1. Изслушване на представители на Института по планинско животновъдство и земеделие Троян относно вредното влияние на орловата папрат.
2. Изслушване на представители на бранш „Рибарство и аквакултури”.
3. Изслушване на шведския инвеститор „Локъл Пауър”.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ







П Р О Т О К О Л

№ 24





На 24 юни 2015 г. се проведе заседание на Комисията по земеделието и храните, което беше открито в 15.30 часа с председател Румен Христов при следния дневен ред:






ДНЕВЕН РЕД:



1. Изслушване на представители на Института по планинско животновъдство и земеделие Троян относно вредното влияние на орловата папрат.
2. Изслушване на представители на бранш „Рибарство и аквакултури”.
3. Изслушване на шведския инвеститор „Локъл Пауър”.
4. Разни.








ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги! Имаме кворум. Предлагам да започнем заседанието на Комисията по земеделието и храните. В дневния ред нямаме гласуване, нямаме законопроекти, имаме три изслушвания. Първо изслушване на представители на Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян относно вредното влияние на орловата папрат. Имаме представители на Министерството на земеделието в лицето на изпълнителния директор на Агенцията по горите инженер Тони Кръстев. Втора точка включва изслушване на представители на бранш „Рибарство и аквакултури” и трета точка изслушване на шведски инвеститор Локъл Пауър. Ще бъде интересна презентацията. Бих препоръчал, който може, да остане.
Представители на Министерството на земеделието за точка Първа са господин Емил Миланов – началник на отдел в Дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство”, господин Тони Кръстев – изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по горите, господин Валентин Чамбов – началник отдел в Изпълнителната агенция по горите.
От Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян гости днес са доцент доктор Диян Георгиев – директор, доцент доктор Цветослав Миховски – ръководител на отдел „Ливади и пасища”, асистент Минко Илиев от същия отдел, Радион Букарев – ръководител на отдел „Земеделие и гори” Троян и Ивайло Таслаков – председател на Сдружението за възстановяване и опазване на пасищата и ливадите на територията на Ловешка област.
Започваме с първа точка. Изпратихте ми един много интересен доклад, с който се запознах. Въз основа на него и на проведени разговори приехме да изслушаме Вашите виждания относно начина, по който да водим борба с орловата папрат. Това което не ми хареса, беше последната страница – финансовите обосновки, защото знаете държавата в какво състояние е. Но така или иначе, добре дошли сте. Имате думата. Заповядайте за Вашето изложение.
ИВАЙЛО ТЕСЛАКОВ, председател на Сдружението за възстановяване и опазване на пасищата и ливадите на територията на Ловешка област: Уважаеми господин Председател на Комисията по земеделието и храните, уважаеми дами и господа народни представители. Говорихме за ливадите и пасищата в планинските и полупланинските райони в случая в Ловешка област. Голяма част от тях попадат в „Натура 2000”, други в Централен Балкан. Те нямат нищо общо със себеподобните си в полските райони, поради своята трудна достъпност, до 40 процента наклони, липса на пътища, лоша комуникация, а от там и отдалеченост от селата. Те нямат нищо общо и с подобните пасища и мери в Северна Франция, Белгия, Холандия, Дания и така нататък. Там съм живял дълго време, там е Гълстрийм, там целогодишно тревата е зелена, а животните могат да пасат. При нас това нещо може да става само от Гергьовден до Димитровден. Тук ще Ви предоставя едни снимки, от които е видно, че землището примерно на село Лешница около 1500 декара, 40 процента от тях са обхванати от храсти. На други места в района на община Троян 80 и повече декара са само храсти и гори. На други места няма достъп. Голяма част от тях на сто процента няма възможност да се извършва паша за определен период от време.
За да водим борбата с орловата папрат, която е другият бич, която настъпва постепенно, понеже се разпространяват бързо, борбата трябва да се води в рамките на минимум три години, с два пъти косене, след това две години да се прави престой. Между 20 и 25 лева струва услугата косене. От икономическа гледна точка няма смисъл да си купувам такива косачки. Използвам хора, които имат такива косачки. За да се премахнат храстите, трябват някъде от 40 до 47 лева за специална машина, която струва между 18 и 20 хиляди лева, специален трактор, който има нисък център на тежестта и е високопроходим. Трябват ни най-малко две години, а ние искаме да използваме тези пасища и ливади за паша. Няма начин, когато голяма част от тях са заети с тази папрат. Централен Балкан. Там в местността Беклемето, точно където е проходът, орловата папрат липсва, обаче е заселено с така наречената Сибирска хвойна. Като ученик 1957 г. сме я дърпали така да я вадим, сега голяма част от пасищата е заета с нея. Няма как да пасат животните.
Нашето сдружение е създадено от няколко човека предимно от община Троян. Там има и българи, има и турци, хора които се занимават с животновъдство, имат и друг бизнес, разбира се. Мисълта ми е, да мислим в две посоки.
Такива проблеми има и в целия Европейски съюз. Ще Ви прочета какво пишат нашите приятели от там. Бих желал представители от Вашата комисия да се свържат с такива колеги в Европейския съюз. Ако трябва да се разменят депутати, да се отиде, да се види как се решават тези проблеми. Това е един общоевропейски въпрос. Трябва да се види и за финансирането от страна на Европейския съюз. Господин Христов, не от българския бюджет. Значи, може на Гърция например, един тунел за мечки да им дадат четири милиона евро, а ние тук да не можем да получим някакви пари. Трябва да си ги искаме. Работил съм в голяма френска фирма. Там големият началник, един евреин, ми каза: Ивайло, искам да чуя проблемите Ви. Аз сега искам да Ви ги съобщя на Вас, искам Вие там да им ги посочите. Пари има в Европейския съюз. Трябва малко повече и ние да информираме за нашите искания.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Теслаков, извинявам се. Може ли да бъдете по-конкретни. Ако имате предложения, свързани със законодателната дейност и да ги сложите на масата, защото ние сме законодателна комисия.
ИВАЙЛО ТЕСЛАКОВ, председател на Сдружението за възстановяване и опазване на пасищата и ливадите на територията на Ловешка област: Значи, законодателната дейност – като започне да се чисти орловата папрат, трябва да се чисти независимо дали е общинска, държавна или частна. Това е като синия език. Ако ние я чистим, минаваме и границите, няма как.
Другото нещо. Трябва да се предвидят средства и да се направи програма, която да позволява да правим такива неща, да я чистим, независимо дали ще бъде нашето сдружение, дали ще бъде общината, дали ще бъдат частните стопани. Такова нещо, такава програма в момента не фигурира.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз се извинявам, че Ви репликирам, но в Програмата за развитие на селските райони в периода до 2020 г. е приета и да говорим за нова програма, която тепърва можем да приемем, няма как да стане.
ИВАЙЛО ТЕСЛАКОВ, председател на Сдружението за възстановяване и опазване на пасищата и ливадите на територията на Ловешка област: Аз мисля, че запазвайки биологичното разнообразие, понеже голяма част от тях, както споменах, попадат в „Натура 2000”, ние може там по тези програми в Министерството на околната среда и водите, в Министерството на земеделието и храните да намерим начин да придвижим този въпрос. В Троянска община 40 процента от ливадите и пасищата са негодни. Този процент ежегодно се увеличава.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря за изложението. Други колеги от института, искате ли да кажете няколко думи, защото ще дам думата на народните представители след това?
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, членове на Комисията по земеделието и храните към Народното събрание. Освен ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие, аз завеждам отдела по фуражно производство, ливадно пасищно стопанство и поддържам екологичното разнообразие. Заставам пред Вас като човек от науката, който более за проблемите, които господин Теслаков преди малко изложи. Аз видях, че точката в Народното събрание, която е дадена на Вашето заседание е само за орловата папрат. Но тук въпросът касае не само орловата папрат, говори се за една купчина инвазивни видове, които превзеха в последните години, поради това че земеделието беше занижено, изпасването от животните също беше занижено, и по този начин се позволи в ливадите и пасищата на нашата страна, не само в Ловешкия регион, да навлязат изключително много инвазивни видове. Вие знаете, че борбата с инвазивните видове и борбата за запазване на биологичното разнообразие в света е една от основните точки, която се води. В тази връзка нашият институт, отговарящ за планинските и предпланинските региони за страната, а Вие знаете, че те са повече от половината от цялата страна, се намират в тези територии. Проблемите, които там съществуват са изключително остри. Затова ги поставяме на Вас като законодатели да се намери някакво решение от гледна точка на нови законопроекти, които бихме могли да подобрим или поне да запазим досегашното състояние. В последствие вече можем да се преборим с тези инвазивни видове. Тук не става въпрос само за орловата папрат. Тук става въпрос за сибирската хвойна, тук става въпрос за амброзията и за още ред други инвазивни видове, които на този етап не създават чак такъв голям проблем, с изключение на папратта и сибирската хвойна в планинските и предпланинските региони. Но рано или късно, ако не се вземат мерки, ще се получат изключително големи проблеми.
Нашият институт до 1995 г. работихме много интензивно с орловата папрат, като използвахме основно химическата борба. Поради причината, че планинските региони са основните вододайни зони на страната, ние взехме решение да не продължаваме тази борба с химически средства, а посредством механични и други комбинирани средства. В тази връзка искам да подчертая, че борбата с орловата папрат особено, със сибирската хвойна също, тя не може да протече за една година. Тя би протекла в продължение минимум на три до пет години. Ние контактуваме с колеги от различни страни на света, най-вече Англия, Франция. Колегите там имат собствени програми. Ние ще Ви ги изпратим на Комисията. Примерно една брошура от Англия, в която се вижда, че минимум пет до десет години се води борба с орловата папрат и в същото време държавата финансира тази борба. Знаем, че в България, поради липса на средства, нещата не са така и няма да станат така, но аз искам само да Ви запозная с едно изследване, което направихме съвсем скоро, като на база на сравнения между 1990 – 2006 г., от когато са последните данни, имаме наблюдения за сибирската хвойна и ще Ви информирам за две неща.
