1.Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от ПОДНС.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ






П Р О Т О К О Л

№ 18


На 7 май 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:



1.Актуални въпроси към министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от ПОДНС.
2.Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието № 554-01-52, внесен от Светла Бъчварова и група народни представители на 13.03.2015 г. за първо гласуване.
3.Текущи.


................

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги!
Имаме кворум. Предлагам да започнем с приемането на дневния
ред за днешното заседание.
1. Актуални въпроси към министъра на земеделието и
храните госпожа Десислава Танева на основание чл. 27 от
Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Тя дава пресконференция в момента с министъра на земеделието на
Кипър и всеки момент ще дойде.
2. Обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за арендата в земеделието № 554-01-52, внесен от народния представител Светла Бъчварова и група народни представители на 13 март 2015 г. за първо гласуване.
Имате ли други предложения за дневни ред или да го гласуваме? Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз предлагам на следващото заседание по възможност да бъде включена точката за промяна на Закона за арендата, предвид времето, с което разполагаме и съответно представителите на нашата група, които също са се подписали и имаха желание да участват в дебата, но днес не са тук по различни причини.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, щом това е волята на вносителя, аз съм съгласен. Няма да го подлагаме на гласуване. Тогава ще предложа само първа точка – изслушване на министър Танева. Само нея да гласуваме. Ако колегите имат нещо да споделят, докато се появи министър Танева, моля.
Гласуваме единствената точка – изслушване на министъра на земеделието госпожа Танева. Който е съгласен с така посочения дневен ред, моля да гласува.
ГЛАСУВАНЕ: „За” – 13, „Против” – няма, „Въздържали се” – няма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Докато чакаме министър Танева, ако имате нещо, което искате да споделите колегиално помежду си, можем да го обсъдим. Заповядайте, госпожо Бъчварова!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Става въпрос за Закона за ДДС, който ние внесохме. На 15 януари внесохме един проект за промяна в Закона за данък добавена стойност в нивомерите. Питането е какво правим, защото при нас вече е обсъден този законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Нали знаете, че не сме водеща комисия.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да, знам, че не сме водеща комисия, но три месеца минаха и по правилника може да се настоява да се гледа в зала.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Какво е предложението, професор Бъчварова? Да питаме официално финансовата комисия?
Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Предложението е да поискаме някакъв срок от Комисията по бюджет и финанси дали ще го разгледа или не и в противен случай да искаме директно разглеждане в зала. Защото, съгласно правилника за организацията дейността на Народното събрание, мисля че срокът беше три месеца, в който трябваше да бъде разгледан в комисия законопроектът. В противен случай той трябва да влезе директно в пленарна зала. Така че молбата е към Вас като председател на Комисията да осъществите този контакт.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз ще разговаря с председателя на Бюджетната комисия, но мисля че може да се повдигне въпросът и на председателски съвет от председателите на парламентарните групи. Но аз обещавам още утре с председателя на Бюджетната комисия Менда Стоянова да разговарям по въпроса.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Те формулите са две. Едната формула е да го поиска някой от парламентарните групи като първа точка по съответния ред в съответния ден веднъж месечно, а другият вариант е наистина с един Ваш разговор в рамките на председателските отношения между различните комисии, да разберете дали ще бъде включен някога в дневния ред на Комисията по бюджет и финанси, дали да очакваме това скоро, или да търсим приложения на други възможности по Правилника на Народното събрание.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за предложението, господин Йончев. Още утре ще свърша тази работа, като разговор имам предвид.
Господин Костов, докато чакаме министър Танева, има въпроси, които са свързани със Селскостопанска академия, която Ви е подчинена, а Вие бяхте и председател на Академията. Можем да започнем с въпросите направо към Вас, пък после министър Танева би могла да ги допълни, разшири, обогати и така нататък.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден. Извинете за закъснението, колеги.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:
Госпожо Министър, добре дошли. Работата започна с първи въпрос, свързан със Селскостопанска академия. Понеже сме съвсем в началото, господин Божинов има думата, а и господин Мартинов има въпрос. Моля.
ЖИВКО МАРТИНОВ: Какво е положението с Института за пшеница и слънчоглед в Генерал Тошево. Искаме да разберем какво е бъдещето, какви са някои промени, структурните, които предстоят, защото при тях е трудно сега да започнат посевите да засеят. Самата техника, която имат е много амортизирана. Също покривите, текат където се съхранява пшеницата, която е за засяване, пък все пак е скъпа култура. Като цяло. Въобще и цялата семепочистваща ситема, която е за почистване на семената, също е много амортизирана. Там водещо звено, както разбрах от тях, е животновъдството. Най-много загуби се трупат точно в животновъдството. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Опитваме се да разберем логиката на съкращенията, без които няма да се мине. Ние сме категорично съгласни, че такова нещо ще има. Предложенията на повечето институти са първо да бъдат съкратени тези, които са в пенсионна възраст и второ, да има пропорционалност на съкращенията. Това е нещото, което вълнува всички. Те ще бъдат различни въпросите, но горе-долу.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: По същата тема. Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми заместник-министър. Ще припомня, че преди десетилетия в България имаше изградена система за хелио и хидромилиорации и една много добра система „Напоителни системи”. Всичко това, поради провежданата политика, е ликвидирано до голяма степен. Експерти изчисляват, че да възстановим площта, която се напоява в България, ще ни трябват средства, които са съизмерими със средствата, които получихме в първи планов период и в целия втори по всички оперативни програми. Тоест България никога вече няма да има ресурс, за да изгради системата, която да напоява толкова земи. Казвам това, защото днес се правят радикални промени в областта на селскостопанската наука, защото се казва, че имаме недостиг на средства и трябва да режем щатни бройки, средства за издръжки и така нататък. Аз смятам, че причината не е липсата на средства, а липсата на далновидна политика за мястото на науката в развитието на съвременното селско стопанство.
