1. Блицконтрол с министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
2. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.
3. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 г.
4. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!



П Р О Т О К О Л
№ 29


Днес, 2 септември 2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 15,45 ч. и ръководено от господин Румен Христов – Председател на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Блицконтрол с министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
2. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.
3. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 г.
4. Разни.

На заседанието присъстваха:
От страна на Министерството на земеделието и храните: заместник-министърът на земеделието и храните доктор Цветан Димитров, главният секретар на Министерството на земеделието и храните – господин Георги Стоянов, господин Николай Маринов – главен директор на Главна дирекция „Земеделие и регионална политика”, господин Георги Алексиев – главен секретар на Контролно-техническата инспекция, госпожа Магдалена Дакова – директор на дирекция „Административно и правно обслужване”, госпожа Ивелина Колева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”, д-р Лора Джупарова – директор на дирекция „Политики в агрохранителната верига”, д-р Анастасия Гергьовска – главен експерт в дирекция „Политики в агрохранителната верига”, госпожа Миглена Хаджийска – юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”.
От страна на Националната асоциация на зърнопроизводителите присъстваха: госпожа Ася Гочева – организационен секретар на Националната асоциация на зърнопроизводителите и господин Милен Николов – експерт към Националната асоциация на зърнопроизводителите.
От страна на Българската агенция по безопасност на храните присъстваха: д-р Дамян Илиев – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните, д-р Петя Петкова – началник на отдел в Българската агенция по безопасност на храните.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.
* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги, добре дошли на първото заседание на Комисията по земеделието и храните в новия политически сезон – есенната сесия на Парламента.
Преди да Ви съобщя дневния ред, който е раздаден, в присъствието на министър Танева, предлагам точка 1 да бъде блиц-контрол, защото скоро не сме провеждали такъв, ако нямате нищо против госпожо Министър!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Нямам нищо против.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, предлагам следния дневен ред:
Точка 1. Блицконтрол с Министъра на земеделието и храните госпожа Десислава Танева.
Точка 2. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.
Точка 3. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 г.
4. Разни.
Който, е съгласен с така предложения ред, моля да гласува.
Гласували: за – 17, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предлагам да започваме с точка 1 от дневния ред.

Точка 1 – Блицконтрол към министъра на земеделието и храните- госпожа Десислава Танева.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, имате думата за въпроси към Министъра на земеделието и храните.
Народният представител Георги Андонов, заповядайте!
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър, колеги.
Пожелавам на всички успешна сесия и на колегите от Министерството и на колегите от Комисията.
Предната сесия беше доста динамична по отношение на законодателството свързано със земеделието. Надявам се това, което предстои да е още по-ползотворно като работа на Комисията.
Въпросът ми е свързан с обявения в петък прием по Мярка 121 от Програмата за развитие на селските региони в периода 2007-2013 година.
Ако може госпожа Танева да даде малко повече разяснения: Как ще бъде проведена цялата процедура? Критериите остават ли същите, които са от предходната година? Ще може ли Фонд „Земеделие“ да се справи с натоварения график и работа, която им предстои? Ще повлияе ли това на приема по Мярка 42, която се предвижда да стартира в края на този месец или началото на следващия? Ще повлияе ли на класирането и подписването на договорите по приема на Мярка 61 и Мярка 41, двете мерки, които вече успешно приключиха?
Общо взето това са въпросите, ако може малко повече информация.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Госпожо Министър!
ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Надявам се, че по протокол ще ми разрешите малко по-дълъг разговор.
Първо, искам да кажа добър ден на всички.
Искам да благодаря на цялата Комисия по земеделието и храните затова, че успяхме в предната пленарна сесия да приемем важни законодателни актове във връзка с реализиране на нашата политическа програма за сектор „Земеделие“, това за нас беше много важно, и като реплика на господин Андонов, Земеделската комисия със сигурност трябва да е от отличниците в Народното събрание с най-много приети законодателни актове, така че използвам случаят първо, да Ви благодаря за тази работа.
Второ, искам да кажа, че планът, който нашия политически кабинет има за сесията, която започва днес включва няколко законодателни инициативи.
Разбира се, ние отново както и в предната пленарна сесия, ще Ви помолим за възможност да бъдат финализирани тези инициативи преди Нова година, защото те са част и от реформата в администрацията, която следва да приключим до края на годината и част от реформата по принцип в управлението на сектора.
В процедура е Законът за опазване на земеделските земи.
На днешното заседание ще разгледаме и за КТИ законопроекта, също част от административната реформа.
Най-важното, което в тази сесия ние ще предложим това е реформата в Селскостопанска академия и законодателният пакет в областта на хранителното законодателство и Законът за ветеринарномедицинската дейност.
Отново казвам, че това са най-важните актове, които ще предложим и се надявам с Вашата подкрепа разбира се, да ги приключим преди Коледа.
Преминавам към отговор на въпросите на господин Андонов.
Както е известно Мярка 121 по старата Програма за развитие на селските райони беше отворена с прием от 7 до 12 септември с бюджет – 50 милиона евро, максимален бюджет на проектно предложение 500 хиляди евро, допустими инвестиции – земеделска техника, ранкинг.
Надявам се днес до края на деня със сигурност ще бъдат публикувани указанията за ранкинга.
Искам само да кажа, че всички процедури по този прием са съгласно действащата Наредба № 8 от 2008 година за Мярка 121 от старата Програма за развитие на селските райони. Защо взехме решение да отворим тази мярка, поради две причини.
Първо. В последните два месеца силно се увеличи броят на бенефициентите сключили договор по тази мярка, които канцелираха договорите си. В този смисъл тръгна освобождаване на бюджет.
Второ. Разбира се, невероятния интерес по миналия прием за Мярка 41 и разбира се предполагайки, че между 18 и 20 % едва от подалите проектни предложения ще бъдат одобрени може да си представите какво беше неудовлетворението и на останалите, които нямаха шанс да се класират.
В крайна сметка две години нямаше как да се кандидатства за инвестиции в земеделските стопанства.
Срокът е твърде кратък.
Веднага казвам, че Вие сте запознати със старата процедура, нямаше и как да бъде по-дълъг, защото в този срок трябва да се контрактуват одобрените проекти, да се изпълнят и да се разплатят.
В ход е промяна на наредбата, като това ще стане до началото на месец ноември за изпълнение и малко след 20-ти ноември за подаване на заявки за плащане, така че до 15 декември или края на годината да могат да бъдат и разплатени.
Нямаше как да е по-дълъг срокът предвид процедурите за всички тези етапи до финализирането на проектите, знаете, че има десетдневки и други подобни.
На въпроса дали ще се справи Фонд „Земеделие“?
Категорично съм убедена, че независимо от натоварването Фонд „Земеделие“ ще се справи, разполага с административния капацитет.
Мярката се отваря. Тя е сравнително най-лесната за прилагане с най-висока успеваемост при предишния програмен период.
Да, Фонд „Земеделие“ работи вече в график с много по-голямо натоварване отколкото обичайното.
Създадена е организация по отделните мерки така, че отново искам да повторя това, което и преди съм казвала, от или поради административен капацитет на Фонд „Земеделие“ няма да бъде загубен и един евроцент.
Осъзнаваме натовареността, ние сме взели това решение, защото то е възможно за изпълнение и е в полза на земеделските производители.
Ще направим необходимото, има и съботи и недели, да направим така, че да финализираме приема.
Мисля, че това бяха въпросите към мен.
Имаше още въпроси – Как ще се отрази на Мярка 4.1?
Искам ясно да разгранича, че това са два съвсем отделни приема по две съвсем различни наредби и едното няма връзка с другото по повод същността и предмета на инвестицията.
Единствената връзка е във времето за контрактуване на одобрените проекти по Мярка 4.1. Това ще се случи след приключване, одобрение и контрактуване на проектите по Мярка 121, което ще ни забави с Индикативния график за процедурата по Мярка 4.1, но така или иначе по Мярка 4.1 до края на годината ще бъдат контрактувани одобрени проекти, но с известно закъснение. Ако не беше приемът по Мярка 121 щяхме да започнем малко по-рано.
Осъзнаваме разбира се натоварването, но въпреки усилията на много страни членки ние не получихме, както ние, така и която и да е друга от страните членки на Европейския съюз, удължаване с шест месеца, което искахме за прилагане на старата програма.
Така, че ние сме длъжни да направим всичко възможно средствата по старата програма да бъдат максимално реализирани за земеделската общност.
Оттам насетне останалата част от усвояването на средствата по старата програма зависи от изпълнението на общинските проекти върху, което ние не можем да окажем такова влияние, че да повлияем дали ще са изпълнени те или не.
Миналата седмица ръководството на Фонд „Земеделие“ направи среща, на която абсолютно всички кметове бяха поканени, които имат договори в оборот за изпълнение и бяха напълно разяснени всички действия, които те трябва да предприемат веднага с цел да бъдат успешно реализирани проекти, но факт е, че някои от тях няма да има как да бъдат изпълнени, поради различни причини, така, че това е единствената връзка по Мярка 4.1.
Искам да обясня още някои неща, за които често ми задават въпроси.
По Мярка 4.2 няма никаква връзка. Мярка 4.2 ние сме я включили в нашия Индикативен график и той ще бъде реализиран.
Винаги съм казвала, че до момента това, което ние обявихме като политически кабинет с влизането си в мандат на 7 ноември, ние следваме неговото изпълнение. Някои неща наистина със сроковете станаха малко по-късно, но това зависи от други фактори, особено в законодателен план всичко възможно, което и самите Вие направихте, за да приемем промените в законите, които са основата за реализирането на тези политики.
По Мярка 4.1 тази седмица ще бъде свикан Комитет по наблюдение за дебат и приемане на критериите за ранкинг, така че Наредбата също е предмет на обществено обсъждане, ние си вървим в плана.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: А, за 4.2?
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: За 4.2 – да.
За Мярка 4.1 е приключен. За Мярка 4.1 ще дебатираме промяна в условията с цел предложение в частта и в обхвата на първата нотификация на новата Програма за развитие на селските райони, която ще изпратим до Комисията. За това сме си говорили много пъти, но там все още за съжаление нямаме изцяло доклада и това може да е проблем, но няма значение ние първа нотификация ще предадем.
С цел разясняване на земеделските производители. Прозорците са два напълно различни – Мярка 121 по старата програма, Мярка 4.1 по новата програма.
Земеделският производител, който желае да се възползва от възможността за кандидатстване сега по 121-ва мярка, няма никакъв проблем да го направи и това изобщо не зависи, ако има подаден проект по Мярка 4.1. Просто ще трябва да си подаде ново заявление с бизнес план, с това което е решил да купува, но само земеделска техника със съответните документи.
Но, за да си спести време, ако той желае може да си изтегли проекта по Мярка 4.1, да използва документите, ако решението му е за същата техника приложени в проекта по Мярка 4.1 и тези документи по отношение на вид инвестиция, оферти и всичко, което е необходимо да е в оригинал съответните документи, да си ги приложи към Мярка 121 като в тази хипотеза той ще отпадне от ранкинга по Мярка 4.1.
