1. Представяне и обсъждане на Общ законопроект за приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г., и № 554-01-127, внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 554-01-54, внесен от Иван Станков и група народни представители на 20 март 2015 г.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!




П Р О Т О К О Л
№ 31

Днес, 16 септември 2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 17,10 ч. и ръководено от господин Румен Христов – Председател на Комисията по земеделието и храните при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Общ законопроект за приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г., и № 554-01-127, внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 554-01-54, внесен от Иван Станков и група народни представители на 20 март 2015 г.
3.Разни.

На заседанието присъстваха:
От страна на Министерството на земеделието и храните: заместник-министърът на земеделието и храните доктор Цветан Димитров, госпожа Диана Филева – главен юрисконсулт в дирекция „Административно и правно обслужване”, господин Георги Ралчев – началник отдел в дирекция „Пазарни мерки и организации на производителите”, госпожа Дора Велчева – главен експерт в Главна дирекция „Земеделие и регионална политика” и господин Валентин Чамбов – началник на отдел в Изпълнителната агенция по горите.
От страна на Министерството на вътрешните работи присъства: госпожа Ирена Дамянова – главен юрисконсулт в Дирекция „Правно-нормативна дейност”.
От страна на Министерството на икономиката присъстваха: госпожа Симонета Бонева – началник на отдел „Търговски механизми” в Дирекция „Външноикономическа политика” и госпожа Светослава Малчева – главен експерт в Дирекция „Външноикономическа политика”.
От страна на Националната асоциация на тютюнопроизводителите – НАТ 2010 присъстваха: господин Цветан Филев, господин Владимир Бичев, господин Фикрет Бекир, госпожа Вилдан Шабанова.
От страна на Българската асоциация на тютюневата индустрия /БАТИ/ присъстваха: господин Михаил Михайлов, госпожа Вержиния Джевелекова, господин Димитър Найденов, госпожа Ивелина Тодорова, госпожа Цанка Бочева-Кемалова.
От страна на Асоциация „Български тютюн” присъства: госпожа Лора Клайн.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден уважаеми колеги, имаме кворум и предлагам да започнем, защото с това извънредно работно време в пленарна зала всички комисии са с малко нарушен дневен ред.
Предлагам на Вашето внимание следния дневен ред:
1. Представяне и обсъждане на Общ законопроект за приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г., и № 554-01-127, внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
2. Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 554-01-54, внесен от Иван Станков и група народни представители на 20 март 2015 г.
3. Разни.
Който, е съгласен с така направеното предложение за дневен ред, моля да гласува.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предлагам да започваме с точка 1 от дневния ред.


Точка 1 – Представяне и обсъждане на Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Закона за тютюна и тютюневите изделия, № 502-01-9, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2015 г., и № 554-01-127 внесен от Румен Христов и група народни представители на 8 юли 2015 г., изготвен на основание на чл. 78, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми колеги, представям Ви за обсъждане Общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти.
Предвид на това, че имаме два законопроекти, които бяха одобрени на първо гласуване в пленарна зала ние трябва да направим общ доклад, след което председател Цачева ще ни съобщи, че докладът е готов и можем да внасяме предложения между първо и второ гласуване.
Предвид на това предлагам да гласуваме обединението на двата законопроекта в доклад, който ще изготвя, заедно с колегите от комисията и ще представя в Народното събрание.
Проектът на доклада е тук и няма смисъл да ви го прочитам целият, много е дълъг.
Ако нямате нищо против да подложа на гласуване обединяването на двата законопроекта, като отново повтарям на Министерския съвети този, който е внесен от група народни представители.
Който е съгласен да ги обединим, моля да гласува.
Гласували: за – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Благодаря Ви, бяхте много експедитивни.
Преминаваме към разглеждане на точка 2 от дневния ред.


Точка 2 - Представяне и обсъждане на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество, № 554-01-54, внесен от Иван Станков и група народни представители на 20 март 2015 г.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Уважаеми професор Станков, заповядайте да представите Вашия законопроект.
ИВАН СТАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми гости, уважаеми колеги!
Законопроектът, който сме внесли вече е доста отлежал, защото е внесен както се каза на 20 март в началото на годината и чакаше своя ред. Аз благодаря все пак, че е включен в дневен ред.
Необходимостта от разработването на един такъв законопроект произтича от това, че старият, по който всъщност не се работи по него, е вече много остарял наистина. Има термини несъществуващи сега, несъществуващи структури, които трябва да бъдат променени и да бъдат съобразени с новите условия, това е едно.
Второ, липсват органи, които да защитят най-вече дребните и средните земеделски производители.
След като ние качихме на нашия сайт този законопроект трябва да Ви кажа, че получих страшно много отзиви предимно от по-дребните и средните земеделски производители, които приветстват това. Заедно с това разбира се получихме и не малко бележки въпреки, че Сдружението на общините направи предложение и разработи основната част от този законопроект, след това изпратиха допълнително някои бележки, които могат да се имат предвид между първо и второ четене. Те не са толкова утежняващи.
Може би имат основание хората за това, че някои от нещата са малко трудно приложими. Например, при конфискацията на животните кой да се занимава с тази работа и къде да бъдат средствата, което е нещо разрешимо. Всички тези предложения, които правят смятам, че могат да намерят място и да бъдат разрешени.