Уважаеми дами и господа, пред мен е едно писмо, което сте получили всички. То е от колектива на този институт, за който питат колегите. Вие по-добре от мен знаете кой е този институт, с каква история и с какви практически резултати, с каква значимост за селекцията и семепроизводството в основите на българското земеделие култури е. Знаете че този институт, благодарение на труда на много специалисти в продължение на десетилетия, е създал най-ценните български сортове пшеница, слънчоглед и други. Знам че ние сме във взаимоотношения в този взаимосвързан свят с много партньори и опоненти със сходни и понякога с много различни интереси. Знам, че има школи, които искат да наложат своите семена, своя посадъчен материал и всичко, което съпътства налагането на тези семена. Ако преценим обективно интересите на България и на българското земеделие, няма причина да кажем, че нямаме средства да развиваме този потенциал, който е национално достояние. Затова никакви съкращения преди да се оцени мястото и значението на всеки един специалист за бъдещото развитие на българското селско стопанство и производство, са неоправдани.
Затова аз питам – този институт ще остане ли база? Другите също ги уважавам, но концентрирам въпроса върху Генерал Тошевския институт. Ще намери ли ресурс да подкрепим и развием тези научни достижения включително онова място, което има в националния генофонд с онези повече от 3000 образци, които там са събрани и са на разположение на този генофонд. Коя политика ще изберем – тази, която се оправдава че няма пари или онази, която вижда бъдещето и осигурява това бъдеще? Това е подходът. Иначе в София ги оставяте, нас ни съкращавате, дайте да съкратим парите за ток или за посев, това е политика, която е плиткоумна и няма да даде резултат. Готови ли сте Вие като политическо ръководство да дефинирате пред правителството една друга политика, да осигурите ресурс, да направите селекция на селекционерите и на работещите и да дадем гаранция за едно бъдеще? Или ще караме така по наклона – ще констатираме, че изчезваме, изчезваме. Любителите на ГМО имат стратегия, вложили са милиарди, това е необходимо направление, на тях им трябват територии, където има платежоспособни селскостопански производители. Те не отиват в Африка, където да спасяват проблемите от сушата и така нататък, те идват тук, където има платежоспособни хора. Като си купиш мусанто, знаете по-добре от мен, че вече няма спасение. Това са хербициди и така нататък.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Процедура. По регламент да вървим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искам да Ви предупредя, че министър Танева е с кратко време от гледна точка на това, че има друг ангажимент. Затова бъдете по-стегнати във въпросите си, за да има възможност тя да отговори на въпросите Ви.
АЛТИМИР АДАМОВ: Извинявам се, господин Председател. Искам да обърна внимание на това, дали вече сме по точката, която приехме като дневен ред – изслушването на министър Танева, защото действително, господин Божинов, има регламент и трябва да го спазваме. Това е идеята. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Станков, заповядайте!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Добър ден на всички. Моят въпрос е във връзка с това, което казаха колегите. Тревогата за бъдещето на Селскостопанската академия е много голяма. Отвсякъде се обаждат, от всички институти непрекъснато за това се говори и днес получихме вече едно писмо, което вероятно и министър Танева го има, доцент Костов сигурно и той го има. Аз искам да Ви кажа това, че преди две седмици аз проведох среща с личния състав на Добруджанския земеделски институт. И трябва да Ви кажа реакцията беше много остра, много остра. С цифри и с данни те ми показаха, че няма нито един човек за съкращаване. Те няма да посегнат на научните работници. Е, тези които подлежат на пенсиониране, могат да бъдат съкратени, но останалите всеки си има свое направление, където работи. Трябва да посегнат на работниците – трактористи, полевъдни работници, което означава, че се блокира работата на института. Така че моят въпрос е и към министър Танева, и към доцент Костов, какво е виждането специално за този институт, защото той е от национална значимост. Моля отговорете ми.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема, госпожо Министър, аз разбирам, че можем да тръгнем от институт на институт и да гледаме стратегията за всеки един от тях. В моя избирателен район има два, така че ако искате и по този вариант можем да вървим – Институтът по лозата и виното и Институтът по царевицата в Кнежа. Така че според мен това не е продуктивният подход. Всеки може да извади сериозни аргументи за смисъла от съществуването на тези институти и мисля, че не се съмняваме в това. Така че госпожо Министър, молбата ми е да ни представите преди всичко стратегията изобщо за Селскостопанска академия. Как виждате нейното бъдеще, нейното съществуване, нейното финансиране? Съкращенията са механичен начин за решаване на някакви незабавни проблеми, но те не гарантират стратегия, не гарантират оцеляване в дългосрочен план. Така че бих искал да насочим дискусията в този план, а не да доказваме бъдещето на всеки един от институтите. Сигурен съм, че всеки един може да намери аргументи за това. В никакъв случай не съм против института в Добрич, в Генерал Тошево вероятно става дума. Нека да тръгнем от общото, за да стигнем до конкретното, защото няма визия за съществуването на Селскостопанска академия, е безсмислено да говорим от институт за институт. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, моля. И да се ориентираме към приключване на въпросите, за да има време министър Танева да им отговори.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Съвсем накратко. Опитах се между другото, този разговор да проведем в Комисията преди да бъде приет Устройственият правилник на Министерството. След като се видя във всеки един от институтите какво трябва да се случи и това, което се случва финансово в Академията, показва че явно първо, трябва да бъде закрит и след това може би ще вървим към промяна съответно на закона, преструктуриране и аз не знам какво още. Но фактът е, че всички институти през месец април са с 60 процента изплатена работна заплата. Средната работна заплата в Селскостопанска академия е 560 лева. Съкращенията в институтите извън София са от 25 процента нагоре като лидер е Русе – 36 процента съкращения. Това е ликвидиране буквално на институтите, на института, който е със 150-годишна история. Така или иначе това е най-старият институт в България. Имаше спор. Но така или иначе се установи, че в Русе е най-старият институт. И този финансов колапс, в който даже не може да се платят електричеството или да се извършва нормална дейност означава за мен, че ние сме представили приоритет съсипването на академията и след това каквото остане да се преструктурира под форма, която съответно ще бъде удобна да бъде управлявана. Моля да разсеете тези съмнения или да се вземат мерки в тази насока. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Министър, моля!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Добър ден на всички. Уважаеми народни представители. Аз бих Ви предложила по отношение на Селскостопанска академия може би да проведем отделно заседание, на което да Ви представим и нашата концепция относно нейното преструктуриране. В момента има изготвена такава и тя е предмет на обсъждане, тъй като, да не го научавате, не знам дали е много добре да го кажа, но така или иначе ще стане обществен дебат, по-добре да го кажа – има предложение Селскостопанска академия да премине към БАН. Това не е наша инициатива. Имаме такова предложение. Ние сме представили едно по-друго виждане по отношение на преструктурирането на Селскостопанска академия. Надяваме се със съответните университети да стигнем до разбирането, как трябва да се развива аграрната наука и тогава да Ви представим тази концепция. Сегашните съкращения, по-скоро бих повторила констатацията на някои от Вас, който зададе въпрос или изказа мнение, че те са задължително и необходимо условие да го направим, предвид на бюджета, който ни беше гласуван и задълженията, които имаме. Така че разговорът за по-нататъшното преструктуриране и начин на Селскостопанска академия предстои като предвид времето, в което се намираме, нормално е да очакваме, че това ще се случи със законодателни промени до края на тази година, които ще са свързани, разбира се, и с приемането на бюджета и функционирането по новия начин от следващата година.
