ми се иска, няма как да го подкрепя, защото навлизаме в дълбоки води.
По отношение на законопроекта за изменение Закона за горите от народния представител Янаки Стоилов и група народни представители. Беше отговорено подробно почти на всички точки. Тук също има много добри предложения. Само че аз категорично по принцип от тук нататък се противопоставям. И друг път сме говорили в тази Комисия, да не разглеждаме нещата на парче, а да ги гледаме в цялост. Законът за горите предстои също да бъде променен в неговата цялост, на базата на едно наистина широко обществено обсъждане, касаещо широк кръг от обществото. Не бива да забравяме, че същите тези предложения, спомням си добре, бяха направени и в предишното Народно събрание и съответно бяха обсъдени от предходния състав на Комисията по земеделието и храните. И същите бяха отхвърлени с гласовете на всички представители на парламентарните групи.
Ако трябва абзац по абзац да отговарям – за горскостопанските планови програми вече стана въпрос, че… В момента ще Ви съобщя първо няколко интересни факта. В българските гори няма извършена национална инвентаризация, съобразно новите модели на това понятие. Ние сме единствената страна в Европейския съюз, която няма национална инвентаризация. Тоест ние не разполагаме с категорична точност, не знаем с какъв точно ресурс разполагаме. В момента се изготвя тази наредба в Министерството на земеделието и храните заедно с агенцията и мисля, че заместник-министър Костов ще потвърди, най-вероятно до два месеца ще бъдем готови. Това е една изключително важна и необходима основа. Да започнем, стъпвайки на един фундамент, тъй като ако нямаме вярна база данни, всички изводи впоследствие ще бъдат неверни. Така че поради тази причина трябва най-напред да изчакаме това да се случи и от там да започнем да разглеждаме нещата. Преди това изпреварваме събитията и впрягаме каруцата пред коня.
По отношение на другите неща, за износа на дървесина беше обяснено. Малко информация да Ви дам. В България годишно се секат около 7 милиона кубика плътна дървесна маса. Износът никога не е надвишавал повече от седем, осемстотин хиляди кубика. Той няма как да бъде спрян, поради това че сме обвързани с международни спогодби. Можем да спрем износа за Китай и Индонезия, но това не върши работа. За Турция, Гърция, Румъния и Македония не можем.
Големите преработватели на дървесина в България консумират от порядъка на милион и половина годишно. Сечем седем милиона. Домакинствата изгарят от порядъка на три милиона годишно. В България е имало периоди, ако не се лъжа 2009 г., се сечеха всичко три милиона кубика. Сега сечем седем. И това все пак е в рамките на допустимото, защото е процент от прираста на гората. По този начин отговарям двойно на въпроса – износът на дървесина първо, не може да бъде направен. Второ, на този етап той е необходим, защото големи част и от страната и единственият пазар, в който биха могли да реализират дървесината, е за износ. Ако впоследствие преработвателите в България наберат мощност и започнат да имат желание за по-голямо количество, добро дошло. Сега тази дървесина се изнася просто, защото няма реализация на вътрешния пазар. Добиваното количество дървесина към днешна дата е по-голямо от търсеното. Това може да се промени в най-скоро бъдеще. Аз говоря към днешна дата.
Да продължавам нататък ми се струва дори излишно, защото беше казано и за GPS-а беше казано. В момента се разработва изключително добра програма с пластмасови марки, със софтуер и така нататък, за проследяване на дървесината, за да се намалят кражбите. Тъй като кражби има, нерегламентирани сечи има, и не са съм аз човекът, който ще каже, че в горите всичко е наред и да твърди, че царят е облечен, на много места е гол. Но малко смесваме нещата, защото забравяме, че собствеността на горите в България вече е разнородна. Има държавна, общинска, частна на юридически лица, на църкви, джамии и така нататък. И на много места пресилването на сечта се извършва не в държавните гори. Не казвам че там нещата са наред. Но цялата тежест като че ли пада изцяло върху тях. В региона на Бургас над 40 процента от собствеността на горите вече не е държавна. И смея да твърдя, че в някои общини, чиито имена засега ще си спестя, отношението към гората е варварско.
Ориентирам се към приключване. Можем да бъдем много обстоятелствени по темата. Не поради това, че предложенията са лоши, а поради това, че не е сега времето да бъдат приети, ние няма да ги подкрепим. Но оставяме скоба и на един по-късен етап ще се вгледаме и вслушаме отново в тях. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев.
Други народни представители? Заповядайте, господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Аз предварително ще започна с това, че аз не съм такъв експерт като Вас, но в предишните две изказвания – и на господин Желев, и преди това, ми възникна един въпрос. Вие казвате, че нашето предложение е в правилна посока и едва ли не, ако бяха малко по-различни, щяхте да го подкрепите. Казвате, господин Желев даже спомена, че ние сме подходили на принципа, че човек е виновен и конфискуваме нещата. Възниква следната хипотеза. Ако аз съм частно лице, собственик на хиляда декара гора и подтикна друго лице да сече в нея, дойде Изпълнителна агенция по горите, хванат го и аз кажа, нямам нищо общо с него, аз не знам. Вие ще ми върнете дървесината. Ще установите и ще ми я върнете реално. С изказването Ви, това че проблемите не са основно в държавната гора, може би визирате предимно частните, това предполагам че се е случвало. Ако действително смятате, че законопроектът е в една правилна посока, през посока наказание на извършителите, не чисто само административно, може да бъде и приет и между първо и второ четене да се направят съответните корекции. Тогава ще има повече време да се седне и да се поговори, да се видят абсолютно всички аспекти и да се запишат всички мнения и тогава може би там ще му бъде и времето, за да може да се контролира и балансира това нещо. Благодаря Ви.
ПРЕДС.РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Заповядайте, господин Димитров.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Благодаря, господин Председател. Благодаря за възможността да се изкажа. Този въпрос беше повдигнат и в правната комисия. Мога да Ви кажа какво е мнението на колегите около мен, преобладаващото, разбира се. Безспорно е това, което каза и господин Председателят на Агенцията – има разлика между Наказателния кодекс и Кодекса за административните нарушения и наказания. Конфискацията е процесуална принуда, тя е наказателна репресия. Наказателно отговорните лица са извършители, подбудители и помагачи. Те в съвкупност носят равна по размер отговорност, съобразно деянията. Кой е извършителят? Този, който е пряко отишъл, разбил, откраднал, в случая отсякъл гората. Подбудител е ясно – насочил, помогнал, свършил. Помагачът може да е човекът, който с камиона кара. Представете си обаче, че отиват трима крадци единият пази, единият краде, единият ги кара с колата. Конфискуваме колата, разбира се, тя е предмет на престъпление, носи крадена стока. Обаче в съда не е така. Защото шофьорът може да бъде такси, който е закарал двама души на един адрес и е върнал на друг. И изведнъж се оказва, че имаме проблем. А представете си, че след това те са натоварени на камион, конфискуваме камиона, на влак – влака, кораб – кораба, рейс, самолет. Тоест конфискацията не винаги може да бъде извършена, спорно е. Съдът никога не обсъжда. При горите как стои въпросът? Камионът, каруцата, конят, мулето, резачката могат да бъдат конфискувани. Всичко може да се случи, докато отидеш на сборния склад на място, където се събира дървесината. От този момент тя се транспортира било с голям камион, било по друг начин, най-често с ТИР-ве, разбира се. От този момент нататък те вървят с документи. Шофьорът е нормален извършител на транспортна дейност, той не може да бъде считан за престъпник. За него документите са истински. По-късно ще се установи дали са фалшифицирани, подменени и така нататък. И се оказа, че не може да действа. Тоест може да конфискуваш резачка, каруцата, Виетнамката, Джугана, ИФА-та, дървата, но до временния склад. След това тези хора не попадат в тази хипотеза, независимо дали са знаели или не, защото съдът има различна практика. Така че се присъединявам към мнението на господин Председателя, а и нашата комисия отхвърли това предложение, защото то няма да има на практика реализация. Ако го бяхте написали по друг начин, можеше и да стане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров. Други народни представители? Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам съвсем на кратко. Идеята, че инвентаризацията е важна добре, само че три години наредба няма. И доколкото разбирам, има някакъв изключително голям проблем тази наредба да се появи. От 2011 г. наредба няма за инвентаризацията. И продължава да няма. Горскостопанският план показа една картина на цялата територия. Извинявайте, ама Вие правите по програма на малките някъде дали от компютъра в къщи или се отива в гората, това е друга тема. Но ако направите един горскостопански план? И не е вярно, че е за сметка на бюджета на държавните предприятия. Държавните предприятия не внасят нищо в бюджета. Почти. Трябва да ми кажете справка дали след като трите години задължително отчисляваха суми дали сега въобще нещо отчисляват. След това предприятия могат да си събират тези средства. Но ако нямате картина на територията, не виждам как може да се управлява горския сектор. Собствеността върху земите и горите не е неограничена по принцип. Има ограничения, които трябва съответно да се имат предвид от гледна точка на държавната политика.
По отношение на Агенция „Социално подпомагане”. Вече имаме различни случаи. Имаме настоящ адрес, имаме постоянно местожителство. Един кмет сяда и си надписва неограничен брой хора. Някакъв коректив трябва да има. Какъв е проблемът да се искат и списъци от Социалното. Не виждам какъв е проблемът. Кажете ми, имате настоящ адрес имате и хора вече. Те живеят три или четири месеца някъде си, отиват после на постоянен адрес, могат да гласуват и така нататък.
Всички директиви нарушаваме – Световната търговска организация, Европейска комисия. Извинявайте, но няма такова нещо. В един от вариантите на Вашата програма бяхте записали, че по изключение може да има мораториум върху търговията с дървесина. Защо? Защото не може да се контролира. Ако се контролира и се участва с нормални търгове, добре, но тук става въпрос за различни неща.
GPS-те. Идеята на GPS-а беше информацията от GPS-а да отиде в софтуер, който да бъде в Агенцията и да бъде отчитано това движение. Взели сте го от склада, доставен на един кой си, в такива количества. Без софтуер на агенцията, няма как да работи системата, за която съответно говорим.
Младите специалисти. Младите специалисти завършват и им дават най-елементарната функция или работа да вършат. Маркират дървесината или нещо друго, няма значение. Става въпрос да натоварите с програми – завършва, давате му работа - някакви елементарни операции и в рамките на две години му давате права, с които той наистина да се почувства лесовъд. И пак казвам, дуалната система я изпускате тотално. В рамките на две години Вие можете да обучавате на място, да им върви трудов стаж и да имат сертификати и възможности наистина да управляват по-добре горите. Освен това знаете, че има и курсове. С курс 120, 130 часа също може да стане, да се даде такъв сертификат. Просто цялата система трябва да се огледа, с оглед и на промените в Закона за предучилищно и училищно образование или за народната просвета, двата закона ще се гледат, защото нещата са променени. От професионалните гимназии трябва специалистите, които излизат да могат да продължат.
А по отношение на реализацията доцент Костов знае, че 97,5 процента, по Ваши данни на Лесотехническия университет, се реализират в горския сектор. Там няма абсолютно никакъв проблем с реализацията. И как така безработица – тук ми пишете неща, които съответно сигурно така изглежда от страни, но все пак.
В заключение аз смятах, че през това време ще се подготви проект за промяна в закона – няма. Чета сега програмата, която съответно е приело правителството. В горския сектор забележете, нямате промяна в закона само на подзаконовата нормативна уредба. Няма един ред, че законът има проблеми, а има проблеми. Затова си позволявам да кажа, че трябва да започне дискусия – добре, трябва да се обсъжда – добре, но през това българската гора може наистина да остане в състояние, в което ние всички се тревожим. Затова молбата ми е с подкрепата на закона ще се даде възможност за дискусии, но наистина трябва да се направят полезни стъпки в законодателството, за да може законът да се прилага и по нормативната уредба да бъде достатъчно добре изчистен. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Заинтересовани страни, свързани с добива и използването на дървесина? Заповядайте, господин Дачев.
КРАСИМИР ДАЧЕВ, председател на Асоциацията на ползватели на дървесина, член на Специализирания консултативен съвет по тези въпроси. Искам да кажа, че това са много хубави предложения. Ние на времето ги обсъждахме с Димчо Михайлевски. Но нещо друго, досега подзаконовите нормативни актове не са влезли в сила, няма такива, няма практика. Не може да правим нещо, което няма грам практика. Без тази практика, какви промени да правим. Може би трябва да се обединим и да ги обсъдим с всичките колеги и да се направи едно мотивирано влизане на целия закон, защото така на парче, нищо няма да стане пак. Има логика в част на нещата. Много добри идеи. Липсата на практика обаче ще бъде грешка да се приемат на този етап. Казахте за износа. Не съм съгласен с Вас, защото износът е инструмент за крадене на ДДС. И то се краде ДДС и от България, и от Турция. Защото се изнася със завишени цени и се връща със завишена цена и се краде и от Турската държава, и от Българската държава. Краде се от държавата. Така че моето мнение и на Асоциацията, която представлявам е, че трябва да се обсъди по-дълбоко и по-завършено като малко да има практика и от тези подзаконови нормативни документи. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Дачев. Ще влезем в диалог с Министерство на финансите. Дали не е възможно да спрем да връщаме ДДС за износ на дървесина и да видите тогава, как ще падне износът като цяло, сигурно половината количество няма да се появи. Защото е прав господин Дачев, че и в двата случая се краде ДДС. Дървесината де факто не влиза. Господин Пенков, заповядайте!
ИВАН ПЕНКОВ, Председател на Управителния съвет на Асоциация на горските фирми в България: Тук има предложения, които разглеждаме заедно. Те са правени при предишното Народно събрание, в това, и може би в следващото ще ги правим. Както миналия закон му направихме над 20 поправки и той не стана по-хубав. Сегашният закон, ако му направим пак няколко поправки, пак ще отиде в някаква посока. Затова бизнесът казва така. Дайте да направим една дискусия, нека да бъде общонародна, нека да бъде между професионалистите, защото ние и вие сме професионалистите – ние работим, а вие създавате законите. Чуйте нашата дума. Колегите са професионалисти в Министерството. Да направим нещо хубаво, подредено. Защото тази гора не е ничия, тя е на народа. Това е нашето предложение. И ако може да стане тази дискусия, ние желаем да стане така, ние сме готови да подкрепим. Но така на парче винаги ще има някой, който да е против, който още малко, ако се пипне пък ще отиде в другата посока и както каза господин Димитров, отиваме в другия закон. Там пък има колизия. Един вид, подкрепям предложението на Министерството.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ДИМИТЪР ДЖОКОВ, заместник-председател на БУЛПРОФОР: Аз присъствам доста често на тези комисии и ще Ви кажа, че за последните четири години, откакто е приет закона, има 12 пъти поправяне на този закон. За съжаление тук е много малка приемствеността в Комисията, виждам три или четири лица, които са останали и продължават. Този ЗИД за промяна го внесе Димчо Михайлевски, лека му пръст. Голям човек и голям боец. За съжаление не беше разбран и от свои, и от чужди. Както виждам, законът няма да мине. Но самият факт, че този закон 12 пъти е променян за 4 години, по 3 пъти на година, казва че нещо не е наред. Тук са и някои от авторите на закона – доцент Костов и Тони Кръстев. Философията на закона беше лесовъдите да работят в гората и да управляват гората на България. За съжаление, чрез различни странични намеси, политически и икономически, основната философия на закона не се сбъдна и горите на България се командват от шепа олигарси и полици. Доста са примерите и те са много лоши, не искам да ги цитирам за пореден път. Така че гората трябва да се управлява от лесовъдите и те да решават съдбата на гората. Казвам Ви това е проблемът, който стои в този закон. И философията на закона не е спазена.
