Представяне, обсъждане и приемане на проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 502-01-55, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните








П Р О Т О К О Л
№ 28

Днес, 22 юли 2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,40 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне, обсъждане и приемане на проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 502-01-55, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г.
2. Разни.

На заседанието присъстваха:
От страна на Министерството на земеделието и храните: господин Георги Стоянов – главен секретар на Министерство на земеделието и храните, господин Стилян Митев –директор дирекция „Поземлени отношения и комасация, Магдалена Дакова –директор дирекция „Административно и правно обслужване“, госпожа Добринка Павлова – директор дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“, госпожа Лилия Стоянова – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, господин Кирил Стоянов – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, господин Георги Праматаров – началник отдел в Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“, господин Янислав Янчев – началник отдел в дирекция „Директни плащания и схеми за качество“, господин Тихомир Тодоров – държавен експерт в дирекция „Животновъдство“, госпожа Едит Хюсеин-Томова – главен експерт в дирекция „Животновъдство“, госпожа Мария Филева – главен експерт в дирекция „Директни плащания и схеми за качество“.
Светла Боянова - председател на Управителния съвет на Института за агростратегии и иновации и господин Димитър Зоров – председател на Националния съюз на говедовъдите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.


* * *


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден уважаеми колеги, предлагам да започваме, имаме необходимия кворум.
Моля, който е съгласен с така предложения дневен ред, да гласува.
Гласували: за – 18, против – няма, въздържали се – няма.


Уважаеми колеги, гости на заседанието на Комисията по земеделието и храните по точка 1 са: господин Георги Стоянов – главен секретар на Министерство на земеделието и храните, господин Стилян Митев –директор дирекция „Поземлени отношения и комасация, Магдалена Дакова –директор дирекция „Административно и правно обслужване“, госпожа Добринка Павлова – директор дирекция „Биологично земеделие и растениевъдство“, госпожа Лилия Стоянова – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, господин Кирил Стоянов – началник отдел в дирекция „Поземлени отношения и комасация“, господин Георги Праматаров – началник отдел в Главна дирекция „Земеделие и регионална политика“, господин Янислав Янчев – началник отдел в дирекция „Директни плащания и схеми за качество“, господин Тихомир Тодоров – държавен експерт в дирекция „Животновъдство“, госпожа Едит Хюсеин-Томова – главен експерт в дирекция „Животновъдство“, госпожа Мария Филева – главен експерт в дирекция „Директни плащания и схеми за качество“, Светла Боянова - председател на Управителния съвет на Института за агростратегии и иновации и господин Димитър Зоров.
Добре дошли!
Уважаеми колеги, преди да започнем работата по доклада, искам да се извиня на колежката Салиха Емин затова че съм поел ангажимент да не скъсяваме срока между първо и второ гласуване, не си изпълних това задължение, независимо че предложението в пленарна зала не беше внесено от мен, се извинявам понеже бяха няколко законопроекта един след други, просто съм се объркал, за което моля за извинение.
Колеги, доста работа ни чака, а на мен ще ми се наложи в 16.30 да изляза на заседание на Парламентарната група, поводът е Конституцията.
Предлагам да започваме с точка 1 от дневния ред.


Точка 1 - Представяне, обсъждане и приемане на проект на доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, № 502-01-55, внесен от Министерския съвет на 6 юли 2015 г., приет на първо гласуване на 16 юли 2015 г.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименование на закона.
Има ли други предложения или подкрепяме текста?
Който е съгласен с така направеното предложение за наименование на закона моля да гласува.
Гласували: за – 18, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Параграф 1. Предложена е редакция на § 1 и тя се състои в следното:
§ 1. В чл. 14, алинея. 7 се изменя така:
„(7) При откриване на нарушения на този закон и на Правилника за неговото прилагане на нови обстоятелства, на нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в срок до една година от откриване на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по алинея 1, т. 1 министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на заинтересованите лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Този ред не се прилага, когато за същите земи има влязло в сила съдебно решение.“
Становища, изказвания?
Който е съгласен с редакцията на Комисията по отношение, общата редакция, с направеното предложение за § 1, моля да гласува?
Гласували: за – 18, против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Методи Андреев.
Предложението на народния представител Методи Андреев не е отразено.
Има становище на Министерство на земеделието и храните, чета го: „В чл. 17 се създава нова ал. 2: Когато решение по чл. 14, алинея. 1, т. 1 или 2 е издадено общо за наследниците на починал собственик въпреки наличие на писмен договор за предварителна делба с нотариална заверка на подписите на съделителите по тяхно искане или на техните наследници общинската служба по земеделие издава решение по алинея 1 на всеки от тях съобразно правата му, определени в договора.“
Господин Андреев, заповядайте за мотиви.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Това е една стара история, която навремето преди да влязат в сила плановете за земеразделяне, беше решена с Постановление на Министерския съвет и после влезе като част от закона, тогава за да няма после много делбени дела да не се обременяват хората, им се даде право предварително да си разделят помежду си, като тогава това ставаше в общините с нотариална заверка от общинската администрация. Но после когато много хора го направиха и може би да кажем едно 60-70 % от хората го направиха. После като започнаха да си връщат земите по плановете за земеразделяне, за поземлените комисии по-лесно беше да издават решение общо за наследниците при починал собственик, тоест те не уважиха реално вече свършената работа. И сега в последствие какво става? Става това, че съществуват тези доброволни делбени договори, те голяма част от тях са в самите поземлени комисии, но като отиде човек да се позовава на тях, те казват: трябва да отидете при нотариус. Като отидете при нотариус, те ви казват – обстоятелствена проверка, отивате в съда и плащате едни 700-800 лева, които аз не виждам смисъл да ги правим, след като тези хора са били добросъвестни, изпълнили са закона навремето, обаче после това не е било взето под внимание. Това е идеята на това предложение.
Аз не смятам, че нещо нарушаваме някакво право, просто напротив, утвърждаваме едно право, заявено от едни собственици. Между другото искам да ви кажа, че сега от тези собственици има и много по-усложнени казуси, примерно съделителите тогава са били трима, двама от тях са починали и към тези двамата са се прибавили в момента още четири-пет наследника и става една такава мешавица, а там оригиналните, истински съделители, които са били живи към момента, когато е ставало това, са изразили своята воля и не виждам никаква причина поземлените комисии това да не го зачитат. Това са официални документи с мокри печати, тогава не е имало частни нотариуси, имало е държавни нотариуси, а пък също на общините беше дадено право да заверяват подписи нотариално. Това е идеята на това предложение. В правен аспект ако има някакви забележки, аз съм съгласен да ги приема, но това е идеята.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на народния представител Методи Андреев за мотивите, които бяха поднесени.
Министерство на земеделието и храните, заповядайте.
Госпожа Лилия Стоянова.
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Госпожи и господа народни представители, действително през 1995 г. в Закона за собствеността и ползването имаше възможност преди одобряването на плана за земеразделяне и преди издаването на решенията за възстановено право на собственост в случаите на възстановяване на наследници беше дадена еднократна възможност наследниците да извършат делба. Това действаше около година и половина, може би някъде има случаи, в които договорите за делба не са били отразени като такива просто защото те не са отговаряли в необходимия вид и форма, за да бъдат приети като договор за делба. Както и да е, но това вече от издаването на тези решения са изминали 20 години и повече, нещата са доста променени за тези 20 години. Освен това в тези 20 години за тези имоти вече има и сделки извършени, така че е доста трудно да върнем нещата за 20-годишен период назад и да се върнем към тези пректоделби. Тези проектоделби освен това, както и господин Андреев отбеляза, много от тези участници в пректоделбите вече са починали, което автоматично прави въпросните договори за делба неактуални и в тях трябва да фигурират живи наследници, не могат починали съсобственици да фигурират в тези проекти за делба.
От 2006 г. решенията за възстановяване правото на собственост се вписват в Службите по вписванията, те имат силата на констативен нотариален акт. А евентуалното връщане назад би означавало ние, по-скоро общинските служби да отменят тези решения и да се извършва някаква нова делба, обаче по сега действащия законов ред. Просто няма как да копираме направените тогава преди 20 години делби и да ги възпроизведем в решение към днешния момент. Това е нашето мнение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други народни представители?
Господин Андреев, заповядайте.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Ако е имало сделки с въпросните имоти, това означава, че тези собственици практически или са се съгласили да бъдат направени тези сделки или те са се разделили в последствие.
Има обаче случаи, аз това не го измислям, има хора, които са дошли на моя приемна, те показват точно такъв делбен договор, който е нотариално заверен в общината, оригиналните документи за връщане на земята се водят на първоначалния собственик, като са прехвърлили правата за всички собственици. Тоест връщаме на наследниците на еди кой си. И така фигурира досега в документите. И хората казват, направили са си делбата в момента ние трябва да влезем в съд, трябва да отиде да правим обстоятелствена проверка и казват, защо да не може, след като ние сме се разделили, аз в този смисъл съм го предложил. Иначе това, което казва госпожата също има своето основание. Ако вие така приемете, това ще е вашата воля. Трябва да имате предвид, че много хора ще бъдат натоварени с разходи, които те не могат явно да поемат, защото това означава адвокат, нотариус, съд за няма нищо.
Може да се намери някакъв междинен, да предложите вие, все пак да участвате в тази работа, но такива хора и такива случаи има. И не става дума за да кажем за неотговарящи на изискванията документи, правоъгълен печат, секретар или кмет, заверени подписи, за такъв случай става дума. Така че, ако имате нещо в тази посока да помогнем, дайте да помогнем. Аз така съм го направил, но аз все пак не съм експерт, както сте вие, затова ви призовавам, разбрахте каква е идеята и каква е целта на това нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков, заповядайте.
ИВАН СТАНКОВ: Съвсем накратко. Аз искам да подкрепя господин Андреев, защото има много такива случаи. Даже в момента аз имам такъв случай подготвен въпрос. Министерство на земеделието и храните си има своите основания, това са 20 години, много от нещата са променени, но дайте да намерим формата, по която ние да го представим това, за да можем да удовлетворим все пак тези хора, които желаят да бъдат собственици и да развиват земеделско производство. Така че, нека да помислим как да го направим това, може под друга форма, но има основание и аз го подкрепям това предложение. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков.
Лилия Стоянова!
ЛИЛИЯ СТОЯНОВА: Господин председател, госпожи и господа народни представители, ако позволите искам само да допълня обяснителната част по този въпрос. Не е необходимо и към момента да се прави обстоятелствена проверка при делба. Само да кажа, че в момента делбите върху земеделски земи протичат по следния ред: на кръга наследници се прави такъв договор, за какъвто става въпрос всъщност на доброволна делба, самият проект на делба се извършва от общинската служба по земеделие, само да ви кажа, че проекта на делба на един имот струва 7 лева, все пак това е една, няма да коментирам размера на цената, и с този проект на делба, който те имат и с тази скица проект те просто минават през нотариус, респективно след това през службата по вписванията когато те си направят окончателния договор. Това е в момента редът, по който се извършва делба и честно казано, ние не смятаме, че трябва да връщаме толкова назад нещата, за да могат да си направят хората делба сега. По този договор, който са правили преди 20 години те могат сега да тръгнат да си правят делби без обстоятелствени проверки, това нещо не е необходимо, само въз основа на решенията и скиците, които те имат за възстановеното право на собственост и разбира се удостоверения за наследници. Това е. Не смятаме, че е толкова сложно сега да се направи делба, за да могат нещата да се връщат с 20 години назад, за да се извършва тази делба. Просто този договор, който преди 20 години не е реализиран, може сега да се реализира в проект за доброволна делба между наследниците. Това е, което искам да поясня. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Други народни представители?
