Обсъждане на текущи предизвикателства пред Програмата за развитие на селските региони за постигане на устойчив икономически растеж по искане на Асоциацията на консултантски организации с представители на Държавен фонд „Земеделие” и Министерството на земеделието и храните.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ




П Р О Т О К О Л

№ 16



На 8 април 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:

1. Обсъждане и дискусия на текущи предизвикателства пред Програмата за развитие на селските региони за постигане на устойчив икономически растеж по искане на Асоциацията на консултантски организации с представители на Държавен фонд „Земеделие” и Министерството на земеделието и храните.



ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги!Откривам редовното заседание на Комисията по земеделие и храни. Имаме кворум. Ще Ви прочета дневния ред, който се състои от точка единствена засега - Обсъждане и дискусия на текущи предизвикателства пред Програмата за развитие на селските региони за постигане на устойчив икономически растеж по искане на Асоциацията на консултантски организации с представители на Държавен фонд „Земеделие” в лицето на изпълнителния директор Румен Порожанов, който е наш гост и Министерство на земеделието и храните в лицето на заместник-министър Васил Грудев, който също е наш гост. Ще съобщя и другите гости, които участват в заседанието, но преди да преминем към това и преди да гласуваме дневния ред, има ли други предложения за включване на още точки за обсъждане? Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател. На сайта на Министерството на финансите се появи новата Наредба, която урежда въпроса с нивомерите. Тук проведохме сериозна дискусия, разглеждахме и законопроект, внесен от мнозина от нас. Въпреки това новата наредба не отразява по никакъв начин нещата, не решава проблемите, които се поставиха пред Комисията. Така че предлагам като точка от дневния ред да изслушаме мнението на Националната асоциация на зърнопроизводителите и да направим съответно дискусия за по-нататъшни действия за решаване на проблема, защото той очевидно не е решен във времето.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Йончев. Как да процедираме? Да гласуваме всяко предложение по отделно, ако има други предложения или, как предлагате? Първа точка е ясна. Аз предлагам първо, да гласуваме първа точка, после по ред на постъпване на предложението, защото знам, че господин Данев и госпожа Ахмедова също имат предложения и после вече направените допълнителни предложения.
Първо, това което беше като първа точка от дневния ред, който е съгласен с нея, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - , 15, „Въздържали се” – няма, „Против” – няма.
Приема се.
Предложението на народния представител Румен Йончев за дискусия по Наредбата на Министерството на финансите, касаеща така наречените нивомери, най-общо казано. Който е съгласен с така направеното предложение тази точка да бъде включена в дневния ред, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - , 15, „Въздържали се” – няма, „Против” – няма.
Приема се.
Други предложения? Господин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин Председател, господин заместник-министър. В понеделник е внесен материал, искане от браншовите организации на производители на плодове и зеленчуци в Република България относно предоставяне на държавна помощ по правилото Де минимис. Аз предлагам да включим тази точка в заседанието на Комисията за разглеждане и вземане на решение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Данев. Който е съгласен това предложение да бъде включено в дневния ред, точката, внесена от народния представител Добрин Данев, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - , 15, „Въздържали се” – няма, „Против” – няма.
Народният представител Ферихан Ахмедова, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Предлагам да включим в днешното заседание и точка изслушване или дискусия на Асоциацията на дървопреработвателите във връзка с това, което правихме предния път, изслушахме ги. Но тъй като в момента има качен законопроект на сайта на Министерството на земеделието и храните. В момента тече тримесечният мораториум. Тогава им бяхме обещали, че новият закон ще бъде съставен с консенсус, ще се чуят всички страни. Те в момента имат какво да ни кажат в начален етап, за да не стане така, че когато се гласува на първо четене, на второ четене, тогава тепърва пак да се връщаме в изходна точка. Имам такава молба. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Който е съгласен с това предложение на госпожа Ферихан Ахмедова да бъде включено в дневния ред, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - 2, , „Въздържали се” – няма, „Против” – 13.
Тази точка не получава подкрепата на народните представители, членове на Комисията по земеделие и храните. Предлагам само още едно гласуване. Точката, която беше внесена от господин Добрин Данев, народен представител да стане втора, тъй като имат отношение и господин Порожанов и господин Грудев, да не ги задържаме по всички точки. Имате ли нещо против, господин Йончев да ги разменим?
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не, разбира се.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Няма да гласуваме тогава – точка втора става точка трета.
Гости на днешното заседание са, както ги съобщих вече, господин Васил Грудев - заместник-министър на Министерството на земеделието и храните; Антон Аспарухов – директор Дирекция „Развитие на селските райони”; Владислав Цветанов – началник на отдел; Елена Йорданова - началник отдел; господин Румен Порожанов - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”; Атидже Вели - заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”; Даниела Михайлова - директор в Държавен фонд „Земеделие”.
Асоциация на управленските консултантски организации – господин Димитър Манов, Живомира Гайдова, Петко Дюлгеров, Екатерина Игнатова, Евгений Иванов.
Имаме представители и на браншови организации от системата и представители на граждански движения.
Давам думата на представителите на Асоциацията на консултантските организации, които поискаха тази среща като предварително искам да уточним регламента – три минути, като с предимство са народните представители. На народен представител думата не се отказва и моля Ви, повторно не вземайте думата, бъдете изчерпателни.
Заповядайте, господин Манов.
ДИМИТЪР МАНОВ, Асоциации на управленските консултантски организации: Добър ден на всички! Благодаря за поканата. Казвам се Димитър от Българската асоциация на управленски консултантски организации. Бихме искали да отправим няколко предложения, които са били обект на обсъждане през последната година в най-старата Асоциация на консултантски организации, която обединява организации, които консултират много от водещите компании в България, западни и чужди, така че може да се разчита на нашия опит, надяваме се.
Дали сме писмено предложение с десет точки. Няма да ги зачитам всичките. Ще се спра на най-основните акценти. Ние предлагаме да се потърсят допълнителни механизми, които да превърнат Комитета за наблюдение на ПРСР в орган за обсъждане и генериране на вземане на решения. Един от тези механизми, който вече е стартирал, но ние предлагаме да се задълбочи с повече тематични работни групи и в тях да се включат и представителите на повече организации, а не само тези, които са текущите членове на Комитета по наблюдение, за да може да се използва целият управленски потенциал и научен потенциал, с който разполага България.
От наша гледна точка има много постижения, които не са използвани достатъчно като добри практики, които могат да бъдат обмен в тези допълнителни тематични работни групи. Също така е необходимо според нас и да се обединят усилията на администрацията и на консултантския сектор както за бързото стартиране на новата Програма за развитие на селските райони, така също и за успешното и ефективно приключване на проектите от предишния програмен период. Реално сега това не го дебатираме, но опасността е във втория програмен период да имаме по-ниска усвояемост на средствата и според нас е по-добре тези неща да си ги говорим вътрешно и колегиално, как е най-добре да си споделяме опит, за да не връщаме толкова много пари, колкото има опасност да върнем в Брюксел.
Според нас е необходима и тематична работна група за обобщаване на добрия опит от двата предишни отчетни периода, а става така, че ние бързаме да започнем следващия, но според нас, не е направен достатъчно ефективно обществен дебат за добрите неща, а също и за пропуските, които сме имали. Ако тези неща не си ги кажем предварително, следващият период няма да можем да използваме вече натрупания опит.
Трета точка. Благодарим че тя вече в много голяма степен е реализирана. Говоря за подготовката за отчитане на електронно кандидатстване. Благодарим на ръководството на Фонда и на Министерството. Една от другите много важни точки, от гледна точка на прозрачността е, да се разреши проблемът с разнородната практика при управление на проектите. Става много често така, че проекти с еднаква проблематика се тълкувате по различен начин в зависимост от това при кой експерт са попаднали. Ние предлагаме да се създаде база данни с решенията на отделните казуси и също създаване на база данни с неописаните в ръководството казуси и техните решения.
А най-належащо от днешна гледна точка, за да бъда кратък, е също, тъй като вече стартира новият прием за тази програма, която сега имаме от 14 април, част от ръководствата, според нас, могат да бъдат конкретизирани допълнително. Виждаме някои неща, които създават неясноти както при методиката за оценки на проектите, по същия начин и по част от тълкуванията. Имаме и конкретни приложения, които бихме дали на края на срещата.
Също наше предложение е комуникацията с експертите да става по електронен път. По този начин ще може да се натрупва в ръководството опитът от текущи казуси и съответно там, където възниква натрупване на типични проблеми, да могат те да вземат по-оперативни и по-навреме правилните решения.
Предлагаме и създаване на етичен кодекс за взаимодействие между администрацията и бенефициентите в процеса на подготовката, оценяване и изпълнение на проектите. Накратко това са нашите предложения. Благодаря Ви за вниманието.
А конкретните други предложения след срещата можем да ги предадем на господин Порожанов и на господин Грудев.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Манов. Предлагам други становища от страна на консултанските организации, нека да чуем Вашите въпроси и после да дадем думата на заместник-министъра и на изпълнителния директор да отговарят. Имате ли нещо против така да процедираме? Имате ли нещо против така да процедуриме? Ако господин Манов е бил изчерпателен, няма проблем да дам думата на заместник-министър Грудев. Заповядайте, господин Грудев.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, гости, приятели. Радвам се, че отваряме днешната дискусия и още по-радостен съм, че вървим в една посока. Нещата, които Вие ги изказвате като предложения, знаете, че сериозна и голяма част от тях са изпълнени в етап на изпълнение, в процес на работа. Знаете, всички сте наясно, с нашия стремеж да отворим възможно най-бързо средства за земеделския бизнес като възможност за инвестиция. Доста дълго време земеделският бранш стоя без всякаква възможност да разработва проекти, да инвестира в тяхното изпълнение със средства от Програмата за развитие на селските райони. Така че всички Ваши предложения нека да се върнем, ако искате, едно по едно, не знам дали това е най-добрият формат. Комитетът по наблюдение на Програмата за развитие на селските райони, е специфичен орган. Той не е типичният орган за обсъждане и за генериране на идеи. Той е органът за наблюдение и за гласуване.