По отношение на конкретиката ще дам думата на ресорния заместник-министър Георги Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители. Искам да Ви благодаря за това, че повдигнахте въпроса за Селскостопанска академия. В Комисията има много хора, които познават добре работата на академията и положението, в което се намира тя в момента. Те много добре знаят, че състоянието на Селскостопанската академия в сегашния й вид не е станало изведнъж лошо, а проблемите са много отдавна по различни причини. Няма да се спирам на тях, защото в момента това няма да ни помогне особено много. Повечето ги знаем. Но част от тях са като цяло липса на общо разбиране за липсата на аграрната наука и аграрното образование и връзката между тях. И второто е, доколко и как аграрната наука и аграрното образование са свързани с практиката. Доколко те обслужват практиката, защото това е тяхната основна функция и задача. Като бивш председател на Академията много пъти съм се изказвал и в тази сграда съм защитавал различни концепции. За съжаление, няма да ми стигнат воля и време в защита на някои съществени промени. В моята оставка като председател на Селскостопанска академия обаче бях написал тогава – пожелавам на следващия да успее, защото реформите са неизбежни. Все отнякъде трябва да се започне.
Що се отнася до конкретните въпроси, благодаря за тях. Едно от вижданията е, а и госпожа Танева спомена, че има едно просто решение, което аз не подкрепям. Защото то е прекалено просто, за да се осъществи – да мине Академията към БАН и всички проблеми вече са другаде. Това не е така. Поне засега имаме виждане, че вероятно това не трябва да се осъществи по този елементарен начин. Във всички случаи Академията трябва да се разнообрази като останат няколко научни центъра. Как ще се наричат тези центрове? Вече има едно неофициално предложение, което е публично в сайта на Академията. Обсъжда се и сред средите на Академията, които имат центрове, които са главни към земеделието и семепроизводството, в което институтът в Генерал Тошево ще бъде централен, очевидно защо – заради пшеницата и слънчогледа. Друг център да се реализира в областта на животновъдството и в областта на иновациите и технологиите. Четвърти център е този, който е свързан с генофонда, най-общо казано, тъй като пред мен не е цялата документация. Има логика в тези неща, защото научният състав, базата, инструментите на отделните институти са доста обеднели, а на места има повтаряне или пък невъзможност да се закупят за всички институти онези основни средства, с които се извършва наука, а няма и потенциал. Много институти са останали с по двама, трима квалифицирани човека и примерно научните съвети, които са много важни, на практика се изграждат по едно направление от институции от цялата страна или най-често благодарение на университетите, професор Станков, знаете много добре това, че най-често университетските преподаватели стават част от научните съвети, за да могат да попълнят квотата.
Вторият момент от това преструктуриране е връзката между науката, която касае Селскостопанската академия и университета. Казваме, че те могат да бъдат по-добре интегрирани. В момента се прави анализ. Хората от тези среди имат определена работна група, включително представители на аграрните университети. сайта на Селскостопанска академия, на управителния съвет, която да направи едно по-рационално предложение.