Референтите искате ли да кажете нещо по въпроса? Не.
Господин Андреев, това предложение, което беше формулирано от госпожа Лилия Стоянова по отношение на това, че с тези протоколи могат да се правят отново делби, устройва ли ни или искате да гласуваме текста или да го видоизменим?
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Направете да има такъв текст, от който да става ясно.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Мария Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин председател, господин Андреев, считам, че не е необходимо промяна в текста на закона, по-скоро може би тук от Министерство на земеделието и храните ще кажат указания към областните дирекции по земеделие как следва да се извърши процедурата по делба, защото това, което обясни госпожа Стоянова няма юридически по-облекчена процедура, с която да бъде извършена тази доброволна делба. Така че считам, че не се касае за необходимост от законодателни промени, а по-скоро от указания от Министерство на земеделието и храните към службите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Главният секретар на МЗХ господин Стоянов.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Няма проблем да изготвим указания, ще бъдат подготвени и утвърдени със заповед на министъра и изпратени за изпълнение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андреев, така? Значи добре е, оттегляте го, да не го гласуваме.
МЕТОДИ АНДРЕЕВ: Да има указания все пак.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, със запис в протокола, че Министерство на земеделието и храните в лицето на главния секретар пое ангажимента да има указания.
Благодаря Ви, господин Андреев.
Продължаваме нататък.
Предложение за създаване на § 2.
§ 2. В член 19, ал. 7 се изменя така: имате пълния текст, предлагам да не го чета.
Изказвания, становища на народни представители по така направеното предложение за създаване на нов § 2? Няма.
Който е съгласен с предложението да се създаде нов § 2 и текста да бъде такъв, какъвто виждате пред вас, моля да гласува.
Гласуване: За – 18. Против – няма. Въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Цвета Караянчева.
Заповядайте.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Предлагам да се създаде нов чл. 24д.
Предоставянето на възможност на физически или юридически лица, които са създали овощни насаждения върху земи държавен поземлен фонд или общински поземлен фонд да придобият право на собственост върху тези земи би стимулирало собствениците им да създават стабилно и устойчиво земеползване и по-добро усвояване на средствата от директните плащания, „Агроекологията” и по проектите от програмата за развитие на селските райони, както и насочване на собствен оборотен капитал и подобряване на земеделските качества на тези имоти.
Предвидените ограничения тези земи да се закупуват след петата година от създаване на насаждението, както и дългосрочната забрана за промяна на начина им на трайно ползване и промяна на предназначението им за неземеделски нужди, гарантира, че тези имоти ще се ползват за дълъг период от време по предназначение като овощни градини, което е стимул за устойчиво развитие на сектора.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на народния представител Цвета Караянчева.
Отразено е предложението в текста на комисията, болдвания текст, няма да ви го чета.
Ако има становища, изказвания, допълнения, предложения, имате думата.
Професор Бъчварова, заповядайте.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, този текст изключително силно ме смущава. Значи правим един подарък на едни хора, кажете ги колко са? Кажете кой има по 25 години сключени договори и ние сега на петата година им даваме право по пазарни цени да си купят тази земя, при условие, че стопанските дворове под някаква форма ги караме, ама това са едни чудеса да заменят земя, не знам си какво, не знам си що и не върви въобще оценители, пазарни цени е много общо понятие. Имате една наредба, която не действа, пазарни цени пък хич не действат, защото ако вземете пазарните цени на статистиката, които се събират последната година, те са толкова далеч от действителността, че няма смисъл да ги коментираме. Имаше НА САПИ пазарни цени всяка година събирани на база на информация от сключени сделки, този начин на събиране на цените пълно обхващане на всички покупко-продажби се прекрати. Вижте статистиката за какви цени става дума. Земята в Добрич е 1200-1400 лева, в Добрич пазарната цена според статистиката е 600 лева примерно. Кажете ми кои са тези, които трябва да облагодетелстваме? Те не са много с 25-годишни договори за лозя и донякъде за овощни градини. Какво значи придобити след приватизация сделка, какво значи? Вие сте закупили трайното насаждение, не сте взели земята? Това означава приватизацията, че сме си купили дърветата без земята.
Също нямам представа за какво става въпрос, каква е тази приватизация, не е имало никога приватизация в държавния фонд и след 20 години ако така ние им даваме императив. С какво ще ги накажем ако променят нещата? С какво ги задължаваме тези 20 години? Какво ще направим? Някъде да има обратната процедура? Отделно от това, ако решавате наистина дългосрочни, които ще се правят в сектора, да обхванете всички сфери с договори оттук нататък.
Предстоят мерки за напояването, една инвестиция за напояването също е 20 години. Защо за тях да не се направи същото?
Просто ми се струва, че това е прекалено голям подарък за някои. Министерство на земеделието и храните да направи необходимото да каже кои са 25-годишните договори от ДПФ за трайни насаждения, колко са на брой, къде се намират, за да ни убедите, че не е лобистки текст.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Стилиян Митев, заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Благодаря, господин председател.
Уважаеми дами и господа, принципно идеята е да се стимулира овощарството в страната, като обща територия за имотите от ДПФ са 31 047 дка, за териториите от ОПФ са 55 492 дка, това са териториите в страната, за които има подписани дългосрочни договори за създаване и отглеждане на трайни насаждения на територията на цялата страна от двата фонда – общински и държавен. Респективно тези не са 25-годишни договори, а тук имаме два вида ограничения, тоест два критерия. Всеки един ползвател на такива трайни насаждения той може да подаде заявление за купуване на земята след петата година от трайното насаждение и след като закупи земята, той 20 години няма право да променя начина на трайно ползване и да променя предназначението. Така че, нямаме такива 25-годишни договори, които са „Х” на брой и тях да облагодетелстваме и по някакъв начин да се възползват.
Що се отнася до цената, да, те са по независима пазарна оценка и както имаме уредени хипотези в закона, може би това ще бъде разписано и по-нататък в правилника, когато го приведем в съответствие, комисия, която да преценява дали тази оценка на земята е съответно реална или е занижена, или е прекалено висока, така че и с цената това че САПИ давали 600 лева в Добруджа, това не е най-обективният критерий.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: НСИ. НСИ дава от последната година. Преди това САПИ може да извадите публикации. Но НСИ пое да следи пазарните цени на земеделската земя. Има сериозен проблем, защото тотално се разминават от действителността. Обаче министерството отказа да събира тази информация, която притежава и го прехвърли като дейност на НСИ, но там се прави по методика, без да има реално отчитане.
Може ли да ми отговорите приватизационни сделки какво значи?
Общинският поземлен фонд те нямат никакъв проблем да си продават земята, общинският съвет гласува. Държавният поземлен фонд е ценният, който съответно вие казвате, че ще го предоставите.
И другото нещо, добре де, аз купувам земята, аз ставам собственик, как ще ми забраните вие аз в следващите 20 години да я обработвам, като няма никакви санкции? Ако тези 20 години не го спазя, ще ми вземете ли земята? Аз съм собственик, платила съм я по всички правила.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Мария Белова.
МАРИЯ БЕЛОВА: Уважаема госпожо Бъчварова, всички знаем, че може да бъдат сключени разпоредителни сделки с определени условия, така че в случай че през този 20-годишен период ако конкретният купувач не е спазил някоя от клаузите по така сключения договор, а именно да не променя начина на трайно ползване на конкретния имот, договорът има възможност да бъде прекратен. Така че това изобщо не трябва да бъде …
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Как става това?
МАРИЯ БЕЛОВА: При сключването на договор за покупко-продажба при определени условия има механизъм, всички го знаем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Народният представител Георги Андонов.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, господин председател, ако може Министерство на земеделието и храните да кажат точно какви ще са ползите за земеделието от тази разпоредба и какво спира сега собствениците или ползватели на такъв тип поземлен фонд да придобият право на собственост или реално те ако имат 20-годишни договори за отглеждане на овошки какъв е проблемът да си плащат наема и да отглеждат овошки? Какво променяме с това? Аз не виждам смисъла на цялата промяна. Имам предвид разликата ако може да ни кажете.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Митов ще отговори на въпроса на господин Андонов.
СТИЛИЯН МИТОВ: Тези 20 години пак казвам, че са едно бъдеще ограничение за някакви преотреждания на имоти. Както едно време замените са имали условие 10 години от замяната да не се разбива замененият имот, така и тук могат да се въведат. Напротив, аз мисля, че ще се направят предложения и ще има и санкции ако някой посегне този имот в периода от тези 20 години да му променя начина на трайно ползване и да му променя предназначението.
Що се отнася до мотивите, идеята е, че не всички овощни насаждения имат еднакъв срок на плододаване, имаме овощни насаждения, които са с 10 годишен срок, имаме с 15 и с 20. Но, тук искаме да създадем едно устойчиво овощарство и тези хора, които придобият евентуално тези имоти, да могат да подменят тези площи, да имат една сигурност, една бъдеща сигурност за години напред в сектора си. Това е основният ни мотив.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, имате думата.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Технологичния срок при овощните дървета само лешници и орехи са, ако е за тях, ни кажете. Защото иначе прасковите са 12, от 8 до 12, от 8 до 10, сливите са 12 – 14.
РЕПЛИКА: И после какво става?
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Те просто приключват и трябва да насадиш ново. Само за орехи и лешници става въпрос. Извинявайте, не е сериозно това предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Зоров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Господин председател, смятам, че предложението направено от госпожа Караянчева е правилно ако бъде доразвито, защото само тогава, когато има собственост, може да има уреждане на трайни взаимоотношения. Но, по този начин преди 25 години може да се види практиката в Италия, когато фактически земите започнаха индустриалците да натрупват капитали и да купуват, държавата приема със закон, че има право да купуват земи само хора, които са обработвали през последните три години земята. И понеже да не нарушат правото на собственика, че фермерите нямат пари, те тогава дават безлихвен кредит на собственик за 30 години, което им подаряват земята след 30 години образно казано, все едно си плащат рентата. Но ние тук искаме да разширим, че същото да може да се отнася и за пасища, които са отдадени на животновъди и те са ги ползвали през петте години, запазили са необходимия брой животни, което вие приемете, и ако това нещо фактически се прекрати да има и обратния санкционен режим, да бъде предвиден. Тогава смятам, че това води до едно устойчиво развитие както на овощарството, така и на животновъдството. В противен случай, господин Андонов понеже каза тук, той като си плаща 20 години, ама нали в края на краищата по някакъв начин той трябва да създаде траен бизнес, който в един момент да е рентабилен.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: А пасищата?