Първо, популацията от житни треви, които са основно преобладаващи в тези планински региони, в един полигон, който сме изследвали чрез аерофото снимки на терен и така нататък, от 1990 до 2006 г. полигонът е от 1315 хектара, точно тази популация от житни треви е намаляла от 491 хектара на 269, което прави 228 хектара само за тази територия. Това по стойност и изражение, професор Станков може да потвърди, се равнява на 74 глави едър рогат добитък, които биха могли да използват тази паша. Вие знаете, че екологичното земеделие всеки го прави предимно в планинските и предпланинските райони.
Аз не искам да Ви убеждавам с още допълнителни данни, с които разполагам. Но факт е, че ако не се вземат превантивни мерки и не се започне борба за недопускане на по-нататъшно разширяване и съответна борба с тези агресивни видове, България ще загуби много ценна територия, а това бих казал са нашите бъднини. Ние нямаме друга територия за земеделие. Както виждате всичката земя първа, втора и трета категория я използваме за гробищни паркове за автомобили втора употреба от Западна Европа и какво остава – само тези планински и предпланински региони.
Нашата молба към Вас е да подемете някаква законодателна инициатива, с която тези въпроси да бъдат решени. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Общината?
РАДИОН БУКАРЕВ, Ръководител на сектор в община Троян отдел „Земеделие и гори”: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Общинска администрация се запознахме с материала, който съвсем на кратко господин Миховски представи пред Вас и нашите притеснения произлизат от следните посоки. Всички сме на наясно, че в момента след промяната на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, по-точно в чл. 37и, започна отдаване на пасища и ливади от Общинския поземлен фонд на животновъди с регистрирани животновъдни обекти в информационната система на Българската агенция по безопасност на храните. При това положение този процес в момента набира и скорост, тъй като към 10 юли ще имаме ново преразпределение съобразно отсрочката, която беше дадена за стопанската 2015-2016 година. Процесът върви много добре, поне на територията на община Троян, но фактите, с които бяхме запознати от научните работници в института по планинско животновъдство и земеделие в Троян ни притесниха по повод на следното. Ако наистина, а те са хора специалисти, орловата папрат и другите инвазивни видове напредват с такива темпове, то това определено представлява един проблем, да не кажа опасност, с която, колкото по-рано се справим и на която, колкото по-рано се опитаме да се противопоставим, толкова по-рано бихме могли да съхраним целостта на пасищата и ливадите. Изхождам, разбира се, от пасищата и ливадите на територията на община Троян, но както и доцент Миховски каза, всъщност това е един проблем, който излиза извън рамките на конкретната община. Той обхваща цялата територия на страната и се превръща в един национален проблем. В тази връзка община Троян подкрепя инициативата на Института по планинско животновъдство и земеделие, а именно да започне предприемането на мерки по ограничаване разпространяването на тези инвазивни растения. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря и аз. Дами и господа народни представители, заповядайте. Господин Румен Желев, моля.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Това е моята интерпретация. Малко няма да се съглася с твърдението „вредното влияние на орловата папрат”, тъй като по принцип, когато става въпрос за независимо кой представител на флората и фауната, не можем да си присвояваме правото да го категоризираме като вреден, защото ние не сме съдници. Това е само наша гледна точка. По същата причина няма и понятие „вреден дивеч”, има „хищници”. Орловата папрат по принцип е проблемна. И то много голям проблем, най-вече в Балкана. Тя е почти повсеместно разпространена. Защо е проблем? Защото тя е плевел, който развива много мощна коренова система. И надземната маса подтиска и измества полезните треви. Освен това подтискащото действие се дължи и на факта, че в листата на папратта се натрупват фитотоксични вещества, които лесно се измиват от падналите валежи, попадат в почвата и силно подтискат и забавят растежа на намиращите се там семена и треви. Освен това тя е опасна и за консумиране от животните, ако не се лъжа. И то всички видове животни - коне, говеда, свине и така нататък. Някъде я наричат „зелената чума”. Но така или иначе тя е пионерен вид, което значи, че е истинско дете на природата. Появява се там, където не я очакваш, изключително жизнена, начините за борба с нея са много трудни. Има механичен, химичен и биологичен, който у нас не е познат. Механичният се свежда до това да се окосяват терените поне четири пъти годишно и то в периода на вегетация в надземните части, три години поред, което на края води до коренова смърт. Това сме си го говорили за дърветата, важи също и за папратта. Обаче де факто на големи площи то не може да бъде приложено, още повече на тези стръмни терени. В същото време ако попада някъде около сборни басейни и така нататък, това е единственият възможен начин, защото там химически е невъзможно. Така че всички сме наясно, че това е един много устойчив вид представител на флората, с който обаче не знам как трябва да се преборим. Иначе по принцип в лесовъдно отношение папратта се настанява там, където се е престанало да се коси, след което след нея, тя е пионерен вид, както казах, все пак успяват разни по-инвазивни храсти да се настанят, след това влизат първите дървесни видове и ако нямаме интерес от тези площи, имаме търпение, след 50 години въпреки папратта, ще се появи гора. Нашата чел е да запазим пасищата.
Аз обаче не можах да разбера. Проблем че има, има, всички сме съгласни. Но какво се предлага? Ние какво трябва да направим от тук нататък? Как да го решим този проблем? Това е проблем в цял свят. Освен това, затова се отдават пасищата на животновъдите, те да се грижат за пасищата. Единственото разумно, което аз виждам, е да се увеличат субсидиите, тъй като става ясно, че е много трудоемка и скъпоструваща тази операция. Какво друго да направим? Моля да ни насочите, ще бъда благодарен.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Петър Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател! Искам да се обърна към нашите гости като член на Комисията по еврофондовете и като човек, който се занимава дълго време с програмите както оперативните, така и Програмата за развитие на селските райони. Сега в момента в другата зала, където трябва да участвам, ще се гледа Програмата за опазване на околната среда. Трябва да Ви кажа, че там е най-голямата трагедия от всичките оперативни програми. Тя е много голяма програма, има около 1 милиард и 400 милиона евро, които трябва да се усвоят. Към настоящия момент вече три правителства, четвърто идва, усвоени са 50 на сто от парите. Това, с което искам да Ви успокоя е, че Програмата за опазване на околната среда е пълен провал. Най-много, ако се усвоят, това ще бъдат 70 процента от средствата. Тридесет процента ще останат неусвоени. И нас ще ни обвинят, че Европейският съюз ще ни разреши да ги използваме следващия период. После ще се върнем на това.
Това което искате Вие е държавна помощ, която няма да бъде разрешена. Искате държавна помощ, която да бъде дадена за справяне с определени плевели, с определени вредители. За Вас са вредители. Няма да бъде позволено. Защото в Европейската комисия са ни гласували опазване на околната среда. Другото е Програма за развитие на селските райони. Там има само два начина, по които можете да ползвате тези средства. Проектите, които се разрешават, са за опазване на лантшафта. Има такава програма, обаче тя е за лантшафта, където има дървесни видове – ябълки и други, изоставени градини и биха дали пари за това нещо. Това което искате Вие да направите, е само със субсидиите, които се дават за пасища и ливади. И нямате условие за ползване на парите, които са за предпазване от ерозия, защото няма ерозия там на земята, доколкото разбирам. Това също е някакъв начин да получите пари. Това което можете да направите евентуално е, да се използват програмите за биологично земеделие. Имате една субсидия за пасищата, имате биологично земеделие. Но аз, доколкото разбирам, Вие искате да превърнете тези терени в пасища, а пък няма животни, няма на каква база да стъпите. Ако имате достатъчно животни, добре, но ако нямате животни…
Така че проблемът с търсене на помощ в Комисията по земеделие и храни, която да помогне за получаване на допълнителни субсидии, е много трудно реализуема. Просто казвам даже, че е невъзможно. Вече са гласувани средствата, с които може да се субсидират такива терени и те са записани в съответната наредба. Аз съм се занимавал със земеделие наистина в равнинни територии. Две, три години човек губи от дадени площи, но трябва пък да печели от други, за да може изобщо да се справи с тази работа. Мисля че е въпрос не на общината, а на частните предприемачи, които биха могли да се справят с този проблем. Защото, ако не си купиш техника, а искаш да използваш някой друг да ти оправи ливадите, винаги ще излиза много трудно за реализация. Не знам дали е правилно, няма ли да е много грубо, господин Председателят да каже, хората да не си губят времето, но Субсидия от държавата много трудно бихте получили поне по пътищата, които на мен са ми известни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Петров. Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, проблемът е и екологически, и икономически за цялата страна. Фактите показват от това изследване от Троян и в цялата страна, където има планински и полупланински пасища, а те са около 54 процента от всички пасища в страната, тази папрат непрекъснато заема все повече и нови територии. Това означава, че някой ако е взел тази земя и се опита да се справи с проблема, остават други земи, общински или каквито и да било, които не си решават проблемите. Тази папрат освен че касае пасищата, касае и горския фонд, а не само поддържането на ливадите и пасищата. Затова може би целта на предизвиканата дискусия е да се погледнат възможностите да се направи едно проучване на цялата страна. Кои са районите. В момента 12 или 14 са областите. Това трябва да го установи проучването. Дали ще се кандидатства по европейски програми за научни изследвания, дали по Лайв плюс, дали по техническа помощ по Програмата за развитие на селските райони, но да се знае какъв е мащабът наистина на този проблем в рамките на страната. Освен това да се предложат методи, които да бъдат използвани, демонстрирани, за да може да се реши конкретно проблема. Пак Ви казвам, това е проблем на територията на цялата страна. Тоест не можем само от тези, които ползват пасищата, да искаме да се справят с проблема. И общините, и държавата, където го има този проблем, трябва да се помисли, защото той създава предпоставки, площите на това растение да се увеличават. Едно изследване, което бях чела е, че всяка година около две хиляди хектара се заемат от тази папрат.
