Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 554-01-10, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14.01.2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ




П Р О Т О К О Л

№ 8


На 10 февруари 2015 г. се проведе извънредно заседание на
Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 11.10
часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:



1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 554-01-10, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14.01.2015 г.
2. Текущи.

..........................





ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги. Комисията имам кворум. Откривам извънредното заседание.
Първо, да гласуваме дневния ред на днешното заседание.
1.Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 554-01-10, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14.01.2015 г.
2. Текущи.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Гости на днешното заседание по точка едно са министърът на земеделието Десислава Танева; Цветан Димитров – заместник-министър; Лили Стоянова – началник отдел „Поземлени отношения и комасация”; Стилиян Митев – директор „Поземлени отношения и комасация”; Кирил Стоянов – държавен експерт.
По тази точка присъства и госпожа Елица Николова, секретар
на президента на Републиката.
От гражданските движения гости са Антон Димитров – ГО
Граждански форум Промяна; Стефан Трашлиев; Гурко Лозанов;
Петър Петров; Професор Николай Динев; Илия Бачев; Пламен
Драгнев; Евгени Славчев; Емил Милов; Камен Колчев – КРИБ.
Асоциацията на земеделските производители в България е представена от колегата Венцислав Върбанов, Таня Дъбнишка, Антоанета Балабанова и представител от Институт за агростратегии и иновации госпожа Светлана Боянова.
Уважаеми колеги, първо, ще предложа на вниманието Ви да гласуваме наименованието на законопроекта, който внасяме за второ гласуване в пленарна зала, именно Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи № 554-01-10, внесен от Цвета Караянчева и група народни представители на 14.01.2015 г.
Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Как процедираме?
Предложенията на народните представители са пред Вас, четем ли ги? Всеки може да се запознае в момента.
Започваме с предложението на народен представител Ферихан Ахмедова, което е във връзка със заглавието, което гласувахме преди малко. Думата „ползуването” да се замени с „ползването”. Действително и в Закона и навсякъде в публичното пространство говорим за ползването, но притеснението ни е, че ако променим заглавието, ще трябва да направим много промени в други закони и в самия закон, а нямаме време за това, както знаете бързаме с приемането на закона във връзка с кампанията, която започва от 1 март. Това предложение не беше отразено. Гласувахме вече заглавието. Заповядайте, госпожо Ахмедова, ако искате да кажете нещо.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Добър ден, уважаеми колеги. Ще внеса и в зала това предложение, защото от 2002 г. по новия правописен речник думата е „ползване”. Ясно е, че бързаме, но от 2002 г. до 2015 г. все бързаме и все не сме свършили работата. Това се пренася и по всички други закони и не е редно да не пазим чистотата на българския език.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Трябва, но няма да успеем.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Предложението съм го направила преди две седмици, господин Председател. Това е въпрос на един ден на един технически сътрудник от АПИС-а да изрови къде се среща тази дума и да я напише. Не е съществен проблем, за да можем по този начин да неглижираме заглавието.
МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Председател, да, госпожа Ахмедова е права. Но все пак този закон има 60 поправки и е имало много пъти, в които тя е присъствала в Комисията и е могла да направи това предложение. Имайки предвид сроковете и стартиралата кампания, нямаме време дори един ден, който да отделим, за да направим тази промяна. Има много по-съществени промени, които трябва да се приемат.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Само реплика. За съжаление не съм била член на Комисията по земеделие и затова не съм предлагала промени.
МАРИЯ БЕЛОВА: Предполагам, че сте били народен представител и друг мандат, в който сте могли да направите такова предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Мисля, че земеделските производители ги интересуват другите текстове от Закона, а не ползуването или ползването.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Има разлика, защото от 2002 г. тези форми не са дублетни. До 2002 г. бяха дублетни и нямаше значение. От 2002 г. има значение как се изговаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Подлагам на гласуване предложението на госпожа Ферихан Ахмедова и Салиха Емин думата „ползуването” да се замени с думата „ползването”. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – 2, „Въздържали се” – 1.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението не се приема. Връщаме се отново на заглавието - Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи. Остава старият вариант. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – 2, „Въздържали се” – 1.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението, което сме направили аз и Хаджийски, предлагам да го отложим, защото искам на тази точка да присъства министър Танева, която ще дойде малко по-късно, предвид на това, че е на среща с посланици. Ако нямате нищо против да отложим тази точка, който е съгласен да го отложим и да продължим текстовете нататък, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 16, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отиваме на предложението на професор Светла Бъчварова и група народи представители. Предложението за създаване на нов § 1 е в черен текст пред Вас. Имате ли коментари? Моля да гласуваме новия § 1, който е с три точки.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 13, „Против” – 1, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението на професор Бъчварова, което касае § 1, но не е отразено, е пред Вас. То е за създаване на нов параграф. Ние го създадохме преди малко с гласуването. Коментари? Заповядайте, госпожо Бъчварова!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Бих искала да кажа за какво става въпрос. Става въпрос за възстановяване на собствеността върху земята в стопанските дворове. В Закона е пропуснато, че има освен стопански дворове в земеделски земи, има и в горски фонд и съответно няма никаква процедура, по която да има възможност тези земи, които са в горски фонд да бъде възстановена земята в стопанските дворове. И предлагам да се добави към сега действащия текст. Има случаи и то не едни или два. Няма процедура. Законът е пропуснат в горския фонд. Държавни земи в горски фонд, възстановяване на собствеността в териториите, които са стопански дворове.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искам да кажа, че съм разговарял със заместник-министър Костов и той каза, че тези въпроси се уреждат в специалния Закон за горите.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: И не може друг закон да урежда Закона за горите. Това следва да се предвиди като преходна разпоредба в Закона за горите, която да прехвърля автоматично към Закона за собствеността и ползването на земеделската земя, тъй като Законът за горите третира тази материя.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз съжалявам, че господин Костов го няма, но в Закона за горите отново не е уредено. И тук става въпрос, че те са в горска територия, но са земи, а не са горски фонд. Те не са горски фонд. Те са земи в горска територия.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Трябва да се регламентира в Закона за горите с препратка към…
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Извинете, аз искам да кажа. Няма вече горски фонд и горска територия. Има горски фонд, който се замени с горски територии по новия закон.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние пишем горски територии, но това са земеделски земи.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Земеделски земи, които са се самозалесили и са придобили характеристика на гора, наистина след като мине лесоустроителят, дава указания да се стопанисват съгласно Закона за горите.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не искам да продължавам, но тук става дума, че има стопански двор, който е бил на кооперация или по друг начин е възстановен. Този стопански двор има прилежаща площ. Тази прилежаща площ – един, два или три декара, и закупена е сградата, възстановена е собствеността върху сградата, но върху територията не е възстановена по простата причина, че няма процедура, по която да се случи това. Не говорим за територии, които са се самозалесили и са станали гори в някакъв момент. Това си е стопански двор.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Наистина има такива сгради и съоръжения, които са на бившите ТКЗС-та и така нататък и се намират в горска територия. Действително в момента няма ред, по който собственикът на сградата да придобие застроената и прилежаща площ, но становището на Министерството и на Изпълнителната агенция по горите по това предложение е, че той трябва да се уреди в Закона за горите с Преходна и заключителна разпоредба, за да могат тези собственици да могат да придобиват застроени прилежащи площи в тази горска територия. Тоест този проблем да се уреди в Закона за горите. Това е нашето становище. Онези дворове, все пак това е лесоустроена територия, тъй като тя е в горите. Така че категорично няма как да се уреди със Земеделския закон придобиването на собственост на горска територия. Това е проблемът. И това е нашето становище.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приемам становището на Министерството на земеделието, но подлагам на гласуване предложението на професор Бъчварова. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 7, „Против” – 12, „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Отново § 1. Постъпило е предложение от народния представител Явор Хайтов. Предложението е отразено в редакцията и не е отразено по т. 2. Имате го текста. Няма да го чета. Ако приемате отразяването на т. 1 и не отразяването на т. 2, моля да гласуваме. Заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: В предложението е записано, че ако се представят два или повече не вписани в Службата по вписвания договори, регистрация се извършва на договора, посочен в подадената от собственик декларация. Въпросът е, ако този имот има няколко собственика. Единият собственик подаде една декларация, пък другият собственик подаде друга декларация, по какъв начин този текст решава проблема?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Председател, може ли?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, разбира се.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви. Има и т. 2, където е описано какво се случва тогава и затова не разбираме как Комисията е възприела текста на т. 1, а не възприема текста на т. 2, защото те са обвързани в този смисъл. Резонен е въпросът на госпожа Ахмедова.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Аз имам кратко пояснение така, както Министерството е разбрало вносителя и така, както Министерството дава подкрепа на предложението по т. 1. Тук става въпрос за имоти, за които са сключени договори, обикновено едногодишни, не вписани договори за ползване и заявили имот в общинската служба, но са представени за регистрация повече от един договор. Очевидно е, че или различните наследници са сключили договор с различни арендатори, или другата вероятност е някои от договорите да бъде недействителен - да бъде неизвестен на собственика. Така наречените фалшиви договори.
Замисълът на това предложение, което ние го подкрепяме, е при такъв конфликт за повече от един договор за един имот, не вписани в Службата по вписванията, да има произнасяне от собственика на имота, кой договор следва да бъде счетен за валиден. Тоест тук имаме спор за право на ползване и страната, държател на имота, собственикът, трябва да каже кой договор да бъде зачетен като действителен. В случаите, които имаме съсобственост на имота и в случаите, в които двама съсобственици на един имот са сключили по един договор с различни арендатори, има и такива случаи, това вече е спор на право, който не може да бъде разрешен по административен ред и за който имот, договорът не би могъл да бъде регистриран и не би могъл да бъде зачетен като правно основание, докато не се реши възникналия спор между страните по договора.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Колега Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Господин Председател, аз смятам че това, което беше казано току що като позиция на Министерството е и наша позиция, по простата причина, че ако бъде приета т. 2, ще тръгне едно изкуствено роене. В смисъл, че и сега знаем, че има проблеми между съсобственици. Знаем че роднинските отношения, още повече знаем че има имоти с по 10, 20 наследници, които си имат някакви вътрешни борби по отношение на това наследство. И да дадем една такава възможност да се преразпределя в идеална част, ще стане страшна суматоха, да не говорим че хора, които примерно по някакъв начин искат да навредят на други хора, могат изкуствено да тръгнат да подстрекават собственици и ще стане една много голяма неразбория. Мисля че е отразено предложението, което дава тежест на това собственикът все пак да даде декларация, кой от двата договора е валиден. Защото има собственици, които дори не знаят, че са подписани два договора. Има такива случаи. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Хайтов, искате ли отношение?
ЯВОР ХАЙТОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Поддържам направеното от мен предложение и повече пояснения едва ли бих могъл да направя, след като представителят на Министерството на земеделието доста пълно и всестранно направи анализ и мотивира текста.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Явор Хайтов по т. 2. Точка 1 е отразена. Който е съгласен т. 2 да бъде включена в текста за изменение на Закона, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 7, „Против” – 10, „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Точка 1 влиза, т. 2 отпада.
Предложение от Христов и Хаджийски. Предложението е отразено по принцип в редакцията.
Предложение на народния представител Караянчева. Предложението е отразено по принцип в редакцията.
Който е съгласен с така направените предложения по § 1, който става § 2 и текстът, който виждате пред Вас и се одобрява, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – 3, „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН РИСТОВ: Благодаря. Отиваме на § 2. Предложение на професор Светла Бъчварова, което не е отразено от Комисията. Имаме предложение на Красимир Каракачанов и група народни представители, което не е отразено. Предложение от народен представител Господин Михаил Миков, което е отразено по принцип в редакцията. И предложение на народен представител Явор Хайтов. Предложението му по т. 1 е отразено по принцип в § 13 и не е отразено по т. 2. Предложение на народния представител Калина Балабанова. Предложението не е отразено в редакцията. Предложение на Христов и Хаджийски, не е отразено в редакцията. Предложение от народен представител Цвета Караянчева, което е отразено по принцип в редакцията. Предложение от народен представител Ахмедова и народен представител Емин. То не е отразено в редакцията и стигаме до редакцията на § 2, който става § 3.
Имате думата по предложенията, които споменах преди малко и голяма част от тях не са отразени в редакцията на § 2, който става § 3.
Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Първо, фактът, че ни предоставихте доклада много късно, трудно можем да се справим включително и с предложенията, които трябва да бъдат гласувани. Няма как страница и половина да се прецени какво точно е отразено от предходни предложения.
За какво става въпрос в нашето предложение? Става въпрос за мярка „Агроекология”, която беше досега действаща и която ще действа в новия програмен период. Когато ние достигнем до служебно разпределение на масивите, тоест имаме доброволно първо споразумение, не се е случило доброволното, стигаме до служебно. И когато имаме служебно, тези земеделски производители които имат сключени договори, свързани с петгодишни ангажименти, на тях по възможност да се предоставят на същите места земята, която съответно те да обработват, за да нямат санкции за периода и да не връщат средства. Това се предлага. Тук нито се нарушава собствеността, защото собственикът се е произнесъл, нито се нарушава доброволно споразумение, защото то ако е факт, ние не отиваме към тази стъпка, отиваме към служебното с един текст, който ще задължи при неговото разпределение, тези които имат сключени договори, горе-долу същите масиви да им бъдат предоставени. И това не променя философията на закона. Същото се отнася и когато един масив е торен с оборска тор. Това не е еднократен акт всяка година да се прави. Това има продължителност от 4 – 5 години, в които да се ползва този парцел, облагороден един вид. Това е предложението.
