1. Изслушване на представители на браншови асоциации от
сектор хранително-вкусова и питейна индустрия относно необходимост от спешни законодателни промени.
2. Среща на представители на Българската асоциация на
търговците на зърно и фуражи относно удължаване срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при сделките със зърнени и маслодайни култури и отпадане на режима за контрол на зърното и зърнените продукти в съответствие по Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/ и оптимизиране на таксите, събирани от БАБХ.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ





ПРОТОКОЛ


№ 14

Комисията по земеделието и храните проведе редовно заседание на 25 март 2015 година с председател Румен Христов при следния дневен ред.




ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на браншови асоциации от
сектор хранително-вкусова и питейна индустрия относно необходимост от спешни законодателни промени.
2. Среща на представители на Българската асоциация на
търговците на зърно и фуражи относно удължаване срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при сделките със зърнени и маслодайни култури и отпадане на режима за контрол на зърното и зърнените продукти в съответствие по Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/ и оптимизиране на таксите, събирани от БАБХ.
3. Текущи.



ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа гости на това събиране днес, започваме с работата на Комисията. Имаме кворум. Комисията по земеделието и храните ще проведе заседание днес със следния дневен ред:
1.Изслушване на представители на браншови асоциации от
сектор хранително-вкусова и питейна индустрия относно необходимост от спешни законодателни промени.
2. Среща на представители на Българската асоциация на
търговците на зърно и фуражи относно удължаване срока за прилагане на механизма за обратно начисляване на ДДС при сделките със зърнени и маслодайни култури и отпадане на режима за контрол на зърното и зърнените продукти в съответствие по Закона за съхранение и търговия със зърно /ЗСТЗ/ и оптимизиране на таксите, събирани от БАБХ.
3. Текущи.
Преди да предложа дневния ред за гласуване, имам предложение точка Две да стане точка Едно по няколко причини. Първо, тесният специалист, ако мога така да се изразя, от Агенцията по безопасност за храните ще пътува за чужбина и второ, да не задържаме госпожа Петкова през цялото време на това заседание. Който е съгласен първо, с дневния ред, предложен за днешното заседание, да гласува, а после ще направим гласуване и по предложението.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
Второ гласуване – който е съгласен точка Едно да стане точка Две и точка Две да стане точка Едно, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 17, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
На заседанието на Комисията по точка Едно присъстват професор Пламен Моллов, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните; доктор Любомир Кулински – директор Дирекция „Контрол на храните и граничен контрол”; инженер Пенка Манева – началник отдел „Контрол на фуражите” в Българска агенция по безопасност на храните; Лора Джупарова – директор Дирекция „Политика по аграрната хранителна верига” – Министерството на земеделието и храните; Тодор Тодоров – юрист в същата дирекция.
От Министерството на финансите тук е госпожа Людмила Петкова – директор „Данъчна политика” и Екатерина Тархова – главен експерт в Дирекция „Данъчна политика”.
При нас е Елица Николова – секретар на Президента на Република България.
Имаме гости от Браншови асоциации от сектор Хранително-вкусова промишленост доктор Светла Чамова, Илонка Аврамова, Марияна Кукушева, Яни Янев, Марияна Чолакова, Тодор Бозвелиев, Жана Величкова, Димитър Зоров, Иван Янков, Анна Стоянова и Ивана Радомирова.
По точка Две гости са представители на Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи в лицето на Веселин Добрев, госпожа Цветелина Пенева, Савина Влахова и Лилия Белчева.
От Сдружение на български земеделски производители тук са доктор Пейчо Касъров и Ивелина Георгиева.
Има представители на Националната асоциация на зърнопроизводителите в България. Тук е Наталия Тодорова.
Представителите на Граждански движения – Антон Димитров, Стефан Трашлиев, Гурко Лозанов, Петър Петров, проф. Николай Динев, Илия Бачев, Пламен Драгнев, Евгени Славчев и Емил Милов.
Точка Две, която стана точка Едно.
Уважаеми представители на Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи, имате думата за кратка анотация на това, което предлагате. Искам да Ви предупредя, че всички членове на Комисията са получили материала, запознали са се, но въпреки всичко, заповядайте да изслушаме и Вашето становище.
ВЕСЕЛИН ДОБРЕВ, член на Управителния съвет на Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги, гости. Много кратко, тъй като сте запознати с това, което многократно сме молили както парламентарни, така и държавни институции.
Първо, много важно условие, за да продължи нормалната търговия на зърно в България, е да се направи всичко необходимо режимът за обратно начисляване на ДДС да бъде продължен до 2018 г., така както беше първоначално заложено в нашите искания, а и първоначално беше заложено и в работата на предишните правителства. Както всички знаете, този режим до момента е одобрен до декември месец 2015 г. Мнението на нашите членове, както и при разговори със земеделски производители, е хубаво този режим да бъде запазен в първоначалният му вид до 2018 г. Причината да поискаме това удължаване е че опитът показа, че благодарение на този режим много от съществуващите порочни практики за търговия на зърнени и маслодайни култури отпаднаха. Пазарът се изчисти в голяма степен, да кажем почти напълно от хора, които вършат нерегламентирана търговия. Нашето мнение е, че ако този период се удължи с още две години до декември 2018 г., положителните ефекти, които за момента са натрупани за държавния бюджет, ще бъдат още по-големи и постоянни в течение на тези две години.
Това е относно обратното начисляване на ДДС. Виждам че госпожа Петкова е тук, с нея сме говорили на тази тема. Надявам се да чуя и нейното мнение. Но наистина това е много важно нещо, важна стъпка, която трябва да се предприеме е то възможно по-бързо, така че да посрещнем новия сезон, който започва юли 2015 г. с ясни правила за работа през целия период на реколтната година и търговия на реколтната година, която е от 2015 г. юли месец до 2016 г. юли месец.
Относно останалите две точки, които сме адресирали до Вас, многократно сме казвали, че се събират такси при износ на зърно, които не са състоятелни. Говорим за тип санитарни такси и такси за национална служба „Зърно”, които се събират само и единствено при износ към трети страни за контрол, който не считаме, че е нужен и основателен. Да не изпадаме в детайли, но България е единствената държава в рамките на Европейския съюз, в която такива такси се събират при износ. Един от най-големите конкуренти на пазара на зърно в рамките на Черноморския басейн, говоря от европейски произход стока, това е Румъния. Тя такава такса не събира. Такива такси също не се събират и от Унгария, и от Сърбия, независимо че Сърбия не е членка на Европейския съюз. Многократно сме говорили, молили това нещо да се преразгледа, тъй като таксата на един кораб от порядъка на 30 хиляди тона достига до 150 – 160 хиляди лева. Натоварването не е прогресивно, то е еднократна такса, но тази такса се разпределя обратно по веригата и най-накрая рефлектира към цената, която ние даваме на земеделския производител. Мисля, че не е честно и не е правилно да се налагат такива такси, които поне за момент ние не сме видели причина, не сме видели по какъв начин те облагодетелстват нашата търговия. Това касае както зърнените култури, така и крайните продукти от преработка на маслодайните култури. Още веднъж казвам България е единствената държава, в която такава такса се налага. Ние не възразяваме да има съответния контрол, ние не възразяваме този контрол да бъде упражняван на всяко едно звено по веригата - от производството на зърно до неговата крайна реализация, но нека този контрол да бъде съобразен с фактическия разход, който съответните служби правят.
Това са в общи линии нашите въпроси. Да се надяваме на мнението на съответните институции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Дами и господа, народни представители, имате думата.
Да чуем Българска агенция по безопасност на храните по втората част, защото по първата част госпожа Петкова ще бъде тази, която ще ни отговаря.
ПРОФЕСОР ПЛАМЕН МОЛЛОВ, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги, гости. Аз ще взема отношение по темата за таксите за фитосанитарен контрол, но ще помоля моите колеги, ако възникне дискусия и са необходими конкретни отговори, съответно госпожа Манева и господин Роснев, които са съответните експерти в Агенцията на най-високо ниво, да заповядат на масата, за да може да вземат участие в дискусията.
Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи поставят два въпроса, на които сме се опитали да отговорим писмено и на всички Вас са раздадени нашите писмени отговори. Аз искам да поставя няколко акцента върху това, което е написано.
По отношение на въпроса, че такса за фитосанитарен контрол при износ от 3.35 лв. на тон в почивни и празнични дни се удвоява. Това е първият въпрос, поставен от Асоциацията. Напомням, че България е подписала международна конвенция за растителна защита, съгласно която фитосанитарните изисквания и фитосанитарният контрол се гарантират чрез сертификат за износ или реекспорт. Такса за износ означава износ за трети страни и тя е в размер на 3.35 лв. и включва съответния фитосанитарен контрол, с който държавата гарантира пред държавата-вносител, България гарантира пред държавата-вносител, че пратката е свободна от съответните вредители, които биха могли да донесат сериозни поражения. В тази връзка нашите анализи показват, че около 20 процента от пратките, които излизат от България, са всъщност предназначени за трети страни. Другите 80 процента са вътрешнообщностно движение. Те не са облагат с никакви такси.
Що се отнася до това, че се поставят двойни такси, нещата не са съвсем коректно представени, в смисъл такъв, че двойна такса се заплаща единствено и само, когато се издава формуляр на сертификата в почивни и празнични дни. То е 21 лева и не касае контрола. Тоест таксата за контрол не е завишена. Българската агенция по безопасност на храните е направила предложения в новата тарифа за таксите, която подлежи на обсъждане, тази такса да отпадне, това удвояване.
На въпроса по отношение на това да се обсъдят възможностите за намаляване на административната и регулаторната тежест на бизнеса, включително при износ на храни и предложението да се извърши преглед на организацията по извършване на официалния контрол, бих искал да споделя следното. Официалният контрол се извършва редовно и съразмерно с риска, вземайки под внимание резултати от проверки, които са направени в хода на годината спрямо отделните стопански оператори и освен това основна задача на този контрол, така както България е поела ангажименти към страните от Европейския съюз е, опазването на общественото здраве, здравето на животните и опазване на околната среда. Тоест водещият принцип е опазване на здравето на потребителите в крайна сметка. България като държава-членка на Европейския съюз прилага разпоредбите на Регламент № 882 от 2004 г. и по отношение на този регламент в Глава 6 са записани правилата за финансиране на официалния контрол. България изцяло следва тези правила като в чл. 28 от Регламента е определено, че при извършване на допълнителен официален контрол, когато се открие несъответствие, това несъответствие се заплаща от бизнес операторите. Таксите, които се събират от Българската агенция по безопасност на храните, са изцяло съобразени с Постановление на Министерския съвет от 2011 г. С него е приета тарифа за таксите, която в момента подлежи на изменение и ние съответно сме направили нашите предложения за промяна на някои от параметрите в тази тарифа.
Също така бих искал да обърна внимание на всички колеги народни представители, че в момента се обсъжда регламент в Европейската комисия за отмяна на Регламент № 882 за официалния контрол, който ще въведе правила за таксуване на различните услуги по контрола като основен принцип в европейското законодателство, по който сега се обединяват държавите-членки, тоест това предстои да бъде взето като решение, са страните-членки сами да бъдат отговорни за организирането на официалния контрол, както и за необходимостта да осигурят необходимите ресурси в това число финансови и човешки ресурси за извършване на официалния контрол. Държавите-членки носят сами отговорността да осигурят финансовите средства за контрол, чиято степен обаче не трябва да се намалява въпреки финансовите затруднения, които се изпитват във всички държави-членки. Това е официалната позиция, която, ако е необходимо, госпожа Манева ще обоснове допълнително. Тя е нашият представител в тези обсъждания в Европейската комисия.
С това мисля, че дадох отговор на въпросите и съм готов да отговарям на тях, ако има такива. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Въпроси от страна на народните представители, становища? Министерството на земеделието или нямате отношение към въпроса? Народен представител госпожа Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, моят въпрос е към господин Моллов. Казахте, че предстои промяна на постановлението на Министерския съвет във връзка с таксите. Бихте ли казали точно какви ще бъдат промените. Какво предлагате да се промени?
ПРОФЕСОР ПЛАМЕН МОЛЛОВ, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните: На този въпрос предлагам да отговори госпожа Манева.