Може би не на последно място, Министерството на земеделието, ако има възможност, даже и теоретически, да постави въпроса, така както е в другите страни например Полша, Програмата за развитие на селските райони, в плащанията да има регионализация по отношение на изискванията за справяне с почистването на пасищата. В Полша например има райони планински и полупланински, където се дава тригодишен период да се почистят, докато равнинните райони Пловдив, Пазарджик, там няма някакъв особен проблем да се справите за една година. Даже да имат средства тези, които са наели пасищата, те няма как в рамките на една година да се справят. Както разбирам за тази папрат са необходими три и повече години постоянство в рамките на няколко пъти в годината. Горе-долу обаче без компетентна научна помощ, без такова проучване, ми се струва, че нито можем да обявим на Брюксел нашите намерения защо го правим, нито можем да защитим каквато и да е било теза в тази посока. Моето предложение е с обсъждането в нашата Комисия да дадем такава насока. Друго нещо е дали ще се вслушат в това, което ние предлагаме. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Бъчварова. Народен представител Ферихан Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости. Много моля да формулирате ясно и конкретно какво искате, за да можем да Ви помогнем. Ние сме орган на законодателната власт. Имаме възможност да направим законодателни промени. Но Вие не казвате, за да се справим с това на нас ни пречи еди си кой закон, еди коя си алинея и как да я променим. Единствено господин кметът спомена Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В момента той е между първо и второ четене. Ако там има някакви промени, конкретизирайте си искането, за да можем да Ви помогнем. Така с общи приказки – имаме проблем, помогнете, просто няма какво да очаквате да се случи. Ако става въпрос за пари от Държавния бюджет – към министъра на финансите, ако става въпрос за пари от Европейските фондове – към Държавен фонд „Земеделие” или ръководните органи от оперативните програми, ако става въпрос за законодателна промяна – към нас, за да можем наистина ефективно да работим и да свършим нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова. Професор Станков, заповядайте!
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател. Аз като специалист по животновъдство и човек, който има отношение към тези проблеми, изцяло се присъединявам към предложенията, които правят колегите. Господин Желев много добре обясни как стоят нещата с орловата папрат. Това е точно така. Научно доказано, вредите са огромни. Това е един страхотен паразит ли да го нарека, не знам как да го определя като растителност, нещо което много се множи и борбата с него е много трудна. И механичната, и химичната борба е трудна. В много страни на света този проблем съществува, но в момента като законодател аз трябва да Ви кажа, че съм много затруднен и аз щях да кажа абсолютно същото като госпожа Ахмедова, че ние нямаме готовност на този етап да се произнесем, какво можем да направим. Аз Ви предлагам да помислим много сериозно, да поработим, защото наесен се очаква да внесем отново Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Очакваме да се отворят някои мерки по тази програма за развитие на селските райони. Знаете, една мярка вече е затворена, отваря се сега програмата „Млад фермер”, след това идва Мярка 6.3. Нека да помислим, да видим чрез научни проекти дали е възможно да се направи това. Засега, за момента, ние нямаме отговор, какво можем да направим. И може би трябва да използваме точно този период, да се включваме в програмния период е изключено, защото ние сме вече втора година от втория програмен период, така че това не може да се случи. Мислете, ще мислим и ние като законодатели, какво можем да направим.
Иначе въпросите трябва да бъдат отнесени към изпълнителната власт – към министъра на финансите. Аз не виждам как ще се реши на този етап този проблем. За сега нямаме отговори. Нека да поработим и да го оставим за един по-късен етап. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков. Заповядайте, господин Адамов!
АЛТИМИР АДАМОВ: Благодаря Ви, господин Председател. Колеги, аз имам само един въпрос. Понеже закъснях и съм лаик в областта по отношение на орловата папрат и това което обсъждате, но прави впечатление нещо. Досега някой правил ли е опити да се бори с тази папрат, с този вредител, както го наричате? Евентуално общината има ли някаква практика. Защото, доколкото разбирам, пасищата и ливадите са общинска собственост и ангажимента мисля, че е на общината, нали така? Има ли някаква практика като цяло?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Доцент Миховски, заповядайте!
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: Благодаря, господин Председател. Благодаря Ви, дами и господа за Вашите изказвания. Аз бих Ви подсказал нещата, които ние искаме да видим в бъдеще.
Първо ще започна с това, че в Института по планинско животновъдство и земеделие преди повече от 20 години се водеше много успешна практика за борба с орловата папрат. Главната борба беше с химически средства. Но поради това, че регионът е водосборен, поради това че вече се държи на биологичното земеделие, а не на конвенционалното такова, това нещо го прекратихме. Сега работим наново с други методи, главно механични и комбинирани, с които искаме да видим как стоят нещата. Във връзка с това да Ви подскажем някои неща, аз Ви казвам следното. Ние не се борим за финансиране. Единственото, което искаме, както каза професор Бъчварова, разликата между пасищата и ливадите в планинските региони и тези в полските региони, е много голяма. Значи, получаваш в полския регион едно пасище с едни минимални усилия, почистваш две, три драки, така да се каже грубо, а при нас нещата стоят по друг начин.
Затова ние предлагаме – Вие като законодателен орган да направите така, че примерно две или три години, ако трябва пет, този човек, който е наел тази земя, която е негова собственост или която е общинска собственост, този човек или държава – всички видове собственост, която касае, да направите така, че примерно да няма плащания, ако е арендована земята. Защото тя е като трансгранично замърсяване. Тя няма граници. До тук ако се боря аз, по-нататък тя ще продължи да съществува и пак ще дойде при мен. Или пък да се увеличат субсидиите, за което Вие казахте, че е невъзможно предвид тежкото състояние на финансите в нашата страна. Ние като институт евентуално, и не само ние, а и други институти, да намерим една задача, която да бъде дадена от Министерството на земеделието примерно, за извеждане на един мащабен обект с участие не само на нашия институт, а и с участието на учени от БАН, учени от други страни в Европа, които да финансират един такъв проект и да се наложи един такъв модел, който впоследствие да бъде наложен на териториите на цялата страна. За това се сещам на първо четене. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доцент Миховски, имам няколко въпроса. Извинете, и аз не съм специалист в тази област. Ако примерно тази папрат бъде почистена в рамките на три години и после се ползва пасището активно, пашата на животните подтискат ли я, как стои въпросът? Тоест може ли после по естествен начин да се поддържат пасищата, ако бъдат почистени веднъж?
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: Почистването, както казахме, е много труден и продължителен процес. Ние сме установили, че на база на химичната борба, след като бъде премахната, много трудно започва възстановяване на някакъв тревен слой. Обикновено се настаняват коприва, бъз, чемерика – всички агресивни видове, които не са за земеделско ползване, предимно такива. Впоследствие намерихме няколко вида, които са толерантни към тези високотоксични вещества. Колегата каза, че се отмиват в почвата. Ние установихме, че в такава почва порастването на нови семена от културни видове, е много трудно, поради факта, че тези токсични вещества съществуват в почвата. Имаме такива опити и сведения, макар че беше в по-отдавнашен период. Затова аз Ви моля, ако има такава възможност, да финансираме едно ново изследване, което може би ще припокрие част от старите неща, но всичко това би могло да даде някакво ново виждане във връзка тази борба.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Разбира се, ние ще проведем разговор със Селскостопанска академия. Вторият ми въпрос е, ако тя възложи задачи на Вашия институт, бихте ли могли да обследвате засегнатите територии на цялата страна, не само за територията, която е около Вас примерно? Имате ли такава възможност, научен капацитет, брой хора? Такава задача, ако бъде поставена от Академията, как мислите?
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: Ако бъде поставена такава задача, ние бихме участвали като част от колектива, който ще участва. Тук има възможност да участват Институтът по ботаника, бившият, който сега се води Институт по биоразнообразие, който има виждането в момента върху цялата страна. Те имат аероснимки. Всичко това би могло да бъде засечено, да се види горе-долу какво е нападението, както казва професор Бъчварова, да се види кои райони са най-засегнати и да се направи едно изследване на две или три места, показни, с които вече да се даде модел за въвеждане в практиката за цялата страна.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз смятам, че дебатът, който проведохме беше ползотворен от гледна точка на това, че повдигнахте въпросите, търсим тяхното решение и професор Станков беше много прав. Очевидно е, че с тези промени, които са на дневен ред в парламента, няма да успеем. Наесен ще има отново разглеждане, и то малко по-подробно, на нова Програма на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Мислете в тази посока. Това, което предложи професор Бъчварова на базата на полския опит и на друг опит, дали не бихме могли да направим някаква регионализация на начина на изплащане на субсидии за пасищата и да подпомогнем тези, които работят при по-тежки условия. И общината каза, че работят добре по новата възможност, която се откри за разпределение на пасищата, но проблемът е тези пасища да бъдат достъпни и запазени от тази орлова папрат. Мислим в една посока. Мислете и Вие. На разположение сме ние, народните представители. Ще видим наесен при приемането на закона, с какво можем да бъдем полезни. Благодаря Ви за участието.
ДОЦЕНТ ДОКТОР ЦВЕТОСЛАВ МИХОВСКИ, ръководител на отдел „Ливади и пасища” към Института по планинско животновъдство и земеделие - Троян: От името на троянската делегация, благодарим и ние. Продуктивна работа Ви желаем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, преминаваме към Втора точка от дневния ред, а тя е изслушване на представители на бранш рибарство и аквакултури. Те са тук. Заповядайте. Професор Станков внесе това предложение, ние го одобрихме.
По точка Втора от Министерството на земеделието и храните присъстват Ивайло Симеонов – директор на Дирекция „Морско дело и рибарство”, Михаела Велинова – началник отдел в Дирекция „Морско дело и рибарство”, Лидия Рашкова – младши експерт в Дирекция „Морско дело и рибарство”. Освен това тук са и доктор Галин Николов – заместник изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури, доктор Йордан Господинов – изпълнителен директор и представляващ АПРБ БГ ФИШ и съветник на председателя на Комисията по земеделие и доктор Тачо Пашов – председател на Управителния съвет на Националната асоциация на рибопроизводителите.
Уважаеми колеги, заповядайте!