Разберете, че иначе губим средства за хора, които са направили усилието да сключат договори по „Агроекология” и отнемането на земя води до санкции, а може и до целия договор.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, госпожо Стоянова.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: По предложението на професор Бъчварова, становището на Министерството на земеделието е, че действително трябва да бъде приет текстът, който защитава в определена степен, разбира се, хората които имат одобрена мярка по „Агроекология”. Така че ние подкрепяме това предложение на госпожа Бъчварова. Дори тук трябва да бъде не само по мярка „Агроекология”, а по всички мерки, които са одобрени с петгодишен ангажимент, с по-дълготраен ангажимент по Програмата на селските райони. С една уговорка, че такова географско местоположение може да бъде запазено само в случай, че всички имоти, попадащи в агроекологичната мярка, са подадени за участие в споразумение. Това означава, че ако някой ползвател на правно основание е заявил, че ще обработва имот, попадащ в „Агроекология” в реалната му граница, то не би могло да бъде защитена „Агроекологията” и да му бъде предоставена тази площ. С тази уговорка Министерството на земеделието приема така направеното предложение. Ние не приемаме предложението по същия маниер да се запазват и площите на хора, които наторяват определена земеделска територия с оборска тор, тъй като няма как да бъдат ограничени тези територии, те не са установени по някакъв начин. Тоест за разлика от агроекологичната площ, която е точно географски определена, одобрена и така нататък, другата площ, която се наторява, тя е неопределена по никакъв начин.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Така ал. 15 устройва ли Ви, професор Бъчварова? Защото тя отразява част от предложенията Ви.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тъй като пише, че предложението не е отразено…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не е отразена оборската тор и следващият програмен период 2014-2020 г.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Господин Председател, госпожи и господа народни представители. Във връзка с това изменение бих искала да помоля да направим едно изменение в текста на ал. 15 като премахнем израза „или за периода 2014-2020 г.”. Тоест за този период би трябвало хората, които кандидатстват по мярка „Агроекология”, да разполагат с необходимите правни основания за петгодишния период на тяхното ползване. И също така да разширим малко обхвата – да не бъде само агроекологична мярка, ами изразът „по мярка агроекологични плащания” да бъде заменен с текст „по мерки, изискващи петгодишен ангажимент за ползване”. Старата програма остава. Остават заварени агроекологични площи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението е разумно. Господин Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Тук имам една забележка. Не е задължително хора, които участват по „Агроегология” да имат петгодишни договори. Това би утежнило. Ако имате някаква информация, че по новата програма, ако бъде заложено, това ще утежни много участието на хората в „Агроекологията”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, Вие сте прав, но тези които имат петгодишни договори, ако тръгнем да ги местим, заради тях…
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Говоря само за новия програмен период.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ние записахме, че за новия програмен период отпада, и е решен вече въпросът. Имаше предложение освен „Агроекология” да бъде записан текст, който току-що беше внесен. Имате ли нещо против да го подкрепим, защото е по-широк?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По принцип обаче, защото така много объркано изглежда.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По принцип? Може ли още един път текста на ал. 15, ако обичате.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: „Земеделски земи, включени в масиви за ползване и одобрени за подпомагане по мерки, изискващи петгодишен времеви ангажимент от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. се разпределят без промяна на местоположението на лицата, одобрени по мерките в случаите, когато…”.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте, служебните разпределения са година за година. Всяка година се сключват, те не са петгодишни. И са правно основание. И затова може би целият период трябва да бъде включен. Служебното не може да бъде за пет години. Всяка година се сключва служебно споразумение, ако се стигне до там, при условие че отначало имаме, както Вие казахте, частно обработване на земи. Така че няма петгодишен служебен ангажимент.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министър Танева, моля.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, народни представители. Извинявам се за закъснението, но посланикът на Израел отправи към Сектор „Земеделие” предложения по повод едно изложение. Ще Ви го представя на друга комисия. Това ме забави.
Моето предложение е текстът да остане по мярка „Агроекологични плащания” по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. Защо на практика се предлага този текст и се приема това от предложението на професор Бъчварова? Това е за стари поети ангажименти по „Агроекология”, които все още не са изтекли. Разпределението, определянето на масивите да не се направи така, че хората да трябва да връщат пари. От тук насетне ясна е посоката на развитие на поземлените отношения, правното основание, дългосрочността. Ясно е, когато се поемат агроекологични ангажименти, от тук нататък съответният заявител на подпомагането, трябва да си има и съответните правни основания. Така че смятам, че този текст трябва да остане.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Същият текст без „2014-2020 г.” нали? Тоест изразът „или за периода” отпада.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отпада да. Благодаря, госпожо Министър. Корекция. Предложението на професор Бъчварова не е отразено в една част, в друга е отразено, както коментирахме преди малко. Не отразената част. Колега Върбанов, искате ли думата.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Господин Председател, госпожо Министър, колеги. Редакцията се получи според нас добре и ще даде резултат, обаче има един проблем, който продължава да ни притеснява. Какво се случва тази година, след като срокът 15 февруари е буквално след няколко дни. След като тези заповеди за плановете са в сила, какво правим? Ще се предвиди ли нещо от преходни и заключителни разпоредби да се удължи срокът за подаване на правното основание?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, удължен е. Отзад в преходни и заключителни разпоредби - на 27 февруари.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Последният работен ден.
Гласуваме предложенията, които не са отразени в параграфа, който е пред Вас.
Първо, предложението на професор Бъчварова.
Който е съгласен с редакцията, която тя е предложила, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 8, „Против” – няма , „Въздържали се” – 12.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Предложението на народен представител Красимир Каракачанов и група народни представители, което не е отразено в текста, който след малко ще гласуваме. Моля гласувайте.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 2, „Против” – няма , „Въздържал се” – 18.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Предложение на народния представител Михаил Миков. Отразено е по принцип в редакцията.
Предложението на Явор Хайтов, отразено по принцип в § 13, не е отразено по т. 2.
Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател. Ние направихме много внимателен анализ на понятието „полски пътища”. Няма закон, който да казва, чии са тези пътища. Кой Закон го казва?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Законът за общинската собственост.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Как тогава можем да ги отдаваме под наем?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ние не ги отдаваме под наем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: С решение на Общинския съвет. Ние не можем.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Защо вменяваме на кмета правото да ги дава под наем и да определя цената, и на Общинския съвет?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не вменяваме, даваме опция.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Кой текст от Закона за общинската собственост казва, че полските пътища са общински собственост?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: В Закона за общинската собственост в частта „Публична общинска собственост” е отразено за общинските пътища.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Общинските пътища са изброени много ясно в Закона за пътищата и там не присъстват тези полски пътища. Те по никой закон не са възстановяване на общините. Много е спорен .
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: В самия закон е записано, че не се актуват полските пътища. Това го говоря като бивш общински съветник.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Добре, но никой закон не казва, че те са собственост на общините. Няма такъв закон, поне по нашия прочит, който да определя тези пътища като общинска собственост, независимо дали тя е публична или частна и от там нататък откъде накъде общините ще ги отдават под наем и ще събират приходи срещу това. Да не говорим къде ще отидат приходите от тези наеми. Това е основната причина да предлагаме да отпаднат тези две алинеи, защото наистина има празнота в законодателството. Аз не съм съгласен с Вас, че по презумпция те са общински.
ЯВОР ХАЙТОВ: В Закона за общинската собственост изрично в чл. 2 е изброена общинската собственост и там не фигурират полските пътища. Прочетете го, ето го закона.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Снощи пристигна и едно възражение от кмета на община Троян, която казва, че не е приемливо по планинските райони, тъй като пътищата са публична общинска собственост, така е посочила. И следва да отпадне. Това е възражение на кмета на община Троян. И аз съм длъжен да го представя.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, проблемът с полските пътища е повсеместен за цяла България от много години. Сега какво се получава? Така или иначе тези полски пътища се работят. Практиката каква е? Част от общините, част от общинските кметове намират някакъв незаконен начин да карат арендаторите да ги заплащат под формата на дарения или каквото те са си решили, за да има някакво овъзмездяване. От друга страна, по този начин се нарушават правата на собствениците, защото те незаконно ги разорават. Този проблем се превърта от година в година и не се намира решение. Ако искаме да намерим решение на проблема с полските пътища, трябва да направим така, че да защитим интереса както на ползвателите, така и на общината, така и на собствениците. Ако намерим баланса на тези три интереса, този проблем може да бъде решен. Ако сега залитнем в полза само на ползвателите, също така ще ощетим другите. В момента общините губят изключително много средства от това, че така или иначе се ползват тези земи, а никой нищо не заплаща, собствениците са ощетени, защото незаконно са им разорани пътищата и никой по закон няма право да ги възстанови. Ако ние с този закон уредим тези отношения между трите субекта, това ще е най-доброто решение.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги народни представители, искам само да повторя, тъй като закъснях за началото на заседанието, че въпросните изменения в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и спешността им, са провокирани от това, че част от измененията засягат започването на кампанията от 1 март и прилагането на правното основание. Вторият мотив за законодателната инициатива и бързането тя да приключи, са предложеният от режим за разпределението на пасищата и мерите на животновъдите, за да може да се завърти отдаването на този фонд още от този сезон. Ефектът ще се усети след две години, ако се приложи предложеният и, разбира се, такъв, какъвто ред се приеме от народните представители.
По отношение на общинските пътища основната идея, аз подкрепя госпожа Ферихан Ахмедова в изказването си преди мен напълно, го предложихме заради това, за да дадем сигурността на ползвателите, земеделските производителите, в осигуряването си с правно основание на идващата кампания от 1 март. Защото в част при разорани общински пътища са формирани масиви за ползване, върху които има включително и агроекологични ангажименти. Недаването от страна на законодателя за възможност на ползвателя да се снабди с правно основание, все едно категорично го лишаваме, без негова вина, и от евентуални субсидии, които му се полагат. И не само това, а и според процентите, които не би изпълнил, и евентуални санкции. Да, по становище на нашия Правен отдел и Правна дирекция, ако знаех че с господин Хайтов ще влезем в полемика, е ли са общински пътища разораните полски пътища, е въпрос на друга полемика. Но по отношение на предложените текстове и решаване на хипотези, в които ще изпаднат земеделските производители, за мен това е наложително, за да може всеки земеделски ползвател да има съответните правни основания за ползване на земеделските земи и не само че да има право да си получи полагащото му се подпомагане, но и да не търпи санкции по повод ненамерени законодателни решения в актовете, които приема Народното събрание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ще ми позволите една реплика, господин Председател. Аз съм абсолютно съгласен с аргументите на госпожа Ахмедова и госпожа Танева. Абсолютно вярно е, трябва да се уредят тези отношения, но не по начина, по който го правим. В момента ние вменяваме, определяме че полските пътища, така наречените полски пътища, защото тях ги има само в този закон, ги вменяваме на общините без да имаме законовото основание за това. По кой нормативен акт те са собственост на общините? На този въпрос трябва да отговорим преди да продължим нататък. Става дума за собственост и оттам нататък всички произтичащи обстоятелства – събирането на наем, на приходи срещу тази собственост. Тогава можем да говорим дали тя е частна или публична и така нататък. Нека от там да започнем и затова ние предлагаме отпадането на тези две алинеи. Да не го решаваме преди да сме готови с решението на проблема.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това веднага означава, че от 1 март върху разораните общински пътища, земеделците не могат да имат правно основание.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Да не говорим, че има и още няколко аргумента. Защо трябва Общинският съвет да определя наема, а не е подчинено на режима на белите петна примерно? По същия начин да се определя наемът. Защо Общинският съвет трябва да влиза в една, предразполагаща към корупция схема, която трябва да гласува някакви наеми. Нека да си вървят по този стандартен ред. Но принципното ни възражение е основано на това, че няма законов акт, с който тези полски пътища да бъдат собственост на общините.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: В хипотеза на белите петна влизаме по-късно, когато ако в едномесечен срок Общинският съвет не се е произнесъл, тогава отива…
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Говорим за наемната цена – защо трябва да бъде определяна от Общинския съвет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ами, някой трябва да я определи тази цена.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Нека отговори екипът на Министерството, има ли законов акт, който да обявява тези пътища за общински?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Върбанов, заповядайте!
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Благодаря Ви, господин Председател. От името на земеделските производители искам да кажа, че в момента нас повече ни притеснява не чия е собствеността на тези пътища, а това че ние можем не само да загубим едни пари през тази година, а да ни се наложи да върнем едни пари за това, че ние няма да можем да спазим агроекологичните изисквания. Защото тези пътищата, ако не получим правно основание под някаква форма, те разделя масивите. А ние имаме ангажимент към тези масиви. За тях става дума. Тук философията е, че вече се изисква правно основание. Така или иначе тези пътища винаги са били ползвани и са били разорани много преди да направим този закон и преди ние да седнем тук и да умуваме, какво ще ги правим. Въпросът е в това, че практически, ако под някаква форма Вие не ни дадете нормативна база, от която да получим правно основание и да си защитим тези територии, които обработваме, тези масиви, на практика ние влизаме в нарушение на агроекологичните си договори и трябва да връщаме пари по тези договори.
Аз обаче поставям въпроса за тази година, защото с текстовете, които са предложени, се дава решение на проблема и може би до голяма степен се дава един баланс. Не се дава превес нито на собствениците, нито на ползвателите. Има някакъв баланс, който е търсен и е намерен. Притеснява ме какво се случва тази година, защото в преходните и заключителните разпоредби текстът урежда, който е изписан в момента и който е подложен за гласуване, урежда случаите, в които все още няма издадени заповеди, които са в процедура на издаване. А тези, които вече имат заповеди, землища, където има заповеди, нищо не е казано и ние тези срокове не можем да ги спазим, даже и 27 февруари е много кратък срок. До края на седмицата, дай Боже, Вие законът да мине и в зала, след това да се публикува, след това, докато се разбере какво трябва да се прави, ще дойде и 27 февруари. Според мен, тук трябваше да се даде един по-дълъг срок, за да могат хората по-бързо да се адаптират.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Върбанов, разбрах Вашето притеснение, но ние в момента коментираме текста, който не е преходни и заключителни разпоредби. Там като стигнем, ще коментираме датата 27 февруари. Стана ясно от това, което казаха народните представители, какъв е замисълът на този текст.
Гласуваме предложението на народния представител Явор Хайтов, което касае т. 2, която по принцип се коментира, че не се подкрепя. Който е съгласен тази т. 2, която коментирахме, че не може да бъде подкрепена, която не е отразена в текста на Комисията, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – няма, „Против” – 1 , „Въздържали се” – 18.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме предложението на народния представител Калина Балабанова, което не е отразено в редакцията. Заповядайте, госпожо Балабанова!