От Министерството на вътрешните работи получихме, които подкрепят, и там почти няма забележки и от Министерството на финансите, също. Така, че имаме подкрепа отвсякъде.
Разглеждахме този законопроект в Регионалната комисия, където беше гласуван положително. Мисля, че два или три гласа имаше против. Така, че имаме готовност този законопроект да бъде внесен в Парламента и най-важното е, ние да го съобразим с всички тези направени бележки между първо и второ четене.
Има някои неща, които в процеса на работата ще се разрешават. Например, на някои, от които и сега ми е трудно да отговоря. Например, ще бъде ли въоръжен този полски охранител, за който става дума. Всички сте прочели този законопроект, да не казвам точно какво включва той. Ще бъде ли въоръжен? Защото, ако не е въоръжен ефектът ще бъде никакъв. Трудно ми е да отговоря, защото това трябва да се съгласува с компетентните органи, но аз смятам, че може да намери решение този проблем, както при всички тези времена тази полска охрана е била въоръжена. Нещо друго, което можем да дадем на този етап ясен и точен отговор. Полските охранители ще имат ли тясна връзка с МВР? Да, ще имат и това сме го посочили в законопроекта. Не само с МВР, но и с „Пожарна безопасност”. Така, че такава постоянна връзка ще има с тях.
Нещо друго, на кой ще бъдат подчинени? Говорим за това, че те са подчинени на кметовете и това те самите го предлагат, като не всичко това, което предлагаме ние те го приемат. Трябва да търсим решение за конфискуваното имущество и за конфискуваните животни по какъв начин, ще се продават ли и какво ще се прави. Ние с нашите юристи разговаряхме по този въпрос. Има предложение, което можем да включим по-нататък.
Има някои спорни моменти от Министерството на финансите и от Националното сдружение на общините. Искам да Ви кажа по-важните.
Това е изкореняването на отсечените дървета, защото ние сме посочили до шест броя, като и Министерството на земеделието и храните също има бележка там, с което ние можем да направим съобразяване.
За заловения добитък Ви казах. За събраните средства да бъдат отделни сметки, също може да бъде разрешено.
Считаме, че този законопроект отговаря на една важна потребност на българското земеделие и чрез него ние можем да защитим тези, за които най-много приказваме, а най-малко сме направили досега, пак повтарям – дребните и средни земеделски производители.
Мога да Ви говоря още много, но мисля, че не е необходимо.
Благодаря Ви за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, професор Станков.
Действително становищата, които са пристигнал Вие сте ги видели, че с 9 гласа „за”, 0 гласа „против” и 3 гласа „въздържали се” в Комисията по регионална политика е минал законопроекта. Принципна подкрепа от Министерството на финансите, от Министерството на земеделието и храните и от Министерството на вътрешните работи и най-острите забележки са на Асоциацията на българските общини.
Да, професоре прав сте, че тези неща, които те коментират могат да бъдат отработени между първо и второ гласуване. Така, че аз смятам, че е добре да подкрепим този законопроект, но преди това искам да дам думата на Министерството на земеделието и храните, защото те са с най-подробното становище по отношение на законопроекта.
Заповядайте, господин Заместник-министър.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Дами и господа народни представители, искам все пак да започна с това, че Министерството на земеделието и храните съгласува законопроекта. Писмото, което Вие сте получили датира действително доста отдавна от 9 април 2015 година. Въпреки всичко ние считаме, че това е един законопроект, който към настоящият момент е доста актуален. Все пак нека да не забравяме, че това е закон, който е в сила от 1 октомври 1974 година и очевидно има обществени отношения, които живота е изменил, а нормативната база дефакто стои и ходи след това, действително това, е което професорът каза. Имаме някои забележки, които сме депозирали в нашето становище. Например, както за трайните насаждения, но това са забележки, които са отстраними защото става въпрос всъщност за една дума, тоест на един и същи имот разрешения за изкореняване на трайни насаждения да не се издават повече от един път, защото в противен случай биха се обезлесили сериозни територии.
Другата част, от които са нашите забележки, все пак в другите специални закони да се прецизират съответните текстове, за да кореспондират с предложения законопроект.
Министерството на земеделието и храните подкрепя закона.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, имате думата за становища.
Господин Божинов, заповядайте!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Бих декларирал моето уважение към вносителя на закона и към вносителите.
Първо, имам един въпрос и след това ще изкажа моето мнение и той е, че няма да има никакъв практически резултат от прилагането на закона.
Първият ми въпрос е, обхватът и съдържанието на понятието „селскостопанско имущество”. Според мен, то е твърде тясно определено. Ако е само това, което се добавя в ал. 1 с изменението на чл. 1 в т. 3, добавянето на животни и птици, пчели, буби и тук не влиза селскостопанската продукция, за мен обхвата е безкрайно ограничен.
Защо се съмнявам, че ще има практически резултат? Неотдавна в България се случи едно събитие, което е трудно да се определи. За една нощ бяха унищожени посевите върху 4000 декара насаждения в община Оряхово в землището на селата Селановци и Остров.
За да унищожиш 4000 декара трябва мощна техника, много пари, добре подбрани хербициди и познаване на координатите на цялата ситуация.
