1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 502-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18.06.2015 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от:
- Румен Христов и Мартин Димитров, № 554-01-134, 14.07.2015 г.;
- Румен Йончев и група народни представители, № 554-01-137, на 17.07.2015 г.;
- Валери Симеонов и група народни представители, № 554-01-139, на 21.07.2015 г.
3. Разни

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!




П Р О Т О К О Л
№ 32


Днес, 23 септември 2015 г. се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото Народно събрание.
Заседанието бе открито в 17,05 ч. и ръководено от господин Румен Христов – председател на Комисията по земеделието и храните, при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 502-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18.06.2015 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от:
- Румен Христов и Мартин Димитров, № 554-01-134, 14.07.2015 г.;
- Румен Йончев и група народни представители, № 554-01-137, на 17.07.2015 г.;
- Валери Симеонов и група народни представители, № 554-01-139, на 21.07.2015 г.
3. Разни

На заседанието присъстваха:

От страна на Министерството на земеделието и храните: Георги Стоянов – главен секретар на Министерството на земеделието и храните, госпожа Десислава Стоянова – директор на Дирекция „Финансово управление“, господин Ивайло Симеонов – директор Дирекция „Морско дело и рибарство“, госпожа Михаела Велинова – началник отдел в Дирекция „Морско дело и рибарство“, господин Пламен Петков – държавен експерт в Дирекция „Морско дело и рибарство“; от Министерство на околната среда и водите: Борил Заднепровски – старши експерт в Дирекция „Управление на водите“ и Ивайло Петков – парламентарен секретар към МОСВ.
От страна на Национална асоциация на зърнопроизводителите: Наталия Йорданова Тодорова – изпълнителен директор на Национална асоциация на зърнопроизводителите.
Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден уважаеми колеги, предлагам да започваме заседанието, имаме необходимия кворум.
Дневният ред се състои от три точки. Предвид на това, че колегите от Министерството на околната среда и водите помолиха Законопроектът внесен от Настимир Ананиев да бъде гледан като първа точка, затова ви чета обратния ред на предложенията за разглеждане на точките в дневния ред:

1. Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 502-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18.06.2015 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от:
- Румен Христов и Мартин Димитров, № 554-01-134, 14.07.2015 г.;
- Румен Йончев и група народни представители, № 554-01-137, на 17.07.2015 г.;
- Валери Симеонов и група народни представители, № 554-01-139, на 21.07.2015 г.
3. Разни.
Имате ли предложения към точка Разни? Няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува? Благодаря. Против и въздържали се – няма. Единодушно се приема дневният ред.
Преминаваме към точка 1 от дневния ред.

Точка 1 - Представяне и обсъждане на Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 502-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18.06.2015 г.

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По повод на това, че колегите ми от Реформаторския блок отсъстват, ще кажа няколко думи по внесения от тях законопроект и след това ще ви дам думата за разисквания и обсъждане.
Колегите са внесли този законопроект във връзка с досегашната уредба за задълженията на ползвателите на води, която предвижда титулярите да използват водомери при използването на тази вода. Те твърдят, че при тази дейност не се наблюдава техническа необходимост от измерване на количествата постъпили води, доколкото те изискват отнемане на вода от естествен воден обект, който почти веднага се връща в него без съществено замърсяване. Твърдят, че на практика единствените замърсители при тази дейност са с естествен произход, това са фекалиите на рибите и въпреки незначителния екологичен ефект е въведено изискване за инсталиране на измервателна апаратура, която е изключително скъпа, в някои случаи при аквакултурите става въпрос за измерване на големи количества вода и значителна част от речното течение. Поради тези фактори законопроектът предлага отмяна на задължението за измерване на количеството постъпили води в неголеми предприятия, в които се отглеждат аквакултури. Предвижда се ограничението да не засяга случаите на използване на изкуствени антропогенни химични вещества. Мярката ще има значителен ефект на условията за малки и средни предприятия, средния бизнес, като ще облекчи административната тежест и разходите им. Твърдят, че не се очаква мярката да доведе до разходи на държавния бюджет. Мярката не засяга правото на Европейския съюз, което не предвижда правила за водоползване, тъй като те са от национална компетентност, и са само общи мерки за предотвратяване на замърсяването на водите. Това са в най-общи линии мотивите на колегите.