КАЛИНА БАЛАБАНОВА: Благодаря, господин Председател. Аз смятам, че моето предложение удовлетворява интересите както на общината, така и на ползвателите. И старият текст, който ни беше предоставен, даваше възможност пътищата да бъдат предоставени и на други ползватели спрямо субективната преценка на кмета. Даваше също така възможност за забавяне, което на практика отказва ползвателите да искат да обработват пътища. Текстът, който аз Ви предоставям, Вие го имате пред себе си, дава възможност на ползвателите на масивите да започнат обработка на масивите заедно със съответните пътища. Тоест когато директорът на Областна дирекция предостави масива, да предостави и пътищата заедно с това. И аз смятам, че ако остане старият текст, можем да изпаднем в хипотеза на чакане на решение на Общинския съвет след 1 октомври, а ползвателите да започнат обработката чак декември или януари спрямо заповедта на кмета, като се има предвид, че стопанската година започва на 1 октомври. Мисля че текстът е добре формулиран да удовлетвори интересите и на общината, и на ползвателите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, моля.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак, когато разглеждаме предложенията, трябва да гледаме и текста, който ни се предлага за гласуване вече като предложение за редакция и трябва да Ви кажа, четейки тази редакция, на мен не ми става ясно – хем са общинска собственост, както сега се твърдеше, но директорът на областната дирекция е водещата фигура в цялата процедура. Той изисква, отправя искане да се предоставят, Общинският съвет ако не се произнесе, съответно пак директорът на Областната дирекция решава какво ще става и как ще се реализира съответно тази процедура. Извинявайте, но такова раздвоение не може да бъде. Или общинският съвет ще си решава открай докрай и ще си сключва договорите и ще си прибира съответно сумите, или ако решите че е държавна собственост, Областната дирекция да си прави процедурата, както намери за добре. Просто ал. 16 не знам как е измислена тази еквилибристика между две институции, но просто не е приложимо това нещо. Или Общинският съвет, или държавата. Не е ясно чия собственост е. Тук става и двете – и държавна, и общинска става.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Върбанов.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Има логика това, което току що беше казано от професор Бъчварова, но представете си един Общински съвет, който не взима решение, кметът не отреагира, какво става. Там цялата община, всичко пропада. Трябва да има някакъв механизъм. И тук, колкото и да има някаква колизия в интересите, в крайна сметка това се прави в интерес на производителите, ако щете и в интерес на държавата като цяло. Защото тези пари, като се наложи да ги върнем, просто не ми се мисли откъде ще се върнат вече след като са похарчени.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, но чия собственост са. Как ще стане така?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Какъв е проблемът директорът на Областната служба да пусне едно писмо до кмета да му напомни, че по закона има ангажименти.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако не е взел решение, пак се връща при него. Това някак си няма смисъл. И пак няма да бъде правно основание. Какво правно основание ще има?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Като сте го написали в закона вече има правно основание, защото това е вече закон и се спазва законът.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: За цял програмен период нямаше правно основание.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Цял програмен период, не искам да говорим. Ако искате да направим една комисия, да извадим данните, които имаме. Цял програмен период колко пари се взеха от хора, които нямат нищо общо със земеделска дейност, които си прибираха белите петна. Колко време не можеше да се види кой къде се чертае, за да може след това да отидат други фирми да начертаят белите петна и да приберат парите. Но това не е обект на този разговор. Затова ние винаги сме искали да има правно основание. Не може да се ползва някаква собственост, да се печели от някакъв бизнес и да нямаш правно основание върху основното средство за производство, каквото е земята. В същото време, когато сега се тръгва да се регламентира това правно основание, тези пътища така или иначе ние ги работим и ние нямаме нищо против да си плащаме за това, че работим тези пътища. На кого ще платим, мисля че ако сега влезете в тази полемика, няма да се вземе никакво решение, от което да произтече нещо полезно за хората. Така че по-добре да не се влиза в този спор, а да се даде една възможност да се регламентират отношенията и да може да се работи на практика.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Министър, моля.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, искам да подкрепя напълно господин Венцислав Върбанов в изказването и още веднъж да Ви напомня, че тези промени, които са инициирани са с оглед кампанията от 1 март и защита правата на ползвателите, с оглед предстоящата кампания съответно на собствениците. И тук по отношение на ал. 16 редът е предложен, за да може, ако няма заинтересованост или решение на Общинския съвет, съответно на кмета, да има орган, който да вземе решение и земеделският производител, който е добросъвестен, да се снабди със съответното правно основание и да не носи санкции по отношение на агроекологичен ангажимент, който е приел.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ама, тя му е гарантирана с определението. Не може един държавен орган…
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не може един държавен орган да се разпорежда с общинска собственост и обратното.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, белите петна, които са заинтересовани… Ами в тази извънбюджетна сметка. То е принципна философия.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Държавата не може да бъде …
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Като е незаинтересована и не си е взела съответните решения, защо да пострадат съвестни ползватели.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Не само, ще страда целият сектор „Земеделие” и икономиката. Все пак е национален въпрос. Най-много да се разбие земеделието.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Колеги, ние ако търсим доводи да спираме земеделието и да го правим разпокъсано, можем да намерим много.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Колеги, според мен неоспоримо е, че пътищата са общинска собственост. Въпрос е някой юрист да го изрови точно къде е записано, защото във всяка една скица е записана тази собственост. Водейки се от тази мисъл, че това е така, с публичната общинска собственост може да се разпорежда само Общинският съвет. Държавата не може да се разпорежда с този вид собственост. Приемаме че ако тази теза Вашата е вярна, че държавата в лицето на областния управител може, в такъв случай възниква въпросът защо за други имоти примерно, които притежава общината, ако Общинският съвет не реши и не се разпорежда областният управител. Защото има разделение на собствеността. Всеки собственик има право да управлява и да се разпорежда със собствеността си. Няма как да стане така, че с този закон държавата да има право да се разпорежда с публична общинска собственост. Поради което общините, ако се опасявате че общинските съвети няма да вземат решения, аз нямам такива опасения, защото всяка местна власт има интерес първо, да обгрижи земеделците си, после да събере едни пари в Общинския съвет, те да са му собствени приходи. Не виждам защо да не го правят. И поради което предлагам да не влизаме в противоречие със законите, а този чл. 16 презастраховането, според мен трябва да отпадне, защото ако някой свестен юрист го погледне, ще ни обори и ще каже – Вие в тази комисия сте преиграли.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Господин Председател, госпожо
Министър. Моето изказване ще бъде в духа на колежката Ахмедова.
Мисля че ще влезем в едно противоречие, в една посока, която ще
бъде грешна с така предложения текст. Аз също считам, че
собствеността, ако трябва да се отрегулира в Закона за общинската собственост и да вървим в тази посока, изрично да бъде опомената, да бъде едно последващо действие, а сега да дадем възможност на Общинския съвет, ако ли не пък кметът като принципал да сключи договора. Също мисля, че няма заинтересован кмет, който да провали сключването на такива договори и да осигури едни приходи за общината за този период от време. Предлагам да оставим в правомощията на Общинския съвет и на кмета да сключва договорите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Върбанов, понеже Вие изтъкнахте доводи в тази посока. Ако приемем Вашето предложение и това на госпожа Ахмедова, облекчаваме дейността на Министерството на земеделието очевидно. Но колегите, които са в ежедневието на бизнеса, имат притеснения.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: За мен е много важно да има все пак някакъв режим и тук да не увисне проблемът неразрешени. Има и такава хипотеза, че може и Общинският съвет да не се произнесе по някакви причини, може и кметът да не отреагира. И тогава тези пътища пак ще се обработват от някой фермер, само че той няма да може да ги декларира като правно основание пред съответните органи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да гласуваме предложението на народния представител Калина Балабанова. Продължаваме нататък. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 4, „Против” – няма , „Въздържали се” – 16.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Прочитайки редакцията на Комисията по отношение на параграфите, които ще коментираме след малко, аз оттеглям предложенията, направени от мен и господин Хаджийски. Така че няма да ги коментираме и няма да ги гласуваме. Отиваме на предложението на народен представител Цвета Караянчева. Предложението е отразено по принцип в редакцията. Предложение на Ферихан Ахмедова и Салиха Емин. Предложението не е отразено в редакцията. Искате ли думата? Заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Предложенията са няколко. Първото предложение е към текстовете, където са уредени комисията и определянето на масивите за ползване. Принципното ни предложение е, когато работят тези комисии по желание да участват и самите ползватели, защото в Северна България, специално в моя район Русе, има голяма практика, в която самите ползватели успяват да се разберат по отношение на масивите за ползване. Ако ги изключим от работата на тази комисия, това означава, че ще има още повече възражения. Те помежду си могат да намерят баланс. За да не стане процесът чисто административен, предлагам в тази работа да участват и ползвателите.
Една по една ще карам точките, за да можем да ги отметнем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тук опасението беше свързано с това по какъв начин се избират ползвателите, кои представляват ползвателите, колко ползватели участват в тази комисия.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: „Заявили желание за участие” е записано в текста.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Могат да дойдат 30 души.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Още по-добре, още по-пълноценен ще бъде протоколът в който …
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ползвателите, на какво мнение сте?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: След като говорим за доброволно споразумение, има логика и ползвателите да имат участие. Чисто практически досега беше така събират се всички ползватели, уточняват се горе-долу как ще бъдат нещата, първите две години беше много трудно. Сега като че ли тази година мина много по-лесно, след което дори избират кой да им предложи. Обикновено избират поддържащата фирма, която държи пълната информация за землището и много по-лесно може да види правното основание и да направи някакви ситуации, от които да предложи някакво по-справедливо споразумение. Не виждам какъв е проблемът да се запише, че ползвателите също ще участват. Пък вече на място, между другото вече механизмът сработи. Те отиват с доброто намерение да се споразумеят вече, на повечето от местата. Изключвам там, където са непримирими помежду си и никога няма да се споразумеят, затова е добре да има и възможност за служебно, защото служебното споразумение, което остана в закона, имаше възпитателен ефект. На много места се сключваха тези доброволни споразумения, опасявайки се, когато на екрана се покажеше какво се случва при едно служебно споразумение, като се даде приоритет на правното основание, всички предпочитаха нещо да се споразумеят, отколкото всичко да се раздели на парчета и да се провалят масивите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Повечето са „за” предложението на госпожа Ахмедова. Има ли противно мнение? Министерството на земеделието?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, аз съм съгласна. По-важно е да е работещо. Има, разбира се, резон. Ако имаше наистина институционализирани браншови организации като партньори, най-доброто щеше да е да напишем тук, че представител на браншовата организация участва. Проблемът е, че нямаме и както и да го запишем, може да провокираме голям интерес, но да речем, че в тези процеси вече има практика и няма да постигнем някакъв хаос. Приемам предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Значи, гласуваме само т. 1 в редакцията, предложена от народните представители Ахмедова-Емин. Който е съгласен тази точка да влезе в редакцията на § 2, който става § 3, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” няма– , „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Следващите точки.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Следващата точка е по отношение на процедурите по обжалване. Досегашният ред беше по Административно-процесуалния кодекс - в началото пред Министерството, после пред Административния съд, сега е променено редът да бъде пред Районен съд в 14-дневен срок. Опасенията ни са, че районните съдилища ще бъдат залети от дела. Тъй като практиката по прилагането на селскостопанската политика по отношение на тези актове и обжалвания е по реда на АПК, мисля че трябва да се запази старият ред, който е работещ и в годините този двустепенен модел - пред министъра, после пред АПК и частично се решават проблемите преди да стигнат до съда. Представяте ли си един районен съд с колко дела ще бъде залят и кога те ще бъдат решени. След дъжд качулка. И по този начин едва ли ще помогнем на земеделците. С такива съображения го предлагам.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това отпада, остава старият ред.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Така ли? Много късно ни дадоха доклада и аз нямаше как да се запозная. Ами, щом е отпаднал, значи ме удовлетворява.
По следващата точка, където съм записала думите „три месеца” се заменят с „един месец”, е по отношение на срока за плащанията на така наречените бели петна. Мотивите ми са, след като се сключи договор с някого, срокът му за плащане обикновено е в рамките на един месец. За този, който работи нерегламентирано, да даваме по-голям срок, отколкото в практиката се договарят, ми се стори в ущърб на собствениците. Затова предлагам да е един месец.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Министерството подкрепя предложението за три месеца, имайки предвид, че това плащане по сроковете в процедурата по споразумение идва във време, в което ползвателите правят агротехническите си мероприятия за следващата година - да плащат суми по сключени от тях договори, във време, в което те разходват голям финансов ресурс. Имахме предвид, че 10 октомври е крайният срок за издаването на заповедта, и в този тримесечен срок те ще са получили съответното подпомагане и ще имат финансова възможност да платят тези задължения на белите петна без да изпитват правомерни трудности. Това е, което имахме предвид.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Подкрепям мнението на Министерството, защото ние искаме тук да се произвежда и трябва във всички случаи производителят да бъде в по-облекчени условия. Ние трябва да бъдем на страната на производителите. Аз мисля, че три месеца са напълно достатъчни.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Реплика. Ние като законодатели, не трябва да вземаме ничия страна, а да защитаваме интересите на всички. Защото ако е така на ползвателите и на земеделците ще дадем свръхправа, а няма да защитим другите. Затова сме народни представители да защитаваме всички, а не определена гилдия. Ние не сме лобисти тук.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Не сме лобисти, само че като паднат производителите в калта, няма да има кой да дава на ползвателите, на тези които са дали земите си на аренда.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ако няма собственикът земя, ползвателят какво ще ползва?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, колеги чухме аргументите и на двете страни. Предлагам т. 5 да бъде гласувана – дали да бъде три месеца или един месец. Предложението е на госпожа Ахмедова е за един месец, предложението което е отразено в Комисията в текста е три месеца. Който е за предложението на госпожа Ахмедова да бъде един месец, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” - 2 , „Въздържали се” – 15
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ7 Госпожо Ахмедова, следващата т. 9 ще я коментирате ли?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Искам да зачета основния текст, за да стане ясно къде точно искам да запишем тези няколко думи, защото са много важни. „Проектираните по Плана за земеразделяне полски пътища, попадащи в масивите за ползване, могат да бъдат предоставени на ползватели на съответните масиви по тяхно искане със заповед на кмета на общината, издадена след решение на Общинския съвет” – тук искам да сложим запетая и да продължим. Всъщност във второто изречение – „договорът се сключва за съответната стопанска година след заплащане на определената с решението на Общинския съвет цена” и тук да сложим запетая – „не по-малка от средното рентно плащане за землището”. Защото, представете си един Общински съвет, оставен с този текст, в един момент ще реши, че ще бъде много малка цената, в друг момент много голяма, няма да изнася на ползвателите, поне да има минимум, от който те да започват.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Този текст го има в ал. 16, но той касае директора на Областната дирекция. Текстът е: ал. 4 – „цената на имотите в размер на средното годишно рентно плащане на землището”.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ал. 16 - аз се противопоставям по отношение на възможността директорът на Областната земеделска служба да го прави, защото директорът не се явява собственик на тези земи, за да има той възможност. Трябва органът, който има правомощия на собствеността.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Върбанов, Вашето мнение какво е?