Вие знаете много добре, че откакто новото ръководство на Министерството на земеделието и храните управлява Комитета по наблюдение, лично моя практика е, всяко решение да се взима с гласуване. И то с гласуване явно от членовете на Комитета по наблюдение. Направихме една много сериозна и много стриктна процедура по свикване на Комитета по наблюдение, по необходим кворум за взимане на решение колкото и трудно да е то, защото сто човека събрани на една маса, повярвайте ми, на предния Комитет по наблюдение отне повече от десет часа да се стигне до някакво движение. Но това е пътят. Така че сме абсолютно съгласни с Вас и едно от решенията на Комитета беше създаването на по-широки отделни тематични работни групи, които да се структурират в конкретни проблеми и да работят с необходимата експертиза в конкретните проблеми. Когато тематичните работни групи стигнат до определени решения, тези решения се подлагат на гласуване от Комитета по наблюдение. Не е необходимо самият Комитет по наблюдение не е такъв орган, не му е това целта, да генерира идеи във връзка с програмата. Той е орган за наблюдение и за гласуване на определените решения. Тематичните работни групи не са спирали да действат. Тук виждам доста от представителите на бранша, които като членове на тематичната работна група първо по Мярка 4.1, доста безсънни нощи изкараха в Министерството на земеделието, което само по себе си означава, че сме на една вълна и работим в една посока.
С колегите от Фонд „Земеделие” имаме една амбиция за предстоящото прилагане на Програмата за развитие на селските райони, ясни критерии за прилагане на разпоредбите както на Програмата, така и на Регламента, така и на Наредбите за прилагане на мерките. Стремим се да направим възможно най-прозрачен метода за разглеждане и оценка на самите проекти. Затова ни отнема и повече време в генезиса на тези идеи, но когато те са по-ясно разписани, считам че това може да бъде първият научен урок, реално научен урок от прилагането на старата Програма за развитие на селските райони.
Надяваме се, настоящият прием, който ще отвори на 14 април, който - тук са представителите и на браншовите организации. Те самите в доста неформални разговори с нас са ни казвали – ние не вярвахме, че ще успеете да отворите програмата по това време на годината. Дори се стигна до хипотеза, в която колегите от браншовите организации ни помолиха да отложим с две седмици стартирането на приема не заради друго, ами те ни казаха, знаейки в какво състояние беше Програмата за развитие на селските райони само преди една година, никой не си мислеше, че може толкова бързо да имаме прием на новата програма. Разбира се, съгласихме с това тяхно желание и на 14 април, първият ден след Великденските празници, се надявам да стартираме една по-успешна Програма за развитие на селските райони. А тя ще бъде много по-успешна, стъпквайки от научените уроци от изминалата програма и действайки именно по възможно най-прозрачен начин, с възможно най-прозрачно управление и на самите проекти и прозрачен начин на разработване и прилагане на критериите по самите проекти.
Далеч съм от мисълта, че няма да бъдат допускани грешки. Много съм далеч от тази мисъл. Там, където се работи с жива материя, и там където интересът от отсрещната страна понякога е недобросъвестен и понякога е свързан с опити за това, как да надхитрим системата, а не с това, как да се възползваме от средства, налични по системата, битката е не винаги равностойна. Но най-доброто лекарство са прозрачните процедури и ясни критерии за оценка и разглеждане на проектите. Вървим абсолютно в една посока. Така че ще се радвам и за в бъдеще там, където Вие виждате, че бихме допуснали грешка, да ни сигнализирате, както се случва и към настоящия момент, за да може целият процес да стане по-прозрачен и по-предвидим за нашите бенефициенти.
Това от мен. Радвам се, че провеждаме днешната дискусия именно тук в Комисията по земеделие. Радвам се, че мога да уведомя членовете на Комисията по земеделие за готовността, която имаме – на 14 април да отворим прием по новата Програма за развитие на селските райони. И ако трябва да бъда още по-откровен с Вас, новата Програма за развитие на селските райони на практика вече стартира с прилагането на четирите площни мерки, които вървят заедно с кампанията по директни плащания на площ.
Така че наистина на една вълна сме. Всички Ваши предложения ще бъдат разгледани, дискутирани от тематичните работни групи, решенията за които се генерира мнозинство от съгласие на тематичната работна група, след това се подлагат на обсъждане и гласуване на Комитета по наблюдение. Това е пътят. Дай Боже, да се поздравим след няколко години с една напълно усвоена и добре балансирана като изпълнение Програма за развитие на селските райони. Това от мен. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Давам думата на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” господин Румен Порожанов.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ, изпълнителен директор на Държавен фонд”Земеделие”: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми колеги. Няколко думи от мен. Голямо предизвикателство предстои. Бих искал да кажа няколко думи по това, какво предстои по приключването на сегашната програма. Сегашната програма е договорена, наддоговорена, някъде е пренаддоговорена абсолютно необосновано, което е една малко по-различна тема, която носи много негативи и проблеми в момента. Но така или иначе от Фонд „Земеделие” очакваме плащания около един милиард до края на годината. Един милиард, което никога не се е случвало. Отворени са страшно много проекти. Тези страшно много проекти са договорени в различни периоди. За съжаление и в момента, говоря за последните няколко месеца, непрекъснато и по частните мерки, хората идват и казват, искам да се възползвам от удължението на възможността да си анексирам срока, не две години да отиде в рамките на допустимия, в рамките на трите години. Именно този проблем, съчетан с проблема на общините за обществените поръчки и безкрайното забравяне във времето, беше основната тема защо се загубиха някои и други десетки евро – 50 плюс, плюс 50, плюс 30 в рамките на договорения бюджет от предходния финализиращ се сега програмен период. Няколко числа по отношение на това, просто за информация, не че консултантите ни ги знаят, разбира се, и уважаемите колеги народни представители също ги знаят. Бюджетът по ПРСР е 2 милиарда 784 милиона евро като цяло, от които 2 милиарда 366 са с компонент на Европейския фонд за развитие на селските райони и 417 милиона съфинансиране в рамките на националния бюджет, изискуеми по регламент. Това, което ни предстои във фонда, тясно взаимодействие с колегите от Министерството е, съчетаването на стартирането на новия програмен период през тази година и финализирането на стария. Първият старт 4.1, това е бившата 121 мярка за производство на земеделска продукция. Много работиха колегите от Фонда с колегите от Министерството, така че да направим една максимално ясна и прозрачна наредба, така че ние да я прилагаме с минимални тълкувания. Разберете, нашият интерес, на Фонда е, да са ясни правилата и да няма възможности за тълкуване или те да бъдат минимизирани в най-голяма степен. Много трудно се постига това нещо. Дори в рамките на дебатите, които са вървели в Министерството, аз съм присъствал частично, колегите ми непрекъснато, експертите от ръководството от Министерството непрекъснато. В рамките на дебата, в рамките на възможностите са всякакви мнения, становища, тълкувания, разбира се, пречупени през интерес. Няма нищо лошо, стига този интерес да бъде съчетан със спазването на правилата. Така че ни предстои един изключително тежък април, изключително тежък прием. През тази седмица си обучихме понеделник и вторник представителите на нашите дирекции на регионалните звена, които ще стартират на 14 приема. За попълването на заявленията, за подготовката, така че да можем да приемем още от първия ден предложенията, които ще дойдат. Очакваме страшно много проекти. Числата са в хиляди. Аз лично споделям оптимизма на господин Грудев, но в практическото изпълнение не ми е толкова весело. Наистина ще имаме тежък рангинг. Ще имаме, ако Ви кажа че около три хиляди проекта се чакат, с плюс-минус хиляда. Това никога не се е случвало и бюджетът ще бъде в рамките, знаете всички заповедта, има някаква мобилност, които са я позволили колегите в рамките на този бюджет. Този се увеличи частично за тези, които са с най-малко точки. Но темата с приемането, с ранкинга, ще бъде много трудно. Затова както и господин Грудев спомена, така и ние… Сега, ние сме прилагаща агенция – прави едното, прави двете. Каквито са правилата, ние трябва да ги изпълняваме. Разбира се, в дебата и в опита, който Разплащателната агенция натрупа както добър, така и лош, от лошия опит също се вадят много по-полезни изводи, отколкото от добрия, ние трябва максимално прозрачно, добра координация и с бенефициентите, респективно консултантите като част от е екипа, и с Министерството, да направим нещата достатъчно ясни и достатъчно прозрачни при определянето на този процес. След това ще предстоят и други приеми. В момента, в който се одобри програмата, Министерството и Фондът ще излезем с индикативния график, за да се знае какво предстои. В момента ни предстоят странно много плащания както по общински мерки, така и по 121, по 123, последните приеми, които бяха направени по частните мерки в селските райони по 30-та, 11-та, 12-та и така нататък. Голяма ни е отговорността. Ние много добре я осъзнаваме на този етап. Затова и в частта на оторизацията на плащанията, поне в момента, съм се опитал да направя един часовник, който да работи много добре и стройно, така че да може да поеме плавно нарастващия обем искания за плащания, които ще ни се струпат във второто полугодие. Не случайно, не нарочно, но някои от исканията за анекси за удължаване, когато видим, просто за информация, когато видим че… Да, те са отпреди две години договорите и всеки отново иска да може да му се удължи до 15 септември с опция до един месец да входира. Ние ще блокираме в края на годината. Затова им казваме – добре, ние не даваме удължение в момента. На него договорът му изтича седми месец. Разбира се, извинявам се за израза, ако някой пририта, седми месец ще му удължим с месец или два. Няма да върнем никого. Но ние се опитваме да балансираме по някакъв начин и натоварването, но да не ви занимавам в момента с тази тема. Много добре отчитаме големите предизвикателства, които имаме.
Много е важна и темата за какво ще отидат парите в новия програмен период. Безспорно пред всички нас се вижда, че имаше проекти, които може би не бяха най-съдържателни в частта на това да създадат заетост, принадена стойност, живец в райони, които не са толкова развити и няма достатъчно население. Мое мнение е, разбира се, че проекти като въпросните фотоволтаици, включително, ако щете и туристическите дейности. Тях трябва много внимателно да ги прецезираме. Мисля, че вече си имаме достатъчно къщи за гости и хотелчета. Затова дори и в момента, като подписвам за бръснарница, работилница, на мен ми доставя удоволствие като знам, че там ще се направи нещо, където ще работят двама, трима човека. А не поредната къща за гости, която, да в момента го позволява Програмата, позволява го Наредбата. Затова и в новия програмен период, когато отваряме тези мерки, трябва да дадем приоритети именно там, където ще се създаде заетост и някаква принадена стойност, а не някакъв комфорт на определен бизнес, който се доразвива. Разбира се, най-ползотворните мерки са 4.1, 4.2, които са за производството и преработката на земеделската продукция.
В рамките на новия програмен период ние имаме ангажимент електронните услуги да нарастват и те ще нарастват. Разбира се, това ще бъде съчетано с възможностите на бенефициентите, защото не всеки може да подходи по този начин. Опитваме се и в момента, за да си подпомогнем и нашата работа. Защото въвеждането на бизнеспланове, въвеждането на други съпътстващи строителството многобройни таблици, които ние трябва да обработваме, те също, подадени по електронен път, направени по електронен път, грамотно и подадени от нас както трябва, ще помогнат и на нашата работа.
