1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона
за защита на конкуренцията № 454-01-36, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона
за лова и опазване на дивеча № 554-01-22, внесен от народния представител Петър Петров и група народни представители на 23 януари 2015 г. на първо гласуване.
3. Закона за корпоративното подоходно облагане.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ





П Р О Т О К О Л

№ 12




На 11 март 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:






ДНЕВЕН РЕД:



1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона
за защита на конкуренцията № 454-01-36, внесен от народния представител Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона
за лова и опазване на дивеча № 554-01-22, внесен от народния представител Петър Петров и група народни представители на 23 януари 2015 г. на първо гласуване.
3. Закона за корпоративното подоходно облагане.



ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги!Откривам редовното заседание на Комисията по земеделие и храни. Имаме кворум. Ще Ви прочета дневния ред, който искам да гласуваме.
1. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на
Закона за защита на конкуренцията № 454-01-36, внесен от
народния представител Михаил Миков и група народни представители на 6 ноември 2014 г. за първо гласуване.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона
за лова и опазване на дивеча № 554-01-22, внесен от народния представител Петър Петров и група народни представители на 23 януари 2015 г. на първо гласуване.
3. Закона за корпоративното подоходно облагане.
Колеги, точка Трета е включена в дневния ред. Но, както знаете, уважаеми народни представители, днес мина на първо гласуване, така че разглеждането му като точка специално няма смисъл. Ако имате отношение или някакво предложение между първо и второ гласуване, моля. Срокът беше съкратен от седем на три дни, така че който иска да прави предложение между първо и второ четене да има предвид това нещо.
Гости на заседанието са народният представител професор Румен Гечев, който ще представи точка Едно. Инженер Тони Кръстев - изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по горите; Магдалена Дакова, - директор „Административно и правно обслужване”; Десислава Василева – началник отдел в дирекция „Анализ и стратегическо планиране” към Министерството на земеделието и храните; д-р Райна Иванова – главен експерт в Българска агенция по безопасност на храните; Емил Кръстев – юристконсулт в Българска агенция по безопасност на храните; Юлиян Русев – началник отдел в Изпълнителната агенция по горите; Даниела Ангелова – юристконсулт в Изпълнителната агенция по горите; Дора Ненова – директор „Държани помощи и регулация” в Министерството на земеделието и храните.
Наш гост е и Елица Николова – секретар на президента.
Имаме гости от Граждански движения.
Гости от природозащитни организации са Николай Петков – Българско дружество за защита на птиците; Професор Людмил Бояджиев - Асоциация „Български дивеч”; Дамян Дамянов – Асоциация „Български дивеч”; Стефан Аврамов – фондация „Биоразнообразие”.
От името на вносителя, професор Гечев, заповядайте!
ПРОФЕСОР РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ще се опитам в синтезиран вид да Ви представя един от, ще си позволя да ги нарека, най-българските закони. Да Ви припомня става дума за промени в Закона за конкуренцията или с други думи защита на българските производители от някои или повечето от търговските вериги. Да Ви припомня, че в пленарна зала ние вече сме обсъждали този закон. Миналата година той мина на първо четене, но поради това, че беше наложено президентско вето и беше разпуснат парламента, нямаше как това вето да бъде преодоляно и заради това ние го предлагаме отново. В началото трябва да кажа, че няма нищо политическо в този закон, защото нашите избиратели производители са от различни партии, но ние като народни представители, няма да се уморя да казвам, сме длъжни да защитаваме българските производители.
В никакъв случай духът на закона не е да ощетяваме интересите на търговските вериги. Те са добри дошли. Те играят важна роля в пазарната икономика на България. Те допринасят за добър избор и високо качество на доставените стоки на българските потребители, но за всички ни е ясно колеги, дори не е нужно да сме икономисти, че да има добро потребление в една страна, тя трябва да произвежда, а за да произвежда, тя трябва да разчита на определени пазари.
Тези промени, които предлагаме в Закона за конкуренцията, ние сме се съобразили, разбира се, с европейското законодателство и по-точно пряко с чл. 81 и чл. 82 от Договора за създаване на Европейската общност, касаещ икономическия механизъм, прилаган в общността; чл. 101 и чл. 102 от Договора за функциониране на Европейския съюз; Регламент № 1 от 2003 г. във връзка с правилата за конкуренцията между фирмите в Европейския , в това число и специалната Зелена книга на Европейската комисия на Европейския съюз, където се разглеждат груби нарушения на конкуренцията в рамките на съюза по отношение доставката и реализацията на хранителни и нехранителни стоки. Вашата Комисия най-много касае хранителните стоки. Всъщност това касае в най-голяма степен и защитата на българските производители, тъй като по отношение на търговските вериги фокусът е именно върху доставката на хранителни стоки, произведени в България.
Какви са основните моменти, които ние предлагаме с промените?
Първо, въвеждане на понятието от европейското законодателство на значителна пазарна сила освен господстващо пазарно положение, тъй като господстващото пазарно положение е свързано с контрол на определен процент от пазара. По международното законодателство това обикновено е 34 процента и нагоре от пазара. Но европейските и не само европейските практики показват, че една фирма може да контролира и по-малко от 34 процента от пазара, но тя да има значителна пазарна сила спрямо определен кръг фирми, които доставят продукция за тази верига. За да го кажа на още по-достъпен език, знаете отлично от нашите фирми, че когато сключват договор с една търговска верига, за тях тя е монопол, тъй като в досегашните договори не беше забранено от закона и все още не е забранено, сключвайки договор с търговската верига Х, те нямат право да продават на други търговски вериги или на други търговци на едро и на дребно. Това е грубо, ама абсолютно грубо нарушение на законите за конкуренцията, което за съжаление, те все още могат да правят в условията на българската икономика.
Второ, освен че се въвежда това понятие, което ще бъде определено количествено със специална наредба на Комисията за защита на конкуренцията в тримесечен срок след приемането на този закон, България на практика се оказва единствената страна в Европейския съюз, където няма такива типови договори. Или въобще няма договори с нашите доставчици, на устни съглашения са, което е едната страна, по-силната, търговската верига, диктува на нашите средни и дребни производители, или пък договорите са различни - те прилагат законова дискриминация спрямо различните доставчици. Не слушаш, или искаш по-голяма печалба, или въобще искаш печалба, не получаваш договор, или получаваш договор при неблагоприятни условия.
Ние искаме с въвеждане в европейската практика да има типови договори за определените групи стоки, качени в интернет, така че да е ясно за всяка търговска верига какви са й договорите, отговарят ли на изискванията и да не може диференцирано да се третират по различен начин доставчиците, което е свързано със Закона за конкуренцията.
