1. Представяне и обсъждане на Проект на решение за приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България, № 554-02-57, внесен от Иван Станков и група народни представители на 3 юли 2015 г.
2. Разни.

---

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Комисия по земеделието и храните



Стенографски запис!




П Р О Т О К О Л
№ 33

Днес, 30 септември 2015 г., се проведе редовно заседание на Комисията по земеделието и храните към Четиридесет и третото народно събрание.
Заседанието бе открито в 17,10 ч. и ръководено от господин Румен Христов – Председател на Комисията по земеделието и храните, при следния


ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на Проект на решение за приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България, № 554-02-57, внесен от Иван Станков и група народни представители на 3 юли 2015 г.
2. Разни.



На заседанието присъстваха:
От страна на Министерството на земеделието и храните: заместник-министърът на земеделието и храните доктор Цветан Димитров, госпожа Снежана Благоева – директор на дирекция „Директни плащания и схеми за качество“ и Емилия Манолова – директор на дирекция „Анализ и стратегическо планиране“.
Госпожа Меглена Антонова – Greenpeace CEE-Bulgaria, господин Илия Боянов Бачев – Движение „Експерти на гражданското общество“, госпожа Светла Василева – Федерация на независимите синдикати от земеделието, госпожа Валентина Васильонова – Федерация на независимите синдикати от земеделието и госпожа Мариана Христова – „България, свободна от ГМО“.

Към протокола се прилага списък на присъстващите.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Добър ден, уважаеми колеги.
Предлагам да започнем днешното заседание на Комисията по земеделието и храните.
Точката, която ще обсъждаме е една единствена – Представяне и обсъждане на Проект на решение за приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България, № 554-02-57, внесен от Иван Станков и група народни представители на 3 юли 2015 г.
Точка 2 – Разни.
Който, е съгласен така предложеният дневен ред да стане дневен ред на Комисията, моля да гласува.
Гласували: за – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се единодушно.
Предлагам да започваме с точка 1 от дневния ред.

Точка 1 – Представяне и обсъждане на Проект на решение за приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България, № 554-02-57, внесен от Иван Станков и група народни представители на 3 юли 2015 г.



ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: По точка първа давам думата на професор Иван Станков да изложи становищата си свързани с разработената сериозна стратегия.
Професор Станков, много работа е отхвърлена, така че имате думата да запознаете народните представители с Вашето предложение за Стратегия за развитие на земеделието в България.
ИВАН СТАНКОВ: Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми колеги, уважаеми гости.
За мен е удоволствие да представя тази стратегия, в която е вложен много труд. Работата по разработването на тази стратегия е започнала още през 2013 година, когато аз бях в служебния кабинет и изпълнявах длъжността министър на земеделието. Тогава на едно заседание се събра създадения Бизнес научен съвет за това време, на който присъстваха много представители на бизнеса, на науката, на образованието и тогава, когато проведохме едно много обстоятелствено обсъждане на състоянието на сектора решихме, че трябва да има аграрна политика за България. Защото през тези 25 години на преход са представяни стратегии, но стратегии по отделни направления – по животновъдство, по говедовъдство, овцевъдство, млечно животновъдство, зеленчукопроизводство и други, но те са били винаги на парче и няма събрано на едно място цялостно виждане за развитието на сектора. Тогава решихме, да разработим тази стратегия. Направиха се колективите и 111 човека са участвали при разработването на тази стратегия.
Представителите на университетите са 27, като всички аграрни университети са взели участие. Селскостопанска академия – 18 представители, Министерството на земеделието и храните – 12 представители, браншовици – 34 и от бизнеса 20, общо са 111 човека. Имам ги и по институти, но не е необходимо да ги представям сега.
При условията на пазарна икономика няма българска аграрна политика. Има обща селскостопанска политика, в която са разработени принципите, с която се съобразяваме, но наша, която да е приета на най-високия форум в Народното събрание, такъв документ няма в България и за това решихме да подготвим тази стратегия, като очакванията ни бяха, че тя ще влезе много по-бързо, но след това дойде следващото правителство и нещата се позабавиха.
Сега ние представяме актуализиран вариант на тази стратегия. Така, че допълнително всички тези автори са дали своите виждания и сме направили до голяма степен съобразяване с времето, но все пак мина половин година от тогава, когато я бяхме подготвили. Така, че има някои неща, които може би трябва да се добавят още.
Искам да кажа, че в резултат на неопределените приоритети в България станаха доста съществени промени в българското земеделие, които не може да се каже, че са изцяло в положителна насока.
Първата сериозна констатация, която правим е в резултат на неопределените приоритети и това е нарушената структура на земеделското производство.
България, която произвеждаше зърнени култури, технически култури, плодове, зеленчуци и животновъдството беше силно развито. Много се редуцираха всички тези производства и се концентрира основно върху производството на зърнени култури и маслодайни.
Така, че пет култури в момента вървят и те са основата на българското земеделие. Те дават основната част от брутния продукт от земеделието.
Разбира се, за това повлияха и разпределението на субсидиите от Европейския съюз, защото се стимулираше всичко по една схема – Схемата за единни плащания на единица площ и това предопредели нещата до голяма степен.
Констатацията на ЕВРОСТАТ и то като последна констатация е, че субсидиите, които се дават в България до момента нямат позитивно влияние върху брутната добавена стойност произведена от сектора.
В резултат от нарушената структура и едностранчивата селскостопанска дейност се влоши почвеното плодородие. Всички сигурно сте го прочели, там съм дал цифри.
Академик Атанасов подготви всички тези материали, колко хумос сме загубили, колко активни вещества от почвата в резултат от влошеното почвено плодородие и това почвено плодородие продължава да се влошава за съжаление и това е един от големите проблеми.
Намалено е производството като цяло на някои от традиционните за България продукти по-голямата част, от които са от първа необходимост. Също така това са национални и традиционни за България продукти.
Даваме и съответните цифри какъв е спадът на производството на плодове и спрямо 1984 година намалението е около 12 пъти, на зеленчуци – 8 пъти, на грозде – 4,5 пъти, на мляко 2 пъти, на месо – 6 пъти. Всичко това го има направено като графики и схеми.
Единствената графика за съжаление, при която има ръст, това е в зърненото производство, но производството на тези култури отново е на ниво 1984 година. Тук не сме включили рапицата, която е дала по-голямо отражение върху зърненото производство. И при слънчогледа има рязко увеличение. Всичко останало е спад надолу.
Сега 80 % от плодовете и зеленчуците, 50 % от млякото и млечните продукти и 60 % от месото и местното продукти са внос от други страни.
Данните на ЕВРОСТАТ също посочват, че българското земеделие е силно поляризирано, като малък брой едри фермери и арендатори около 5500 стопанисват 82 % от земята и обработват средно 672 хектара, което означава 6720 декара, което е може би най-високата цифра в Европейския съюз, това което се стопанисва от едрите фермери. Това е проверено и е така, защото в другите страни са определили таван докато при нас се даде пълна свобода и за това се получи това отклонение.
Останалите 250 хиляди фермери са с губещо и западащо земеделие.
Анализът на използваемостта на земеделските площи показва, че на човек от населението в България се падат 0397 хектара. Докато в Холандия е 0117, в Белгия – 0130, но брутния вътрешен продукт на тези страни е двойно по-висок от това, което произвеждаме ние в България.
