1. Изслушване на представители на тютюневия бранш относно продължаващи опити от страна на Националната агенция по приходите да облага с данък печалба средствата, получени от тютюнопроизводителите по необвързаната с производство на тютюн схема „Национални доплащания за тютюн”.
2. Среща на представители на Националната асоциация за семена и
Държавен фонд „Земеделие” относно искания за подкрепа на сектор „Семепроизводство и сортоподдържане”.
3. Среща с представители на Асоциацията на износителите и
дърводобивните предприятия” относно временната забрана за износ на дървесина.
4. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните
госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от ПОДНС.
5. Текущи.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ




П Р О Т О К О Л

№ 13




На 18 март 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа от председател Румен Христов при следния дневен ред:



ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на тютюневия бранш относно продължаващи опити от страна на Националната агенция по приходите да облага с данък печалба средствата, получени от тютюнопроизводителите по необвързаната с производство на тютюн схема „Национални доплащания за тютюн”.
2. Среща на представители на Националната асоциация за семена и
Държавен фонд „Земеделие” относно искания за подкрепа на сектор „Семепроизводство и сортоподдържане”.
3. Среща с представители на Асоциацията на износителите и
дърводобивните предприятия” относно временната забрана за износ на дървесина.
4. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните
госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от ПОДНС.
5. Текущи.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги, уважаеми
гости. Имаме кворум. Започваме с приемането на дневния ред, а именно.
1. Изслушване на представители на тютюневия бранш относно
продължаващи опити от страна на Националната агенция по приходите да облага с данък печалба средствата, получени от тютюнопроизводителите по необвързаната с производство на тютюн схема „Национални доплащания за тютюн”.
2. Среща на представители на Националната асоциация за семена и
Държавен фонд „Земеделие” относно искания за подкрепа на сектор „Семепроизводство и сортоподдържане”.
3. Среща с представители на Асоциацията на износителите и
дърводобивните предприятия” относно временната забрана за износ на дървесина.
4. Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните
госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от ПОДНС.
5. Текущи.
Ако има други предложения към дневния ред, Ви слушам, ако не,
предлагам да гласуваме така предложения дневен ред. Който е съгласен, моля да гласува!
, ГЛАСУВАНЕ: „За” – 16, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
Гости на днешното заседание по точка Първа са Цветен Димитров –
заместник-министър на земеделието и храните; Георги Ралчев – държавен експерт.
От Министерство на финансите тук са госпожа Людмила Петкова – директор „Данъчна политика”; Петя Копчева – началник отдел в дирекция „Данъчна политика; Галя Димитрова – заместник-изпълнителен директор на Националната агенция по приходите; Росен Иванов – директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология” в Националната агенция по приходите; Лорета Цветкова – държавен експерт в Националната агенция по приходите.
От Националната асоциация на тютюнопроизводителите наши гости са Цветан Филев – председател и Сикрет Бекир.
Тук е и госпожа Елица Николова – секретар на Президента на Република България.
По точка Втора от дневния ред наши гости са Тодор Губатов – Национална асоциация за семена; Професор Николай Цеков, Сергей Влахов, Лозана Василева – Държавен фонд „Земеделие”; Искра Боцева – Държавен фонд „Земеделие”; Милен Кръстев – Държавен фонд „Земеделие”.
По точка Трета наши гости са Жельо Вардунски – председател на Асоциацията на износителите и дърводобивни предприятия; Стоян Божилов; Димитър Николов; Огнян Огнянов; Бойко Неделин; Албена Милева; Магдалена Дакова – Министерство на земеделието и храните; Тони Кръстев Изпълнителна агенция по горите; Валентин Чамбов – Изпълнителна агенция по горите; Даниела Ангелова – Изпълнителна агенция по горите.
За точка Четвърта наши гости ще бъдат Десислава Танева – министър на земеделието и храните; Ася Таскова – медиен съветник.
От КНСБ е тук Петър Абрашев.
От Националната асоциация на зърнопроизводителите наши гости са Мариела Йорданова, Ангел Вукодинов и Наталия Тодорова, а от Граждански движения гостите са Антон Димитров – ГО Граждански форум „Промяна”; Стефан Трашлиев, Гурко Лозанов, Петър Петров, професор Николай Динев, Илия Бачев, Пламен Драгнев, Евгени Славчев и Емил Милов.
Моля първо народните представители да вземат отношение по няколкото писма, жалби и сигнали до Комисията във връзка с продължаващата практика на Националната агенция по горите, които искат да облагат данък печалба средствата получени от тютюнопроизводителите. Най-големият проблем тук, колеги, е не еднаквото третиране в различните части на страната по отношение на този данък. Как процедираме? Да чуем представителите на бранша. Госпожо Петкова, първо на Вас да дадем думата, защото Вие може да решите от раз проблема.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика”: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, аз ще представя накратко информация, свързана с въпроса, за да сте наясно с цялата ситуация.
До 31 декември 2009 г. доходите бяха освободени от облагане. Всъщност, тази мярка е съществувала и преди присъединяването на България към Европейския съюз и от Министерство на земеделието и храните през 2007 г. е докладвана като съществуваща мярка за държавна помощ. На база на договора за присъединяване на България към Европейския съюз мярката е можела да се прилага за тригодишен период без да бъде променяна, тоест във вида, в който съществува от 1 януари 2007 г. След изтичане на тригодишния гратисен период е изготвен анализ от Министерството на земеделието и храните, казвам го тъй като съществува такава кореспонденция в Министерството на финансите, че мярката е несъвместима с правилата с държавните помощи и съответно мярката трябва да бъде отменена или да бъде заменена с друга схема, с друга мярка за държавна помощ. В тази връзка от 1 януари 2010 г.доходите на земеделските производители и тютюнопроизводителите са включени като облагаеми доходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и като нова мярка, като нова схема, е въведена преференцията за преотстъпен данък 60 процента за земеделските производители.
По отношение на преходния период, тоест на преходната разпоредба, която може би обърква земеделските производители и тютюнопроизводителите, тя беше изготвена, представена и гласувана съответно от Народното събрание, за да не се стигне до неравнопоставеност между лицата, които примерно са получили субсидии, които се отнасят за стари периоди до 2009 г., са ги получили до 2009 г. и тези, които не по своя вина не са получили тези субсидии, примерно до 2009. Тоест те са ги получили през 2010 г. или през 2011 г. или примерно субсидии, които са в процес на някое съдебно производство и затова всяка година всъщност се предлага този преходен параграф, за да се постигне еднакво третиране на доходи, които се отнасят до 2009 г. да се облагат по един и същи начин. С една дума доходите до 2009 г. да не са облагаеми, всички доходи, които се отнасят за периоди след 2009 г. съответно те са облагаеми.
И по принцип действително при нас постъпиха жалби от земеделски производители по отношение на тези субсидии или националните доплащания, които са по Наредба 2. В тази връзка от дирекция „Данъчна политика” беше изпратено писмо до дирекция „Директни плащания и промоции” към Министерството, с която ние направихме запитване с тези национални доплащания, тъй като за това се взима референтния период 2007-2009 г., те за тези периоди ли се отнасят или се отнасят съответно като доход за 2014 г. или 2015 г., съответно за да можем ние да преценим дали са облагаеми или са освободени. Това, което ни беше отговорено като експертен отговор гласеше, че въпреки че се използва като база референтният период 2007-2009 г., те се отнасят за годината на получаване. Всъщност това е накратко по самата преференция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Петкова. Тази разлика, която се получава в различните региона, е обоснована, така ли да разбираме?
ПЕТЯ КОПЧЕВА, началник отдел в дирекция ”Данъчна политика”: Ние нямаме информация за различно третиране на тези субсидии в различни периоди. Ако имаме такава информация, ние ще проверим. Но нашата категорична практика и становища, които сме давали, са точно в този дух, в който госпожа Петкова Ви обясни. Тоест важно за нас не е кой е референтният период, а за коя годината се отнася субсидията, която е получена. Възможно е тя да е получена през 2010 г., а да се отнася за година преди 2009 г. и тогава ние не считаме, че става…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Становища? Народен представител Ферихан Ахмедова, моля.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Първо бранша.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Първо бранша ли? Добре. Господин Филев, заповядайте!
ЦВЕТАН ФИЛЕВ, председател на Националната асоциация на тютюнопроизводителите: Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми присъстващи. Само искам да внеса една поправка, че средствата, които получавахме през периода 2007-2008-2009 г. и получавахме премии за тях, това бяха средства, които получавахме за обвързано с производството премиране. Не така стоят нещата в настоящия момент и ние не сме съгласни, че средствата, които получаваме през 2011 г. до настоящия момент трябва да се третират като обвързани с производството и да касаят сегашния момент на производство. Напротив, средствата ги получаваме за референтната рамка 2007-2009 г., когато като цяло земеделските производители наистина не се облагаха с данъци. Искам да отворя една широка скоба, че тези средства са преназначени за преориентиране на българските тютюнопроизводители. Много от тях точно това правят със средствата. Повтарям че не сме съгласни, че средствата трябва да се отнасят към настоящия момент на производство.
Другият ни аргумент е, че ежегодно в „Държавен вестник” се публикува решение на Министерския съвет и в брой 105 на „Държавен вестник” от 19 декември 2014 г. има текст, който определя тези средства като необлагаеми или като освободени от облагане. Не напразно в приложение към годишната данъчна декларация, която коректно попълват българските тютюнопроизводители, има графа, в която тези средства ежегодно се полагат в графата „Необлагаеми”. Нямаме претенции за средства, които получаваме за продажната цена на тютюна, те се отнасят към настоящия момент. Визирам годините, които изминаха 2011-12-13-14 г. Имаме парадоксални случаи и нека да си отбележат експертите от Министерството на финансите, има народни представители от областите Русе. Аз съм от Русе и там няма нито един случай на облагане през последните четири години. Така стои въпросът и в област Разград и в област Благоевград, в Южна България. На обратната страна на везната масово тютюнопроизводители получават искане да попълнят коригираща данъчна декларация-справка и това са областите Силистра, Хасково, Пловдив, Пазарджик, Шумен. Има народни представители, господин Христов, Вие сте от Русенския избирателен регион, проверете, там няма нито един случай, в който да е подадено искане към тютюнопроизводител да подаде коригираща декларация-справка.