Особено важно според мен е да имаме консенсус по принципа, че двата института не трябва да попълват целия спектър на работа от А до Я, от семепроизводството до животновъдството, едва ли не до преработката, а трябва да се специализира върху отделните научни направления. Да бъдат наистина стожери и да имат високо ниво. От тази гледна точка една от тенденциите, доколкото разбрах от новия председател на Селскостопанска академия госпожа Тотка Трифонова, са наистина да закрие като принцип, като критерии, отдели, които не са характерни, както животновъдството в Генерал Тошево, където институтът не е създаден с тази цел. Нали, знаем че това е Институтът по пшеницата и слънчогледа, но да Ви кажа през последните десетина години моите наблюдения, това е мое мнение, не задължавам никого с това мое мнение, е че повечето институти се затварят като самоизхранващи се, самозадоволяващи се с ресурса, който произвеждат. Изключително важно е освен това да кажа, че поради хроничното бюджетно недофинансиране на институтите, те не изпълняват и сега Закона за селскостопанската академия, който ги задължава всички приходи да ги централизират към държавния бюджет. На практика приходите, които те реализират, създават възможност за една сива икономика, тъй като те не ги показват на държавния бюджет, а ги харчат по един непрозрачен начин, за да се издържат, да се спасяват. А те го правят, защото бюджетът не им е достатъчен. И точно заради това става един порочен кръг. Това e пределно ясно на всички. Това нещо трябва да бъде избегнато като се надявам, че със законодателните промени, тъй като това е законова разпоредба, финансирането от собствена дейност ще бъде както в БАН. Има разбиране надявам се, и от политическото ръководство има такова разбиране, финансирането да стане за съответните институции, като финансов резултат. И на края ще кажа, че не се спирам на отделните въпроси по детайлно, по общо отговарям, не би могло да се извършват съкращения на научни работници. Тези, които са в пенсия, това не е съкращение. Те винаги могат да бъдат наети, ако са толкова безценни. Но съкращенията са насочени към обслужващия персонал, който също не винаги е достатъчен. Добре е да не се случи точно в разгара на сезона, но на практика никой не е казал, че промените и законите ще станат безболезнено и безпроблемно, тъй като такава е финансовата ситуация към момента. Отива се на временни договори, на временно наети работници, а не на постоянно ангажирани работници, които в голяма си част са към даден учен селекционер и животновъд. Към този учен са закачени пет, шест човека, които в по-голямата част от годината нямат такова натоварване.
Разбира се, ако влезем в конкретни примери и детайли, има голямо разнообразие.
Това е накратко. Не искам да коментирам неща, които – всъщност със сигурност имаме консенсус за ГМО-то, за мощта на чуждите фирми. Надявам се със съвместни усилия да излезем от тази ситуация през годините, като пак казвам, когато работната група в Министерството има по-голяма яснота, което ще стане в рамките на тази парламентарна сесия, можем да направим по-задълбочен дебат за Академията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, доцент Костов. Становища, въпроси, предложението да направим едно по-широко обсъждане в период, в който нещата са по-ясни?
Доцент Костов, аз ще си позволя да Ви питам нещо. Когато говорим за интеграция на научноизследователската дейност, която е в институтите, и научно-преподавателската дейност, която е в университети, и когато има заявено желание от страна на институти и университети да бъдат заедно, не се ли бавим с това преструктуриране? Защото, ако няколко института отидат към тези три центъра, за които вече сме говорили – Русе, Стара Загора и Пловдив, ние бихме разтоварили Академията и аз виждам взаимно желание в университетите и институтите, от една страна, тези които се занимават в момента с научноизследователска дейност, ще могат да осъществяват и преподавателска дейност. Неща, които не е необходимо да ги правят те в рамките на института, вече ги има, да речем, в университета. Ако ускорим евентуално създаването на тези три центъра като експериментални, ако щете, няма ли да помогнем на Академията от гледна точка на оскъдния бюджет, с който тя разполага тази година.
Заповядайте, професор Станков.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Аз много се извинявам, че вземам повторно думата, но трябва да знаете какви са настроенията в университетите. Университетите, ние сме разговаряли с ректорите, били сме на среща с академик Воденичаров, желаят да има такава интеграция, но не да влязат институтите само с пасивите. Те трябва да влязат с активите си, което означава земята, животните. И само тогава може да има интеграция. В противен случай реакцията на университетите ще бъде много голяма. Ние и без това едва издържаме сега. Нашите средства не са чак толкова много, че да поемем и да издържаме такива звена.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Божинов.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Аз слушах с голям интерес господин Костов. Виждам че той е и искащ, и търсещ човек. Обаче. Господин Йончев започна с това дали частното или общото. Безспорно общото. Защото, който не решава общите въпроси, тръгне да решава частните, ще се препъне от липсата на общо решение и нищо няма да направи. Затова, макар че говорим за отделен институт, дефинираме най-общия проблем. Най-общият проблем е какво ни липсва – пари или политика? В момента ни липсват и пари, и политика. Тоест ние селскостопанската наука като какво я разглеждаме – като бреме към бюджета на Министерството или като фактор за икономическия и стопанския живот на България. Това е ключовият въпрос. Ако я гледаме като бреме, ще се чудим къде да я прехвърлим, с кого да я интегрираме и как да оправдаем липсата на пари за решение. Ако тя пък се разглежда като фактор за стопанския и икономическия живот на страната, трябва да бъде при този, който може да дефинира задачите. И това не може да бъде Българска академия на науките. И аз затова започнах с този институт, уважаеми колеги, защото той е лидер в производството на предбазови и базови семена, гарантиращи произхода и качеството на това, което се произвежда в България. И ти, когато поради недостига на парите едва издържаш тази дейност, подлагаш на съмнение всичко, което е по-нататък, където и да го пратиш този институт, където също няма да има пари, няма да има защото боб внасяме откъде ли не. Българските бизнесмени разбраха и направиха бизнес проучвания и решиха да садят боб. Защо не садиха боб, ами внасяме от Виетнам, от Китай, от Пакистан? Защото нямаше семена, които произвежда този институт-лидер. Кой трябва да планира и дефинира? Министерството. БАН тази работа няма да я свърши. Затова. Много време е загубено от много кабинети, от много министри, заместник-министри, професори. Ако искате да се хванете сериозно и да я свършите тази задача, да получите признанието, трябва своевременно първо да се изясни политическата концепция, управленската концепция, оптимизирайте съставите, дефинирайте задачите, но не унищожавайте жизненоважните за икономиката функции по време на преструктурирането. Това е моята препоръка.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божинов. Господин Румен Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Само една реплика, господин Председател. Съжалявам, че при трима професори на масата, останалите не сме професори, аз трябва да Ви кажа, но като че ли най-големият актив на Селскостопанска академия би трябвало да бъдат хората – не земята, не кравите, не материалните активи, които съществуват в Академията. Така че нека да насочим мисленето си натам, как да запазим хората и този актив на Академията. Иначе земята, тя може да има различни собственици. Всъщност задачата на тези институти не е да бъдат производители на земеделска продукция, а да бъдат научни центрове. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Костов, моля.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Аз съм улеснен, защото тук се задават отговори. Благодаря за оценката, че нещата трябва да се гледат общо, а не в частни конкретни случаи. Това нещо, което е заявено от институти и Русенския университет като взаимно желание за преминаване с активите, говоря за бюджета, един към друг, е много частен случай, за да бъде решен, освен ако не тръгнем в позицията на някакъв експеримент. Така всеки ще започне поотделно да се спасява. Ние сме говорили с органите на уважаемото Министерство, че концепцията трябва да е цялостна. Правим научни центрове, виждаме къде са им университетите и кои институти е по-добре да отидат към съответните университети, ако има такива, при взаимно желание, със съответния ресурс, да се опази научния потенциал и да се реши образователната база.