ТАЧО ПАШОВ, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на рибопроизводителите: Уважаеми господа народни представители, госпожи и господа, нашето присъствие тук се породи от безпокойствието, което дойде от промяната на Закона за изменение и допълнение в Закона за водите, който мина на първо четене в парламента и бе съгласувано с бранша. По-конкретно искам да кажа, че това което ни безпокои е чл. 192, който се предлага в Закона, предложената такса за замърсяване от аквакултура. Безпокои ни също така и чл. 194, където таксата за аквакултура за замърсяване се определя от произведено количество продукция. Бих искал накратко да кажа относно тази такса, че така, ако се приеме закона, няма да може да проработи на практика. Аквакултурата е много обширно понятие. Аз мога да го съпоставя със земеделието. Аквакултурата включва отглеждането на миди, раци, скариди, земноводни и други такива, които живеят във водата, включително и риба. Искам да кажа, че те не замърсяват водата. Имам предвид мидите, които се отглеждат. Те филтрират, а не замърсяват. Давам също пример с раците, които живеят изключително в чиста вода и промяната на качеството на водата води до тяхната смъртност. Има и други водни организми. Водораслите също. Те поемат всичкия азот и фосфор и така нататък. Даже в някои системи те се използват за пречистване на водата от така нареченото „замърсяване”, което аз по-скоро бих го нарекъл „остатъчни вещества”, тъй като отпадъците, наречени „отпадни продукти” от един процес, са храна при съвсем друг процес. Така че таксата по принцип на тон продукция няма как да се приложи. Също мога да Ви кажа в зависимост от аквакултурата, която отглежда по принцип много организми, формирано на тон произведена продукция, също е невъзможно да се приложи. Давам Ви пример за част от производителите, които дават своята продукция на бройка. Примерно хайверени зърна се продава на бройка. Личинки, това са две, три дневни рибки, които още не са се оформили на рибка, те също се продават на бройка. Разплодни, това са рибки, които се използват за възпроизводство, които най-често се продават на бройка. Трофейни риби също се продават на бройка. Така че този закон също не може да се приложи така както е формиран.
Другото нещо, което също ще пречи на изпълнението на това, което приемате, е определяне годишното производство. Давам пример. Примерно засаждаме житни растения и слагаме 30 кг на декар, но то се губи. Произвеждаме 300, но тези 30 ги няма, те са консуматив. Ако взема 30 кг риби и ги сложа на един декар и те станат 60, за тези 30 риби вече е платена таксата от някого, аз съм доотгледал 30. Така че между произведено и продадено също има разлика според други икономически закони.
Също препъни камък в този закон ще бъде и малката недогледица, че рибите и аквакултурата са обикновено студенокръвни животни и те имат способността да изпадат в летаргия. Така че примерно декември, ако един оператор в бранша има сто тона риба, март месец, да речем, когато е инвентаризацията и вече окончателната подадената информация за количеството риба, което има, тя може да бъде 80 тона. Така че точното определяне на тонажа по същите тези мерки, е много трудно за прилагане. Има технологии примерно за отглеждане на риби, които са седем, осем, десет години и нагоре. Давам пример с есетровите риби, в които операторът пуска рибките на първата година. Седем, осем години дори и повече те не се изваждат от водоема. Количеството, което произвежда той на година е трудно да се определи по определен метод. Това не са крави, кози или други животни, които могат да се преброят всяка година. Това са риби, за които се предполага, че те все още са живи във водата. Значи, тези риби в процес на отглеждане може да са измрели, да са изядени от хищни риби, хищни птици, корморани, видри и така нататък, които също са защитени от закона. Така че операторът може да предполага какво количество има във водата, но не може да го определи с точност, за да може да си плати таксите.
Така формирано, мога да изброявам още много примери за това как закона няма да може да се приложи. Но смятам, че това е достатъчно да започнем да мислим за аквакултурата по друг начин. Така че така формулирано, законът няма как да се изпълни на практика. Още повече, че формулирано на тон произведена продукция в зависимост от различните технологии, дори една и съща риба, замърсява, така нареченото, или има достатъчно вещества във водата от различна степен. Примерно шаран, отглеждан в садки или шаран отглеждан в басейн, в различна степен има остатъчни вещества във водата след него. Пак Ви казвам, тези остатъчни вещества, които са налице през активния сезон на рибата, през есенно зимния сезон, когато спира процесът на хранене, всичките тези вещества се усвояват от растителността, която се намира в басейните и това е част от екосистемата, която съществува точно покрай отглеждането на риба. Спирането на отглеждането на риба ще промени цялата екосистема в тези водни обекти. Както ви казах системата за отглеждане на риба е в басейни, има бетонни басейни, земни маси има, има модерни циркулационни системи, където всичко се контролира с оглед безотпадни технологии. Торът, който остава след отглеждането на рибата, той се използва като наторяващо вещество в лесовъдството и така нататък. Водата се пречиства в пречиствателно-циркулационната система.
Искам да кажа, че ако се въвеждат някакви такси, нужно е да се помисли допълнително и да се прецезират всички тези неща, защото така ще има още по-голям хаос в сектора. А всеизвестно е, че той е около 70 процента сив. Не декларират произведеното количество риба 70 процента от хората, които се занимават с аквакултури, не издадават финансови документи за това нещо, не издават съпътстващи документи, не плащат осигуровки на работниците си и така нататък. Рибата се продава в брой, парите се взимат и процесът приключва. Много е лесно, понеже рибата не е маркирана като останалите селскостопански животни, много лесно се фалшифицират документи, а контролът, както знаете, е плачевен. Изпълнителната агенция по рибарство е органът, който трябва да осъществява контрол върху рибовъдството. Тя вече няколко години, да не кажа десетки, не може да се оправи със собствените си проблеми, камо ли да успее да контролира рибовъдството. Другият контролиращ орган - Агенцията по храните, там контролът също е лош. Но в рибарството контролът е между Изпълнителна агенция по рибарство, Агенцията по храните и Басейнова дирекция. И трите институции упражняват контрол, който на практика е неефективен. Още повече в аквакултурата всички, които отглеждат риба по законни методи и имат така наречените „Разрешителни”, те са длъжни да извършват мониторинг на водата. Съответно, ако се открият разлики при използваната вода и при изпусканата вода, те влизат в процедури на взаимстване, в зависимост от степента на замърсяване, и се издават препоръки за пречистване на водата и те си плащат така наречените такси. Това е другата тема, която искам да отворя за така наречените такси за водоползване и водовземане също в Закона за водите, които касаят и тази Комисия.
В чл. 194, освобождаващият член, който освобождава аквакултурата от такси, е записано „от такса водовземане се освобождават: ” - и там е изброено. И по чл. 46 с цел аквакултура. Чл. 46 с цел аквакултура касае водоползване, а не водовземане. Точно тази игра на думи водовземане и водоползване доведе до така наречения рекет от Басейнова дирекция, така започна да се тълкува закона и вкара в съда всички рибопроизводители. Написаха актове на всичките, с идеята, че който си плати - плати, който е смел, да влезе в съда. Деветдесет и пет процента от актовете в съда са в полза на рибовъдите. Това са хора, които имат възможности да си позволят съдебни такси, адвокати и така нататък. Болшинството рибовъди са малки семейни фирми и предпочитат да си платят някаква малка сума, за да минат между капките. А пък от обратна страна те пишат, че използват по-малко вода, тъй като никой рибарник няма водомер. Не е възможно да сложи водомер. Деветдесет процента от обектите, които се използват за аквакултура са изработени в места, където се събира вода през пролетния период, когато е многоводието, също така и буфери, когато има наводнение. Така беше в случаите миналата година, когато в буферите се събираше всичката тази вода от дерета, рекички и така нататък. Така че тази вода не е желана за оператора дори и да сложи измервателни устройства и на изхода на рибарника си, на басейна или обекта, който използва, това не е реално използвана от него вода. Това е вода от водосбор, мощността от обектите е използвана и за поливане, а когато не се използва за поливане, тази вода просто преминава през тях.
Едната несправедливост е таксата водоползване и водовземане, която също трябва да се вземе под внимание и да се определи веднъж за винаги, че до чл. 46 трябва да застане чл. 44, за да няма шикалкавене и тълкуване от Басейновата дирекция, защото те в момента ни рекетират. Дори и да загубят делото, там няма потърпевши. Потърпевши са единствено производителите, което ги вкарва още повече в сивия сектор.
И другото, което е формирано в момента, таксата за замърсяване от аквакултура, която дори не е формирана за животни като коефициент за корекция за едър рогат добитък – птици, кокошки и така нататък, аквакултурата я вкарва всичката в един параграф. Както Ви казах това са раци, това са есетрови риби, които струват 17 – 18 лева килограма, има риби които струват 70 - 80 стотинки килограма. Една допълнителна такса замърсяване може да откаже хората въобще да ги произвеждат и ще минат още повече в сивия сектор и тази риба се произвежда без никакви документи, което значи, че нямаме никакъв контрол върху нея от страна на Агенцията по храните. Защото те контролират само регистрираните обекти и то от 8.00 ч. до 17.00 ч. през седмицата. От там нататък всички фалшификации са много лесни. Няма нужда да ги изреждам тук. Отделно че в законодателството на Агенцията по храните, на ИАРА и Басейновата дирекция няма никакъв синхрон. Относно Закона за рибарство и аквакултура още преди две години, когато се прие, имаше задължение да се напише Наредба за технологичната схема, с която точно да се знае кой, каква риба произвежда, какво количества има и така нататък, тази наредба вече няколко години не е написана. А тя е стожерът за упражняване на контрол от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултура. Без това те няма какво да контролират.
Така че пак Ви казвам – органът, който се занимава с контрола, се занимава със собствените си проблеми и трудно вижда в близко бъдеще да ги изчисти. А така приет законът само ще развърже ръцете на определени агенции да започнат да пишат такси, с които ние да отидем в съда и да обжалваме да отпадат, което отнема време и ресурси на производителите. Вместо да се занимават с производство на риба, ние трябва да се занимаваме с всякакви такива административни проблеми.
Ако имате въпроси, ще Ви отговоря по-конкретно. Темата е много обширна. Разбирам, че времето е кратко. Стремя се да съм максимално кратък. Разбирам че за една част от Вас нещата са по-трудно разбираеми. Това са специфични неща, но съм готов да отговоря на всеки въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Пашов. Аз бих Ви помолил тези Ваши предложения, които направихте, да ни ги дадете в писмен вид във връзка и с Наредбата, и във връзка със Закона. Да ги имаме предвид при бъдещата си работа занапред. Но искам да дам думата на представители на Изпълнителната агенция, на Министерството на земеделието да отговорят, най-малко на Вашите обвинения. Заповядайте!