Давам думата първо народните представители или първо да чуем експертите, как предлагате колеги? Професор Станков каза първо да чуем специалистите.
Колегите от Министерство на околната среда и водите, заповядайте. След това ще чуем и колегите от Министерство на земеделието и храните.
БОРИЛ ЗАДНЕПРОВСКИ: Добър ден на всички. На заседанието на водещата комисия – Комисията по околна среда и водите, е разгледан този законопроект. Министерство на околната среда и водите е представило становище по него, и решението е за неподкрепа на направеното предложение за изискванията за провеждане на собствен мониторинг по чл. 48 от Закона за водите.
По принцип използваната вода, която минава през рибарниците, съдържа не само ескременти от рибите, но и остатъци от самия фураж, с който се хранят те, който е доста сериозен замърсител с азот, фосфати, който не се усвоява изцяло от рибите, а остава във водата, разтваря се там и след това отива директно в реката.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Аз прочетох много подробно доклада на водещата Комисия по околна среда и водите и становището на Министерство на околната среда и водите, действително това, което казвате за замърсяване на база остатъчни продукти от фуражите, които се ползват за изхранване на рибата, фосфатите и другите продукти е така, но притеснението ми като председател на Комисията по земеделие и храните е по този начин да не убием малкия и среден бизнес, занимаващ се с отглеждане на аквакултури. И толкова ли, от ваша гледна точка са драстични тези замърсявания, които се допускат, за да се налага така да се каже това измерване, защото то води до закупуване на скъпа измервателна апаратура. Сега прочетох, че в Девин мисля че беше, 5 млн. куб. метра една ферма ползва, които извлича от земните недра, тоест със сондажи. Ако трябва да ги разграничим, съм съгласен, това е нещо друго. Но когато на една река примерно отбиваш вода, тя минава просто през така наречения рибарник и се връща отново в реката, там не виждаме смисъла или поне аз не го виждам и колегите ми. След това ще дам думата и на народните представители. Дали е възможно да се отграничи, когато е със сондаж примерно и водата трайно се губи, тя не се връща, всъщност тя не се губи трайно, защото тя отива някъде другаде, това не е напояване, това не е влагане в някакви други дейности да кажем производство на бетон и т.н., но дали има някаква възможност или сте категорични, че не може да се прави компромис?
БОРИС ЗАДНЕПРОВСКИ: Категорични сме в това отношение, тъй като водата в разрешителното има заложено определено количество вода, която трябва да се ползва, която се заплаща по Тарифата за таксите за водовземане. Освен това измервателните устройства, не съм инженер, не знам колко струват, но по принцип използваната вода, количеството, залегнало в разрешителното се заплаща по тарифата за таксите. Освен това трябва да има някакъв контрол за използваната вода, особено за реки, които не са с много голям дебит. Може да се използва много голямо количество и да не остана екологичният минимум, който е задължителен за живота в реката.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря ви.
Колегите от Министерство на земеделието и храните?
МИХАЕЛА ВЕЛИНОВА: Добър ден. Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, Министерство на земеделието и храните подкрепя направеното предложение от народните представители Настимир Ананиев и Димитър Делчев.
По отношение на факта, че при производството на аквакултури задължението на водоползвателите да водят отчет на изземваните и използваните води, на отвежданите и изпусканите води не е необходимо, тъй като при производството на аквакултури водата се явява среда за развитието на рибата и водните организми, а не суровина за тяхното производство. Обемите вода, които се използват при производството на аквакултури, те преминават през басейните, съоръженията на стопанството и остават не променени в по-голямата си част, с други думи не се наблюдава реално отнемане на количества вода.
Бихме искали да предложим и една друга нормативна мярка за намаляване на разходите и тя е да отпадне задължението на водоползвателите да заплащат такса водовземане при производство на аквакултури чрез следното допълнение към Закона за водите:
В чл. 194, алинея 11 да се създаде нова точка 9 със следния текст: „По чл. 44, алинея 1 при производството на аквакултури“.