Затова от Националната асоциация на тютюнопроизводителите призовавам към смислен дебат, обширен дебат и в крайна сметка този казус веднъж завинаги да бъде решен в полза на тютюнопроизводителите. Приключвам с това, че и тази година, може би до края на месец март, ще получим средства от националния бюджет под формата на национални доплащания за тютюн. По този начин предстои да получаваме национални доплащания само че под формата на преходна национална помощ до 2020 г. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Филев. Записваме казаното от всички в Комисията. Вие твърдите, че средствата, които получавате отиват за преструктуриране на отрасъла. Много се надявам това да е така. Аз ще предоставя на Министерството на финансите един ревизионен акт на господин Афузов от село Падина, много красиво село между другото. Имате ли го Вие? Да го коментирате, защото сега ние разбираме, че за Северна България, знам че в Русе такъв проблем няма и никой не ми се е жалвал. Ето я разликата, за която говорят колегите. Ако искате да го коментирате и този ревизионен акт с няколко думи. Госпожо Петкова, моля.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика”: Бих искала да внеса няколко уточнения. По отношение на това, което каза господин Филев за решение на Министерския съвет всъщност той цитира всяка година Закона за изменение и допълнение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, с което се предлага този преходен параграф. Ние всъщност го предлагаме за няколко години. Той се отнася за 2010, 2011, до 2014 г., в който се записва, че за доходите от субсидии, които се отнасят за периоди 2009 г., но са получени след това, всъщност да бъдат необлагаеми. Така че ние нямаме различна практика. Като казвам, че идеята на този преходен параграф беше, ако има забавени плащания със стари периоди или примерно има забавяне в резултат на съдено обжалване, да има един и същи ред на данъчно третиране по отношение на субсидиите. Това което се коментира за различна практика, всъщност тя не е различна практика. Значи, изглежда че има различна практика, но ако примерно лице, да кажем земеделски производител, е посочил субсидиите си като облагаеми, съответно няма да има ревизионен акт от НАП, защото той правилно ги е третирал според закона. Ако лице ги е посочило, те се отнасят примерно за 2011 или 2012 г. и то се е позовало на този параграф и ги е посочил като необлагаеми, съответно при ревизионно производство от страна на НАП, тези доходи няма да бъдат признати като необлагаеми, а ще бъдат обложен с данък. Затова изглежда, че има различна практика, но тя не е различна практиката, просто зависи от това всеки от земеделските производители, как е посочил в декларацията си тези доходи. И действително, ако са доходи за стари периоди до 2009 г. и той има основание да ползва преходния параграф, няма проблем. Съответно ако са за периоди 2011 или 2012 г. и той се е позовал на тази разпоредба, съответно той няма право. Бих искала само да уточня, че това не е въпрос на тълкуване от страна на НАП или от страна на Министерството на финансите. Просто държавната помощ, схемата за държавна помощ е приключила 2009 г. Тоест за да се ползва правомерно това освобождаване, трябва да има схема, която да е нотифицирана пред Европейската комисия и ако има такава схема, няма да има никакъв проблем. В момента при посочването на доходи, които се отнасят за периоди след 2009 г. като необлагаеми, това е нерегламентирана държавна помощ.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Народен представител Георги Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря Ви много, господин Председател. Уважаеми колеги, господин Председател, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми гости. Искам да взема отношение по темата. Вникнах в материалите, които ми бяха представени от Комисията по отношение на кореспонденцията, която са водили и браншовата организация с Министерството, и документите, представени от страна на Министерството на финансите. За мен мисля, че темата, поне на този етап от това, което имам като информация, не е основателно да се коментира. Става въпрос за пари, които се взимат от текущ бюджет всяка година с нотификация, която е на базата на критерии, но парите се взимат всяка година. И би било редно, както всеки един общ доход, да бъде облаган по съответната рамка. За мен няма тема за обсъждане. Но, ако трябва да съм честен, така и така сме на тема тютюн и тютюнопроизводство, пари, субсидия, методи на субсидиране на сектора, мисля че трябва да задълбаем като Комисия по земеделие малко повече темата, свързана с тютюна, тютюнопроизводителите и тъй нареченото субсидиране за референтен период и целта на тази субсидия, а именно преструктуриране. Това за мен е по-важната тема по отношение на темата „Тютюн”, а не това дали трябва да се облагат парите. Това за мен е закономерно и категорично трябва да се облагат, както е за всеки земеделски производител, за всяка едно юридическо лице и за всяко едно физическо лице. Това си е доход по общия ред. Но другата тема, която за мен е по-важна и която трябва да бъде обект на нашата Комисия, това са парите, които държавата дава от републиканския бюджет. Това не са европейски пари. Пари от републиканския бюджет за тютюнопроизводители по една схема, която беше нотифицирана 2010 г., господин Димитров, ако не се лъжа. Целта на тази схема беше ясна и категорична. Дори и самата нотификация беше за тригодишен период от време. Преструктуриране на сектора на базата на общата селскостопанска европейска политика за спиране обвързването на субсидирането с произведеното количество тютюн със субсидии. От тогава досега минаха близо четири години. За четвърти път ще даваме пари по тази схема. Нали така? Четири пъти сме дали, сега пети. За мен лично, мисля че постигнахме един социален ефект, но не постигнахме реалния ефект – преструктурирането. Облекчихме интересите или задоволихме интересите на една група хора, които не са малко, категорично, но не постигнахме ефекта на преструктуриране. И за мен реално от тук нататък, ние като Комисия по земеделието, в частност органът, отговорен за тази секторна политика - Министерството на земеделието, трябва да си дадем ясна сметка тези над сто милиона, които даваме на сектор „Земеделие”, какъв е икономическият ефект от тях, какъв е ефектът като добавена стойност за сектор „Земеделие”, като включвам и тютюнопроизводството в него, и дали не би било добре най-малкото да се изработи или нова програма с нова нотификация, или една голяма част от тези пари да бъдат дадени на други сектори. Защо пък не?
Преди време, мисля в рамките на седмица или няколко дни, по една национална телевизия излязоха едни много интересни кадри, интересни материали по отношение на цялата схема. Имам самочувствието да кажа, че аз самият съм запознат с целия сектор тютюнопроизводство и данните, които имам за количеството, с което се субсидира в момента, това са нереални данни. Не можем за референтен период 2007-2009 г. ние да субсидираме 50 хиляди тона произведено количество тютюн. Това е нереална стойност. Завишена стойност двукратно. Повтарям двукратно. И това е на малкото възможности, които имаше тогавашното ръководство в лицето на Министерството на земеделието, да бъдат дадени под каквато и да е форма пари за сектор „Тютюнопроизводство”. Така ли беше, господин Димитров? Така беше. Знам, че тогава Вие пред ръководството на Министерството бяхте го сложили в такава посока, в такава ситуация.
Ние трябва от тук нататък да поставим като тема, говоря ние като Комисия по земеделие, дали ще изискваме от Министерството да бъдат представи пред нас нова схема за субсидиране и дали изобщо от тук нататък с тази голяма сума, която се дава за сектор „Тютюнопроизводство”, да бъде дадена, по която е давана досега. Това е и въпрос към ръководството на Министерството на земеделието. Много ми е интересно да чуя и тяхното становище. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Андонов. Тази дискусия наистина трябва да се проведе. Надяваме се да стане скоро. Ние няколко пъти повдигаме въпроса, че след 2021 г. нямаме никаква възможност да даваме държавна помощ. И наистина пледираме, предвид на това, че аз и друг път съм го казвал на представители тук на тютюнопроизводителите, наистина тези пари ги заделяйте за преструктуриране, за преориентация към други видове производство, защото от 2021 г., която е съвсем скоро, и да искаме, и да имаме добро желание, няма да можем да помогнем на сектора. Така че господин Андонов, прав сте, трябва да имаме една комисия заедно с Министерство на земеделието, разбира се, какво правим със сектора. Но така или иначе днес обсъждаме друга тема. Благодаря за това, че повдигнахте въпроса. Да се върнем отново на темата. Народен представител Ферихан Ахмедова искаше думата. Заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаемо Министерство на финансите. Аз ще върна дебата по същество, защото в момента обсъждаме дали трябва да се облагат с данък тези доходи. Тъй като в Закона за данъка на доходите на физическите лица има два термина – облагаем доход и необлагаем доход. По принцип всички доходи са облагаеми. В закона са записани изключенията за тези, които не са облагаеми. Спорът възниква от там, че в един от параграфите, не мога да цитирам точно, е записано, че се касае за доходи до 2009 г., те попадат в този параграф за необлагаеми. Та спорът сега е дали тези доходи, които се получават през тази година, попадат под този параграф? Дали трябва да се обсъжда или не? Според мен трябва, защото има множество решения на съдилищата в посока, че те не са облагаеми. Министерството сигурно има такава статистика. Аз съжалявам, че не си я направих, защото мислех, че коректно ще представят тази информация и то от много съдилища на страната. Ако има такава съдебна практика, това означава, че процесът не е изяснен. Ако разковничето е Министерството да даде тълкувание дали тези доходи се отнасят за този период или не, нека да изискаме Министерството да го свърши. Защото според мен, ако един доходи се отнасят за референтен период от 2007 до 2009 г. и те нямат нищо общо с годината, за която се отнасят, би трябвало да се счете, че тези доходи касаят този период. Защото знаете, че в Закона за счетоводството има изискване за пропорционалност между приходи и разходи и е много икономическа терминологията. По отношение на тези доходи, тези хора, получавайки ги, да получават ги с национални средства. Какво правим? От една страна даваме сто милиона и държавата автоматично се връща под формата на данък 10 милиона, защото те де факто не правят никакви разходи и няма какво да си приспаднат. Автоматично трябва да си платят този данък. Но смятам, че решението на въпроса е в тълкуването дали тези доходи се отнасят за 2009 г. или не и от това дали попадат под този параграф, така че Министерството на земеделието може да помогне с това тълкуване. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова. Госпожо Петкова, ще Ви дам думата. Аз смятам, че въпросът касае по-скоро Министерството на финансите, не толкова Министерството на земеделието. Госпожо Петкова, заповядайте!
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, ,директор „Данъчна политика”: Понеже ни попитахте за съдебната практика, ще Ви цитирам решение на Върховния Административен съд 11815 от 08.10.2014 г. То е по административно дело на Административен съд-Варна и се отнася за доходи, получени точно по Наредба-2 и е казано, че са установени доказателства, получени са от тютюнопроизводител, кандидатствал по схемата за национални плащания за тютюн, необвързана с производството от Наредбата, която съгласно чл. 1 от Наредбата се прилага за 2010 г., с което се доказва, че НАП правилно е третирал този доход като облагаем. Ето го решението и на Върховния административен съд.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Може ли само реплика? Може би сте извадили едно от решенията, защото аз мога да Ви предоставя поне три решения по обратната теза, поради което…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Поне едно имате ли?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Не, нямам.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика”: Всъщност Върховният административен съд има само едно решение и то е това, което цитирах. Има на административните съдилища, които не са приключили производствата. На ВАС е само това решение. Но бих искала да подчертая, тези доходи са необлагаеми, ако се отнасят за периоди до 2009 г. Ако са доходи за периоди след 2009 г., те са облагаеми. Ако искаме тези доходи да бъдат необлагаеми, примерно Министерството на земеделието и храните, което е администратор на помощите в областта на земеделието, може да разработи схема за държавна помощ и ако Европейската комисия одобри, тези доходи ще бъдат необлагаеми.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител господин Петър Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам първо, да повторя нещо, което в самото начало поставих като въпрос – да не се отделят тютюнопроизводителите от земеделските производители. В много документи даже на Министерството на земеделието и храните се пише „земеделски производители и тютюнопроизводители”. Това е според мен и в основата на днешната дискусия. Ние имаме и една отделна група земеделски производители, с които се занимаваме сега с това те дали да плащат данъци или не. Аз мисля, че - и подкрепям господин Андонов, това са земеделски производители, които подлежат на облагане, както всички останали производители. Защото иначе по такъв начин, веднъж дали възможност на тези хора, независимо от забраните на Европейската комисия да им се дават един пари, а те казват малко са, искаме още. Тези пари се дават за преструктуриране, те се харчат за други цели. Никой не следи за това дали се преструктурира този сектор и аз мисля, че трябва да спрем тази дискусия. Тя не е работа на Комисия по земеделие да се занимава с спазване на законодателството, касаещо данъците на физически лица и на фирми. Разбира се, аз след като съм получил доход 2015 г. за нещо, което съм направил 2014 г., аз си плащам данъците тази година. Изобщо не гледам миналата година какво е било и що е било. И данъчните като дойдат гледат сега, сега съм получил този доход и трябва да се платят данъци. Пак повтарям аз съм човек, който е брал, низал, сушил тютюн и много добре знам за какво става дума.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петров. Да, логично е това, което казвате, защото по същата схема или подобна схема, животновъдите получават помощ. Те също се облагат. Салиха Емин, заповядайте!
САЛИХА ЕМИН: Уважаеми господин Председател, госпожи и господа. Моята реплика е към господин Андонов. Съгласна съм с Вас, че трябва да започне трябва да има преструктуриране на сектора, имайки предвид това, което ще се случи след 2020 г., но също така като представител на тютюнопроизводителите от Хасковския и Кърджалийския регион, също така съм привърженик да има и устойчиво развитие на тютюнопроизводството. Но не мога да се съглася с Вас да поставяте под общ знаменател, говорейки за схеми, и много трудолюбиви хора, които си изкарват хляба от тютюнопроизводството. Що се касае за темата, която обсъждаме в момента, тази тема е регламентирана със закон. Има решение на Министерския съвет от декември 2014 г. Така ли е, господин Филев? Ясно и точно е, че доходите и субсидиите, и националните доплащания за периода 2007 г. и 2009 г. не са облагаеми. От тук възниква въпросът, ако някой си е позволил да направи така, че да се опитва да доказва, че тези доходи са от този период, но не са, това е друга тема. Но аз смятам, че тук ние нарушаваме първо закона, второ и решение на Министерския съвет. Затова моята молба е колегите от Министерството на финансите съвместно с колегите от Министерството на земеделието и храните да седнат, да обсъдят тази тема, да изкарат отделните казуси, защото тези казуси са в определени региони и наистина този въпрос да се разреши. Вместо да ги разрешаваме по съдебен път, трябва да се опитаме да намерим решение по административен път. Това е моята молба. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Филев, предлагам да приключим дискусиите, нещата са ясни. Годините 2007-2009 Министерството на финансите не оспорва освобождаването от данък печалба. Говорим за по-късен период.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ, председател Национална асоциация на ттюнопроизводителите: Ако мога само да допълня, господин Председател.