Що се отнася до това, господин Божинов, много ми хареса Вашият въпрос. Аз лично си го задавам в последните години - какво няма политика или пари. Към момента ще кажа, че политика започва да се заражда и да се работи по този въпрос. В това мога да Ви уверя. Пари знаем, че няма. С пари е лесно. Защото с пари можеш да намериш и да направиш политика. Затова ние трябва действително да формулираме и да променим съответно политиката. Благодаря за това внимание.
Що се отнася за хората, господин Йончев, това е очевидно.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Да, запазете тях.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Да. Затова казвам, че от всички, които съкращаваме, няма нито един научен работник. В крайна сметка вероятно ще има и някакви загуби, то и годината беше лоша, и тази може би, по отношение на финансовите приходи на отделните институти, свързани с извършването на нещо. Това трябва да го признаем и да очакваме, че ще има дори… Представям си колко са немотивирани хората, които и без това не са добре луксозно, да им отнемаш нещо в момента. Извинявам се, че се отклонявам. Някой беше казал: как да се обясни на хората, че трябва най-напред да умрат, за да живеят после по-добре. Ние сме изправени пред подобна ситуация. Но ние сме разумни хора и надявам се, че с Ваша помощ при анализите ще преминем през този труден период. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Ако няма други въпроси по темата за бъдещето на Селскостопанска академия, да се обединим около предложението на министър Танева на един по-късен етап, когато нещата са напреднали, като избистрим концепцията, да направим още една среща с председателя на Академията, с представителите на аграрните университети, с ректорите, за едно по-широко обсъждане.
Народният представител Валентин Василев поиска думата, заповядайте!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Господин Председател, уважаема госпожо Министър, аз имам един въпрос, свързан с предстоящите съкращения в Агенцията по храните. Какво имам предвид? На всички е ясно, че тези съкращения трябва да се направят, уточняваме необходимия брой. Няма да скрия, че миналата седмица заедно с колегата Алтимир Адамов от Силистра бяхме на среща при професор Моллов. Това което ни притеснява, не само мен, а и доста колеги, това е че до ден днешен не са ясни точните критерии, по които ще бъдат съкратени тези хора. Ще Ви дам пример с моя регион, понеже с него съм запознат, там предстои да бъдат съкратени седем човека. В същото време аз съм изкарал една подробна справка, в която броят на животните, броят на обектите, броят на ангажиментите на служителите, територия, обхват, са доста по-различни в сравнение с други области, които са идентични на нашите. Никой не може да ми отговори за тези критерии. Аз много се притеснявам, защото в мен остава впечатлението, че има някакъв субективен фактор при определяне бройка на хората, които трябва да бъдат съкратени. И понеже ставаше въпрос на предното заседание, че примерно няма да има съкратени лекари, оказа се, че не е точно така. При мен са двама, при Адамов са четирима. Това е само в две области. Разбрах от професор Моллов, че има някаква комисия, която определя. В момента директорите на регионалните служби са в Агенцията днес и утре. Доколкото разбрах, няма промяна в първоначалния обявен списък. И каквото и да се случи обаче, аз ще настоявам с писмени въпроси, може би не само до Вас, но и до шефа на Агенцията, по какъв критерии са били съкратени определените хора. И дадох пример, нямам нищо против, ако критериите са едни за всички, примерно в моя район да бъдат съкратени и десет, и петнайсет човека. Но когато тези хора, които в голямата си част са мои колеги, тъй като аз съм работил петнайсет години с тях, дойдат при мен в моя приемна и ме запитат защо аз и защо ние, аз трябва да имам точни аргументи, с които да им кажа защо точно те, защо толкова от тях са били съкратени. Това е моята молба.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Адамов.
АЛТИМИР АДАМОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги. Аз само ще допълня господин Василев. На тази среща идеята ни беше, понеже в нашите региони са малко квалифицираните кадри, квалифицираната работна ръка, знаете че лекарите са едни от тях, нашите притеснения бях свързани предимно с лекарите. И въпросът към господин Моллов беше, защо примерно при 240 човека, които са в главната дирекция, в централното управление, се съкращават 20, реално 4, а при нас от 40, 6 са съкратените. Затова питахме за критериите. Благодаря.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаеми колеги, Вие сте абсолютно прави. На колегата Василев да отговоря, че за моя избирателен район даже бройката е по-голяма от твоята, като аз имам община, която е само с животновъдство. Да не си помислите, че има някакъв субективен критерии. Да, при мен, в моя район, са повече. Вие сте прави. Ще изискам от директора на Агенцията по храните критерия, по който са определяни тези хора. Аз нямам нищо против Вие да представите от районите и Ваши виждания по отношение на специалистите, които трябва да останат задължително на работа. Да, съкращенията трябва да се извършат. Вероятно има някъде субективизъм, но съм общо взето отворена да бъде избегнат този критерии. В моя район имам съкратени осем човека, но нямам информация за това, че там има съкратени лекари. Нашето искане беше да се съхранят лекарите, които вършеха достатъчно работа и на докторите, които бяха частно практикуващи. Ще го проверя за Агенцията по храните по отношение на разпределението от централно управление. Трябва винаги да изхождаме от друга гледна точка. Структурата независимо дали тя е БАБХ. Само след няколко месеца ще дойдем на тема Областни дирекции „Земеделие”, тъй като там се очаква също преструктуриране. То не е във връзка с бюджета, а във връзка с политиките, които сме решили да провеждаме по административната реформа.