С това предложение се цели да се постигне равнопоставеност между водоползвателите в сектор аквакултури, тъй като към момента съгласно чл. 194, алинея 11, точка 4 от Закона за водите, таксите по алинея 1, които са трите такси за водоползване, за водовземане и такса замърсяване, не се заплащат в случаите по член 46, алинея 1, точка 2, а именно когато има издадено разрешително за ползване на воден обект за аквакултурите и с вързаните с тях дейности. С други думи, в момента се заплаща такса водовземане, а не се заплаща такса водоползване. Затова искаме да внесем това предложение, за да може да се унифицират таксите.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Велинова.
Колеги, становища?
Господин Желев, заповядайте.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз искам да използвам това заседание, което е второ или трето от есенната сесия, принципно да поставим въпросите. Взимам повод само от този законопроект ползването на водоизточници при отглеждане на аквакултурите. За всички вече стана ясно, дори и за такива като мен, които за първи път са в Парламента и в Комисията по земеделие и храните, че нашата комисия е една от най-сложните, тъй като работим с огромно количество закони, подзаконови нормативни актове и т.н., но най-вече закони и почти не се сещам да е имало заседание на комисията, в което да не са присъствали специалисти от различни министерства, браншови организации и т.н. Изхождайки от собствения си опит, аз твърдя, че с голяма част от законопроектите, въпреки че ги прочитам, не съм наясно, защото няма как да бъда специалист по всичко. Също така игнорирайки тук присъстващите в момента, що-годе ми стана ясно за какво става въпрос. Като цяло аз лично, не ангажирам колегите с това, но ангажирам себе си, голяма част изслушвайки, понеже ние винаги даваме думата на присъстващите хора, рядко ми е ставало по-ясно какво се случва. Защото най-вече се говорят едни витиевати текстове, така сухо, материално и т.н. Сега говорим за водоизточници, водоползване, аквакултури. Дайте да си говорим просто и ясно за какво иде реч. За рибарници ли говорим? Какви са тези аквакултури? Аз освен рибарници и мидарници, които са в морето, не се сещам за други. Кажете ни, за да сме наясно. Нямаме време физическо да се ровим, поне аз нямам. Съжалявам, не е въпрос на нежелание. Огромна по обем информация, която тук като дойда специалистите казват – едно, две, три. Рибарници, добре. Какви са източниците? Има садки в язовирите, те какво правят? Има такива, които ползват реки, по-малки реки, по-големи реки. Има със собствени водоизточници. Има различни видове риби – пъстървови, шаранови и т.н. Кажете: праз, праз! Дори, ако трябва да визуализира. Имаме технически помощни средства. Дойдоха тук едни шведи ли бяха, какви бяха, праз, праз показалките. А не, сега дойде човекът, ние сме против, защото нали то така аквакултури … И какво разбрахме ние? И съм сигурен, че и колегите не разбраха. И накрая, хайде ще гласуваме, ето така, нещо си. Извинявам се за това лирично отклонение, обаче ми се иска оттук нататък вече да идват хората, когато ги викаме, малко по-подготвени и да ни казват точно в какво се състои проблемът, но така, да го бръкнат в раната, в десетката, за да може ние да си направим вече изводите и да гласуваме вече по съвест ли, както сме се разбрали – това е друг въпрос. Обаче в момента какво ни стана по-ясно от този дебат, хайде ми обяснете какво ни стана по-ясно?
Така че, по принцип и аз имам един куп съображения. Сега дали замърсяват, доколко замърсяват, имало по-малки. Съгласен съм тук със становището на Министерство на това, че какво значи малък, голям? Може малкият да замърсява повече от големия. Някак си е трудно. Но, за да вземем ние решение в себе си и да сме убедени и след това си гледаме избирателите не с наведена глава, трябва да знаем точно какво правим.
Извинявам се, че давам пример, когато дебатирахме относно Закона за горите, също специфична материя, се постарахме, понеже имах някакво отношение по-специално към този закон, колко пъти да се съберем и всеки текст да обясним, за да може всеки да разбере като го правим това нещо защо го правим, как е в момента и кое налага да се промени, и кат осе промени до какво по-добре ще доведе. Извинявам се, още веднъж, но държа да ги кажа тези неща не само за сегашното заседание, ако може и за в бъдеще, защото няма как да сме специалисти по 40 или по колко закона работим, които са изменяни по30, 40, 50 до 70 пъти. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, господин Желев.