ПЕТЯ КОПЧЕВА, началник отдел в дирекция „Данъчна политика”: Не става дума за решение на Министерския съвет, а за закон.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, ,директор „Данъчна политика”: Това е ЗИД на Закона, с който всяка година вкарваме преходния режим. Това не е решение на Министерския съвет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, да. Господин Филев, заповядайте за уточнение.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ, председател на Национална асоциация на тютюнопроизводителите: Това исках да уточня, че средствата, които ги получаваме, ги получаваме за производство 2007-2009 г. Ние не ги получаваме върху производството от 2012, 2013 или 2014 г., а се получават за референтна рамка на производство 2007-2009 г. Господин Андонов, ако позволите една реплика да направя. Има тютюнопроизводители, и тук го казвам в подкрепа на това, че схемата е крайно несправедлива, заради това, че има тютюнопроизводители, които не отглеждат тютюн, а получават средства и има такива, които отглеждат тютюн от 2010 г. насам и не получават такива. Но не знам дали беше правилно, това което каза господин Андонов, че в крайна сметка дали няма да се наложи средствата, които са за националните доплащания за тютюн към нашия сектор, бъдат насочени към други производства. Не знам как ще се получат нещата в региона, от който произлиза господин Андонов, ако наистина тютюнопроизводители от Благоевградския регион получат искания за коригиращи декларации-справки за четири, пет години назад.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Филев, значи 2007-2009 г. е базата. Вие на тази база получавате субсидия, но когато получите тази субсидия 2014 г., тя не е за 2007, 2008 или 2009 г., тя е за 2014 г. И естествено, че ще бъдете облагани, след като получавате за 2014 г. Другото е един квотен период, или как да го нарека, референтен период. Така че Вие не получавате субсидия за 2007 г. до 2009 г. Господин Андонов, искате ли думата? Заповядайте
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, ще си позволя още веднъж да взема думата по отношение на отправената реплика към мен и от колежката, и от господин Филев. Разберете ме, темата, която повдигнах по отношение на даване всяка година на над сто милиона лева за един сектор „Земеделие”, сектор „Тютюнопроизводство” за една определена цел – преструктуриране, е една много сериозна тема. И не трябва да я политизираме, и не трябва да демагогстваме по нея по отношение на трудови хора, и не знам си какви хора. Аз съм бил вносител на сега действащия закон по отношение на либерализацията, на базата на който тези хора въобще взимат субсидии. Аз бях първият човек, който заговори за темата за субсидиране на обвързване с референтен период 2007-2009 г. Аз бях първият, господин Димитров, можете да го кажете. Но говорехме за един много по-кратък период от време. Знаете ли че голяма част от тютюнопроизводителите, които в момента взимат тютюн, въобще не са садили никога тютюн, никога. Кой контролира и по каква схема може да се контролира дали върви реалния процес на преструктуриране? Никой. И това, което днес говорихме. Става въпрос за нотификация по схема за субсидиране от 2010 г., в която критерият за даване на парите от 2010 г. нататък е количеството произведена суровина 2007-2009 г. Това е основата. От там нататък целият дебат приключва. Ако искаме да спрем тази година да не си плащат десет процента данък, подготвя си Министерството една нова нотификация, пускаме я до Европейския съюз и казваме – третираме ли го този сектор като надсектор на секторите в земеделието. Освен че им даваме пари без да искаме от тях нищо да правят, пък и данъци да не плащат. Извинявайте много, но не злоупотребявайте с това от кой регион съм аз. Аз съм свързан много с тютюнопроизводството. И съм радетел на тютюнопроизводителите, но с реалните тютюнопроизводители, а не с тези, които взимат само кухи пари. Темата е много сериозна и се надявам, господин Председател, в едно следващо заседание да я продължим по един много по-сериозен и експертен начин. Благодаря Ви.
МУСТАФА АХМЕД: Към изказването. Два пъти се изказа колегата Андонов от Благоевград. Когато каже „Аз” и тонът е назидателен и се говори от първо лице единствено число, това е запазена марка на определени хора. Аз няма да го коментирам това. Но поставяйки темата, Асоциацията на тютюнопроизводителите са коректни и искат тук да се разгледат нещата, да има дебат по същество и да се реши – има ли съдебна практика. Тъй като съм гост на Комисията, няма да влизам в детайли на цифрите и нещата, които са пред мен. Но не можем да ги обвиняваме, че те са некоректни данъкоплатци. Това, което чух меко казано, не е хубаво. Дошли са, застанали са пред нас и искат нашата подкрепа. Сега, господинът е работил тютюн едно време, може да е работил и аз съм работил, но ако сте работили тютюн, не Ви прави чест да се изразявате по такъв начин все едно те са някакви престъпници. Това беше Вашето изказване. Към Министерството на финансите имам една молба. Тъй като разбрах в момента, че корекциите ще бъдат за периода от 2009 до 2014 г.
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор „Данъчна политика”: Няма такова нещо. Вие казвате този период.
МУСТАФА АХМЕД: Не ги казвам аз. Нали Вие затова сте тук, да ги кажете. Аз така разбрах. Ако не е така, кажете.
ПЕТЯ КОПЧЕВА, началник отдел дирекция „Данъчна политика”: От Асоциацията на тютюнопроизводителите се получава искане за попълване на декларацията. Това ни е информацията.
МУСТАФА АХМЕД: Вие сте длъжни да проверите. Тя може да идва информацията. Нали затова е заседанието, да дойдем тук и да ги
коментираме тези неща.
ПЕТЯ КОПЧЕВА, началник отдел дирекция „Данъчна политика”: Нека да ни дадат конкретни данни и ще ги проверим.
МУСТАФА АХМЕД: Значи, господин Филев, въпросът ми е към Вас. Всички декларации, подадени от 2010 г. до 2014 г. за доходи от референтен период ще бъдат коригирани с 10 процента корпоративен данък. Така ли да го разбирам? Или данък печалба.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ, председател Национална асоциация на ттюнопроизводителите: От 2011 г. сега предстои да подаваме декларации за 2014 г. най-вероятно и за тях ще получим искане, за да бъдат коригирани декларациите-справки.
МУСТАФА АХМЕД: Благодаря за отговора на въпроса. Значи става дума за три години. Сега за три години ние тези пари ще ги искаме с лихвите, така ли да разбираме?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Те са си получавали всяка година писмо да си коригират данните.
МУСТАФА АХМЕД: Аз Ви изслушах, колега. Нали затова сме тук, за да разберем. Не може всички да сме специалисти във всичко. Казусът касае и моят регион, където има много избиратели, които са на всички ни, не само мои и трябва да обясняваме на хората, когато отидем там и ни питат, за какво става на въпрос. И сега как ще платят тези хора, като нямат пари за хляб? С лихвите, три години назад. Това е казусът, не може да го подминаваме така, сякаш нищо не се е случило.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Вижте, в Северозападна България хората също нямат хляб. Нека да не поставяме тази тема отново.
МУСТАФА АХМЕД: Аз не говоря за отделни части, говоря за цялата територия на България.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министерството на земеделието не е Министерството на труда и социалната политика. Ние правим политика в областта на земеделието. Господин Ахмед, извинявам се първо, че не Ви познах. Нека да не започваме този дебат. Той се води, поне аз го седя от 1991 г. Отрасъл „Тютюн” през тези години е получил вероятно към три милиарда лева през всичките тези години. Няма друг такъв отрасъл с токова малко заети в него, да е получил такива субсидии в през годините. Не можем да продължим тази практика. Сметнете ги 25 години по 120 милиона, колко са.
МУСТАФА АХМЕД: Не е вярно това. Къде 25 години? Господин Председател, имам молба да бъдете търпелив да изслушвате народните представители и на всяко изказване да не правите коментари, защото всеки народен представител има правото да си каже мнението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Разбира се, че има.
МУСТАФА АХМЕД: Моля Ви да не ме прекъсвате. Аз ще приключа. Въпросът беше, знам че сме на Комисия по земеделието, а не на социална комисия. Благодаря все пак, че имахте търпението да ме изслушате, но мисля че с това поведение, с това което се случва тук, няма да можем да обясним на хората болките им и няма да можем да им обясним за какво сме се събрали тук днес. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Прекратявам дебата по точка Първа. Моля, който е съгласен с прекратяване на дебата, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - 10, „Против” –3 „Въздържали се” – 3
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Преминаваме към точка Две.
Във връзка с предишно изслушване на представители на сектор „Сортопроизводство и сортоподдържане” Комисията по земеделие пое ангажимент да представи исканията на този подсектор в отрасъл „Земеделие”. Министерство на земеделието има становище. То е представено тук. Ще има представител, който ще го разясни. Също имаме представители на Държавен фонд „Земеделие”, които също са ни представили тяхното становище. Моля представителите на двете институции – Министерството на земеделието и Държавен фонд „Земеделие” в лицето на госпожа Лозана Василева, която е заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, да заповяда заедно с нейните колеги и представителите на Министерството да чуем Вашите становища.
ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА, заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа. Разгледахме писмото на Асоциацията на семепроизводителите и представихме нашето становище, както и становището на Министерството на земеделието и храните. Двете становища, разбира се, са сходни. Става въпрос за новата програма за развитие на селските райони, която е изпратена на Европейската комисия и чакаме одобрение. По тази програма, специално Мярка 4 дава възможност за подпомагане на инвестиции, свързани с производство на земеделски продукти, така също и на инвестиция за преработка и маркетинг на земеделските продукти. По тази мярка има разработени две подмерки – Мярка 4.1 – инвестиции в земеделски стопанства и Мярка 4.2 – инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти. Това са двете подмерки, които семепроизводителите биха могли да кандидатстват за посочени от тях инвестиции, които са изложени в писмото. В момента тече приключване на разработване на Наредба по Мярка 4.1 и предстои сформирането на тематична работна група за Мярка 4.2 инвестиции в преработка на селскостопански продукти.
Ние благодарим за представените предложения и те ще бъдат взети предвид при разработването на нормативната уредба. Освен това заедно с управляващия орган в лицето на Министерството на земеделието и храните ще поканим Асоциацията да вземе участие в дебата по разработването на нормативната уредба. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Имате ли желание за въпроси по този положителен отговор, който получихте от Държавен фонд „Земеделие”. Удовлетворява ли Ви? Заповядайте, господин Вардунски.
ЖЕЛЬО ВАРДУНСКИ, председател на Асоциацията на износителите и дърводобивни предприятия: Да, благодаря за този положителен отговор. Надявам се, че и Министерството на земеделието ще даде и своето положително становище по-нататък. Ние приемаме с удоволствие да участваме и в Комисията по разработването на съответната мярка, ако Държавен фонд „Земеделие” поиска това от нас. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. От името на Министерството на земеделието заместник-министър Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, заместник-министър към Министерството на земеделието и храните: Съвсем накратко, тъй като споменахте няколко пъти Министерството, ще кажа, че това искане беше разгледано в политически съвет. Взето е положително решение. Така че ще бъде включено в Наредбата като допустими инвестиции.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор, Бъчварова, имате думата.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Допустими къде? Само да уточним.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: В Мярка 4.1.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Тъй като не стана ясно какво е положителното становище, по коя мярка е. Те все пак искат да бъде по преработка и маркетинг. Ако е така, добре.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, заместник-министър към Министерството на земеделието и храните: За протокола Мярка 4.2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Има ли желаещи да вземат отношение по тази точка или да приключим дебата, след като получихме удовлетворителен отговор? Благодаря. Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Трета точка е среща с представителите на Асоциацията на износителите и дърводобивните предприятия относно временната забрана за износ на дървесина.
Уважаеми господа, днес с част от Вас се видяхме на протеста, който бяхте организирали пред Народното събрание. Аз Ви поканих още вчера да се видим на Комисията и да поговорим за това по какъв начин бихме могли да облекчим това положение. Аз зададох там въпрос. Ще Ви го задам и днес тук. Предвид на това, че имаше един много сериозен обществен дебат и едно настроение по отношение на незаконната сеч в страната, Вие тогава защо не взехте по-активно участие, да дойдете и да защитите Вашите интереси, да обясните, че това, което днес ми обяснявате, е така. Защото в крайна сметка природозащитниците и те донякъде имат основание. Те успяха да формират една обществена нагласа, която принуди политиците да вземем едно решение в парламента. Повтарям, решенето беше взето най-вече с цел да ускорим дейността на Министерството на земеделието по отношение на промените в Закона за горите, което почти е свършено сега. Ресорният заместник-министър господин Костов ще докладва, както и наредбите, които касаят предотвратяването на тази незаконна сеч, предвид на това, че проблемите са ясни, не че няма да Ви чуем, ще Ви чуем. Искам обаче преди това да дам думата на заместник-министър Костов. Между впрочем, господин заместник-министърът Костов, имаше оплакване от представителите на дърводобивните фирми, че не са били допуснати на кръглата маса в „Шератон”, за което съжалявам. Това, което дискутирахме там и което вече до голяма степен е свършено, ще доклад заместник-министър Костов. Заповядайте, господин Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Добър ден, уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми колеги. Кратък коментар за това, че някой не бил допуснат на кръглата маса в „Шератон”. Тук виждам представители на дърводобивните фирми, които бяха в „Шератон”. Поканата беше достатъчно широко обсъждана и не е била затворена вратата за никого. Въпреки това, това което е в доклада от „Шератон” беше достатъчно оповестено в медиите, в сайта на Министерството, така че всеки би могъл да се запознае. Що се отнася до мораториума на Народното събрание, той беше гласуван, приет, той има две точки. Едната е за забраната на изпращанията, втората е за забраната на износа. Но най-важната част от втората точка е - всичко това, докато Министерството на земеделието и храните предприеме мерки, свързани с промени в закона и подзаконовите нормативни документи, които да бъдат адекватни на изискванията на днешното време и да ограничат и незаконната сеч.
Мога да докладвам, господин Председател, че промените в Закона за горите, които се изработват в експертните групи на Министерството на земеделието, ще бъдат готови през следващата седмица, така че преди 1 април, когато започва седмицата на гората от 2 април, да бъдат предоставени на Министерски съвет евентуално да бъдат одобрени. Надявам се, че ще успеем. Те са в тази посока, която коментирахме на кръглата маса. Става въпрос за промени в Закона за горите.