ИНЖЕНЕР ПЕНКА МАНЕВА – началник отдел „Контрол на фуражите” в Българска агенция по безопасност на храните: Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, добър ден. По повод запитването на госпожа Ахмедова проектът на изменението и допълнението на тарифата за таксите е внесен в Министерството на земеделието и храните, което да бъде предоставено за междуведомствено съгласуване. Както и колегите от бранша съобщиха, че имаше едно решение на правителството, с което да бъдат ревизирани някои такси във връзка с контрола. Една от ревизиите, която е направена, това е задължителното събиране на такси, налагане на такси на операторите, които не изпълняват изискванията на законодателството и тази такса се събира в съответствие с чл. 28 от Регламент № 882. Тази такса към настоящия момент е 16 лв. на час на инспектор, като предложението, след като се направиха изчисления отново изчисления на таксите, предложението е направено тази такса да бъде определена на 15 лв. на час на инспектор. И веднага Ви казвам защо таксата е определена на час на инспектор. Тъй като, както и професор Моллов съобщи, изискването за формирането на таксата е определено в Регламент № 882 и по-конкретно в неговата Глава 4 и Приложение 6 към този Регламент, в който ясно е казано, как трябва да бъдат формирани тези такси. В тази такса се включват заплатите на персонала, който участва в официалния контрол, както разходите за оборудване, съоръжения, инструменти, обучение и други присъщи разходи, които се извършват по време на този контрол.
Съгласно изискванията на Регламент № 882, ние сме задължени да публикуваме методиките за изчисление на тези такси. Тези такси са качени на страницата, говоря за тарифата на таксите, която е в момента действаща, е качена на интернет страницата на Българската агенция по безопасност на храните, тя е публична и всеки един гражданин на Република България може да отвори и да види как са изчислени таксите, които се налагат съгласно тарифата.
За други такси, които са предвидени да бъдат ревизирани или нови такси, които се въвеждат, аз ще Ви дам пример със законодателството по фуражите. Във връзка с диоксиновите кризи на ниво Европейски съюз беше въведен един нов регламент и беше въведен един по-строг контрол на операторите, които произвеждат или смесват растителни масла извън обхвата на тези, които са по Закона за храните. Тези оператори бяха на регистрационен режим до 2012 г. От 2012 г. задължително те преминават на по-тежък режим, на одобрителен режим със задължителното разрешение на компетентния орган. Това е една такава такса, която в момента се въвежда във връзка с регламент на Европейския съюз, за да можем да отговорим на тези изисквания. Тази такса за одобрение на предприятия отново е въведена в Регламент № 882, в неговия чл. 27.
Така че, както и професор Моллов каза, ние изцяло се движим съгласно изискванията на европейското право, за да изпълним разпоредбите, които са заложени там и за да може нашите оператори да са абсолютно убедени, че методиката е ясна, позната и обявена публично. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Други становища, мнения? Заповядайте!
НИКОЛАЙ РОСНЕВ, Началник отдел „Фитосанитарен контрол”: По отношение на таксите за фитосанитарен контрол и промените, които ще настъпват в тарифата в областта на таксите за износ, основната промяна е именно премахването на двойната такса за извън работно време и почивни дни. Моето притеснение обаче е, че това ще доведе до забавяне на кораби, забавяне на транспортни средства, които вече са натоварени, а събота и неделя и през почивните дни няма кой да им издаде сертификати. Но независимо от това премахваме тази такса, така че от тук нататък няма да я има. И това го казвам именно във връзка с административния капацитет, който имаме, така че не можем да покрием почивни, празнични дни и в извън работно време издаването на фитосанитарни сертификати. Другите промени, които ще настъпят, те не са свързани с износа, свързани са с промени при издаването на различни видове документи във връзка с регистрацията на продуктите за растителна защита. Там се намалява тежестта на кандидатите, които искат такива документи. Редно е да спомена, на господин Добрев въпросите, които бяха поставени, в момента се разработва и има приет финансов регламент. Този финансов регламент ще промени изключително много начина за формиране на таксите и това, което се таксува за извършването на проверката. От там вече именно тези такси, които са за износ, ще бъдат намалени до минимум.
Защо е разликата между Европейския съюз и нас? В Европейският съюз таксите се събират от земеделските производители. Таксите за санитарен контрол, този фитосанитарен контрол, който се извършва, всеки земеделски производител съответно заплаща за осъществяването на този контрол. При нас практиката от доста години е да не се натоварва земеделският производител с тези такси, а на края този, който изнася, този който движи материала, да заплаща съответните такси за контрол. Имахме идеята да променим всичкото това нещо, но в последните три години всички трети държави въведоха нова система за поставяне на техните фитосанитарни изисквания.А това именно е свързано с така наречения анализ на риска, преди да започнат да внасят дадена продукция, те започват да изискват от нас какви са вредителите, които са широко разпространени за нас, а за тях са карантинни, и веднага след това на базата на този анализ на риска, те ни изпращат по една таблица с всички вредители, които не бива да присъстват в стоката, която се изнася. Сами разбирате, че ние при извършването на контрола на 20, 30, 50 или няколко хиляди тона в един склад не можем да установим вируси, бактерии и така нататък. Това налага контрол по време на вегетацията. И именно заради това тези такси са високи, защото ние осъществяваме контрол по време на вегетацията през цялата година, а за този контрол и неговото финансиране таксите се събират на края. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Други мнения и становища? Професор Бъчварова, моля.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз имам няколко въпроси. Първо, това което ни е изпратено като предложение за обсъждане от Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи, единият въпрос, който е поставен е за обратното начисляване на ДДС с предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: След малко ще го коментираме.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, разбира се. Все пак въпросът, който задавам е, този режим действа две години според сега действащия закон и предполагам, че Министерството на финансите ще има в рамките на тези две години да направи достатъчно анализи и възможности, за да прецени дали е необходимо да бъде в максималния срок.
Другото нещо, за което става въпрос, се отнася за сертификатите само за трети страни все пак, които представляват около 30 процента от износа, максимум. И тези сертификати явно имат необходимост да бъдат калкулирани разходите, които се правят. Но един въпрос, който беше поставен във връзка със Закона за защита на растенията и тези сертификати, които се издават да се работи с препарати за растителна защита за агрономите, има сведения, че таксите, които се искат, са прекалено високи, над 40 лева се плащат. Аз не знам тарифата. Казвате, че не е излязла, но 40 лева за един сертификат на агроном, който съответно може да работи с препарати за растителна защита това да са административните разходи за издаване на сертификата, не знам как е калкулирано, но това е…
ПРОФЕСОР ПЛАМЕН МОЛЛОВ, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните: Те са по действащата тарифа.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, тарифата сега е приета, защото Законът явно е нов. Тарифите се приеха през… Значи, миналото Народно събрани, тук има колеги, с които говорихме, за тези които имат сертификат, които са агрономи, съответно при тях няма никаква дейност свързана, освен това да се провери дипломата. И такава тарифа и такса от 40 лева… Така или иначе може да се види от заседанието на Комисията в каква насока сме вървели, но се счита, че е прекалено висок размерът на тази такса, която трябва да се заплати.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Роснев.
НИКОЛАЙ РОСНЕВ, началник отдел „Фитосанитарен контрол: Тарифата е в процес на обсъждане все още. Да, действително таксата е 40 лева за издаването на сертификата и включва проверка на документите, които са на съответната областна служба. Ще го поставя като въпрос на колегите, ще го обсъдим.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Просто Комисията има съответно аргументи и така дискутирахме по темата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други менения и позиции или да минаваме по дневния ред нататък? Да.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, председател на Националния съюз на говедовъдите в България: Става въпрос отново за таксата, която според нас е единствената, която е определена със Закона за фуражите, ако не се лъжа. Ние с господин Моллов сме я коментирали. За държавния контрол, когато се прави при вземането за изследването на фуражи, говорим за държавен контрол, не за мониторинг на предприятията, на фермите се събира такса, която фактически се заплаща за пробата, която взима държавният контрол за собствена необходимост. Досега мисля че не е променена практиката. Изпращат проби за Германия, като ние плащаме целия транспорт плюс изследването в Германия. Ами, това е въпросът. Като сме коментирали с господин Моллов, каза че това е заварено положение и трябва да има промяна на законодателството евентуално. В други сектори на преработвателната промишленост държавният контрол си е за сметка на държавата. Тук фактически отиват във фермата, която е, разбира се, е малък фуражопроизводител за собствени нужди и така нататък, и се заплащат всичките тези разходи. Въпросът е, щом тук опира до законодателство, един от въпросите е това да бъде променено и това неравноправие да бъде отстранено.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ИНЖЕНЕР ПЕНКА МАНЕВА, Началник отдел „Контрол на фуражите” в Българска агенция по безопасност на храните: Към въпроса на господин Зоров. Бих искала да поясня, че контролът се дели на два вида. Единият контрол е планов, който е посочен в единния многогодишен национален план за контрол на Република България, за който е взето решение да бъде на тригодишен период. В момента ние изпълняваме многогодишен национален контролен план за 2015-2017 г. Този план беше изготвен на базата на заповед на министъра на земеделието и храните от работна група от различни експерти в различните направления. Единният многогодишен национален контролен план на Република България е публичен и е качен на страницата на Министерството на земеделието и храните в рубрика „Политика по агрохранителната верига”. Така че всеки един може да отвори и да види какъв е плановият контрол за тези години. Когато става въпрос за заплащане на контрол при операторите, ние операторите не ги делим на малки и големи ферми, производители, преработватели, контролът е един. Тук говорим за начисляване на такса. Тогава, когато се установи, че има несъответствие. Несъответствие единствено и само. Несъответствие за планов контрол, такса не се заплаща. Вижте в тарифата за таксите такава такса няма, за планов контрол. Има само за проверка на несъответствие. Това, което се заплаща по Закона за фуражите, както Вие казахте за всички предприятия, които са в този сектор, от първичните производители до последния, който произвежда фуража, това е таксата за пробите. Това не е такса, пробите се заплащат по ценоразпис на всяка една лаборатория и това е в съответствие с чл. 50а, ал.4 от Закона за фуражите. Въвеждайки този член в Закона за фуражите, позоваването е на Приложение 6 на Регламент № 882, където изрично е казано, че в контрола могат да се включат лабораторните анализи. Българска агенция по безопасност на храните не събира такса. Тя събира това, всъщност тя не го и събира, а се заплаща стойността на анализа на съответната лаборатория, където ще бъде извършен анализът. В Закона за фуражите освен това е казано следното, че ако всички проби са взети за целите на официалния контрол и се изпращат за анализ в акредитирани лаборатории на Българската агенция по безопасност на храните. Ако Българската агенция не разполага с капацитет от лаборатории, които да извършват съответните анализи, а те са много специфични, изключително специфични, Вие знаете, господин Зоров, то тогава те се изпращат в лаборатории, които са определени със заповед. Така че това е, което мога да отговоря на този въпрос. Пробите се заплащат съобразно ценоразписа на съответната лаборатория, в която се извършва анализът. И примерно това, което убедена съм, че Ви притеснява един анализ за диоксиси например, който е много скъп анализ, знаете че ние всички работим в полза на това да защитим общественото здраве. Да, ние тук всички знаем, че този анализ е изключително скъп, но поради това, че този анализ е скъп, ние не трябва на базата на оценката на риска, да не вземаме въобще проби. И ако това е публично качено на сайта на Министерството на земеделието, ако смятате че за цялата страна проби за диоксини, давам единпример, проби за диоксини от порядъка на 41 проби на година е много, ние сме готови да го ревизираме. Ако имаме основание за това.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Зоров.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, председател на Националния съюз на говедовъдите в България: Вие не ме разбрахте. Аз не казах, че заради това, че се е разкарвал държавният лекар, контролът се плаща. А защо се заплащат пробите, когато е за официален държавен контрол? Това в нито един сектор на преработвателната промишленост нито в месо, нито в мляко, никъде го няма. Нямаме против… Говорим за държавния контрол. Пробите за държавния контрол. Ние нямаме нищо против да се вземат колкото проби е необходимо, но те не би трябвало да са за сметка на производителите. Не говорим за диоксини, има и афлатоксини и не са 40 проби годишно за страната. Защото Агенцията по храните може да избере лаборатория в Бразилия и ние да плащаме тези транспортни разходи. Нито договаряме цените, нито нищо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Манева.
ИНЖЕНЕР ПЕНКА МАНЕВА, Началник отдел „Контрол на фуражите” в Българска агенция по безопасност на храните: Благодаря, господин Председател. Благодаря, господин Зоров, за пояснението. Да, факт е, прав сте. Аз както казах дадох пример с диоксините, пробите за диоксини. Пробите за микотоксини е нещо различно. Прави се оценка на риска. Имайте предвид, че когато се прави тази оценка на риска, се взема това, което се е случвало години назад и какво е състоянието на реколтата през съответната година, ако визирате микотоксините. Знаете много добре, че в края на 2012, 2013 г. имахме проблеми с афлатоксини в царевицата, имахме проблеми и с афлатоксини М1 в млякото. Тази година нещата стоят по различен начин. Това всичко е взето предвид при оценката на риска. Сега не съм подготвена да Ви цитирам точната цифра, но спрямо миналата година, пробите за афлатоксини във фуражите са намалени спрямо 2014 г., именно имайки предвид състоянието на реколтата през 2014 г., както и резултатите от получения контрол през 2014 г.