Ние предлагаме, то е свързано вече в Закона за храните, който най-добре Ви е познат на Вас, в чл. 19, където казваме, че договори по ал. 2 не могат да включват: предоставяне на услуги от купувач на продавач. Сега, както знаете, триковете, които използват повечето търговски вериги, ако изкара нашият доставчик примерно 20 единици печалба, търговската верига го задължава да купува услуги от търговската верига, маркетингови проучвания, не знам какво, тоест каквото изкара, те му го вземат обратно. В този чл. 1 ние предлагаме да се отнеме тази възможност.
Второ, забран или ограничение за предоставяне на стоките от продавача на други купувачи. Нещо нечувано. На практика много от търговските ни вериги се превръщат в монополи и забраняват на нашите доставчици да търгуват с други контрагенти, което автоматически се отразява на условията за реализация на продукцията. Освен това най-страшното бих казал в момента за българските производители на хранителни стоки и нехранителни, уважаеми колеги, това е, че те не позволяват на българите да продават под собствената си търговска марка. Как ще излезе една малка фирма и ще стане средна или голяма да продава на европейския и световен пазар, ако тя не е утвърдила търговската си марка. Ето защо нашите фирми са принудени да продават под етика, под търговската марка на съответната търговска верига. Нещо, което в Европа е забранено, а в България не е забранено. Освен това търговските вериги въвеждат такси и услуги не основани на добросъвестната търговска практика, описани в Зелената книга на Европейския съюз, поради което ние искаме да направим промени в Закона за конкуренцията, така че тези практики да не бъдат допускани.
Освен това само да Ви припомня какви други практики използват търговските вериги. Примерно връщат продукцията на нашите производители, когато е изтекъл срокът на годност. Казват да речем - вчера изтече срокът на годност, ето ви еди колко си хиляди пакета или тона от еди каква си продукция, тя не е продадена. Ама, защо ми казвате днес понеделник, след като срокът е изтекъл в петък. Тоест целият търговски риск се поема от нашите, от българските производители. И тук в самите мотиви, даже трябва да го допълним за следващото гласуване в парламента, но искам да Ви кажа, че сравнявайки законодателствата на редица страни, както знаете във всички закони полагаме усилия, както и всички колеги, на сравнителен анализ са законодателствата на различни страни-членки на Европейския съюз и искам да Ви кажа, че нашата страна, нашите производители, българските производители са най-незащитени от българската държава. На практика търговските вериги притежават не само значителна, но част от тя притежават направо монополна мощ спрямо българските доставчици. Така че ние не предлагаме нищо друго освен въвеждането на европейски правила. Ние предлагаме възстановяване баланса на икономически интереси между българските производители и търговските вериги, опериращи в България, повечето от които са чужди, но има и български търговски вериги.
Пак казвам, много разчитам на Вашето гласуване, защото ние всички се изправяме пред нашите избиратели, а и парламентът тук, и осветлението, и отоплението го има благодарение на българските производители все пак. Нали така, колеги? Няма производство – няма парламент, даже бих казал.
Така че най-горещо пледирам въз основа на това, че предложените промени отговарят на европейското законодателство и най-вече България трябва да си промени Закона за конкуренцията така, че да съответства на европейските стандарти и българските производители да бъдат защитени нито повече, нито по –малко от немските производители, от френските производители и от другите производители. Няма как да бъде тайно, не мога да кажа името на веригата, но вече имаме сведение за една търговска верига, която почти не приема български стоки. Работи само с вносни стоки.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Лидъл.
РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви. Това показват анализите от два, три месеца. Такова устно разпореждане е дадено, да не работят с български стоки, което означава, че някои от тях отиват твърде далече, колеги. Това не само противоречи на доброто възпитание, това буквално е предизвикателство към българската държава. Така че добре дошли са в България всички, но ако обичат да спазват законите на Европа, а и ние депутатите да си свършим работата да защитим българските производители, така че те да се чувстват равни с останалите.
В заключение това ще кажа – всичките тези изумителни такси, които са въвели - рождени дни на супермаркета, сменяне на рафтовете на супермаркета, празници на деца в супермаркета, те са за сметка на българските производители. При нашите проверки се оказва, че това не е за сметка на другите вносители. Нищо не плащат вносителите от Германия или от Франция. Естествено ние много добре разбираме, че Германия и другите страни, Австрия, като организират търговски вериги много често субсидиране от техните държави, те си трасират пътя за износа на техните стоки в останалата част от света. Браво на тези хора. Те съблюдават интересите си и се грижат за собствените си производители. Е, и ние трябва да се погрижим за българските производители и да ги защитим от тези странни практики, които продължават и към момента. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, колега Гечев. Преди да дам думата на колегите аз ще си позволя като председател, който е взел думата, да кажа няколко думи. Дебатът за монополното положение на търговските вериги се води от доста години. През няколко парламента вече мина. Предишният стигна до гласуване. Само преди две седмици, ако не се лъжа, същият законопроект беше разгледан от Икономическата комисия, на която аз съм член и там гласувах против този законопроект и сега ще се опитам да се обоснова защо.
Първо, около тридесет и няколко процента е оборотът на търговските вериги, делът на търговските вериги от търговския оборот в страната.