Що се отнася до наредбите, едната наредба е изцяло готова. Това е наредбата за сечите с нейните промени. Другите три наредби в рамките до края на Седмицата на гората, най-късно след Великден, до 15 април ще бъдат изцяло готови, ще бъдат предоставени за одобрение от Министъра или от Министерския съвет, в зависимост от наредбите. Това е нашата готовност. Ако имате Вие въпроси, ще отговаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Ферихан Ахмедова, заповядате.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, уважаеми господин Костов, моят въпрос е следният. Тъй като решението на Народното събрание е във връзка с мораториума, тримесечният срок беше във връзка с превеждането на нормативната уредба в състояние, в което да пресечем нерегламентираната сеч. След като на 1 април Вие имате готовност и примерно, технологичното време да мине този закон е да речем, около месец, може ли по-рано да се вдигне мораториумът?
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Аз в тази посока говоря. Надявам се. Но това не зависи от мен, зависи от Вас.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Зависи от нас, народните представители.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ако Вие си спазите срока, тъй като се минава през Комисията по земеделие, ако трябва извънредно ще се съберем, за да го направим, както го правихме и за другите закони, така че ще имаме грижата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за разбирането. Наистина в тази посока мисли. Искате ли от бранша думата. Заповядайте! Дошли сте тук.
ДИМИТЪР НИКОЛОВ, износител, представител на Асоциацията на износителите и дърводобивните предприятия: Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми госпожи и господа народни представители. Имам един конкретен въпрос. При положение, че говорим за незаконна сеч, каква е целта за налагането на този мораториум и какво влияние може да окаже за нейното ограничаване. Говорим за незаконна сеч, не говорим за незаконен износ. Как и кой човек от Комисията ще ми обясни точно това? Защо ограничаваме износа, а реално погледнато налагаме мораториум на нещо, което се извършва незаконно – незаконната сеч. И чакаме на базата на наложения мораториум да се извършат някакви законодателни промени. На този въпрос всички искаме ясен отговор. Защо се взе точно тази мярка ?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Като представител на Патриотичния фронт, който беше един от инициаторите, разбира се, с останалите парламентарни групи, взехме това решение. Нашата задна мисъл беше ние да възбудим дебат в обществото и този дебат да доведе до резултати. Ако той не доведе до резултати, ние ще настояваме до още един мораториум, имайте предвид това нещо. Още един мораториум ще искаме, ако няма резултати. Защото, как е свързана незаконната сеч? Със законен износ, който, по данни, които се изнесоха в Комисията, съставлява 70 процента дърва, на което ние много се учудихме, че България изнася основно дърва, а не изнася дървен материал, не изнася готови… Между другото да Ви кажа, че съм се занимавал десет години с най-ниската степен на преработка на дървен материал. Така че искаме България да започне да изнася дървен материал, а не дърва. И искаме да се спрат наистина незаконните сечи, защото покрай законните се осъществяват и незаконните и това нещо трябва да бъде спряно. Ние настояваме и смятаме, че горските, лесничеите, те не са в състояние да се справят с този проблем и искаме в края на краищата това да спре. Предполагам, че износителите искат същото. Износителите искат ли да бъде спряна незаконната сеч?
ДИМИТЪР НИКОЛОВ, износител, представител на Асоциацията на износителите и дърводобивните предприятия: Искаме, да. Вие ни задавате въпрос с един отговор. Ние не сме хората, които поощряваме незаконната сеч. Имайте го предвид, уважаеми дами и господа, депутати. Ние сме за всички мерки, които ще предложи Министерски съвет за още по-сериозни санкции в незаконна сеч и в кражби на дървесина. Но имайте предвид, че със спирането на тези мораториуми, нашите фирми олекват на външните пазари. Нали се сещате как поглеждат на нас външнотърговските ни партньори. Те не са някакви малки дружества. Ние сме подписали едни договори с тях, въз основа на които те са направили някаква равносметка и изведнъж ние казваме, не можем, имаме забрана. С какво око ще гледат на нас после тези партньори? Как ще си възвърнем пазарите?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител господин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин Председател. Господин заместник-министър, уважаеми колеги. Аз очаквах, че на днешното заседание рано или късно, дали на това или на следващото, щеше да се получи точно тази ситуация. Ако си спомняте, когато коментирахме и дебатирахме решението за мораториума, аз направих едно предложение, в което Министерството на земеделието и храните в частност експертите да направят един анализ, в който да покажат влиянието на мораториума върху износа и върху вътрешните наши производители, за да можем да вземем разумното решение, за да не бъдем обвинени, че сме лобисти за едната или за другата страна. Още повече, че от Министерството на земеделието се изнесе информация, че в началото на миналата година по пазарни отношения и ниски цени, реално е имало мораториум поради ниското търсене. Може би трябваше да вземем за база тези три месеца без да правим мораториум и да си направим същия анализ, и да направим съответните предложения за тези наредби, за които се спомена тук, така че да не влияем на износа и да ощетим износителите по този начин. И аз мисля, че независимо от бързата реакция на Министерството и възможността мораториумът да бъде по-кратък от три месеца, ние трябваше да изберем другия принцип, за да бъде безболезнено и за едната, и за другата страна. Апелирам колегите и Министерството на земеделието в много бързи темпове да вземе правилното решение, за да не се получава да бягаме след вятъра и да спасяваме износители или производителите, в случая износителите. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Данев. Думата даваме на господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми присъстващи, гости от дърводобивния сектор, който изнася дървесина. В последно време всички сме наясно, че сме станали обект на небивал интерес от страна на медиите и от там респективно на цялото общество по проблемите, свързани с българската гора. Всички, които имат наистина представа от нейните проблеми, знаят че те са много, но не са точно тези, които се представят в медиите. По цялата тази работа около мораториума, ние с повечето от Вас се виждахме и на други срещи. Хубавото е, че влязохме във фокуса на общественото внимание и тази енергия, която се формира, трябва сега да я канализираме в правилната посока. По отношение на мораториума. Не само мораториумът, която и да е мярка, ако е единствена сама по себе си, няма да реши проблемите. Това няколко пъти имам възможност да го кажа и използвам този форум, за да го кажа отново. Необходим е комплекс от мерки. И това много добре се осъзнава както от нас, така и от ръководството на Министерството, което се е заело да направи този комплекс от мерки, така че голяма част от проблемите на горите да изчезнат. Идеална ситуация надали ще успеем да създадем, и друг път съм го казвал, това са 37, 38 процента от територията на страната и то най-труднодостъпните. Ние не сме стерилна лаборатория и в нея не влизаме с обезпаразитени калцуни.
Кое е хубавото на мораториума? Заместник-министър Костов го каза и аз ще го потвърдя. Хубавото в него е, макар че аз не бях съгласен с въвеждането му, убеден в неговата недемократичност и непазарност, това е, че то очерта една времева рамка от три месеца, която изпълнителната власт в лицето на Министерството на земеделието и храните, се задължи да предприеме съответните законодателни инициативи и мерки, така че проблемите да бъдат сведени до минимум. Аз съм убеден, понеже познавам част от Вас, че Вие също сте срещу това незаконните практики да се намалят до минимум, защото това вреди и на Вашия бизнес. Използвам случая да го кажа не от куртоазия, че представителите са тук, а наистина само сериозни бели фирми извършват износ, защото това е най-наблюдаваният процес. Най-трудно би се реализирало незаконно добита дървесина чрез износ. Никой няма да тръгне да рискува да изнася незаконна дървесина. Няма и как да стане. Аз много добре познавам процеса. Контрагентите от отсрещната страна са сериозни фирми. Навремето се крадеше дървесина като бяха жижни и накъсо се возеха количествата дървесина, необходими за производство на дървени въглища. Откакто се забраниха тези тъй наречени жижни или манги, се получи една ниша, част от добитата в резултат на проведените планове от гледни и възобновителни сечи в горите, остана свободна. Нямаше къде да бъде реализирана. Вътрешният пазар не разполага с необходимия капацитет да поеме добитите количества. Не знам за кой път ще го кажа. Почти половината от произведената дървесина в България отива за огрев. Според мен това е просто светотатство, но това е друга тема. За съжаление на този етап, в резултат на наложени традиции и така нататък, ние си изгаряме дървесината и то при един изключително нисък коефициент на полезно действие. Тоест топлим небето.
Големите предприятия, които освен това няма да коментирам колко са български или не, няма значение, там работят български граждани, поемат милион и половина и остава едно свободно количество. Като човек, който доскоро работеше в горите, искам да Ви кажа, че е имало моменти, в които, особено на пролет, когато няма никакво търсене на дърва от населението, от местното население, а съответно и капацитетът на дървообработвателните предприятия е запълнен, ние просто сме се молили да се отвори износът, за да можем да си изчистим складовете. Защото, както го казах и пред други колеги, дървесината е съгласно закона и бързо разваляща се стока. Особено в условия като днешните, с тази влага. И оставена на временните складове върху земята и на открито, тя след два, три месеца става вече изключително непредставителна. Нападат я гъби, започва да гние и така нататък. Така че няма нищо страшно в това, че част от дървесината, за която няма къде да бъде пласирана на вътрешния пазар, да се изнася. Естествено всички ние сме нормални хора и много добре знаем, че е по-добре е да не изнасяме суровини, а да изнасяме нещо, което има придадена стойност и така нататък. Но тъй като не сме готови на този етап, не биваше да се стига и до забрана на износа.
Хубавото от цялата работа е, пак да се върнем на мораториума, е че той очертава една времева рамка и тя изигра ролята на катализатор на законодателни промени. И както виждате, изпълнителната власт си е свършила работата и мисля, че това, което ще предложи ще задоволи до голяма степен общественият натиск. Така че още малко усилия и както пишело в онази пещера, и това ще мине. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Желев. Господин Кенов, заповядайте!
СТЕФАН КЕНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми колеги търговци на дървесина и дърводобивни фирми. Ще се постарая да не съм много емоционален, въпреки че този въпрос живо ме интересуваше през последните месеци. Тук странното е, че доста от колегите говорят разумни неща, но в крайна сметка резултатът за гласуване на мораториума беше коренно различен. По отношение на това, което каза колегата инженер Румен Желев, аз съм съгласен, че трябва да търсим положителното. Но аз не виждам нищо положително в този мораториум.
Връщам се към своето изказване в тази комисия пред две седмици, в което казах така: Каква е връзката между незаконната сеч и износа и защо забраняваме износа. Това е основният въпрос на всичко. И ако днес ние се оправдаваме пред тези хора, че ще ги спрем да работят, защото чакаме законодателни промени, тогава днес аз имам само един въпрос към заместник-министъра. Уважаеми доцент Костов, понеже тук се оправдаваме с това че е хубаво, че имаме срок, в който ще имаме до три месеца законодателни промени и по това време трябва да действа мораториумът, какви са точно тези промени в закона, свързани с износа на дървесина, с които е оправдано през това време да няма износ, да има мораториум върху износа и новите правила, които са за износа по този начин ще подпомогнат борбата с незаконната сеч и нарушенията в горите. Доводът е несъстоятелен. Няма как мораториумът да Ви помогне да реализирате Закон за промени, при положение, че в момента проблем с износа на дървесина няма. Има проблем с незаконна сеч, нерегламентирани сечища и така нататък. Моят първи въпрос към госпожа Бъчварова преди да я подкрепи нашата парламентарна група, молбата ми беше МВР да се намеси и да използва целия си ресурс и капацитет да подпомогне Вашата работа. Онзи ден внесох питане до министър-председателя с надежда, министърът-председателят също да поеме ангажимент пред народните представители, защото това е структуроопределящ отрасъл за цялата държава. И няма кой друг да го контролира или координира освен министър-председателят, защото това е работа на няколко министерства – Министерството на земеделието и храните, които отговарят за изпълнителната агенция и държавните предприятия, Министерството на вътрешните работи, които се борят с престъпността в цялата страна, Министерството на околната среда и водите, като екологична дейност. И това е целенасочена държавна политика. Но аз не мога да разбера и съм сигурен, че и колегите, които се занимават с дърводобив и износ на дървесина, не могат да си обяснят защо трябва да се забранява износа и защо трябва да го траем този мораториум, при положение, че законовите промени, които са необходими за сектора, са по отношение на контрола и охраната. Те няма да засегнат според мен изобщо износа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преди да дам думата на доцент Костов, защото бяха отправени въпроси към него, искам да Ви кажа, че не той и Министерството на земеделието приеха мораториум върху износа на дървесина, а народните представители. Ще напомня, господин Кенов, Вие бяхте на заседанията на Комисията, че имаше четири законопроекта, в които имаше предложения за забрана на износа. И имаше три мораториума, внесени от различни политически формации за налагане на мораториум. Така че имахме около осем предложения от почти всички парламентарни групи, мисля че Движението за права и свободи нямаше такова предложение. И сега нека да не се оправдаваме пред колегите. Народното събрание е приело и така е преценило от гледна точка на обществения интерес, наложило е мораториума. Аз Ви съветвам да кажете на Вашите контрагенти, че има форсмажорни обстоятелства, защото решение на Народното събрание с ранг кажи речи на закон, е форсмажорно обстоятелство. А това, което ние, без да се оправдаваме, казваме че ще направим, е да ускорим закона, да ускорим наредбите и ако можем, да вдигнем мораториума по-рано.