И за да не говоря много на тази тема, ще ви кажа нещо. Тук има едно предложение за границите на държавните предприятия на териториалните поделения. Ще Ви кажа как бяха определени – по един съвсем бандитски начин се разпарчетоса България в интерес на определени хора. И само един пример. Рибарица, Тетевен и Черни Вит се прехвърлиха към Благоевград, за да може бившият народен представител Емил Димитров да си направи едно ловно стопанство по неговия мерак. Значи това нещо още не е премахнато, въпреки че той отдавна беше отлюспен от политиката и от ГЕРБ. Стоят едни такива райони, които са направени в интерес на определени хора и на определени фирми, което не е нормално. Има шест административни области, има общини, центрове и така нататък. И повече няма да влизам в конкретика.
Ще завърша с GPS-системите. Значи GPS-системите това е предложение на бизнеса не за да се утежни бизнеса, а за да излезе бизнесът на светло. GPS- системите ги предлагат всички мобилни оператори безплатно и таксата за месец струва 10 лв. за поддържане на един GPS-апарат. Но когато GPS-системата се върже с електронните превозни билети, които така дълго очакваме, тогава във всеки един момент мобилните групи, които в последно време станаха доста в България, ще могат да отиват от София до Видин или в Михайловград, или в Бургас и да проверят, което си искат превозно средство, по всяко време и на всяко място по трасето, където то се намира, знаейки предварително какво е натоварил и закъде пътува. Когато електронният превозен билет по интернет връзка отиде в регионалното управление и териториалното поделение на предприятието.
И не мога да разбера това съпротивление от представителите на Министерството и от народните представители, когато ние искаме да изкараме бизнеса на светло. И това не е утежнение на бизнеса, това е подпомагане на светлия и чистия бизнес и премахване на незаконните сечи в България. Вярвайте ми, защото аз всеки ден съм в калта и всеки ден съм в гората и виждам как автомобили без номера, с шофьори без книжки, управляват и карат, превозват дървесина не знам по кой закон и с какво право. И затова тази Глава „Достъп” трябва да ограничи точно тези хора, които с незаконни камиони и с незаконни документи превозват дървесина, даже се шегуват, докато билетът се изтърка. Това не е един курс, не са два курса.
Благодаря Ви и успех. Дано да се отвори пак тази тема, да има движение напред и дано нещо се промени и реформира в сектора.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Не сте прав. Народните представители не са против изсветляване на бизнеса. Категорично. Дискусията е в друга посока.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Не ставаше въпрос, че сме против . GPS -системата, а че в момента се разработва и то не в необозримо бъдеще, а в най-кратка перспектива ще има нов софтуерна система, която ще проследява абсолютно всичко от натоварване до краен потребител по всяко време, във всяка една секунда. Надали има някой по-заинтересован от нас тук да излезе всичко на светло и да спрат тези злоупотреби и кражби. Сега ще Ви обяснят каква е системата, защото тя е по-обхватна от това, което се предлага като GPS. Говорим пак за по-цялостно. През цялото време си говорим да не разглеждаме нещата на парче, а да ги гледаме в общия контекст, за да не изпуснем нещо.
А по отношение на Закона за горите – от 2011 г., аз съм от 30 години в горите, по-добър закон от този не е имало. Това е работещ закон. За първи път, благодарение на този закон парите, които излизаха от горите, оставаха в голямата си част в нея. Всички горски стопанства започваха докладните си: Господин еди кой си директор. В продължение на 28 години на територията на Карнобат не е направен един метър стабилизиран горски път. Сега започнаха да се правят пътища, да се изграждат съоръжения и така нататък. Все пак е нещо. Да не говорим, че беше подобрен статутът малко на горските служители, които много години бяха натикани в дъното на социалната йерархия напълно незаслужено. И се беше предоставило на един горски служител с 350 лв. на заплата да охранява имущество за милиони.
По отношение на злоупотребите в горите, никой не е цвете. Лесовъдите наистина трябва да си вземат гората, но едва ли ще бъдат оставени от политиците да го направят.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев.
Заместник-министър Костов иска думата. Заповядайте!
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми господин Председател, уважаеми господа народни представители, уважаеми заинтересовани страни, които сте в залата. Аз искам да изкажа най-напред задоволството си като лесовъд, че горите продължават да са в центъра на вниманието на нашата общественост и на парламента, което показва една активна позиция на обществото пред проблемите на горския сектор. Никога не съм бил против да се говори по проблемите на горския сектор, защото може би и като преподавател в университет, аз съм длъжен да възпитавам специалистите да управляват устойчиво тези възобновяеми природни ресурси с огромно значение за природата, за климата и за икономиката в бъдеще време, а и понастоящем.
Структурата на горите в България е такава по собственост, че държавата се явява естествен монополист. Ако говорим в проценти – 79 процента горите са държавна собственост. Дали това е справедливо или не, това е фактът към момента и ние трябва да се съобразим с него.
В Закона за горите, който беше приет през 2011 г. трябва да кажем, че беше подготвян в продължение на повече от три години. Беше дебатиран като концепция не само с всички заинтересовани в страната, но беше дебатиран и оценяван от международни експерти, представители на Европейската банка за възстановяване и развитие, на Световната банка, на държави членки на Европейския съюз и независимо от това, че като концепция и като текст той беше редактиран в парламента, той може да се каже, че е едно цяло, той е един механизъм. Разбира се, беше споменато, че бяха правени и промени в него. Някои от тях надлежни, правилни, други от тях може би не толкова добре обсъдени. Тъй като по стечение на обстоятелствата отново съм отговорник в изпълнителната власт по този въпрос, аз мога да Ви гарантирам, че евентуални промени в Закона за горите не трябва да се случват на парче и доколкото зависи от мен, това няма да се случва по този начин. Законът има вече четиригодишно приложение. Той показва своите предимства и недостатъци и трябва да бъде внимателно анализиран и промените дебатирани в смисъла на изпълнението на неговата основна функция и идея. Това беше казано от някои от изказалите се преди мен.
Отделни предложения в сега споменатите предложения за изменение на закона за горите със сигурност имат място да бъдат централно обсъдени и евентуално приети. Но това са отделни части, отделни кръпки. Има и фундаментално важни въпроси, свързани най-вече с огромния проблем, с който се сблъскваме, а именно достъпът до горските територии. Ние като държава сме много демократични и тази демократичност понякога е криворазбрана. Аз разбирам в тази посока предложението за изменение на Закона на народния представител Волен Сидеров, което беше внесено като крайна реакция срещу негативните практики. Но ние сме европейска държава и трябва да потърсим начин така, щото и сегашните санкции, които предполага Законът за горите, да станат неизбежни.
Проблемът според мен, дами и господа народни представители, е че у нас законите не са толкова лоши, нито пък подзаконовата разпоредба, а че те не се прилагат. И те не се прилагат в тяхната цялост или се прилагат селективно, а не обективно. В тази посока вървим, понеже сме в 21 век и се опитваме да създадем модерни и обективни средства за наблюдение и контрол. Говорим за цялостна система не само за електронния превозен билет, но и регистрация на обектите по чл. 206 от Закона, където се закарват дървените материали, които се добиват от гората, за да може да се проследи какво излиза от гората и какво влиза в тези обекти, а след това да се сравни какво излиза от тези обекти. Това е точно в посока изсветляване на икономиката.
Предложенията за вкарване на GPS не са лишени от логика и, ако бизнесът ги подкрепя, ние изцяло ще ги подкрепим. Не всичко обаче от тези дейности, трябва да влезе в Закона за горите. Това е въпрос на подзаконова нормативна уредба, защото Вие знаете, в сферата на електронните съобщения в 21 век се случват чудеса на всеки 2 – 3 години. Ние сме живи свидетели на тези неща. Така че проследяемостта на дървените материали ще става все по-обективна и все по-лесна, стига да имаме достатъчно воля да изпълняваме законовите разпоредби.
Аз благодаря на всички, които взеха отношение. Искам да направя една малка бележка, една вметка. В България в течение на много години, от времето на Стамболийски – 1922-23 г. след войната, горите са разглеждани и се разглеждат от обществото като източник на социална функция – евтина и безплатна дървесина. Социалните функции са тези, за които не се плаща. Това така е влязло в бита на хората, че отоплението с дърва, гората, дървесината в района, в който се живее, трябва да бъдат на непазарна цена, че нито едно правителство преди 9 септември и след 9 септември, не е премахнало, не е посмяло да премахне, това нещо. Сега ще Ви кажа обаче, че това предимство да се отопляваш с дървесина на преференциални цени е огромен лукс във всички нормални цивилизовани държави. Желанието да се изнася дървесина за дърва за огрев и отопление не е защото някой търговец има такова желание, а защото цената на дървата за огрев в Истанбул, в Македония, в Скопие е същата, каквато е в България, само че в евро. Тоест тя се удвоява. Ако ние имаме износ на дърва официално и за страни като Италия и Германия, пакетирани и там имаме купувачи, това е енергоносител. Всички други наши енергоносители са почти изравнени със западноевропейските и със средноевропейските. Дървата за огрев искаме да продължат да бъдат на социална цена. Ако ние трябва да продължим да провеждаме нашата социална политика през дървесината и специално дървата за огрев, то това е в ущърб на цялото общество. Защо? Защото на практика ние субсидираме и лица, и хора, и търговски фирми, които нямат нужда от тази субсидия. Те не са социално слаби. В този смисъл много внимателно трябва да подходим към понятието социално слаби. Тези, които наистина са такива, има министерство, което се занимава със социалните въпроси. Не е Министерството на земеделието нито Изпълнителната агенция по горите, а е Социалното министерство. Ние сме готови да работим с него и сме декларирали и традиционно винаги сме работили добре. Ще спазим техните изисквания. Но през Закона за горите да решаваме социални проблеми, не това е целта на Закона за горите. Обръщам внимание на този аспект, защото той често пъти се използва за политически и бих казал спекулативни, предизборни цели. И тъй като аз не мога да говоря като политик, защото не съм професионален такъв, аз съм експерт по горите, още веднъж Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, заместник-министър Костов.
Аз предлагам да се ориентираме към приключване. Ще кажа само няколко думи. Приемането на закон или поправки на закона не са самоцел на народните представители. Приемането на законови промени в определен закон целят да създадат една рамка, която да обслужва от една страна тези, които стопанисват горите в случая – Министерството на земеделието и храните и тези, които ползват благата на горите, в случая потребителите. И двете страни в случая казват, че сме прибързали с тези промени, защото те искат еднаква цялостна концепция, цялостно обсъждане, широко обсъждане. И в този смисъл аз ще гласувам против тези два законопроекта.
В интерес на истината аз виждам рационални предложения и в двата. Чел съм ги много внимателно и предлагам при дискусията, която ще проведем и отразяването на промените, които ще дойдат и от двете страни и от Министерството на земеделието, респективно и Изпълнителна агенция по горите, както и от потребителите, тези разумни предложения да бъдат заложени вътре, за да можем да се възползваме наистина от техните разумни предложения.
Мисля че достатъчно говорихме, повече от час, предлагам да гласуваме.
Който е „За” приемане на законопроекта, внесен от народния представител Волен Сидеров, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 4, „Против” – 10, „Въздържали се” – 2.
Комисията не подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Волен Сидеров.
Моля по следващия законопроект, внесен от народния представител Янаки Стоилов, който е „За”, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 4, „Против” – 8, „Въздържали се” – 4.
Комисията се подкрепя законопроекта, внесен от народния представител Янаки Стоилов.
Благодаря по точка Първа.
Следващата точка, която прехвърлихме от Първа във Втора, е на дневен ред, а тя е Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност № 554-01-6, внесен от Румен Йончев и група народни представители на 15 януари 2015 г. за първо гласуване. Кой ще вземе думата от името на вносителя? Госпожо Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Тъй като тази точка е продължение от предходното заседание и там законопроектът беше представен, аз по-скоро ще взема отношение по него, защото той е представен и продължаваме със заседанието.
Много ясно и точно ние искаме като вносители да поправим грешка, която е допусната 2014 г. с приемането на Закона за ДДС, защото земеделските производители, с така наречените техни ведомствени бензиностанции, обслужват единствено и само, защото в самото предложение така е записано, че това касае само регистрирани земеделски производители, които не извършват продажба на течни горива. Ако има земеделски производители, които извършват продажба на течни горива, ние за тях не искаме да важи текстът. Поради което, считаме че е записано коректно и трябва да се подкрепи. Освен това е записано като промяна - получателят за доставки, който е регистриран земеделски производител, е краен потребител. Тези две условия са достатъчна гаранция за не злоупотреба с това, което имат претенции Министерство на финансите или колегите, които смятат, че ще се злоупотреби с тази промяна. Тези две условия считаме, че гарантират достатъчно и в пълнота недопускането по никакъв начин на някакви незаконни действия и ощетяване на бюджета от неспазване на закона. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Пропуснах да съобщя. По точка Втора наши гости са представители на Министерството на финансите госпожа Людмила Петкова – директор Дирекция „Данъчна политика”, с която вече се срещнахме и която ще направи презентация, доколкото разбирам; Васил Панов – директор Дирекция „Контрол” на Националната агенция по приходите; госпожа Катя Гущерска – началник отдел в Националната агенция по приходите. Пропуснах да кажа и че Елица Николова – секретар на Президента на Републиката също присъства на заседанието.
Да дадем думата на Министерството на финансите, защото многото въпроси ще бъдат към Вас.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА – директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите: Благодаря, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, на предишното заседание на Комисията действително доста се дискутира въпросът по промените в чл. 118 от Закона за данък върху добавената стойност и основният въпрос, който беше поставен от Вас, народните представители, беше изготвен ли е анализ и оценка на въздействието. Доколкото разбрахме, ни беше поставено като задачи и това да подготвим такъв анализ и оценка, какво ще окажат и как ще се отразят тези промени върху бизнеса, върху пазара, върху бюджетните приходи. В тази връзка миналата седмица беше изготвен анализ на промените на закона и съответно публикуван на интернет страницата на Министерството на финансите. Предполагам, че всички са се запознали, тъй като той вече около седем дни стои на сайта.
Бих искала да акцентирам върху някои основни неща от този анализ. Предишния път в хронология представих защо са направени тези промени. Това е една стратегия, която още от 2012 г. е разработена. Знаете, бяха вързани бензиностанциите, петролните бази, данъчните складове и основното което остана са така наречените обекти за зареждане на горива. Не бих могла да кажа, че бензиностанции или ведомствени бензиностанции, защото някои от тях действително не отговарят на бензиностанция, пък и в самата правна национална уредба няма определение за бензиностанция, което е също един от много големите проблеми. Но това, което бих искала на кратко да представя от анализа е, 2012 г., когато е правен риск анализ от двете приходни агенции, е констатирано, че около 36 процента от горивата, които се потребяват в страната, за тях не са платени данъци. Като казвам данъци имам предвид данъци, акцизи, ДДС, корпоративен данък, съответни данъци върху доходите на физическите лица, тъй като укритите приходи след себе се водят до укриване на разходи, до неплащане на осигуровки и така нататък. Това съвпада и с оценката на Европейската комисия, която поставя страната ни на първо място по сива икономика – 32 процента от Брутен вътрешен продукт при Брутен вътрешен продукт от около 80 милиарда, можете да прецените, че са около 24 милиарда сива икономика като цифри. Включително и след връзването, след предаването на данни от бензиностанции, нивомерни системи във всички тези търговски обекти, пак се констатира едно много голямо количество горива, които са с невнесени данъци по тях. Постарахме се, тъй като в страната няма официална информация, кои са тези обекти, къде се намират обектите, какви по принцип уреди или съдове се ползват за съхранение на гориво, направихме една среща с Българския институт по метрология и с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Те основно проверяват обектите, които са регистрирани в НАП. Тези 3105 обекта, регистрирани в НАП, от които 2800 са бензиностанции и търговски обекти и 315 ведомствени бензиностанции, които освен че зареждат собствени превозни средства – машини и съоръжения, те извършват и продажба на горива. Това са констатирали. Разбира се, снабдени с нивомерни системи, с всичко, каквото е необходимо по закон. Но това, което те по принцип дадоха като информация е, че лицата, които зареждат собствени машини и съоръжения, ползват съдове като вагонцистерни, автоцистерни с различна вместимост. Като само за Ваша информация една вагонцистерна е с вместимост 60, 70 хиляди литра гориво. Една нормална бензиностанция, средно голяма бензиностанция в страната, резервоарите са между 20 и 30 хиляди литра. Говорим за съдове, през които могат да минат много големи количества горива като оборот. Оборотът на една средна бензиностанция е около 990 хиляди литра годишно. Това е средно годишен оборот през една средно голяма бензиностанция.