По отношение заплащането на пробите за целите на официалния контрол, както някои от колегите тук споменаха, пробите се заплащат и в други сектори, не само в сектора на фуражите. Да, сектора на фуражите пробите се заплащаха до 2008 г. за целите на официалния контрол, след което това заплащане беше отменено и през 2012 г., именно на основание Регламент № 882 и на Приложение 6 от него, пробите за целите на официалния контрол се заплащат от операторите. Това не е практика единствено и само в България. Това, което Ви каза и професор Моллов, в момента върви обсъждане на Регламента за официалния контрол. Повярвайте им, в много държави-членки, контролът се заплаща от съответните оператори, като, разбира се, трябва да има ясни правила. Тези ясни правила да бъдат съобразени с големината на бизнеса, да бъдат съобразени с разходите за самия официален контрол. И както госпожа Ахмедова, народен представител каза, че трябва таксите да бъдат изчислени на базата на действителните разходи, които се правят и с тях да не се гони печалба. Да, това е така. Таксите са изчислени на базата на действително направените разходи. Това е, което мога да кажа. А пробите за официален контрол, това е пак на базата на изискванията на Регламент № 882 от 2004 г. Надявам се да съм удовлетворила Вашите питания.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Аз предлагам да се ориентираме към приключване на дискусията по тази тема. Очевидно е, че след като се осъществява тази дейност и се правят разходи от страна на Българската агенция по безопасност на храните, трябва да има някакво заплащане. Само ще спомена, че колегата Мартинов, народен представител от Добрич, направи проверка с негови колеги – 29 лева на камион, става дума за зърно, се плаща на пристанище Костанца за 24 часа. Камионът може да влезе два, три пъти. Така че според мен там таксата е по-висока, отколкото в България. И не е вярно, че само в България единствено се взимат такива такси.
Аз ще Ви дам един пример. Имам предприятие, което произвежда дървени палети и, за да лицензирам един палет като европалет, плащам по 1.50 евро за един палет, който струва 8 евро. Вижте каква е таксата, която EPAL взема за един палет. Това е фитосанитарната обработка плюс определяне на размера дебелина и така нататък. Едно и петдесет, шестдесет евроцента за един европалет, който струва крайна цена осем евро. Така че въпрос на избор, кой какво работи и за какво плаща .
Добре. Нека да отидем на другата по-важна за Вас тема според мен, а именно обратното начисляване на Данък добавена стойност. Затова ще дам думата на госпожа Петкова. А колегите, които имаха билети за пътуване, ще ги освободим и ще им благодарим за участието в заседанието на Комисията. Заповядайте, госпожо Петкова!
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика” към Министерство на финансите: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители. По отношение на схемата за обратно начисляване на ДДС при доставки на зърнени технически култури, всъщност ДДС-директивата и по-конкретно чл. 199а ни дава възможност схемата да се прилага до 2018 г.. В края на 2013 г. действително беше предложено мярката да се прилага до 2018 г., колкото е максималният срок на директивата. Имаше известни притеснения от земеделските производители как ще бъде при тях възстановяването на ДДС, тъй като в резултат на режим обратно начисляване, те излизат постоянно на ДДС на възстановяване. Беше променен и режимът за тях. ДДС-то да се възстановява в 30-дневен срок, като беше постигнат един компромисен вариант схемата да се прилага до 2015 г., с опция да бъде удължена, да се оценят ефектите от нея и съответно да не създава проблеми за производителите на зърнени и технически култури. Поне по моя информация няма проблем с възстановяването, ритмичното възстановяване на ДДС на производителите на зърнени технически култури. По отношение на ефекта от мярката за 2014 г. нетният ефект от обратното начисляване е 207 милиона ДДС. Когато се приемаше мярката се пое ангажимент преди удължаването на срока до 2018 г. да бъде изготвен един анализ с всички ефекти от мярката и съответно предложение за удължаването й до 2018 г. Това е. По принцип ние подкрепяме, тъй като режимът за обратно начисляване е един от най-ефективните механизми за борба с данъчните измами.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Петкова. Колеги, заповядайте, ако имате становища. Аз мисля, че ние също като Комисия ще подкрепим удължаването на срока до 2018 г.
НАТАЛИЯ ТОДОРОВА, Национална асоциация на зърнопроизводителите: Уважаеми, господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Петкова, колеги. По отношение на въпроса за обратното начисляване на ДДС все пак от страна на сектора да кажем проблеми, които срещаме на този етап. В действителност не са масови тези случаи. В повечето региони на страната ДДС-то се възстановява в рамките на законовия срок от 30 дни. Въпреки всичко има региони на страната и тук ще цитирам Търговище, Попово, Разград и Добрич, най-вече земеделски региони, където постъпленията от ДДС са предимно от земеделски приходи. Там този срок от 30 дни не се спазва винаги. Колегите изчакват, но има случаи, в които са изчаквали до три месеца, за да им се възстанови това ДДС. Регионалните дирекции на НАП обясняват това, че изчакват от централното управление да им възстановят сумите като наистина говорим изцяло за приходи от земеделски дейности в тези региони. Тоест няма по какъв начин да им възстановят от НАП това ДДС, което се задържа в производителите. В този смисъл в Асоциацията в момента тече дебат по отношение на това бихме ли подкрепили продължаването на обратното начисляване на ДДС. Пак Ви казвам, ние вече имаме 22 регионални организации. Част от организациите нямат проблеми с възстановяването. Но въпреки всичко другата част, които срещат проблеми, няма как да не се съобразим и с тях. В този ред на мисли, ще изчакаме Министерството на финансите да предоставят и така направения анализ, от който казват, че има икономически ефект от 207 милиона. Ще очакваме наистина той да бъде получен, за да можем да го обсъдим допълнително и с колегите и след това ще имаме официална позиция по този въпрос.
Бих искала да взема отношение и по първия въпрос, а именно по предложението на Българска асоциация на търговците на зърно и фуражи за облекчаване на таксите, особено на таксите, които се начисляват за износ. Трябва да имате предвид, че тези такси реално се заплащат от земеделските производители. Тоест те се приспадат от изкупната цена, която се предлага на земеделския производител. В този смисъл бихме подкрепи облекчение на тези такси и по-малки административни тежести за производителите и търговците в това отношение. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Кулизия между износителите и производителите. Заповядайте, госпожо Петкова!
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика” към Министерство на финансите: Бих искала да уведомя народните представители, защо в някои случаи се получава забавяне възстановяването на ДДС. По принцип в Закона е записано, че ДДС-то се възстановява с проверка и се възстановява в 30-дневен срок. Но ако има примерно съмнения или някои от земеделските производители е оценен от НАП като рисков, съответно се пуска ревизия за този период и ДДС-то се възстановява след ревизия. Но бих искала само да Ви уведомя, че не възстановеното ДДС в края на годината, на 2014 г., е 100 милиона. А общото ДДС за всички започнали и неприключили ревизии, и то най-малкото от 9 години, като средно ДДС-то, невъзстановено в края на годината, е между 200 и 300 милиона. Така че, ако на някого не е възстановено в 30-дневен срок, това е в резултат на започнала ревизия от НАП.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Петкова. Колеги, желаете ли думата или да приключваме по тази точка? Да, заповядайте, господин Добрев.
ВЕСЕЛИН ДОБРЕВ, член на Управителния съвет на Българската асоциация на търговците на зърно и фуражи: Въпросът е един. Във времето как може да се очаква това прилагане на увеличението на срока?
ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА, директор Дирекция „Данъчна политика” към Министерство на финансите: По принцип знаете, че септември месец подготвяме промените в данъчните закони, така че то ще бъде включено с пакета данъчни закони за 2016 г.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Предлагам да приключим и тази точка от дневния ред. Да преминем към следващата точка от дневния ред, а именно изслушване на представители на браншови асоциации от сектор хранително-вкусова и питейна индустрия относно необходимостта от спешни законови промени. Колеги от бранша, заповядайте!
Преминаваме към следващата точка от дневния ред. Имаме становището. То е разпределено между всички народни представители. Те са се запознали с него. Въпреки всичко аз предлагам съвсем накратко, избран от Вас представител да запознае народните представители и гостите с това Ваше становище, което, пак казвам, е достояние на всички колеги.
ЖАНА ВЕЛИЧКОВА, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, колеги.
Във връзка с анонса, ние наистина отправихме молба именно към парламентарната Комисия по земеделие и храни, защото в нашия сектор има много проблеми, а част от тях са законодателни, които налагат намиране на спешни решения. Няма да влизам в детайли с материала, който предварително Ви е предоставен. Бих искала да се фокусирам там, където пряко търсим Вашето съдействие, а именно изменение на законодателството в сектора. Ще се опитам да маркирам основните проблеми на съществуващото законодателство и целите, и въобще списъкът с желанията, които индустрията би искала да бъдат постигнати.
На първо място бих искала да отбележа, че ние имаме нужда от нов Закон за храните. Сегашният, действащият Закон за храните е приет през 1999 г. и е изменян 33 пъти. Основната му структура и най-голяма ревизия са направени през 2006 г. преди членството на България в Европейския съюз и той не отговарят на нуждите и предизвикателствата за регулиране на обществените отношения в сектора, не отговаря на съвременната реалност. Ето защо ние считаме, че е необходима цялостна ревизия на законодателството и под това мото се опитваме вече 5 години да се сдобием с решение, с което да стигнем до нов Закон за храните, удовлетворяващ както нас, представителите на сектора, така и контролния орган.
Бих искала да използвам възможността да благодаря на професор Моллов, с когото ние поотделно и заедно сме дискутирали тази нужда неколкократно, и сме постигали съгласие по въпроса.
Къде се крие една част от значителните проблеми? Тя е заложено във факта, че българският Закон за храните превежда, къде коректно, къде некоректно, текстове от пряко действащото европейско законодателство, което в годините се променя много динамично, а ние не можем да наваксаме с актуализацията.
Основни други слабости, които в момента сме забелязали, това са контролът и изискванията, които се падат само на светлия бизнес, на регистрираните обекти за производство и търговия с храни. За съжаление, сивият сектор продължава да работи необезпокоявано и една от причините за това е, че Законът за храните не е дал необходимите правомощия на компетентния орган да влиза и да извършва проверка и да санкционира всички места, на които се извършват дейности с храни, а всъщност не са регистрирани и не спазват законовите ангажименти. Успяхме да се преборим някъде във времето за криминализиране на престъпленията с храни, имаме чл. 350 от Наказателния кодекс, но до момента нямаме информация законът да е прилаган. Всички сигнали, които са подадени, и с основание, за налагане на мярката, сме получавали отговор „няма смъртен случай”. Трябва ли да стигнем до такъв, за да може безнаказаният сив бизнес, който търгува или произвежда храни със сериозен риск за човешкото здраве, да доведе до прецедент, за да имаме строго прилагане на законодателството?
Ние знаем, че законовата регламентация в другите държави-членки показва, че една трета от законодателството е посветено именно на делегиране на правомощията за достъп на контролния орган до всяко място, на което се извършва дейност с храни – обект на изисквания по силата на действащото в цяла Европа законодателство, за да могат да си вършат работата. Същевременно огромна тежест се слага върху ефективните санкции и върху отговорността, която носи администрация. Необходимо е и въвеждане на законов инструмент за търсене на отговорност от администрацията, особено на локално ниво за безнаказано съществуване на нерегистрирани обекти на тяхната територия, за преодоляване на проблемите.
Друга тема, която бихме искали да поставим на Вашето внимание е, че в нашата област освен пряко приложимото европейско законодателство, което съм си направила труд да извадя като обект на това какво представлява, имаме разпокъсаност на националното законодателство. Основните въпроси, регулиращи сектора са заложени в два закона. Законът за храните и Законът за ветеринарномедицинската дейност. Ние считаме, че принципът животински, неживотински, хоризонтални и вертикални трябва да бъде преодолян и всичко трябва да бъде събрано като тема в един закон и това е Законът за храните.