Тук има опасения, че ако запишем не по-малко от средното рентно плащане, може да има недобросъвестен общински съветник, който да каже пет пъти средното рентно плащане.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Притеснявам се, че някой ще се изкуши да прави търгове, които ще доведат до страшни последствия. Конкуренцията в сектора е много голяма, има доста силни земеделски производители, които могат да лобират по всякакви начини, и ако не е заковано в закона се притеснявам да не тръгне някаква самодейност, която да доведе до негативни неща.
Може Общинският съвет да гласува някъде, примерно. Вижте сега, говоря само с примери от практиката. В Добруджа, в Добричка област, има вече някои места, които си дават по 150 лв. рента, което е абсолютно ненормално и няма никаква логика. На други места има ренти по 20 лв. Кметът обаче на населеното място с 20-те лева му се ще да напълни бюджета и кара Добрич да взима 150 лв. примерно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Рентата плащаме за землището.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Председател, в случая пазарен механизъм не е приложим, защото тези пътища могат да бъдат взети само от ползвателя на околните имоти. Друг вариант няма. Това не е нещо, което общината може да даде на някой друг. Те са свързани с конкретния имот около тях. Така че да поставим изисквания не по-малко от средното рентно плащане означава че те трябва да струват повече едва ли не, от това, което той плаща за останалите имоти. Няма логика в това нещо. Така че или да бъде средното рентно, или да оставим свобода на Общинския съвет да носи изцяло тази отговорност за колко. Разбира се, аз пак повтарям моята логика, че тук създаваме условия за корупционен натиск определено. И затова възразяваме изобщо на тази система. Но нека да бъдат при същия режим, при който се отдават и белите петна.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме т. 9, внесена от госпожа Ахмедова със съгласие от нейна страна „не по-малко” да отпадне и да остане „средното рентно плащане за землището”.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Зависи как излиза Вашата информация в сайта. Ако излиза за общината, за общината да е. Ако е за землището, по-добре да напишем тогава „землището”.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Трябва да бъде „за землището”, защото има много общини с много разнообразни землища. Има общини със землища, в които рентата може да се различава на 50 процента от други землища. Особено Предбалкана. Много лесно може да се види за землището, защото договорите, които ние регистрираме, вътре пише и наема.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам за гласуване текста на госпожа Ахмедова по т. 9 със съгласието „по-малко” да отпадне и гласуваме текста „средното рентно плащане за землището”. Който е съгласен с така предложения текст, внесен от госпожа Амедова и коригиран от нас, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” няма– , „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУЕМН ХРИСТОВ: Благодаря. Точка 9, ал. 15.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: По т. 9 пак за тези полски пътища. В основният текст така, както е записано, пише, „ползвателят, на когото са предоставени полски пътища осигурява достъп до имотите, декларирани и заявени за ползване в реални граници през следващата стопанска година”. Постарах се да напиша текст, с който да защитя правата и на собствениците и ползвателите, които в реални граници ще работят. Защото представете си стопанска година, в която има масив за ползване, разорават се пътищата, в следващата стопанска година някой решава да си направи овощна градина точно еди си къде. Той как ще стигне до там? В текста е записано – този, който е разорал да има задължението да го възстанови, за да може този човек да си стигне до имота. И за да огранича, да не са исканията от когото и да е, право да поискат такова възстановяване на пътя е, да са само тези, които имат непосредствени съседи на този път или Общинският съвет, който е дал съгласие да се разоре. Трябва редакция на този текст. Съгласна съм да го редактираме, но да не го оставяме в закона като пропуск, защото по този начин ще видите, че ще се създадат проблеми в следващите години.
МАРИЯ БЕЛОВА: Алинея 17 точно това урежда.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Алниея 17 я прочетох в текста. Пише: „Ползвателят, на когото са предоставени полските пътища, осигурява достъп до имотите. Според Вас това достатъчно ли е? Разбира ли се, че този човек има някакви задължения? Според мен не е достатъчен текстът с наименованието да осигури достъп до имотите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Но продължаваме „декларирани и заявени за ползване в реални граници през следващата стопанска година”. То е записано.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Самият термин „осигурява достъп”, като ни осигури достъп какво се случва. Законът какво казва?
МАРИЯ БЕЛОВА: Собственикът в случая общината…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Върбанов, моля.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Текстът, който е предложен, според мен е коректен, защото тези пътища, просто един трактор минава два пъти и оставя две дири. Ако остане този текст да бъде задължен, всички които ще работят в реални граници имотите си, който ползва масива, той е задължен по закон. Ще допусне да мине два пъти с трактора си и той ще си направи пътя. Тук няма да тръгнем да строим нещо или нещо кой знае какво. Трябва да има достъп, да се отиде до имота. И обикновено на практика, там на полето, ние се разбираме откъде ще направим този достъп. Дори сега, когато всяка година се подписва споразумението, има движение на земи, има хора, които в един момент идват внуците им и решават да си вземат земята в реални граници, декларират го и искат да си влязат, и се уточнява откъде е най-добре да му се остави достъп до имота. Защото ако се възстановява пътя, както е по картата, може до имота му наистина да мине и да мине по много по-сложен начин, отколкото ако се разберат хората. Така или иначе който иска да влезе в реални граници, той влиза. Досега влизаше без да е регламентирано това нещо, сега с текста мисля, че се регламентира и няма да има проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: На практика ал. 17. Заповядайте, госпожо Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Искам да прочета и текста, който предлагам. Явно не всички колеги са го прочели и затова не става ясно. Предлагам следния текст. Създава се изречение четвърто. „Ползвателят на полски пътища е длъжен да ги възстанови за своя сметка с функционалност полски път”. Аз не казвам да се възстанови нещо друго. Така както си е било. „Така както са заложени в картата за възстановената собственост или кадастралната карта.” Защото ако този човек си направи орехова градина, която ще гледа сто години и днес Вие решите да му оставите път там по Ваше усмотрение, след време се променят масивите за ползване в следващите години, какво се случва с този достъп до имота? Нали трябва да разглеждаме случаите всестранно, а не само в конфликти като от страната на зърнопроизводителите. Като продължавам, че „това може да стане след поискване от страна на общината след решение на съответния Общински съвет. Нали има контра, в която не всеки може или от собственици, чиито поземлени имоти непосредствено граничат с ползваните пътища, така че да имат безпрепятствен достъп до имотите си”. В крайна сметка правим закон, колеги.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Една реплика към госпожа Ахмедова. Така както сте записали текста, означава че ползвателят след това трябва да трасира пътя, точно както е разчертан той по план за земеразделяне и функционално с полски път не знам какво имате предвид. Какъв е този термин, какво точно трябва да направи ползвателят?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Да го възстанови като полски път, а не да иска човекът да му сложи трошено каменна настилка, асфалт или нещо друго.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не е тайна, че тези пътища в момента 90 на сто не съществуват и ние трябва да караме в един момент ползвателят да направи нещо, което не го е имало. То може да му струва повече, отколкото приходите, които има.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Не всички, само тези, които са разорани. Колега, вие имате имот, искате да си направите градина. С хеликоптер ли ще стигнете до вашия имот?
МАРИЯ БЕЛОВА: То изрично е посочено, че му се осигурява достъп.
РУМЕН ЙОНЧЕН: След като общината е ползвателят и е реализирала приходите, нека тя да прави трасирането.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Пречи ли ви да е регламентирано така, както е по-ясно?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Аз отново настоявам, че след като общината е събирала от това, че е дала пътя за ползване по този начин, нека тя да възстанови пътя тогава. Защо трябва ползвателят да възстанови нещо, което не е съществувало на терен. Той трябва да го изгради сега, да трасира, да инвестира.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Защото прихода за ползването е заради собствеността, а не заради ангажимента…
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ако собствеността е на общината, нека тя да го направи.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Вашият имот не искате да бъде върнат в същия вид?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Никой не знае в кой вид е. Той е във вида, който е начертан на картата. Спомнете си, че при възстановяването на земите се начертаха по-голямата част от тези пътища.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ама, колега, недейте да мислите само от Вашата камбанария. Мислете и от друга страна. Защото в един момент така ще изкривим закона в една посока.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Искам да кажа, че ние не сме Асоциация на зърнопроизводителите, макар че има и зърнопроизводители. Има и зеленчукопроизводители, и овощари, и животновъди и така нататък. Помислете си за момент кое е по-удобно даже за човека, който иска да създаде овощната градина или градината за зеленчуци, защото сега ще има много такива. С новата програма ще има много хора, които ще се преориентира, даже според мен първи ще се преориентират и зърнопроизводителите, които ще видят по-голям материален интерес, вече имат натрупан 20-годишен опит да управляват ресурси, да управляват хора и така нататък. Те ще се ориентират дори по-бързо от по-малките производители. И въпросът е, че е по-добре да се запише че е задължен да осигури достъп. Ами, аз ако искам да си направя някаква овощна градина, може достъпът ми до овощната градина да не е по трасето, което е дадено на картата, а да ми е много по-удобно да мина от друго място. И тук терминът „ да възстанови във вида”, ние не знаем в какъв вид са били тези пътища, защото тях не ги е имало. Още от създаването на ТКЗС-тата са разорани масивите и всичко е претърпяло такива промени, че няма как да ги възстановим във вида, в който са били.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Колега, Вие сте в хипотезата на масив за ползване за тази година. Не се знае за следващата какво ще бъде. Вие ли ще сте в този имот, от там ли трябва да мине, на следващия ползвател така ли ще му е изгодно? Затова трябва да бъдат регламентирани със закон правоотношенията, които са.
ПРЕДС. РУЕМЕН ХРИСТОВ: Още от самото начало при приемането на закона той е задължен да осигури достъп, ако някой пожелае да обработва земята си отделно. Тук много ясно и категорично е казано в § 17. Госпожо Ахмедова, Вашето предложение може да предполага искане от страна на този, който ще си прави овощна градина като допишете „възстановяване на полски пътища” да му го изравни с грейдер. Примерно казано. Той да каже: аз искам да ми го направиш равен. Така че никой няма да лиши собствениците от възможността да стигнат до парцела, който искат да обработват и в който искат да си направят орехова градина за сто години.
Това, което предлага господин Върбанов е, ако в момента има възможност да се мине по-пряк път, да се ползва по-прекият път. Ако догодина, тези които дават този пряк път не са примерно ползватели на тази земя, ще минават по по-далечния път, защото тук пише „ да осигури за всяка стопанска година достъп”. Той може да бъде различен всяка година. Въпросът е да бъде най-лесният и най-прекият и за двете страни. Така че приключваме с дебата. Предлагам предложението на госпожа Ахмедова да бъде гласувано. Става дума за т. 9, ал. 15. Моля, който е съгласен с така направеното предложение, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” - 12 , „Въздържали се” – 5.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преди да предложа на гласуване редакцията на § 2, който става § 3, Ви правя едно предложение, което искам да обсъдим. Говорим за т. 1. В ал. 4 се създава изречение второ. „В заповедта се включват и проектираните в плана за земеразделяне полски пътища”. Аз предлагам след запетаята да запишем и „второстепенни канали”, става дума за Южна България най-вече, където каналите отдавна не съществуват, но са очертани. Те се обработват по същия начин, както се обработват полските пътища. И да прехвърлим после ангажимента към Министерството на земеделието в правилника да запишат какво значи не съществуващ канал, второстепенен, кой е собственикът – общината ли, държавата или така нататък. Но те се явяват по същия начин, както в момента се явяват пътищата и за Южна България там, където има и оризища и по-голямо напояване, това нещо стои като дневен ред. Моля Министерството на земеделието.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние, разбира се, ще изпълним това, което народните представители гласуват. Ние разсъждавахме, тъй като бяха дошли подобни предложения и от неправителствени организации. Проблемът е, че каквото и да запишем в момента, включително и това, което Вие казвате, го няма в регламентирано в друга законова уредба, какво представлява това. И не знам как ще го уредим.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Вероятно има места, в които има бегли следи от напоителни канали. Проблемът е, че когато един канал спре да съществува, той трябва да мине през съответната процедура за бракуване, за да бъде лишен от титлата „канал” и да бъде ползван като земеделска земя. И това е сложно да го регламентираме в нашия земеделски закон и правилник. А сигурно има такива случаи, които пречат на ползвателите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Оставяме го за след две години, защото госпожа Ахмедова каза, че ще има след две години промени в закона. Аз обаче настоявам Министерството на земеделието да седне и да прегледа този казус и да види тези канали къде ги отнасяме. Дайте дефиниция в друг закон, ако трябва. Оттеглям предложението за § 3, но дайте дефиниция, дайте да видим какво правим с тези и други мелиоративни съоръжения, които са в картите на землищата и другите, които се обработват както полските пътища и които нямат правно основание за ползване. Да не стане пак така като агроекологичните?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Няма как да не стане, ако те попадат в масиви. В момента, когато те нямат договори, с които да имат някакво правно основание, като отидат да чертаят, там ще светна бели петна. Може би трябва да се помисли за някакъв текст, не знам тук в закона или в правилника да помислим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз смятам само да им дадем, записвайки нещо, което не е регламентирано, те да го развият в правилника, тъй като нямаме дефиниция за канали, но тях ги има и те ще се явяват като бели петна.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Като полските пътища.
ПРЕДС. РУЕМН ХРИСТОВ: Да, като полски пътища, не като бели петна.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Тук тръгна една полемика, чии са полските пътища. Повечето общини, има такива, които са ги актували дори, тук ми подсказват колегите юристи. Има общини, които са си актували имотите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Каналите наистина са общинска собственост.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Всичко на територията на общината, което е ничие, кметът си го е актувал като общинско.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министерството на земеделието е съгласно да го запишем, пък те да си му търсят дефиниция, както се казва, в правилника или в някой друг закон. Да не допуснем евентуално това, което казвате, господин Върбанов.