Основателна бележка. Ще се постараем да бъдем по-подготвени и по-ясни за в бъдеще по точките, които разглеждаме.
Професор Бъчварова, да дадем още един път думата на колегите от Министерство на земеделието и храните да обяснят образно, както каза колегата Желев, на по-достъпен език за какво става дума, за да е ясно на колегите от комисията.
Заповядайте.
МИХАЕЛА ВЕЛИНОВА: Проблемът се състои в факта, че при водовземане и не само при водовземане, че водоползвателите се налага да монтират измервателни устройства при условие, че водата, която изземват или използват, тя когато се изземва тя се връща в същия си обем. Реално няма отнето количество вода, което да налага монтирането на тези измервателни уреди.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Ако е от река, която се отклонява, как ще бъде сложен този измервателен уред? Рибарниците много често се строят край някоя река, отклонява се реката и минава.
РЕПЛИКА: Има канал.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Да де, но как да стане тогава?
А и то основното, извинявам се за израза, но ние като ползваме чешмата и в къщи, тя пак си минава и си занимава в канала, въпросът е в какъв вид?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Василев!
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Колко ще спечели държавата от това?
РЕПЛИКА: Много.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Тя се оттича от преливниците, те я изпускат от язовирите водата.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ: Имате ли представа? Обяснете ни примерно на един водоем с толкова декара?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Професор Бъчварова!
СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Вижте, тази промяна за аквакултурите че трябва да плащат всичките тези такси беше грешка в последния закон, който беше приет за водите. И ние установихме тук на комисия. Смятам, че това, което се предлага в момента законопроектът е важно, необходимо да бъде коригирана тази грешка. Един път имате измервателни уреди. Втори път имате такса, която се плаща, 0.001 кубически метра. Извинявайте, в рибарството и аквакултурите рибите не пият вода, те живеят в тази среда, за да могат съответно като тип дейност да се получава приход. Затова трябва съответно да се правят разходи. Вие ми казвате, че има нискокачествен фураж. Как става този прираст с нискокачествен фураж? Това да не е Перпетум мобиле рибата? Рибите консумират зърнени, концентрати и т.н., който съответно трябва да носи прираст и то във водоем, в който водата ако е река, тя тази река съответно движението на водата то не се губи, то отива някъде другаде. Ако е язовир, по същия начин, водата си стои една и съща. Така че, тази такса, която се предвижда в закона, изключително много ще затрудни всички, които имат какъвто и да е обект, свързан с отглеждането и развитието на рибарството и аквакултурите.
Отделно от това във вашето становище вие казвате за замърсяване такса. Установете си кои замърсяват, те ако са един-двама, замърсяват водите под някаква форма, глобете ги, намерете в закона да бъдат глобени тези, които са замърсители. Но, аз ви гарантирам, че 99 % не са замърсители. Моите наблюдения са, имате Институт по рибарство и аквакултури в Пловдив, може да отидете да види, те имат рибарници и т.н., знаете там за какво става въпрос, те не замърсяват. Те по-скоро пречистват водите.
Да кажете как установихте, че ще замърсяват водоемите фуражите на рибите?
Иначе считам, че допуснатата грешка трябва да се поправи. Аз приветствам, че това е станало с този Закон за изменение и допълнение и ние ще подкрепим този законопроект, защото мотивите на Министерство на околната среда и водите са несериозни. Просто там явно няма експерти, които да се занимават с рибарство и аквакултури. Там има нещо водата се гледа като нещо, което трябва да можем колкото може повече приходи да получим, а не като …, а като изтичат например аз съм гледала язовирите, тя изтича водата директно в Турция, в Гърция. Въобще не се спира, защото няма напояване. Къде ще сложим, там водомери ли ще сложим например на Гърция, язовир „Жребчево“ може да видите как изтича водата надолу, защото не се напояват вече полетата и съответно тя спокойно си върви към съседните държави, които са си направили язовири. Принципен е въпросът, водата не трябва да се разглежда като нещо, което трябва да се събират непременно приходи, защото тя има и стопанско значение.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, професор Бъчварова.