Затова наистина и в предходния период, в който съм работил във Фонда, и сега, основната ни цел е добра комуникация и справедливост и прозрачност. Смятам че с Министерството в момента работим в един добър синхрон, независимо че нарочно или не, на много места се появяват - ама, тук нямало политика, тук еди какво си. Интереси всякакви, за съжаление, и политически, и икономически. Това, за което си направихме една груба сметка, близо 19 милиарда лева Фонд „Земеделие” ще администрира в новия програмен период като тук добавям и националните доплащания, които се поддържат сега от правителството, предполагам ще бъдат продължени и през следващите години, по около 300 милиона - за тютюн, за животновъдство. За животновъдство по-малко, но за животновъдство, разбира се, говоря за птици, свиневъдство и така нататък, където не вървят по държавните помощи. Така че слагайки тези помощи, де минимис помощите, които се ползват от всеки един от секторите, ресурсът който ще бъде инвестиран и ще влезе, не е малък. Не е малък, не случайно земеделският сектор вече е водещ в нашата икономика. Колкото и за макроикономистите това да не е добър индикатор, като развитие на една държава, но така или иначе, с всичките трудности, които имаме, разбира се. Тук не е нужно да подценяваме всички трудности, напротив точно обратно – и влиянието на ембаргото, и проблемите, които ще се появят с млечните квоти, проблемът, който ще натисне пазара и нашите производители. Затова именно целенасоченото и правилното насочване на средствата трябва да бъде приоритет и трябва да бъде цел като изпълнение. Така че аз в момента ще спра. Разбира се, ако има въпроси, тук с колегите от Министерството сме готови да отговорим. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Благодаря ви, господин Порожанов. Имате думата за становища, въпроси. Народен представител Ферихан Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин министър, уважаеми господин Порожанов, моят въпрос е към Вас. Основно, когато се срещаме с наши избиратели по време на нашите приемни, основните въпроси са по отношение на бавенето на документацията в Държавен фонд „Земеделие”. Във връзка с това искам да ви запитам, ако на 14 април един бенефициент реши да си вкара документите във връзка с кандидатстването по 4.1, Вие в готовност ли сте да ги приемете? Другите критики по отношение на сега отворената програма е, че Наредба 4.1 претърпява поредните промени и бенефициентите вече се шашкат точно какво трябва да прилагат. Така че прецизността е един от основните аргументи, с които те искат да се въоръжат.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ, изпълнителен директор на Държавен фонд”Земеделие”:
Фонд „Земеделие” е бавил документи, сигурно и пак ще бави. Имало е периоди на много бавене, имаше и периоди на трупане на купчини и камари на документи. Трупането на купчини на камари на тези документи беше свързано и с много друга формална и неформална комуникация, грозна комуникация. В момента мога да Ви кажа, че Фонд „Земеделие” не бави документи. Дори всичките плащания, които извършваме - СЕП, всичко по Агроекологията, което беше платено, животновъдството, което платихме в декември. Да, платихме го в декември, защото в октомври не беше останала нито една стотинка за национални доплащания за животновъдство. Можем да отворим темата, тя е много дълга. И в актуализацията на бюджета, знаете бях служебен финансов министър, тогава ги заложихме тези пари. Новото правителство и новият парламент ги потвърди и дето се казва, в първата седмица платихме без забавяне, каквото и да е в този сектор. Имаше страшно забавени преписки и по ПРСР, одобрение на ЗОП-ве. Едните се забавиха по едни причини. В момента мога да Ви кажа, че относително с госпожа Вели по два пъти в седмицата викаме всички главни експерти, за да ни докладват поне СМР-тата, които са по-тежки. Проблемите в тези СМР-та са, че когато чекираме процедурата и направим запитването към една община да ни отговори на това, на това, на това и да даде някой друг документи, така се получава, че трудно си комплектоват отговора. Проблемът не е само във фонд ”Земеделие”. Имало е проблеми. Това което не случайно казах е, че направихме обучение на нашите регионални дирекции два дни, с техника за попълването на заявленията, така че да може още от 14 април тези, които желаят да си подадат заявленията, да могат да бъдат приети. Това, което предполагам че знаят и консултантите, и народните представители, в ранкинга при новата наредба факторът „време” няма да влияе. Няма да влияе подалият първи по ден и час, което да даде някакъв приоритет за това. За наша радост не очаквам опашки от първия ден за входиране. Точно обратното, очаквам всеки да може да си прецезира така документите, така проектите, че входирайки си проектите, Наредбата ясно казва, че няма право вече да си входира допълнително, каквото и да е, освен нещо уточняващо, ако бъде запитване от фонда, всеки внимателно да си види, как би си оценил проекта в Наредбата и не да бърза да си спечели време и час, а да може да си входира всички документи, които биха му дали необходимото, което той би искал при разглеждането на проекта. Така че аз искам да Ви уверя, че в рамките на стартирането на приема сме направили всичко необходимо, така че той да започне нормално. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Други мнения и становища? Господин Петър Петров, народен представител от Патриотичен фронт.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря. Уважаеми господин Председател на Комисията, уважаеми господин заместник-министър, господин Порожанов, гости. Нашите избиратели поставят въпроса за това, че за разлика от други години има определен лимит от средства, а от друга страна няма и Вие, разбира се, не сте казали никога, че има такова условие, спиране на проекти, когато те надхвърлят с десет, с двайсет процента лимита, който има. И в такъв случай голяма част от проектите, и то по най-прости изчисления, може би две трети от проектите ще бъдат отхвърлени. Какво ще стане с тези проекти, за които няма да има финансиране, а пък имат достатъчно точки? Това ми е въпросът.
Другото нещо, което искам да споделя то е че, след първоначалните трусове, които преживя Държавен фонд „Земеделие” в последните години, моите лични впечатления са, че служителите по места работят добре, особено в по-големите градове. Много добре, много са старателни, млади хора и искам да подчертая това, че колкото повече бъдете взискателни към тези, които първоначално приемат документите, толкова по-добре. Защото това ще спести време на всички. Въпреки всичко искам да обърна внимание на това, че голяма част от кандидатите ще изготвят документи, които след шест месеца няма да бъдат валидни като вече информация, която съдържат в себе си за втория прозорец, който ще отворите и те ще трябва отново да ги обработват. Освен това ми направи впечатление, че както и в предишния период, Вие сте възприели в бизнесплановете тази, по-дългата форма, която включва всичко до съответно времето до откупуването на инвестицията, което усложнява и всичките тези изчисления, които се правят. Не ми е ясно по каква причина е това, след като голяма част от времето в първия програмен период те се махнаха и се приемаше по-опростената система, която даваше само потока на паричните потоци да са положителни.
Пожелавам Ви успешна работа и дано да се справите с първоначалния вой от всички, които при най-малката грешчица, която открият сега, ще я направят, ще я разтегнат до не знам къде си. Но това е неизбежно, защото аз не съм виждал такова чудо, за три месеца да се изготви и да се пусне цялата тази документация. Особено в агроекологията, която винаги закъснява на 15 и 20 март и оставаха на хората десетина петнайсет дена, а сега те имаха цял месец примерно да си обработят и внесат документите. Това говори добре за един стегнат екип, който добре се справя със задачите си.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Благодаря за добрите думи. Първо, ако позволите да се върна към предходния коментар на госпожа Ахмедова, няма изменение в Наредбата. Имало е една единствена Наредба, която беше плод на над месец и половина дебати, съгласувани с тематичната работна група. От там насетне Наредбата такава, каквато е публикувана в „Държавен вестник”, няма изменение, нито ще търпи промяна в…
ФЕРИХАН АХМЕВОДА: В екселские таблици нямаше ли промяна?
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Екселските таблици, кои екселски таблици? В приложенията ли? Електронните приложения, които се публикуват от колегите с цел улеснение, яснота, с цел възможност за електронно кандидатстване. Тук не говорим за изменения в електронния вид на таблиците. Говорим, че наредбата не търпи и не е имала изменения. Наистина предизвикателството е сериозно предвид натрупания голям глад като проекти. И ще се съглася с господин Петров, че е напълно възможна ситуация, в която част от проектите да не получат финансиране в настоящия прозорец. Категорично. И тук идва моментът на приоритизация. Тук идва моментът на придаването на смисъл и финансирането на смислени проекти, колкото и субективно да звучи смислен проект. Затова, Вие всички знаете, критериите и по-скоро точките за рамкиране на проектите. Всеки един проект, който е свързан с инвестиция в приоритетните сектори, които не спираме да ги повтаряме – животновъдство, плодове, зеленчуци, биологично земеделие, той ще бъде класиран над всеки един проект, който не допринася толкова много като добавена стойност и за развитието на самото земеделие и за развитието на тези приоритетни отрасли. От тук насетне Вие знаете, че ние въведохме един иновативен подход, който е свързан с даване на допълнително предимство на тези проекти, които ще генерират повече заетост и повече наемане на работна ръка в изпълнението на самия проект. Което именно е още един показател, който придава смисъл и е редно да даде предимство на съответния проект спрямо някой друг. Не на последно място следва да се разглежда и хипотезата, която ние включихме в настоящия прием, че при разглеждане и рамкиране на проектите, когато имаме определени проекти с равен брой точки, заради механичното движение на така наречената линия на рамкиране, кои проекти отиват над черта, кои проекти отиват под черта, за да не се стига до хипотезата, в която рамкирахме миналия програмен проект на това кой проект е подаден с 28 секунди в областна дирекция Добрич преди проекта в Благоевград, защото този в Благоевград е подаден 28 секунди след него, за единият има финансиране, за другия няма, е абсолютно недопустима практика. За да спрем тази хипотеза, в настоящия прием сме разписали възможността за увеличаване на този бюджет при наличие на определени проекти с равен брой точки, за част от които няма необходимото финансиране. Това е едно справедливо решение, което ще спести доста главоболия и на бенефициентите, и на всички колеги, които прилагат мярката. Така че наистина очакваме много голям интерес, за добро или за лошо, наистина е възможна хипотеза, в която ние ще приемем огромен брой заявления, които трябва да бъдат разгледани всички, за да бъдат приложени точки на всеки един от тях, за да се знае за кои има необходим бюджет, за кои няма необходим бюджет. Но правилата на играта са ясни, те са комуникирани с целия земеделски бранш и поне аз нямам съмнения относно прозрачността на прилагане на процедурата за рамкиране на проектите от страна на колегите от фонд „Земеделие”. Така че да, наистина е възможно да станем жертва на успеха, както се казва, но такава е ситуацията. Намираме се в началото на новия програмен период, намираме се в етап, в който ние пускаме Мярката 4.1 преди официалното одобрение на Програмата за развитие на селските райони. Да, ние имаме уверението и съгласието на колегите от Европейската комисия да стартираме този прием както по Мярка 4.1, така имаме и тяхното съгласие за стартиране на приемите по площните мерки по Програмата за развитие на селските райони. Но все пак да не забравяме, че се намираме в хипотеза на все още неодобрена Програма за развитие на селските райони официално. Така че възможности за интерпретации, новости, Вие знаете, че това беше и една от причините, поради която ние не допуснахме кандидатстване за колективни инвестиции. Защото в момента, в който стартира дебатът в тематичната работна група за колективните инвестиции – смисълът на колективните инвестиции е групиране на определен брой земеделски стопани и производители, които сами по себе си нямат необходимия капацитет, за да защитят необходимостта от закупуване на земеделска техника например или за инвестиция в тяхното стопанство. Именно тяхното групиране би им позволило те да надградят този свой личен капацитет и за нуждите на групата да кандидатстват и да реализират такъв проект. Но в момента, в който тръгнахме да реализираме тази нова идея, сигналите които заваляха към нас за опити за изкуствено разделяна на вече съществуващи стопанства и то големи стопанства, единствено и само с цел получаване на допълнителен приоритет, защото говорим за колективна инвестиция, фактът че такава колективна инвестиция не съществуваше в предходната Програма за развитие на селските райони и тук, отново с пълното единодушие на бранша, който участва в тематичната работна група, ние взехме решение да отложим подпомагането за такъв тип проекти, за колективни инвестиции. Не че няма да се случат, ще се случат. Но отново при ясни критерии, когато те бъдат съгласувани с бранша. Така че възможно е да станем наистина жертви на този потенциален успех с ранното стартиране на програмата. Но не е ли по-добре нашите земеделски стопани да имат възможността да инвестират в качествени проекти, под качествени проекти разбираме такива, които ще получат определените бонитетни точки за развитие на определените сектори и отрасли в земеделието. И те ще бъдат с предимство спрямо другите проекти. Няма нищо по-нормално от тази хипотеза. Нали не си представяте ситуация, в която ние да кажем пускаме един прием, който подаде, за всички ще има необходимия бюджет. Това е невъзможно, нито е редно да се случва в началото на програмата. Ако подходим безотговорно обаче наистина изкушението е голямо. Да кажем, пускаме неограничен бюджет, в началото на програмата сме, финансов ресурс, който дойде, дойде. Не е това идеята. Целта е да финансираме този път едни по-качествени проекти.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин заместник-министър. Госпожа Атидже Вели, заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”. Заповядайте!