Законът в момента съдържа неточности при транспонирането и бих искала да дам само няколко примера за тях. Неточността е свързана с контролните дейности, урегулиращи вътрешнообщностната търговия, което дава в момента право на администрацията да изисква предварително уведомяване за всяка справка от вътрешнообщностна търговия, изключително тежък режим, абсолютно неприложим и безсмислен за дистрибуцията на храни от неживотински произход.
Друг пример, който искам да дам е следствие на разминаването на философията и логиката на закона. Беше прилаган режим на регистрация на транспортни средства да превоз на опаковани храни от неживотински произход без законово основание и начисляване на такси. Седнахме на една маса, обсъдихме въпроса и решихме - да, има сектори, в които това е нужно и които биха използвали мярката като решителност да докажат съответствие и да извадят сивия бизнес на светло. Това е секторът производство и търговия с хляб и изделия от хляб. Но за други сектори тази мярка е крайно неприложима и очакваме новият закон да даде отговор на въпроса.
Има редица случаи, в които Законът за храните поражда прекомерна административна тежест и случаи, където има отсъствие на регулация и съответно не можем да постигнем целите. Ще дам само два кратки примера от сектора, който представлявам. Производството на безалкохолни напитки подлежи на регистрация от Българска агенция по безопасност на храните. Същевременно нашите компании бутилират вода. Там контролният орган е Министерство на здравеопазване и регионалните здравни инспекции. Ние сме единствената индустрия, която въпреки събиране на контролната система, попаднахме под шапката на две институции, имаме двоен режим и това категорично трябва да бъде облекчено. Нямаме претенции за ново преразпределяне. Бихме искали да видим едно решение за комплексно отработване на всички задачи.
По отношение на липсата на законова регламентация бих искала да дам само един пример. Липсва достатъчно законова регламентация например за дистрибуцията на води в галон, ползвани от апарат за многократна употреба. Предавания на журналисти по тази тема бяха направени, рискът е ясен. Имаме поет принципен ангажимент от предходното правителство, който остана неизпълнен.
По отношение на санкциите бих искала да кажа, че санкциите в момента нямат възпиращ ефект. За определени нарушения те са прекалено високи, а за нарушения с по-голям риск съответно са по-ниските. Значи, очакваме новият Закон за храните да даде адекватен отговор и на този въпрос.
Друг принципен въпрос. Регистрират се обекти за храни, а не юридически лица, което е изключително странно. Трябва регистрацията да обхване както юридическите лица, така и всички негови обекти под негов контрол. Това за нас е важно, защото ще се избегнат дублиранията при регистрационните режими. Но не само това. Това е важно и за обществото. Има много случаи, в които едно юридическо лице прави и трупа нарушения, затварят му един обект след това той или свързано с него юридическо лице, отварят нов обект. И никъде няма обвързаност, така че да се приложи по-тежка санкционна мярка.
По отношение на списъка с регистрираните обекти. Списъкът на регистрираните обекти, производители и търговци на храни от неживотински произход, се намира в трагично състояние Той не може да изпълни функциите, за които е направен. Всеки един гражданин, всяко едно юридическо лице от сектора, всяка една институция трябва да може бързо да направи проверка насрещният му партньор, доставчикът, дали е регистриран, или работи законно. Списъкът се води в многоезична форма без да има унифицирано представяне на категориите храни. Повярвайте ми, ако някой тръгне да направи справка, ще се загуби в него.
По отношение на таксите за официалния контрол, тук имаше една дискусия, аз много се радвам, че се проведе. По тази дискусия съм шокирана първо, че има ревизия на тарифата за такси, за която бизнесът не е чувал изобщо за този проект. Ние не сме го виждали. Не сме изразявали мнение по него. Второ, пак както чух тук, върви поредна дискусия за обсъждане на ревизия на европейското законодателство, за което нашето мнение не се търси, а ние в крайна сметка плащаме официалния контрол. Ние не споделяме изразеното мнение, че в момента тарифата за таксата отговаря на принципите, заложени в европейското законодателство. Считаме, че освен че не са приложени всички възможни редукции на таксите спрямо размера на предприятията, спрямо риска, който поражда тяхната дейност, редукциите, възможни за предприятия, намиращи се в особени географски ограничения, малкият и средният бизнес трябва да бъде подкрепен. И ние разчитаме, че новите такси, които предлага Българската агенция по безопасност на храните ще отговорят и на тези въпроси.Двойното таксуване е нещо, срещу което няма да останем в примирие. Ще се борим за всеки случай, в който два пъти се налагат такси. А такива имаме.
В новия Закон за храните очакваме да бъде извадено цялото европейско законодателство, което е пряко приложимо и да останат само националните разпоредби, които да уреждат ефективното му прилагане. Искаме да видим, коя е институцията, която отговаря за нашия сектор. Съжалявам да призная пред Вас, но при наличие на Министерство на земеделието и храните, Министерство на икономиката, Министерство на здравеопазването, ние се въртим като мишки в един барабан и продължаваме да не знаем кой отговаря за политиката в сектора, за да адресираме своите нужди. Затова занимаваме и Вас днес с толкова много проблеми.
Очакваме новият Закон за храните да създаде Консултативен съвет по храните на постоянна основа, в който освен институциите, да участва и бизнесът. Този орган би трябвало да получи отговорността задължително да консултира промените в националното законодателство, да съгласува позициите в процеса на развитие на европейското право, защото пряко действащите европейски регламенти са тези, които изпълняваме ние и се надяваме на Вашата подкрепа за защита на националния интерес. Този подход би следвало да бъде приложен както за закона, така и за подзаконовите актове, защото имаме много наредби, в които сме видели доста лобизъм и поставят в неравнопоставено положение един бизнес спрямо друг бизнес.
Много се радваме, че чуваме непрекъснато, че контролът се извършва на базата на анализ на риска. Бихме искали да има повече законови гаранции за това. Бихме искали да знаем, че фирмите, които заплащат допълнителни разходи са изключително отговорни и имат сертифицирани системи, проверяват се от независими организации, техните сертификати се признават в целия свят и ще бъдат отчитани от Българската агенция по безопасност на храните.
По отношение на официалния контрол бихме искали да видим разграничение на компетентностите на инспекторите, извършващите проверки на инспекции и компетентностите на лицата, които извършват одити. Считаме, че е важно да има регистър на одиторите, одиторите да притежават необходимата компетентност. Бихме искали още да обърнем внимание, че очакваме да видим регистрацията на лица и обекти, произвеждащи и търгуващи с опаковки, влизащи в контакт с храните, защото за тях няма такъв режим, регистрация и контрол на юридически лица, извършващи търговия от разстояние и доставки на храните по домовете. Защото те трябва по същия начин да спазват изискванията, които се прилагат от нас.
На темата „Директни продажби” е много модерно да се говори. Бих искала да кажа, че въпреки облекченията, които се дават в този случай, ние изброихме 500 регистрирани такива обекти за производство и продажба на мед. Искаме да кажем, че според нас проверките не отчитат комплексността от фактори и изисквания, на които трябва да отговарят тези оператори, ние считаме, че всички са регистрирани, защото мед от собствено производство, био, еко се продава на всеки ъгъл, а регистрираните са само 500 броя.
По отношение на предприятията, които едновременно извършват търговия, но са започнали да правят и производствена дейност, мисля знаете кого визираме. Има в момента магазини, които извършват много по-голямо производство на храни от редица регистрирани и одобрени производители. Същевременно за тях контролът и изискванията не са толкова строги според нас. Бихме искали да видим преразглеждане на законовите режими, обединяване на регулациите в Закона за храните, както казах, преразглеждане на санкциите и тарифата за таксите. В новия Закон за храните също очакваме да видим премахване на възможността на пазара да се предлагат храни, облепени със стикери, вместо да бъдат етикетирани на български език с оригиналните си опаковки. За нас е обидно да има храни, които се предлагат на пазара на шест език, оригинално опаковани и само на български на стикер, облепен с малки букви и с не цялата информация. Това е решителна мярка срещу сивата икономика и очакваме тя да бъде подкрепена.
Освобождаване от ДДС на дарените храни. Храната се разхищава и се изхвърля. Ако не направим нещо, не направим един стимул, който да може да се освободи от ДДС актът на дарение на храни, няма да можем да преодолеем тази криза и отново храната пред очите ни ще бъде изхвърляна отколкото дарявана. Хранителното банкиране е изключително важен инструмент, който може да подпомогне най-бедните хора в България и ние го подкрепяме напълно.
Бих искала само още една тема да кажа за Закона за храните - премахване на възможността за обратно движение на храните по веригата. Също решителна мярка в подкрепа на официалния контрол и срещу сивия сектор. Храни се връщат, преработват се, появяват се в нова форма, съответно ние мислим, че ще срещнем разбиране и по тази тема. Паралелно с промяната на Закона за храните, ние очакваме да бъде направен пълен преглед на българските езикови версии на всички европейски регламенти.
Уважаеми народни представители, един с един не говорят на същ език. Това е пагубно. Някои от тях е допуснат от българските езикови версии да съдържат коренно противоположни изисквания от тези, посочени в английския оригинал, което е проблем за цели сектори. Очакваме също така изменения на Закона за стоковите борси и тържища, защото се прилага двоен регистрационен режим и двоен контрол. Знаем че и професор Пламен Моллов и Агенцията по безопасност на храните е запозната, но в нашите обекти, складови обекти за търговия на едро, които не се намират на територията на производственото предприятие, имаме регистрация и по Закона за стоковите борси и тържища, и по Закона за храните двоен контрол в абсолютно една и съща тематика. Благодаря. Надявам се да съм била кратка и да съм представила обобщените на всички колеги искания в законодателството.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Величкова. Не бяхте кратка, но бяхте много точна и много изчерпателна.
Аз предлагам така. Дискусия ще има разбира се, но по всички повдигнати теми не можем да проведем дискусия. Те по-скоро биха послужили и на Министерство на земеделието и храните, и на Българската агенция по безопасност на храните, и на нас като Комисия в хода на изготвяне на новия закон. Всъщност Вие знаете, че се готви чисто нов закон, в смисъл нов закон се прави за храните. И тези неща са изключително важни, които ги казахте. Ето, получавам ги и в писмен вид, за което благодаря. Така или иначе обаче бяха повдигнати въпроси, на които сигурно ще има отговори от страна на агенцията, от страна на Министерството. Народните представители ще имат, разбира се, въпроси на които ще се опитаме да отговорим през Министерство и през Агенцията по храните, както и Вие сигурно ще имате въпроси. Така че заповядайте, имате думата. Господин Зоров, заповядайте!
ДИМИТЪР ЗОРОВ, председател на Националния съюз на говедовъдите в България: Уважаеми господин Председател, само да добавим един важен според нас въпрос. По всички тези проблеми, за които се говори като за сива икономика, ние с госпожа Петкова, заместник-министър на финансите, но тя си тръгна, коментирахме преди започването, крайно време е да помислим по вече 20-годишното предложение за диференциране на данъчната ставка. Защото това, което и госпожа Райчева повдигна, бъдете сигурни че още 10 години поне ще си дискутираме, как със сивата икономика нищо няма да стане. Виждате, едно разумно предложение с обратно начисляване както беше при зърното, ефектът се видя веднага – 207 милиона. Нашето мнение е, че при диференциране на ставката за храни, бюджетът ще има допълнително внесени средства, а не с намаляването ще намалеят приходите в бюджета. Защото в момента около седем до осем процента, фактически една трета или две пети от цялото ДДС, няма как да се избегне. Това са суровини, които са закупени – тока от Националната електрическа компания, горивата и така нататък и те съставляват тези около седем от двайсетте процента. Което ще рече, че производителят би спал спокойно, ако даде още три процента или ДДС-то да бъде някъде около десет процента, както е в нормалните страни, като за начало от Европейския съюз, в това число и не европейски страни, заобикалящи ни около нас. И в този случай няма да говорим всички колеги тук и онзи ден при среща с министърката казаха, че около 60 процента от храните са от сивия сектор. Тогава много бързо ще бъдат извадени и то пожелателно, защото с тоягата е много трудно и се вижда, че 15 години не дава ефект. Но ще има много косвени ползи за бюджета, защото сега ако предприятието декларира два тона мляко, а работи двайсет, има множество такива предприятия, професор Станков ги знае явно. Той регистрира трима или четири човека, защото е нормално, но той като извади двайсет тона мляко няма как с три, четири човека, защото няма как да докаже, че го работи. Тогава и заетостта ще си дойде на мястото, и допълнителните средства, косвените, както в здравно-осигурителната система, така и в НОИ и лека полека работите ще се подредят в нормалното русло. Разбираме че това е един похотлив и отдавна нежелаещ да се разговаря начин по темата, но мен ме учуди този път госпожа Петкова каза, че биха били склонни да помислят. Ние предлагаме нека да има един шестмесечен като пилотен срок да не казваме, да не решаваме, за да видим наистина. Може някой от нас да греши.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да се концентрираме върху Закона за храните. Темата за Данък добавена стойност е много дълга тема. Тя е обект на Комисията по бюджет и финанси, на Икономическата комисия, не на Комисията по земеделие. На различно мнение сме тук вероятно и така нататък.