Добре. Отиваме към гласуване на § 2, който става § 3 с направените редакции и добавката, която направих. Тя е „второстепенни канали”. Кажете госпожо министър.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Дайте да махнем „второстепенни”. По-добре да сложим „напоителни канали”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министерството на земеделието предлага да не бъдат „второстепенни”, да бъдат „напоителни канали”.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Има напоителни канали, които са отразени на картите, които са вкопани в земята и които повечето фермери така или иначе не са ги използвали, а са ги заравнили с булдозерите. Така че по-добре да се напише „неизползваеми канали”.
Дали терминът да бъде „неизползваеми” или „вкопани”. Те не са бракувани. Нека в правилника да го уточнят колегите.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Полски пътища и канали и приключваме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ами тези канали, които се ползват.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Има канали използваеми и не използваеми. Само канали. Ами, аз съм недобросъвестен отивам и разоравам канала.
МАРИЯ БЕЛОВА: И никой не може да ти каже нищо.
РЕФЕРЕНТЪТ: Понятието „канали” е прекалено общо. Трябва да се конкретизира. Много в обхватна материя влизаме така и много въпроси ще изникнат от това просто споменаване на „канали”. Да не говорим, че по принцип дефиницията трябва да е в закона, не в правилника.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Напоителни канали.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Имам едно предложение, което просто в момента го мисля на глас. Тези канали, каквито и да са, да не влизат в заповедта по ал. 4, а в правника да се даде възможност за такива имоти, те за нас са имоти, независимо че са канали по начин на трайно ползване. За такива имоти собственикът на канала, ако сключи договор с ползвателя, точно в случай когато каналът го няма на терена, този договор да бъде признат като правно основание.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Много сложно ще стане. Имам чувството, че „Напоителни системи” не си знаят точно къде им е собствеността, каналите и така нататък. Да не говорим, че има такива канали, които съм сигурен, че са отразени в картите, а са били собственост навремето на АПК-та, ТКЗС-та и така нататък. Защото собственикът бил този, който го е строил тогава. И по-добре да се остави по-общ текст, а след това Вие в правилника да му дадете някаква конкретика. И ако трябва да се питат тук колегите, защото този проблем ще се яви в Южна България особено в районите, където се сее ориз. В тези полета.Трябва да се отдаде един текст в закона, който да ни даде възможност след това да се развият тези членове и във връзка с тях и да поискаме нещо по-конкретно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз предлагам да оттеглим текста и да внесем Закон за изменение и допълнение на по-късен етап, когато се конкретизира от Министерството на земеделието. Там ще влязат и оризища и така нататък.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Само че какво правят те тази година. Връщаме се в хипотезата, че тази година, тамм ако има такива проекти за агроекология…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Сега ще направим бързо изменени и дефиниция на „канали”.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Господин Председател, заложете текста, който в началото предложихте. Ако искате напишете „напоителни вкопани канали”. Да се знае, че не касае, да бутнат някое съоръжение, за да си отворят площ.
МАРИЯ БЕЛОВА: И „неизползваеми” да се запише.
АЛТИМИР АДАМОВ: Господин Председател, правя процедурно предложение, предлагам да минем към гласуване.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да гласуваме текста по § 2, който става § 3 без „канали”, като ще се върнем към „канали” конкретно.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Те освен че са неизползваеми, те са и несъществуващи. Какъв канал, като аз съм си го разорал. Той не съществува на практика, а го има на картата.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Може да си го възстанови.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Той ако иска утре да си го възстанови, но днес, когато иска да си вземе агроекологията, когато не иска да го накараме за още две години назад да върне парите, които е взел, помислете само какво може да се случи, ако той не отговори с правно основание за площите, за които има договори. Договорите се развалят и трябва да върне парите, които е получил фермерът.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Последно, оставяме ли го параграфа за по-късно гласуване, докато направим поправката. Професор Бъчварова, какво мислите?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предлагам да гласуваме. Ние сме за „напоителни канали” и това е предложението, което правим да бъде вкарано в текста.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Опасението на колегата Желев е да не започнат да зариват съществуващи.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте, „пише проектираните в плана за земеразделяне”. Как така изведнъж ще дойдат нови канали или пък тези няма да бъдат отразени - „Проектираните в плана за земеразделяне напоителни канали”.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предлагам „напоителни канали, загубили предназначението си”.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Земеделецът няма интерес да зарие канала, който функционира. Земеделецът дава луди пари да докара водата, а да зарие канал, който функционира - няма такава опция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Една дълга формулировка. „Отразените в плана за земеразделяне напоителни канали, които не функционират”. С това последно предложение подкрепяме ли редакцията? Включваме ги навсякъде, където е необходимо, и в двете места ги включваме – от 4 до 16, понеже ги има „ полски пътища – запетайка”, включваме ги на двете места в § 2, който става § 3. С така предложената дълга формулировка за не функциониращи канали, който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” - няма , „Въздържали се” – 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, отложихме в началото гласуването на чл. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Мое предложение, което аз съм склонен да оттегля, но тук представителят на КРИБ господин Камен Колчев иска да каже няколко думи. Става дума за текста в ал. 8 – „ограниченията по чл. 3, ал. 7, т. 1 и т. 2 не се прилагат за публични дружества, акциите на които се търгуват на регулирания пазар в България или в държави-членки на Европейския съюз”.
КАМЕН КОЛЧЕВ, КРИБ: Госпожо Министър, господин Председател, колеги. Благодаря за дадената ми възможност да мотивирам идеята. Този проблем възникна още с приемането на измененията на Закона миналата година, но за съжаление, нямаше кога да се предложи корекция, тъй като нямаше действащ парламент и от 1 януари вече е в сила. Става дума за следното. По принцип аз лично подкрепям идеята на законодателя да се регулира възможността за придобиване на земеделски земи от външни граждани или офшорни фирми. Но с въвеждането на това ограничение така, както е въведено, се получиха така наречените „косвени жертви”, в частност всички български публични дружества, независимо с какво се занимават те, са извадени от възможността да притежават земеделски земи. Ще Ви дам примери.
„Лавена” – Шумен, старо предприятие с многогодишна история, гледа лавандула, от която извлича екстракт и прави всякаква възможна козметика, която се изнася по цял свят. Тази земя, на която се гледа лавандулата, тъй като са публично дружество, те ще трябва да я продадат. И от 1 януари тази година съответният областен управител може да им наложи 400 лв. на декар глоба за това, че не са си продали земята.
Втори пример – „Българска роза”, Казанлък, публично дружество. То има розови насаждения. Розовото масло, с което всички се гордеем, те трябва да продадат земята си, тъй като нямат право да притежават такава земя.
Една фирма като „Софарма” има 70 хиляди декара, на които гледа акация, от която се произвежда продуктът „Табекс”-отказ от пушене, който е единственият български продукт, лицензиран в Щатите. Трябва да си продаде земята.
Фирма, да кажем „Биомед” за ветеринарни препарати, също имат земеделски земи, на които гледат растения, от които извличат съответните субстанции.
Всичките тези дружества попадат под обхвата на закона така, както е формулирано ограничението, вследствие на което те бяха длъжни до 1 януари тази година, да продадат земите си. И сега могат да бъдат глобени от съответните областни управители за това, че още не са го направили. Ние спъваме законодателно по този начин дейността на тези дружества. Ние ще ги принудим изкуствено да продават земите в трети дружества, които са тяхна собственост, през трети собственици и така нататък. А това са земи, които те ползват пряко за производството си и за дейността си. И това е мотивът. И тук съвсем не става дума, госпожо Министър, за акции, от Вашият екип е дошло възражението. Не става дума за фондовете за земя. Те си изживяха времето. Има само един останал публично, който също си разпродава земята. Тези фондове вече не са на дневен ред, няма икономически смисъл в тях, те си изиграха ролята. Тук става дума за работещи български предприятия, които по една или друга причина, са липсвали на българската борса. Защо е така, защото сме длъжни да се съобразим с общия пазар, не можем да го ограничим само с българска борса, добре. Но това ограничение създава огромни проблеми или ще създаде, ако законът бъде приложен, защото той в момента не се прилага, на редица, да не кажа на всички, български публични дружества. Един „Нефтохим” ако поиска да си купи земя да си разшири площадката, не може.
По принцип това ни предложение беше подкрепено от господин Христов, за което му благодаря. Имаме подкрепата на Комисията за финансов надзор, разбира се, те ще го подкрепят, тъй като това е техният пазар. Това е предложението ни – по някакъв начин публичните дружества да бъдат извадени от обхвата на тази забрана. Не сме против забраната, в нея има много резон, но тези косвени жертви трябва по някакъв начин да бъдат ограничени. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Дебат. Заповядайте, професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Въпросът на миналото Народно събрание беше обсъждан много детайлно, дълго и все пак водещото в промяната в закона е, че се купува земя с цел производство. Затова ние говорим за необходимостта поне пет години съответният собственик, който придобива земя, да пребивава в България. Това е водещото в закона. Това предложение, което се прави според мен, заобикаля закона. Защото публичните дружества, които Вие искате да вкарате във възможността да придобиват земя, няма да бъдат само дружества, които работят в България и имат собственост върху земята, но и всички останали, които са на европейския пазар. Няма начин да бъдат ограничени офшорните компании. Никакъв механизъм няма, за да бъдат ограничени. Поне за нас, така както е записан текстът, водещото е да обработват земята. Аз не знам защо този казус Вие го вкарвате, при условие че текстът е императивен. Ако обработват земя, в България са, те могат тази земя да я ползват, но не могат да бъдат инвестиционни посредници, не могат да бъдат акционерни дружества, които придобиват земя отнякъде и целта е единствено спекулативна. Тоест придобивам земя от Лихтенщайн например, че е дружество, и съответно тук чакам 5, 10, 15 години цената да се вдигне, да я продам, защото аз физически не присъствам на територията на страната. Според мен по този начин се заобикаля водещото изискване на закона, която е уседналост..
КАМЕН КОЛЧЕВ – КРИБ: Напълно съм съгласен с ограничението на закона за уседналост и обработка на земята. Но така както е формулиран, чета: „Търговски дружества, в които съдружниците или акционери са чужденци извън физическите лица по т. 4 и т. 5, които са лица от европейската общност”. Говоря не за офшорни дружества, не бъркайте офшорни дружества с публични дружества, търгуеми на борса. Изискванията едно дружество да се яви на която и да е европейска борса, включая и нашата, са много високи. Няма офшорно дружество, листвано там. По принцип смисълът на публичното дружество е, че собствеността е ясна, всички акционери са ясни и са регистрирани в публичен регистър и на всички български публични дружества и в централния регистър можете да видите собствеността, тя е публична и там е ясно кой е собственикът.
Четейки т. 2, „търговски дружества, в които сътрудници и акционери са чужденци извън физическите лица”, всяко публично дружество дори .. . Може един американски гражданин да купи една акция и това веднага му забранява да притежава земеделска земя. Независимо колко годишно е. Така е формулиран законът.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, предложението е съвсем друго. Всички дружества не само в България, но и извън България, аз съм в Аруба, вземам акции в Лихтенщайн, в Лихтенщайн съответно изведнъж се появява пункт, който притежава не знам си колко декара земя. А дали е офшорно или не, Вие как го установявате, въобще не знам.