АТИДЖЕ ВЕЛИ, зам.-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”. Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. Аз бих искала да взема отношение по темата с бизнес плана. Може би объркването и стряскането по отношение на бизнес плана идва именно от стремежа ни да вървим към електронно подаване на документите. Няма промяна в самите таблици на бизнес плана, няма промяна в самата оценка на бизнес плана като методология. Просто, за да може този бизнес план да се получава автоматично от файла, който кандидатът дава в нашата система и съответно да се извършат автоматичните проверки, формата му е малко по-различна. Ние сме в непрекъснати дискусии и с консултантите, и с кандидатите, така че там където имаше пречки и за тях, в тяхната работа, сме приели препоръките и наистина се стремим да вървим заедно в една посока, а не да си пречим един на друг. Така че може би притесненията идваха от там. Мисля, че на този етап всичко това е изчистено. Промени няма.
По отношение за срока за откупуване на инвестицията, тъй като анализът на жизнеспособността на един бизнес план бих казала, че е най-важната част от анализа и оценката на самия проект, тъй като обосновава разходите, които одобряваме по този проект, затова изследваме целия период на откупуване на бизнес плана. Комисията много държи при проекти с европейско финансиране да види, че тези инвестиции са обосновани, а това се вижда именно в бизнес плана. Но няма промяна в методиката на оценка, няма промяна в изискванията към него. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви и аз. Заповядайте, колега!
БОЖИДАР ПЕТКОВ, Българска асоциация на малинопроизводителите: Уважаеми господин Председател, уважаеми заместник-министър, уважаеми господин Порожанов. Искам от името на производителите на плодове и зеленчуци също да подкрепим идеята за ограничаване на таваните в проектите за дадени култури по няколко причини. Първото, по този начин лишаваме внедряването на високи технологии в селското стопанство, внедряването на сортове, които са високопродуктивни. Един пример. Ако аз искам да създам едно малиново насаждение, за което лимитът е хиляда лева на декар, и в същото време искам да си купя високопродуктивни малини от Холандия или Германия, които са 50 или 60 цента на коренче, това значи, че само с посадъчния материал аз ще надвиша лимита. Вие знаете, промените в климата предразполагат към засенчване, мрежи срещу градушки, мрежи срещу слани и така нататък. И в един момент аз мога трикратно да надвиша установения лимит. Значи, това няма да бъде жив проект. Но този проект ще защити продукцията от всякакви рискове и той ще бъде по-жив, отколкото нормалният, който ще се вмести в тези хиляда лева или в границата, която е определена. Второ, ако в моя проект аз заложа комбайн, който да прибира тези малини, който ще замени 50 души, какво става? Той, също според Грудев, няма да е жив проект, защото социалният ефект ще е по-малък. Днес сутринта имахме среща в Министерството на труда и социалната политика.Там също водихме един голям дебат и обръщението ми беше, така малко в кавички, че може бранша да се наложи да съди Министерството на труда и социалните грижи в Страсбург за това, че – да, аз ще направя един проект за 500 хиляди лева, ще декларирам, че са ми необходими 150 работника и в един момент Социалното министерство със сегашното законодателство, ще създаде, не бих казал пречки, но условия, с които да не можем да назначавам и освобождавам сезонни работници за един ден и така нататък. И в един момент този жив проект ще загине, поради липса на сезонни работници, които няма да могат да ми оберат навреме продукцията. Ако обаче заложа средства за закупуване на комбайн, средства за високоефективна защита на продукцията от агроклиматични условия, аз смятам, че ще лиша от възможност пропадане на продукцията по такива субективни причини. И затова смятаме, че - или внедряването на високоефективни дръвчета, които на българския пазар или българско производство струват три лева, а западните са седем, осем или десет евро, които дават плод още първата година. Няма да чакаме три години. Така че смятаме, че тези лимити са все едно че умишлено си слагаме белезници на ръцете и ни пускате да играем на тенис с хората от Западна Европа, които са с развързани ръце и са много по-бързо ефективни от нас. Това е. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Грудев.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Разбира се, истината не може да бъде унифицирана за всички. Първо, за Вашия проект никой не е казал, че е задължително да наемате работна ръка. Това, което аз споменах е че, ако Вашият проект се конкурира със същия проект, който обаче създава заетост, няма нищо по-логично от това, този който създава заетост, да получи известно предимство пред Вашия. Аз в нито един момент не съм казал, че Вашият не е допустим. Напротив. Вашият проект, той ще бъде насочен към развитието на един от приоритетните сектори, нали така? Бидейки такъв, той получава един огромен брой точки, които биха го класирали доста напред спрямо, който и да е друг проект. Понеже тук са и колегите от Националната асоциация на зърнопроизводителите, искам да Ви кажа, че Вашият проект ще получи предимство спрямо проект на техни членове, който касае единствено закупуване на техника. Но нали това е целта на приоритизацията. Никой не казва, че той няма да е допустим. Напротив.
А относно пределните цени, дебатът е прекалено голям, за да го отворим и завършим в момента. Дебатът се състои в това, на какво ниво е редно да фиксираме референтните цени, до които ние подпомагаме с изплащането на субсидията и до какво ниво е необходимо, ако бенефициентът иска да развие допълнително активът, който ще купи, да участва като по-голям процент в неговото финансиране. Нищо повече. Сами разбирате, че ако Вие искате да си купите определена машина, когато обаче понеже на Вас това Ви харесва и става въпрос за Вашия бизнес, не за бизнеса на някой друг, Вие искате да й сложите златни емблемки или нещо друго, говоря чисто популистки, не се хващайте за думата. Но нали не е необходимо ние да стигаме на това ниво на съфинансиране на проекта. Разбира се, че когато купите по-ефективни, по-качествени материали, които ще използвате, Вие ще оберете техните плодове много по-бързо и ще получите необходимата жизнеспособност на Вашия проект именно благодарение на това, че Вие участвате с по-голяма сила във финансирането на Вашия проект. Но тук е въпросът, докъде ние трябва да позволим финансирането на един минимален праг и докъде трябва да оставим възможност на нашите бенефициенти да инвестират там, където искат да инвестират по-голямо качество. Разбира се, имате Вашата свобода. Но не бих се съгласил с Вас, че ние трябва да подпомагаме на всяка цена всеки един лимит, предоставен от бенефициента по програмата. Нека да търсим този общностен интерес, който именно общностен интерес е в гарантирането на правата на възможно най-голям брой бенефициенти, които да могат да се възползват от средствата по програмата. Това беше причината за налагане и на други лимити, за лимита на земеделска техника, за лимита на проект по дадената мярка. Доста дебати водихме и с браншовите организации дали ние следва да сложим такъв лимит на проект, дали той не следва да бъде по-нисък или по-висок. Затова решението беше взето много просто - гласуване на тематична работна група и на Комитета по наблюдение. На 93 процента колегите дадоха своя отговор, че това следва да бъдат лимитите по проекта. Лесно е за администрацията да вземе решение. Но дебатът е прекалено голям. Докъде трябва да стигнем с подпомагането? Аз Ви разбирам. Но в нито един момент Вашият проект няма да бъде нежизнеспособен или няма да получи съответния приоритет. Напротив. Специално за Вашия конкретен случай, Вие ще инвестирате в един от приоритетните сектори. И само заради това нещо Вие ще получите предимство с 15 точки.
БОЖИДАР ПЕТКОВ, Българска асоциация на малинопроизводителите: Предимството ясно, говорим за лимитите. Те са решаващият фактор в много от случаите. Ако имаме възможност да ги защитим и да ги мотивираме и след това той да бъде одобрен, да. Но ако нямаме такава възможност да си мотивираме завишените разходи по даден лимит, то това ще бъде наистина едно ограничение и слагане на белезници. Значи, ние не можем да се състезаваме с нашите колеги от Австрия или от Белгия, или от Полша и заради това ще ядем полски ябълки. Точно така е.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова има думата.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател, господин заместник-министър, господин Порожанов, колеги. Аз ще бъда съвсем кратка с няколко уточняващи въпроса на база на презентацията, която беше направена.