Правихме питане към министъра на вътрешните работи, големи проверки. Всички знаят кой е извършителят и няма никакъв практически резултат. Никакъв практически резултат. Даже извършителят знае, че се знае кои са и заплашва тези, които питат дори и по адрес на министърката. Да речем, че това е голям престъпник. Той е получил много субсидии, води се в специален автомобил, лети с малки самолети и т.н. Тоест закон и съд за него няма, както и за други хора.
Прочитам тук на стр. 2, че се създава нова ал. 3, § 5.
„(3) Кметовете на общини и райони и кметства извършват превантивна и разяснителна дейност и оказват обществено въздействие върху нарушителите”.
Право, да Ви кажа, това е чудесно пожелание, но в едни други времена. Сега закона и институциите не могат да въздействат и не искат да въздействат. Кметовете ще съберат нарушителите, ще им проведат една беседа, че не е добре и ще има резултат.
Вижте § 6.
„(1) Собствениците и ползвателите са длъжни да предприемат законосъобразни мерки за опазване на селскостопанското имущество”
Техният интерес е, да го опазват само, че нямат съизмерими сили с онези, които безнаказано им обират домовете, животните, продукцията и проблема е там, а не в това пожелание. Аз ще го подкрепя, защото знам, че имат добри намерения, но нищо практическо няма да се получи в желаната посока и в обективната потребност държавата и институциите да застанат на страната на онези, които днес са беззащитни.
Ще го подкрепя от уважение към усилията, но резултат никакъв не очаквам да се получи, защото такива са нещата днес.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Други колеги?
Професоре, искате ли да отговорите?
ИВАН СТАНКОВ: Аз имам също въпрос към господин Божинов, ако оставим нещата така, както са сега в това състояние по-голям ефект ли ще има?
Тук ние говорим за това, че кметовете на общините, малките кметове на кметствата ще имат пряка отговорност за всичко това, което ще се организира по места. Такива полски пазачи е имало през всички времена от развитието на държавата. Знаем, за полските пъдари, които са подпомагали кметовете.
Целта е пак такава, те да подпомагат кметовете, да подпомагат цялостната дейност.
За превантивните мерки трябва да Ви кажа, че и на мен не ми прозвуча добре когато юристите ми представиха това и ще отпадне, защото е критикувано от всички. Какви превантивни мерки могат да оказват и как могат да влияят кметовете? Не могат да превъзпитават тези нарушители. Така, че това ще отпадне.
Обхватът е много широк. Освен земеделските площи, градини, трайни насаждения, дори и лични стопанства, това вече в наредбите по-нататък ще се разработи и ще се регламентира. Там ще се създадат подробностите.
Говорим за това, че и произведената продукция… вижте аз си направих труда да мина през някои пазари и трябва да Ви кажа, че знаем кои са. Предлагат чушки и много други стоки и когато попитам: „Откъде са?”, „Аз ги купих еди от къде си”. Не се знае произхода.
Тук целта е също да контролира, да се доказва произхода на стоката. Така, че всички тези неща са записани и аз смятам, че те ще имат своя ефект. Вероятно има някои неща, които не сме доизкусурили, но аз пак повтарям, ние сме широко отворени и приемаме всички бележки. Така, че ще ги съобразим в максимална степен.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, госпожо Караянчева!
ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми професор Станков!
Ние от Парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепим тази Ваша законодателна инициатива, защото по-добре е да отворим този законопроект, да започнем да дискутираме по него и ако има добри предложения, а виждам, че и становищата, които са представени от отделните ведомства показват положителен резултат върху законопроекта, който Вие предлагате за изменение.
Така, че по-добре да започнем отнякъде и да помогнем в посока развитие на опазване на собствеността. Знаем, че първото четене е отварянето и политическата воля, така че ние все пак сме длъжни като законодатели да не бездействаме в тази посока, а да направим всичко възможно наистина било превантивно, било наказателно да поработим в тази посока и да ограничим тези посегателства, които се случват върху земеделското имущество, така че ние ще Ви подкрепим.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Данев!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател!
Уважаеми колеги, имам един въпрос към председателя на Комисията, ако си спомняте бяхме уведомени, че този проект се оттегля от професор Станков преди време във връзка с това, че се подготвя нов законопроект, който ще бъде по-обемен и по-конкретен.
Въпросът ми е: след оттеглянето защо не видяхме подготвен такъв закон? Аз мисля, че може би Министерството трябваше да участва, тъй като има много по-голям административен капацитет и познава проблемите.
Професор Станков правилно загатна тогава и мисля, че щеше да се получи много по-добър и качествен закон, ако бяха участвали съвместно, тъй като моето уважение към професора, но наистина има някои предложени текстове, които наистина няма да има полза от тях и да има резултат. Това, че между първо и второ четене ще правим предложения за промени колкото и желание да имаме, време и възможности няма да бъде това, което се очаква от земеделските стопани като закон за охрана на тяхната собственост.
Така, че можем ли да получим малко повече информация за това?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да, разбира се, че можете да получите информация, господин Данев.
