1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-77, внесен от Румен Христов на 09.04.2015 г. за първо гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България № 554-01-80, внесен от народните представители Мария Белова и Валентин Василев на 21.04.2015 г. на първо гласуване.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ





П Р О Т О К О Л

№ 17


На 22 април 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:

1.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-77, внесен от Румен Христов на 09.04.2015 г. за първо гласуване.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България № 554-01-80, внесен от народните представители Мария Белова и Валентин Василев на 21.04.2015 г. на първо гласуване.
3. Текущи.



ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги. Имаме
кворум и предлагам да започнем днешното редовно заседание на Комисията по земеделието и храните. Дневния ред беше предварително раздаден, но има и предложение. То е свързано с предложението на професор Станков, а именно обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество № 554-01-54, внесен от самия него, да бъде разглеждан по-късно на следващо заседание. Той има предвид това, че съществува друг законопроект, който е внесен от Министерството на земеделието, и предложението на професор Станков е да ги гледаме заедно. На мястото на този законопроект предлагам към дневния ред да бъде включен законопроект, който касае изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България № 554-01-80, внесен от народните представители Мария Белова и Валентин Василев на 21.04.2015 г.
Който е съгласен с така предложения дневен ред точка Първа -Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи № 554-01-77, внесен от Румен Христов на 09.04.2015 г. за първо гласуване и точка Втора да стане Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България № 554-01-80, внесен от народните представители Мария Белова и Валентин Василев на 21.04.2015 г. на първо гласуване, да гласува.
Който е „За”, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 15, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приема се единодушно.
Колеги, по точка Първа вносителят съм аз. Става дума за предложение, което касае въвеждането на санкции от 1 май 2015 г. за юридически лица, които не са членове на Европейския съюз и физически лица не членове на Европейския съюз. Между другото, в момента Министерството на земеделието и храните изготвя събиране на информация и анализ за това по какъв начин е уреден въпросът в другите европейски държави, пълен анализ на всички практики в Европейския съюз, и на базата на тях ще направим след това едно сигурно, по-сериозно обсъждане. Надявам се, че ще бъде сериозно, отговорно, за да постигнем консенсус по начина, по който ще процедираме по отношение на юридически лица не членове на Европейския съюз и физически лица не членове на Европейския съюз. Предложението беше внесено предишния път пак в пленарна зала от 1 май да стане 1 октомври. Тогава имаше прегласуване и беше отхвърлено с два гласа. Правя отново това предложение. Давам Ви думата за становища. Единствената промяна е само тази. Датата 1 май се заменя с датата 1 октомври. Господин Каймаканов, заповядайте!
РУМЕН КАЙМАКАНОВ: Благодаря, господин Председател. Понеже аз бях вносител на това предложение в последния момент в залата, затова искам думата. Предлагам да остане 1 май, защото не виждам причина, не знам кой иска да бъде 1 октомври или 1 ноември и какви са причините, но Законът е влязъл в сила още миналата година май месец. Всички фирми имаха достатъчно време да се пререгистрират. Не виждам причина да променяме този срок, защото и с последното ни решение от 11 февруари ние решихме да е май месец, като тогава ясно преценихме, че тези два месеца са абсолютно достатъчни. А трите или четирите фирми, които имат този проблем, да се пререгистрират, защото и те самите имат достатъчен капацитет. Това касае единствено и само фирмите, които са регистрирани или имат собственост в зони с преференциално данъчно законодателство или така наречените офшорни компании.
В тази връзка смятам, че е и първоначалното предложение на вносителя на Закона, беше 1 май, Законът вие го бяхте внесли, беше 1 май, и аз смятам, че беше достатъчно дълго време, в което тези фирми можеше да реагират и да се регистрират. Не знам каква е причината да се измести и да искаме отново промяната на този срок, след като Народното събрание и всички народни представители бяха занимавани с този казус, това се гласува в парламента и сега на всеки два месеца да променяме закона.