Второ, трябва да намерим един баланс, професор Гешев, между интереса на производителя и интереса на потребителя. Търговецът в България, представителите на търговските вериги, като искам да Ви кажа че няма никакъв конфликт на интереси или нещо допир с търговски вериги и така нататък. Тези вериги търсят възможно най-ниската цена на продуктите, които предлагат от гледна точка на ниската платежоспособност на българското население. С пречките, които им създаваме най-вероятно ще стигнем до варианта, който казахте преди малко и аз няма да го споменавам, за да не правя реклама на тази верига, но на дискусията, която проведохме в Икономическата комисия ние стигнахме до извода, че извън законовите форми на договаряне и на постигане на споразумение между търговските вериги и производителите е
в по-добра форма. Само опреди два дни, гледайки телевизията сутринта с представител на Сдружението за модерна търговия и госпожа Кукушева, която е председател на Управителния съвет на хлебопроизводителите разбрах, че вече са постигнали такова споразумение. Аз смятам, че не законово, разбира се, ние трябва да регулираме пазара, но да дадем шанс да се постигне едно споразумение между производителите на различни стоки и търговските вериги би било най-добрият вариант, според мен. Още повече, че когато говорим защита на интереса на земеделските производители, като председател на Комисията аз винаги съм защитавал земеделските производители, както и колегите, били сме много активни. Искам само една цифра да спомена. Тази година те ще получат повече от милиард и четиристотин милиона лева, което е подкрепа на земеделските производители. Значи, знаете практиката на всички наши нововъзникнали фирми, каква е битката да влязат в тези вериги. Битката е, предвид на това, че щандовете са ограничени, че вече се слага по един артикул от съответното примерно сирене, когато става дума за млечни продукти, няма възможност да бъдат поети нови продукти. Въпреки всичко напливът на българските производители да се влезе в търговските вериги, е огромен. И в момента, в който влязат започват да казват – условията, които ни предлагат търговските вериги са неизгодни за нас. Ами, тези условия са били предложени преди вие да искате да се появите в търговските вериги. Не е вярно, професор Гечев, че нямат право да явяват в търговските вериги с български марки. Напротив 90 на сто от тях са с български марки, има няколко, пак няма да ги споменавам, за да не им правим реклама, наименования брендове на търговските вериги, които по предварителна договорка с производителите, правят марка на самата верига, която обикновено е по-евтина, предвид на това, че се поръчват по-големи количества. Неконкурентно способността на българското производство и най-вече хранително-вкусовата промишленост е до голяма степен наш проблем. От тази гледна точка ние се опитваме активно да възползваме нашите земеделски производители от Програмата за развитие на селските региони, за да могат те да стават модерни производители на хранителна продукция. Но ще Ви кажа и нещо друго. Тези големи вериги организират търгове примерно за Централна и Източна Европа и аз знам български производители на кисели краставички, които няколко пъти са се явявали, но не могат да се преборят с поляци, чехи и други, които печелят търговете, защото дават по-добри цени. В крайна сметка пазарът е този, който регулира, определя цената, а не желанието ни да бъдем допуснати до тези търговски вериги така, както ни се иска на нас.
И в заключение ще каже, че Министерството на земеделието и храните е дало подробно становище, което е отрицателно, но няма да Ви го чета, защото то е разпространено и всички сте го видели и го има при Вас. Имаме и много други предложения, които са стигнали до Вас. Давам думата на колегите за становища, по внесения от професор Румен Гечев законопроект.
ПРОФЕСОР РУМЕН ГЕЧЕВ: Благодаря Ви колеги. Няма да коментирам. Няма други коментари. Очевидно е, че трудно се правят коментари на аргументи, които отговарят на европейското законодателство. Разбира се, аз уважавам мнението на колегите. Тук не става дума кой крив, кой прав, всеки си изразява позицията. Искам да Ви кажа нещо. Да, наистина оборотът е около 35 процента. Аз съм запознат отлично с аргументите на Асоциация за модерна търговия на търговското сдружение, извинявам се, не знам точно името, това е известно. То не се различава от същата ситуация в другите страни на Европа. Това не е аргумент, тъй като търговските вериги и организацията на търговията на едро и дребно е такава, всички знаят в една или друга степен, България не представлява кой знае какво изключение. Въпросът е, че съдбата на българските производители, особено на малките и средните фирми, от които зависи българската икономика, няма как да не се съгласим, че те не могат да се развиват без търговските вериги. По-големите фирми могат, но малките и средните производители не могат и те са задушени от търговските вериги. Повечето. Сигурно има и добри практики. Сигурно има и отделни артикули, където се продават, аз не казвам, че са всичките. Но казвам, че при нас има писмени доказателства, проучвания, оплаквания от десетки български фирми с фрапиращи такива резултати. Аз съм съгласен даже икономически, че наистина търговските вериги аз сам казах, ни осигуряват голям избор, това е така, от цяла Европа, от цял свят при конкуренти цени. Това също е така. Но имам един важен аргумент. Преди да сме потребители, ние сме производители. Ако трябва да обясня нещата така. Какво бихме предпочели ние, българите – да нямаме работа, но стоките да са с пет процента по-евтини, или да имаме работа, но да са със седем процента по-скъпи. Аз мисля, че отговорът е много ясен. Преди да сме потребители, ние трябва да си изкараме парите, като всяка страна. Имаме да плащаме като всяка държава дългове, покриване на дефицит, имаме инвестиционни програми. Откъде ще дойдат тези пари. В Бюджетната комисия като обсъждаме парите идват от данък корпоративна печалба и от данък върху доходите. Те идват именно от произведените основно стоки в България. Що се касае до договорите, въпросът е, че в големия процент, особено при хранителните стоки, няма договори. А сигурно знаете, че имат практика, която досега не е санкционирано, търговските вериги да пишат договори със задна дата. Имаме такива десетки оплаквания от десетки български фирми.
Абсолютно сте прав, че има такъв ефект. Откакто почнахме от лятото до сега са започнали процеси на доброволни промени. Това е така. Аз слушах и по Би Ти Ви вървеше предаване една сутрин от Съюза на хлебопроизводителите, как те се хвалеха, че в резултат на този натиск, който ние вече оказваме върху търговските вериги от миналата година, с участие на всички колеги, нищо политическо, има такива промени. Но вижте има един краен аргумент. Какво ни пречи като другите страни, ние да си го сложим в закона, а ако те доброволно вече са стигнали до този резултат, това е нещо друго. Така че това няма да повлияе върху повишението на цените, както се твърдеше. Колеги, то се твърдеше, че като въведем пазарния принцип и върху ипотечната лихва, ако си спомняте, направихме промени в закона. Помните ли, че всички търговски банки, Централната банка и други твърдяха, недейте като въведете втория пазарен елемент и лихвата ще се качи. Ама сбъркаха, защото навсякъде по света, не аз го твърдя, по-силната конкуренция води до по-ниски цени. Прав сте колеги, едни фактори водят до повишение на цените. Може би ще се увеличат някои разходи. Но няма случай в Европа да се засили конкуренцията и цените да растат. Това няма как да стане. Така че някои фактори ще действат по цените нагоре, но ние твърдим, че повечето фактори ще действат върху цените надолу. Никой в момента не е доказал в световната теория и практика, че по-силната конкуренция води до по-високи цени.