КАМЕН КОЛЧЕВ – КРИБ: Дружество липса на съответната борса дейността му е ясна, добре, променете предложението, нека да се яви само на българската борса. Това са български дружества. Не може едно офшорно дружество да дойде и да се регистрира на борсата, няма как. Освен това, когато едно дружество е регистрирано на борсата, кой е собственикът му, няма никакво значение. Акциите се търгуват. Днес да са на един собственик, утре на друг. Те са на пазара. Утре идвам и си ги купувам. По цял свят публичните дружества се изключват от такива ограничения, включително и в Закона за офшорките, който българският парламент прие миналата година, спорен или не, не коментирам. Там публичните дружества също са изключени. Говоря за българските публични дружества. Защото така формулиран текстът, вие принуждавате всички действащи български дружества с многогодишна, някои със 70 и 100-годишна история, независимо че са притежавали земите 5 години или 50 години и са ги работили, да ги продадат. Защото те, със сигурност имат един акционер, който не отговаря на изискванията на закона от всичките милиони акции, които те имат в обръщение. И дори да нямат, утре някой може да купи една акция, за да ги принуди да продадат земите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министър Танева, заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Колчев, понеже върху мен хвърлихте обвиненията за това, че текстът няма да се приеме, Вашето предложение е съществено от гледна точка на интереса на българите, обществото и организациите по отношение на техните искания за ограничаване българския пазар на земеделска земя за чуждестранни инвеститори. На мен по никакъв начин не ми се иска на практика с вашето предложение да се избегнат ограничения, които бяха искани, да ги правим в хода между първо и второ четене на спешни изменения на закона, които трябва да уредят нормалното протичане на кампанията за подпомагане на земеделските производители и да не съм убедена докъде ще стигне излизането на закона. Да, Вие говорите, освен това моята биография публично е известна, но въпреки това Вие казахте, че тези финансови дружества са изиграли ролята си. Да, те си изиграха ролята, включително да се вдигне рентното плащане, включително българските земеделски производители и ползватели, да им бъде затруднен достъпът до увеличаване на земеползването. Те изиграха в много посоки ролята си. Това е вярно. Освен това, между другото, когато се приемаше този закон, Вие знаете че той бе подкрепен от всички политически сили навремето. Аз получих един доклад за режима на търговия на земеделска земя в останалите 27 страни-членки. Няма по-свободен пазар на земеделска земя, отколкото българският. В интерес на истината аз също съм била радетел на напълно свободен пазар на земеделската земя особено преди темата да се постави така от браншовите организации и за да се информираме как е в съседните страни. Защото тук интересът беше много голям. Сдобихме се и с този анализ от Брюксел. Ние наистина сме най-свободният пазар на земеделска земя. Вероятно и Вие имате конкретни случаи, които касаят конкретен проблем с изключение по отношение на подобен тип дружества, които работят реално земя. Може би трябва нещо сериозно да се помисли, но не ми се иска, пак казвам, за два дни, с изменения, които касаят осигуряването на земеделските производители на кампанията им за подпомагане по нови правила, по нов програмен период, да приемем промяна, която ще служи за заобикаляне на инвеститори, които ограничихме в предния мандат. Пак казвам ние сме били опозиция тогава и сме го подкрепили. По-скоро следва да помислим съвсем с друго изменение какво да се направи и в каква посока да се върви. Но е факт, че по отношение на земеделската земя България е най-отвореният пазар от всички 27 страни-членки И това е категорично. Докладът тогава го разпространихме. Той стана публичен. Госпожа Бъчварова беше председател на Комисията. Това е факт. Да, оказа влияние върху цената на земята, върху стойността на рентите и има плюсове, има и минуси, както всеки един процес. Пак казвам, не ми се иска в момента, тук ако забелязвате, само господин Венцислав Върбанов е тук, няма го бранша. Защото промените, които ние сме предложили за кампанията, за мерите и пасищата, са били подложени на обществен дебат и в Министерството на земеделието и храните няколко пъти. Аз по никакъв начин в качеството ми на министър, като човек който е провел този дебат за тези изменения, не мога да подкрепя изменение, което не съм го подложила на обществен дебат, както е редно и знаейки позицията на хората, толкова горещо дебатирана в предходните месеци. Вероятно Вашите конкретни случаи имат резон, но не смятам, че сега в духа на това изменение, което е много спешно, дори преди малко ми се обади председателката на парламента да ме пита дали ще сме готови с доклада, за да сме утре първа точка, тъй като кампанията започва от 1 март. Увеличават се срокове. Всеки работен ден за администрацията при нас е изключително важна. Ние в момента за един месец наваксваме работа, която е трябвало да бъде свършена шест месеца назад. Професор Бъчварова ще каже. И смятам, че няма да ме опонира, независимо, че сега тя е в качество на опозиция. Работим със софтуер, какъвто е наличен, но искаме справедливо подпомагане. От парите за 2014 г. между 85 и 100 милиона лева отидоха за плащане на земеделски земи, които нямат правни основания, на които не се плащат ренти. И ние не можем с нашата политика на подпомагане на практика да стимулираме неправомерното ползване на земеделски земи. Съгласно статистиката заедно с Държавния общински поземлен фонд шест декара е размерът на един парцел земя. И поземлените отношения са изключително сложни наистина. Но посоката за всички, мисля че трябва да е една – комасация на собственост, комасация на ползване и режимът ни на управление и разпореждане със земеделски земи, смятам че няма нищо по-справедливо от това, той да е съотносим с режимите на ползване и разпореждане на земеделски земи в останалите страни-членки на Европейския съюз. И ние не можем да сме един оазис тук за определен вид инвестиции. Да, съгласна съм, че има резон и може да се седне да се помисли как в подобни ситуации да се излезе, но в тези изменения, с тази спешност, по тази тема, аз лично не бих подкрепила в момента. Бих го счела като неизпълнение на задълженията ми като министър за комуникации и дебат в бранша.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, оттеглям предложението, което съм направил, така че няма да го гласуваме. Продължаваме нататък. Господин Хаджийски? Оттегляме. Госпожо Ахмедова, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз преди да кажа нещо искам да запитам представителите на Министерството, защото не ми стана много ясно в чл. 37е, когато се правят комасациите собствеността ли касае? Става въпрос само за имоти, които са съседни се комасират, ако се пресичат от път, уредено ли е, какво става с тези пътища и как се коментира собствеността, ако помежду им има полски път.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Член 37е третира въпросите за уедряване на имотите по собственост. Това не е споразумението за ползване по чл. 37в, а споразумение за комасация, действителната комасация по собственост на имотите. В тази комасация могат да се включват двама собственици с посочени от тях собствени имоти. Когато в резултат на изработването на плана за уедряване, вследствие на споразумение за уедряване могат да се обединяват съседни имоти. Могат да се променят пътища, ако тези пътища вследствие на обединението на имоти вече не са необходими за даване на достъп. Това, разбира се, когато се изменя път, става единствено със съгласието на общината. Общината може да не си даде съгласието да се промени пътят.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Самият план за земеразделяне във връзка с достъпа на други имоти, трябва да заобиколи от друго място, защото пресича мястото.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Става въпрос само за път, който свършва до имота, който се уедрява. Път, който не дава достъп до други имоти. Това е изключително рядко между другото като положение.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уредено ли е, защото не съм го чела в детайли?
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Ние на практика това не го споменаваме, защото то на практика не е от такова голяма значение и няма много такива случаи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Продължаваме колеги, § 3. По него има направени предложения от професор Бъчварова. Предложението не е отразено в редакцията. Предложение от народния представител Хайтов. Предложението не е отразено в редакцията. И предложение от Христов и Хаджийски. Предложението е отразено в редакцията. Професор Бъчварова, имате думата.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: С цел да пестя време, при първото обсъждане не ми стана ясно, защо споразуменията за създаване на уедрени поземлени имоти няма да подлежат на вписване. И затова предлагам да остане стария текст тоест „подлежат на вписване”. Защото по този начин считаме, че има по-голяма публичност и информация. И другото нещо, което буди недоумение в предложения текст, това е нашето предложение да отпадне ал. 7, защото какво значи „отпадат или се прекратяват договори за аренда”. Извинявайте, това са договори за аренда, които са сключени, вписани, и в някакъв момент собствениците, решавайки да уедряват, какво правят - прекратяваме моментално договорите им. Това няма как да се случи според мен и не е редът
тук да бъде. Ако договора за аренда ми опишете как се прекратява договор за аренда при определени случаи и този случай го има, да. Но да променяме договора за аренда и да прекратяваме тези договори тук, с един административен акт, според мен не е много редно. Просто не могат да се прекратят. Те имат тежести тези договори. И Вие го знаете. Как за другите има тежести, тук няма да има. Това са ни предложенията да отпадне това предложение.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Председател, тъй като сме предложили и ние същото с отпадане на ал. 7 има един допълнителен аргумент, имайте предвид че има сключени дългосрочни ангажименти на земеделските производители по Програмата за развитие на селата и селските райони. Тоест те имат ангажимент, ако държат определени площи в годините и при такова прекратяване това автоматично ще промени съотношението. Какво правим тогава с тези земеделски производители? Те трябва да връщат пари? Изобщо не е до мислено и затова настояваме да отпадне ал. 7, защото създава проблеми. Права е госпожа Бъчварова, че не може с такъв закон да бъдат прекратявани отношения между две страни, уредени с дългосрочни договори. Няма такъв резон. Но особено ни притеснява случаят с поетите ангажименти по проекти.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ние също смятаме, че аргументите на госпожа Бъчварова и господин Йончев заслужават внимание, защото може да доведе до много сериозна колизия една такава норма в закона. Първо, че ще се заведат маса дела, ако тръгне да се правят такива окрупнявания с подписани договори, след това с ангажименти които имаме примерно, за различни проекти към фонд „Земеделие” изобщо по Програмата за развитие на селските райони и нещо, което смятам че е много важно. Какъв е проблемът собствеността да бъде комасирани и договорите да си останат в сила. Няма никакъв проблем. Много колеги предплащат рентите. Има много колеги, които вървят една година напред по принцип. Аз не познавам арендатор или земеделски производители, който е наел земеделска земя, да отиде някой собственик и да каже, че му е болно детето и той да не извади веднага пари и да му предплати за година, две три, ако не иска да направи дарение. Това са юридически документи. Според мен нека кажат юристите, които имат повече практика, има ли такава норма, ще създаде много работа на съда.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Госпожо Стоянова.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: По отношение на нашата подкрепа за отпадането на вписването на споразумение за уедряване и оставането на нотариално заверените подписи, нашите мотиви са следните. Първо, сега да ви уведомя, че до момента имаме приети, пет плана за комасация по собственост и всички те са споразумения и имат проблеми със службите по вписвания. Не могат да си впишат споразумението, поради простата причина, че такъв акт не е определен за вписване съгласно Правилника на Службата по вписвания. Службите по вписвания просто отказват да впишат такъв документ. Само да кажа, че съгласно това споразумение се изготвя и одобрява плана за уедряване по собственост, който след неговото одобряване и регистриране в картата на възстановената собственост или кадастралната карта, при тези нови имоти общинската служба издава решения за новите комасирани имоти, които решения, разбира се, подлежат на вписване. И те са включени вече в правилника за вписванията. Всъщност има едно нещо, решенията създават сигурността в собствеността на новите уедрени имоти. Ние сме съгласни самото споразумение все пак да е нотариално заверено, за да има сигурност и на подписите на лицата, които участват вътре и го подписват в качеството си на собственици, но по отношение на договорите досега тази норма действаше. Досега нямаше такова изискване, както е в този проект и се създават големи проблеми с тези договори, от които проблеми нито ползвателите, нито собствениците излизат от един § 22. Защото при комасация по собственост ние имаме обединяване на имоти, имаме преместване географски на границите на ползването. Тоест след като комасацията вече е факт, предметът на договора и лицето ги няма. Нито имотът е същият както е по договора, нито лицето собственик, може да е същият собственик, но може и да не е същият собственик. Двете основни качества на договора ги няма.
В досегашната практика, това което мина като проекти за уедряване, действително големи неясноти има в следния случай. Когато един имот примерно от 10 декара е комасиран и сега в момента е станал 50 декара, преместен е географски, защото това се допуска в комасацията, и има нов собственик. И новият имот от 50 декара носи аренда върху 10 декара. Новият собственик желае да го прекрати, ползвателят за целия нов имот желае да се възползва от неговия си договор за 10 декара, обаче между тях вървят конфликти и не могат да се разберат точно кои 10 декара ползвателят да ползва. Ние смятаме, че ако се прекратят тези договори с плана за уедряване, вече новите собственици, които се явяват по комасацията, могат да сключват договори с ползвателите, в чието ползване попада комасирания имот. Защото с това преместване географски на имотите и самите ползватели се обвързват помежду си. Това ние сме имали в предвид, когато сме подкрепили тези предложения. Фактът е, че запазването на договори не създава сигурност в ползвателя. И другото, което искам да кажа е, че един план за комасация върви между примерно две и половина, три години. За тези години собственици и ползватели те ще намерят начин да се оправят помежду си.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Първо, собственикът, който е сключил договор с един земеделски производител за 10 години, вписали са го по надлежния ред и той е влязъл в сила. В един момент той много добре знае, тъй като е уредена такава норма, той ще знае, че тръгвайки да прави такъв план, той тръгва да разваля и договора. И ще има много злоупотреби, казвам Ви го. От практиката знам, че ще има много злоупотреби. Хубаво е да има уедряване, винаги съм бил за това уедряване, 2001 г. Закон за комасацията внесох, който тогава му беше времето според мен да бъде приет, но в момента това първо, няма да е работеща норма. Защото на всеки, на когото му нарушат правата по този начин, ще блокира всичко със съдебни дела.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Аз изразих същите опасения, когато коментирахме в Министерството нормата. Вие имате ли някакво предложение? Ясно е, че ние трябва да стимулираме комасацията на собственост, тъй като, предвид ползването на земите в България, все дебатираме около митичния чл. 37в за комасацията на ползване. Но истината е, че колкото и да е дълъг процесът в годините, би трябвало законодателството ни да е такова, че да стимулира комасацията на собственост, защото това е трайното уреждане на поземлените отношения при нас. Вие имате опасения за това. Обаче какво предложение бихте имали, за да защитите Вашето опасение. Защото ние изхождаме от това, че даваме предимство на комасацията на собственост и невъзможността след като вече ще е комасиран имотът, ако арендният договор е за 10 декара, тези 10 декара след новия план ще са примерно част от един имот от 500 декара. Всички ангажименти по програмата по принцип извън агроекологията, те се заменят. Така че ние нямаме, не можем да Ви предложим работещ вариант за този риск. Предвид че за всички тези години са само пет такива, процесът е много дълъг и много трудно осъществим, считаме че там, където има такива случаи, всички могат да си планират дейността в хода на процеса на комасацията, да се подсигурят с реципрочни договори другаде.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте, ние тотално бъркаме какво е комасация, ако така разсъждаваме. Класическото определение за комасация, извинявайте че чета лекция, обаче в дадено населено място всички собственици се съгласяват, че ще има комасация. Не може пет собственика да искат комасация, другите да седят и да чакат да ги уедряват. Класическата комасация е в населеното място се прави референдум, искаме както беше Холандския проект, искаме комасация повече от 50 процента…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Кой оспорва и говори за обратното?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Десет собственика в едно населено място искат комасация и започват процедурата. Другите нито знаят, нито са въобще в процес. Трябва да се обърне пирамидата или да се говори за комасацията малко по-сериозно не между другото, както тук се прави със Закона за собствеността така върви, но трябва да се обърне внимание наистина върху правилата, по които се осъществява комасация. И забележете, при комасация този който получи по-добър масив, той си заплаща разликата. Не само държавата участва, участва и собственикът. Защото има групирана земя. По този начин, както вие го предлагате – слагаме на трето или четвърто място групирания имот, защото така са се разбрали собствениците, ние ощетяваме другите собственици. Всички останали собственици. Не може да бъде действащо за мен.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Имайте предвид, колеги, че при един дългосрочен аренден договор има и доста инвестиции в земята, която може да е направил съответният получател, арендатор, с което той ще тръгне да търси пропуснати ползи, вреди и така нататък, при едно такова разтрогване на договора. Аз обаче пак се връщам на темата поети ангажименти по Програмата за развитие на селата и селските райони. Как решаваме този въпрос? Оставаме ли там вратичка за кандидатствалите по такива проекти да не се прекратяват договорите автоматично, защото те наистина изпадат в неизпълнение и нарушение на правилата. Тоест трябва да бъдат санкционирани.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Сега както е при форсмажорни обстоятелства, това не е проблем по отношение на санкциите.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Това не е форсмажорно обстоятелство, защо да е такова.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Казвам че има хипотези, при които могат да се изключат условията за санкция. Едно от тях може да е това, това не е проблем. Вие какво предлагате при тази хипотеза, как да се уреди въпросът. В новия масив от 500 декара, 10 декара да ги индивидуализираме по GPS и да имат право да ги продължат ли, какво? Не сте съгласни с това, какво предлагате?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Предлагаме да се запазят договорите до изтичането им. Има действащи договори, арендни.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако трябва да погледнем Закона за арендата, възможности за разваляне на договора е по Закона за арендата и там да се разпишат начините, по които могат да бъдат разваляни договорите. Защото сега по Закона за арендата изтича срокът и така нататък. В този закон наистина има доста неща, които могат да … Но не могат да се променят със Закона за собствеността ние да прекратяваме императивно арендния договор.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Нека да отпадне и да остане да го решаваме по-нататък.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: На практика в уедрен имот няма нито предмет, нито субект на стария договор.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Няма значение, това е собственост, това е земя на някого. Тя не е хипотетична земя.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да гласуваме предложението на професор Бъчварова. Който е съгласен с нейното предложение, което е пред Вас, моля да гласува.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: От § 3, оттеглям т. 3. Другото остава. Гласуваме в т. 4, ал. 7 да отпадне.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Който е съгласен предложенията в смисъла на т. 2 и 3, както е предложено от професор Бъчварова, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 8, „Против” - 1 , „Въздържали се” – 11.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложението на народния представител Явор Хайтов, който предлага да се премахне ал. 7, която коментирахме досега, който е съгласен предложението на народния представител Явор Хайтов да бъде прието, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 8, „Против” - 1 , „Въздържали се” – 11.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Следващото предложение е отразено. Отиваме на предложение за редакция на § 3, който става § 4. Имате го пред Вас. Текстът е болтван. Коментирахме досега. Който е съгласен с това предложение, което е пред Вас и с отразените предложения на народни представители, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 9, „Против” - 3, „Въздържали се” 8.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 4. Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението не е отразено в редакцията по т.1 и т. 2.