Те не се регистрираха досега, господин Председател, според мен, защото нямаше санкции. Ние не променяме Закона, променяме само казуса „Санкции”. И затова смятам, че не е нужно да ги отлагаме. Четох мотивите подробно на това, което получих във връзка с днешния дневен ред. В тях пише, че „не се отнася само за търговски дружества, в които съдружници или акционери са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикция с преференциален данъчен режим, но и за всички търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци извън физическите лица по чл. 3, ал. 4 и 5, а така също и за чуждестранни юридически лица извън тези по т. 3, ал. 4 и 6 от Закона”. Направих си труда, извадих т. 4 и т. 5 от този Закон и там става въпрос, че попадат всъщност в изключението, всъщност всички могат да ползват тази земя – регистрирани в Европейския съюз фирми, юридически лица, физически лица, включително извън Европейския съюз, но сключили договор за спогодба за защита на инвестиции. Нали, това е ясно? Ако искате мога да зачета и ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от този Закон, в която пише: ал. 4 „Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците и при наследяване по Закон”. Ал. 5 – „Граждани от държавите-членки на Европейския съюз на държавите страни от европейското икономическо пространство могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този Закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз”.
Този срок изтече 2013, не мога да кажа кой месец.
И ал. 6: „Юридически лица от държавите-членки на Европейския съюз или от държавите страни по споразумението на европейското икономическо пространство могат да придобиват право на собственост върху земеделските земи по реда на ал. 5”. Тоест аргументът, който съм получил в мотивите за внасяне на това предложение, касае страни като Конго, ЮАР, Монголия и така нататък.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Япония, Съединените американски щати.
РУМЕН КАЙМАКАНОВ: В крайна сметка към този момент няма дори заявен интерес от тези страни или, ако има такъв те са длъжни да спазват закон, ние говорим само за срока. Затова предлагам срокът 1 май да не бъде коригиран, така или иначе е влязъл в сила, така или иначе Народното събрание е гласувало и няма смисъл на всеки два месеца да сменяме срока. Ако някой смята, че на десети месец отново ще бъде променен, аз отново ще реагирам, защото вече една година почти не са взети мерки от тези компании, само защото няма санкции. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Каймаканов. Други становища на колеги, моля.
Предполагам, че знаете, че има наказателна процедура срещу България от страна на Европейския съюз, както и към още седем държави страни-членки на Европейския съюз, първо. Второ, на предишното заседание, на което мисля, че отсъствахте, аз съобщих за срещата ми с японския посланик, който даде пример с японски инвеститори в Монтана, които са закупили 2500 декара земя и я обработват. И в момента трябва да се освободят от нея, защото те са трета страна, съобразно нашето третиране на страни не членки на Европейския съюз. Имах среща с господин Велев от АИК – Асоциацията на индустриалния капитал. При него има няколко жалби от американски фирми, които се занимават със земеделие, две китайски, ако не се лъжа, и израелски фирми. Това са инвеститорите в областта на земеделието. Дебатът по какъв начин ще бъде уреден въпросът с пазара на земята, е дълъг. Той няма да приключи с днешното заседание или в рамките на една две седмици. Затова търсим възможност в тези пет месеца, с които искаме да се направи удължаване на срока, да видим каква е практиката в Европейския съюз, да дебатираме, да постигнем консенсус, защото въпросът за земята е важен за всички политически сили и тези, които управляват и тези, които са в опозиция. Именно по тази причина съм си позволил да предложа дата 1 октомври, която, Вие знаете, беше предложена в пленарна зала и след прегласувана беше отхвърлена.
Заповядайте, господин Каймаканов!