Но пак казвам, ние уважаваме мнението на всички. Това е нашата позиция. Пак казвам, това е практика на страните-членки на Европейския съюз. Ние просто искаме да създадем по-нормални условия за работа на българските производители.Нищо повече.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Гечев. Истината е, че след този дебат, нещата се движат в положителна посока, изигра ролята си и тук сте абсолютно прав, съгласен съм с Вас. Искам да кажа още две думи. Вменяват се едни задължения в този законопроект на Българска агенция по безопасност на храните, но тя не разполага първо, с необходимия капацитет и второ, нямаме законово регламентирани правила, които да издават възможността да изпълнява функциите, които възлага закона. По-скоро тя отговаря за качеството и допустимостта на продуктите, които влизат в търговските вериги. Всички неща, които са свързани с последващия контрол, които залагате във вашия законопроект, значи тук трябва да има допълнително обсъждане най-малкото между министъра на икономиката и министъра на земеделието и да видим къде отиват тези две контролни функции. Защото с този капацитет Българска агенция по безопасност на храните няма да може да се справи. Но, колеги, заповядайте, имате думата. Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Предизвика ме последната Ваша аргументация. Правовите държави, като се материализира волята на законодателя, останалите институции се приспособяват и изпълняват закона. Вие казвате, понеже една институция няма капацитет, да отклоним приемането на закона. Ясно е от становищата на Министерството, от формата на становището и от вътрешно противоречивото съдържание, че има политическо решение да не се подкрепи законопроекта на тези вносители. Това е най-елементарното при политическото разделение в демокрацията. Значи, започва със становището, не подкрепя законопроекта. След това обаче информира, че на 15 юли 2014 г. Европейската комисия прие съобщение относно мерките за борба с нелоялната търговска практика между предприятията и веригите най-вече за хранителните продукти. Какво е това становище на съюза? Съюзът не предписва единно решение на проблема с нелоялната търговска практика, но насърчава държавите-членки на Европейския съюз да въведат подходящи механизми, съобразно с местните условия. Ами какво друго освен да отчетеш местните условия, баланса на интересите и да предложиш законодателно решение. По горе в становището личи това противоречие, за което говоря. Значи, този закон няма да го приемем, защото Вие го предлагате, обаче ще бъде изготвен цялостен нов проект, пък ще бъде предшестван от задълбочен анализ, пък ще потърсим всички заинтересовани страни да дадат своето мнение и така нататък. Тук се предлага едно частично изменение на един действащ закон, който иска да насочи взаимоотношенията в онази посока, която защитава националните интереси, интересите на потребителите без да накърнява значимо интересите на веригите, за които казваме, че са добре дошли. Аз смятам, че ако няма някакви други ангажименти, аз не говоря за задкулисието, защото много се износи тази дума, ако не са поемани други ангажименти, няма да е лошо да подкрепим този законопроект. На второ четене да се състои тази дискусия, както обикновено става, да чуем мнението на заинтересованите страни кой ще го подкрепи, кой колко ще бъде засегнат и къде е мярата на това разминаване на интересите. Да покажем една воля да отстояваме интересите на тези хора, които са ни изпратили тук. Затова предлагам на присъстващите, които са тук, да вземат суверенно решение. Още повече не всички партии, които подкрепят правителството, имат ангажимент за такава не подкрепа на закона и да покажем една способност за суверенно мислене и поведение, различна от поетите ангажименти, не винаги с ясни мотиви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божинов. Други становища? Да, професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз съвсем накратко искам да продължа това, което каза господин Божинов. Това е поредният закон, с който съответно ще отложим вземането на решението да се предприемат мерки в една определена сфера, която има проблем. Този проблем е дефиниран от Европейската комисия, защото тя императивно е казала, че със законодателни промени трябва да се направи необходимото, за да бъдат защитени потребителите, но съответно и производителите да не бъдат подложени на такива нелоялни търговски практики, които да ги ощетяват. Сега от тук нататък отново да се разсъждава, какви мерки ще вземем, как ще ги вземем и през това време в рамките на един или два дена излиза информацията, че е подписано споразумение между представителите на бранша в хлебопроизводството, с веригите. Това няма да реши въпроса. Най-малкото знаете, че госпожа Кукушева, трябва да Ви кажа, колко от хлебарите са при нея. И дали всички хлебопроизводители могат да влязат в това споразумение. Има много нелоялни търговски практики, които ако не се обърне внимание, наистина ние рискуваме и малкото останали български продукти, да изчезнат от пазара. Аз не мога да си представя как се продава например продукция на себестойност. Особено в хлебопроизводството. Там сивият сектор е много голям. Хлебопроизводството, извинявайте, има цена на килограм хляб, колкото е цената на едро на производител на брашна. Как се случва? И забележете само българските стоки са подложени на този геноцид – млечните продукти, хлябът, местните български продукти почти ги няма, пак по същата причина. И затова отлагането отново ние да се начудим точно, кои най-добри практики ще използваме от законодателството на другите страни, не работи в наша полза, не работи и за България като цяло, защото проблемите си остават. Трябва да са законодателни. Всичко останало не решава въпроса с това, което ние искаме да направим в защита на българските производители. Всички производители получават субсидии, в европейските държави още по-високи и затова проблемът като това, че гледат България като пазар, е факт. Ние сме пазар, ние не сме производители. Затова аз наистина пледирам, че такива закони са необходими и те са показали, че в тези години след 2007 г., пълната либерализация, наистина доведе до това състояние на вътрешния пазар и мястото на българските производители ще се влошава, ако няма законодателни промени. Това е един опит, възможност, да се решат тези проблеми. Могат да се доразвият, но все пак е в посоката на решаването на този проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова. Господин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин Председател. Аз също искам да изразя моята подкрепа за внесения законопроект и да кажа това, че професор Гечев много точно определи необходимостта от тази промяна, още повече че ние тук сме Комисия, която би трябвало да подкрепя производителите, а не търговските вериги. Аз имам много точна информация за това как наши производители се обвързват с такива договори в търговските вериги. Мога да кажа, че лично съм участвал в такива договори. Аз мисля, че господин Председател, Вие това което казахте донякъде има основание, но нашите производители първо, не са конкурентни на чуждите. Първо и основно, поради това че личната подкрепа на държавата и помощите са много по-малки от тези, които ползват конкурентните производители от чужди държави. Точно по тази причина те не могат да се конкурират на нашия пазар, още повече на западния пазар. Например български производители, които произвеждат много по-качествени продукти в частта си например за храните, не могат да