ИВАЙЛО СИМЕОНОВ, директор на Дирекция „Морско дело и рибарство”: Уважаеми, господин Председател, уважаеми господа депутати, Тази дирекция е създадена съвсем скоро от Министерството на земеделието и храните. Принципно между първо и второ четене Законът за горите дойде за съгласуване при нас и министър Танева категорично отказа да се гласува въвеждането на тази такса „Замърсяване” за селското стопанство като цяло – за животновъдството, растениевъдство и най-вече за рибарство и аквакултури. Изпратено е официално становище до Министерството на околната среда и водите с конкретни предложения за отпадане на тази такса. И евентуално, ако няма отпадане на тази такса, поне отлагане във времето, докато има някакви ясни критерии за въвеждането, за оценка на това замърсяване. Защото, както каза доктор Пашов, рибопроизводителите имат задължения да правят такъв мониторинг и то се вижда дали има замърсяване. Писмото е изпратено между първо и второ четене и би трябвало да е взето под внимание – официално становище на Министерството.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ:: Благодаря. Господин Господинов, заповядайте!
ДОКТОР ЙОРДАН ГОСПОДИНОВ, Изпълнителен директор и представляващ Асоциация на производителите на рибни продукти БГ ФИШ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми дами и господа. Ние също имаме висок дял сладководна аквакултура освен това и миди. Искам да кажа, че действаме по процедурата заедно с Националната асоциация по рибовъдство и сме внесли писмо в Комисията по околна среда и води в началото на юни. След като законът мина първо четене, сме го внесли и до министъра на околната среда и водите, до министъра на земеделието и храните. Тъй като ние сме ресор на Министерството на земеделието и храните, затова се обръщаме към Комисията и съответно към ресорния министър госпожа Танева за съдействие, защото може би ще прозвучи като обобщение, но два са основните проблеми, които този Закон ще създаде на сектора. Единият е такса „Водовземане”. Определено трябва да бъде ясно на всички, че ние вода не вземаме. Нито поливаме домати, нито поим крави, нито я пълним в бутилки. Значи, при нас водата е естествена среда за развъждане на водните организми. Това означава терминът „Аквакултура” – развъждане на живи организми в естествената им среда. Сега, някои басейни са създадени изкуствено с цел напояване, каквито са язовирите. Някои са изградени като рибарници, които са в мрежи и установки, така наречените садки, които са монтирани в големите язовири. Други рибарници са построени покрай реките, каквито са пастървовите стопанства, в България са двеста и няколко, при които водата от реката минава през тях, рибата я ползва като естествена жизнена среда и водата се връща в реката. Значи, ние водата не я вземаме. Обаче така записано в Закона, на нас ни се налагат едни такси, които се явяват по осем, десет хиляди на стопанство. По този начин разликата между такса водовземане и такса водоползване, тоест единият като гледа в язовира в мрежи рибата, той плаща такса водоползване, което се явява на декар 20 – 30 лева. Другият, който гледа на десет декара басейн, отклонява водата, ползва я и я връща отново в реката, плаща 10 – 15 хиляди лева. И като сметнете на килограма риба, се явяват някакви сериозни цени. Тоест тази такса влияе на пазара. Тя променя бизнесотношенията на пазара. Затова ние сме категорични, че тази такса трябва изрично в Закона да бъде записано „да се освободена аквакултурата от такса водовземане”. Пак повтарям - нито поливаме домати да я караме някъде, нито я пълним в бутилки, нито кравите я пият. Нека не звучи грозно, но рибата вода не пие.
По отношение такса „Замърсяване”. Ние сме съгласни с европейската директива, че който замърсява трябва да плаща. Правим мониторинг на водата, държавен мониторинг на Министерството на околната среда и водите има. Трябва на две години според чрез Наредба № 4, чл. 21 министърът на околната среда и водите на всеки две години да издава доклад колко е замърсена водата, в кои водоеми и така нататък. Има си мониторингови точки. Ние си правим собствена мониторингова програма. Изследваме водата вход - изход. Правим мониторингова програма на рибата. Отделно има държавна мониторингова програма на рибата. Значи, ако има някакво замърсяване, първо, няма да ни пуснат стоката на общите европейски пазари. Ние сме на общите европейски пазар. Второ, ако ние замърсяваме водата, Министерство на околната среда и водите нас ни санкционира. Тоест излишно е тук да бъде записано в Закона, че ние ще плащаме такса замърсяване на килограм произведена риба. И колегата каза. Едно е да гледаш каракуда, която струва 50 стотинки, друго е да гледаш есетрови и пъстървови риби, които струват 10 лева. Разликата е огромна. Който замърсява ще плаща. Когато е категория втора, ние изземваме вода и я връщаме на изхода също втора категория, за мен таксата отпада. Но, ако я е върнал друга категория, добре, да плаща. Така че мисля, терминът който е записан „на килограм произведена риба”, също дава възможност за влияние на пазара. И когато държавата е орган и с такива такси влияе на пазара, за какво говорим.
Затова се обръщаме към Комисията по земеделие и към ресорното Министерство да ни помогнете като законотворци. Ние сме го внесли, ако трябва ще го внесем в Комисията по земеделие това предложение. Ние сме го внесли конкретно - този член да отпадне, този да се промени. Обясняваме на дълго и широко, ще ме извините, но знаете, че рибата е една от малкото храни, които ние продаваме в цял свят. Една скоба отварям – няма друг сектор от преработвателната индустрия в животновъдството, което да продава в Япония, Южна Корея, Норвегия, Финландия и така нататък. Ние сме най-добрите, колкото и да звучи грозно. Това е сектор, който може да се похвали с диетична, безопасна продукция. И някой преди да пише по медиите, трябва да знае, рибата не се фалшифицира. Купуваш риба, ядеш риба. Оттук нататък моля Комисията да ни съдейства, защото ние сме спаднали да има 50 стотинки разлика. Значи, този който гледа на реката ще плаща 50стотинки повече от този, който гледа на язовира за такса водовземане. Другото - замърсяването. Ние за да изнасяме продукция в Норвегия, Финландия, Холандия пъстърва в Германия, ние храним с фуражи, които носим от две, три хиляди километра. Това са фуражи на най-високо ниво със страхотни сертификати без всякакво замърсяване. Онзи, който гледа в язовира и има определено количество земя, това което смете от зърноплощадката мухлясало, плесенясало, го хвърля в язовира. На когото му докажат, че замърсява, да плаща. Това исках да кажа като обобщение.
Доктор Пашов цитира конкретно членовете. Можем да фиксираме в конкретни въпроси. Наистина сме заинтересовани, защото представляваме една група хора, която плаща данъци, плаща такси. Защото за да продаваме в Европа, в Япония, в Америка, се иска да си регистриран навсякъде. Тези, които гледат 20 тона риба, и на Вас е ясно, че 20 тона риба няма да си я яде сам. Той пак я носи в магазина, но шараните нямат ушни марки. Излиза един шаран, носят го в магазина и казват: шаранът е на Тачо Пашов. Да, ама, той отива да си купи в този магазин шаран и му казват шаранът е от „Тунджа 79”, Николаевото стопанство. И той казва, чакайте, аз съм собственикът, как ще е мой шаранът. Да, шаранът е негов. Вадят за 50 килограма документи и не можем да се оправим. Затова искахме специална наредба, това което спомена той, в Агенцията по храните, но там ще се разправяме на друго ниво. Тук просто сме притеснени от този закон. Молим за съдействие от Вашата комисия. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, доктор Господинов. Заповядайте!
НИКОЛАЙ СИМЕОНОВ, директор на Дирекция, Морско дело и рибарство: Извинявайте, да добавя нещо. При въвеждането на тази такса, освен че няма никакъв критерии за оценка, няма и оценка на това дали стопанството е екстензивно или интензивно, дали е в рециркулационна система. Всичко е сложено под общ знаменател. Другият проблем, който ще възникне е, че производителите ще спрат да докладват продукцията си, ако е на килограм живо тегло определена такса, както е записано в момента.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря. Народните представители, имате думата.
ДОКТОР ГАЛИН НИКОЛОВ, заместник-изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа. Аз напълно подкрепям казаното от колегите от Министерството, казаното от колегите от бранша. Искам да добавя само едно, без да съм многословен, че приемайки така предложения текст, ние рискуваме две неща. На първо място, да закрием бранша и на второ място, да вкараме бранша в сивия сектор. В момента, както каза и доктор Тачо Пашов, голяма част от бранша е в сивия сектор. Ние като Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура се опитваме по всячески начин да го изкараме. Приемайки този закон, ние се връщаме няколко крачки назад. Говорейки от гледна точка на експерт в областта на аквакултурата, бих казал, че наистина съм съгласен да има такса „Замърсяване”, но тя да е ясно обособена. Тоест мониторингът щом покаже, че има замърсяване, добре. Но в по-голя част от стопанствата няма замърсяване, това е доказано научно. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народните представители, желаете ли да вземете отношение? Заповядайте, професор Станков.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Проблемът е ясен. По мое настояване ние решихме да изслушаме представителите на Агенцията, на целия бранш. Ние присъствахме с доктор Василев и инженер Желев на консултативния съвет по Рибарство и аквакултури в Бургас, когато беше открита Агенцията, новото пристанище. С многото приказки, които се изприказваха там, основното се каза ясно и точно. Това е водоползването. Замърсяването донякъде. Водоползването не искат да го приемат и правилно. Те наистина ползват водата само дотолкова, доколкото е среда, в която да отглеждат рибите и изобщо аквакултурите. Другото, което поставиха като основен въпрос, това беше проблемът с калкана. Това бяха двата основни въпроса. В момента обсъждаме първия. Междувременно аз се опитах да разговарям с господин Станислав Иванов, който е председател на Комисията по околна среда и води. Но нещата бяха в такава напреднала фаза, че той ми каза, че нищо не може да се направи. И Вие видяхте в това предложение отново се пише за водовземане. Така че не са се съобразили с тяхното предложение. И нещото, което може да се направи, аз смятам, че можем да отсрочим във времето плащането на тази такса. Нали това предлагате Вие? Защото аз не виждам на този етап, какво друго може да се направи. Може би трябва с господин Николов да отидем и при министър Танева да разговаряме и с нея, да видим с какво могат да бъдат подпомогнати хората от бранша. Но ние, като законодателна комисия, за момента, за съжаление, не можем да решим проблема сега.
Така че трябва да мислим какви поправки ще направим, какви промени ще направим, но пак в едно близко бъдеще, докато за момента това не може да стане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Като народни представители гласувайте в зала.