Така, че това е един много сериозен проблем, който е довел брутната добавена стойност на единица използвана площ да бъде едва 32,79 от тази на страните на Европейския съюз и всички тези констатации събуждат вече много сериозна тревога.
При определянето на визията на настоящата Стратегия ние сме взаимствали от холандската и европейска визия и изцяло сме взели техните визии, за да направим нашата българската визия, а това е два пъти повече с два пъти по-малко и здравословни и високо хранителни продукти и устойчиво производство при запазване на околната среда. Нови продукти за био индустрията – освен храна, био химикали, био гориво, био фармацевтика и конкурентоспособност. Това, което го даваме като производство, което може да дойде от българското земеделие освен като хранителни продукти.
Главната цел на Националната стратегия е да служи като политически документ, който показва принципите и средствата за устойчиво развитие на българското земеделие.
Националната стратегия включа три основни цели. Тези, които са прочели стратегията са видели това.
Има девет приоритета, двадесет и две задачи и достатъчен брой проблемни въпроси и задачи, които произтичат от това.
Първата най-важна и основна стратегическа цел е развитие на земеделието за осигуряване на продоволствената сигурност. Даваме какво е положението в света и какво е положението в България.
Аз го поставих и като актуален въпрос на блицконтрол. Успокоението беше, че ние имаме всички необходими продукти, но има продоволствен проблем в България и всички ние знаем това.
Фактът, че ние не можем да осигурим това, което е по норматив за хранене – 400 грама плодове и зеленчуци на ден, а ние сме на 260 заедно с 80 % внос, направете сметка какво е от България, 230 грама месо, а ние сме на 150 – 160 грама и 700 грама мляко. Това е нормативът, а ние сме някъде около 500 грама, като при млякото е малко по-добре.
Така, че има продоволствен проблем. Прогнозите показват, че такъв проблем ще има и в света. Защото населението от шест милиарда и половина през 2050 година се предвижда да стане 9 милиарда, като навсякъде в света има влошено почвено плодородие. Така, че необходимостта от развитието на сектора от едно много по-продуктивно българско земеделие и животновъдство е много голяма.
Първият приоритет, това е балансирано структурно развитие. Искам веднага да кажа това, защото има големи вълнения по този въпрос. Ние предвиждаме в Стратегията да се запази приоритетното развитие на зърненото производство и производството на маслодайни култури. Това, което е създадено и това, което работи не бива да се унищожава. Така, че трябва да се запази и да се стимулира, но имаме предложения, че едрите производители, собственици и арендатори трябва да се ангажират с допълнителни производства и това е в стратегическата рамка. Когато достигнем до подробностите по-нататък ние трябва да посочим и по какъв начин, защото ние направихме и проучване.
В някои страни дават субсидия тогава, когато земеделските производителите и зърнопроизводителите отглеждат и определен брой животни. Как ще бъде това ще се реши допълнително, защото ние не можем да го включим в една такава рамка така, че това е подробността, която ще дойде малко по-нататък.
Другото, което е приоритетно е развитие на животновъдството, като е направено максималното с всички тези схеми, които са защитени от всички министерства от 2013 година, а те са две служебни и две редовни правителства. Всички те са работили наистина за стимулирането на този приоритет в животновъдното производство.
Имаме отделна програма за това и в Стратегията също се дава много раздробено как да се развиват всички тези въдства по видове животни.
На следващо място, възстановяване на традициите при производството на плодове и зеленчуци. Ако не се реши не може да има мащабно производство на плодове и зеленчуци. Възстановяването на напоителните системи, за които е отделено достатъчно място.
Най-важната задача на Министерството на икономиката и на търговците в България е възстановяването на пазарите. Ние непрекъснато говорим за това, че загубихме важни традиционни за България пазари. Това са съпътстващи условия.
Другото, което считаме, че може да бъде и трябва да бъде приоритет е биологичното земеделие. Така, че в тази структура всички тези неща са заложени.
Обърнали сме специално внимание като алтернатива, с господин Петров често разговаряме за това, алтернативата в някои необлагодетелствани райони и това да бъдат специалните отрасли. Етеричномаслени култури, производството на рози, пчеларство, бубарство, аквакултури и зайцевъдство. Така, че тези подробности също са развити и са дадени в приложения.
След това ние сме дали още шест приоритета към тази точка, като специално внимание е обърнато на технологичното развитие и технологичното състояние.
Мисля, че това, което се прави сега и от Министерството на земеделието се потвърждава, че този приоритет наистина е важен и се работи по него.
Със схемата по Мярка № 4.1 с доплащането, което изпуснахме ние в предшестващите периоди – 123, така че тук се работи, а има и много неща, които са предложени и трябва да се направят.
Няма да изброявам останалите, защото ще стане прекалено натоварено моето изложение.
Посочили сме какво още най-важно трябва да се направи.
Ускорено въвеждане на иновациите чрез високопроизводителна техника. Устойчиво управление на природните ресурси свързани с климатичните промени. Всички тези неща ние ги развиваме. Интегриране на селскостопанските производители и повишаване на пазарния достъп. Тук предлагаме и много настойчиво поставяме този въпрос и за този Закон за браншовите организации, за обединението на някои съюзи и асоциации, като неправителствени организации, за да можем наистина да говорим, че ще имаме хоризонтално и вертикално интегриране в българското аграрно производство, което е крайно необходимо, защото ние работим всеки за себе си. Производителите, преработвателите и всеки отстоява своите принципи и интереси, а това, което бяхме замислили и като млечен борд и като други те просто не се случиха в България. Тук предлагаме и това нещо трябва при всички случаи да се развие.
Повишаване на пазарния достъп. Интегриране на пазарите.
На следващо място, посочваме и развиваме по-нататък в Стратегията, това е използването на водните ресурси за риболовъдството и аквакултурите.
Седмият приоритет е насочен към защита на човешкото здраве и интересите на потребителите чрез прилагане на контрол по цялата хранителна верига, като имаме специални препоръки към Българската агенция по безопасност на храните и те дадоха допълнителни предложения, които трябва да бъдат застъпени в тази стратегия.
Втората основна стратегическа цел е свързана с мобилизирането и потенциала на селските райони и постигане на балансирано, социално и териториално развитие.
Тази цел е свързана приоритетно с разнообразяването и икономиката на селските райони. Тук Министерството на земеделието и храните има препоръка да развием още повече тази част, но ние имахме предвид, че има програма и не е необходимо прекалено обстоятелствено да даваме развитието на нещата там, тъй като те са заложени в тази програма и тя е приета за този програмен период.
Това, което предвиждаме, считаме, че тук са добрите възможности в селските райони за производството на плодове и зеленчуци, за животновъдството, за биологичното земеделие и за специалните отрасли, за които казахме.
За осъществяването на тази цел е необходимо изграждането на съответна инфраструктура и т.нар. подобрения на земята. Хидромелиорации, борба с ерозията, подобряване на плодородието, пътищата и други.
От изключително значение е и поставяме сериозен акцент върху изграждането на малки преработвателни предприятия в селските райони. Инвестиционна подкрепа за възстановяването на напоителните системи и изграждането на складове, хладилници, пътища за ефективни и комуникативни връзки, от които безспорно зависи изпълнението и на Програмата за развитието на селските райони.