Това са две абсолютно, отново казвам независими. Да ние очакваме, че в голямата си част кандидатите по Мярка 121 вероятно ще са тези, които кандидатстваха по Мярка 4.1 и нямат шанс да се класират. Тяхна воля е, ако решат да използват част от документите си по Мярка 4.1 да си изтеглят проектите. Това е, друга връзка нямаше нали?
С Мярка 6.1 също няма никаква връзка, тя мина.
По Мярка 6.1 „Младият фермер“ всичко върви съгласно Индикативния график. Оттам интереса е малко над два пъти така, че проектите, които ще бъдат одобрени по Мярка 6.1 са около половината и малко над това от кандидатите, така че е по-добро положението отколкото с Мярка 4.1.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви госпожо Министър.
Господин Андонов, заповядайте!
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Благодаря Ви много, госпожо Министър, за информацията.
Наистина много важно е това, което казахте за земеделските производители и за бенефициентите, които имат намерение да кандидатстват по Мярка 121 и по новата програма.
Поздравления на цялото ръководство на Политическия кабинет и на Министерството на земеделието и храните, в частност и на ръководството на Фонд „Земеделие“. Това, което правите наистина Ви коства много усилия, знам и съм сигурен в това нещо.
Надявам се, да се справите и съм сигурен, че ще се справите и мисля, че е от голяма помощ на земеделските производители.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, имате думата за въпроси.
Професор Станков, заповядайте!
ИВАН СТАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги!
Аз също искам да поздравя всички колеги със започването на новата парламентарна сесия. Нека да си пожелаем тя да бъде успешна и ползотворна. Имам и една препоръка, нека да бъдем по-делови през новата парламентарна сесия.
Вярно е, че проблемите на земеделието са много и те винаги са обстоятелствени, винаги имаме гости, но нека да се концентрираме с по-малко думи да казваме повече неща, защото много време губим наистина.
Аз имам два несвързани един с друг въпроси.
През този месец, но и не само през този месец, аз имах много срещи с фермери, интересуват се и това, което Ви попита господин Андонов няма да го повтарям, тъй като това беше единия от въпросите
Въпросът ми е за Мярка 6.3. Ще стартира ли тази мярка, защото до хората е достигнала информация, че през есента ще стартира Мярка 6.3.
В какви срокове ще се поберем, ако тя стартира? И изобщо какви ще бъдат изискванията, защото на мен ми предстои сега среща в Добрич и в Силистра с ферми и този въпрос вероятно ще бъде отново поставен.
На следващо място, ние свършихме чудесна работа със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
С господин Маринов започнахме да изясняваме нещата с пасищата още през пролетта на 2013 година.
Това, което сме установили е, че една доста голяма част от пасищата, мерите и ливадите са разорани и има такава тенденция да продължи разораването.
Ще спрем ли ние тези процеси и наистина ще направим ли така, че пасищата да отидат наистина при реалните фермери?
Това, което сме решили, това което сме планирали, това което сме заложили в закона. Защото аз имам и актуален въпрос, който съм Ви поставил от Петрич и от други места, че безобразията с пасищата продължават. Така, че ще Ви помоля да дадете отговор и на тези въпроси.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Министър!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: По първия въпрос за Мярка 6.3.
Не, няма да бъде отворена в рамките на тази календарна година и никога не е обявявано, че ще бъде отворена. Също така не е обявено и в Индикативния график, който е публичен.
Не знам кой, къде и как е индикирал подобно отваряне. Напротив Мярка 6.3 за първи път ще се прилага. Тя няма еквивалент по старата Програма за развитие на селските райони, което означава, че дебатът по повод Наредбата, която се изготвя ще бъде по-дълъг и безспорно ще бъде повече от необходимо време отколкото при други нормативни актове, например мерки, които преповтарят стари и там процедурите винаги след като си минал има повече практика. Ние сме го планирали за първата половина на следващата година. Също, след като направим в края на годината анализ за приключени мерки за готовността за новите мерки, които няма да са били отваряни тази година, както и процедурата по първа нотификация, която в края на годината ние ще изпратим, даже есента, ние разбира се ще обявим Индикативен график за видовете мерки, които ще бъдат отворени следващата година. Там също, така ще влязат вече и публичните мерки, общинските, и там също ще има промени по повод правилата за процедурите по възлагане на дейности. Обявявали сме го предвид проблемите, които възникнаха в хода на проверките от Комисията. Така, че както обикновено тази информация ще бъде публична за Индикативния график и намерения за следващата година. Всеки от възможните бенефициенти разбира се, ако реши да кандидатства да си планира дейността.
По отношение на законодателството за пасищата и мерите.
Да този въпрос между другото още не е достигнал до мен.
Първо, прилагането на новите правила.
В момента работим по измененията на наредбите за директни плащания, които да ги направим по-рано.
Знаете, че тази година предвид смяна на правителствата станаха през февруари и обученията започнаха когато започна началото на кампанията, тъй като там безспорно ще се наложат във връзка с нормата, която приехме.
Надявам се, разбира се да постигнем ефекта, който всички единодушно целяхме. Очевидно глобите, които са включени, защото предполагам, че Вие визирате неправомерното разораване, тъй като има процедура и за смяна на начина на тройно ползване, по никакъв начин не водят до някакъв ефект, който спира неправомерното разораване.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Санкции трябва да има.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ако трябва в тази посока да направим допълнителни законодателни изменения ние ще ги подкрепим.
Другата голяма драма с този фонд са действията на общините през решенията на общинските съвети. За много общини получаваме сигнали за заобикаляне на закона, включително и преди гласуването на последните промени за действия по разпореждане. Аз дори бях склонна, ако има предложение по отношение на този фонд и в по-голяма крайност, тъй като ние на общинския поземлен такъв фонд на практика нямаме механизми да влияем, тъй като не сме органът, който може да търси каквато и да е отговорност от общините, да отидем към още по-рестриктивен начин на разпореждане за управление. Знаете и случаите станаха публично известни. Направо за разпореждане с такъв цял фонд на отделни общини, и прокуратурата сега разследва тези случаи, но какво от това когато целия такъв фонд на една община вече е в ръцете на един бенефициент, а всички останали животновъди няма как да се възползват от него, тъй като държавният такъв е много малък процент.
Ако има визия и виждане за промени в посока увеличаване на санкциите, включително и като размер и като обхват, аз Ви гарантирам, че ние ще ги подкрепим. Така както подготвяме Законопроекта за изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, където ще предвидим включително и санкции за фермери неизпълняващи законодателството в областта на ветеринарномедицинската дейност и храните и носят този риск.
Така, че по този проблем единственото решение, което мога да предложа така на примависта на блиц-контрол е въвеждане на нови санкции, включително и неполучаване, ако можем да го обвържем на подпомагане при такива случаи, ето и господин Маринов е тук.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Професор Станков, заповядайте!
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
Аз съм удовлетворен от отговорите. Това беше важно да си изясним за Мярка 6.3, така или иначе тя ще стартира през следващата година и когато поставят този въпрос ние ще даваме такива отговори.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, в първата половина.
ИВАН СТАНКОВ: Много ми се иска да сложим някакъв ред това, което зависи от Министерството на земеделието и храните, от нас за държавните земи, за ползването на пасищата, ние да го направим и да си изясним в края на краищата с какви пасища разполагаме. Защото аз бях много озадачен от това, че България, която разполага с толкова земи и пасища имаме едва 9 % от земите, които са пасища. Докато една Холандия и Белгия, които имат по-малко използваема площ, имат по-голям процент пасища, и една Гърция също. Така, че добре е да ги изясним и всичко наистина да стане по предназначение.
Още веднъж, благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Станков.
Професор Бъчварова, заповядайте!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, колеги!
Искам да поздравя всички с новата парламентарна сесия и да си пожелаем качествени закони да приемаме.
На екипа на Министерството съответно искам да пожелая да решават проблемите, които не са малко в Сектор „Земеделие“. Тези законодателни инициативи, които предлагате до края на годината да бъдат достатъчно добре обмислени и съгласувани, за да не бъдем в ситуация да препускаме във времето, да гоним срокове и да има проблеми след това в прилагането им, като един от тези са пасищата, за които една година нещо все усъвършенстваме и все имаме какво да до усъвършенстваме в предоставянето на животновъдите. За да бъда конкретна, ясна и да не отнемам много от времето, за което призоваха колегите, моят въпрос е свързан с мерките, които се вземат в Сектор „Животновъдство“.
През месец август излязоха редица мерки, които Министерството обяви и едни от тези мерки са свързани с Държавната профилактична програма – на какво „дередже“ е тази програма? Защото по закон трябваше да е готова юни, просто докъде е достигнала, защото без Държавната профилактична програма като един от основните лостове, които създават предпоставки за това в сектора да няма кризи е тя да бъде налице, да има правила, по които ветеринарните лекари да си изпълняват задълженията.
Във връзка с този въпрос искам да попитам – защо Агенцията по храните отново е обявила обществена поръчка за частна лаборатория за изследвания при условие, че на Парламентарния контрол, на който аз зададох този въпрос, съответно стана ясно от Вашия устен отговор, а не в официалния, че това няма да се допусне при условие, че има държавна лаборатория, но на страницата на Агенцията на храните като отворите вижте бруцелоза, съответно частна лаборатория.
Миналата година лабораторията, която прави изследванията буквално за 20 дни приключи и видяхте какво стана с болестта.
Лично аз съм притеснена – 20 дни. През месец ноември на тях им се възложи и до края на ноември изпълниха цялата държава направиха това обследване и видяхте какво се получи през 2015 година.
Искам да кажа, че мен ме боли, защото тези болести отнемат страшно много доходи на фермерите, каквито и средствата да отделя държавния бюджет за подпомагане, не могат да компенсират това, че животните са умрели, загубите на земеделските производители от това, което се случва и затова наистина в тази област според мен има какво да се работи, включително казахте, че и законът ще се промени, които съответно се надявам да бъдат в посока да се знаят правилата и то не в последния момент.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Уважаема професор Бъчварова, за подробности след малко ще предоставя думата на д-р Дамян Илиев – изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните.
Отговарям на Вашите въпроси, като говорим само за Държавната профилактична програма, нали така?
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само за нея.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, тази година тя е в закъснение.
Първо, ръководството на Българската агенция по безопасност на храните в лицето на нейния изпълнителен директор беше сменено в края на месец май. Ние не заварихме никаква процедура за Държавната профилактична програма. Нещо повече, това което Вие цитирате за частните лаборатории, включително и за ДПП досега беше извършвано дори без обществена поръчка, а по директно възлагане, без да е спазен изобщо регламентът на ЗОП и затова си има и съответните изводи от проверяващия орган. Ние нямаше как тези шест месеца да ги наваксаме с процедури, които знаете, че отнемат много време и законът не е този, който осигурява гарантирана бързина, когато гониш срок.