ДИМИТЪР ЗОРОВ: За пасищата защо? Защото в края на краищата, пасищата, за да имате животни, ако няма животни – да, но ние говорим предложението ни е когато животновъдът в рамките на пет години е наемал, както същото за трайните насаждения, запазил е необходимата бройка животни, която е поел ангажимент в съответните договори и да има право на пазарна цена. Тук не говорим за подарък, а пазарна цена. Може да бъде определена с различни индикатори.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Народният представител Ферихан Ахмедова, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, считам, че в този текст има много хляб, но е твърде неизпипано и е много повърхностен.
Бих задала следния казус: нали пишете в срок от 20 години от придобиване на собствеността не може да се променя начина на трайно ползване. Никъде няма ограничение, че не може да се продава. Примерно ако го взема това нещо и го препродам, да, не му променям начина на трайно ползване, и го препродам. Мога ли по това ограничително условие? Мога по този закон.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не, то ако се запази като овощна градина, няма значение че е друг собственик.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВ: Важното е да се запи. Стимулираме овощарството.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Нали идеята на текста е създаване, ще го вържа с изказването, което направи преди малко колегата Зоров. Идеята на този текст не е да се сдобием с държавен и общински поземлен фонд в най-апетитните места насаждайки там няколко ореха и да ги искаме, защото при схема 10 на 10 мога да си взема най-апетитното държавно място и на петата година да кажа, аз ставам собственик на това място. Нали трябва да мислим в различните хипотези. Затова казвам, да, има много хляб в това което е, но не е доизпипан текстът. В този вид е неприемлив.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министерство на земеделието и храните имате ли желание да подобрите текста, както казва народният представител Ферихан Ахмедова?
Други народни представители имат ли желание да се изкажат?
Господин Данев, вие от това разбирате много добре, така че заповядайте.
ДИМИТЪР ДАНЕВ: Аз имам чувството, че поправката е правена за мен. И тъй като вероятно може да има конфликт на интереси, аз няма да гласувам.
Аз мисля, че това, което се коментира от колегите и предложението наистина е правилно и удачно, тъй като ще се постарая да помогна на министерството. Когато се създава една овощна градина и се комасират парцели в тези парцели може да попадне и държавна земя. За да може масивът да бъде създаден, се кандидатства и се сключва договор с областна служба за дългосрочен период и се създава трайното насаждение. Всяка година се плаща наем. Лично аз например никога няма да купя такава земя, тъй като ми е изгодно да плащам ежегодно един наем, който е много добър като цена. Но в крайна сметка това, което господин Зоров говори за да има устойчивост на бизнеса, е нормално и удачно да се даде такава възможност на тези хора, които са инвестирали, да придобият собственост върху целия масив, разбира се по пазарни цени. И това, което каза колежката Ахмедова, че има много хляб, аз също го подкрепям. Въпросът е да намерим удачната формула, да бъде защитен интересът на държавата от гледна точка на цената и на продажбата, и от друга страна, да се даде възможност на инвеститорите да продължат в тази посока да си правят инвестициите, да създават работни места, да печелят и т.н. Така че, лично на практика това, което се прави като предложение е добро, но от страна на колежката Бъчварова опасенията също трябва да се имат предвид и да се намери някаква оптимална формула за решение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Данев.
Господин Стоянов.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Колегите казаха, идеята на текста е да бъде стимулирано овощарството. Върху тази земя, върху която от пет години има насаждения ангажиментът е 20 години по-нататък да продължава да има насаждения. Тоест тя ще се ползва с това предназначение, дори и да си смени собственика, той купува земята с насажденията и с ангажимента да продължава 20 години да отглежда насажденията там. Така че там си има тежести и при покупката има такъв ангажимент. Няма значение че собственикът се е сменил, в крайна сметка идеята е да бъде стимулирано овощарството. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Госпожа Ахмедова, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Според мен трябва да има защитен механизъм по отношение на държавния поземлен фонд. Защото аз съм работила дълги години в областна дирекция земеделие и познавам държавния поземлен фонд много добре. Има апетити по определени имоти, тъй като държавният поземлен фонд не се продава, единственият начин да го придобиеш е отиваш насаждаш нещо и на петата година ставаш собственик. Вие нямате защитен механизъм на тези случаи. Нали казвам ви за другите, защото в частност го изваждам това като най-фрапиращо. Създайте защитен механизъм и ще бъда „за”, но на този етап аз ще се въздържа от подкрепа на такъв текст.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо Ахмедова.
Госпожа Султанка Петрова.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Господин председател, колеги, явно всички подкрепяме текста като нещо разумно, което е добре да се случи, защото наистина имаме нужда от развитие на овощарството в България. Но нека дадем възможност на Министерство на земеделието и храните на експертите да ни предложат текст, около който ние ще се обединим и ще го гласуваме. Явно има разбиране, явно трябва да се прецизират нещата, за да може да приемем нещо, което да работи, което да може да се контролира и което да има ефект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Министерство на земеделието и храните може ли да добавим текст, който да гарантира, че тези трайни насаждения по никакъв начин няма да сменят предназначението си, това, кое смущава всички. Дайте нещо.
ИВА МИТОВА: Самият текст реферира към земите, не реферира към собствеността, към собствениците. Заради това е така. Земите не могат да сменят предназначението си. Няма проблем собственикът да се сменя. Това казва алинеята, тя защитава земите.
В подкрепа на това, което каза и главният секретар, че всъщност ал. 2 защитава точно това, че няма как да се смени предназначението на земята, нито да се извърши промяна на начина на трайно ползване, нито промяна на предназначението, тъй като текстът реферира към земите по ал. 1, а не реферира към собствеността. Тоест дори и при промяна на собствеността тя си върви тежестта и условието на ал. 2 ще се прилага задължително. Няма как да избягате от него.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожа Ахмедова, заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Така поставен въпросът, отваря ми още две директории отделно. Отначало въпросът, който аз поставям, така и не получава решение. Тъй като нали бяха обявени заменките на земи, но за грешна процедура и за всякакъв вид, какво ли не се наслушахме, тогава защо се правеха заменки, защото се налагаше по този начин да се окрупнят, за да се сучи нещо си. Че имаше залитане, имаше. Но за да не се случат залитания с този текст, затова аз го поставям отсега. По начин, в който примерно вие искате да придобиете държавен поземлен фонд имот еди си кой номер. Сега искайки да станете собственик, не можете по никакъв начин, няма процедура. Какво правите, казвате - аз ще насадя, засаждате орехова градина или нещо, което с най-малко инвестиция става, и на петата година ставате собственик. Ако това нещо се намира на най-апетитното място на България вие ми кажете ние как отговаряме на обществеността кой го допусна това нещо. Дайте ми отговор, дайте защитен механизъм. Казвате 20 години няма да се променя. Като го промени какво става? Кой е текстът, който казва като се промени, връщате на държавата, плащате, какво става? Санкционен характер е. Търся санкционен характер, защото държаният поземлен фонд е останал на минимума, който може да си позволи страната, ние трябва да го запазим, а не чрез този начин да отворим кутията на Пандора и най-апетитните земи да отидат по точи начин. Затова измислете защитен механизъм.
Съгласна съм със Зоров, трябва да подпомогнем овощарството, защото то открива работни места, има много „за”. Нека да открием защитен механизъм и ще съм „за”.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Георги Стоянов.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Ако ми позволите да обърна внимание на текста. Защитният механизъм, който търсите, се съдържа в самия текст. Ще ви го зачета: в срок от 20 години от придобиване на правото на собственост върху земеделските земи по ал. 1 не може да се извършва промяна на начина им на трайно ползване, както и промяна на предназначението им за неземеделски нужди. Тоест когато имаме един такъв договор има една забрана в закона, която казва, че не може да се променя начина на трайно ползване и на предназначението. Тези две неща се правят от службите по земеделие. Ами естествено че едни такива договори влизат в един списък, по който просто службите не извършват промяната. Това е ясно. Тя промяната е при нас, така че механизъм се съдържа вътре. Нашите служби, имам предвид на земеделието, просто няма да извършат тази промяна, защото има императивен текст.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: В казуса, в който примерно си насадил праскови и е свършил експлоатационният срок на десетата или на петнадесетата година. Пет години ще си стои така, защото …?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Десет години.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Не, ако експлоатационният срок завърши преди тези 20 години?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Започват нов цикъл.
Румен Желев искаше думата. Заповядайте господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: И аз изпитвам силни вътрешни колебания и терзания за този текст. Доколкото ми е известно, частният поземлен фонд е преобладаващият в България, за разлика от горския, сега тук говорим за земеделските земи. Държавният и общинският са далеч по-малко, наистина сега даваме възможност полека лека той изцяло да премине в частни ръце по начина засаждаш овощни насаждения. Добре, няма лошо наистина, но защо пък от друга страна. Не може ли да се дадат едни дългосрочни договори, които дават необходимата гаранция, че никой няма да ги пипне, нека да са и 50 години, вече става въпрос че за нас 10 години е дългосрочен договор, в Америка това е 50-60 години и т.н. Каква е гаранцията че този, като му дадем и ги купи и изкара наистина, има прасковите са по 15 , орехите са по 100 и т.н., разнообразието е голямо в зависимост от различните видове овошки. Тази земя става собственост, неговите наследници, има много такива случаи, изгори, престават да се интересуват от този бизнес. Какво става? Наистина, защото този взима, купува земята и след което синът му, той човека си отива, има биология, и после какво става след тези 20-25 години? Сега в момента стимулираме да кажем по някакъв начин овощарството, но то има достатъчно частни земи, има и начин да му се даде дългосрочен договор и пак да бъде стимулиран със субсидиите и т.н. Защо да загубим и малкото държавно и общинско, което имаме, след като което вече може след 25 години няма никакви ограничения да ги променя или каквото иска да ги прави.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Белова, заповядайте.
Преди това няколко думи като отговор на господин Желев. Смисълът е, че ако примерно масивът е голям, там се правят допълнително инвестиции, които са свързани с някакви постройки, път и т.н. и като знаеш че земята не е твоя няма да правиш нито път, нито ще направиш постройките или така наречените кьошкове и т.н. В този смисъл.
Госпожо Белова, заповядайте.
МАРИЯ БЕЛОВА: Благодаря, господин председател. Господин Желев, явно не сте разбрали логиката на предложението на госпожа Караянчева. Целта не е да се продаде и малкото държавна земя, която е останала, а да се стимулира наистина устойчивото развитие на този сектор, защото практиката показва, че държавна и общинска земя се наема от конкретен земеделски производител, кандидатства се по някаква програма, до мониторинговия срок земята се ползва, след това се прекратява тази дейност. Една-две години докато държавата, общината се ориентира нови търгове и ново наемане и има периоди, в които няма нито приходи, и не е това целта на тази земя.
Ще допълня и това, което каза господин председателя, идеята с промяната на този текст е именно освен стимулирането на този сектор, всеки един сериозен земеделец инвестирайки в овощарство, цели и инфраструктурата, знаете за складове за съхраняване на продукцията, няма как ние да развиваме конкурентно земеделие ако нямат елементарни условия овощарите за съхраняване на продукцията до градината. Няма кой да инвестира в нает имот.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да се ориентираме към приключване и да гласуваме текста, който толкова много разбуни духовете.
Господин Зоров!