РУМЕН КАЙМАКАНОВ: По първи въпрос за въпросните японци, за които споменахте, аз наистина не присъствах на това заседание. Но по първата тема, за това, че японците са закупили земя в България, съгласно Закона за насърчаване на инвестициите и то точно Глава 5, чл. 23, няма никаква пречка, след като те са го придобили преди Закона, да се възползват от тази ситуация. И това не пречи на тези инвеститори. По отношение на наказателната процедура, аз ще помоля, ако имате такава възможност, да я предоставите на останалите колеги, тя е в мен, и нея съм я отворил и прочел внимателно, тя касае само т. 3в, която не касае това, което сте цитирали в мотивите Ви, не е свързана с този момент. Да не говорим, че в тази наказателна процедура участват и Словения, и още Чехия, мисля и други още с подобна наказателна процедура, и тя не касае темата със самия Закон, а ние в момента гласуваме отсрочване на санкциите. Не говорим въобще за Закона. Излизаме от плоскостта на дебата. Санкциите са си санкции и те трябва да бъдат предимно и в рамките на Закона. А Законът не се спазва, а днес си спомняте, от парламентарната трибуна доста се изприказва за върховенството на Закона, не се спазва, защото няма санкции.
Пак пледирам колегите да мислят и да вземат правилното решение. Не трябва да правим компромис с това. Предлагам 1 май да си остане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други становища от народни представители? Ферихан Ахмедова, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Първо, искам да изясним въпроса с наказателната процедура. Такова животно няма. Наказателна процедура спрямо България в момента няма. Има писмо, с което се иска информация по прилагането на законите в Република България. В двумесечен срок Министерството на земеделието и горите трябва да предостави тази информация, след което процедурата продължава в още два етапа. Така че днес, на този етап да се говори, че има наказателна процедура и това е поводът за промяната в Закона, не е точно така.
По отношение на същинския въпрос – Законът за изменение и допълнение, който Вие предлагате. Моето мнение е, че това предложение е чисто популистко или по-скоро…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Или лобистко.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: … или лобистко и ще се мотивирам защо. По-скоро, ако трябва да съм по-категорична, е лобистко. Ще се мотивирам защо. Когато приемахме този Закон, ДПС обясняваше със същите мотиви, които Вие днес разказвате, че ги говори японският посланик, представителите на фирмите от САЩ, цялата гилдия за която говорите, тези мотиви ние ги изразявахме. Въпреки нашето изразяване, мнозинството в парламента гласува Закона в този вид. Като се гласува Законът в този вид, ние нямаме право по-нататък да го коментираме. Законът се прилага такъв, какъвто е. Досега нямаше санкции, поради което фирмите, мислейки че в България така се случват нещата, една част не реагираха на този Закон, друга част реагираха. Кажете ми как ще обясним на фирмите, които реагираха на Закона, въпреки че нямаше санкции и бяха стриктни и изпълнителни, и спазват Закона, и си прехвърлиха земите или направиха съответните стъпки, които се изискват по Закон, че са постъпили правилно, а тези които не направиха нищо, сега искаме да ги облагодетелстваме с още пет месеца. Логиката каква е? Това какво означава? В България може всичко. Ако това искаме да внушим на външния инвеститор, на хората, които са стриктни, които работят и спазват законодателството, в контекста на днешната програма на Народното събрание за това, как ще спазваме законите и ще правим стратегия, какво от това, като ние самите правим така, че отлагаме, допускаме да минат покрай закона. И затова твърдя, че Законът има лобистки елемент. Още повече, че ако вносителят на този законопроект е записал 1 май, сега пък 1 октомври, това неминуемо води до нещо, върху което трябва да се замислим и да си обясним какво се случва.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители? Професор Станков, заповядайте.