Определяме 2015 г. като изключително трудна за Фонд „Земеделие” по две причини. Първо, приключва старата програма, започва новата програма. И докато за новата програма лично аз не бих се притеснявала толкова много, тъй като има възможности да се коригира това, което е прието като нормативна база, има възможност да се изгладят много от нещата, които в първия момент ще се появят, но старата програма е един проблем, който разбирам, че се мисли върху това, как да минимизираме риска. Казахте един милиард лева трябва да бъдат изплатени, ако коректно съм записала. Но имате ли оценка до каква ще бъде загубата предвид най-малко факта, че знаете, обществени поръчки, късно обявени, няма как обществена поръчка да е обявена май, юни и да приключи проекта, какъвто и да е бил той през септември, октомври. Значи, рискът по-скоро, предполагам че имате оценка за това, каква загуба ще бъде акумулирана и най-вече от общините. Частни мерки също може да има, но сякаш общините са проблемните на база на това наддоговориране, което беше изпълнявано няколко години, прехвърляне на сроковете и тези обществени поръчки, които съответно създадоха проблем с продължителния срок на оценка, изисквания, процедурите се обжалват и така нататък. Това ми е първият въпрос. Тоест усилията на администрацията вероятно в по-голямата си част трябва да бъдат насочени именно по тази тема.
Вторият въпрос, който искам да задам, е свързан с предложението, което обсъждаме за Българската асоциация на управленските консултантски организации. Изключително важно предложение, което ми се ще да се види като резултат от тази дискусия, е публикуването на насоки за кандидатстване и за процедурите. Защото и в предишната програма много случаи Държавен фонд „Земеделие” имаше вътрешни правила и указания, които нямаше кой да знае на какво основание, как се вземат решения. В това съм просто категорична, ако има промяна, тези насоки за кандидатстване трябва да бъдат публични за всички. Може да има хора, които искат сами да си направят проектите. Но на базата само на наредбата не могат да го направят. Много вътрешни указания и правила, които не бяха достъпни за тези, които искат да кандидатстват. Дали това нещо ще се промени през новия програмен период, тъй като тук е записано – навременно предоставяне на информация и тя да бъде достатъчно публична за всеки един, който се опитва да направи съответно бизнес проект.
Госпожа Атидже Вели, нещо не можах да разбера. Вие казвате в новия програмен период - жизнеспособност на проекта за целия период. Разбирайки го буквално, аз разбирам, че ние правим инвестиционен проект, който от първата година трябва да е жизнеспособен, но няма как да е такъв, защото просто е инвестиционен проект. И ако смятате, че трябва да го докараме до там, ами вижте хващате приход, примерно два лева е цената на овчето мляко и получаваме не по един литър и половина, получаваме по три литра мляко и ще го докараме жизнеспособен от първата година този проект. С приходите има някакъв проблем фонда. И с цените – не знам дали имате референтни цени. Последните три или четири години, какви са били пазарните цени на съответните продукти, с продуктивност. Това е нещо, което също създава условия последната таблица е супер, но на практика не е достигната действително, защото просто са надценени приходите, Вие ограничавате разходите и става малко трудно крайната оценка да бъде жизнеспособен проектът през целия период. Просто не разбрах. Така го казахте.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова. Господин Порожанов, заповядайте!
РУМЕН ПОРОЖАНОВ, изпълнителен директор на Държавен фонд”Земеделие”:
Благодаря Ви, професор Бъчварова. Споделям това, което споменахте по темата с плащанията. Казах че очакваме към милиард плащания, иначе това, което е договорено, е много над един милиард. Разбира се, непрекъснато правим комуникация най-вече с общини и големи бенефициенти, за да видим как вървят и какво се очаква като плащания. Процесът е много динамичен. По-скоро няма да ни достигнат тази година бюджетни средства, поне такава е моята прогноза. Бюджетните средства са ни заложени в контекста на разходите, които са по плана за програмата, те са близо 400 милиона евро. Така че абсолютно съм съгласен с това, което споменавате и това ни е приоритет на работа и анализ. Разбира се, в момента, в който - и в момента се одобряват обществени поръчки, някои от тях, които бяха забавени заради това, че наредбата беше дала едни срокове, те се удължиха до 20 април и 24, когато беше, те ще се даде възможност да се приключат. Аз също на пръв поглед имам съмнение, че някои общински проекти биха се изпълнили пълноценно, защото са проекти, които си изискват своята технологична последователност да се изгради едно строителство, както трябва. Има и по-сложно строителство, има и по-лесни. Но десетки и стотици са проектите, за да влезем в техния дебат. Така че осъзнаваме този проблем. Затова ще помоля по другата тема госпожа Вели да каже няколко думи.
АТИДЖЕ ВЕЛИ, зам.-изпълнителен директор Държавен фонд „Земеделие”: Благодаря, господин Председател. Госпожа Бъчварова, по отношение на последната бележка за жизнеспособността на бизнес план се извинявам, може би не съм се изразила точно. Имах предвид, че изследваме целия период на откупуване на бизнес плана, но нямах предвид, че още от първата година той трябва да бъде жизнеспособен. Целият период на откупуване, тъй като господин Петров зададе въпроса защо пет или десет години изследваме в случая бизнес плана. Що се касае до указанията за работа на Фонд „Земеделие” наистина от този програмен период стремежът ни е с Министерството на земеделието и храните тези указания да бъдат ясни още от самото начало. Така че след като детайлизираме указанията по критериите за оценки, по анализа на бизнес плана и така нататък, те ще бъдат публикувани на електронните ни страници на двете ведомства. Мисля че наистина и кандидатите трябва да имат яснота по какъв начин ще бъдат оценявани и да го знаят предварително. Следва да осигурим една дългосрочност както на нормативната база, така и на начина на работа на Министерството и на Фонда. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Заместник-председателят Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин изпълнителен директор, колеги. Предлагам да приключим тази точка на обсъждания. Достатъчно въпроси се зададоха. Мисля, че и компетентните отговори на господин Грудев и на господин Порожанов бяха изчерпателни, така че предлагам да минем към следваща точка. Това го казвам като процедура.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Който е съгласен с така направеното предложение на заместник-председателя на Комисията по земеделие госпожа Цвета Караянчева, да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преди да минем към следващата точка на дневния ред, аз ще си позволя да кажа няколко думи. Избягвам да правя лични преценки на свършеното от структури на Министерството на земеделието и храните, но тук искам лично да кажа моите адмирации за това, което свършихте за този кратък период от време. Не сме забравили, че имахте 427 забележки, върху които работихте, и едновременно работихте по новата програма, така че предполагам, че част от колегите ще се присъединят към мен, но не са длъжни, за това което свършихте, за това което ще свършите, поздравления и успех!
Точка Втора от дневния ред.
Уважаеми господин Добрин Данев, народен представител, заповядайте по точка Две.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря. Аз ще предложа да чуем представителите на бранша и после да чуем мнението на Министерството на земеделието в лицето на заместник-министър Грудев, за да можем да се ориентираме и да вземем решение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте. Моля да се представите.
ДИМИТРИЧКА ТЪРПАНОВА, Добруджански овощарски съюз: Ще Ви прочета нашето обръщение.
До председателя на Комисията по земеделие на Народното събрание към Република България.
Искане от браншовите организации на плодове и зеленчуци относно предоставянето на държавна помощ по правилото де минимис за производителите на плодове.
Уважаеми господин Христов, обръщаме се към Вас с молба да бъде разгледано на следващо заседание на Комисията по земеделие към Народното събрание нашето предложение за одобряване от управителния съвет на Държавен фонд „Земеделие” за 2015 г. схема за държавна помощ по правилото де минимис за производителите на плодове и зеленчуци. Средствата да бъдат предоставени за покриване на част от производствените разходи, за минерални торове, посадъчен материал, семена и разходи за продукти с растителна защита.
При среща в началото на годината с екипа на министър Танева с наши браншови организации по наши разчети необходимият финансов ресурс за схемата на държавна помощ е в размер на 10 милиона лева. Преразпределение на схемата по де минимис за 2014 г., неправилното предварително планиране и разпределение на ресурса между подсекторите, доведе до много несправедливо разпределение на държавната помощ на декар между плодове, зеленчуци и картофи.
Предложението на нашите съюзи е разпределението на средствата да е на база на общ бюджет, разпределен съобразно заявките за кандидатстване по равно на декар между производителите на различните култури. Информираме ви, че производителите на плодове през тази година кандидатстват за държавно подпомагане по схемата за държавна помощ за болести и неприятели по семковите и костилковите овощни видове, така нареченото зимно пръскане. Съгласно националната програма за контрол на вредителите в трайните насаждения, възлизаща на 27 лева на декара с ДДС, което е напълно недостатъчно за нас. В началото на 2015 г. природоклиматичните условия са много неблагоприятни за нашето производство. Наводненията доведоха до затруднения до обработките и закъснения за различните мероприятия в овощните градини, обилните и продължителни валежи по време на цъфтежа пречат на процеса на опрашване и увеличават икономическите вреди от болести. През изминалата 2014 г. производителите на къснозреещите овощни видове като праскова, кайсия, слива и ябълка почувстваха забраната на Русия за достъп на страните-членки от Евросъюза до руския пазар. Планираната за руския пазар продукция на Италия, Испания, Франция, Полша и Гърция заедно с тази на Турция и Македония допълнително утежниха ситуацията на нашия пазар и дъмпираха нашите производители. Още в края на 2014 г. в търговските вериги нямаше български плодове и зеленчуци, производителите на ябълки изхвърлиха част от продукцията си или я продадоха на цени от 8 – 12 стотинки за килограм на производители на сок и оцет. Европейската схема за компенсиране загубите от руското ембарго в България не проработи. Тя мисля, че и в цяла Европа не проработи.
Друга косвена последица, която притеснява сектора, е наличието на много готова продукция по консервните комбинати на България. Преработвателните предприятия, притиснати от икономическата ситуация и общия европейски пазар, предпочитат да закупуват суровината си от съседните на нас държави. Липсата на държавно подпомагане би довело до масови фалити на производителите на плодове и зеленчуци, което ще се отрази на производството за следващата година.
Затова ние, организациите на овощарите и градинарите в България Ви призоваваме, да ни подкрепите финансово чрез одобрение на схема за държавна помощ по правото де минимис на Държавен фонд „Земеделие”. Помощта ни е жизнено необходима. Подписано е от девет асоциации.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Грудев.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Да, след като се запознаем с Вашето писмо и по официален път, Министерството на земеделието и храните ще подкрепи искането за отпускане на подпомагане по схемата де минимис за настоящата година. Ще направим необходимия анализ за наличните средства и решението ще бъде взето на едно от следващите заседания на Управителния съвет на Фонд „Земеделие”. Министерството на земеделието и храните ще подкрепи Вашето искане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Порожанов.