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Господин председател, нека да добавим и пасищните животни, аз ще кажа защо, или по-дълъг срок. Защото в края на краищата по-добре да се продаде един имот, отколкото да се раздаде с ПКБ. В един момент е дойде и това. Предложението, което госпожа Караянчева има, е по-добро, защото създава трайна заетост, но добавете и животновъдите, защото инвестицията в един животновъден обект без пасища, защото утре ще дойде някакъв друг законодатели ще каже: на животновъдите променям закона, няма да им даваме, или да има трайно уреждане. Включете и животновъдите. Заетостта е по-голяма при животновъдните обекти и инвестицията е много по-голяма и той ако няма средства за изхранване, какви животни гледа?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз мисля, че имате направено такова предложение, ще го коментираме по-късно.
Предлагам така внесеният и редактиран от комисията текст на госпожа Цвета Караянчева, който е съгласен да го подкрепи, да гласува?
Гласували: за – 11, против – 3. въздържали се – 3.
§ 2. По принцип предложението по вносител се приема, пред вас е, съответно е отразено в новия § 15.
ИВА МИТОВА: Господин председател, може ли да обясним? Параграф 2 има една алинея, която има преходен характер, поради това тя е изнесена от текста на вносителя тази ал. 4 и е поставена в преходния параграф от Преходни и заключителни разпоредби, затова е дадена редакция с останалите четири алинеи, които са за корпуса на закона.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Гласуваме четирите алинеи в чл. 27 като ал. 4 отива в преходни и заключителни разпоредби, а ал. 5 става ал. 4. Който е съгласен, моля да гласува?
Гласували: за – 17. Против и въздържали се – няма.
ФЕРХАН АХМЕДОВА: Не гласувах, защото не ми е ясен текстът.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: § 3. Подкрепяме по принцип направеното предложение. Виждате редакцията пред вас.
§ 3 става § 5. Който е съгласен с така предложения текст, моля да гласува.
Гласували: за – 17. Против и въздържали се – няма.
§ 4. Имаме предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложения текст, който след подкрепата и редакцията е пред вас. § 4, който става § 6 искате ли думата или го гласуваме? Гласуваме го.
Който е съгласен с § 4, моля да гласува?
Гласували: за – 19. Против и въздържали се – няма.
§ 5. Предложение на народния представител Цвета Караянчева.
Подкрепя се по принцип предложението и се предлага следният текст, който е пред вас, като § 5 става § 7. Ако имате желание да се изказвате, заповядайте.
Професор Бъчварова.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Предишното гласуване това, което е свързано с животновъдни обекти въобще сте го отминали.
Госпожа Караянчева, каква е причината само за производство на месо и говеда? От месните породи са само две в списъка. Има и овце, биволици, но овцете са много, защо само за тях при условие че после пишете единиците, което означава, че ако този приет норматив, който се променя и той е преди всичко за необлагодетелствани райони защото за райони, които са облагодетелствани и пасищата са добри, и десет декара стига, а необлагодетелстваните пашата е много слабо продуктивна, има скали и така, но защо само говеда? Сиво искърско и Родопско? Но овцете защо не са? Месодайно, то като не отглеждаш за мляко, то може да е месодайно. Въпросът е защо всички животни не се включат по този коригиран коефициент?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Зоров, заповядайте.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Господин председател, в контекста на госпожа Караянчева, която е предложила нашето предложение, защото и аз четох становището на биологичните производители, което е да бъде вдигнат коефициентът за слабо продуктивните пасища, защото наистина тя е малко и техните опасения, че едва ли не могат да останат, недостатъчно е за изхранване на животните, говорим за необлагодетелстваните, но в тази връзка в предния член, който гласувахте вие тук пак с оборския животински тор вие не решихте въпрос или не видях, защото само с програма агроекология до 2020 г., какво правим с площи, които се наторяват с оборска животинска тор и не се решава въпросът при съществуващото правно основание в същото землище на собственика който наторява да му се даде същата площ, защото той дава сто лева за наторяването до 1 октомври и 1 октомври примерно идва Живко и започва да го работи. Нали това е неправилно. Също Венци Върбанов имаше предложение за площи, които се напояват. Тук също не ги виждаме. Ти правиш напояване в един масив, имаш правното основание в съответното землище, облагородил си този масив и догодина въпреки че имаш правното основание, го дават на някой друг. Взел си разрешение от басейнова дирекция за напояване на този масив и ти пак не получаващ нищо. Просто да зачетете нашето предложение, което е и на официалната страница изпратено на комисията. Защото трябва да има някаква справедливост Тук е проф. Станков, той за животновъдството смятам, че разбира от този ресор, не е справедливо. Разбираме, не говорим за подаряване на земя, ако съответният бенефициент има необходимото правно основание в това землище и не може да се стигне до доброволно разпределение, защото ако е доброволно той ще си го вземе и се стигне до служебно, както агроекологията, това да има същата тежест. Защото ти облагородяваш тази почва, подобряваш хумусния слой и някой четири години го експлоатира без една стотинка. Или ти си създал напоителната система, взел си разрешителното от басейнова дирекция и някой друг започва да стопанисва, въпреки че ти имаш правно основание в землището в този масив. Моля това да го разгледате и сериозно да се замислите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря.
Напоителна система без дългосрочен договор никой не създава в България.
По отношение на Вашето предложение аз ще чуя колегите какво ще кажат, но те горе-долу хипотезата важи и за този, който е използвал фосфорни и калиеви торове и се занимава със зърнопроизводство примерно, които имат 5, 7, 8 или 10 години, ще кажат специалистите. Те също ще поискат по право. Тоест много разширяваме кръга и аз се опасявам, че ограниченото количество на мери и пасища от една страна и правото на тези, които са извършили наторяване, означава, че нови животновъдни обекти не могат да се появяват и нови животновъди не могат да се появяват.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Тук говорим за обработваеми земи, не за пасища и мери. И то при положение, че имаме собствеността или наетите по-дългосрочно. Ние не говорим за пасища и мери. Или нещо не сме се изразили или не сте ни разбрали.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не сме ви разбрали сигурно.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: И разликата от фосфорните торове да добавя, защото това е задължение на животновъда, не е избор, той трябва да оползотвори някъде на някакви площи като спази нитратната директива за концентрацията на единица квадратен метър на необходимото количество. Той не може безразборно. И разходите на декар са около 100 лева по изкарването. Тези 100 лева той трябва да и трайно облагородява.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Разбрахме Ви.
Народните представители, имате думата?
Професор Станков, заповядайте.
Проф. ИВАН СТАНКОВ: Първото предложение на господин Зоров за увеличаване коефициента на пасищата аз смятам, че той има основание. Аз даже днес разговарях с нашия професор, който е по фуражно производство. Има пасища, които дават 700 килограма зелена маса, при положение че кравата изразходва 40-50 килограма при тази норма сега тя не може да бъде задоволена по никакъв начин. Така че слабопродуктивните пасища наистина се нуждаят от малко подсилване. А има и такива, където има белтъчно бобови треви, които дават и два тона, те дават в излишък маса. Така че има голяма разлика от пасище до пасище.
На втората част, аз сега разбирам, че всъщност става дума за обработваеми земи, защото в първия случай както беше дадено обикновено пасищата не се подхранват с оборски тор, така че за обработваемите земи аз съм съгласен и подкрепям, защото това са подобрения, които са направени. Също така и за мелиорациите. Ние трябва да стимулираме това да се правят подобрения и да можем наистина да получаваме това, което може да даде земята. Така че, аз мисля че в тази част може.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Станков.
Други народни представители?
Госпожа Ахмедова.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми колеги, аз искам да обърна внимание на този текст, в който се казва, че при сключване на договори за наем или аренда на пасища, мери от държавни и общински поземлен фонд, ако не е допустимия слой, не се дължи заплащане на наемна цена. Много хубаво, много популистко, обаче да видим как ще се случи.
РЕПЛИКИ ОТ ЗАЛАТА: Не сме на този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Сега гледаме § 5, който става § 7, чл. 37и гледаме.
Господин Божинов, заповядайте.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаеми колеги народни представители, аз поне за пръв път се срещам с текст, който иска да стимулира месното производство, на месо. Смятам, че тук ще трябва да се разработи много по-фундаментално система от политики по подобие на тези страни, от които внасяме месо, за да задоволяваме националните потребности. И едва ли точно тази мярка ще може да реши потребностите, които има страната от развитие на производството на месо. Затова аз предлагам да се ангажира Министерство на земеделието и храните с разработване на такава система, тя трябва да бъде по подобие на Холандия, на Полша и т.н., а тук да разпрострем идеята на госпожа Караянчева върху всички видове животни, за които в тези необлагодетелствани райони се предоставя такава земя, тъй като един гледа биволи, друг гледа овце, трети гледа кози, това са чукарите тук в моя избирателен район на Синьо бърдо, недостъпни райони. То просто друго освен дребен добитък не може да се гледа, знаете много добре. Затова аз предлагам да не го ограничаваме само говедата и само до месното производство, а за всички видове животни, на които се полага този вид ползването на ливади. А и за това, че онзи, който облагородява земята трябва да бъде стимулиран, също бих го подкрепил и да се намери формата, под която да се реализира тази идея в текста.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Божинов.
Други становища на народни представители?
Госпожа Цвета Караянчева.
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин председател, искам да поясня защо само за месодайните крави го предлагам. Защото другите, които имат възможност да се добива и мляко, това е възможност за допълнителен доход от добив на мляко. А тези стопани, които отглеждат само месо, на практика техният труд се оценява след една година, а не е както млечните производители, които всеки ден имат продукция. А месодайните на практика резултата от техния труд се оценява след една година, минимум една година. Затова е и така направеното от мен предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Божинов, за да коментираме вашето предложение трябва да направите предложение на основание чл. 80, ал. 4 към текста, към ал. 3.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В зала.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, в зала.
Предлагам да гласуваме предложения от госпожа Караянчева § 5, който става § 7.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Господин председател, аз предлагам Комисията да се произнесе по принцип подкрепя ли такава идея и вече по този начин конкретният текст да бъде внесен. Но без становище на комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Андонов, не ви разбрах?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Нека да видим текст като цяло обоснован, предложен в зала и разбира се може да бъде дебатиран и да бъде подкрепен. Но трябва да се види текстът.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Господин председател, по Правилника няма как да мине като редакционна поправка предложение по същество. Там ще се отхвърли предложението на господин Божинов.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз затова питах ще направи ли предложение по чл. 80, алинея. 4?
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Точка 3 в алинея 3 да бъде така: Създава се изречение второ. На правоимащите лица, които развиват своята дейност на територията на необлагодетелствани райони и по-нататък продължава текстът на госпожа Караянчева.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Преди да гласуваме общо § 5, който става § 7, гласуваме направеното току-що предложение по чл. 80, алинея 4, внесено от народния представител Георги Божинов.
Който е съгласен с така направеното предложение на господин Божинов, моля да гласува.
Гласуване: за – 8, против – няма, въздържали се – 11.
Предложението като изречение второ в алинея 3, направено от народния представител Георги Божинов, не се приема.
Подлагам на гласуване § 5, който става § 7, с предложената редакция, която е пред вас.
Който е съгласен, моля да гласува?