Така че в момента сме на темата „Закон за храните”. Нека да се концентрираме върху това. А вече темета за Данък добавена стойност и изключенията, които разрешава Европейският съюз, че ние сме ги използвали за туризъм и така нататък, и за хазарт, това е друга тема. Няма да го решим въпросът. На тема ДДС няма да коментираме.
Тема – Закон за храните и предложенията, които имаме. Моля Ви, дами, там да се концентрираме. Заповядайте!
МАРИЯНА ЧОЛАКОВА, Сдружение на производители на растителни масла в България: Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости. Конкретно по повод на законодателни инициативи, които биха подобрили рязко състоянието на хранително-вкусовата промишленост, на Вашето внимание е коментар по повод на необходимост от въвеждане и изграждане на нов закон за съхранение и търговия със зърно. Съществуващият закон е създаден през 1998 г., много преди приемането на страната ни в Европейския съюз. Този закон в настоящия си вид не изпълнява основната си функция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявайте, но пак се измества темата. Нали днес се събрахме да обсъждаме Закона за храните.
МАРИЯНА ЧОЛАКОВА, Сдружение на производители на растителни масла в България: Не само Закона за храните.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искате обсъждането да е по-дълбоко. Добре.
МАРИЯНА ЧОЛАКОВА, Сдружение на производители на растителни масла в България: Говорим за законодателство, свързано с храните. Така е написано и в писмото ни към Вас. Съвсем накратко. В настоящия си вид този закон не е изпълнява основната си функция да създаде еднакви правила по веригата земеделски производител – съхранител – преработвател – търговец. Нещо повече, той не успява дори да подаде на бизнеса коректни данни във връзка със стоковата наличност на страната, което е много парадоксално една държава да не успява да дава точна и вярна информация за стоковите си наличности. Това поставя страната в много сериозни рискови ситуации. Не е допустимо да се дават данни за това, че има наличности, когато в конкретен бранш няма никакви такива. Когато се направи нов Закон за съхранение на търговия на зърно трябва да се промени категорично работата на Националната служба по зърно и нейните функции. Сега за първи път ние четем, че там се работи по един проект, в който ще се усъвършенства системата на работа на тази служба. Но нейната работа е регламентирана и пряко свързана със Закона за събиране и търговия със зърно. Така че първо това следва да се промени.
Тук се говори за официалния контрол. Аз само искам да допълня, че с професор Моллов сме водили разговори на тема, че организацията по официалния контрол трябва много точно да се прецезира и усъвършенства. Има много често дублиращи дейности, които създават първо, проблеми на агенцията за нейната организация и второ, на оператора. Трето, липсата на достатъчно средства поставя Агенцията по безопасност на храните в ситуацията нейните служители да обикалят цялата страна и да го правят предварително при износ, а не да се направи организация на официалния контрол на пристанищата, което е най-редно да се направи. Тук става въпрос за незначителни средства, които трябва да се отделят, да се предоставят на Агенцията по безопасност на храните, за да може по този начин да се прави ефективен контрол точно на пристанището, където става товаренето на стоките, а не от цялата страна предварително, което обезсмисля официалния контрол, да го кажем директно.
И ще завърша с една много кратка статистика, която смятам, че е изключително важна за днешния разговор. По официални данни, изнесени тук преди няколко дни, 64 процента от храните, които се консумират в страната, са от внос, като при плодовете и зеленчуците те са значително повече – от 70 до 80 процента. По данни на Европейския съюз сивата икономика в България по официални данни е 35 процента. Но ние всички знаем, че в храните тя е над 40 процента. Тоест едва около 23 процента, уважаеми дами и господа, остават за родните производители, които работят в легитимния сектор. Така поставени в такива условия, българският производител на храни непрекъснато увеличава своите разходи, става неконкурентноспособен и неговият естествен край е намаляване, намаляване на работата и, разбира се, ликвидиране на съответното производството.
В условията на нарастващ внос на храни, в условия на работа на сива икономика, която никой не контролира и не следи, в условия на непрекъснато увеличаващ се износ на суровини, българската хранителна индустрия е поставена в една изключително неблагоприятна ситуация. И не само хранителната индустрия. Цялата ни страна за мен, когато става въпрос за храни и за продоволствия, в момента трябва много сериозно да се говори за така наречената продоволствена безопасност на страната. Това е един много сериозен проблем, по който считаме, че е много наложително да се започне да се правят сериозни задълбочени анализи и съответно да се правят предвиждания за това, как да продължава тази индустрия да се развива. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Заповядайте!
САВИНА ВЛАХОВА, председател на Съюза на мелничарите в България и на оризопроизводителите: В допълнение на това, което вече колегите казаха искам отново да кажа и подчертая, че всъщност проблемът е един, за който говорим от години и той се нарича сива икономика и не плащане на ДДС. Така че ние не можем да разделим темите, за нас темата е една. Безопасността на храните и съответно действията на Българската агенция за безопасност на храните, са в пряка връзка с това. Защото и те, както вече беше казано и отбелязано, не контролират сивия сектор – няма механизъм за това. Какво се получава при легалния сектор? Легалният сектор е подложен на контрол, против което ние не възразяваме, винаги сме го казвали, контрол трябва да има. Бедата в България е, че контролът не е за всички. И това са обективно наложили се дадености. Какво представлява сивият сектор в България? Сивият сектор това са вътреобщностните доставки, който се развихри от момента към присъединяването на България към Европейския съюз, но най-вече две, три години след това, когато схемите се усъвършенстваха. Данъчният контрол няма механизъм да се справи с това. Миналата година се въведе наредба за фискалния контрол. Това касае вноса на плодове, зеленчуци, преработвателния сектор, на практика целия сектор храни. И какво казваме тук, какво констатираме тук? Не може и практически не е възможно да се сложи по един данъчен инспектор и по един митничар на всеки камион на входа и изхода на всяко предприятие. С тези мерки този въпрос няма да се реши в България. А така, както в момента стоят нещата, ние сме свидетели, за да направим аритметиката по-проста, говорим за 50 процента сив сектор в търговията, практически в наличието на храни, говорим за 50 процента сив сектор в България. Няма икономически субект, който може да издържи на конкуренцията на 10 процента ДДС, което се укрива.
Ето защо всъщност това е първата тема, по която ние трябва да разговаряме. И не може всички да не виждаме, че царят е гол, и ние всички го знаем. Просто е крайно да го признаем, да направим нужните анализи, анализи имам предвид с цифри и доказателства, това което може да се направи чрез Министерство на финансите, защото ние в бранша не можем да го направим. Ние не разполагаме с тази информация. И, както колегите тук казаха, цифрите сами ще докажат, че въвеждането, пак казвам за елементарна аритметика, на 10 процента данък вместо 20 процента, ние не очакваме приходите в бюджета да спаднат и съответно не целим това. Защото ние, които сме тук на тази маса, сме представители на легалната икономика, на предприятията, които стоят с активите си и ние искаме да стоим и да продължим да стоим в бизнеса, а не да бъдем ликвидирани за сметка на сивата икономика.
Още нещо, нека презюмираме, че с каквито и да е контролни мерки от Агенцията за безопасност, от Националната агенция по приходите, от Светия Синод, ако трябва да бъдем честни, нека презюмираме, че всички ще започнат да си плащат ДДС, което е практически невъзможно, но нека да допуснем. То тогава цените на хранителните стоки в България ще скачат, което на фона на бедното население в страната, ние не желаем да се случи. Намаляването на ставката на ДДС ще даде възможност от една страна приходите в бюджета да не намаляват, а от друга страна това да не е за сметка на легалния бизнес и да фалира легалният бизнес вместо нелегалният такъв. Ефектите са многобройни. Когато фалира легалният бизнес, съответно това е загуба на работни места и множество щети в последствие.
Искам да довърша изложението си с още един проблем да засегна и таксите, за които тук стана на въпрос многократно. Относно таксите за фитосанитарен контрол. Ако неправилно сме били разбрани като Асоциация на търговците на зърно, ние не оспорваме таксата, а само нейния размер, който е неадекватен. Каза се и нещо друго, че той засяга само 20 процента от стоките за износ, но не стана на въпрос, че всъщност износът е 20 процента, а не 30 и 40, именно защото България е неконкурентноспособна примерно спрямо съседна Румъния, която не заплаща. И таксата не е само 3.35 на тон, а плюс 1.20 за Службата по зърно за сертификат за съответствие. Така че това става около две евро и нещо. Цена, по която ние губим предимство пред съседна Румъния. И когато казваме износът за трети страни е само 20 процента, трябва да добавим - да, за съжаление, защото не взимаме по-голям размер на износа. Не го реализираме, защото сме неконкурентноспособни именно поради двете евро загубено предимство. А две евро на хиляди тонове са доста сериозна разлика.
Относно таксите в сектор „Брашна и производство на ориз”. Това е единственото производство в страната, което се облага с такса от 0,30 лв. на тон произведена продукция и 1.20 лв. при съответно износ за трети страни. Тази такса не съществува в нито една друга европейска страна и за нито един друг продукт, произведен в България. Преписките, които нося тук, датират от поне пет години и на този етап резултатът е нулев. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Заповядайте, госпожо Кукушева.
МАРИЯНА КУКУШЕВА, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Уважаеми дами и господа, колкото и да звучим отекчително, основният за нас метод, с който трябва и може да се бори сивата икономика, при нас тя е страшна, е диференцирана ДДС ставка на хляба и на всички останали храни. При пет милиона хляба на ден, които се търгуват в търговската мрежа, два милиона хляба са непроследими. Ако считате, че това е нормално и че няма смисъл да се занимаваме с този въпрос, искам, и бих се радвала, да го оповестите публично и да знаем, че това не е тема, която занимава народните избраници, в която и да е комисия.
Второ, обратното начисляване на ДДС има смисъл, ако има продължение. Огромна е радостта ни днес на Благовец да чуем, че периодът ще бъде продължен. Но вижте какво направи една съседна Румъния, с която до вчера се съревновавахме, а днес вече й дишаме прахта. От 1 януари следващата година ще диференцира ДДС ставката на всичките храни. И забележете, при положение че България плаща най-скъпия ток за промишлеността и още други скъпи неща имаме, каква ще бъде нашата конкурентноспособност. За какво ще става въпрос? Защо това е тема табу, за която решаваме, че видите ли, контролът е по-силен там, където ставката е единна. Няма такова нещо. Ставката в Люксембург е нулева. ДДС-ставката е нулева. Дали там има контрол изобщо? Ние само знаем, че там стандартът е най-висок.
Уважаеми дами и господа, за нас е изключително важно днес и сега да Ви кажем, че контролът към легалния бизнес е максимално висок. Агенцията по контрол и безопасност на храните работи на максимални обороти. Да, защото проверяват основно нас, работещите. Светлият сектор е проверяван непрекъснато за каквото се сетите. И нямат никакви права да влязат и да проверят там, където знаем, че съществуват обекти и за производство, и за продажба по две причини – първата е нормативна, а втората е финансова. Защото проверките в нашия специфичен бранш трябва да бъдат извършвани през нощта. Ние тогава ставаме и печем хляба на България. Само че институциите в България работят на макс, но не работят свързано едни с други. И за да не отекчавам повече всички Вас, тръгваме от Комисията по земеделие и храни, за да обясним - ДДС ставката на храните в България не е абсурд, нито екстравагантност, тя е крайна необходимост, ако искате следващите ни предложения да добият реалност, възможност и да постигнат крайния ефект. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Нека да дадем възможност на други колеги да се включат, да не вземаме по два пъти думата. Господин Андонов, народен представител, моля заповядайте!
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи гости. Позволявам си да взема думата не като експерт по темата, която повдигаме днес, но ще се опитам да направя едно изказване по отношение на важността от това, което днес се поставя на дневен ред в Комисията по земеделие. Приветствие към Вас, господин Председател, за това че позволихте наистина да се повдигне тази тема на заседание на Комисията по земеделие. Аз мисля, че голяма част от политиците, в частност и ние като представители на Комисията по земеделие, сме длъжници на реалния бизнес, на реалната икономика, която създава в сектор „Храни” и сектор „Животновъдство”, Млечния сектор и всички тези браншови организации, които са днес на масата, защото те наистина работят в една много специфична за мен лично бих казал, некоректна среда.