Нагласата на Министерството на земеделието и храните беше да разработи нов закон и е нормално, и друг път съм го казвал, че когато става дума за цялостна преработка на закона или приемане на нов закон, това е според мен в прерогативите на изпълнителната власт на Министерския съвет, но предвид напрегнатата програма, която има Министерството на земеделието и храните искам да Ви кажа, че ние до края на годината имаме девет, десет важни и бързи закона, които не знам дали ще успеем да приемем в пленарна зала, но това са важните и необходими законопроекти свързани и с изисквания на Европейския съюз и с облекчаване дейността на българските фермери. Тоест време за този законопроект не остана. Той не беше разгледан така или иначе и в този смисъл аз смятам, че по-добре е един закон, който е приет преди 1974 година, ако не се лъжа кажа заместник-министър Димитров, преди толкова много години да бъде осъвременен и малко от малко да подпомогнем земеделските производители, а когато имат готовност Министерството на земеделието и храните и Министерският съвет при разработка на един нов цялостен закон ще го гледаме. Няма никакъв проблем на един по-късен етап да го гледаме, но винаги и в предишни управления се казваше, че мислим върху нов цялостен закон и в крайна сметка той не се случва и аз подкрепям и ние ще подкрепим внесеното предложение на професор Станков да направим полезните изменения дотолкова доколкото ни позволява този закон с надеждата, че в обозримо бъдеще ще има един нов по-всеобхватен законопроект.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: В тази посока да не останем с впечатление, че аз съм против закона и против всичко това. Това, което казвате, защото ми се вижда, че има въпреки желанието за осъвременяване романтични текстове. Казвате „полски пазач”, но това е чудесно, ако го направим както трябва.
И ще Ви дам един пример. Навремето имаше кантонери. Те отговаряха за точно определени метри по пътищата. И тяхната инженерна задача беше да отговарят за канавките, че ще отводняват пътищата. Толкова безработни, такава икономия от съкращаването на кантонерите. Минете между Ботевград и Мездра, главен път Е-79 трафика от Дунав мост, трафика от ферибота „Оряхово”, трите области Видин, Враца и Монтана, на колко места платното е пропаднало, защото водата …, тест изключително рационално, стига и институционално да е подкрепен от Министерството и от държавата и да бъде направено и тези хора да имат статута и да се знае, че това е държавата на полето, и че никой не може да го прескочи, и че има съд, който по данните на този човек ще накаже. Аз съм за едно системно поведение, а не на парче, приемаме го, отчитаме го и нищо. Защото този с четирите хиляди декара, който унищожи – какво? Ненаказан. Ненаказан. Ето това е, което желая, а не че съм против закона.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Божинов.
Народният представител Султанка Петрова, заповядайте!
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Благодаря Ви, господин Председател, господин Заместник-министър!
Моите адмирации към професор Станков, първо, за това, че се учудвам, че от 1974 година съществува и никой досега не е поел ангажимента да предложи някакви промени. Наистина ние от „Патриотичен фронт” ще направим нашите предложения между първо и второ четене.
Запознах се доста обстойно със становищата. Няма сериозни забележки, които не могат да се отстранят. Още повече като знаете, че ние винаги сме защитавали дребния и среден земеделски производител ще подкрепим този законопроект. Дори за мен е изключително важно, че се дава възможност и се регламентира предлагането на селскостопанска продукция, с което ще се определят съответните места от кмета на общината и съответно за производителите на дребно. Просто се регламентира по някакъв начин как ще става предлагането на селскостопанската продукция, което е един много добър знак, че ще се контролира по някакъв начин, това което и Вие казахте производителите – кой е произвел, по какъв начин и ще може да се контролира по този начин и качеството на предлаганите продукти. Така, че ние ще подкрепим този законопроект.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Други становища?
Колеги, ако нямаме други становища по законопроекта внесен от уважавания професор Станков.
Предлагам да гласуваме така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на селскостопанското имущество № 554-01-54, внесен от Иван Станков и група народни представители на 20 март 2015 година, да бъде подкрепен, моля да гласува.
Гласували: за – 10, против – няма, въздържали се – 3.
Колеги, в точка „Разни” имаме ли нещо да си кажем, или да Ви благодаря за участието.
Заповядайте!
Колеги, другото заседание на Комисията е следващата седмица в сряда отново от 17.00 часа, предвид на променения дневен ред на Парламента.
Преминаваме към точка 3 от дневния ред.

Точка 3 – Разни.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ЦАНКА КЕМАЛОВА: Председател съм на Българската асоциация на тютюневата индустрия.
Вземам думата, уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа, във връзка с обединения Законопроект на Закона за тютюна.
Моля да бъдат взети предвид входираните бележки на Българската асоциация на тютюневата индустрия с конкретни предложения за промяна в членове и параграфи. Те са входирани на 20 юли, ако е необходимо ще ги предложим отново.
Основната ни конкретна бележка е във връзка представителните организации в сектор „Тютюн”.
Текстът, в момента води до едно огромно недоразумение, защото изискването е, че могат да бъдат признати юридически лица с нестопанска цел – първо, регистрирани в обществена полза.
Българската асоциация на тютюневата индустрия, нито Асоциацията на преработвателите, нито Асоциациите на тютюнопроизводителите са регистрирани в обществена полза.
Тук може би юристи трябва да поработят, защото Закона за юридическите лица с нестопанска цел ясно поставят цели кои могат да бъдат юридически лица регистрирани в обществена полза. Те обикновено са свързани с наука, здравеопазване и опазване на околната среда. Ние всички работим в частна полза.
Освен това се изисква самите асоциации или въпросните юридически лица с нестопанска цел да бъдат производители на тютюн, преработватели и производители на тютюневи изделия. Нашите асоциации не произвеждат нито тютюневи изделия, нито са преработватели.