Трябва винаги да изхождаме от работата, която съответната служба следва да свърши и как тя я върши. Тъй като знаете, тече процедура по промяна на Закона за кадастъра, днес в Министерски съвет сме обсъждали, какво прави един служител в дадена служба, тъй като работното време е осем часа на ден, по броя работни дни в годината, каква е производителността на труда. Да, със сигурност сегашната кампания е извънредна, защото текат нови правила. Но ние работим по посока, която сме обявили, по която работи екип в Министерството, относно софтуера, с който ще се работи догодина и това натоварване изобщо няма да го има, като физическо говоря. Тоест ние трябва да оптимизираме структурите така, че държаният служител от средногодишен план да е натоварен по осем часа на ден и да извършва качествено своята услуга. Защото съкращението само по себе си не е решение на нито един проблем, освен на бюджетния в краткосрочен план. Но и за самите хора, не може агонията да продължава и за самите хора със съответен потенциал за определено развитие. И те трябва да имат посока на своето развитие в живота. Това че тази година можем да спасим едно съкращение, то ако тази година не стане, ще дойде догодина, две, три, което е ясно вече, че поради неефективност, няма как да съществува. Така че за Агенцията сигурно изглежда чувствително съкращението, но ако трябва да бъда обективна, Вие също общувате с хората, които се касаят от дейността на Агенцията по храните, и аз очаквам да чуя все още положителната оценка за тяхната дейност.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Две думи, господин Председател.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Работата, която се върши като критерии и оптимизацията като необходимост, не винаги са в корелация. Защото в Северозападния район, ако съкращението е пропорционално на обезлюдяването, това съкращение ще води до ново обезлюдяване. Във Враца също съкращават седем или десет души. Значи, оптималното решение не винаги е свързано с това, колко е пропорционална работата, дали стимулираш дадени дейности чрез насищане с капацитета или не. Пак опира до политика, а не до аритметика. И аз протестирам за съкращенията във Враца.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: И аз протестирам срещу съкращенията в Сливен.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Ами като протестирате, дайте да станем фактор заедно.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Ами, дайте да назначим всички хора в държавата да работят държавна работа и готово. Хайде стига с тази социална демагогия. Вече омръзна.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Извинявам се, ако сте ни разбрали погрешно. Идеята ни не е да назначаваме хора в администрацията. Тези съкращения трябва да се случат. Това е необходимо. И ако си спомняте на по-предното заседание, повечето бяхме на представянето на устройствения правилник и всички се съгласихме, че трябва да има съкращения, трябва да има преструктуриране и така нататък. Просто да има ясни критерии. Това беше въпросът.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За критериите си записвам, ще Ви проверя.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги. Искам малко да отклоня темата в посока на това какво правим. Защото е ясно, че трябва да се работи с по-малко хора, трябва да се работи повече и тези, които остават на работа трябва да им е ясно, че трябва да се работяг много повече, отколкото досега. И тук аз поставям въпроса, защото от много време този въпрос го коментирам с колеги и смятам да продължавам да го коментирам и от трибуните, от които се поставя, да го поставяме непрекъснато, това е че Министерството на земеделието и храните и цялата му система няма с какво да работи, тя няма средства на труд. Имам предвид, че в нашия 21-и век в това Министерство, доколкото съм разбрал и в централната сграда на Министерството, има компютри от 2001 година. Има и от 2000-та година компютри. Сървърите им са от 2008 година. И смятам, че това е най-големият проблем, който трябва да се реши. Какво правим? Защото идвам от среща със средни земеделски производители, общо взето от района на Сливен, на Бургас, Хасково. Хора, които ми говорят за служителите в общинските служби, в дирекциите по земеделие, говорят какво ли не по техен адрес, а пък аз знам, че болшинството от тях работят като пчелички, защото съм стоял с тях до 12.00 часа през нощта. Като това, което разбирам е, че системата не работи, защото тя е остаряла, защото софтуерът който се влага в този остарял изобщо невъзможен хардуер, не може да обслужва системата. Тя отпада, тя губи данни, тя бави отговори и смятам, че това е много важен проблем и затова въпросът ми е този. Тъй като знам че няма средства, няма пари, а това за което говоря по мои най-скромни сметки ще излезе няколко десетки милиони лева. Не може да се разминем с малко пари. Ние като Комисия какво можем да направим в това отношение? Ако трябва да насърчаваме общественото мнение, ако трябва да се правят нотификации? Но без хардуер ние няма да можем да направим абсолютно това, което искаме да направим като Комисия. Министерството също няма да може да направи това, което иска. Хората нямат средства за производство. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Аз имам един кратък въпрос, няма да се отклонявам много. Интересува ме Програмата за развитие на селските райони, която беше предоставена в Брюксел. Общо взето как върви нейното разглеждане, на какъв етап е в Европейската комисия, кога се очаква да бъде одобрена? Доколкото си спомням, приемането на Програмата, приемането сега на проекти по мярката, свързана с модернизация „Млад фермер” за сметка на бюджета, но се очаква следващите стъпки по прием на документи по различните документи да бъде в рамките на вече утвърдената програма. Просто информация. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Министър, моля.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Професор Бъчварова, само преди това да отговоря на господин Петров по отношение на проблемите, които набелязахте. Както вече обявих, Министерството има работна група, която работи върху анализа на всички регистри в Министерството. И, разбира се, и група, която основно се занимава и работи по директните плащания, така че да решим проблема дългосрочно още от следващата кампания да се работи с друг софтуер и с хардуер толкова, колкото ни е възможно да отделим като средства на ключовите места, така че да работи системата. Разбира се, ние очакваме подкрепа от Комисията, най-вече когато дойде времето за приемането на новия бюджет. Разбира се, че от това зависи с какви средства ще се работим.