РУМЕН ПОРОЖАНОВ, изпълнителен директор на Държавен фонд”Земеделие”: Искам в допълнение на това, което господин Грудев каза да изброя само няколко числа. Разбира се, абсолютно съм съгласен с това, което казвате. Проблеми има. Те са от натиска на пазара най-вече. През тази година през февруари месец бяха изплатени националните доплащания за плодове и зеленчуци в размер на около 35 милиона лева. Започнахме от 15 милиона лева преди две години, с новите схеми за обвързано производство, които са одобрени от Министерството, подпомагането, което ще направим за тази година, ще видим как ще го разположим във времето, при първа възможност ще бъде платено, стига да се изчистят схемите, вече е 40 милиона евро. Отново имаме над два пъти увеличение на подпомагането в сектора. Освен това, това е на вниманието на народните представители, освен това знаете, Министерството одобри и Фонд „Земеделие” подписа вече 12 договора с група производители, основно в силните зеленчукопроизводителни райони и плодове, които само за тази година имаме бюджет от около 25 милиона. Шестнайсет милиона ще бъдат покрити, тук говоря за инвестиционни разходи, шестнайсет милиона ще бъдат покрити разходи от миналата година и с подобни темпове се предвижда да залагаме средства и за следващите години. Така че – да, не са чудеса, не решава пазарните проблеми автоматично, решаването на пазарните проблеми вече е свързано и с други администрации, както знаете, но просто искам да информирам, че подпомагането в сектора придобива малко по-различни размери. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, заповядайте!
ДИМИТРИЧКА ТЪРПАНОВА, Добруджански овощарски съюз: Много се извинявам, юли месец, когато се приемаше обща селскостопанска политика и в Комисията по земеделие ние поставихме въпроса извън подпомагане в схемата за обвързана подкрепа остават неплододаващите градини, остават овощните градини, които по една или друга причина не са на сто процента пропаднали, но нямат възможност да бъдат брани или плодът е достатъчно повреден, за да може да се подпомага, остават градини, които няма да имат възможност да намерят пазар и да си дадат продукцията. Просто тези градини по поречието на Тунджа, които са в момента под вода, нашето производство се възстановява за пет години. Ако тези градини заминат, ние няма как да ги възстановим. Нашата помощ е в момента да ни се помогне при този натиск на пазара и при възможността на оцеляване на сектора. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имат го предвид и това колегите. Не случайно ги похвалих преди малко. Искате и веднага казват даваме.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: В рамките на наличното, разбира се.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, разбира се, в рамките на наличното. Удовлетворени ли сте, представителите на браншовите организации?
ДИМИТРИЧКА ТЪРПАНОВА, Добруджански овощарски съюз: Като видим финансовия ресурс, надявам се да бъдем удовлетворени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Манов, искахте думата, докато преминем към другата точка, заповядайте!
ДИМИТЪР МАНОВ, Асоциации на управленските консултантски организации: Аз искам да благодаря за изчерпателните отговори на нашите предложения. Всъщност те дойдоха малко късно при тях, така че ще го чакаме в детайли, ние не влязохме в цялата конкретика. Само бих искал да допълня нещо в подкрепа на колегите от другите браншови организации. В комитетите по наблюдение в момента според нас има, може би от прекалено голяма толерантност от Ваша страна, но има по еднакъв начин браншови организации представителни, истински, които живеят истински организационен живот, провеждат годишни събрания. Например нашата организация е една такава управленска организация, която вече 16 години води такъв организационен истински живот и е представителен за бранша. Едновременно с това по същия начин, със същия глас там има НПО-та, които реално представляват съвсем частни интереси. Новосъздадени НПО-та. И Законът на браншовите организации - може да разчитате на нашата подкрепа от управленска гледна точка, тъй като сме консултирали много истински, реални браншови организации. Това е един от законите, който би Ви подпомогнал в по-лесно вземане на управленски решения.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за предложението, господин Манов. Работим активно по този закон. Най-вероятно ще бъде обсъждан в близките месец, два на заседанието, на което Вие можете да присъствате. Ние сме също за приемането на този закон и за урегулиране на взаимоотношенията при Вас да е ясно представителността на организациите, с които водим дебат.
Точка Три. Народният представител Румен Йончев я внесе, но не го виждам тук. Точка Три беше проект за наредба за нивомерите, най-общо казано, която е публикувана за обсъждана. Ще докладва ли някой?
НАТАЛИЯ ТОДОРОВА, изпълнителен директор Национална асоциация на зърнопроизводителите: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, народни представители, уважаеми господин заместник-министър, уважаеми господин Порожанов. Тук сме преди всичко по повод Наредба Н-18.
Да използвам само за минутка присъствието на господин Грудев да се върнем на точка Едно. Имаме кратък въпрос по отношение на тези проекти, които Вие споменахте, че ще останат под чертата, това в болшинството си ще бъдат проекти от сектор „Зърнопроизводство”, а именно поради критериите за оценка, които са заложени и точкуването на проектите. Искахме да Ви попитаме, каква ще бъде съдбата им, тъй като Вие споменахте и на Комитет за наблюдение, че се очаква нов прием по Мярка 4.1 през септември и октомври месец 2015 г. Тези проекти, които не бъдат одобрени финансирани, поради липса на бюджет сега на първия прием, автоматично ли ще бъдат преразглеждани на втория прием или имате друго предвид по отношение на тях. Това е извън точка Три.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Извън точка Три - няма пречка същите да бъдат отново входирани при следващ прием, разбира се.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
НАТАЛИЯ ТОДОРОВА, изпълнителен директор Национална асоциация на зърнопроизводителите: След актуализирането ще получат отказ, след което ще бъдат отново разгледани. Благодаря.
ГЕОРГИ МИЛЕВ, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите: Тук сме, защото отново бяхме изненадани, както преди три месеца. Сега отново бяхме изненадани, като асоциация, която най-дълбоко е засегната от Закона, който беше гласуван. Ние очаквахме едно извинение от Финансовото министерство, заради грешния анализ, заради грешните изводи и така набързо направен закон, заради който бяхме обвинени като едни много сериозни крадци в тази държава. Обаче се оказва, че вчера беше пуснато отново същото нещо, след като ние проведохме много разговори при Вас, в Министерството на финансите, отново беше пусната същата информация, която преди три месеца така сериозно отхвърляхме. Значи, дошли сме тук с една молба и един въпрос. При положение, че имахме внесен законопроект от Ваша страна за промяна на така съществуващия закон, докъде стигна това нещо и дали ще влиза в пленарна зала, вече минаха три месеца? И второ, ние можем да говорим много мотивирано, защо това не трябва да се случва, но след като за втори път се пуска това нещо, значи Националната асоциация е с официално становище, че тук става въпрос за корпоративни интереси. След като една грешка, която беше доказано, че е сбъркана и цифрите, които бяха сборувани, бяха направени, аз я наричам аритметична грешка, защото в математиката трябва да е уравнение. Не знам дали Вие сте запознати, информацията, която пристигна от Министерството на земеделието, нечии служител в Министерство на финансите е видял четири ваучера, умножил е по четири и това беше цифра, която беше дадена, за да се направи такъв анализ. Затова цифрите бяха ужасно изкривени. Става въпрос за 750 милиона литра гориво, което всъщност не излизаше в Министерството на финансите и в което бяхме обвинени, че сме злоупотребили. Какво се случва от там нататък? Направиха се промени, в които ние трябваше да декларираме наличните си резервоари, които притежаваме. Факт е, че тези хора, които декларират горивото си по електронен път в НАП, единствено тези хора декларираха и цистерните си. Тоест всичкият сектор, който досега не беше обхванат, продължава да не бъде обхванат. И още повече, изкупуването на нивомерите, тези, които декларираха цистерни, единствено те ще бъдат задължени да купуват. Всеки, който не е декларирал, естествено на своя отговорност го прави това нещо той, няма да подлежи на никаква проверка. Нашето мнение е, че така сив сектор не се открива. Категорично сме за вземането на всякакви мерки, в който този сив сектор да не съществува в държавата ни, но отново твърдим, че това което искат да направят от нас, по никакъв начин няма да промени статуквото, каквото е то в момента. Това е нашият коментар. Ако можете да ми отговорите поне на въпроса, ще влезе ли в зала това Ваше предложение за отмяна на този закон, защото е абсурден.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Позицията на Комисията по земеделие е ясна. Аз мисля, че там бяхме обединени около желанието това, което предлага Министерството на финансите да не се случи. Водихме много дълги дебати, на които Вие присъствахте, имахме излъчена работна група, която ходи два пъти при министър Горанов. Тогава ние търсихме диалог с обещание от страна на Министерството на финансите, че ще има някакъв компромисен вариант и се надявахме, че ще засегнем стопанства, които притежават по-големи резервоари, които могат да си направят действително бензиностанции, защото монтирането на тези уреди на, както пише до хиляда литра, да речем, е много нерентабилно и много скъпо. Правихме едно изчисление, че ако 35 хиляди така наречени бензиностанции, които нямат нищо общо с бензиностанциите, направят инвестиция по 30 хиляди лева, ще похарчим едни 900 милиона или близо милиард, без да знаем какъв ще бъде ефектът. Но така или иначе, няма разбиране от страна на Министерството на финансите.
Имаме два подхода. Единият подход е, да излъчим отново работна група, защото това е проект за наредба, да помолим отново министъра на финансите да разговаря с представители на Комисията по земеделие заедно и с Вас, разбира се. Аз предлагам да започнем от компромисния вариант. Ако не постигнем договореност, тогава вече народните представители да придвижат законопроекта, който е депозиран за отмяна на този член в закона, който предвиждаше монтиране на нивомери на бензиностанциите, които пак казвам, трудно е да бъдат наречени бензиностанции.
Обяснението, ние многократно сме дискутирали, че могат да зареждат на бензиностанции, е абсолютно неприемливо, защото тази техника няма как да бъде придвижена до бензиностанциите, предвид на това, че тя се движи по разпоредбите на КТИ, а не на Закона движение по пътищата. Но това, което ме притеснява в тази наредба и това, което трябва да обсъдим с Министерство на финансите е, че те предвиждат такива устройства и на подвижните… Моля?
МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, на мобилните цистерни само фискални устройства без нивомерни системи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Фискално устройство, да. Извинявайте, но вече има трактори и камиони, които имат над хиляда литра. Това значи ли, че всеки камион и всеки трактор, който не превозва гориво за зареждане има 1500 литра? Той ще има фискално устройство. Така ли? Един камион с 1200 литра и фискално устройство. Или един трактор, който има 1200 или 2000 литра резервоари…
ГЕОРГИ МИЛЕВ, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите: Ако влезем по-дълбоко в хипотезата, всички домакинства, които се отопляват в кооперация, резервоарите им при всички положения са над 1000 литра. Значи, всяко едно домакинство, което потребява такава нафта, защото тук в чл. 14 е написано, „съоръжения и инсталации, производство или отопление”. Това означава, че на новите кооперации трябва да се сложи по същия начин.