Какво направихме ние, след това разбира се д-р Илиев като експерт подробно за всички болести нека да ви отговори, защото е добре и за всички колеги.
Какво направихме ние.
Естествено обявихме процедура за Държавната профилактична програма и мисля, че тя е към финала, знаех, че долу горе трябва да приключи в това време, за което тя да се направи макар и със закъснение, което просто е положение, което ние нямаше как да променяме в средата на годината.
Второ, по отношение на частните лаборатории, също ще помоля д-р Илиев да ме допълни, но като концепция:
Първо, има обществена поръчка.
Мисля, че възможното възнаграждение е под тарифата, която е приета където досега това се правеше без поръчка по тарифа. Изобщо процедурата и допустимото възнаграждение е под тази тарифа, а оттам насетне участниците трябва да се състезават.
По отношение на обхвата доктор Илиев ще Ви обясни.
Държавните лаборатории ще извършват това, което те могат като капацитет и като оборудване. На обществена поръчка в момента трябва да подлежат тези дейности, за които държавните нямат такъв капацитет.
Няма нищо общо с миналогодишната практика всичко да се прави, камо ли за двадесет дни от една лаборатория.
В интерес на истината с промените и законодателният пакет в областта на Закона за ветеринарномедицинската дейност и храните ние ще предложим на Вас многогодишна държавна профилактична програма – 3 годишна, за да може в съвсем оперативен план да се спазват всички срокове и при възникване за епизоотии да има възможност контролния орган веднага да вземе решение и процедурата, като пак разбира се ще бъде публична.
По отношение на болестите и това, което се случи, д-р Илиев в подробности нека да ме допълни, защото това е полезно всички да го знаем, но аз искам да кажа няколко неща за антракса.
Първо, цялата дейност на Министерството е достатъчно публична и за всичко информираме обществото. Антракс е откриван всяка година – пет или седем години назад, от едно до четири животни годишно, и това едва ли широката публика го знае. Първо това огнище изобщо не е в списъка на 31 огнища на антракс, които са предмет на ваксиниране всяка година по Държавната профилактична програма. Тоест дори в хипотезата това да беше направено пролетта, при този случай ваксинирането, това землище нямаше да попадне, и този случай пак щеше да се случи, защото фермера Бог да го прости, той от неговото неизпълнение на задълженията по закон дори си губи живота, но това нямаше да се случи, ако от началото на веригата беше изпълнен закона и оттам всички до края на хранителната верига.
Ние взехме всички мерки дори до последната точка заведение въпреки протеста на бизнеса, предвид намаляване на риска, и знаете, че в една част се видя, че сме били прави в това да стигнем докрай дори с риск за тези хора, че в тези два дни може би са имали дискомфорт или клиенти, но трябваше да гарантираме хранителната сигурност.
В случая с бруцелозата не се ваксинира за бруцелоза, тоест дори и ДПП да беше изпълнена, този риск щеше да остане и щеше да се появи, защото има вкарано нелегално животно.
От друга страна, всичко без ветеринарномедицински сертификати и от едно нарушение на закона, а оттам и от консумацията на храни се получи този проблем.
Затова в промените, които ние ще предложим в законодателството, за първи път ще въведем санкции включително и за фермерите, защото – да, те губят и аз съм съгласна с Вас, няма как държавата каквото и да направи да компенсира щетите от това. Но в крайна сметка, ако всеки един от тях няма отговорността да спазва закона за да гарантира и собствената си доходоносност на фермата и опазването на здравето на хората нищо няма как да се направи, каквато и програма ние да направим.
Нека да дам думата на д-р Илиев, за болестите конкретно и за информирането да допълни това, което аз казах и за ДПП-то и затова какво включва, за лабораториите, за всичко. Конкретно по болести.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Благодаря Ви, госпожо Министър.
По отношение на това, за което стана дума как миналата година Държавната имунопрофилактична програма е изпълнила за 15 дни, достатъчно ясно се видя колко е ефективно всичко това.
Отделно искам да Ви напомня, че не само миналата година е изпълнена набързо програмата, но и предната година и Вие сигурно го знаете. Оттам нататък по отношение на това, което правим сега.
Ние сме обявили конкурсите и на 24 август от КЗК ми поискаха една справка. Ние дадохме справката и очакваме да ни извикат за обсъждане, така че това е по ДПП.
По отношение на лабораториите.
Нашите лаборатории имат капацитет и могат да свършат много от работата, но ние влязохме във време, в което няма да ни стигне капацитета да направим нещата само в нашите лаборатории. Разбирате, че остават малко месеци и няма да могат да обработят пробите. За това обявяваме конкурс и на външни лаборатории, но условието е техните условия да бъдат по-ниски от тарифата, която е определена. На практика с това нещо ние мислим, че ще похарчим по-малко пари по отношение на Държавната имунопрофилактична програма в частта „Лаборатории“, това е. До 10 септември е срокът за подаване на документи, като до момента не е подал никой.
Няколко детайли по заболяванията. Нашият министър е много добре започната с всичко.
Аз се връщам от една среща – трипартидна, на трите страни съседи Турция, Гърция и България от Александруполис, която е във връзка със заболяването Lumpy skin, за което вече сте чули.
Ние имахме срещи за това, че той се появи вече на гръцка територия. Ние очаквахме това нещо да се случи и още през месец юни някъде около 20-ти, издадох една заповед за рестриктивни мерки за движение в районите близо до Турция, които граничат с Турция.
Надявах се подобни мерки да вземат и гърците, но те не ги взеха. Ако ги бяха взели пак е възможно да влезе заболяването, няма защо да се лъжем, но въпроса е, че ние харчим ресурс за контрол и търпим икономически загуби от липса на движение и появата на това заболяване ни накара да обявим рестриктивни зони и по цялата граница с Гърция, защото възможностите за предвижване на заболяването са много големи.
Теоретично има математически модели, които казват, че в някои случаи 400 километра могат да се изминат за една седмица. Така, че моите притеснения са сериозни.
Заболяването Lumpy skin не е опасно за хора, защото ме питаха, но то е опасно за хората от икономическа гледна точка. Гърците се опитват да вкарат ваксинация срещу Lumpy skin.
Искам да Ви кажа, че ваксините, за които имаме информация по света са под обикновеното ниво на ефективност. Никой не ги приема за достатъчно ефективни и обикновено се комбинира ваксинация, понеже е жива ваксината, с убиване на животните.
В Гърция имаме сериозен проблем, защото между фермерите се чува, че ако им избият животните няма да им бъдат платени или могат да бъдат платени по-малко и въобще на тази тема имат притеснения.
Моите притеснения са от черен пазар на животни, който да засегне България.
На срещата вчера всички тези работи сме си ги казали.
В понеделник Димитри, който е грък, който отговаря за здравеопазването на животните в Гърция ще докладва на Скофка ситуацията в Гърция, но аз ще настоявам ние да докладваме какви мерки сме взели, за да е ясно, че България харчи ресурс грубо казано за тази работа затова, че има такива съседи. Някакъв конкретен въпрос, но не става дума за Lumpy skin.
Ето Ви картинката за шапа в Турция, ето Ви картинката за синия език и ето Ви картинката и за шарка по овцете.

(Д-р Дамян Илиев показва на народните представители схеми за разпространението на шап, син език и шарка.)

ДАМЯН ИЛИЕВ: Всичко ни е подпряло отвсякъде. Това е Lumpy skin, ето къде се намира в Турция – в средата и те ми обясняват, че някакъв вятър ми е донесъл вектори, несериозна работа.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, заповядайте!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Само един уточняващ въпрос – кога ще бъде финализиран процесът по имунопрофилактиката, защото рискове винаги ще има?
Извинявайте, но ДВМС беше една от най-силните на Балканския полуостров по отношение на превенция за болестите, но сега сякаш болестите идват и тогава започваме да се борим. Тоест нещо трябва да се промени в системата с цел тази профилактика да бъде по-ефективна и навреме.
И не само сега, и по-миналата от 2010 година за имунопрофилактиката програмата закъснява винаги и се прави винаги октомври и ноември за да се отчетат едни средства, съответно държавни помощи и т.н.
Това е проблем, който е възникнал отдавна и независимо от това какви ръководства е имало. Съответно това се явява като проблем, защото трудно се съгласуват тези стъпки между държавата и лекарите и как ще стигнете до малките дворове.
Всъщност проблемът е в малките стопанства както се видя, а не в големите животновъдни обекти и до тях сякаш не се стига въпреки, че има задължения за това.
Накратко, ако може да ми отговорите. Много са въпросите, едва ли ще могат да се изчерпят.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Да няма да могат да се изчерпят сигурно.
Наистина задният двор е проблем, защото Вие добре знаете и това, което министър Танева каза за отговорността на фермерите е такава и само един пример ще ви дам.
Миналата седмица се намира животно с бруцелоза в едно село и се налага възбрана, защото е в събота на човека нищо да не прави там, а да го държи и в понеделник ще мине екарисаж да го вземе. Той си е събрал приятели – яли, пили и го затворили в буркани. Това е отговорността, с която ние имаме работа.
Наистина в задните дворове частно практикуващите лекари почти нямат интерес да работят, ако това намеквахте, защото тези хора са бедни и не са добри клиенти. Добре е обслужването в големите индустриални ферми, там договорите и всичко е наред. Наистина задният двор е епизодичен проблем.
Ние с промени в законодателството мислим да решим този въпрос по конкретно есента.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други въпроси към министър Танева и д-р Дамян Илиев, имате ли?
Народният представител Петър Петров, заповядайте!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да използвам този повод, за да кажа, че местата, които посещавам наистина са много и форумите, в които ми се дава възможност за публична изява казвам, че това Министерство е едно от малкото, което извършва реформа съвместно с Комисията по земеделието и храните.
От друга страна, казвам на хората, че тази реформа няма да се случи, ако няма контрол по места и ако хората не алармират за това, че тя не се провежда.
Смятам, че това е задължение на всеки един народен представител, защото наистина аз не съм бил в течение на тази Комисия как е работила в предишното Народно събрание и в по-предишното, но смятам, че засега Комисията заедно с Министерството и с Агенциите към него работи като един добре смазан организъм и може би затова допринасят и много опитните хора, които са сред нас.
Въпросите, които искам да отправя към госпожа Танева са по публичните изяви, които за мен не са достатъчни.
Госпожа Танева, наистина има изяви, но мисля, че трябва да бъдат по-комплексни и по-масирани, за да бъдат информирани хората.
Имам предвид, например едно писмо, което се спусна до всички Общински служби по земеделие, касаещи агроекологията и изплаши много хората. Това писмо имаше в сърцевината си да им каже, че парите по стария програмния период са били повече, а по новия са по-малко.