ПРОФЕСОР ИВАН СТАНКОВ: Може би ще трябва да направим изказване там, когато се приема този Закон за водите. Но Вие знаете, че там само редакционни промени могат да се правят, не може да се приеме ново предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Ферихан Ахмедова, заповядайте!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, уважаеми гости, тъй като вносител на този законопроект, аз доколкото знам, е Министерски съвет. Когато Министерски съвет внася законопроекта, той се съгласува с всяко едно министерство. Ако Министерството на земеделието са проспали момента на първо четене да го забележат, а тепърва са го забелязали или видели, или според това, което Вие сте казали, сега възниква проблемът, какво ефективно може да се направи. Водеща комисия е Комисията по екология. Аз процедурно не знам дали сме все още в срока за предложения между първо и второ четене. Ако тази възможност е пропусната, в зала редакционно, единствено, от моя опит в зала, може да се направите поправка - да не е този член, онзи член и така нататък, като техническа грешка. На този етап само така може да се реагира и единствено след това да се иска пак промяна на този закон. Но технологичното проспиване на времето в момента ни връзва ръцете и да кажем, да, прави сте, не можем да реагираме ефективно. Целта е ефективно да помогнем, не само да си приказваме.
Това предлагам – между първо и второ четене, ако колегите от Комисията по земеделие са единни, поне тази редакционна поправка, която касае поне единият от проблемите, да решим все нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, заповядайте!
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря, уважаеми господин Председател. Колеги, аз няма да се изказвам по същество. Явно че недобрата координация е довела до появата на този закон, тъй като е на Министерски съвет. Единственото нещо, което може да се направи, тъй като на второ четене е минал в Комисията днес, е да направим ЗИД на Закона, който да внесем. И така ще се коригира това, което е пропуснато като възможности.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИТОВ: Може би това е най-бързото, което може да се направи.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Друг начин няма, не виждам как можем да го направим. Иначе в зала винаги има спор редакционно, не редакционно и така нататък.
АЛТИМИР АДАМОВ: Това е предложението сега, нали?
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Да се направи нов ЗИД на Закона.
АЛТИМИР АДАМОВ: Ако бъде отхвърлен и се запази старият вариант и след това да направим…
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Всичко е минало.
АЛТИМИР АДАМОВ: То е минало, но ние можем като Народно събрание да го отхвърлим.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Закона?
АЛТИМИР АДАМОВ: Не, не, тази част, за която говорим.
ПРОФЕСОР СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Нея даже я няма в Закона. Чл. 44 и 46 ги няма в Закона. Има чл. 194, за замърсяването, понеже Законът е минал на второ четене.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По-добре ЗИД. Доктор Пашов, искате ли думата?
ТАЧО ПАШОВ, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на рибопроизводителите: Благодаря. Само да добавя. Това, което искахме в чл. 194, освобождаващият член, да бъде добавено „и по чл. 44”. Значи, „От такса „Вдовземане” се освобождават”: там пише за пожари и така, така, така и пише „по чл. 44 и 46 за аквакултура”. Да се добави „чл. 44 и чл. 46”. Това е едната беда. Аз пак казвам, дори да получим актове, ние влизаме в съда. Съдът тълкува Закона и актовете отпадат в по-голямата си част. Първите актове не отпаднаха, понеже колегите не са си формулирали исканията в съда, както трябва. Това е бавна процедура, така че с всичките искания, които имаме към съда тази такса отпада. Но таксата „Замърсяване”, която имаме, това също е притеснително. Моята молба е, щом е минало в Комисията, щом е минало на второ четене, може би накрая, когато се прави допълнението към Закона, да се отложи поне с една година прилагането на точка Г, което касае замърсяване от аквакултура и, както казах, може би до следващото приемане на ЗИД, там да бъде формулирано по-точно. Може би да се направи наредба, където да бъдат вписани категориите риби и за различните видове замърсяване как ще се плаща. Да се изработи и да се прецезира Закона по-точно. Но поне дотогава да се отложи изпълнението на тази буква Г, докато се приеме нещо по-смислено и изпълнимо. Говоря за замърсяването от аквакултура, ако това е възможно. Смятам че това е най-безболезненото за момента.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Ферихан Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Търсим ефективно решение. Ако предложим отлагане в преходни и заключителни разпоредби, това ще е в противоречие с Правилника и вероятността да мине е минимална. Не че няма да се направи, ако го предложим, но минаването е много спорно. По отношение на това, което говорихме за тези членове, аз не съм запозната с текста. Дайте ни го текста с Вашето предложение, да се пробваме в зала. Ако мине, мине, ако не мине, новият ЗИД така или иначе ни чака.
АЛТИМИР АДАМОВ: Изписвате Вашето предложение така, както искате да изглежда. Това е предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имате ли още коментари по темата? Да благодарим на участниците в тази дискусия и да очакваме от тях оформени предложения, които да се опитаме в пленарна зала да подкрепим, но пак с резерви, че това трудно ще стане. Най-вероятно ще вървим към изменение на закона, бързо, кратко, с помощта на Изпълнителната агенция и с помощта на представителите на бранша – доктор Господинов, доктор Пашов ще помагат.
Уважаеми народни представители Точка Три от дневния ред изслушване презентацията на шведската фирма Локъл Пауър. Днес наши гости са господин Йоран Свенсон, представител на Държавата Швеция и на посолството на Швеция в България, госпожа Ана Кобер, представител на фирма Локъл Пауър, господин Петър Марселиус, представител на същата фирма и господин Христо Иванов, бивш народен представител, експерт в областта на алтернативни енергии.
ХРИСТО ИВАНОВ, експерт в областта на алтернативни енергии: Добър ден на всички. Господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители. Искам да съобщя, че издадох първата книга в областта на алтернативните енергии. Господин Свенсон може да превежда, но нямам против да го направя и аз. Благодаря.
ЙОРАН СВЕНСОН, представител на посолството на Швеция в България: Уважаеми господин Христов, дами и господа. Благодаря за възможността да бъдем тук и да направим една презентация. Тази прецентация е с цел да вдигнем икономиката в България, а също така ще акцентира и в един социален аспект. Това включва също една инвестиция в сферата на биомасата. Аз много добре знам в момента какво е положението и каква гореща тема е тази тема в България. Но в този аспект за биомасата имаме предвид да се създадат повече работни места, което е с идеята да се ползва отпадъчната дървесина и да вдигне българската икономика. Говоря за една златна мина, която България има в горите. Тази дървесина в горите не се използва до максимум. Сега давам думата на Петър и Ана да направят една подробна презентация за това, което исках да кажа. Благодаря.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: Дами и господа, благодаря за поканата. Това, което искаме е да провокираме един диалог, един разговор с Вас, но нека преди това да започнем с нашата презентация.
АНА КОБЕР: Нека се представим накратко. Господин Петър Марселиус е инженер по професия. Аз съм завършила бизнесадминистрация. Ние досега сме задвижили много проекти в различни страни на Европа. Ние сме от Швеция. Имаме една широка мрежа от експерти.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: Вие ще видите на екрана нашата презентация. Ние имаме подкрепата на Вашето министерство и Кралство Швеция. Разполагаме с различни инвеститори, които имат нашето доверие, които имат желанието да инвестират в България. Това е причината да се явим пред Вас и да Ви предложим този разговор.
АНА КОБЕР: Тук ще Ви покажем някои факти за България, които за Вас сигурно не са тайна. Не са много приятни. България има най-ниският брутен вътрешен продукт в Европейския съюз. Висока безработица, особено в провинциалните райони. Кредитният рейтинг на България е една от причините, които спъват много от инвеститорите да се насочат към България. Друг проблем, който стои пред инвеститорите, е корупцията, срещу която ние всички искаме да застанем.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: България обаче е една голяма страна с огромен потенциал, особено що се отнася до горското наследство. И това е един сектор, който представлява голям интерес за чуждите инвеститори.
АНА КОБЕР: Нашата презентация днес има една единствена цел и нашето послание е, че биоерегията води до развитие на обществото особено, както казах в провинциалните, селските райони.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: Нашата основна цел е производството на чиста зелена енергия, възобновима енергия. Това е шведска иновация. Работи тихо и има вътрешно вградена рециклираща система за изчистване на отпадъците при процеса. Това, което отпада е само пепел. Става дума за един реактор, циклонен реактор. Един циклон, който увлича дребни дървени частици или люспи от отпадъци от селско стопанство, от индустрията и поради непълното изгаряне, което се извършва вътре в този подгрят реактор, се извършва така нареченият синтетичен газ, който е много близък по състав до природния газ. Значи, основният му състав е въглерод, водороден окис и съвсем минимални количества въглероден двуокис. Производството на този газ има предимство, защото той може да се изгаря вече при много по-високи температури, отколкото условията, при които гори самата дървесина, което дава възможност вече за много по-ефективно производство на електроенергия.
Това което излиза като въздуха, е толкова чисто, колкото е практически възможно технологично. Тази инсталация отговаря на всички европейски изисквания, тъй като това е технология на високо равнище, тя отговаря и на бъдещите изисквания.
АНА КОБЕР: Това което ние използваме са остатъците от дървесината при дърводобива и при преработката на дървесината. Като например използва се най-грубият талаш, тоест дървесината, която е почти на прах, защото размерите трябва да бъдат в порядъка на милиметър на тези частици, които циклонът увлича. Това ще ангажира много хора в местния добив и преработка на дървесина. Използваме една система, която е с много ограничен мащаб, погледнато логично, в смисъл, преработката на дървесината е много близко до местата, където става дърводобива и производството на различни мебели и така нататък. За преработка на материала, който постъпва в инсталацията, са нужни също работници. Целият този процес трябва да бъде сертифициран естествено, за да се гарантира високата ефективност и сигурността при експлоатация. Това означава образование, квалифициране на всички заети в дейността, както на главните участници, така и на тези, които са допълнителни доставчици в системата. Сертификацията съдържа модерни технологии, надеждни сигурни работни места и контрол от цялата логистика. Това изисква знания, ръководство и администриране.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: Всички хора по селата и градовете са включени в този цялостен процес. Ние плащаме заплати на работниците, тоест те да разполагат със средства, които са им необходими. Тези, които имат и добра заплата, съответно имат и шанса да ползват кредит от банките. В същия момент това ще създаде и допълнителен бизнес за всички местни предприятия и производители.