Тази втора основна цел има два приоритета, като първия приоритет вече го казах.
Вторият приоритет е повишаване качеството на живот в селата. Тук вече ние предлагаме да има специална програма или нова Стратегия за селските райони и за качеството на живот в селата, тъй като не е в рамките на нашите възможности този колектив, който беше събран да развие изцяло и тази част.
Третата основна стратегическа цел, за която много настойчиво поставяме въпроса, включва образование, наука и внедрителска дейност.
За целта е необходимо мобилизиране на целия интелектуален потенциал. Изграждането на обединени научни и научно-образователни центрове, агротехпаркове и други.
Крайно време е да се разбере в България, че без наука и образование не може да се разчита на някакви кой знае какви успехи в нашето българско земеделие и то не може да стане конкурентоспособно.
Тук ние се обръщаме и обръщаме изключително голямо внимание на становището на Председателя на Селскостопанската академия за българските сортове, които трябва да защитим, за българските породи животни, които трябва да защитим без да изключваме все пак и това, което може да дойде от Европейския съюз, но акцента е върху това, което прави нашата българска наука.
Говорим за интеграция и за обединение на науката. Нямам предвид това, което сега се тиражира в публичното пространство. Непременно обединение на университети с институти и прочие. Важно е науката да си намери начинът, по който наистина да бъде ефективна. Това е в основни линии.
Какви са очакванията.
Мерките включени в Стратегията целят нарастване на брутната добавена стойност в сектора с 25 % . Трябва да Ви кажа, че много спорихме тук за тези проценти, защото ако всичко това се случи аз смятам не 25 %, а с много повече от 25 % ще нарасне производството, но нека да бъдем по-скромни във вижданията си.
На следващо място, производителността на труда в сектора с 30 % за същия период. Биологичното земеделие се очаква постепенно да придобие първостепенна важност във всички подотрасли на земеделската дейност.
За заетостта и доходите на ангажираните в земеделското производство са направени някакви изчисления и се предвижда да нараснат от 30 % до 50 %.
Скромно е при положение, че това, което се предлага в Закона за висшето образование там се дава 60 % в образованието да се завишат доходите, но ние предлагаме от 30 % до 50 %.
В предложения са посочени всички по-важни проблеми, които трябва да се решат във всяко едно направление от сектора.
За това аз няма да се спирам на тях. В изложението казах някои неща за тях.
Уважаеми колеги, много ми се иска ние като земеделска комисия да се обединим и да направим така, че най-после българското земеделие да стане един от основните приоритети в България.
Цял живот съм се борил за това трябва да Ви кажа, цял живот съм се борил за това и винаги съм срещал едно абсолютно голямо пренебрежение.
Много ми е било обидно, че това, което е най-важното, нашето богатство – земята, която е най-голямо богатство за България, ние се отнасяме с такова пренебрежение.
Едва ли има място в света където да има такова унизително пренебрежително отношение, както е в българското земеделие.
Вие виждате и нашата Комисия тук, малко по-назад стои и винаги, винаги, винаги е било така, да не говорим за животновъдството, че най-обидните епитети са там.
Така, че много ми се иска, нека ние да се обединим, нека да посочим това и да направим това да има политика, да има отношение към българското земеделие. Това е основната цел и това е голямата ни болка и това искаме да решим с тази стратегия.
Вероятно има много неща, които могат да се добавят. Вероятно има много неизпипани предложения, но всичко това ще се оправи в процеса. Важно е, че се поставя едно начало и ние държим това начало да го развиваме, да го защитим и наистина към енергетиката и към всички останали неща. Здравеопазването, вярно е, че е изключително важно. Образованието и културата също. Аз съм в образованието, но за да ги има всички неща те са надстройка. Трябва да я има базата, а базовия проблем това е земеделието. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, уважаеми професор Станков.
Колеги, ще Ви дам думата за дискусия. Аз ще бъда съвсем кратък, просто ми се налага днес да напусна малко по-рано комисията, което за пръв път ми се случва и ще ме извините, професор Бъчварова ще ме замести.
Професор Станков, аз и колегата от Реформаторския блок ще подкрепим предложението за Стратегия за развитие на българското земеделие.
Съгласен съм с Вас по отношение на ролята на земеделието и най-вече що се отнася до продоволствието и изхранването на населението. Недоумявам през годините, защото и аз дълго време се занимавам с този отрасъл, защо българските държавници не проумяха, че прехраната, изхранването на населението е част от националната сигурност.
Националната сигурност не е само да опазиш границите си, не е само да опазиш от чужди шпиони държавата си, но да осигуриш прехрана на населението си.
Така, че тук напълно споделям всичко, което казахте.
Единственото нещо, което е дискусионно и Министерството на земеделието и храните сигурно ще вземат отношение е как ще възстановим напоителните системи, тъй като това е изключително скъпо начинание. Може би стъпка по стъпка трябва да се опитваме да работим в тази посока, но това, което имахме и това, което загубихме поради една или друга причини според мен много трудно ще го възстановим.
Да, модерно земеделие без напояване трудно се осъществява, но сумите, които трябва да бъдат заделени, за да се постигне това, което имахме са непосилни за нашия бюджет на този етап.
Колеги, само две думи от гледна точка на процедурата. Стратегията се гледа веднъж в пленарна зала, нямаме първо и второ гласуване и това, което ще бъде предложено трябва да бъде предложено или на Комисията днес или ако не сте готови, можем да отидем на вариант още веднъж да разгледаме стратегията и включване на Вашите предложения, но аз мисля, че имате готовност и ще направите Вашите предложения, които ще бъдат обработени след това и ще бъдат внесени в пленарна зала.
В пленарна зала се разглежда веднъж и гласуваме. Трудно можем да правим съществени предложения и промени в пленарна зала. Вие знаете каква е процедурата така, че всички Вие, които сте готови с Вашите предложения заповядайте. Освен становища можете и професор Станков каза, че е напълно открит за разумни предложения, които да допълнят стратегията и Министерството на земеделието и храните има становище.
Давам думата на Заместник-министър Цветан Димитров.
Заповядайте, господин Димитров!
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Благодаря Ви, господин Председател.
Дами и господа народни представители, няма да Ви прочитам цялото становище, тъй като сме го депозирали. Само ще кажа, че за периода от 2013 година до 2015 година, тоест периода когато започна да се изгражда тази стратегия, тъй като по стечение на обстоятелствата и аз и госпожа Снежана Благоева тогава бяхме Ваши заместници и тогава заедно започнахме тази дейност.
Случи се така, че за този двугодишен период се промениха много от основните законодателни актове на Европейския съюз, много регламенти. Някои от тях включително мога да отчета, че и Европейската комисия не винаги си върши на време работата и излезнаха даже и тази година, независимо, че са за новия програмен период и вероятно това е част от нашите забележки свързани най-вече с финансовото обезпечаване и са свързани с това, че някои от регламентите и техните основни неща не са отразени, но това са детайли и мисля, че няма проблем това да се случи.
Иначе становището на Министерството на земеделието и храните е, че подкрепя проекта на решение за приемане на Национална стратегия за устойчиво развитие на земеделието в България внесен от проф. Станков и група народни представители.
Считаме, че приемането на един национален стратегически документ за развитието на сектора при широк политически консенсус, който може да се гарантира от институции като Народното събрание, следва да бъде приветствано и подкрепено.