Заповядайте, госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Кенов, на няколко пъти зададохте въпроса защо и каква е връзката. Искам да Ви припомня. На нашето заседание в тази зала, когато този въпрос се дебатираше, едно от изказванията на вносителите беше, това е пълна демагогия, но ние го правим, защото целим някакви политически цели. Та отговорът на Вашия въпрос защо, отговорът е пълна демагогия с политическа цел.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще дам думата на доцент Костов, защото имаше няколко въпроса към него. Но заповядайте Вие, защото няколко пъти поискахте думата.
СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ, Асоциация „Блгарска гора”: Ако мога да обобщя до тук изказванията, които чухме, с мораториума се е целяло да се индуцира бърза законодателна промяна. Аз наистина бях представител на фирмата на кръглата маса в „Шератон”, колегите не бяха допуснати. И затова се чувствам длъжен аз да кажа сега, нека тази промяна наистина да стане бързо, след като ни се обещава да стане бързо, но нека да бъде прозрачна и да бъде в наш интерес. Защото този въпрос, които са присъствали на кръглата маса, го повдигнаха още тогава. Законовите промени казват, че дървесина ще могат да купуват тези, които имат доказани преработвателни мощности. Тук колегите са износители, аз представлявам дърводобивници, нашият бранш е малко по-различен от дървопреработката. Тоест това че ни карате бързо да се съгласим, че трябва да има бързи законодателни промени, в никакъв случай не значи, че ние не трябва да се запознаем и да ги обсъдим. Да не се окаже,че тези законодателни промени въобще не са в наш интерес. Това са нашите опасения и аз Ви казвам директно това. Не ме разбирайте погрешно. Може да се окаже, че след тези законодателни промени ние пак ще сме на улицата. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Накратко няколко думи от колегите, защото има народен представител, който иска думата и доцент Костов ще отговаря, но най-вероятно има още много въпроси към него. Така че заповядайте!
БОЙКО НЕДЕЛИН, лесовъд на частна практика: Поех ангажимент на своя инициатива да консултирам колегите по времето на протеста. Смятах да дам някои аргументи от чисто лесовъдска гледна точка какви са минусите на този мораториум. След изказванията на колегата Желев, аз смятам че няма какво да кажа повече. Друг е проблемът. Каква е общата рекапитулация досега. От изказалите се народни представители в общи линии не чухме мотив за налагане на мораториума. Това изключително ни притеснява. Ако са само за три месеца не е проблем, чухме обаче и обратното изказване. Мораториумът може да продължи. Каква ни е гаранцията? Едно само искам да кажа и едва ли колегите ще го оспорят. Износът с нищо не ограничава незаконните сечи. Пречи обаче на законите. И последно. Доколко целесъобразен е мораториумът не зная, но имаме в момента и един чисто лесовъдски момент и предполагам, че колегите ще потвърдят. Около милион кубика паднаха тази година при снеголомите. Около милион. Тази дървесина на вътрешния пазар няма да я реализираме. Нека да бъдем наясно, защото е концентрирана, особено в Северозападна България. Само два са изборите - или мораториумът бързо да се махне, защото премахването механично не означава нищо. Нищо не означава механичното му премахване. Има технологично време да се задействат сечите и така нататък. И защото, ако в момента наистина този процес се забави, следващото решение, което изглежда ще вземете в Народното събрание, трябва да бъде със заделени средства за борба с горските пожари и каламитетите. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Доцент Костов, заповядайте да отговорите на поставените до тук въпроси.
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми колеги. Това което чух, до голяма степен е вярно. Всички имат своето основание. Трябва да кажа, че в последните месеци, от началото на мандата на правителството, аз не си спомням за 25 години назад подобен дебат да се е случил. И това, да Ви кажа, макар че ми създава напрежение, ми създава и известно удоволствие и удовлетворение затова, че най-после горите са в обсега на общественото внимание, защото те го заслужават. Хората, които работят, упорито го заслужават. Много се радвам че на широкият кръг от обществеността започна да става ясно, че в горите не се разиграват едни милиони и няма лесни печалби, както се говореше. Много добре беше това, че се видя и днес се докладва в Министерския съвет, че в най-тежките моменти на държавата миналата седмица, когато бедстваше голяма част от държавата, тук има представители на Кърджали и други бедстващи райони, те са свидетели, че наистина и първи на линия за помощ на местното население отново се явиха държавните горски стопанства и горските. Тогава те не бяха наричани дървена мафия, не са наричани с други наименования. Това име, това название, аз никога не съм го приемал. Стана ясно обаче, че горското стопанство на практика има своите проблеми. И тези проблеми са наслоявани с времето и тяхното решаване не е занимание за сам човек. Не е занимание за една институция. Аз благодаря на господин Желев. Той също каза, че това, което предприемем като законови промени в подзаконовите нормативни уредби, няма да реши докрай проблемите, ако всички други институции, цялото общество продължи да проявява нетърпимост към незаконните практики. Голяма част от тези незаконни практики, които съществуват, аз ги наричам непрофесионални, защото те се извършват от професионалисти с дипломи, но го правят непрофесионално. Поради тези причини, аз лично имам едно удовлетворение от дебата и Ви благодаря на всички, които поставихте остри въпроси. Сега, що се отнася до конкретните въпроси на господин Кенов.
Господин Кенов, стана ясно каква е целта на мораториума и аз така я разбирам. Аз лично вътрешно нямах убеждението, че ние, виждате ли, ще решим веднага въпросите. Първоначалната моя реакция беше на експерт, че от първия ден работим за намаляване на незаконните практики, определяме мерки, внедряваме мерки и го правим ежедневно. Но когато имаше такъв обществен натиск за мен, и тук публично ще го обърна въпроса още веднъж към колегите, които са от този край и са представители на дърводобивните фирми и фирмите износители. От три месеца говорим за проблеми в горите, три месеца се говори, че кой ли не – кметът от Малко Търново излезе по телефона и каза - изнесоха Странджа за Турция. Дават се едни медийни репортажи. Не знам си кой не се изказа по въпроса, че няма да имаме вода, после че ще ни залеят пороите, защото ще има много вода. Колеги, опитахме се да обясним, че се променя климатът, не сме наистина като държава, като институция все още достатъчно готови да приложим адаптирано управление. Но тогава Вас Ви нямаше. И го казвам като колега, защото аз също съм част от тази система, когато не съм на този пост, даже и на този пост съм част от тази система. Така че сегашната Ваша реакция Народното събрание фактически я предизвика с този мораториум да се покажете, да Ви види обществеността и Вие да можете да кажете, че Вие не сте дървената мафия. Аз съм съгласен с това. Що се отнася до това какво правим ние, господин Петров въпросът който зададохте Вие го казахте и там това не е законодателна, това е въпрос на подзаконовата нормативна уредба. Става дума за наредбата за възлагане на дейности при извършване на горските територии. Става ясно, това беше и дебат в Комисията, не че ще забраним дърводобива, ние ще забраним износа да купуват дървесина търговци, но предимство ще имат онези, които имат преработвателни мощности в България. Това беше желанието на цялата Комисия да се преработва дървесината в България. Да остане принаденият продукт в България и след това, това което остава да се изнася, което е ненужно, и така нататък. Пазарът ще го покаже, той си го регулира. Нямаме предвид нещо да определяме ние на кого да се продаде. И мисля, че подобно нещо, ако погледнем държавнически, е правилно. Тук механизмът трябва да бъде такъв, че да бъдат доволни всички. И аз Ви уверявам, че нищо няма да стане на тъмно. Текстовете ще бъдат качени в интернет, ще Ви бъдат предложени на Националния съвет по горско стопанство сега, до края на месеца и Вие ще си кажете становището. И ако наистина сте против има начини да го изразите.
Що се отнася до проблема с падналата дървесина. Неотдавна имахме посещение на журналисти от Северозападна България, където имаме паднали около 300 хиляди кубически метра дървесина. Да Ви кажа това е повече от две трети от потреблението на целулоза за една година. Проблемът е как да я усвоим изобщо тази дървесина. Нужна е спешна организация и да предприемем организационни мерки. Нещата са много сложни. Първо, защото става въпрос за Северозападна България, където имаме много демографски проблеми. Сложно е и поради факта, че тази дейност трябва да се извършва от квалифицирани работници, защото тя е много опасна и сложно е накрая, защото с по-висока инвестиция ще получиш по-ниско качество и неговата реализация ще бъде наистина трудна на пазара. Тези въпроси трябва да ги решаваме. Видяхте проблемите, които имаме с горите сега в Родопите. Даже още не сме ги инвентаризирали да кажем колко са. По първоначални данни са около 200 хиляди кубически метра общо повредена дървесина. Стават общо 500 хиляди кубика. Така че системата е пренапрегната. И аз искам да призова всички. Това пренапрежение не трябва да ни разединява, трябва да ни обедини като горски отрасъл. Това сте всички, които сте тук на масата, всички лесовъди по стопанствата и всички превозватели. И за да можем да решим въпроса заедно, ако продължим да се противопоставяме един на друг, това може да доведе само до негативни за държавата резултати. Така че отворени сме към всички мнения и както казах даваме най-доброто от себе си. Всички нормативни документи до средата на април ще бъдат от наша страна, така да се каже, извадени на тезгяха за приемане. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Румен Желев, заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря господин Председател. Аз се извинявам, че за втори път взимам думата, но много кратък ще бъда. Обръщам се към колегите от дърводобивните фирми, с които винаги сме си партнирали добре, защото ние с тях сме като скачени съдове. Не можем едни без други. Народът е казал „Всяко зло за добро”. Вашата реакция, понеже днес ме питаха и няколко пъти ме питаха защо закъсняхте. И ние си говорихме на една среща в Бургас, на която се бяхме събрали към 70 човека, нали така господин Вардунски и Николов? Тя закъсня, защото Вие нямате браншова организация. Вас Ви нямаше в правния мир като общност. Този мораториум, освен че ще катализира законодателни промени, направи така че и Вие да направите нещо, което отдавна трябваше да направите. Така че мораториумът ще мине, но това което Вие сега направихте, е прекрасно и вече ние ще имаме партньор, с когото да работим. Да погледнем оптимистично – чашата е полупълна. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Желев. Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, заместник-министри, колеги. Аз бих искала да се обърна към представителите на бранша с една молба. И тя е свързана с активно участие по време на промените, които ще бъдат предложени от Министерството по отношение на промените по Закона за горите. Защо? Защото ние от БСП внесохме през месец ноември предложение за промяна в Закона. Той касаеше засилване контролните функции на държавата. Подкрепа получихме от някои Ваши представители, но в по-голямата си част не получихме абсолютно никаква защита и Народното събрание на първо четене този закон беше, както се казва, отсвирен. Сега, виждайки в каква насока се работи, така или иначе, посоката е една и съща – на този закон, който ние сме предложили и това, което ще предстои. И без Вашето участие не могат да се получат именно такива механизми, които всички ние, а аз говоря като редови граждани, защото доцент Костов се обърна към всички Вас като експерти и специалисти в определен бранш, но и българските граждани също искат да има ред и порядък и да има възможности този отрасъл да се развива и да бъде такъв, какъвто ние искаме да го видим в бъдеще. То е за нашите деца и за бъдещите поколения трябва да се съхрани. И наистина без Вашата подкрепа в едно или друго направление на работа, в подкрепа на това, което депутатите съответно ще внесат като предложение, ми се струва, че няма да се получи работещ закон и отново там ще отчетем, че сме променили нещо, но на терен ще се свърши и прави това, което и досега. И наистина молбата ми е активност, защото това е пътят наистина за решаване на проблемите. Благодаря.
А наистина не изключвайте гражданите, доцент Костов, защото Вие, обръщайки се само към специализираната аудитория, създавате усещането, че ние нищо неразбирайки, не можем да направим необходимите стъпки, даже и да се изказваме по темата, защото сме някъде в друга държава.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Представител на Гражданските организации поиска думата. Заповядайте!