АНА КОБЕР: Образованието и комуникацията между местните компании и фирми стимулира изцяло местната икономика. Ние трябва да стартираме тази дейност, тази активност като се организират различни видове срещи с лицата, които биха се ангажирали в това производство. Естествено постъпленията от данъци ще се увеличат и това ще стабилизира икономиката, а това в същото време осигурява едно по.добро обслужване в далечна перспектива. Ние предвиждаме съвместна работа с кметовете, с местните общински съвети и тогава ще създадем заедно възможност за по-добре финансиране и привличане на фондове от европейските ресурси. Говоря за образование на предприемачите, квалификация на предприемачите и други.
В Швеция, вие знаете, че това е страна с много гори, така че естествено там в продължение на столетия се е развила една авангардна култура за лесничейство и използване на дървения материал като ресурс. Тази култура се изкристализира може би в най-ефективното менажиране на дървесните ресурси на страната. Ние бихме се радвали да пренесем този тип култура, свързана с поддържането на експлоатацията на горите и в България. Може би само въображението ще даде някакви граници на възможностите, които се откриват примерно в селото, в което има такъв ресурс.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: Може би сега разбирате защо ние наричаме нашата компания местна енергия или местна мощност, локална. След като тази дейност се развие в едно селище, те могат да споделят опит и знания помежду си. И по този начин се стимулира цялата икономика.
АНА КОБЕР: В далечна перспектива целта е да създадем 50 мегавата електроенергия, произвеждана от биомаса. Това е една мощност, която е достатъчно голяма, за да се създаде една сериозна организация. Това означава около 40 такива индустриални единици и предполагаемата ни централа ще бъде в София. Ще бъдат заети около 2000 души. Като се има предвид, че тази дейност ще изисква и други стоки и услуги, ще се създадат около 6000 нови работни места. Тъй като всички тези имат семейства, нашата оценка е, че около 30 хиляди души общо ще имат полза от една такава дейност. Това е само нашата основна дейност. Но ние искаме да направим и нещо много повече. Разбира се, това можем да го направим само заедно.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: Говорим за законодателството, което регламентира тази дейност, свързано с държавните гаранции. Във вашите настоящи закони, има такива разпоредби, в които става дума за държавни гаранции, което е едно голямо предимство за идващи инвеститори. Но при Вас цената на енергията се колебае, вследствие на добре известната Ви комисия. Колебаещата се цена затруднява инвестиции в дългосрочен план. За да можем да произведем тези 50 мегавата в рамките на 20 години, да създадем такава производствена мощност, трябва да имаме устойчиво споразумение между Локъл Пауър и Българската държава. Така че нашата идея е да предизвикаме един разговор върху възможност за такова споразумение между Локъл Пауър и Българската страна, за да направим реализацията на този проект възможна.
АНА КОБЕР: Представете си зима е, всичко е покрито със сняг Вие сте петгодишно момче, излизате навън и с малките си ръце правите една снежна топка, търкаляте я, тя става все по-голяма. Това е ефектът на снежната топка. На края излиза един снежен човек. Слагате му морков за нос, шапка и шал. Снежната топка е всъщност нашето споразумение за изграждането на тези 50 мегавата мощност.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: На базата на едно такова споразумение можем да направим такава дългосрочна инвестиция, с която да построим тези местни инсталации. Сертифицирайки това производство, това ще има влияние върху цялото общество. / Показва се снимков материал на екрана/ Графиката говори сама за себе си. Наш ангажимент е тази крива. А това е ефектът, който произлиза от това. Зелената линия показва ефектът, който ще има върху дървообработващата индустрия. Крайният резултат е възобновима енергия.
АНА КОБЕР: Този слайд има отношение към зелената линия. Локъл Пауър се нуждае от съвместна работа с всички хора от селището, тъй като това което на нас ни трябва, това е суровината от биомасата от гората. Ще са ангажирани хора за транспортиране на дървесната маса. Ние ще сме във взаимоотношения и с местни дървопреработвателни предприятия, тъй като ще изкупуваме и техния отпадъчен материал. Понеже трябва да имаме директно споразумение с тези три страни в процеса, ние може частично да участваме. Те са или доставчици, или собственици, но може да има и съвместна дейност. Всички те трябва да бъдат сертифицирани също така, което ще повдигне автоматично и техният стандарт. Така че в целия този процес ние сме директно ангажирани. Процесът продължава с преработка на дървесината. Например дърводелец, който произвежда врати, ще му е нужна боя от химическата индустрия, трябват му машини за преработка, стъкло и метал за брави. Той продава своето производство съответно на строителни компании и търговци. Така че ще бъде създадена допълнителна работна активност, заетост. Разбира се, има и много други процеси за преработката на дървесина – мебели, дограми и прочее. Всички тези хора в тази дървообработваща индустрия някога трябва да се настанят в хотел, да участват в някакви курсове, трябват им компютри, адвокати, за да сключват договори, юристи и трябва да транспортират производството си. С това искам само да покажа по какъв начин ще се повлияят и много други производствени браншове. Тридесет и два хиляди допълнителни работни места се създават чрез дървообработващата индустрия в Швеция. И от преработващата индустрия. Може да се стигне и до експорт на продуктите. Но трябва да е ясно, че процесът стартира по един определен ред и са нужни кредити, за да може да се осъществи производството. Нашата амбиция днес беше да Ви покажем, как тази биоенергия води до стимулиране на обществото като цяло. Надявам се да сме успели.
Това което искам да осъществим е, България да стане един добър пример. Ние имаме и такъв шоу рум в София. Може да поканим Вас и други заинтересовани хора от този проект, представители на местни правителства, на централни правителства, преса, експерти, които искат да се запознаят със знанията, свързани с това производство.
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: Ние уважаеми дами и господа, имаме парите, имаме компетентността и сме готови да започнем още утре. Ще се радваме да чуем Вашето мнение за това по какъв начин можем да се споразумеем за стартирането на един такъв проект.
АНА КОБЕР: Благодарим много за вниманието като цяло.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Георги Андонов, заповядайте!
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, ще се опитам да бъда максимално коректен и да не преминавам границите на грубостта. Наистина презентацията, която направихте, беше доста подвеждаща, непълна като информация. В крайна сметка аз не разбрах каква е целта – искат държавна гаранция, искат преференциална цена на тока, какво искат? Не знам каква е целта. Искате преференциални цени на тока, така ли?
ЙОРАН СВЕНСОН: Аз мога да обясня. Не става въпрос за това. Става въпрос да се ползва този ресурс в горите, който в момента не се ползва. Тогава проблемът с работните места за хората извън градовете ще изчезне. Всички знаем, че там безработицата е по-висока.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Кажете само банкова гаранция ли искате, държавна гаранция ли, какво точно искате от държавата?
ЙОРАН СВЕНСОН: Тук трябва да има един диалог, за да стигнем до това, какво искаме да постигнем. Да извадим повече дървесина от горите, отколкото вземате в момента.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Аз само ще Ви кажа нещо важно. По отношение на колко е биоелектроенергията, колко е екоелектроенергията от колгенерацията от производството на горенето на дървесина, това е една тема, която бих казал, че много малко се акцентираше на нея и бих казал, че данните представени в тази Комисия, при положение че тук сме Комисия по земеделие и се счита, че има доста експерти по тази тема, бяха доста завоалирани и доста непълни. По отношение на това колко е био, аз само искам да Ви кажа, никой не говори за консуматива на самата колгенерация за производство от биогаз в електроенергия. За какви консумативи става въпрос и тези консумативи как се управляват и къде отиват. Така че не съм сигурен за висотата на електроенергията, произведена от дървесина, по отношение на това колко е екосъобразно. Това е първото.
Второто, вие говорите за 50 мегавата. Ще направя една елементарна сметка – 50 мегават плюс 8600 часа средно годишно производство, отиваме на 430 хиляди мегаватчаса, произведени в годината. Това е ангажимент на цялото общество, бизнес, домакинства, малки, средни, абсолютно всичко. Да изкупим и да платим. Средна цена 700 лева на базата на разходите, средно го казвам, в периода на реализиране на инвестицията, на базата на разходите и на формулите, които имаме в българското законодателство, отиваме на 326 милиона лева ангажимент на обществото към тази инвестиция. Срещу 2000 работни места, разделено на 365 дни в годината, стават по 446 лева надница на всеки едни, заангажиран в този проект от страна на обществото към тези две хиляди. От гледна точка на чисто икономическа ефективност, бих казал че това не е икономическа инвестиция.
В момента в България сме на принципа на свободната пазарна икономика. Тези факти, които бяха казани по-горе – корупция, висока безработица, лоши икономически показатели, да важат. Но все пак да Ви кажа, че корупцията не е на много по-високо ниво в България спрямо Европейския съюз. Ако Вие искате и твърдите, че тази инвестиция много бързо се възвръща и е полезна за обществото, това не е реализуемо на свободния пазар. Заповядайте! Няма никакви проблеми. Българското законодателство дава възможност на всяко едно юридическо лице да се яви, да закупи дървесина. Отговаряйки на инвестицията на всички законодателни текстове, свързани с опазване на околната среда и водите и Закона за устройство на територията, да се реализира една такава инвестиция, свързана с биогаз. Заповядайте, реализирайте го, държавата на този етап е създала добри механизми това да се реализира на базата на чисто пазарни механизми.