Помолихме и за информация Холдинг БДЖ за продадените вагони, бракувани вагони или примерно вагонцистерни. За последните три години на търг са продадени от холдинга 255 цистерни. От тях има закупени, не бих искала да съобщавам конкретни имена, тъй като това е търговска тайна, но потребителите са от различни браншове, включително и за тези, които коментираме в момента – земеделски производители, но има и други. Аз Ви представям цялостен анализ. Не коментирам само земеделските производители. Бих искала да Ви представя цялата картина, за да придобиете представа. По отношение на тези обекти, в които се извършва зареждане за собствени нужди, по неофициални данни са 30 хиляди. Но дали са над 30 хиляди, дали са 50 или 100, държавните и регулаторните органи не разполагат с информация, колко точно са тези обекти, нито колко са обектите, нито с какви съдове разполагат. В тези обекти може да има и вагонцистерни, може да има и автоцистерни за 10 или за 20 хиляди литра. Няма информация, за да мога да Ви представя цялостната картина.
Това което по принцип бих искала да Ви представя, тъй като, изготвяйки анализа, оценихме и какво влияние е оказало това зареждане на тези ведомствени бензиностанции не само върху бюджетните приходи, но и върху пазара на горивата, върху нелоялната конкуренция, как се е отразило това върху по-малките бензиностанции.
Сега, можете да погледнете /показва се на видеостена/ това е един стопански двор. Това, което виждате са няколко бракувани цистерни, в които се зареждат горива. Дали са само за предприятието или се продават горива, това никой не може със сигурност да каже. Няма информация какво се случва.
На следващото, погледнете в лявата страна – това е бензиностанция, която е затворила в резултат на нелоялна конкуренция на съседната ведомствена бензиностанция. Можете да видите разликата между единия търговски обект и съответния другия.
На този слайд е по същия начин – от лявата страна е действащ обект за зареждане на горива, от другата срана е затворила бензиностанция.
Това в момента е също ведомствена бензиностанция. Виждате че се използват всякакви съдове, приспособени. Това че има надпис, това не означава, че е редовна. Просто е бракувана някаква автоцистерна, която се ползва.
Това също е затворена бензиностанция в резултат на нелоялна конкуренция.
Седемстотин бензиностанции за последните две, три години са затворили и съответно са освободени от работа около 2500 заети лица.
Това, бих искала да обърнете внимание, е обект за зареждане на гориво, който е включен към електрически стълб, от който ползва ток. Това е стълб за осветление, улично осветление, от което доста неправомерно се черпи ток, за да може съответно да се продават горива.
Тук от лявата страна виждате една бензиноколонка. Тя е вързана към резервоар, който не е ясно къде е монтиран, и съответно с какъв обем е резервоарът. От дясната страна виждате резервоар. В момента не говорим за противопожарни или екологични проблеми. В момента говорим, че от тази бензиноколонка може да е вързана към резероар с 5 хиляди литра, може да е вързана към резервоар 70 хиляди литра.
Исках нагледно да Ви покажа какво представляват обектите, от които се зарежда.
И сега искам да обърнете внимание на това нещо от лявата страна. Това е бензиноколонка в ресторант.
Смятам, че по-красноречиво не мога да покажа. Виждате от другата страна е затворен малък обект за продажба на горива, който отговаря на всички изисквания.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Петкова, това е ясно на всички. Ние сме виждали всички тези импровизирани бензиностанции. Малко по цифрите, понеже имахте изнесени данни, които бяха публикувани в медиите. Малко по цифрите, снимковият материал е ясен.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите: По принцип тези данни, които ги казах за 30 процента загуба…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Сумата беше 1 милиард и 200 хиляди беше, цитирана.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите: Един милиард загуба за бюджета, ще Ви кажа откъде е тази сума. Акцизът на дизеловото гориво, тъй като са изчислявани е 645 лв. за хиляда литра. За литър гориво загубата е 65 стотинки. И ДДС се получава загуба за бюджета, когато не са декларирани и внесени данъците, около 1 лв. на литър гориво. Всъщност при 1 милиард и 200 хиляди гориво, които не са декларирани, за тях не са платени данъците, загубата за бюджета е 1 милиард и 200 милиона. Това е като цифри, като оценка, като загуба за бюджета е оценката.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ние говорим в момента за общата практика, разбира се, ние няколко пъти заявяваме, че сме категорично „За” изсветляване на това, което се случва в отрасъл „Земеделие и гори”. Понеже сме земеделска комисия и обсъждаме тези два сектора. Вие изнесохте едни данни за 1 милиард и 200 хиляди лева, като казахте, че около 48 или 50 процента се пада на сектор „Земеделие и гори”. В България се обработват около 37 – 38 милиона декара земя. Седем цяло и три литра е разходната норма, утвърдена от всички инстанции за горива. Това означава, че земеделието потребява годишно около 280 милиона тона и като ги умножим по 2 лв., груба сметнато, излиза че сто процента от потребителите на горива в земеделието са престъпници. Сто процента. Като сметнем, че те все пак, част от тази нафта я плащат, да речем че акцизът не го плащат, ДДС не го плащат, но никой не носи без пари нафтата. Но аз питам нещо друго. Ние предишния път зададохме този въпрос. Проверете във вашите данъчни складове. Няма камион, който да излезе или в 99 на сто от случаите, без да платено горивото. Когато плащаш горивото, плащаш акциз и ДДС. Какво продават тези бензиностанции, за които говорите Вие. Откъде идва това гориво? Защо не го хванете това гориво? Защото добросъвестните потребители си плащат. Вие знаете, че по наредба, която имате в деня на доставка се пуска електронна фактура от доставчика от акцизния склад или превозвача и от потребителя на това гориво. В същия ден, електронна фактура. Казвате че не ги знаете, но вие по фактурите можете да ги хванете. Няма никакъв проблем да откриете кои са потребителите на горива от тези складове. И се плаща само по банков път. Ако някой кара в тези ведомствени бензиностанции контрабандно гориво, ами хванете го този някой. Аз съм Ви раздал, не знам дали Ви дадоха и на Вас, офертите – без резервоар са около 13 – 14 хиляди лева, с резервоар са 25 хиляди лева. Четиридесет хиляди обекта, и предишния път ги смятахме, по 25 хиляди лева са 1 милиард лева вложение от бизнеса. Дали ще имаме такъв ефект следващата година? Дали ще внесем в хазната 1 милиард, ако това смятате, че ще реши въпроса? Но пак се опитваме да намерим, заедно с Вас, Вие не сте ни противници, Вие сте ни съюзници, защото в крайна сметка пълним хазната, от която се ползват земеделските производители и получават акциза, който Вие ще нотифицирате, надявам се Министерството на Финансите, и за тази година. Нека да видим къде се къса брънката, като пак казвам, ние сме готови от бранша, нали говоря от името на колеги, те ще ме извинят, че говоря от тяхно име, да дадем регистър на всички места, където се съхранява гориво. Те не са ведомствени бензиностанции. Тези, които бяха показани в началото, при всички положения са транспортни фирми. Земеделците потребяват доста по-малко. Говорим за варели по хиляда, две хиляди литра, максимум до пет, десет хиляди литра. Така че дайте да видим кое е разумното, за да не натоварваме бизнеса с едни огромни капиталовложения, които трябва да направи и да няма ефект в следващата година бюджетът, примерно.
Госпожо Ахмедова, имате ли въпрос?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Благодаря. Голяма част от моите въпроси Вие ги поставихте. Искам да добавя само – къде е НАП, къде е Агенция „Митници” и защо Вашите контролни функции трябва да бъдат платени от българския бизнес?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите: Благодаря. По принцип на последния въпрос откъде идва горивото? Горивото основно идва от вътреобщностно придобиване Гърция и Румъния. И за съжаление не е само горивото. Миналата година беше въведен фискален контрол върху движението точно вътреобщностното придобиване. Знаете че по всички гранични контролно пропускателни пунктове с Гърция и Румъния се извършва проверка на най-рисковите стоки. За съжаление, данъчна измама може да стане с всяка стока. В момента, в който се започне цялостен контрол върху захарта, започват данъчни измами с плодове и зеленчуци. Примерно при цялостен контрол върху горивата, съответна измамата се изготвя към друга стока, примерно месо. Тоест измама може да стане с всяка бързооборотна стока. Знаете че за една голяма част и то точно за защита на земеделските производители, се въведе фискалният контрол върху придобиването на плодове и зеленчуци от Гърция. Точно за защита на българския производител. Но сами разбирате, че не може на тези граници, които се водят вътрешни граници за Европейския съюз, да се осъществява тотален митнически контрол. Тоест на нас не ни позволява самият митнически кодекс и самото законодателство на Европейския съюз всичко да минава на тотален контрол. Ние търсим вариантите. Всички варианти, които са възможни. Не искаме да натоварваме бизнеса.
В петък имаше среща в Министерството на финансите, както бяхме съобщили на предишното заседание. Присъстваха представители на Съюза на зърнопроизводителите, други представители на земеделските производители, с които се уточнихме. Ние сме подготвили проект на наредба, в който сме включили като първи етап подаване на данни в Националната агенция за приходите за обектите, от които се извършва зареждане и съответно за вместимостта на съдовете. На база на тези подадени данни, ние да изготвим още един анализ, цялостен, за да може действително да се оцени къде е рискът. При този анализ, който сме качили на страницата на Министерството на финансите, ние казваме това е анализ на базата на данни, с които разполагаме. Тоест, ако ние разполагахме с информация, къде се намират обектите за зареждане, с какви съдове за вместимост са, днес щяхме да Ви представим още по-подробен анализ и даже щяхме да Ви дадем, да споделим с Вас решение, което да бъде добре за всички. Ние не искаме да натоварваме бизнеса. Ако е имало такова намерение, нямаше 2013 г. точно тези лица, които зареждат горива за собствени нужди, да бъдат освободени, да не отчитат зареждането по реда на наредбата, а да подават данни по интернет в Националната агенция за приходите. Тоест ние сме оценили, че все пак това са доста високи разходи за бизнеса и не искаме съответно те да ги правят. Но пък трябва да се намери балансът и да бъде защитена фискалната позиция. Затова като първа стъпка го предприехме, изпратили сме проекта, съответно на представителите на земеделските производители. Ще направим и следваща среща с тях, но действително трябва да разполагаме с цялата информация, за да се вземе и правилното решение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. По реда, както са постъпили исканията за изказване – госпожица Балабанова.
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Благодаря, господин Председател.
Първо, искам да кажа, че от партия „Атака” продължаваме плътно да стоим зад внесения законопроект и апелираме към това народните представители да го гласуват. Като коментар към представителите на Министерството, аз не мога да разбера как тепърва ще правим анализ да видим дали съдовете за вместимост колко литра точно са, при условие, че вече има приета поправка. Леко смешно е да правим анализи постфактум.
Аз си направих труда да разгледам офертите подробно, защото на миналото заседание на Комисията, спомняте си, имаше спекулации, че инвестицията щяла да бъде между 20 и 25 хиляди лева. Това едва ли не били цифри, хвърлени във въздуха и не били верни. Вие ни предоставихте офертите и се вижда, че точно около тези цифри се върти цялата инвестиция. Ако забелязвате повечето оферти не включват монтаж, окабеляване, годишна поддръжка, транспортни разходи, абонамент, което сигурно ще вдигне сумата още повече.
Аз мисля, че Министерството и съответните подинституции трябва да си влязат в ролята и когато някой злоупотребява с гориво, да се предприемат нужните марки към него. Не можем да натоварваме земеделците, особено малките, за които една такава инвестиция би била пагубна. И държа да каза че, пак апелирам за подкрепа на законопроекта. И стига сме го отлагали. Не виждам решение и смисъл в това нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Каймаканов, заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ КАЙМАКАНОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа, мисля че трябва да започнем от друго място. Трябва да започнем от спецификата на работата на земеделските производители. Всичко това, което видяхме на този филм, който ни показаха Министерството на финансите, е правилно. Съгласен съм, че са недопустими местата, на които се съхраняват тези горива, съгласен съм че цистерните, които ги съхраняват не отговарят на всички изисквания, свързани с нашето законодателство. Но това е друга тема. Това е нещо, което не касае данъчния закон. Мисля че по този въпрос трябва да работят други органи, не нашата Комисия.
Спецификата на работа на земеделците е съвсем различна от тази на данъчните служби. Един производител, знаете всички, ако искате подробно ще опиша какъв е реда на зареждане на комбайна му например, който е на сто километра от мястото, където зарежда цистерната, трябва да има съд, в който да го закара, а не да разкарва комбайна до мястото, където му е съдът. Това създава изключително неудобство. Не знам някой от Министерството на финансите ходил ли е на нивата, качвал ли се е на комбайн, но нали разбирате, че комбайнът няма как да го закараме на бензиностанцията и това въобще не значи нелоялна конкуренция. Смятам, че от там трябва да изходим, когато предлагаме и днес гласуваме това да бъде или да не бъде прието.
Що се отнася до контрола и регистрацията на тези цистерни, аз нямам нищо против и смятам, че трябва да го подкрепим, но регистрационния режим, а не да подкрепим другия бизнес, който иска да си продаде цистерните или уредите за сметка на земеделските производители.
Ние от ДПС ще гласуваме „За” това предложение и смятам, че не е основателно искането на Министерството на финансите да ги задължи. На базата на това, което Вие казахте, това беше част и от моето изложение, всички производители купуват горивото си от регистрирани такива, които имат такива уреди. Мисля че там трябва да насочат усилията си, а не всичко да съсредоточим върху земеделските производители. Те се развиват въпреки политиците, дами и господа, затова нека да ги подкрепим днес.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Каймаканов. Господин Данев, заповядайте.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин Председател. Господин заместник-министър, уважаеми колеги. Аз искам да заявя, че ние от Коалиция Лява България категорично заставаме зад законопроекта.
Първо, искам да похваля колегите от Министерството на финансите за желанието и упоритостта наистина да намерят начин и решение на този проблем. Това го казвам не с ирония, а с ясната мисъл, че кучето не е заровено там, където го търси Министерството на финансите. Миналия път чухме от Вас, че има един производител на територията на България и около десетина вносители. Производителят от производство до крайния потребител се контролирал от Вас напълно, така че смятам, че там такива контрабандни доставки, не би трябвало да има. Какво остава тогава? Изводът е, че контрабандните доставки, както чухме от Вас, се правят от евентуалните вносители. Представителите на бранша предложиха да се намери начин да се контролират десетина вносители, отколкото 35 или 70 хиляди земеделски стопани.
Контролът, който трябва да окажете и информацията, която показвате, считам че милиард и двеста милиона литра това е информация, която е или изкривена, или меко казано, е неточно получена, защото справките и примерите, които даде нашият Председател, в земеделския бранш специално, излиза, че всички работят с контрабандно гориво, което е абсолютна неистина.