предложат подходяща опаковка. Знаем че в търговските вериги опаковката продава стоката. И точно заради това търговските вериги налагат тези ограничения, тъй като виждат, че нашите производители са слаби в това отношение. Нужна е такава помощ от страна на държавата, но нужен е според мен и един ясен регламент, с който ние сме се ангажирали с промяната в закона, да дадем едни равни права, равен старт на нашите стоки, заедно с чуждите. Така че мисля, че е двояко влиянието на този закон от една страна, да дадем кураж на производителите и че държавата мисли за тях и от друга страна, да покажем на чуждите вериги, че ние гледаме с внимание към тях, но в същото време трябва да защитаваме нашите производители, защото както каза професор Гечев, парите идват от нашите производители. И те трябва да останат в България, а не да изтичат във вид на чужди стоки към чуждите държави и към чуждите производители. В тази връзка мисля, че Министерството, признавайки че има такъв проблем, ние сме на правилна посока. Рано или късно такъв закон ще има, независимо дали ще бъде приет днес или не. Аз пак ще направя сравнение със закона за горите, който ние предложихме още есента. Показахме че има проблем. Трябваха няколко месеца, за да се убедят наистина всички политически сили и да разгледаме този въпрос. Мисля, че и тук ще се получи същото. И затова пледирам за разумност. Мисля, че всички колеги са убедени, че трябва да има такава промяна. Дали ще бъде сега частична или не, ще покаже гласуването и дебатите в парламента и мисля, че рано или късно, това нещо ще се случи. Апелирам към всички разумни колеги, които наистина са свързани и познават бизнеса на нашите производители в отделните браншове, да подкрепят нашето предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Данев. Заповядайте госпожо Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Аз искам да изкажа моята подкрепа към господин Гечев и това което е предложил. Но според мен наистина трябва да се направи един цялостен нов законопроект. Защото трябва най-после българските производители действително да бъдат защитени. Аз преди две седмици бях в Брюксел и там присъствах на няколко срещи. Трябва да Ви кажа, че там се обръща изключително сериозно внимание на производителите, местните производители. Изискванията, които се поставят, може би това трябва и ние да направим, за всеки един български производител, най-после е време да разберат, че срещу субсидиите, които получават те трябва да предлагат на българския пазар качествена и безопасна стока. Също не бива да се забравя и самия факт, че начинът, по който се предлагат храните на нашия пазар от българските производители не е достатъчно добър. Не може на българския пазар да се предлагат домати и краставици в кашони от банани. Не може, това не е допустимо. Но това се случва. Има няколко фирми в България, които наистина произвеждат качествена стока, която, разбира се, се изнася и в европейския пазар. Но те са много малко. Затова аз мисля, че има нужда от промяна, но трябва да се доразработи, да се доразвие и наистина българският производител да влезе и да намери своето място на българския пазар в тези вериги. Прав е професор Гечев, че се сключват какви ли не и договори, и рождени дни и така нататък. Но според мен, една нова промяна, по-задълбочена, по-точна, по-аналитична, може би ще бъде много по-добра за българския производител. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков, заповядайте!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: И аз да кажа няколко думи. Аз също мисля, че рано или късно това нещо ще се случи. Такъв закон ще има, ще се приеме. Но дали този закон, който се предлага сега в момента решава изцяло проблема. В мен има доста колебание. Съгласен съм с професор Гечев, има проблеми относно защитата на българския производител. С Кукушева многократно сме разговаряли по тези въпроси в Министерството на земеделието. Не са поставени при равностойни условия българските производители тук и външните. Няма как. Голямо разнообразие имаме в качеството от много ниско до, както се каза преди малко, и до много високо. Така че в мен има едни такива колебания за това, ако приемем този закон в този му вид сега, дали това, което каза и министърът на земеделието, нашето законодателство дали ще можем да го спазим, дали ще можем да осъществим ние необходимия контрол. На мен ми се иска, за да оформя окончателното си мнение, защото имам колебания, ми се иска да чуя и колегите от ГЕРБ, а също така и представителите на Агенцията. Така че ще помоля още малко разисквания да направим, за да си оформим мнението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Истината е, че лоши практики има по цялата верига, а не само в търговската верига. В цялата верига има лоши практики, за съжаление. Заповядайте, моля да се представите за протокола.
ЕМИЛ КРЪСТЕВ, началник отдел „Правно нормативно обслужване” в Правна дирекция на Българската агенция по безопасност на храните: Ние неколкократно сме писали становища, като част от становищата на Министерството на земеделието и храните. По принцип подкрепяме идеята като идея, но винаги сме възразявали по отношение на функциите, които се възлагат на Българската агенция по безопасност на храните по контрола. Напълно сме съгласни с това, което каза току що и господин Христов, че капацитетът на Агенцията е твърде недостатъчен, а в момента вървят процедури и за редуциране на състава с повече от 17 процента. Това при сегашната численост от 2663 човека, прави 452 щатни бройки и категорично смятам, че агенцията няма да може да изпълнява адекватно и досегашните функции, възложени й и със закона за БАБХ и по специалните закони, които тя има за задължение да прилага. Инспекторският състав намалява драстично, имайки предвид, че бюджетът в частта за фонд „Работна заплата” е намален с повече от четири милиона. Нови функции, това е заблуда, че могат да се осъществяват надеждно, при този числен състав. Благодаря Ви, това е в резюме.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, заповядайте.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Как така като от Европейската комисия дойде някой регламент, който Вие въобще не можете да разберете за какво става въпрос, както сега четете етикетите с лупи или трябва да бъдат с еди какви си букви, вие веднага решавате, че трябва да го изпълнявате. И така е, регламентът се изпълнява безпрекословно. А сега, когато става въпрос, както на Вас ви е записано, че е изтекъл срока за годност. Ами, вие трябва да следите сроковете за годност като влезете в търговските вериги дали изтича и какво става. Само че потърпевш е производителят. Функциите ви зависят не само от българското законодателство, а 90 процента от европейското и Европа не пита дали имате щат, дали имате съкращения, а иска да го изпълнявате, защото в противен случай влизаме в процедури, от които няма излизане.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Този подход въобще го отхвърляме, че някаква институция няма капацитет да изпълнява задълженията си по закон, няма да приемаме закона. По принцип този подход е абсолютно неприемлив. Ако е необходим закон, някои тип обществени отношения трябва да се регулират и някой да изпълни условията на законодателя, му се дава възможност. Но това, че той в момента няма задължения, не приемайте закона, извинявайте при цялото ми уважение към Вас и фамилията, която носите, този подход е неприемлив на тази маса.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божинов. Заповядайте доктор Василев.