НАЙДЕН МОСКОВ, Българска асоциация на пенсионерите: Искам да кажа следното. Първо, по отношение на тази сеч, за която важи мораториумът, поне временно според мен. Мораториумът може да се таксува като временно примирие във войната с дървената мафия. Така че моята и нашата препоръка на пенсионерите е да се премине към планово стопанство в дърводобива и в отглеждането на горите, като имам предвид следното. Знаете за тези поразии, които станаха в Родопите, за които са виновни падналите дървета. Аз далеч не мисля така, защото падналите 30 метрови борове са допуснати да израснат до 30 метра и да надвишат откритите високоволтовите линии. И падайки върху тях, те причиняват тези проблеми. Два милиона са загубите за сегашните бедствия. Не може ли да се направи – това като предложение го давам, не може ли да се направи така, че да се синхронизира даже да се синергизира действието и управлението както на горите, така и на енергетиката. Тоест тези открити участъци да бъдат своевременно почиствани и материалът, който се отстранява, а той трябва да бъде отстранен, защото тези просеки трябва да има определена зона. Дори някои казват просеките да се увеличат. Не е необходимо да се увеличат просеките, достатъчно е да се изсича и да се подновява гората, която е на границата с просеките. А от там, доколкото разбрах 300 хиляди кубически метра материал има, който е загубен. Така че в едно планиране на нещата и координиране на работата на няколко министерства, нещата могат да се решат успешно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, има ли други желаещи за изказване?
ЖЕЛЬО ВАРДУНСКИ, председател на Асоциацията на износителите и дърводобивни предприятия: Аз искам да задам един въпрос към доцент Костов, който каза, че в новата концепция за горите ще бъдат дадени възможности на дървопреработвателните предприятия да закупят дървесината и всичко, което остане вече ще се даде на търговци и износители. Господин Костов, ние сме една пазарна икономика. Много добре се провежда досега. Мисля че начинът на продаване на дървесина е много демократичен, чрез търгове и чрез наддаване. По този начин, както Вие се изразявате, че ще бъде вписано, Вие много добре знаете, че има обекти, които са по-лесни, има обекти, които са с по-големи наклони. По този начин Вие индиректно не ни ли казвате, ние ще дадем на заводите леснодостъпната дървесина, а Вас ще Ви наврем в деретата да ходите там да се трепете, защото не сте преработватели. Второ, ние всички искаме да сме преработватели. Да не мислите, че искаме да сме само търговци. Какви мерки ще предприеме държавата за насърчаване на производството? Защото аз освен търговец съм и производител. В тези програми съм участвал два пъти и все не ме одобряват – за сушилня примерно, все ми липсват пет точки и така нататък. Ами, хайде малко държавата да погледне към производителите, към насърчаването на производството, не към производителите, към насърчаване на производството и към опита на малки и средни фирми да развият някакво производство. Още веднъж апелирам. Ако трябва по-бързо направете я тази наредба, да видим какво ще бъде. Имайте предвид губим много средства, ще загубим пазарите си. Утре ще кажете да, изнасяйте, но няма да има на кого да изнесем. Това е.
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Няма да встъпвам в дебати, а към конкретика. Госпожо Бъчварова, мисля че горските стопанства никога не са били …
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте Вие го казахте точно във Вашето изказване, така завършихте и аз ползвам Вашите думи. Просто, не го правя…
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Моите думи смятат, че горският бранш трябва да се консолидира и трябва да може да чува обществеността. Пак ще повторя така на шега, така игра на думи, че горските сме хората дървета, а дърветата са хората. Това трябва да се промени. Трябва да можем да комуникираме с хората, да ги разбираме. Нямам нищо лично към никого.
Що се отнася като препоръки за просеките трябва да кажа, че това са наредби на Министерство на енергетиката, Законът за енергетиката. Там има съгласие за промяна в тези наредби и ще подкрепим тези наредби, които ще доведат до разширяване на просеките. Имайте предвид, че по Закона за горите стопаните и собствениците, които вече са учредени и имат абсолютни права, нямат грижа за сигурност. Сервитутите имат тези, които ползват целите. То е нормално.
Що се отнася до колегите, които зададоха много важен въпрос да не би да бъдат сегредирани по отношение на правата им като търговци. Не. Тук ще има предимства на определени количества на местни търговци, които имат преработвателни мощности. То и сега го има. Ще бъде по-внимателно написан този текст. Вие ще участвате в дебата по този текст. Никой няма намерение да закрива този бизнес, защото без Вас, имам предвид дърводобива, защото винаги съм казвал, че най-тясното място е гора-дърводобив-преработка това е тънкото, слабото звено, там трябва да се налеят инвестиции, трябва да има сигурност. И затова повтарям го за кой ли път, отиваме към дългосрочните договори. В това число ще предложим такива договори и във връзка с усвояването на падналата маса.
Това мога да кажа най-общо. Що се отнася до инвестициите, може би тук колегите могат да отговорят повече. На сайтовете на министерството можете да получите информация. Не съм аз човекът, който да даде отговор по този въпрос при присъствието на министър Танева.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, доцент Костов. Приключваме с дебата. Благодаря на всички участници по първите три точки. Министър Танева е по процедура, която е свързана с изслушване. Добре, кажете си въпроса.
СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ, Асоциация „Българска гора”: Господин Костов, ние сме убедени във Вашата добронамереност. Но, както казахте законите не се правят от един човек. И аз пак се връщам на Вашето опасение. Вие добре знаете, аз още от времето на социализма, бях малък, помня, тогава пазехме планинските и полупланинските райони от обезлюдяване. И ето стигнахме до местните търговци, които сега ще бъдат чл. 115 от Закона, където се предвижда са станат местни преработватели. Познавам редица колеги, които имат фирми, които са регистрирани в малки села. В тези села няма трифазен ток, да не говорим пътищата не позволяват влизането на прицепи. Деветдесет процента от хората са пенсионери и ние искаме този човек, който е собственик на фирмата, за да може да вземе някаква дървесина, да открие мощности. Дайте да направим в селото Х на наклон 30 градуса…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявайте, че Ви прекъсвам, но никой не е казал такова нещо сега. Не е казано, че за да получиш дървесина, трябва да си създадеш дървопреработвателно предприятие. Това не е истина.
СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ, Асоциация „Българска гора”: Ами, там са предимствата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Дебатът предстои, наредбата ще бъде публикувана. Вижте какъв е процентът, които евентуално ще бъде заделен за хора, които се занимават с дървопреработка, и тогава да го коментираме. Просто, не е казано такова нещо, нито го има в наредбата, извинявайте. Имате думата.
СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ, Асоциация „Българска гора”: Точният израз, който каза господин Костов беше – ще бъдат за местни преработватели, 30 процента местни преработватели. И пак се връщам на това, че половината от дървесината, която се произвежда в България и се отсича, е дърва. Големите ли преработватели ли ще закарат на хората дървесината наесен? Това няма да стане. Ние ще я закараме, ама като не можем да стигнем до нея? Нали това е проблемът. Дайте да се чуваме като говорим.
ГЕОРГИ ГОСТОВ, заместник-министър: Господин Петров, тъй като сте били директор на югозападно предприятие и носите отговорност пряка за някои колеги, моят въпрос към Вас е след като сте били от другата страна, на управлението, защо сега говорите едни неща, които знаете, че не са така? Много Ви моля, никой не е казал, че няма комуникация. Тук много хора не знаят, че Вие сте били директор и че Вие също с Вашата работа сте създавали напрежение у вашите колеги, които сега управляват държавата. Просто, дайте да бъдем в диалогичен позитивен режим, а не тук да обрисуваме картини на Хичкок, както тук колегите коментират. И да говорим някакви…
СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ, Асоциация „Българска гора”: Нямам такова впечатление, ако са решили, че аз ги представлявам.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля, ако наистина въпросите са много важни и конкретни, задайте ги, но да се ориентираме към приключване.
ДИМИТЪР НИКОЛОВ, Асоциация на износителите и дърводобивните предприятия: Както каза заместник-министърът, сега аз искам малко да навлезем в конкретика, защото ние тук, представителите на бранша имаме създадени доста проблеми от мораториума. Към министъра на земеделието и храните, към заместник-министъра и към цялата Комисия са ми въпросите. След като налагате този мораториум, какво ще правим ние от 1 януари, след като сме спечелили търговете с всички пари като гаранции, като авансови вноски, които са вкарани в Държавното горско стопанство. Дървесината стои в момента в горите. Ние сме стотици фирми, които сме играли търгове, регламентирани от закона, платили сме и съгласно тези договори, ако ние не можем да оползотворим дървесината било на вътрешен, било на външен пазар, конкретизирам в момента, че ние играем с наддавателни предложения, и по този начин ние не можем да бъдем конкерунтоспособни на вътрешния пазар. Ние тази дървесина сме я купили за външния пазар. Второ, всички тези фирми дърводобивни, всяка една износна фирма има между 20 и 30 фирми, които доставят дървесина, те също играят. Те също имат вкарани авансови вноски, както и гаранции. Целият сектор „Износ” дърводобив е ощетен. Явно протестът днес не Ви е направил особено впечатление и по стечение на обстоятелствата колегите от бранша искат да Ви кажат, да декларирам, че от утре започват протести в цялата страна. Ще блокираме пътища, ще блокираме граници, защото Вие не взимате крупни мерки. Вие говорите за някаква незаконна сеч. Ние какво да направим с тази незаконна сеч. Ние не влизаме в горите. Ние незаконна сеч нямаме на корабите, нямаме на камионите, кой е констатирал това нещо. Дайте ни конкретен пример, дайте ни един конкретен кораб с незаконна дървесина, един конкретен камион, хванат на границата с незаконна дървесина. Дайте конкретни мерки и доказателства. Вие сте голяма комисия със сума ти членове, дайте да работим малко, цял месец мина, господин заместник-министър, дайте да работим с фактология. Говори се тук лесоустройство, планове, залесяване, колко хиляди кубика се режат, колко се изнасят. Това нас не ни касае. Ние сме дали в съответните държавни горски стопанства парите си. Тези пари ще ги загубим. Тук има и социален статус. Осем хиляди души ние в момента ги уволняваме. Защо? Отговорете ми конкретно на въпросите. Тези хора, които бяха днес пред Народното събрание от утре ще бъдат в цяла България, във всеки един град. Защото в някои от населените места това за тях е основен поминък. Какво ограничаваме ние. Ограничаваме в момента износа. Ами, ние сега пък в момента ограничаваме сечта, защото няма къде да изнасяме. Ами, той като няма какво да работи, ще ходи да краде. Ще ходи с машинката и ще краде. Още повече насърчавате незаконната сеч. Нали, изслушахме Ви, нашите уважения, народни представители сте, министри, но явно Вие от нашия сектор в момента изобщо не се интересувате. Това са хиляди левове, да не говорим милиони, в момента дадени на държавата. Държавата какво прави? Ние как да си ги вземем. По какъв начин обяснете ми. Ето вчера ми се обаждат от Царево казват – господин Николов, прекратяваме договора. Има 78 хиляди лева вкарани в Лудогорско. Така е в Ново Паничарево, така е в Малко Търново, така е всички колеги от цяла България са на този принцип. Всички изнасяме за Гърция, всички изнасяме за Турция. Предприятията какво направиха в България? Веднага с налагането на мораториума намалиха цените с десет лева. Е как да работим. Какво прави държавата рекет на частния сектор? Няма как да стане. Разберете ме, дами и господа. Значи, аз съм инициатор на протестите с тези хора тук, протестите от утре започват в цялата страна. Ние няма да оставим хората на улицата, няма да ги оставим гладни и няма да си оставим парите в държавата. Защото до момента нито министърът, нито заместник-министърът не е защитил нашите финансови средства, с които ние сме плащали запатите на служителите от Държавното горско стопанство. Това е нашето мнение, това е нашето становище. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз. Разбира се, Вие сте в правото си да протестирате. Всеки български гражданин има това право по конституция. Значи, ние водим дебата вече почти час и се опитваме да Ви кажем, какво можем да направим максимално, след като имаме решение за налагане на мораториум на Народното събрание. Говорим за ускоряване на процедурите, които ще ограничат незаконната сеч, независимо че не я осъществявате Вие. Няма как да Ви обещаем ние, че утре вдигаме решението, защото това просто няма как да стане. Аз моля за разбиране от Ваша страна, защото в крайна сметка, този дебат, както каза и доцент Костов, тече дълго време – всяка сутрин в сутрешните блокове се явяваха кой ли не. Защо от Вас никой не дойде в Комисия или да отиде в медиите и да каже че се нарушиха нечии интереси и така нататък.
ДИМИТЪР ТОПАЛОВ: Защото по-голяма глупост не е вършена от Народното събрание. Къде е общият пазар? Къде е общият пазар, за който аз лично съм се борил 30 години? Говорим за Европа, говорим за общ пазар. Свободно движение на стоки и капитали, и хора. Къде го? Такава глупост, извършена от Народно събрание, кой да е очаквал, че ще стане такова нещо. Кой е очаквал, че ще го направите. Вие, господин Христов, госпожо Караянчева, кой е очаквал, че ще направите такава глупост.