Хората се уплашиха от това писмо, заради някои допълнителни мерки, които се споменават – като 100 % засяване, включително с междинни култури, като на мен не е ясно какво е това междинна култура. Предкултури може би имате предвид или нещо друго, не знам, но проби, утежнени условия и нарушаване на Наредба № 11 по агроекология, която регламентира по начина, по който се правят пробите, ето такива неща. Просто трябва да се намери начин за изява за такива неща и съответно хората да знаят за какво става дума.
Второто нещо, на което искам да обърна внимание и Комисията наистина да видим как можем да помогнем на Министерството, защото струва пари и защото трябва да обърнем внимание в новия бюджет.
Това е един въпрос, който от първия ден при всеки един мой контакт с госпожа Танева се опитвам да го внуша е прозрачността, която е нужна много за това Министерство, където се работи добре.
Тази прозрачност не може да се случи заради това, че Министерството няма техническата възможност да я осигури. Това Министерство няма компютърните системи, няма сървъри. Това Министерство няма достатъчно екип, който да създаде софтуерна среда, за да има прозрачност в Министерството. Това струва много пари и ние трябва час по-скоро да го започнем, защото по ИСУН, това което прави Томислав Дончев, е нищо в сравнение с това, което трябва да стане в Министерството.
Министерството на земеделието и храните, Програмата за развитие на селските райони е много по-сложна, за да бъде обхваната и качена и да бъде публична. Ако няма публичност има подозрения, че тези там нещо правят и крадат пари, казано най-просто.
Последно това, което искам да задам като въпрос е, дали госпожа Танева ще посрещне една група от местни лобисти, става въпрос за народни представител?
Споделил съм с господин Желев, с който имаме добра комуникация, за това да се обърне и да започне да се обръща сериозно внимание, защото аз бях в тези райони. В района на Странджа-Сакар, като започнете от единия край и достигнете чак до Тополовград, да помислим и заедно да предприемем една Стратегия за подпомагането на този район, а не по примера на Бай Тошо, а като се използват достатъчно пазарни механизми, които ги има и сега, за да започне и там да се спре този процес. Може би знаете община Малко Търново например от 2003 година от 8000 души стават 3300 души през 2013 година в цялата община.
Това са много сериозни неща, на които трябва да обърнем внимание. Вие готова ли сте да отделите време на тези лобисти, за да можем да тръгнем да работим?
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, госпожо Министър!
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Петров, мога да различа три въпроса във Вашето изказване.
Първо, по отношение на агроекологията и писмото до службите може би да започна с това, че лично аз смятам себе си даже прекомерно в публичното пространство и се опитвам всичко каквото ние правим като политики да го казваме, същото е и с колегите.
Става въпрос и Вие имате предвид старата агроекология и мярката „Сеитбообръщение“ където бяха индикирани и бяха уведомени браншовите асоциации за промените в нея.
Истината е, че за тази мярка в този вид няма бюджет по новата програма и между другото това е много добре и отдавна известно на браншовите организации.
В момента промяната по тази мярка е предмет на одобрение от Комисията в хода на Петнадесетата нотификация на старата програма и след нейното одобрение, което се очаква вероятно до края на следващата седмица ние ще изпратим официалните уведомителни писма съгласно, които всеки земеделски производител досега, който е бил бенефициент по тази мярка да приеме новите условия и да продължи или да се откаже. Това е процедурата в момента, и понеже – да тя беше предмет по писмена процедура и за обсъждане и беше подадена, поради това, че тече процесът и не е крайно финализирана не са изпратени тези уведомителни писма, които са подготвени. Неофициално ние имаме потвърждение за това, че ще бъдат приети тези промени.
Вторият въпрос е по отношение на софтуера.
Мисля, че поръчката трябва да е обявена. Знам, че приключи процедурата, но да не кажа все пак нещо, което всеки момент ще стане, за софтуера дали вече е обявена процедурата?
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Документацията е в процес на изработка до часове.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Да, може би до дни и съгласно, което както сме си говорили още в хода на кампанията по директни плащания за следващата кампания по директни плащания трябва да се работи с нова система, която да избегне затрудненията, които ги имаше особено в тази кампания предвид новите условия, както и в минали, тя да бъде в реално време и да създаде условия за много по-кратко време за заявяване на площи или животни за подпомагане.
Включително в тази система ще обвържем абсолютно автоматично правните основания, нормата на животинските единици дали отговаря, така че да пресечем всякакви опити за заобикаляне по какъвто и да е начин на тези условия.
Наистина сроковете са кратки. Не можем да се оплачем от обем работа и процедурите са такива, че много време отнемат, но плана, по който работим е програмирано за новата кампания вече да сме с нов софтуер.
По отношение на публичността и другите промени, които правим, даже с господин Маринов имаме последен разговор, че цялата оперативна информация, с която разполага Министерството през нейните Областни дирекции „Земеделие“ ще бъде качвана публично на сайта, за да могат всички заинтересовани лица да се ползват от нея.
Третият въпрос беше по повод визията за Странджа-Сакар. Разбира се, че ще приема народни представители от региона си.
В Комисията по земеделие винаги е имало дух на конструктивизъм, в стенограмата остават думите и със сигурност бих посъветвала да не използваме лобизъм, защото няма да бъде разбран в добрата му светлина със сигурност.
Ще се радвам, ако разбира се тази група от поддръжници на определена Стратегия за развитие на Странджа-Сакар в обхвата на инструментите, с които разполагам Министерството да са конкретни, за да преценим могат ли да бъдат приложени допълнително.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Добрин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Уважаема госпожо Министър, господин Заместник-министър, господин Председател, уважаеми колеги!
Искам да Ви поздравя и да Ви пожелая успешна есенна парламентарна сесия и успешна работа на нашето земеделско министерство.
Искам да бъда по-делови и да задам един въпрос на Министъра.
Преди повече от два месеца на парламентарен контрол имаше въпрос от наша страна за информацията за допустимите слоеве за подпомагане собственост на общините на пасища и мери.
В региона през отпуската, в която бях, получих информация от местната власт, че те нямат такава информация. Вие сами знаете, че добросъвестните земеделски стопани сключили договори, когато получават после субсидията и тя бъде орязана на база на сключените договори се получават едни недоразумения и нежелателни моменти, така че не знам каква е комуникацията между общинските и областните служби по земеделие и местната власт, но някъде нишката се губи.
Липсата на тази информация ощетява земеделските производители, за това ще Ви помоля наистина да проверите тази информация дали я имат и ако я нямат да намерим някакъв механизъм за получаване в местната власт, за да не ощетяваме земеделските производители.
Можете ли да кажете нещо по този въпрос.
Благодарим за блица, ние очаквахме и по-рано да се получи, виждате, че интересът е сериозен от страна на всички парламентарно представени партии.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Благодаря Ви, господин Данев.
Ще предоставя думата на господин Маринов да отговори за общините.
Мисля, че е публична заповедта за слоя и не трябва никаква специална комуникация, за да могат имате предвид местните власти, да получат информация за това.
Господин Маринов, отговорете конкретно с документите.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Добър ден, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми народни представители!
Това, което казвате, е много хубаво, но ако самите кметове от тези 265 общини си изпълняват задълженията както трябва.
Може би около 30 % от тях в продължение на пет или шест години са си подали такова искане към Министерството и ние ежеседмично по една или две такива справки им правим.
Ако всички Вие си спомняте в 2011 година, земите по чл. 19, които не бяха потърсени от собствениците ги предоставихме на общините. Все още има общини, които не са си потърсили земите независимо от напомнителните писма, които се изпратиха от общинските служби към тях. Те са извадени, за да могат да ги вземат и да могат да ги предоставят било под наем, било под аренда и т.н.
Така, че няма никаква пречка. Законово въпросът е уреден. Това е въпрос на инициатива от кметовете, за да им се подаде тази информация.
Едновременно с това постоянно се актуализира базата данни и отново казвам, че тези кметове, които проявяват интерес, а те са повече в Северна България и там където има пасища и мери, известно е къде, те всичко знаят.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Допустимият слой нали се качва на сайта на Министерството?
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Всяка година, защото вие се срещате с тях, всяка година около 1 декември допустимият слой за подпомагане се качва на сайта на Министерството и всеки един заинтересован може да отиде в съответната общинска служба.
Всеки един бенефициент, или кмет, или негов служител за да види техните площи, а има такива служители, които се движат, които работят в областта на земеделието във всяка една община, да могат да си изяснят собствеността и да видят кои са допустими и кои не са допустими.
Едновременно с това използвам възможността да кажа и за пасищата.
От миналата година ние сме задължени от Европейската комисия и Министерството създаде и слой пасища - постоянно затревени площи. Този слой постоянно затревени площи, това е и въпросът на проф. Станков, той вече не може да се пипа. Ние това сме го предали и ако случайно извадим 100 декара от този слой постоянно затревени площи ние трябва да кажем кои 100 декара трябва да влезнат.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Той имаше предвид неправомерното разораване, за другото има условия.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Това, което се е случило до предходната година, би могло да остане по този начин, но всичко това, което е от 2014 година никой вече няма как да го пипне – първо, защото той няма да получи никакви субсидии. Знаете, че и тази година, и използвам случая да кажа на всички, по нареждане на министър Танева проверките, които се осъществяват от общинските служби са публични. Графиците са обявени на сайтовете на съответните областни дирекции.
Едновременно с това, са уведомени всички кметове на общини и индикативни графици, защото те при всички случаи ще търпят някаква промяна, било от климатични условия или било от нещо друго, са закачени в съответните землища за проверка. Едновременно с това е разпоредено и е с указанията, които са подписани от министър Танева.
Всеки един бенефициент ще бъде предупреден по телефона и в самия протокол ще бъде записан телефона му в колко часа е предупреден и ако случайно не присъства, защото той не е задължен да присъства на проверките, които се осъществяват от общинските служби, защото те проверяват физически блокове. Но ако случайно той не е отишъл ние ги задължаваме на връщане като се върне през съответното населено място да бъде заверен с печат, че той е присъствал. По този начин целим няколко ефекта.
Единият е възраженията да паднат, защото е необходим невероятен административен капацитет за изготвяне на отговори на всички тези писма и всички тези възражения към нас.
Второ, отговарям и на другия въпрос за публичност на всичко това, което вършим.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Само искам да допълня, че за първа година теренните проверки се извършват с уведомяване на ползвателите на съответните блокове, изрично поради удостоверяване и убеждаване и на самия ползвател на съответния блок, че теренната проверка наистина се извършва и нейните резултати отговарят на състоянието на имота. Това става за първи път.
Господин Данев, искам да Ви попитам за допустимия слой изяснихме ли се?
ДОБРИН ДАНЕВ: Да.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Заповедта се обнародва на сайта и абсолютно всеки може да вземе данни, каквито го интересуват.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доктор Василев, заповядайте!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, аз нямам въпрос, а просто ще се върна към мнението на проф. Бъчварова по отношение на бившата Национална ветеринарна служба или сега като правоприемник Агенцията по храните.