Гласуване: за – 14. Против - няма. Въздържали се –5.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: В § 4 част от предложението е прието, само че не е прието предложението свързано с площи, които се наторяват с животинска тор. И тъй като аз държа на това предложение, моля да се гласува, защото на практика вие удовлетворявате част от предложението, а не цялото.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Вие предлагате да се връщаме на стар текст?
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ние приехме по принцип, вие приемате част от предложението. Но това, което не е прието, защото вие казвате, че предложението за редакция е така, но вие не приемате предложението свързано с площите, които се наторяват, което трябва да се отделно. Тъй като ако точка 1 се приема и т.н. Отделно, защото вижте, ако го удовлетворявате изцяло ОК, обаче има …
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Връщаме се на § 4, който гласувахме и който приехте, вие предлагате да се върнем и да гласуваме разделно вашето предложение, което във вашия текст е „а“ и „б“, така ли? Единият път е „Агроекология и климат“, който беше подкрепен плюс „Биологично земеделие“ и да гласуваме допълнително, защото това вече е гласувано и няма да го подлагам втори път, да гласуваме допълнително площи, които се наторяват с животински тор се разпределят на ползватели. Това искате да се гласува, предложението по принцип не ви удовлетворява. Добре.
Гласуваме точка „б“ предложена от народния представител проф. Светла Бъчварова, която не е отразена в § 4, който стана § 6 и който беше гласуван преди малко. Който е съгласен с това предложение, моля да гласува.
Гласували: за – 9. Против – няма. Въздържали се – 11.
Имам една молба, понеже ми се налага да изляза, ще продължи госпожа Караянчева.
Поех ангажимент пред представителите на биологичното земеделие да внеса § 9, изменение в алинея 1 и алинея 2. Моля някой от колегите да ги внесе за гласуване в комисията, защото госпожа Караянчева, който би ги внесла, ще води комисията докато мен ме няма. Така че на кого да ги възложа, на проф. Станков или.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Продължаваме. Предложение на народния представител Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 2 и 3, което е отразено на систематичното му място в § 9 и не подкрепя предложението по т. 4 и 5.
Госпожо Бъчварова?
Параграф 6 по вносител.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Госпожо Караянчева, § 4 прескочихте текста, за който го обсъждахме с оборската животинска тор. Ако не го подкрепяте, кажете къде животновъдите да я изхвърлят. На едно място едната година, на друго – другата, и т.н. Кой ще им възстанови тези разходи по 100 лева на декар за оползотворяването на торта, при положение, че те имат тяхно правно основание или собственост. Искам да ни обясните, защото това е от всички животновъдни организации, качено е на страницата на комисията. Моля, тук да няма фактически партийни квоти и т. н. Говорим за животновъдство. Това е наше предложение, погледнете го.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това предложение го няма внесено от народен представител.
Кое е това предложение?
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Ето го.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Гласувано е против. Значи, минали сме на следващия параграф.
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Не, госпожо Караянчева, защото Вас ви нямаше, а ви броиха. Моля отговорно да се отнесете този път.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Кога не сме се отнасяли отговорно?
ДИМИТЪР ЗОРОВ: Добре, кажете каква е презумпцията, защото ние гледаме партийни квоти, гледаме единия, Желев го подкрепя, понеже другите не го подкрепят, свалят ръце. Живко Мартинов и той се чуди какво да прави.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отнемам Ви думата, господин Зоров.
В момента минаваме на § 6.
Госпожа Бъчварова, заповядайте.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз това, което виждам по § 6, защото вие сега ни предоставихте доклада, всъщност предложението ал. 7 да отпадне, защото на много места в закона е записано, че когато са извършени проверките, съответно не се изпълни условието, то договорът се прекратява и става едно дублиране. В момента го нямам текста, но така или иначе това вече е записано не един път и два пъти. В предложението, което сте направили редакция, ако ми разрешите да кажа. Много важно условие поне според мен е това, че ние предлагаме когато се намаляват с 30 % площите на база на 30 % намаление на животните да се отчита форсмажорни обстоятелства, които са свързани с това, че имате загуба на животни, свързани със заболявания например. И във вашия текст не е отразено. Не въобще форсмажор. Форсмажор може да има всякакъв, но тъй като с 30 % намалявате площта трябва да имате корекция на 30 % ако има форсмажорно обстоятелство например както миналата година синия език 30 % от животните.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Бъчварова, това го има отразено в § 9, чл. 37м, ал. 7. Погледнете го.
Заповядайте.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаема госпожо председател, аз се отказвам и няма да участвам повече в това заседание, защото ако този работен доклад ни беше предоставен поне снощи да го прочетем, за да можем да работим ефективно, а предоставен в последния моменти да се объркваме, това е в 37м, а това в 37и, пък какво върви – аз не искам да участвам да претупвам каквото и да е. Благодаря ви.
(Народните представители Ферихан Ахмедова и Салиха Емин напускат залата.)
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Преминаваме към гласуване на предложенията на госпожа Светла Бъчварова и група народни представители в § 6. Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1, 2 и 3, което е отразено на систематичното му място в § 9 и не подкрепя предложението по т. 4 и 5.
Подлагам да гласуване неподкрепената част от предложението т. 4 и т. 5.
ИВА МИТОВА: Може ли само да обясня. Това, което сме направили в чл. 37л по вносител, текстът е разделена две части 37л и нов 37м, тъй като проверките нямат връзка с 37л. И затова сме ги извели в един отделен член, където се говори само за проверки.
Това, което Вие сте предложили алинея 7 да отпадне на практика е преработено изцяло в алинея 4 в редакцията, тъй като в текста по вносител не беше ясно в кои случаи въобще се прекратява и в кои се изменя и как ще се налага санкция, след като кмета на една община може да реши да прекрати, а друг да измени при едни и същи условия. Поради това се разписаха изрично случаите в алинея 4 от 1 от 4 кога се изменя и кога се прекратява, за да е ясно.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Точки 4 и 5 госпожа Бъчварова оттегля.
Предложение на госпожа Цвета Караянчева, то е отразено.
Мисля, че става ясно за какво става дума тук, за § 6, който става § 8. Комисията подкрепя по принцип предложението на народния представител Цвета Караянчева. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 17. Против и въздържали се – няма.
Предложение за създаване на нов § 9.
§ 9. Създава се нов чл. 37м. Имате го пред вас.
Изказвания?
ПРОФ. ИВАН СТАНКОВ: Предложението е ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади по държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. са длъжни да ги приведат в съответствие с изискванията на чл. 9, алинея 2 от Наредба № 5 за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, за заявяване за подпомагане на постоянни или временни пасища, а именно спазване на гъстота от минимум 0.15 животински единици на хектар.
Също така да се добави алинея с текст: ал. 2. Не се прилага за пасища, мери и ливади, които са поети петгодишни екологични ангажименти или ангажименти по мярка „Биологично земеделие“ до изтичане на периода.
ИВА МИТОВА: Може ли това да го видим, защото първата норма за мен е преходна, тя не може да бъде в корпуса на закона и по 37м специално.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Изказвания?
ИВА МИТОВА: Това, което се чете преди малко, това е за § 9, но по вносител по преходни и заключителни разпоредби.
ПРОФ. ИВАН СТАНКОВ: Не му е мястото тук.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Професор Станков ще го прочете после.
Гласуваме новия създаден § 9 за чл. 37м. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 17. Против и въздържали се – няма.
§ 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10.
Заповядайте, господин Стоянов.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми дами и господа народни представители, във връзка с дискусията, която се получи по § 4 и понеже § 7 се отнася за административно-наказателните разпоредби, тук е мястото да кажа когато стигнахме до административно-наказателните разпоредби, че може да предложим един текст във връзка с коментара, който беше за тези 20 години за промяна на начина на трайно ползване, че може да въведем една санкция, която може да съществува хипотеза такава в диалог стигнахме до извода, че може да съществува и хипотеза дори да не е извършена административната процедура по промяна на начина на трайно ползване, .все пак той е собственик механично физически да направи такава, и при това положение бихме сложили една административно-наказателна разпоредба, която да казва, че тези договори падат и че собственикът дължи трикратния размер на цената за покупка на имота. Но, ако гласувате нещо такова по принцип, бихме прецизирали текста, защото сега не можем да предложим конкретен текст, който да влезе после в доклада. Технологично е това. Трудно може да се формулира толкова бързо един такъв текст, но в тази насока, че ако някой собственик наруши разпоредбата на член …
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОАВ: Ако трябва да предложите текста, извинявам се, трябва да има още едно заседание, в което да се гледат конкретни текстове. И без това сега, просто пет минути преди това да се даде текст, няма как да се разбере за какво става въпрос.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Това е ч. 24д, алинея 2. В административно наказателните разпоредби предлагаме да се сложи такава разпоредба, която да казвам, но пак не го казвам съвсем прецизно, че собственик, който наруши разпоредбата на чл. 24а, алинея „д“ дължи имуществена санкция или глоба в размер на трикратния на стойността на земята за покупко-продажба. Защото казах каква е логиката, може да съществува хипотеза в която въпреки че не е извършена административната процедура по промяна на начина на трайно ползване от съответните служби, той може физически да го е направил това и на практика да го ползва за нещо друго. Така че за такава защита бихме могли да предложим такъв текст. Не съм сигурен, че ако го запишем на момента може да бъде много прецизен. Но така или иначе ако влезе в протокола, ще го прецизираме като изказ.
Ако прецените, да дадем възможност на колегите да го помислим и малко по-късно да предложим такъв текст.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Отлагам на по-късен етап гласуването на редакцията на 7, който става § 10.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: То може и да не бъде в чл. 42 или 43. Така че вие си продължете по доклада, а ние на по-късен етап ще кажем с някакъв параграф а или б, който ще се подреди в доклада.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Добре.
Преминаваме към гласуване. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10. Който е „за“ може да гласува.
Гласували: за – 17. Против и въздържали се – няма.
Предложение на народния представител Цвета Караянчева. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията предлага да се създаде нов § 11. Имате го пред вас в болдвания текст.
Изказвания.
Заповядайте, господин Данев.
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря, госпожо председател. Аз мисля, че в този предложен текст има някакво тясно определение за що е то животновъден обект и тъй като си направихме усилията да извадим Закона за животновъдството, в който е дадено определение за животновъден обекта, а именно цитирам: животновъден обект е всяко териториално обособено място, на което се отглеждат селскостопански животни. По-долу: ферма е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара.
Аз мисля, че животновъден обект е не само отглеждане пасищни животни, например свинете също са животновъден обект, те не са пасищни животни. Така че моля да се коригира това предложение.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Василев.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Госпожо председател, правя допълнение към колегата. Тълкуването в Закона за животновъдството е точно такова, но според Закона за ветеринарно медицинската дейност животновъден обект е всеки обект, в който се отглеждат животни. И тук трябва да се прави разграничение между животновъден обект и между регистриран обект животновъден. Единият се регистрира по чл. 137 от ветеринарния закон, а другото е …, животновъден обект е всеки обект, в който има някакво животно. Но като е получил разрешение по Закона за ветеринарно медицинската дейност е по 137, тоест там тези уточнения трябва да се направят. И то наистина не се отнася само за пасищни животни, а въобще за всички селскостопански животни.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колегите тук казвам, че по смисъла на този закон им трябва по-тясно определение и затова са влезли в тази хипотеза.