По отношение на Програмата за развитие на селските райони, господин Грудев подробно ще Ви отговори. Аз искам да кажа следното. Ние се движим по плана, който обявихме с влизането си в мандата на управление на Министерството на земеделието и храните. Разбира се, аз съм доволна, че спазваме този план. Даже отворихме мярка 4.1, по който в момента приема тече и на 18 май свършва в частта за земеделска техника. Второ, който следи информацията от Министерството на земеделието и храните, в момента работим по мярката „Млад фермер”, която да отворим в края на юни. В момента сме в процедура по приемането на наредбата. Тя също е планирана да бъде отворена на риска на държавата, разбира се, ако дотогава имаме одобрение на Програмата, би било добре, но сме го планирали. Бяхме планирали тези две мерки да са на риск на държавата и в тази посока вървим. По отношение на Програмата за развитие на селските райони, ние нямаме никакви забележки. Очакваме да приключим процедурата по официалното одобрение.
Васил Грудев може още по-големи детайли да вметне по темата.
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Благодаря Ви, госпожо Министър, господин Председател, дами и господа народни представители. Съвсем схематично ще представя на Вашето внимание етапът от развитие на Програмата за развитие на селските райони, без да си позволявам за влизам в излишни волности. Всеки от Вас знае, кога беше представена за първи път Програмата, на какъв етап беше върната миналата есен, колко коментари, бележки, сериозна работа е извършена от страна на колегите в Министерството на земеделието. Към настоящия момент Европейската комисия в частта Главна дирекция „Земеделие” неофициално е одобрила текстовете на програмата, които са представени в България като втора официална версия на Програмата. В момента чисто процесно тече съгласуване с главна дирекция „Околна среда” и Главна дирекция „Региони”, от които също няма представени бележки. Текат писмени процедури по съгласуване, които ще отнемат може би около месец, но имаме не формалното одобрение на Главна дирекция „Земеделие” на текстовете, които са предложени от България като Програма за развитие на селските райони. От тук насетне няма да има никакви корекции по програмата, съответно няма да има допълнително забавяне по предложените варианти.
В тази връзка това, което ние представихме като кандидатства по мерки 4.1 на този етап, и тук ще си позволя само да кажа, че ние стартирахме програмата още март месец, с площ от мерки в частта Програма за развитие на селските райони. Това са четири мерки – натура, необлагодетелствани райони, агроекология, климат. Така че с отварянето на четирите точни мерки, с отварянето авансово на мярка 4.1, с отварянето на втората половина на месец юни на мярка 6.1 „Млад фермер”, като преди това в края на месец май ще отворим малката консултантска мярка, за да изберем единственият заложен бенефициент, който е Национална служба за съвет в земеделието, които да могат от наличните средства по Програмата да изготвят безвъзмездно бизнес плановете на нашите млади фермери. Защото не е необходимо всеки един от тях да ангажира свои средства, да ходи да търси консултанти, при положение, че държавата може да им окаже тази помощ. Това сме го заложили и като допустим бенефициент, и като забележете, възможност за допълнително финансиране на дейността на Националната служба за съвети към земеделието. Като по тази мярка освен за изготвянето на бизнес плановете, ние ще имаме възможност да разширим и техния териториален обхват към Националната служба на съвета за земеделието, така че тя да постигне възможно най-много бенефициенти.
Така че Програмата за развитие на селските райони практически е одобрена от Европейската комисия. Чисто процесно ще ни отнеме може би около месец, за да пристигне официалното одобрение. Но имаме съгласуване на текстовете такива, каквито са представени от нас в коригираната версия на Програмата. От тук насетне на практика риск за държавата при прилагането на тези мерки не съществува. Разбира се, в момента, в който ние получим официалния подпис на самата Програма, ще Ви запознаем с детайлния индикативен план за отваряне на приеми до края на годината и до края или средата на следващата година, защото е хубаво да работим в една предвидимост от поне година напред. Вие всички знаете, един процес е свързан със сериозна подготовка.
Малко информация по текущия прием 4.1. Много сериозен интерес. Развива се с липса на напрежение, което обясняваме с премахването на абсолютно всички дискусионни въпроси и критерии. Знаете, няма опашки и не се стига до бой, за да си подадат хората заявлението, за да имат първи входящ номер. На този етап имаме тези данни, другите все още не съм ги получил. Имаме 480 подадени заявления с ангажиран бюджет на субсидии 129 милиона лева. Очакваме нарастване на бройките заявления дневно до 18 май, когато ще приключим първия етап на приема, след което постепенно ще започнат да идват само единични големи проекти, които са свързани с разни ситуации и развитие на стопанството извън земеделската техника. Разбира се, ще Ви информираме специално, регулярно в процес на прием и за това как се движи. Така че към настоящия момент сме в хипотеза на наличен бюджет, за който обаче е прекалено рано да се правят сметки, тъй като имаме доста дълго време.
С две думи, ако ми позволите, неформално Европейската комисия в частта Главна дирекция „Земеделие” одобри представеният от България втори вариант Програма за развитие на селските райони. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов, моля.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Само един допълнителен въпрос към въпроса на госпожа Бъчварова и по отношение на разясненията. Сред земеделците се говори и за възможността за дофинансиране по мярка 4.1 на лимита, който сте поставили 150 милиона при наличност на повече проекти, които минат одобрението. Има ли такава хипотеза или не?