Още повече, че е налице сходство между вижданията и това е според нас на вносителите на проекта на стратегия по отношение на редица области на аграрната политика с приоритетите на правителството и вече предприеманите от него мерки.
Една от забележките е, че считаме, че част от мерките изискващи финансово обезпечение трябва да бъдат прецизирани в по-пълна степен с общото действащо европейско законодателство, а именно изброени са два регламента 1307 и 1305.
По отношение на рибарството и аквакултурите Вие казахте повечето неща. Ние бихме искали да предложим няколко изречения, които ще формализират регионалното сътрудничество, което по наше мнение ще допринесе за осигуряване на по-интегриран и приобщаващ подход за преодоляване на проблемите в сектора, особено на Черноморския регион.
Има една част от нашето становище, разбира се която авторите могат да приемат или да не приемат. Ние предлагаме включване вътре на горския сектор. Това е наше мнение и изхождайки от обстоятелството, че в Министерството на земеделието е и политиката по горите, включително и лова и дивеча, опазване на дивеча. Така, че Ваше право е да приемете или не, а ние предлагаме отчитайки нашите компетенции.
Считаме, че трябва една идея повече да се акцентира върху действията за защита на земеделските и горските територии от ерозия и вредно въздействие на климатичните промени имайки предвид все пак и новите тенденции, не само в политиката за опазване на околната среда, но и в земеделската политика. Благодаря Ви.
ПРЕДС. РУМЕН ХРИСТОВ: Благодаря Ви, господин Заместник-министър.
Заповядайте, госпожо Ахмедова!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Заместник-министър, господин Станков.
Вярно е, че е положен изключително голям труд по отношение на разработването на Стратегията, но от това, което аз прочетох твърде подробно и обстоятелствено мисля, че това е правено доста време преди днешния ден, защото актуалните неща малко са не налични. Факт е, че Стратегията не е съобразена в пълен обем с действащото европейско законодателство, което е една от големите слабости.
Искам да посоча фрапиращите неща, които ми направиха впечатление в тази стратегия, тъй като този документ трябва още веднъж да се прочете и да се прецизира и така да се приеме, за да не стане Парламентът да приеме нещо, което не е изпипано.
Сега ще Ви кажа това, което аз не бих приела. Не бих приела в една национална стратегия да е записано визия. Пример за правилна визия, би могъл да бъде призива на Холандското правителство два пъти повече с два пъти по-малко, което предлага и продължава нататък. Ако ние кръстим този документ Национална стратегия трябва да имаме национална визия за развитието на българското земеделие, а не то да започва: „Правилна визия би могъл да бъде..“, би могъл, но би могъл и да не бъде, нали така е записано? Прочитам Ви дословно, за да не кажете, че нещо преиначавам.
Не бих приела в тази част точно така да е записано.
Другото, което е фрапиращо е необяснимо за мен е в следната част, в точка 3 където е написано: „Готова ли е България за подобен вид реформа в областта на науката и иновациите?“ и продължава „Все още обаче липсва цялостна стратегия, която да показва необходимостта от…“ Това нали е стратегия? Нали това е стратегията? Как можем да запишем в този документ „липсва цялостна стратегия“. Не се връзва в общия план на документа.
Другото, което е фрапиращо е в средносрочен период от 9 до 16 години е записано: „Създаване на нови сортове земеделски култури по пътя на комбиниране на традиционната генномодифицирана селекция с устойчивост към суша, болести, засоляване, тежки метали и други“.
Това означава ли, че нашата Стратегия включва създаване на генномодифицирани сортове чрез такава селекция, което е много притеснително, ако това са имали предвид, хората които са писали тази стратегия.
На това трябва сериозно да обърнем внимание и да изясним този факт.
Другото, което е необяснимо за мен в тази стратегия е въвеждане на намалена ставка на ДДС за земеделски и хранителни стоки в размер на 7 % насочен към ограничаване на сивия сектор. Бих се съгласила, ако в частта „Законодателни инициативи“ имаше промяна в Закона за ДДС. Такава предвидена промяна в Стратегията няма, а има мярка, което не кореспондира по никакъв начин с това, което се цели и метода, по който може да се постигне.
Има и много неща, които видях, че са записани в становището на Министерството на земеделието, но няма да ги цитирам. Това са основните фрапиращи неща. Другите в детайли, бих могла да продължа да коментирам.
Процедурно, ако днес искате да направим този документ мисля, че не е възможно и трябва да си дадем срок, в който всеки да си даде писмено предложенията, ако трябва в Земеделската комисия още веднъж да го разгледаме, за да излезем с общ документ.
В противен случай на едно четене в Парламента в Народното събрание в такъв вид аз не бих го подкрепила. Благодаря Ви.

(Председателят на Комисията – господин Румен Христов, излиза от залата).

ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, госпожо Ахмедова.
Предполагам, че Вие давате и такова предложение.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Да.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: И съответно накрая, когато се достигне до гласуване.
Други колеги?
Заповядайте, господин Желев!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, госпожо Председател.
За пореден път съм респектиран от госпожа Ахмедова, как намира време и обстоятелствено да чете толкова много документи, а на мен не ми се отдава, но това е друг въпрос.
Професор Станков, с една дума искам да изразя моето становище относно това, което сте направил Вие и предполагам ръководени от Вас екипи, то е респект.
Аз не можах да прочета обстоятелствено целият документ по Националната стратегия, но го прехвърлих и се запознах и с някои от становищата едно, от които е на Министерството на земеделието и храните и считам, че те също имат основание.
Съгласявам се и с казаното от госпожа Ахмедова без да мога като нея точно и пунктуално да назова местата, но наистина и аз открих някои слабости и по отношение на изказвания за състоянието на горите, които са абсолютно невени като твърдения и като добре запознат с тази материя го твърдя, но това по никакъв начин не прави поднесения от Вас тук документ по-малоценен. Още повече, че досега такава Стратегия, както разбирам не е имало. Тоест екипа си е дал труда да постави едно начало, да изгради един скелет, един гръбнак, който разбира се в последствие ще бъде надграждан.
При всички случаи по-добре е да започнеш вече да работиш по някакъв текст, да го редактираш, поправяш, прецизираш, разписваш и т.н. отколкото да седнеш на бял лист и да създадеш една визия за развитие на селското стопанство.
По отношение на Вашето изказване за това, че е неглежирано, съм напълно съгласен и също призовавам всички колеги да направим всичко възможно, защото сектор „Земеделие и гори“ да отиде на полагаемото му се място в обществото и да получи заслуженото внимание, защото това е секторът, който дава и храната на хората, и въздуха, и водата, че и отоплението. А ние по някаква стара инерция сме решили, че това са някакви дадености, които идват от самосебе си, ама никак не е така и обръщаме много по-сериозно внимание на далеч по-второстепенни неща. Защо е така и за мен е необяснимо. Наша задача е, приемаме, че трябва да си направим, така че нещата да си дойдат на мястото.
Много ми се иска в тази Стратегия за в бъдеще като стана въпрос министър Димитров преди малко каза, че става въпрос за гори, най-вече става въпрос за полезащитните пояси, които са част и от земеделието.