Ще Ви направя едно предложение. Ако наистина считате, че толкова много контрабандно гориво се ползва в земеделския сектор, да направим следното. Аз приемам идеята да се вържат всички земеделски производители, но при положение, че губим 1 милиард и 200 милиона от акцизи и от ДДС, аз предлагам Министерството на финансите тогава да направи предложение да финансира 35 хиляди производители с по 10 хиляди лева около 350 милиона, да финансира връзването на земеделските производители и Вие като си касирате 1 милиард и 200 хиляди печалба, значи пак ще бъдат на 700 – 800 милиона на плюс. Не искам да го приемате като шега, но виждате ли в каква ситуация изпадате. Аз от миналата седмица от заседанието на Комисията до този момент се срещнах с огромен брой земеделски производители. Познавам и имам самочувствието да познавам бранша и заставам зад тях, защото знам каква е истината. А истината е на тяхна страна. И колкото по-рано осъзнаете Вашата грешка или грешна позиция, толкова ще бъде по-добре и за нас да не изпадаме в такава ситуация и по-добре за земеделските производители. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Данев. Господин Димитров, заповядайте.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ: Има една поговорка, че ако не знаеш накъде си тръгнал, със сигурност стигаш другаде. Тук сме изправени пред един класически проблем. Както се казва в поговорката, ако разделиш височината на мачтата на дължината на кораба, ще разбереш годините на капитана. Тоест две несъотносими измерения ни дават трето.
Сега, бизнесът трябва да плати за това, че няма административен капацитет, който да събере приходите. И се започва да се търси някаква причина. Презентацията. Много е хубава. Виждаме тези лоши фирми, които са фалирали добрите бензиностанции. Всички тук сме на по-голяма възраст. Нима всички бензиностанции не бяха на „Петрол”? Говоря за прецедента, когато показваш едно нещо и вадиш генерални изводи. Бяха на „Петрол”. Дойде Лукойл и купи половината. Shell, ОМV, Ромпетрол - нима не направиха свои собствени бензиностанции, но за сметка на кои бяха. Тоест това че системата се развива – едни се закриват, други се откриват. Аз мога да Ви посоча много блестящи бензиностанции, които са фалирали доста ведомствени около тях или доста селски бензиностанции. Едното не е съотносимо към другото. Кой защо закри митническите представителства и граничните контролно-пропускателни пунктове по Гърция и по северната граница? Щатът на митниците един и същи – 4 хиляди души и защо трябваше да ги махат. За да се позоваваме на разни разпоредби и да ги ползваме за друго. Защо закрихте, щяхте да видите. По Дунава и Гърция ги няма.
Митническа територия е територията на цялата страна на Република България. Имаш право навсякъде да извършваш проверки и навсякъде можеш да извършваш наблюдения. Какво пречеше да се видят тези цистерни? Или искате да ме убедите, че когато няколко цистерни дойдат като вътрешнообщностна доставка на Дунав мост, митничарят идва и не може да ги види. Те са много малки и незабележими. Кодексът не е виновен. Тотален контрол. Наистина не може в цял свят не се упражнява контрол. Но спомняте ли си след 11 септември какво направиха в Америка? Колко е голяма Америка, отвсякъде заградена с вода, но казаха 17 пристанища, само там контейнерите и само там рентгени. Но на мен ми е удобно тука, там. Само там се нареждате и от там се минава, ако искате. Защото знаят, че ако влезе веднъж си го загубил на територията на страната. Ние в момента слагаме каруцата пред коня, както се казва.
Защо е лошо с прецедента? Защото ние имаме едно възможно решение. Прецедентът е лесен. Един убил тъща си с вилица, дайте да забраним вилицата и да ядем с ръце. Безспорно безсмислено е, но иначе като го изложиш като проблем е голям. Друг удушил друг с въже, дайте да спрем просторите в България. Явно е, че не може от прецедента да се вадят генерални изводи. Къде е истината, господин Председател, благодаря че ми дадохте възможност. Имаме не повече от 30 склада. Защо да се разпиляваме по 30 хиляди, по 20 хиляди. Тук ми дадохте информация 30 хиляди за собствени нужди, 15 хиляди за не знам какво си, 2800 бензиностанции. А още 2500 превозни средства, които захранват тези бензиностанции? Ние се разпиляваме на един огромен ресурс, който не можем да контролираме. Стоката от страната или от производителя, върви под митнически контрол със съответните обезпечения до складовете на едро, така наречените бази за горива. Знаете ги големите. От този момент нататък, щом се вдигне бариерата и всичко е платено, какъв е проблемът нататък? Крайният потребител го получава, той е платил всичко. Ще има един малък проблем, защото те от границата до склада са обезпечени, от склада щом не е платено, нямаш право да излезеш. Никой няма да си зареже бизнеса в склада за да пуска нелегално контрабандни системи на ляво и на дясно. Тоест тези горива със сигурност ще са чисти и със сигурност за тях ще са платени всички акцизи, всички данъци.
Проблемът е крайният потребител. Ще има едни помощи, които трябва да получава от държавата. Решението, което предлага господин Председателят, е много добро. Знае се колко са земеделските производители, всеки от тях е декларирал и знае, защото за това получава и помощи от Европейския съюз, каква земя обработва. Ами, можеш да закупиш неограничено количество гориво и да си платиш акциза за него, но държавата ще ти възстанови само за толкова декара, колкото си декларирал - имаш по 7 литър на декар. Другото? Другото си го плащаш. Това че ползваш лоша техника, ами има и модерни комбайни, може и по-малко. Тоест ако приемем че от транспорта, от границата или от производителя до базите е обезпечен от държавата и се контролира с GPS, с всичко и с банкови гаранции и че от тези складове, тръгвайки, защото другото са превозвачи, тези които разкарват горивото, те извършват транспортна дейност. Там също е платено. Какъв е проблемът да се събере поне на тези горива дължимият данък и дължимите сборове. От там нататък контрабандата очевидно не е в тези документи. Така че Митницата и НАП да не прехвърлят на производителя да решават техните задачи, а да си гонят контрабандата и да освободим по възможност хората от тази ненужна инвестиция. Аз я сметнах около половин милиард, между другото - 30 хиляди по 15 хиляди, но съм сигурен че ще излезе много повече. Така или иначе Вие си представете, ако имаме 30 хиляди GPS, ако имаме 30 хиляди фискални устройства, ако имаме отделно цистерните, какъв е ресурсът, който ще упражнява. Над България прелитат над 2500 хиляди самолета за едно денонощие. От тях не повече от 200 – 250 кацат. Диспечерите са 48 на 50 терминала седят в ръководство въздушно движение и следят само тези цели, които преминават през България, но ги следят. А я си представете тези около 35 хиляди цели, какъв персонал ще трябва да ги следи по така зададената Ви тема. Ще слагаме устройства, анализ на риска и ще проверяваме от време на време. Това няма да сработи, само ще има една голяма инвестиция. Тридесет обекта, тотален контрол върху тези 30 обекта, транспортните фирми и сега си имат за червените горива GPS, другото не би било проблем да се уреди и от там нататък да си гонят контрабандата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Заповядайте, колежке!
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги. Благодаря на господин Христов, че днес ни събра и покани Емил Димитров да присъства на нашата среща, защото наистина за нас беше много трудно да изчистим този проблем и да намерим най-вярното решение. Аз подкрепям, а и ние от Патриотичен фронт, подкрепяме изказването, което направи господин Емил Димитров. За мен и двете срещи, на които бяхме тук в Комисията по земеделие и храни с нашите гости, за съжаление нито предния път, нито сега ме убедиха, че трябва да се направи тази промяна. Защото аз не мисля, че под един знаменател трябва да се слагат всички земеделски производители. Това че примерно някой злоупотребява, ние не можем да кажем, че всички злоупотребяват. Това че има проблем в сектора, има, но мисля, че не бива по този начин и чрез тези хора да решаваме този проблем. За мен е приемлив вариантът, който предложи господин Емил Димитров за лимит за всеки един земеделски производител и ние ще подкрепим този вариант. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Уважаеми професоре.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги. Аз тръгнах още в самото начало с първата група на срещи с министъра на финансите. И още тогава, с хората които ме придружаваха, аз заявих, че ние, нашата Комисия, е в подкрепа на предложенията на фермерите. Съгласни сме, че трябва да се увеличи събираемостта, съгласни сме че има злоупотреби, че има отклонения. Но не по тази методика трябва да се работи. И ние считаме, че това което се казва от много колеги, и аз искам да го потвърдя, че трябва да се завиши контролът, трябва да се завиши събираемостта, но не по този начин. Така че без да повтарям това, което казаха колегите, аз искам да кажа, че ще бъда в подкрепа докрай. Подкрепям закона и смятам, че ще убедя нашата парламентарна група да подкрепим този закон. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Уважаеми професоре.
Заповядайте господин Александров.
НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВ: Благодаря, господин Христов. Макар че не съм член на комисията, аз също ще изразя мнение към така предложения текст и ще Ви кажа, че това нещо за нотификацията на контролно-измервателни уреди беше обсъждано в Комисията по бюджет и финанси, в която аз съм член. Господин Димитров също е член. Мога да Ви кажа, че още декември месец миналата година, тогава от Агенция „Митници” Вальо Танов каза, че 30 процента от горивата в страната били сив сектор и така нататък. Тук към всичките Ви предложния може да се добави нещо друго. Проблемът не е само в 30-те склада, където ще се реализира горивото. Горивото може да бъде реализирано или да бъде наблюдавано и контролирано, тоест контролът да се осъществява върху самите автоцистерни по същия начин. Ако не искаме да отидем до там, да изпадаме в тази ниша, да обвиняваме че тези, които са легитимни всъщност са нелегитимни, тоест регистриралите се земеделски производители, другият начин на контрол е на ГКПП-та Агенция „Митници” може да обвърже с GPS-тракери и да маркира всяка една цистерна, както и да я запечатва и да се проследи тя докъде отива. И при вътрешнообщностния транспорт, който е на територията на Европейския съюз, би ни помогнало 10 души на територията на страната, в една стая някъде, да проследят кои цистерни откъде минават и накъде отиват. Това ще облекчи до доста голяма степен и бизнеса. Това нещо се прави в момента с маркираното гориво което излиза, вътре в страната от Лукойл. А не да се разправят митове и легенди, че излизала някъде цистерна, не се знаело къде разтоварва и така нататък. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Румяна Ангелова, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България.
РУМЯНА АНГЕЛОВА, Националната асоциация на зърнопроизводителите в България. Искам да кажа, че всички отчитаме, че проблем има. Беше публикуван един анализ, който много ни втрещи и в който целият ни сектор абсолютно скандално е обвинен, нелоялно, при положение че наистина водим преговори в момента. Единственото, което искам да кажа е, че тези цифри, които Министерството на финансите изнася, не са верни. Ще Ви кажа, че при 1 милион 228 хиляди тона като ги разделиш на 365 дни, значи че днес всеки ден в държавата ни влизат 170 20-тонни цистерни с гориво. Мислите ли, че е в земеделието? Това са цифрите. Благодаря.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Малко по академично ми се иска да направя анализ на анализа на Министерството на финансите. Защото техният анализ трябва да ни убеди, че има проблем и че този проблем е в земеделието. Но има много въпроси от този анализ, които будят недоумение. Казвате че три години сте наблюдавали, а няма как да имате три години. Впоследствие обяснявате, че това просто не се е случило, защото нямате данни. Откъде идва тази информация, при условие че от 2013 г. Вие следите контрола на горивата. Не са три години. Казвате че 700 бензиностанции в малките населени места са затворени, защото ведомствените се е получило … И тук повторихте тази теза, но според мен проблемът тук е по-скоро 2012 г., когато малките бензиностанции трябваше да сложат нивомери и от тогава те изчезнаха. Просто защото не успяха, не можаха да се справят финансово с този проблем. Така че не е в резултат на ведомствените бензиностанции изчезването на 700-те малки бензиностанции.
Събирането на акциза. Сега, оборете ме, но събирането на акциза каква връзка има с бензиностанциите. При условие, че данъчният склад, като си освободи горивото, Вие сте платили всичко? Откъде накъде връзвате дали е бензиностанция или ведомствена бензиностанция. Акцизът е платен. Изводът тук от нежеланието да се представите в светлината, че анализът ви дава възможност такъв извод да се направи, че в земеделието най-вече земеделието има проблем. Предполагам че това е една такава смесица от тези, които нямат никаква връзка помежду си. Искам да Ви кажа, че все пак се знаят колко са горивата в земеделието. Националният статистически институт публикува данни всяка година за икономическите сметки колко гориво се изразходва в земеделието. За 2014 г. 1 милиард и 30 милиона лева са горивата в земеделието. Ако трябва да се прави анализ и искате да бъдете обективни, изчакайте два или три години да съберете информацията, както искате, и съответно да предложите едно решение, ако има проблем земеделието. Но на този етап този анализ не върши тази работа. И много ми се ще да попитам водещата комисия коя е?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Бюджетната.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Бюджетна комисия, което означа?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Което означава, че те ще внасят поправката. Госпожо Петкова заповядайте.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите:: Благодаря, господин Председател. Аз благодаря на госпожа Бъчварова, че току що каза цифрата в земеделието като лева. Един милиард лева горива са 500 милиона литра гориво – по 2 лв. на литър. Току що се каза, а и по данни на Министерството на земеделието и храните по схемата за намалената акцизна ставка, са около 270 милиона литра гориво. Или 84 милиона лева, разделени съответно на литрите, които са прогнозните, отстъпката мисля че беше 31 ст. на литър, това са около 270 милиона гориво. Данни на Националния статистически институт около 500 милиона.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само да прекъсна. Това е за земеделски производители, нерегистрирани.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Пропускате животновъди, пропускате горска техника. Недейте само върху декарите земя да смятате.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите:: Сега. Това, което искам да кажа в анализа. В анализа пише сектор „Селско стопанство”, не пише земеделски производители, не пише зърнопроизводители. Говорим за селско стопанство. Понеже ни попитахте откъде са данните, данните са от Националния статистически институт. И данните са за секторите селско стопанство, транспорт. Ние не говорим за конкретни данни, ние не казваме че са земеделските производители. Ние ги караме по сектори, разполагаме със същата информация, която разполага и госпожа Бъчварова.
По отношение на контрола. Понеже ни попитахте да не натоварваме бизнеса, НАП да упражнява тотален контрол, да упражнява по границите. Да, НАП започна миналата година контрол по границите с Гърция и с Румъния, започна фискалния контрол. Аз мога да Ви кажа, че жалбите са… Да, винаги има някой недоволен. Започна контрол за защита на производителите на плодове и зеленчуци, съответно започват жалбите как НАП създава административна тежест за вносителите на плодове и зеленчуци. Не спира контролът. Защото в момента Вие казвате, да ще направите контрол, ще натоварите примерно следващия. Да, НАП ще започне контрол на границите и следващите, които примерно внасят горива, започват – ето ние сме също изрядни, вие нас ни натоварвате, искате обезпечение 30 процента. Аз казвам и двете, понеже ме попитахте – защо НАП и „Митници” не упражняват контрол. Ето го и ефектът от контрола. Пак има недоволни и пак има хора, които твърдят, че…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Съгласен съм с Вас, по по-добре да има 20, 30 души недоволни, а не 40, 50 хиляди.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите:: Те не са 15- 20. Считайте, че на фискален контрол ги казвам като групи стоки. Това са плодове и зеленчуци, месо, захар.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Говорим за горивата. Ние за плодовете и зеленчуците гласуваме с две ръце и ви подкрепяме.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите:: Вие добре гласувате, ама аз казвам както Вие гласувате от една страна за плодовете и зеленчуците, да защитаваме българския производител, а в същото време…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колко са ориентировъчно вносителите на горива според Вас, ориентировъчно? Около 30 фирми.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика”, Министерство на финансите:: Не са 30. Това количество, за да се появи такова количество, не са 30 фирми.