Други изказвания?
Гласуваме редакцията на комисията за създаване на нов § 11. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 11. Против – няма. Въздържали се – 4.
Комисията предлага да се създаде нов § 12. Имате го пред вас, колеги.
Изказвания?
Преминаваме към гласуване на новосъздадения § 12. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
Преминаваме към Преходни и заключителни разпоредби.
Гласуваме наименованието на подразделението.
Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
§ 8. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 13.
Колеги, имате ли изказвания?
Гласуваме § 8, който става § 13 и който е „за“, моля да гласува?
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
§ 9. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 14. Имате го пред вас.
Изказвания? Няма.
Гласуваме редакцията на комисията за § 9, който става § 14.
Отменям гласуването. Представете се и заповядайте.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Благодаря. По така направените предложения за промени става ясно, че действащите в момента договори за аренда и за наем, сключени с държавния поземлен фонд и общинския поземлен фонд, ще бъдат развалени ако ползвателите не отговарят на новоприетите изисквания за гъстота на животинските единици. Към момента действа 0.15 животински единици. Това значи че за една животинска единица се полагат 3.6 декара площ пасища. Към момента по направеното предложение от първа до седма категория стават 15 декара, от 7 нагоре, осма, девета и десета включително стават 30 декара.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това го минахме.
ХРИСТО ТОДОРОВ: В момента говорим за разваляне на договорите, нали така. В този контекст ако всеки един животновъд не съумее да си увеличи животните до четири пъти в рамките на няколко месеца съответно директорът на областна дирекция земеделие или кмета на общината ще му развали договора. При положение, че има много поети агроекологични ангажименти по старата мярка 214 и по новите 10 и 11, това значи, че въпреки всичките права и задължения че са изпълнени в договора, тези животновъди при положение че имат регистрирани животновъдни обекти, че отговарят на нормативната уредба към момента, тя е действаща 0.15, ще им бъдат развалени договорите. Съответно ще върнат всичките получени средства до момента. В противен случай те трябва да си увеличат капацитета на стопанството за пет месеца до четири пъти.
Искам да вметна следното нещо. Понеже проведохме доста задълбочен анализ с много животновъди излиза, че към момента готовност за новата гъстота имат само тези, които притежават животни така наречено отглеждане на ясла по хиляда, две и три хиляди и повече животни, които животни не напускат границите на обора, а по така направените предложения реално могат да отидат на стотици километри, тъй като местните животновъди, когато не отговарят на изискванията и не могат за пет месеца да увеличат четири пъти размера на животните и на стопанството съответно, се дава възможност на животновъди от съседни общини, съответно области, да кандидатстват за същите пасища. Това са изчистени, подготвени пасища с поети ангажименти, развалят се договорите и хора с по три хиляди животни, които по сега направените промени ще могат да вземат по 90 хиляди декара пасища. Без никакви разходи.
Ние правим предложение да има пътни листове, да има контрол, да има отстояние от животновъдни обекти. В крайна сметка никой не иска да се ползват пасищата от неживотновъди. Всички сме против. До момента има много хора, които нямат нито едно пасищно животно, а ползват хиляди декари. За да се сложи край на това нещо задължително всички бъдещи ползватели трябва да притежават пасищни животни, но пасищни животни. Не да си с три хиляди животни, които не знаят буквало вън дали е нощ или ден, да могат да вземат нашите пасища на малките и дребни животновъди. То така се получава. Ние не можем да се подготвим за пет месеца. Тези хора, те няма какво да се подготвят. Да ви кажа, има промени, направени в животинската, преди от 0 до 6 месеца телетата нямаха право на животинска единица, в момента имат. Това означава, че всяка една година тези три хиляди животни примерно 90 % от тяхното поколение автоматично прави още хиляда животни. Тоест тези хора ще могат да вземат по сто хиляди декара, съответно по милиони левове на година и се получава един ...
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Госпожо Боянова, заповядайте.
ПРОФ. СВЕТЛА БОЯНОВА: Добър ден и от мен. Чувствам се длъжна да взема отношение по този параграф тъй като внесох официално становище по законопроекта и по-специално по този параграф. Бих искала да чуя, тъй като виждам, че то не е прието, а аз смятам, че е доста силно написано обективно без абсолютно никакви залитания, дали комисията е обсъдила това становище, взела ли го е под внимание и дали бихме могли да даде на обществеността все пак малко повече анализ по отношение на това за колко договори говорим, какви точно нарушения са извършени от тези, които поддържат земята чрез косене по един изряден договор, така щото да бъде прекратен по силата на закона. Аз съм абсолютно съгласна с това, че трябва занапред да действа закона и че действително който желае да вземе държавна или общинска земя пасище, мера и ливада да я стопанисва само с животни, защото законът действа занапред но изключително за нас е неприемливо да се въвеждат по този начин разпоредби с обратно действие на вече сключени договори, забележете говоря за случаи само с изрядни наематели и процедурата за наемане не е била опорочена. Ако е била опорочена съм съгласна, трябва да се тръгне по реда, по който всички познаваме, дали ще е граждански, административен, наказателен и т.н. Но със закон, при положение че не е ясно въобще за колко декари говорим, дали няма другаде. За мен истината е че повечето от животновъдите всъщност искат да вземат точно тези, които са разпределени с договор, защото са почистени. Разбира се, ако трябва наново да участваш на търг, като го вземеш едно охрастено отвсякъде пасище, мера и ливада, което само на хартия се води така, ще трябва да направим инвестиции, очевидно трябва се спестят тези инвестиции.
Също се притеснявам и от гледна точка на общините, които от гледна точка на общините те спират едни доходи на неясно основание, защото просто аз може да не мога да си взема до догодина 2016 г. животни, може да нямам средства да го направя. Но имам пасище, което поддържам чрез косене и то е разрешено от регламента. Постоянно затревената площ се поддържа чрез двата начина – косене и паша. Така че бих искала да разбера мотивите за неприемане на всичко това, което може и да бъде проверено.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря, госпожо Боянова.
Господин Митев, заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ: След дългото изложение може би няма да мога да отговоря на всичко, защото не си записах, но принципно въвеждането на изискването те да имат животински единици към 1 февруари няма обратно действие на закона, това категорично. Тоест това значи, че ние даваме право на тези хора да си вземат животински единици и да си запазят пашата и мерите. Но те няма да връщат пари за това, че към онзи момент … Моля ви, нека да се изслушваме. Така че предложението на законопроекта няма обратно действие, няма негативен ефект с обратно действие. Това е едното.
Второто, което е, общинските мери, пасища и ливади, които са подписани без животни, за цяла България са около 540 хиляди декара и общо имаме приблизително пет хиляди договори на територията на цялата страна. Разпределението, което направихме след приемането на Закона в сила 20 февруари 2015 г., имаме разпределени по този ред около милион и седемстотин хиляди декара пасища, мери и ливади са животновъди спрямо животинската единица, както беше приета от първа до седма 10 декара и от осма до десета – 20 декара.
Тези, които са поели ангажимент по „Агроекология и биологично земеделие“ само за тяхно успокоение те няма да връщат средства, ако не изпълнят ангажимента си да се приведат във формата към 1 февруари, тъй като чл. 46 от Регламент 1974 казва, че поради не тяхна вина изменение на обстоятелствата те не дължат обратно средства. Така че, говорим за форсмажор.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Боянова.
СВЕТЛА БОЯНОВА: Съжалявам, но това не е вярно. Регламент 1974 се прилага по отношение на агроекологичните мерки, това обаче означава да въведеш по-високи изисквания към бенефициент, който вече изпълнява агроекологични мерки, изобщо не касае този случай. Тук въпросът е принципен, не колко са ви договорите и колко ви е земята. Тук въпросът е, че аз когато съм участвала на определена процедура законно такова изискване към мен не е имало, изрядна съм по отношение на това, което се е изисквало към мен по силата на договора, да не говорим че когато е общинска земя законът да урежда отношения между община и частен бенефициент. Освен това данните, които вие изнесохте, ние се разполагаме с тях, но по данните на аграрния доклад, който е публикуван, излиза, че реално обезпечеността на съществуващите животновъди е гарантирана. Даже има едни земи, които остават в допълнение и това са около 2 685 хиляди декара, защото там няма животновъди, няма нужда да бъдат обезпечавани, тоест имаме повече земя отколкото животновъди. Това е, което ние смятаме, че е неправилно.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Искам само да добавя, имам въпрос към вас. Как за пет месеца да си увеличи животните от два до четири пъти и съответно и самото стопанство? Как да стане това нещо?
Още един въпрос имам. Ако след пет месеца променят изискванията и направите не 15, а 7.5 декара, пак ли да го увеличаваме. Тоест ние сме поели ангажименти, договора е с Държавен фонд „Земеделие“, да поддържаме площите за пет години, като нямаме право да ги намаляваме повече от 10 %. До момента са спазени всички изисквания и към момента пак ги спазваме. И вие ни създавате изкуствени условия, от които ще бъдат облагодетелствани само тези с кравите. Тези, които намалиха изкуствено цената на млякото.
И още един въпрос имам. При положение, че цената беше 60 стотинки на млякото, в момента е 35. Аз като животновъд питам: някой от вас от „Била“ или от някъде другаде купувал ли е на половин цена мляко? Значи тези хора, които намалиха цената на млякото, в момента ще стане така че ще вземат и пасищата, понеже те имат готовност, те го внасят, не го внасяме ние.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
АЛТИМИР АДАМОВ: Благодаря госпожо председател. Вземам процедура по начина на водене и ще ви помоля когато народни представители или поканени неправителствени организации или хора, които са на тази маса вземат думата, първо, да говорят малко по-тихо. Второ, когато Вие им дадете думата. Искам да обърна внимание, че ние сме народни представители и все пак си формираме мнението всички на тази маса от материалите.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря ви, господин Адамов. Приемам бележката. Ще помоля колегите с по-малко емоция и по-стегнато да отговарят в определен регламент, за да не се разтягаме във времето.
Заповядайте, продължете.
ХРИСТО ТОДОРОВ: Първо, се извинявам за по-острия тон, съжалявам. Извинявайте за тона, но нали разбирате че тук става дума за нашите съдби. Когато има предложение за подобна промяна и тя касае хиляди хора, които и в момента са на ръба, няма как ако питате тях те да не си защитят мнението по такъв начин. Съжалявам, но ако приемете това нещо, хората, които към момента и в последните години са били изрядни и съвестни и са си плащали данъците, отговаряли на всяко едно условие и в момента отговарят, те ще трябва да си върнат парите.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви.
Професор Бъчварова, заповядайте.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря. Наистина има проблем, това че няма да се връщат пари по агроекология, не е за похвала. Но все пак има агроекологичен ангажимент, който е свързан с прилагане на мярка 214 и тя е свързана с подписване на договори и ангажименти за поддържане в определени граници. И когато става въпрос за такъв ангажимент агроекологичен, тяхното предложение, което аз го разбирам и подкрепям, е че поне за тези, които имат агроекологичен ангажимент да се спазят условията. Защото вашият колега каза, че виждате ли, ще им прекратим договора по агроекология въпреки че няма основания, но няма да връщат парите две или три години назад, които са вземали. Все пак, извинявайте, това е ангажимент, който е поет пред Държавен фонд „Земеделие“. Затова може би такова изключение само за агроекологичните плащания, които са свързани с мярка 214 да бъдат до приключването на техните ангажименти, след това съответно могат да бъдат в общата система.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря на професор Бъчварова.