ДИМИТЪР НИКОЛОВ, Асоциация на износителите и дървоодобивни предприятия: Госпожо Министър, защо не се взеха някакви превантивни мерки след като се налага три месеца мораториум да не плащаме на горските. Направете мораториум за плащане на месечни вноски. Защото няма откъде да им се платят заплатите. Ние да им плащаме заплатите, а да вземем дървесина да изнасяме. Това ли е работата. Ето ние сме съгласни. Три месеца мораториум на износа, три месеца гаранциите стоят там, не плащаме авансови вноски. Когато вие направите законодателните промени, не ще преценим дали ще работим износ, дали ще работим на вътрешен пазар, дали ще правим сеч. Това не е нормално. Ние сме ощетени отвсякъде. Не стига че не изнасяме, не стига че уволняваме, ами на всичкото отгоре всяко пето число плащаме по 100 - 150 хиляди лева горското стопанство общо. Помислете по този въпрос моля.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Всичко стана ясно. Голяма част от хората, които стоят на тази маса, не бяха съгласни с така наречения мораториум. Той беше осъществен под обществен натиск. Нека да не коментираме кой каква позиция е заемал тогава, ние Ви казваме какво можем да направим в най-скоро време. Благодаря Ви за дебата. Аргументите, които излагате са ни добре известни. Всичко добро Ви желаем.
По последната точка, колегите които имат отношение по нея да заповядат.
Последна точка – актуални въпроси към министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от Правилника на дейността на Народното събрание. Имате думата. Представителите на ГЕРБ, заповядайте!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми господин Председател, заместник-министри. В началото на заседанието имах среща с представител на Националната асоциация на зърнопроизводителите, който е от моя регион. Той ме помоли да поставя актуалния въпрос към министър Танева. Те са два по-малки въпроса, но касаят една и съща материя. Става въпрос за преотстъпване на корпоративния данък на земеделските производители за 2014 г. И по-конкретно. С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, ще се гарантира ли прилагането на данъчното облекчение на земеделските производители за 2014 г. Това е единият въпрос. И второто, има една разпоредба в изменението на § 13. Въпросът е означава ли тази разпоредба, че е необходимо да се изчака нотификацията на Европейската комисия, за да се приложи преотстъпването на данъка. И ако трябва да го прочета за по-ясно. Не. Благодаря. Това бяха въпросите.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители. Долу на входа се засякохме с представителите на Националната асоциация на зърнопроизводителите като идвах и се разбрахме с тях, отговорим им. Доколкото знам на второ четене са гласувани измененията и допълненията на ЗКПО, които дават право 2014 г. земеделските производители да ползват преотстъпен данък с леко променена нотификация. Тя ще може да се прилага от 2014 г., като така наречената разписка от Комисията се очаква, има устно уверение, в срок до петък тази седмица да дойде, така че няма никакви колебания относно това дали ще могат да се възползват земеделските производители при преотстъпване на корпоративния данък за 2014 г. Ще могат.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. БСП, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър. Моят въпрос е свързано със силното ми безпокойство за състоянието на Селскостопанска академия. След промяната на ръководството, което е факт вече, и следващите кадрови промени, се надявам в Академията да се набележат необходимите мерки и съответно да се направи необходимото, за да се промени Законът за сесия. Доколкото знам е имало работна група със заповед от Министерството, която е трябвало да разработи закон. Той е на страницата на Селскостопанска академия. Но докато този Закон така или иначе има един път за извървяване, докато се променят основите му или това, което трябва да бъде променено, искам да информирам, че бюджетът на ССА е намален с три милиона и половина лева спрямо постановлението на Министерския съвет, което излезе месец януари. С намалението на бюджета Фонд „Работна заплата” не е осигурен и съответно заплащането за месец януари и февруари е 80 процента от Фонда. Предвиждат се съкращения. Вашите колеги отговарят повече от 10 са. В академията е предвидено 500 човека да бъдат съкратени. Не знам за кой път това нещо ще се случи. Винаги големите структури, които са в Министерството, Академия, Българска агенция по безопасност на храните понасят най-големите тежести по отношение на това, което трябва Министерството да отчете като съкращения. И притеснението ми е, че не може да се осъществява нормална, научна и производствена дейност в Академията. Особено сега, с това което се случи през последните дни в Южна България, ако институтите на Академията не осигурят семена особено в Северна България, които могат да работят, трябва да Ви кажа, че ще има сериозен проблем и със семепроизводството.
И няколко примера, които са ми изпратени като действия, които не предполагат такива промени в Академията, но са факт. Първо, ако можете или имате информация за това, какво се предвижда за Поморие. Защото Поморие е държавно предприятие, което е с публична държавна собственост, но желанието на неправителствена организация да направи градина, ботаническа, води вече до конкретни стъпки, в които днес се отишли архитекти да заснемат територии, да видят какво ще се случва. Казанлък – от 40 човека средно списъчен брой, шест са сътрудниците, но днес са извадени на полето със заповед, че трябва да работят, защото виждате ли, полската работа нямало как да бъде свършена от останалия персонал. И такива едни странни неща се случват в Академията, които в никакъв случай не водят до извода, че ние имаме или подкрепа ще имат научните изследвания в България. Силно съм притеснена наистина и най-вече от бюджета. Ако можете все пак да поставите някакви рамки, философията на това, което ще се променя в Академията, но през това време да се осигурят условия за нормална работа.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: На конкретния Ви сигнал за Поморие и за Ботаническата градина господин Костов ще Ви отговори подробно като току що ме уведоми, че ние официално сме отказали този интерес, така че притесненията Ви са напразни.
По отношение на Селскостопанска академия това съкращение ще го има. Ние няма какво друго да направим не само за Селскостопанска академия, а изцяло за системата и не следва да се драматизира всичко това. Да, бе извършена смяна на ръководството на Селскостопанска академия. От понеделник има нов председател и това е професор Тотка Митова. По отношение на други готвени кадрови промени, аз поне не знам такива на този етап. Вие може би имате по-добра информация. А по отношение на преструктурирането на Селскостопанско академия и начинът на нейното функциониране, да, има законопроект, който е предмет на обществено обсъждане, но във вида, в който той ще отразява нашата концепция, ще Ви го представим на Комисията по земеделие за дебат и едва тогава ще пристъпим към процедура за неговото иницииране и приемане. Всичко останало в момента са само предположения и идеи, които в никакъв начин не бива да се приемат като решения, които ще бъдат приети относно дейността на ССА.
Господин Костов, ако може за Ботаническата градина, ако имате допълнителни факти, да уведомите професор Бъчварова.
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Да. С конкретния казус дойде предложение от общината в Поморие. Ние изискахме становище на Селскостопанска академия, становището беше отрицателно. Ние потвърдихме официално до кмета на общината официалното становище на Министерството.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз благодаря за отговорите, но наистина трябва да се види какво става на място, защото е факт днес. И моля Ви до 2004 г. в системата редовно са получавани заплатите. Те са 560 лв. средна работна заплата в системата на ССА. Осемдесет процента плащане на заплатите е нещо, което е направо невъзможно от гледна точка на хората, които работят. Те нямат и друга алтернатива, работят в институти. Знаете, че институтите са разположени на места, където друга работа няма как да си намерят тези хора и да се реализират по друг начин. И ако може да се обърне внимание наистина, поне фонд „Работна заплата” да бъде осигуряван с този силно редуциран бюджет, за което ще бъда благодарна, защото наистина тези хора заслужават внимание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Движението за права и свободи, моля заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаема госпожо Министър, миналата седмица имаше изслушване в Народното събрание на четирима министри от правителството във връзка с бедственото положение в областите Кърджали, Смолян, Хасково. Там стана ясно, че тепърва предстоят други бедствия във връзка с водния отток, от което се предполага, че голяма част от земеделските площи ще останат под вода. Въпросът ми е, Вие предвиждате ли някакви мерки в тази посока и в същия контекст днес стана ясно, че има паднала много дървесина, по сметка на бранша, около един милион кубика. Това го чухме от техни представители, не съм сигурна за точните количества, но по тяхна преценка са много кубиците. Какво се предвижда в тази посока по линия на Министерството, за да не тичаме пак след вятъра, нека да го обсъдим предварително. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема госпожо Ахмедова, първо да кажа по отношение на бедстващите райони. Вчера с решение на Управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” се взе решение за предоставяне на държавна помощ де минимис за умрели животни в тези бедстващи райони от обилните снеговалежи. Общият размер е 600 хиляди. Даже е пред мен решението. Само да цитирам размерът на обезщетението - за едно говедо е 1000 лева, за една овце е 160 лв. Просто давам примери. Също така и за пчелни семейства и кошер. Ние сме в готовност при подаване на заявлението в срок от 24 часа да бъдат изплатени тези обезщетения.
Друго впечатление, което искам да споделя с Вас, тъй като аз бях примерно в Пазарджик в неделята, в съботата също, давам един пример, как всички собственици на различни съоръжения за отводняване, трябва всеки да се грижи за тях, за да може щетите от наводненията просто да са по-малко. Всички обезщетения струват повече от това. В Пазарджик, село Хаджиево, наводнени близо 200 декара оранжерии, заради две хиляди лева разход за прочистване на един отводнителен канал, който минава край селото, общинска собственост. И ние половин ден си говорим с местната власт като най-високото ниво представител беше един служител, главен секретар на общината, може да сгреша. Местният кмет категорично не позволи близо ден техниката на „Напоителни системи” да свърши тази услуга. Ако това беше направено превантивно, нямаше да има 200 декара щета за земеделските производители, чиято собственост са оранжериите. Количеството на валежите е над два пъти от нормалната норма. Ние не можем да очакваме, че няма да има такива проблеми. Въпросът е във връзка с очаквания риск от тези наводнения, всеки от собствениците да вземе съответните мерки така, че да минимизира тези щети. И общински власти, там където тези съоръжения са общински, и държавата. Ние можем да кажем какво сме направили и какво правим по повод съоръженията, които се стопанисват от „Напоителни системи” във връзка с очакванията за повишаване на водните нива от снеготопенето. Освен това прогнозата за времето всеки я следи със сигурност, тъй като от това зависят, разбира се, и работата на полето и те също не са оптимистични. Така като гледам в десетдневен срок те пак са някакви валежи, макар и по-малки. Да, има държавни помощ за пропаднали площи от наводнения, но истината е, че това така или иначе нарушава нормалния ритъм на селскостопанската дейност на земевладелците, на земеделските стопани и също така никога обезщетението не може да покрива и пропуснати ползи. Трябва в този смисъл и земеделските производители да вървят към доброволно застраховане на съответните посеви и продукция, а и държавната помощ, която прилагаме е по начин, по който стимулира това застраховане. Но когато нормата на валежите е два пъти отгоре, е нормално че ще има такива рискове. Въпросът е да са минимизирани и въпросът е всички собственици да са взели всички превантивни мерки за това. Аз Ви казвам един нагледен пример – с 2000 хиляди лева разход да разшириш и почистиш отводнителния канал, на 200 декара оранжерии обезщетенията ги сметнете колко повече ще са. Но едното е разход за общината да се осигури това, другото държавата ще го плати.
За „Напоителни системи” конкретно ще дам думата на господин Костов. Той може да Ви каже конкретни цифри по отношение на язовирите, които стопанисваме, какви са очакваните рискове. Всичко така или иначе е под наблюдение от екипи на предприятията.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: И най-вече дали има финансова обезпеченост „Напоителни системи”.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Финансова обезпеченост такава, каквато искаме, няма в нито едно звено на държавата.Но понякога не става дума за толкова много пори, колкото за отговорно отношение към задълженията, които всяка власт има.
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Благодаря за дадената дума. „Напоителни системи” знаете, че вече е в изключително тежко положение. Знаете и за протеста на работниците от „Напоителни системи”. Към момента заплатите се изплащат относително редовно. Нямаме дължими заплати към момента, което е свързано и с мотивацията на тези, които работят. Защото едно е да имаш заплата, друго е да няма заплата. Това е първото, което направихме като организация. Разбира се, стегнахме дисциплината в клоновете и намалихме една голяма част от течовете. Голяма част от течовете не можем да ги спрем, защото има сключени договори, които са безсмислени. Много мога да ви разказвам за „Напоителни системи”. Ще Ви кажа, че големите, значимите язовири, които наистина са опасни за „Напоителни системи” това са язовирите Жребчево и Цонево, тъй като те имат огромни водосбори. Те са сравними с другите мащабни язовири, примерно Искър. И тъй като засягат огромни водосбори, имат каскадни над тях други язовири, тяхното управление е под постоянно наблюдение и съвместно с МОСВ спазваме всички изисквания на МОСВ, за да не се допуснат нови заливания.
Ще кажа обаче, че имаме проблеми. Няма да го скрия, то е ясно. Голяма част от дигите на реките, коритата на реките, бяха разрушени по много причини от това че не се поддържат в добро състояние през годините. Те не могат да бъдат и отремонтирани веднага по няколко причини. Първо, защото са високи нивата на водите. Знаете дигите се ремонтират при по-нормални нива. Така че очакваме отново при високи води, да има излизания на някои от реките, не дай Боже, по-сериозни валежи да има от тук нататък. Но сме взели всякакви мерки за постоянно наблюдение. Ще дам един пример. Онзи ден в Кърджали имаше проблем с един язовир, който преливаше през стената, защото се оказа, че преливникът е запушен. В рамките на няколко часа само отреагирахме и всичко стана в ред, преливникът беше отпушен без никакви нарушения на инфраструктурата. Назначаваме допълнителни хора в „Земинвест”, за да могат да извършват наблюдения на язовирите в Кърджалийско, които знаете са много голям брой, макар и малки по размер. Така че в това отношение сме взели всички мерки за постоянна информация, какво се случва.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И за пропадналата маса от дървесина да кажеш.