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Въпреки че днес казах моето мнение и ясно изразих гласа си, въпреки това че е много несериозно да се променят за кратък период от време закони, аз мисля, че ние днес взехме правилното решение и ще продължа да отстоявам това, което решихме днес на предварителната среща. Може би си спомняте, имаше едно заседание, на което Вие председателствахте и изпратихте мен аз да отида в Гранд-хотел София, където имаше една голяма среща с над 150 човека представители. И трябва да Ви кажа, че реакцията беше много голяма за това, защо парламентът взема такова решение. Че има лобистки интереси, сигурно има. Но аз не знам обаче от коя страна са тези лобистки интереси. Така че аз смятам, че ние трябва да удължим този срок, да дадем възможност на Министерството на земеделието и храните да направи проучвания как е в другите страни и тогава ние да отидем към окончателното решение. Така че придържам се към това, което решихме днес.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Реплика може ли?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Може, да.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми, господин Станков, когато се приемаше този Закон, ние от ДПС разказвахме за този проблем, че ще възникне. И в един момент, когато възникна, но тогава, когато ние го разказвахме, аргументите на мнозинството, които приеха този Закон, бяха ние пазим българската земя. Сега какво пазим, господин Станков? Интереса на чуждия инвеститор ли пазим? Или пазим българската земя? Законът трябва да се прилага такъв, какъвто е. Хубав – лош – закон е.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, така е, права сте. Значи, след като ДПС обясняваше какво ще се случи, имахте възможност да гласувате в пленарна зала, да подкрепите Вашето предложение, защото аз съм бил последователен от самото начало и по отношение на публичните дружества, регистрирани на Българската фондова борса и по отношение на така наречените трети страни. Но както и да е.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Говорим за Закона, когато го приехте 2013 г., нали, не за…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: А 2013 г.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Да. Когато законът се приемаше, тогава мотивите бяха пазим българската земя и затова трябва да въведем тези текстове.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Белова, моля.
МАРИЯ БЕЛОВА: Господин Председател, искам да допълня професор Станков. Напълно подкрепям госпожа Ахмедова за това, че трябва да се пази българската земя и затова са били приети в предходния мандат ограниченията чужденци да придобиват земя, но тук смятам, че не става въпрос за закупуването на земя и ние като законодатели не трябва да приемаме текстове. Да, аз го отчитам като грешка, въпреки че в Комисия считах, че единодушно взехме решение срокът да бъде 1 октомври. Не лобирам за нито една фирма – нито израелска, нито японска, нито китайска, но няма как да обясним на тези фирми, които са реални земеделски производители в страната ни, които извършват реална земеделска дейност, че в един момент на база законодателни промени, законодателят взема решение да промени в средата на стопанската година, да налага допълнителни санкции на тези фирми. Дали ще е сто лева, дали ще е триста лева. И затова приехме срокът да бъде 1 октомври. Стартира новата стопанска година, която фирма иска да обработва земя в България или влиза в режима, който е по Закон, или си плаща санкцията. Но ние да приемем един срок в средата на годината май месец, че след 1 май ще им се налага санкция, считам, че не е това целта на нито един от нас.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Само едно изречение, реплика. Госпожо Белова, имам един такъв въпрос. Как ще обясним на фирмите, за които от една година действа този Закон без санкции, че са направили съответните усилия да спазят Закона и да си прехвърлят земята, но остават необлагодетелствани спрямо тези, които не са го направили. Всички знаят, че Законът действа от една година.
МАРИЯ БЕЛОВА: Колко фирми са го направили?