Просто нашата бележка беше да се добави „членовете, на които са”, за да има наистина действителна стойност текста.
Нашето очакване е, че това е една първа стъпка за регламентиране на представителността в сектора и се надяваме в следващите промени вече да видим и условия за създаване на между браншова организация.
Имаме бележки и по отношение на определенията за тютюневи изделия, тъй като в момента протича транспонирането на директивата където са дадени тези определения. Всичко това е написано в писмото.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Имате ги подкрепени тези Ваши предложения. Няма никакъв проблем между първо и второ гласуване те да бъдат отразени.
Ние приключихме с първа точка, но понеже сте тук, ако искате да кажете нещо сте добре дошли – заповядайте!
Господин Филев, заповядайте!
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми дами и господа!
Искам да взема отношение по проектозакона за промяна на Закона за тютюна и тютюневите изделия. Аз също в писмен вид ще се възползвам в срок да Ви представя нашите предложения, за корекции, но искам конкретно да запозная и присъстващите.
Става въпрос за § 18, за създаване на чл. 44а и чл. 44б, според които, който съхранява суров тютюн без да е вписан в регистъра по чл. 11, това са преработватели и търговци, се наказва с глоба от 50 до 500 лева, и съответно имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лева.
Ние предлагаме да се включат освен тези от чл. 11 преработватели и търговци и тези от чл. 6 тютюнопроизводители. Да се изключат от тези, които евентуално могат да бъдат санкционирани и ще Ви дам един пример. Когато тютюнопроизводител заготви тютюневата суровина под формата на селска бала и си я сложи в собствен склад в гараж, подготвяйки я за реализация той дефакто съхранява този тютюн и не би трябвало да бъде санкциониран, че съхранява такава суровина.
Предлагам, да се включат към чл. 11 тези и от чл. 6 и тютюнопроизводителите според, който член те са част от регистъра на тютюнопроизводителите.
Това е едната ни забележка.
Ще си позволя да направя още една, която е по § 11.
Заличава се, това е текстът, който гласи, че съответният търговски субект приел тютюн, закупил тютюн той трябва не по-късно от 30 дневен срок да изплати тютюневата суровина. Този текст се заличава от сега действащия Закон за тютюна и тютюневите изделия. Ние като браншовици не сме съгласни да се развържат ръцете на търговците и да им се даде срок.
В § 10 е записано: „но не по-късно от 30 дни от датата на приемането на тютюна” се заличава като текст. Това е срокът, в който търговците в момента имат задължение да изплатят стойността на тютюневата суровина след нейното приемане до един месец, до 30 дни.
Това са бележките.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Презумпцията е, че това са взаимоотношения между търговци и не бива да регламентираме нещата. Вие може да го направите за пет дни, за десет дни. Това е ваша договорка и това беше презумпцията.
Смятаме, че двата търговеца производителят и този, който търгува, имам предвид търговец по смисъла на Търговския закон.
Административно да регламентираме до кога трябва да ви платят!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Господин Председател, много се извинявам. Тук ние възстановяваме принципа, че държавата ще има политика в този сектор.
Вие си спомняте навремето Стамболийски как извежда този принцип за тютюневия монопол и какъв дял е имало тогава в икономиката на България.
След като заявяваме в чл. 1, мисля че там беше, за държавна политика, тогава ще имаме право и да регламентираме част от отношенията. Защото те им вземат тютюна и след осем месец изчезне фирмата, закрие се и т.н., затова съм „за”.
Преди малко говорихме за закон, по който да носиш отговорност. Той пак може да изчезне, но ще знаеш, че е нарушител.
Ние ще гласуваме „за” този текст.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Ако ми разрешите, господин Председател, аргумента ми е, и мисля че от 1993 година откакто съществува Закона за тютюна и тютюневите изделия в досегашната му форма този член е в такъв вид да се изплаща суровината не по-късно от 30 дни от приемането й. Това ми е аргументът.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тази норма като съществуваше, спазваше ли се?
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Не, но все пак говорим за закон.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ЛОРА КЛАЙН: Аз съм от Асоциация български тютюн. Това е асоциация, която обединява по-голямата част от преработвателите на тютюн в България.
Ние също сме входирали предложения и бележки по законопроекта и много молим да бъдат взети под внимание и да бъдат разгледани, тъй като има определени текстове в проекта, които ни притесняват.
Един от тези текстове е свързан със задължението за Комисиите по тютюна да отнемат разрешението за изкупуване на тютюн на лица, за които е установено влязло в сила решение, че не са изпълнили някакво задължение по договор.
Така записана разпоредбата е изключително рестриктивна. Ще се възползвам от това, което Вие казахте, че не бива държавата прекомерно да се намесва в едни частно правни отношения.
Може в определен случай да се касае дори за невиновно неизпълнение на задължение, или да се касае за някакво неизпълнение на задължение за плащане, например с три дни. Ако това е установено с влязло в сила решение на нас ще ни се отнеме разрешението за изкупуване на тютюн.
Освен това не е дописано какво се случва, ако се отнеме това разрешение. Кога отново бихме могли да поискаме да кандидатстваме.
Това е едно от най-сериозните ни притеснения.