Наскоро ни предстои да разгледаме и Закона за лова и там също има проблеми относно това, че може би в Стратегията трябва да се залегне на начина, по който ще става обработването за земите за в бъдеще, защото всички знаем и тук сме гледали, че все повече тенденцията към уедряване на блоковете са задълбочава, защото с тази модерна техника комасацията е неизбежна. Прекалено големите блокове засети с една и съща култура, или монокултури доколкото се сещам се казваше, създават проблеми за биоразнообразието. Огромен и за пчелите също, както разбрах наскоро, от което спада имунната им система и т.н.
Само като любопитен факт ще Ви съобщя, че един полски заек, наистина ловен вид и традиционен, района му на обитание е в диаметър не повече от километър, километър и половина, ако не е сериозно обезпокоен. Тоест има случай, в който един заек живее само в един пшеничен блок. Няма разнообразие. Всички знаем, че изчезнаха синорите от миналото и няма как да бъдат върнати. Изчезнаха дръвчетата, под които малко романтично, видяха люлките на нашите деди, но горе в короните им бяха гнездата на птиците, които се хранеха с вредители, тоест това е част от био борбата с вредителите, а ние сега залагаме изцяло само на химия и пестициди. Ясно е, че това романтично време как да се върне, но все пак мисля, че трябва да се посочат някакви разумни граници. Да не залитаме и в другата крайност, един безкраен блок с една и съща култура.
Тук ще срещнем подкрепата и на животновъдните гилдии, на ловците и т.н.
Още веднъж искам да Ви поздравя и считам наистина, че може би трябва още веднъж да го огледаме. Това е Стратегия, около която, Ваша ли беше идеята или някоя Ви я възложи, извинявам се?
ИВАН СТАНКОВ: Моя беше идеята.
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Това е чудесно. Ще ви съобщя, че с оглед на Закона за лова, Ловния съвет на България беше възложил да се изгради Стратегия за развитие на ловното стопанство срещу сериозно заплащане на един екип от Лесотехническия университет. Заплащането беше получено, стратегията беше изготвена и се оказа, че тя не върши никаква работа и сега ще трябва да правим нова, но кога и как ще стане мисля, че никой не може да даде отговор на този въпрос.
Така, че още веднъж комплименти за направеното от Вас и мисля, че ако го поогледаме още един път, така че да се предпазим от евентуални грешки това ще бъде един много полезен документ за в бъдеще. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, господин Желев.
Други изказвания?
Заповядайте, госпожо Петрова!
СУЛТАНКА ПЕТРОВА: Уважаема госпожо Председател, господин Заместник-министър, професор Станков.
Изказвам моето възхищение от труда, който сте положил Вие и Вашият екип за да можем днес да обсъждаме тази Национална стратегия, която Вие ни предлагате.
Запознах се доста подробно със Стратегията, която ни предлагате и наистина има някои неща, с които не бих се съгласила в смисъл, че има нужда от осъвременяване, ако мога така да се изразя, защото наистина има нови регламенти и директиви, които трябва да се включат.
Много остро бих се противопоставила и за култури ГМО. Аз като човек, който доста дълго време съм работила в сферата на храните, храненето и контрола по храните искам да Ви кажа, че моята теза и моето виждане, че България трябва да остане чиста от ГМО. Така, че в този контекст на мисли аз мисля, че наистина трябва да се преразгледа това Ваше становище или на Вашия екип, с който Вие сте работил.
Другото, което искам да добавя. Запознах се и със становището на Министерството на земеделието и храните. Там са предложени изключително разумни неща, които според мен допълват цялата визия на тази Стратегия, която Вие предлагате. Тук колежката, която говори преди мен, наистина има право, че ние трябва да имаме малко повече време да обсъдим нещата и да дадем конкретно нашите предложения.
По принцип ние ще подкрепим тази Стратегия, но наистина трябва да поработим още малко, за да излезем с един наистина документ, който ще върши работа – първо, ще може да се работи по него, и който ще бъде и като Национален план за развитието на земеделието в България. Благодаря Ви.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря.
Господин Йончев, заповядайте!
РУМЕН ЙОНЧЕВ: Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател.
По същество мисля, че дебатът ще се състои в залата когато се обсъжда Стратегията и решението за нейното приемане, а и колегите доста неща казаха. Впечатлява ме обемът на вложения труд и поздравявам професор Станков за това усилие.
В същото време ме изненадва защо подобна Стратегия влиза с автор един народен представител, а не с автор Министерството на земеделието и храните, защото мисля, че това е основен политически документ за управление на сектора за даден период от време и той трябва да бъде създаден, генериран от онези, които ще го изпълняват, от онези, които залагат цели и приоритети за определен период от време.
Виждам, че от Министерството го подкрепят, което е добре очевидно, но бих очаквал много по-активна роля на Министерството на земеделието и храните в тази работа, защото при положение, че ние приемем тази Стратегия в Народното събрание това означава, че ние задължаваме всяко следващо министерство, всеки следващ екип да изпълнява тези приоритети и тези цели.
При цялото ми уважение към капацитета и познанията на проф. Станков мисля, че ангажиментът е огромен да е по силите на един народен представител.
Така, че станалото станало, бих призовал просто екипа на Министерството да се включи много активно в момента до доработването на тази Стратегия, така че ангажиментът да бъде и техен и да бъде пределно ясен, за да приемем наистина един сериозен документ, който може да бъде изпълняван.
Всичко друго, би било просто PR акция вместо да свършим работа по същество.
Благодаря Ви и отново поздравявам господин професора.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
Заповядайте, господин Божинов!
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми господин Станков и колеги.
Наистина предоставения материал за мен представлява един огромен научен и експертен задел като база за формиране на политическа концепция, която да намери своята форма в истинска стратегия. Стратегия, в която тези, които имат мандат от народа да управляват страната трябва да се ангажират, а Парламента да търси максимално широка подкрепа, защото това е нещо, което засяга всеки един българин.
Тези хора, които споменахте – 113 човека и са работили, това го приемам като работен вариант и добре, би било в уводната част техните имена, тяхната научна и експертна тежест да присъства.
Аз разграничавам хората, които са работили от вносителите. Вие знаете ние как се подписваме на законопроекти обаче това са законопроекти от такъв ранг и с такава значимост, че не бива да повтаряме случая със Закона за предучилищното и училищно образование. Министърът стои и не казва и не може да каже една дума. Шест, седем депутати внесли този фундаментален закон, който ще предреши бъдещото на България за десетилетие. Това за мен е ненормално и недопустимо.
Защо това трябва да стане така? Защото освен констатациите, които в голяма степен са верни, а на места и непълни и неточни, трябва да има решение. Ето вземете приоритет № 1.
Приоритет № 1 е балансираното секторно и структурно развитие на аграрния отрасъл.
Тук си бях направил бележки, които Председателят на комисията засегна категорично и в посока, в която са и моите мисли.
Погледнете точка 3 и подточка „а”: „Изграждане на разрушените напоителни системи и рационално използване на водните запаси”.
Хей Богу, този проблем е толкова фундаментален, защото ако вземем какво е това, което ще трябва да го възстановим. Ние сме поливали 7 милиона декара. Сега поливаме 35 пъти по-малко, а стойността на инвестициите, които са разрушени и ги няма се равняват днес на парите, които получаваме по всички оперативни програми за повече от два планови периода. Представяте ли си за какво става дума.
Ще увисне ли това пожелание, ако няма разчети? С какви практически стъпки, защото сега започва да се финансира напояването, но то става фрагментарно.