РУМЕН КАЙМАКАНОВ: Мога ли да отговоря на този въпрос? Всички с изключение на три. И тук говорим само за три фирми. Всички са го направили. И в момента говорим само за три фирми. Затова тя казва, че е лобистки законът. Но аз мисля да се върнем, господин Председател, към същината на дебата. Той не е върху Закона и аз мисля, че ние нямаме право да говорим в този момент върху Закона, защото дневният ни ред включва санкциите, свързани със Закона. И в момента не говорим за закона, а за това кога да бъдат въведени санкциите. След като Законът е влязъл в сила миналата година май месец, госпожо, би трябвало в рамките на тази година всички да са превели нещата в ред. Има една година. Няма връзка със стопанска и с календарна година. Тук става въпрос от Закон от миналата година май месец. И всички фирми, с изключение на три или четири, хайде да не бъда точен, са направили това. Не задавайте въпроса колко са го направили, задайте въпроса колко не са го направили, защото е по-лесно. И в тази връзка предлагам да не говорим за Закона, защото в момента започнахме да обсъждаме прав ли е законът или не е прав. Ние сме го приели. Народното събрание го е приел този Закон. Тук става въпрос за прилагането на този Закон. Сутринта дебатите започнаха с това – представители на управляващото мнозинство говорят за върховенство на Закона, говорят за смята на Конституцията, говорят към днешна дата за нещо, което трябва Народното събрание да подкрепи, защото виждате ли, в България не се спазват законите. Ние днес в Комисията разглеждаме тема, на която обсъждаме да не се спазва Закона и да отлагаме спазването на Закона. Това не мога да разбера. Не е сериозно, това е скандално даже. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други становища? Господин Данев, моля.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, господин Председател. Аз искам да споделя моето мнение, като върна малко назад нещата. Тъй като би трябвало да има приемственост в комисиите, е хубаво да погледнем дебатите, когато приемахме този Закон в миналия парламент. Аргументите на управляващи, опозиция тогава, Законът на всички е ясно, че се прие с голямо мнозинство. Единствената цел тогава беше да защитим българската земя така че националните интереси да стоят над европейските. В това виждаме, че останали европейски държави са създали такива законопроекти, тъй като те си имат също национални интереси. Според мен няма нищо лошо и в това, което Вие казвате, че ако се отложи с няколко месеца, въпреки че считам, че сте заблудена, тъй като Точка 5 в програмата за тази седмица е приемане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, където между първо и второ четене има направено предложение този текст в Закона за собствеността да отпадне. И аз считам, че това е един трик, който ще даде възможност за периода до 1 октомври, наистина, обсъждайки и приемайки закона, изобщо да отпадне тази санкция и това ограничение на фирмите, които могат да купуват българска земя. Целта е такава според мен. Считам, че може би в желанието си да угодим на две или три фирми, ние правим грешки и не защитаваме националните интереси, държавните интереси и точно заради това аз съм против отлагането на времето и запазването на Закона като такъв към момента и спазването му от всички институции. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря, господин Председател. Според мен, когато говорим за национален интерес и опазването на българските земи, трябва да говорим за национален интерес от инвестиции. И това също е много важно. Но, така формулирано предложението за изменение и допълнение, по никакъв начин не решава нито проблема с инвестициите, нито проблема с опазването на българската земя. Отлагането на наказанието, така да се кажа, няма нищо общо със стопанската година. Дали ще е май месец, дали ще е октомври, това е един инвестиционен процес на закупуване на земя и на собственост на земя. Той няма никакво отношение към сеитбата, беритбата и изобщо стопанските операциите през годината. Така че с този текст не решаваме никакъв селскостопански проблем. Ние решаваме проблем на инвестиционната активност в България, на дейността на инвеститорите в България и то на някои инвеститори. Какъв е проблемът? Проблемът е, че онези, които са изпълнили настоящия текст на Закона, са влезли в разход от порядъка на два, три процента от стойността на земята. Балансовата стойност е минимумът, който те могат да заявят при едно прехвърляне с нотариален акт земеделски земи. Тоест те са направили едни разходи, които в някои случаи могат да бъдат и доста големи, ако ги калкулираме. И аз тук повтарям въпроса, който зададоха колегите, как ще обясним на онези, които са направили тези разходи, че други едни, които са поизчакали, няма