Предлагаме режимът да бъде регистрационен, а не разрешителен. Имам предвид режима за регистрация на лица за изкупуване на тютюн и ако може да бъде централизиран. Защото не е редно във всички областни дирекции ние да подаваме отделни заявления.
Има случаи, в които в някоя област ние изкупуваме много малки количества. Ако трябва да подаваме отделни заявления във всички областни дирекции това може да доведе до отказ да изкупуваме от тези места.
Освен това ние като лица, които сме получили разрешение от Министерския съвет за промишлена обработка на тютюн сме минали много сериозна проверка на нашите технически и технологични възможности.
Би било редно, ако имаме такова разрешение от Министерския съвет, директно автоматично да бъдем включени в регистъра на лицата имащи право да изкупуват тютюн.
В смисъл това е една допълнителна административна тежест, която на практика не е оправдана.
Има и други разпоредби. Ние много подробно сме ги описали и сме представили към нашето становище таблица с предложение за готови текстове, просто молим да ги разгледате, ако трябва могат да се входират отново, за да се отразят промените в параграфите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Оставете едно копие или имейл на колежките, ще ги разгледаме най-подробно.
ЛОРА КЛАЙН: Добре.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Предвид на това, че законопроектът, който приемаме касае Министерството на земеделието и храните преди всичко ние им вменяваме един куп задължения, искам да дам думата на Министерството на земеделието и храните и те да кажат нещата, които предлагаме групата народни представители изпълнили ли са или не са изпълними?
Предварително Ви казвам, че много от въпросите сме ги консултирали с тях много тясно.
Заповядайте, господин Заместник-министър!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви господин Председател.
Дами и господа народни представители, две неща само искам да кажа.
Първо, че тези текстове 99 % от тях са съгласувани в този вид в Консултативния съвет по тютюна не един път, а два пъти, тази пролет. Текстовете по този смисъл.
Второ, по отношение на представителните организации в сектор „Тютюн”.
Тук Вие сте хората, които ще вземете това политическо решение, но за нас е много важно да се знае с кого държавата има взаимоотношения. Не случайно ние подкрепяме текста, където е записано „В обществена полза”.
Говорим за представителна организация за цялата държава. Срещу тази държава би трябвало опонента, тоест той не е опонентът, а той е партньорът, би трябвало да защитава обществения интерес на държавата отдолу догоре, както на тютюнопроизводителите, така да не кажа и в други сектори, не искам да влизам в темата на здравеопазването. Но в края на краищата имаме един обществен интерес, който мисля, че Министерството на земеделието защитава и би следвало да преговаря, а не с отделни частни субекти. Това е нашето мнение по отношение на предложението за представителните организации.
Второ, по този начин искайки отмяната на този текст, юристите много добре знаят, че това означава, че Вие лишавате тази организация от подкрепа на държавата. Защото в Закона за юридическите лица с нестопанска цел ще Ви излъжа, не съм юрист, в кой закон точно пише, че ако тази организация е в обществена полза, тя би била подпомогната от държавата, по описани там начини.
Тоест вие априори отказвате тази помощ на държавата към тази организация. Тук съм длъжен да Ви кажа за тези опасности, които смяната на пръв поглед елементарна една дума с друга, до какво би довело. Но първото, което ви казах с кого преговаря държавата за мен е много по-важно.
Третото нещо, върху което искам да се спра, е по отношение на договорите.
Лично аз не смятам, че трябва да има някакъв срок, защото това означава, че това от себе си ще повлече една дузина искания във всеки друг сектор на земеделието за поставяне на сроковете.
Това би било и за млякото, за което сега знаете какво се случва. Даже там, отварям една скоба, в млечния сектор Европейската комисия преди две години прие регламент за договорните отношения. Малко са секторите, които са регламентирани в Европейския съюз, които са обект на такава регламентация и те са два – лозята и млякото.
В млякото беше приет такъв регламент за договорните отношения, но дори и там не беше поставен срок за изплащане. Дори и там беше оставена, така да се каже тази възможност, да се решават пазарно тези взаимоотношения.
Аз лично имам притеснения, че ако ние впишем такъв текст, тоест Вие като народни представители го впишете, че ще последва санкция на Европейската комисия.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте!
ФИКРЕТ БЕКИР: Заместник председател съм на Националната асоциация на тютюнопроизводителите.
Уважаеми господа депутати, уважаеми господин Заместник-министър!
Имаме един прецедент при нас в Североизточна България, има една фирма от 2010 година, която не плаща тютюните. Така, че трябва да има срок, аз подкрепям господин Филев, трябва да има срок и държавата да си стои там където и е мястото.
На второ място, искам да предложа, а дали Вие ще приемете това е друг въпрос, това сме го говорили с нашите производители. Искаме да има гаранционен фонд. Този гаранционен фонд знаете, че примерно годишно в държавата се изкупува продукция за 100 – 150 милиона лева.
Искаме 0,1 % от изкупната цена да се задели в Гаранционен фонд, който Гаранционен фонд единствено да се ползва само, ако някоя фирма фалира.
Знаете, че държави фалират, банки фалират, компании фалират, какво остава за една дребна фирма.
Искаме да има един Гаранционен фонд към Министерството на земеделието или къде ще бъде Вие ще кажете и тези пари единствено да се ползват само за това. Да се гарантират производителите, защото представете си има региони където единствено на това разчитат.