ДОКТОР ВАСИЛЕВ: Господин Председател, само едно пояснение. Няма да коментирам думите на господин Божинов. Той може би има право. Аз само искам да внеса една яснота, че контролът, който колегите осъществяват в Агенцията е периодичен и постоянен. В големите вериги се осъществява периодичен контрол, което значи, той не случайно коментира господинът, за намаляващия брой на инспекторите. Да, това не е извинение, но ние трябва да отчетем реалната действителност и това, което се случва. Тоест инспекторите ще осъществят периодичен контрол, който аз не бих могъл да кажа колко пъти в седмицата или колко пъти в месеца. Имайте предвид само, че инспекторите на Агенцията по храните контролират в момента около 133 хиляди обекта, които са постоянни и временни по време на сезоните - летния и зимния, които се увеличават между три и пет хиляди. Това всичко е в рамките на едно малко пояснение – цялата Агенция е този брой. На практика инспекторите, които се занимават с контрол по храните, са много по-малко. Те са в рамките на около 600 човека, имаме около 130, ако не се лъжа, преработвателни предприятия, където по закон контролът е постоянен. Сложете ги по двама инспектори във всяко предприятие, във всяка кланица и месопреработвателно предприятие. Остават няколкостотин човека. И тези няколкостотин човека трябва да бъдат разпределени в цялата търговска верига. Разберете, че това почти е невъзможно. Тоест ние само ще маркираме някаква дейност и когато изникнат на места определени проблеми, ние отново ще посочим за виновни Агенцията и министъра на земеделието. Това няма да е така. Защото на практика колегите няма да могат да изпълняват своите задължения. Благодаря.
ДЕСИСЛАВА ВАСИЛЕВА, началник отдел в дирекция „Анализ и стратегическо планиране” към Министерство на земеделието и храните: Да, действително, един от мотивите да не подкрепяме конкретно този законопроект беше, че Българската агенция по храните няма капацитета, но не е само това. Пак искам да уточня, че ние подкрепяме по принцип идеята да се направи нещо, за да се ограничат тези нелоялни практики. Но не можем, за съжаление, да подкрепим конкретния законопроект, още повече че при обсъждането на предишния вариант възникнаха много допълнителни въпроси, за които ние самите не се бяхме сетили. Смятаме, че въпросът наистина е много сложен. Самата Европейска комисия го разглежда години наред и не успя да излезе със становище за единно решение за Европейския съюз. Да, при всички случаи смятаме, че е необходимо да участват в изготвянето на законопроекта тясно специализирани юристи по конкурентно право. Включително законопроектът отчита една от бележките на Комисията за защита на конкуренцията дори конкретно къде да се сложат текстовете на закона. Това е нещо, което ние дори като представители на Министерство на земеделието, също не можем да преценим, а специалисти по конкурентно право могат да го кажат.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Народен представител Белова, заповядайте!
МАРИЯ БЕЛОВА: Само да отговоря на професор Станков, тъй като зададе въпрос към нашата група. Нашата група подкрепя идеите за промяна в закона, но сме категорично против така предложения законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данов, заповядайте!
ДОБРИН ДАНОВ: У мен възниква един такъв въпрос. Да речем, че всички се убедим, че има нужда от нов закон, Министерството на земеделието го подготви, внесе го и всички го одобрим, тогава Вие като представител на Министерството на земеделието как смятате ресурсно да осигурите контрола по този начин, след като Агенцията няма тази възможност? Тогава какво правим?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да Ви отговоря аз. Ами, ако е от 1 януари 2016 г. най-вероятно ще предвидим средства в бюджета, за да увеличим бройката на Агенцията по безопасност на храните. Като вменяваш допълнителни задължения, ще имаш предвид и средства, ще осигуриш и средства, няма друг начин.
ПРОФЕСОР РУМЕН ГЕЧЕВ: Вижте, тук сме хора с, някой с по-голям, други с по-малък политически и икономически опит, вижте, истината е, че едни и същи държавни агенции, това е България, уникална страна, ние сме уникален народ българите, едни и същи институции преди шест месеца дадоха други становища, като внесохме закона и го прокарахме. Също Министерството на земеделието чудесно, другите са чудесно. Аз не се сърдя. Аз въобще не очаквам колегите, които представляват държавни институции тук министерства и други, ще дадат друго мнение от това, което им е казано. На Министерството му се казва, че трябва да направи отрицателно становище, не искам да коментирате, това е мое мнение, и Вие няма как да го направите. В други страни могат да го направят, но при нас в тази ситуация, не може. Същите институции преди четири, пет месеца дадохте ли друго становище? Дадохте. Нали така? Но това е друг въпрос. Сега имайте предвид и нещо друго. Като се говори за ресурси. Абсолютно прави са хората. Сега ще има съкращения. Ако държавата възлага на една институция допълнителни функции, навсякъде по света, колегата тук е прав, ние като искаме нови функции от една институция, ние трябва да осигурим хора. И то няма да стане със същите хора, съкращението няма нищо общо. Тук беше казано от Министерството на земеделието, ами да, ние осигурихме най-доброто. От Университета за национално и световно стопанство участваха двама професори, един доцент по международно конкурентно право. Откъде другаде да вземем? От остров Тамбукту? Най-доброто, което има България, сме го включили поименно. Освен това се прави съгласуване с Европейската комисия. Всички закони са прегледани съобразно Германия, Франция и други страни. Няма време за дискусия дали трябва да има единност. Сигурно не трябва, щом не е. Въпросът е, че България е последната страна от Европейския съюз, която няма такава защита. Румъния има. Преди три години го въведе. Казах го пет пъти в парламента. Ние сме последната страна. Вижте, каквото и да решим тук в крайна сметка, на края става дума и за данъците. Не го казах, защото това не е предмет на Земеделската комисия, но все пак сме един и същи парламент. Колеги, сигурно Ви е известно, че търговските вериги не плащат почти никакви данъци. Това известно ли Ви е? Ако не Ви е известно, да Ви го кажа. Обадете се в НАП, ако не ми вярвате. Но Вие ми вярвате. Проверил съм специално. Милиарди левове въртят всяка година. Първо, притискат българските производители. Вторият цинизъм е, че не плащат данъци. Всички пари излизат извън България. Кого защитаваме ние? Кой ни храни нас? Няма да престана да го питам в парламента. Чиновници, депутати и други. Българските трудови ръце ни хранят. Какво правим ние? Не плащат никакви данъци. Милиарди. Няма да Ви кажа какви са им оборотите. Ами като няма милиарди колега, ще съкращавате Агенцията. Като няма постъпления догодина ще Ви съкратим още 30 процента. Докато им дойде акълът на Агенциите, че докато няма производство, няма да има и пари за Агенцията. Какво ще контролирате Вие? Нищо лично. Аз говоря за всички български институции. Те са останали мърдат малко всяка година. Не са ли все по-малко мандри и други производители на хляб. Така ли е колеги? Всяка година намаляват. Ами, то утре няма да има пари, ще останете сто човека, защото няма да има какво да проверявате. Така че въпросът е сложен. Освен това, това не е нов закон, това са промени в Закона за конкуренцията. Не знам защо някой мисли, че е нов закон. Ами, дайте да направим тези помени. Ако нещо не сработва или друго, ще го променим. Ако някои колеги искат да направят по-добър закон, това би било чудесно. Направете го и го сложете на масата. Но да търсим непрекъснато извинение за това и за онова, за да си пият уискито с лед търговските вериги, аз не съм съгласен като депутат от българския парламент. А и като икономист. Защото пак казвам, каквато икономическа теория да споделяш дали си либерал или какъвто и да е, няма теория без производство. А е заплашено българското производство, няма пазар. Извинявам се, че съм по-емоционален, но наистина не мога да разбера, всъщност аз разбирам каква е причината и няма да я кажа на глас. Но направо съм шокиран от това, че ние не можем да приемем един закон, който да е в полза на българските производители. Пак Ви казвам, за мен е може би нещо лично, работили сме го, но аз по-български закон от този не виждам. Да защитаваш българските си производители. Никой не можа да каже, че с това ще утежним живота на българските производители. Е, търговските вериги вместо 10 милиарда, ще спечелят 7 и 8. Ама, нищо не плащат на България, което е проблем на другите ни държавни агенции, защото те си изнасят парите навън. Няма логика, съгласете се. Търговските вериги всички чухме какво ни казват на обсъжданията. Защо не плащате данъци? Ами, ние сме на загуба. Все пак ние не сме малоумни българите. Значи, на загуба са, а пък си разширяват търговските вериги в цяла България. Вие видели ли сте в някоя страна по света някой да е на загуба, пък да се разширява. То излиза, че само нашата страна е такава. Така че не е приемливо това. Затова Ви препоръчвам дайте да гласуваме, веднъж да подкрепим тази работа, пък парламентът ще реши. На Икономическата комисия е минало с равен брой, тъй като колегите от ДПС не са присъствали. Сега има ли колеги от ДПС?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Няма.