В подкрепа на това, което каза госпожа Кукушева. За мен лично контролът е неравнопоставен. Като каза тя, че е най-проверяваният сектор и като каза, че има два милиона хляба, които не са проследими, си направих една бърза сметка, че става дума за по-малко от милиард само в сектор „Хлебопроизводство”. И като каза за това, че реалният сектор е най-проверяван, донякъде съм съгласен и бих дал един елементарен пример – идете в неделя на пазар в кв. Секирово, община Раковски. Животинският пазар.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, ходили сме. Европа пише за него отвсякъде.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ще видите много интересни неща. Контрол няма никакъв. А същевременно, там където има реално голямо производство, хлебопекарни, производители, дребни търговци са подлагани на неистов контрол от всички. За мен това създава предпоставки наистина за това реалните производители да нямат стимул за развитие в тези условия. Отделно всичко, което се наблюдава по отношение на свободните пазари, особено от страна на старите страни-членки на Европейския съюз и конкуренцията, която наистина има възможност заради това, че е от много време в Европейския съюз, получава европейски субсидии, развили са бизнеса до една такава степен, която в момента българските производители не могат да бъдат в някои части конкурентно способни. И за мен мисля, че това трябва да бъде основата на тази тема от тук нататък и да направим всичко възможно да се развива в продължение на времето и да се намират решения. И едно от решенията за мен мисля, че е новият Закон за храните, в който се предвижда тези неща. Надявам се в някаква степен съвместно с всички Вас, като представители на браншовите организации, да се постигне един реален, действащ закон, който да е в полза на българската икономика. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Андонов. Други колеги народни представители? Заповядайте, господин Станков!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Аз много сериозно слушах дискусията.
Въпросът ми е към госпожа Кукушева. Това, което представихте Вие и Вашите колеги на асоциациите наистина като данни, като теза и позиция за намаляване на ставката на ДДС, са основателни, но мисля че това нещо трябва да се направи съвместно с Министерството на земеделието и финансите, да се направят разчети, как ще повлияе на бюджета. И въпросът ми е Вие тази тема подхвърляли ли сте я пред Министерството на финансите и Министерството на земеделието и храните, защото ние ще го приемем, но на практика без изпълнителната власт да предложи влиянието, какво ще бъде върху бюджета, ние само си говорим.
МАРИЯНА КУКУШЕВА, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Много Ви благодаря. Тази тема е дискутирана през последните три правителства. Лично с господин Горанов все още не сме имали среща, откакто е министър на финансите в момента. Но като заместник-министър там му е позната темата. Ще Ви кажа нещо откровено – трудно е да разбуташ една държавна структура, защото най-лесно работи една смазана машина. Всеки един от нас го знае. И ще добавя още нещо за сивия сектор. Категорично. По Закона за обществени поръчки за изхранване на социални детски и всякакви заведения, платени от джоба на данъкоплатеца, няма изискване доставчикът на храна да бъде регистриран в Агенция по безопасност на храните или, ако само осъществява търговска дейност, да посочи откъде, от кой производител взима храната. Там става въпрос за милиард и осемстотин милиона лева на година. Пари на данъкоплатеца. Виждате ли какви малки пропуски и то защо, защото в методиката за оценяване на обществени поръчки услужливо е пропуснато да има такова изискване. Врата в полето. Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Председател, господин Моллов. Аз съм много доволен за това, че присъствам на тази среща, защото тя е част от демократичната машина, която действа в България и това, което искам да кажа е, мнението което изказах при срещата в колегиума на Министерството. Защо винаги даваме Румъния за пример? Защото в Румъния Министерството на земеделието и храните има пет браншови организации, които са и които обхващат абсолютно всички производители и всички, които са в съответния сектор. Аз бих апелирал отново да настоявате много за това да бъде наложено, защото Министерството няма да иска лесно да го направи, Вие да имате наистина едно представителство, което да бъде, от там според мен биха тръгнали работите, не с това разпокъсано в момента представителство, а едно общо представителство, което да е задължително и който иска да бъде в даден сектор, да бъде член на съответната браншова организация. Тогава биха тръгнали нещата. Но така или иначе това няма да стане лесно, както в другата комисия, в която участвам за еврофондовете, въпреки многото приказки няма Закон за еврофондовете и то по тази същата причина.
Значи, трябва да настоявате, да искате, да имате Вие самите законна организация, която да задължава производителите да членуват в нея, както е в Румъния, както е в Германия. В приходния период бих Ви препоръчал, разбира се, аз кой съм да препоръчвам, но все пак идвам от производствената сфера, то е че на България липсва взаимния контрол. Не може Българската агенция по храните да сложи по един служител на всеки един вход и на всеки един изход. Трябва обаче да имаме система, която да дава права на този, който е подал сигнал и то легитимен сигнал, този сигнал да бъде приеман абсолютно законно и съответно да бъде санкциониран нарушителят. Това са ми общо взето в това отношение мислите. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петров. Народен представител Ферихан Ахмедова. Моля Ви да не вземаме думата по два пъти, много хора искат да се изкажат. Ако е много важно, ще Ви дам думата, но просто…

САВИНА ВЛАХОВА, председател на Съюза на мелничарите в България и на оризопроизводителите: Ще Ви бъда благодарна, ако ми я дадете, нали все пак заради това сме тук. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, но предполагам, че и останалите колеги искат да се изкажат. Заповядайте, госпожо Ахмедова!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Моллов, въпросът ми е към Вас. Понеже разбрахме, че един от главните проблеми е сивият сектор и разбрахме, че е в много голям процент, какво прави Министерството и Вашата агенция за противодействие на този проблем?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ние не разбираме сега за сивия сектор, нали? Не разбираме на това заседание, че има сив сектор.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: В никакъв случай. Специално аз не съм разбрала точно сега.
ПРОФЕСОР ПЛАМЕН МОЛЛОВ, изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните: Госпожо Ахмедова, ще Ви отговоря. Първо, никой не знае колко е сивият сектор. Второ, това което прави Министерството, е да ореже финансовите ресурси на Агенцията в частност четири милиона ФРЗ. Искам на всички народни представители да е ясно, че агенцията не е против да прави контрол събота и неделя. Само че това струва двойно по-скъпо. С наличните ресурси това е невъзможно. И ние от тук нататък ще бъдем принудени да се откажем въобще от много форми на контрол. Защото на нас не се гледа като на Агенция, която гарантира националната сигурност на страната, каквато е всъщност Агенцията, а се гледа като на обикновена Агенция и се прилага един и същи аршин. Ние сме реагирали на това, но ние сме изпълнителна агенция и изпълняваме това, което ни се разпорежда. Политиката се прави в Министерството на земеделието и храните.
Що се отнася до това, което сме направили, въведохме звено „Анализ на риска”, въведохме мобилни звена, въведохме скрити инспектори, въведохме чеклисти, въведохме контрол, който е с европейски модели. Направихме го, но това също се оспорва. Аз питам, иска ли някой контрол в България или не? Аз нямам нищо против колегите от Агенцията да работят на много по-високи обороти, но това започва с финансирането на контрола, с изграждането на лаборатории – последната лабораторна техника е от преди 15 години в Агенцията. Нека да бъде ясно това, че ние нямаме ресурс за контрол. Нямам против да правим контрол денонощно. Нямам против да го правим заедно с полиция и други органи, за да хванем нощните производства. Но това струва пари. Тези пари в Агенцията ги няма. Съжалявам.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, заповядайте, госпожо Ахмедова!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Господин Моллов, от Вашият отговор разбирам, че политиката на Министерството е в обратна посока на това, което браншът иска и по този начин сивият сектор ще продължава да живее и да расте и в един момент, за какво сме тук?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз предлагам дискусията за финансирането на Агенцията, която наистина не е дофинансирана, да не го коментираме, да не го развиваме сега като дискусия. Обещахте да бъдете кратка, извинявам се.
САВИНА ВЛАХОВА, председател на Съюза на мелничарите в България и на оризопроизводителите: Определено ще бъда кратка. Искам да акцентирам на няколко неща. Първо, примерът с обратното начисляване – България въведе три години след Румъния обратното начисляване. На нас ни трябваха три години да се убедим, включително и тук на тази маса, докато стигнем до изводите, които някои вече отдавна са направили преди нас. Даже се твърдеше, че това което е ефективно за Румъния, в никакъв случай няма да бъде ефективно за нас. Имаше и такива твърдения по време на дебатите. Това за обратното начисляване. Вече виждаме, че има изчислен ефект, за което сме благодарни, доказано е.
Следваща точка – Румъния миналата година, след като се убеди в ефекта от обратното начисляване, миналата имам предвид началото на 2014 г., доколкото си спомням, въведе деветпроцентна ставка на брашна и хляб като първа основна хранителна група. Очевидно те вече две години се убедиха в ефекта на диференцираната ставка и предстои въвеждане на такава ставка за всички храни. В тази връзка това, което всички ние тук, колеги от страна на браншовете, бихме били изключително доволни да се случи, е да получим подкрепата на Комисията по земеделие, за да направим една такава маса заедно с Комисията по бюджет и финанси, така че да бъдем чути там, където се коват финансите, да поискаме с анализи и с цифри за последните примерно три години какво е ДДС-то в бранша, преработвателния сектор, което е хранителния сектор, така че да не бъдем голословни. Какво сме свикнали да чуваме? Защото ние в продължение на поне пет години я дъвчем тази тема, през което време бавно и славно умираме. Какво искаме да се направи? Искаме анализи. Не просто да чуваме не може да стане, а да чуем как цифрите показват, какво може да стане. И ако не може всичко да стане, да започнем от нещо, което може да стане. Всъщност това е, което ние бихме били доволни да видим.
Що се отнася до Агенцията по безопасност на храните, наистина няма да дискутираме нейния бюджет, път и не сме ние хората, които да го дискутираме. Контролът на Агенцията го има и ние, като бранш, ние нямаме недоволство от контрола на Агенцията. Това което казваме е, че Агенцията е с вързани ръце относно сивия сектор. И ние сами казахме - не може да има контрольор на всеки камион, на всеки изход и вход. Това е практически невъзможно и никакъв бюджет не може да го покрие. Освен това какви са предимствата на сивия сектор? Ами, Вие днес контролирате един, днес го махате него, на другия ден той е направил нови фирми. В България така стоят нещата.Тоест никаква ефикасност по линия на контрола по този начин. Затова ние търсим икономическия механизъм.
Още веднъж апелирам към Комисията по земеделие да ни подкрепи за провеждане на дискусии, така че да намерим верния път, а той е в интерес на браншовете, в интерес на нацията. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз ще поставя въпроса на председателя на Бюджетната комисия за общо заседание. Няма проблем това да се случи, ако те са съгласни. Но това, което казахте напълно го споделям. На нас са ни необходими разчети и анализи, защото данък добавена стойност е косвен данък, той е основният приходен източник в бюджета и знаете че в момент на криза основно се пазаруват храни. Значи, ако нямаме сериозни анализи, ние не можем да рискуваме да продъним републиканския бюджет. Затова Ви казвам, че това е основно обект на анализ на Министерството на финансите и Бюджетната комисия, но това предложение го приемам. Аз ще поискам такава обща среща и заседание на Комисията, стига те да имат тази възможност от гледна точка на тяхната натовареност. Иначе предполагам, че няма да откажат едно съвместно заседание. Така че приемам предложението да искаме общо заседание на двете комисии, но не е много хубаво да бъде много бързо, защото, ако те се съгласят да имаме такова, хубаво е Министерството на финансите да си направи разчети на финансите и да каже възможно ли е или не. Да има малко време да се дискутира въпросът с диференцираните ставки. Сега, вярно е, че като недисциплинирана страна това е малко опасно. Ако питате мен, по-добре е да намалим ставката от 20 на 18 да бъде единна. Дълга тема. Да не я коментираме, всеки е с различно виждане. Заповядайте, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Изключително впечатляващо за мен е, че толкова различни браншове гледат в една точка и говорят на един език. Това е достатъчен повод да изострим своето внимание. Вие стигате до комисиите. Бюджетната е светая светих. Партиите са тези, които правят политика. Аз понеже съм отдавна в политиката знам че, когато тръгваме на избори, бързаме да обещаем това, което искат хората. Казваме че кожените палта и лекарствата не могат да бъдат с едно ДДС. Това много добре ни ситуира. Когато дойдем на власт, казваме това, което виждаме. По-добре да намалим, защото иначе е много трудно. Ако остротата, с която поставяте въпроса е такава, аз предлагам всичките участници, които са тук, да информират своите парламентарни групи, за да формират политическа позиция като партия. Да проведем консултации. Защото тук не е само Агенцията, не са само Митниците, тук е система от действия на различни органи. И ако има обща политическа воля, ще се намерят техническите решения за промени в онази посока, която не е само в интерес на потребителите, не само на тези, които са на светло, а и на националната икономика. Само две цифри - 700 хиляди българи живеят със 100 лева на месец и 1 милион и 500 хиляди живеят със 150 лева. Нали разбирате, че тези хора са само на минимални доходи. И да събираме ДДС-то, този основен данък, от тези две категории, някак си вече…
Затова моето предложение е, Вие имате присъствие и в двете комисии, мнозинство и така нататък. Но в момента го решаваме, да информираме за този разговор днес ръководствата на своите парламентарни групи, да вземем и стенограмата, за да са по-богати бележките, да актуализираме позициите и да ангажираме един диалог и до края на годината, ако е възможно, да направим нещо заедно. Ще имате нашата подкрепа, ако вървим в тази посока и ако това е посоката, която да стимулира икономиката. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Заповядайте!