Аз смея да твърдя, че тя не само е била, но може би и в момента е най-добрата в Европа. Това доказателство, което д-р Дамян Илиев показа с оазиса на спокойствие в държавата, той се дължи основни благодарение на Агенцията по храните.
Това, което ме притеснява е, че този процес няма да продължи дълго и в момента там се кара по инерция и не заради друго, но госпожо министър, призива ми е, когато се прави новия бюджет, за което моля и колегите от другите политически сили, да бъде подкрепен по-голям бюджет специално за Агенцията по храните.
Знаете, че там имаше около 400 човека съкратени и в момента агенцията изпълнява на минимум своите задължения.
Докторе, така ли е?
Просто човешкият потенциал го няма.
Преди няколко месеца сме си говорили, че ако възникнат, а аз съм убеден, че те ще възникнат с оглед на нестабилната политическа обстановка в съседните държави, вижте в Гърция, вижте в Турция, вижте какво става в Близкия Изток, заболяванията, които ще залеят границите на България ще бъдат изключително много, поправете ме има около 100 или 130 зоонози, толкова ли бяха?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Няма да дойдат всички.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Няма да дойдат всички, но достатъчно са няколко вследствие, на които да имаме изключително големи икономически загуби, така че ще Ви помоля когато наистина дойде време за бюджета госпожо министър ще Ви подкрепим с всички сили.
Ние искаме да Ви дадем заявка, че ние ще Ви подкрепим наистина за по-голям бюджет.
Благодаря Ви!
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, доктор Василев.
Аз ще кажа нещо друго, предвид на това, че има преизпълнение на бюджета най-вероятно ще има актуализация да помислим за няколко недофинансирани сектора като най-големият е Агенцията по безопасност на храните още при тази актуализация глътка въздух, ако можем да настояваме и пред Министъра на финансите. Така, че апелът е към представителите на всички политически формации, ако се стигне до актуализация на бюджета тази година предвид пак казвам на доброто преизпълнение да помогнем на няколкото недофинансирани сектори, като отново на първо място казвам, че това е Агенцията по храните.
Предполагам, че нямаме други въпроси.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Аз имам въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Желев!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, искам да Ви поздравя с есенната сесия.
Министерството наистина работи много добре и това не е моя констатация, а констатация на хората, с които се срещахме по време на ваканцията, но и не само по време на ваканцията.
Мисля, че Комисията дава своя дан, приехме доста изменения и допълнения на закони. Лично аз съм доволен от почти всичко, което сме приели, включително Законът за собствеността и ползване на земеделските земи, който за моя радост за първи път се синхронизира много добре в частта за отдаване на пасища и мерите със Закона за горите, който променихме.
Мисля, че това е нещо ново.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Там за първи път го включихме.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: За първи път стана и вече има синхрон между отделните закони.
Искам да обърна внимание в Закона за горите. Знаете, че го приехме и много съм доволен от текстовете. Надявам се, че са работещи, но винаги е ставало въпрос, че това изменение в закона върви заедно с изменението на три наредби, които са много основни. Този закон работи с наредби, няма правилник за приложение, и изработването на една чисто нова за инвентаризация и планиране на горите. Темата е малко специфична аз съм наясно. Няма нужда от спешен отговор, но наистина има едно притеснения сред колегията. Аз съм в курса на тези наредби и те са чудесни. (Реплика от народния представител Светла Бъчваров.) Има едно опасение, че много от дейностите в горите се извършваха по Наредбата за отдаване на дейности в горите, а сега се говори, че част от това, например като отдаване на сечта, продажба на дървесина, осигуряване на достъп до съответните обекти и т.н.
Сега се твърди, че може би ще мине към ЗОП, което мисля, че силно ще затрудни работата.
Така, че в тази връзка е моят въпрос и какво става?
Този ЗОП, ако е решил някъде проблемите с корупцията. Навремето се опитаха и дървесината да я продават и на борса, но се оказа, че не става. Специфичен ни е секторът, какво да направим, и досега по наредбата се работеше много добре. Дайте да направим така да не разбъркваме нещата, които работят.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Желев, благодаря Ви наистина за въпроса, кажа каква ще е и молбата ми към Комисията.
Уважаеми колеги, по отношение на наредбите, които следваше да се приемат след промяната в Закона за горите, те са предмет на обществено обсъждане, и аз мисля, че даже за някои е приключило и ще ги приемем при всички случаи даже до края на септември.
Радвам се на въпроса, защото нямаше да се сетя да го кажа.
По отношение на разпоредбата в Закона за обществените поръчки, че в така приетият законопроект през Министерски съвет горите не са изключени от обхвата на ЗОП по възлагането на дейностите и така беше приет въпреки нашето несъгласие закона.
Това обаче по мое лично мнение е абсолютно неприложимо за горския сектор, предвид че това зависи и дейностите в горите зависят изключително от природни условия и естествени процеси, и да се прилага ЗОП в това отношение, би следвало да се изкривяват по обратен ред процедурите, за да се доказва формалното изпълнение на Закона за обществените поръчки в тази му част, ако остане така.
Законопроектът предстои да влезне в Пленарна зала.
Аз ще помоля там да отстояваме Земеделската комисия оставането на досегашния ред, а именно процедурите да са уредени в наредба. Такова е и европейското законодателство. Просто текстовете в тези наредби изпълняват условията на регламентите за равен достъп до пазара и неограничителни условия.
Ние сме говорили между другото още от 2011 година по този въпрос, включително сме водили комуникацията с Агенцията за обществени поръчки. Няма в никакъв случай някакъв проблем в следствие на някаква проверка, която да провокира едно такова изменение, което просто няма да съответства на реалния живот.
Мисля, че процедурите са публични и всеки от Вас може да вземе информация от съответните поделения как се провеждат те, при всичко това има и годишно планиране и всеки има право да участва. Мисля, че този ред е работещ и той трябва да остане.
Така, че в хода на процедурата по приемането на тези изменения мисля, че трябва да постигнем консенсус редът за дейностите в горите да остане по досегашния ред.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Много Ви благодаря за разбирането.
Съгласен съм, наистина има специфика и конкретика в този бранш. Още повече, че ние сме на крачка от електронните търгове и прозрачността е абсолютна. Съобразена е със спецификата в бранша и не бива да разваляме нещо работещо.
Благодаря Ви.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Ние до края на годината ще приключим с електронизацията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Народният представител Румен Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър.
Вярно е, че сме на първо заседание след дълга и трудна почивка, ако сме свършили с повалите и любезностите, да задам и един въпрос, ако ми позволите, а Вие ще се похвалите сама, ако отговора е „да“, както се казва.
Въпросът ми е за програмата „Морско дело и рибарство“ - на каква фаза е подготовката, готова ли е програмата и кога ще отвори?
Ще помоля съвсем накратко, от кога могат да кандидатстват бенефициентите по нея?
Както казах от отговора ще зависи дали е похвално или е забележка към Вас.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Господин Йончев, най-важно е отговорът да е истински. Аз не мога да отговоря еднозначно на този въпрос, а мога да обявя докъде сме.
Програмата е приключена като фаза на изготвяне от Дирекция „Морско дело и рибарство“ в Министерството на земеделието и храните и е изпратена за неофициално съгласуване в Комисията. Общо взето повтаряме си реда, през който минахме с Програмата за развитие на селските райони.
Уведомена съм от ресорния заместник-министър, че следващата седмица четири експерти на Комисията ще бъдат в нашата дирекция с екипа, който я подготвя за финализирането й и отразяване на предварителни бележки каквито има, за да бъде тя предоставена за приемане от Министерския съвет и оттам по официалния ред одобрена. След нейното одобрение разбира се ще могат да кандидатстват бенефициентите.
Към момента усилията са насочени към разплащане на проектите по старата рибарска програма.
Не мога да се ангажирам в никакъв случай със срок, защото той следва да почива на някаква процедура, която е в ход.
Аз смятам, че ние до края на септември ще я приемем на Министерски съвет, тъй като ние ще я приключим и официално след седмица, но следва съгласувателна процедура, за която няма как да се ангажирам със срок, приемане от Министерския съвет и изпращане в Брюксел. Тя е само неофициална, както обявихме, пак казвам ние строго се движим по плана и графика, който сме си направили и както казахме в края на юли ние я изпратихме в неофициален вид за предварително съгласуване. Август беше отпускарски, септември се започна и ще в първата седмица ще чакаме експертите, за да отразим техните бележки и да я пуснем вече официално.
Нищо от това, което предварително съм обявила не е станало по-различно.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Не, аз не Ви обвинявам, че сте обявили нещо различно, но доколкото разбирам прогноза не можете да дадете за отваряне на програмата в рамките на тази година или извън тази година.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Всичко, което казвам винаги почива на някаква процедура с относително ясни срокове, защото последното нещо, което в личен план бих желала е да бъда после обвинявана и търсене на отговорност, че съм отправила послание, което е дало някакво послание на бизнеса и той е планирал нещата си, а после не се е случило така.
В момента, в който официалния ред е тръгнал и там имаме краен срок, мога да обявя срока.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Тогава е хубаво е все пак да ви похвалим.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Приключихме ли с въпросите към министър Танева? Добре.
Благодарим Ви за отговорите, госпожо Министър!
Преминаваме към разглеждане на точка 2 от дневния ред.


Точка 2 - Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 г.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Замесник-министър Димитров, заповядайте да докладвате точката.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаема госпожо Министър, дами и господа народни представители!
Предложените изменения и допълнения на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника целят оптимизиране организацията на дейността на функциите на Министерството.
Предвижда се закриването на Контролно-техническата инспекция като специализирана администрация. Функциите на закритата агенция преминават към съответните областни дирекции „Земеделие” към Министъра на земеделието и храните, а на централно ниво към Министерството на земеделието и храните.
В Министерството на земеделието и храните ще се поддържа информационна база данни за регистрация, отчет и контрол на техниката и на лицата придобили правоспособност за работа с нея.
Към областните дирекции „Земеделие” ще преминат функциите по:
- провеждане на технически прегледи на техниката;
- контрол по техническото състояние и безопасността на техниката, пусната на пазара и/или в употреба;
- изготвяна на график за техническите прегледи;
- прилагане на принудителни административни мерки.
При констатирани нарушения на закона наказателните постановления ще се издават от директорите на съответната областна дирекция.
На централно ниво ще се осъществява методическо ръководство и контрол на дейностите.
Активите, пасивите, архивът, както и другите права и задълженията на закритата Контролно-техническа инспекция преминават към Министерството на земеделието и храните, съответно към областните дирекции.
Уреждат се трудовите и служебните правоотношения със служителите от закритата инспекция. С оглед запазването на административния капацитет и гарантиране осъществяване на законовите функциите, служебните правоотношения със служителите от специализираната администрация се уреждат при условията и по реда на чл. 87а от Закона за държавния служител.
Със законопроекта са прецизирани и отделни текстове на действащия закон, както се правят и съответните изменения в Закона за движение по пътищата, Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, Закона за инспектиране на труда и Закона за подпомагане на земеделските производители.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Имате думата колеги.