ВАСИЛ ПАНОВ: Господин Председател, господин Димитров беше абсолютно прав. Заедно сме ходили по проверки, за да предприемем някакви мерки. Не знам дали знаете, може би днес или утре ще излезе първото изменение на Наредбата за приложение на N-18 за касовите апарати, където ще уреди цялата тази история. Наистина в това предложение, всички представители на бизнеса бяха в петък на срещата и се разбрахме, първият етап да бъде такъв, че да се установи какви са тези съдове, какви са тези места, кой какво потребява. Целта на тази промяна е в последващ анализ, господин Горанов беше достатъчно коректен и честен с тях да им каже, че в зависимост от това какво излезе от тази справка, вече да се предприемат съответните мерки. Никой не е казал, че абсолютно всички ще бъдат оборудвани с тези системи, които ги показвате. Може би тези, които са наистина с характер на бензиностанции, с подземни резервоари, с бензиноколонки и така нататък, да бъдат вкарани в режим с нивомерите, с всичко това, което трябва. Тези малките, които ще бъдат с малки вместимости до тон или ще видим как ще бъде, ще бъдат на доста по-облекчен режим. Освен това и в подкрепа на това, когато стане въпрос някои мерки да се взимат, всички са „за” и всички подкрепят мерките. Същият проблем го имахме и с месопроизводителите извън темата, но да ви го кажа като пример. Всички казват ние сме за „за” тези мерки. Първият който попадне в някаква такава мярка, непопулярна, започват протестите, започват всичките тези неща да стават. В момента вкарахме, мисля че ще бъдат одобрени млечните продукти. Аз съм сигурен, че господин Зоров, ако утре, макар че то ще е наистина да се изчисти пазара от нелоялната конкуренция, мисля че ще ме подкрепите в тези наши общи позиции, ако утре някой от асоциацията, защото, как да ви кажа, анализът на риска става автоматично и някой от тях попадне в това нещо, се започва с жалбите и така нататък. Разбира се, че Вие ще решите как да постъпите, но пак ви казвам проблемът е голям и трябва да се намери решение.
По отношение на цистерните, които превозват това ще е следващата стъпка, която ще предприемем. Всички цистерни, които возят горива, тоест така наречените бензиновози, да бъдат оставени на режима, в който са в момента на тези, които возят червеното гориво. Тоест имат по-строг контрол с GPS- системи, с тази система ADR, която се използва в цяла Европа, да бъде приложена и при тях. Така че по отношение на контролът, който ще бъде предприет, не само всички земеделски производители, а всички които ползват горива извън бензиностанциите, ще бъде решен след като ги регистрираме като обекти и потребители на такива горива.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: От дискусията има напредък, за което благодарим. Министър Танева, заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички. Уважаеми колеги от Министерството на финансите. С госпожа Петкова се познаваме отдавна. Аз взех думата, за да репликирам Вашето изказване, как започваме да протестираме, имам предвид земеделците, когато започнете да правите контрол на плодове и зеленчуци или меса. Нищо подобно. Напротив. Ние сме тези, които винаги сме настоявали да има контрол върху вътрешнообщностни доставки и внос, точно защото при нерегламентирани такива доставки, това прави нашите земеделски производители неконкурентоспособни, тъй като ставката от 20 процента е много. Всички държавни помощи, Вие знаете много добре, защото те минават през Вашето министерство, ние ги предлагаме по начин, по който изсветлява бизнесът. Така е и с държавните помощи за подкрепа на животновъдството, така е и сега по наредбите, които готвим по прилагането на схемите по обвързана подкрепа за плодове и зеленчуци, но не може българският производител да си плаща данъците и ДДС, а тези които идват вносни едно, че са с по-високо субсидиране второ, като влязат нерегламентирано, като си спестят ДДС-то, това е пак нелоялна конкуренция. Така че ние не само не протестираме, ние приветстваме всички мерки, които биха довели до това внос и вътрешнообщностна доставка да идва по фактури, на реална стойност и с платено ДДС. И винаги сме претендирали по отношение на, нали има много схеми за фалшификация, по фактурите да се вземат, да се прилагат регламенти, по които като се вижда, че цената категорично не е тази, да се прилага европейското законодателство за средни цени, което да се облага с ДДС. За месата само допълвам. Значи, като тръгваш да проверяваш ти в проверката заплаща ли се ДДС при месата, на потребителя който преработва месото. Ами, госпожо Петкова, когато имаш едно българско предприятие, то от пазара купува меса. И когато то идва вътршнообщностно без платено ДДС и сив сектор, то избира доставчици. Проблемът е в тези, които внасят месото, дали си плащат ДДС-то, а не да отидем на контрол веднага в този, който е потребител на практика на месото като суровина. Нека да е ясно откъде трябва да тръгне контролът, тоест откъде идва контрабандата, откъде идва ощетяването на бюджета. Не да отиваме в крайния потребител, който като е на даден пазар, трябва да е конкурентоспособен, за да може да се продава продукта и има избор от доставчици. И ние само, казвам от гледна точка на земеделието, можем да приветстваме всеки контрол, който е свързан с достъпа и начина на продажба на продукта, който не е произведен в България, на българския пазар. И никой от тук присъстващите съм сигурна, не ги познавам всички, браншови организации на български производители, няма как да протестира срещу нито едно действие, което е във връзка с облагането на тези доставки.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Министър. Господин Зоров, заповядайте!
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национална асоциация на говедовъдите в България: Господин Председател, госпожо Петкова. Вие сте доста обигран човек, толкова години във финансите, но подценявате и нашите образователни качества. С половината милиарда на тон. Да, така е 500 хиляди тона и тук няма никаква злоупотреба, защото не всичко е обработваема земя. Към тези 370 хиляди тона, които са, както господин Христов каза, обработваемата земя, има животни, има допълнително горска техника, има оранжерии. Те също са регистрирани земеделски производители. И да, това е законното гориво. Не искам да се изостря, защото тук работата е като на настроения, или на война, вече вие се самонавивате и търсите всячески и нещо да извадите. Разберете, имаме едно прагматично предложение. Господин Димитров каза. Всички автомобили, които превозват гориво би трябвало да имат лиценз за тази дейност. Имат ли го или го нямат? Цистерните. Ако го нямат, го направете. Ако не те имат лиценз, изисква се от Министерството на транспорта за превозвач. Дали е собствен или нает транспорта, го имат. Сложете им на всичките един GPS-и и приключете с всичко това, защото Вие не можете да сложите, казвате, на повсеместен контрол на петте или шестте гранични пунктове, но поне елементарната култура, както аз като излизам до Румъния ми искат личната карта, на цистерната митничарят или полицаят вижда цистерната, да им поиска само лиценза. Не други документи. Щом имам лиценз, значи е гарантирано че Вие го знаете кой е и той има GPS. И Вие си го проследете от тук нататък. Много проста и лесна работа, ако искаме да я свършим. Защото се оказва, че горивото, което е контрабандно е само от територията, различна от България. Нали така? Казвате, че в Лукойл не може да има такова нещо. Е, ако и в Лукойл има, то е данъчен склад най-малкото, значи хванете ги там. Но недейте, защото честно Ви казвам като Ви слушам, ако съм преди 10 години и някой има да ни плати кредитите да изляза на нула, ще си хвана багажа и ще си тръгна. Вие се насочвате срещу хората, които Ви плащат заплатите. Един пример, господин Христов. Ние чакаме държавата чрез Министерството на финансите месеци да си вземем парите по пет, шест месеца. Отсреща НАП на седмия ден след като е настъпил падежа дали на осигуровки или на ДДС, запорират сметките ни. Нормално ли е това. Не сме ли еднакви участници. Въпреки че за всеки ден тече двойна или тройна лихва 12 процента при 4 – 5 на банките. Така че ние си плащаме. Те отсреща като ни дължат нищо не плащат и ни запорират сметките, пускат си едни искания без сума, запорират сметките ни и спъват дейността ни. Недейте да затягате примката, ще ни убиете. Ще ни убиете с тази настроеност. Това е сигурно вследствие нашата реакция, че сме си изказали мнението на предходните комисии и така нататък. Не може така да продължавате, разберете. Ние сме от едната страна на барикадата. Но недейте заради това, че имате 30 или 20 вносители и не искате да ги контролирате или някой не искате, защото не може някой да се изправи срещу държавата и държавата да не може да се справи. Няма такова нещо. Няма такъв прецедент в света. Ако Митницата не иска да не казвам и фирми, които взимат в момента ваучерите, Вие си поверете с кого са свързани. Една фирма само тя събира ваучерите, защото е сигурна, че митниците ще му ги възстанови. Един от огромния внос е на тази фирма. Ама има служби в тази държава. Ние не сме служби и имаме информацията. Нали има служби, съберете, подгответе се, направете най-удачното без да ни утежнявате с допълнително администриране и допълнителни средства. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, тъй като на две заседания на дълго и на широко обсъдихме, правя процедурно предложение за прекратяване на дебата и да гласуваме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Мислим в една посока. Благодаря. Имаме внесен законопроект, който беше разгледан на миналото заседание и днес продължи дискусията. Който е съгласен така внесеният законопроект да бъде одобрен от Комисията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Въздържали се” – 6, „Против” – няма.
Комисията подкрепя предложението, внесено от Румен Йончев и група народни представители. Благодаря на Министерството на финансите и пак казвам ние сме в една лодка, лодката е България, дайте да намерим нещо, което ще работи и за Вас и за нас.
По тази точка приключихме.
Колеги, готови ли сме по последната точка? Гостите са много. Няма да чета целия списък.
Давам думата на гостите, като Ви моля да бъдете експедитивни.
АТАНАС КЪЦОВ, фермер от град Съединение, председател на Контролния съвет на Националната асоциация на млекопроизводителите: Уважаеми господин Председател, моят коментар е следния. Преди два дена бяхме на едно събиране на фермерите в Стара Загора. Фермерите са много притеснени във връзка с имунизацията на говедата и овцете, и животновъдството за син език. Миналата година управляващите допуснаха още в средата на лятото, когато това нещо тръгна към Ивайловградско, не пуснаха хеликоптерите да напръскат, позволиха на цялата страна да се разпространи този син език. Колко животни загинаха там, има хора капацитети, които ще кажат, аз това не го знам. Но знам че завчера тези наши фермери около сто човека, където се бяхме събрали, са толкова много притеснени за това нещо, че даже инициирахме една среща, по-скоро една пресконференция, подали сме протестна декларация към Вас, към министър-председателя и към министъра на земеделието. Значи, ние ще насрочим, ако вие не обърнете внимание в един близък срок от една седмица, другата сряда ние излизаме на активни протести. Това са нашите животни, които са застрашени от тази болест. Тук има хора, които знаят за какво говоря. Климатът се променя. Миналата зима беше много мека. Тази се очертава същата. Обикновено болестта тръгва поне по думите на ветеринарите, някъде около април, май месец. Обаче при това топло време, при тези наводнения, които бяха есента, при тези обилни валежи, знаете ли че цялата страна е блато. Говоря една истина, защото от Пловдив до Стара Загора пътувам и виждам за какво става въпрос. Имаме потенциални огнища на тези комари, които ще внесат заразата. И тежко и горко на нас, животновъдите, ако не се вземат мерки. Сега разбираме, 2014 г. точно в Министерството на земеделието господин Моллов, който е шефът на БАБХ обеща твърдо, че след Новата година ще имаме тази ваксина. Какво се получава обаче? Няма я. Споделяме с ветеринарите и те казват, че имат толкова много животни. Един частно практикуваш лекар, който обслужва нашите животни има 2000 бройки говеда и 3500 дребен – овце и кози. Как ще се справи той като тази ваксина я няма. До 20-я ден има един такъв карантинен период, в който животното трябва да създаде имунитет, за да може да се предпази. И знаете ли какво е притеснението на докторите? Ще дойде ваксината тогава, когато няма да има нужда от нея. Вижте за какво става въпрос.
Това е първото притеснение. Едно друго притеснение искам аз да подчертая. Защото тук сега ще стане въпрос за тези субсидии, които са разпределени така, че едните, които взимат за бозаещи телета една сума около 117 евро или лева не разбрах, другата е около 123, които не са под селекционен контрол и другите са 193 по селекционен контрол. Какво е моето становище, моето мнение? Нямам нищо против селекцията. То е казано много отдавна, че млякото излиза от животно, което се храни, първо е храната, после идва породата, третото е селекцията. Това са трите основни фактора, с които трябва да вземем продукция от тези животни. Но аз попитах колегите. Понеже имаме около 50 хиляди под селекционен контрол, които искат да вземат тази голяма сума, аз специално Ви казвам нямам нищо против. Те са положили труд, да ги вземат. Но има нещо тук притесняващо, ще провокирам професор Станков. Защо при наличието на толкова животни с този селекционен контрол, които твърдят колегите че имат 7, 8 ,9 тона млеконадой, нека да ги имат, може би и повече, но защо средният млеконадой за страната от 3800 литра не е трепнал и то за много години. Аз ще ви върна още назад като вземем ТКЗС-то – от 45 години гледам животни. Тотален селекционен контрол. Тотален. И в един момент беше 3700, 3800. Защо ние в България продължаваме да тъпчем средния млеконадой? Обяснението на нашите фермери е едно. Защото в момента се чипират котки и кучета, но не се чипират овце и говеда. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Заповядайте!
ТАНЧО КОЛЕВ, председател на Националното сдружение на млеко и месопроизводителите: Нашето основно искане е. Много от млякото минава в един сив сектор, а всички се борим срещу него. От там идват всички проблеми. Много време ние се борим субсидията да минава за произведена продукция, обаче все още работим на глава, на парче. Затова в България млеконадоят на кравите не расте, защото едно 30 процента от млякото заминава в сивия сектор. С Финансовото министерство преди малко бяхме в спор, че ще спорим, ако не въведат контрол на млякото на границите.
Втора точка от нашето искане в протестната декларация е строг контрол на месо и мляко на границата. Защото всичко това кондензирано мляко, което влиза на опасно ниски цени, ликвидира животновъдството в България.
Другото, което не сме споменали в декларацията. Искаме незабавна среща с турското управление на ниво министри и уреждане на износ на живи животни навън за разплод. Защото вече е ясно от 2007 г. се борим за това животновъдство и винаги е приоритет, обаче никой от управляващите не е казал какъв е приоритетът им. Аз Ви казвам с една дума – приоритет на унищожение, не на създаване.
При положение че сивата икономика в нашия сектор цъфти, това значи добавена стойност към бюджета няма. Всички искаме някакви субсидии да дойдат от там, но след като губим бримката от границата, много ясно че няма да стане. Как може истинско сирене да е в големите магазини на 3.80 лв., ако е произведено от истинска стока? Никъде в Европа няма мляко по-евтино от българското. В момента българското мляко е по-евтино от сухото мляко. Единствено влиза кондензирано мляко от Полша, което е по-евтино. Но без наше прясно мляко за есенция не може да направят нищо. Така че контролът е нула от страна на митници и Агенцията по храните. Да благодарим, че нямаме натровени хора в България от храни. Защото контролът на храните е нула от Агенцията на храните.
Говорим за здравеопазването да увеличим вноските, защо да ги увеличаваме. Дайте да увеличим контрола на храната, да се храним здравословно и на болниците няма да им трябват толкова много средства. Месо, месарските преработватели, внасят основно прах и сланина в нашите колбаси, малотрайните. И какво има вътре? Нашите животни стоят, а кланиците се подиграват с цените. Не може в съседна Турция изкупната цена да е 4 долара за клане, в България 2 лева. Така че драстични са разликите в цените.
Другият въпрос е с данъците на земеделските продукция и физическите лица, които водят счетоводството, приравнени като еднолични търговци с 15 процента данък. Всички ООД-та и ЕТ-та плащат 10. Къде сме равнопоставени тук? От там минаваме на физически лица, които не водят счетоводство. Шестдесет процента ги освобождаваме за разходи, 40 ги облагаме с печалба. Може ли от тук присъстващите някой да каже кое предприятие в България печели 40 процента, че земеделските производители печелят 40 при положение, че и субсидиране. При такава печалба защо да ги субсидираме, дайте да им спрем субсидиите. При положение че изминалата година животновъдството е в колапс, ние продължаваме с тези нивомери и с тези баснословни неща. Две хиляди литра, ако е консумирал земеделският производител, трябва да има бензиностанция. Ами той зарежда с тубите от бензиностанцията, само и само да може да върже двата края. Сега трябва да купи съд, да сложи и нивомери и така нататък. Това е убийствено. Ако сме решили да ликвидираме животновъдството, явно и точно да излезем и да го кажем.