да ги правят. Които са знаели може би, че се променя Законът или са очаквали да се промени. Така че този тип промяна не решава нито проблема с инвестиционната активност, тоест по никакъв начин не отваряме възможност за инвеститорите да станат повече. Аз бих подкрепил текст, който дава такава възможност. Бих подкрепил текст, който, да, пази българската земя, но не спира в същото време инвестиционните програми в България. Но не бих подкрепил текст, който единствено отлага нещата във времето за още пет месеца, колко ги изчислихме, че ще бъдат. Имаше достатъчно време и Министерството на земеделието да огледа нещата през този период и да предложи промени на Закона, които са наистина смислени, които променят по същество нещата така, че хем инвеститорите на някои от основните държави инвеститори в света, като говорим за Япония, като говорим за Съединените щати, това са онези, които искаме да дойдат тук да инвестират. Но в същото време с този текст ние нито ще ги доведем, нито ще ги успокоим, нито ще ги направим по-щастливи и по-активни спрямо България, нито ще решим проблема със стопанската година. Дайте да мислим наистина за друга промяна, която по същество решава въпроса Не е решенето това, което колегата Данев казва, че някой може да пусне набързо един текст, който изобщо не може да отмени това условие. Това не е решението. Това също не е решение на проблема. Мисля, че ако Министерството в скоро време не се заеме с изготвяне на законопроект, който наистина да отразява интересите на България, не на чуждите инвеститори от инвестиции и от опазване на българската земя, ще трябва може би ние като народни представители да се заемем с тази задача, за да внесем нещо смислено. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: По принцип, да, заобикаля се Закона. И това, което беше целта, че имаме инвеститори, които трябва да дойдат тук, но да обработват земята, не да търсят спекулативни продажби и забраната офшорни компании да купуват българска земя, на практика е водеща в законопроекта и в Закона за собствеността. С тази промяна месец октомври, ние наистина наказваме тези, които са били съвестни, защото на 15 май 2014 г. е приет Закона с тези ограничения. Нямаше санкции. Тоест една година е имало достатъчно време без санкции е имало време да бъдат решени въпросите на тези, които е необходим такъв капитал. До октомври наистина, тук чувам, че мотивите са да се предложи текст, да се предложи промяна, която да създава предпоставки реалните инвеститори да бъдат оценявани. Това ще бъде пак заобикаляне, защото петте години, които сме записали, са пет години. Тоест пет години трябва да пребиваваш, да закупиш земя и тогава със сигурност тази земя ще бъде използвана на земеделски нужди, а не само защото имате свободни финансови ресурси и тези ресурси се насочват към страни, които пазарът е широко отворен и либерализиран изцяло. Това е. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Караянчева, заповядайте!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Председател, уважаеми колеги, предлагам процедура по прекратяване на дебата и да преминем към гласуване. Мисля, че колегите изложиха своите становища.
ПРЕДС. РУЕМН ХРИСТОВ: Предложение за прекратяване на дебатите. Моля, който е съгласен, да гласува.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Господин Председател, поне да чуете и бизнеса какво мисли, ако смятате, че е нормално.
ГЛАСУВАНЕ: „За” - 10, Против 3, - „Въздържали се” – 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам на гласуване предложението за промяна на Закона на собствеността и ползването на земеделските земи, а именно 1 май да се замени с 1 октомври. Който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 11, „Против” – 6, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Точка Втора от дневния ред, който гласувахме. Вносители са народният представител Мария Белова и доктор Валентин Василев. Доктор Василев, заповядайте.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги. Проектът, който не сме вкарали в Комисията е, промяна в Закона за изменение на Закона за пълната организацията на ветеринарните лекари в България. Става въпрос само за един параграф. Чл. 12, ал. 1, т. 9. да се отмени. За какво става въпрос? Измененията в Закона са във връзка с процедурата за нарушение № 2013/2265 по описа на Европейската комисия срещу Република България относно несъответствие на разпоредбите в българското законодателство, въвеждащи минимални цени на услугите, предоставяни от ветеринарните лекари, упражняващи ветеринарномедицинска практика. Чл. 12, ал. 1, т. 9 от Закона за съсловната организация на ветеринарните лекари в България и част осем, раздел Б от „Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар”.