В момента производителите от Североизточна България имат да получават от „Исперих БТ”, който е пред фалит 2 милиона лева от пет години от 2010 година. Така, че имайте това предвид.
Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Данев, заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Искам да споделя моето мнение и в зала в изказването си го изразих по отношение на това, че държавата трябва да провежда политика, след като отделя и национално финансира бранша с около 100 милиона лева.
Проблемът в този бранш от моята гледна точка и от това, което съм изучавал във времето е, че взаимоотношенията между производители и търговци трябва да бъдат регламентирани и гарантирани за едната и за другата страна.
С така предложените изменения наистина се прави този опит за създаване на регистри и с всички тези комисии, които се създават наистина инициативата е добра.
Считам, че ако бъде приложена правилно и успешно ще има някакъв резултат, но това е единият от съществуващите важни проблеми, които трябва да бъде решен.
Вторият проблем е с разпределението на тези 100 милиона.
Знаем за нотификацията 2009 година, чието разпределение на тази база за 2009 година е едно несправедливо разпределение в течение на годините и този проблем и напрежение ще нарасне когато започне изплащането на тази субсидия и на база на квоти защитени през 2009 година тогава ще има производители да получат субсидии по квотите за 2009-та, а всъщност те няма да имат такова количество произведено за момента или изобщо няма да произвеждат към този етап.
Имам информация за такива фирми. Знам за намерението и за предложението на това да бъде променена нотификацията и да бъде използвана осреднена година 2009-та, 2010 и 2011 година, което ще дръпне малко към следващите години, което да даде една помощ на тези, които произвеждат след 2009 година, а не са нотифицирани тогава.
Мисля, че трябва да се работи и в тази посока и Министерството наистина трябва да направи някакъв опит по този начин да въведе политика за тези пари, които дават и тези пари да бъдат справедливо разпределение на производителите.
Знам какви ще бъдат отговорите, че не е възможно и т.н., но ако искаме да разрешим проблема в този сектор трябва да работим и по този втори проблем и това са моите думи и намерения към Министерството наистина да намери някаква форма и да реши вторият проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заместник-министър Цветан Димитров.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря.
Господин Данев, наистина имаме желание и всеки има желание в неговото поле на действие да има най-малко проблеми, но повярвайте ми лично аз съм правил - Ралчев ще ме поправи, ако греша, над три пъти опити да предоговаряме с Европейската комисия тази субсидия и между другото колегите от асоциацията го знаят много добре.
И всеки път Европейската комисия Ви отговаря едно и също, а то е следното: тези пари, които вие давате, сега в момента е преходна помощ, са за преструктуриране и за допълване дохода на хората. Дори Европейската комисия счита, че в случаите когато няма достатъчно количество тютюн субсидията е изпълнила ролята си.
Цитирам Ви част от коментарите, които сме получили. Такава е политиката, такива са законите, така ги спазваме.
В крайна сметка това е един немалък финансов ресурс изхождайки от това примерно само това, което всъщност например се дава за един млечен сектор.
Лично аз ще бъда много доволен, ако в следващия бюджет ние разполагаме с някаква съпоставима сума, за да подпомагаме сектора, но в същото време не мога да избегна и този проблем за преструктуриране на сектора в някои региони.
В никакъв случай не твърдя и не говоря за отказване, на който и да било от тютюна, точно обратното – модернизиране на сектора там където е възможно. Там където не е възможно подкрепа на дохода на тези хора. Дали ще ги подкрепим само с пари или с други средства и с други субсидии, които обвързват това производство около него, това според мен е вярното решение и това се опитваме в момента да правим, било през Програмата за селските райони, било чрез директните плащания, изолирайки хората в определени райони, които примерно освен тютюн, говоря за малките производители, които освен тютюн се занимават и с друг тип земеделие. Тоест стремим се индиректно да обхванем този контингент хора, за да допълним дохода им.
Мисля, че това е по-важно за състоятелността на един земеделски производител той да има финансова сигурност, а не да се грижим за това дали той има една, две или три бали тютюн.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може ли един въпрос, господин Председател?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Въпросът ми има формални основания от чутото, но ми се струва, че е много същностен, защото тук има дълбоко разминаване концептуално на политическо ниво. Вие казвате, че тези 100 милиона ни се дават за преструктуриране. Тоест онзи човек е произвеждал там 100 единици, намалил ги е на 10, изпълнили сме тази политика той да се занимава с друго и да се препитава. Независимо дали е преизкупил, дали е презаписал, ако е кмет, дали ни е поизлъгал, защото е бил информиран и т.н. и наливаме тези пари там.
Нашата политика каква е когато държавата иска да поеме своята отговорност за политиката в този сектор? Ние ще стимулираме ли производство на качествени тютюни, за да печелим в рамките на онова, което е допустимо от този отрасъл? Тоест, ако нашата политика е да развиваме този отрасъл и аз приемам, че този закон с всичко, което се прави иска колкото е, но да бъде стимулирано и по-качествено и по-печелившо. Тоест ние трябва да разговаряме с Европейската комисия не като някакви васали, аз се изразявам с извода, а като хора, които отстояват българските национални интереси. Тази работа беше една политика преди известно време, щяхме да го закриваме, щяхме да гледаме билки. Тези хора щяха да станат други хора обаче живота е по-силен от такива обузрителни неща и сега казваме, че България ще провежда политика в този сектор. Ще има производство, ще има преработване, ще печели, дотолкова доколкото е съобразено в тези граници в даденото ни.