Искам да Ви кажа, че получих много материали свързани с предложението на Министерски съвет и по-скоро на Министерството на земеделието и храните за преструктуриране на тази служба. Прочетох ги много внимателно. Най-отявлените противници са се подписали бивши служители, работили в областта на метрологията, изпитването, сертифицирането и т.н. Те имат около седем, осем точки. С нито една от тях не се съгласявам, защото тези опасения, които те декларират в това свое писмо – обръщение, не отговарят на текстовете, които са в закона.
Искам нещо да уточним, което е свързано с шестмесечната ликвидация.
Господин Стоянов, по-скоро въпроса е към Вас. Вие ще очаквате нотификация на новата структура, която е в Министерството на земеделието и храните или Министерството на земеделието и храните ще получи от Брюксел. До тогава не трябва ли да остане юридически съществуваща, или как да кажа, да не се получи вакуум и само това нещо да го обмислите от юридическа гледна точка, кога дефакто се закрива и кога вече новата структура е получила нотификация и влиза в Министерството на земеделието и влиза в сила.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, набързо ще кажа няколко думи не само за нотификацията, а по отношение и на сертификатите, защото това вървеше като въпрос в обществеността.
Преди законът да тръгне ние сме направили съответните консултации с всички институции, които са издали сертификати. Това са Българската служба по акредитация и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, по отношение на процедурата за промяна на титуляра на сертификата, защото на практика на сертификата трябва да му бъде единствено променен титуляра от КТИ на министъра.
В периода, когато КТИ е бил към Министерството е било обратното. Така или иначе ние сме провеждали срещи. Едните сертификати, които са издадени от Българската служба по акредитация – 4 броя, след влизане в сила на закона ние ще подадем съответната информация, като те ще минат на проверка. Ще удостоверят това, което е записано в закона, че експертизата, която е налична в КТИ е преминала към областните дирекции „Земеделие”, съответно към Министерството и в най-кратки срокове не повече от месец ще имаме новите променени сертификати.
Същото ще се случи и при Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, като там сроковете, които са коментирани с ръководството на тези звена са по-кратки, говорим за една или две седмици.
По отношение на нотификацията, процедурата се извършва от Министерството на икономиката.
Провеждали сме срещи и във връзка с нотификацията. Министерството на икономиката след влизане в сила на закона искат да бъдат уверени, че функциите са преминали, след което ще подадат към Европейската комисия документацията за нотификацията, но това не е пречка дейностите да бъдат извършвани. Тоест тази нотификация не е условие да бъдат извършвани дейностите, които се извършват и към настоящия момент. Така, че по отношение за гратисния период, за който задавате въпроса – да, може да се помисли между първо и второ четене, но нашите анализи показват, че дори не е необходим такъв гратисен период.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Стоянов. Това ме удовлетворява.
Искам да кажа още две думи по отношение на акредитираните структури, става дума за Изпитателните центъра в Русе, Пловдив и София и тук има упреци, че със закриването на КТИ целим приватизация, просто такива неща се пишат, но както и да е.
Ще Ви помоля за тези центрове да чуем няколко думи.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: В двата изпитателни центъра работя общо 17 служители.
Изпитателните центрове с всички служители, с всички активи и пасиви функционално ще преминат към Министерството, към Главна дирекция „Земеделие”, дирекцията на господин Маринов, като изнесени звена.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Не към областите Русе и Пловдив, така ли?
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Не, към Главна дирекция „Земеделие” като изнесени звена, което след влизане в сила на закона, ще бъде необходимо изменение в съответните устройствени правилници и след тяхното приемане и влизане в сила със заповед на министъра активите ще бъдат прехвърлени и ще бъдат подписани нови тристранни споразумения за прехвърлянето на служителите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, заповядайте!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
Ще бъда пределно кратка, от това което чух според мен Министерството не е наясно какво прави. Това, което казвате в момента изобщо не е вярно, Вие нямате компетентен орган, който е съответно припознат от Европейската комисия свързан с одобрението на типа трактори и влекачен инвентар.
В момента, в който изчезне КТИ насреща нямате структура и един ден буфер няма.
Министерството на икономиката не е съгласувало проекта на закона и съм чела становището.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Не е вярно това, има го в документите на Министерския съвет.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Аз имам становище и освен това искам да попитам, беше публикуван един проект на закон. Този проект на закон седя две седмици за публично обсъждане и в Министерския съвет влезе друг проект на закон. Значи България няма да има компетентен орган, това е категорично. Както искате го записвайте в закона. Няма да има компетентен орган, което означава, че не си изпълнява изискванията. Аз понеже все пак съм хармонизирала това законодателство за 2007 година и знам какви са отговорностите на тази служба. Тя не е, за да прави услуги на земеделските производители, както е записано и в мотивите на закона. Тя контролира съответствието на това каква техника има в България, дали е сертифициране и дали отговаря на европейските изисквания. Това, което казвате може да си го вземе Министерството. Може да направи контролът, може да направи всичко останало свързано с издаване на сертификати, но компетентния орган, който одобрява Европейската комисия е Контролно-техническата инспекция. Има нови директиви. Със Закона за защита на растенията те имат съответно ангажимент по закон също така за устойчиво управление на пестициди.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Наредбата е за догодина обаче, ще успеят.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Говорим, че ние трябва да изпълняваме европейски изисквания.
Имате един компетентен орган, на който всичко това е възложено да го прави, да ги изпълнява. Със сигурност трябва да ви кажа, че ако в момента, в който прекратим съществуването на КТИ никакъв преходен период няма да Ви спази от санкциите, защото нямате насреща орган, който да издава, да гарантира съответствието на техниката, която идва в България. Иначе услуги и всичко останало, както искате го правете. Може да бъде навсякъде, може да бъде в областните служби, може и някъде другаде да бъде събрано.
Моля Ви проучете специално европейските директиви в тази област, но съм категорична, защото знам, че този регламент няма при него абсолютно никакви възможности да бъде заобиколен.
Лабораториите, те са сертифицирани. Вярно е, че са две и те са в Пловдив и в Русе. За кой път преминават, бяха самостоятелни. Те бяха самостоятелни преди няколко години. Отидоха към КТИ и там не им е мястото, може би сега решението е по-добро, защото те надзирават. Те са корекцията на Контролно-техническата инспекция по отношение на сертификацията на техниката. Не може структурата, която е в Контролно-техническата инспекция да прави контрол и съответно да одобрява съответствията.
Затова първият вариант, в който бяха второстепенни разпоредители, който от доста време като такъв вид съществуваха беше по-добрия от гледна точка на по-доброто изпълнение на тези лаборатории и на тези изпитвателни центрове. Факт е, че там винаги е имало интерес. Аз си спомням, че винаги е имало интерес, особено в Пловдив, където се намират имотите, дворовете. Просто там има едни такива дълбоки не здрави интереси към месторазположенията им и в двата града, но така или иначе те са необходимост, която трябва да бъде използвана.
Другото нещо е, че в закона Вие въобще не поставяте акцента кой ще поеме изпълнението на регламентите оттук нататък. Едното е 14-та, другото е 1 януари 2016 година за съответствие – как ще се случи това?
Това не може да стане в поднормативна уредба или в някои правилници. Така, както е разписан законът означава, че в някакъв момент ние след един месец трябва да го променяме, защото Европейската комисия ще каже: „Къде са Ви разписани тези неща”, но най-вече компетентният орган.
Моля Ви наистина обърнете внимание. Обърнете внимание компетентен орган няма да имате и ще бъдем санкционирани, защото при приключването на единия автоматически трябва да има признат компетентен орган от Европейската комисия за новосъздадения. Няма преходен период, нито три, нито четири дни.
До 2007 година и след това работихме много тясно с Министерството на икономиката. Те са водещи в свободното движение на стоки. Те са водещи по тази съответно мярка свързана с дейността на Контролно-техническата инспекция и в Министерството на земеделието никога не е било.
Много детайлно много да вляза в подробности, защото това беше поне за мен една от най-трудните теми и се наложи да бъда много прецизна когато се променяха законите и съответно отговаряхме на изискванията на Европейската комисия.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Стоянов, започнах с това мое притеснение и споделям това, което притеснява и професор Бъчварова, нека да ни убедите.
Господин Стоянов, заповядайте!
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители!
Въпросът на професор Бъчварова се отнася за Регламент № 167/2013 г., който регламентира към държавите членки определени изисквания, които трябва да започнат да изпълняват от 1 януари 2016 година, как ще се случат нещата.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Регламентът е от 2007 година. Компетентният орган е от 2007 година.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Новият регламент, който изисква законодателно изменение е Регламент № 167/2013, който въвежда тези задължения от 1 януари 2016 година. Как са предвидени нещата да се случат след приемането на този закон като се надяваме Народното събрание да го приеме по-бързо.
Да, така е, имаше такъв законопроект, който концептуално противоречеше на този законопроект, който е внесен сега в момента. В Министерството със заповед на министъра е създадена работна група, която включва експерти от Министерството на икономиката, Работна група № 1 и външни специалисти, големи специалисти в тази област. Тази работна група има задача да преработи този законопроект и да го осъвремени, тоест има нещо създадено. Да го осъвремени във връзка с политиката на Министерството по отношение на административната реформа.
Работната група ще приключи работа съвсем скоро и след приемането на този законопроект ще тръгнат измененията на външно ведомствено съгласуване и ще бъде внесен този законопроект. След приемането на този законопроект, естествено след този и другият законопроект са необходими изменения и в наредбите, работи се и по отношение на това, за да може цялото законодателство да бъде синхронизирано до Нова година, за да нямаме тези притеснения.
Господин Маринов, ще даде малко повече детайли по отношение на работната група.
НИКОЛАЙ МАРИНОВ: Първо, искам да кажа, че притесненията са необосновани, защо? Защото цялата дейност, която е на КТИ, дали ще се казва КТИ, дали ще се казва контрол по безопасност или технически контрол и безопасност, както и да се казва, а това, което е по нотификациите тази нотификация, ами досега като не е имало нотификация някъде и след това се нотифицира за един месец няма да извършват и да издават тези сертификати веднъж.
Втори път, аз ще се погрижа да направя една справка от 2007 година до 2015 година колко такива сертификати са издадени и лабораториите, които работят точно какво са вършили и двете лаборатории. Ако притесненията са от друг характер и струва ми се, че тук някаква друга нотка се повдигна, че активите на лабораториите ще се продават и ще преминават в някакви, такова не съм чул, нямам компетенции и не мога да отговоря, но такова нещо няма и замисълът е съвсем друг.
Замисълът е второто ниво на управление, което второ ниво на управление не се подготвя от сега, а постепенно се налага това второ ниво на управление.
Уверявам Ви, че само след една, две години това второ ниво на управление ще действа по един такъв подходящ начин, че когато се подаде нещо в една Областна дирекция „Земеделие” ще може да обходи всички тези звена и да излезе в рамките на една седмица, докато сега разкарваме хората напред, назад и т.н.