Отново големи играчи в земеделието правят някакво напояване там където са техните зони, но как това е свързано с най-рационалното използване на водите.
България имаше стратегия, която беше обвързана с водните ресурси, със системите, с инвестициите и с онова, което имаше като резултати.
Тази работа така записана е едно пожелание - дайте да дадем. Това не може да остане така, защото отворете раздел „Инвестиции. Там е тъжната констатация какво е положението и как е по света. И онзи, който управлява страната и иска да управлява и да се ангажира с тази стратегия трябва да каже ще промени ли това съотношение в брутния вътрешен продукт, който бюджета дава за този отрасъл, за който се кълнем… Тоест това не може да остане на нивото на констатациите.
С голямо удоволствие прочетох, че Вие сте включили хора, които разработват и този закон, защото съм участвал в битката на гилдиите за това как да се структурира ветеринарномедицинската дейност в България.
Погледнете на стр. 98, повече от тридесет констатации на какви ли не неудачи.
И накрая едни скромни препоръки, че ако приемем едни закони ще се оправи тази работа.
Тук като правиш стратегия ти трябва да дадеш насоката. Ти трябва да прогнозираш в каква посока ще са тези закони. Защото тук например е записано: „Напълно е ликвидирано или почти символично националната производствена база за ветеринарни биопродукти и диагностикуми”.
Тук е един анализ на онова, което влиза от Китай и как стига до производителите и как заобикаля специалистите. Това, ако ще се решава тук ще се пресичат огромни икономически интереси и противоречия. Тоест не може Министерството да остане настрана. Няма как да каже подкрепяме.
И ако вземем другата тема, с която ще завърша за околната среда.
Погледнете тези парникови газове – 14 % в световен мащаб и малко по-малко от тях в България се имитират от това производство. Тук трябва един анализ на нитратната стратегия. Тук са ангажименти. Ние трябва да видим какъв ресурс ни е необходим за да компенсираме изоставането в наказателната процедура. Това не може да стане с констатацията, че това е много изостанало.
Или да вземем за генно-модифицираните организми. Вярно е, че в Китай стават едни чудеса, че отвъд океана ни пробутват трансатлантическото споразумение, в което да елиминират системата на Европа, но ние в България имаме едно достойнство, което ни дава известни предимства и ние сме го записали в Закона за храните и за фуражите и в базовия Закон за генно-модифицираните организми и ако идват арабите да купуват нашите агнета – те казват българските агнета и можем да купим толкова и толкова хиляди, стотици хиляди, но български, защото вие сте предотвратили свободното движение на фуражите и ние знаем, че купуваме български агнета.
Последните игри, които се разриват, да ни дадат правото сами… Досега как беше - тук е специалистът?
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Отпадна.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Отпадна, но как отпадна – с борба? С Министерството помните какъв мандат им дадохме. Записахме в мандата, който им даваме, да намерят съюзници с тези страни и слава Богу, че така стана, но тук в тази Стратегия се отваря врата. Ще я отворим ли? Кой ще се съгласи и това по-добро ли е от онова?
Това са толкова важни неща, че на тези хора, които са работили това е задел. Защото, ако започнеш на гол лист никой от нас няма да се досети за целия този кръг проблеми и за противоречия. Това е огромен труд. Обаче, тук трябва тези, които имат политическата отговорност и управляват страната и ще поискат да продължат мандата да кажат: „Ние се подписваме”. Това струва толкова пари на напоителните системи, това толкова, това толкова и това толкова. Не можем всичко.
Обаче приоритет е това с толкова пари, тоест огромна работа предстои.
Изказвам благодарност за това и различавам вносители от автори и от онези, които носят политическа отговорност. Аз смятам, че има още много работа.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, господин Божинов.
Заповядайте, ще Ви помоля накратко и да се представите за протокола.
МАРИЯНА ХРИСТОВА: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Заместник-министър, уважаеми депутати аз съм от „България, свободна от ГМО“.
Това, за което така или иначе исках да говоря беше, първо, за това, че до неправителствените организации не е достигнало въобще, че такава стратегия се дискутира, но в забележките ми са твърдо и в средносрочния период и в дългосрочния период, защото тази фраза, която е „сортове за създаване житни растения способни да усвоят азота и създаването на ориз“ също описват ГМО култури, което вече навява на мисъл, че едно научно лоби се опитва да легализира и да предложи на депутатите за гласуване нещо, което те апреори не са длъжни да разбират.
Това са две от нещата, към които имаме забележка. Третото е създаването на частни семеразвъдни къщи.
Забележката е, че тук никъде не видях становище на Института в Садово по генни и растителни ресурси. Смятам, че все пак българският институт, който защитава българските сортове, би трябвало да има становище точно по тези въпроси. Тук такова становище не виждам, а в следващия момент до нас достига информация, че нашите сортове конвенционални хибриди са толкова добри, че Турция си купува от нас и всъщност „Монсанто“ и другите големи компании са ни ядосани точно заради това, че ние им заемаме пазара.
Другото нещо, към което искам да се обърна е, че даването в частни ръце на семеразвъдните станции и въобще всякакви семена български по никакъв начин не води до устойчиво развитие и противоречи точно на хранителния суверенитет, защото всички знаем, че българските компании една по една падат в ръцете на „Синджента“, „Монсанто“, които ги купуват и остават на пазара да държат нашите производители в ключ.
Така, че това в момента предполагам, че някои хора знаят, че когато подгонени от войната в Сирия хора от института са бягали, те са спасявали семената.
Хората в света си дават ясна сметка, че това всъщност е хранителната независимост.
Съжалявам, че господин Христов си тръгна, защото това наистина е въпрос от национална сигурност.
Смятам, че тук трябва да има все пак повече мнения и от неправителствените организации, защото такова мнение не видях. Извинете ме, ако съм пропуснала. Аз наистина в последния момент прочетох тази стратегия и смятам, че с това моите забележки поне фундаментално се изчерпват.
Другите бележки ще ги пуснем писмено.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Искам да кажа на току-що говорилата, че това, че до нейната организация не е достигнало нещо не означава, че тази стратегия не е разглеждана с неправителствения сектор. Стори ми се, че тя се представи като говорител на неправителствения сектор в много случаи от изложението си.
Пред мен по една случайност, защото съм до професор Станков, са таблиците. В една от таблиците е дадено, че България за 25 години се е сринала с осем пъти в производството си на домати и десет пъти в производството на ябълки.
Това нещо само е достатъчно, ние като Комисия да подкрепим по принцип и да не отлагаме вземането на решение и то да продължава по-нататък във връзка с тази стратегия.
Ние на това заседание предлагам, госпожо председателстваща, да подкрепим по принцип тази стратегия, защото тя е разработена от действащия ректор на един от най-големите селскостопански университети в България проф. Станков и от екипа, който стои зад него, и който той назова.
Ние да вземем решение за подкрепа по принцип на тази стратегия, защото не само ние в тази зала, а и цялото Народно събрание може да даде 240 мнения по тази стратегия.
И да продължим нататък и вече в процеса Вие като по-опитни, като бивш министър и проф. Станков имаме още един министър тук, който е председател на Комисията, съответно да се вземе решение в какъв процедурен порядък да бъде внесена тази стратегия за разглеждане в Народното събрание, но да не я отлагаме от това заседание за друго, за трето и четвърто, и накрая да не стигнем доникъде. Аз Ви казвам, с това с което започнах, десет пъти по-малко производство на ябълки, осем пъти по-малко производство на домати. Това тук е дадено в тези таблици. Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, господин Петров.