Дами и господа, откриваме границата за износа за Турция, който може да се спасява да продава, една прилична цена, защото в Европа няма такава прилична цена, каквато е в съседна Турция. Да продава, който мисли че ще остава, да остава. Това ясно и точно да се каже. Защото няма смисъл да ги лъжем тези земеделски производители всяка година. Миналия ден на една пресконференция господин вицепремиерът Томислав Дончев казва догодина животновъдството ще цъфти, три пъти повече субсидии ще получите. Земеделските производители карат с халваджийския тефтер. Миналата година получаваха субсидия директните плащания обвързано производство 200 лв., умножено по 3 – 600 лв. Уви, господин Димитров ще каже дали ще е толкова субсидията. Защо трябва да се спекулира по медиите, да се нагнетява обстановката и в другия момент, когато започнат да се дават парите, давайте всички на пътя, защото ни излъгаха. Просто всичко трябва да е умерено и да става както трябва.
И с този закон за земеделските производители 60 на 40 наистина за малките земеделски производители е убийствен. Убийствен е. Вътре влизат и субсидиите, които се облагат с данък. От много време предлагаме да е 80 на 20 и госпожа Танева знае, когато беше председател на Комисията, тогава го вкарахме екстремно, защото и тогава както и сега за нивоерите, екстремно трябваше да се плаща от земеделските производители данък. Дотогава бяха освободени от данъци, както всички знаем. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз ще си позволя да кажа няколко думи. Нямайте съмнение, че Комисията по земеделие ще подкрепи категорично всички производители без значение дали са в животновъдния сектор или другите сектори. Но няколко думи по отношение на 15-те процента. Първо, по възможността всеки да може да регистрира, има такава възможност да се регистрира търговско дружество по форма на ЕООД или ООД и така нататък, е налице. Второ, ние сме правили предложение, говоря за Реформаторския блок, за намаляване на данъците, то отговорът на Министерството на финансите, донякъде е логичен, че другият бранш плаща 10 процента корпоративен данък печалба, плюс 5 процента данък дивиденти и горе долу са същите. Що се отнася до съотношението 60 – 40 , вие не плащате 40 процента данъци. Вие плащате върху 40 процента данъци. Тоест това пак е едно облекчение. Повярвайте ми. Извинявам се, но аз казвам категорично, че Вие ще получите нашата подкрепа, но обществото като цяло има и други отрасли, които гледат в нашата кошница и казват, че ние понякога прекаляваме. Така че нека да бъдем много целенасочени в исканията си, да видим къде точно бихме могли да ви помогнем. Не можем да направим нулева ставка 80 на 20 процента, защото другите браншове ще скочат. Те ще кажат с какво вашият бранш е по-важен или примерно фармацевтите или… Да не прекаляваме, както се казва. Да, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Физически лица имате, земеделски производители, които имат доход от земеделието. Единствената възможност е да преминат към еднолични търговци. Питането е дали физическите лица с техните доходи от земеделието, които са регистрирани, защото навсякъде искат история, да отидат в ООД или ЕООД. Това е въпрос, който може би юристите, и ние също ще потърсим решение, но да им остане доходът от земеделието като история.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национална асоциация на говедовъдите в България:: Господин Грудев и госпожа Бъчварова не можа точно да…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Грудев каза, че няма проблеми, ще има приемственост, както се казва.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национална асоциация на говедовъдите в България: Господин Грудев, става въпрос за нещо друго. Не го разбрахте колегата. Когато си земеделски производител и си водиш счетоводство, ДДС, регистриран си, както всички останали субекти, ти нямаш право тогава на преотстъпен данък. Ти фактически трябва да отидеш да се пререгистрираш в ЕТ, за да можеш да ползваш преотстъпения данък. Което за нас е ненормално.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Защото се облага по данъка за доходите на физическите лица.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национална асоциация на говедовъдите в България: Ами и ЕТ-то е физическо лице, и земеделският производител е физическо.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Може ли да отговоря, защото съм отговаряла много пъти на този въпрос и господин Кулев знае. Нотификацията за преотстъпения данък, когато се пусна още за първи път, между другото тук беше Людмила Петкова и може би на нея трябваше да зададете този въпрос дали има промяна в европейското законодателство, тъй като в България не съществува процедура за несъстоятелност на физическо лице по търговския закон, не може да не бъде нотифицирана помощ преотстъпен данък за физическо лице. И това беше причината навремето като се искаше нотификацията, защото тя беше изпратена и за физическо лице, да бъде върната в частта физическо лице. Защото така беше европейското законодателство. И тогава сме го говорили, че за да се избегне това, тъй като пътищата са два – или в търговския закон да се приеме раздел за несъстоятелност на физическо лице или физическите лица да се регистрират в правна форма, която им дава тази възможност за ползване на преотстъпения данък. И аз съм отговаряла много пъти на този въпрос, но пак ще отговоря. В първата част няма как ние да можем да кажем, че това ще стане. Но пак казвам, че Петкова си тръгна. Ние пак ще проучим дали е актуално законодателството. Последният път, когато питахме беше преди три, четири месеца сигурно. Има ли промяна, казаха че няма промяна и не може да се включи, тъй като това, пак казвам, не зависими от някое искане, което да е от тук.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други колеги? Заповядайте, господин Синапов.
БОЙКО СИНАПОВ, председател на Националната асоциация на животновъдите в България: Добър ден на всички, госпожо Министър, господин Председател. Аз ще взема отношение единствено в казуса на цените. На всички е ясно пред какво сме изправени, какво се случи миналата година и какво не трябва да допуснем да се случи през тази година. Не можем и недопустимо е да разчитаме на зимата или на ниските температури за това, да можем едно заболяване да го притискаме и да се надяваме на това. И тук е моментът да подчертая, че в момента ние, браншът го мислим и го заявяваме на Вас. Незабавно изпълнителният директор на Агенцията по храните да му се поиска оставка. Ние ще искаме това нещо и ще го отстояваме. Заявявам го категорично. Лоялни бяхме достатъчно дълго от бранша, треперим денонощно, това е нашият труд, това са нашите животни, това е нашият бизнес. Треперим денонощно за това, че един изпълнителен директор, независимо кой е, допусна една тотална грешка. Даде на фирми, които нямат право да внасят ваксини, да участват в този конкурс. Ние сме запознати с всичко между другото, следим всичко, защото ни интересува и е много важно за нас. Затова в момента през вас, Комисията по земеделие, министър Танева и целият екип, призоваваме държавата незабавно да пристъпи към пряко договаряне на ваксина с фирма, която ще ни гарантира, че я има в наличност тази ваксина. Защото повярвайте ми от тук нататък ние в държавата нямаме време да заявяваме тепърва да ни се изработва ваксина и да спазим срока, в който трябва да я направим. Аз, дами и господа не разбирам от нищо друго, единствено от животновъдство и смея да твърдя, че това е правилната формула, която трябва да направим. Пропуснем ли я тази формула, това значи че обричаме животновъдството на тотален голям шамар. Нашият апел към Вас е, незабавно държавата да проучи коя фирма, коя държава има налична ваксина и в лицето на Министерството на земеделието ли, държавата ли, да я поръчаме и тя да е тук скоро. Защото по график, който дадохме на изпълнителната агенция, още преди Нова година, по графика който дадохме, ваксината по наше искане трябва да започне не по-късно от 15 февруари. По тази логика кога ние ще заявяваме да ни я изработват фирми, защо никой не осъзна, че тези фирми се опитват да вземат комисионните. И ние им се връзваме, вярваме им. Затова ви казвам отново пак – незабавно, защото браншът наистина с тази точка е настръхнал и положението е страшно. Незабавно изпълнителният директор на Агенцията по храните да бъде отстранен. Незабавно. Отново го поискахме, дадохме му толеранс, но явно той, той, господа, за него е по-важно да контролира нелегалното месо. Какъв контрол има? Никакъв. Затова има нелегално месо навсякъде, нелегалното мляко, знаете ли на какви цени се предлага мляко? И ние какво правим? И дайте да не се тормозим взаимно ние и вие, да харчим европейски пари, национални пари, за да мислим, как да увеличим субсидиите на българските животновъди, на българските земеделски производители, след като, аз съжалявам, че господата от Министерството на финансите си тръгнаха. След като те обвиняват нас в нещо, в което ние не участваме. Нас ни няма там. Така че ще спра до тук. Този проблем с ваксините незабавно, искаме незабавно до ден, да се реши, и то мисля че няма де проблем на държавата. Ако искате един екип да отидем, да седнем да говорим, незабавно тази ваксина държавата е в право на пряко договаряне с фирма, която ще ни гарантира, че има наличност на склад ваксина. Закъснели сме със заявката, грешни пари за изработване на ваксината, закъснели сме. Благодаря Ви, спирам до тук. Това е проблемът, който имаме, друг проблем на този етап нямаме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Синапов, господин Зоров, заповядайте!
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национална асоциация на говедовъдите в България: Благодаря Ви, господин Христов. Аз подкрепям предните колеги и Бойко Синапов особено за ситуацията с Българска агенция по храните. Госпожа Министърката имаше удоволствието да чуе в кавички мнението на целия бранш при нейното представяне за министър в големия колегиум. И Вие, господин Христов бяхте. Реакцията на следващата среща - нямаше човек, който да не поиска оставката на директора на Агенцията по храните. Защо? Защото тя е в пълно бездействие или действа там, където няма проблем и прави репресии, познайте защо.
Става въпрос и за нещо друго. Виждате реклами по 2.99 лв. сирене, кашкавал „Морава” по 6.99 лв. продажна цена във веригите. Обаждам се в Агенцията по храните, защото наши членове на асоциацията ми продъниха телефона и казват – вие защо спите, какво правите. Сигнализираме. Уважаеми господа, отидете и вижте какво е това. Как е възможно, няма мляко в Европа на 30 ст., за да се продава кашкавал на такава цена, с ДДС. Това е пълна измама и не е този продукт. Не можем да го направим. Отговорът. Трябва да има официална жалба, директорът да ни разпореди. Ами, самосезирайте се, как се самосезирате за контролите. Ако стане нещо, службите се самосезират. Ние ви се обаждаме, даваме им сигнал, отиват изследват, чакаме ги два месеца, министърката знае за резултата. Не казват кои са фирмите, нямаме право да кажем фирмата, фирмата може да ни осъди. Ами, уважаеми господа, нали вие сте контролният орган, взели сте пробовземането, установили сте в гарантираната лаборатория, че не съответства, ами изнесете ги да видим за какво става въпрос и това общество да знае. Не, ще ни осъдят. Ами, ние какво да правим, да ги осъдим тях, че нищо не правят ли?
Господин Христов, честно Ви казвам, браншът е отчаян именно от това нещо. Не стига, че нищо не върви, не стига че ни заливат с боклуци, ами никой не иска и да ги контролира. И от там, ако се вържат – мое е предложението и на асоциацията, което господин Панов, не знае, ние с господин Атанасов и до министъра го отправихме, за авансово внасяне на ДДС при влизането в България на млечни продукти. И то влиза, с месото нали влезе. Нека и този бюджет да… Само че те са малко по-либерални от нас. Ние искахме всичко. Нали казват има предприятия, които внасят мляко. Ние сме точно тези предприятия, които направиха това предложение. Обезпечаваме го с активи, гаранции и така нататък, за да е сигурна държавата. Защото има предприятия регистрират едно търговско дружество, което всичко извършва цялата продажба, а активите на предприятието са в друга фирма, които си стоят. Е, ние по-глупави ли сме? Явно сме най-глупавите. Ами държавата щом е наше предложението, да не се притеснява, да го направи повсеместно и да видим тогава ще има ли такива продукти на такава цена, защото тази констатация вече е от година. Пламен Орешарски като министър-председател имаше среща с бизнеса и се опитаха да кажат, а той каза – абе, недейте сега да ми отваряте устата, възможно ли е огромна интернационала верига отсреща огромен мултинационален производител в Германия или Полша и по средата едно ЕТ. То купува от мултинационалното и продава на мултинационалното, познайте защо. Цената, на която го продава е по-евтина от цената, на която го е купил с ДДС-то. Не плаща ДДС.
Поискахме от Пламен Моллов няколко пъти – правете контрол на продуктите на всички в търговската мрежа. При всяко едно наше искане се започва обратната репресия. Тръгват по предприятията. Ама какво ще намерите по тези предприятия, господа? Какво търсите? Ако някой работи с растителни, не знам. Мислите ли че на входа на предприятието ще го сложи и като влезе инспектора да падне палето да го убие, за да разберат че има. Това е смешно. Отидете в търговската верига. Карайте подред на всички. Като видяха че има такава инициатива, дайте сега Пламен Моллов казва ще ви науча да спрете да говорите повече. И започва. Намерили на маслото на един колега с 0,5 процента отклонение във водното съдържание. Това ли е най-големият проблем? Господин Николов се смее, защото знае за какво става въпрос. А другият с 80 процента растителна мазнина – еднакви са и двамата нарушители. И спекулира с наименованията. Просто е смешно. Трябва да се сложи някакъв ред. Да сложат един човек, който иска да работи в тази агенция, да работи, който не иска, да се маха от там и някакъв ред да има. Защото към производителите на продукти, които се опитват да работят продукти от мляко, те просто са обезверени и това се отразява и при млекопроизводителите. Няма кой да им купува млякото. Това е. Те имат тези проблеми. Какво да правя аз това мляко, като в складовете имаме за шест месеца напред. Ами Вие искате да се плаща, данъчният иска веднага ДДС-то на 14-я ден, не се интересува от реализацията и от плащането на търговската верига. Търговската верига го иска на възможно най-ниската цена. Е, как да стане? Да се сравняваме със сирене 100 гр. за 29 ст. Или 2.99 лв. на килограм крайна продажна цена. Просто е смешно.
И един апел, въпреки че Вие не сте водеща комисия за Закона за защита на конкуренцията. Господа, този закон така се завъртя, че отиде срещу предприятията. Вече търговците изпаднаха. Най-голямото зло са предприятията. Предприятия, които имат 50 милиона, заедно със свързаните, ами това значи доставчици, едно предприятие има не 50, има 100 милиона, то вече трябва да си публикува доходите, то е под опека и веднага може да бъде глобено, защото оказва влияние на пазара. А една търговска верига не оказва нищо. Просто разберете. Не знам накъде отиваме. Ако искаме да си ликвидираме производството, добре. Само един пример – Румъния 2013 г. по данни на Националния статистически институт е четвърта страна като вносител на млечни продукти в България, преди това беше 10 – 12, 2014 г. е номер едно. Тринадесета е Германия с 60 процента пред Румъния. В 2014 г. Румъния вече е номер едно. Бие всички. Гърция става 4 вносител на млечни продукти в България. Когато Гърция винаги са носили продукти на там, преопаковаха ги и ги изнасяха навън, за Европа, особено сиренето. Ние просто си отиваме. И предприятията, колегите вече са принудени, правят всякакви глупости вече, само да оцелеят с растителни, лъжат в етикетите и така нататък. Ако се сложи ред, смятам че никой няма да си сложи главата в торбата и да рискува предприятието си. Ама какъв ред? Като те хванат първия път огромна глоба, вторият път отнемане на лиценза и това, което ти е в тази сграда, повече да няма право да се ползва, не да смениш само фирмата и следващия да потегли. Трябва да има държавност. Ние приветстваме всяко нещо, което е свързано с ред и държавност, не с репресия и допълнителна административна тежест.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, Господин Зоров.
ПАНАЙОТ ТОДОРОВ, съпредседател на Националния говедовъден съюз: Аз искам да взема отношение по въпроса за схемите за подпомагане в животновъдството. Ще бъда много кратък. Нашият съюз приветства онова, което е направено в Министерството на земеделието и това е следствие на дългогодишните ни искания да се направи така, че хората, които инвестират в производство, да бъдат по някакъв начин не подпомагани, а насърчавани. Самата субсидия не е кой знае какво, но тя предполага, че ще бъде като стимул за всички останали да вършат такава дейност, да вършат селекционна дейност.