Предложение от народния представител Явор Хайтов.
Предложението не е отразено в редакцията на Комисията.
Предложение от народен представител Цвета Караянчева. Предложението е отразено по принцип в редакцията.
Предложение от народния представител Ферихан Ахмедова и Салиха Емин. Предложението е отразено в редакцията по т. 1. и не е отразено по т. 2.
Моля Ви набързо. Професор Бъчварова, заповядайте.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това е един дълъг спор, който продължаваме. Първо, по отношение на списъка на имотите. По предложение на Сдружението на общините. Те предлагат срокът да не бъде 1 март, а 1 януари, като изключим тази година, която е преходна. Говорим за тези имоти, които трябва да обявят до 31 януари и от там изместване на срока на пасищата, които ще вървят по процедура, тъй като искат да имат достатъчно време, за да могат да се вместят в сключването на договори и от 1 март съответно описание на площи. По отношение на това съседни землища да се заменят с области. Тази тема също е много обсъждана. Говорим съседни области защото има случаи и то в Южна България най-вече, където в две съседни области са землищата. В едното няма абсолютно никакви пасища, тоест въобще не достигат спрямо броя на животните и сключените договори, но в съседната област, съседната община…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявайте, подкрепено е това предложение, така че… И е отразено по принцип от т. 2б и в.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тогава остава само първото. Ако смятате че наистина изместването на срока ще доведе до 1 март до подписване на договори за пасища и ливадите и очертаването им, казвам на кого е предложението и с каква цел се прави.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Лили Стоянова заповядайте.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Само едно пояснение да направя. По отношение на 2014-2015 г. срокът от 1 март касае до следващата стопанска година, така че опасенията на общините са според мен проектирани. Защото от 1 март процедурата стартира и правим разпределение за следваща стопанска година. Има изключение сега по-нататък в преходните заключителни разпоредби за тази година, с която се увеличават с 4 месеца сроковете, именно за да могат тези собственици на животни да се включат в настоящата подпомагана 2015 г.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По изключение. Оттегляме го, добре.
Отиваме на предложението на народния представител Явор Хайтов 1 юни да бъде заменен с 15 март и 1 юли да бъде заменен с 15 март. Понеже няма кой да го защитава, предлагам да се гласува. Който е „за” текстът на господин Явор Хайтов да бъде записан, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 1, „Против” - няма, „Въздържали се” 19.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложенията на народен представител Цвета Караянчева са отразени. Сега отиваме на предложенията на госпожа Ахмедова, като имаме отразено в редакция по т. 1 и неотразено по т. 2.
Предлагам предложение на редакцията на § 4, който става § 5 пред Вас с корекциите, които са направени. Моля, който е съгласен, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се” няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Параграф 5 – тук нямаме предложение. Отиваме на § 6. Гласуваме по вносител § 5. Моля, който е съгласен да го подкрепим.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се” няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Параграф 6. Имаме предложение от народен представител Явор Хайтов. Те са пред Вас. Отразено е по принцип.
Предложение на народен представител Цвета Караянчева. Отразено е по принцип в редакцията и Ви предлагам да гласуваме предложение на редакция в § 6, който става § 7.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Случаи, в които се появява сключването на договори за аренда за пасища и ливади от общините. Според Закона за общинската собственост, това е публична, която може да се отдава не повече от 10 години. Но според Закона за арендата, имаме от 4 години до безкрай. Договорите за аренда могат да се сключват. Означава ли се, че тук на практика променяме и закона за общинска собственост. Тоест те могат да сключат за 20 години например договор. И за 60 има. Има договори, сключени за 50 – 60 години и затова може би някак си Законът за арендата, но и Законът за общинската собственост да бъде вкаран вътре, ако ще има договор за аренда. Кой е водещият? Това е ал. 3 – „Общината прекратява договорите за наем и аренда” или въобще, когато говорим за аренда на общините.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: За имотите – чл. 19. Лили Стоянова, заповядайте!
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Искам да кажа, че това касае за земи от така наречения остатъчен фонд, който беше предаден на общината по силата на закон през 2007 г. и върху, който се възстановяват все още права на собственици по решения по признато право и съдебни решения. На практика върху тези зами априори по силата на закона, говоря за остатъчният фонд даден на общината, общината може да сключва договори до една година. Това е разпоредбата, която в момента е действа в закона. Така че върху тези земи, специално визирани тук в ал. 3, не може да има такива дългосрочни договори за ползване.
МАРИЯ БЕЛОВА: То тогава не може да бъде под аренда.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Практика е, че има такива сключени едногодишни договори за аренда.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме ли текста в този вид на редакция. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се”
няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 7 - предложение от Румен Христов и Никола Хаджийски. Предложението е отразено по принцип. И директно отиваме на предложение за редакция на § 7, който става § 8. Имате го пред Вас. Който е съгласен с редакцията, представена Ви § 7 да стане § 8, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се”
няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Отиваме на § 9 и правим една корекция на моето предложение, което казват от Комисията и Референта, че е техническо. И предлагаме § 9, чл. 38, ал. 2 след думите „прокарване на плана за земеразделяне” се добавя „с изключение на полските пътища, предоставени за ползване по реда на чл. 37в , ал. 16”, това което коментирахме по-рано. С тази корекция, която е по-скоро техническа от страна на представители на Комисията и на Референта, ако сме съгласни, предлагам да гласуваме корекцията.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се”
няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение за създаване на нов § 9, направено от народен представител Цвета Караянчева. Предложението е отразено по принцип в редакцията. Съгласни ли сме така?
Предложение за създаване на § 10, тъй като § 9 го гласувахме. Предложението е на народен представител Цвета Караянчева. Отразено е. Да гласуваме, моля.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Досега няма санкции и ако се установи, че дружествата имат чужди акции като собственост и притежават земя, тогава се налагат санкции. Досега ги нямаше такива санкции, сега се създават.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Това е ал.2. Алинея 3 - за всяко следващо нарушение се прилага ал.2. Съгласни ли сме? Моля, който е съгласен, да подкрепим предложението.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма , „Въздържали се”
няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Цвета Караянчева, подкрепено и отразено по принцип в редакцията. И предложението да се създаде § 11, е пред Вас. Допълнителните разпоредби § 2, т. 2ж, изречение второ се заличава. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се”
няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преходни и заключителни разпоредби.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Извинявам се, но така формулиран текстът, не можахме да разберем, премахват се границите на масивите по споразумението или… Може ли някой да ни каже точно на практика какво ще се получи?
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Дефиницията на формирането на границите на масив за ползване по § 2ж, за споразумението за ползване, всъщност касае техническото определяне на масива за ползване. Тоест границите на масива за ползване се определят по съществуващите на терена трайни елементи по еднакъв начин на трайно ползване. Това изречение, което сега се премахва, е от един по-стар текст, който на практика в момента не е изчистен технически.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да гласуваме наименованието на Преходни и заключителни разпоредби. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се”
няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имаме направено предложение от Цвета Караянчева. Предложението не е отразено в редакцията. Предложение за редакция на § 1 от Преходни и заключителни разпоредби, който става § 12, е пред Вас.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Оттеглям това, което е не отразено.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Караянчева оттегли нейното предложение, което не е отразено. Искате ли думата?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Извинявам се, дано не Ви досаждам. В това предложение няма отговор на въпроса, който поставих – какво се случва тази година? Не удължаваме, тук касае само там, където все още не са издадени заповедите за споразумение. Там, където вече са издадени, не са включени пътищата. Какво правим? Ще се издават нови заповеди с включване на пътищата? На практика какво ще се направи така, че това за което направихте усилие да приемете този хубав закон, и утре Дай Боже, да се приеме в зала, какво се получава? Остава една празнота. И аз ви предлагам, понеже вече някъде имаше 15 април като възможно удължаване на срока, да се вкара една нова алинея само за тази година срокът да се удължи до 15 април и трябва вече чисто технически да се види нови заповеди или само заповеди за пътищата. Все пак трябва да бъдат нови заповеди за пътищата. Като старите заповеди си останат в сила и фактически с новите заповеди ще се допълват масивите. За да можем ние да имаме право на основание.
В заповедите, които вече са влезли в сила, пътищата не са включени, защото нямаше необходимост от правно основание.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нямаше как да се включат, нямаше ред, по който да се включат. Сега се използва и ред, просто ще бъде издадена допълнителна заповед.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Нека да го напишем.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Целият срок, така ли?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да. За тези, които вече са влезли в сила, да се удължи срокът. Другите, така или иначе, са регламентирани. Те точно този параграф, който стана 12, всъщност той регламентира тези, които са в някаква процедура в момента. За тях няма издадени. За тях ще бъде издадено до 27 февруари. Според мен трябва да се удължи срокът. Защото до 27 февруари, според мен, няма как да стане.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ако удължим целия срок до 15 за всички?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Аз мисля, че най-добре е за всички да се удължи.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Всички пак ще чакат последния ден.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз предлагам 27 февруари да не го пипаме, от гледна точка на кампанията.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: От гледна точка на кампанията, тези които са в процедура, нека си останат 27 февруари. Аз Ви говоря за тези, които тепърва трябва да си оправят праното основание върху пътищата
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Освен за пътищата да направим един блиц да удължим срока?
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Тези пътища или част от пътища, които попадат в масивите с вече издадени заповеди, са ясни на каква площ и къде попадат.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Всичко е ясно.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: За тази 2015 г., при положение, че влезе и се одобри законът в този вид и се разрешава ползването им като земеделска земя, аз лично не виждам проблем, без да се изменят и допълват вече издадените заповеди, защото всяко изменение и допълване, води до тяхно възможно обжалване. За тези пътища кметът на общината и ползвателят да сключат договор въз основа на рентнотно плащане, въз основа на този одобрен текст, който…
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Това искам. Трябва някъде да го разпишете, за да можем ние да отидем да го регистрираме, то всъщност се знае, но трябва някъде да се разпише нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: До 27 февруари 2015 г., а за полските пътища и канали до 15 април. Така става ли?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Със запетайката няма да стане, защото Вие третирате тук неиздадените заповеди.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, неиздадените заповеди.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ако трябва сложете едно второ изречение, което да се изчисти текстово.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз предлагам „запетайка, за издадените заповеди”.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Практиката показва, че когато има нещо разписано, възможността то да се случи е много по-голяма, отколкото ако има нещо, което само го желаем.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, текст, който да касае само разораните полски пътища.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Точно така.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Ако е само за договори, има и друго предимство, че един такъв договор може да се регистрира като правно основание до края на кампанията за подаване на заявления за подпомагане. Затова смятам, че и общините, и ползвателите без напрежение, ще бъдат по-улеснени без изменение на заповедта, която може да се обжалва, независимо че само в една част е изменена, а и договори въз основа на този текст, който днес мина на Комисия и вероятно ще бъде одобрен и в зала. Това е моето предложение. Така е най-лесно, ако мога така да го нарека.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Срокът за регистрацията на правни основания в крайна сметка остава до края на кампанията или до 15 февруари?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Защо до 15 февруари?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Минавам към другия закон. Те двата закона си взаимодействат.
Чета ал. 6 – „Регистрирането на правното основание за ползването на земеделските земи по реда на ал. 3 се извършва от общински служби по земеделие по местоположение, нахождение на площите в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година”. Затова искахме да удължим срока.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние мислехме, че по-рано ще приключим със законите.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ние искаме този срок сега да се удължи за тази година, заради новите правни изисквания. Иначе този срок си е добре. И затова искахме това да го направим в Преходни и заключителни, за да разпишем, че важи за тази година.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Момент, този текст не е общ за всички правни основания. Не можем да удължим до 15 април.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Да напишем, че за пътищата удължаваме. Ние само за пътищата искаме. Другите, който иска да си оправя правното основание, да си го оправя. Има достатъчно време. Ние за пътищата искаме, тук си е добре срокът. Затова предложих да има някакъв текст специално за пътищата тази година и да…
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Съгласна съм за стопанската 2014-2015 г….
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Малко на прима виста го казвам, това е нов текст, който ще гласи следното. Заповеди по чл. 37в, ал. 4 за имоти, определени за ползване по реда на ал. 16 и 17, могат да се издават в срок до 31 май за стопанската 2014-2015.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Дали да не го направим 31 март?