ДОКТОР СВЕТЛА ЧАМОВА, изпълнителен директор на Асоциацията на месопрерабтвателите в България: Благодаря за думата. Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Моллов, уважаеми господа народни представители, уважаеми колеги. Всичко беше казано и то беше казано добре. Аз смятам, че материалът, който беше предоставен, обединява позициите на девет браншови организации. Затова подадохме писмено, за да няма съмнение. Разбира се, някои въпроси се разтеглиха, тъй като не всички бяха запознати с този материал и дискутираха допълнително въпроси, които вече бяха споменати и се намират в писмения материал, който Ви подадохме.
Първото, което искам да кажа е, че трябва да се върнем отново на Закона за храните. Знаете ли кой обедини неправителствения бранш? Предложението за Закон за изменение и допълнение на Закона за храните, който беше направен преди три или четири години. Това беше причината, поради която толкова разнородни организации се обединиха заедно в отпор на предложените промени в Закона за храните преди няколко години.
Благодаря на господин Андонов. Добре каза някой неща и те са верни. Радвам се, че има народни представители, които са запознати с някои неща.
Аз лично искам да спомена един въпрос. Защо всички мълчим, когато един заместник-министър излиза и говори за данък вредни храни? Вие разбирате ли какво прави той? Той ни стресира. А щом ни стресира, това води до положението, че на нас ни започва да ни действа това на психиката и съответно ние се разболяваме. И не храната е вредна, и не тя води до това всички да отидем в болница, а стресът, в който живеем, ситуацията, в която сме поставени. Вземете под внимание защо занимаваме народните представители сега с нещо, което, да, разбира се, това трябваше да дойде като закон при Вас. Но трябваше да дойде по-късно, а не в началото, в старта. Ние в продължение на пет години правим опити и искаме правенето на нов Закон за храните. Само преди две или три години, когато господин Моллов застана на поста си, той беше първият, който подкрепи от изпълнителната власт, нашето искане за нов Закон за храните. Независимо, че в стария закон ние сме го правили и той беше тогава председател на Комисията по земеделие.
Ние имаме нужда от този закон. Имаме нужда от опростяване на правилата. Имаме нужда от изчистване на законите. Имаме нужда от проверка. Аз ще Ви дам само един пример, какво ни се случва. Ние седем месеца в момента се бутаме и се опитваме да разрешим един елементарен въпрос, една грешна дума в превода на един регламент. В превода на регламента, за да стане ясно ви казвам, пише на български език – „разрешено за използване само в гъши дроб”. А реално в английския текст пише – „разрешено за използване навсякъде с изключение на гъши дроб”. Писахме до Министерството на земеделието, те ни пратиха до Министерството на здравето, Министерството на здравето отговориха, че са го върнали на Министерството на земеделието и храните. Най-накрая се разбра, че е в Министерство на икономиката. Ами, много Ви моля, имаме нужда от този закон. Ние не можем седем месеца да тичаме от място на място за разрешаване на една грешка, грешка в една дума, техническа грешка в една дума, в един регламент и контролните органи са прави, че казват, ние не сме длъжни да четем английски, защото ние им казваме – разберете там английският текст е меродавен. Ами, ние не сме длъжни, казват. В официалния вестник на Европейския съюз на български език пише така. Производителите пък казват, ами ние като започнахме работа, четем всичко на български. Ето огромен проблем. В една дума. И не е проблемът в думата, ами няма кой да я смени тази дума.
Защо дойдохме при Вас? Ами, ние един месец искаме среща в Министерството на земеделието, за да поставим част от въпросите, които поставихме днес. Такава среща не се състоя. Реши се да се срещнем със заместник-министъра. Заместник-министърът не дойде на срещата. Той не дойде на срещата в деня, в който ние бяхме извикани. Ние сме от София, но имаше хора, които пътуваха от провинцията за тази среща. Това не ми обяснявайте, това е липса на всякакво уважение и това е такава надменност, която е недопустима. Това наложи да поискаме среща с Вас. И по този повод беше определена среща с министър Танева. Така че, колкото и да искаме, аз нямам нищо против министър Танева, много ми е симпатична, но надменното отношение е нещо изключително вредно за всички нас. И казах другото, което е, не може да се говори за вредни храни. Трябва да се забрани на всички да говорят така. Трябва да излиза държавата. Ние не знаем, и това е споменато в текста, ние не знаем, кой отговаря за нас, кой да ни защити в такъв случай. Защото хората вярват на администрацията. И това е нормално. И така и трябва да бъде. Професор Моллов каза, че имат групи за анализ на риска. Професор Моллов, съгласна съм. Обаче аз досега нито един анализ не съм видяла, качен на сайта. Аз знам, че ако дойда ще ми го дадете, но казвам качен на сайта. Значи, тук става дума за информация, която трябва да е достъпна за всички нас. Вие казахте, колегата Петров. Вие споменахте, че трябва браншовите организации да направят нещо, да се борят в Министерството. Ами, аз мога да ви кажа само един пример. Ние като Асоциация на месопреработвателите сме една единствена асоциация. Единствена. Седемдесет процента от пазара на месо и месни продукти са членовете на нашата организация. И искам да Ви кажа, че прави се наредба за кланични пунктове, има частни фирми да присъстват, и хиляда животновъдни организации, и една единствена организация, която е за добив на месо и за производство на месни продукти, тя не е поканена. И ние виждаме документа в „Държавен вестник”. За какво говорим? На кого да се оплачем? На арменския поп.
Благодаря Ви за вниманието и за търпението на цялата Комисия за времето, което отделихте за нас.Това за нас все пак е нещо. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Професор Станков, заповядайте!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Господин Христов, уважаеми колеги, аз смятам, че този разговор трябва да бъде с продължение. През днешни ден се казаха страшно много истини. Аз идвам от едно заседание, където имаше два пенела. Двата закона, които нашата Комисия предложи, бяха обсъдени най-подробно. Трябва да Ви кажа, че хората се отнесоха много критично. Но много добронамерено, много истини се казаха. И аз смятам, че ние не бива да се обиждаме от това. Аз смятам, че нашата Комисия е работеща, всички заседания са открити. Ние сме провели срещи с производители, с преработватели, с всички възможни и ще продължаваме да го правим. Но на продължението на следващата среща това, което казахте и Вие, трябва наистина да направим едно разширено заседание с Бюджетната комисия, да си кажем точно и ясно как стоят нещата. Защото истината е, аз имам поглед върху нещата, Агенцията по безопасността на храните изнемогва. Истината е, че има сив сектор и може да е повече от 50 процента. Знам го това, виждал съм много такива предприятия, които работят хей така.Трябва да се мисли и за ДДС. Трябва да направим едно посещение на Румъния. Защото ние имаме да се учим от Румъния. Господин Зоров знае, че когато правихме първата стъпка за млечното животновъдство, откъде взехме модела. Взехме го от Румъния да плащаме на глава. Ето сега пак се налага да погледнем какво правят, защото ДДС трябва да се регулира, трябва да се увеличи събираемостта. Ние само като увеличим събираемостта, можем да снижим и да облекчим нашите производители. Така че имаме за какво да си говорим и този разговор трябва да го продължим ние по-нататък. И необходимостта от нов Закон за храните е абсолютно очевидна. Това е нещо, което трябва да се направи. И трябва да се започне още от сега. Да се разработят всички възможни детайли, но нека да отиваме по-подготвени и в парламентарна зала, когато приемаме законите, защото критиките тук са много големи и за последните закони. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря професор Станков. Министерство на земеделието, искате ли да кажете няколко думите? Вие работите по-усилено от народните представители по закона.
ДОКТОР ЛОРА ДЖУПАРОВА, директор на Дирекция „Политики по агрохранителната верига”: Като ресорна дирекция, която отговаря за изработване на законодателство в цялата агрохранителна верига, искам да Ви уверя, че започна работата по сформиране на работна група, която да изготви новия закон за храните. Ще бъдат поканени както целият Ваш бранш, така и съответно Министерството на здравеопазването, Министерство на финансите, Министерство на икономиката и ще Ви поканим на първа среща в най-скоро време Ви уверявам, на която да започнем да работим активно. Също така това, което казахте за Консултативен съвет. Натоварени сме също да изработим и сформираме Консултативен съвет по храните към министър Танева, на която също ще бъдете поканени, ще бъдете включени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Професор Бъчварова.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз съм провокирана от Вашето изказване с няколко въпроса. Беше поставено искането Закон и храните и ветеринарномедицинската дейност да са в едно. Вие сте различни дирекции. Как разбирате това предложение на бизнеса?
Второ, казвате Консултативен съвет. Значи, храните са в Министерството на земеделието, в Министерството на икономиката и донякъде в Министерството на здравеопазването. Този Консултативен съвет не може и не трябва да бъде към едно министерство. Имаше предложение миналият мандат да има такъв съвет, който да бъде между Министерството на земеделието и Министерството на икономиката, поне на първо време, защото въпросите не могат да се решават само в Министерството на земеделието и храните.
Трето, какъв срок ще си дадете за този закон? Защото няма ли срокове, означава че отиваме някъде във времето, когато станем и както станем готови. Въпросът е все пак наистина работна група като има, в заповедта за работната група има и срокове. И тези срокове съответно Вие как ги виждате във времето да бъдат реализирани? Това е в компетенциите на Комисията по земеделие, която разглежда този закон и ще бъде водеща. По отношение на промяната на Закона за ДДС, това е въпрос, който, както моят колега каза, изисква усилията на различни комисии в Народното събрание, на което ние трябва да вземем политическите решения, как вървим в тази посока, имаме ли достатъчно информация и съответно обсъжданията и това, което се прилага сега, трябва да продължат. Защото принципът, че не може, не става, трудно е, контролът и така нататък, не решава въпроса. Трябва да се говори и трябва да има достатъчно възможности за анализи, за да се реализира и в краткосрочен план да се вземат решения. Това е пътят, който трябва съответно да следваме. Молбата ми е да отговорите на тези въпроси. Важни са, защото наистина след 2006 г., когато се хармонизираше законодателството с присъединяването на страната към Европейския съюз, след това не са правени сериозни промени, по-скоро козметични, нещо да добавим, извадим или така да префасонираме спрямо регламента. Но 2006-2007 г. се работеше доста по-активно под надзора на Европейската комисия с цел наистина държавата ни да има хармонизирано законодателство.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доктор Джупарова.
ДОКТОР ЛОРА ДЖУПАРОВА, директор на Дирекция „Политики по агрохранителната верига”: Благодаря Ви. Значи, за сроковете, които поставихте, аз смятам, че те трябва да бъдат достатъчно дълги, за да могат да се обмислят нещата отвсякъде, да няма пропуски, да не се стига до претупване, както казва господин Зоров. Да се включат всички теми, които колежката изброи още в началото на срещата. Предполагам това ще се обсъди и с ръководството на Министерството на земеделието и ще бъдете информирани за срока, който се предвижда за изработването на съответния нормативен документ.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Наистина не е необходимо да се бърза според мен, защото…
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, аз питам двата закона ще се обединяват ли, това е супер важно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доктор Кулински, искате ли да кажете няколко думи?