Едновременно с това всички сме наясно какво се случва с регионалните служби. Постоянно текат едни всевъзможни писма и постоянно влизаме в един обяснителен режим, защото тези регионални служби и сега работят на принципа „Цар далеко, Бог високо!”.
Контролът, който се осъществява над служителите въобще го няма. Това, което си направих труда от момента, в който разбрах за какво става въпрос – 30 % от техниката не е обхваната, няма я в регистрите.
Едновременно с това голяма част от тази техника, която се намира в регистрите тя е още от 1992 година и нищо не е почистено.
Считам, че при една следваща покана можем да я отворим и да Ви покажа, че едно 20 – 30 % от техниката се водят още тези „Беларус”-и и не знам SK-3 и SK-4, които нито съществуват, няма ги, а те стоят в регистрите. Едновременно с това толкова кооперации има в нашия регистър на КТИ, че ум да ни зайде на всички.
Всичко това са едни виртуални комбайни, виртуални трактори.
Струва ми се, че една не малка част от това, което е направено в КТИ, как да Ви кажа, администрацията имаме чудното свойство да се уголемяваме, а не да си гледаме работата и с всяка една изминала година от това, което чета в КТИ как е било създадено и как е било замислено, сега те едва ли не са се превърнали като орган на НАП, като орган на „Митниците”, като контролен орган на това дали имат задължение или няма задължение един земеделски производител, за да може да си продаде техниката или не може да се продаде техниката.
За това всички тези неща ще бъдат изчистени от тази комисия.
Уверявам Ви всички народни представители, че тя действа безпристрастно и ще направим един такъв нормален продукт и една Областна дирекция „Земеделие”…, включително по същия начин реагирахме и за Службата по зърното.
Когато направихме анализа какво са извършвали в Службата по зърното, оказа се, че господин Златев е събирал информация от общинските служби какво се е случвало и тази информация я представя на министъра.
Едновременно с това във всички тези публични складове това, което се е вършило не се е вършело както трябва. Ние сме си създавали повече регулаторни режими и нещо допълнително и какво да правим и как да го правим, включително и това постоянно сме си добавяли някакви справки за всяка една справка какво да се плаща, как да се плаща, включително и втората употреба. Ако сега се зачетем в това, което като наредби имаме, втората употреба трактори едва ли не нашите две лаборатории, като издават сертификат, той трябва да го разглоби. За всички детайли само с един външен оглед и дали работят габарити, фарове и т.н. те дават сертификата от третите страни. Нека да бъдем коректни и да кажем, че голяма част от тези неща, които сме си ги вменили като дейности те са просто изписани на хартия, нито се правят. Едновременно с това или трябва да засилим, ако наистина правим това да засилим ролята на служителите, които преминават към областните дирекции – първо те са с изисквания и т.н.
Ние сме направили вече в почти всяка една регионална служба сме поставили и още по един писар там да им оформя протоколите.
Едновременно с това считайте, че тук говориха за горите, но аз Ви уверявам, че областните дирекции и общинските служби са невероятно натоварени и те влизат от кампания в кампания и затова и тези хора с направата на графиците по това какво проверяват и как проверяват, след като си извършат проверките в свободното си време в длъжностните им характеристики ще бъде заложено да извършват и други дейности, да имат взаимозаменяемост при нашите хора.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Маринов.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Ако може една реплика.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ще Ви дам думата, проф. Бъчварова, но искам да кажа само няколко думи.
Господин Маринов е абсолютно прав. Информацията, която имат КТИ за съжаление толкова много изкривява действителната картина в България, че ние си позволяваме да твърдим, че сме енергонаситени едва ли не колкото средно европейските страни, а това не е вярно.
Действително се водят комбайни и трактори, които освен регистрационния номер или регистрационен талон друго нямат. Ако само това се изчисти и ние имаме една истинска картина на това каква техника действително притежават българските земеделски производители и тя работи, означава, че ще сме направили много сериозна крачка в правилна посока. Действително тези неща, които се пишат по отношение на двата центъра, не знам къде са им земите, не ни интересува, но никога не е ставало дума за приватизация на тази дейност и на активите. Само се спекулира в тази посока искам да кажа.
Приемаме твърдението на главния секретар, на директора на дирекцията и на министър Танева, че няма да има вакуум, защото издаването на сертификат е много важно при кандидатстването от страна на земеделските производител и не трябва да има нито един ден пропуснат. Затова след като работите заедно с Министерството на икономиката и те участват в работната група приемам, че този въпрос е решен.
Професор Бъчварова, извинявайте, че Ви взех думата, заповядайте!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Всичко това, което казахте може и да е така, тоест структурата или службата да не работи по начина, по който е разписан. Може да има проблем, аз това не го оспорвам. Това, което оспорвам е, че ние няма да имаме компетентен орган признат от Европейската комисия за съответствие.
Държавата гарантира, чрез компетентният орган, че имате съответствие на техниката, която има в България.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Така е, да.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И със закриването Вие нямате насреща структура, която да е призната от Европейската комисия за компетентен орган, и на това само искам да обърна внимание.
В Министерството на икономиката има хора, които работят от 2005 и 2006 година, директори на дирекция, с тях правете съответно разговорите, защото те знаят цялата процедура затова компетентният орган, че не може един ден да липсва в държавата.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Той няма да липсва.
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Не, не, ще липсва, гарантирам Ви, че ще липсва.
Шест месеца са необходими за акредитацията на новия компетентен орган от Европейската комисия, не един, не три.
Повярвайте ми, че това нещо не е добре за България.
Иначе там трактори, комбайни, как и защо, това е друга тема, която може да се обсъжда, която може да се организира по-добре административно. Но този основен въпрос, без който не можете да продължите напред, е именно имаме представители в Европейската комисия, попитайте ги от 2007 година България това е пред компетентния орган.
От 1 януари 2016 година – кой ще е? Нямате ли го, не можете да закриете КТИ като такъв орган.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Стоянов!
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Разговорите ни с Министерството на икономиката са проведени, включително и с ръководителя на Работна група № 1, който отговаря за тези дейности.
Компетентният орган още с този закон се променя и той става Министъра на земеделието и след влизане в сила законопроекта няма как предварително да се иска нотификация. След влизане в сила на законопроекта, ще бъдат извършени съответните действия за получаване на нотификацията.
На практика до тогава не съществува още в правния мир. Така, че няма как да бъде извършено това като процедура.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: А до тогава ще ги издава министъра.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Да, до тогава министъра. (Реплика от народния представител Светла Бъчварова.)
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Димитров!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Само за да разсея всякакви съмнения ще ви дам един пример от 2012 година, когато беше създадена Българска агенция по безопасност на храните. По аналогичен начин компетентният орган, Службата за растителна защита, след като Вие като депутати направихте съответните законодателни действия, за да се създаде Агенцията по храните, след това Министъра представи пред Европейската комисия по съответния ред новия компетентен орган за растителна защита, а именно Агенцията по безопасност на храните. Тук е абсолютно същият случай.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Ако няма други изказвания, заповядайте!
АСЯ ГОЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа, искам да ви представя становището на нашата Асоциация по законопроекта, което е изпратено и до Министъра на земеделието и храните на 19 юни.
Националната асоциация на зърнопроизводителите заявява позицията си „за” запазване функциите на Контролно-техническата инспекция.
Членовете на Асоциацията настояват подготвените от Министерството на земеделието и храните законови промени, в случая вече от Министерския съвет одобрени, да не усложняват работата на земеделските производители по отношение прегледите за техническото състояние и безопасността на техниката, контрола и регистрацията на земеделската техника, както и придобиването на правоспособност за работа с техниката.
Националната асоциация на зърнопроизводителите чрез структурните промени и закриването на КТИ могат да доведат до период на вакуум, в който да не бъдат извършвани гореспоменатите дейности от никой компетентен орган. НАЗ счита, че всякакви структурни промени в специализираните служби на Министерството на земеделието и храните, би следвало да водят до облекчаване на административната тежест за земеделските производители, както и до намаляване на цената на предоставените услуги.
Членовете на Националната асоциация на зърнопроизводителите от различните региони са работили досега бързо и ефективно със специалистите инженери на КТИ по места и настояват в случай на структурни промени в службата да се запази административният капацитет и високата експертиза на същите.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Няма какво да се убеждаваме. Тук става дума за запазване на функциите на Контролно-техническата инспекция, за запазване на компетентните специалисти в тази Агенция. Става дума за едно административно преструктуриране.
От една страна, искаме да работи по-ефективно администрацията. Виждаме, че има пропуски в работата на КТИ. Виждаме, че можем да спестим средства и да облекчим, защото по този начин, аз подкрепям това, което каза господин Маринов. Службата ще стане по-ефективно и дефакто ние се опитваме да облекчим Вашата дейност, а не да я усложним. Така, че приехме Вашето становище, но не се притеснявайте посоката е тази.
По отношение на вакуума няколко пъти го повдигаме. Обяснихме го, да не го коментираме повече.
Господин Стоянов, отново в тази връзка, или?
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Ако мога само да допълня, че целта на законопроекта е точно да бъде облекчен земеделския производител, както и на реформите, които извършва Министерството.
Идеята е когато земеделският производител отиде на едно гише в областната дирекция той да получи всички услуги или в общинската служба.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Дори по електронен път ще се подават заявленията.
ГЕОРГИ СТОЯНОВ: Абсолютно, да.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да прекратим дебата по законопроекта и да преминем към гласуване.
Който е съгласен на първо четене да бъде подкрепен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, № 502-01-61, внесен от Министерския съвет на 22 юли 2015 година, моля да гласува.
Гласували: за – 13, против – 4, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, по втора точка приключихме.
Преминаваме към разглеждане на точка 3 от дневния ред.


Точка 3 - Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на
9 юли 2015 г.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Димитров, заповядайте да докладвате!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители.
Измененията и допълненията на Закона за защита на животните са във връзка с необходимостта от изготвяне на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета и поради някои други причини.
Анализът на получената информация за изпълнение на общинските програми за овладяване на популацията от безстопанствени кучета на територията на страната показва, че от различните общини се прилагат различни подходи, което в повечето случаи не води до постигане на задоволителни резултати на национално ниво и по този начин нито се подобрява здравето и благосъстоянието на населението, нито се намалява броя на безстопанствените животни и съответно не винаги се намалява риска от възникване на зоонози.
В тази връзка след най-различни формати и работни групи беше решено да се пристъпи към разработване на Единна национална стратегия за овладяване на популацията от безстопанствени животни по хуманен начин без да се нарушават принципите заложени в сега действащия Закон за защита на животните.
В законопроекта се създава общо правно основание според, което Министерският съвет по предложение на Министъра на земеделието и храните приема Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета.
В тази промяна на закона са заложени принципите, целите и рамката, с които трябва да бъдат съобразена съответно Националната програма.
Основните цели, които закона преследва, това са:
Приемане на Национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Осигуряване на ясна и максимално опростена правна уредба.