Друг е въпросът, и ние настояваме от доста дълго време за една среща с ръководството на Министерството на земеделието, по отношение на извършването на селекционната дейност, изобщо дейността в говедовъдство. По отношение на лабораториите, обработването на анализите от взимането на млечните контроли и абсолютно всичко. Това вече е друг въпрос. Но ние приветстваме така направената наредба и схемите за подпомагането на животновъдството.
В допълнение бих искал да кажа, че би следвало да има някаква възможност за хората, които желаят сега да се включат в развъдните организации и да бъдат от селекционния контрол, също да имат поощрение следващата година. Благодаря ви за вниманието.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин Тодоров. Други? Да, запововядайте!
АТАНАС АТАНАСОВ, представител на развъдните организации: Ние също приветстваме от страна на развъдните организации тази инициатива за диференциране на плащанията. Нещо което, фермерите членуващи в нашите организация, отдавна желаеха и търсеха да се случи. Дай Боже, то да заработи, както трябва. Но тук няма да говоря за положителното. Искам да обърна внимание на някои неща, които нас лично ни притесняват. И то е свързано точно с БАП пак, тъй като интегрираната система е в окаяно състояние, може би всички тук знаете, няма да кажа нещо ново. Данните, които излизат чрез интегрираната система са крайно неверни и неточни, което може в Бъдеще да породи изкривяване желанието на Министерството и на развъдните организации да насочат средства там, където те са необходими. Тоест да поощрят онези фермери, които са инвестирали и искат да получат резултат от своята инвестиция. Това изкривяване нас изключително много ни притеснява.
И другото, което е възможно да се получи като отрицателен ефект е пак свързано с интегрираната система, тъй като ние като представители на развъдни организации, подавайки в регистъра на Изпълнителната агенция, която сега е контролен орган, данни за регистрите на стадата в главните резерви на нашите книги, трябва да декларираме тази информация. А в същия този момент в системата на БАП, се водят какви ли не чудеса по отношение на породи, дати на раждане. Първият Монбелиард е влязъл в България 2006 г. юни месец и аз бях вносителят му в моята ферма. Сега понеже в момента контролирам Монбелиард, сега във ферми мога да Ви покажа чистопороден Монбелиард, роден 2004 г. в България, не във Франция. Хвърчат марки безконтролно от една крава на друга крава. Положението е страшно със системата. Това е. Благодаря.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Други? Да, заповядайте.
ВЕЛИН МИТЕВ, председател на Сдружение животновъди в Югозападна България, Сандански 2005 г.: При нас проблемът дойде след като точно преди два дни от Областната дирекция дойдоха да ни запознаят с правните основания за ползване на земята. Какви документи трябва да представим. Земеделската година започва от 1 октомври. Ние сме сключили някакви договори. Сега обаче към договорите трябва да се добавят и удостоверения за наследници. Не би ли трябвало да се информира много по-рано за тази работа, защото сега ще стане така, че половината от тази земя, за която ние имаме някакви договори, няма да можем да вземем тези удостоверения и тя ще остане като бели петна и ще я предоставим на някого като на тепсия. Готово е да я вземат и пак земята да отиде там, където се борихме да не отива. При хора, които нито имат право да я ползват, или лобират там в големите места, в дирекциите, които ще направят споразумение по белите петна и ще ни вземат всичко. Как да решим този проблем сега? А също съм искал да го има това законово нещо, да си изкараме договори, за да няма това застъпване. Но сега излиза, че ще направим още по-голяма грешка. Ние ли сме късно разбрали, или късно сме се информирали, или пък толкова сме се интересували да знаем за какво иде реч.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Да, благодаря.
Има ли други или да отговорим на въпросите сега?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, господа представители на различните организации.
Искам да обърна внимание на мярката за подпомагане на обвързаност с производство схема в частта си за селекции на животни, които са с добри селективни качества. Поздравления за Министерството. Това е много полезно и много чакано от бранша от много време насам. Преди една седмица на среща с животновъди от моя избирателен район, възникнаха няколко въпроса, които са наистина много интересни. Първото, по проектонаредбата има едно изискване всички животновъди, които имат вписани животни в Главната книга на Изпълнителната агенция, но не са членове на някои от одобрените развъдни организации, поне по тяхното твърдение, те нямат финансова подкрепа за тези животни, които са вписани в тази книга. За мен лично, се създава някаква несправедливост. Това са животни, които са с доказани показатели, вписани са един път, дори някои са вписани, когато не е била създадена организация, която е за съответния вид. Мисля, че трябва да се погледне това недоразумение в самата проектонаредба. Поне те твърдят така.
Другото, което създава голямо притеснение за самите животновъди е контролът върху самите развъдни организации. Използвам и възможността от присъствието на изпълнителния директор на агенцията наистина твърдя, че има много големи злоупотреби по отношение на издаване на сертификати и вписване на животни, които си нямат нищо общо със съответната порода. Те ми твърдят това. Подкрепено в голямата си част и от представители на Българската агенция за безопасност на храните и ветеринарните лекари.
Контролът върху тези организации трябва да е наистина безупречен. И трябва Вие да ни убедите и нас като народни представители и същевременно животновъдите, че наистина ефектът от тази мярка ще бъде положителен и той да е в полза и подкрепа на това да бъдат стимулирани животновъдите да инвестират повече в стада и животни, които са с добри генетични показатели. Благодаря Ви.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Искам да кажа и моето мнение. Аз инициирах тази среща по обаждането на няколко колеги животновъди, които много настойчиво поставиха въпрос след като сме се срещнали с производителите на плодове и зеленчуци, зърнопроизводителите, да направим и една такава среща с тях. Наистина в животновъдството има натрупани много проблеми. Цените на млякото, предстоящата кампания на изкупуване на агнета и други неща. Но аз ще говоря за незабавното договаряне на ваксина. Ако това не стане, ние изтърваваме пазара и проблемите ще бъдат много по-тежки от предшестващите години. Защото вече навсякъде се знае, че България има проблем. Така че това трябва час по-скоро да се реши.
Другото което е - контролът на храните. Няма контрол на храните. В Агенцията по безопасността на храните трябва да Ви кажа, че стават странни неща. Първо, контролът не е на ниво. Второ, ветеринарната част има два враждуващи лагера. Знаете какво е положението. Две асоциации, които враждуват помежду си и Европа не иска да комуникира с нас. Аз имам връзка с европейските ветеринарни специалисти, казват докато не направите федерация, ние няма да осъществяваме контакти с Вас. Така че това е един друг голям проблем и ние трябва да го решим в най-скоро време. Трябва да се подготви един закон за съсловната организация, след което трябва да се отиде към Закона за ветеринарното дело.Защото нямаме качествено ветеринарно обслужване. А има един парадокс за младите специалисти, които трябва да чиракуват три години и тогава да започнат да работят. А те си губят вече квалификацията и това също е нещо, което трябва да се реши. За търговските вериги, оказва се много сериозно. 15 търговски вериги контролират 77 процента от пазара. Това ни убива. И ние трябва да започнем един много сериозен диалог с търговските вериги, за да могат наистина да изкупуват нашата продукция с предимство. Защото ние говорим за ДДС, няма такова нещо, всичко това го изнасяме, отива на вън.
Проблемите на селекцията – има напрежение между тези, които са на селекционен контрол и тези, които не са. Но трябва да Ви кажа, че селекция трябва да се прави. Тук е директорът, ще вземе отношение и ще каже мнението си, но има вариант. Трябва всички, които не са регистрирани, да се регистрират, да поискат това, това може да се осъществи и да стане бързо.
За интегрираната система – така е. Марката за обвързаното производство – приветствам това. Аз смятам, че това е едно голямо постижение за България и при всички случаи ефектът тази година ще бъде по-голям.
Но аз ще спра до тук, за да можете Вие, уважаема госпожо Министър и заместниците да отговорите на поставените въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Има ли други желаещи?
ДЕЯН ТОДОРОВ, Козевъдната асоциация: Искам да изкажа много голяма благодарност към ръководството на Министерството на земеделието и храните, че тази помощ все пак стана реалност, което е предложение, вкарано от развъдните асоциации преди доста години, мой спомен е 2010 г. Все пак има някакво бъдеще за селекцията в България. Относно въпроса на господина, който беше поставен за животните под селекционен контрол. Лично аз смятам, че не е редно да бъдат подпомагани животни, които не са по селекционен контрол и нямат сключен договор с някоя асоциация, понеже самият процес изисква това животно да е контролирано от асоциацията. Относно това, че животните трябва да бъдат подпомагани още от първата година, когато станат членове на асоциацията. Това нещо ще ни запознае професор Николов, има еврорегламент, който урежда тези въпроси и няма как да се случи това нещо без да са минали две години. Никоя асоциация не е отказала да приеме нови членове, членският внос не е толкова непосилен. Става въпрос за стотинки при дребните преживни, не знам как е при говедовъдите. Мисля до лев за селекционен подбор при едно животно.
Относно въпросът, който беше повдигнат за това, че асоциациите не са достатъчно контролирани. Аз може би съм леко пристрастен, понеже съм председател на развъдна организация, но всички колеги ще потвърдят, че всяка година ние работим по Закона за животновъдството, получаваме лиценз от министъра на земеделието за извършване на такава дейност и всяка година със заповед на министъра се упражнява проверка върху дейността на асоциацията като се издават констативни протоколи. Няма асоциация в България, която да няма някаква слабост и това нещо да не е отразено в протокола. Това предполагам, че ще го потвърдят всички колеги. И тази слабост следва да бъде отстранена, което се прави на следващата година до следващата проверка. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Министър, заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На всички въпроси, на съвсем експертно ниво колегите-заместници ще отговорят след мен. Аз искам да кажа няколко неща по поставените теми, най-болезнената от които е ваксината за „Син език” и разбирам притесненията. Какво мога да кажа и какво ще предприемем? В момента процедурата, която бе пусната от Българския агенция по безопасност на храните, е обжалвана и съответно е във Вас, тъй като е по две жалби, и в КЗК по същество. Така или иначе, това би означавало, че би имало закъснение по отношение на продължаването на изпълнението. От вас очакваме, тъй като не беше платена и таксата, днес беше последният работен ден, затова ще го проверим утре сутринта. Ако не е платена таксата, то все едно ще се прекрати, няма да бъде разглеждана изобщо тази жалба. Имаме готовност като сме проверили процедурата да се мине наистина на следващ вариант. Установили сме и по Ваша препоръка, че има производител с наличност на такава ваксина и сме готови да минем към прекратяване на тази процедура и веднага още следващата седмица преминаваме към варианта, който е възможен. Този който има наличност, да бъде доставена ваксината. И се надявам, че до сряда ще имаме вариант в тази насока, за да се приключи в съответния срок. Мисля че това е най-важното.
Втората тема, която записах по отношение на Вашите изисквания за контрола от БАБХ. Приемам Вашите бележки. Направих изказване и пред госпожа Людмила Петкова от Министерството на финансите, с нея работим още от първия мандат по отношение на различни нотификации, които сме искали през нашето земеделско министерство. Със сигурност има голяма доза субективен елемент в начина, по който се осъществява контрола от БАБХ и така, че той наистина да постига ефектите, които и обществото, и производителите търсят за спазването на условията. Това което мога да кажа е, че ако имате предложение за законодателни изменения в тази посока, че да се променят и отстранят слабостите, които имаме, съм готова на това да ги приемем и въведем.
По отношение на финансите и господин Зоров, който каза за ДДС-то, дори и днес сутринта с Влади Горанов преди Министерския съвет и пак с представители на браншовите организации, говорихме за допълнителни мерки, които те предложиха относно нерегламентираните вътрешнообщностни доставки на меса, така че да не влияят върху пазара на българските производители в негативна посока. Бе изразено одобрение да се въведат. По отношение на контрола извън правата, които Министерството като управление трябва да упражнява и те да се изпълняват от БАБХ, втората част от това, ако по законодателен план можем да предложим промени в тази посока, че да стане ефективен контролът, можем и сме готови да го направим. И по отношение на контрола включително във веригите. Имали сме специални разговори за това, че не се упражнява ефективно, така че да направим средата справедлива за българския производител.
По отношение на другите наредби Вие знаете къде им е дейността.
По отношение на селекционната дейност и схемите Васил Грудев съвсем конкретно ще Ви отговори по зададените въпроси, какво може да се получава. Само искам да кажа, че схемите са нотифицирани по този начин със съответните бюджети и кампанията от 1 март ще стартира в този й вид. От там насетне, тъй като знаете, че независимо този процес приключи, много често се отваря дебатът за разпределението на обвързаната подкрепа включително и от други сектори. Отново дебат за разпределени и видове може да се отвори в средата на 2016 г. Това е. Нека да го знаем и когато говорим да стъпваме на възможните по съответните законодателни актове европейски възможности за това какво можем да променяме и какво не можем. Дори с някои производители от други сектори имахме на много висок тон разговори, но това е справедливото, така както е предложено.
По отношение на правните основания. Първо, тази поправка беше приета още пролетта и това че не е изпълняван даден закон, не значи че не е съществувало и някакво условие. Тази поправка бе приета не по инициатива на сегашното политическо ръководство, но тогава, когато бяхме в опозиция и ние сме го подкрепили, защото смятам, че така трябваше отдавна да стане. И естествено сега сме си сменили ролите, но ние ще положим всички усилия това да се въведе от тази кампания.
Ще ви дам един пример, за да разберете колко е важно според мен това да го направим. Тази година СЕП-а си го получихте вече и единичната ставка е 27 лв., вместо 30 лв. на декар. Къде отиде разликата? Заявените площи за подпомагане са 3,8 милиона декара за тази кампания, малко
повече. Заявената пред Брюксел е 3,49 милиона хектара. Бюджетът знаете, че се разпределя на заявени площи. Вследствие на това беше намалена единичната ставка, като тя може да има малко увеличение след като се приключат казусите със застъпванията, но тя няма да стигне 30 лв. при всички случаи. В същото време белите петна или тъй наречените площи, за които няма правно основание и съответното ползвателите им не плащат ренти, са повече дори от тази горница. Тоест ако това правно основание беше въведено, максималната ставка от 30 лв. щеше да бъде получена. Защото не е справедливо близо 100 милиона лева на практика в кампанията, която бе разплатена в по-голямата си част от 2014 т. да отидат в ползватели, които не плащат за съответните площи ренти, а да бъдат с 3 лв. на декар, на практика недоплатени на останалите, които са на правно основание и си плащат съответните ренти. Всеизвестен факт е, няма кой да го отрече, независимо кой е министърът, ако говори истината, че голямата част от белите петна се чертая общо взето от по-приближени. Чертаят се от свързани с администрацията лица, които издават вътрешната информация и така нататък. Така че е добре за всички в сектора, и е справедливо, това да се въведе.
По отношение на удостоверението за наследници. Тъй като, в интерес на истината и други депутати са ме занимавали, че има такъв проблем, ние дадохме указания, и ще проверя дали са сведени. Ако когато си регистрирате договора, който когато сте го сключвали е имал документ за наследниците, да не Ви се искат нови удостоверения за наследници. Тъй като е достатъчно и един да има, за да ви се регистрира договора. В това отношение следва да бъдем максимално либерални и такива са указанията, независимо че това условие и в Закона за подпомагане беше приет пролетта, на практика цялата администрация е била с усещането включително и сега има вътрешна съпротива ли да го кажа, да се въведе това. На всеки беше казвано, че пак ще се отложи. Не, няма да се отложи. Защото догодина, от 27 лв. сега, ставката вече ще отиде на 25 лв. Няма да се отложи, дори нещо повече. Няколко общински служби вече са сменени ръководителите само от получена и стигнала до нас информация, че се саботира този процес, защото част от хората, които най-много ползват бели петна, са съответно председатели на общински служби чрез други лица. Говорим си реално. Аз не искам, понеже в момента имам друго качество, да говоря неща, които не са така. Ще проверя специално утре това за удостоверенията за наследници в Кюстендилско, там където е по-дребно земеделието и бях занимавана с този проблем, да сме максимално либерални, да не се налага нови документи да се взимат, когато вече ги имат, но за всички е по-добре да преминем кампания с правно основание. Това е истината, въпреки че осъзнавам, че сега за близо месец и половина трябва да свършим работа, която общинските служби е трябвало да свършат една година назад. Но повече потърпевши с по-висока степен загуба ще имате, ако не въведем правното основание. И статистиката за тази кампания, която мина – 100 милиона лева са дадени за бели петна. И със сигурност не са ги чертали земеделски производители, които са в неформални връзки със служители, които имат достъп до определена информация. На пръв поглед изглежда така. Дайте конкретни случаи, удостоверения, ще се опитаме административно тук да наложим воля и усилия това да се случи. Защото е по-справедливо, правилно и няма да ощети тези земеделски производители, които си работят по правилата. Ползват си съответните площи, плащат си рентите и би следвало да получават максималното, което им се полага по линия на плащанията.