Заповядайте, госпожо Ахмедова!
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Уважаеми господин Петров, моята реплика е процедурна.
При приемането на Стратегия няма процедура, по която да я приемем по принцип и после след това да се прави върху нея каквото и да е. Ако не са изчистени текстовете и искаме да има промени, ние не можем да го гласуваме сега по принцип и после да добавяме или да отхвърляме. Ако сега се подложи на гласуване и се приеме „за“, тя ще влезе в такъв вид в Народното събрание. Така, че мисля, че това, което Вие предлагате няма как да се приложи.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Уважаеми колеги, аз така или иначе ще подложа на гласуване направените предложения, само от мен няколко думи.
Наистина екипа, който е работил трябва да бъдат подчертани неговите заслуги, за да се оформи една стратегия. Факт е, че в Министерството на земеделието бяха разработвани стратегии, които бяха насочени по различни отрасли, бяха финансово обосновани, но обща Стратегия за земеделието така или иначе в тези години на прехода няма.
Това, което ме притеснява и за това, за което искам наистина да има достатъчно време да я огледаме е, че първо тази Стратегия няма хоризонт. Стратегиите се пишат до еди коя си година, а ние правим Стратегия.
Второ, това че не е от Министерския съвет, което е правилото, също създава проблеми, защото Стратегията се изпълнява от Министерството на земеделието и храните чрез програми.
Трето, не съм съгласна категорично и за това ми е необходимо време с оценката за аграрната наука.
Много извинения към тези, които са го писали, това са сигурно и хора, които са работили в аграрната наука, но тяхното мнение е субективно, необосновано, неподкрепено с каквито и да било факти. Така или иначе такива тези като конкуренцията и с кого е конкурент Селскостопанска академия. В науката няма конкуренция вече. Там има проекти, които се работят на европейско ниво и се финансират, за да се направи най-доброто, за да се реализират най-добрите научни продукти и трансфера да става сравнително най-бързо.
Публично-частното партньорство също не го разбирам. Ние имаме частно земеделие 99,9. Това означава, че правим публично частно партньорство с държавни структури, а те са само институтите. Това не може да бъде стратегическа цел за мен.
Производството на семена. Има семинарски къщи, които израснаха на гърба на Селскостопанска академия и продължават да се развиват и т.н.
Така, че моята експертиза е в тази насока и ми се струва, че е важно в Стратегията да бъдат коригирани нещата от гледна точка на тяхната обективност и от гледна точка наистина на фактите, които са в момента и които отразяват състоянието на аграрната наука. Нещото, което липсва в Стратегията това са човешките ресурси. Когато се прави една Стратегия, Вие имате финансови ресурси, имате инвестиции, имате земя, ако не фигурира човешкия фактор, тоест като образование, като даденост, какво зеленчукопроизводство ако района е слабо населен и има проблеми с възрастта на населението, миграция и т.н. Тоест човешкият фактор също трябва да бъде оценен и от гледна точка именно на стабилизиране на доходите и да се оценява с възможностите за развитие на този потенциал.
Новата Програма за развитие на селските райони, дава доста ориентири в стратегически направления. Стратегията трябва да се актуализира с тези нови насоки, които ги има в Програмата, тъй като тя е до 2020 година и тъй като Стратегията е написана преди този стратегически документ да мине през Министерския съвет има неща, които съответно трябва да се имат предвид, предвид факта, че България получава европейски средства за стабилно земеделие и устойчиво земеделие и приоритетите са разписани такива, които ще бъдат финансирани. Тоест това е също важно да бъде отразено в Стратегията като елемент.
Много слабо е разработен въпросът с поземлените отношения. Там просто са маркирани. Те са изключително тежки и сложни. Изискват финансиране от гледна точка на това министерствата, в това число и земеделието да си свършат работата от гледна точка на кадастър, от гледна точка на законодателство и въвеждане на правила, както при земеползването, така също и при защита на собствеността. Неща, които в Стратегията е важно да се видят в дълбочина и наистина да се види към какво земеделие се върви.
Това бяха най-общо нещата, които исках да кажа.
Досега са направени две предложения.
Първото предложение, което съответно е на госпожа Ахмедова и в други изказвания беше подчертано, че този стратегически документ е важен, но тъй като е необходимо време, в което ние да направим своите корекции и предложения и да ги обсъдим, предложението е Стратегията да бъде разгледана още веднъж в Комисия с направени предложения от депутати. Това дали ще стане със специална комисия, която ще се занимава с обработка на предложенията. Това е първото предложение, което подлагам на гласуване.
ПЕТЪР ПЕТРОВ: Ако се гласува Вашето предложение, Комисията да постави срок от два месеца.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Това не е мое предложение.
Заповядайте, проф. Станков!
ИВАН СТАНКОВ: Моят принцип и в нашите академични страни е първо, да се задават въпросите и Вие знаете много добре това и след това се отговаря. Така, че аз изслушах всички и благодаря на всички, които взеха отношение. Бележките са основателни. Аз предварително казах, че не можем да говорим за кой знае какво съвършенство, но говорим за един документ, за една добра основа, на която ние всички можем да стъпим и аз съм съгласен. Нека да поработим, нека да я разработим така, както трябва и да я актуализираме. Ние с Министерството на земеделието заедно ще поработим и ще излезем с един сериозен документ в Народното събрание. Така, че аз приемам това. Не е необходимо и да се гласува дори.
Има много неща, например за горите, аз категорично смятам, че това трябва да бъде отделна Стратегия и не трябва да бъде включена тук в тази обща стратегия, защото прекалено много се увеличава обема и там това са много специфични неща, но ако Вие настоявате да работим и върху това.
За времето не бива да се бави, защото тя пак ще остарее прекалено много. Така, че да се постави един разумен срок, в който да поработим и да я внесем отново на обсъждане.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви, но така или иначе предложенията са от Вас, тоест имаме предложения да направим второ обсъждане, през което време да се подготвим и да дадем предложения.
От Вас зависи с Вашите предложения какъв срок ще поставим, за да се реализира.
По-добре предложете, иначе аз мога да сложа и два и три месеца като срок.
Колеги, предлагам да гласуваме.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Колеги, преди гласуването искам да чуя становището на Министерството на земеделието и храните по отношение на Стратегията, където е записано за 7 % ДДС и промяната на Закона за ДДС, която не е отразена, тъй като Вие давате положително становище, а този проблем не е изяснен.
Въпросът ми е, Министерството на земеделието ще направи ли стъпки по отношение на предложния в промяна на Закона за ДДС в синхрон с тази стратегия, защото ако няма да има такова предложение това трябва да се преразгледа като позиция?
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Госпожо Ахмедова, Министерството на земеделието и храните изпълнява каквато е волята на Народното събрание.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Вносител е Министерският съвет и по Ваша инициатива имах предвид.
ЦВЕТАН ДИМИТРОВ: Така, че тази Стратегия е на народните представители. Приемайки я ние ще се съобразим с нея.
ФЕРИХАН АХМЕДОВА: Тоест ясно е.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте!
ДОБРИН ДАНЕВ: Благодаря Ви.