ВАСИЛ ГРУДЕВ, зам.-министър: Тезата е описана в Заповедта за прием, в която изрично се формулира, че при наличие на бюджет, който да обхване поне един проект и следващите проекти, получат същия брой точки като този един проект, ще бъде ангажиран допълнителен бюджет, за да се даде възможност на всички проекти, които ще получат равен брой точки. Тоест ако имаме един проект, който е над основната черта на рамкирането с определен брой точки, всички проекти, получили този брой точки, ще намери финансирането си чрез увеличаване на бюджета. Така че отговорът е да.
ГЕОРГИ АНДНОВ: Благодаря, господин Грудев.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Желев, искате ли думата?
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Аз ще бъда съвсем кратък. По отношение на Селскостопанска академия и Българската агенция за безопасност на храните присъединявам се към мнението на всички присъстващи. На заседанието в Министерството на земеделието имаше голям колегиум и по-голямата част, както стана ясно, се съгласихме с това, че трябва да се направят съкращения. И аз също съм на мнение, че има нужда от такива. Значи, тук е нещо като въпросът със сечите и горите. Всички знаем, че трябва да се сече, въпросът е колко и как. Значи, това е най-важното. В противен случай може нещата да отидат в погрешна посока. Линията да се окаже права, но поради изкривявания по места, ефектът да е обратен. Така че се извинявам към колегите, но наистина има обективен подход, базиращ се на анализ – защо толкова, кое го налага, обемът на работа на всяка областна дирекция за безопасност на храните. Да не ги изтъквам тук. Всеки от избирателния си район е взел, и аз имам писма, че четири милиона и половина са акумулирани в Бургас, че има само над 12 хиляди заведения за обществено хранене, защото те не се занимават с животновъдство, че сме на граничен район трети в света по признак за болестите шап, син език и не знам си какво, че имаме износ и фитосанитарен контрол, че закриват Лабораторията по фитосанитарен контрол, в която работят трима високо квалифицирани специалисти. И в същото време се говори, че в София никой не е покътнат. И тези в София чиновници, най-вероятно просто хей така значат едни бройки, без тези бройки да достигат до тях на базата на някакъв анализ, а просто хей така, за да се изпълни искането от Министерството. Този подход е абсолютно погрешен. Така че предлагам първо, да поговорим отново по този въпрос.
И не знам дали сега е мястото или е отделен въпрос. Аз съм силно обезпокоен още от един факт, който е наболял напоследък. Става въпрос за сечите и горите. И по-точно за прилагането на Закона за възстановяване на земи и гори от Горския фонд, който по своя генезис е много справедлив, но начинът по който беше прилаган от поземлени комисии и техните приемни, общинските служби, а и от съдилищата, е тежко порочен. Той доведе до изключително големи неправди и изключително големи злоупотреби с огромни територии от българските гори. В момента на територията на Бургаска област пак има подобен огромен проблем. Нарочно избягвам думата „казус”. Виждам че напоследък има повече казуси. И така на първа инстанция печелят, на втора и на края във ВКС нещо се обръща изведнъж. Много ясно, че са мери и гори, в съдебното решение думата „мера” изчезва, много удобно, остават само „гори”. После много удобно не могат да се открият реални граници, които са много лесно различими и започва да се изсича най-хубавата държавна гора. За пореден път. Стана въпрос за национален ресурс за милиони. И не само като пари, а и като знаете изобщо колко е важна гората. От там нататък нещата тръгват към други, други и други. Слава Богу, 2007 г. вече исковете са приключени. Но достатъчно много решение от период 1998-99 до 2002 г. лежат и предстои разграбване на огромен ресурс. Според мен тук става въпрос за тежки имотни измами, в които е включена и имотна мафия и всичко - и съдилища, и областни, и общински служби. Този закон, сега вече по-добре се запознах с него, според мен дава прекалено големи пълномощия на общинските служби, които могат дори да не се съобразят с указания на министър и така нататък. Просто нивото на правомощия, които елементарно им дава закона, не отговаря на нивото на тяхната компетентност. Понякога там работят служителки, като говоря това нещо, си представям точно лицата им, които изобщо нямат квалификацията да извършват такава дейност. За десетки хиляди декара гора става въпрос. А горските стопанства не са били в рамките на въпроса, защото се счита, че общинските или областните служби ще защитават държавния интерес. Да, ама не. Това е много тежък проблем, с който не мога и не искам да се примиря. Ще направя всичко възможно, доколкото ми позволяват силите, и много Ви моля да ме подкрепите в тази ми инициатива. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, доцент Костов.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Аз благодаря. Истина е това, което каза народният представител Румен Желев. Аз до голяма степен споделям неговото мнение. Мога да добавя и други примери, които са вече казани на прокуратурата – общинската служба в Септември си е позволила какво ли не.
ГЕОРГИ БОЖИЛОВ: С Мусала можете да дадете пример.
ГЕОРГИ КОСТОВ, зам.-министър: Случаят с Мусала е подобен на този, за който говори в момента господин Желев. Но трябва да кажа, че Министерство на земеделието ще Ви подкрепим и ще работим съвместно за увеличаване на контрола. Значи, никой закон не казвам да се краде. Очевидно контролните функции трябва да бъдат засилени, подкрепени.
АЛТИМИР АДАМОВ: Господин Председател, може ли една процедура?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
АЛТИМИР АДАМОВ: Понеже, с риск някой от колегите да ми се разсърди, аз ще помоля да приключим с въпросите по тази тема по първа точка, защото всяка парламентарна група, съгласно правилника, зададе достатъчно въпроси.
ГЕОРГИ БОЖИЛОВ: Приемаме предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодарим госпожо Министър, господа заместник-.министри. Знам че имате други ангажименти. Успех.
Заседанието бе закрито в 18,00 ч.






ПРЕДСЕДАТЕЛ:


РУМЕН ХРИСТОВ

52 072 знака