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Няма да може да стигне до всички общини, няма да могат хората да разберат какво да се направи. Аз мисля, че един такъв текст ще свърши добра работа, нека да бъде до 15 април.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: До 15 април за пътища и канали, така ли? По издадени заповеди само?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не, и по договори, и по заповеди. Така го каза Лили Стоянова.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Съгласни ли сме със създаване на § 13. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - 0, „Въздържали се” 0.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предложение на народен представител Светла Бъчварова и група народни представители Преходни и заключителни разпоредби създава се 1, 2, 3. Предложението не е отразено в редакцията на § 1. Отразено е по принцип в § 2 за систематичното му място в § 10 и е отразено по принцип по § 3 на систематичното му място в § 17, който сега ще стане § 18. Професор Бъчварова, имате думата.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предложението, което се прави в § 1, ал. 1 е в тримесечен срок да се направи ревизия по всички договори, които са сключени от общините чрез държавния и поземлен фонд за предоставяне на пасища и ливади като тук е казано, че ще се направи този анализ в съответствие със сключеното към момента на сключване на договорите законодателство. Причината е фактът, че много общински договори имат пасища и ливади, които не отговарят на изискванията нито на закона за арендата, нито към него момент. Освен това са направени по начин, по който са безкрайно, както в Израел земята се дава за 99 години. Затова предложението да се направи анализ в тримесечен срок какви договори са сключили общините и които не отговарят към момента на сключването на законодателството, да бъдат прекратени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Можем ли искаме да правим анализ на общините?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Общините да си направят, а пък в Министерството на земеделието по държавен и поземлен фонд на сключените договори. Въпросът е да има някаква отчетност какво се е сключвало и как са се сключвали именно тези куриози, за които аз говоря до безкрай. Виждала съм договори 99 години за 50 стотинки. Това какво значи? Това си е направо подарък.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако говорим за оставане на текста, професор Бъчварова, три месечният срок точно на този момент…
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Добре, шестмесечен срок да направят общините и държавата анализ на договорите, които са сключени и да ги сравнят с действащото законодателство, когато са сключени.
ДОБРИН ДАНЕВ: Само да добавя нещо. Ние ще отдаваме пасища и мери, но те на практика реално са отдадени повечето като количество. По неофициални данни има около 1 милион декари, които са точно такива и за които предстои разваляне, ако се направи такава проверка и точно тези пасища ще бъдат отдадени на животновъди, които реално имат животни.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Ние смятаме, че всяка администрация, както и тази на Министерството и общинската администрация, е задължена да действа законосъобразно и да сключва договори, съгласно действащите към момента на сключването им закони и ако има нарушение, ако се знае, че има нарушение, то ще има и ред, по който би могло да се действа за обявяването на тяхната нищожност, недействителност и така нататък. Другото, това е един доста пожелателен текст - в шест месеца направи това, ами ако не направи, какво се случва?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз не знам законът да е пожелателен. Второ, може да видите на страниците на съдилищата колко дела в момента се водят за неправомерно сключени договори от общините. Само че говорим вече за случаи, в които е сключен договор 2000-та година, не е спазен срокът, в който може да се обжалва и този договор сега ще продължава да се очертава с тези пасища и ливади. Първо, че няма никакво основание за тях. Второ, че са с безумни условия, които не можеш да развалиш, както и да го разглеждаш този закон.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, като направим анализи и констатираме, какво бихме могли да направим?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Прекратяваме ги, второто. Предлагам да се прекратят. Общините, ако направят анализ и те не са законосъобразни спрямо момента, в който са сключени, трябва да ги прекратят. Кажете ми този договор за 99 години е сключен и действа и не може да бъде развален под никаква форма, защото е договор за аренда.
ДОБРИН ДАНЕВ: И кметът е взел една комисионна и си трае.
МАРИЯ БЕЛОВА: Ама ние как със закона за собствеността и ползването на земеделските земи ще окажем на общината като собственик да прекрати договор, по който тя е страна, защото ние считаме, дали ние или някаква комисия, че не е пазарен.
ДОБРИН ДАНЕВ: Законът ги задължава да си направят проверки и да ги преведат в действие.
МАРИЯ БЕЛОВА: В качеството им на собственици в конкретни актив? Смятам че това е напълно невъзможно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Докато мислите върху закона, връщам се на § 13. Ние гласувахме § 12 с редакцията, която е отразена, тук не го гласувахме. Така че, който е съгласен да подкрепим § 12, да гласува.
Професор Бъчварова, замисълът е хубав, въпросът е как да го изпълним.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Правят проверка, министърът си прави проверка също на държавния поземлен фонд. Говоря за пасища и ливади само. Съответно се прекратява. По същия начин общините, ако имат неправомерно сключени договори към момента, в който действа законодателството, трябва също да се прекратят.
Извинявайте, наистина един милион декара са близо пасища и ливади, които са предоставени по именно този начин в периода 2001-2002 г. до към 2010 г.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За да се прекрати договорът, трябва да има основание да се прекрати.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тогава не са били сключени съответно със законодателството. Ако казваме, че пасищата са публична и общинска собственост и могат да се сключват с период от 10 години, като се поддържат в добро състояние, плаща се рента и така нататък, но този договор е сключен за 99 години, значи този договор не е сключен със съответното действащо законодателство и трябва да се прекрати.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Именно самият кмет може само да го прекрати.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ама, как е сключен? Общинският съвет е гласувал. Какво като е гласувал едно нещо, което не е законно.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Това е работа на местната власт. Ние в министерството няма какво да направим.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние описваме в закона, че пасищата и ливадите ги даваме на животновъдите по определена процедура. За да знаем колко са пасищата и ливадите по тази процедура, трябва да знаем какъв фонд има, който е даден на правно основание. Ако направите една проверка в Карлово, Сопот, Клисура и така нататък какво се е случвало със сключването на договорите за пасища и ливади, просто ще разберете за какво става дума.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ще го направим и можем да го направим, защото ние сме принципалът.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А ще приемате ли например такива договори за правно основание? Вие когато отчитате в системата правно основание, дават ви договор с такъв статут.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Ние регистрираме и сме длъжни да регистрираме това, което ни се представя като подписан договор. Не сме съд и не сме прокуратура, за да преценяваме дали е нарушение на закона, дали е валидно и така нататък.
ДАРИН ДОБРЕВ: Ако бяха тук животновъдите, знаете ли за какво става въпрос?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Знаем какво искат. Въпросът е как да го направим, та то да има смисъл. Няма проблем всяко заинтересовано лице, когато има данни за извършено престъпление, да се сезира прокуратурата. Аз мога да говоря за Министерството, че ние няма проблем да си направим един анализ. За какъв фонд, за колко години е отдаден – пет, десет над десет. Да Ви дадем цените. Това наистина можем да го направим, но разберете, не сега. Просто няма кой технически в момента да го направи, докато не приключи кампанията.
За общините мисля, че само прокуратурата може да прави проверка. И когато някъде, както Вие цитирате общини, има конкретни такива данни, всяко лице може да подаде в прокуратурата сигнал.
ВЕНЦИСЛАВ ВЪРБАНОВ: Ако се приеме текст, в смисъл същата хипотеза, за която говорихме преди един час за обявяване на договорите за невалидни. В съда трябва да се направи. Кметовете имат интерес, след като приемем нов закон и животновъдите както се опитват да правят натиск към Министерството да се приеме закона, сега като се види, че в общините има възможност да получат тези ливади и пасища, те ще насочат своето внимание натам. Ако има такива нередовни договори, кметът би трябвало сам да седне да води дела, защото от 2001 досега знаете колко кметове са се сменили и ако има такива договори, да ги развали. Няма как тук ние с един текст да регламентираме и вменим на всички кметове да тръгнат да развалят договори, защото според тях, според мен, нещо може да не е законно, но кой ще каже дали е така – съдът ще каже законно ли е или не е законно. По същият начин. Министерството да си направи една инвентаризация на имотите, ще види има ли такива договори, ще си ги оправи. И пак трябва да ги развали по съдебен ред, защото ако ги развали по административен път, мен десетина години ме влачиха по прокуратури. И аз не само че развалих един договор, но и спестих на държавата пари. Казвам го като негативен пример, от който съм си изпатил. Да не говорим, че наемателят беше абсолютно некоректен и не си беше плащал наемите и така нататък, обаче той заведе дела и се оказахме ние виновни. Много е деликатна материята.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, аз ще го подложа на гласуване. Предлагам на гласуване предложението на професор Бъчварова т. 1 от Преходни и заключителни разпоредби. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” - няма, „Въздържали се” -17.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 2. Предложение от народен представител Ферихан Ахмедова и Салиха Емин. Предложението пише, че не е отразено, но после виждам, че почти подобно се появява в редакцията.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Колеги, тук идеята на предложението ми беше, да улесним земеделците да не се размотават между общината и Министерството, респективно Областна дирекция, да си вземат парите от едно и също място. В преходните и заключителните разпоредби в срок, не си спомням в момента колко месеца, общината е задължена натрупаният остатъчен фонд да прехвърли към областна дирекция и човекът да си търси парите от там. Това беше идейният ми замисъл, когато формулирах това предложение. Сега гледам, че е останало пак част от общината, възприето е само частично предложението за срока, защото аз бях предложила безсрочно. Тук е десетгодишен срок. Устройва ме десет годишният срок, все пак е по-добре отколкото три години или никак. Принципен е въпросът парите, които в момента са налични, къде да стоят – в общината или в областна дирекция. От там нататък можем да разсъждаваме върху текстовете Нека да се обединим в принципа първо.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Ние подкрепяме предложението, в което от 2015 г. до следващата 2016 г. да започнат да се внасят средствата в областната дирекция. Тези, които досега са събирани в общините, не подкрепяме да се прехвърлят в областните дирекции, поради доста причини. Много от общините са прехвърлили сумите си в общински сметки. Много от общините са плащали на идеални части, разбирате ли? Не парите за един имот на всички собственици на цяло, а са ги разделяли на идеални части. Изобщо целият режим на изплащане се води на отчет в общината. А това прехвърляне на пари от едната в друга администрация, ние направихме проучване, вече сме специалисти в тази област, какво означава и колко време би отнело. Това, което ни обясниха експерти по счетоводство казаха, че това е процес на доста дълга и продължителна операция и по този повод ние решихме, че това, което се е събрало от общините да го ползват общините, а оттук нататък просто да не се смесват действията на двете администрации. Защото за минало време ще се започне – то сега, защо са ми го изплатили на мен, а не на мен, различните собственици.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин Председател, може ли да задам един въпрос? Една хипотеза. Когато един бенефициент или ползвател на бели петна или земеделски производител има взети публични вземания, неизплатени публични вземания или задълженията към Държавен фонд „Земеделие”, му се спират субсидиите. Нали така? Обаче ако той има неизплатени към областната дирекция на базата на заповед бели петна, това основание ли е да му се прекрати плащането по субсидията за единица площ?
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Заплащането на сумите за имоти бели петна принципно се счита за правно основание и е добре навлязло в ниво „Заповед”. Така че независимо къде ще се плащат тези пари в областната или в общината…
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ако не са платени въобще?
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Ние говорим, ако не са платени тези суми, то съответният ползвател не разполага с правно основание за белите петна. Тоест той не може да се явява.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Но той има заповед.
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Има, но тя не е влязла в сила по отношение на наредбата.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Тя влиза в сила, когато плати, така ли?
ЛИЛИ СТОЯНОВА, началник отдел „Поземлени отношения и комасация”: Да, точно така.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Иначе му дава право да очертае преди да си плати, нали така? Да, благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме предложение за редакция на § 2 от Преходни и заключителните разпоредби, който става § 13. Предложението на народните представители Ахмедова и Емин, не е подкрепено по т. 2. Моля, който е съгласен с така направеното предложение, да гласува. Гласуваме т. 1, не подкрепена в т. 2.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 3, „Против” - няма, „Въздържали се” -17.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Сега отиваме на редакцията. Предложение за редакция на § 2 от Преходните и заключителни разпоредба, който става § 13, сега става § 14, защото гласувахме вече § 13 за полските пътища. Който е съгласен с този текст, който е пред Вас, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17 , „Против” - няма, „Въздържали се” - 3.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 3. Предложение от народния представител Цвета Караянчева. Предложението е отразено по принцип в редакцията. Предложение за редакция на параграф 3 от Преходни и заключителни разпоредби, който става § 15. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се” няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 14, който става § 15. Имате го пред Вас. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува. Предложение на Цвета Караянчева. Параграф 4 има предложение от народен представител Цвета Караянчева. Предложението е отразено по принцип в редакцията. Предложение за редакция на § 4 от Преходни и заключителни разпоредби, който става § 16. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се” няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Параграф 15. Предложение на народния представител Цвета Караянчева. Предложението е отразено по принцип в редакцията. Предложение да се създаде § 16. Той става 17. Параграф 17 от чл. 40а влиза в сила от 1 май 2015 г.
Колеги, коментираме предложението на КРИП по отношение на текста, който професор Бъчварова и група народни представители искат удължаване вместо 1 май, колко да им отпуснем. Само за български дружества, ще го запишем тук изрично, и само листа н българска фондова борса. Предложението на КРИП за глобите. Ние техният текст не го приехме, но сега отиваме на глобите и те молят глобите да имат време да продадат земята за малко по-дълъг период от време. Най-вероятно ще правят нови дружества. Колко да е удължението? И да запишем обаче само за български публични и само на българска фондова борса.
МАРИЯ БЕЛОВА: Първи октомври, когато стартира новата програма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Първи октомври. Ще го подложим на прегласуване. Значи вместо 1 май пишем 1 октомври и добавяме текста „само за български публични дружества, вписани само за българска фондова борса”.
МАРИЯ БЕЛОВА: Не знам дали може да се раздели – публични дружества, чиито акции се търгуват.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: От 1 октомври, стопанската година влиза от 1 октомври.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тук е записано „само за съществуващи български дружества, листвани на българската фондова борса”. „Листвани” ли не Ви харесва?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За да не правим такава гимнастика, за всички от 1 октомври. Така или иначе преди беше даден 6 месеца даден срок, сега от януари до 1 октомври.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест остава чл. 40 влиза в сила от 1 октомври 2015 г. за глобите.Така ли?
Предложението на професор Бъчварова – остава старият чл. 40, § 17 става чл. 40а и влиза в сила от 1 октомври 2015 г. без да описваме за какво и що.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се” няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Предложението да се създаде § 18. Параграф 18 по Закона за арендата. Няма да Ви го чета, имате го пред Вас. Четири се заменя с пет години. Който е съгласен, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 20, „Против” - няма, „Въздържали се” няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, колеги.
Закривам заседанието.
Заседанието бе закрито в 14,45 часа.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Румен Христов


133 929 знака