Ако мислите, че производството на електроенергия от колгенерация е ефективен бизнес, аз Ви предлагам следното. България дава възможност да се произвежда електроенергия чрез колгенерация на биогаз, чрез преработката на животинска тор и растителни отпадъчни материали. Заповядайте, създайте репродукция, инвестирайте в животновъдството, колгенерирайте този отпадъчен продукт. Ето, това е друго. Дали сме възможности, инвестирайте там.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Андонов. Народен представител Румен Желев е единственият специалист в областта в парламента.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз съм „За” идеята. Европейският съюз е възникнал като обединение на европейската общност на въглища и стомана. Но в следващите години то ще стане обединение на слънце, вятър и биомаса. Ще стане, тъй като технологиите стават все по-добри и цената на това става все по-малка. Принципно. Обаче имам конкретни въпроси. Кой извършва сертификацията. Ставаше въпрос, че всички по веригата трябва да бъдат сертифицирани – гори, предприятия, транспорт, всички. Правени ли са разчети какво количество дървесина примерно от плътен кубик биомаса, на какво количество енергия се равнява. Да направите горе долу сметка за тези 50 мегавата мощности, какво количество биомаса ще е необходимо. При нас дърводобивът е много различен от този в Швеция. В Швеция горите са еднотипни, там има голи сечи, имат невероятна горска техника. Ние правим изборни сечи. Голите сечи в България са забранени. Ние оставяме голяма част от биомасата в гората, защото това е изискване. Така че най-вероятно те трябва да се насочат основно към дървообработващите предприятия, но не знам те какъв капацитет ще имат. И другото е да се купува направо суровина като дървесина и да се преработва. Тъй като това сега е първа среща, във всяка среща и идея има нещо конвенционално, но има много въпроси. Аз съм готов да говорим пак.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев. Народен представител Петър Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми гости. Това, което Вие изложихте, от малката информация разбрах, че става въпрос за процес на газификация в недостиг на кислород. Доколкото разбрах, Вие искате да започнете с опитна инсталация в България. Бих Ви насочил към източник на финансиране в лицето на новата оперативна програма за наука и иновации. Бих Ви посочил и партньор, с когото да започнете работа. Господин Иванов има връзки там в БАН, в Института по органична химия. Аз също мога да Ви съдействам още утре след обяд да направим среща в този институт. Това е според мен начинът да започнете в България като използвате европейски средства, има ги, те са в оперативната програма, където може да направите опитна инсталация, за да видите дали ще проработи Вашата идея в България. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Петров. Значи, доколкото разбирам, ако мога да си позволя да интерпретирам това, което казахте, Вие искате да се направи нещо като пилотен проект в България, да видим как работи с представители на Българска академия на науките и с проект от Европейския съюз да се направи пилотен проект, с който да убедим обществото, че това е полезно. Това ли да разбирам?
Инженер Тони Кръстев, изпълнителен директор на Изпълнителната агенцията по горите.
ТОНИ КРЪСТЕВ, изпълнителен директор на Агенцията по горите: Благодаря господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми гости. Аз присъствам днес за втори път на тази презентация и се убеждавам за кой ли път, че лица, външни инвеститори имат по-добра оценка и информация за състоянието на българското горско стопанство, отколкото една част от пишещите и говорещите журналисти в България. Това е първото.
Второто е, с господин Костов бяхме заедно на тази среща. Министерството на земеделието се ангажира, съответно Изпълнителна агенция по горите, да предостави абсолютно цялата необходима информация, с която разполагаме, на евентуално бъдещите инвеститори, за да могат да вземат най-правилното решение за тях. Ние не се опитахме и нямаме възможност да оценяваме тяхната преценка за техните инвестиции и очакваните резултати, но смятаме, че това което гарантираме е, че Изпълнителна агенция по горите и Министерството на земеделието и храните ще осигурят спазване неприкосновено на всички закони в България.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други народни представители?
ЙОРАН СВЕНСОН: Аз мога на края да кажа едно нещо. Аз разбирам, че в България има една трета гора, дори малко повече. От тази гора горе долу 50 процента се ползват. От тези 50 процента, които се ползват, има голяма част с нелегална сеч.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: От 600 милиона кубика, 300 хиляди кубика са нелегална сеч.
ЙОРАН СВЕНСОН:Добре, 300 хиляди кубика е нелегалната сеч. От това, което като отпадъци в гората, просто лежи и не се ползва, аз мисля че в България има една златна мина в горите, която може средно чрез диалог и чрез изработен процес, да прави нещо от това. Да направи от това пари за българската икономика. Защото в момента отпадъците, които лежат там, са с равностойност на нула лева за българската икономика. Това е мисълта на тази среща. За да се обърне в пари, да се дадат работни места за хора в провинцията, за да могат да останат там и да развиват живота си в провинцията. Имаме ноу хау в Швеция и нека да ползваме това заедно, доколкото можем чрез сътрудничество между университети в Швеция и университети в България. И заедно да правим нещо. Тук ще има само печелещи страни. Това исках да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народен представител Румен Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Всичко е така, само че тази паднала маса, за това говорим, при нас няма как да бъде събрана и не бива да бъде събрана. Тръгваме към сертификация на горите. Сухите дървета не се пипат, изобщо не се маркират. Отпадналата мъртва маса трябва да остане да се разгради отново. Това е фиксираният въглерод, с който да се спази основния естествен кръговрат. Няма как. Плюс това не са голи площи. Няма кой и по какъв начин да влезе, няма методика по която някой да събира клони и стебла, разбирате ли, не се получава на практика. Опитвали са се много хора да правят не само биомаса, да правят пелети и какво ли не. Събират клони и така нататък. Много скъпо излиза. Отказват се бързо.Десетилетия се правят опити по този въпрос. Просто, начинът по който ние стопанисваме горите си, не позволя това. Няма го това да влезеш, да караш наред и да отделиш това което ти трябва, както се жъне една царевична нива. Ние имаме отгледни сечи, възобновителни – това остава, това живее, това се маха и така се прави през цялото време. Единственият начин е да се увеличи добивът на принципа, съгласен съм с това, че е на половина, макар че не е точно така, но да не задълбаваме, че ще стане много специфична темата. Първо, никой не е сигурен, че 14 милиона е прирастът. Второ, това е общият прираст. Има експлоатационен прираст. Но сега тук няма да показваме колко знаем по темата. В крайна сметка аз съм убеден, че можем да увеличим добива, ако най-напред убедим обществото, че това е така. Защото ние в момента през цялото време сме под ударите на това, че се сече твърде много, варварски, попиляхме горите, нищо не остана, а ние говорим, че трябва да увеличим. Как ще се преборим с общественото мнение? За това е необходимо време. Аз съм наясно, но хората не са, защото не всеки е учил лесовъдство. Затова Ви казвам идеята е чудесна, има хляб, но има много неща, които трябва да изчистим по пътя си.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Този път ще бъда кратък и конкретен. Да се върнем на частта за производството на електроенергия. Ние сега говорим за биомасата именно от дървесината, нека да се обърнем към крайния продукт – електроенергията. Инвестиция 50 мегавата. Колко предвиждате Вие средно годишно да произвеждате електроенергия от тези мощности? Аз предполагам 4300 хиляди мегаватчаса горе-долу средно годишно. Как ще реализирате тази електроенергия?
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: EVN, CEZ.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: С две думи, държавата. Тази цена ще влезе в общия микс, който микс ще отива за продажба на тази електроенергия на бизнеса и на битовите потребители. Средната цена, която Вие предвиждате на базата на българското законодателство и на база на периода, в който Вие ще реализирате инвестицията, каква е във Вашия бизнесплан?
ПЕТЪР МАРСЕЛИУС: До 221.95 евро.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: От производството на електроенергия отиваме на 200 милиона всяка година, които тази компания ще получава от държавата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Цените, по които се изкупува електроенергията се определят от Комисията по енергийно и водно регулиране. И ако цената сега за един киловат или мегаватчаса е еди каква си, ние не може да я коментираме, тя е такава.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: На базата на този анализ те са правили своя бизнесплан. Средната цена по време на присъединяване на всяка една инвестиция на базата на формулата, те имат анализ, по който да изчисляват тази мощност. И срещу всичко това Вие казвате 2000 заангажирани български граждани пряко в тази инвестиция. Разделено на целия ангажимент се получават 446 лева надница на ден на всеки един ангажиран в този бизнес. И когато говорим за този вид инвестиция, нека не се обръщаме само към първичния продукт, а да се обръща внимание на крайния продукт – електроенергията. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов, правото на инвеститора да реши дали ще направи инвестицията в България или не, в общи линии бихме могли да направим едно сравнение, един паралел между това, което се предлага при тяхната технология от гледна точка на заетост на работещите. Защото ние през последните пет, шест години направихме фотоволтаични паркове, за която електроенергия плаща обществото повече и там има по един пазач, не работник пазач. А що се отнася до капацитета на България по отношение на суровината, разбира се, тя и сега намира някакво приложение. А 50 мегавата по 1,5 тона, по 24 часа, по 365 дни в годината, са около 600 хиляди кубически метра отпадна дървесина, която я има. Тази отпадна дървесина е горе-долу рандеманът на един милион и половина кубически метра преработена дървесина, която е налице. Ние в България преработваме смея да твърдя, доста повече. Тоест проблемът със суровината не стои. Значи, тук не говорим дори за влизане в горите, инженер Желев, тук говорим за отпадъците, които формират преработващите предприятия, преработващи дървесина, защото знаем, че рандеманът е в рамките на 60 - 65, останалото трябва някъде да отиде и то би могло да се ползва за тези цели. Суровината я имаме. Това, което разбирам че ви притесни, но то не може да бъде решено от нас, е държавната гаранция, която според мен няма как да бъде получена и второто нещо е гарантирани цени на тока, които ние не можем да гарантираме предвид на наредбите, които имаме. Колкото е определено, толкова. Ако има интерес представителите на Локъл Пауър на базата на тези цени, те могат да произвеждат на конкурентни начала.
Аз смятам, че дебатът беше интересен. Това е една първа стъпка в тази посока. Предложението на господин Петров да се направи един пилотен проект заедно с Българска академия на науките, е нещо разумно и вече тогава да преценим на базата на това, което сме построили и виждаме неговата ефективност. Тогава обществото може да реши, че създаването на две хиляди работни места, които създават пък други шест хиляди обслужващи и така нататък, е в интерес на всички нас.
ЙОРАН СВЕНСОН: Аз искам да кажа благодаря за възможността да направим тази презентация. Идвам тук с една шведска фирма, която иска да инвестира около 200 милиона евро в България и това беше нашият начин да подадем ръка и да видим подадената ръка от другата страна, като просто искаме заедно да развиваме тази идея. Аз разбирам, това никога няма да стане от една среща. Тук може да има много дебати, много дискусии и така нататък. И това трябва да го има, за да направим още един по-добър и по-комплектен продукт. И веднъж благодаря. Радвам се да има следваща възможност да говорим с Вас на индивидуална база или заедно отново. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодарим Ви и ние.
Дами и господа, обявявам заседанието за закрито.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РУМЕН ХРИСТОВ

89 916 знака