ПРОФЕСОР РУМЕН ГЕЧЕВ: Добро утро. Аз свърших.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Гечев. Вижте, аз искам да кажа няколко думи във връзка с това, което Вие повдигнахте. Значи, по данни на статистиката годишно България консумира около единадесет милиарда и половина, дванадесет милиарда лева, в смисъл харчи за хранителни продукти, безалкохолни напитки, така се води разчетът. Няма как да има 10 милиарда печалба, при положение че общата консумация е 11 милиарда, нали?
ПРОФЕСОР РУМЕН ГЕЧЕВ: Това е само за хранителните стоки.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, това е само за хранителните стоки говорим, да. Така че тези милиарди, сложете им над пет, шест процента печалба и ще излезе колко е печалбата им. Те как не си плащат данъците, да ги проверят Националната агенция по приходите.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да се пошегувам с уважавания от мен професор. Господин Професоре, Вие ясно заявихте, че не искате собствениците на веригите да си пият уискито с лед. Обаче може би българските избиратели искат и техните представители тук по волята на българските избиратели ще подкрепят тази тенденция, затова гласуването е негативно. Сигурно ще трябва да се съгласите с волята на българските избиратели и техните представители. Хуморът е черен, но е близък до нашата реалност.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Популистки. Определено.
ПРОФЕСОР РУМЕН ГЕЧЕВ: Народът иска да си пият уискито с лед.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, предлагам да гласуваме. Който е съгласен законопроектът, представен от професор Гечев, а именно законопроектът за изменение и допълнение на Закона за конкуренцията, моля да гласува.
ГЛАСУВАЛИ: „За” – 4, „Против” – 9, „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на колегите, които бяха по първа точка.
Преминаваме към Втора точка от дневния ред. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча № 554-01-22, внесен от Петър Петров и група народни представители на 23 януари 2015 г. От името на вносителя, госпожа Петрова, заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Упълномощена съм от името на вносителя и на нашата парламентарна група.
Настоящото изменение в Закона за лова предлага удължаване периода на обстрела на някои водоплаващи птици от 31 януари до 28 февруари, което се налага поради няколко фактора. На първо място, разликата в сроковете, предвидени в идентичните закони в съседните нам страни, а това е Румъния, за ловните зони около Дунав и Черно море от 1 октомври до края на месец февруари, за Сърбия до края на месец февруари и за Гърция до 10 февруари. На второ място, някои водоплаващи птици нанасят непоправими щети на фермерите около големите водни басейни в страната. В някои случаи след ятата остават десетки декари с напълно унищожени есенници. С удължаването на ловния сезон се създават условия за изгонването на птиците и намаляване загубите върху по-големите територии, но с по-малки последици за едни или същи фермери. Това е, което ми беше възложено да Ви запозная. Аз Ви благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Представителят на Изпълнителната агенция по горите и на Министерството на земеделието инженер Тони Кръстев, ще вземете ли отношение? Имате отрицателно становище, което няма да чета, защото го имате всички Вие, колеги.
ТОНИ КРЪСТЕВ, представителят на Изпълнителната агенция по горите и на Министерството на земеделието: Благодаря, господин Председател. Госпожи и господа народни представители, становището на Министерството на земеделието и храните е да не се приема този законопроект за изменение и допълнение към Закона за лова, поради следните причини. Първо, стесняването на срока за ловуване. Вероятно не знаете, но този срок за ловуване продължава някъде повече от 20 години в България. През тези години биологията на тези видове не се е променила и не може да бъде променена. По отношение на това положение в съседните страни. Да, Румъния и Гърция има известни различия, в момента срещу Румъния се води наказателна процедура, заради това че променят сроковете, а в Гърция е забранено въобще ловуването на тези видове в зоните от Натура 2000. Тоест, ако в България се приложи тази схема, на практика местата за ловуване почти ще бъдат ограничени. Колкото до сърбите и турците мисля, че не би трябвало да ги имаме предвид, защото това са страни извън Европейския съюз. Останалата част на Европа сроковете за ловуване съответстват с нашите срокове за ловуване.
Освен това искам да обърна внимание на следното, че в края на януари се формират големи стада от тези птици. Тези стада, ята са комбинирани в различни видове, включително и защитените червеногуши, посевните гъски. По време на ловуване е много трудно разпознаването на отделните видове. Освен това в края на януари се формират брачните двойки при тази гъска. Разбивайки тези брачни двойки, те не могат да сформират нови брани двойки за този сезон, и не може да бъде възпроизведено, създадено поколение. Тоест брачни двойки могат да създадат чак следващата година.