Следващият въпрос по отношение на обвързаната подкрепа е контролът относно развъдните организации. Да, и аз считам, че предвид начина на плащане по схемите за обвързана подкрепа, следва тук да има организация за контрол на асоциациите, така че да няма изкривяване на схемата. Но категорично посоката и подкрепата трябва да е в тази посока за подкрепа, за да е един стимул, дори и когато няма съответните познания, да се получава по-високо ефективно производство.
Давам думата на заместниците по ресори, които в конкретика да отговорят на въпросите Ви.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национална асоциация на говедовъдите в България: Благодарим Ви, госпожо Танева, бяхте много изчерпателна. Извинявайте, но не отговорихте на един въпрос - за изпълнителния директор на Агенцията по храните.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз мисля, че ще вземем всички необходими мерки. Има много проверки и внесени сигнали. Не искам да говоря празни приказки, нито да гарантирам нещо, в което не мога да гарантирам в лично качество, че ще се изпълни. Знаете, че и управлението е в един коалиционен формат. Мога само да кажа, че ще поставя този въпрос.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, Национална асоциация на говедовъдите в България: Господин Христов каза, че няма проблеми, ето и професорът каза същото, така че.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Искам съвсем схематично и конкретно да обсъдим визията на обвързаната подкрепа.
Първо, искам да Ви благодаря, че получаваме добри думи относно дизайна и относно идеята за политиката, която ще прилагаме чрез обвързаната подкрепа. Но нека да бъдем съвсем точни, за да може и Вие точно да правите Вашите икономически анализи. Няма по-силен инструмент за правене на политика, в който и да било сектор, различен от финансов инструмент или от икономическите лостове, които разполагаме чрез общата селскостопанска политика. За следващия програмен период нотификациите за обвързана подкрепа, които обхващат 13 процента от бюджета по Първи стълб, са разпределени за сектор „Животновъдство” в шест схеми. Разбира се, че ги знаете, но нека ги повторим, за да са ясни.
Първата схема е за обвързано подпомагане за млечни крави в стопанства с 10 и повече млечни крави. Отделеният бюджет за всяка една година е от 47 милиона лева. Приблизително считаме, че би се получила една индикативна ставка от около 240 лева на глава животно с уговорката, че тя е резултативна величана от бройката заявени животни. Това трябва да е пределно ясно за абсолютно всички схеми за подпомагане.
Националните доплащания ще Ви ги представя, след като приключим с обвързана подкрепа, за да можете да си правите събирането на двете величини.
Втората схема е за обвързано подпомагане за месодайни крави и юници и е с бюджет от 25 милиона лева на година. Потенциална индикативна ставка 222 лв. на животно.
Третата схема е за обвързано подпомагане за млечни крави и месодайни крави под селекционен контрол с бюджет годишен 23 милиона лева. Потенциална индикативна ставка 387 лв. на глава.
Четвъртата схема е за обвързано подпомагане за овце майки и кози майки в стопанства между 10 и 49 овце майки или кози майки. Тук бюджетът е от 9 милиона лева с една индикативна ставка, към която искам да направя допълнителни уговорки от 13 лв. Тези 13 лв. обаче следва да имате предвид, че са калкулирани на база на цялата популация от овце майки и кози майки. Един вид сметнали сме каква би била най-минималната ставка за подпомагане, ако всички овце майки и кози майки в страната се групират в стопанства между 10 и 49 животни. Сами разбирате, че тази ставка от 13 л в. на животно е силно подценена, силно подценена. Нашият вероятен сценарии предвижда ставката за животно да бъде около 45 лв. на глава. Това говоря за стопанства между 10 и 49 животни - овце майки, кози майки. Тази ставка е смятана на база на двойно увеличение на бройката животни в тези стопанства, тъй като знаете, че териториалният обхват е за цялата страна. Не говорим за определени зони в страната, както беше в момента по националните доплащания, а говорим за цялата страна. Тоест потенциално при 200 хиляди бройки животни, заявени по тази схема, ще имаме индикативна ставка от 45 лв. на глава.
Петата схема е за обвързано подпомагане на овце майки и кози майки под селекционен контрол в стопанства над 50 и повече овци майки, кози майки. Тук бюджетът е 13 милиона лева на година. Индикативната ставка, която би се получила към момента, е 60 лв. И понеже имаше въпрос тук, отговарям, че към тези 60 лв. ще добавите и националните доплащания, които получавате и към момента от 40 – 41 лв. За да се спре спекулацията, Ви го обявяваме от тук.
Последната схема, но ще се върна за възможните събирания по различните схеми. Последната схема, шестата, е за обвързано подпомагане за биволи. Там имаме единичен бюджет от пет милиона лева с потенциална индикативна ставка от 420 лв. на глава.
Всяка една от схемите за обвързано производство не може да бъде кумулирана с друга схема за обвързано производство. Тоест кандидатства се по една единствена схема с една обща марка, с едно животно. Всеки един от Вас, и това трябва да е ясно на всички животновъди, избира една единствена схема за своето животно като обвързана подкрепа.
Оттук нататък обаче наред с обвързаното подпомагане имаме и схемите за национални доплащания. Това е преходната национална помощ, която ще продължи до 2020 г. И тук имаме 40 лв. за овце и кози майки в стопанства над 50, нека да нямаме спорове. Но Вие знаете че в национални стопанства под 50 и към настоящия момент, те не са получавали национални доплащания. Така че схемата за национални доплащания е отделно и тя продължава да бъде кумулирана. Така че на Вашия въпрос, ако имате във Вашето стопанство овце майки, кози майки под селекционен контрол, които са над 50, вие ще вземете 100 лв. единична ставка за това животно. С тази уговорка, че 60-те лева е условна резултативна величина и тя разбира се, ще подлежи на корекция в зависимост от това, колко животни ще бъдат заявени. Дай Боже, да имаме успех в нашата политика. Дай Боже, да имаме бройката животни по селекционен контрол да се вдигне и дай Боже, на средата на програмния период 2016 г. ние да правим нова прекалкулация, защото бройките на животните под селекционен контрол ще се вдигнат. Това означава, че ще сме постигнали целта на политиката и тук е много важно да говорим отново за контрола, защото наистина е важно ние да постигнем един реален качествен скок в нашите стада.
Отделно националните доплащания за говеда – те ще продължат също и те ще могат да бъдат кумулирани и събирани с всяка една от схемите, с която се заявяват говеда като обвързано подпомагане.
Специално за националните доплащания за животни с референтна дата 2009 г., тъй като знаете че не можем да сменим референтната дата, след широки дебати и дискусии, въвеждаме едно изискване за минимум запазване на поне 70 процента от бройките животни към референтната дата.
Това са шестте схеми за обвързано подпомагане, които ще бъдат прилагани в сектор „Животновъдство” до 2020 г. с потенциална възможност по средата на пътя ние да променим параметри, бюджети, дай Боже, да имаме резултат, който да ни позволи наистина да седнем и да говорим за промяна на параметрите. Националните доплащания такива, каквито са прилагани, ще бъдат съответно прилагани до 2020 г.
За да Ви обобщя. Ккумулация между отделни схеми между обвързано производство не е възможна. Едно животно кандидатства само по една схема за обвързано подпомагане. Разбира се, могат да бъдат кумулирани при двете схеми национални доплащания, които ще продължат и да действат. Тоест кравите ще си заявяват и национални доплащания, и обвързано, козите майки и овцете майки ще могат да заявяват национални доплащания и обвързано. Разбира се, говоря за стопанства над 50 и Вие знаете, че това е така към настоящия момент.
Това е дизайнът на схемите. Ако има допълнителни въпроси, ще отговорим. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Господин заместник-министър Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, зам.-министър: Аз ще бъда съвсем кратък. Колегата доста подробно изясни схемите.
По отношение на преговорите с Турция. Благодарение най-вече на инициативата на някои от браншовите организации, хора които присъстват тук в залата, за което искам да им благодаря, започнахме интензивни контакти и се надявам в близкия един месец, до края на февруари, да приключим утвърждаването на сертификатите. Защо толкова бавно, ще кажете, вече два месеца от срещата, някои от вас знаят кога беше. Нищо не се е случило след два месеца от срещата. Не се е случило, защото тези сертификати, които януари 2013 г. колегите от Турция бяха изпратили в България, просто до Коледа, която мина сега, не бяха минали, не бяха придвижени и започнахме чисто нова процедура, която се надявам до края на февруари да приключи, като знаете, става въпрос за износ на живи животни, на говеда, на овце и също така сме подали заявка и за суровото мляко. Аз искам да Ви благодаря за инициативата, която някои от Вас проявиха.
Второ, за ВЕТИС - информационната система. Очевидно щетите в тази система, поради това, че ветеринарните лекари, 80 процента от регистрираните, не са работили в продължение на 8 месеца, щетите в системата са големи. Не случайно и колегата Грудев говори ориентировъчни цифри и цени. Защото едно е което е подадено от системата и съответно се разчетени парите с голяма доза вероятност, друго е, когато ще излезе сега, когато хората кандидатстват. Именно заради това, това което успяхме да направим през последните месец, е да се промени софтуерът, така че поне данните за кравите и овцете и всички животни под селекционен контрол да бъдат вкарвани директно от развъдните организации, събират се от Изпълнителната агенция и на куп се вкарват вътре, тоест да няма никакво вмешателство поне в това Вие да бъдете сигурно, че тези цифри са верни донякъде. Разбрали сме се, че не всички си изпълняват задълженията до края на месеца до 31 да занулим – който подал, подал, който участва, участва и това да бъде една добра практика и за напред.
Господин Андоров, развъдната дейност, това е еманацията на животновъдството. Който прави селекция, той се смята за най-високообразованият, за човекът който разбира този занаят. Аз лично съм против това да засилваме контрола, както някои колеги се изразиха репресията, върху развъдните организации. Те са създадени преди векове и се крепят на самоконтрола на членовете си. И аз мисля, че с времето ще изживеем и тази болест от последните години. Рано или късно ще стане. Селекцията е бавна дейност. Само един пример ще Ви дам. Годишно селекционният прогрес, генетичният прогрес с една популация може да бъде един процент, не повече, дори това се смята за голям успех. Така че Дай Боже, да поставим основите, пък след нас хората да могат да го продължат. Благодаря ви.
ПРОФЕСОР ВАСИЛ НИКОЛОВ: И аз искам да внеса няколко разяснения.
Първо, аз абсолютно разбрах въпроса на господин Андонов. И отговарям по следния начин. Наистина Вие знаете, че част от животните са контролирани от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството. След това те преминаха под контрол на развъдните организации. Но има развъдни организации, на които ние сме примерно отнели лиценза за това, че те са били калпави, не са работили, а съдът им ги е върнал. Но ние няма да оставим тези хора без полагащите им се неща. В момента всички животновъди, които са били под контрол на развъдни организации, миналата година отнехме на Абендина, това означава ли че Абендина сега няма да получава субсидия. Затова и господин Колев е тук, всички които са били под контрол на агенцията, в момента подават, търсят си историята, ние ще им я намерим.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Сами могат да дойдат при Вас и да си я заявят така ли?
ПРОФЕСОР ВАСИЛ НИКОЛОВ: Да, разбира се. Те си подават заявления и ние ще им дадем съответните документи.
Вторият момент. има породи, за които няма развъдни организации. Съгласно закона, за тези породи може да изпълнява функция агенцията, по разпореждане на министъра на земеделието. Ние сме дали, говорихме с госпожа Танева дори и тя ме подсети за една порода за Гоуея, там може да има пет крави, ама като иска министърът и нея смятаме. Ние сме подали всички породи, за които няма развъдни организации, че ние ще ги поемем и ще извършваме развъдна дейност с тях до момента на създаване на развъдна организация, както е било досега. Искахме за Лакон, онзи ден създадоха развъдна организация, отказахме се от Лакон. Това е законът.
Третият момент по отношение на контрола. Сега, дали е репресия или не, прав е господин Димитров, че развъдните организации съществуват от 100 – 150 години, ама нашите не съществуват от толкова. Нашите са от 15 години. Ако някой има съмнение в контрола, тук има хора, които могат да кажат по отношение на този контрол. Първо. Наистина първият контрол който е това е планова проверка, която се разпорежда по мое предложение от министъра на земеделието по конкретна тематика за съответната година. Второ, проверка за изпълнение на предписанията от предходната година. Трето, всички развъдни организации и животни под селекционен контрол получават субсидии, развъдните организации, получават субсидии държавна помощ по схема 2.1 и 2.2 като, съгласно схемата от 1 януари до 31 януари ,се прави проверка за изпълнение на тези условия. Така че този контрол аз мисля, че е за дадения етап, достатъчен.
И сега още нещо, което предложихте по отношение на това кои животни и как ще бъдат вписани в схемите. Искам да Ви кажа, че и наредбата, регламентът който съществува до момента, за племенните книги, това е 844 и този който в момента се подготвя е императивен. Ако искате аз ще Ви прочета нещата. Кои животни, какво означава животно под селекционен контрол - това означава чистопородно животно. Какво означава чистопородно животно - това означава еди какво си. Сега, има обаче две възможности. Първата, животните да са записани в главния раздел на родословната книга. Това означава, че тези животни трябва да имат до втори родословен пояс или техните майки и баби да са записани в допълнителния раздел на родословната книга. Толкова. Що се отнася до внесените животни. Всички животни, които идват с родословие, се вписват директно в родословните книги. Които идват, а не които са дошли.
И следващият момент в допълнителния раздел на родословната книга. В допълнителния раздел, ако животното е идентифицирано. Второ, ако развъдното сдружение, сега слушайте добре, развъдното сдружение смята, че животното отговаря на характеристиките на породата, тоест дали ще ги вкарате вътре или не, зависи вие как ще си отворите вратата. И разполага с минимална продуктивност. Преди да се определят изискванията по схемата, бяха направени три срещи с развъдните организации – козевъдна, овцевъдна, говедовъдна. Овцевъдите и козевъдите казаха - ние желаем да бъдат подпомагани по директни плащанията животи, вписани в родословната книга. Независимо от това дали са в главен или допълнителен резерв. Говедовъдните организации казаха втори път, че те желаят да бъдат подпомагани животни, които са вписани в главния раздел на родословната книга. Това е предложение на развъдните организации. От там нататък вече е решение как ще бъде. Но приема се решението и ние изпълняваме това, което трябва. И нищо друго не можем да направим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Член съм на Комисията по икономика и туризъм, която заседава често с бюджетната комисия и с енергийната комисия.Това са четирима министри, които присъстват на заседанията не повече от 10 минути, а заместниците им не повече от половин час. Благодаря на министър Танева не само за тази комисия, не само за тази комисия, но и за всички досега, но и на нейните заместници, които изкараха три часа с нас Няма такава комисия, която ръководството на Министерството на земеделието да е толкова отговорна към проблемите на сектора. Така че оценете го този жест, защото е тук от три и половина. Благодаря и аз още веднъж.



Заседанието бе закрито в 19,30 ч.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:


РУМЕН ХРИСТОВ





Стенограф:
Маргарита Крачунова



158 889 знака