Успешното прилагане на тази програма се надяваме все пак да бъде постигането на здравословната среда на живот на населението, здравето на животните и опазване принципите на хуманно отношение към тях, и не на последно място разчитаме, че това ще спомогне да облекчи работата, да канализира работата на кметовете на общините.
Предложеният законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Уважаеми колеги, имате думата за Вашите становища.
Заповядайте, професор Бъчварова!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Първо, това ли е най-важният въпрос, който трябва да приемем?
Второ, искам да попитам финансово как това се отразява върху общините? Защото сигурно държавата може да има финансови ресурси да осигури всичко това, което казвате, много задължително е, хората са толкова важни сигурно, колкото този закон, но общините гледам, че са категорично против. Те и сега имат много вменени задължения с терени и въобще неща, които не са съобразени с техните възможности и съответно текстовете в закона не работят по тази причина, не че не искат.
Честно да Ви кажа, този закон, така някак си ми идва в повече, при толкова неща, които трябва да се финансират, ако може да ми се отговори.
Иначе можем да си напишем закона, можем да имаме стратегии, всичко можем да направим, но темата е: дали и как ще се изпълни при тази ситуация, в която например, сме в момента и толкова структури и какво ли не са орязани и общините и държавата трябва да отделят един финансов ресурс, за да изпълнят тази програма.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Димитров!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: За да пристъпим към изобщо работата по този закон и то в рамките вече почти на 10 месеца работеше работна група обществения интерес очевидно е бил голям и той беше такъв, за да се стигне дотам. Общественият интерес от една страна на организациите, които са защитници за хуманно отношение към животните, знаете ги, доста са, също така интереса на самите общини. Особено на по-малките общини, които нямат финансовия ресурс по никакъв начин да разработят и да изпълнят някаква програма. Точно затова националната програма за тях се явява като един финансов изход от тази безизходица. Те бяха инициаторите. По-скоро малките общини, а не големите. Ако искате една София, ако искате една Варна и Пловдив те имат този ресурс и сега в момента изпълняват тези програми. За това идеята беше родена именно от малките общини да се създаде една национална програма, и който изпълни условията, които се залагат в тази национална програма той може да получи и съответното финансиране. Който не я изпълни и има финансов ресурс и реши, че може в неговата община, съответно Общинският съвет да приеме някакви други решения и да финансира – ОК, но това е отново ви казвам по-скоро за малките общини. Целта е те да бъдат подпомогнати.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Димитров.
Професор Бъчварова, Вие бяхте председател на Комисията по земеделие и знаете колко активни са природозащитните организации защитаващи животните. Те бяха много активни и спрямо мен и аз съм учуден, че днес ги няма, но може би и от гледна точка на това, че много набързо беше насрочен законопроекта, тъй като ние бяхме във ваканция, може би за това не са тук, но искам да Ви кажа, че Националното сдружение на Република България имат становище, което казва „Подкрепяме по принцип цитирания законопроект при следните бележки и конкретни предложения”. Ние вече ги обсъдихме със заместник-министър Димитров и вероятно голяма част от тях, като те са три – четири. Финансирането е най-важният въпрос, който ги притеснява. Със заместник-министър Димитров се разбрахме, че най-вероятно между първо и второ четене по инициатива на народни представители и аз съм съгласен да ги внеса заедно с Вас ще бъдат внесени.
Основният въпрос, както казахме е финансирането на тази дейност, особено в по-малките общини.
Що се отнася дали сега това е най-важният законопроект ние така иначе трябва да разгледаме този законопроект под натиска на тези неправителствени обществени организации. Имаме заседание на Комисията в момента от Министерството на земеделието и граните са готови, не виждам нищо лошо, че го гледаме днес.
Още повече, че преди местните избори казваме: „Ето нещо, което ще Ви помогне на всички”, тук не става дума за предизборна пропаганда.
МИНИСТЪР ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА: Искам да кажа: Първо, ние бяхме длъжни да приемем условия предложени в тази промяна на закона.
Второ, още във встъпването в мандата имахме диалог с организациите с идеална цел и тези, природозащитниците и защитават хуманното отношение към животните.
Трето, включително имахме искане и от общини, че тези промени се отлагат вече повече от три години. Мисля, че от три години е стартирал дебата за приемането на тези промени.
След като в първоначалния вариант част от тези организации не се съгласиха с това вече на практика ресорният заместник-министър Димитро представя законопроект, по който след близо девет месечно обсъждане се постигна консенсус по текстовете със всички заинтересовани страни и в този си вид го представяме за обсъждане.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да и най-малко ще спрат да задават въпроси какво правят ветеринарите, защото имат достатъчно друга работа. Така, че леко равновесие и дружествата трябва да си влязат в сила.
Доктор Дамян Илиев, заповядайте!
ДАМЯН ИЛИЕВ: Извинявайте само едно нещо искам да Ви кажа.
В Рила имаме седем бруцелозни кучета. Така, че трябва да сме сериозни и отделно да допълня колегата, имаме официални лекари, които отговарят, госпожо Бъчварова, за 20, 40 села.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доктор Василев!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: И само да допълня, госпожо Бъчварова, идеята в крайна сметка независимо как ще дали Национална програма за решаване на проблемите мисля, че в основата на всичко стои здравето на хората. Здравето на хората и една част от него касае поведението на точно тези бездомни кучета, не само бруцелозата, а бих казал и ехиникокозата е много голям проблем. Тъй като специално това е заболяване, на което клиничните признаци могат да се появят след години аз съм убеден, че ако вземете справка от Регионалната здравна инспекция по отношение броя и покачването на заболелите хора от ехиникокоза ще видите как той постепенно се увеличава. За това идеята е да се приберат тези кучета и да бъдат по някакъв начин кастрирани и обезпаразитени.
Разбира се част от тях се пускат, а агресивните са автанизират, но в крайна сметка кастрацията на животните, би трябвало да доведе до постепенното изчезване на тези животни по естествен път от улицата. Друг е въпросът, че в другите закони, например във ветеринарния закон и допълнително може би в Закона за защита на животните трябва много ясно да бъдат обхванати структурите, хората и органите, които са отговорни за всичко това, като започнем през частно практикуващите лекари на село, които трябва да бъдат възмездени по подходящия начин, като преминем през зоомагазините, като преминем през местата, на които се продават кучета, като преминем през стопаните, като преминем през ловните организации и структури.
Имам и предложение, но може би между първо и второ четене ще го внеса по отношение на заомагазините и регламента за продажба на кучета. Всеки един по тази верига трябва да бъде ангажиран по този проблем, а не като вземе куче и като ни омръзне да го хвърлим. Има определен ред в закона, в който е написано какво трябва да направим или като реди. По веригата ветеринарният лекар, кмета, той трябва да е заинтересован от цялата тази отчетност, която се случва. Това е в дъното. Работил съм по тези въпроси и имам определено мнение. Да започнем оттам лекарите по места, кмета и ще видите, че в рамките на няколко години проблема ще се реши.
Проблемът с избиването на кучета, което при нас не се допуска, той само не реша, а отлага проблема, защото животните не търпят ниша. Моментално на тяхно място се появяват други.
И нещо, с което не съм много съгласен в закона, това е една от точките за санкциите на кметовете. Не можем да ги санкционираме, защото независимо от това например, какъв е моят кмет в моята община, все пак съм длъжен да заема неговата страна, защото аз съм чувал поне за бусове, които пристигат вечер от други общини. Не казвам, че общините са заети, говоря от хора, бусове отварят се и се изсипват едни кучета и те са обикновено около отпадъците където са и става нещо страшно. Тези кучета попаднали в средата, също ангажимента с ловците трябва да бъде. Ясно е по закон какво се прави извън населеното място. Той вече е ловен обект, той е хищник. Трябва да се ловува и да се отстраняват такива кучета. Борбата е изключително трудна. Тя отнема много време и много пари.
Освен това едно допълнение, госпожо Министър, понеже имаме определени правила, и Вие ги знаете по отношение на изхранването с отпадъци. Може би трябва да се погледне в законодателството дали не е възможно специално за малките и въобще за общините, изхранването на тези приюти, докторе знам, че ще кажете, че не е така, но има месокомбинати, които имат достатъчно субпродукти, които по определения начин с технологии може да се разреши част от отпадъците да бъдат пренасочени за изхранване точно по този начин. Наскоро гледах в едни общини едни обществени поръчки за по 300, за по 400 хиляди лева за изхранване на кучета. Като говорим за готова храна и т.н. има доста по-евтин начин. Нашето законодателство го забранява. Може би има някаква нисша, в която това нещо може да се поправи по някакъв начин.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Доктор Илиев.
ДАМЯН ИЛИЕВ: Може да се помисли, но по отношение на субпродукти и луда крава и как не си изпълняваме там работите, хубаво е да не говорим на тази тема.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова, заповядайте!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: С разбирането, че нещо аз не разбирам. Има действащ закон, но той не се изпълнява. Защо ми казвате за малките, ами точно малките общини са притеснени от това къде да имат терени, имат куп задължения и куп санкции и вместо да се облекчи това ние ги натоварваме с допълнителни ангажименти. И сега имате закон, но не може да се изпълни въпреки желанието. Тава, че ще направим програма, какво означава това? Вие трябва да кажете тази програма колко ще струва на тази държава. Колко ще струва на държавата, колко ще струва на общините. Без този финансов анализ няма как да се случи, а го няма в законопроекта, защото финансовият ресурс е проблемът, а не е нежеланието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Станков, заповядайте!
ИВАН СТАНКОВ: Мисля, че необходимостта от разработването на една Национална програма за защита на животните е много голяма. Тук не става дума само за защита на животните, а става дума за защита на хората. Доктор Илиев каза за бруцелозата, ами ехинококозата? Това е нещо страшно. Ние в България сме на едно от първите места по заболяване от ехинококоза.
ДАМЯН ИЛИЕВ: На първо място, 50 % от ехинококозата в Европа е в България.
ИВАН СТАНКОВ: Знаем ли какво става?
Животински отпадъци, заболявания, дробовете изцяло с мехури, хвърлят се на животните разпространява се.
Смятам, че е необходимо да приемем този закон сега. Едно е, че наближават и избори да успокоим малко страстите на природозащитниците.
Искам да подкрепя доктор Василев за това, че във всеки един законопроект аз наблюдавам това – санкции на кметове от 5 до 10 хиляди, големи, големи санкции. Малко трябва да смекчим нещата там. Те наистина са отговорни за всичко в дадена община. Прекалено сериозни са тези неща със санкциите.
Относно финансирането, това наистина е проблем, но по-големият проблем е другият. Така, че да помислим за това и аз ще подкрепя този законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предлагам да преминем към гласуване.
Който е съгласен да подкрепим на първо гласуване представения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на животните, № 502-01-57, внесен от Министерския съвет на 9 юли 2015 година, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – 3.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.


(Закрито в 17.45 часа)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Румен Христов