МАРИЯ БЕЛОВА: Те са изключени.
ГЕОРГИ МИЛЕВ, член на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите: Не са изключени. Изключени са в ал. 12 и са включени в ал. 14. В ал. 14 са добавени.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Бъчварова, моля.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, единственият начин да решим въпроса е, все пак този закон да бъде разгледан в пленарна зала и тогава съответно да се върви напред. Извинявайте, обаче с Наредбата явно няма да се случат нещата, даже и да има работни групи. Така че три месеца минаха, законопроектът трябва да бъде разгледан в пленарна зала и тогава наистина да се промени законът с гласуване. Това е единственият начин, за да може да се реализира намерението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не сме водещи. Кога е внесен, имате ли идея? На 15 януари е внесен. Значи, съвсем скоро. Водеща комисия е бюджет и финанси. Но така или иначе ще бъдат принудени да го гледат при първо заседание. Народен представител Ферихан Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз само исках да поясня по отношение на парламентарната процедура, че водеща е Комисията по бюджет и финанси и заради това все още не е внесено. Тъй като и аз съм вносител на този закон и го следя отблизо, какво се случва. На един от председателските съвети поставих въпроса на госпожа Цачева, че е крайно време да се внесе и то преди да се мисли за наредба, защото народните представители в наредбата няма как да имат отношение. Там отношение има Министерството, Министерски съвет, а ние имаме отношение само към Закона.
И тогава на моя въпрос, ако се приеме наредба, след това какво става с този закон? Той е вече предпоставен при други условия, отговор така и нямаше. Поради което, по-скоро докато е на проект тази наредба, трябва да намерим механизъм, как този законопроект да влезе в пленарна зала и, тъй като имаме консенсус в Комисията по земеделие, да постигнем консенсус и в рамките на политически сили, които представляваме, и този проблем да вземе да се реши по законодателен път, а не как Министерството да финтира както Народното събрание, така и бранша. Защото с тази наредба в момента точно това се прави. Защото те ги убеждаваха както бранша, така и нас, че законопроектът се бави, защото Министерството мисли за наредба, а сега наредбата по всякакъв начин припокрива това, което те не искаха.
С една дума, Министерството на финансите финтира случая, поради което, ние като Комисия по земеделие може би трябва да бъдем малко по-активни. Другият начин е, следващата парламентарна сила в първата дата на месеца с право да внася, не зная кой е наред, ако успеем да го внесем по този начин, трябва да използваме всякаква парламентарна техника, за да го свършим това.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Мога ли да приема нагласата на народните представители, членове на Комисията, че няма смисъл от излъчване на работна група, която да ходи на разговори в Министерството на финансите и на Председателски съвет ще се повдигне отново въпросът за законопроекта, а пък вече всеки народен представител от съответната парламентарна група ще убеждава в правотата на каузата своите колеги от парламентарната група. Това ли да бъде вариантът?
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз бих се ангажирала като представител на Председателския съвет от нашата парламентарна група.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодарим Ви предварително.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Първо, ще изчисля дали са минали трите месеца. Ако са минали, в Програмата за дневния ред, за седмичната програма, да се включи. Ако не се включи, ще го предложим в зала, защото имаме и такива права. Но разговор с Министерството на финансите няма да доведе до нищо, защото сме разговаряли вече няколко пъти, те си казват тяхното.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре. Казваме на бранша, че вървим към внасяне на законопроекта в пленарна зала и гласуване, защото очевидно че с наредбата няма да постигнем нещо повече.
Други становища по тази точка?
Господин Петров, искахте да кажете няколко думи. Господин Веселин Колев също, който ни почерпи с тази прекрасна розова вода. Минаваме към точка „Разни”.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Във връзка диспутите, които периодически възникват, когато ни посетят тютюнопроизводителите, аз реших да поканя една фирма, която би могла да бъде част от решението на проблема на тютнопроизводителите Не случайно в изказванията си съм твърдял, че производството, засяването, брането, преработката на тютюна е същото като на някои билки. Затова поканих господин Колев от Казанлък, който би могъл да каже няколко думи за това, какви са възможностите на България. Има ли пазари, няма ли. Заповядайте.
ВЕСЕЛИН КОЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател, народни представители. Казвам се Веселин Колев и представлявам тази фирма, която в момента се погрижи за освежаването Ви чрез розовата вода за пиене. Ние сме износители повече от 20 години на билки производни от билките. В преки взаимоотношения сме с Цветан Филев, който е председател на тютнопроизводителите. Няколко години вече работим заедно с тях, с него специално и с производителите на тютюн. Износители сме и на тютюн също.
В разговорите с господин Петров стигнахме до една идея, която бихме могли да помогнем да се реализира. Част от тютюнопроизводителите да ги насочим допълнително към отглеждане и култивиране на билки, съответно които да могат да бъдат предоставени на търговците на билки и чрез Асоциацията на билкопроизводителите и гъбарите. Бихме могли съответно да разгледаме вариант, с който да бъдем полезни на този проект. Това бих могъл да кажа. Имаме разговори. Считаме че имаме достатъчно поле за изява. Пак казвам, ние като износители също бихме могли да помогнем. Казанлък е географски център на България. Можем да предоставим разсади на производителите на тютюн и съответно да ги насочим, да им изследваме земята чрез нашата биология, да им дадем правилната посока и съответно да им създадем възможности за допълнително производство.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Много интересно предложение. Комисията каквото може ще съдейства. Но в крайна сметка това е въпрос на договорка между двете страни, както се казва. Изнасяте ли за Япония от тази продукция?
ВЕСЕЛИН КОЛЕВ: В момента сме я оферирали. Тя не е в завършен вид. В момента действително само можете да се насладите на формулата и съдържанието на розовата вода, тъй като работим още по опаковката. Имаме вече няколко контакти с японски фирми. Работим с тях в направлението „Билки”. Изнасяме за над 38 държави билки, екстракти и техните производни, ароматни води, етерични масла. Не се хвалим много с това, но по принцип се опитваме да популяризираме идеята. Нашата идея беше действително да популяризираме истинския аромат на розовото масло, тъй като доста се спекулира с есенции и допълнителни добавки, които съответно променят аромата на българско натурално розово масло. Затова разработихме една формула с наши колеги от чужбина, за да можем да предоставим натуралния продукт, който е наистина сто процента натурален. Нямаме консерванти, няма синтетика, няма нищо такова.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Караянчева, заповядайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Искам да попитам само. От един декар примерно билки колко като количество може да се изкара и като се реализира тази продукция, какво се изразява във финансов план? Доходите по-високи ли са, по-ниски ли са?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Търсим някаква съпоставка, ако може.
ВЕСЕЛИН КОЛЕВ: Само искам да Ви кажа, че ние контактуваме с доста наши колеги. Ние пряко не сме ангажирани с производството на билките Просто ги изкупуваме, създаваме им условия, осигуряваме им разсад. Действително обаче не желаехме да влизаме в техните структури и да смятаме техните цени, ценообразуване, производство. Но мога да кажа, че последните няколко години хибридът на лайката, римска лайка хибрид, се оказва, че изсушеният продукт може да достигне над 20 лв. на килограм, което по предварителни данни дава някъде около хиляда лева печалба на декар. Това е относително, разбира се, защото нали знаете, че едно производство, което вече се е доказало, може да се усъвършенства. А едни, които започват сега в момента, дават съответно доста жертви и не могат да стигнат веднага до процент печалба, който да ги задоволи и да поеме всички разходи в самото начало. Но ние точно там можем да им помогнем, тъй като на определените места, географски ширини можем да им дадем насоки точно какво да се гледа, така че може би над 50 процента да ги предпазим още преди да са започнали да инвестират в дадено производство. Казвам, разполагаме с биолог, разполагаме с… Казвам какво ние лично бихме могли да предоставим, а не като Асоциацията на билкарите и гъбарите, тъй като и при нас има сектори, които са разделени – производство на разсади, производство на билки, обработване, продажба и износ.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. Искам да кажа няколко думи, тъй като ГЕРБ имат мероприятие и тръгват и после ще продължим дискусията. Днес имах дълга среща с посланика на Япония. Много настоятелно искаше да се видим. За много кратък срок организирахме срещата и той ми зададе следния въпрос – японски инвеститор в Монтана е закупил 2500 декара земя. Занимават се със земеделска дейност. От 2008 г. са тук и във връзка с промените, които направихме със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, от 1 май те трябва да плащат сто лева на декар пеналти, ако до три месеца не продават или не прехвърлят земята, трябва да плащат триста лева на декар. Въпросът касае и други фирми. Аз се опитах да обяснявам каквото ли не. Знаете че има и предприети санкции от Европейския съюз. Човекът каза така - ако тези инвеститори останат, значи, основната роля на посланика е да привлече колкото се може повече инвестиции в държавата, това е част от атестацията му. Сега, ако Вие не отмените или не предприемете някакви стъпки в посока да няма санкции по отношение на инвеститорите, нашите хора ще бъдат принудени да се оттеглят. Аз ги давам за пример. Представете си някой, който иска да дойде да инвестира в България, свърже се с тези двама вече направили инвестицията, и те им казват, а в България национализира земята или плаща там едни наказателни суми за декар. Много е деликатна ситуацията, не знам. Трябва да помислим като комисия какво правим. И другото, което попита той. Аз обяснявам, че това касае трети страни, той каза – Вие искате да кажете, че Япония е трета страна. Аз казвам – ако това Ви успокоява, ще Ви кажа, че Америка и те са трета страна, за Ваше успокоение. Но въпросът е поставен остро и трябва да помислим по какъв начин ще направим нещата.