Професор Станков, заповядайте!
ИВАН СТАНКОВ: Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, аз ще подкрепя проекта на колегите Ананиев и Делчев, защото те има достатъчно основания да направят тези предложения. Но, преди това аз искам да се съглася с колегата Румен Желев, че когато се идва на заседания наистина трябва да бъдем добре подготвени. Сега, говори се за замърсяване от храната, от изпражненията. Аз не го приемам за сериозно това. Има ли доказателство достатъчно? Има факултет в Тракийския университет, който е по рибарство и аквакултури. Само това преподавах четири години, хората се занимават с изследователска работа. Има институти по рибарство и аквакултури. Има ли някакви доказателства, изследвания? А водоизточниците, както казва господин Желев, те са толкова много и толкова различни. Когато са естествени, а зависи от това какви са и рибите, какви са аквакултурите, защото ако са пъстървови, те искат постоянна аерация на водата, искат студени води, искат чисти води, тогава е едно. Шаранът вече може да живее и при други условия. Така че, аз смятам, че имат основание. Ние непрекъснато този малък и среден бизнес го тормозим, подлагаме го на различни изпитания. Дайте да защитим тези хора. Така че, аз ви предлагам да приемем този проект. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Други колеги народни представители?
Народният представител Султанка Петрова, заповядайте.
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаеми господин Председател, колеги, ние от Патриотичен фронт ще подкрепим този законопроект, защото за мен е изключително важно, а и за моите колеги, да не препятстваме работата на малкия и среден бизнес. Тук в мотивите, които колегите са основали предложението, наистина има основание да вървим в тази посока.
От друга страна се запознах много подробно със становището на Министерство на околната среда и водите и наистина, както каза и професор Станков, за мен е непонятно това говорене общо има замърсяване. Наистина фуражите, с които се хранят животните, включително и рибите, имат проблем. Но, кажете колега, точно с какво замърсяване – пестициди, нитрати, какво точно, в какви количества, кое крие риск? А ние сме абсолютно отворени и бихме приели вашите мотиви, но убедете ни в това, че наистина това е така. Ако не успеете да ни убедите, ние ще гласуваме за този законопроект. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, госпожо Петрова.
Аз няколко думи във връзка с коментарите, които бяха направени. Може би професор Бъчварова беше най-права, когато каза, че ако има замърсители, нека да бъдат установени и да бъдат наложени санкции. Иначе разбира се, че ние защитаваме един бизнес, който е в сферата на земеделието. Несъгласието евентуално от страна на Комисията, защото предполагам, че натам отиваме, че ще подкрепим законопроекта и няма да се съобразим със становището на Комисията по околна среда и водите, е че дефакто ние задължаваме малките и средни предприятия, за големите не знам защо не се говори, да плащат такса за преминала вода. Водата преминава, брояча, плащаш. Защо плащаш, след като тази вода, както каза професор Бъчварова, рибите не я изпиват, тя не намалява, тя не е за поливане и да изчезне в земята, да се загуби, да се изпари, нещо от този род, само за премиване на водата и тъй като се сметнат огромните количества, които преминават, наистина събираме едни такси, но самоцелното събиране на такси в бюджета, то е хубаво да се случва, но убиваш един подотрасъл. Така че, аз мисля, че ще се солидаризираме около позицията на Министерство на земеделието и храните, които подкрепят законопроекта , внесен от моите колеги.
Господин Андонов, заповядайте.
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Уважаеми колеги, наистина това, което каза колегата Румен Желев е предпоставка за това да не вземем, поне аз на този етап, аргументирано решение.
Аз искам да задам няколко въпроса и на вносителите и на представителите на бранша. В един да кажем 5 хиляди кубика, това много ли е или малко, средно колко е един рибарник?
РЕПЛИКА: Зависи. Кажи какъв рибарник, пъстървов рибарник?
ГЕОРГИ АНДОНОВ: Пъстървов рибарник да кажем от 10 хиляди кубика, говорим чисто лаически. Колко храна се вкарва на ден в различните си асортименти - гранули, фураж, силаж или не знам какво се дава там, за захранка на самата риба?