Господин Янчев от Министерство на земеделието и храните.
ЯНИСЛАВ ЯНЧЕВ: Здравейте.
Уважаема госпожо председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, по отношение на завишените изисквания по мярка 214 „Агроекология“ от старата програма 2007-2014 за развитие на селските райони в случай, че има завишени изисквания по отношение на кандидатите, които са поели агроекологичен ангажимент, те могат спокойно да се откажат от изпълнение на агроекологичния ангажимент като в този случай им се прекратява ангажимент, без да имат финансови санкции. Аз просто давам разяснения в посоката.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Желев.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Конкретен казус. Само ще ви моля да ми кажете бъркам ли нещо или не. Аз съм сключил договор за 500 дка пасища с община Горна Малина, защото все говорим, да стане ясно. Обаче към момента на сключването на договора аз съм създал това пасище, защото то е било обрасло и т.н., очертал съм го, получавам субсидия, поддържам го всяка година. Но имам 10 животински единици, което ми дава право в зависимост от категорията да имам сто или двеста декара. В същото време в договора, между другото това е конкретен случай, пише, че трябва да се допуска и други, това не знам дали е така, не съм го видял, и други животни мога да допускам, но както е, да кажем сега, че няма такова нещо. Оттук нататък по този закон, и аз подкрепям това, че трябва пасищата да отидат при животновъдите. Обаче да не стане така вместо да изпишем вежди, да избодем очи. И в един момент се казва, само за няколко месеца ти трябва да придобиеш, както казаха и те, още два-три повече животински единици. И както вече сме говорили и съм чувал и от професор Станков, започнали от Гърция куцо, кьораво и сакато извинявайте за израза, всякакъв добитък нали трупаме поголовие. Да, но аз искам да гледам расови коне или някакви специални говеда и не искам да си увеличавам животинските единици с какво да е и нямам възможност да го направя три пъти, както казват и те, в рамките на три-четири месеца. Защо трябва на мен да ми се отнема другото, като аз имам намерение да свърша работа. Аз от това, което слушам тук, мисля, че тъй като трябва все пак пасищата да си отидат при животновъдите и да не отиват при тези там, дето има млекодайни и т.н., не им трябват, имат главите, но не им трябват пасищата, но заради това, че имат поголовието те ще вземат пасищата, ние трябва по някакъв начин да увеличим примерно срока, защото момчетата са прави, как да си увеличиш животните четири пъти? Криво да седим, право да говорим. Как да стане това? Защото ние сме решили, заковали сме една сакрална дата. Ама това са животни. А и като ги слушам, те ми звучаха логично.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Благодаря.
В конкретния случай, ако трябва да изпадаме в детайли, ако имате 10 животински единици съответната община ще ви анексира договора до 100 декара и когато си ги наваксате ще кандидатствате отново да може да ги вземете, да може да си увеличите площта.
След което по новия ред, който гласувахте преди малко, разпределението на пасища, мери и ливади, а вече има два критерия, като първият критерий е разпределението да започва от имотите, които са били ползвани и са с изтекли договори, и вторият критерий е пасищата, мерите и ливадите, които са останали след първия критерий да започне разпределението по низходящ ред от малките стопанства към големите. Тоест тук вече имаме два критерия, с които евентуално да защитим малките ползватели. Второ, ще можем и евентуално почистените пасища да си ги вземем отново в новото разпределение. Което по някакъв начин вече имаме някакъв регламент за разпределение, тоест да стане едно обективно разпределение на пасища, мери и ливади.
Датата 1 февруари е въведена с това, че от 1 март 2016 г. започва разпределението за 2016-2017 г., тоест за да завъртим цикъла, ние трябва към 1 февруари да имаме яснота кой какви пасища и мери има, кой какви животински единици има.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Много ви моля гостите малко по-тихо.
Заповядайте, господин Митев.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Благодаря.
Към 1 февруари да направим една ревизия спрямо животински единици кой какви пасища и мери има, да се анексират евентуално договори или да не се прави нищо и към 1 март когато започва новата процедура, както е разписана по закон, ние вече да имаме едни чисти имоти, тоест общината ги обявява на сайтове за процедурата, министърът обявява за имотите от ДПФ, и процедурата да си тръгне за нормално разпределение за следващата година. Това е принципът на датата 1 февруари, затова е въведена.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, госпожо Боянова.
СВЕТЛА БОЯНОВА: Да разбирам ли, че идеята на цялата промяна, която се предлага, е следната: до 1 януари 2016 г. който взел животни, взел, който не взел – не взел. Освобождават се едни пасища, мери и ливади общински почистени. На кого е идеята да бъдат предоставени? На кои животновъди, в кои места има недостиг на такава земя? На кои животновъди, къде са? Отговорът на този въпрос ще успокои всички. Ако стане ясно, че ние нашата крайна цел, понеже така е написано в мотивите, да помогнем на животновъдите. Моя въпрос е, точно тези договори като се развалят, на точно къде животновъдите ще ги подпомогнем. Това е единственият въпрос, на който смятам, че трябва да получа отговор.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Аз искам да кажа няколко думи. Знаете ли, в област Кърджали има толкова много земя, пасища и мери, взети от кметове на кметства, които нямат едно животно. Точно в тази посока работим с този закон. И мисля, че е редно това нещо наистина вече да го няма. Не може хора, които нямат животни, да вземат европейски средства и да си пълнят джоба. А това е факт. Договорите на тези хора трябва да бъдат развалени. Ударът не е насочен срещу вас. Нещата са така ориентирани, може да има нещо, което ви притеснява и ние в диалога ще го изчистим. Но трябва да приключим с тази порочна практика, кмета, жена му на бюрото по труда, взима триста-четиристотин декара, а нямат едно животно. И така не остават пасища за вас. Така че в тази посока е и съвсем добронамерено се работи в тази посока. В никакъв случай да се разорят работещите земеделци, хората, които наистина имат животни.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Може ли да предложа. Предлагам наистина да се гласува. Това, което предлагате редакцията на § 9, който става § 14 да се напише едно изключение с тези, които имат сключени договори по мярка 214. Да не е от 1 февруари, защото те са животновъди, ако трябва пишем за животновъдите. Защото те наистина не могат да влязат в изискванията, искат да си продължат бизнеса, не искат да се отказват и имат още две години по тази мярка да работят. Това да е изключение, дали ще му е тук мястото или някъде другаде, но тези договори с петгодишно действие, европейски средства се плащат за тях. Не знам, просто тези средства ще ги изгубим отделно като не ги плащаме по агроекологията по мярка 214, те са сключени преди две или три години.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, госпожо председател, колеги, аз поех ангажимента да внеса текста, който вие предложихте, търсим му систематично място, водейки се от обяснението от Ваша страна, че когато отглеждате биологично животни вие не ползвате концентриран фураж, не ползвате протеини и т.н., имате нужда от допълнително количество земя за паша и за сено. Приехме го, ще го подкрепим. Нека да спрем дебата, търсим просто мястото, където систематично да отнесем това предложение. Предложението касае 0.15 единици за биологичното животновъдство и биологичното земеделие.
Що се отнася до алинея 2 не получавам разбиране и подкрепа от страна на комисията, като аз поех ангажимента да внеса и алинея 2, когато става дума за поети ангажименти по мярка екология за пет години, но които нямат животни. Значи там не срещам разбиране и няма да получим подкрепа в комисията за втория текст.
Но по първия текст референтът в момента пише нещо кратко, ще намерим систематично място, където да го отнесем и ще го подкрепим, затова ви моля да преминем нататък, този текст ще бъде подкрепен.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Петров, заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Господин Христов, дали вмъкваме това, което каза и господин Митев, че те за трите години по агроекология няма да връщат парите? И това да го запишем, това трябва да е ясно.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Това нещо го има в регламента, така че не е необходимо да има място в закона. Не му е мястото в закона. Регламентът се прилага пряко.
Преминаваме към гласуване на редакцията на § 9, който става § 14. Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: за – 13. Против - няма. Въздържали се – 3.
Комисията предлага да се създаде нов § 15. Имате го пред вас.
Изказвания?
ХРИСТО ТОДОРОВ: Искам само да попитам това допълнение, което касае биологични производители и такива поели агроекологични ангажименти кога ще бъде предложено?
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: На тази комисия ще бъде предложено, днес, но референтът трябва да намери място и тогава ще го гласуваме.
Преминаваме към гласуване на новосъздадения § 15. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 10. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 10, но предлага да се отхвърли, тъй като е отразен на систематичното му място в нов § 12. Гласували сме го.
Преминаваме към § 11, който става § 16. Гласуваме, който е съгласен § 11, който става § 16, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 12, който става § 17. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 13, който става § 18. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 14, който става § 19. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 15. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 20. Имате го пред вас болдвания текст.
Изказвания? Няма.
Преминаваме към гласуване. Който е за редакцията на § 15, който става § 20, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
Преминаваме към § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16, който става § 21. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 17, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 18, който става § 22. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 23. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 19, който става § 23. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19, който става § 24. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 20, който става § 25. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 25. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 21, който става § 26. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 26. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 22, който става § 27. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 27. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 23, който става § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 28. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 24, който става § 29.
Предложение на народния представител Цвета Караянчева. Няма да го чета.
Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисия подкрепя по принцип текста на вносителя.
Изказвания по редакцията?