Доколкото до щетите, само ще спомена, че имаме храни, които компенсират, има компенсация за тези щети. По изследвания щетите не са в такива големи размери. Даже има сезони, в които щетите са от 15 процента основно. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз, инженер Кръстев. Ще Ви съобщя становищата на Българското дружество за защита на птиците, което не подкрепя, като тук има много добра мотивировка по отношение на унищожаването на посевите от страна на тези птици и двата милиона и седемстотин хиляди евро, които нашите земеделски стопани в тези региони получават. Българска фондация ”Биоразнообразие” становището не подкрепя. Също е мотивирано. Тук има допълнително включени на Бончев. Комисията по околна среда и водите, която разгледа законопроекта, която също не подкрепи на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лова и опазване на дивеча. Други становища има ли?
Природозащитниците, имате ли желание да кажете няколко думи? Аз съобщих Вашите становища, но…
Професор Станков, заповядайте!
ПРОФСОР ИВАН СТАНКОВ: Колеги, както се каза вече, този законопроект беше разглеждан в Комисията по околна среда и води. Ние с господин Живко Мартинов присъствахме там. Този проект не беше подкрепен. Аз тогава гласувах „Въздържал се”, защото няма убедителни доказателства за вредите, а също това, което казва инженер Кръстев, то е важно – формирането на брачните двойки. Така че всичко това говори, че не е необходимо да се прави една такава промяна и аз ще гласувам с „Въздържал се”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Още повече, че тук едно от становищата, отрицателните на представители на природозащитниците казват, че тази практика е повече от 30 години. Имам предвид като срок. И сега на въпросите защо се налага екстрено и спешно да го правим, като аз от Вас чувам настоятелно искане дори да има съкращаване на срока, доколкото знам, а сега се иска удължаване. Няколко думи. Заповядайте!
ДОКТОР НИКОЛАЙ ПЕТКОВ, Българско дружество за защита на птиците: Наистина ние внесохме отрицателно становище с доста разнообразен набор от мотиви. Към момента този срок, който е за ловуване, съответства на европейското законодателство. Има тълкувателно решение на Комитета „Орнис” към Европейския съюз, който посочва, че февруари месец за всичките тези видове, които са посочени вече е миграционен период и в съответствие с директивата за птиците, не би трябвало да бъдат обект на лов през този период. Освен това един от основните аргументи, който се изтъква и ние сме отбелязали в нашето становище е, свързан с щетите в рамките на специални проучвания в Приморска Добруджа, но и в района на Бургас специално, беше оценено въздействието на пашата на гъските върху посевите. Резултатите ги има публикувани в дипломна работа към Софийския университет за това. Щетите са до 15 процента наистина в Приморска Добруджа. И въз основа на тези изследвания и резултати са предложени и разработи съвместно с Министерство на земеделието агроекологични мерки. Първоначалната агроекологична мярка беше предложена още 2012 г. и само за периода на заседанието на Комисията по околна среда нямаме точните данни, но за 2012-2013 г. специално за Бургас има над 14 земеделски кооперации, и производители, които са се възползвали от тези мерки и са получили близо 600 хиляди евро субсидии като компенсации за евентуални щети от гъски. И трябва да се отбележи, че тези щети, когато ги има, те не са всяка година, зависи от конкретните условия, от числеността на гъските, които присъстват, в какъв период на продължителност остават и кога напускат. И затова една осреднена стойност от 15 процента е заложена в новия програмен период на Националната агроекологична програма, където има две различни мерки. Едната е за зимуващи гъски по принцип. Един от аргументите беше, че на предишната комисия, когато се разглеждаше, че е много труден достъпът. Не, напротив, това са едни от най-лесните агроекологични мерки, които са за кандидатстване. Мярката, която е за зимуващи гъски единственото изискване е в районите на концентрация на зимуващи гъски, да отглеждат 50 процента от участващите площи зимна пшеница. С другата мярка, която е въведена от тази година тя е по-специфична, специално за червеногушата гъска, където има въведена и ротация с царевица. Но това са едни финансови стимули, които ако има някакви евентуални загуби, те напълно обезщетяват стопаните, които са в тези райони.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Мартинов, заповядайте!
МАРТИНОВ: Около 90 процента от това, което чета като статистика за област Добрич - нито птиците са такива, каквито ги давате като бройки, нито има вече такава популация на птиците, тя е много занижена, смятайте десет пъти от това, което е било. Тъй като съм ловец от 1993 г. пък имаме земи в Дуранкулак, точно пред Дуранкулашкото езеро, няма такова нещо за посеви от 15 процента. Не са повече от 10 процента. Много арендатори, както и аз, получаваме наистина обезщетения. Така че всичко, което се говори, е несериозно просто. Съжалявам, че хората, нали аз съм от район, където са 3 милиона и 700 хиляди декара обработваема земя, и съм най-наясно с нещата. Просто ги слушам как са в недоумение на това, което предлагат, дори ми стана смешно. Но всеки има свое лично мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други становища? Заповядайте!
СТЕФАН АВРАМОВ, Българска асоциация „Биоразнообразие”: Благодаря, господин Председател. Тази тема се повдига от 30 години, тъй като от 30 години е този срок, и най-редовно ние сме имали такива случаи в предишните парламенти. Въпросът се поставя отново, отново, отново и винаги си остава до 31 януари. Ще бъде поставен отново след няколко месеца пак на последващата актуализация на Закона за лова и пак ще си остане на 31 януари. Но това, върху което трябва да помислим е, как да решим проблема с гъските. Проблемът с гъските е, че тъй като те в една голяма част от случаите са смесени ята, по време на този лов се стреля де факто и по червеногуши гъски, и по малки белочели и по посевни, които са защитени видове. Червоногушите и малките белочели са световно застрашени видове. Червеногушите правят може би най-големите струпвания в България по света и плюс това тя е много ценен екотуристически ресурс. Това което сме говорили с туроператорите в предишни обсъждания на подобни промени, имаше становище на гилдията на туроператорите, на екологичен туризъм. Те имат нужда от формирани зони на спокойствие, където гъските включително да не бъдат въобще ловувани, за да може да се развива такъв туризъм. И тук могат да идват десетки хиляди капацитета на Шабла и Дуранкулак за десетки хиляди посетители през зимния период. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Други изказвания.
Преминаваме към гласуване. Предлагам, който е съгласен с така предложения законопроект, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 2 „Против” – няма, „Въздържали се” – 14.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Законопроектът не се приема.
Няма смисъл да коментираме Закона за корпоративното подоходното, защото мина днес. Колеги, обявявам заседанието за закрито.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:



РУМЕН ХРИСТОВ



57 388 знака