МИХАЕЛА ВЕЛИНОВА: Аз не мога да ви отговоря съвсем точно на този въпрос, тъй като много зависи от самата технология на отглеждане. Дали се отглежда интензивно, полуинтензивно, то определя и количеството на фуража. Не мога да ви отговоря така. Всяко стопанство си има технологично стопанство, много зависи от вида на фуража. Всяко е различно. Предполагам че при този обем може и 10 тона да се вложи. То зависи и за какъв период в края на краищата.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Хаджийски, заповядайте.
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Искам да дам отговор, понеже съм се занимавал с рибарство. В един декар клетка ако отглеждаш шаран не може да имаш повече от 200 – 220 риби, а храната не е повече от 200 кг на ден. Те са предимно на клетки. Водата влиза и минава през всяка клетка, тя постоянно се движи и отново се връща в реката. Има решетки, непрекъснато има решетки.
РЕПЛИКА: А има ли някой, който сипва фураж във водата хей така?
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Разбира се. Ти я задържаш.
Аз не мога да говоря за пъстървова риба колко са, но 200 риби са в декар.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Хаджийски, аз доколкото знам, затворените площи, не тези, които са на течаща вода, не могат да бъдат заети с примерно съвсем лаически казвам 20 %, от Водното огледало не може да бъде заето с повече садки ли, 15 % ли бяха, така че има си нормативи, доколкото си спомням, че не може целият язовир или цялото езеро да го напълниш със садки.
Министерство на околната среда и водите искате ли допълнително думата? Заповядайте.
БОРИЛ ЗАДНЕПРОВСКИ: Искам да кажа, че примерно за язовир „Кърджали“, за язовир „Доспат“, „Батак“, там се провежда национален мониторинг от Изпълнителна агенция по околна среда. Резултатите от него се оценяват от нашите регионални структури басейновите дирекции и те показват влошаване на екологичния потенциал, което пък следва, че има опасност от неизпълнение на целите на Рамковата директива за водите, за постигане на добро екологично състояние. Знаете, че в „Доспат“ и в „Кърджали“ има страшно много садки, които значително допринасят за това замърсяване с органика – нитрати, фосфати. Това е резултат от храненето. Повтарям, че не може да се усвои цялата храна, целия фураж, който се дава. Той се разтваря във водата и преминава в нея.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви.
Други становища?
Заповядайте.
ПЛАМЕН ПЕТКОВ: Искам да кажа, че за разрешителните за язовирите се издават от Министерство на околната среда и водите и те ако държат, могат да не издадат разрешителни и могат да го прекратят или те са с определен срок. В момента, в който се установи такова замърсяване, те имат инструмента да спрат. А също самите производители от бранша казват, че в началото, когато те са влезли в тези язовири, не са им представени изследвания, за да се види дали сега има замърсяване и те са причината за това или не са някакви други странични фактори, защото в тези язовири се вливат и други реки от различни места и не може да се докаже дали точно аквакултурата са причинителите на това замърсяване. Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Господин Хаджийски!
НИКОЛА ХАДЖИЙСКИ: Уважаеми господин Председател, колеги, има внесен законопроект от колегите. Чуха се мненията на колегите народни представители, има становище на Министерство на земеделието и храните и на Министерство на околната среда и водите. Предлагам да прекратим дебата и да преминем към гласуване.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Който е съгласен това предложение на колегата Хаджийски да прекратим дебата, моля да гласува.
„За” – 17. „Против” – няма. „Въздържали се” – няма.
Приема се единодушно предложението на колегата Хаджийски за прекратяване на дебата по законопроекта.
Преминаваме към гласуване на представения за обсъждане Законопроект за допълнение на Закона за водите, № 554-01-119, внесен от Настимир Ананиев и Димитър Делчев на 18 юни 2015 г.
Който е съгласен да подкрепим този законопроект на колегите след дебата, който проведохме, моля да гласува.
„За” – 16. „Против” – 0. „Въздържали се” – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря за участието на представителите на Министерството на околната среда и водите.