С отмяната на горепосочения член, който гласи „съгласно, който Националния съвет ежегодно определя размера на минималните цени за извършване на ветеринарномедицински дейности от регистрирането на ветеринарни лекари, с изключение на дейностите по изпълнение на мерките по програмите за надзор и ликвидиране на болести по животните и държавната профилактична програма”, се цели преодоляване на изцяло на съществуващото противоречие на закона с разпоредбите на чл. 49, и чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и чл. 15, чл. 16 от Директива 2006/123 на Европейската общност на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.
Ако ми позволите, ще внеса малко яснота за колегите, които не са запознати. Тук става въпрос за тарифите, които определя Националният съвет на съсловната организация. Те касаят частно практикуващите лекари, които упражняват частна дейност. Докато другата тарифа, която касае дейностите по изпълнение на програмите за надзор, Агенцията по храните предлага тарифа, която всяка година се одобрява от Министерски съвет. Това е разликата.
По втората част, изменението на Кодекса за добра ветеринарномедицинска практика и професионална етика на ветеринарния лекар е от компетентността на Общото събрание на Българския ветеринарен съюз, което съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 приема този кодекс. С горепосочените изменения ние очакваме Европейската комисия да закрие процедурата за нарушение срещу Република България. Предложеният законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, поради което е изготвена финансова обосновка съгласно чл. 35, ал. 1, буква „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Със закона не се създават нови административни структури и не се увеличават разходите на съществуващите такива.
Това е. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, имате думата. Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз имам въпрос, след като се запознах по-обстойно. Все пак как ще се станат известни тези цени? Решава Националният съвет всяка година какви цени ще предложи за осъществяване на дейност. Тъй като нямаме минимални, значи какви ще имаме?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Пазарни цени ще имаме.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: А кой ще ги приеме тези цени?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Не ги приема никой. Пазарът ги налага.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, ама ако имате десет ветеринарни лекари в едно землище или в една община, те ще имат конкуренция. На друго като няма нито един, какво ще стане? Три пъти по-високо, защото той трябва да отиде на няколко места.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Вижте, не се притеснявайте за колегите, те ще си намерят мястото. Това че няма в един регион колеги, а в другите райони има, не се притеснявайте, мобилни са.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Извинявайте, ама наистина трябва да има някакъв ориентир. В смисъл, че пак Националният съвет да приеме някакви цени, които да не са минимални, но да са преференции.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Бъчварова, критиката на Европейския съюз е именно, че фиксираме минимални цени, а те искат да бъдат пазарни цени. Ако един лекар е добър, може да взема три лева за преглед, примерно, от другия, който не е добър, но взема два лева.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Могат да бъдат референтни пазарни цени в случая, както имаме. Тоест да се знае нещо ориентировъчно.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Тук колегата от Министерството направи едно пояснение, че ние махаме само минималните цени, няма горна… Минималният праг махаме. Това е, което Европейската комисия има нещо против. Иначе максимумът – един може да работи за пет лева, друг за петстотин. В крайна сметка това е пазар. Зависи от качеството. Аз ще отида при този, който е по-добър и който ще ми свърши работа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Опасенията са, професор Бъчварова, че гилдията може да се наговори, както всички гилдии, да направи критерии и да иска високи цени, затова ни е такова предложението.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак фонд „Земеделие” работи сега с референтни цени, даже при приемането, пак на пазарни, но референтни. За проектите говоря. Ветеринарните услуги в някои райони стигат до 12 процента от себестойността на продукцията, а в други имате по пет, шест. Аз поне така, гледайки състоянието на нещата, така ги виждам.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители?