Аз доста сериозно слушах всички, които се изказват и искам само да кажа моето мнение въпреки, че в края го казвам, може би трябваше по-рано да се изкажа.
Наистина, господин професор, Вие сте положил труд да направите един ситуационен анализ към момента и за един по-заден период от време, но много е важно и за това взех отношение Министерството наистина да вземе много по-сериозно отношение към тази подготвена от Вас Стратегия от гледна точка на това, че ресурсът и както каза колежката Бъчварова, е в програмния период и програмата, която ще финансира и национално ще се финансира. По всичко това, което ние гледаме ще направим предложенията и ще приемем промените. Ако не е ресурсно осигурено и ресурса да се види в отделните направления какъв ще бъде, за да се постигне целта ще бъде един документ, поредния документ приет от нас и ще мине във времето и след определен период от време ще отчетем, че нищо не е направено от така шумните и така прокламирани предложения тук.
Така, че без Министерството и активната намеса да сътрудничи на всички хора, които са направили това нещо от гледна точка на ресурса, аз мисля, че всички усилия, които Вие сте поставили като начало ще бъдат напразни.
Мисля, че от този момент нататък усилията трябва да бъдат десетократно по-големи, за да облекат Вашите предложения в реализация, а реализацията става с пари, с ресурс, и политиката и всичко се прави с това. Иначе само ще си говорим и ще си губим времето.
Това исках да кажа, като подкрепа на това, че Министерството трябва наистина да вземе активно участие в този период, който ние ще гласуваме тук като време за подготовка и помощ на хората, които са работили върху тази стратегия.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Заповядайте!
РУМЕН ЖЕЛЕВ: Уважаеми присъстващи, уважаема госпожо Председател, ние всъщност като че ли нямаме противоречие тук, горе долу всички оценихме големите заслуги и огромния труд положен от професор Станков и екипа около него.
Всички казахме, и той самият го каза, между другото да не го повтарям, че няма никакви претенции създадения от тях документ да е съвършен.
Аз обаче си мисля следното, защото понякога навлизаме малко в детайли. Може и да не съм прав, но така мисля аз.
Това все пак е Стратегия. За мен Стратегията е една посока, една цел, едно намерение, но то не може да бъде направено от някой, който няма представа от дадения бранш, а от хора, които го познават много добре.
Според мен една Стратегия трябва да съдържа: какво е било положението, мисля че това е направено. Какво е и в обозрим период, напълно съм съгласен с Вас, какво би могло да стане, но не някой да си го изсмуче от пръстите и да кажа: „Сега трябва да направим за пет години, десет милиона крави“ това е невъзможно, нямаме ресурса нито като човешки или каквото и да е.
Как ще се намерят парите и как точно ще стане, учили сме стратегия и тактика. Това вече е тактика и ще тръгне тогава да се развива закон. Ще влезнат наредби. Ще се намесят експерти и ще кажат: „Да, целта ни е да няма ГМО“, това е Стратегия. Приключихме и тук сме единни. Да се възстановят българските сортове домати в следващия програмен период и да станат до края на периода не по-малко от 50 % - ето това е стратегия, а как ще стане това, тогава вече много хора ще мислят.
Така, че вие посочете реперите и целите към, които ние да отиваме и те да са реални, защото са ги писали професионалисти.
Възможни цели в обозримо бъдеще. Това е Стратегията, а другото е оттам нататък.
Няма нищо лошо в това, след като толкова години не се е направила Национална стратегия, сега да отложим нейното излизане и влизането и в пленарна зала с известно време, в което обаче да не го загубим, а наистина да се поработи от още по-широк кръг специалисти и да вкараме експерти от Министерството. Ние с каквото можем ще помогнем и следващият път да гласуваме един документ, който вече да постави реперите към кое трябва да се стреми нашето селско стопанство.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви.
Професор Станков, искате ли нещо да кажете?
ИВАН СТАНКОВ: Аз Ви казах, че приемам всички бележки и целта е да направим работеща стратегия, защото ние сме правили много стратегии господин Желев. Аз съм участвал във всички тези стратегии свързани с животновъдството. Бил съм и председател на Комисията по млечното животновъдство, когато се правеха вие знаете господин заместник-министър и Вие бяхте заместник-министър при Валери Цветанов, когато се приемаше тази стратегия. И когато посочвахме цифрите кое изпълнихме от тях?
Вие сте напълно прав, че тук трябва в рамката да бъдат принципите заложени, а оттам вече подробностите ще дойдат със законите, с подзаконовите нормативни актове.
Така, че нека да не говорим за невъзможни неща в една стратегия.
РЕПЛИКА ОТ ЗАЛАТА: Какъв срок горе-долу?
ИВАН СТАНКОВ: Говорим за два месеца, нали така.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Колеги, аз предлагам принципно да гласуваме, че в резултат на представени предложения, които ще бъдат внесени в Комисията, ще Стратегията ще бъде преработена в съответствие с изискванията и насоките с Ваше съгласие разбира се, тъй като Вие сте водещи. Иначе нашите предложения ще преминават и през Вашата преценка, тъй като Вие сте автор на Стратегията, но освен това активно участие и на Министерството на земеделието, защото голяма част от информацията, която има в Стратегията трябва да бъде актуализирана. Трябва да бъде актуализирана и с Програмата за развитие на селските райони. Това са елементи от Стратегията, които ще и предадат значително по-голяма тежест и по-голяма достоверност за намеренията, които си поставяме с нея.
Предлагам по този начин да имаме още едно обсъждане във времето, в което се дадат предложения и съответно това ще се уточни, може би от Председателя на Комисията и със заместник-председателите ще уточнят в какъв срок да се предоставят предложенията и как да се обработят.
Предлагам предложенията да са към Комисията и съответно Вие ще ги насочите към професор Станков, който ще има достъп до тях.
Колеги, който е съгласен с така направеното предложение, моля да гласува.
Колеги, все пак ви предлагам Председателят на Комисията да обсъди, тъй като ние приемаме по принцип, че ще има предложения, работни групи…
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Може ли да направя едно предложение какво да запишем в протокола.
Комисията е обсъдила на днешното заседание внесения проект на Стратегия.
Народните представители са направили предложение и допълнение и са изразили своето мнение по предлагания материал.
Народните представители също така предлагат техните предложения да бъдат отразени в по-нататъшната доработка от вносителите от Министерството и на следващо свое заседание да разгледа окончателно внесения проект.
Колеги, тук има медии има журналисти, утре ще попитат какво сме решили – ето това сме решили, обсъдили сме, чули сме народните представители, одобряваме работата и има предложния.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Благодаря Ви за редакцията, на която смисъла е ясна.
Така или иначе предлагам срокът да бъде уточнен допълнително с Председателя на Комисията, защото по този начин Вие ще можете да си изложите и мотивите и да решите в какъв срок ние ще дадем предложенията, ясно е каква ни е задачата.
ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Госпожо Председател, може би след, като вносителите видят обема на предложенията самите те да ни информират какъв срок им е необходим за работа.
ПРЕДС. СВЕТЛА БЪЧВАРОВА: Който е съгласен с така направените две предложения с редакциите, да гласува.
Гласували: за – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Колеги, благодаря Ви за участието.
Закривам заседанието на Комисията по земеделието и храните.

(Закрито в 18.30 часа)







ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Румен Христов/