Точка 2 - Представяне и обсъждане на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, внесени от:
- Румен Христов и Мартин Димитров, № 554-01-134, 14.07.2015 г.;
- Румен Йончев и група народни представители, № 554-01-137, на 17.07.2015 г.;
- Валери Симеонов и група народни представители, № 554-01-139, на 21.07.2015 г.


ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Колега Йончев, кога отхвърлиха вашия законопроект, помните ли?
РЕПЛИКА: На 3 юни.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Имаме ли три месеца срок?
РЕПЛИКА: Внесен е юли месец. Но е внесен и е разпределен.
Отхвърлени предложения три месеца не могат да бъдат внасяни.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Председател, Законопроектът, който съм внесъл касае друг член на Закона за ДДС, съвсем различен режим на третиране на тази същата материя. Така че не мисля, че може да бъде използвано това позоваване като пречка за обсъждане и евентуално приемане на законопроекта.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Извинявайте, кратка консултация и ще решим дали само на колегата Йончев ще гледаме законопроекта или трите ще гледаме.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Господин Председател, аз не мисля, че Комисията има за обект контрол на допустимостта на законопроекта, по-скоро съдържанието.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Искам мнението на юристите какво правим, гледаме ли ги законопроектите и трите или гледаме само законопроекта на колегата Румен Йончев?
Предложението е да ги разгледаме, ще ги внесем, след като решим какво правим с тях – дали ги подкрепяме или не, ще ги внесем в Парламента, а там ще решат дали ще ги допуснат до пленарна зала или не.
Първият законопроект е внесен от мен и от колегата Мартин Димитров. Няма какво да ви обяснявам, какво да ви разказвам за мотивите. Това е свързано с промените, които бяха направени по отношение на така наречените ведомствени бензиностанции и изискването да бъдат монтирани нивомери. Ние внесохме един вариант, в който искаме тези нивомери да бъдат монтирани от стопанства, които притежават съдове за съхранение на горива до 10 тона и годишна консумация не повече от 15 тона, което означава едно стопанство от 2 хиляди декара.
Вторият законопроект е на господин Румен Йончев, той ще си го докладва, той е по-всеобхватен. Заповядайте, господин Йончев.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, господин Председател. Само като бележка по предходната дискусия, искам да подчерта, че според мен Комисията няма за обект контрол върху допустимостта на законопроектите, а тяхното съдържание само и единствено, така че нека да се съсредоточим върху тази работа.
Що се отнася до законопроекта, внесен от мен и колегите народни представители, те също сигурно ще допълнят, това, което сме предложили този път е един все по-обхватен метод, в същото време достатъчно прозрачен и категоричен. Тук няма преливане между различни категории земеделски производители, между различни категории машини и т.н. Подходът е един, регистрация по Закона за КТИ, така че да бъде ясно кои машини всъщност се занимават със земеделско и горско производство в случая, дейност по горите. Така че, механизмът е достатъчно изчистен като критерий.
Ще си позволя, не знам в момента гледаме и трите законопроекта едновременно?
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Да.
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Ще си позволя една бележка по Вашия законопроект, господин Христов, по който вие сте също вносител. Считам, че вие фактически сте възприели подхода от предишния наш законопроект, като сте внесли един праг като предложение, но съгласете се, че 2 хиляди декара не е особено висока граница и обхваща доста малко стопанства. По никакъв начин не решаваме проблема на основната част от земеделските стопанства в България. Затова бих настоявал да се съсредоточим върху варианта, предложен от нас, който пак подчертавам, въвежда едни абсолютно прозрачни критерии, по които не може да има спор затова кой подлежи на освобождаване от това задължение, кой не подлежи. Нещо, което беше възможно в предишни вариант, където говорехме за земеделски производители, едно малко по-разширено понятие. Благодаря ви.