ДОКТОР ЛЮБОМИР КУЛИНСКИ, директор на Дирекция „Контрол на храните и граничен контрол” към Българска агенция по безопасност на храните: Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Няма спор, че и браншовите организации, и представителите на държавната администрация в случая са на едно мнение. Абсолютна е необходимостта от нов Закон за храните. Тя е абсолютна не само защото в част от сега разписаните си текстове той пречи на извършването на някои основни дейности от страна на българските производители и преработватели, а и заради това защото, повярвайте ми, с много остарели и сложни текстове, той много често пречи на работата на официалния контрол. Така че на този въпрос за мен две мнения няма. Той трябва да бъде един опростен закон, който да дава едни малко по-ясни правила.
Сега ние не можем в момента като компетентен орган да видим последния текст от изменението, до изменение на изменението. А представете си един обикновен малък производител или търговец, как се справя с тези тежки текстове. Значи, стига им на хората, че регламентите са написани тежко, а и не са преведени правилно в много случаи, както и доктор Чанова беше права. Доста проблеми имахме с този превод. Другото, което искам да кажа е, че този закон трябва да гледа и малко напред. Ще Ви дам един пример.
Дупка в областта на европейското законодателство в областта на безопасността на храните е търговията от разстояние или така наречената търговия на храни по интернет. Тя е дупка естествено и в нашето законодателство. Така че в новия Закон за храните това е една дейност, която повярвайте ми, се разраства лавинообразно и не подлежи на никакъв контрол. Акаунтът, по който днес се продава, ако утре дойдат пострадалите да ми се оплакват, той вече го няма - има друг, има трети. На това нещо трябва да се сложи край, защото това е една в момента от най-сериозните опасности непосредствено за здравето на българския потребител. Днес имахме такъв случай и вчера, и така нататък. Така че този закон, правейки го, нека да погледнем и малко напред. Интернет търговията, може би разрастващите се фермерски пазари, може би увеличаващият се дял на късите хранителни вериги, хранителното банкиране, за което говорим, храната, която е грехота да се изхвърля, която е в срок на годност и може да бъде дарена и смятам, че малко напред трябва да гледаме в тези неща. Независимо от всичко, смятам че необходимостта е назряла от този закон, но трябва да се пипа внимателно, да се мисли предварително, за да стане той лесен и приложим както за производителите и търговците, така и за контролния орган. Тогава няма да има място за спорове и няма да има място за дискусии. Всеки ще знае какви права и отговорности има спрямо този закон. Благодаря, господин Председател.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Народният представител госпожа Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин Председател. На всички ни е ясно, че трябва да има нов Закон за храните. На всички ни е ясно, че трябва да стане максимално бързо, но така да бъде изпипан, че да бъде и работещ. И считам, че за да облекчим работата на бизнеса в хранително-вкусовата промишленост, можем да започнем, професор Моллов, от Агенцията за безопасност на храните. Доколкото чух госпожа Кукушева, бизнесът не иска допълнителни проверки.
МАРИЯНА КУКУШЕВА, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Искаме, но не само за нас.
МАРИЯ БЕЛОВА: Да, искате, но не само за Вас. Да, ясно е, че Българската агенция по безопасност на храните не разполага с необходимия ресурс. Така е и с всяка една агенция в страната ни. Знаем в какво състояние е държавата, но считам, че е по-важно да се извършва качествен контрол, отколкото количествен. Защото представителите, които днес са тук, техните членове са проверявани многократно за едно и също нещо по пет, по десет пъти в годината, а на местно ниво се знаят кои са нерегламентираните производители, които изобщо не се проверяват.
Моята молба е с ресурса и средствата, които имат до момента, да наблегнат на качествения, а не на количествения контрол, за да облекчим бизнеса до приемането на Закона за храните, който ще бъде съгласуван с тях, те да работят в една по-поносима среда. Ако греша, има много сигнали, в които точните коректните данъкоплатци, коректните производители за едно и също екипи на Агенцията по храните ги проверяват седмица през седмица, месец през месец. В съседство сивият сектор - никой не отваря вратата да го провери. И това е наш проблем, на всички, които сме тук. Благодаря.
МАРИЯНА КУКУШЕВА, Национален браншови съюз на хлебарите и сладкарите: Много Ви благодарим, госпожо Белова, за това че влязохте и вникнахте дълбоко в проблема. Никаква ирония няма в твърденията ни, че сме многократно проверявани. Ние наистина бихме искали Агенцията по храните да разполага, не сме органът, който разпределя финансовите ресурси, но да разполага с достатъчно средства, така че да изпълнява дейността си без всякакви проблеми.
Но искам нещо да Ви кажа по повод опита на господин Моллов и неговият екип да ни даде глътка въздух. Той беше сведен до следния пример, веднага се сещам. В тримесечен период на така наречените меки мерки по отношение на прилагане на Регламента за етикетиране № 1169 към българския бизнес. Това беше един абсолютен реверанс към българския бизнес, защото ние сме тези, които етикетираме, отговаряме на законодателство, но двата милиона хляба на ден се движат неконтролирани. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имаме ли други становища? Господин Зоров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, председател на Съюза на говедовъдите в България: Само искам да отговоря, че беше зададен въпросът каква е позицията на Министерството на земеделието относно ДДС-то. Позицията на Министерството на земеделието винаги е подкрепяла диференциране на данъчната ставка. Да не кажем, че още в началото министър Мехмед Дикме беше инициирано и внесено на Министерския съвет, но никога не е имало ясно решение на Комисията по земеделие и лобиране пред Комисията на финанси. И заради това и вчера говорихме с министър Танева в Асоциацията на млекопреработвателите, и отново беше поставен въпросът, че е като единствена мярка, която смятат и тя каза, да, ние сме зад това, но от тук нататък, как ще е. Как ще се приеме, защото не влизало в приоритетите на политическите партии, така да го кажем. И затова Ви молим все пак, както и господин Божинов каза, нека сериозно да се отнесем този път, защото ще продължим да констатираме, как вносните храни нарастват и как българското производство и преработка си отиват. Колкото и закони за храните да имаме, колкото и пъти да ги ремонтираме, със сивата икономика няма как да се изпълнява закона. Това е истината.

3. Текущи


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за дискусията.
Преминаваме към точка Трета от дневния ред „Текущи”.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз искам да поставя един въпрос, върху който искам да обърна вниманието на Комисията. Става въпрос за публикувания проект за устройствен правилник на Министерството на земеделието и храните, който е много притеснителен. Той е притеснителен в няколко направления. Първо, прехвърлянето на много дейности към Министерството на земеделието, дирекции и изземване на функции от изпълнителните агенции. Второ, със съкращенията, които са непропорционални спрямо работата и както виждате, Агенцията по храните има над 16 процента, Селскостопанска академия има 15 и така нататък, няма агенция, която да е пропусната. В същото време се вменяват и други дейности, които трябва да бъдат изпълнявани. Има огромно напрежение особено в агенциите към Министерството на земеделието и ми се струва, че Министерството на земеделието желае да направи нещо като национален аграрнопромишлен съюз. Защото само тогава основни функции се изпълняваха на ниво министерство, а нямаше изпълнителни агенции. Казвам го честно, защото аз като виждам какви функции си слагат дирекциите с 13 човека, те не са изпълними. Но изземват, нищо няма да се случи, няма да има абсолютно никакъв ефект от тяхното изписване, защото няма да ги изпълняват, а изпълнителните агенции се изпразват от съдържание. Молбата ми е да го обсъдим този проект за устройствен правилник, защото е драстична промяната. Тя не е козметична, свързана единствено и само с намаляване на числеността, и да се прецени дали няма да има сериозни проблеми по отношение на изпълняваните функции от страна на контролните органи в лицето на изпълнителните агенции. ИАСАС - с 50 човека ИАСАС намалява. Значи, какво правим? Сортоизпитване няма ли да имаме, няма ли да ги поддържаме българските сортове? Много са въпросите. Каква е идеята за това решение. И така нататък.
На страницата на Министерството е качено, аз го видях в понеделник с функциите, които се изпълняват от дирекциите, има нови дирекции, и съответно функции с драстични промени, на другите с промяна на числеността. Защо по 15 процента има съкращения? Другите министерства имат по един, два. Тук как става съкращение над 10 процента средно? Видях другите министерства, имат един, два процента съкращения. Това е поредното. Изпълнителната агенция по горите – уж контролните функции ще се увеличават, те намаляват числеността. Ние сме я увеличили 2013 г. края, числеността на агенцията, сега я намаляват с десет човека. Защо, нали числеността е в резултат на това какво изпълняваш, а не че трябва да съкращаваш механично хора, нали. Едното е свързано с другото. Казвам драматични, драстични са промените. И молбата ми е да го обсъдим. Не искам да го поставям въпроса на друго място извън Комисията, но ми се струва, че има едно залитане към това в дирекциите на централно ниво, на централното управление да се акумулират функции, които не могат да изпълняват. Новосъздадена дирекция с 12 човека ще контролира цялата верига на зърното. Не го разбирам как ще стане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Знаете стремежа на правителството за съкращения с 10 процента в цялата администрация. Най-вероятно има непропорционално разпределение в системата, но в крайна сметка това е правото на министъра. Значи, какво предлагате? Да поканим министър Танева да обсъдим устройствения правилник, но в крайна сметка тя не носи отговорност, това е изпълнителната власт, тя си носи отговорността, ние нямаме никакво отношение към правилника. Какво можем да направим?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: За мен това е коренна промяна в политиката. Когато една дирекция има функции на изпълнителни агенции, това е драстична промяна. И тези дирекции няма да изпълняват тези функции. Нали разбирате, че няма как в ИАСАС функциите да изпълнява дирекция с шест човека. А те са разписани като функции, които ще изпълняват тези дирекции. Аз пак казвам, ако правим НАПС, ми кажете. НАПС го правим и имаме само министерство в ОАПС. При това положение няма изпълнителни агенции, приключват, ако е такава политиката, защото тенденциите спрямо функциите… Не коментираме само числеността. във функциите има някакво акумулиране на огромни…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз не съм гледал новият устройствен правилник, но ако има съкратени агенции и няма кой да поеме техните функции, най-вероятно отиват в дирекциите. Най-вероятно това се е получило. Професор Бъчварова, това което мога да направя е да разговарям с министър Танева и да я попитам, кога бихме могли да направим тази среща, за да дискутираме.
Благодарен съм на това, че предлагате да го обсъдим само в Комисията и да чуем мотивите, но вероятно си имат мотиви. Пак казвам, десетпроцентно съкращение, вероятно е поемане на някои функции от агенциите или служби, които ще бъдат съкратени във връзка с тези заложени десет процента съкращения. Иначе държавната администрация е достатъчно раздута.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Тя е раздута, обаче ето сега обажданията по време на заседанието бяха от лабораторията Контрол на храните-Враца, която е закрит регион. И сега споделих с Моллов той казва, да, знам че 17 процента като ги съкратя, те няма да могат да обходят от Враца до Видин физически района, какво остава друго. Значи, ние трябва да дадем рамо ли, какво ли?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Примерно ИАСРЖ.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Той не може да падне под този минимум, който ще си изпълнява функциите.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: ИАСРЖ – намалява се, тази агенция не я коментираме. ИАСРЖ се намалява с някаква малка численост персоналът, обаче изведнъж се увеличава персоналът в централното им управление, а надолу се закриват всичките контролни структури, които на място трябва да правят този контрол. Значи, увеличаваме числеността на централното управление, а намаляваме числеността надолу. Това е в устройствения правилник, там излиза – значи, централна, главен секретар, първо, второ, трето, централна администрация и съответно поделения. И това е в повечето случаи централната администрация се увеличава, а се намалява числеността надолу. Това е нещото, което също е притеснително. Аз не знам, но мисля, че министър Танева може и да не го е видяла.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако можем да договорим, предвид на това, че министър Танева пътува във връзка с новите програми, да я поканим тук.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Може извънредно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Първата седмица няма да има блицконтрол. По-добре да обсъдим това нещо сега, а няма да имаме блиц контрол първата седмица.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: По-добре тази тема да дискутираме.
ПРЕДС. РУЕМН ХРИСТОВ: Добре, аз ще говоря с нея за другото заседание на Комисията, да я поканим.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Но без посетители, защото…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, да, закрито, работно заседание.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Защото за мен е важно да има работещи звена, за мен това е важното.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Имам предвид да видим правилника.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Правилникът го има на страницата, пълен с функции. Вижте го.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако е възможно посещение на министър Танева на следващото заседание в сряда 15.30 ч. Правим изслушването, дискусията, само закрито за членове на Комисията, а другата сряда, няма да има блиц контрол, защото това е по-важно.
Заседанието бе закрито в 18,00 ч.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЕН ХРИСТОВ
110 228 знака