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Числата, които чухте един милион, не са един милион. Трудно е да се оценят експертно, но не надхвърлят около 500 – 550 хиляди кубически метра максимално ще кажа. Там където има нарушение, ще продължат да падат някои дървета в периферията, защото те са …
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Какво правим с тях?
ГЕОРГИ КОСТОВ, заместник-министър: Първо, собствеността на дървесината също е важна, защото в Родопите има много недържавни гори и даже вчера имахме един такъв случай, в който някой си посяга върху кооперативни гори и си прибира някакви дървета директно без разрешение, без нищо. Значи, само отпушването на пътищата и просеките, което беше в екстремна ситуация извършено, дървесината е собственост на стопанствата и се извършват процедури такива, каквито са по наредбата, която току що коментирахме, за възлагането на дейности, за да може да се усвои тази дървесина и нейната продажба и нейната реализация.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Реформаторският блок няма въпроси днес към министъра. АБВ, заповядайте!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Аз малко ще сменя темата, уважаеми господин Председател, уважаеми госпожо Министър, господа заместник-министри, уважаеми колеги. Проблемът със селекцията и репродукцията в животновъдството в България не е решен. Вълненията на колегите в тази насока са много големи и непрекъснато на всички срещи се поставя този въпрос. Кога най-после ще се изгради структурата и кога Изпълнителната агенция по селекция и репродукция ще си поеме контролните функции, а не да води селекция и да контролира себе си. Кога развъдните асоциации ще започнат да водят истинска селекция, защото сега в момента със стимулирането на тези, които са под селекционен контрол, противоречията вътре станаха много големи. А дали се води истинска селекция? Разнообразието е огромно, трябва да Ви кажа. Малък на брой ферми и малко асоциации работят много сериозно и примерно в млечното говедовъдство ние дръпнахме много напред. Бихме и Израел. Имаме десеттонни ферми. Това е факт. Но имаме и други, които са с два тона мляко. И имат претенции. Разбира се, аз им давам отговор, защото за да влязат в селекционен контрол, трябва да водят произход, трябва да бъдат контролно-продуктивните качества много. Нещо, което не могат да направят. Но истинският въпрос е, че ние трябва да се хванем и най-после да решим този проблем, да изградим структурата на селекция и репродукция в животновъдството. Очакванията са Вие като министър и заместник-министри и като ръководство на Министерство на земеделието да сложите в ред нещата, разбира се, с наша подкрепа, с наша помощ, защото очакванията са и ние да се включим много активно. Така че моят въпрос е как ще вървим по-нататък, какво ще правим? Тук е и господин Димитров, който има отношение по тези въпроси. Моля да Ви чуя Вашето становище. Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса, професор Станков. Вие сте абсолютно прав. Първо, искам да кажа, с вас и преди сме говори. Категорично Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството ще остане само с контролни функции и дейностите в тази посока ще й бъдат отнети с административната реформа, която подготвяме. Не само за тази агенция. Има и за други. И ще Ви представим в април, след Великденската сесия предполагам. Искаше ни се и по-рано. Като концепция сме напълно наясно с това, което трябва да направим. Работим в момента по измененията на съответните закони. Знаете че от 1 март стартирахме кампанията по директни плащания. Наистина целият ни ресурс беше насочен натам, предвид новите наредби и закони, които трябваше да променим и системата, която трябваше да заработи. Освен това целият ни политически кабинет, аз и тримата заместник-министри сме в график до Великден по всички областни центрове на страната в кампании и срещи със земеделски производители за обучението за кампанията и отварянето на програмата. Безспорно всичко е ново и представлява голям интерес за тях, а и самите служби се обучават. Готвим тези промени и пак казвам, тъй като Великден този път е по-рано, до 10 има две или три седмици реално работни, реалистичният срок, който ще Ви представим с тези изменения, са веднага след Великденските празници. Разбира се, те ще зависят наистина от законодателната власт и смятам че и с Вае участие ще ги подобрим като качество, но категорично това става само контролен орган още сега с тези изменения. Изпълнителната агенция ще я заведе, докато даде тези права на съответната асоциация. Господин Димитров, ако иска да ме допълни.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ, заместник-министър: Само две изречения. Въпросът за селекцията е отдавна, тежък е. Професор Станков, вие го знаете по-добре от мен. Тук вече това, което правим в момента, го разглеждаме малко в по-голяма дълбочина – развъдни организации, научни институти, съответно академични звена. Искам да благодаря на Вашите колеги от Тракийския университет, които буквално преди два дни се включиха в такава дискусия в Министерство на земеделието, Изпълнителна агенция, дейност на Изпълнителна агенция, отнемане на функции, както каза министър Танева, в някои неспецифични неща, които включително нарушават и добрите практики в търговията и предлагането на семенна течност. Така че Агенцията наистина да стане един контролен орган. Но за да надградим над този контролен орган, за засилване ролята за опазване на генетичните ресурси в животновъдството. Тази роля вече години наред си я прехвърляме от научни институти, от университети, от Изпълнителна агенция време е вече да се каже кой, къде, категорично това нещо го правим. Най-лесно е да се занимаваме със спекулативна селекция и спекулативни продажби на широко използвани породи, където се печели много лесно. Искаме, този път сме амбицирани да направи точно това, от което всъщност обществото има полза. Така че ще бъдем благодарни занапред на всякаква подкрепа включително и на Вашите колеги от Тракийския университет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Доволен ли сте, професор Станков?
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Аз благодаря за отговорите. Наистина съм удовлетворен от това, което казахте и много се надявам, че най-после това нещо трябва да се случи. Искам да Ви декларирам, че Тракийският университет, Аграрният факултет, Ветеринарно-медицинският факултет, всички са с готовност да сътрудничат, да помагат кой с каквото може, за да решаваме тези проблеми и с профилактиката, и със селекцията и репродукцията. И по отношение на хранене. Знаете че разнообразието при нас е голямо. Така че още веднъж Ви благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: БСП лява България.
ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо министър, заместник-министри. Моят въпрос е относно прилагането на чл. 27 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, а именно лицата, които са придобили собственост върху сгради и съоръжения имат право да закупят прилежащия терен на така наречените стопански дворове. Проблемът е такъв, че близо две години изтичат от подадените молби за придобиване на собственост и те са с очакване на това тази процедура да бъде финализирана, за да имат възможност да кандидатстват по отварянето на мерките през близките месеци от новата Програма за развитие на селските райони. Въпросът ми към Вас е, какво мислите да направите, за да ускорите тази процедурата, за да могат те да се включат с отварянето на мерките и да бъдат равнопоставени с останалите земеделски производители?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря за въпроса, господин Данев. Искам да кажа, че с влизането ми в мандат всяка седмица се прави Комисия и разписвам протоколите на следващия ден, когато са дошли, на ден до девет, десет вечерта по два часа. Аз разбирам, че това е особено важно във връзка с отварянето на мярката, която сега предстои. Вие знаете, че още от встъпването ми в мандата аз не съм казала една дума за предишни мандати. Не за друго. Това не би ми помогнало в работата. Нали така? И да се оплаквам или да кажа сега, защото имам статистика, мога да Ви кажа колко бройки преписки има, няма смисъл от това. Ако Вие, всяка седмица има комисия за това, ако Вие имате предложение за процедура, по която по-бързо от това може да стане, съм готова да я приема. Но в момента наистина това е и началник на кабинета, тъй като Вие знаете, че преписките минават през достатъчно отдели, имаме амбицията да ги приключим във възможно най-бърз срок. Има и такива, които постъпват тепърва. Освен това извън Министерството, вчерашен случай – в Областна дирекция Плевен от 2010 г. стои преписка. Изобщо не е входирана даже в Министерството. Обаждат се хора. Който дойде при мен или ми прати такива, веднага ги проверявам. Има от 2007 г., които областни дирекции не са дошли в Министерството. Казвам Ви реални случаи, които по някакъв начин са стигнали. Има указания областни дирекции пуснати и в Министерството, всяка седмица има Комсисия, знаем че това е много важно за кампанията, която идва. Мога това да кажа, че като административен ресурс на Министерството, мисля че сме направили това, което е възможно в момента.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря за отговора. Аз разбирам Вашето желание от страна на ръководството на Министерството като политически екип да решите проблема, но въпросът е, че експертите в отделните регионални звена трябва да бъдат принудени да действат в по-бързи срокове, за да се получи това, което искаме ние.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Безспорно. Ако един министър или директор на агенция имаше правото да санкционира финансово от заплатите, от доходите служителите си, със сигурност щеше да има по-голям ефект, но за съжаление, нямам това правомощие. Аз знам как става това иначе.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Емин.
САЛИХА ЕМИН: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми господа заместник-министри. Моят актуален въпрос към министър Танева е свързан с една жалба от група тютюнопроизводители от село Абланица, община Хаджидимово, област Благоевград. В своята жалба тези тютюнопроизводители поставят един въпрос, свързан с подаването на заявления по Наредба № 5, а именно при подаване на тези заявления и във връзка с изискването за изчертаване на минимум 0,1 хектара, е установено, че има доста застъпвания на площите. В жалбата си жалбоподавателите посочват дали с основание или не, това Вие ще кажете след проверката, ако не сте направили до момента, се дължи на небрежното отношение на някои служители от Общинска служба Хаджидимово. Моето искане е да получа информация от Вас, как стоят нещата именно в тази общинска служба и на територията на село Абланица, защото именно тези тютюнопроизводители са изправени пред един друг проблем, а именно пред Държавен фонд „Земеделие”. Защото Държавен фонд „Земеделие” иска от тях именно договори за наем или аренда на правно основание. Жалбата е от 10 март. Надявам се да получим от Вас актуална информация и най-вече да се разпоредите с една проверка и част по-скоро да се поправи тази грешка.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, ще видим, ще отговорим. Давам думата на господин Ралчев, който се занимава с тютюна към МЗХ, да отговори.
ГЕОРГИ РАЛЧЕВ, държавен експерт: Информирани сме за този казус. Условието за изчертаване на площи по-малки от 0,1 хектара няма как да бъде прескочено, защото знаете, че грешката при измерване е по-голяма от размера на имота. Това е изискване, което категорично няма как да прескочим. Това обаче, което като условие сме заложили, за да са допустими за подпомагане тютюнопроизводителите по така наречената преходна национална помощ, са и други критерии, които са свързани както с минимален брой животни, така и с доказване, както Вие подчертахте, на минимален брой от декари, а също така и условието да бъдат регистрирани в отрасловия регистър на тютюнопроизводителите в страната. Знаете това е един нов регистър, който в средата на миналата година беше стартиран в Министерството. Като така, ако те не могат да отговорят на този критерии или ако наистина има друга непреодолима сила, която да не им позволява чрез изчертаване на земеделските имоти те да фигурират в системата, да могат да са допустими за подпомагане. А конкретно на сигнала се ангажираме по данните, които са представени еднолични, да направим проверка и да видим дали не е истина е липса на информация или чисто технологически и не е осъществено като процес за заявяване в системата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доволна ли сте?
САЛИХА ЕМИН: Аз съм запозната с условията. Моето желание е, ако това е в резултат на грешка от страна на служители и е техническа грешка, да не бъдат ощетявани тези тютюнопроизводители и да им се помогне тези площи да се начертаят правилно и да няма застъпване на площите. Това ми е молбата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков, АБВ, имате ли въпрос?
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Аз ще поставя един въпрос, който ми поставиха събота и неделя. Поканиха ме да посетя някои земеделски площи с есенни култури и наистина видях някои ужасни неща, те ги показаха и по телевизията. Някои от площите са се превърнали в тресавища. Направо в оризища. Хората се интересуват много, тревожат се, какво ще се случи, какво ще стане. И Министерството на земеделието има ли виждане, ще има ли някакви компенсации, защото да се предприеме сега разораване, тъй като те не могат да влязат дълго време. Какъв отговор да им даваме на тези хора? Ако имате Вие някакво становище, ще Ви бъда благодарен.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми професор Станков, единственото, което може да направи Министерството е, да ги компенсира с държавната помощ за пропаднали площи. И когато стане възможно да се обследват тези площи, има постоянно действащи експертни комисии към областни дирекции „Земеделие”, към тях се подава заявлението, и после по съответния ред се подават заявления за обезщетения. Безспорно в това време и тази ситуация, те не могат да ги реколтират тези площи за тази година, но при всички случаи ще им бъдат заявени като угъри. Но пак казвам, ние не можем да спрем водата, както се казва. И това е единственото възможно, което можем да направи ние.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър, господа заместник-министри, уважаеми народни представители, дневният ред за днес е изчерпан.
Закривам заседанието.
Заседанието бе закрито в 18,15 ч.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


РУМЕН ХРИСТОВ


113 350 знака