Професор Бъчваров, заповядайте.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Все пак тук е необходимо, аз нямах време, тъй като в последния момент видях предложението, ще си направя съответните справки, но пасищата са публична собственост. Как така със заповед на министъра ние ги преобразуваме в нещо друго? Преобразуването на пасища в нещо друго като нива, въобще тук искано ли е правно становище? Пасищата са публична собственост и не може със заповед на министъра вие да казвате, затова, че имам проект по програмата за развитие на селските райони, тези пасища ще ми станат нещо различно от това, което съм в момента? Освен това, сто пъти съм казвала, пасищата са категория, която е защитена пред Европейската комисия за шест милиона и половина пасища трябва да имаме. А вие тук давате толкова опции, в които разораваме пасища, че просто не знам какво ще се случи. Но Европейската комисия никога не спи по този въпрос.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Праматаров от Министерство на земеделието и храните ще отговори. Заповядайте.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Здравейте. Госпожо председател, госпожи и господа народни представители, това, което мога да кажа по тези изменения е точно, че в крайна сметка ние тук даваме освен съществуващите два варианта, още няколко варианта затова да се разреши дадена площ, която е постоянно затревена и е включена в слой постоянно затревени площи, да бъде извадена от този слой със съответните ограничения. Защото досега съществуващата законова или нормативна база не е имало до момента такъв слой постоянно затревени площи, в който да бъдат забранени както кандидатстването за подпомагане с други видове култури, освен постоянно затревени площи, така и преобразуването и разораването. Тоест ние сме включили с този закон и със създаването на този слой постоянно затревени площи сме включили допълнителни забрани към съществуващите до преди това. И от вече натрупаната практика в последните месеци след създаването на този слой виждаме някои казуси, които според нас е хубаво да се уредят законово, защото се случват такива задънени казуси, в задънена улица се влиза, нито може да се кандидатства, пък те вече са одобрени, направени са проекти, трайни насаждения и т.н. Тоест ние сме подходили от практиката, каквито казуси има и ние ги виждаме като основателни, сме ги сложили като възможност със заповед да бъде изключен даден имот от слоя. Така или иначе пасищата, които се правят трайни насаждения върху тях с разрешение от РИОСВ да кажем в този казус, те така или иначе, за да бъдат одобрени и за да бъде направено плащане по програмата за развитие на селските райони, трябва едното изискване да се смени начина на трайно ползване. А ние сега като сме го забранили това нещо, те са изпълнили проекта, но не може да им бъде дадено плащане. Другите казуси са такива, нали ако вляза в детайли, другите казуси са такива, в които към момента на влизане на тази първа заповед на министъра на земеделието и храните за одобрение на този слой, вече нещо е било променено, тоест изискванията за включване на имота в слой не са били налични, но тъй като не е подадено възражение, не е било обект на допълнителен преглед това нещо и затова имоти, които вече изобщо не са пасища, се водят включени в слоя и ние отпушваме този вариант да се издаде заповед за изключването им. Тоест изключенията са само със замяна, която съществува на една площ с друга и такива разрешени от РИОСВ случаи за проекти, одобрени такива по ПРСР и технически грешки. Така или иначе, ние имаме също така изискване от регламента да не намаляваме с повече от 2.5 % площите, така че ако се случи това нещо, предполагам, че тези разпоредби няма да могат да бъдат реализирани и затова пише, че министърът може да издаде заповед, но може и да не може, защото при случай че има повече искания за изключване, отколкото за включване, а то има и доста искания за включване към момента, тогава вече тези разпоредби няма да могат да функционират.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря ви, но не ми отговорихте, публична собственост как вие решавате че трябва да я преобразувате? Това е публична собственост. Някак си трябва да го обясните това, как служебно публичната собственост?
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: В случаите на публична собственост …
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Те всички пасища и ливади са публична собственост, няма пасища и ливади да не са публична държавна и общинска. Кажете ми?
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Не знам, аз това нещо не мисля че е така, че всички са публична собственост.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Всичките са публична. Освен това в закона беше записано, че ако се разоре пасище и ливада без разрешение досега трябва да се възстанови, защото пасищата и ливадите са с особен статут. А вие сега ми казвате …
СТИЛИЯН МИТОВ: Има и частни пасища.
ПРОФ. СВЕТВА БЪЧВАРОВА: Частни пасища и ливади е друга тема.
Говоря публична общинска и държавна. Пасищата и ливадите са преобладаващо такива.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: В този слой се включват всякакви пасища, абсолютно всякакви пасища. Тоест когато някой друг закон забранява да се разоре или да се преобразува, съответно този принцип няма да работи.
ЯНИСЛАВ ЯНЧЕВ: Позволете ми да взема думата отново. В случая слоят постоянно затревени площи обхваща имоти с различни видове собственост, не само общинска, държавна, а и частна и всъщност ние по този начин възпираме като им наложим забрана за преобразуване и разораване.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не можете държавната и общинската да я пипате. Пишете за частна собственост. Да, когато искам да си преобразувам да стане гора, да не стане гора.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: По принцип ние имаме случаи, в които самите общини искат да бъдат изключени от слой постоянно затревени площи техни собствени пасища поради например инвестиционни намерения за мотописта, гробище и т.н., тоест те им сменят предназначението така или иначе. Но ако не им го разрешим за такива, които са в слоя, те там нямат да могат и ще трябва да търсят площи, които не са в този слой и там да си реализират инвестиционните намерения, то няма как, те повечето инвестиционни намерения са свързани с местоположението на имота.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Когато една община преобразува собствеността си, това е друга тема. Те си имат процедура за това, нали от публична да стане частна и съответно тази процедура се спазва в общините. И това този текст не указва.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Да. Идеята е, че те за да преминат към тази процедура, тогава трябва да е извън слоя, за да може изобщо да преминават към тази процедура, да сменят от публична в частна и после да правят някакви инвестиции вътре.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Просто не го пипайте по начина.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Петров.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да ви обърна внимание на чл. 33, алинея 4, когато текстът е правен, може би не сте имали предвид това, което стана тук последните две седмици, на мен ми направи голямо впечатление, че петчленен състав на Висшия административен съд отмени теренните проверки. А пък ние този текст хубаво го слагаме, моля да го проверите, вашия правен отдел да види това нещо, че има такава отмяна и да не го оставяме в закона.
ГЕОРГИ ПРАМАТАРОВ: Искам да отбележа, че тази промяна в този текст е именно в следствие на решението на Върховния административен съд, който според анализите ни те не отменят теренните проверки като такива, а Върховният административен съд основните му мотиви в решението са, че тези теренни проверки са записани само в наредба и не може според тях в наредба да се оформят проверки, които ги няма в закона. И за да може да ги има вече в закона тези проверки, затова ги слагаме, защото тези проверки ги има откакто съществува подпомагането, но не са законово определени, а само в наредбата.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря ви. Имах точно това предвид, че може да бъде атакуван законът сега от тези същите хора, които атакуваха и онези проверки.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Всъщност текстовете ги слагаме точно за да влезем в съответствие с това решение, с изискванията.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Минаваме към гласуване. Гласуваме § 24, който става § 29. Комисията подкрепя по принцип предложението.
Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 12. Против – 1. Въздържали се – 2.
По § 25, който става § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 30. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 26, който става § 31. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали се – няма.
По § 27, който става § 32. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 32.. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 14. Против и въздържали се – няма.
По § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 33. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за – 14. Против и въздържали се – няма.
По § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 34. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 14. Против и въздържали се – няма.
По § 30. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 35. Който е „за“, моля да гласува.
Гласували: за – 14. Против и въздържали се – няма.
С това приключихме.
Заповядайте, господин Христов.
РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо председател, поехме ангажимент пред колегите, които напуснаха, за внасяне на текст предвид на това, че не намерихме систематичното място в рамките на заседанието на комисията, това ще се случи малко по-късно. Предлагам да зачета текста, който да гласуваме по принцип, а после той ще намери място.
Редакцията е следната:
Предлагаме в случаите, в които пасищата и ливадите са заявени като биологични да не се прекратяват сключените договори. Предлагаме договорите да се прекратяват или заменят само в случай, че броят на отглежданите пасищни животни не съответства на изискванията на нормативната уредба за допустимост – 0.15 животински единици на хектар.
Като това е текст, който предлагам да подложите на гласуване по принцип.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, предлагам да гласуваме по принцип предложението на господин Христов. Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за – 15. Против и въздържали ес няма.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Заповядайте, господин Христов за другото предложение.
РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявам се, че се връщам на чл. 24, но има нещо, което пропуснахме, създаване на нов параграф. В чл. 24а се създава нова алинея 9, чета ви я:
При сключване на договори за наем или аренда по реда на ал. 1 и ал. 5 за имоти, които изцяло или частично не попадат в актуалния към датата на подписване на договора специализиран слой по ал. 2 от Наредба № 2 от 17 февруари 2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи по схеми и мерки за подпомагане на площ, не се дължи заплащане на наемната цена, съответно арендно плащане за първата стопанска година от сключване на договора.
Предложението е за чл. 24, който ние минахме,
ИВА МИТЕВА: Той ще бъде нов параграф 2.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, нов § 2.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, предлагам да гласуваме предложението на господин Христов.
Който е „за“ моля да гласува.
Гласували: за - 15. Против и въздържали се – няма.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Колеги, имаме още малко да довършим.
РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо председател, ако разрешите, ще дадем думата на Министерство на земеделието и храните да внесе предложението по отношение на санкции, които се предвиждат за онези площи, за които водихме дълъг дебат, ако примерно те се откажат от дейността си. Заповядайте. Те ще го прочетат, аз ще го припозная по чл. 80, алинея 4. Заповядайте.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Текстът е, който в нарушение на чл. 24д, алинея 2 промени начина на трайно ползване на земите, се наказва с глоба в трикратния размер на платената цена за земята.
И може евентуално да добавим и друга алинея, но тук трябва да го обсъдим и с референтите, че договорите се смятат за развалени, за нищожни. Но това вече ще видим от правна гледна точка как е.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Влизате в друга процедура, ако го развалите. Какво правите като го развалите?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Взимаме си земята, ако е ДПФ.
ПРОФ. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И трайното насаждение вземате, и земята. Въобще, някак си става …, ако не го видим докрай какво се случва.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Господин Митев, заповядайте.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Ако той не си спази условията, естествено фондовете се връщат, ако е ДПФ в държавата, ако е ОПФ в общината. А трайните насаждения няма как да ги вземем, защото хипотезата е ако направи промяна предназначение на имота. Тоест ние считаме, че, ако промени начина на трайно ползване, вече няма да е трайни насаждения, а ще е земеделска земя за едногодишни полски или ще е пасище и мера. Едното изключва другото.
РЕПЛИКА: То насажденията вече ги няма на практика, защото то е незаконосъобразно, на практика ги е извадил насажденията.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Така че е в тази хипотеза.
РУМЕН ХРИСТОВ: Нали имаше опасения проф. Бъчварова, най-вече колежката Ферихан Ахмедова, че ако искаш да си вземеш земя, която по никакъв начин не можеш да си купиш, правиш една овощна градина, след това изкореняваш и тя става твоя. И ние сега записваме по предложение, аз припознавам това предложение и го внасям на основание чл. 80, алинея 4, че ако това се случи, той дължи тройният размер на платената цена към държавата. Не обсъждаме дърветата, защото тях ги няма, ние допускаме, че той след като е нарушил задължението си да отглежда дървета, значи няма дървета.
СТИЛИЯН МИТЕВ: Защото на практика тя процедурата по административен път не е извършена от службите. Тоест единствено собственикът на насажденията може да го направи. Защото има хипотеза някой да му направи мръсно и да отиде да му ги дръпне през нощта, обаче той не бива да търпи санкция заради това, че някой друг го е направил. Обаче ако той го направи и незаконосъобразно промени.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Други изказвания?
Предлагам да гласуваме по принцип предложението на господин Христов, ще му търсим след това систематичното място.
Който е „за“ предложението по принцип на господин Христов, моля да гласува.
Гласували: за – 13, въздържали се – 2, против – няма.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Искам да попитам, ние все пак трябва да видим целия доклад и според мен трябва да има още една комисия, защото толкова предложения се правиха и по принцип се приемаха. Трябва да разполагаме с време. В зала много трудно бихме могли да работим.
РУМЕН ХРИСТОВ: В петък по време на почивката, няма да фиксираме час, ще запазим и зала „Запад“, да видите цялостния доклад. Ще ви го изпратя на всички по имейл, ако не можем да се съберем, поне да го имате така.
ПРЕДС. ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Благодаря Ви за заседанието.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

(Закриване в 18.10 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/