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Професор Бъчварва, само една скоба да отворя, знаете ли колко вземат ветеринарните лекари колеги в Западна Европа? Знаете ли какъв е ценоразписът им там, какви са цените?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нашите фермери като гледам в какво състояние са, цените…
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Лично аз имах един преподавател, гост доцент от Щатите, който държеше един огромен регион. Той каза така. Три мои посещения във фермата струват колкото една крава.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте сега, при 45 стотинки на млякото, не виждам как може да стане това. Отделно това, за кучетата и котките, колкото кажете толкова, но за селскостопанските животни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ферихан Ахмедова, моля.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Тъй като не се чувствам достатъчно компетентна по темата, ми се иска да чуя и представителите на бизнеса и хората, които се занимават с това, как тази промяна би повлияла на тях, за да можем да вземем информирано решение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Зоров.
ДИМИТЪР ЗОРОВ, председател на Националния съюз на говедовъдите в България: Господин Председател, ако бях от друг пол, да съм се разревал на предното Ви решение. Все сме вярвали, но…
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Зоров, дадох Ви думата по втората точка, а не по първата.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: председател на Съюза на говедовъдите в България: Ами, Вие по първата не я дадохте, защото не искахте да чуете нашето мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не бяхте обявен за гост на Комисията, така че… Нали, Вие седнахте отпред, не сте обявен предварително. Заповядайте по втора точка поискахте думата. По-скоро народни представители предложиха да Ви дам думата. Дал съм Ви думата по точка Втора заповядайте!
ДИМИТЪР ЗОРОВ: председател на Националния съюз на говедовъдите в България: Вижте сега, всички искат, които извършват услугите да се сравняват с европейските и световните цени, а този който ще изкарва и рине лайната, без извинение, никой не го е грижа за него. И по тази точка, и по предната. Нямаме нищо против от фактически свободни цени. Имайте предвид, че трябва да има равнопоставеност и еднакви критерии. И да мерите с еднакъв аршин. Нямаме нищо против и 10 хиляди евро да взимат ветеринарните лекари, защото ние знаем колко взимат навън, но нормалното е и от труда на животновъдите да търсите такава доходност, за да има кого да обслужват ветеринарните лекари. Иначе дали ще го приемете в Закона минималните цени или не, то това на площадката си действа – лекарят не идва, ако не му дадеш толкова, колкото той иска. Това е живата истина и професор Станков я знае. Въпросът е концентрирайте се ако искате, някакво производство да остане в България по някакъв начин да уредите правата и възможностите за производство, а не само да се иска от тях като дойна крава. Защото в предходната точка, Вие не ми дадохте думата, в края на краищата, ама аз съм оторизиран от целия животновъден сектор. Щом не Ви интересува, ние инвеститори в Българиия имаме достатъчно за земя, желаещи, но няма земя. И животновъдите са без земя, а Вие искате да я дадете на другите. И за всички нас това е скритият подтекст, първа крачка, фактически тук ще увеличите срока, втора крачка – ще го махнете това. Защо не отидете в Япония да си купите, господин Председател?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Няма пари.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: председател на Националния съюз на говедовъдите в България: А, няма пари. Ами, ние също искаме да гласувате, както японският посланик иска, гласувайте за отмяна на руските санкции, защото ние не сме виновни, че страдаме и фалираме в момента.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Зоров, моля Ви да не правите политическо изказване, имате думата по точка Втора, става дума за изменение на Закона за ветеринарната асоциация.
Други становища има ли? Господин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Искам да кажа, да не се получи като по точка Първа, след няколко месеца да внасяме корекция на изменение на Закона. Запомнете ми думите – аз мисля, че ще се повтори същото.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев, животът е динамичен, каквото се наложи това ще се направи. Има ли други становища по точка Втора? Който е съгласен с така направеното предложение от народните представители Белова и Василев да бъде променен текстът в Закона, който да отговори на изискванията на Европейския съюз, моля да гласува!
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 12, „Против” – няма, „Въздържали се” – 5.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви. С това дневният ред на днешното заседание се изчерпва. Успешна седмица.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


РУМЕН ХРИСТОВ

35 298 знака