Госпожо Ахмедова, в пленарна зала, когато обсъждахме датите, ние променихме датата 1 май - 1 октомври, благодарение на Вашата упорита кампания имам предвид на ДПС, не на Вас. Датата беше фиксирана на 1 май, но аз мисля, че не са готови фирмите. Да, обвинихте ни, че сме лобисти. Дали да не се опитаме да променим пак датата, за да има пак някакви възможности да се търси някаква вратичка. За мен, понеже тече нещо като дебат в момента, за мен ограничаването на покупката на земя от чужденци, със спекулативна цел е категорично приемлива. Но когато става дума за чужденец, който е дошъл и купил 2000, 3000, 5000 декара земя и я обработва? Първата година, когато изнесохме два тона слънчогледово семе, слънчоглед, който те ще пресоват, защото искат да бъде био, да не минава през екстракти и така нататък, ние почваме стъпка по стъпка да подреждаме нещата. На времето с „Мейжди милк” тръгнаха с млякото. Да се надявам, че следващите 10, 15 години ще изнасяме огромни количества слънчоглед, който е прекрасен и натурално може да се консумира. Не знам, може би за тези, които се занимават със земеделие, трябва да има някакви изключения. Иначе гоним инвеститорите, да.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Всичко трябва да бъде с широк политически консенсус, за да няма излишно говорено по темата. Наистина трябва да проявим разум и да бъдем много конструктивни, за да се случат нещата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, защото който не е присъствал в предишния парламент, гледам там има единодушно гласуване. Както се казва земята на Ботев и Левски, както обикновено се говори. Госпожо Ахмедова и по двата въпроса, моля.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: По тази тема само да добавя. Съжалявам, че точно тогава не бях в пленарна зала, точно при обсъждането на този закон и се наложи колегите, въпреки че моето лично мнение се разминаваше с тяхното, но по отношение на конкретни казус тази фирма наистина е от 2008 г. и не е с офшорно участие, мисля че нямат никакъв проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имат, защото двамата японци, които идват много често в България, те са трима съдружници – българин и двама японци, не попадат в графа „Уседналост”, защото те не живеят постоянно в България и не можем да ги спасим „пет години уседналост в България”. Фирмата е българска, обаче съдружниците са чужденци. Четете, пише съдружниците акционерите, също не трябва да бъдат от трети страни.
МАРИЯ БЕЛОВА: Извинявайте, господин Председател, в чл. 3, който аз прочетох, там пише: „управител или мажоритарни съдружници”. Мисля, че имаше алтернатива „и управители”. Ако управителят отговаря на уседналост, не би следвало да има проблем.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Ако управителят е българин, също.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Управителят е българин и го чакам, разбрахме се с посланика да дойде с цялата документация и да видим как да помогнем.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Конкретно даже и да не попадне, ще има други фирми, които ще попаднат. Така че трябва да се мисли не само върху този текст, трябва да се мисли по отношение на политиката на България към нещата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Генерално към тези, които обработват земята. Други няколко големи инвеститори в България на няколко места са израелски фирми, които са закупили по 3, 4, 5 хиляди декара земя и я обработват. Те не са я взели със спекулативна цел.
МАРИЯ БЕЛОВА: В Карнобатско са 14 хиляди декара.
ДОБРИН ДАНЕВ: Това беше целта на закона – фирми, които закупуват земя с неясна цел.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ама, пише трети страни. Моля Ви се.
ДОБРИН ДАНЕВ: Не, въпросът е, както каза госпожа Караянчева, да го направим с консенсус.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да пишем офшорни. Значи, те се появяват и…
ДОБРИН ДАНЕВ: Да прецезираме текстовете, в крайна сметка да стимулираме производството на такива инвеститори, но от друга страна пък да си запазим възможността на такива фирми, които купуват и препродават.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, спекулативно, да.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ами, то това беше милион и половина декара бяха такива, с офшорни средства, от офшорни компании закупена земя. Това беше анализът преди приемането на закона.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Те са две категории. Едните са офшорните, другите са с уседналост. Вече трябва в конкретика да се види на кои попадаш и от там нататък да се анализират нещата. И проблемите не са един и два.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Въпроси към колегата Колев, моля.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Аз само един кратък въпрос по отношение на билките към колегата - сключвате ли с хората предварителен договор за изкупуване на тези билки. Защото основното, което е, ако ние тръгнем да го разказваме, ще се задава основно този въпрос.
ВЕСЕЛИН КОЛЕВ: Принципно всяка година пазарът е по-силен. Не може да се каже, че всяка година пазарът е фиксиран и може да се изкупуват само определени видове билки.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Въпросът ми е конкретен. Отговорете ми с „да” или „не”. Сключвате ли предварително договори за изкупуване, когато примерно…
ВЕСЕЛИН КОЛЕВ: Да, ние лично сключваме такива договори.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: А в тези договори фиксирате ли някакви цени, срокове, защото примерно основният проблем на тютюнопроизводителите е, че в техните договори няма фиксирана цена и от там нататък договорът става фиктивен.
ВЕСЕЛИН КОЛЕВ: Да, тъй като изпълнението по договора по принцип, те не изпълняват договорите, защото те се възползват от това. Когато подпишат такива договори с нас, ние им осигурим посадъчен материал, те го произведат и тогава, когато трябва да договорим цена, те излизат на пазара с най-високата цена. И после стават износители и не си изпълняват договорите въз основа на това, че изтъкват фактите, че производството е било по-малко тази година. Де факто повече от 50 процента те го скриват по договора и казват, ами, беше много дъждовна годината, не можахме да произведем и съответно си задържат стоката, докато дойде по-високата цена. Но де факто с тези, с които ние сме в договорни отношения, имаме няколко основни фактора, на които държим. И оформянето на цената, и договорите, които сключваме, е 10 процента под пазарната цена. Тя там ни дава известно спокойствие. Точно за предходната година става въпрос, тъй като тази година де факто, в която ние сключихме договорите, им осигуряваме, въз основа на тазгодишната цена за следващата година.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Други въпроси имаме ли към господин Колев?
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”:
Излизаме със следното предложение за Закона за законодателната инициатива във връзка с Наредба № 3 от 24 януари 2005 г. за условията и реда за извършване на дезинфекция, дезинсекции и дератизации, издадена от министъра на здравеопазването.
Тази наредба, издадена от Министерството на здравеопазването, накърнява една голяма група специалисти като ги приравнява на посредствено ниво в едно с обикновените изпълнители със средно образование и извършване на съответните мероприятия относно дезинфекция, дезинсекция и дератизация. Става въпрос за спецалистите, завършили в България Агрономическия институт, сега вече Агрономически университет в град Пловдив. Същият университет произвежда кадри и дипломите им са признати в почти всички страни в света. С придобитата квалификация те могат да извършват съответните мероприятия на неограничени територии и закрити площи в цял свят, без да е необходимо да бъдат лицензирани и да полагат допълнително изпити, пред която и да е било административна комисия. Оказва се, че в България те дори не са включени като специалисти с образователна квалификационна степен, които могат да бъдат ръководители за извършването на тези дейности.
Мотиви: Специалистите, подготвени за агрономи в практиката, работят непосредствено и непрекъснато с голямо разнообразие на препарати и отрови в големи количества. В подготовката им като такива са включени не само дозирането на препаратите при приготвянето на съответните разтвори, но и изчисляването не дебита, избор на съответна техника, избор на дюзи за разпръскване и други, изчисляването на концентрацията на квадратен метър, респективно на декар, технически особености при провеждане на мероприятията, които в другите професии не са застъпени.
Към момента право да ръководят тази дейност, написано в чл. 10 ал. 1 от Наредбата, имат само лекари, биолози, химици и еколози - лица, за които дейността предполага полагането на несвойствен труд. Затова се е наложила и практиката същите да наемат служители без необходимите познания и квалификационни умения, което е пропуск в Наредбата за определени изисквания към изпълнителите. В практиката същите много често работят със силно занижени норми на разтворите, съответно и на сухите отрови, като с това допринасят за появата на резистентни видове. Обработката включва третирането на помещения като болнични заведения и детски градини, складове, кухни, търговски площи с хранителни продукти и други. Извършването от лица без необходимите познания и ценз е опасно и може да доведе до здравен инцидент.
Предложение:
1. Дипломите на агрономите да бъдат признати и те да могат да
ръководят и извършват съответните мероприятия без полагането на изпит за придобиването на лиценз, така както е в цял свят.
2. Квалификационните курсове за останалите да се провеждат в
Агрономическия университет град Пловдив съвместно със специалисти от Националния център по заразни и паразитни болести, поради наличието на голяма материално-техническа база и много специалисти в съответните области.
3. За изпълнителите да бъдат въведени изисквания за образователен
ценз в поне една от областите като биология, химия, ветеринарна медицина, зоология, екология и завършилите селскостопански училища.
4. Лицата, които ще се допускат да практикуват, трябва да не са с
психични отклонения, поради голямата опасност за здравето и безопасността на населението.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Това касае Министерството на здравеопазването.
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”: Това касае една наредба на Министерството на здравеопазването, която дискриминира агрономите. Значи, агрономите могат да пръскат хиляди декари открити и закрити площи.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Това, което аз мога да поема като ангажимент е да я предоставя на министър Москов или на заместник- министър Шарков и да разговарям с тях. Иначе не е точно в нашата комисия.
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”: Аз я представям тук, но ще я представя и в Комисията по правни въпроси, Комисията по земеделието и храните и Комисията по здравеопазването. И трите институции искам да ги сезирам, защото това е един съществен пропуск, невероятен пропуск, а тук говорим за здравето на хората.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще лобираме.
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”: Благодаря Ви много.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Значи, сериозен проблем имаме. Първо, защо агрономите не държат никакъв изпит и не си получават съответно ценза за това, че могат да работят с препарати за растителна защита и да осъществяват дератизация. Но тук има проблем, че има общински предприятия, специализирани, които осъществяват тази дейност, нали така? И няма как, те са създадени с такава цел. И сега не можем да ги закрием и да търсим само агрономи. Там си има съответно и лекари, и химици, и биолози и те са специализирани в тази дейност.
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”: Абсолютно напълно съм съгласен, но…
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И Наредбата решава как да стане.
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”: С Наредбата на Министерството на здравеопазването се лансират единствено хуманни лекари. Точно така, лансира ги само тях, които могат да извършват тази професия, като наемат съответно изпълнители. Аз искам да Ви попитам – да сте виждали лекар с пръскачка на гърба? Аз лично не съм виждал. Искаме справедливост, искаме разширяване на наредбата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, това е в компетенциите на Министерството на здравеопазването, защото те пишат тази наредба. По-скоро ние можем по някакъв начин да съдействаме, да дадем някакво становище или мнение, но в конкретния случай ние нищо не можем да направим. Така че по-скоро колегата да се насочи към правилното място, а не да върви по път, който доникъде няма да стигне.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колегата иска подкрепа от Комисията по земеделие, имате я.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Да, но ние не сме страна.
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”: Искам само да допълня. Инженери и агрономи, шест години учили в Пловдив, отиват РИОКОЗ да извадят лиценз, дори и на това са се съгласили, да полагат изпит, но на тях им отказват за ръководни кадри, защото в тази наредба те са изпуснати и те ги приравняват на обикновените изпълнители, които нямат дори такова техническо образование. За това говоря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Моля предайте го това Ваше становище. Ще го придвижим. Но в крайна сметка не гарантираме.
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”: Това ми е мисълта и Вие да съдействате, защото все пак Комисията по земеделие сте, а агрономите са земеделски кадри.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Прав сте, ще съдействаме. Професор Станков каза, че сте абсолютно прав.
ИЛИЯ БАЧЕВ, Движение „Защита на гражданите и държавата”: Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колегия, закривам заседанието.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


РУМЕН ХРИСТОВ


94 390 знака