За това струва ми се, че може да звучи моето изказване малко не съвсем адекватно в средите, които са много професионално запознати, но на формалните основания, които чух, ми се струва, че тук има едно… (Реплика от народния представител Цвета Караянчева.) Кажи го на глас като вземеш думата.
На мен само така ми се струва и аз го споделям, така ли е господа производители?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Въпросът беше към Заместник-министър Димитров. Заповядайте.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Господин Божинов, на едно мнение сме. Нямаме никакво разминаване.
По отношение на производството – да, искаме качествено производство, качествени тютюни, добри цени за производителите, реноме за страната ни, но господин Данев ми зададе въпроса за разпределение на пари.
Едното е производство и пазарни отношения, а другото е разпределение на пари и аз Ви отговорих какви са законовите възможности европейски за разпределението на тези пари. Това е.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Филев!
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Уважаеми господин Председател, благодаря за това, че ми давате за втори път думата.
По отношение на разпределението на тези средства ние ще направим от браншовата организация едно предложение, защото рано или късно ежегодно този момент идва да се разпределят средствата, и като слушам народните представители ние сме на същото мнение. По-големият обем средства от националните доплащания до отидат при по-големия брой тютюнопроизводители, които са най-дребните.
В цифри около 42 хиляди са бенефициентите, които получават тези национални доплащания за тютюн и 100-те милиона като се разпределят се пада средно около 2000 – 3000 лева на човека, но има големи фирми, това ни е предложението, които получават стотици хиляди левове, както каза и господина дали са произвеждали този тютюн, дали е надписан или дали сега го произвеждат и в момента отглеждат същите обеми, означава все едно и също и парите не отиват при тютюнопроизводителите ефективно. Да се наложи таван по отношение на количествата, които да бъдат финансирани чрез преходната национална помощ. Например, до 40 тона ако някой е произвел, защото има фирми с 800 тона тютюн и с над 1000 тона тютюн, и освободеният ресурс след наложения таван да се разпредели и да отиде при по-големия брой тютюнопроизводители, които са най-дребните, най-малоимотните и най-бедните в пограничните региони, които имат реално референтно количество през референтната рамка един тон и тон и половина тютюн върху, който получават средства.
Бих помолил за коментар господин Димитров по този въпрос. Плюс това пътят за налагане на таван на плащанията вече е отъпкан. Имам предвид това, което се приложи от миналата година за единица площ, както се наложи таван на плащанията, мисля че до 150 хиляди евро може да получи един бенефициент, а не както беше практиката 80 % от европейската субсидия за единица площ да отиде при 3.5 % от бенефициентите.
Искам да помоля господин Димитров за коментар по налагането на таван.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Заповядайте, господин Димитров!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Всичко, което Консултативният съвет по тютюна гласува, би могло стига да не е в разрез със закона, а това което Вие предлагате не е, би могло да бъде приложено. Четирите сортови групи събирате се, давате предложение, гласувате го, предлагате го, приема се и Държавен фонд „Земеделие” го изпълнява.
По отношение на дефакто таваните, ние ги прилагаме още от 2013 година. Знаете много добре за разпределение до 1000 килограма, до 2000 килограма. Така, че ние стъпаловидно вече трета година, не искам да си преписвам тези заслуги, но вече трета година се подпомагат по-силно по-малките производители и мисля, че това е правилно в този сектор специално.
Така, че отговорът е положителен на Вашия въпрос.
ЦВЕТАН ФИЛЕВ: Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колеги, ориентираме се към приключване, но не мога да не дам думата на господи Петър Петров.
Заповядайте, господин Петров!
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Ще бъда съвсем кратък. При подадените 1000 заявления за кандидатстване по Мярка 6.1 за закупуване на техника в цяла Кърджалийска област има само един проект. Това говори само по себе си за това какво става там.
Второто нещо, което искам да предложа на вниманието Ви, мислех да Ви го кажа насаме, но мисля, че и другите трябва да чуете е, че сега аз идвам от Комисията по европейските фондове където се представи новия Закон за усвояване на европейските средства.
Бих предложил, господин Председател, ако това е възможно, тъй като нашата Комисия се занимава с може би 50 на сто от сумите, които отиват във всички оперативни програми, да има и не знам защо е прескочена и ми се струва, че е полезно членовете на Комисията да знаят в подробност за какво става дума в този закон, защото той е много важен и той засяга и нас и работата ни по места когато хората ни питат: „Това защо не става? Защо тези три месеца не се спазват там”.
Ако е възможно да имаме едно такова изслушване.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Кой е вносителят?
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Министерският съвет, вносител е вицепремиерът Дончев, но е полезно за Комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Тоест да разбирам ли, че Вие правите формално предложение да поканим вицепремиерът Дончев за изслушване по законопроекта, който е внесен от Министерския съвет.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Да, или директор на дирекция.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Мисля, че колегите няма да имат нищо против да ги поканим.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Това, би било полезно за всички нас.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добре, благодаря Ви за предложението.
Колеги, благодаря Ви за участието и вниманието.
Другата сряда заседанието ще бъде от 17.00 часа.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

(Закрито в 18.10 часа.)








СТЕНОГРАФ:
/П. Георгиева/ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/