Иначе фактът, че има три внесени законопроекта означава, че темата е абсолютно належаща и е абсолютно задължително да направим нещо по въпроса, така че призовавам колегите народни представители наистина да подкрепят може би и трите внесени законопроекта, така че да можем във второ четене да изработим нещо конкретно, ясно и веднъж завинаги да решим тази тема, защото иначе рискуваме да продължим да внасяме законопроекти и през следващите месеци, а през същото време секторът да бъде изложен на една според нас пълна несправедливост. Нещата много приличат на дискусията за рибарниците, където виновникът всъщност е сочен погрешно, нивомери на рибарниците трябва да сложим сигурно скоро и там. Един вид, някак несъгласуваност в работата между две различни министерства, в предния случай беше Министерство на околната среда и водите и Министерство на земеделието и храните, тук мисля, че несъгласуваността или неразбирането е от страна на Министерството на финансите спрямо едни чисти земеделски дейности, които те трудно очевидно оценяват като такива. Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря, колега Йончев.
От името на вносителите на законопроекта на господин Валери Симеонов и група народни представители, господин Петър Петров заповядайте.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Благодаря, господин Председател. Нашето предложение, то разбира се не се отличава много от предложението, което господин Йончев беше внесъл на първия етап. То е еднозначно и ние искаме земеделските производители да бъдат освободени от бремето, което биха представлявали финансово, а и времево, тези бензиностанции, защото понятието нивомери не показва същността на въпроса. Става въпрос за бензиностанции, които трябва да има всеки един земеделски производител – с помпи, с компресори, с всички тези измервателни уреди, а нивомерът е само една част от бензиностанцията, която трябва да съоръжи земеделският производител.
Ние смятаме, че е невъзможно също така големи машини, вече има машини с резервоари над един тон, да се движат по пътищата и да ходят да зареждат някъде, след като те нямат право да се движат по пътищата. Това е един от доводите, които имаме.
Също така смятаме, че има достатъчно методи да се хване горивото, което, както вие казвате за малки или за средни, сега друг е въпросът колко трябва да бъдат големи, земеделски производители, които използват горивото за лични нужди, за стопанствата си и затова има методика.
От друга страна, трябва да кажа, че личните ми срещи с много, и то сериозни земеделски производители, намират за добре това решение, и трябва да го кажа тук на тази Комисия по земеделието и храните, при което се освобождават от нуждата да имат бензиностанции онези земеделски производители, които показват, че техните резервоари са мобилни и не са захванати здраво за основата, не са вкопани. Това нещо се схваща положително от хората и казват – ние ще го направим, ако имаме достатъчно стабилност в нормативната база, утре пък да не кажат друго. Но, ние си оставам и твърди и непоклатими за това, че не бива със закони да посягаме върху малкия и средния производител, той ще бъде най-много ощетен, защото големият това му е все едно дали ще има още 20 или 30 хиляди лева за бензиностанция да си съоръжи. Но смятам, че малкият и средният бизнес сега в този етап просто не е нужно да бъде натискан. Напротив, трябва да му се дават възможности да работи. Ето това условие за съоръжаване на бензиностанции е спирачка за малкия и среден бизнес на България в сферата на земеделието. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря на господин Петров.
Дискусия? Много пъти сме я водили тази дискусия.
Да минем към гласуване по време на постъпване на законопроектите.

Първо е внесен Законопроектът от Румен Христов и Мартин Димитров, № 554-01-134, 14.07.2015 г. Който е съгласен законопроектът да бъде подкрепен от Комисията по земеделието и храните, моля да гласува.
„За” – 10. „Против”- 0. „Въздържали се” – 5.
Законопроектът се приема.
Подлагам на гласуване Законопроектът, внесен от колегата Румен Йончев и група народни представители, № 554-01-137, на 17.07.2015 г.
Който е съгласен законопроектът на колегата Румен Йончев да бъде подкрепен от Комисията по земеделието и храните, моля да гласува?
„За” – 10. „Против” – 0. „Въздържали се” – 5.
Законопроектът се приема.
Подлагам на гласуване Законопроектът, внесен от Валери Симеонов и група народни представители, № 554-01-139, на 21.07.2015 г.
Който е съгласен да бъде подкрепен Законопроектът на господин Симеонов, моля да гласува.
„За” – 10. „Против” – 0. „Въздържали се” – 5.
Законопроектът се приема.
Благодаря ви.
В този „Разни“ няма предложения.
Благодаря ви за експедитивността. Следващата седмица ще Ви изпратим дневния ред навреме.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

(Закрито в 17.50 часа)






ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Румен Христов/